Здравейте! Темата на днешната беседа е Националната катастрофа и уроците на историята част четвърта. Говорим за катастрофата на България в Първата световна война и изобщо за световната катастрофа, за най-важното събитие, което определя от тогавашната
история на света и на България. Ние не можем да разберем историята на света и историята на България без това фундаментално събитие Първата световна война, от която разбира се е неотделима и втората. Да обобщим казаното до тук в първите три части. Най-важното е, че Първата световна война е колективното самоубийство на европейските велики сили до тогавашния световен хегемон Европа
се самоубива. За България специално нашето участие в тази война е обословено от двете балкански войни, първата и втората. първата е освободителната, тримуфалната, победоносната, втората е пагубната, катастрофалната. Отговорността за втората Балканска война, за първата национална катастрофа, така наречена, е на двама души, Фердинанд и Михаил Савов.
Главнокомандъщия и заместния главнокомандъщия. Завършваме с катастрофа, тази втората Балканска война. За да не абдикира, да не бъде принуден да абдикира, Фердинанд прави едно престъпление срещу българската история, назначава едно русофобско правителство, което да отиде на преговорите в Букурещ,
а там заседават страните от Балканския съюз, потегирата на Русия, а именно България, Гърция, Сърбия, Черна гора, плюс Румъния, като в случая всичките са объединени срещу България, понеже
така завършва втората Балканска война, всички срещу България, и едно русофилско правителство в рамките на до тогавашните оговорки лични и държавни щеше да донесе много по-леки условия за България,
докато едно русофилско правителство естествено, че не се подкрепя от Русия, не се подкрепя сбер се и от Сърбия, и от Гръц, и от Черна гора, и в крайна сметка се връщаме от Букурещ с по-тежки условия, но Фердинанд
не е принуден да абдикира, защото правителството вече е на негова страна срещу природството, което спечели Първата Балканска война, русофилите, и по този начин Фердинанд се измъква от отговорност, но
се обгражда с герменофилска партия, начало с премьера Васил Радославов. Това е бомбата със закъснител. Друго, не по-малко важно, е, че българския народ, воден, разбира се, от своята интелигенция,
от своя елит, не проявява покаяние след тази катастрофа, а нарочва за виновници външните сили, така че съюзници, разбойници и по този начин прекрачва, престъпва християнския закон.
Християнския закон е да търсиш вината в себе си, да не съдиш другия, и тук не говорим дори за моралното осъждане, говорим за тежката политическа грешка. И тук можем да си
припомним молитвата на св. Ефрем Сирин, великата, великопостна молитва на св. Ефрем Сирин, която към края гласи така. Ей, Господи царю, дарувай ми да виждам
моите прегрешения и да не осъждам моя брат. Да виждам моите прегрешения. това въжи и за отделния човек, но въжи и за общностите, и за
държавите. българската държава, българския народ, българската общност не иска да види своите прегрешения. Не казва аз сбърках, а казва
другите са лошите, другите са виновни, аз съм добрия. Това е антихристиянско поведение. Ние не случайно говорим за едно
политическо събитие, каквото е Първата световна война, но през цялото време го мерим с мярата на Христа, с мярата на християнството.
Ако го мерим с друга мяра, няма да получим истина. Ще получим нови самоизмами. Ако положим друга аксиома
в основата на нашето разбиране, ще получим самоизмами. единствено, ако положим аксиомата на Христос, на християнството, ние получаваме истина. А
част от аксиомата на християнството е да търсиш грешката в себе си, да търсиш вината в себе си. Още повече, че в случая с Втората Балканска война няма нито един
човек, който да смята, че ние сме невинни. Всички и най-големите приятели на България те виждат, че ние правим злото, ние правим злината.
Те искат да оправдаят тази злина, но я наричат злина. Наричат те грешка, умопомрачение и прочее. Искат, на наша страна искат да ни оправдаят за това умопомрачение, но не казват,
че то не е такова. Никой не казва България справедливо нападна своите съюзници, своите братья в Христа. Лошото е, че и ние не го казваме. Ние трябваше веднага след войната
да си направим едно политическо покаяние и то, разбира се, ние говорим народа, народа, но народа все пак се обръща към своите водачи, към своите лидери
политически, към своите поети, към своите политици, към своите публицисти, към своите духовници и търси от тях отговор на въпросите. Българския елит след
Втората Балканска война не се оказва на висотата на историческия момент и решава да играе за публиката, решава да се
харесва на народа и да казва, че народа винаги е прав, а в случая са виновни нашите съюзници разбойници. Така
ние си отрязваме пъти към истината. 14-та година идва Първата световна война. Тя започва между шесте империи. България е неутрална
и изчаква да види развитието на събитията, както, впрочем, изчакват почти всички. Но да погледнем положението на България какво е след Втората
Балканска война. Тя е обградена от врагове. Тя няма нито един съсед, който да ни е враг, нито един, който да не е завладял български територии,
територии, които са се полагали на България след Първата Балканска война. а сега да са и били отнети. Така, че тя сама е изпаднала в тотална
изолация и в обкръжение с врагове. Когато започва всеевропейската касапница, правилно България не се намесва. първоначално, защото не се знае в началото, можеше
германците да влезат след пет седмици в Париж, можеше Франция да капитулира, можеше английската войска на континента да бъде прогонена от Европа,
Белгия да бъде доунищожена и тогава цялата германска може да се насочи към Русия, да прегазят Русия и Великобритания да си остане с едни морета, но без помощ
на континента. При това положение България нямаше какво да търси в тази война, ще да остави великите сили да се разправят едни с други и нямаше да участва. Както нямаше
да участва вероятно и Румъния и Гърция. Но германците не влизат в Париж. Следователно първият основен извод кой е, че не могат да влязат в Париж.
Ако може хръщака да влязат. След като не могат, значи започва дълга изтощителна война, при която естествено, че великите колониални
империи ще победят континенталната затворена германска държава. Колкото и тя да е добре вооръжена и организирана. Както и става. Следователно, към 2015 година, когато
вече Блицкрига не е възможен, започнала се позиционната война на всички фронтове. Имаме патова ситуация на запад, патова ситуация на изток. Тогавашния
млад лъв Уинстън Черчилл, първ лорд на адмиралтейството, предлага една блестяща идея. имаме патова ситуация на европейските фронтове,
за това да атакуваме слабото звено, Османската империя. Тръгва англо-френската армада към Константинопол. Разбира се, трябва преди това да мине
през Дарданелите. Целта е Османската империя да бъде извадена от войната и разбира се, откъм Балканите да се тръгне на север
към Австро-Унгария и потенциално към Германия. Този план е умен, блестящ и в крайна сметка успява. В крайна сметка именно през Балканите антантата
печели войната. до тогава, разбира се, има още три години, но през Балканите, през изваждането на Първо България, след това Османската империя от войната, капитулират
централните сили, Австро-Унгария и Германия. Така, че плана на Черчилл, въпреки, че се проваля на Дарданелите, тактически, но ние казахме какво казва Сунтза. Стратегия без тактика
е най-дългия път към победата. Е, това е. Тактически, те се провалят на Дарданелите, но понеже стратегията е вярна, минават през най-дългия път, четиригодишния път към победата и побеждават. Тактика
без стратегия е шума преди поражението. България шуми преди поражението. Но поражението, понеже стратегията е погрешна, е неминуемо. Нека да се върнем към началото на 15-та година,
когато през феврари започва Дарданелската операция. Тоест, англо-френския флот атакува турско-германските позиции при Дарданелите. Разбира се, англо-френския флот прави
многобройни грешки. Те са имали шанс в самото начало при първата атака още да завладеят Дарданелите. Поради лошо командване, объркване, не знаят какво се случва, не са знаели, че е възможно. Не го оправят. Не успяват. Тогава
турците с помощта на германците организират по-добре своята отбрана и започва дългата касапница, наречена Дарданелската операция. Разбира се, касапница
основно по отношение на англо-френските сили и по-малка степен на турските, макар, че те също имат тежки загуби. Защо е важна тази операция за нас? Защото тя е на две крачки от България. вече е дошла войната
на прага ни. И то срещу Царь и град воюват потенциално трите най-големи империи на света. Британската, френската и руската. Но и трите нямат стъпка на континента. Англичаните и французите са на кораби,
което е уязвима позиция, особено за артилерията по височините на дарданелите. Русите пък изобщо не могат да припарят, защото нямат достатъчно силен флот
за целта. Те могат да направят един десант, да кажем, Бургас и оттам с армия да слезат надолу. Но България все още пази неутралитет и не разрешава
такова нещо. Все едно, три велики империи са се насочили към Константинопол, стига да имат тази възможност и тук започва да расте неимоверно геополитическата
цена на България. България става ключа към войната. Ако тя тръгне с Антантата, това означава англо-френски десант при Дедеагач, примерно,
на българска територия. Тогава ние владеем това пристанище. Означава българската армия, която е над половин милион тогава да се включи в щурма срещу Цариград.
Около 200 000 е англо-френската войска. Русия е готова да отдели 100 000 армия, която да направи десант в Бургас и да се включи също в този щурм.
Т.е. ние ще получим в резултат 4 държави, от които три велики сили и България, която пък на терена е вчерашният победител на Османската империя в поредица от сражения.
Т.е. целият този щурм с цялата тази логистика, с флота, с авиация, с огромен човешки потенциал, 500-600 000 на българска армия, плюс 100 000
руси, плюс 200 000 англо-французи, това прави 800 000 на войска и повече, близо 1 милион, да щурмуват и това въоръжение, да щурмуват Дърданирите
и Константинопол, всички са знаели, че при това положение Османската империя излиза от войната и капитулира още през 15-та година. Обратно, ако България застане
на страната на централните сили, т.е. на Германия и Австро-Унгария, през България те, разбира се, ще прегазят Сърбия много бързо, защото България ще удари в гръб и ще имат пряка линия
през България към Константинопол и надолу, а надолу. При всички положения ще се провали Дърданелската операция, защото тя няма да има стъпка на земята, а германците веднага ще
подпомогват турците допълнително при Дърданелите и, съответно, Германия придобива много силен достъп до Персийския залив с петрола и до Суетския канал. Стратегическите
пунктове, които държат до голяма степен ключа към успеха в тази война. И така геостратегическото разположение на България в този момент достига своя максимум.
Цената на България се качва десетократно и стократно на международната политическа арена. Тогава ние сме изправени пред своя исторически епохален съдбоносен избор.
Тогава ние решаваме какво ще се случи с България и каква държава ще бъде тя и до голяма степен определяме историята на света. Само два пъти ние определяме историята на света епохално. Първият път по времето на
Свети Борис, когато избираме християнството и то делото на Светите Братя Кирил и Методи и създаваме православната славянска цивилизация, което, разбира се, променя историята на
света. Втория път, когато сме ключов фактор в световната история е 1915 година, когато от България зависи на къде ще тръгне световната война, дали ще приключи веднага
или ще има една продължителна, унищожителна за Европа агония. Зависи от българския избор. И България застава пред своя избор. Като казваме България, имаме предвид правителството, монарха, интелигенцията,
народа, църквата. Всеки трябва да намери своето място в този избор. Първо да прецени коя е правилната посока, дали да застанем на страната на Антантата, дали на страната на Централните сили, или може би
най-добре да запазим наутаритет. Този фундаментален исторически избор ние всъщност разглеждаме в нашите изследвания и тук е същността на българската катастрофа.
Ние правим погрешния, грешния избор, който се оказва катастрофален. За съжаление, той се оказва катастрофален не само за България, но и за целия свят. Историческото клише какво е? Че в 15-та година,
когато се качва неимоверно цената на България, в геополитически план, започва наддаване. Двете коалиции започват да наддават на чия страна да мине България. И един вид това наддаване тече през 15-та година до есента,
когато България влиза във войната на страната на Централните силите, Германия. И обяснението за това катастрофално влизане във войната е следното. Антантата не предлагала
достатъчно във България, докато Германия предлагала повече. И българите избрали този, който предлага повече. Много важно е да изясним в нашето
изследване, че това клише не е вярно, че наддаване няма и че България прави своя избор поради други причини, а не поради това, кой предлага
повече. Всички тези изводи, които ни правим в ход на нашето разсъждение, в случая с Първата световна гуната, е много интересно, че са доказуеми. Колкото е да е сложен въпросът. Имаме
безкрайно заплетени въпроси, при които не знаеш къде е истината. Защото и едната страна и другата е права и тук има нещо вярно и тая има нещо вярно смесени са нещата. В случая с Първата световна война и участието на България
няма нито един неясен случай. При всеки случай, при всеки избор имаме добро, зло и нямаме неяснота. Освен това, при всеки съмнителен избор, която се чудим дали така или иначе,
имаме ясен исторически пример, който доказва истината. И затова е много полезно това изследване на първата и стоянна война. Там нещата са на масата, ясни, еднопосочни. нямаме упростителство.
Сложен въпрос да се упростява. Не, имаме бистрота. Въпросът е бистър. Злото е тука, доброто е тука. Не може агресора Германия, Алчен,
да завладее нови територии, да бъде доброто. Сега, че Англия, Франция и Русия не са ангели небесни, е безспорно, но злото извършва този, който започва
войната. Което, разбира се, са централните сили. Говорим за надаване. Че надава ли? Но я да видим възможно ли е да има надаване изобщо. Какво означава надаване?
На пазара два ма искат да купят нещо, да кажа на търк в сотбис, искат да купят една картина. Единия дава един милион, другия дава два милиона. Самата думичка надаване
ни показва, че единия го държи милиона в ръцете, другия държи двата милиона, единия дава и другия дава. По време на война, как може Германия да ни даде Сърбия, Гърция, територии
наляво-надясно, когато войната не е свършила? дава само победителя. Така, че въпросът не е кой дава, а кой е победителя. Няма и не може да има надаване. има въпрос. Кой е победителя
в тази война? Кой ще бъде победителя? И ако приемем, че везните са изравнени, двете блюда са изравнени и от България зависи кое блюдо ще натежи,
тогава да. Само в този случай има надаване. Ако влезем на страната на централните сили, те са победителя и да им какво дават. Ако влезем на страната на антантата, те ще са победителя да видим те какво дават. но това е само в един случай.
Ако България е стрелката на везната, ако тя показва, ако тя предопределя. Ние обаче трябва да сме доста самонаценили се. Ако погледнем на картата на света, видим, че това е една световна война и решим, че точно
нашия избор ще предопредели изхода от войната. Понякога може да е възможно. Но ако разгледаме баланса на силите, особено към момента, в който България влиза във войната, да не забравяме, че Италия преди това влиза.
На 23 май 15-та година Италия, съюзник на Германия и на Австро-Унгария. но в своите съюзни договори няма клауза, че в случай на война агресивна от тяхна страна ще ги подкрепи,
а само в случай, че са нападнати. Но те не са нападнати. Те са агресора. Така че Италия не е овързана с никакъв договор в този смисъл. И Италия можем да кажем, че противно на до тогавашното си благосклонно отношение към Австро-Унгария и Германия
влиза във войната против тях, което рязко променя към негатив ситуацията в Европа. Всъщност през 15-та, 16-та, 17-та, 18-та година
никой не влиза на страната на Германия от целия свят. А една по една страните влизат на страната на Антантата. Говорим за Съединените щати, Бразилия, Япония, разбира се, Румъния, Гърция и така нататък. Единствено, България
е изключение от това правило. Ние сме единствените, които се присъединяваме към губящата страна. Но, мигът, в който вземаме решението, от началото на Дърданелската операция до есента на 15-та година, се смята
погрешно за времето на големия търг, на надаването за България. Ние ще видим по-нататъка, че такъв търг няма и че България взема решение по други причини
и по други фактори и застава на страната на губящите. Това положение на нещата някой ще каже е очевидно отглед на точка на 20-и, 21-и век,
вече края на 20-и, началото на 21-и век, всеки вижда като надлан събитията, публикувани са всички документи. Лесно е да се каже, това е вярно, това е погрешно, това е пагубно, но тогава, когато си вътре
в ситуацията, никак не е било толкова лесно. Съвсем не. И тогава е било съвсем очевидно за всички щогоде разсъдливи политици за какво става друго. Има един французин, който пише
една много интересна книга, Българското лято, Марсел Дюнан, се казва, той да тукава в България с една специална мисия. И кое е важното? Тази книга излиза в 1917 година. Войната още не е свършила. Но
в тази книга Марсел Дюнан цитира един много интересен англичанин. Някой си Фитс Морис. Познавач на Ориента. Ориента. Ето какво пише Дюнан за него. Първият
секретар на английската легация Фис Морис, бивш драгоман в посолството в Константинопол, е един англичанин, който най-добре познава Ориента.
В началото на войната той бе назначен в Кайро. Той отказа да отиде в Египет като заяви Ключът на Кайро и сфинкса
е в София. Искаха да го върна в Константинопол, той пак отказа, защото за този прозорлив познавач на турските работи, скъсването с Турция още тогава
беше сигурно. Той казваше Ключът на Константинопол е в София. От София зависи решението на всички ислямски проблеми. Ислямат, казва той, е една голяма змия,
чиято глава е Константинопол. Трябва да се отреже главата, за да ми ряса. Да вземем българската сабя. Крайна цитата. Говорим за секретар на Британско посолство в София. Пращан в Кайро. Той казва
Ключът за Кайро е в София. Пращат го в Цариград. Ключът към Константинопол казва той е в София. Значи не е било кое за някаква тайна всичко това. Напротив, било е очевидно за всички. И
ако погледнем тая ситуация, ще видим, че това е едно чудо историческо. до войната България е заобиколена с плътен кордон от врагове. И то до някъде обединени също не е.
И то не приключили със своите апетити. всеки от нашите съседи иска още. Гърците искат да вземат нашето Беломорие. Турци искат да вземат
родопите. Сърбите искат да вземат още от западните покрайнини. Защо няки стендил виден и долината на струма и така
нататък. Румънците нямат нищо против Русе. И при това положение ние нямаме перспектива да реализираме обединението
на българските земи. Напротив. Лоша прогноза. И изведнъж се случва едно безумие. Започва една касапница в Европа. Едно
самоубийство европейско противно на всякаква логика. И следствие от тази касапница от това самоубийство за България специално се открива
невероятен шанс. Този шанс ни е оказан не от кой да е от самия Уинстън Чърчилл който в началото на войната
още през август 14-та година току-що е почнала Първата Световна война. Той казва на Ноел Бъкстон
големия българофил. Но казва така Без Без да се отнеме територия от Австрия няма друг начин освен междуособна война за да се
разшири което е Балканска държава. А прилагането на националния принцип към южните провинции на Австрия ще доведе до такива благоприятни за Балканските държави резултати,
че споменът и последиците от предишните разпри могат да изчезнат завинаги. Искам да накарате вашите приятели говори на Ноел Бъкстон искам да накарате вашите приятели в Гърция и България да осъзнаят
и тук е най-важното блестящата но преходна възможност която сега се появява пред тях. блестящата но преходна възможност. От една страна всички осъзнават, че ключът към
Кайро и Константинопол е в град Света София, столицата на България. От друга страна първият лорд на Адмиралтейството, ключов фактор в британското правителство по това време, казва така Балканските държави нямат шанс
помежду си да увеличат територията си, освен за сметка на някой друг. И сега имат този блестящ преходен шанс да го направят. Как става това нещо? Балканските държави са граничещи граничещи
с две големи империи. Османската и австро-унгарската. С друга империя те не граничат като Балкански държави. Тъй като Австро-унгария тогава владее Босна, Воеводина
и други части от Балканите. Харватия, разбира се. и сърбите които имат доста големи сърбски земи под австро-унгарска власт Босна, Воеводина и прочие
могат да се увеличат много на запада сметка на Австро-унгария. Нещо повече те могат на крилете на победата също общия враг да присъединят Харватия и Словенци
и да направят едно царство на Сърби, Харватия и Словенци. Точно това те и правят след войната. Точно така се наричат кралство на Сърби, Харватия и Словенци. Тоест Сърбия
може да получи едно многократно разширение на запад и като собствено сърбска територия и като федерация с Словени и Харвати. При това положение тя може да върне
на България безпорната зона. Прилеп Питоля Охрид. Румъния за сметка на Австро-Унгария може да завладее огромната трансилувание. и лесно да върне на България
Южна Доброджа, която тъйлина, че си е българска. Осмалската империя като губеща естествено, че ще ни върне линията Мидия Енос. Гърция там се получава
друга ситуация много интересна, че Краля е про-германски, а премиера Венезелус е про-английски, т.е. про-антанта. И започва голямо противостояние
между Венезелус и Краля. Венезелус се окупава в Северна Гърция, така да се каже, Солун, Краля е на юг в Атина. И тогава Венезелус като шеф на правителството
е склонен да даде на България драма и кавала, стига България да мине на страната на антантата, да победи антантата в тази война и гърците да получат
компенсация, територии, на островите и в Мала Азия. По-специално Измир, Смирна. Както и става. Тоест, получава се чудо. България беше заобиколена от всякъде с
четирима врагове, а вследствие от тази безумна война тя може да се разшири в четирите посоки. Южно Добруджа, Македония, Беломорието, Тракия. Чудо на чудесата. Никога
не можеше нито един българин, не можем да е прочетен в нито едно българско писание, в най-големия фанатик подобни мечти, които се сбъдват две години, година и половина, може да кажем, след катастрофата. първата национална катастрофа.
Няма, може би, в световната история друг такъв пример. Една страна, година и половина след тотална катастрофа, за обградена само с врагове, да има шанс и то, този шанс, кой ни го предлага? Предлагат ни го
трите велики сили, най-големите империи на света, които имат жизнена нужда от нас. Те не го предлагат за черните ни очи, а не го предлагат, защото без нас ще дадат стотици хиляди жертви, бессмислени. Ще загубят безкрайно много средства,
ще изгубят време, ще съсипят едно поколение, Русия ще съсипят саната си държава, ще додат болошовиките на вас. Тоест, неизчислими отрицателни загуби. Разбира се, самата Европа ще слезе от лидерството в света. И
срещу това тези три велики империи естествено, че са готови да ни предложат всички тези плюсове във всички посоки. Север, изток, запад, юг. И това, разбира се, ще бъдат бъдещите победители.
Знаем, че в края на една война, особено пък една световна война, неминуемо ще има някакъв конференция мирна, на която ще се разпределя и тези победители ще диктуват условията. Каквото те кажат, това ще стане
великите сили. Да, разбира се, всички сърби ще искат да имат всичко, всички гърци ще искат да имат всичко, всички румънци ще искат да имат всичко, но великите сили ще им кажат
вие получавате 50, връщате 15. Така че съгласете се, това се е правило винаги, няма и много-много да ги питат. Вземат тези решения, след което те се осъществяват на практика. Така става и във първат,
и във втората стволна война. Така че предложението е било на масата, но българите задържат известно време формалното решение. Защо? Защо България не влиза, дайте се казва, още в началото,
като започна Датаневската операция, когато идват тези 200 000 души англо-френския контингент? Защо България тогава не нахлува директно към Константинопол и да се присъедини към победителите и за няколко седмици да приключи войната? Формално
се обяснява това с надаването. Ние обаче знаем, че не е това причината. Защо? И сме сигурни. Защото в началото на 15-та година Фердинанд вече е взел решение на чия страна ще застане. Казахме
бомата със закъснител назначането на русофовски кабинет, т.е. анти-антантата и про-германски, начало с Васил Радославов. Това е първата очевидна причина да се вземе такова решение. Ние, както няко казваме, Фердинанд е германици,
кръвта вода не става, той си гравитира към Германия. Това изобщо не е вярно. Това категорично не е вярно. Фердинанд е наполовина германс, наполовина французин. Майка му е французойка. Той винаги може да каже Моя майчен език е френския. Аз съм наполовина французин. И за това,
след като разсъдих на къде вървят интерес на моят народ избрах антантата. Освен това, ако погледнем всички европейски монарци по този време почти са германци, руският цар е германец. Николай II. Съпругата му е германка. Също. Свети Николай II. Полганата е германец, полганата е датчанин. Британската
династия управляваща е от германски произход. Тъй вечерната Уинзорска династия всъщност е от германски произход. Румънският крал е германец. Гръцкият крал е германец. Но Румъния тръгва против Германия и печели войната. Гърция, въпеки краля, тръгва против Германия и печели войната. И това говорим за
германски крале от истински германски произход. а не 50 на 50 както е случая с Фердинат. Така че Фердинат спокойно можеше да каже аз съм половин французин, половин германс, поради това вземам решение отглед на точка на интересите на моят народ и никой не може да го обинява в нищо. Това обаче
не може да каже Радославов и неговата партия, която е на власт тогава. Те, понеже са про-германски, те не могат да кажат аз съм половин французин, половин германец. Защото те са 100% българи, 100% германофили. И не могат да кажат
аз, че да бях германофил а сега съм русофил. Или англофил, или франкофил. Напротив, ако те не са съгласни с нещо, на тяхно място ще дойдат франкофили, русофили и англофили, които отдавна отстояват в съответните позиции. И ние знаем, че повечето български партии са били про-антантата.
С традиции, със заслуги, и страдали са своето русофилство, англофилство, франкофилство. В този смисъл за Фердинанд пътя е отворен на двете посоки, но за неговото обкръжение не е. Неговото обкръжение, с което той се заобгражда, започва да го работи. Започва да го настройва
против евентуалното правилно решени, а ние тук сме сигурни, кое е правилното, кое е неправилното. И много интересно, че когато погледнем на нещата, отглед на точка на съвия Фердинанд, обиктанно си казваме така. Той се опасявал, че
ако Русия стъпи в Константинопол, ще го детронират. понеже не го обичат и така нататък. Това изглежда, че е една доста обиграна опорна точка. Защо? Защото първо Русия не го обичала по времето на
Александър Трети, но сега вече е Николай II. Николай II не е бил злопаметен, не е мразил Фердинанд и не е имал за какво да го мрази. Напротив, той е кръсник на престолонаследника Борис. Фердинанд вече
е доказал своето русофилство с грандиозни жестове. Паметник на Царя-Освободител, катедралата Св. Александър Невски и какво ли не още. празненствата на шипка. Така, че Фердинанд до Балканската война в 12-та година, която беше под егидата на Русия,
си беше русофилта русофил. Е, направиха една грешка с Михаил Савов. Там полакомиха се за Солун. Случва се. Но, в никакъв случай руският цар няма да иска да бута Фердинанд поради на много
проста причина. Константинопол е бил обещан от английския крал и защото от тантантата на Русия. И, след войната, руси ще ха да бъдат доминиращи в Константинопол. Но,
доминиращи, а не, че Константинопол ще стане руски. Там първо имаме голямо турско население. Имаме гръцко население. имаме арменци, имаме българи, имаме
чужденци от доста време цели квартали, пера и така нататък. Русите ще бъдат ново дошли. Освен това, великите сили от другата страна, Великобритания и Франция, няма да отдадат Константинопол
100% на руско владение. вероятно ще бъде някакъв кондоминион, вероятно ще имат някакви квартали или права, или ще бъде международен град. Тоест, Русия ще има решаващия глас, но няма да бъде
единствена. При това положение тя ще има нужда от съюзник в лицето на България. Всъщност, това е една изключително глупава опорна точка, антибългарска, че руското присъствие в Константинопол ще бъде
вредно за България. Напротив, ако България беше влязла на страната на антантата и Русия влезеше в Константинопол заедно с Англия, Франция и България, това даваше шанс на България да бъде
най-близката европейска страна до един възел на световната геополитика. Нито Англия, нито Франция чеха да се откажат от Константинопол. Те винаги и щеяха да участват там по един или друг начин. Разбира се,
че Русия няма да се откаже. Лека по лека естествено, че населението ще започне да намалява Турското. Те ще отиват в Анадола. Гръското няма да си отиде. Те ще кажат на измислия тук от пам'ти века. Ще има
малко повече англичани, малко повече французи. Разбира се, много повече руснаци. Но това ще бъде един световен град. един международен мегаполис. Може би най-важният град в света. Той сега,
когато е само турски, вече повече от два пъти по-голямо от България по население. И няколко пъти по-силямо от България економически. когато принадлежи на една невелика сила
Турция. Можем да си представим, ако там през него минаваше цялата вършна търговия на южната част от Русия, ако там Ангия и Франция инвестираха, за да не го оставят 100% на владение на техния,
съперник, съюзник, но все пак малко или много съперник. Русия, той ще чакат да инвестират включително и в строителство, включително и в търговия, включително и във всичко, култура и прочее. И най-големият бенефициент от Константинопол ще бъде България,
от руския Константинопол, защото Русия, за да владее Константинопол, ще има огромни разходи, а България ще има само приходи, защото продоволствието на този град няма ще да бъде на дола, ще да идва
от Европа. Културният живот изобщо Константинопол е, крайна сметка, европейски град. Той ще гледа насам, а тук е България. Във всяко едно отношение. Така, че големия бенефициент
от руското присъствие в Константинопол ще бъде именно България, без никакъв минус. Никой не знаше да ни кара там един войник да плащаме, защото не е наша работа. ние си държим линията Мидия
ЕНОС повече не ни трябва. Така, че това е една ключова измама за българския народ, че от руското овладение на Константинопол България ще загуби. Не само, че няма ще да загуби, но ще без крайно
много да спечели. Сега, има, разбира се, една класическа опорна точка, нали, руската мечка, че тя, нали, ще да завладее България за Донайска губерния. Но тук имаме един реален контрапример. Защо Русия не завладява
Румъния, с която има граница? И спокойно може да я завладе, ако толкова много мечката завладява. Но не завладява. Никога не е завладява. Дори минават войските през нея по време на руско-турската война е събудителна за България. Но като съюзници Румъния си Румъния. И то не е малка държава.
Така че тази опорна точка всъщност съсипва самия Фердинанд. Фердинанд е жертва на своя антураж. Той, разбира се, той го назначава, така че сам си е виновен. Но реално погледнато той се поддава на страховете. Те подбуждат в него
една фобия, русофобия, за да останат те на власт. Имам предвид Радославов неговата партия и самите германци. посредством неговия фаворит Вайх и прочее. Германците създават в главата на Фердинанд опасността, че той ще бъде
преднуден да абдикира. Ако дойдат руснаците в Константинопол, а то се получава обратното. Когато руснаците не идват в Константинопол, той абдикира. 18-та година, когато България капитулира. Така че най-големите страхове, които са внушавали на Фердинанд,
те се сбъдват при другия избор. А при този избор нямаше да се сбъднат. Нещо повече, при този приправелния избор Фердинанд щеше да придобие една велика историческа слава. Много пъти се е казвало и това е вярно,
че Фердинанд е болезнен и амбициозен, че той мечтае да бъде византийски император. Дори в катедралата с Александър Невски има мозаика, в която той е изобразен като византийски император. Има и такъв маслен портрет. Че той е мечтавал да влезе в Цареград
и че атаката срещу Чаталджа е била част от тази мечта. Да влезе на Бялкон в Цареград и да забие кръста на купола на Света София. Чудото на историята е, че го карат
да го направи. Англия, Франция и Русия канят Фердинанд да влезе в Цареград на Бялкон. Начало на техните собствени победоносни войски. Имаме мемуари
на Михаил Маджаров, в които той разказва своя диалог с руския премьер Горе Микин и му казва Абе, нашия цар е така доста
самолюбив и не би ли могло когато се объединят четирите армии срещу Константинопол, руска, английска, френска и българска и се стигне до щурм на града
и града капитулира. Не би ли могло той като човек на терена да влезе като победител? къде е английския крал, къде е руския цар, къде е френския премьер, на хиляди-хиляди километри, а той е там и естествено, че той ще оглави победоносното шествие. Той ще сложи кръста
на света София. Тоест, предложението от трите велики сили към Фердинанд е било заедно да влезем в Константинопол, заедно да празнуваме триумф но ти ще бъдеш там на място, ти ще не белия кон,
ти ще сложиш кръста. Никога в историята на човечеството на никой не е правил такова предложение. Това е мечтата на мечтите. Неосъществимата мечта, разбира се, ти може да си мечтаеш тук в двореца как забиваш кръста, но кой ти го дава. Невъзможно.
не ето, че става възможно. Дават ти го. Канят те. В този момент естествено, че съзнанието на Фердинанд се замаяло. до вчера бяхме в Ада на първата национална катастрофа и той лично, той вино е. Всички го презират в Европа. Братообиеца,
предателя на малката Антанта и така нататък. и как се извъртя всичко, че сега всички тропат на вратата му и му предлагат немислимото да влезе на Бялкон в Цариград и да сложи кръста на Света София. Това е просто умонепостижимо. И най-необяснимото
в целата работа е, че той отказва това предложение, отказва да тръгне срещу Константинопол, където до вчера беше готов сам да атакува чаталджанските позиции и ги атакува зад гърба на правителството с ужасяващи загуби
за Българската войска, разбира се. Но днеска Българската войска няма да бъде сама, а ще бъде с три велики сили. Тето се казва Османската империя може би дори нямаше и да воюва, защото е безсмислено. Тя отцякъде е заобиколена с тези велики сили. Руснаците откъм Кавказ напредват,
британците откъм Египет също започват, настъпват българите, победители при Лозенград, Одрин, Шаркьой и Люлебургас с 500-600 хилядна армия тръгват надолу
и добавяме към тях Англо-френската ескадра. Разбира се, тя като има перспектива, те ще изпратят и още сили, защото имат огромни резерви. има предвид колониалните подкрепления и при това положение Константинопол е неудържим и най-вероятно султана би капитулирал много скоро, дори без да изчаква избиването на своите хора и на своята войска, унищожението на града.
Така че в този сублимен за българската история момент, в който световната история минава от тук, той казва ключа към Кайро и Сфинкса е в София, ключа към Константинопол е в София, не,
ключа към световната история се намира в град света София в 15-та година. и в този сублимен момент Фердинанд взема погрешното решение, скача с главата надолу в пропаста, лишава България от чудото на нейното
прераждане от пепелта, на пълното осъществяване на по-добро от Сан-Стефанска България с огромно беломорско крайбрежие и с победоносен статут и със славата на влизането в Константинопол, навръщането на
литургията в света София, всичко това е било немислимо за предишното поколение. Това е било блян на бляновете. Фердинанд се отказва и тръгва с централните сили, т.е. с по-слабата страна, която на практика е обречена да загуби войната.
В следващата беседа ще продължим тази тема.