Драги приятели, от 5 години в Радио Зорана въвеждаме предавания с православна тематика, които постепенно прераснаха в православна програма Света София. За да продължим да я развиваме и да разпространяваме вярата на нашите предци, която в наши дни е по-важна от всякога, се нуждаем от вашата подкрепа. Помогнете с посилни за вас дарения, като посетите сайта ни zorana.bg. Благодарим ви! Започва Светоглед – новото предаване за православен поглед към историята, културата и съвременността с богослова Георги Тодоров по Радио Зорана. Здравейте! Темата на днешната беседа е Софийн ден – празника на Света София, премъдрост Божия. След два дни, в понеделника след Томина неделя, ще честваме Софийн ден, който от няколко години е записан в календарчето на Българската православна църква от името
Света София, премъдрост Божия. Вероятно мнозина се питат какво представява този празник, какво е неговото значение, откъде произхожда, какъв е неговият смисъл, какво честваме. И в днешната беседа ще се опитаме да да смислим сравнително малкото, което се знае за този уникален в многоотношения празник. Първо да видим къде изобщо се знае за него, къде се чества. Обхватът на землището, където се чества този празник е цяла североизточна България, от Търновско на изток, включително Елена и околностите, Русенско, Добричко, цяла Добруджа, Лудогорието. Южно Стара планина имаме също една широка яка,
започвайки от Старозагорско, Новозагорско, Сливенско и стигайки до Карнобатско, където се знае този празник. Можем да кажем, че и в Бесарабия, при Бесарабските българи го знаят, но те са преселници, точно от тази част на България, за която вече говорихме. Така че територията, ареала на празника е този. Източно от Търновско и яката от Старозагорско, от Старозагорско до Карнобатско. Това взето като цяла територия е една трета от територията на днешна България. тук трябва да отбележим нещо изключително важно, че този празник е известен само на българска територия.
Никъде другаде по света не се знае ли за него под това име. сега понеделника след Томина неделя се отбелязва по различен начин в различните православни страни и в римокатолическата църква също по някакъв начин, но името Софийни ден, връзката с темата за света София при Мъдрост Божия е единствено и само на българска територия. и то на част от българската територия, поне това, което сме документирали. Второто наблюдение важно е, че това е един подвижен празник. Той се мести с Великденския цикъл подвижни празници.
Част от този пасхален цикъл, което какво означава? че неговият происход не е народен. Това не е някакъв стар езически празник, който се е християнизирал. А това е по-скоро обратното. Някакъв християнски празник, който е бил допълнен с различни да ги наречем суеверия, различни земеделски или сезонни такива практики и обичаи,
но първоначално неговото въвеждане е станало отгоре. От официалната църква, от официалната държава или някакъв съвместна инициатива на държавата и църквата. Това е празник отгоре. Целият великденски цикъл са празници, които са чисто християнски, във връзка с християнството въведени и усмислени. След това вече може да са обраснали с
суеверия и други неща. Това е много важно, че това е подвижен празник. Но по какъв начин този празник се е връзвал с християнското богословие е друг въпрос. Защото откакто сме започнали да изследваме този празник, откакто имаме най-старите изследвания върху него и до ден днешен,
той вече е бил загубил своето първоначално значение и неговите носители не са знаели какво е това първоначално значение. Нито един от носителите на паметта за суеверия и ден не помнят откъде е започнало всичко. Сега, има ли храмове, които да честват суеверия и ден като храмов празник? Има, но само един
единствен в целия свят. В целия свят има един единствен храм, който празнува Софии ден като свой храмов празник. Това е Църквата Света София в Сливен. Сега, до сегашните изследвания, науката,
какво казва за този празник? Ами, първо трябва да кажем, че е много малко. Че науката, независимо куинейни раздели, дали светската етнография, фолклористика или, да кажем, православната
еортология. И в двата случая можем да кажем, че е слабо изследван този празник. Преди 20 години, когато издадах една книга за Сливенския храм света София при мъдрост Божия, тогава всъщност
се направи първото щогоде изследване на този празник, откъде е дошъл, какъв е неговия смисъл. И когато питах в различни институти, в БАН, защо няма специфично изследване за този празник, да кажем,
за други празници има. Но за Софиин ден няма книга или студия голяма. ми отговориха, че понеже материал е много оскъден, няма достатъчно материал за голямо изследване. Няколко години след като
издадах тази книга се появи първата книжка на тази тема от Иван Миглев. Това е едно етнографско изследване в 80 страници на този празник в начина по който
той битува и по който е бил документиран тук-таме в етнографията и фолклористиката. Но можем да кажем, че това е едно именно етнографско и фолклорно изследване. Богословско и историческо изследване
нямаме задълбочено етнографско и естествено, че с всяка измината година ние имаме все по-малко носители на паметта за този празник и в този смисъл
много трудно можем те първа да направим някакви открития възоснова на разкази на носители на живата памет. нещо повече. Може да кажем, че този
празник е в упадък от 150 години насам. И повече. Свива се неговия ареал, намаляват се хората, които го упомнят и честват, намалява се
познанието за неговия смисъл. Тоест, този празник е до някъде отмиращ по места. в селата, която съм обикалял и разпитвал, негови носители са възрастни
люди. Също и в етнографските изследвания се говори, че допреди еди колко си години той се е празнувал, но вече не се празнува. Това говорим за през цялата втора половина на 20 век. Всички етнографски
изследвания на тази тема повтарят едно и също. Празника е бил жив до еди кога си, но днеска вече не се практикува, не се празнува. Знаят го, че го има, като ги питаш, но
на този ден нищо не правят. загубена е практиката. Да не говорим за познанието. Така че най-вероятно по линия на етнографски изследвания сами по себе си, терен и прочее, едва ли нещо, кой знае какво може да се
намери от сега нататък. Изпуснали сме 150 години време. Но това не означава, че ние не можем да осмислим поне до някъде този празник, да разберем механизма
по който е да го създадем. Напротив, от опит всеки рано ли късно научава, че най-добрия извор е в изследователската дейност, най-добрия извор
и най-богатия извор е работата. когато ние влагаме работа и още работа и още работа, сведенията, които имаме за всяко нещо, започват да се самообогатяват. Те започват да си взаимодействат
и всяко взаимодействие между тези сведения дава нови сведения, дава нови гледни точки, нови аспекти и започва да се саморазвива нашето познание, така че до сега малко работа е вложена и
за това и сравнително малки са резултатите. ако в бъдеще се вложи повече труд, няма съмнение, че още и още ще се обогати нашето познание. Ако прочетем тези изследвания
и етнографските, ще видим, че в общите линии този Софийни ден се свежда до спазването на отделни забрани и на някакви суеверни практики.
Това не се прави, онова не се прави, но не се пере или задължително се пере. Непременно трябва и какво си да се направи. Защо? Ами защото
иначе ще се получат циреи, или пък добитъка, ще окоцее, или други подобни суеверни така начини на отбелязване на този ден.
Можем да кажем, че основния така контингент от сведения е от суеверия. Тук таме са запазени един пласт свързан с
почита към мъртвите, към покойниците. Че на този ден се почитат покойниците и това вече е някакво доближение
към богословския смисъл на празника, защото ние знаем, че на Велик ден и помен на светлата седмица до томи на неделя мъртвите не се
почитат. От Велики четвъртък нататъка не се почитат до томи на неделя, не се правят панихиди и помени за покойниците
и при това положение понеделника след томи на неделя е първото време, когато е възможно да отиде човек на гробищата, да помене
покойниците и да им така да се каже символично, да им сведе до знание Пасхата, празника на празниците, Великден. Тази връзка на
Софийн ден с Великден съществува и в названията, някой го наричат този празник Малък Великден, а извън българската територия, примерно в румънските
земи, го наричат Великден на покойниците. така че тази връзка с покойниците е доста добре засвидетелство. И тя е логична. След като ти имаш
скъпи покойници, родители, прадеди и така нататъка, първо, че би искал да общуваш с тях, второ искаш да споделиш с тях празника, а през
светлата седмица няма такава практика. Проди това при първа възможност е добре да отидеш и по някакъв начин, вече различните обреди,
различните практики са различни, да отидеш и да празнуваш Възкресението Христово с своите близки покойници. Каква е връзката между
тази почет към покойниците, която се проявява и в други православни народи под различни имена, Радоница, уруснаците, също така се среща у украинците, у белорусите,
у сърбите, у македонците, но по други имена. Побусан понеделник, по Побусан понеделник и в Северна Македония и в Сърбия и в западните български краища също. Каква е връзката
тогава с понятието Света София? Много малко се знае по този въпрос. Най-старото сведение, което е достигнало до нас, е от Петко Рачо Славейков
в Цариградски вестник на 28 май 1855 година. Той описва няколко български празника, след които и Софиин ден. Ето
точният цитат на тази кратка, но много важна публикация. Рубриката е Софиин ден, Герман, Вартоломей и Варнава, Елисей, Видов ден. И ето буквално
какво казва Петко Славейков за тези празници. София и Видов ден са празници, на които произшествието е в старина, но значението им ся изгубило
сега. Всичкото им празнувание се състои во това, що не похващат работа. За Софиин ден гадаят и то близо до истината, че когато ся
осветявало църквата Света София, сега по Турчина, в град София, Средец, Триадица, в България, се заповядало всеобщи празник.
Софиин ден бива всякога в понеделник на Томината неделя. Крайна цитата. Едновременно трябва да благодарим на Петко Славейковв, че е написал тези
изключително цени и важни за нас сведения и от друга страна ни е яд, че не е добавил още едно-две изречения. Ако беше си дал
сметка дядо Петко Славейков, колко уникален е този празник, колко български е този празник и да беше казал, дай да напиша още
две изречения за него. Първо, откъде има тези сведения? От Софианц или от Добруджан или от някакви
други ли? Второ, подробности, защо той казва, че значението му се е загубило и гадаят, но близо до истината. От една страна
се е загубило значението, от друга страна гадаят, но пък той казва, че е близо до истината. Тоест, по някакъв начин, тези
предположения за изгубеното значение, някой свидетелства, че те са близо до истината. Значи, не е съвсем загубено познанието. Има носители
достоверни, може би не на цялото познание. Ето, тук, ако беше добавил едно-две изречения или беше предал дословно това, което му е казал
неговия осведомител, ние щяхме много-много повече да напреднем в нашето изследване. От друга страна, как да обвинявам Славейков, като никой друг не е написал пък нищо по този въпрос.
Той е единствения. Вероятно, ако беше написал още две-три изречения, ще ише да има след това мнозина други, които биха продължили това и следва и биха се заинтересували.
Никой обаче не се е заинтересувал от тази публикация в Цариградски вестник да продължи темата и да каже да, съм чувал от Еди кого си или Еди
какви си хора. Сега, като гледам днешните носители на тази информация, които почти не практикуват празника, но когато ги запиташ, започват да вадят от себе си памет, нюанси,
подробности и така нататък. Говорим за края на 20-ти, началото на 21-ви век. можем само да си представим какво е било в средата на 19-ти, което на дядо Петко Славейковв. Тогава тези люди
са били безценни носители на сведения по този въпрос. Знаем ли са сто пъти повече от нас? но не имало кой да ги запита. И след освобождението, когато се създава
българската фолклористика или поне се отвърждава така вече и с помоща на държавата, на институциите, никой не се занимава с темата София и Де. дори и самия Петко Славейковв, който знаем,
че доста време след освобождението е жив и здрав. Сега, може би в неговия архив, който изгаря в Стара Загора по време на руско-турската освободителна война, може би там са изгорели и негови записи по този въпрос.
Той е събирал цял живот различни пословици, поговорки, сведения за фолклора и що ме е публикувал в 1955-та година, вероятно си е записал някъде сведенията,
макар и не научно, макар и не както трябва. Така, че може би там е изгоряла тази записана от него информация. Но, нека пак да се върнем на тази публикация и да видим
много важни неща. Значи, първото нещо става дума за църквата Света София в днешната българска столица, град Света София. Оттам, според Петко Славейковв, идва това, този празник. Това е
много интересно сведение, което го няма никъде друге. няма. И любопитно е, че, казахме, ареала на хората, които помнят този празник, макар и бегло, е там стигат
някъде до Старозагорско. Оттам насам, на запад, като че ли не е засвидетелстван. Или в голямата литература това го няма. може би някъде в периферията нещо да е тук, там е записано. Но
не. В самия град Света София, в българската столица, не е правено фулклористично изследване. Това е огромен пропуск на нашите етнографии. Те си мислят, че фулклора, етнографията, е селска работа,
поради което изследват драгалевци, кремиковци и така нататък. Селата около София записват песни, изследват там носи, битови, предмети, къщи, всичко изследват,
докато собствения фулклор, собствената етнография на гражданите в София, в Пловдив, в Варна, в Русе никой не изследва. След освобождението. По-късно вече, но по-късно
те изследват по-скоро един такъв градски фулклор, можем да кажем, вносен, купешки, през Виена, през не знам откъде, докарани различни песни и други неща. Да не говорим
за костюмите, които вече са през всички положения вносни. А нямаме собствено изследване на фулклора за самия град. песни, предания, разкази за това,
защо се казва така, онова, защо се казва така, какво е имало, какво се разказва, какви песни се пеят за града. И в тази връзка ние не знаем дали в град Света София нещо е останало от това, за което говори Петко Славейковв
в 1855 година. Доста кръсно сравнително. След обръщането на самата църква в джамия, което става веднага след извърнето на турците.
Второто нещо, което е интересно, е, че смисълно на този празник е загубен. Значението на празника се е изгубил. Значи има значение. Значи този негов информатор по някакъв начин
му е казал. Значи ако беше примерно на този ден се прави еди какво си против циреи и против окоцаване на добитъка или нещо подобно, това не е
значение на празника. Това са практики. Това се прави, това не се прави. А Петко Славейковв казва. Единственото казва, което се практикува, е, че не работят. Това, впрочем, не е малко. Щом не работят на този ден,
значи то е много важен. Значи празнуват. Това никак не е малко. Защото има много дни, които нещо се прави, нещо не се прави, но те не са празници. Тоест неработни дни. Тук като е
неработен ден. който е имал някакъв смисъл и този смисъл се знае, че е изгубен. явно, че е изгубено богословското значение. Първоначалното. Това, което връзва понятието София премъдрост Божия с христовия цикъл. Сега, какво можем да извлечем
от написаното от Петко Славейковв от това предание връзка с град Света София, с църквата Света София и спомена, че има някакво важно значение. Сега, той казва, че когато тази църква се освещавала
се заповядало всеобщи празник в България. Това е любопитно, но да видим дали от това може да излезе нещо. Сега, други сведения в тази връзка намираме изключително любопитни. Намираме в голямата книга на
свети архиепископ Серафим Соболев новото учение за Света София Премъдрост Божия. 1935 година, чак. 35-та година. Но тези сведения, които намираме у него, са една голяма загадка. Защото той самия не е правил
изследване, не е ходил по терена да събира сведения за Софийн ден, за този празник. И в книгата той казва така, цитирам. По справка в Константинополската
патриаршия, направена от починалия в 1925-та година Старозагорски митрополит Методий в битността му на протосингел на екзарха на Българската църква, се е изяснило, че храмът Света София
в Константинопол е бил посветен на ипостасната Божия Премъдрост и за това за свой храмов празник Константинополската Софийска църква е имала понеделника на томината
неделя. сведенията идват от починалия в 1925-та година Старозагорски митрополит Методий. Още тук започва загадката, защото едва ли Свети Серафим
Соболев се е познавал с митрополит Методий. Митрополит Методий умира в 1922-а година, а не 1925-а година, както пише в тази книга. И той
едва ли се е познавал и е бил близък с Свети Серафим Соболев, който точно тогава пристигава България от Русия. Много трудно можем да си представим,
че когато Свети Серафим идва тук в 1921-а година, той ще тръгне да събира сведения за Софийната тема, която тогава изобщо не го е интересувала. това са били
след революционните години. Съвсем други са темите за руските иммигранти. И можем да предполагаме, че той започва да пише своята голяма
книга, чак в 30-те години, когато темата за Света София става актуална. Тогава вече Митрополит Методий Старозагорски бил отдавна
покойник и те не са се срещали да говорят на тази тема. Тоест, неговият осведомител не е пряко Митрополит Методий Кусевич, а някой друг.
Кой е той другия? Ние не знаем. И по какъв начин Митрополита е записал тази информация? Как посредника я е взел от по-памет
ли от някакви записки? Как е предал това нещо на Свети Серафим Соболев ние вече не знаем. Но тук се казва,
че по справка направена в патриаршията от Митрополит Методий във битността му на Протосингел. Сега, когато идвил
Протосингел, това е в края на XIX век, Българската църква естествено е в схизма, и ние трудно можем да си представим, че него ще го допуснат
да се роби в архивите на Царь Грязката патриарши и да прави откритие. Ако това е откритие, което това е направил, той е високообразован,
митрополит, с възможности, публикувал не едно и не две неща. ако това е откритие негово, той ще го публикува. Защо прави тази справка? Защо прави това изследване? Ако
няма намерение да го публикува. Ако приемем, че това не е негово откритие, нещо, което всеки когато знае в патриаршата и когато да питаш,
няма нужда да робиш в архива, ще кажа да, ние тук празнуваме понеделника на Томи на Тенделе като празник на Божията премъдрост. Тогава това сведение
за най-великия храм на света, за света София Цариградска, ще да влезе в многобройните изследвания на този храм. Няма такова нещо. За този храм е писано и на гръцки,
и на руски, и на английски, на всички езици. Нямаме сведение, че понеделника след Томи на Неделя е бил храмовия празник на Божията премъдрост в Константинопол. Така че или
Митрополит Методий е направил това световно откритие и после 30 години не го е публикувал, кой знае защо, ами тогава защо го е правил? Защо е правил
това изследване? Не е ясно. Или по-скоро той е научил нещо, казал друго, препредаден от четвърто и накрая сведенията,
които са били предадени на архиепископ Серафим са били от трета ръка. Други не от втора. и ние сега може би някъде в архивите на Митрополит
Методий или в архивите на св. Серафим Соболев можем да намерим нещо, което да хвърли светлина върху тази информация. Какво точно е било намерено в Цариград? Дали в Цариград
е било намерено? Петко Славейков да не забравяме, че той в Цариградски вестник публикува, той в Цариград живее. Тоест, Цариградските българи вероятно са чери това нещо
в Цариградски вестник и тази информация може би останала там като някакъв местен фолклор. От там връзката сега дали е църквата Света София в град Света София
или е Цариградската може би на второто поколение вече ще се загуби точната памет и понеже Цариградската е по-митологичната тя ма по-силна гравитация може да е отишла там това сведение и да се е прилепило. Това често се случва
големия митологичен образ да засмуква информацията. Така че трябва да продължим търсенията в архивите на Митрополит Методий Старозагорски и на Св. Серафим Соболев за да разплетем тази загадка защото
към настоящето време тя поставя повече въпроси отколкото да дава отговори. Нека да изследваме ние на своя страна този празник възоснован
на личните сведения. Първо кога и как е възникнал? Възможно ли е този празник да е възникнал през Османския период? По никакъв начин. Петко Славейковв ни казва, че е старинен празник
и че вече се е забравил. За да се забравя един празник иска доста дълго време. А темата за София премъдрост
е от високото богословие. Това не е фолклорна тема. За да може тя да влезе в един подвижен празник, при всички положения трябва да имаме
една действаща църква, една действаща държава и едно действаща богословие, което по някакъв начин да направи тази връзка. През Османския период нямаме
наличие на такива фактори. Самата църква Света София в град Света София е била обърната в Джамия, същото
въжи за Охрид, същото въжи за Цариград, така че там нямаме такава практика, която тепърва в Османския нов празник. Може да сме сигурни напълно,
че празника е предосмански. След това празника е български. Няма го в Гърция, няма го в Румъния, няма го в Сърбия, няма го в Черна гора, няма го в Русия, Украина. Български. Значи във България
в предосманския период по някакъв начин е станала връзката между понятието Света София при Мъдрост Божия и понеделника след Томина неделя, вероятно във връзка с храм Света София, може би
именно в днешната българска столица. И това е било свързано с някакво богословско понятие. Може би има и връзка с честването на мъртвите след Велик ден, понеделника
след Томина неделя. Нека да тръгнем по линия на Сливенския храм Света София, където казахме, че единствено там се чества като храмов празник. Там изследването на този храм показва, че той е предосмански,
че той най-вероятно е бил създаден в този си вид в Второто Българско царство, най-вероятно в края на 13 век, по времето на цар
Смилец, чието феодални имения са били точно в този район. Тоест, това е някъде към 1290- 1995 година е
построен този храм с името Света София при мъдрост Божия и че празника, който до ден днешне се чества, най-вероятно от това време, значи от края на 13 век най-късно,
съществува по българските земи. Това е много важно, че Сливенски храм доказва предосманския произход на празника и то доста по-рано към края
на 13 век. Се някъде изследваме храма, който е в град Света София. Храма Света София в Сердика, в Средец, Триадица, Средец, който именува
днешната българска столица. Този храм първоначално е бил гробищен. Едно малко параклище на гроба на мъченик. мозаикът е намерена, това се знае, подовата мозаика на този храм
знае, се размерите иму, така че там сме на твърда основа. Със сигурност този малък параклист не е бил посветен на Света София, той е бил посветен на мъченика, който е бил там закупан.
Някъде в началото на четвърти век. По-късно на това място се прави по-голям храм. Много вероятно по-големия храм запазва името на малкия храм, защото нямаме никаква причина да се сменя
името. На същия този мъченик, това е практика навсякъде, и на гроба на Св. Петър, и на гроба на Св. Павел, и на Св. Георги, и на Св. Димитър, навсякъде, имаме някакви малки подземни
параклиси, свъзани с гроба, и върху тях се изгражда големия храм, посветен на същия мъченик, който се чества там. В храмната църква е било така. На място се е чествал същия местния мъченик. Така че
храма, правоначално и големия храм, който е бил построен там, не е носил името Света София. Когато идват варвари и го разрушават и после той бива възстановен, възстановяването става веднага
след варварското нашествие. Варварите го нашестват, го разрушават при нашествието и която отмине вълната, тя отминавала много бързо, на следващата година
започва да се възстановява храма и да кажем след 2-3-5 години го възстановяват. Какво означава това? Означава, че е запазена изцяло памета за името на храма, за светеца, който е почетан там и прочее. Тоест,
ние нямаме повод да се преименува този храм. Още повече пък с името Света София премът премът мъдрозбожия. Имаме ли в историята на този храм прекъсване,
което да е достатъчно дълго за да прекъсне живата памет? И, когато е, че нямаме жива памет, в негото възобновяване да му се сложи ново име, а именно Света София. в цялата история на този храм
само един път имаме такова дълго прекъсване. Това става след завоюването на средец от Крум в 809-та година и до покръстването на българите присвети
цар Борис, което става някъде към 865-та, 66-та и следващите години. Да кажем, че 66-та е ключовата година за масовото покръстване. Ние не говорим за лично неговото покръстване
на семейството му и на двора, а говорим за масовото покръстване, което най-вероятно започва в 866-та година след победата, чудото, което се случва при победата му над
бунта на болярите. Тоест, от завоюването на града от Крум в 809-та година, да не забравяме, че града е завоюван с щурм, а крепостната стена била долу,
а храма е бил горе, където е било гробището. Тоест, при обсадата на средец, Крум, при всички положения, първо е завладял храма, още повече, че този храм е отлично наблюдателница към бойните действия
в града, така че сме сигурни, че той не е пропуснал да завладее този стратегически пункт. Още повече, че той не може да бъде отбраняван срещу една сериозна армия. Все едно, този храм е бил завладян от българите, тоя от българи езичници. Крум, естествено,
не е бил езични, както и Омуртаг. И Маламир също, така че при тези езичници много е естествено, че този храм не е функционирал. Тоест, имаме едно прекъсване. Когато Свети Борис вече започва в цялата страна да строи храмова и да ги въздига. Естествено,
че той е минал през Средец и е въздигнал каквото може тук. Естествено, че храма, днешния Света София, тогава не е носил това име, а името на Светеца, който е бил погребан. Но, вече това е било забравено,
тъй като не е имало, а да не забравяме, че Крум унищожава няколко хиляди души, 6 хиляди души, според хрониката. Това е огромно клане. Тоест, най-вероятно, живата памет тежко е пострадала.
Били са избити много и много хиляди жители на града, които са били носители на тази жива памет. След това той е бил населен с люди от околни села, от далече, от близо, българи, които идват от към близка
и нормално те да не знаят тази традиция, на кого е посветен храм. Така или иначе, Свети Борис получава наготово една огромна, прекрасна храмова сграда, която е била използвана вероятно за нещо друго, най-вероятно за крепост.
От Крум, Омуртаг и прочие. И естествено е той да я обърне в храм. Готова храмова сграда. Здрава, с купол, всичко е на лице. Но, на кого ще посветят? Живата памет е била отдавна забравена. Там не се е
извършило благослужение в памет на светеца. И е съвсем логично точно тогава, която е единственото прекъсване на традицията да се сложи ново име. И понеже св. Борис вече след 870-та година
вече е представител на една автономна цъква, съвсем естествено е името св. София белек на самостоятелност, белек на автономност, а пък той разбира се е работил за
автокефалност, знаят, че на първо време това не е желателно да претендира за автокефалност. Трябва малко време да се подготви българската църква със своята пълна независимост. Можем да кажем, че след
870-та година, когато ние придобиваме своята автономия, е било съвсем уместно тази автономия да получи един ярък знак, като именно църквата на хълма над
средец да е била именувана св. София. Сега тук виждаме връзката между темата Света София, която в случая е знак за столичност, за самостоятелност, за автономия
и прочие. Но понеже храма е гробищен, съвсем естествено, че гражданите на средец са празнували в града всички празници, Великден, там
Георгиовден, Николден и прочие, защото са имали храм на св. Георги, на св. Николай, на св. Петка и прочие. Но когато са искали да почитат своите покойници, са отивали на гробището. Това е съвсем естествено.
Но гробищната църква вече е именувана св. София. Така че е съвсем естествено точно там да е станала тази връзка между Софийната тема и гробищната тема, т.е. връзката с покойниците и тук да се е създала тази традиция
на празника на св. София като празник, който се чества веднага след Великденските празници, когато не се поменуват покойниците, при първата възможност именно в понеделника на Томина неделя. можем да допуснем, че
единственото място в света, където имаме точно такива условия е именно днешната българска столица, впрочем, както твърди и Петко Славейковв за точно този храм. но там имаме огромно гробище рано християнско, но и след това и средновековно. Така че
в самата църква света София Софийска имаме средновековни погребения и то вътре в храма. Погрешно е твърдението, че тя е била митрополитска църква. Това е грешка в четири на изворите. Не е била никога митрополитска църква, а е била
винаги гробищна. Така че тази връзка трудно можем да намерим в Солун, Цариград, Охрид, където няма гробищна тема. Това са великолепни катедрални храмове в центъра на града. Сега,
ако приемем, че тази връзка е установена тук, в Софийската църква, то този град е част от българската държава. И това свързване на Софийната тема
с понеделника след Томи на неделя, вероятно е връзката между сръстократор Калоян и търновските владетели. Нормално е да имат връзка и да получават
сведения за различни празници. Така че тази информация била известна и когато Смилец решава и той да покаже своята независимост, да покаже
своята царственост, още повече, жена му е от царски византийски происход и е построил храма Света София в Сливен. Съвсем нормално е той да има сведения, че
в Средец се чества един такъв празник Софиен и може да го е взел за празник на своя храм. Още повече, че Сливенската Света София е много близо до гробище.
Там и до днешен недалече от там има гробище, но преди това е имало и турско и българско гробище непосредственно до района на храма Света София, така че е възможно тази традиция
да е била приложима и по тази причина. Така че ние изграждаме една хипотеза, която те първа трябва да търсим дали ще се потвърди, а именно, че празника Софиин ден
празника на Света София премъдрост Божия е средновековен чисто български празник. Той се наслагва върху един общо православен обичай или празник на понеделника след
Томина неделя да се почитат покойниците, но единствено във България така се е случило, че един, а може би и два Софийни храма, единият по-стар Софийския, другият по-нов
Сливенския, са били или изцяло гробишни, както е Софийския, или близкото гробище, както е в квартал Ново Село. и тази традиция с името Софийни ден, която през Второто Българско царство да е
минала на исток и да се е разпространяла като име Софийни ден, тя след това вече в османския период да е изгубила своята връзка с темата за мъртвите или частично да е изгубила в Сливен тази връзка съществува и до ден днеша
с почитане на мъртвите, с червени великденски яйца, които се правят на светли четвъртък, прави се една аналогия между великденските яйца, които се правят на велики четвъртък, тези пък се бойдисват на светли четвъртък
в четвъртък и на Софиини ден се едат на гробищата. Сега, тази практика за поределника след Томина неделя е много широко разпространена именно в славянските земи, в Русия, Украина,
Молдова, Румъния, но Румъния трябва да знаем, че те имат много силно влияние славянско през Средновековето и българско и не само българско, разбира се, руско, украинско, така че там най-вероятно този празник има подобен
произход. И тук защо се е загубила традицията в град Света София? Най-вероятно, защото когато турците завладяват града и особено когато Мехмет, втори завоевателя, изселва част от софийското население в вторицата
Истанбул, Константинопол, това става в 15 век, тук много малко остава местното население. То не е било и кой знае колко голямо поначало, града не е бил огромен, няколко хиляд души, може би 5-6-7 хиляд души и от тях по-голямата част са изселени.
След това, когато града става столица на бейлербекство, тук много турци идват като администратори, като управленци и така нататъка и всякакви други, и българи, и добровнишките лъговци,
имало да всякакви арменци идват и цигани, и колине, но те са вече външни. българите идат от западните краища, от Кратово, от Македония и така нататък, се заселват тук, но те не знаят местната традиция, поради което се е загубило
значението на празника, за което свидетелствува Петко Славейковв в самия град Света София. Така, че можем да приемем, че общо взето логично се наместват нещата, но работата трябва да продължи. За да сме сигурни,
особено в архивите на Митрополит Методии, на Свети Серафим Соболев и на други свързани с тях, за да проследим тази нишка, да видим тя какво ще донесе. Разбира се, и в други посоки. И в Гръцката църка, да видим как те празнуват,
понеделна късеТомина неделя. Дали няма някаква връзка с нашите обичаи, макар и по друго име, и по друг начин. Сега, някой ще каже, добре, а какво ни интересува всичко това? Имало някакъв празник, някакъв храм, може би гробищен. Добре, прекрасно, но има ли това значение за
духовната практика? За нашето разбиране на Божията премъдрост, сама по себе си. Божията премъдрост, това е Господ Иисус Христос. Този празник доближава ли ни до това познание? В отговор на този въпрос можем да кажем, че познанието е едно цяло, в което всичко се държи
вътрешно. И това особено въжи за изгубеното познание, за изгубеното историческо познание. Там, ако на нас ни липсват важни части от цялото, ние можем да се подведем при тълкованието на цялото и да въведем какви ли не погрешни тълкования.
Обратно, всички достоверни следения, които ние сглобим във едно цяло ни приближават към разбирането на цялото. А, да кажем, цялото, наречено средновековна България, нас, естествено, много ни интересува. Най-малко,
за да разберем как от тази средновековна България е произтекла модерната България от 19 век. между двете имаме 3-4 века на слабо документирани развития и ние някакси
губим нишката на историята между средновековето и 19 век. Затова ги наричаме тъмни векове, макар че тъмно е нашето опознание за тях, тя самите векове не са тъмни. И за това, ако ние успеем да проследим развитието на процесите, развитието на идеите,
развитието на практиката, развитието на смислите, това ще допълни други неизвестни за нас развития, които се чудим как се стане. Тук ще имаме поне аналогия. Така че познанието като такова никога не е пречило
само по себе си. Пречи само или неговето наценяване, или злоупотребата с него, Господ ни е дал разум, за да го използваме за благопознание, но благопознанието е свързано с познанието на църквата.
Така че, щом нашите прадеди са преценили за добре да направят този празник, да го нарекат с това име по един или друг начин, те са имали нещо предвид и е добре
ние да познаваме църковната практика и да търсим в нея или смисъл, или следение, образ, символ. в днешния свят може да кажем, че Софиин ден
се явява едно златно съкровище за България. Защото този велик словесен образ света София цял свят го знае. Цял свят се бори за него. Неслучайно
Ердоган обърна музея в Джамия. Знае защо го прави. така, че ако ние да осмислим и да обогатим този български древен средновековен запазен
поне от 6 века, а може би от повече празник, ние можем да го превърнем в един изключителен бисер на българската църкова. църковна практика.
Всички съставки са на лице, а практиката я правят човеците. Тя от нас зависи. Дали празника ще умира, както е умирал бавно до сега
през последните 150-200 и повече години или ние ще го възкресим за нов, а може би и още по-осмислен живот. Светоглед Новото предаване за православен поглед
към историята, културата и съвременността с богослова Георги Тодоров по Радио Зорана. Драги приятели, от пет години в Радио Зорана въвеждаме предавания с православна тематика, които постепенно прераснаха в православна програма Света София.
За да продължим да я развиваме и да разпространяваме вярата на нашите предци, която в наши дни е по-важна от всякога, се нуждаем от вашата подкрепа. Помогнете с посилни за вас дарения, като посетите сайта ни zorana.bg Благодарим ви!
Редактор субтитров А.Семкин Корректор А.Егорова