Драги приятели, от 5 години в Радио Зорана въвеждаме предавания с православна тематика, които постепенно прераснаха в православна програма Света София. За да продължим да я развиваме и да разпространяваме вярата на нашите предци, която в наши дни е по-важна от всякога, се нуждаем от вашата подкрепа. Помогнете с посилни за вас дарения, като посетите сайта ни zorana.bg. Благодарим ви! Започва Светоглед – новото предаване за православен поглед към историята, културата и съвременността с богослова Георги Тодоров по Радио Зорана. Здравейте! Темата на днешната беседа е Данте и Вита Нуова. Това е втората беседа за Данте във връзка с 700-годишната от неговата смърт. Данте е световен свръхкласик заради една единствена творба – комедията. Той е писал и други творби, но единствено комедията му придава статут на извънредна важност. Иначе той ще бъде в групата на Гуидо Гуиницели, Гуидо Кавалканти и прочие, които никой не чете и от които никой не се интересува. Освен във връзка с Данте, разбира се. Но за да разберем комедията, най-добрият начин да подходим към нея е посредством втората по известност негова книга –
Нов живот – Вита Нуова, което е своего рода ключ за разбирането на комедията и за разбирането на самия Данте. Тази малка книжка е, така да се каже, писана за поети. Не само за поети, но до голяма степен за поети. И в тази връзка ние се питаме относно поетиката, като наука, която изучава поезията. Имаме ли православна поетика? Нямаме. Защо нямаме? Защо светите отци на църквата не са си дали труда да седнат и да напишат една теория на литературата, една история на литературата и една критика на литературата? Наистина ще бъде прекрасно да имаме такива фундаментални съчинения. Някой от великите отци да беше се заел с подобен труд. Никой никога не се е захващал с нещо подобно от светците. Защо? Поначало теорията на литературата и по-специално на лириката изобщо не занимава богословите, изобщо не занимава светците. Ние обаче, защо изобщо се интересуваме от поезия? Защо четем поезия?
Какво намираме в нея? Намираме в нея сродна душа. Сродни души. Поетите описват своя вътрешен живот и когато този вътрешен живот съответства на нашия, прилича на нашия и разкрива техния съответно и нашия, тогава на нас не е интересно. На нас не е интересно да познаваме какво става вътре в нашото сърце, в нашата душа. И ако някой друг е открил нещо, забелязал нещо в своите чувства, в своите най-интимни мисли и го е фиксирал върху хартията, на нас това ни върши работа. Защото и ние опознаваме по-добре интимните си чувства, интимните си мисли. Отделно от това, когато поетът успява чрез формата на словото да постигне нещо красиво, някакъв ритъм, някаква изящна рима или други форми на занаята поетичния, Това словесно майство също създава някаква удоволствие. Ние се дивим на начинът по който е казано. Живяването в поезията, съпреживяването на чувства и мисли е най-важната част от самото възприемане на поезията. Бодлер в един знаменито стихотворение, което е увод към Цветя на злото, накрая завършва с знаменития стих, обръщайки се към читателя. Читателят е подобие на поета, брат на поета. Ето това. Подобие, братство, съпреживяване, вживяване, съотъждествяване с лирическия герой, това най-много ни привлича в поезията.
Освен това, словото въздейства. Разбира се, и звука в музиката въздейства, и цвета, и образа в живописта, и в скулптурата въздействат, но словото има много голяма сила, много голяма енергия. И то въздейства някак си двояко. От една страна, ние се привличаме от подобното, това, което на нас ни е съзвучно. От друга страна, словото ни прави подобни. То ни преобразува по своя образ и подобие. Гордото слово ни възгордява. Развратното слово ни развръщава. Възвишеното слово ни възвисява. Святото слово ни освещава. Това нееднократно сме се убеждавали в тази способност на словото да ни преобразява. да ни въздейства, да има власт над нас. Както е казал народа, с какъвто се събереш, такъв ще станеш. То важи за всичко. Не случайно ние четем сутрешното и вечерното правило.
Това слово нас ни преобразява молитвата. Дори когато не е съвсем вглъбена, може да е малко по-разсеяна. Но въпреки това, тя ни приобщава към Бога. Тя ни приобщава към святоста. За това е и постоянната молитва. Когато духовниците стигат до това положение, така нечета умна молитва. Словото е вече станало като дишането. И то тогава ни преобразява най-много. Със своята власт, със своята сила. Но това разбира се нож с две острия. Ако поетът ни освещава, както е свети цар Давид, ако той е христоцентричен, тогава, повтаряйки псалтира, четейки псалтира, ние се обожаваме.
Ние се приобщаваме към Божието. Обратно, ако поетът е егоцентричен, и ние развиваме егоцентризма в себе си. Впрочем, тази сила на словото не е нещо ново и нещо неоткрито и неизвестно. Напротив, ние много добре знаем силата на пропагандата от памти века. Пропагандата се използва и се използва от хиляди години. Именно силата на словото. Когато се повтарят пропагандните формули, те въздействат, преобразяват хората по своя образ и подобие. Още по-ясно става това в рекламата. Милиарди, милиарди се хвърлят в рекламата, защото тези, които дават тези пари, знаят защо ги хвърлят. Защото словото на рекламата ни променя по своя образ и подобие. То дори не е никаква поезия, но мощно променя целият свят. И затова целият свят хвърля тези трилиони в рекламата.
Не милиарди, а стотици милиарди и трилиони се хвърлят, защото доказано е, че всички хвърляни пари в рекламата се връщат с печалба. Толкова е силно влиянието на словото. Повторението, тези мантри, които се повтарят в някои източни техники, духовни. Те са, разбира се, от ровните двойници на молитвата. Но действат. Повторението на едни и същи думи, сами по себе си, без никаква творческа обработка, повтарянето на едни и същи формули, не до втръсване, а от въд втръсването, въздейства и променя. Така че поезията, която работи с словото, която го организира
и го подрежда, тя работи с един изключително силен материал, силен за въздействие. И за добро, и за зло. Този, който прави пропагандата, знае защо е прави. Знае в каква посока иска да тласне потребителя на тази пропаганда. същото важи за рекламата, същото важи за мантрите. Друго много важно нещо за поетичното слово, е, че то е обработено слово.
То е обработено, докато приключи този процес на обработката и вече имаме творба. Твърбата е такъв словесен материал, който е обработен до някаква степен на завършеност. От момента, в който поета,
писателя, поета каже аз приключих с работата върху това слово, вече имаме творба. Сега, каква е разликата между творба и говорене ето така. Примерно, двама влюбени
си говорят и си казват обичам те, ти за мен си най-прекрасната, ти за мен си любимия и прочие. Тези думички отлитат и се забравят и отминават и ако някой ги помни, това са самите те, участниците в
това събитие. Когато обаче поетът обработи словото и го превърне в творба, словото се запечата, то придобива форма. А придобивайки форма, то става творба и като такава може да се повтори,
може да се разпространи, може да се тук тук е най-важното публикува. Т.е. поетът не пише за себе си, той пише за света, той пише за другите, за други.
И когато обработи обработи словото до степен да го превърне в някаква творба, той публикува това слово, т.е. то започва да се
размножава, да се съхранява и тук стигаме до един изключително важен момент за поезията, а именно трайността на творбата. Древните римляни имат една известна
пословица верба волант скрипта манент. Казаното отлита, писаното остава. Ето това оставане на писаното е много важно. Ние защо имаме
такива надписи, дарствени надписи, да се знае, че тази работа беше подарена от едикой си на едикой си. Включително като подаряваме на приятели, правим някакъв
дарствен надпис, за да се помни, защото се забравя. Сега, това помняне, като започнем от надписа на една книга и стигнем до надпис върху сграда,
върху скала, имат за цел да увековечат словото. Казаното да стане дълговечно. Да не кажем чак вечно, но това е в общи линии целта. Да се
напише трайно. Това става най-лесно и най-ефективно чрез публикацията, чрез размножаването на текста, размножаването над фурбата. И поетите това
отдавна са го разбрали и съответно няма поет, който пише да не си дава сметка, че това, което прави и обработва по един и друг начин става
трайно и по един и друг начин увековечава и самия него пишещия и предмета за който пише. Книжката Вита Нуова, Данте така е нарича,
книжка, тя е много важна за разбирането на самия Данте. Без нея ние нямаше да знаем неговата биография. Дори Бокачо ползва тази книжка, когато пише биографията на Данте. Нямаше
да знаем начина му на мислене, начина му на поетично творчество. Нямаше да знаем някои най-интимни преживявания негови и мисли. Тя е ключа към
разбирането на Данте при всички случаи. Но тук трябва да кажем нещо изключително важно, че когато обсъждаме Данте, когато обсъждаме тази книжка, Вита Нуова или пък
комедията и говорим за Данте, ние не осъждаме човека Данте, а обсъждаме неговата творба. И в тази негова
творба е неговият литературен двойник. Той пак се казва Данте, обаче пак е аз. обаче не е човека Данте.
Дали човека Данте съвпада с своя литературен двойник, главният герой на Вита Нуова и главният герой на
комедията, дали съвпада това, нас във случая не ни интересува. Ние гледаме само литературния двойник, защото той оцелява
до наши дни. Истинският Данте, човека Данте е умрял и погребан в равена, изгнил в гроба. Господ знае кой е той всъщност и
къде е отишъл след смъртта си. Ние това не го знаем. Ние и да осъждаме Данте, човека, като егоцентрик или като горделивец, това няма никакво значение,
защото нашия съд е нищожен. но ние не говорим за човека Данте, а говорим за литературния му двойник, защото той въздейства върху читателите.
Читателите след като е починал преди 700 години вече не могат да общуват с него. Те дори не знаят как е умрял. Дали в мир с Бога, дали
в горделиво някакво себепрелъстяване. Ние не знаем това нещо. В някаква самоизмама. Доколко това никой не го знае. Господ го знае. Единствено. и за това литературния двойник Данте
литературния персонаж, главният герой на комедията и главният герой на Вита Нуова той е важния за нас. Той въздейства. Той възпитава или развращава. И за това ние не съдим човека Данте, а обсъждаме
а един литературен герой как може да го съдиш? Какво означава да го съдиш? Убил, измамил, открадал. Той не е убил, не е измамил, не е откраднал. Той е литературен герой. Така че неговите действия
не трябва да ги приемаме, че са действителност. Непременно те са фикция, но тази фикция въздейства. И за това ние ги разглеждаме като въздействащи все едно, че са реални, но в този смисъл не може да ги осъждаме
както един реален човек. Бихме могли да осъждаме, ако искаме. Все едно, ние обсъждаме литературния двойник на Данте. Данте в неговите произведения. И така да започнем с
Вита Нуова, Нов живот. това е една уникална творба, уникална книжка. Тя е една комбинация от поезия и проза. Всъщност, може да кажем, че това е една
сбирка от стихотворения, което е написал Данте. Основно сонети, но също има и канцони и прочие. И автора ги е навързал с прозаични
обяснения, в които обяснява причината, поради която е написал това стихотворение, отколко части се съдържа и така нататък. Тоест, един анализ, коментар и то от самия автор. Сега, Лякой ще каже,
че това е най-лощо, което може да направи един поет. Защото стиховете по определение не се обясняват. Те са концентрацията на словото. Те са най-обработената част на словото. Ти си свободен.
като поет да вкараш в стихотворението всичко, което бих желал да кажеш на читателя. Какво има да обясняваш? Ако почнеш да обясняваш стиховете, значи стиховете не ги бива. Еми,
съм мисля първи стиховете. Какво ще ми обясняваш в проза? Кво искал да каже поета? Какво иска да кажа аз, когато писах това стихотворение? Еми, да си го казал, бе? Така че, в изнестина смисъл, различните обяснения към стихотворенията подронват дори доверието
на читателя към самия поет. Значи, нещо куца в тези стихотворения, нещо не се е справил Данте. И, действително, тези сонети, канцони и прочие, едва ли някой ще ги чете, ако
не се интересувахме не от самите стихотворения, а от информацията от те са като документ. Техната документална стойност е важна. Те са документ за поета Данте. Нас поета Данте ни интересува не заради
Вита Нуова, а заради комедията. Тя е неговата свръхтворба. Във Вита Нуова ние събираме сведения. Сонетите са документи. Прозата е документ. Документ за мисленето
и чувствата на Данте в един по-ранен етап на неговото творчество. Доста по-ранен от комедията, която е късния зрел етап. Но точно в тази книжица
той е автобиографичен, дава сведения за себе си, дава сведения за своите мисли и чувства и за това е уникален документ за своето време. Времето е края на 13 век. Книгата е писана
в 1294 година. Тези датировки относно Данте, някои от тях са под въпрос. Няма да влизаме в споровете плюс-минус една година, защото това нищо не променя в случая. Така, в 1294 година
Данте е на 29 години. Вече са минали 4 години от смъртта на Беатриче, неговата възлюбена. Освен това, по това време Данте е от около 10 години
женен за своята съпруга. Джема, Донати, има поне две деца. ние много малко знаем за семейния живот на Данте, защото той в голямото си творчество,
голяма част от която автобиографично, нито веднъж не споменава жена си, нито веднъж не споменава децата си. Той е бил сгоден за Джема, в 1277 година,
когато е бил 12 годишен. Смята се, че са се оженили в 1284 година. Сега, двете деца, които имат между времено, Петро и Джовани, може би не са били единствените,
като имаме предвид високата смъртност в средновековието. няма точна статистика, но 40-50% от родените деца не са доживявали до 10 годишна възраст. Така, че е напълно възможно поне още едно дете да се е родило
на Джема Донати и Данте Алигиери и да е починало в детска възраст. А може би, ако гледаме статистиката, по-скоро две деца още поне са се родили, но по-късно
са починали. Това е предположение, но е възможно. И да е много вероятно, защото ако погледнем статистиката на браковете и родените деца, ще видим, че в общи линии браковете
са по-многодетни, отколкото брака на Данте. Данте има 4 деца от Джема Донати. Обикновенно са повече в тогавашните бракове. Сега, трябва да имаме предвид, че Беатриче от своя страна е била женена
за Симоне деи Барди. Сега и фамилията Донати е високо поставена фамилия в Флоренция и фамилията Барди също са богати банкери. Така, че
Беатриче е женена за Симоне деи Барди като преди 2015 години се направи едно откритие в флорентинските архиви, според които тя се
омъжила за Симоне деи Барди много рано. т.е. когато Данте започва да пише стихове за нея, тя вече е била омъжена. За
деца не знае. Симоне деи Барди след нейната смърт се жени повторно трябва и общо има 10 деца,
но не се знае дали е имало до Беатриче, колко не е документирано това нещо. Така е, иначе, тя в 1280-та година, когато е още само на 15 години, вече е женена
за Симоне деи Барди и това означава, че по време на нейната знаменита втора среща с Данте, когато той и тя
са около 18 години, тя вече е омъжена, а той си е отдавна сгоден за Джема. Всичко това е
много важно, защото ние ако извадим литературния Данте от всякакво познание за историята, а може да кажем, че през по-голямата част от
времето тези сведения за Беатриче, за Джема и прочее не са били добре известни и някак си в един вакуум
е витаел образа на Данте спрямо неговата възлюбената Беатриче, все пак тук ние с изследванията на учените лека по лека стигаме до една
по-ясна картина, защото е много важно какво е било отношението на Джема Донати, на жената на Данте към неговите поетични към възхвалата
на Беатриче, която той от един момент нататък изобщо не е криял и пърт и съответно какво е било отношението на Симоне деи Барди
и на самата Беатриче съвсем различно е ако тя беше неженена и за нея се пишат стихове и прочее и прочее съвсем друго е ако тя е вече
омъжена и в този смисъл тези стихове навлизат в неято лично пространство също така дали Симоне деи Барди е бил
безразличен към това, че някой си поет пише стихове и въздиша за съпругата му дали се е радвал на това дали
се е гневял ние не знаем Данте не споменава нито с намек че Беатрича е омъжена това е много важно защото литературните критици разбира се най така
многобройни критици на Данте са италиянците но за италиянците той е като католевски за българите той е извън критиката извън класацията и за това техните изследвания до голяма степен имат за цел
да го приповдигнат ако открият нещо което не е много за предхора те се опитват да го претълкуват примерно когато съм чел за отношението на Симоне деи Барди към
поезията на Данте към възхвалата на Беатрича съпругата на Симоне пишат че той вероятно той а може би Беатрича са се радвали че един вид
такъв знаменит поет възхвалява Беатрича следение за това нямаме никакви но ако беше така ако Симоне деи Барди се радваше че някакъв
поет хвали жена му и въздиша по нея то много вероятно Данте ще спомене това нещо защото естествено е читателите на неговата
поезия да си зададат въпроса а редно ли е ти пак си въздишай бъди си влюбен това е твой проблем но когато
публикуваш поезията когато поначал го я пишеш и обработваш с каква цел го правиш и второ след като си написал и обработил тези стихове прием, че ги пишеш да си изясниш нещо след като си го изясниш защо го даваш
на обществото защо го публикуваш и в този смисъл Симоне деи Барди както и Джема Донати имат естественият въпрос защо това се прави ако приемем, че и двамата Джема
Донати одобрява цялото творчество на мъжа си това, че той възхвалява друга жена най-малко ни е притеснява защото Беатрич е една възвишена личност и ако
приемем, че същото отношение имаше Симоне към поезията на Данте то тогава много вероятно те по един или друг начин щяха да бъдат споменати защото това
много би способствало да разсее съмненията че може би тази поезия е наранила за цял живот Джема Донати е направила за посмешище на съседки на роднини ще кажат
чакай бе какво става мъжът ти защо се занимава с жената на кумшията какъв е проблема трудно можем да си представим че в Флоренция не е имало такива
въпроси такива разговори такива клюки още повече че Данте по друг повод споменава други клюки и е нормално за един такъв град
в този смисъл по-вероятно е много по-вероятно е и Симоне да не е одобрявал това стихоплетство и Джема също да не ги е одобрявала но по един и друг начин не са го правили
на някакъв кой знае какъв проблем или поне нямаме данни в това отношение но нямаме толкова данни за да съдим да или не във всеки случай е много важно да знаем контекста в който стават тези събития и да се
върнем към въпроса защо Данте пише своите сонети защо той пише Вита Нуова защото в сонетите макача всички са знаели вече
от един момент нататък за кого са адресирани и по какъв повод но там нещата са казани до голяма степен иносказателно по-рядко изрично в някои от тях разбира се изрично но в повечето
иносказателно във Вита Нуова обаче 4 години след смъртта на Беатриче тя е наречена по име и чувствата на Данте са описани можем да кажем в прав текст и
възника въпроса защо е писано всичко това защо са писани стиховете и защо е писана книжицата Вита Нуова за кого защото тя не само е писана тя е
публикувана в 1294 година разбира се тогашната публикация е била в ръкописи се раздава на 5-10 души нали не е било нещо нали както с книгопечатането но така или иначе два екземпляра да са
вече имаме публикация един екземпляр който се разнася от човек на човек вече имаме публикация защо пише Данте за кого пише Вита Нуова има два основни адресата от една страна това са
поетите колегите на Данте поетичния кръг в който той се движи Гуидо Кавалканти разбира се най-близкият му приятел тогава и малко ментор но и другите и втората по-голяма аудитория това са жените
образованите жени в големите семейства на Флоренция това е главната четяща аудитория дамите на Флоренция сега тези дами съвсем отскоро са аудитория на поезия те са създадени
като аудитория от трубадурите в Южна Франция в Прованс до тогава жените първо, че са били доста неграмотни и второ за тях никой нищо
не е пишал освен може би народното творчество но поезия не се е пишала за жените доколкото изобщо се е пишала поезия вече с Гюйон
Аквитански който въвежда поне най-ранния запазен който въвежда любовната тема в различни варианти в вариант на възвишената
любов към дамата на сърцето рицаря е подчинен на дамата и в другия вариант когато той се хвали със своите еротични подвизи
той и във двете посоки работи но можем да кажем че насоката в която рицаря въздиша по-недостъпната дама на сърцето придобива
по-голяма популярност и тя най-много се чете именно от женската аудитория защото за жените не е много интересно любовните
подвизи на рицаря докато им е много по-приятно когато рицаря е принозете им когато той ги възхвалява като най-вичите същества
на света това разбира се е едно ново самочувствие на жената и това вероятно има пряко отношение към кръстоносните
походи знаем, че хиляди благородници хиляди рицари тръгват на изток съпругите им остават да скучаят в Франция
в Италия в Германия в Англия на всякъде в Испания и съответно това е една потенциална аудитория която скоро става реална
на читателки на любовна литература в различните и разновидности така, че Данте пише за тази нова читателска публика на
любовни стихове и за самите автори на тези стихове за поетите към тях е адресирана Витануова казахме за голямата
сила на словото както променя човека по своя образ и подобие и тук виждаме, че самият Данте е до голяма степен
продукт на словото на тези трубадурите защото ролята му на въздишащ възлюбен към недостъпната дама на сърцето тя е централната роля в тази трубадурска
поезия визвечен смисъл той влиза в роля тя вече конструирана създадена и той влиза както по-късно Дон Кихот влиза в ролята от
рицарските романи литературата създава начин на мислене начин на поведение начин на живот така че тази формула още от Геома Квитански когато говори за своята дама не се е раждала подобна на нея
във великото родословие от Адама тя е най-най-най-най това е превъзнасяне на дамата на сърцето Данте влиза в тази роля Разказа в Витран Лова започва когато Данте
е бил на 9 години горе-долу на тази възраст е била и Беатрича това е първата им среща тази среща е любов от първ поглед за Данте той се влюбва в Беатрича и може би всеки от нас в някаква
подобна възраст и живял някакво подобно влюбване първата детска любов впрочем тя затова ни е интересна защото виждаме в 13 век едно момче се влюба както ние в 20 или в 21
по същия начин естествено че той вижда едно съвършено създание едно момиче прекрасно възвишено влюбва се в него и описва Данте един много ключов момент
при този момент на първото силно влюбване в него в него жизненият дух както той пише който обитава в сърцето започнава да трепери и един глас му казва това е
Бог който е по-силен от мен и който идва да властва над мен фактически този жизнен дух така да се каже ако казва това нещо казва го на латински и израза е това е Бог който е
по-силен от мен ето това е много интересен психологически момент при влюбването усещаш че има някаква сила извън тебе което ти въздейства което може да е по-силно от тебе ти можеш да се съпротивляваш можеш да я победиш можеш да бъдеш победен но тя е много силна
в този момент тя властва върху тебе ти не се контролираш и това за пръв път и се случва така че това е началото на Вита Нуова след това 9 години по-късно имаме втората среща тя вече е 18 годишна Данте също
на улицата в Флоренция и той разбира се отново загубва ума и дума отново изживява изключително при живяване Трепери тя го поздравява и казва Данте такава беше
добродетелта на нейния поздрав че аз всякаш изпитах върховното блаженство поздрава на Беатриче е върховно блаженство за Данте когато се прибира в къщи той разбира се е разтърсен
под това впечатление след това заспива и му се явява сън съновидение в един облак с цвет тъна огъня се появява една господарска фигура страшна загледане
но сам по себе си той струваме се беше изпълнен с чудна радост той каза много неща от които аз малко разбрах и сред тях бяха думите Ego
Dominus Tuus пак на латински говори този с господарската фигура аз съм твоя господар това му казва той в ръцете му изглежда имаше една гола фигура спяща загърната леко
в един червен плат и той вижда Данте че това е всъщност Беатриче и този господарската фигура държи в ръката си един огнен предмет
и казва пак на латински виж твоето сърце след което той събужда спящата и я убеждава да изяде това този тлеещ предмет и тя
макар и с така не много уверено изяжда това сърце т.е. сърцето на Данте ето това е съновидението след като се събужда Данте разбира се е много впечатлен от това съновидение и
какво прави ето тук е ключа към цялата работа като един 18 годишен християнин той не може да няма изповедник духовен наставник при такова чувство той би трябвало
или да отиде при духовния си наставник и да каже това и това ми се случи кажи от сатаната ли е този сън от Бога ли е добро ли е зло ли е не знам нямам опит кажи ми какво да правя или да отиде при някой приятел
да си излее душата не Данте не прави нито иното нито другото а написва стихотворение написва един сонет и решава решава да го раздаде на многобройни поети
които са знаменити по това време а казва, че и до тогава преди това се е занимавал с писане на стихове сега това е много важно защото стихотворението което той пише
е сонет сонета е много твърда форма тя не е спонтанна форма не ти теква е така сонети да пишеш не те се обработват римата е сложна и трябва да се
внимава колко реда ритъм стихове това изисква обработка и второто нещо айде да кажем искаш да излезе чувствата си в стихова еди до дни но той ги праща
на славните поети на знаменитите поети на славните поети защо? защото иска да бъде един от тях това му е входният билет в гилдията той иска да бъде признат за поет
и преди това се е опитвал но сега решава да придобие признание сред гилдията на поетите и разпраща този сонет на тези поети като
иска от тях отговор тълкование и успява този не го замисъл защото той получава отговор от няколко поети няколко от тях са пазани до днес но най-важният отговор
е разбира се от Гвидок Кавал Канти най-известният тогавашен поет и отговора е положителен т.е. Кавал Канти много одобрява този сонет и
лека по лека Данте влиза в кръга на поетите т.е. той е възприят като поет т.е. Танте крие своята любов към Беатриче. Не назовава с нейното име, не казва на другите коя е тя. Като не изяснява защо го крие, срамува се. Вероятно имало много причини. Първата причина е, че Беатриче е омъжена. Втората причина е, че той самия е сгоден. Може би много скоро след това той се и оженва за Джема. Така че, може би това цялото му е действало смущаващо. И затова той решава да не разкрие своята любов. Други поети разкриват, някои не разкриват. Но от друга страна той търси среща с Беатриче, посещава места, където и тя се появява.
Когато я вижда пак така, веднъж, гледа към нея, но по линията на неговия поглед е имало още една дама. Той за да не разкрият, че гледа към Беатриче е фокусирал повече към тази другата дама. И тогава му хрунва идеята, че може да използва тази друга дама, както той казва, като параван. И започва да култивира в себе си любов към тази дама, почва да пише дори стихове за нея, с цел да прикрие любовта си към Беатриче. Скоро обаче тази дама напуска Флоренция и той има едно ново видение, явява му се отново една фигура на някакъв странник. Сега е интересно, че любовта, която се явява на Данте, няколко пъти тази страшната господарската фигура, това е любовта. Обаче, ние казваме любовта на български това е в женски род, а на италиански и на латински е в мъжки род. И затова персонификацията е мъж. Това е много интересно как граматиката влияе върху мисленето, върху въображението. И пърлия път, която му се явява, той е под формата на тази господарска фигура. Втория път е някакъв странник. Третия път му се явява като един младеж в бели дрехи. Във всички тези случаи е мъжка фигурата на любовта, защото думата любов е в мъжки род. На този път му се явява много странно любовът на мъжки род на български. И му казва така, че понеже тази дама, която е била паравана, е заминала надалеч и скоро няма да се върне, затова той казва така: "Сърцето, което бях и предал твоето, сега си го връщам обратно и ще го предам на друга дама да играе ролята на паравана".
Това е много интересно как така сърцето на Данте бива използано от любовът, за да бъде давано тук, тук, тук, там, като ушки им и двамата знаят, че истинската любов е самата Беатриче. Това е един много важен момент за това колко, можем да кажем, конструирана е любовта в тези поетични среди, в които Данте се е движал и в неговото собствено съзнание. Тази втората дама, която игра ролята на параван, той също започнала да го хажва и до такава степен е охажвала толкова усърдно, че е започла да го одулват. И Беатриче също очевидно е чула за това нещо и когато се срещат отново, тя не го поздравява. Това вече е трагедия за Данте. Това, че тя не го поздравява, е за него най-ужасното, което мога да се случи и той изпада в депресия. Той започва да се движи като болен, подиграват му се, одумват го и включително го одумват и му се подиграват в присъствието на Беатриче и тя е един вид участва в това одумване. Това той пише сунети за нея, за да се обясни един вид. Това обяснение може да кажем, че в един момент той един вид изчерпва, какво ме да ѝ каже. И до някъде темата е приключена на този етап. След това той пише други стихове, които той дори обяснява как ги пише. Веднъж му хрумва едно начало на една канцона и той много го харесва и си го запазва, че е добро начало, след което, след време, написва цяла канцона, започваки от това начало. Така че можем да намерим така творческия му метод Тутаме из Вита Нолова, доста добре иллюстриран. И така имаме една, можем да кажем, емоционална автобиография в Вита Нолова. Но тя е, всъщност, може да кажем, първата значима автобиография от времето на изповедите на Свети Августин. От тогава на сам никой не се е правил такъв самоанализ на чувствата, на поведението.
Обаче, ако сравним двете емоционални автобиографии, ще видим огромната разлика между тях, принципната разлика. Свети Августин е езичник, грешник, блудник, който открива Христа. И неговата емоционална биография е егоцентрична, приминавайки към христоцентрична. Той описва прехода на егоцентричния човек, какъвто е бил, блудника, езичника, към христоцентричния. И когато той пристъпва към писането на тази автобиография, защо я пише той? За назидание, като пример, като помагало към други егоцентрици, които да се откажат от този път и да станат христоцентрични. И затова неговата книга, можем да кажем, ето как започва. Тя е химн на Христа. Ето как започва. Книга първа. Книга първа. Книга първа. Книга първа. Книга първа. Книга първа. Книга първа.
Книга първа. Книга първа. Книга първа. Книга първа. Книга първа. Книга първа. Книга първа. Книга първа. Книга първа. Книга първа. Виждаме камертона на цялата книга. Покаяние и славословие на Бога. Ти си всичко, аз съм грешния. Това е смисъла на изповедите на Св. Августин. И той показва прехода от егоцентризъм към христоцентризъм.
При Данте става обратното. прехода от христоцентризъм към егоцентризъм. Но, ние казваме христоцентризъм, но този христоцентризъм отдавна го няма. Защото този преход е исторически. Той не е в рамките на един човешки живот. Това е едно бавно движение. Историческо, почти незабележимо. Трубадурската поезия, която създава рамката, ролята и т.н., тя вече е извървяла тази голяма крачка. Тя вече е егоцентрична. тя, освен това, легитимира прелободеянието. къде е в неговата греховна форма, къде е в скрита форма на поетична любов, къде е в съвсем прикрита форма на едва ли не чиста и свята любов към някаква идеална жена, почти нетленна. това нещо отдавна е вече въведено в Трубадурската поезия и това е егоцентрично. Така че Данте, влизайки в тази роля, той не се придвижва от христоцентризъм към егоцентризъм, а от дадена степен на егоцентризъм към следващата степен, следващата крачка.
И в това отношение много важно е понятието за обесмъртяването. Примерно той в глава 6 казва, че е решил да опамети името на най-прекасната жена, т.е. на Беатриче, и на дамата, която играе ролята на Параван и за това какво прави той, за да ги един вид прослави и да ги вкара в обществената памет. Написва една, както той нарича сервентезе, това е една поетична форма, една голяма песенна форма, в която сервентезе, тя е провансалска по своя происход от трубадорите, тук я приспособява към италиански вариант. И в тази сервентезе той прави списък на 60-те най-красиви жени в Флоренция. Това е много важно, с оглед на цялостното му творчество. Защото, кои са тези 60 най-красиви жени на Флоренция, които аз кажа? Аз съм критерия, аз съм съдника. Тази ще е вкаран, тази няма да е вкаран списък. Тази не е от най-красивите, а тази е от най-красивите. Виждаме мощта на словото, мощта на поета. Той чрез обработката на този списък, ако беше един списък хулигански, 60-те най-готини мацки на Флоренция и коняш да го помнят.
А когато го напишеш по формата на сервентезе, с рима, с обработка, тогава вече достава творба. Това предобива замеродавност, предобива увековечаване. И чувството, че ти решаваш в кои да бъдат включени в списъка и кои да не бъдат включени, това е много особено чувство. Така че това е една конструкция, сложна, точно такава ще бъде комедията. Сложна, обработена конструкция, в която ти решаваш кой е в ада, кой е в рая. Кажем, че тук, може би да дадите, дори не е разбрал, че тук имаш едно предвкусване на това човекобожие, когато ти определяш кой е важен, кой не е важен, кой отива горе, кой отива долу, кой са 60-те, а кой са извън класацията. И в тази класация, разбира се, са и Беатриче и дамата, която играе ролята на параван. Но Беатриче не е сложна, разбира се, на първо място. Той по това време още крие тези си чувства, сложена е на девето място, което е символично. За съжаление, тази сервентезе не е достигнала до нас и не знаем другата дама, която е била паравана, тя къде е била сложена, може би била първа. Но така или иначе, много интересно, че това е едно не спонтанно творение, конструирано, сложно, обработено и вътре в което аз определям кое е важния. Това е много ярка форма на егоцентрична поезда и на егоцентрична отношение на личността. Понеже темата за Данте е свързана с доста подробности и обяснения, ние сега вече навлязахме във втория част на нашата беседа, за това ще продължим с третата беседа. Следващата събута. Светоглед Новото предаване за православен поглед към историята, културата и съвременността с Богослова Георги Тодоров по Радио Зорана.
Турана.