Календар, съд, закон, разкол — Светоглед с Георги Тодоров

Пълна транскрипция

Абзац:

Започва Светоглед. Започва Светоглед. Предаването за православен поглед към историята, културата и съвременността с богослова Георги Тодоров. Здравейте! Темата на днешната беседа под номер 224 е Календар, Съд, Закон, Разкол. Очевидно става дума за брожението, в което се намиране от близо месец насам и църквата,

и медианото пространство, и парламента, и коя ли не институция в България се зае с така пуническа война в защита на БПЦ срещу надвисналата опасност, разкол и прочие. И този процес има и своите положителни страни, а именно, че и парламентаристите,

а и обществото имаме повод да така, изкараме един малък и частичен курс по вероучение, да изясним някои аспекти на църковността, на православието, което винаги е полезно и винаги, за съжаление, е в дефицит в обществото.

Току-що Народното събрание гласувало и одобрило цели три законопроекта относно Българска православна църква. Това е, в крайна сметка, похвално. Нека да има колкото се повече люди и овластени, и не овластени,

няма значение, но които да милеят за Българската православна църква, да отчитат нейната роля в българската история и което е още по-важно в българската действителност, в настоящето.

Защото църквата не е историческия експонат, не е само въпрос на исторически заслуги, но и тя е нещо насъщно. Тя е начинът по който ние можем да се спасим. За да се изясни

проблематиката, трябва да отговорим на няколко въпроса. Каква е всъщността на календарния разколо? Изобщо, какъв е календарния проблем в църквата? Кой от двата календара е по-добър? Легитимна ли е

старостилната църква в България? Представлява ли тя опасност? Правомерно ли е решението на висшия касационен съд? правомерно ли е решението на Европейския съд за правата на човека? Всички тези неща ние трябва да ги обговорим, да си наместим

малко или много понятията и смислите. Да знаем за какво става дума. Нека да започнем първо с календара и с календарния разкол. каква е същността на календарния проблем. Същността е много проста,

а именно, че църквата от преди 17 века, от времето на Никейския събор, Първият Вселенски събор, е разгледала въпросът с календара и е регламентирала важни аспекти на

отношението на църквата към календара. Какво е отношението на църквата към календара? То се изразява най-вече в това да се изгради един годишен празничен, литургичен цикъл, чрез който ние да се съотнасяме с Бога

и с светците, с тези, които са носителите на Бога, на земята. Този цикъл е едно произведение на светоотеческата богославеща архитектура, разположена въвъвъв времето,

в пространството, това са храмовете въвъвъв времето. Това е годишния литургичен цикъл. Той е изграден от светите отци на църквата. Те са го изградили.

Те са регламентирали кога да се чества празника на празниците, Пасха, Велик ден, кога да се пости, кога да се честват другите големи празници, свързани с

земния живот на Христос, с света Богородица, Свети Иоанн, Кръстител, с другите светци. И по този начин са подредили. Те са изградили нещо като храм въвъвъв времето обаче. Не в пространството,

направен от камъни и тухли, а в времето, направен от времена. И тези времена са подредени в една мета-симфония, едно мета-произведение, което

трябвае 365 дена в годината, понякога 366, и там са разположени всички тези начини, по който ние като обща църква, заедно, хвалим Бога,

прославяме неговите деяния, неговите чудеса по време на земния му живот и разбира се деянията и чудесата на светците и на света Богородица и на

църквата като цяло. Това е смисъла на календара. Смисъла на църковния календар не е да отчита секундите и минутите в годината, да изчислява някакви

астрономически реалии и прочие. Това е работа на астрономите. Те се занимават с тази работа. Църквата се занимава с хвалянето на Бога чрез богослужението. Това е

един богослужебен храм въвъвъв времето. Той е изграден, пак да кажа, от светите отци. Разбира се, още в началните вековена християнството преди Първият Вселенския събор

вече е имало такава празнична практика. Литургична, годишна празнична практика. Тогава започват да се поставят в календара празниците и свързаните с тях богослужения. Но, грубо казано, в четвърти век, не само на

Никейския събор и след това продължава този процес и дълго след това продължава и в един момент се обзавежда цялото годишно време с този мета.

Да го наречем цикъл, годишния богослужебен цикъл и светите отци се го направи много премъдро, съобразно с човешката природа, с нашата потребност от концентрация и

разбира се почивка и всичко това е било сглобено в четвърти, пети, шести, седми, осми век и вече въвъвъв времето, когато се усеща

Папа Григорий тринайсти, че има разминаване между този съвършенно построен храм въвъвъв времето и астрономическите изчисления

за колко точно трае годината той тогава установява, че разликата е 10 дена и тук той прави една огромна грешка глупова

грешка но защо е прави? Защото по нова време човеците започват да изпадат в една еуфория спрямо науката

че имаме вече телескопи че наблюдаваме звездите или че имаме математически форми на изчисления и така нататък

има един така едно еуфорично отношение към науката и папа Григорий третия един ранен представител

на тази ранна наука която снята себе си за всемогаща второто нещо защо казвам глупаво това не е случайно казано защото

папа Григорий трети изпада в друга грешка на тази ранна наука че сякаш времената са безкрайни в бъдещето той

разбира се като християни много добре знае че ще има крайна времената но в своето решение за промяна на календара изхожда сякаш времената са безкрайни и до ден днешен

ние чуваме християнски мислители да възразяват срещу до тогавашния юлиански календар защото той се разминавал с 10 дена ама в бъдеще сега са 13

а в бъдеще могат да станат и 14 и 15 и 20 и това било много лошо но какво му е лошото ами не е лошо че ще има 20 дена разлика след няколко века лошото е

че ако продължават още няколко хилядолетия тогава разликата ще стане един месец два месеца и не щеш ли ние ще празнуваме примерно Пасха Зимата Рождество Христово през лятото някакви такива разсъждения

тези разсъждения са дълбоко погрешни защото първо църквата в Австралия в Южна Америка в Южна Африка празнува Рождество Христово посред лято и какво от това или там не трябва да има християни не трябва да има църква или

те нередно празнуват в Мелбърн в Йоханесбург в Буенос Айрес там неправилно ли празнуват православните християни Примерно Рождество Христово когато там е разгар на лятото ми правилно празнуват разбира се какво от това че е разгар на лятото

никакво значение няма и там имаме православие да не би ако примерно утре отидат примерно християни да живеят на луната там да трябва да си правят някакъв нов лунен календар

или тези които са в космоса да кажем качи се един православен християнин в международната орбитална станция и те там колко пъти на ден се въртят около земята те няма всеки ден да се сменят през половин час или през един час да се сменят календара

или през ден т.е. имаме си една практика която е все едно да отидем в примерно храма Света София в Константинопол и да кажем този храм трябва да се разруши да се направи нов защото

ония е несъвършен сега може да направим по-съвършен ония е несъвършен ама ония има история ония има традиция ония е осветен от традицията другият въпрос е че сега направиха на джамия но

мисълта ми е че сградата която са изградили светите отци има отношение към Бога към богослужението тя не е инструмент за изчисление на времена на секунди на минути

колко се отклоняваме от точните астрономически изчисления това е едно секуларно т.е. антихристиянско отношение към календара и това се доказва самоочевидно с това

че няма религия в света която да се откаже от своя календар в името на астрономи да кажем съвремени ами ако погледнем примерно

еврейския календар държавата Израел разбира се че като всички държави си използват Григорианския календар за светски цели в религиозно отношение се използват еврейския календар и не са го пипнали и разбира се нямат и намерение аз не съм чул

един еврей да каже бе нашия календар е много несъвършен той е безкрайно несъвършен ако го сравняваме с астрономията дай да го променим не съм чул един мусулманин да каже нашия календар който е лунен е много по-къс

от Сънчелата година той не съответства дай да го променим и да приемем Григорианския календар или някакъв друг още по-съвършен защото Григорианския също не е съвършен-съвършен може да се направи един още по-прецизен защото трябва да се прави нито един мусулманин не може хрумвало

или да кажем китайци да кажат не ние се отказваме от китайската нова година няма да я празнуваме ще влезем в строя и ще празнуваме годишнината от 1 януари не честват си китайската нова година същото важи за всички религии те имат свои религиозни календари те приемат другия календар за ежедневна употреба защото имат комуникации съсъс света света вече одобрил този календар

като работен те задова се чуят как да го кажат защото не искат да кажат отруженство Христово как така един еврей ние ще каже ние сме 2025 г. отруженство Христово то Христос означава Месия те не го признаят за Месия и затова се измислят новата ера общата ера и такива разни измишлиотини

за да избягат от Христа но са го признали този календар и го използват вежедневието за светски цели за религиозни цели никой гък не казва да приеме григорианския календар освен нещастния патриах Мелети който преди 100 години решава да приеме западния календар защо? защо той решава да го приеме? защото нещо му пречи

юлианския календар ли? нищо юлианския календар не пречи на никой за нищо това, че се различава от григорианския с 13 дена по никакъв начин никога не е попречил на нито едно човешко добро дело няма никакво отношение към реалното функциониране

на каквото и да било защо обаче патриах Мелети иска да приеме григорианския календар поради една единствена причина поради това че той е агент на Великобритания иска да обиди неговата програма максимум както сега Трамп иска да завладее Канада и Гренландия

по същия начин Мелети Метаксакис иска да обиди православната църква с англиканската бидейки агент на Великобритания Великобритания го поставя на цареградския престол тя командва тогава тя владея цареград и поставя своя човек изгонен от Атина позорно изгонен от Атина

тях такъв им трябва който от тях да зависи ако той е силен в Атина той ще е самостоятелен ако там е изритен позорно той ще бъде 100% техен това е принципа на Ирод римляните защо подкрепят цар Ирод? защото е предател той не е еврейн нали? него евреите ще го изледат

с парцалите ако ги няма римляните той е изцяло зависим от римската империя по същия начин Мелетий е един нов Ирод агент на британската империя и той няма как да обедини православието с англиканската църква ако имат различни календари и за това предлага тая работа тогава преди 100 години когато той предлага това нещо новия стил

извиква в Царий град там едини специалисти астрономи и така нататък и изчисляват как да натаманят нещата те му предлагат една схема в която работи разбира се но кое е важното че това е една комисия това са едни астрономи и така нататък

това не е църквата това не е едната света съборна апостолитска църква ако той беше събрал събор на църквата и те бяха си съгласили да приемат еди какъв си календар какъвто и да е той тогава ще кажа ами да това е съборно решение на църквата независимо от какви причини са имали

но все пак има авторитета на съборно решение тук не е така това е решение на една комисия приемат го само две църкви Мелетий и Атинската архиепископия разбира се под натиск от Великобритания и изобщо от секуларния дух сега да не влизаме тук в конспиративни теории масонски ложи и така нататък които са били в изобилие оставяме ги на страна няма значение

важното е светския дух и в случай е важно кой е хегемона в света хегемона след Първата столна война веднага след това е британската империя така че тя е дърпала конците в Цари град докато не ги изритва разбира се от татюрката аз ме говорили не веднъж на практика на практика Мелетий въвежда календарния разкол той разкъсва църквата

с това решение на тая комисия той разкъсва църквата на две части едната по юлианския календар огромното мммнозинство и другата младцинството по григорианския той минава с него разбира се на страната на това младцинство стои светския дух защото всички ремокатолически

и православни държави са по григорианския календар някои православни вече са минали на григорианския като държави което е нормално но защо трябва да минават църквите е това е големия въпрос който тогава не е бил поставен на практика от Мелети

другите православни църкви Иерусалим Антиохи Александрия са против Кипър макар и гърци макар и също така солидарни с Константинопол по много въпроси по този въпрос са против т.е. отклонението

връщаме се към корен на злото корен на злото се казва Патриях Мелети Цари Градски и злополучния му опит да направи някакъв събор който той не успява да направи и като патерица решава той да приеме новия календар и след това една по една църквите да бъдат натискани

за да приемат новия календар но и до ден днешен много църкви са го приели разбира се по един и друг начин и до ден днешен огромното мммнозинство от православните християни са по юлианския календар по тази времева архитектура на богослужението която е изработена от святите отци

и за това този календар е светоотечески защото е изработен от святите отци той разбира се е създаден от Юлии Цезар или по-точно от альсандрийските астрономи по негово нареждане затова носи негово име юлиански но той като мерило за времето е създаден от Юлии Цезар като съдържание богослужебно

литургично разпръснато в годишния литургичен цикъл е създаден от святите отци ето това се опитват да не видят секуларните християни тези които са с единия крак в църквата с единия крак в секуларизма там където слуги на двама господари те се опитват да служат и тук и там и за това се опитват да подменят всъщността на

богослужебния годишен цикъл наречен Юлиански календар т.е. сградата въвъвъв времето изградена камък по камък от святите отцина църквата нека да си починим с едно православно песнопение след което ще продължим т.е. сгадата сгадата т.е. сгадата т.е. сгадата т.е. сгадата т.е. сгадата

т.е. сгадата т.е. сгадата т.е. сгадата т.е. сгадата т.е. сгадата т.е. сгадата т.е. сгадата т.е. сгадата т.е. сгадата т.е. сгадата Аллилуйя, аллилуйя, аллилуйя. Аллилуйя, аллилуйя, аллилуйя. Аллилуйя, Аллилуйя, аллилуйя. Аллилуйя, аллилуйя. Аллилуйя, аллилуйя, аллилуйя.

Аллилуйя, аллилуйя, аллилуйя. Аллилуйя, аллилуйя, аллилуйя. Аллилуйя, аллилуйя, аллилуйя. Аллилуйя, аллилуйя, аллилуйя. Аллилуйя, аллилуйя, аллилуйя. Аллилуйя, аллилуйя. Българската православна църква. Кога приема и как приема новия стил? Това става в 1968 година по инициатива на Патриарх Кирил. И трябва да кажем, че това е една тежка грешка на Патриарх Кирил и изобщо на Святия Синод. Защото Хубопатриарх Кирил натискал, обаче Святия Синод не се е противопоставил, а се е съгласил в пълен състав. Защо се съгласяват? Ами, първо, защото светския дух в 1968 година е доста силен. Тогава имаме вяра в прогреса, в науката, космоса, мирния атом и така нататък. Има във въздуха едно такова приповдигнато отношение към науката и се припознава Григорианския календар като един вид носител на научната истина.

А Юлианския несъвършен. Т.е. те продължават да мислят за Юлианския календар като за мерило на времето, а не като за богослужебна възхлава на Бога, изградена от святите от си. Защо казвам, че това е произведение на изкуството, на Съборната църква, на творческия гений на Съборната църква въвъв вековете е създал този храм въвъвъв времето. Защото, примерно, ако приложим сега, както е сега, схемата с Пасха, съгласно Никейския събор и другите неподвижните празници, съгласно Григорианския календар, Петровия пост, който е един от четирите големи пости в годината, т.е. важна част от годишния литургичен цикъл, Петровия пост не е, както си е замислен от архитектите на тази катедрала времева, а може да играе, може да бъде по-малък, още по-малък и още по-малък и най-накрая може да изчезне. Т.е. миналата година нямаше Петрови пости изобщо. Сега, един от четирите големи поста в годината, изцяло да изчезне, това е съедно да махнеш един от стълбовете на катедралата въвъвъв времето. И то тогава, веднага всеки ще кажа, ме чакай, никогато се лишаваме, миналата година нямахме Петрови пости, ме застудърни го махнем и тази година, толкова ли сме? Тогава беше окей тази година. Всички бяха щастливи, причастяваха се, изповядваха се, ходиха се на църква, нищо, не падна храма. Ами дайде го махнем изобщо, ми трябва да е по-схема и да не се оплакваме, че са го подложили на тези съкръщения прокрустови, нали, в той сегашния, тъй наричан поправен юлиански календар. Хайде го махнем изцяло. Т.е. когато ние допуснем тази сграда да започнем ние самоволно и глупаво да рушим важни части от нея, в името на солидарност съсъс светския дух или с запада, тогава вече ние подронваме същността на православната църква като такава. Значи тя се оказва, че не е творение на светостта, а е творение на конънктурата. Ние сега понеже запада е силен, а мутори ако е силен, ако мисулманска сега тези стане много силен, ние ще почнем да се съобразяваме с тях.

Други ден, ако бодистите се изпълчат като световен хегемон, ще почнем с тях да правим компромиси на тях да се кланяме. Това е изключително пагубно. Защо? Защото когато Лукавия изкушава Христа в пустината и му предлага всички земни царства, казва, ще ти ги дам само ако ми се поклониш. А поклона е само знак. Той не е нещо трайно. Той не казва, нали, ти да, нали, ходиш цял живот поклонен. Не. Покланиш се еднократно. След това, било, което било. И хоп, получава всички земни царства. Каква прекрасна перспектива? Господ паче не е съгласен. Този поклон, този символ, този жест е повече от всички земни царства. Приемането на Григорианския календар е много повече от един поклон. Той е траен поклон. Ти вече винаги ще стоиш с така преклонена глава пред запада, приемайки неговият календар. И отказвайки се от светоотеческия. Тоест, имаме едно, един отказ от символа. Отказ от самоличността. Православната самоличност.

Никой друг не се отказва. Ние евреи от календара си, ни мусулмани, ни индуисти, никой не се отказва от своите календари. Защото това е отказ от самоличност. Това си едно аз да кажа, ама чакай сега. Защо православните свещеници трябва да носят тези одежди? Първо, те са скъпи. Второ, са непрактични. Тето, са нехигиенични. И така да. Не. Господ, какво иска от нас? Злато дъкани одежди ли? Корони ли? Ме не разбира се. Той иска вяра.

За това отутри по тенис, фанелски и по джинси ще служат свещениците в храма. Без одежди. Каква е проблема? Това не е догматичен въпрос, разбира се. Не е. Аз съм виждал такова богослужение при едни разколници в Албания. ми става лошо. Аз излязах от църквата. Беше толкова мерско това нещо. Беше човека, верно, че под черен пантелон и черна риза. Но беше без богослужебни одежди. Ушкин православен. Един разколник. Това е измислена псевдоцърква. Той беше и малко нещо малумен.

Човека й му лечеше. Но по-важното е дрехите му. В момента който я взях с потира в ръка и излиза от ултара. По костюмче. Черна риза, черен пантелон. Просто възнегодувах от вътрешността си. Но всеки ще каже, ама това ли е най-важното? Важното е да се обичаме. Важното е да вяряме в Бога. Айде тогава да махнем богослужебните одежди. Айде тогава да махнем тези куполи, които правим. И няма нужда. Ей като супермаркет, че правим ние такива практични храмове. За какво са ни тези традиционни форми?

Защо трябва священиците да носят бради? Това пък кой го измисли? Ме е, ще се бръснат. Кога толкова са? И лека по лека тези поклони, които ние правим на сатаната по този начин, ще ни лишат от самоличност. От самоличност. Така че отказа от юлианския календар е частичен отказ от православна самоличност. частичен отказ от великата традиция на святите отци, въплатена в целогодишния богослужебен цикъл, изграден възоснован на юлианския календар. Нека да чуем срамните доводи, които изтъква святия синот на Българства православна църква.

Това е срамна страница. И тук е много важно, ако ще кажем, чакай сега, ние защо така говорим срамни страници, ами в крайне крайнещата, дайде си затраем. Сега, сега пак святия синот, да имаме уважение. Разбира се, че имаме уважение, но можем да излъжем Бога. С цялото ни уважение към святия синот, които са, разбира се, нашите архиереи. И няме други. И патриарх Кирил е наш патриарх. Уважаваме го. Но можем да излъжем Бога. Можем да излъжем историята. Хубаво, ние ще се направим на умрели лисици. Все едно, че няма грешки.

Все едно, че Българства църква е безпогрешна като папата. И какво? И тази грешка ще се изличи? Ни най-малко. Това е все едно да замажеш гнойната рана с пудра. И да кажеш, няма гнойна рана. И това по-лошо става. Гнойта работи навътре. Четири аргумента са изтъкнати в това злополучно писание. Дело на нашия святия синот. Цитирам. През 1967 година святия синот посвяти няколко заседания на календарния въпрос

и като взе предвид. Първо, че въвеждането на изправение от Междуправославната комисия и ульянски календар се желая от клира и вярващия народ. Второ, че то ще премахне тая несъобразност нова година да се чества преди Рождество Христово, при което се нарушава

коледния пост. Трето, че приемането на той календар съответства на икуменическите стремежи на Светата Църква. Четвърто, че въвеждането на поправения и ульянски календар означава връщане към църковно-богослужебните традиции на нашия народ, когато имаше единна дата на празници

и особено на такива, които са свързани с празнуване богослужебно паметта на българските светци, например, Свети-Свети Кириле Методи, на 22 декември реши. И нататък вече решението. Четири аргумента, възословно на които е взето два решения. ще ги разгледаме един по един.

Първо, че въвеждането на изправения от Междуправославната комисия и ульянски календар се желая от клира и вярващия народ. Това нещо е невярно и най-важното недоказано. Никой не е протестирал, не е имало

никакви нарушения на църковния живот до 1968 година. Аз не съм чувал някъде да има такова нещо. Разбира се, и в нито една друга страна аз не съм чувал някой атонски монах да се оплаква,

че Атон е по и ульянския календар. Не съм чувал един сърбин да се оплаче. Или в Русия, или в Македония, или в Иерусалим. Навсякъде, където са по и ульянския календар, никой от народа не иска да минават по

Григорианския. В тези автокефални православни църкви. И в българската църква не е изключение. Не е имало, това не е вярно, не е имало от клира и вярващия народ. Точно обратното, когато се приминава към новия стил,

имаме много сериозни възражения от най-добрия богослов по нова време в България, изобщо най-добрия български богослов, който е раждал българската земя в ново време, Архимадет Серафим Алексиев. Той напуска

и богословския факултет и изобщо се обособява, макар и не минава в разкол, това е много важно, той не минава в разкол, но се затваря в княжеския манастир, както Света Гора Атон са си обособени. и си кара по иолианския календар.

И мнозина владици, които са приели и служат по новия стил, са ходили при него да се изповядват, защото знаят, че той е един наистина висок духовник и дълбок духовник. Та, първото нещо е невярно. Второто,

че то ще премахне тая несъобразност нова година да се честя преди Рождество Христово, при което се нарушава коледния пост. само тази точка да беше това е белег за немислимо отстъпничество. Проблем било, че нова година

била преди Рождество Христово. какво значение има това и това при което казва се нарушава коледния пост. Защо ние трябва да нарушаваме коледния пост на нова година? И кой го нарушава? Вярващите или невярващите? Аз не познавам

един вярващ, който да каже понеже нова година аз ще ям кебабчета и кюфтета. Че ти, ако това ти е поста, по-добре да не постиш изобщо. защото била нова година и ти си длъжен да нарушиш поста от къде на къде.

И дали го нарушават поста в православните страни, които са по юлианския календар? И защо да го нарушават? Интересно. Поради каква причина? Че някой ще им се обиди. Някой ще му даде пържола и ще каже ама ти му обиждаш, бе. Приятелю. Това е абсолютно не сериозно. че само нова година ли е празник? Че ние ако погледнем да кажем хората, които имат

рождени дни по време на постите. Някой се е родил някъде, март-април и редобно е през пости. Ей, какво? Той непременно трябва да наруши поста на рождение си, нещото на рожден ден? Ме не, разбира се. Ще си празнува и ще си пости. Така че този аргумент е не от християнската вселена.

Той от някъде каца, от друга ли. От някакви такива как да кажа, от той, който ходило, нали, на църква сямо давалия върба. От този тип някой върбан. или горам. Трета точка. Че приемането на този календар съответства на икуменическите стремежи на Светата Църква.

Всъщност, Светата Църква няма икуменически стремежи. Само тези, които са се предали на силните на ден, имат тези стремежи. Но Светата Църква няма такива стремежи. по никакъв начин. Светата Църква искат всички, които са отпаднали от няя, да се върнат в нея. А не да прави компромиси

с когото и да било. Това е едно. И второ, Българската Православна Църква, за ней на чест велика, напусна Световния съвет на църквите. Т.е. тя се отказа от икуменическите стремежи в 1998 година. Т.е. тази точка вече е невалидна. 100%. Ние нямаме такива стремежи да не говорим,

че църквите, с които тогава искаха да се объединяват, деградираха от тогава насам до нечувани, невиждани степени. Те вече са срамни с борища, с женски епископат, с благославина гей бракова и т.н. Това вече изобщо не е оная църква преди 50, 60, 70 години,

която е била така, че за какъв екуменизъм говорим. Екуменизъм вече е мръсна дума. Отдавна е мръсна дума в православието и винаги е бил мръсна дума за истинските православни. За тези, които милеят за самото православие, а не за своята кариера.

ако милеят за своята кариера, да, могат да правят компромиси, могат да се кланят колкото искат. Но ако милеят за православието, защо трябва да го променят и да го отклоняват от пътя? Четвъртия аргумент. Те са четири. Ведяхме, че и трите във момента са или неадекватни, или невалидни. Четвъртия. Че въвеждането на

поправения юлианския календар означава връщане към църковно-богослужебните традиции на нашия народ, когато имаше единна дата на празници, особено на такива, които са свързани с празнуване богослужебно памета на български светци, например, свети-свети кири методи. Тази точка за мен е просто... Ах не искам да я коментирам. Това е интелектуален нонсенс. Точно обратното се получава.

Точно обратното се получава. Когато българската църква минава към григорианския календар за неподвижните празници, точно празника на светите кири методи вече не се празнува заедно, а се разделя. Това е престъпление. А те не са могли да изчислят, не са могли да осмислят това нещо и твърдят обратно, че по този начин

се получавало единство. А как единството? Това е едно от големите престъпления на преминаването към григорианския календар, че народа масово чества свети кири методи на 24 май, което е по-стария стил, а църквата

го чества без народа на 11 май, което е по-новия стил. Т.е. имаме разкол между клира и целокупния български народ. Същото нещо става и за Дене на народните будители, който е празник на Светио Ариуски 19 октомври и този

19 октомври юлиански е равен на 1 ноември григориански, но ние вече сме чествали Светио Ариуски на 19 и на 1 ноември той отпада. Там се честват бунтовници

и революционери, а не истинските будители, които са разбира се, духовниците начало с Светио Ариуски в случая. По същия начин студентския празник 8 декември не е нищо друго освен

старостилния 25 ноември празника на Свети Клименто Охридски. Това е патронния празник на нашия университет, но когато празнуваме Свети Клименто Охридски сега по новия стил университета не празнува, а когато празнува университета

не се празнува Свети Клименто Охридски. Т.е. точно обратно това е четвърта точка е награницата на как да кажа едва ли не провокация. Точно обратното. Там е главна слабост на тази реформа, че

разцърковява българския народ в ключови празници. Студентския празник, когато ги хващаш в студентските години, народните будители, когато ги празнуват в училище и Светите Климентои, когато е пък най-любимия празник на българите. В тези три

върховни момента ти разцърковяваш народа. Църквата отделна народа отделна. Народа празнува без църквата, църквата празнува без народа. И, разбира се, четвъртия е Гергеов ден.

23 април, по стар стил, 6 май, по нов стил. Тука, авторите на минаването към новия стил правят един грандиозен компромис и запазват Гергеов ден, както и трябва да бъде, на старостилната дата. И всички са щастливи.

Слава Богу! Но това, по този начин, те изобличават тази четвърта точка. и изобличават изобщо цялата си реформа. Та, мисълта ми е, че, когато патриарх Кирил и светия синод приемат

новия стил, те правят едно тежко покушение срещу великата светлотеческа традиция, срещу българския народ, като го разцърковяват в ключови празнечни дни и се основават на съвършенно

неадекватни конъюнктурни, т.е. как да кажа, недостойни за църквата аргументи, като икуменческите стремежи и като ушким, че народът го иска, а то народът никога не го иска

това нещо. Нека да направим още една почивка и след това ще довършим. Слъбваща, Слъбваща, Слъбваща, Слъбваща, Слъбваща, Слъбваща, Слъбваща, Слъбваща, Слъбваща, Слъбваща,

Слъбваща, Слъбваща, Слъбваща, Слъбваща, Слъбваща, Слъбваща, Слъбваща, Слъбваща, Слъбваща, Слъбваща, Слъбваща, Слъбваща, Слъбваща, Слъбваща, Слъбваща,

Слъбваща, Целият свят, който и ние като държава сме възприели в практическите си ежедневни дейности. И тяхното съжителство е перфектно както е съжителството на всички религии съсъс съответния светски календар. Никой не се съобразява съсъс светския календар за тяхната религиозна самоличност и най-малко пък ние православните трябва да се съобразяваме. Въпросът е какво правим с тази старостилна църква. Старостилната църква не е съвършено никаква заплаха за българска православна църква, освен за една малка групичка от люди, които стъпвайки на много правилната позиция, че юрианският календар е несравнимо по-добър от григорианския, те правят една груба грешка, че възостована тази си правото, Тази си правота решава да напусна българска православна църква. Това е лекарство, което е по-лошо от болестта, защото имаме църковни престъпления, които са първостепенни, това са догматическите и имаме второстепенни и третостепенни. Да кажем, календара е второстепен или третостепен на престъпление. Не е първостепен, не е догматическо. Но някъде второ или трето. Но разкола е първостепен на престъпление. Това е, че ти в името на второстепенното, където българската православна църква в частност е направила погрешен ход, ти правиш първостепенно нарушение, а именно разкол. Те тогава се познаваха, разбира се, и на икуменизма, ама сега вече икуменизъм няма поне официално. Сега вътре в личната подлост на всеки човек съществува една склонност да се продадеш на те, които имат повече пари. Това го има в човека. И човека трябва да се бори с това нещо. Тоест икуменическия уклон винаги ще бъде заложен някъде дълбоко в човека, като иска да се продаде.

Това винаги ще не съпровожда. Но официално Бългъската православна църква не е част от икуменицкото движение. Слава Богу! Както и грузинската. Това са двете църкви, които в момента се държат достойно в това отношение. Старостилната църква е едно неправомерно учреждение и всеки, който участва в нея, съучаства в тежкия грех на разкола. Те би трябвало да изоставят, всички те, които са част от тази църква, би трябвало отдавна да напуснат тази секта и да се върнат, впрочем, и самия водач Фотий, който е интелигентен, високообразован човек, той би трябвало също така да ги се направи всички тези разсъждения и да се върне в лоното на Бългъската православна църква заедно с цялото си паство. Защото в лоното на Бългъската православна църква, слава богу, има не една и две енории, които служат по юлианския календар, с благословение на своя митрополит епархийски и никой не страда от това. Напротив, това е една много добра и похвална практика. Така че, ако членовете на тази секта се върнат в лоното на православната църква, България, тогава техния маргинален разкол ще приключи. Но, това, което се тиражираше напоследък, че едва ли не някакъв разкол те първа се прави възосново на решението на ВКС, това не е вярно. Тъй първа, никакъв разкол няма да започне. Той отдавна е започнал. Той няма да започне сега с това решение, защото нито един член на тази църква не участва в нея заради това, че тя е регистрирана или това, че тя е нерегистрирана. Не е от ВКС или от българските държавни институции. Не. Съображенията са други, поради което промяната ще бъде нулева с и без регистрацията. Освен това, регистрация вероятно няма да има заради тези закони, които се приеха. И тези закони, те са добри, но те са, как да кажа, частични. Реално, ние за да направим едно достойно българско законодателство, ние трябва да прегледаме цялото законодателство, включително образователната система, вероучението и така нататък.

Това трябва да се прегледат, защото тези хора, и нека тука да си го кажем правишката, тези хора, които застанаха така като тигри зад българската православна църква, нената конституционност, това, че тя има големи заслуги, къде ги, когато обсъждаме въпроса за вероучението? Същото единство, след като имаме конституционно заложено, че традиционното ви разповедание във България е православието, защото то не залегне и в образователната система. И в медиите много повече, да имаме много повече присъствие на българската православна църква. И така нататък, и така нататък. Това, което те направиха сега, е само една, как да кажа, по-скоро конънктурна стъпка, защото някакси либералното начало в обществото, ако условно приемем това деление на либерално и консервативно, либералното начало в момента е в криза. Започна да се спихва. Ние виждаме как съсидването на Тръмп изведнъж започнаха, нали, да падат някакви картонени кули. Примерно Трюдо в Канада и така нататък, нали, либерален лидер на, не само на Канада, но изобщо така на Запада. По същия начин и в други страни виждаме какво става, и в Румъния, и в Австрия, и къде ли не, да ли говорим за Полша и така. Либералното начало в момента се спихва, защото главнокомандващия на евроатлантическата цивилизация сега ще бъде консерватор. И то съсъс силна позиция, а не слаба както беше в 16-та година. Говорим за Доналд Тръмп. Следствие от това и нашите политици, пък изобщо така в общественото пространство, започна така едно консервативно възраждане на патриотизма. Той отдавна започна. Набра скорост. И в този смисъл политиците в момента и те се пренареждат. Видяхме и този Фейсбук как започнах и те да се пренареждат вече, няма да има факт чекери и така нататък.

Т.е. мошеници, измамници, които обаче обслужваха либералната адженда. Вече няма да ги има. Това е смена на вятъра. Смени се вятъра. Вятъра духа в посока на консервативните ценности. И известно време ще бъде в тая посока. Поне два-три мандата. В штатите, което е центъра на... Там се кланят политиците в България. Повечето. За това те много правилно в момента се насочват към църквата, която е носител на десните консервативните ценности. Тя не е политическа институция. По никакъв начин. Това е в кавички десни ценности. Тя е носител на горницата. На вертикалните ценности. Нагоре. Но ако я сравним с либералната, разбери се, че тя е много повече консервативна.

В този смисъл да. За това в момента ние виждаме как нашите политици започват лека по лека да се придвиждват към патриотичния сектор. Към десния сектор. Към консервативното. И църквата е точно там позиционирана отглед на точка на политическия спектър. Тя е в дясно и в традицията. ако ще ете и в патриотисъл. Макар че църквата не е етническа. Тя е вселенска. тя много добре се съчетава с държавата, с православната държава, с православния народ. И в този смисъл тя е част от това народностно начало, което е много живо в момента в българския народ. имаме един копнеж, но този копнеж се насочва въвъв всевъзможни глухи улици. някои го мъкнат към тангра. Тангризъм. Други към някакви тракийци, орфици и не знам си какви измишотини.

Розетата от плиска. Какви ли не окултиски и утопични форми на насочване на енергията на патриотизма в неправилни посоки? Патриотизма има една посока на направление. Христос. Всяка друга посока на патриотизма е към сатаната. Ние да нямаме иллюзии, че има някаква сила зона. Не е християнство, обаче не е и другото. Другото е. Ако ние не насочим българския патриотизъм, българското родолюбие към неговия изначален смисъл и извор, а именно християнството, ние убиваме България. България няма нито бъдеще, нито смисъл в езичеството, в псевдо-тангризма, в псевдо-тракизма, в псевдо-орфизма, в дъновизма, въвъв всички тези отклонения, лукави отклонения от истината. И затова този дебат, който в момента започва от една много дребна случка, една много периферна църковна общност, старостилната църква, е добре ние да поемем от там енергията и да насочим към по-важните и по-предстоящи проблеми на българската самоличност. Българската самоличност, на българската църковност, на българската православност. А именно, България като носител на православието и като единствен носител на славянското православие в Европейския съюз, трябва да стане говорител на славянското православие в Европейския съюз. Тя деградира, но ние в момента сме в нея, ние може да излезем. Но докато не сме излезли, ние вътре трябва да, както Христос е проповядвал в ада, ние трябва да проповядваме в Европейския съюз истинските ценности, които са православието.

А не нещо друго. Аз не съм чул една думичка да се чуя в това отношение. В Европарламента, в Европейския съз за правата на човека и така нататък. Ами, ние трябва да отстояваме, защото православието е истината. Това е едната света съборна апостолска църква и ние няма какво да се извиняваме за това, че сме носители на тази истина. Това не е наша заслуга. Ние не сме велики. Велики е и св. княз Борис, който ни е дал. И св. княз Метови. Климент Охридски. Обаче, ние сме така малодостойните носители на това съкровище. И ние това съкровище трябва в Европа да го заявяваме на висок глас, на вселослушание. А не да си трябва да чакаме откъде ще ни ударят и какво ще ни заповядат. Това е голямата заблуда на българските представители в европейските институции, че те трябва да слушат каквото им се казва. Не, другите трябва да ги слушат. Да ни ще го изпълнят е друг въпрос. Но да го чуят. Да го чуят най-малкото. От кого да го чуят? Еми и от нас, от православните. Да, разгеле подхванахме темата по повод на несъществуващия проблем съсъс старостилната църква. Тя ще се остане. Аз мисля, че тя ще се остане като една секта за съжаление. Дай Боже, дай Боже да преодолеят своето его. Защото егото е главният проблем там. Че са направили погрешен избор. Не искат да си признаят. Но, ако са малко от малко така

смислени християни, ще разберат, че тях убива. Тях самите ги убива въвъвъв вечността. Ако те останат на своята крива позиция, прави относно календара и криви относно разкола. Ама разкола бие календара. Да, в този смисъл те са в момента в грех и в грешка. И за това трябва да прекрачат своето его, което е бариерата и прешката към покаянието и да се върна до флонато на Българската православна църква.

А Българската православна църква трябва да се върне към Юлианския календар, както го направи полската. съвсем наскоро полската църква се върна към Юлианския календар. Да, в това отношение този експеримент с грегорианския календар е неуспешен и ние не можем да се скрием. Това е много важно. Ние се дължим все едно, че няма Бог и все едно, че можем да се скрием. Не можем.

Има Бог и не може да се скрием. Нарушим ли великата традиция на православието, а всичко в православието е традиция. И да не спадаме в тази заблуда, че имаме писание и предание. Не, всичко е предание. Писанието също е предание. То е вид предание. Но извън писанието имаме и много други видове предание. Като започнем от иконата, като минем през песнопенията, като минем през този целогодишен празничен цикъл,

постите и така нататък. Всичко това е предание. Великото предание. От Христос през апостолите, през светите от си, до нас. Всичко това е едно единно цяло. И църквата във своята съборност, вертикална и хоризонтална, т.е. вертикална, тя включва и светците вътре. Тя включва и светия дух, тя включва и Христос,

тя включва цялата вертикала духовна. И разбира се, хоризонталната. Това сме ние, които на земята живеем и сега, и действаме. Всичко това, цялото е църквата. И въвъвъв времето, и в пространството. тази православна църква,

тази православна църква е центъра на меродавност за всичко, включително, разбира се, и за календара, включително и за истинската църква, за разлика от разковническите, за разлика от еретическите, каквито са, да кажем, ремокатолиците или протестантите. Това е меродавността

и центъра на меродавност. Православието, свещеното предание на Богооткровението, започвайки от Господ Иисус Христос и продължавайки през единодушието на святите отци като представители на земната църква

извън времето и в вечността. и върху.

грешка но защо е прави? Защото по нова време човеците започват да изпадат в една еуфория спрямо науката

има един така едно еуфорично отношение към науката и папа Григорий третия един ранен представител

папа Григорий трети изпада в друга грешка на тази ранна наука че сякаш времената са безкрайни в бъдещето той

извън времето и в вечността. и върху.