ПРЕДСТАВЯ ПРЕДАВАНЕТО ЗА ПРАВОСЛАВЕН ПОГЛЕД КЪМ ИСТОРИЯТА, КУЛТУРАТА И СЪВРЕМЕННОСТТА С БОГОСЛОВА ГЕОРГИ ТОДОРОВ Здравейте! Беседата под номер 196 за тази седмица е озаглавена легендарният дядо Киприан На 30 април 2024 година се навършват 120 години от раждането на легендарния йеромонах Киприан Шкутов последния известен отшелник отшелник в комунистическа България Рождената му дата по документи е
30 април 1904 година но тъй като тогава в 1904 година още е бил в сила Юлианския календар така вечния стар стил не знаем дали е роден на датата 30 април по стар стил което съответства на 13 май
по нов стил или пък е бил роден 13 дена по-рано и е приравнил своята рождена дата на 30 април по новия стил Той е бил математик астроном и напълно възможно да го е направил възможно и да е било заварено в положение по стария стил и да не го е променил
Във всеки случай приемаме датата 30 април докато не се докажа нещо друго и тъй като тази година 30 април се пада в страстната седмица когато не се правят подобни помени за това решихме да направим панихида за йеромонах Киприан
в ротондата Свети Георги в столицата на 26 април и дния петък от 14 часа и каним на тази панихида всички, които почитат този велик български духовник Разказът за дядо Киприан
е част от епопеята на забравените духовници на забравените български духовници Той наистина тъне в забрава макар, че нозина все още го помнят или по-точно казано още са живи нозина които го помнят защото
един по един си отиват ето и патриарх Неофит който добре го е познавал бил е негов ученик в семинарията и той ни напусна наскоро брат му Димитър Димитров и други духовници
богослови от старото поколение един по един си отиват и ние вече няма кого да питаме почти няма кого да питаме да ни разкаже за житието и страданието на дядо Киприан аз самия
изобщо не бях чувал за него до 2014 година когато се запознах с отец Георги от Жегларци приснопаметният отец Георги той най-често цитираше именно дядо Киприан
когато говореше за семинарията или изобщо по-богословски въпроси дядо Киприан казал пита ли дядо Киприан и той отговорил най-много по-именно цитираше именно него очевидно той е бил най-влиятелният духовен наставник
на отец Георги в семинарията а от своя страна пък отец Георги от Жегларци е бил най-яркият ученик на дядо Киприан когато разказваше за дядо Киприан сина на отец Георги покойния отец Стоян казваше така
че баща му в семинарията се е движал винаги с един от трима духовници епископ Тихон епископ Герасим и дядо Киприан и особено дядо Киприан и тук
той винаги добавяше тази формула физик химик математик астроном така се водеше дядо Киприан с тези четири така определения и
отец Стоян добавяше човек уникален той му се възхищаваше както и впрочем всички които са се познавали с него отец Георги от Жегларси цитираше дядо Киприан като
безспорен авторитет и дори веднъж цитира какво дядо Киприан казал за него дядо Киприан като влезе в класа каза Бог да го благослови този мъж дето е дойде от Северна Добруджа
голям пример ни донесе тук т.е. възхищението което изпитваше дядо Киприан е било взаимно и Киприан се е възхищавал от отец Георги от Жегларси
след като почина дядо Киприан аз започна да работя върху материала който имах заснет да направим филм за него в хода на работата по този материал аз все повече откривах
колко важен е бил дядо Киприан но вече го нямаше дядо Георги за да го разпитам а той го е познавал много добре можеше да разкаже много и много неща нямаше но
но това е изпуснал съм тази възможност и след като почина стареца лека полека аз започнах да събирам сведения за дядо Киприан
да питам и на много места духовници от така средното старото поколение да чували сме знаем били сме негови ученици но почти никаква твърда информация
дати събития документи няма снимки не се е снимало в черепиш в семинарията дигата на мене да имало е такъв но легенди не само се разказват за него и
колкото повече легенди чувах колкото повече хвалепствени отзеви толкова повече ни да умявах как е възможно такава извънмерна чудовна личност да остане дока в сянка за него няма нито една книга
нито един филм нито едно телевизионно предаване нито едно честване а негови ученици са били комай всички владици от старото поколение които един по един си отидоха почти всички всички богослови
от старото поколение много от които са му били колеги в семинарията други са му били ученици в семинарията е как един от тях не се зае да напише книга за дядо Киприан или най-малкото
статия за него първата обзорна биографична статия за дядо Киприан е дело на човек който никога не го е виждал и е чул за него четвърт век след смъртта му да не кажа тридесетилетия след смъртта му
тази първа биографична статия е написана от неуморимата приснопаметна игумения Валентина Друмева която включва тази статия в петият том на поредицата български
подвижници на благочестието и свещеници пострадали за Христа в най-ново време този том е издаден в 2008 година а статията е записана по спомени на Ириней Джуров който е познавал дядо Киприан от семинарията
в тази статия има много бели петна има много неточности но такива неточности има в всички които помнят дядо Киприан и разказват за него но като съпоставя
техните разкази се виждат много несъответствия паметта изневерява когато не е написано своевременно когато няма документ когато не се преповтаря спомена
по разни поводи той започва да се видоизменя и да подлъгва така че много спомените за него се разминават в дати в събития
Примерно, отец Стоян, покойният отец Стоян Пейчев, разказваше, че дядо Киприан бил родом от Деде Агач. Да, има нещо връзка с Деде Агач, но не е родом от там. Или пък разказва се, че бил губернатор, не губернатор, а кмет на остров Корфо, така пише майка Валентина Друмева. Еми да, остров е гръцкият, но нищо още няма с Корфо. Тези легенди съдържат нещо от истината, но нашата задача е да съберем мозаиката, да пресеем грешките и подлаганата памет и наистина да изградем едно житие на йеромонах Киприан. След като доста разпитвах, търсих, най-накрая с големи мъки успях да се свържа съсина на дядо Киприан, Николай Шкутов. Впрочем, попаднах на данни за бащата на дядо Киприан, който също се казва Николай Шкутов, отец Николай Шкутов. Оказва се, че той е също много забележителна личност. Стана дума и за братята му и в общи линии започна да се натрупва градиво за една биография, едно жизнеописание на самия дядо Киприан, но и на неговата забележителна фамилия Шкутови. Те произхождат от знаменитото село или градче Горноброди в Беломорието, недалече от Серес, Сяр. И тъй като материала започна да набъбва, вече излязоха две беседи на тази тема. Първата беше за отец Николай Шкутов, тя е под номер 179, озаглавена епопея на забравените духовници. И втората беседа за двама от братята на дядо Киприан. Тя пък беше озаглавена Кирил Шкутов и неговите братя. И беше излъчена по настоящото радио под номер 188 през феврари тази година.
И двете, разбира се, ги има в интернет. В YouTube. Така че настоящата беседа е третата от поредицата. Този път вече за самия дядо Киприан. във връзка с 120 годишната от раждането. Но с това темата не приключва. Защото много от белите петна в неговото жизнеописание още не са попълнени. Много загадки още не са разплетени. Предстои точно това да се направи. Така че до края на тази година непременно ще има още една беседа. Аз фактически чрез тези беседи се отчитам за свършената работа. Първо за бащата, после за двамата братя. Сега първи отчет за самия дядо Киприан. И до края на годината трябва да направя втори отчет с нов наръч от факти и събития и може би документи и снимки и така нататък. От всичко това разбира се, дай Боже, живота и здраве, би трябвало да излезе някаква книга.
И така Кирил Шкутов се ражда, четвъртият син на економ Николай Шкутов, се ражда на 30 април 1904 година в град Енидже Вардар. Днес се казва Яница в Гърция. Това е четвъртият син в семейството на отец Николай и Екатерина Шкутови. Те имат, освен това, и още две сестри. Калина, която по мъж е Кюстелева. Това е нейното фамилно име по мъж. И другата сестра се казва Мария, по мъж Константинова. За нея знам само, че в 1945 година е била в Пазарчик. А за Калина нищо не знам. Но се надявам те да имат наследници, както и да кажем Владимир Шкутов, Георги Шкутов, най-големия брат. И тези наследници може би пазят част от семейното предание, от семейната памет. И там можем да извлечем още много сведения за дяло Киприан и за цялата фамилия. Невръстния Кирил Шкутов е следвал заедно съсемейството си Бурния живот на Бурния житейски път на отец Николай Шкутов,
Ениджевардар, Мелник, Събутско, Това гръче, която се е в Гърция, сега се казва Аридея. И, може би, в 1913 година, След първата национална катастрофа, Семейството се прехвърля в България. Във всеки случай, тогава се прехвърля в България Димитър Шкутов, втория брат. Той тогава е 20 годишен. Може би, това означава, че и другите, но затова нямаме твърди документи за сега. Но, после, по време на Първата световна война, България влиза в 1915 година, отново ги виждаме в Беломорието. Най-късно,
в 1916 година, те са в Деде Агач. Отец Николай Шкутов там, като свещенник, и семейството, може би, без най-големите синове, които, може би, са били в армията вече, но те са в града. Кирил е тогава на 12, 13, 14 години. в този период. И, вероятно, ходи на училище, на българско училище,
някакво в, импровизирано, вероятно, в Деде Агач, сегашния Александрополис, на Бяло море. След втората национална катастрофа, те, естествено, че пак идват в България. сега не знаем точно къде се заселват. Говорим за основната част на семейството. Големите братя, вероятно, вече са в столицата
света София. Но, бащата, Николай Шкутов, през 1920 година има документи, че е бил в Стара Загора и е обслужвал там две селския нори, плюс това, че е бил економ на Аязмото и економ на комитета Свети Иоан Милостиви.
Да, вероятно, по това време и Кирил Шкутов е бил с баща си и майка си в Стара Загора, съсемейството. Това пребивалне в Стара Загора може да се обясни с лична връзка с Стара Загорския метрополит Методи Кусевич по македонска линия.
Другият въпрос е, че по това време метрополит Методи е бил така подзабрана от Светия Синод, не е бил метрополит в Стара Загора, имал е там един архимандрит, който е изпълнявал неговата роля, бил е в
немилост. И в този период, точно намираме отец Николай Шкутов в Стара Загора, вероятно и Кирил е с него. И тук си задаваме въпроса, добре де, отец Киприан, Кирил Шкутов, който е бил
високо образован, физик, математик, астроном и прочее, къде е получил своето средно образование. И той при цялото време с баща си ходи от град на град, от село на село, идват войни, пренасят се.
какви училища е учил? Нищо системно. Една година тук, две години там, една година там, една година там. Национални катастрофи, баща му затвора в Бер, греците го арестуват. как изобщо е могъл да се образова в тази толкова тежка обстановка е
наголяма въпросителна и от друга страна какъв университет е изкарал житейски. Със смъртните присъди, срещу баща му от страна македонските главорези, с Балканската война, с Първата световна война, с арестите на Николай Шкутов,
с прибаването в Стара Загора, в Дедея Гач, на морето и така нататък. Всичко това е било един изключителен житейски университет. Кирил Шкутов е опознал живота от към много, много
страни и то от към тежки и трудни страдалчески страни. След това, 21-а година отец Николай Шкутов участва в Църковно-народния събор в Света София и явно се установява
в столицата. Има ли къща на улица Черно-Лиза и Схрабър, която отдавна е унищожена, там има блокове, нищо не е останало. тук влизаме още в един период на бяло петно. Какво точно прави
Кирил Шкутов до към 30-а година, от към 20-а до към 30-а година, 10-а години не са много ясни, а в 1930-а година изглежда постъпва като студент в
физико-математическия факултет на Софийския университет и завършва този факултет в 1934-а година. Между времено дали е ходил в казармата по времето на там трудовата повинност.
Не знаем. Дали е бил близък до църквата. Един от братата му завършва семинария. близки са при цялото време с църковните среди полия на баща му и така нататък. Но нямаме
почти никакви сведения от 1920-а до 1930-а година какво се случва с него. Докато е студент Кирил Шкутов през 1932-а година умира отец Николай Шкутов баща му
на 71-а години. Кирил е 28-а годишен. Още е студент. И вероятно е нямал никакви приходи. Те естествено, че не са имали пари. Няма от къде. те са бежанци. Да, имали се някаква къща. Вероятно, отец
Николай Шкутов е служил в някакво от столичните храмове, имал е някаква заплата, може би някаква пенсия, но така ли е, че след смъртта му съпругата му е била домакиня и Кирил Шкутов като студент е останал без всякакви приходи. И очевидно, че
по това време е ходил да работи, както разказваше отец Стоян, бил карал трамвай като ватман и така нататък. По някакъв начин се е препитавал докато завърши. Той завършва на смисъл
дипломира се на 12 октомври 1934 година. Като е интересно тези му студентски години в физико-математическия факултет тогава има някои много ярки светила на науката в университета. Какво е било неговото отношение с тях ние не знаем,
но изглежда, че той е бил така ярък студент и е правил впечатление. След това две години от 1935 до 1937 година той работи като средищен директор. Аз няма представя какво означава средищен директор, но така пише в видеодокументите.
А от 1937 до 1941 година 4 години преподава физика в Черепишката смесена гимназия. това е в общи линии хронологията до 1941 година. Между времено неизвестно кога,
но явно във втората по-натридците години се оженва за Рада Димитрова. през 1939 година се ражда дъщеря му Екатерина, след което започва Втората световна война. Тя го заварва
като преподавател в Черепишката смесена гимназия с една малка дъщеричка и разбира се войната отбелязва нов етап в
неговия живот. Нека първо да чуем едно песно пение, след което ще продължим. че етапа. Събвае, да че етапа. Събвае, да че етапа. Събвае, да че етапа. Събвае, да че етапа. Събвае, да че етапа. Събвае, да че етапа. Събвае, да че етапа.
Събвае, да че етапа. Събвае, да че етапа. Събвае, да че етапа. Събвае, да че етапа. Събвае, да че етапа. Събвае, да че етапа. Събвае, да че етапа. Събвае, да че етапа. Събвае, да че етапа. Събвае, да че етапа. Събвае, да че етапа. Събвае, да че етапа. Събвае, да че етапа. Събвае, да че етапа. Събвае, да че етапа.
Събвае, да че етапа. Събвае, да че етапа. Събвае, да че етапа. Събвае, да че етапа. Събвае, да че етапа. Амин. Събвае, да че етапа. Събвае, да че етапа. Събвае, да че етапа. Събвае, да че етапа. Събвае, да че етапа. Събвае, да че етапа. Събвае, да че етапа. Събвае, да че етапа. Събвае, да че етапа.
Събвае, да че етапа. Събвае, да че етапа. Събвае, да че етапа. Събвае, да че етапа. ще завършва учебната година в Черпанската гимназия и той пуска това заявление. Можем напълно да разберем причините защо иска да стане кмет в тези новоослугодени земи. Става дума, разбира се, за Беломорието, където той е прекарал цялото си детство и юношество. До 16 годишна възраст. това бива в Стара Загора, Черпан.
Не е софианец. Не му е роден този град. Не му е близък. А онези земи, Беломорието, родното село на баща му, Енидже, Вардар, Дедягач, където е бил 12-14 годишен. Всичко това му е мило, близко и той иска да отиде там. изкарва този курс за кметове и на 8 юли подава заявление, че иска да стане кмет на някой град в Беломорието. В това заявление, между другото, се казва така:
"Син съм на покойния економ Шкутов, който е отворил първият български параклиз в град Дедягач, първата българска църква в град Енидже, Вардар и пр. Кирил Шкутов особено би желал да бъде кмет на именно Дедягач, където, цитирам: "През миналата война бяхме задомени в Дедягач, който напуснахме със свито от мъка сърце." И по-нататък: "Очаквам с нетърпение да служа предано в упоменатите места, особено в Дедягач, където съм свързан с живи детски спомени." Крайна цитата.
В тези фактически формални документи за явления виждаме сърцето на Кирил Шкутов, че е останало в Беломорието. там са напуснали със свито сърце и там е прикарал и има живи детски спомени. Крайна сметка е одобрен за кмет на остров Самотраки. и на 29 сетемри му се издава заповед за назначаване за кмет на остров Самотраки. Значи не е бил в остров Корфу, както казва Ириней Джуров, не е бил на остров Тасос, както разказват други, а е бил на Самотраки. Поначало това звучи много романтично, легендарно. Но въпреки романтиката, Кирил Шкутов изкарва там само половин година, след което подава мълба да го преместят. Тази мълба е от 17 марта 1942 година. Иска да го преназначат в Дедея Гач. Причината е следната. "Поради това, че имам малки деца и е оскъдна лекарската помощ, ми е невъзможно да прибера семейството си в този маларичен остров". Крайна цитата. По това време, жена му е бремена в четвъртия месец с бъдещия му син Николай. А дъщеричката Екатерина е на три години. И можем да си представим това семейство да отиде на остров Самутраки, където няма така санитарно хигиени условия, няма медицинска помощ добра.
И ако нещо се случи, няколко им помогне. През морето, той е далече от острова от Брега. И... Молбата е одобрена. Резолюцията върху тази молба гласи така: до сега кандидатът е бил с безукорна служба, с достатъчна подготовка и заслужава да бъде повишен. Всъщност, когато той става заместник кмет на Дедея Гач, което е град, пристанище. Той е бил главното българско пристанище на Беломорието след Втората Балканска война. И не може да се сравнява с остров Самотраке, което е било фактически една селска околия. В Дедея Гач Кирил Шкутов прекарва до края на Втората световна война. Т.е. до след 9 септемвия 1944 година, начи две години и половина. Не знаем кога точно е напуснал Дедея Гач, но междовременно на 7 октомври се ражда синът му Николай. И двамата, и сина, и дъщерята са все още живи. Идва 9 септемвия 1944 година и с преврата на Отечествения фронт, естествено, че приключва службата на Кирил в Дедея Гач. След това, естествено, не знаем колко време остава там.
В началото на октомври 1944 година брат му Владимир е арестован и през март 1945 година е осъден от Народния съд на 5 години затвор, 300 хиадирева глоба и конфискация на движимото имущество. Т.е. Владимир Шкутов е, така да се каже, враг на народа. Осъден от Народния съд. Вярно, че е освободен след година и половина, той не ги излежава тяя 5 години, а само година и половина, след което го освобождават на 1937-1946 година, но след това е изселен със семейството си в Дупница и до края на живота си носи това клеймо на враг на народа. Народа пращат губа в Белене, умира сравнително млад, така че Кирил Шкутов е бил брат на враг на народа, царски офицер, полковник от царската държавна сигурност, колега на знаменития Никола Гешев. Така че никак не му е било лесно да намери работа, но той намира работа в обсерваторията на Софийския университет в Борисовата градина. Кога точно постъпва там на работа не знаем, разбере се след 1944 година, най-вероятно 1945, но това е точно времето, когато съдят брат му. Т.е. този, който го е вземал на работа, е поемал значителен идеологически риск. И тук можем да се заинтересуваме какви са били взаимоотношенията между физика, математика, астронома Кирил Шкутов и видните личности в Софийския университет по това време, което са се занимавали с астрономия. А това са две звездни имена: професор Кирил Попов и професор Никола Бонев, последствие става академик Никола Бонев. Това са учени с международна известност, с международни публикации, с открития, приноси в астрономията, астрофизиката и прочие, математиката разбира се, физиката. И някой от тях, най-вероятно Никола Бонев, рискува да вземе на работа Кирил Шкутов брат на враг на народа, съден от народния съд. Нещо повече самия Кирил Шкутов също не е съвсем невиден, защото е бил по време на фашистския режим е бил кмет в Биломорието. значи човек на режима. Връзката между Кирил Шкутов и тези знамените астрономи не ще да е била случайна.
Те очевидно са държали на него и като човек и като учен. и тук ние не знаем какво е правил там Кирил Шкутов, защото Иреней Джуров твърди, че той е бил асистент по специалността си. Възможно ли това не знам. Малко е вероятно, но не е изключено. но в тези мътни години да го вземат чаки за асистент по специалността, това е под въпрос и трябва да се провери. Много скоро, обаче, той бива дисциплинарно уволнен от работата в осерваторията. Не знам точната дата. Най-вероятно около 1946-1947 година. И, разбира се, остава безработен с жена и две невръстни дичица. Причината за неговото или повода по-скоро, за неговото дисциплинарно уволнение е, че бил окачил в кабинета си на видно място църковен календар. И, която му наредили да го махне оттам, той категорично отказал. На първ поглед доста дребна случка, какво толкова с един календар, какво му пречеше да го махне, да си го чества, да си го дъжи вкъщи, да си го празнува, каквото иска да прави, но да не дразни колегите, да не си вреди на кариерата, пък и семейство трябва да храни. А и какво друго ще работи, която напусне идеалната работа в центъра на столицата,
в Борисовата градина, имаш астрономия, имаш страхотни преподаватели, учени, професори, възможност и можеш да направиш кариера покрай тях и изведнъж за един календар да изледеш на улицата. Скоро след това Кирил се развежда съсъпругата си и според Ириней Джуров, причината за развода е била политическа. Това изглежда е точно така, защото и двамата след развода не се женят. Кирил е бил силно вярващ, а съпругата му, както пише в статията на майка Валентина, изцяло се посветила на Комунистическата партия и се изявила като атеистка. Това е много интересно. Това означава, че когато се се женили, Кирил Шкутов е бил, така да се каже, човек, одобряващ царския режим, а тя е била, на тим вид, враг на народа, комунистка, с комунистически обеждения. След 9 септимовни се обръщат нещата. Тя става човек на режима, а той става враг на народа. Нещо такова е станало.
И вероятно, след като брат му е съден от Народния съд и след като самия Кирил е уволнен по идеологически причини и остава безработен, жена му е била под натиск от нените роднини, които също са били с комунистически обеждения, че един вид ти си съсипва живота. Мъжът ти е враг на народа, изгонен от работа, привържен на някакви отживели религиозни обеждения, човек на старото време, на стария режим и на старото мислене. Той е воденичен камът на шията ти. Той те дърпа над долу. Така или иначе се стига до развод. Според Николай Шкутов, сина на Кирил, баща му е работил като общ работник като хамалин в пектиновия завод в Перник. Според Ириней Джуров е работил като хамалин на Централна гара София в продължение на 10 години. Така или иначе, това е един период около 10-12 години, между 1947 и 1959, където не знаем почти нищо за житието, битието на Кирил Шкутов, освен че си вади хляба с тежък физически труд.
Той е бил изключително силен, по-словично силен. Два метра висок. Изключително як. И вероятно, физическия труд не му е бил никакъв проблем, да си вади хляба. Но, извън това, с какво се е занимавал, ние не знаем. Поне за сега. някъде към 1959-та или най-късно 60-та година, когато е на около 55-6 години, Кирил Шкутов постъпва като учител по математика и физика в Софийската духовна семинария на Гара Черепиш. Това станало след негова случайна или, може би, промислителна среща в Софийски храм с един преподавател от семинарията,
който го забелязал в храма, така в молитвенно настроение, заприказвал го и станало дума, че семинарията так му търси преподавата по физика и математика и съответно пък Кирил Шкутов имал такова настроение, че тази работа в семинарията му подхожда. И постъпва като преподавател изглежда, че това става 1959-та година. 60-та година е малко пренапрегнато, ако приемам, че е 60-та. Но трябва да се оточни. казахме, бил е висок, благообразен, изрядно чистоплътен. Сина му казва, че бил маниакално чистоплътен.
Прословично силен. Разказват, че в семинарията правил на лоста слънцето. На една ръка правил коренното възлизане. Това съм го чувал да се повтаря от много и много. но той постъпва там на 55 или 6 години. Разказите може би не са от първата година. Значи този човек до 60 годишна възраст лети на лоста като гимнастик и предположение, че е 2 метра висок. Това означава, че е поддържал дисциплина, режим личен. Че е бил човек със силна воля. И не само в духовното, но и в телесното. И така той
изкарва може би една година като преподавател в семинарията, след което се замонашва. и започва нов период в неговия живот. нека да чуем още едно песно пение и след това ще продължим. тази на е. Тази на е. Тази на е. тази на е. тази на е. тази на е. тази на е. тази на е. тази на е.
тази на е. тази на е. Тази на е. Тази на е. Абонирайте се! Абонирайте се! Абонирайте се! Абонирайте се! Абонирайте се! Абонирайте се! Вече като преподавател в Софийската духовна семинария на гара Черепиш, Кирил Шкутов взема решението да стане монах и се замонашва в Рилския манастир. Абонирайте се! Абонирайте се замонашва в Рилския манастир. Крачка от семинарията много лесно е било там да се замонаши, пък и да продължи да преподава. Защо ли? Защо не?
Но той решава да отиде в Рилския манастир. Лятно време там работил като екскурзовод, казва сина му. Колко години, колко лета е ходил там да работи като екскурзовод е под въпрос. Но така или иначе след това решава да стане монах. Може би това става в 60-та година. Най-късно в 61-та година, но ако е 61-та, малко пренапрегнато всичко. Но не е изключено, разбира се. Значи ако отишла от 59-та до 60-та година, първа година, 60-та до 61-та година, втора година в семинарията и лятото на 61-та година да стане монах, това е в най-късния възможен вариант. По-ранния възможен вариант е 60-та година и то е именно през лятото или ранната есен. Защото когато той става монах в Рилския манастир, естествено, че той трябва да прекъсне своята работа в семинарията. Т.е. той е изкарал учебната година и след това или в лятото още или малко след това, вече без да се връща в черепиш, някъде в сетеври-октобри, става монах. Забережителното е, че негов духовен старец при замонашването, при пострижението, станал Архимандрит Серафим Алексиев. Това сведение е особено важно, защото хвърля странична светлина върху тяхната връзка. Архимандрит Серафим е родом от село Горно Броди, откъдето е родом и иконом Николай Шкутов.
След катастрофите идвете семейства и на Архимандрит Серафим и на Бялки Приян идват в столицата, град Цвета София. Тогава тя не е била, кой зна колко голям град, към 150 хиляди, може и по-малко. Ипак земляците от Горно Броди са се брояли и на пръсти. Не са били чак толкова много и със сигурност това изключително будно село няма начин да не са се познавали. Няма начин да не са поддържали връзка. И сред тях църковниците, какъвто е бил, спира се, и Николай Шкутов, и Архимандрит Серафим Алексиев, те пък още повече са се търсили заимно. Ние можем да предположим една връзка между Гяло Киприан, още като светско лице, и Архимандрит Серафим Алексиев в продължение на дълги години. Дори може би са имали семейно приятелство между двете семейства. Иначе при замонашването на монах Киприан в Рилския манастир става нещо изключително необичайно. Обикновено при новоначалните монаси те изкарват години на ред, понякога и цяла живот разбира се, но години на ред най-малко под ръководството на духовни старини. Дарци, докато придобият един духовен опит. И след това вече биха могли да примат на някакво друго послушание. В случая с монах Киприан, той скоро след пострижението, да не кажа веднага след пострижението, отива в постницата "Свети Лука". Да живее в уединение. Данните, които имам, звучат така.
Живял в уединение известно време в постницата "Свети Лука". За да го пуснат да живее отшелнически в уединение, значи той е бил с доста напреднал духовен опит. Това не е бил новоначален в молитвата в духовността. Не само като попски син, но вероятно е имал връзка или с архимандрит Серафим в столицата, или дори със Свети Серафим Соболев. Той пък е духовният наставник на архимандрит Серафим, който умира свети Серафим в 50-та година. Т.е. ние можем да потърсим връзка между дядо Киприан и свети Серафим Соболев в края на 40-те години. След развода, ако прием, че е 47-та година, а че 48-та, 49-та, 50-та година, много вероятно, а може и преди това, Кирил Шкутов да е бил в духовната орбита на свети Серафим Соболев. Това също предстои да издирим някакви сведения по този въпрос. Но най-малко под влиянието на архимандрит Серафим, който е най-големия български богослов на 20-ти век. Това съвсем не е случайна фигура. Това е ярка звезда в духовния небосклон на България в онова време, може би най-ярката. И Кирил Шкутов е, макар и малко по-възрастен от него, става в духовно отношение негово духовно чадо. Веднага след постижението става отшелник и отива в посленство за Светил Лука един вид като за постоянно. Какво друго да прави? След като иска да бъде отшелник, след като е поискал да стане монах в най-прославеният български манастир и е бил постриган там, станал е монах на Рила, на Светското братство и е изпратен в постницата Светил Лука, някакси логиката, вътрешната логика означава, че той е искал там да остане до края на дните си.
Но тук се случва едно изваредно събитие, което отново пренарежда всичко. На 15 октомври 1961 година, монастите в Ридския манастир са уведомени, че в едно месечен срок трябва да напуснат обителта, манастирът се национализира. По решение на комунистичките власти той става национален музей, а манастирът биват разпратени в други обители. След 7 години отново се завръщат някои от тях, но дядо Киприан не е сред тях. Той поначало не се интегрира така в самото братство, той става отшелник веднага и след като национализират манастира, той се връща в семинарията. Така че от есента на 1961 година той се е върнал в семинарията и де-факто става монах на Черепишкия манастир и се връща към преподавателството в семинарията. Преподава математика и физика и когато Георги Печев, отец Георги от Жегларци, постъпа в паралелния курс 1962 година, дядо Киприан вече си е бил черепишки монах, вече е напуснал единския манастир. Изглежда, че към 1965 година отец Киприан се пенсионира, той тогава е бил на 60 години, навършени и повече. Вероятно това е било възраста за пенсиониране, 60 години и започва да живее пак като отшелник в една палатка горе високо в планината над Черепишкия манастир. това му преместване на палатка не е станало отведнъж, а поетапно. Първоначално има една малка палатка и се качва в планината през лятото, а зимата се издал долу в Черепишкия манастир. После обаче му харесало горе и се направил по-голяма палатка и започнал да остава в планината целогодишно - зиме и лете. Е това вече е истинско отшелничество в голямата традиция, в традицията на Сетюа Ариуски. Защото ние трудно можем да си представим как се оцелява зимно време в планината в една палатка. При положение, че се е отоплявал и осветявал с три фенера.
Имал три газови фенера, които му е било цялото осветление и отопление. Естествено, че в палатка не мога париш огън. В пещара можеш, но в палатка не можеш. да париш изгори. Или ти трябва да не спиш докато подържаш огън. Което е невъзможно. И очевидно той се е отоплявал само с тези три фенера. Казват, че се е завивал с такива, на много катове събрани такива завивки. Той като физик е знаел, че всъщност въздуха изолира. И не е въпросът да си с много дебела завивка, а по-скоро с много бройни подтънки, за да има по-доба изолация. Така ли е, че се е справил с зимния студ на върха на планината. Тогава зимите са били доста сурови, с дебели снегове и така нататък. Той започва да живее своя отчелнически живот. Дядо Георги разказваше, че 14 години е прикарал там, което горе-долу съответства на датите.
Но нека да не ги смятаме, че са 14 години плъркно прикарани горе, защото имали време, когато са го връщали в семинарията. И да ви разказваха една смешна история там, когато той изотишъл горе на палатката, докарали един друг препалател по физика и математика, който обаче бил латеист. И семинаристите така не го харесвали, правили си разни майтапи с него. Веднъж намазали с лепило стола и той, без да разбере, седнал човека и си седял докато там нещо говори, изпитва и така нататък. И когато дошло времето става, станал със стола. И разбира се, изпаднал в гняв, започнал да гиуда с някакъв пергел, чупил часовника на едно ночи. Станал персонал града и го изгонили. И трябвало дядо Киприан да слиза от палатката горе, да преподава математика и физика. И така една година изкарал, докато намерили друг човек. Така че не е било 14 години плътно горе на палатката, но в по-голямата част, през втората половина на този период е бил там. Разчуло се за този духовник, за този отшелник горе в палатката и започнали да ходят там не само семинаристите, които редовно са ходили горе, но и специално от столицата млади хора, чули за него, хващат пътническия влак, слизат на гара Черепиш, разпитват къде е. И леви десни един час нагоре, може би повече от час до палатката на дядо Киприан. Сега, тези тогавашни младежи, ако приемем, че са били студенти, да кажем 25 годишни, и че годината е била примерно 70-та, или 75-та. Ако са били 25-та годишни, то са били 50-та година, т.е. някои от тях със сигурност са живи и със сигурност помнят този уникален за комуницистска България беловлас старец с дълга брада, с дълга коса, живеещ целогодишно като отшелник в планината. Тези люди, ако се обадят и разкажат своите, убеден съм, незабравими спомени от разговорите с дядо Киприан, това ще бъде едно безценно допълнение към образа на този велик духовник.
Дано да попадне на такива човеки, дано да се разчуе и да свидетелстват за тези разговори, защото тези разговори са безценни. Те са нещо, което те едва ли са документирали, едва ли кой знае колко така преразказват, но то стои някъде в паметта им и със сигурност може да даде изключително ценни сведения за дядо Киприан. Пример за един и такъв детайл, който хвърля ярка светлина е това, което ми разказа отец Кирил Попов за ректора на семинарията Брницкия епископ Герасим. Той казва така: "След време, тук ще има табела, на която ще пише към постницата на сведи Киприан Черепишки". Т.е самият ректор на семинарията съвсем насериозно през 70-те години е смятал, че дядо Киприан ще бъде канонизиран, че мястото на неговата палатка, неговата постница ще стане място за поклонение и долу на началото на пътеката, от към семинарията. към семинарията в Черепишки ще има табела, която да посочва за поклонниците пътя към постницата на сведи Киприан. Тъй като обичайният лимит на нашите беседи е един час и не имаме още много какво да разказваме за дядо Киприан и тъй като естествено, че още много очаквам да излезе да излезе от документите свъзани с него, тук ще сложим една точка и запетая и ще приключим с тази ни беседа, като разбира се ще продължим най-малко с още една, може би и повече от една, защото очаквам една доста богата жътва на наследения за дядо Киприан от една страна от документи, от друга страна от тези, които са го опознавали. И нека още веднъж в края на нашата беседа да напомня, че на 26 април петък в 14 часа в Ротондата Свети Георги ще се отслужи панихида за иронах Киприан във връзка с 120 годишната от неговото раждане и да поканя негови близки, роднини, почитатели, ученици. Нека заедно да отдадем почет на този велик духовник, един от духовните стожери на българския 20 век. И нека да продължим работата по тази епопея на забравените духовници, по възкресяването на паметта за него, за възстановяване и осмислене на неговото житие, защото житието на този божи човек е част от нетленната съкровищница на православна България. Светоглед. Предаването за православен поглед към историята, културата и съвременността с Богослова Георги Тодоров.