Драги приятели, от 5 години в Радио Зорана въвеждаме предавания с православна тематика, които постепенно прераснаха в православна програма Света София. За да продължим да я развиваме и да разпространяваме вярата на нашите предци, която в наши дни е по-важна от всякога, се нуждаем от вашата подкрепа. Помогнете с посилни за вас дарения, като посетите сайта ни zorana.bg. Благодарим ви! Започва Светоглед – новото предаване за православен поглед към историята, културата и съвременността с богослова Георги Тодоров по Радио Зорана. Здравейте! Темата на днешната беседа е «Строителите на съвременна България». Става дума за знаменитата книга на Симеон Радев, първоначално издадена в два тома. Втория том излиза 1911 година, така че преди 90 години. Тази 90 годишнина е добър повод да си спомним отново за тази важна книга
и да се опитаме да разсъждаваме върху нея от Светогледна гледна точка. тази книга има и трети том, който е писан доста по-късно. През 30-те години започва Симеон Радев да работи върху тази книга. Тя не е издадена при живе. Разбира се, след 44-та година той е в немилост, но до 44-та не успява да я издаде, така че дълго след смъртта му, едва в 2009-та година, каже ли, че 100 години след първите два тома, излиза третия том, който е впрочем логично продължение на първите два. Книгата наистина е едно цяло в трите тома, но нейното въздействие върху
българския Светоглед, върху българската историография, върху начина по който ние възприемаме историята, се основава върху единствено първите два тома, излезли в 1910-та и 11-та година. От тогава и до днешен тя мощно въздейства върху начина по който ние възприемаме първите десетилетия след освобождението. Преди да
се насочим към самата книга или успоредно с разсъжденията върху тази книга, трябва да проследим и житейския път и светогледния път на нейния автор. Симеон Радев е роден в 1879-та година в Македония, в град Ресен, недалече от Преспанското езеро. Годината е 79-та.
Това е годината на вече освободена България, еуфорична България, вярно и след Берлинския договор, но все пак свободна България. и в териториите, които остават извън страната, извън държавата, са разбира се и териториите на Македония, като на тази територия
имаме няколко етноса, които живеят, няколко пропагандни машини, които работят. Етносите са български, албански, и куцовласи има немалко, гърци в южната част, тук там е Сърби
в най-северната част на тогавашната османска територия, наречена Македония и пропагандните машини са основно три, разбира се, българската, гръцката и сръбската. Те се борят
за умовете и сърцата на живеещите на тази територия. Ние имаме тази този уклон да пренебрегваме въздействието на тези пропагандни машини, трябва да имаме предвид, че много от гражданите,
обитателите на тази територия са имали неизяснено политическо, етническо, национално съзнание. Като започнем от смесени бракове, като минем през делението на патриаршисти и екзархисти, това е голяма
рана в българството по това време, един от трагичните резултати от екзархията, това, че една значителна част от българството в Македония се отделя
на религиозен принцип, минава към патриаршията и оттам много лесно се подават на елинизация от гръцката пропаганда. Говорим за десетилетия наред. Схизмата е от 1972-а година и
продължава, както знаем, до 1945-а година, така, че целият този дълъг период от 73 години е време на въздействие върху умовете и сърцата на
православните българи, които искат да бъдат канонични, мощно въздействие на гръцката пропаганда. Има, разбира се, и чуждестранно въздействие, велики сили, местни сили,
които мътят водата, и в тази сложна смесица се появява и живее и действа и Симеон Радев. Той е про-български настроен, от чорбаджийски рот
в Ресен, но казваме род-род, а още на 16-годишна възраст той напуска родното си място и родните краища. Сега той първо
се учи в българското училище в Ресен, после отива в Охрид, после в Битоля. Това все е един общ ареал във близка връзка с семейството си, но след това решават да
го изпратят като стипендиант на българската Екзархия в Цариград, в френския султански лицей Галата Сарай. Този лицей е създаден от
турския султан. Избира се, това е една по-стара институция, още от 15-ти век, но нещо като училище за висши управленски кадри на империята, но
в втората полна на 19-ти век, когато турския султан прави едно пътешествие в Европа, той е силно впечатлен от френската
образователна система и решава това управленско училище за управленски кадри да бъде преобразувано по френски образец и в точно този
вече френски вариант на това турско-султанско управленско училище лицея в Галата Сарай се учи Симеон Радев. И можем да кажем,
че неговото откъсване от родната среда патриархалната родна среда играе решаваща роля в неговия светоглед. Още преди да стигне в Цариград Той е заклет като член
на ВМРО. Става ВМОРО. Става член на Македонската революционна организация. Можем да си представим тогаваща тогаваща тогаващите
младежи в окупираната от Османската империя Македония, че са били податливи на всякакви революционни идеи. И естествено, че
Симеон Радев не прави изключение. почти всички младежи в Македония тогава са революционно бунтарски настроени, то в някои доста крайни форми.
Знаем, че македонската борба за освобождение тя е доста сложна, не е еднозначна, както ние се опитваме да я прокараме
като пробългарска. Тя не е само пробългарска. Има и сили в това движение, които са за самостоятел на Македония, да не е
под властта на българския монарх. И Яне Сандански и други са привърженици на тази идея. Така, че в македонското движение има
доста силни левичарски тенденции анархистични и Симеон Радев е под влиянието на тези левичарско- анархистични терористични революционни идеи.
Когато казваме френския лицей Галата Сарай, трябва да има предвид особенството на френската образователна система. Те са няколко. Първо, това е една много бих казал здрава и класическа образователна система
и вероятно като такава се е харесала на Султана с силен рационален дух можем да кажем картезиански по името на Рене Декарт такава е френската образователна система
рационална стабилна класична но може би нейния най-важен белег е секуларизма французите по това време минали през няколко революции
и общо зето стабилизирани като република проявяват доста сериозна недоверчивост към религията към разбере се във Франция
преобладаващата религия римокатолицизма тоест папството така че те са много критично настроени към папството оттам и изобщо към римокатолицизма и към
всякакви форми на църковност на клирикализъм като се казва от друга страна републиканска Франция колкото и да се намираме в Османската империя
която е естествено монархия но този лицей става един разсадник на левичарските републикански френски идеи дори
в тяхната малко по-умерена форма така че още там виждаме това силно светогледно въздействие върху Симеон Радев той
израства като секуларен човек като човек който няма усет към църквата няма усет към религията той и това е неговия
вечен недостаток неговия фабричен дефект той защо никога не може да стане голям историограф защото е бездуховен бездуховността не му пречи на
изследователската работа на пъргавия ум на психологическата наблюдателност която всички оценяват как той усеща характерите ярко ги обрисува
не пречи секуларизма на добрия стил на яркия изказ на грижата към словото не но отнема височината
и дълбочината минаваме в средния регистър на интелекта в средния регистър на разбирането т.е. в неразбирането тъй като средното разбиране без височина и дълбочина е всъщност неразбиране
изследваш материала трудиш се мислиш сглобяваш шлифоваш стила влагаш талант и в крайна сметка не разбираш за какво става дума защото го няма критерия за всичко
няма го Христос без Христос не може да има история не може да има историография а Симеон Радев с всичките си качества и през ум не му минава да прилага Христа
като критерий за всяко нещо корените на този секуларизъм може би са още в френския султански лице Галата Сарай в Цариград в квартала Галата Сарай който
впрочем ни до днешния съществува под формата на университет Та, едно, че вече е станал член на Македонската организация Второ, че попада под силното влияние на френския рационализъм секуларизъм
и потенциално революционна идеология След това вече като франкофон като френско говорящ той заминава да учи право в Женева
отново в франкофонски град Женева може да кажем столицата на реформацията тя е следваща много важна стъпка в неговото
идеологическо оформяне защото там знаем, че по това време в началото на 20 век се събират какви ли не революционери от цяла Европа Женева дава приют изобщо Швейцария
на такива личности защото там имаме един такъв либерален дух и Симеон Радев попива от този дух сбира се това му дава огромен житейски опит там ври кипи
в интелектуално отношение там той издава един революционен вестник Ефор от Силие след това друго издание Мувман Маседония Македонското движение
разбира се става дума пред цялото време за македонски революционни издания свързва се с български македонстващи анархисти с Михаил Гърджиков Петър Манджуков
Йордан Поп Йорданов който е лидера на гемиджиите на солунските атентатори той в много пряка връзка с всички тях това е точно в навечерието всъщност на
Илинденското въстание на солунските атентати в 1903 година пред цялото това време Симеон Радев ври екипи в тази среда на анархисти терористи революционери
изобщо левица бунтарски настроя Той активно участва след това в Върховния Македоно-Одрински комитет привърженика на Борис
Сарафов имаме различни крила в Македонското движение включително и в Върховния Македоно-Одрински комитет в София и той е привържен
на едно от тези крила чието лидер е Борис Сарафов Сега какво е характерно за тези македонски революционери можем да кажем че
главното което трябва да знаем за тях е че трагедията на милиони българи и в Македония и в България се дължи именно на
тези революционери всъщност както солунските атентатори така и дейците на Илинденско- Преображенското въстание тежко провалят каузата
на Македония каузата на България и тези повече от 100 годишни страдания значи ако говорим за милиони жертви на тази
дейност трябва да имаме предвид че това са не само еднократно няколко милиона души които са живеели на тези територии има предвид днешната република Македония и
една ивица от около 50-100 км по цялата българска южна граница от Черно море има предвид Лозенградските българи заочно цялата южна странджа линията
Мидия- Енос след това цялото Беломорие което са ни давали всички ако не беше тази дълбоко погрешна политика Говорим за Драма Кавала
Серес Дедеагач Гюмюрджина и така нататъка и стигнем до Охрид а защо не и малко след това до Корча всичко това е една повече от 100 годишна
трагедия т.е. тези милиони трябва да ги умножим по 2-3 защото това са 2-3 поколения които всичките са по един и друг начин пострадали независимо че много от тях
вече погърчени и така нататъка всячески се опитват да изличат от дълбоката семейна памет този грях от преди 100 години и повече но
трагедията си остава личната житейска трагедия на всички тези няколко милиона човеци да Симеон Радев е един от съучастниците в това пиянство
на един народ което ние за съжаление до ден днешен възхваляваме като героично като романтично в Северна Македония това е националния празник катастрофата на един ден която да оставим на страна преките жертви
които са десетки хиляди но тя са сипва съдби и изобщо бъдещето на милиони така че е много важно да имаме предвид че участниците в това движение
всичките по някакъв начин в своето съзнание трябва да подредят своят собствен живот аз примерно Симеон Радев не може през цялото време да не си е мислял аз като участник в това движение съсипах ли
родината си или правях нещо добро дали не беше по-добре за нас да правим друго дали не беше по-добре за нас да правим обратното да не правим атентати да не влизаме
със чети да работим с училища с църковна дейност да се борим против схизмата да се борим за споразумение с Цариградската патриаршия да се борим за единение на православните народи които победиха
при Балканската война и ако не беше между Междусъюзническата война вероятно всички тези трагедии тези трагедии щеха рано или късно да бъдат компенсирани и щеше да има съвсем друг образ не само България
но и Балканите а и света тук се решават много от ключовите моменти в световната история да не го забравяме първата световна война се решава на Балканите от край до край не само
атентата в Сараево да Симеон Радев като македонец македонстващ пряк участник във всички тези анархични терористични и революционни действия сигурно цял живот се опитва
да подреди своето участие и ние не виждаме никъде в неговото писано творчество а и в това което устно се знае за него той доста дълго живее има ли време за всичко и за покаяние
и за преосмислене не виждаме такова покаяние дори в края на живота си дори в последния ден в последния част не беше късно според така легендата последните му думи били дадох ли нещо
на България въпрос ами къде е отговора къде е неговия отговор ако той беше се покаял дори не говорим за 60-те години на 20-те века по-рано 20-те години 30-те години има ли предостатъчна
перспектива историческа за да види провала на мисленето и дори не говорим за историческия провал как са се случили събитията а говорим за същностния провал на самото мислене на светогледа разбрал ли го този провал ние не знаем никъде
в неговите писания няма следи за такова разбиране той не се покайва така че изглежда не е посмял изглежда вътре във себе си дори не е посмял да влезе на дълбокото
защото там ще види истината която ще го оплаши това е нещо както Достоевския вижда в себе си но той преодолява той се покайва докато Симеон Радев няма такова мъжество то не само той никой
от участниците в тази катастрофа не се покайва напротив можем да кажем че те обработват своята лична легенда до края на живота си участниците и тук можем да продължим с търсенето на светогледа
на Симеон Радев а именно човек който не посмява да се задълбочи в самия себе си да потърси истината и да се покая всъщност ние не можем да постигнем никога истината за себе си без покаяние
единствено в покаянието е истината за всичко търсенето когато работи по голямата си книга Строителите на съвременно България Симеон Радев е вече препатил катастрофата на Илинден и
можем да кажем че не е извлякал никакви задълбочени изводи Все едно темата на неговата книга се отнася към едно по-ранно време
това е времето от българското освобождение така да се каже от Берлинския договор оттам започва първият том на Строителите на съвременно България вторият том завършва с абдикацията на княз Александър Батенберг
и хаоса който царива България по това време третия том се занимава с идването на Фердинанд та какво прави Симеон Радев прави нещо изключително важно
и изключително ценно той се опитва да събере сведения от участници от очевидци от архиви за сравнително
не толкова отдавнашни събития докато още ги има живите участници ето това е един безценен труд ние може да го
критикуваме отгледна точка на дълбочина и височина може да го критикуваме отгледна точка на бездуховност може да го критикуваме отгледна точка на секуларизъм т.е. на неразбиране на
същността на събитията но работата работата която той върши никой друг не я свършва ние нямаме альтернативна история на това време написана
от някой друг който проявявил свои анкети свои проучвания къде е по-задълбочен къде е по-притък няма значение но нямаме друг такъв ако някой
реши те първа да осмисля този период за съжаление никой не се е взял с подобна задача някак си престижа на книгата на Симеон Радев е толкова голям че
след нея трева не никне имаме разбира се безброи изследвания по отделните теми за отделни личности за отделни аспекти събития но
цялостно изследване на този период след Симеон Радев няма сериозно задълбочено по-задълбочено от неговото критичност прямо неговото не и можем да кажем че
това е естествено защото никой от следващите български историографи няма по-задълбочен подход няма христоцентричен духовен прочит на
историята за да направи нещо по-дълбоко от Симеон Радев а ако ще правят плиткия прочит на Симеон Радев ще сигнат пак до неговите изводи
повече или по-малко зависимо от техната пристрастност да кажем комунистите ще направят един марксически прочит ще кажат че имало чорбаджи и зетници
и пролетариат новите продовжене си на България си изисква леди какво си натруфване на капитала по този начин ще преформатират
същите неща но в дълбочина и в височина ги няма защото са секулари точно както и Симеон Радев впрочем той е бил в контакт с
Георгий Плеханов в 1904 година в Виена така че изобщо не е бил чужд и на тези социал-демократически марксически течения
без да ги споделя особено когато пише книгата можем да кажем че там неговите революционно анархически пристрастия на младия Симеон Радев
вече са изживени до голяма степен ние си го представяме по това време Симеон Радев като по-улегнал човек не случайно той бива пратен в Букурещ когато се подготвя букурещкия мир
който слага край на междусъюзническата война за да бъдеш пратен от двореца какъв анархист какъв революционер той вече отдавна е преминал
в другия лагер той вече официално лице дипломат дипломат журналист така уважаван което в никакъв случай не може да се постигне с предишната му революционна идеология може да кажем
че след провала на един ден Симеон Радев лека по лека минава в консервативния лагер без да престава да македонства без да престава да подкрепя
така по един и друг начин призрака на революционно освобождаване на Македония сега когато говорим за строителите на съвреме на България
книгата първото което ни прави впечатление е думата строителите не строители а строителите това е можем да кажем че фабричният ефект на тази книга тук виждаме неята фундаментална грешка
защото ако говорим за кои са истинските строители на съвременна България от това време говорим за този период който той разглежда от бърлинския договор до абдикацията на Батенберг тези няколко години
прави прави впечатление че Симеон Радев обръща внимание на политическите лица Примерно той не обръща внимание на писателите да кажем
Иван Вазов ключовият строител на съвременна България може би Иван Вазов и то точно в този период ако погледнем е по-важен отколкото Батенберг той е по-важен отколкото Стамболов или Стоилов
или който е дел друг политикан от това време защото Симеон Радев като умен човек трябва да знае че както казва Бисмарк немските учители подготвиха съединението
на Германия а самия Бисмарк е един късен техен сътрудник но те свършиха работата идеологията мисленето светогледа е по-важен отколкото
политическите действия понякога разбира се тези политически действия са пряко следствие от дадена пропаганда от дадена идеология понякога е косвено но така или иначе истинските строители
на тогавашна България са разбира се властителите на умовете и сърцата да политиканите са важни те не биват да бъдат изключени и Драган Цанков и Петко Славейков и Петко Каравелов
да безпорно учредителното събрание боричканията в него консерватори либерали добре но истинските строители са на първо място духовниците ако ги има за Симеон Радев
те са интересни само като политически фигури всъщност главното определящото е духовността или бездуховността да кажем то е едно и също само че от различна гледна точка фактически
кое е главното събитие в следосвобожденцка България бездуховността това е по-важно от абдикацията на Александър по-важно от режима на пълномощията по-важно от берлинския договор по-важно от всичко
бездуховността в която живее България и българската църква в това число екзархията и тя е политически инструмент и тя мисли само за политика и екзарха в Цари град който е по-важен от колкото политиканите включително и с
своя секуларизъм така че два са етажите които липсват в книгата на Симеон Радев единия е културния художествения творческия цивилизационния която е по-висок от политиканския
от политическия каквото и да се случва в политиката по-важно е това което се случва в умовете и сърцата а то се проявява именно чрез културата чрез изкуството чрез литературата
чрез пресата чрез езика как се развива български язик какви думи взема откъде кои през руски кои през френски кои през други язици как се отнася към турцизмите как се отнася към
османския период като цивилизация това рязко скъсване това обръщане крагом всичко това отношението към класата на османските нотабили като Хаджи Мина Стоянов като да кажем
Гаврил Кръстевич като изобщо елита българския елит през османския период какво се случва с него в духовен в светогледен план как биват елиминирани изблутани от младите
провинциалисти които търсят место и не могат да признават заслугите на предишното покойно защото тях нега да има място на политическата маса всичко това нещо обягва на Семеорадев и той
се насочва към политическата фактология в която е силен към политическата психологичка характеристика в която също е силен е силен и слава Богу трябва да сме благодарни ако го нямаше него и това нямаше да знае
той ги е подредил тези събития тези характери тези действия в един голям разказ това е и до ден днешен големия разказ за вългахта история от това време всички правят струбът следват
неговия голям разказ той ги е починил защото е свършил работата сега домичката строителите е характерна и с своето значение освен пълния член освен това, че
строителите тоест изчерпва има претенции да изчерпва това понятие сега Симеон Радев както знаем е масон и то убеден активен масон той не е просто заиграл с масон
с маслото както кой ли не се е заиграл по това време мнозина и мнозина но той е активен масон така, че думата строителите дали е парола масонска дали
показва този светоглед секуларно масонски или случайно се загнездила там начало на неговия труд главен
житейски труд едва ли е случайно да не забравяме че Симеон Радев освен, че активен масон той се жени за дъщерята на един от първите масони
в България така, че да, можем да приемем, че това е една случайност обаче по-вероятно не е Бистра Винарова тя е дъщеря на генерал Варбан Винаров който е още в русенската ложа която е първата реална масонска ложа в България така, че
едва ли едва ли е случайно това строителите този ключ сол който е начало на петолинието каква история ще четем масонски прочет дори ако приемем, че това е една случайност но тази случайност е закономерна
защото масонския светоглед у Симеон Радев не е нещо външно те не го излъгват на станият масон примерно или съблазняват не фактически
секуларизма в съчетание с тези заговорнически движения в които той участва македонските разбира се но този заговорнически тип ти да правиш добро чрез заговор на
просветени това е всъщността на масонската идея без да я преувеличаваме разбира се не бива да смятаме че масоните управляват света не го управляват знаем кой управлява света кой е кой е княза на този свят така че той управлява и тях
и нас чрез нашите грехове и нашите глупости чрез глупостта разбира се основно сме водени за носа всички ние от княза на този свят включително и масоните така че те не са някаква особено важна отделна съставка която трога обществото
в никакъв случай те са заблудени амбициозни секуларни кариеристи които разбира се искат тяхната амбиция и техния кариеризъм секуларен да придобие от една страна една липсваща им
духовност някаква мистичност псевдо религиозност квази религиозност и от друга страна едно самоизмамно добротворство че един вид това е един заговор на добрите така че съвсем такъв е
Симеон Радев той си е по можем да кажем по светоглед масонстващ и това че става масон му е при сърце сега по отношение на самата работа можем да кажем че
той е добросъвестен вярно е че по политически и други съображения той русофобства това е нормално в тогавашна България но не можем да кажем че е
много пристрастен напротив той се опитва през цялото време по френски модел да бъде обективен да бъде рационален да описва нещата такива
каквито са и това е голямо достоинство на неговия труд можеше да бъде много по политически пристрастен и оттам ние да изгубим голяма част от фактологията и от духа на времето
е вече като минат през един много силен светогледен магнит който да деформира действителността вече те стават неуезнаваеми
правилно както е да кажем у Захари Стоянов Захари Стоянов много повече се поддава на своите страсти и там колкото и да е ярко описанието и талантливо
там ние не знаем действително ли е било така или той с Едри Маски вая подменената от самия него действителност като автор на действителността в Лиза
Симеон Радев не той действа по трезво по съвестно по безпристрастно но разбира се той си има своите пристрастия от които не може да избяга
и той си го признава в самата книга че няма как да бъде иначе нямаме обективен човек всеки човек е субективен и Симеон Радев колкото да се опитва и да звучи обективно
естествено че малко или много деформира действителността но малко така че по отношение на фактите по отношение на личностните характеристики може да му имаме
до голяма степен доверие сега след 44-та година Симеон Радев е уволнен пенсиониран и може да кажем в немилост макар че минава време и неговата книга отново била
издадена и пак става сензация както първия път сега вече по рейна комунизма второ премиерно издание има строителите на съвременна България а междувременно
това е много интересно че видният комунистически деятел Тодор Павлов академик Тодор Павлов предлага за архива на БАН да се съберат и обработят
мемуарите на Симеон Радев след което за тази работа е зачислен неговия син така че той става нещо като секретар на баща си и секретар-редактор на неговите мемуари
които са десетина тома и един по един започнаха да излизат което е един голям труд и ценно светогледно свидетелство за точно този прочит на
българската история в нейната можем да кажем доста голяма цялост включително още от възраждането още от паисивите времена започва Симеон Радев да осмисля българската история възраждането
и прочее и до своето лично участие в много от събитията особено по време на Балканската война по Букурещкия договор след това той е активен участник в първата
стояна война когато участва в Солунското примирие когато се изключва това между другото е голям принос можем да кажем на дипломата Симеон Радев заедно с
Андрей Ляпчев те вършат на изключително важна работа много често биват опреквани нашите дипломати че един вид нашата славна армия побеждавала пък дипломатите губили нищо подобно нищо подобно
нашата славна армия завършва всичките си прояви по време на първата стояна война и по време на междусъюзницката война с катастрофи те са военни катастрофи естествено и може да кажем че
дипломатите спасяват положението особено по време на първата стояна война Ньойския договор и преди това Солновската премири са големи победи на българската дипломация а това, че някои хора не го разбират това нещо и играят за публиката
това вече е съвсем друга тема това е народопсихология няма нищо общо с историческата действителност Симеон Радев в това отношение има принос и вероятно неговото масонство също подпомага знаете, че масоните в това отношение
си помагат и може би в Солновското премирие да е имало и някаква масонска линия сега нега да погледнем още веднъж най-важното за тази книга можем да кажем, че тя начертава един
дълбоко погрешен прочит на българската история българската история се чете повърхностно чете се интелигентно остроумно трудолюбиво и секуларно т.е. без същността
същността изчезва това е голяма проблем защото когато на един народ му така да се каже отрежеш духовността той вече не може да разсъждава духовно планито един въпрос
и за него бездуховната история е единствената история и в един чисто бездуховен прочит на СТА Симеон Радев е на най-висок ранг историк измежду
бездуховните историци той е много добър трудолюбив остроумен добър стилист интелигентен психолог пък и до голяма степен участник в част от събитията жив свидетел
на някой от тях лично познава част от участниците осведомил се от техни сподвижници нещо което никой друг в момента не може да направи по отношение на онази епоха така че това отношение
е безценен и заедно с това ни привиква да разсъждаваме върху историята без главното без същността това е от една страна голяма трагедия от друга страна ами кое бе нападил пък повече
къде беха от тези духовните задълбочените мъдреците които прочетаха българската история по-добре пък било той в една кратка студия критична да кажем че някакъв
българин дълбок човек духовен и така нататъка прочита Симеон Радев вижда колко струнно интелигентно и повърхностно е всичко и казва така и така
братя и сестри бих искал да напиша нещо критично за тази много съвестно и така с голям труд и с любов към България написана книга но
мен не ми достига в нея духовното и затова ето тук искам да нахвърля на 20-30 страници една критика в това отношение пък дори за самия Симеон Радев ще бе е много по-ценно да му кажат айде за църквата нямаш етаж
но поне за Вазов за ролята на интелигентно интелигенцията за ролята на мисловните властелини включително и Захари Стоянов не политика Захари Стоянов а Захари Стоянов
автора на записките много важни са тези крайъгълни камъни на българската мисловното за доховността да се има и статии ключови по ключови въпроси има ключови кръгове от мислене
примерно как България се справя с проблема че тя е освободена от Русия как да направи така че да излиза че тя сама се е освободила
това е фундаментален въпрос за българите защото да те признават на Русия всичко но всячески се опитват да покажат че ние сме
се освободили всъщност ние българите сме се освободили и оттам преекспонирането на българското участие в освободителната война преекспонирането на българското участие преди освободителната
война че ние сме предизвикали войната и така нататък как това нещо протича как българския ум съжителства с схизмата има ли
тенденции тя да бъде преодоляна или не това е много важно и това се усеща впрочем това има на всякъде всички човек да го търси в писанията на всички
участници в дневниците на екзархиоци го виждаме на всяка крачка и на много други места как българския народ сляпо неразбира че схизмата в която се намира е
катастрофална че това е национална катастрофа ето това включително и не самото неразбиране ако беше това неразбиране е по-важно отколкото фактологията по това кой е бил избран
в първото пределство или в второто пределство на Каравелов и така нататък така че точно този бездуховен прочит е единственият който ние имаме и затова не можем да се сързим на Симеон Радев
защо дал тон на българската бездуховна секуларна историография и след него все секуларна ами защото никой друг ни е дал тон за друго
ние нямаме и до ден днешен несекуларна историография история на България написана от христоцентрична от същностна гледна точка от гледна точка на същностите така че
в общи линии недостига който установяваме установяваме в строителите на съвременна България ниският хоризонт масонските може да кажем ограничения на неговия ум революционно-анархичната
му биография която също е секуларна защото да Достоевски също е бил член на една такава нехилистична революционна група нечаевците обаче това минава
през покаяние преоткрива Христа и оттам вече получава дълбочна височина защо в България това не се случва ето това е важният въпрос в Русия
това е маргинално основната руска интелигенция си остава или секуларна или околотиска или революционна Достоевски е един от малкото но тази линия в Русия съществува
в България не съществува защо и защо примерно българските водещи интелектуалци не усещат този ручей в руската култура там където са
оптинските старци Леонтиев Тихомиров Достоевски Защо никой българ не участва в този ручей русофилите дори те са русофили политически а не в духовен план
ето това е интересно и виждаме, че Симеон Радев не прави изключение така че тези негови многобройни томове приживе изданите издадените и след това по време на соц ги е диктувал на сина си
понеже имал вече отслабно зрение и можем да кажем, че заедно с сина му двамата са извадили тези още десетина тома които
обогатяват вече в наши дни българската историческа наука всичко това трябва да кажем, че е едно приносно дело ние не бива да го отричаме заради неговия сикуларизъм просто трябва да признаем, че за съжаление
не сме си свършили работата и не сме направили нищо по-добро по този исторически период и може би най-важният извод че трябва те първа това да се направи трябва те първа да се осмисли именно светогледното развитие на българина
не политическото политическото Симеон Радев го е горе-долу подредил но светогледното как се изгражда българския следосвобожденски светоглед там са важните
строители и бездуховността прочетана от духовна гледна точка тя може да е властваща но тя там трябва да бъде прочетана не от бездуховна а от духовна гледна точка за да бъде разбрана Светоглед новото предаване
за православен поглед към историята културата и съвременността с богослова Георги Тодоров по радио Зорана