ЗАПОЧВА СВЕТОГЛЕД Предаването за православен поглед към историята, културата и съвременността с богослова Георги Тодоров Здравейте! Темата на днешната беседа под номер 189 е Пророкът Маклуан Става дума за канадския мислител, Маршал Маклуан чиято главна книга да разберем медиите излиза точно преди 60 години в 1964 година Това е неговата най-важна книга и една от ключовите книги на 20 век на мисловността на 20 век Наричат Маклуан Пророк на
електронната епоха Пророк на дигиталната епоха Пророк на интернет Смята се за наистина много важен претеча на науките за медиите Защо обаче ние проявяваме интерес към неговите идеи Те не са християнски Но самите книги, които пише, няма никакъв римокатолицизъм в тях Той се смята за така класически учен, който е нерелигиозен в науката, която прави Разделя частния си живот, където си е консервативен римокатолик от научните изследвания И сина му, впрочем, Ерик Маклуан Свидетелства, че бащата не ги е смесвал двете неща по никакъв начин Което е изключително странно Поначало Маклуан е странна фигура, странна птица В академичния свят, мнозина не го признават изобщо
Смятат го за някакъв едва ли не шарлатанин Две думи за биографията му Той е роден в 1911 година В Канада В щата Алберта или Албърта Доста затънтена провинция На Канада Завършва в Университета в Уиннипек, столицата на Друга такава провинция Манитоба, също Глуха провинция И безлюдна След това
Учи в Кембридж В Англия Завършва Кембриджския университет В началото разбира се, не му признават Две години, за да му признаят Предишното образование от Канада След това Решава да прави докторат в Кембридж И го прави Междувременно, докато е в Кембридж На 26 години В 1937 година Той приема римокатолицизма Макар че майка му Баща му са
От протестантско потекло А самият той Определя себе си По това време за Агностик Т.е. за невярващ Обаче имало някакво търсене Търсене на истината Търсене на красотата И това го е довело до християнството Под формата на римокатолицизъм И то в Кембридж Което все пак е в Англия Което е англиканска Т.е. протестантска страна
Така е ли Той остава Убеден римокатолик До края на живота си Води един консервативен Живот На практикуващ римокатолик Ходи на църква редовно Има щастлив брак Със съпругата си Корин Има 6 деца И сякаш Този му Консервативен
Така Старомоден Начин на семейен И личен живот Е в пълен контраст с Много нестандартното му мислене До такава степен Че неговите книги Не са ги приемали първоначално За издаване Защото му казват Виж какво В една книга трябва да има 10-20% ново На основа на старото
При тебе е обратното Новото е много повече от старото И хората няма да го разберат Та в мисленето Като учен Той е изключително Новаторски настроен И поради тази причина Неговите книги Са много интересни за четене И будят размисъл Те са много плодоносни Те свежо въздействат Върху нашата мисъл Карат ни да мислим по интересен начин
За важни неща Така е Да се върнем на биографията Той По време на Втората световна война Прави своя докторат В Кембридж Поради което му разрешават Защото избухва войната Докато е там И Му разрешават Да се върне в Америка И да
Си довърши там Доктората И да го защити Така да се каже По почтата Което както и става И известно време Преподава в университета В Сент-Луис В Штатите Там се жени 1939 година Там се връща По време на войната Още няколко години
След което се прехвърля обратно в Канада И в крайна сметка Се закотвя в Торонто Като преподавател В университета в Торонто Преподава по английска литература Това му е специалността Обаче той започва да проявява По-разностранни интереси Започва да води Някакви семинари Името му се разчува И Постепенно решава да почне да пише книги И издава няколко книги
Които Са класика в Науката за медиите 1951 година Е първата му книга Механичната булка Заглавието Под заглавието Фолклора на индустриалния човек Следващата му книга е Галактиката на Гутенберг 1962 година Под заглавие Създаването на книгопечатния човек Следващата му книга
1964 година Да разберем медиите Под заглавието Под заглавието Продълженията на човека 1967 година Медиумът е Масажът Тази книга е писана в съавторство с Куентин Фиоре На следващата година 1968 Война и мир в глобалното село Пак в сътрудничество с Куентин Фиоре 1970 година От клише до архетип
В сътрудничество с Уилфред Лотсон И вече Посмъртно Излизат още две книги Едната е Закони на медиите Която беше преведена на български В авторство на Маршал и Ерик Маклуан Сина му Ерик А в 2016 година Вече съвсем в наше време Излиза Книгата
Бъдещето на библиотеката Тя пък е Работа на Маршал Маклуан И Робърт Логан Маклуан умира в 1980 година Но Нека да се върнем към списъка на неговите книги И да отбележим някои Много интересни особености Фактически Повечето от книгите му са писани През 60-те години
Всичките му най-важни книги 62-та излиза Галактиката на Гутенберг 64-та да разберем медиите 67-та Медиумът е масажът 68-та Война и мир в глобалното село И 70-та година От клише до архетип Тя естествено, че е писана преди това 69-та Така че през 60-те години Цялото творчество Де факто на Маршал Маклуан
Следващата му книга Е вече посмъртна В сътрудничество с сина му Ерик Което може да кажем, че е въз основа на това, което Маклуан е създал Ерик оформя самата книга Т.е. пише самата книга И дали може да допустим, че книгата е написана от Маклуан И Ерик ще чака 8 години, за да я издаде Явно, че той е свършил оформянето на текста и сглобяването на книгата Друго, което прави впечатление Освен че неговият творчески зрел период е само 10 години И след това От 70-та до 80-та, 10 години, нищо де-факто не произвежда Като нова книга
Другото, което прави впечатление, са многото съавторства Значи до 64-та година До книгата, която днеска ще е в центъра на нашето внимание Да разберем медиите До тогава той е единствен автор на три книги След това обаче, всичките му следващи книги са в някакъв вид съавторство Това е много много важно Защо? Защото И самите му предишни книги Трите, които е единствен автор Показват една фрагментарност на неговото мислене Той има изключителен наблюдателски и изследователски гений Свеж поглед, блестящи връзки между нещата Много е интересен като мислител Дар Божий има
Но не е систематичен Не е подреден Той не изгражда доктрина Не изгражда учение Няма главна книга такъв опус Магнум опус Няма такава книга Главно тази, която коментираме днес, преди 60 години Но Тя също е фрагментарна Тя не е системно изложение на Дадена теория Тоест Маклуан няма теория Има поредица от блестящи наблюдения Има блестящи методи на изследване
Блестящи открития И идеи Но те се проявяват Чрез фрагменти Чрез Отделни казуси Така или иначе в 60 години Той става сензация Става световно явление През 70 години обаче Интересът към него спада И през 80 И едва в наше време От 90 години насам Започва
Възраждане на интереса към Маршал Маклун Създаването на интернет И се оказва, че той е пророкувал Тези неща Един вид Неговата Фраза Глобалното село Ние сега живеем в глобалното село Но Той е измислил Този израз Така че Той е по-актуален сега
От колкото е бил Да кажем През 70-те и 80-те години И Във връзка с България Точно Когато Е бил на върха На славата си През 60-те години Ние Почти не сме знаели за него Във България Неговите книги не са превеждани Когато почва да залязва
През 70-те и 80-те години Не са преведени Когато идва тук 10 ноември И започват масло да се превеждат Ключови западни Мислители Философии Писатели И така нататък Маклуан вече е остарял Той Му е минало времето И Не се превеждат тези книги на български
Чак през 90-те години Се преведи Една от посмъртните му книги Закони на медиите Колкото и да имаме някакъв Маклуан Обаче Първите му и най-силните му работи А именно Галактиката на Гутенберг И Да разберем Медиите Не са преведени на български язик Това е Недопустимо
Това е ключов мислител И ние трябва да го знаем Въпросът е Защо ние като православни християни Трябва да си губим времето С Един мислител Който В своето творчество Не включва Християнската проблематика Не включва Бога Не включва духовното Маклуан е изключително Хоризонтален
Мислител Той няма вертикално измерение Едва ли не Материалист Едва ли не Кажи го Марксист Не че вярва в революцията В пролетарията По никакъв начин Но Подобно на Маркс Той В неговото творчество Той не го заявява никъде
Но в неговото творчество Съдържа Максимата Битието Определя съзнанието Това е ключов Методологически подход На Маклуан От битието Т.е. от технологиите От медиите Както той ги нарича Към съзнанието И към промените в съзнанието Той
Цял живот Се интересува от това Как промените в технологиите Променят съзнанието В този смисъл Това е Кажи го Марксизъм Но Не политичен Той не прави политически изводи Дори твърди, че И то Основателно Че медиите
Сами по себе си Не са нито добро Нито зло Така че един вид И нравствената проблематика Казва той Няма място тук Ние изследваме Явлението Наследва от друга Да и друга да се мери Не в медиите Ните е виновен телевизор Или GSM Сам по себе си
Ако ти Имаш зло Ще го вкараш в него Ако имаш добро Ще вкараш доброто Формално е прав После ще видим, че Не е прав По същество Но формално Да, така е Защо ние Християните Да се интересуваме От този
Хоризонтален мислител Мислят, че Това е риторичен въпрос Естествено, че Християните се интересува И от математика Макар че тя е Хоризонтална наука Интересуваме се И от Икономика И от други науки Които са хоризонтални Нещо повече Ако си спомним
Ако си спомним Великите Кападокийци Св. Василий Великий Св. Григорий Богослов Когато Учеха в Атина В Атинската школа Ами тя беше Езическа Тоест Не само Хоризонтална Без Истинския
Порив Към истинския Бог Но и С порив В погрешната посока В посока На езичеството Но Те си учиха Много прилежно В Атинската школа Бяха най-добрите там И После Обясняваха
В своите трудове Защо Християнина Трябва да се ползва От Постиженият На езическата мисъл Без разбира се Да Се заразява С езическото Религиозно съзнание Тоест Ние трябва да превеждаме Постиженията
На Хоризонталната Научна Мисъл В Вече Християнските Измерения Трябва да Видим Християнското толкование Християнското Осмислене На това Което
Един такъв Да кажем Блестящ ум Като Маршал Маклун Е постигнал В своята сфера Други въпроса Пак да Подчертая Че той Не си е довършил Работата Може би Някакъв Нов
Такъв Медиен Гений Би могъл Да Обобщи Неговите Открития И да ги подреди В дадена система Но В случая Ние ще Се опитаме Да видим
Коя е Същността На тази система И как да я Преведем На Християнски Език В християнски Светоглед Да я спрегнем С християнския Светоглед И така Какво е
Основното Което Прави Маклуан Той изследва Медиите Но какво означава Медии В неговия Понятиян апарат Това не са Просто радиото Телевизията Вестниците А едно
Много по-широко Понятие Това са Средства Той поначало Използва Няколко Понятия Като синонимни Думата Медия Поначало Е Множествено число От
Медиум Латински Медиум Така че Имаме Медиум Медиа В множествено число И Като Синоним Използва и Думата Технологии Е много важно
Да разберем В какъв смисъл Говори Той за медиите И Под Медии Под Технологии Той разбира Включително Да кажем И Дрехите И
Езика И Тоягата Всички неща Които са Средства Оръдия на труда Можем да ги наречем Но Средства Където Човек Живее Работи Действа
Примерно Да кажем Ключово понятие За Маклуан Е Азбуката Втората му книга Галактиката на Гутенберг Се занимава С Азбуката И Като ключова
Медия И тя наистина е такава Ключова Технология А именно В какво се състои Азбуката И то фонетичната Азбука Той набляга на това Не Китайската Писменост Или египетската Които са
До голяма степен Образни Обобщаващи А Фрагментарната Фонетичната Азбука Защото Казва Това, разбира се, Не е негово откритие Той си цитира Авторите Но Във всеки случай
Използва И обогатява Много Това разбиране За Азбука Кое е Характерното За азбуката За фонетичната Азбука Каквато е Българската Азбира се Че
Разделя Словото Живото слово На Отделни Звуци Обособява Тези звуци Казва Ето Тази дума Да кажем Думата Море Състои от четири
Звука М О Р Е Нито Звука М Има някакво Значение Нито О Нито Р Нито
Е Те са Безсмислени Но В тяхното Съчетание Съчетание се получава Думата Море Която Вече Има смисъл За нас И
Когато Азбуката Раздели Думата Море На Четирите Звука Съответно Със Четири Букви Тогава Имаме едно Фрагментиране
Едно Деление На Безсмислени Съставки Както Мозайки Тези Купчетата На Мозайката Всяк едно От себе Си Няма
Образ Няма Смисъл Като се Подредят Тогава Съпполучава Образа Този Процес На Фрагментация При Азбуката
И Писменност Азбучната Фонетичната Азбучна Писменност Е много Важна Според Макло Защо Той казва Така Човека Е съставен
От Някакви Сетива От някакви Сетивни Възприятия От някакво Мислене От някаква Памет И така Нататък И Те се Нанират
В някаква Равновесие В някакъв Баланс Ако Обаче Едно От тях Се промени Се променят И другите Примерно Да кажем Човек Гледа
Чува Осезава Ако Изгуби Зрението Си Се Осилват Осезанието Обонянието Слуха И Вече Слепия човек Започва
Да Усеща Повече Със Осезанието Си И така Нататък В този смисъл Всяка промяна Води до Ребалансиране На Съотношението Между тези
Сетива Те са в някакво Съотношение И за това Когато Ние въвеждаме Една нова Технология Една нова Медия Променяме Баланса Между Тези Сетива
И Човекът Трябва да се Адаптира Към тази промяна И Как се Адаптира Човекът Към тази промяна Да кажем Азбуката Когато Започнем Да пишем
Понеже Звуковото Говоренето Е станало Визуално Чрез Азбуката Вече Върху Пергамента Или върху Папируса Няма звуци А има Визуални чертички
Тогава Зрението Започва Да измества Слуха И Се Ребалансира Целият човек В посока На зрението И в посока На Линеарното Защото
Азбуката е Линеарна Тя е Първа Буквичка Втора Трета Четвърта Пета Шеста Той е смисъл Линеарно Подредени Обикновено Смислите
Са в по-сложна Комбинация Понеже Не знаем, че И интонацията Има значение При говоренето А тя не е Линеарна Тя се наслагва Върху звуците Контекста Жестиколацията И така нататъка И
Този смисъл При линеарното Разположение Се Обеднява Богатството На Живото Слово И се свежда До едно Негово измерение Малко се Така Редуцира
И Съответно Зрението Става Основния Доставчик На тази информация Докато Иначе И слуха А защо не Обълнянието Защо не И другите Сетива
Участват По някакъв Начин В Словото Ние знаем В църквата И тамяна Участва Докато Свещеника Чете Дякона Може да Прикади
Свещеника Може да Прикади И аромата Създава Един контекст На словото Докато При Писменото Слово Това нещо Го няма Както и да е Да не навлизаме
В подробности На примерите Но Неговата теза Е, че Всяка Промяна В Технологиите В медиите Води до Нарушаване На баланса На сетивата В човека
И Изисква Ново Ребалансиране Приспособяване На човека Към Тая Нова Ситуация Нека Сега Да Си Починем
С Едно Песнопение След което Ще Продължим Продължим Продължим Продължим Продължим Продължим Продължим Вече казахме, че Маклуан разсъждава материалистически. Битието определя съзнанието. И той лансира една смела и до някъде вярна, до някъде преиграна теза, че медията, технологията е посланието.
Това е негов знаменит израз. Медията е посланието. Т.е. ако примерно разгледаме вестника като медиа или да кажем телевизора, в вестника може да има реклами, може да има статия за изкуство, за спорт, но вестника е важното нещо. Че този вестник се отпечатва, че се разпространява, че ние го четем и други го четат. Той разпространява едно определен тип информация от дадена гледна точка. Вестника е посланието, а не отделните събития. Отделните събития ние можем да научим и чрез чуто-казано, и през телевизия, или през друго. Вестника като медиа въвежда нови съотношения между сетивата, между начина на ползване, на получаване информация и човек трябва да се приспособи към тази медиа, в случая вестника или телевизията. Телевизията може да предава футболен мач, може да предава новини, може да предава рок концерт. Важното е телевизора. Телевизора е посланието. Той променя човека, променя сетивата му, ти се приспособяваш към телевизора и по този начин той става послание, самият телевизор. Ние знаем, че в момента има много телевизори, че ние съучастваме в това гледане, че тези телевизори са свързани с еди-кои си програми и прочие. Тоест, телевизията, телевизора е послание сам по себе си. Това е много вярно, но е казано в един прекален, преигран, такъв обобщаващ смисъл.
А именно, че медията е послание. Това е точно и е вярно, но не е вярно, че тя е посланието. Посланието не е само самата медиа, но и съдържанието, разбира се. Съдържанието не изчезва. Това, че медията го пренася, не означава, че той е изчезнал. Да, в този смисъл Маклуан не е прав. Не медията е посланието, а медията е послание. А самото послание, което тя носи вътре в себе си, също е послание. И още как? В тази книга, Галактиката на Гутенберг, Маклуан набляга върху книгопечатното слово, защото, казва той, фонетичната азбука, вече превърна слуховото в видимо, в визуално, превърна го в линеарно и създаде един такъв по-плосък, по-двуизмерен образ на света. Но книгопечатането още повече увеличи тази тенденция на фрагментиране, защото буквичките, които Гутенберг направи, те са, нали, отделни буквите, нямат собствен смисъл.
Буквата К нищо не означава. И тези букви са унифицирани. Докато преди, все пак, бидейки, разпознаваеми, всеки човек ги пише по различен начин. Те носят отпечатъка на ръката. А оттами, знаем, по ръкописи можем да следим за много аспекти на този човек, психологически аспекти и така нататък, по почерка. То при книгопечатането вече се деперсонализира буквата и има едно унифициране. После механизацията на процеса е много важна при книгопечатането. Това е първата индустрия в съвременния смисъл, в модерния смисъл. Първата модерна индустрия. Където имаме фрагментация на процеса, значи единия прави буквите, отлива ги и така нататък, другия ги подрежда и прочее. Имаме вече претечата на форт, на поточната линия, конвейра. И другите подобни съвременни индустриални способи на фрагментация, които, според Маклуан, се съдържат в гутенберговата преса с тези подвижни буквички, които се подреждат, за да направят клишето и тази фрагментарност и визуалност създава този фрагментарен и визуален човек, който е типичен за модерното време. В модерните времена човека става плосък, двуизмерен, визуален, фрагментарен, отчужден и така нататък.
И, казва Маклуан, минава време, идват нови технологии. И идва електричеството и електрическите технологии, които са мигновенни. Поредвача скоростта на светлината е 300 000 км в секунда. И светлинните импулси, електрическите импулси, се предават с тази скорост. Де факто те стават мигновенни, тези процеси. И тази мигновенност тотално променя съотношението на сетивата на човека. Вече има нова технология, нова медия, електричеството. И електричеството вече диктува свои правила. И това вече не е този хоризонтален, линиарен, визуален свят, както беше от Гутенберг насам. А, в идея смисъл, и от фонетичната азбука насам. Преди това света беше племенен. Всички се познаваха лично. Словото винаги беше лично. От момента, който имаш азбука, словото се прехвърля върху едно лична хартия, папирус, или камък, или пергамет.
Няма значение, но то вече е извън човека. И може да се пренасе, може да се складира в книгата. Ти складираш словото. Преди това не можеш е. Преди това човек го говори. И когато спре да го говори, словото приключва. Сега вече то може да се складира и след 500 години да го читеш. Същото това слово. Т.е. имаме една много радикална промяна, която води до социални промени. Първо, сетивни в самия човек. И второ, социални. Защото човекът вече не е племенен. Той започва да създава градове. Създава държави.
Племенният човек не може да се задържава. А вече грамотния азбук, ползващия човек, може да се задържава. Защото държавата, за да командва, ти трябва да изпратиш заповедта на царя на 100 километра, на 200 километра. И как ще изпратиш? Той царя не може да летне там. Но, върху хартия, върху папирост, върху това и това, може да се изпрати неговата заповед. И този, който я получи, трябва да изпълни. И да доклада писменно, че е изпълнил. Тоест, писменността дава възможност за създаване на държави. За създаване на градове. И прочее, и прочее. И човека вече не е племенен. Племенният човек, казва, Маклуан е акустичен. Той е цялостен. Той е вътре в околната среда.
Тя е постоянно действаща. Докато вече Гутенберговия човек или човека на линиарната писменност вече се детрибализира. Той вече не е трибализираният племенният човек, а е детрибализираният, разплеменен. И казва, Маклуан, ние сега, чрез тази мигновена технология отново можем да се свързваме
мигновенно, както мигновенно племенният човек е общувал със своите събратия, по същия начин, чрез електрическата технология, чрез тази мигновена технология, във всичките измерения, радио, телевизия и прочие компютери, всичко това
дава възможност човека отново да заживее в един племенен свят, където визуалното или линеарното да мине на позаден план, не че ще изчезне, не че ще изчезне, не важно, но балансът му
с другите си тива ще се оправи, ще се възстанови, както е бил по време на племенният човек. не че ще се оправи, Маклун казва, че ние тук не говорим за добро и зло, говорим за така както е. Описваме събитията без да ги квалифицираме
като добри и зли. Един вид, ще се получи нов баланс на сетивата изобщо на съставките на човека и този нов баланс ще бъде ново глобално село. Ние отново се връщаме в племенната ситуация,
при която сме в многоизмерен контакт чрез тези мигновени технологии всички измерения. Тези измерения отново се връщат обратно около мен и аз отново заживявам в едно, както той казва, акустично
пространство, в едно контекстово пространство и това е новия племенен човек. това е неговата така теория в изложена първо в Гутенберговата
галактика, а след галактиката на Гутенберг, а след това в да разберем медиите. И казва той, ако ние имаме вече новите технологии,
които са мигновенни, които са многоизмерни, а разсъждаваме с понятия на апарат от 19 век, от Декартовия човек, Ньютоновия човек, преди Айнштайн,
преди тези радикални промени, ние с стария си понятия на апарат, ако боравим с новите хори, ние няма да се справим. Ще имаме много голям
конфликт между двете полукълба на мозъка и защото между двете системи на живеене, на разбиране на света, на
познание, на реагиране и така нататъка. И за това ние трябва, казва той, част по-скоро да осмислим този процес и да се реадаптираме към новите условия.
Т.е. отново да се трибализираме, да станем племенни човеци. И той смята, че това е един обективен процес и дали на нас ни харесва, не ни харесва,
той е във ход и ние се превръщаме в това въпросното знаменито глобално село. Ние трябва да просъждаваме малко върху неговите разсъждения. Значи всяка медия, всяка технология
е екстериоризация. Нещо се изважда навън. Нещо вътрешно, присъщо на самия човек, излиза извън него и става негово продължение, както той казваше. Това е
подзаглавието. Да разберем медиите, заглавието подзаглавието е продълженията на човека. Това е ключово понятие, че медиите, всяка медия, отверката, ножа, компютъра, всичко това е
продължение на човека. Автомобила, кораба, е продължение на човека. И ние трябва да видим как вътрешното става външно и как от това имаме и ползи и загуби.
Примерно да кажем словото. Когато се напише на хартия или се отпечата или на компютъра се набере, вече няма значение, но то вече става външно спрямо човека. И по този начин
то може да придобие други свойства. Казахме вече, да се складира, да се натрупва. Тоест то може да стане един вид вечно, един вид съхранено. И това
не е просто един сух обективен процес. Да, вътрешните неща стават външни, вътрешни. Не. Това засяга фундаментално човека и когато той
говори, че цитирам, ако една нова технология разшири едно или повече от нашите сетива извън нас в социалния свят, тогава в тази конкретна култура ще възникнат
нови съотношения между всичките ни сетива. нова технология разшири едно или повече от нашите сетива. Сега тук трябва да изясним ключовото понятие за сетива. сенсес
е английската дума, която той използва. Тази дума той използва в по-широк смисъл. Не говорим само за петте сетива. Примерно, да кажем паметта
или мисленето. Ами че те са най-важни. Да кажем компютъра е продължение на мисленето. Продължение на паметта. Ами това не сетива. И ако
помислим и за други аспекти на човека, ще видим, че те също са повлияни от тези продължения, от тези медии. Тоест целият човек,
всички негови аспекти, всички негови съставки могат да се екстериоризират. Да излязат извън него. И Маклуанка какво казва
когато говореше за книгопечатането? Книгопечатането цитирам Книгопечатането е крайната фаза на азбусната култура, която изначално детрибализира или
деколективизира човека. Книгопечатането повишава визуалните характеристики на азбуката до най-висок интензитет на определеност. По този начин книгопечатането носи индивидуалната сила
на фонетичната азбука много по-далеч отколкото някога би могло да направи ръкописната култура. хората на това е визуалната на това екстериоризиране на нашите сетива, създава това, което Шарден нарича ноосфера или технологичен, може да се върнат. Това екстериоризиране на нашите сетива създава това, което Шарден нарича ноосфера или технологичен, може да се върнат. Това екстериоризиране на нашите сетива. Това екстериоризиране на нашите сетива създава това, което Шарден нарича ноосфера или технологичен, може да се върнат. Вместо да се стреми към огромна александрийска библиотека, светът се превърне в компютър, електронен мозък, точно като в инфантилна научна фантастика. И тъй, като нашите сетива са излезли извън нас, Big Brother отива вътре. Крайна цитата. Ето тук виждаме, че самия Маклуан започва да провижда, че нещата не са съвсем неутрални.
Защото кой е този Big Brother, който идва вътре? Вътрещото не го вадим вънка, а отвънка Big Brother идва вътре. Биг Брадър явно става дума за държавния контрол, за външна контролираща сила. Биг Брадър не е добра фигура, не е неутрална научна, а една съвсем ясно злотворна сила в романа на Орвел, който разбира се е бил добре известен на Маклуан. Така че, тук виждаме, че Маклуан не се сдържа и напуска своята позиция на аполитичен учен, който изследва феномените без да се произнеса за техната моралност и неморалност, а започва да осъзнава, че щеш, не щеш. Ако ти не се произнесва за моралност или аморалност, това не означава, че те не съществуват. Те съществуват именно чрез тези медии, които уж са сами по себе си нито добри, нито зли. Да, нито добри, нито зли, но процесът води до Биг Брадър. Значи не е неутрален в този смисъл. Нека да направим още една пауза, след което ще завършим. Нека да направим още една пауза, след което за възмисъл. Значи не е неутрален в този смисъл.
Нека да направим още една пауза, след което за възмисъл. Нека да направим още една пауза, след което за възмисъл. Значи не е неутрален в този смисъл, след което за възмисъл. Значи не е неутрален в този смисъл, след което за възмисъл. Значи не е неутрален в този смисъл, след което за възмисъл. Значи не е неутрален в този смисъл, след което за възмисъл. Значи не е неутрален в този смисъл, след което за възмисъл. Значи не е неутрален в този смисъл, след което за възмисъл. Значи не е неутрален в този смисъл, след което за възмисъл. Значи не е неутрален в този смисъл, след което за възмисъл. Значи не етрален в този смисъл, след което за възмисъл. Значи не етрален в този смисъл, след което за възмисъл. Значи не етрален в този смисъл, след което за възмисъл. Значи не етрален в този смисъл, след което за възмисъл. Значи не етрален в този смисъл, след което за възмисъл.
Значи не етрален в този смисъл, след което за възмисъл. Значи не етрален в този смисъл, след което за възмисъл. Значи не етрален в този смисъл, след което за възмисъл. Значи не етрален в този смисъл, след което за възмисъл. Значи не етрален в този смисъл, след което за възмисъл. Значи не етрален в този смисъл, след което за възмисъл. Значи не етрален в този смисъл, след което за възмисъл. Значи не етрален възмисъл. не етрален възмисъл. Ако това е един наркотик под някаква форма, не етрален възмисъл. и GSM-ите имат такива свойства. Т.е. това не са безобидни продължения на човека, а опасни, потенциално опасни или реално опасни. В този смисъл ни трябва категорично да коригираме Маклуан в няколко отношения. Първото отношение разбира се, че медията не е единственото послание. Второто е, че тя не е абстрактно неутрална.
Да, формално можем да кажем, че е неутрална. Обаче, де факто, практически, статистически, естествено, чете, когато, примерно, порнографията, да кажем, тя, ако го няма интернет, по-малко ще се разпространява. Ако го няма книгопечатането, още по-малко ще се разпространява. И, да, възможно е да има човек някакви изкушения, но ако тези изкушения не са подкрепени от порнографията, те ще минат и ще заминат. Докато, когато наркотика задейства, човек може да се пристрасти към порнографията или към други подобни злини, психологически нравствени и прочие. В този смисъл, медията може да бъде нещо много опасно. Продължението на човека може да бъде много опасно. И тук стигаме до най-най-важното. А именно, двете големи липси. Първо, каква е ролята на Бог в цялата тази работа. И второ, каква е ролята на греха в цялата тази работа. Т.е. на лукавия. Защото, когато Маклуан казва "Биг Брадър" ще влезе в нас, когато ние изваждаме от себе си нещата извън, екстериоризацията чрез медиите, паметта си извадиш в компютъра, да кажем, мисленето си извадиш в компютъра и прочие. Включително и работата дори.
Прехраната. Ти вече не копаеш, както Господът е заповядал, да си вадиш прехраната с пот на челото, а делегираш тази работа на робота. Той ще работи. А аз няма да работя. Само шия ми ще пие. Това също те деформира. Неизбежно. Така че тези медии не са безобидни. В никакъв случай. И стигаме до това, че когато Маклуан говореше за Биг Брадър, че ще влезе в тебе, това не е Биг Брадър само. Не е само лошата държава, която ще те командва. Ами е и духовният Биг Брадър. Той ще влезе в тебе. И ще те командва. И друго. Греха.
Греха. Греха, когато се съедини с медиите, той казва, медиа усилват отделни сенсес, отделни сетива. Но не само сетива, а и други аспекти на човека. Ами греха. Той не е сетиво, разбира се, но той е важен психически аспект на човека. И ако дадена медиа усилва греха, то тогава технологичното развитие ще бъде развитие на греха. И ще му дава възможност да метастазира. Това е главната опасност. Че технологиите, понеже ако човека беше повече добродетелен, отколкото грешен, повече светец, отколкото грешен, тогава технологията ще развива светостта. И ние от сутрин до вечер ще гледаме само молитви по телевизията. Чрез GSM-ите ще се свързваме с духовни старци. чрез рекламата ще рекламираме чистата вода и разходките в планината. А не Маклуаналдс и пуканки. Ако човеците бяха много повече светци, отколкото грешници, тогава медиите щяха да усилват светостта.
И в един хубав ден съвсем ще изчезне злото, защото доброто се усили безкрайно много. В същност е точно обратното. За съжаление. Ние човеците сме повече грешни, много повече грешни, отколкото свети. И ако технологиите, нашите продължения обслужват нашата греховност и по този начин я усилват, то това погубва и отделни човеци мнозинство и човечеството като цяло. Затова идеите на Маклуан, ярките, блестящите идеи на Маклуан, вкарани в един христоцентричен контекст, изведнъж започват да ни дават нови сигнали за това, което се случва в момента около нас. За ролята на медиите, ролята на технологиите в нашия живот и как те променят съотношението на съставките на човека и екстериоризирайки вътрешния човек навън, всъщност го правят много по-зависим от света, а ние знаем, че светът във зло лежи. И затова един православен прочит на идеите на Маклуан, той не е учение, не е учение, не е теория, не е цялостна, структурирана и подредена система, но ако се подреди в цялостна логична система, тя ще доведе до ясни есхатологични изводи. Именно есхатологични, защото тази трибализация, ретрибализация на човечеството, когато ни отново влизаме в племето, Тя има дори като художествен образ, тъй като Маклуан пред цялото време си служи с такива художествени образи, които правят книгите му интересни, свежи, увлекателни, обогатяващи. Това глобално село, той се го представя като първобитна община на племенна общност, с барабаните.
Той използва този образ. Барабаните на племенното общество. Това общество е езическо в своя духовен аспект. Да, ако ние всички сме християни, технологиите нямаше да го допуснат. Да, но ние не сме всички християни. И това ново племенно езическо общество, разбира се, това е на друг етап. То не е на ония етап събрани около логаня с барабаните, но използвайки този образ художествен, ако си представим, че тази ретрибализация, това връщане на магическото и на митологичното начало, по един или друг начин, а то го виждаме как става около нас. Това се прогнозираше и от Ролан Барт и така нататък тази митологизация на човека, което беше за нас много странно, когато ги четяхме тези работи, писани в 60-70 години. Си казваш, как така бе, науката тя нали е ясна, подредена, обективна. Каква магия? Каква митология? Точно обратното. Ще изчезнат митовете, всичко ще бъде две и две. Обаче виждаме в днешния свят, че точно това става. Митологичното съзнание е водещо, че склонността към магичност не изчезва.
Никак не изчезва. Ако погледнем тези фентази, така наречените фентази, ако погледнем Харри Потър, защо стана най-големия бестселър, книгата за Харри Потър? Защото хората се връщат към магическото. Това не можеше да стане по времето на Декарт и по времето на Ньютон, когато всички вярваха в точната наука, че две и две е четири. Нега обаче хората търсят магическото подсъзнатно, вероятно именно поради това, за което Маклуан говори. Пренагаждане към новата технология, към новата сетивност и връщане към окултизъм, към примитивизъм, към магизъм, към митология, може би две трети или три четвърти, а може би повече от историческите разкази в момента за България са митологични. Нищо общо нямат с фактите. Това е митологизиране. И хората го лапат и са щастливи, защото от тези митови излизат, че Бог е българин, че България е направила всичко, че ние сме най-великите. Хората това искат да слушат митологичното, а не достоверното. Т.е. имаме едни много ярки берези, че тази нова племенност, нова трибализация не е на християнска основа, а на митологична, магична окултистка и така нататък. Включително и вечното богомилстване на полуинтелигенцията, което пак се завръща и пак и пак. И по телевизията, и в интернет, и никъде ли не. Тази псевдонаука. За това, нека да кажем, че Маршал Маклуан провокира нашето мислене и ние дължим на себе си и на обществото един христоцентричен прочит на най-доброто от светската наука, включително и на науката за медиите,
чието така наречен пророк е въпросния Маршал Маклуан. Във бъдеще ние можем пак да се връщаме към отделни негови блестящи наблюдения в това отношение и да ги преведем на христоцентричен език. Светоглед. Предаването за православен поглед към историята, културата и съвременността с Богослова Георги Тодоров.