Абонирайте се! Абонирайте се! Абонирайте се! Абонирайте се! Абонирайте се! Абонирайте се! Абонирайте се! Абонирайте се! Абонирайте се! Абонирайте се! Продължаваме нашата тема за това обществено-политическо в вероизповедание, наречено демокрация и по-специално либерална демокрация, което по-настоящем е аксиомата и в България, и в Европейския съюз, и в Запада като цяло. И в света като цяло смята се, че демокрацията е най-добрия или най-малко лошия начин за обществено-политическа организация. Вече разгледахме неговата изначална несъстоятелност, лъжовност, утопичност и възниква един логичен въпрос. Добре, щом човечеството, още от Адама, от грехопадението, се управлява от измамата, множеството от човечеството, огромното множеството от човечеството. 99% от човечеството се управлява чрез измама, в някой случай и 100%.
Щом то ще продължава да се управлява от измама до Антихриста, който ще бъде тоталната измама. Не е ли по-добре да изберем между различните видове утопии, измами и самоизмами, тъй или тъй се мамим, тъй или тъй се самоизмамваме, да изберем тази, която е най-добрата. Примерно, имаме комуницистската самоизмама, имаме фашистската самоизмама, либерално-демократичната, да изберем тази, която работи. Която работи най-успешно. Или най-малкото зло. А именно, демократическата самоизмама. Щом се оказа най-жилава, щом тя победи хитлеризма, фашизма, победи комунизма, значи се оказа най-пригодната, да, за греховният човек, ама той човекът си е такъв, за това по-добре да изберем тази. Подобна логика би била допустима, ако нямаше Бог. Ако света се беше самосъздал от нищото, ако човекът се беше самосъздал от амебата, ако беше станал център на света, след като вече става човек и се овластява чрез технологиите, тогава ще бъде напълно, законно, легитимно да умуваме по този въпрос за по-малкото зло и за най-добрата измама. Но, тъй като има Бог Вседържител, тъй като той е създал човека и той ще ни съди на частния съд, а след това и на страшния съд, тъй като Бог, съдържител, се е разкрил пред нас, ако той не беше се разкрил и ние умувахме кое, какво е, ще е по-различно. Но той се е разкрил в Богочовека Иисус Христос, въчовечил се в църквата и чрез църквата,
то тогава ние нямаме оправдание на незнаещи и за това сме длъжни всяка такава голяма обществена идея, първо да я съотнесем към Христа и към църквата, за да проверим тази идея, тази конструкция, какво представлява да разберем нейната същност. Не само интелектуална, но и духовна, съотнесена към Бога. И затова ние сме длъжни, за да разберем какво е демокрацията, да се измерим с Христа. И така, какво ни казва Христос за демокрацията? Какво ни казват пророците, Божиите пророци, Божиите говорители? Какво ни казват апостолите? Какво ни казват светците за демокрацията? Христос нищо не ни казва за демокрацията. Тази тема не съществува в Неговата проповед. Освен ако не сме много лукави. Ако сме лукави, ние можем от всяко нещо да ме правим всяко нещо. Това е манипулация със словото. Но, ако говорим по същество, той не проповядва демокрация по никакъв начин, не желая демокрация и не я практикува. Не вие мен избрахте, аз вас избрах.
Царството Божие, неговото царство се нарича царство. Неговото управление се нарича царство. То не е от този свят, но е царство. Той не го нарича народовластие или власт на равните, кръгла маса. Не, царство. И то съвсем ясна монархия. Бог е вседържител. Той ако не е цар, той е повече от цар. Той е цар на царете. Но цар, а не изборен президент или министър-председател и така нататък. Христос не е първият демократ или, не дай си Боже, първият комунист. Имаше такава идея, че Христос проповядвал ранен вариант на комунизма. Съвсем не. Когато той се застъпва за бедните, да, той ни дава пример, какво да правим. За унижените, оскърбените, последните ще станат първи.
Но това не трябва да се тълкува в политически смисъл, както го правиха комунистите. Че той един вид за пролетариите се застъпвал и последните ще станат първи, пролетариите ще станат диктатори. Съвсем не. Той го говори в нравствен смисъл, в духовен смисъл. Това са коренно различни вселени. Едната е материалистична политика. Политическа, хоризонтална. Другата е вертикална. Така че ние не бива да тълкуваме вертикалните думи на Христос в хоризонтален смисъл. Когато го изкушават фарисеите и му казват да плащаме ли данък на кесаря, той заявява – отдайте прочие кесаревото кесарю, а Божието – Бого. Това е заповед. Той заповядва – отдайте на нас, на тези, които го питат. Значи той първо признава земната власт на кесаря и второ заповядва и ние да я признаваме – кесаря царя, императора. При това в кой е кесаря по това време – римския император Тиберий, който е преди всичко езичник, идолопоклонник.
Освен това, това не е мъдрия император Октавиан Август, а един вече възрастен човек, той се е оттеглил на остров Капри, има някакви такива фобии, мании и прочие на психически обременения. Властник и във всяко отношение не е добрия управител. Най-вече в духовно отношение. Той е идолопоклонник. И Христос, врага на идолопоклонството, казва – плащайте данък на кесаря, отдавайте кесаревото кесарево. какво е отношението към народа в Евангелието? Как се явява народа в Евангелието? Той се явява в най-различни проявления. Понякога е добър, понякога е лош. Понякога следва Христос, понякога преследва Христос. Понякога е носител на доброто начало, понякога е носител на злото начало.
Освен това, той се манипулира от властниците, от първосвещениците и така нататък. Христос никъде не ни намеква, че народа е мерилото, че гласът народа е на гласът Божий. Няма такова нещо. Ето един цитат от Евангелието от Лука. Когато пък народът начина да се струпва, той, Христос, заговори. Лукав е той род. Търси личба, но личба няма да му се даде. Освен личбата на пророк. Иона. Защото, както Иона беше личба за ниневийци, тъй и син човечески ще бъде за той род.
Южната царица ще се изправи на съд с човеците от той род и ще ги осъди, защото тя дойде от край земя, за да чуе премъдростта Соломонова, а ето, тук има повече от Соломона. Ясно като бял ден. Южната царица, савската царица, ще се изправи на съд с човеците от той род и ще ги осъди. Значи, народа, който
има пред себе си повече от Соломона, има пред себе си въплътилият се Бог, ще бъде осъден от един единствен човек, от някаква си жена, дошла от юг, защото тя от край земя, отива при Соломон да чуе неговата премъдрост, а тук народа вижда повече от Соломона, а не слуша Христа. Тоест, Христос на практика осъжда този народ чрез образа на южната царица. Друг цитат, пак от Лука,
тук 23 глава, това беше 11. А Иисус говореше, това е на кръста вече, А Иисус говореше, Отче, прости им понеже не знаят, че то правят. И като деляха дрехите му, хвърниха жреби им. А народът стоеше и гледаше. Подгавреха се заедно с народа и началниците, казвайки, други спаси, нека спаси и себе си,
ако този е Христос, избранникът Божий. Народът стоеше и гледаше. Наблюдават как се извършва богоубийство от човека, с разбира се, желанието на този народ. И те се гаврят, и народа, и началниците. Подгавреха се заедно с народа и началниците. Тоест, и началниците, и народа се гаврят с гърчащия се на кръста Спасител и му казва, те спаси, казва себе, защо он си син Божий. и разбира се обичайния цитат в такива случаи,
в 27 глава от Матея. Първо свещениците и стареите надумаха народа да изпроси Варава, и Иисуса да погуби. Тогава управителят ги попита, Пилат им казва, те отговориха, Пилат им казва, а какво да створя с Иисуса, наличен Христос? Казват, но всички, да бъде распнат. управителят рече, така какво зло е сторил. Но те още по-силно закрещяха и казаха, да бъде распнат.
Пилат, като видя, че нищо не помага, а се усилва смутнята, взе вода, та умира цете пред народа и рече, не винен съм за кръвта на този праведник, вие му мислете. И, тук е най-важното, целият народ отговори и рече, кръвта му нека бъде върху нас и върху чедата ни. Крайна цитата. Целият народ.
И тук не става дума за тълпа и така нататък. В гръцки оригинал. Защото няко ще кажат, ама то в гръцки язик има дума за тълпа, множество. Не, става дума за, точно в най-висшия смисъл на понятието народ. О лаос, о лаос. ние сега казваме на Лос, това е народа Божия. Е, тук е целият народ. Отговори и рече, кръвта му нека бъде върху нас и върху чедата ни. Тоест, народа е на антихристова позиция, на богоборческа позиция,
на богоубийствена позиция. Иначе казано, в евангелския разказ, народът не е мерило за истината и не веднъж застава срещу истината, срещу Христа. Понякога се вслушва в неговата проповед, диви се на чудесата, посреща го с осанна. в други случаи, и това в решаващия случай, тръгва против Христа. Така че от тук да изведем някаква евангелска демокрация,
би било връх на лукавството. в Стария завет също нямаме никакви следи от възхвала на демокрацията, от добри демократични практики. Напротив, виждаме, че народа пред цялото време роптая срещу Моисей,
т.е. народа пред цялото време не е прав, и най-накрая се покланят и на златния телец, масово, докато той е в върховния миг на цялата световна история до тогава, мига, когато един човек, представител на човеците,
ама какво означава представител? Те не са го избрали. Господ го е избрал. И той прави такива страховити чудеса в Египет и те пред цялото време се съмняват. в него, т.е. в Бога. Защото се съмняват, във Божия човек, очевидно, този човек е Божий,
доказва се с ежедневни чудеса през цялото време. Водите разделя, вода вади от камъка. Какво ли не прави? Очевидно, Божий човек и те през цялото време си трябва да роптаят срещу него. Така че и в Стария, и в Новия Завет нямаме никакви основания
да търсим някакъв демократичен идеал. Бог никога не е благославял демокрацията. Когато говорим за съотнасяне на демократичната утопия с християнството, с истинското християнство,
разбира се, тук е много важно да казваме християнство тоест православие. Защото псевдохристиянството нас не ни интересува. Тоест, то ни интересува като така патология, но не ни интересува като християнство.
То не е християнство, за да ни интересува. протестантския морал. Ама чакай ви, брат, този протестантския морал не е истинския християнски морал. Той е нещо друго. Истинския християнски морал е запазен в православния морал, като морален императив,
като изпълнение всеки поотделно отговаря. Но той и Христос, като е заповядвал, и Юда не е изпълнил. Така че ние не можем да обвиняваме учителя за това, че ученика
го е предал. Учението е чисто и съвършено. И това чисто и съвършено учение се нарича православие, за да се различава от деградиралото, мутиралото, повреденото някога християнско учение, след като са го повредили, вече не е православно.
И за това ние говорим за православие, но смисълът е истинско християнство. Това не е някаква историческа форма, еволюирала едната влява, другата в дясната в средата и клони са се разклонили. Не.
Това е собственно автентичното автентичното християнско учение, това е православието. Това е православието. Това е православието. Това е православието. Това е православието. Да се вързе на това, че Бог никога не е благославил демокрацията и в Стария Завет
и в Новия Завет и в историята ни нямаме случай Бог да благослови демокрацията чрез някакви изрични изказвания на Божи човеци, на Божи представители, на пророци и така нататък апостоли и сме сигурни, чето е
никога няма да е благослови. Прогава много проста причина. Защото е измама, защото е лъжа. Бог не може да благослови една такава обществена измама. Измама, разбира се, и самоизмама. Бог благославя истината. Знаем, че светите апостоли също
никъде не благославят демокрацията. Нещо подобно. Не им хубаво. Някой ще каже, те не са ли, те може би не са чували за демократична нея строя и след това е инволирало обществото. Съвсем не. Чували са.
Чували са. Мигар свети Павел не е чувал за Атина, за Атиняните. Ами, нали ходи там и проповядва. Той ли не знае за Атинска демокрация? Когато отива на Ареопага. Какво е Ареопага? Това е един от инструментите на Атинската демокрация.
Та. Апостолите и Петър и Павел са категорични привърженици на съществуващата тогава форма на обществено управление, което е монархическа. ето какво казва святия апостол Петър. И тъй, в първото послание, и тъй, подчинявайте се на всяко човешко началство заради Господа.
Било на цар, като на върховна власт, било на управници, като на пращане от него, т.е. от царя, за наказание на злоусторници и за похвала на добротворци. Защото такава е волята Божия. С добротворство да обуздаваме невежеството на безумните. човеки като свободни, не като употребяващи
свободата за було на злобата, а като раби Божии. Всеки го почитайте, братството обичайте, от Бога се бойте, царя почитайте. И другия, първо върховен апостол, Павел в първото, послание до Коринтини, глава 7. Роб ли си призван да те не е грижа,
но дори и ако можеш да станеш свободен, още повече се възползвай от робството. Сега този цитат във втората си половина подлежи на различни тълкования, но нас не стига първия, първата половина, която няма нужда да я тълкуваме в различни посоки.
Роб ли си призван да те не е грижа. Значи, че той не казва Абе, роби, вие сте в неравностойно положение, вие сте в несправедливо положение. Освободете се от това робство. Не. Ако си призван към Христа, т.е. ако си станва християнин
и си роб, да те не е грижа. Така че и двамата апостоли ни казват нещо много важно. Да признаваме съществуващата монархическа власт и да не се превъзнасяме за своите лични права и свободи, защото те не са важното. Нека да
чуем едно православно пресно пение и след това ще продължим. Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok
Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok От Библията знаем, че Бог избира измежду човетите Свои избранници Авраам Моисей Ной преди това, разбира се И им дава власт Моисей много изрично Дава му мандат Ти това ще направиш, това ще направиш, това ще направиш
И Моисей отива и изпълнява Ставайки вожд на Израиля И заповеде, които Моисей дава на Израиля Те стават закон за тях Те се изпълняват от тях Маква че след това робтаят, но в крайна сметка Квото е казал, той това правят Каква е тази власт, която получава Моисей? Много просто Божията власт Бог е всевластника И му дава от своята действителна власт Моисей не е избран от народа Защото народа не притежава власт
Властта е Цялата власт Е в Бога Той е вседържител И за това Истинският източник на властта е Бог Той я Дава на Моисей Като му нарежда какво да прави От Божие име Когато Моисей казва Аз какво да им кажа Ако ме питат Кой си ти Бог му казва
Кажи им Аз съм вечно съществуващият Тоест От име Божие Има тази власт Моисей От истинския извор на властта Нещо повече Народа Си влачи краката Когато следва Моисей Да, следва го Отнемай къде Обаче
При цялото време Против Клуминацията Златният телец На това Противо Моисеево поведение Което е Противо Божие Та Каква е тази Власт На Моисей Тя е фактически Монархическа
Той не е цар В формалния смисъл В никакъв случай Той е Както казваме Харизматичен Вожд Ама Какво означава харизматичен По дарба По харизма Ама тази дарба Е от Бога Т.е. имаме Теокрация
По времето Която Моисей Единолично Ръководи Избрания народ Израиля Той Осъществява Една Теократична Власт И тази Теократична Власт Продължава
В Израиля И след това При така Нечените Съдии Израилеви До момента В който Евреите Казват Не, не, не Искаме цар Това е по времето На пророк
Самуил И Понеже Те остарява Понеже Синовете Мо Не ги бива И народа Казва Не, не Искаме цар Самуил Разбира се Много
Така Потиснат От това нещо И Бог Също Е против Тази идея Казват Не против Тебе Говорят Против Мене Говорят
Защото Аз съм Си дал Тази Власт Те искат Да имат Цари Като Другите Народи Но Фактически Се Отказват
От Бога За да Имат Цар Но Тука Бог Прави Една Икономия Той Се Съгласява Добре Нека
Да имат Цар И Действително Има Цар Избират Си Цар Саул Който Сначалато Е много Добър После
Деградира После Избират Давид Разбира се И Саул И Давид Са Божи Избраници И Започва Времето На царствата Израилеви
Начало има цар И Тази царска институция В лицето Именно на Първия цар Саул И втория Давид Който Основава Династия Виждаме Че В двата
случая Бог Благославя Тези царе Через Самуил Через Своя Пророк И Говорител Самуил Через Самуил Тоест
Тази власт Е Благословена От Бога По същия начин Бого благословена Е и Православната Монархия Тя е благословена Через църквата Сега имаме Не Харизматични Съдии
Или Вождове Като Моисей А имаме Твърдо Изградената Църква Стъпила На Камъка На Христос Непоклатимия Камък Движена От
Светия Дух През цялото време И до края на времената Докато Възбира се Ние Човеците Някои от нас Съучастват В Това Чудо Наречено Църквата Божието
Представителство На Земята И Църквата Благославя Царя Царството чрез Акта на Царското Венчание И Царското Миропомазание
Както Самуил На времето Миропомаза Давид Или Саул По същия начин Църквата Божието Представителство От името на Бога Благославя Царя За
Върховен Управител На Човешкото Общество Но Църквата Не може да Миропомаже Републиката Демокрацията Народното Събрание Никога Не е мало
Такъв акт Нещо Повече Когато Имаме Преход Към Демокрация Почти Винаги Дефакто Винаги Това Води до Отделяне
На Държавата От Църквата Не на Църквата От държавата А на Държавата От църквата Държавата Иска да се Отдели От църквата Тоест
От Бога Нищо Повече Това се Смята За Естественото Състояние На държавата За Част от Прогреса За Добро По-настоящем
Господстващата Практика И свързаната С нея Теория Защото Не ще каже Ама то Практически Така се е Получено Няма такава Теория Никъде Не е
Заявено Че е Добро Ами Не е Заявено Но Е Осъщесено На практика Повсеместно Във всички Демократични Общества По-настоящем
Държавата Ние Ние До такава Степен Смем Свикнали От това Че не Осъзнаваме Какво означава Отделение на държавата От църквата Това означава Бога
Оттъпничество На държавата Ама Може всички Министри И министра Председателя И президента Да са православни християни Има такива случаи Така и в Гърция Имаше. Напоследък вече Там и атеисти Избират за
премиери Но Имало е време Сигурно имало Време Когато всички Формално са били Православни християни Кръстени до един Цялото правителство Начало с министра Председателя Но По Конституция Държавата
Е отделена От църквата Ако по Конституция Държавата е отделена От църквата Ако де факто Държавата е отделена От църквата Това е Богоотстъпничество Но Бавно Богоотстъпничество Не е бързо Ние когато имаме
Да кажем Болшевишката революция Там имаме Рязко Богоотстъпничество На власт Идват Заявени Атеисти Които Изрично Имат друга теория За човечеството За вселената Атеистична
Безбожна И Я Насаждат Заявяват Осъществяват На практика В образователната система В медиите Във всичко Изграждат Новия човек Безбожник Атеист Научен
Атеист Това беше Бързия начин Но има и бавен начин Това е Практиката В другите държави Всички Които знаем Рано или късно Се стига до момента В който И те Както другите народи Отделят държавата
От църквата Тоест имаме Акт на Върховно Държавно Богоотстъпничество Конституционно Изначално Тъй като конституцията Се смята за Аксиомата Политическата аксиома Спрямо която вече Другите теореми Се извеждат
Затова Имаме ли по конституция Отделяне на Държавата От църквата Имаме Изначално Аксиоматично Богоотстъпничество Тази конституция е Богоборческа Да В скрита форма Да В много постепенна
Инфинитезимална форма В толкова малки стъпки Които Част по част Ден по ден Никой не усеща Но Крайния резултат Богоотстъпничество Тази Тази Форма На управление При която Държавата е отделена
От църквата Е Неблагословена От Бога Както Е неблагословена Комунистическата диктатура Неблагословена Неблагословена Неблагословена По същия Неблагословена Неблагословена Демокрация Неблагословена
Неблагословена Неблагословена Се отдели От църквата Но тук е много важно Да подчертаем От Православната църква От истинската Църква Защото Ако Дадена Институция Примерно В случая
С англиканите Там е Много интересен случай Но друг път ще го Разглеждаме Да Но да кажем Англиканската църква Или Примерно Църквите в Швеция И така нататък Където Църквата е гнила
Тя е червива Тя е лъжи църква Тогава Не толкова Принципно Дали държавата е отделена От църквата или не При Хенри VIII Ми не е била държавата От отделена църквата Самия Хенри VIII Е глава на англиканската църква Това е разбира се Тотално богоборчество
Тотално Отстъпничество Богоотстъпничество Но Формално Държава и църква Са ръка за ръка Дори Един човек ги въплъщава Та Ние трябва да гледаме За коя църква става дума За истинската или не Ако не
Интересно е как Си взаимодействат Но Това е един академичен интерес Един изследователски интерес В духовен план Доброто управление на обществото Е единението между Държавата и църквата Само че истинската църква и държавата Тоест православната църква И затова Когато ние Противопоставяме Демокрация
Срещу диктатура И смятаме, че това е главното противоречие Ние Сме вече в капана Ама И демокрацията е неблагословена от Бога И тя е богоотстъпническа И диктатурата е неблагословена от Бога И богоотстъпническа Да кажем Комунистическата диктатура Примерно противопоставяме Най-добрата демокрация В момента Примерно някой ще каже
Най-добрата демокрация е швейцари А най-лоща диктатура е Ким Ир Сен Ким Чен Ун, извинявайте Той внука Се едно Те са едно и също И Някой ще каже Ма ви какво предпочитате Швейцарската демокрация Която е почти пряка Кантони и така нататък Или тая диктатура Ами И едното е
Противобожие И другото е противобожие И не трябва Те имат огромни разлики Страхотни разлики Но са едно и също Те са Богоотстъпнически Форми на управление Едната е по-удобна Да живееш сред Лукса на Швейцария И да не си в строя На Северна Корея
Егото ти много Се дразни от това Че си в строя Никой не ти дава право Да изказваш свободно мнение Но И в един случай И в другия случай Си Извън Благословията Божия Като Обществен строй Говорим И
Съучастваш в Социално Богоотстъпничество Политическо Богоотстъпничество Каква трябва да бъде Благословената държава Това го знаем От Знаменитата Шеста новела На Юстиниан Което не веднъж Сме цитирали И пак
Ще я цитираме Ето въпросният цитат Това в 6 век Разбира се Съществуват Два велики дара Които Поради своята любов Към хората Бог е дал свише Свещенството И Императорското Достоинство Първото от тях
Тоест свещенството Служи на Божи На божествените неща Докато второто Императорството Насочва И управлява Човешките дела И двете обаче Произхождат От един и същ Източник И окрасяват Живота на хората Ето защо
Нищо не трябва Да представлява Източник на грижа За императорите Така Както Достоинството На свещениците Тъй като За тяхното На императорите Благополучие Те постоянно Се молят на Бога И така нататък
Но Важното е Че И двете Произхождат От един и същ Източник И са дарове Които Бог е дал Свише Свещенството И царството Ввсяко отклонение От тази
Симфония От това Съзвучие Това Съгласие Между Държава И църква Ввсяко отклонение Е деградация Деградация И не е И не е Приемливо То е
Зло Някой Ще каже Ма има По-малко Зло Да Сигурно Има По-малко Зло По-голямо Но Тук Тук е много
Трудно Много Да определим От коя Гледна Точка Е По-малко И по-голямо Зло Защото Кое Зло Е по-голямо Видимото
Или Невидимото Ти когато Не губиш За злото Е много Малко Ама И не се Пазиш От него Невидимото Зло Може Да се
Окаже По-голямо Зло От колкото Видимото И В този Смисъл Ние да Избираме По-малко Зло Ама толкова Толкова Малко
Че е Станало Невидимо Тогава Какво Правим? Тогава Ние ставаме Негови Носители Без да Го усетим Това е като Спина Не боли
Болест Която не боли Ама По-добре е да боли Може би За да разбереш Че има проблем Ако Не ме боли Когато се сложа Ръката на печката Та ще изгори Та ми никой Няма да усети Това
По-малко Зло ли е Или По-голямо Зло е Когато много ме боли Когато се сложа Ръката на печката Веднага да я отдръпна И тя да не изгори Теорията на по-малкото зло Е опасна с това Че Това зло Може да бъде
Невидимо И скрито Ако сме сигурни Че знаем Цялата История на злото Цялата негова Вирулентност И опасност И избираме по-малкото Тогава Вероятно има някаква логика Ама Ако по-малкото Е просто
По-невидимото Тогава има опасност Да се получи точно обратния ефект Да изберем Невидимото зло И да бъдем обзети от него Особено когато това става През вековете Както става в Запада Нали Деградацията на Запада започва Преди хиляда години Ренесанса И той става видим До някъде в
Там 13-14 век Някой дори по-късно го дават Но Каква полза Че Ние Говорим за видим Когато той реално съществува много по-рано Това богоотстъпничество То дори е още по-старо Това богоотстъпничество Което в един момент Избоява Като Цветя на злото
По време на Ренесанса Това богоотстъпничество Е постепенно Инфинитезимално С безкрайно малки Прагове Не Достъпни за сетивата И Тогава Настъплението на злото пада Под радара И ние не го усещаме Как ставаме негови носители Нека да чуем едно песнопение
И след това Продължаваме Това богоотстъпничество Това богоотстъпничество И това богоотстъпничество И това богоотстъпничество И това богоотстъпничество И това богоотстъпничество И това богоотстъпничество И това богоотстъпничество И това богоотстъпничество И това богоотстъпничество И това богоотстъпничество И това богоотстъпничество И това богоотстъпничество
И това богоотстъпничество И това богоотстъпничество И това богоотстъпничество И това богоотстъпничество И това богоотстъпничество И това богоотстъпничество И това богоотстъпничество И това богоотстъпничество И това богоотстъпничество И това богоотстъпничество И това богоотстъпничество И това богоотстъпничество И това богоотстъпничество И това богоотстъпничество И това богоотстъпничество
И това богоотстъпничество И това богоотстъпничество И това богоотстъпничество И това богоотстъпничество И това богоотстъпничество И това богоотстъпничество И това богоотстъпничество И това богоотстъпничество И това богоотстъпничество И това богоотстъпничество И това богоотстъпничество И това богоотстъпничество И това богоотстъпничество И това богоотстъпничество И това богоотстъпничество
И това богоотстъпничество И това богоотстъпничество И това богоотстъпничество И това богоотстъпничество И това богоотстъпничество И това богоотстъпничество И това богоотстъпничество И това богоотстъпничество И това богоотстъпничество И това богоотстъпничество И това богоотстъпничество И това богоотстъпничество И това богоотстъпничество И това богоотстъпничество И това богоотстъпничество
И това богоотстъпничество И това богоотстъпничество И това богоотстъпничество И това богоотстъпничество И това богоотстъпничество Когато имаме православна монархия Благословена от Бога православна монархия Това не означава, че нейните поданици не са грешници Грешници са Христовите ученици бяха грешници И богоотстъпници Петър три пъти отстъпи Юда, да не говорим Другите се разбягаха В решаващия момент
Освен Йоан Това, че не имаме най-съвършения Управител Бог е Управител на едно общество от 12 човека И те пак са грешници Ние не можем да искаме От православна монархия Нейните поданици да са Праведници Някои са, някои не са Не по това Ще съдим А по това Самото управление
Дали е Бългоблагословено Дали е праведно Самата форма на управление Тоест, казвам с други думи Дали Конституцията на тази държава е Евангелието Когато Държавата е православна монархия Нейната истинска конституция е Евангелието Нейната истинска конституция е Христос Това е Това е мерилото А ние сме си грешници
Да И правим грешки Всички И царя прави грешки Разбира се И министрите му И поданиците му Всички правим грешки Но държавата те възпитава Във православно християнство Във истинско християнство Образователната система те възпитава Това е разликата Тя като държава си върши работата Ние като
Отстъпници Също имаме свобода да отстъпваме Както и Адам имаше тая свобода в идеалното общество на рая Там където нямаше никакъв дефект в цялото общество И пак се изхитри човека Да стане богоотстъпник Затова ние не трябва да се вглеждаме в човешките недостатъци Било то на цари или няко други Да казваме, ама тая система не е съвършена Ние сме такива, да Да, когато сравняваме православната монархия С самоизмамата наречена демокрация С самоизмамата наречена комунизъм С другите видове самоизмами Не бива да слагаме за мерило
Ами и тук има грешници Да, трябва да гледаме принципа какъв е Самата система каква е Когато държавата е разцърковена Тогава и законите и образователната система са разцърковени Както беше при болшевиките Както е сега при либералната псевдодемокрация Така че разликата е в принципа, а не в човеците Човеците сме си грешници Друго много важно нещо в съвременното общество Като казвам съвременното От векове на сам Това е надценяването на политиката Това е част от секуларизма Разбира се
Но в нашето общество Един от големите дефекти на нашето българско общество Особено след Освобождението е надценяването на политиката Политиканството Политиканството и пак политиканството От ден първи Още от дебатите При създаването на Търновската конституция Ние имаме едно избояване на политиканство И имаме едно надценяване на политиката Малко като пази Боже сляпо да прогледне Ние понеже не сме имали Собствена политика И собствени политици
Изведнъж имаме При учредителното събрание Се развихря Това Тази политическа стихия И до ден днешен От тогава на сам Тя стои в Фокуса на общественото внимание Тя е най-важното нещо за обществото Ето това е един Конструктивен дефект Обществото в което живее Пък било то Било то
Демократично Било то Самата политизация Означава Дефакто Дефакто Аристотел Аристотел е Изключително Изключително Интересен Интелектуалец Философ Мислител Но
Неговият Крилат израз Човекът е обществено животно Зоон политикон Е Много опасен Този израз Той е много хоризонтален Човек не е обществено животно Другият въпрос е Какъв точно смисъл е влагал Аристотел в това понятие Ако го разгледаме в контекста на неговите писания Ще видим, че това понятие е невярно в собственият му контекст Той е пак да кажа Велик мислите
Аз много обичам Но Тука Израза му не е верен Но Отделно от контекста в който той го използва и смисъла Говорим за Така Понятието само по себе си Той е влезло и си има собствен живот Извън контекста на неговия изказ И в контекста е неправилно И в общия смисъл е неправилно Човек не е политическо животно Защото
Главният вектор на човек е вертикалния Ако ще използваме израза животно Да кажем, че Човек е бого насочено животно Създадено по Божий образ Това е важното за човека А не политическия компонент Хоризонталния Да Социалната Обществената страна Обществено-организационната страна На живота разбира се е важна Но Надценяването
На тази страна Съвсем не е безобидно Ако погледнем Съвременните медии Така начините национални медии Други въпроса е, че сега те биват изкласкани от новите медии Традиционните медии Радиото Телевизията Вестниците преди това Още вестниците Още вестниците Те стават нещо като метроном на ежедневния живот на човек Те му отмерват часовете и дните С какво се занимават те?
Те представят какво се случва в обществото И Се оказва, че Огромното множество на случките Са политически случки Ако погледнем новините В централните телевизии Ще видим, че Те се занимават Предимно, предимно, предимно с политика Преди По време на соца Имаше от кумова срама И културни вести Сега те отпаднаха
Добави се спорта И числата от тотото Ако погледнем тази комбинация Виждаме до каква Тотална деградация е падна в обществото Значи, то не се занимава първо степенно С божиите неща С основите, на които трябва да стъпи обществото Е, един вид То за тая работа си имат църквата Там да ходят Ние сме отделени от църквата Ами ти като си отделен от църквата Ти си отделен от смисъла Ти си отделен от критерия
Е, как може да говориш за политика А къде ти е критерия за тая политика Политика без критерии Това е муха без глава И, ние сме допуснали Това обезглавено мислене Да ни диктува дневния ред Пускаш радио, телевизия Аз не говоря за тези радиа Където имаме Само музика Хляп и зрелища Това е отзвърт към зрелищата Нали? Говоря за там, където имаме съдържание
Е, това съдържание Огромната част Изключваме рекламата Това е друга тема Но, огромната част на това съдържание Е политическо Тоест, безбожно Тоест, хоризонтално Тоест, нямащото отношение към Важните и главните неща В живота на Този зоон политикон Ние се превръщаме в Политически животни В социални животни
В обществени животни Оскотяваме Через тази Форма на Преподаване на Света около нас Политизираната Тоест, политизираното общество Защото мнозина Православни християни Така ме питат За какво да гласуваме Как да гласуваме Прочи и прочи Да, но
Самото поставяне на политическия дневния ред Като първи дневния ред на обществото Е вече Богоотстъпничество На първо място Винаги трябва да бъде Смисъла Основата И докато ние не сме съгласни По този смисъл Не сме единодушни По този смисъл Т.е. Ако в един по-добър свят
Се приеме, че Нашата конституция е Евангелието Тогава Да, можем да минем на Втората точка в дневния ред Но ако ние не сме се разбрали по първото Тогава първото трябва да бъде точка първа в дневния ред Коя е основата на която ние стоим Коя е понятийната основа на която ние стоим Кое е добро? Кое е първоисточника? Откъде идва властта? От народа или от Бога? Благословена ли е тази власт или не е?
Вярваща ли е или невярваща? Това, ако не сме изяснили, как можем да минем към средството, към средството, което е политиката Защото политиката и тя дори в секуларното общество, в хоризонталното общество и тя не би трябвало бе на на преден план Напреден план би трябвало да бъдат, говорим за секуларното общество Образователната система Възпитанието на обществото, не само на подрастващите, на цялото общество Защото тези, които са на 60 години и те трябва да се възпитават Те, които са на 99 години и те трябва да се възпитават Ние трябва да имаме постоянно една проповед Която да възпитава, т.е. да насочва човеците към истинския смисъл на техния живот, който е царството Божие Новините Би трябвало да се занимават с Именно Нравствеността
С духовността С възпитанието С образованието Отношението към Природата Отношението към Ближния Ето с тези неща трябва да се занимават И тогава няма бъдат новини, разбира се Това са вечните неща Те са преди новините Тази политизация, която се изразява именно в надценяване на политическото начало, политическата стихия, тя започва отдавна, но тя много силно излиза на преден план след тези фундаментални революции, английската през 17 век, но не толкова Американската през 18 век към края 1776-та и най-вече френската 1789-та. С френската революция на дневния ред на обществото изведнъж се стоварва политическото начало, политическата стихия И грабва умовете и сърцата и до ден днешен от френската революция и преди това имаме една тенденция, разбира се, която се засила Но това политическо начало става център на обществения живот, т.е. хоризонталното, безбожното, дехристиянизираното
Сърцата заема умовете и сърцата на обществото на младите и на всички от преди 200 и няколко години Което само по себе си тази политизация вече е деградация на човека Затова ние, когато надценяваме политиката, това никак не е безобидно Марксизмът много помогна за надценяване Той е плод на френската революция, разбира се Плод на революцията от 1848 година, вълната от революции от 1848 година Друга голяма тема И става така, че ние някак си се марксизирахме Приехме, Карл Маркс казва, че обществото се дели на строеве според производствите отношения, политическите отношения и прочее Ами това вече деградира, обезсмисля човечеството Ако времената, в които живеем се определят от технологията, от средствата, тогава ние ставаме посредствени Епохите не би трябвало да ги делим на капиталистическа, феодална и така нататък, не Епохите са зависими от отношението ни към Бога Това е решаващото И ние живеем в момента в богоотстъпническата епоха и трябва да видим кога влязахме в нея
Кой беше деня, в който влязахме в богоотстъпническата епоха И може да се окаже, че този ден е деня, който ние виждаме за най-светъл Както французите празнуват френската революция Ами те тогава влязаха в богоотстъпническата Не, че преди това не бяха затънали, бяха, ама сега се гмурнаха вече и Не крака, не Догуша ми Над темето Потопиха се изцяло в тази стихия На 14 юли 1789 година Символично казано Ако Видим Какво представлява политизацията на дневния ред
Тя е острастяване Тя е Секуларно острастяване Т.е. хоризонтализация на човека и острастяването му в хоризонталата Т.е. той бива обсебен от тази стихия От това зло И Тука Темата продължава Ще продължим Разбира се и в следващата беседа Но мисля ще да Илюстрирам сегашното положение в България С една приказка Защото, нали, хората питат абре, за кого да гласуваме
Ами ето една приказка Четиридесетте разбойници Искали да се изберат главатар Обаче Има различни крила Едните са за единия, другия за другия И не мога да се споразумеят А трябва да има главатар Тяхната банда И затова казва и така Вижте какво Няма да се разберем Но дайте да питаме Али Баба Той да прецени И решаваме, че какво той каже
Когато той избере Това ще бъде И отидат при Али Баба И му казват така и така Али Баба, ти си мъдър човек мюмин човек И избери един из между нас Да бъде главатар и да управлява шайката И Али Баба мислил, мислил, мислил И им казва, вижте какво Братлета Когато и от вас да избера Ще бъде разбойник Това е цялата приказка Нашия избор в момента
Е сведен до различни Проявления На разцърковеното общество Богоотстъпническото общество Едните форми на това богоотстъпничество Са явни Другите са по-скрити Едните са по-заявени Другите по-незаявени Но всички налични в момента От политически избори Са човеци, които се срамуват от Христа Те се срамуват да заявят За мен Критерий за нещата е
Христос, т.е. църквата, т.е. православието Нямаме такъв Поне за сега При това положение Изпадаме в Парадокса на Али Баба Че има избор между 40 варианта на едно и също Светоглед Предаването за православен поглед към историята, културата и съвременността С Богослова Георги Тодоров