Йеромонах Серафим (Роуз) — Светоглед с Георги Тодоров

Пълна транскрипция

Абзац:

СВЕТОГЛЕД Започва Светоглед Предаването за православен поглед към историята, културата и съвременността с богослова Георги Тодоров по Радио Зорана Здравейте! Темата на днешната беседа е йеромонах Серафим Роуз Тази тема ми беше подсказана от слушатели на радиото, за което им благодаря но имаме и още един повод тъй като през тази година се навършиха 40 години от кончината на Серафим Роуз който умира на 2 септември 1982 година Тази годишнина не беше отбелязана у нас но ние не бива да отминаваме с мълчание този повод да си припомним тази изключителна личност ярък интелектуалец, мислител, православен аскет който при това стига до православието по собствен път

по пътя на безкомпромисното търсение на истината няма никакви православни корени в семейството си родени в Калифорния в град Сан Диего долу на мексиканската граница на 12 август 1934 година неговите прародители идват от Норвегия от една страна по линия на майка му а по линия на бащата имат френски и датски корен по линия на майката са протестанти по линия на бащата са римокатолици но и в двата случая можем да кажем, че не са особено вярващи нито майка му, нито баща му 1934 година е времето на

голямата депресия в Съединените Штати баща му няма успешен бизнес доста им е трудно гладуват майката е принудена да пести всеки цент така че едно не много леко детство като прибавим и втората световна война Юджин се казва отец Серафим Роуз отец Серафим Роуз като миренин Юджин Денис Роуз той е бил едно срамежливо

скромно и послушно дете спокойно така сдържано и разбира се участвал в така игрите със своите връстници започва да учи да свири на пиано бил е дори бойскаут по едно време

учи гимназия и в 1952 г. завършва своето средно образование с отличие и с голяма поощрителна стипендия тогава е на 18 години след което решава да продължи образованието си в един от най-добрите колежи в Калифорния колежа в град в Помона който се намира

източно от Лос-Анджелес така че естествено трябва да напусне родния си град и да живее там в студентското общежитие към университета в Помона времето в което той учи в този университет в 50-те години е разбира се след военно време след войната след голямата криза на войната

и депресията американската икономика заработва много интензивно още по време на войната излизат от депресията и травмата от това събитие това избиване на милиони хора и така нататък води до ферментация в обществото и специално в Калифорния по това време

имаме едни доста радикални движения в Калифорния но тя е един от центровете на тези интелектуални и житейски дори движения поколението поколението бит какво се характеризира какво е характерно за това поколение те са

така с нематериални въжделения Америка по това време е доста богата след войната Номер 0 в света половината от световния вътрешен брутен продукт се пада на Съедините щати може би това е била

от причините те да не се интересуват от материалното защото то в общи линии е било на лице но битниците започват да търсят някаква източна мистика започват да експериментират с наркотици изобщо търсят нещо друго

нещо различно този свят който се самоубиваше в течение на няколко години явно не ги устройва и точно по това време Юджин Роуз е в университета естествено, че той попива от тази атмосфера Протестантството, което му е било в общи линии присъщо като дете покрай майката минава на заден план изобщо християнството

и той се насочва към философията в университета започва да се занимава с западната философия смятат, че християнството в общи линии си е изпяло песента това е една демодирана религия изчерпана но философските търсения също не го задоволяват не го задоволяват и той изпада в една криза търси истината както той самия по-късно си спомня за този период

но не я намира така че от една страна той е човек, която е отдаден на това търсение на истината на търсение на смисъла на живота от друга страна не го намира университетския живот студентския живот с постоянните партията и прочие не му стига и започва да се насочва към религиите за да намери изгубения смисъл

една от неговите са студентки Алисън Харис в неговата биография от отец Дамаскин Кристиенсен биографията на отец Серафим Роуз там той явно е интервюрал тази състудентка Алисън Харис състудентка на Юджин в университета в Помона и тя си припомня вече ретроспективно какъв човек е бил той

че той бил нещо като руските излишния човек не е можел да се намери мястото в живота никой не го разбира всичко е безсмислено дори малко така от високо е гледал на хората боял си от контактите чувствал се отхвърлян от семейството си бил е насочен по-скоро навътре отколкото навънка

но въпреки че външно погледното е бил сдържан вътрешно той е бил много напрегнат много страстно е търсил смисъла и истината и което е много важно той е бил безкомпромисен не се е задоволявал с малко искал е или всичко или нищо това са спомените на Алисън Харис

нищо не е правил наполовина искал е да отига до края по време на следването в помона той се среща с един непознат до тогава за него човек Алан Уотт отива на негови беседи на негови лекции Хубав е да кажем няколко думи за Алан Уотт защото той до някъде има подобна

биография като Юджин Роуз но тръгва в съвсем друга посока и той е недоволен от съществуващия материалистичен западен свят много плитко се струва насочва се към източните религии Алан Уотт преди това обаче решава да стане свещеник в англиканската църква той е роден в Англия но отива в Штатите и в 1950-та година а в 1950-та година

а в 1945-та година извинете той става англикански свещеник а в 1950-та година хвърля расото каква е причината да хвърля расото дали е бил натиснат отвънка да го направи или той по собствено решение това е друг въпрос но така или иначе 5 години е всичко на всичко англикански свещеник в 1950-та година

се премества от Нью Йорк в Калифорния там става декан в академия за азиатски изследвания в Сан Франсиско минава за специалист по дзен будизъм по това време дзен будизъм не е бил още модерен в Штатите и в Западна Европа в Западна Европа и той е бил много ефектен като лектор Юджин си спомня неговите ярки беседи неговите ярки лекции в които той обяснява всъщност Алан Уотс

каква е всъщността на будизма на дзен будизма по-специално много му пасва Алан Уотс е автор на много книги и така нататък но тогава още е в ранния период на своето така издигане да го наречам условно и той показва тези ефектни той е много умен много интелигентен като каза много много до някаква черта

от там нататък не достига до края на живота си но все пак Юджин който също е бил интелектуалец е търсил човек на неговото равнище и го намира в лицето на Алан Уотс Алан Уотс Алан Уотс, да кажем, прави такива фокуси лекторски казва така Западната философия се опитва да изследва предмета света като външен изследовател от какво е направен света как, защо, кой го е направил

и така нататък но ти си като един външен наблюдател спрямо света докато казва ето тази чаша с вода философията разглежда чашата от какво е направена защо е такава каква е тая вода вътре и прочее обаче казва не това е всъщността на тази чаша с вода не да я гледаш и да я осмислиш а целта е друга

и той замахва и сипва тази чаша към публиката това е било много ефектно когато тая чаша си излезе на сцената и самия Юджин е присъствал на такава лекция и е бил много впечатлен той по-нататък по-нататък я описва по-късно като много драматичен момент тук обаче трябва да направим една важна оговорка по отношение на Алан Уотс в този жест

дори на изхвърляне на водата от чашата ние виждаме нещо много интересно че същността на чашата с вода ако приемем че тази вода е същността на феномена се излива навънка той ни я изпива за да опозная чашата изпивам водата и тя влиза в него и тогава той разбира

какво означава вода това би било дори много повече в духа на дзен будизма но не той ни я изпива а я изхвърля към тези които го слушат студентите това не е случайно това е типично за неговият външен подход към това което прави той е външно не е вътрешно

и в този жест можем дори да го усетим как какъв е неговият метод ние ще се върнем по-нататък подробно към тази личност Алан Уотс защото тук още сме в студентските години в помона и искаме да си представим Юджин Роуз като един млад човек който не е намерял своя път в живота който търси истината търси смисъла

сърдит млад мъж който отхвърля този свят до голяма степен материалистичен по това време в Сан-Франциско започва така наречения Ренесанс Сан-Франциския Ренесанс от края на 50-те години поети се появяват Алан Уотс също се включва към това нещо търсене на изтока търсене на религиите марихуаната

изобщо наркотици и така нататък експерименти Бушува Калифорния тя е навлечена на вълната и Юджин е един човек от европейски происход с европейска традиция примерно той много обичал бах освен че е свирал на пиано много е слушал музика и любима му композитор е бах при положение че тази му любов

любов остава чак до късна когато вече става и православен християнин това не е случайно тъй като отец Серафим Роуз е един от най-големите критици на Запада но любовта му към бах остава въпреки че се ориентира към православието тази Алисън Харис която споменахме тя споменава как тъй като студенти са били големи любители на музиката

и са се събирали на групи по 5-10 души които цяла нощ от бах и Юджин особено така са му харесвали Йоханес Пасион Матеус Пасион Магнификат А любимата му любимата му творба на бах е била Ихабе Генук тази кантата

и когато Алисън му отивала на гости той често е свирил и това станало като тяхна традиция преди тя да си тръгне той на пианото сяда и започва да свири Ихабе Генук Ихабе Генук на Ленеевски означава аз имам достатъчно стига ми, достатъчно ми е това което имам Тази ария всъщност с нея започва тази кантата Той е свирил на пианото но разбира се в оригиналното изпълнение на бах е цял оркестър така че можем да чуем тази ария Ихабе Генук

за да усетим особения момент в живота на Юджин Роуз преди да направи решаващите крачки към пътя, който той ще намери в крайна сметка Музиката Музиката Музиката Музиката Музиката Музиката Музиката Музиката Музиката Музиката Музиката Музиката Музиката

Музиката Музиката Музиката Музиката Музиката Музиката Музиката Музиката Музиката Музиката Музиката Музиката Музиката И така, ние бяхме с Юджин Роуз в студентските кръгове на колежа в Помона. Той завършва Помона в 1956 година, вече е 22 годишен, завършва с пълно отличие и се записва в Академията за азиатски изследвания при Алан Уотс, който по това време е декан, звезда на тази академия.

Алан Уотс е бил даровит човек, харизматичен, взема източната поза, седи така по-турски, както ние казваме, в една черно кимоно, обяснява ярко, блестящо. Забележете, което е много важно, обяснява източните философии, индуизма, даоизма, дзен-будизма и така нататъка. По начин, така че на хората, на неговите слушатели, им се струва, че всичко е ясно, че разбират. Това е много подвеждащо, защото те не разбират. Това не е дзен-будизма, това не е даоизма, това не е индуизма, а интерпретацията на Алан Уотс, която е от една страна малко опростяваща, от друга страна малко недостоверна, и което е най-важното от всичко, че Алан Уотс прави нещо, което правят мнозина. Той си прави собствен духовен коктейл, религиозен коктейл. Той не е нито дзем-будист, нито даоист, нито индуист, нито никакъв, а комбинира. От това взима едно, от това взима друго. Получава се много ефектен коктейл, защото той избира най-ефектните неща, но тук е голямата подмяна, че всяко учение, каквото и да е, то е една цялост. Ти не можеш да вземеш от него половината, половината да изхвърлиш. И да вземеш от друго, една четвърт и от третото, една четвърт и да изглубиш. Както на тебе ти е удобно.

Така че Юджин, когато постъпва в тази академия, привлечен от източните религии и от личността на Алан Уоттс, той лека-полека започва да се разочарова. Не му достига това нещо. И тук той попада под влиянието на френския мислител Рене Генон. Той по това време вече е покойник. Умирал в 1951 година, а ние сме в 1956-1907. Когато той се запознава с неговото творчество, у нас не е известен и едва ли има за какво да се запознаваме с него. Макар, че е интересен мислител. Написал е доста книги. Окултист, занимава се с индуизъм, с ислямски суфизъм, но кое е важното в него и кое е важното в метода на Юджин Роуз? Алан Уоттс е един фокусник, блестящ интелектуален религиозен фокусник. Рене Генон е един, да го наречем, търсач на традицията. Но той в крайна сметка си остава езотерик и той е верен на една традиция, а именно на ислямския суфизъм. Там се закотвя, научава арабски, сменя си името и така нататък. Отишъл да живее в Кайро.

Тоест, в крайна сметка, това не са пътища за един православен. Какво Юджин Роуз взема от тях това, което му трябва и продължава нататък. Какво взема от Рене Генон? Взема това, което му трябва, за да се освободи от Алан Уоттс. Блестящия лектор, фокусника на религиите. Рене Генон казва така, че всяка традиция трябва да бъде взета като цялост. Ти не можеш да принадлежиш на две традиции изцяло. Трябва да избереш една традиция и да и се посветиш каквато и да е тя. Както той се посвещава на суфизма. Крив прав, но иска традиция, която върви в вековете назад и в хилядолетията назад. Него не му трябва един човек, който в момента комбинира нещата и ги прави днеска нови. Него му трябва стара традиция с непрекъсната приемственост. Той тръгва по линия на суфизма. Но Юджин взема от него точно това, традиционността и казва Ами, какво ми говори Алан Уоттс за индуизъм?

Ами, нали се знае, че индуизма се предава от учител на ученика, от гуруто на ученика? Може ли Алан Уоттс да бъде гуру, когато той самия няма гуру? Той не е възприял традицията от някакъв духовен наставник. При това положение той е плитък и повърностен. И Юджин се разочарова в Алан Уоттс. От Рене Генон взема копнежа към традицията. Но той не тръгва по стъпките на Рене Генон. Не става суфист. Взема само търсенето на традицията. И когато по-късно коментира Алан Уоттс, той казва така. Той използваше, казва някои неща от истината, но не самата истина, а парчета от нея. И много жалки парчета, крайна сметка, които ги комбинираш със своите мнения. И накрая създаде една голяма система от лъжи, разруши много души, включително, без съмнение, и своите собствена. Това е крайна цитата от отец Серафим Роуз в по-късните си години. Той разбира, че Алан Уоттс като един лъжи учител, в крайна сметка, унищожава душите на своите последователи и своите собствена.

Алан Уоттс се пропива, това е алкохолик в края на живота си и до голяма степен циник, разочарован, като такъв умира. Самия Юджин решава да се задълбочи в зен-будизма и го прави, но по това време той се запознава с един китаец, който пък е носител на голямата китайска традиция, той се казва Джи Мин Шиен. За разлика от Алан Уоттс, който сам приоткрива всичко, Джи Мин Шиен идва от китайската традиция. Той напуска Китай след комунистическия преврат в 49-та година и идва в Калифорния, търси си работа, няма работа и затова отнемай къде постъпва в тази измислената академия на Алан Уоттс, защото не е имало деца ка за какво да еде. Той не е академичен учен, той се е учил при китайски учители и е носител на тази древна хилядолетна традиция, още конфуцианска, даоистка и т.н. И Юджин се насочва към него. Самия китаец не прави кариера, много скоро той напуска академията, не се напасат много, той е човек на традицията, там иска да бъдат ярки и комерциални. И в общи линии системата го изхвърля. Издал е няколко книги, две-три книги е издал в Штатите и после някак си се разтваря. И във въздуха и не се знае какво става с него. Или поне ние не знаем какво става с него. Но играе много важна роля именно в живота на Юджин Роуз. Виждаме как той стъпва върху едни традиции, които не са носители на истината, не са носители на Христа, но те го водят към истината.

Колкото и да е парадоксално. Самия Юджин научава китайски. Стария китайски. Превежда Дао Дъ Дзин, класическата книга на даоизма. Пише върху тези теми. Разбира се, това е по времето на Академията с Алан Уотс. Алан Уотс много харесва това, което е направил. Но Юджин е разочарован от тази Академия. И след това се записва в университета в Бъркли. Калифорнийския университет в Бъркли. Един от най-знаменити университети в света. Където изучава източни езици, главно китайски. Магистрска степен. Но, докато прави това, неговото увлечение по дзен-будизма започва да преминава. През май 1957 година той вече пише, че намира дзен-будизма за много тъп.

В сравнение с богатството на ранните класици. Той ми предвид, разбира се, китайските класици. Защо? Защото дзен-будизма, в късния му вариант, дзен, това е вече японския вариант, чак. Това не е изначалното учение, а много по-късно. Юджин вече не му са така вкусни тези късни нововведения. Той се връща към класиците. Към ранните класици на даоското учение. Изключително Конфуций, Лао Цзъ. Така че, когато минава през тази академия за азиатски изследвания в Сан-Франциско и после в Бъркли, той в общи линии преминава през няколко очарования и разочарования. Очарува се от Алан Уотс, разочарува се. Очарува се от зен-будизма, разочарува се. Очарува се от китайските класици, от Лао Цзъ, Конфуций и от своя учител, но в крайна сметка той остава неудовлетворен. Дори се смятали, след като завършва блестящо Калифорнийския университет в Бъркли, че ще остане там и ще направи кариера блестяща академична, но той зарязва университета и никога не се връща към академичните изследвания. Той в последствие, когато вече става православен, понеже е минал през всички тези учения и ги знае какво представляват, и той говори в прав текст.

Казва, православната църква винаги е учила едно и също, че православните християни нямат същия бог като така наречените монотеистични религии, които отричат Светата Троица. Тук е най-важното, боговете на езичниците са всъщност демони и че духовният опит и силата, която тези божества езически имат и която дори предоставят на своите последователи, че те са сатанични по природата си. Тези сили, които те преподават на своите последователи. Така че, отец Серафим Роуз, когато вече става православен, става най-компетентният носител на православната учение по отношение на неправославните учения и особено на нехристиянските религии, защото той ги е изучавал в оригинал, в древните образци, в класиците, като самия той казваше, когато беше под тяхно влияние. Така или иначе, той започва по косвен път да достига до православието. Запознава се с добротолюбието, един негов приятел го запознава с добротолюбието, филокалията, в английски превод. Той започва да открива православната духовност. По едно време го поканват да отида на православно богослужение. Той отива и когато участва в православното богослужение с всичките му аспекти, с песнопенията, с иконите, с храмовете, с светлината вътре, с всичко това, той изведнъж установява, че това може би е истината. Започва да усеща, че някак си е на път да стигне от дома, в духовното си търсене. И действително започва неговия път към православието. Той се запознава с предимно руски емигранти в щатите. Знаем, че в щатите са отишли хиляди руски емигранти, белогвардейци, след Октомврийската революция. Разбира се, в 50-те и началото на 60-те години, която той преминава към православието, те са вече възрастни, тези, които са избягали от революцията.

Той се запознава с такива семейства, стават му кръсници и приема православието. Така че, още в 60-те години, началото на 60-те години, вече става този преход към православието. Така че той в 62-ра година се кръщава. Нека да чуем едно православно песнопение, след което ще продължим. Достојно ест Яково и Сину, слави ти тиа Бога Слова. Ек гоже трепешту ти трясутся, херуми ми и славословя, сили небесния. Слова ест Яково и Си. Слова ест Яково и Си. Слова ест Яково и Си. Слова ест Яково и Си. Слова ест Яково и Си. Слова ест Яково и Си. Слова ест Яково и Си. Слова ест Яково и Си. Слова ест Яково и Си.

Слова ест Яково и Си. Слова ест Яково и Си. Слова ест Яково и Си. Слова ест Яково и Си. Слова ест Яково и Си. Слова ест Яково и Си. Слова ест Яково и Си. Слова ест Яково и Си. Слова ест Яково и Си. Слова ест Яково и Си. Слова ест Яково и Си. Слова ест Яково и Си. Слова ест Яково и Си. Слова ест Яково и Си. Слова ест Яково и Си.

Слова ест Яково и Си. Слова ест Яково и Си. Когато Юджин Роуз започва да проявява интерес към Православието, неговите родители не са го разбирали. Баща му, който е бил поначало възпитан като римо католик, дори си помислил, че Юджин се насочва към римо католицката църква, понеже нали му е казал, че тива към изворите, към християнството и той помислял, че става дума за римо католицизъм. Майката пък, като разбрала, че той общува с руснаци, си помисляла, че Православието е нещо свързано с комунизма и също не искала да го подкрепя в това отношение. Но когато Юджин започва да посещава всеседмично православните богослужения, той попада на една изключителна личност, на св. Йоан Максимович, шанхайски и сан-франциски. И не тук трябва да се спрем за кратко на тази личност, защото видяхме тук няколко влияния. Влиянието на Алан Уоттс, влиянието на Рене Генон, влиянието на китаеца Джимин Шен. Ключови влияние в неговия живот и накрая той стига до един светец – Йоан Максимович Шанхайски и сан-франциски. Той също е напуснал Русия след революцията. В 1920 г. отива в Сърбия първоначално, св. Йоан Максимович, където за пръв път учи богословие. Винаги преди това е искал да учи семинария и академия духовна, обаче учи от друго.

Така че в Сърбия учи богословие заедно с другите белоемигранти. В 1926 г. се замонашва, след което бива ръкоположен за св. Йоан Митрополит Антони Храповицки към Руската задгранична църква. В 1934 г. е ръкоположен за епископ и го пращат в Шанхай, където е имало доста руски емигранти. Знам, че в Русия една част бягат към Запада Европа, друга част пък в източната част на Русия. Лека по лека ги избутват болшевиките и те отиват в Китай. От тях 20 000 са били в Шанхай по това време и някой духовник трябва да ги обгрижва. Разбира се, не само свещеници, но и епископ, така че него го пращат като епископ там да ги обгрижва. Положението е било доста тежко, те са били в много тежко материално положение. Какво могат да работят? Това са интелектуалци, говорят руски, френски, английски, но не и китайски. Какво ще правиш ти в Китай? И офицери, и учители, художници и какви ли не още нямат помина, така че са бедствали. Освен това самите китайски власти много много не са им помагали, така че той имал много тежка задача. Идва войната. Японците завладяват Китай. Северната половина на страната завладяват.

Той самия, свети Йоан, също е бил в изключително тежка ситуация, защото в един момент фронтовата линия се наближава към Шанхай. И дори има един такъв много интересен епизод. Когато вече фронтовата линия стига до него, той е трябвало там да обслужва някакъв храм, да отида, да види какво е положението. Той казва ми, аз ще отида да видим. И всички му казват, чакай бе, това е фронтова линия. Не, не казва, трябва да отида. И тръгва. И става така, че буквално спират да стрелят и от двете страни, които го виждат. Толкова силно е било неговото присъствие, духовно разбира се. Той е бил много неугледен като човек, не се обличал в така красиви дрехи, ходил с някакво късано расо, гърба. Пълно невзрачен по вид, но хората усещат благодата, усещат духовната му сила и буквално са спрели да стрелят. Той си минал там, свършил си работа, върнал се като по чудо. След войната, когато вече комунистите завладяват Китай, мало, и вече това присъствие на руските белогвардеци става невъзможно. Това е един атеистичен режим и прочие.

Те решават да емигрират, отиват първо в Филипините и оттам св. Йоан Максимович успява с големи усилия да уреди те да бъдат прехвърени в щатите, в Калифорния. Където правят едно изключение на закона за иммиграцията, те не минават през обичайната процедура, която щеше да ги задържи, може би няши да го допуснат, но така иначе ги приемат и те отиват в Калифорния, поради което именно св. Йоан става и Сан Франциски архиепископ. Той първоначално не се задържа там, пращат го в Париж, където е основната част от руската белогвардейска емиграция и църква. Но много от неговите духовни чада, които са останали в Америка, го молят да отиде при тях и той се връща в Сан Франциско именно в 1962 година. Така че Юджин Роуз, който в началото на годината се кръщава и става православния християнин, има това щастие като по поръчка, като по Божий промисъл там, точно в същата година, само че късно есента, да се появи този невероятен човек. Самия свети Йоан Шанхайски на свой ред е забелязал Юджин, който е бил някъде в дълното на църквата, обаче владиката той е бил прозорлив. В една го е забелязал и всички така свидетели на техните взаимоотношения казват, че той от самото начало е разбрал, че този човек има големи духовни дарби. Самия архиепископ Йоан Шанхайски и Сан-Франциски е бил юродстваш, така малко се държал като юродив, поради което не всички са го разбирали, не всички са му били почитатели. Дори там се създават едни много тежки отношения. Той почва да го обвинява, че нещо със средствата не може да се справя, че те строят една голяма църква в Сан-Франциско. Обаче го обвиняват, че е злоупотребил със средства. Почват се съдебни дела, години наред. Най-накрая е оправдан по всички обвинения, но така или иначе тези години доста му се отразяват и той скоро умира. Между времено, Юджин Роуз е получил това, което му е било нужно. Той става духовно чедо на архиепископ Йоан Сан-Франциски и се възползва максимално от тази изключителна личност, от тази изключителна духовност. Така че виждаме как Господ използва всички тези средства, като започнем от духовния фокусник Алан Уоттс, интелектуалец, кръсноречив, ярък, умен, но все пак с едно доста така незадълбочено отношение към духовността, като мине през Рене Генон, като мине през Шиен китайца. И накрая стигаме и като личности, св. Йоан Шанхайски е на друго равнище спрямо тези тримата предишните. Той вече е осъществяването на търсенето на Юджин Роуз и разбира се Юджин решава да стане монах.

Неговия максимализъм, неговата безкомпромисност. Това, че той нищо не прави наполовина, като ще станеш християнин, ще станеш 100%. И на практика монасите не са нищо друго, освен 100% християни. Ние, мирените, делим половината за Бога, половината за света. При монасите всичко е за Бога. При истинските монаси. И Юджин, като такъв човек на цялото всеотдаване, той решава да стане монах. Забележително е, че св. Йоан Шанхайски и Сан-Франциски през 1993 г. гроба му се отваря и мощите му са нетленни. Така че той е провъзгласен за светец официално, първо от Руската задгранична църква, а в последствие и от Руската православна църква Московския патриархат. Така че не е само да си говорим, че е бил свят човек, но действително това се проявява с многобройни чудеса. С нетление на мощите, с единодушното мнение на всички, които са го познавали отблизо, че това е бил Божий човек. Така че това е един огромен дар за Юджин Роуз, че е могъл в края на живота на този свят човек да бъде под неговото крило. Самия отец Серафим Роуз казва така: Ако попитате някой, който е познавал архиепископ Йоан, какво е привличало хората към него? И дори продължава да ги привлича, макар че не го познават.

Отговорът е винаги един и същ. Той приливаше от любов. Той се жертваше за своите събратя. Своите събратя имаше една абсолютно съотдайна любов към Бога и към хората. и за това му са се давали, му са се откривали истини, които са недостъпни за другите. Свърхъестествени. Дарби, прозорливост, чудотворство. Така че, макар че Юджин също не е станал православен заради него, той става преди това, той се свързва с руските емигранти и можем да кажем, че надценява хората с които общуват тези руснаци. Защото те, като бежанци от Русия, те някак си му представят тази картина, като че ли Русия е била новия Йерусалим. С тези златни куполи, с тези богослужения празнични, с този вярваш народ. Човек ще се помисли, че там не може да се случи ни революция, нищо след като толкова много са вярващи. Всъщност това е било едно носталгично разкрасяване на руската действителност, защото знаем, че Русия има две страни. Даната страна разбира се е православната, светата Рус, но имаме и тази руска интелигенция, която събори царя и унищожи руската империя. Имаме западниците, които винаги по един и друг начин кръжкат къде с 10%, къде с 50% от съзнанието си към неправославните, къде учения, къде религии, къде изкуство, къде литература. В този смисъл идеализацията на Русия е била по-скоро носталгична, тя не е била вярна на действителността.

Но Юджин възприема точно този образ на Русия от тях. Самите тях той ги възприема по-скоро като герои на Достоевски, страдалци, покайници. От колкото като хора, които са избягали, когато идва проблема, не са станали изповедници на вярата, напуснали са родината си, уредили са се по някакъв начин в Америка и си живеят горе-долу прилично в новата среда. Това е любопитно, тази двойственост на руските емигранти. Хем пазят Русия във сърцето си, но хем живеят, нали, като си сред вълците ще се вие, ще се интегрират в обществото, в което живеят, което не е православно общество. Сега в неделя ходят на руска църква, но през седмицата си живеят един доста секуларен западнически живот. Но за Юджин е важно другото - вярата им, голямата традиция в която са вързани, иконите, песнопенията. Така че той взема от тях най-доброто - дестилата на тяхната руска душа. Горния етаж на това, което има да носят, а другото може да не му обраща внимание. Не го е интересувало. А вече в св. Йоан Максимов щой вижда самата света рус. Там вече нямаме двоен живот. Там всичко е в Бога. Всичко е цялостно. Това е истинския православен. Истинския светец. Юджин започва нов етап от своя живот. Той започва православния етап от своя живот. Заедно с един слой познат - Глеб Подмошенски, руснак, който е учил в семинарията в Джорданвил.

Те решават да започват да издават едно списание - православното слово. Той започва да чете, започва да учи руски език, започва да изучава църковнославянски език. Много интересно, защото ние обикновенно много се оплакваме. Защо в нашата църква се служи на неразбираемия църковнославянски език? А виждаме, че за Юджин Роуз неразбираемия руски език става разбираем. Неразбираемия църковнославянски език става разбираем. Той не иска да се оправдава, защо не прави нещата, а ги прави. И ги прави по-добре от нас. Той научава църковнославянски е по-добре, отколкото ние го знаем. И го разбира, а ние се правим, че не го разбираме. В този смисъл малко ни отнема това оправдание. Двамата с Глеб Подмошенски започват да издават това списание под благословията, разбира се, на архиепископ Йоан. И Юджин се повече създва да обучава в православието. Изкарва един тригодишен богословски курс, което е много интересно, защото този тригодишен богословски курс, като че е направен за него. Започват го, минават три години и след три години го приключват.

Така че на практика той е бил най-големият бенефициент от този курс, защото го изкарва целия. И започва да озрява у него желанието да стане монах. Те купуват заедно с Глеб един участък земя в Калифорния на север от Сан-Франциско в планините, където почти никой не живее. И там имало едно селище, наречено Платина и там основават своя бъдещ манастир. При големи трудности разбира се и при много примитивни условия. Без ток, без вода, без нищо, там са някакви изворчета. Правят се и колиби на първо време и по този начин започва този бъдещ манастир. При което те двамата стават монаси. Юджин приема името Серафим, в чест на любимия си светец Серафим Саровски. А Глеб приема името Герман, в чест на св. Герман Аляскински. И двамата, които са имали много здрава дружба и те са имали едно взаимопослушание. Единия прави това, което му казва другия и не му възразява. А другия прави това, което му заповядва първия. Това е много интересно, защото човек много лесно може да дава съвети на другите. Това първи, това първи, трудно ги изпълнява.

И обратно пък, но не му е лесно да ти дава на тебе съвети, един вид нареждания, но пък ти трябва да ги изпълняваш. С това взаимопослушание те много добре са се контролирали, за да може да измъкнат максимума. които се продължават да просветителстват чрез списанието православно слово. Впрочем, това списание го има в интернет "The Orthodox Word", който иска може да види там всички. Стари броеве ги има, качени, може да се разлистват и човек може да види. Юджин е доста активен автор в това списание. Глеб също. Разбира се и много други автори, главно от руската диаспора, някой друг грък също. но можем да видим идеите, интересите им, какво публикуват, какво не публикуват. Тези, които са почитатели на отец Серафим Роуз, биха могли много добре да попълнят своята представа за младия Юджин Роуз. Човека, който от западната си култура, минавайки през изтока, стига до православието. и там вече можем да видим директно неговите писания, подбора на текстове, изобщо мисловната и духовната атмосфера, в която той живее в тези ранни години на своят православен живот. В следващата беседа ще продължим темата с отец Серафим Роуз, защото той е важен автор, така че след като проследим края на неговия живот, вече като монах в платина, ще разгледаме и основните негови трудове и изобщо приноса на отец Серафим Роуз към съвременната православна духовност. Светоглед. Предаването за православен поглед към историята, културата и съвременността.