Започва Светоглед. Предаването за православен поглед към историята, културата и съвременността с богослова Георги Тодоров. Здравейте! Днешната беседа под номер 198 е озаглавена Религиите и християнството. Сикнали сме да говорим за религиите като нещо много важно за човека, като нещо фундаментално за човека, за неговият духовен живот, за обществото, за цивилизацията. Но какво е религията? Каква е същността на това понятие? По този въпрос, като че ли, не сме много наясно. В цялата наша образователна система, от детските ясли до края на така нареченото висше образование, никой не ни преподава, що е религия. Никой не не разяснява същността на това явление. Дори в Богословския факултет. И там този въпрос за същността на религията някак си се приема, че той е ясно от само себе си. И ако се говори нещо уж теоретично, се преповтарятени стари клишета с етимологията на думата от латински. Какво означавало на латински и какво било мнението на цицерон и на лактанци.
Това по никакъв начин няма отношение към същността на явлението. понятието hot dog етимологически означава горещо куче. Разгорещено куче. Да да знам какво куче. Но същността на явлението е съвсем различна. Етимологията няма пряко отношение към смисъла. Тя може да бъде всякаква. Още повече, че понятието
религио в латински язик е създадено и осмислено от практика, която е предхристиянска. Която е езическа. Езичниците римляни са дали някакво определение за дадена практика, за дадено духовно явление, което те наричат религио. Как може това нещо да бъде в сила, напълно в сила при наличието на
богооткровената истина, а не на изнамите на езичеството. Така че латинския корен, етимологията, това са едни такива, как да кажа, хоризонтални баналности, които нямат никакво, никакво, никакво отношение
към същността. Същността е много по-дълбока и ние трябва да видим каква е същността на явлението религия, особено в множествено число. Религии. Тъй като се смята, че религиите са много.
Свети Августин има така едно знаменито изказване, което тук ще парафразирам. Когато не ме питаш знам какво е, а когато ме питаш не знам какво е. Той го използвам относно времето,
но е напълно в сила относно религията. Защото действително ние знаем какво е религията. Докато не ни попиташ. А когато зададем въпроса какво е религията, особено имайки
предвид множеството религии, се оказва, че ние нямаме достоверен отговор. Едната от главните причини за този привиден парадокс е, че
понятието религия е пряко свързано с Бога. А Бог е основополагащо понятие. Аксиоматично. То нито се доказва, нито се определя. Защото
ти сложиш и му предел, това е човешки предел на едно надчовешко явление, поради което е много трудно да бъде вярно
и точно това определение. Така и с понятието религия. толкова толкова толкова е изначално, толкова е фундаментално, че много трудно
можем да го обясним чрез други по-общи понятия, по-фундаментални от него. Религията е светогледно понятие. Тя определя светогледа, т.е. мисленето. И то фундаментално
го определя. цялото мислене на човека е определено от религията, в която той вярва. Точно поради тази причина светогледа пък определя
неговото определение за религия. Тук е много важно да акцентираме върху тая тавтология. Определение определя определението. Понеже става дума за крайни явления,
затова се получават тавтологии. Светогледа определя как ние определиме религията. Примерно атеистичното определение за религията. Човек създава Бог.
Донякъде нещо такова е казал Волтер. Ако Бог не съществуваше, трябваше да го измислим. Той донякъде смята, че Бог
не съществува и че това е човешко изобретение за да регламентира обществото. Но това е атеистично определение. Има различни виды атеизма. Збира се,
приемно Маркс казва, че религията е опиум за народа. Тя е социално явление, социален конструкт, който е създаден
от властващата класа, за да властва върху тези, които експлуатира. Дали ще бъдат робовладелци, дали ще бъдат феодали, но така или
иначе, властващата класа има нужда от религия, от Бог, за да се легитимира и за да може подчинените и класи да я слушат. Това е атеистично
определение. То, разбира се, винаги съдържа някаква сянка от истината. Разбира се, че в много общества религиите се използват с тази цел.
Други пък антрополози, психолози казват така, религията е психологическо явление, понеже човека има неща, които той не познава, които са извън неговия контрол, които са
по-силни от него и той им придава едно божествено значение, някакви стихии, да кажем грамотевицата, вулкана, земетресението, нали? И може да си го обясниш и казваш
това е бог посредон, който с три зъбеца като удари става земетресение. Или пък като се разлюти се дигат вълнение, нали? Неща, които ти не можеш да си обясниш им лепваш някакво божество,
чрез което ги подреждаш. Това ти помага психологически да подредиш света. Света не е непознаваем, а има някакъв ред, който ти именуваш с имена на уж божества. Всъщност това са стихи. Ето още едно атеистично
определение за религията. Други антрополози следят еволюцията на религията, че в началото тя е по-простичка, обожествяват се дървета, извори, слънцето, огъня, нали? После започва да се развива
религията, да създават се лични божества. Еното отговаря за това, другото отговаря за това и така нататък. Един вид това са някакви социално и психологически съвкупности, които моделират съответната религия, която командва
човека и обществото. И това е някаква антропологическа необходимост. Човека така е създаден, човешките общества така са създадени, че те произвеждат тези религии от своето знание и от своето незнание. Фактически незнанието го наричат Бог, Божества и така нататък.
а знанието етикетира незнанието чрез тези божества и по този начин ги включва в тези нареченото знание. И нататък вече се развиват и си взаимодействат тези различни архетипове и прочее.
всичко това всичко това са атеистични определения за религията. Всяко от тях има някаква сянка от достоверност историческа, психологическа, но това са
сейнки на достоверност. Това не е истината. ние, понеже живеем в едно секуларно общество, ако погледнем всички налични определения за религията, всички, въвъв всички речници, в енциклопедии, във википедия, в каквото ще да е,
ще видим, че тези определения са секуларни. Това е един голям абсурд. Защото един вид това е нещо като слепци определят цветовете, дават им имена, или да кажем
плуване без вода. Шампион по плуване или треньор по плуване, но без вода. Той никога не е влизал във вода, неговито възпитаници никога не са влизали във вода, но знаят, че има плуване и показват как се движат ръцете, краката, дишането и така нататък.
С тази малка разлика, че няма вода. Ето това е секуларното определение на религията. нещо като Хамлет без датския принц. не можеш да говориш за религия извън религията. Защото тя тогава не е познание. Религията се познава пряко,
чрез вярата и ти вече като вярващ и като практикуваш тази религия можеш да деш някакво определение. В случая за твоята си религия, каквато е да е тя. и за ней от отношение към другите религии, разбира се. Тези секуларни определения, които са навсякъде
и в учебници, и в енциклопедии, и в трактати, и така нататък, са недостоверни. Ето да кажем едно речнико определение. Религията е мироглед и поведение, основани върху вярата в нещо свръх естествено, в божествени сили, точка и запятая,
вероисповедание. Сега вероисповедание нищо не означава, а другото определение в какво се състои. Мироглед и поведение, основани върху вярата в нещо свръх естествено. Нещо в божествени сили. Ама, сили и нещо,
това са неличностни понятия. Това са някакви абстракции или предмети. Нещо свръх естествено. А не в личен Бог. Тук в това определение изобщо отсъства Бог.
А има някакви божествени сили. Ей, как така ти вярваш в силите, не вярваш в Бога? Защо Бог липсва в това определение? Защото е секуларно. Те бягат от Бога, срамуват се от Бога. по същия начин тези
обяснения Цицеронко казал, че думата религио идвала от ре-легере. Вторично чета, препрочитам и след като препрочитам, начи разсъждавам.
Оттам и да оти, като разсъждаваш върху прочетеното, един вид разсъждаваш върху много важните неща и това е религията. Това е несъстоятелно определение, макар, че
множина умуват върху него. Лактанци предлагат друго. Това не за етимологията. Не говорим за съдържанието, за етимологията, че е било от религаре, от свързвам,
обвързвам. Тоест религията е един вид връзка, обвързване, договор между боговете и хората. Ама боговете, кажеш ли, се разпада цялата система,
защото все означава, че ти не познаваш Бога. А като не познаваш Бога, какво значение има на латински, от коя глагола идва? Никакво значение няма. Защото древните римени, която са
измисляли тази дума, не са познавали истинския Бог. Тяхната етимология не те ползва. Августин комбинира двете тълкования, клони към лактанци и така нататък, но всичко това
не е обяснение. Това е повърхност на етимология. Вече православните богослови също дават някакви определения завет или съюз между Бога и човека.
Ама това определение куца. Защото как така завет или съюз между Бога с главна буква и човека, когато имаш, да кажем, религията на
папуасите, които не познават Бога с главна буква. То религия е ли е тяхното? Ако не е религия, какво е? Ако не е религия, християнството и то ли е религия? Ето
тук е главният проблем, че не можем да имаме понятие за религии, което да включва всичко и езичество, и християнство, и истината и лъжата
в един кюб. наъобщето определение като взаимоотношение между Бога и човека пак не ни удовлетворява, защото то тогава, ако е Бог с главна буква и ако е така
взаимоотношение между Бога и човека, то винаги има взаимоотношение. Бог промисля за връбчета, така моли за езичника. Разбира се, че има взаимоотношение. И езичника търси истинския Бог, както св. Павел казва. Ви имате
отар на незнайния Бог. Тоест, вие търсите и знаете, че не знаете. Това не е малко. Но тези взаимоотношения са най-различни. И в този смисъл е едно определение трябва да ни
разкрива същността, а не да я скрива. Тук е скрита същността на понятието религия. Замазана е разликата между истината и лъжата. други подобни, маскиращи понятия. Оксовския речник, тълковия речник. Религията е
вярата в съществуването на Бог или Богове и дейностите, които са свързани с почитанието на съответните Боговете с това дума или учението на духовен лидер.
Значи, имаме вяра в съществуването на Бог или богове. Край. Кажеш ли Бог или богове и то Бог с малка буква вече смесваш
и замазваш същността на понятието. и така всички други определения. Британика. Взаимоотношението на човешките същества с това, които те разглеждат като
свещено, свято, абсолютно, духовно, божествено или достойно за специална почет. Това, което те счетат за свещено, даде маятни
счетат за свещено кравата, други счетат за свещено някакъв гущер или сокол. А други счетат за свято и свещено
Господ Иисус Христос. Едно и също ли е понятието за религия в двата случая? И за това ние трябва да направим едно
определение. Значи или религията е тъждествена с Божието откровение, т.е. християнството, ама изворното християнство, не това,
което е променено след това, т.е. православието. И тогава понятието религия напълно съвпада с християнство и напълно съвпада с православие. Т.е. християнството го
приеме като истинско християнство, православието е същото и религията е същото. Тогава понятието религия какво добавя към тези и какво отнема? Нищо. Явява се тъждествено.
Т.е. Ако християнството е религия, ние трябва да имамее друго понятие за езичеството, за индуизма, за будизма, за исляма, за юдаизма
и т.н. Които не са християнство. И те не надо да ги наричаме религии, ще ги наричаме по друг начин. И обратно. Ако всички те са религии, тогава християнството не е едно от многото
като тях, а е нещо корено различно. И в този смисъл, ако ги наричаме и негова религия, ние замазваме разликата. Едно така съвсем пробно определение на понятието религия
може да звучи така. Това е отношението между човека и Бога основано на истинното Божие откровение на негови преиначени
форми или на подмяната му от лукавия. Значи религията има три варианта. Единия е отношение
между човека и Бога, но на какво е основано? На истинното Божие откровение, това е християнството, православното християнство, на неговите преиначени
форми, това са ересите, или на подмяната му от лукавия, това са другите вече нехристиянски религии. Тоест,
това определение трябва да изясни главното в съдържанието на понятието. Че имаме истински Бог истинско отношение между човека и Бога и имаме лъжливи
божества или неистински отношения между човека и истинския Бог. Тоест, едното е истина плюс истина, другото е истина плюс лъжа, а другото е
лъжа плюс лъжа. истина плюс лъжа е ереста. Истината е от Бога, той е преподал себе си и еретика казва аз съм християнин, аз приямам това, което Бог
ми е преподал, но лъжи себе си с това, че добавя към Божието откровение неща, които не са истина, които са от него, тоест, всъщност
от лукавия и те променят взаимоотношението и го правят токсично, правят го пагубно, а не спасително. Така че тази комбинация между истина от страна на Бога
и лъжа от страна на човека в крайна сметка води до лъжа. А езическите религии, които са диктовани от лукавия и възприятие от човека, те разбира се също са
една лъжа, защото не достигат до истинския Бог. по-определение. Нека да изслушам едно песно пение и след това продължаваме. тази комбинация, тази комбинация, тази комбинация, тази комбинация, тази комбинация,
тази комбинация, тази комбинация, тази комбинация, тази комбинация, тази комбинация, тази комбинация, тази комбинация, тази комбинация, тази комбинация, тази комбинация, тази комбинация, тази комбинация, тази комбинация, тази комбинация, тази комбинация,
тази комбинация, тази комбинация, тази комбинация, тази комбинация, тази комбинация, тази комбинация, тази комбинация, тази комбинация, тази комбинация, тази комбинация, тази комбинация, тази комбинация, тази комбинация, тази комбинация, тази комбинация,
тази комбинация, тази комбинация, тази комбинация, тази комбинация, тази комбинация, тази комбинация, тази комбинация, тази комбинация, тази комбинация, тази комбинация, тази комбинация, тази комбинация, тази комбинация, тази комбинация, тази комбинация,
тази комбинация, тази комбинация, тази комбинация, тази комбинация, тази комбинация, тази комбинация, тази комбинация, тази комбинация, тази комбинация, тази комбинация, тази комбинация, тази комбинация, тази комбинация, тази комбинация, тази комбинация,
тази комбинация, Тази комбинация, тази комбинация, тази комбинация, тази комбинация, тази комбинация, тази комбинация, тази комбинация, тази комбинация, тази комбинация, тази комбинация, тази комбинация, тази комбинация, тази комбинация, тази комбинация,
тази комбинация, тази комбинация, тази комбинация, тази комбинация, тази комбинация, тази комбинация, тази комбинация, тази комбинация, и тази комбинация, тази комбинация, тази комбинация, тази комбинация, тази комбинация, тази комбинация, тази комбинация,
тази комбинация, тази комбинация, тази комбинация, тази комбинация, тази комбинация, тази комбинация, тази комбинация, тази комбинация, тази комбинация, тази комбинация, тази комбинация, тази комбинация, тази комбинация, тази комбинация, варианта.
Сбира се, оригиналния, да го наричам, вариант на английски язик. Определението за религия е разгърнато. Религията е набор от социално-културни системи, включително определени поведения и практики, морал, вярвания, светогледи, текстове, осветени места,
пророчества, етика или организации, които като цяло свързват човечеството, след дъргите изброявания, стигнем до всъщността, свърза човечеството с свръхестествени, трансцендентални и духовни елементи. Обръща внимание на думичката - елементи. Отново - безличностно. Понятие не Бог, а трансцендентални, свръхестествени и духовни елементи, с доточнението.
Въпреки, че няма научен консенсус, относно това, какво точно представлява религията. Добър ден. Няма научен консенсус. Тоест, всеки може да говори, каквото си иска. Различните религии, могат или не могат да съдържат разни елементи, вариращи от божественото, светостта, вярата и свръхестественото същество или същества. Произходът на религиозните вярвания е отворен въпрос.
Повтарям от това уж определение. Произходът на религиозните вярвания е отворен въпрос. Ами тото е най-важното. Как така отворен въпрос? Ние не знаем ли от колко произхождат тези вярвания? Ако това не знаем, нещата се разпадат фундаментално. ако произхождат от Бог е едно, ако произхождат от Сатаната е корено различно. Как така отворен въпрос? Като възможните обяснения включват осъзнаването на индивидуалната смърт, чувството за общност и сънища.
Ето как се разкрива тоталния секуларизъм на това определение. Първоисточника на религиите, произхождат на религиозните вярвания, всъщност е в човека. Ето го секуларизма. Човек има сънища, има осъзнаване на индивидуалната смърт. Разбираш, че ще умреш, поради което си създаваш религия, за да можеш някакси да психически да
преживееш тази травма, че си смъртен. И затова измислиш някаква религия. чувство за общност, искаш да се приобщиш към някаква общност чрез тази религия. И сънищата, които има нещо там, измисляш религията, за да съответства на сънищата. религията имат свещени истории, разкази, митологии и така нататък. Презкача малко
и стигам до това, че има около 10 000 различни религии по целия свят. Въпреки, че почти всички от тях имат регионално базирани сравнително малко последователи. това е нормално. След като са 10 000, те не могат да бъдат огромни под численост. Главните са 4, най-разпространените: християнството, индуизма и буддизма. Общо те съставляват
над 77% от световното население, а 4-те религии са 77% от световното население. А ако махнем атеистите, от те, които се заявяват като вярващи, 92% са от тези 4 религии. И 8% за всички останали 9996. ако прием 10 000 за кръгво число. Това означава, че понятието "религия", родово понятие, в което влизат всички тези 10 000, огромната маса са вярвания, които се споделят от 1 000, 2 000, 5 000, 20 000 души, от малки общности. Така, учените просочват,
че глобалната религиозност може да се увеличава поради религиозните страни, които имат като цяло по-висока ръждаемост. Вижте колко наивно разсъждение. Глобалната религиозност се увеличава. Защо? Ами защото атиистите по-малко раждат отколкото дълбоко вярващите. и в исляма, и в православието дълбоко вярващите имат повече деца. А невярващите живеят самостоятелно и много по-малко раждат. В този смисъл
глобалната религиозност се увеличава. Това е едно абсолютно вярно наблюдение статистически и съедно с това изключително глупаво. Защото какво е това понятие глобална религиозност? Единия вярва в Магари с три уши, другия вярва в истинският Бог и един е религиозен, и други е религиозен. И ако
един има 20 деца, и други има 10 деца, значи глобалната религиозност се увеличава благодаря на тези вярващите, многодетни вярващи. Сигурно тази статистика някой го ползва. Може би, да не знам, производителите на Тамян или на Восък, не знам. Но това е фундаментално глупаво. Това е фундаментално неадекватно да говори за глобална религиозност и за религиозни страни.
е едно, че по-трелигиозна страна можеш да разбираш, примерно, православна, да кажем, България или Русия или Гърция от една страна, и от друга страна, Пла-Нова Гвинея или, да кажем, Саудитска Арабия. И как ще ги сравняваш? като сини също дълги.
Нали? Това са неща от различни вселени. и в този смисъл няма глобална религиозност. Няма глобална религиозност. Религиозността е винаги сама по себе си, в рамките на една религия, а съпоставките са понякога верни, понякога показателни, но само по отношение на някакви социални, хоризонтални процеси.
В отношението към истината нещата са корено различни, а това отношение нас трябва да ни интересува всичко. Защото религията в крайна сметка е връзка между човека и Бога, би трябвало да бъде между човека и истинския Бог, и там нещата или се случват, че имаме такава връзка, т.е. човека вярва в истинския Бог, т.е. човека е православен християнин, вярващ православен християнин,
не номинален, а вярващ, или не е православен християнин и в този смисъл се е отклонил от единствения път към истинското бългопознание. Ние, понеже живеем в секуларен свят, затова неизбежно секуларното отношение към религията е псевдонука. То не може да бъде истинска наука. и затова понятията, ние да учим в очище религиознание,
това е много неадекватно понятие. Т.е. ние ще се информираме за кой е Будда, кой е Кришна и т.н. това нещо има смисъл само ако ние сме наясно къде е истината и изучаваме другите цивилизационно. За да разберем някои важни неща относно историята, относно цивилизацията, да. Но ние първо трябва да познаваме истината. Истинската вяра.
Ако използваме понятието религия, религията с главна буква, а всички останали са лъжи религии. Те са религии с малка буква. Или ако искаме да изчистим понятията, да наречем православното християнство Божието откровение, а другото да са религии. Защото иначе самата дума, словото религия, може да стане част от голяма духовна самоизмама.
Голямата секуларна самоизмама. Защото, ако приемем, че има дейският религии и християнството е една от религиите. Тогава става невидимо най-важното свойство на въпросните 999 религии. Това, че те са смъртоносни за човека. Значи имаме 10 000 проявления на едно
явление, наречено религия, 9999 са токсични, убиват човека. Това са отрови. И едно е жива вода. Как ние да сложим общия етикет върху всичките? Този общия етикет ще замаже разликата. А разликата е фундаментална. Защото духовната отрова е много по-лоша от телесната отрова. Телесната отрова
води към смърт на бездруго смъртното тяло. Духовната отрова причинява вечна смърт на душата призвана за вечен живот. Много, много по-тежка е духовната отрова. А ние върху шишенцата с телесна отрова слагаме етикет с черепи, с кръстосени кости. Пише внимание, отрова, опасен продукт и такава.
Предупредени сме да не стане белята. А върху шишенцата с духовна отрова, наречени религии, няма етикет. Етикета е религия. И това религия, и това религия, и това религия. Това изравняване в понятието религия на смъртта и живота, на истината и лъжата. Това е прегрешение много сериозно и много опасно.
И така приемаме, че цели 99% от религиите са духовни отрови. А истинското православното християнство е единството изключение. то не е отрова, а е жива вода. Тогава то е изключението. Всички останали са правилото. Значи, правилото за религията е смъртоносно заблуждение
за човека относно Бога. така излиза, че 99% от религиите са духовно смъртоносни заблуждения на човека относно Бога. Сега, дали това нещо е следствие от, както е езичеството, от изначална измама. Човека вярва в някакви недостоверни божества. Или Бог ни е преподал истината, а ние сме се отклонили от нея чрез ересите. искаме да добавим някакви неща, които ги няма в Божието откровение. Т.е. не са Божие откровения, а са от човека.
И самото нахалство на човека да добави към Божието откровение вече е от Лукавия. Той не е без участието на Лукавия. и разликата не е толкова фундаментална между един и другия вид измама. Дали Бог ти е дал истината и ти подлъган от Лукавия си се отклонил, или директно сатната ти е дал лъжата
и в двата случая ти си пропуснал входа към Царството Божие. А то това е важното. ние, ако пропуснем вратата към Царството Божие, не знам дали има някакво значение дали сме във втория или в третия или в петия кръг, ако изобщо има кръгове. дали сме езичници, дали сме иноверци, дали сме инославни, дали сме еретици. в крайна сметка,
ако не сме с Бога, сме с другия. Затова, ние трябва да имамее, че думата "религия" би трябвало да я използваме по начин, по който тя да разкрива истината, а не да я прикрива. т.е. това понятие да не обединява истина и лъжа от рова и жива вода в едно, а да акцентира върху разликата. т.е. или казваме, че религиите са токсични, въжливи и т.н. и има само един вид богообщение, което не е такова или трябва да кажем
обратното, че религиите са взаимоотношения на човека с Бога, основани на неподмененото Божие откровение или на подмененото от Лукавия или на създадените от Лукавия лъже учения за Бога, за света и за човека. Защо тези секуларни обяснения властват,
включително и богословските факултети, и никой не говори за това, че религиите са отровни, че те са токсични. Има много и много причини това да става. едната причина е просто секуларизма. Едната причина е атеизма. Атеистите за тях все едно, все едно е опиум за народа. Дали е християнство, дали е ислам, дали е юдаизъм, дали е идолопоклонство - опиум за народа. Само, че в един случай експлуатирате едните,
в другия случай - другите, но във всеки случай това е начин управляващите класи да експлуатират управляваните класи. Секуларизма по същия начин. За него всичко е демократично разрешено. Ако искаш кланяй се на Сатаната, ако искаш кланяй се на Междузвездни войни, има така религия в момента много излюпена по филма. Ако искаш кланяй се на Зевс и на Юпитър,
на когото искаш. и това обяснява защо понятието "религия" - куца. То не се изяснява всъщността си. Другата причина е политкоректност. Сега, тук трябва да внимаваме, защото тази причина е до някъде основателна. Значи, светият апостол Павел, когато бил в Атина, не започва веднага да им казва: "Вижте какво, вие се кланете на идоли. Вие се кланете на демони.
А на мен ми се яви истинският Бог и аз идвам да ви кажа кой е той. Ако беше им го казал това нещо, те нямаше да го изслушат. така че той политкоректно, един вид тактично, не започва с истината, а започва по обиколен път, педагогически. И по същия начин ние, да кажем, имаме съсед, да кажем, индиец,
който вярва в индуизма. Нанася се в съседния апартамент. аз сега на първият ден ще му потропам въртата и ще му кажа: Добър ден! Да не забравя да ви кажа най-важното, че вие вярвате в сатаната, а аз вярвам в истинският Бог и за това, час по-скоро, докато не е го блъсне някоя кола случайно, бързам да ви кажа истината, за да не става така, че вие да си умрете в лъжата и да идете в ада. всеки нормален човек отсреща
ще каже: той не ми е съсед, аз с този човек нямам повече никаква работа. Какъв е той? Защо идва да ми казва тези неща? Това ще разруши диалога между нас. А скока между индуизма и християнството много трудно може да стане за един кратък разговор. Или дори за един ден. Или за една седмица. Ако ние се грижим за този наш съсед индуист и искаме да го привлечем към християнството, ние ще подходим като свети апостол Павел. Постепенно ще го поканим да дойде на църква, ще му дадем литература, така, така, така.
И в един момент вече може да стане дума и за следващия етап. Но не в самото начало. Така че тази политкоректност, тази тактичност не бива да бъде осъждана. Тя бива да бъде осъждана само когато стане тотално победение. Никога не идва деня в Хигс, в която ти му казваш истината. Се уклончиво. Се всичко е окей, няма проблем. Бог е един. това нещо би могло да бъде тактика, би могло да бъде педагогика, но обикновенно става рутина и става премълчаване на истината. Защото ти нямаш стъпала, които да водят до дадена посока, а имаш една равнина и там добро съседски си живеете и ти няма да посмееш да споменеш името Христос или православие или християнство и ще си мине живота и така. Тази тактичност, тази политкоректност, тя си има свои фази. Във всеки случай не трябва да се започва агресивно, не трябва да се започва настъпателно, но и не бива да се примиряваме с това, че нашите близки приятели, рано или късно ние трябва да им кажем каква е истината и какво мислим за Бога, за религиите и така нататък. Иначе не сме и приятели, иначе сме и врагове. В ранната църква, отците на ранната църква са били много по честни в това отношение, много по директни в това отношение и те са наричали езическите божества демони. Те са изяснявали, че има демон, Зевс, Афродита, Диана, Аполон.
В зависимост от това дали са латински, дали са грецки, но така или иначе това са демони. Това са поднебесните сили на злобата и те не са правили компромис с тези езически религии, особено от един момент нататък. Айде да кажем в първи-втори век вероятно в разговорите са действали по-тактично, но от един момент нататък са започнали вече все по-настъмпателно да действат и вследствие на това Европа се христианизира. Нека да чуем още едно песнопение след което ще приключим. Нека да чуем още едно песнопение след което се христина. Това са първи-втори върване. Това са първи-втори върване. Това са първи-втори върване. Това са първи-втори върване. Това са първи-втори върване. Това са първи-втори върване. Това са първи-втори върване. Това са първи-втори върване. Това са първи-втори върване. Това са първи-втори върване.
Това са първи-втори върване. Това са първи-втори върване. Това са първи-втори върване. Това са първи-втори върване. И така, каква е същността на религиите? Какво представлява една религия? Всички традиционни човешки общества от памти века, от праисторията, несъмнено имат своите религии. Нямаме примитивно общество, което да е атеистично. Нямаме следи от култ, от религиозен култ. Атеизма поначало е рядкост. Той се появява късно в историята и вече на един по-развит етап на цивилизацията, когато се обособява нещо като интелигенция, като класа на мислители, както да кажем в Гърция, в Елада. И вече някой от тези мислители, които мислят върху света, как е създаден.
Един казва така, друг така. някой стига до идеята, че може би всичко се е създало от само себе си, че няма бог, а че само така изглежда. И това са суеверия. Имаме такова явление и в Гърция, и в Индия, пак в тези ранни векове, 5 и 6 век преди Христа. Будда, да кажем, е един такъв мислител, атеистичен. Но, тук трябва да кажем, че Будда е едно, а буддизма е друго. При буддизма постепенно, той в началото е чисто философско, скептично философско учение, на съмнение в реалността на видимия свят и на мисловния свят. Будда радикално отрича действителността на всички тези привидности, къде психологически, къде физически. И той заявява, че всъщност нищо не съществува. Включително и божествата, боговете на индуиския пантеон не съществуват. Включително и аз не съществувам. И в този радикален така философски разрез на понятията и на явленията, разбира се, няма място и за бог. Така че това е един философски атеизъм. Но, това е учението на Будда. Във последствие, голяма част от буддизма отново включва божества и култ към тях.
Особено така че не е хинаяна, буддизъм там в Индо-Китай и прочие. И той пак става нещо като религия, не нещо, което ми се става религия. От класическия езически тип. Религиите са потребност на човека, защото човешката душа е Божия твар. Тя е по Божи образ и подобие създадена. Неподобието сме го изгубите, но Божия образ си стои. И този Божия образ, ами той има афинитет към Бога, защото е Негов образ. Ние сме Божия образ на истинския Бог, триединния Бог. Този, който ни се е открил чрез Господ Иисус Христос и чрез Светия Дух. Затова душата има едно стремление да се съедини с Твореца, с Бога. И по някакъв начин, несъзнателно, но подсъзнателно, тя има някакво усещане за Бог. Някакъв познание, макар и дълбоко в нея и може би не така членоразделно, не изказано. За това има и атеисти, заявени атеисти. Те не знаят, не бъркат достатъчно дълбоко в душата си, за да видят там отпечатъка на Божията ръка. И този стремеж към Бога, към него се прибавят и много други фактори психологически.
И в крайна сметка този стремеж става едно целенасочено търсене. И тогава Лукавия се явява и започва да играе родята на Бог. И започва да създава религия. Тези религии, значи тези 10 000 религии, за които говорихме, те съответстват от една страна всички тези човеци, които са търсили Бога и са намерили Лукавия, играещ родята на Бог. И ако този човек, чрез когото е станало това нещо, е достатъчно силен като проповедник, като личност, като харизма, той ще има повече последователи. Защото винаги, и това е много важно, винаги нещата са в сътрудничество между човека и Лукавия. Както истинското боготкровение е съработничество между човека и Бога, Христос не е писал нищо. Евангелистите пишат. Павел проповядва повече отколкото при живе е проповядвал Христос. Той е проповядвал 3 години в един тесен периметр, докато Павел в много по-широк периметр много повече години проповядва. Божественият елемент преминава през човешкия и чрез него се реализира. Това не е 100% Божието откровение. Идва Христос и започва да диктува своето учение или да го пише върху някакви скрижали и вече по това учение да се водим на всички ние, както е записано лично от него. Не, винаги имаме и човешко участие. По същия начин е и с Лукавия. Разбира се, той също не може сам да взаимодейства с човечеството, а чрез човеци.
Поради тази причина имаме голямо разнообразие на религии. Те освен това се появяват и в различни епохи и на различни географски места и съответно по различен начин интерпретират нещата. съобразено с този човек, този проводник, този да го наричем шаман или нещо друго. И поради тази причина ние имаме разнообразието на тези измами. Значи Сатраната и Градовата на Бог, но не веднъж само. Той не създава една единна религия, а създава всички тези 9 хили, защото те също са едно и също. Това са отклоненията от истината, които обслужват лукавия. Това са религии на лукавия, създадени от лукавия. Господ не е създал нито една религия в тесния смисъл на думата. Като неуспешен опит за връзка между човека и Бога и реална връзка между човека и Сатаната. А поради тази причина тези многобройни срещи на лукавия с тързещата душа на човека раждат различни стилове, различни разновидности на религии и на религиозен опит и на религиозна практика. В едни случаи с жертоприношения, в други случаи без жертоприношения, в други случаи с храмове, в други случаи с природата. Има най-голямо разнообразие. Но всъщността е абсолютно една и съща.
Много е важно да знаем, че тези религии, лукавите, са действителни. Значи, когато Маркс казва: "Няма Бог", религията е човешко дело, човеците си създават такива иллюзорни конструкти, за да могат да боравят с Селената, да си подреждат по някакъв начин и да могат да експлуатират нищите класи. Това не е вярно. Да, вторично може да се използва всичко за експлуатация, но отсреща има духовен събеседник. Когато езическите жреци в Елада или в Индия, или в Китай, или където ще е, или шаманите в Сибир, или в Черна Африка, или в Ацтеки, когато те са общували с техните божества, отсреща има някой. Отсреща има дух. И този дух е силен. Този дух няма Альцхаймер, не куца, не боледува, помни всичко и в този смисъл той е на много по-високо равнище, отколкото всеки от шаманите, пророците и така нататък. И когато човека общува с този дух, лукав, винаги лукавия дух ще излъжи човека. Няма как човек да надхитри лукавия дух. Той е толкова по-опитен, толкова по-умен, толкова по-всякакъв. Но той съществува. Той не е измислица. Той не е социален конструкт, а е духовна реалност. Това са поднебесните духове на злобата. Кои са тези божества, да ги наречем? Не богове, макар че и богове ги наричаме условно, но за разлика да ги наричаме божества. Те не са бог, не са истинският Бог. Лъже богове. Това са демоните, това са падналите ангели, начало със сатаната, които вдигат бунт свещу бога и биват низвергнати от царството Божие и пребивават в, както ние го наричаме, поднебесното пространство. Поднебесните духове на злобата. Те са божествата на всички религии.
А християнството в този смисъл не е религия или религията с главна буква, а у нея са религиите с малки букви, чието божества са демони. Или имаме религията с главна буква, чието Бог е бог. Единствения, истинския, триединния бог. И също така важно е да знаем, че тези божества, тези демони, които създават своите театри, играят ролята на бог, те вършат работа. Когато жреца поиска нещо от своето божество, то му дава най-малкото му дава знания, защото той е добре информиран този лукав дух. Второ, дава му конструкция, дава му смисъл, дава му религия, т.е. обзавежда го с всички съставки, лека по лека. Къде чрез ношение, къде чрез пряко диктовка му казва какво да прави, какво да не прави. Затова тези духове, както е фауси Мефистофел. Мефистофел работи, той доставя, но цената е душата, разбира се. "Всичко ще ти дам тука, приживе, ще ти изпълня всички заповеди, но след смъртта ставаш мой". Ето това е главната търговия в тези религиите с малка буква. Тези духове те работят. Това не е измама, както ни учеше научният атеизъм. Че това е измама, масова психоза понякога, понякога не знам какво. Той усеща няма никой. Те твърдят, че няма духове, няма духовни личности, светли ангели или лукави демони.
А че това е всичкото измама. И затова не признаваха духовните реалности. Духовите реалности съществуват и работят. И лудомагията може да убие човека. Чрез силата на лукавия. Освен това, този религиозен диалог, това общуване между човека и лукавия дух е действително сътрудничество и имаме молитва в тези религии с малка буква. Сатанинските религии. Имаме отровни двойници на всичко, което е истинското богообщение. можем да имаме и отровен двойник на монашеството, можем да имаме отровен двойник на свещено действието, можем да имаме отровен двойник на ръкоположението, на всичко истинско в истинската църква. можем да имаме отровен двойник в някоя от тези 10 000 без една религия. И те си приличат, всички казват, ама то това е антропология. Не, не. Лукавия подражава на истината, за да може да прокара лъжата. Той ако само лъжи 100% лъжа, никой няма да му вярва. Винаги трябва да имаш един голям процент истина, 70%-80% за да ти повярва.
Така че Христос не създава религии, Бог не създава религии, Бог дава откровение. Лукавия създава всички религии, освен богооткровението. И може би по-добре ние да наблягаме на особеността, обособеността на християнството, на православното християнство, а не да го така поставим поток знамената да давам за всички останали религии. И разбира се, за да може лъжата да бъде възприята от човека, от човешката душа, която е родом християнка, тази лъжа трябва да съдържа част от истината, голяма част от истината, но не цялата истина. Те трябва да съдържат, да кажем, примерно 80 на 20 - класическата съотношение. 80% е истина. Така че всички традиционни религии съдържат голяма доза истина. За това да уважаваш майка си и баща си, да не убиваш, да не правиш зло, да не крадеш, да правиш добро, да благотвориш - всичко това нещо се съдържа в повечето религии. Това не означава, че те са уподобени на истината. Не. Лукавия ги е създал именно подобни на истината, за да лъжат повече. Хора, включително и хора добронамерени. Включително и всеотдайни търсачи.
В почти всички религии имаме образци на човеки, които са се посветили на богоотърсачеството. Живеят за Бога. Зарязват семейство, зарязват деца, жена, всичко зарязват за да живеят с Бога. Аскетизъм тотален. Защото съответната религия съдържа много големи части от истината, до 80%, а може би повече. и покрай тези 80% се промъква и другото, което е всъщност токсичното, което е отрова и което е целта. Затова ние трябва да внимаваме, когато говорим за религиите и когато мислим за религиите и когато виждаме техните проявления. Примерно съвременната секуларизация. Ние още от 15-ти век най-малко, западната цивилизация, към която уж принадлежим, макар че не би трябвало, тя не е наша, тя е токсична за нас и за всички. Там още от 15-ти век, да не кажа ни малко по-рано, но 15-ти век със сигурност, през триумфалната арка влиза езическата образност. То ни бяха ангелчета, като такива пути, амурчета и прочие. То ни бяха Венери, то ни бяха Марсове, Аполоновци, Юпитери и така нататък. Всичко това навлиза в изкуството и ние сме свикнали да ги гледаме навсякъде, като украса уж, че са безобидни. Те са безобидни в смисъл, че този, който ги е правил нищото лошо не е искал да направи, но те не са безобидни с това, че те влизат като вакцина. Те ни вакцинират срещу усещането за демонизма на езичеството.
Ние уж представят, че езичеството е демонично по същността си, а го приемаме като фриволно. И в Гърция, уж вярващи православни, таверната се казва Дионис или Посейдон или нещо подобно, Аполон, хотел. И собственика всяка неделя е на църква, кръсти се, причастява се, изповерда се, обаче таверната му се казва поименно Дионис. И той не вижда никакво противоречие, защото секуларното общество е притъпило нашата чувствителност в това отношение. И това не е добре, защото това е един нещо като естетически, тематичен, понятиен икуменизъм. Ние всичко е едно, няма какво толкова да се вторачваме в разликите, не е важно, всъщност е много важно. Ние трябва да внимаваме и да знаем, че Божието откровение, Божието себеразкриване е дадено на човечеството, на човека, т.е. на нас. към него не трябва да се добавя от човека нищо и да се отнема от човека нищо. И съответно и не трябва да се търси другаде, някакво друго откровение, независимо какви намерения имаме и какви естетически или каквито и други интелектуални пълнежи има. Ако той е в страни от Божието откровение, което издава отгоре надолу, а не отдолу нагоре, ние човеки като се стремим, стремим, добре, но има ли отгоре спусната, низпослана истина и този, който е низпослал, достоверния ли е? Ние имаме пълна увереност, 100% увереност, че Христос е истинския Бог, че Той ни е преподал себе си, че ни е преподал Отца и Светия Дух, че ни имаме едно истинно учение за Вселената, за човека. Разбира се, То е минало през човеки, то се е очовечило, то е достигнало до нас чрез ръцете на човеки, чрез проповедта на човеки и по този начин се очовечило. Но, такова каквото е достигнало до нас, то е достоверното. И всяко отклонение, независимо дали е исторически с 2–3 хилядолетия давност, или е съвременна ерес, някаква секта и нещо против, всичко това е токсично. И ние, православните християни, трябва да сме особено нащрек, да не допускаме под радара да мине цялата тази култура на религиите, този светоглед на религиите, тази политкоректност и всеядност на религиите и ние да възприемем от секуларния свят неговото секуларно отношение към религията.
Не, ние трябва да имамее едно религиозно отношение към религията, едно преподадено ни от Бога отношение към религията и по отношение на самите себе си. На това, което правим, трябва да сме напълно наясно, че всички тези религии безброй с малка буква са смърт, а едната религия с голяма буква, Божието откровение, православното християнство е живот. Това е разликата и единствено тя има значение. Абонирайте се!