ЗАПОЧВА СВЕТОГЛЕД Започва Светоглед. Новото предаване за православен поглед към историята, културата и съвременността. С богослова Георги Тодоров по радио Зорана. Здравейте! Темата на днешната беседа е годината на Достоевски. Намираме се в самото начало на 2021 година, която ще бъде наред с всичко друго и годината на Достоевски. Той е роден в 1821 година на 30 октомври по стар стил. Така че на 11 ноември ще честваме 200-годишнината от неговото раждане. Също така, кръгва годишна имаме от неговата кончина. Той умира на 28 януари, стар стил 1881 година. Така че на 9 февруари се навършват по нов стил, се навършват 140 години от неговата смърт. Това ни дава повод на няколко пъти през тази година
да се връщаме към този най-велик поет в историята на литературата. И днешната беседа ще е нещо като увод към този цикъл. Днеска ще поговорим малко, ще си припомним за житейския път на Достоевски и ще поръсъждаваме малко върху неговото място в литературата. И така, той е потомък на един стар дворянски род, беден и, може да кажем, провинциален дворянски род. Най-стария представител, който е известен на историята, Даниил Иванович Иртищев, който на 6 октомври 1506 г. е получил имението Достоев. Някъде в района на град Пинск, това е днес Беларус, така че от това имение Достоев, неговите наследници след това вече носят името Достоевски. Бащата на Федор Михайлович се казва Михаил Андреевич Достоевски. Той първо учи семинария,
после става военен лекар. Жени се за Мария Нечаева. Има няколко деца. се ражда в Москва, където работи баща му в една болница и прекарва детството и юношеството си именно в Москва. 1835-та година, когато е на 14 години, получава първия пристъп на епилепсия, от която ще страда целия си живот. Когато е на 16 години, 1837 година, всъщност ненавършени 16 години, умира майка му и още същата година Федор и по-големия му брат Михаил
са пратени да учат в Санкт-Петербург, в главното инженерно училище. Но двамата братя са имали съвсем други планове за живота, те са смятали да станат поети и по целия път към Петербург, към столицата, са си говорили именно за това, за своята мечта да станат поети. А самия Федор по това време непрестанно си е съчинявал на ум
някакъв роман из венецианския живот. 1843-та година, която е на 22 години. Федор завършва инженерното училище, зачислен е като полеви инженер-подпоручик, но още през следващата година той взема решение да се посвети на литература, на литературна дейност и подава оставка. пише някакви безумни драми, които не са запазени, но успоредно с това започва да пише и своят първи роман.
Това става през 1844-та година, която е на 23 години. През зимата на 44-та година го завършва, а през пролетта на 1845-та година го дава на своя приятел Григорович да го прочете, а Григорович пък решава да го покаже и на младия
Некрасов във връзка с готвения от него сборник, където да евентуално да го публикува. Този момент е много важен в живота на достойски и показателен за руската интелигенция от това време. Григорович отива вечерта
у Некрасов и решава да прочетат 10-ти на страници от писанията на Федор за да разберат на къде върви как е стила на тази творба.
Интересно, че по същото време Федор Михайлович Достоевски с някакви други приятели решават пък да четат Гогол. Имало е такава практика в тогавашната петербургска младеж. Правят кога ме правят и видео ме казват дай да прочетем малко
еди кво си. Пуж или Гогол. решават да четат Мъртви души. И четат, коментират, обсъждат и това продължава до малките часове. Сутринта, това е точно май месец, времето вече на Белите нощи
в Петербург. И докато Федор с неговите приятели четат Мъртви души до четири час стринта, по същото време Григорович и Некрасов започват да четат романа на Достоевски.
Неговия първи роман Бедни хора. Първо 10 страници, после са много впечатлени, продължават още 10 и още 10 и така прочетат целият роман до четири час сутринта. възторжени са и двамата, просълзени Григорович
и Некрасов и Григорович каза дай отидем да го събудим Федор и да му кажем какъв голям успех е постигнал с този роман и че трябва час по-скоро да го занесем на
Белински да го прочете и той. И те действително решават в четири час сутринта да отидат да събудят Федор и да му кажат голямата новина. Че е написал
блестящ роман и че ще го дадат на Белински. Така и правят. Отиват в квартирата на Федор хвърлят му се на врата възклицават говорят коментират и
можем да кажем че това е звездния миг на младия Достоевски той разбира че неговата мечта да стане писател е осъществима че той може да бъде истински писател какъвто
винаги е мечтал да бъде. След това Некрасов отива при Белински и още с влизането си открихме нов Гогол. Дава ръкописа
Белински го прочита макаре той е бил сдържан. Това е неистовия Висарион Белински гръмовержец на литературната критика в Русия всички са треперили какво ще каже великия критик който е бил
безкомпромисен абсолютно независим говоря точно това което мисли и то с много категоричен тон но Белински въпреки първоначалния
скептицизъм също е силно впечатлен от романа Бедни хора и иска да се срещне с младия талант с новия
Гогол осъществява тази среща и той на нея казва много хвалевствени слава дава му напътствие в живота така да се каже благославя го за велик писател
той му казва така на вас правдата е открита и възвестена като на художник тя ви се дава като дар оценете този дар и му останете верен и ще бъдете велик писател
това Достоевски после го пише в своя дневник на писателя много по-късно когато излиза от срещата с Белински Федор Михайлович е втрещен
23 годишния младеж не е на себе си той ходи по улицата и се чуди какво се случва какви са тези чудеса непристъпния гръмовержец Белински да го обяви за велик писател
по-късно романа е издаден от Некрасов и Достоевски влиза в кръга на Белински за известно време не за дълго впрочем следващите писания на младия
талант не са оценени високо от Белински много по-късно критиката ги оценява но тогава не са били оценени освен това 1846 година Достоевски се спречква с Тургенев който е също в кръга на Белински
и напуска този кръг няколко месеца по-късно той се запознава с Петрашевски социалиста Петрашевски който е последовател на Фурие и всеки петък у него се правят такива срещи
тайни говори се за революция говори се за република за освобождаване на крепостните селени и други подобни модерни по това време идеи и разбира се забранени там
Достоевски се запознава с друга най-ярка фигура Николай Спешнев който е неча себе си комунист тайствен така харизматичен той ще бъде прототип на няколко
ярки образи и най-вече на Николай Ставрогин от романа Бесове така или иначе полицията не след дълго попада на следите на
този кръжец и на 23 април 1849 година Достоевски е арестуван той тогава е на 28 години арестуват го обвиняват
го в участие в тайн заговор за сваляне на властта прекарва 8 месеца в Петропавловската крепост в Петербург това е
преломния момент в неговия живота по всичко личи че по време на престоя си в Петропавловската крепост Федор Михайлович
се отказва от революционния социализъм прави прави драматичен поврат в своя светоглед преоткрива християнството преоткрива Христа преоткрива
православието и става дълбоко вярващ покайва се дълбоко в себе си за това с което се е занимавал до тогава и по спомените на един
от Петрашевците когато ги извеждат так че са осъдени на смърт и малко след това това става през ноември осъдени 49-а година да не забравяме че
48-а година стават революциите в Европа в Франция в Германия и къде ли не и така вечената пролетта на народите и тази революционна вълна от 48-а година естествено
че е стреснала много и руската власт в Русия и естествено че в 49-а година на евре когато се произнася смъртната присъда на тези революционери
това е било съвсем ясно политически мотивирано да не стане както стана в цяла Европа Малко по-късно още ноември 49-а година те са техните смъртни присъди
са отменени а когато ги дават и на цар Николай заменени са с 8 години каторга а цар Николай първи когато му дават
тези присъди 8 години каторга той пък още ги намалява на 4 години каторга за Достоевски след което вече разжалван като редник
да продължи с военна служба в чин редник но самите осъдени самите Петрашевци не знаят и Достоевски в това число не знаят за това че са
помилвани държат си ги в Петропавловската крепост и на 22 декември 1849 година ги извеждат на един площад в Петербург на място на екзекуциите
така начният Семеновски плац в Петербург прочетат им присъдата че са осъдени на смърт чрез разстрел с страшаване на шпага над главата на всеки от тях
Можем да си представим какво са преживели тези люди смъртници но в последния момент екзекуцията е спряна и се казва така и така помилвани сте
и всеки получава своята вече окончателна присъда като за Достоевски това са четирите години каторга след което служба като редник но
защо изследователите на Достоевски смятат че още в Петропавловската крепост той е преживял духовния си прелом защото според един от участниците в тези събития
след като им прочетат смъртната присъда Достоевски казва на Спешнев на Френски ние ще бъдем с Христа а Спешнев му отговаря
шепа прах малко прах той разбира се е бил невярващ очевидно Спешнев но Достоевски казва ние ще бъдем с Христа той не казва
за народа в името народа и тези неща а мисли за Христа изпращат ги в Сибир по пътете минават през град Тоболск той е бил нещо като столица тогаваш на Сибир
главен град това става през януари 50-та година там се срещат с съпругите на някои от декабристите които са били пратени в Сибир участниците
в декабристкото въстани а именно Муравьова Аненкова Фомвизина и тези жени на декабристите дават на всичките бъдещи катожници по едно евангелие като вътре са скрили
в подвързията по 10 рубли за да имат всеки случай и този екземпляр от евангелието Достоевски пази до края на живота си дори няколко часа преди смъртта си го предава на своя син
като скъпа реликва 4 години той прекарва в каторгата в град Омск в Сибир след края на тези 4 години го изпращат
като редник в Семипалатинск това е днес в Казахстан между временно умира цар Николай Първи и с идването на новия император Александър Втори
Достоевски има надежда за помилване между временно той се е сприятелил с един там нещо като адвокат по углавни и по политически дела барон Александър Врангел стават добри приятели и
Александър Врангел много иска да помогне на Федор Михайлович и за това Достоевски написва едно писмо до своя добър познат генерал Тотлебен същия Тотлебен който после ние тук
в Плевен е изиграл решаваща роля при обсадата на Плевен благодарение на него капитулира Осман Паша в Плевен тогава Тотлебен е бил на върха на славата си след като организирал героичната отбрана на Седостопол
по време на Кримската война и барон Врангел му носи той е чичо на другия по-известния барон Пьотър Врангел водача на Белгородейското движение Алесандър Врангел
отива в Петербург да донесе писмото на да занесе писмото на Достоевски до Тотлебен Тотлебен пък лично се среща с Алесандър II с императора връчва му това писмо ходатайства и Алесандър II в деня на своята коронация
на 26 август 1856 година обявява амнистия за бившите Петрашевци включително и Достоевски Той вече е амнистиран Известно време той го става в Семипалатинск След това се
венчава за Мария Исаева това е първата му жена той е горещо влюбен в нея мъжа и малко по-равно почива тя е вдовица и Достоевски и предлага женитба
тя се съгласява и се венчават 1857 година след което те отиват в Петербург 1859 чак е може да се каже пълното реабилитиране на Достоевски
с връщането му в Петербург Той е на 38 години 10 години го е нямало вече са го позабравили новия Гогол който е блестял преди това вече е
позабравен така че за да може отново да влезе ярко в литературния живота той трябва да направи нещо и Достоевски наистина прави второ раждане
като велик писател като публикува своята повест записки от мъртвия дом тя излиза в едно списание в 1861 62 година и
това е второто му вторване в центъра на литературния живот сензационно с тази повест за първ път се разказва за каторгата и то от човек който отвътре който е
преживял 4 години каторга така че са потресени четателите на тази повест и може да кажем че задълго това произведение се счита за неговото най-хубаво
произведение може да кажем че почти до края на живота му въпреки че е написал много по-велики неща през 1862 година Достоевски започва
своите многобройни пътувания по Европа Германия Франция Англия Италия Швейцария Там той се изблъсква със западноевропейския начин на мислене и става все по-убеден противник
на този западен буржуазен светоглед този хоризонтален материалистичен човекоцентричен бездуховен светоглед и все повече се убеждава в мисията на
Русия мисията на православието между време но жена му и брат му умират в 1864 година той продължава да пише ярки творби
особено записки от подземието е най-изключителна творба психологическа новаторска нов етап може да кажем в европейската европейската и световната литература и
вече от средата на 60-те години до края на живота му настъпва зрелия период на неговото творчество разцвета на неговото творчество то се състои този разцвет се състои от пет велика романа така велико пето книжие
на Достоевски но към това трябва да прибавим непременно и дневника на писателя тази негова ярка философска публицистика която той публикува от 1873-та година до края на живота си
така че освен пете велики романа може да прибавим и дневника на писателя към разцвета на неговото творчество и неговата лебедова песен Речта за Пуж всичко това е кулминацията на неговото творчество разбира се от предишния период
също има няколко първокласни творби и така първият роман от великото пето книжие Престъпление и наказание 1866-та година 67-та година началото на 67-та година Достовски изпада в една много особена ситуация той
като разсеян и непрактичен човек сключва едни ужасяващи договори със своите издатели те направо го поробват и според един от тези договори той трябва да завърши някакъв роман в определен срок много кратък и ако не предаде романа в рамките на този срок ще последват много тежки последици
за него в полза на издателя разбира се но физически не е възможно за толкова кратък срок да се напише въпросния роман и звади негов приятел му предлага да да наеме помощница
една стенографка за да може по-бързо да стане работа да могат да смогнат в срока и намира една такава стенографка една младомича 20 годишна и благодаря на нея той за 26 дни написва романа Играчът на рулетка това е невероятно
за 26 дни един такъв роман при това е много добре написан но между временно тази стенографка Анна Григорьевна се сближава с него той започва да я забелязва и няколко дена след като завършва романа и предлага да се ожени за него
тя се съгласява и това е втората му съпруга Анна Григорьевна тя се оказва много по-сполучлив избор от колкото първата в която е бил горещо влюбен но бракът му е бил нещастен не се някакси спогажда двамата докато тука може да кажем че хармонията е пълна
Анна Григорьевна изцяло попълва всички така пръзнини в практическия живот на Достоевски тя се справя с кредиторите с които той не може той е хлътнал в дългове и е бил на път да влезе в затвора за неизплатени дългове не може да се справя
с книгоиздаването не може да се справя с практическия живот тя обаче точно това попълва и му дава тази сигурност и тази възможност да работи макар и с огромни усилия разбира се така че
те за да избегнат кредиторите и затвора за дългове отилат в чужбина и живеят известно време в чужбина той там написва романа Идиот втория роман от Великото Петокнижие
след това се връща в Петербург пише романа Бесове 1871 1972 година следващия голям роман е Юноша 1875 година след
известна почивка свързана с огромни усилия творчески семейството на Достовски те имат 4 деца общо но от тях първата дъщеря София умира
съвсем в рано с няколко месеца това е на голяма трагедия последното им четвъртото им дете Алексей също умира в младенческа възраст и двамата
са потресени и Феодор и Анна са в шок след смъртта на любимия Алексей последното им дете за да се измъкне от тая ситуация Тежка Достоевски заедно с
философа Владимир Соловьов решават да отидат в Оптина пустиня правят това много важно пътешествие това става през месец юни 1878 година там прекарват няколко дни
знаем, че Оптина пустиня е духовен център не само за вярващия руския народ но и за руската интелигенция това е много важно това е мястото където висшите представители на руската интелигенция
отиват да си сверяват часовника духовно и Гогол е ходил там и разбира се Достоевски и Владимир Соловьов и Толстой и Леонтиев и много други да там изглежда, че Достоевски
намира сили духовни за да преодолее кризата след смъртта на Алексей и там пък може да кажем, че намира и прототипа на стареца Зосима в своя последен
велик роман Братя Карамазови Братя Карамазови взема следващите две години в неговия живот 79-80 за две години той написва този голям и важен роман може да кажем кулминацията
изобщо в неговото творчество и казахме Лебедовата песен е знаменитата реч за Пуж която е следващия звезден миг в историята не само на самия Достоевски
но и още в историята на литературата това е честването в Москва в родния град на писателя там се чества Пуж издига се паметник на Пуж и във връзка
с това честване откриването на паметника се четат няколко доклада в чест на Пуж и кулминацията е доклада на Достоевски който доклад до такава степен
покъртва присъстващите а там присъства елита на Русия включително и лични врагове на Достоевски Тургенев и други но всичките докато се чете доклада са в транс
залата Тръпне в глухия глас на вече отиващия си Достоевски той е бил стар болен умира след няколко месеца
този негов глух глас се чува в замрялата зала от всички и когато приключва своята реч залата избухва в невиждана
овация месеца месеца може да кажем няма такава овация в историята на литературата всички са потресани до сълзи прегръщат го един припада един студент припада от силното чувство може да кажем че това е
апотеоз на поета Достоевски разбира се когато минава известно време и изтрезняват участниците в това събитие от това опиенение духовно
душевно някои от тях лека полека се така дистанцират от тези си чувства но така или иначе мига е останал ярко запечатан в съзнанието на всички
участници на всички съвременци той е описан от мнозина от тях по най-ярък начин няколко месеца по-късно на 28 януари 1881 година Феодор Михайлович умира в Санкт-Петербург и е погребан
в гробището на Александро-Невската лавра когато Достоевски умира той е може да кажем писател номер едно в Русия навърха на славата може би наравно
с Толстой може би малко над него но колкото и да го признават колкото и да ценят неговото творчество неговите съвременници някак си не успяват да доразберат Достоевски след смъртта му започва
осмислянето на Достоевски голямото осмисляне на Достоевски може да кажем чак и през 20 век става истинското осмисляне и колкото повече време минава толкова повече той изплува над другите свои съвременници разбира се неговата посмъртна слава
бива известно време засенчена това става по съвсем обясними причини по време на болшевишкия период в Русия болшевиките не обичат Достоевски повечето от тях не всички
но идеологически те не го приемат той ги е ударил в сърцето с своя роман Бесове антиреволюционния роман Бесове единственият антиреволюционния роман в голямата литература
и от там нататък той се ми е си го е знаел че след като напише тази книга всички от центъра наляво ще го обявят за ретроград за обскурантист
за какъв ли не и така и става да болшевиките не го обичат Ленин никак не го обича Горки го мрази и дълги десетилетия Достоевски в родината си е подложен на своя
рода остракизъм маргинализация премълчаване охулване отричане къде е идеологическо къде художествено разбира се има и големи познавачи на неговото творчество да кажем
Михаил Бахтин и други които задълбават и разкриват дълбочината на неговото творчество но в крайна сметка чак до 1956 година Достоевски е в немилост
в руската официална литература а и след това много бавно се връща така в центъра на руската литература чак в 1969 година го вкарват
обратно в учебните програми в СССР може да кажем че в България също така се следва съветския модел примерно след реабилитацията на Достоевски в 1956 година
когато се издава един многотомник с негови събрани съчинения съответно и в България се издава многотомник в 1959 година и ние догонваме в това
отношение съветския пример но между временно една от причините съветското литература знание да не може без Достоевски е големия успех на Достоевски
в чужбина в преводи разбира се на френски на немски на английски и прочее той завладява световната публика и можем да кажем че въпреки особения му стил въпреки
неговия трагизъм въпреки неговия драматизъм въпреки анти революционността въпреки че той е в дясната част на политическия спектър монархист
легитимист православен дълбоко вярваш което е чуждо на интелигенцията като такава но всеки истински търсещ в цялата световна
интелигенция обича Достоевски макар че имат съвсем друга идеология макар че нямат нищо общо с православието или дори с християнството дори когато са враговена примерно Ницше
богобореца Ницше боготвори Достоевски Фройд който е невярващ е възхитарно Достоевски Айнщайн който не е принадлеженето една
религия и не е вярва в личния бог някаква мъглява представа има за божеството Айнщайн се възхищава на Достоевски и разбира се цялата
западна и източна интелигенция Достоевски е много високо ценен в Япония например и тази световна слава на Достоевски принуждава и
советските литературоведи включително и тези които са верни на генералната линия на партията още от времето на Горки щът не щът да го върнат в
центъра на руската класика защото в крайна това е славата на руската култура а те не искат да се лишат от тази слава
защо обаче Достоевски е най-важният писател в световната литература най-великият писател в световната литература и защо ние сме сигурни
че това е така и че това не е субективно ако някой каже най-великият писател леди кой си и говори от себе си ще му отговоря да приятел
ти така мислиш но ние мислим другое че всичко е субективно няма обективна истина особено пък в литературата аз пък харесва най-много
Кавка другия харесва най-много Сервантес и толкова но ние можем да заявим не от себе си че Достоевски е най-великият писател в историята
на човечеството но първо да обясним какво означава писател поет тук в никакъв случай не влиза да кажем св. апостол Павел тук не влиза св. златост св. златост е по-велик от Достоевски
несравнимо той е на друга степен на по-горната степен спрямо Достоевски и спрямо всички писатели но св. златост не е писател той е епископ той е св. отец той е духовник проповедник Христов той не е професионален писател поет
той не измисля не съчинява не е съчинител словесник да но не съчинител и затова бидейки на по-високо равнище от Достоевски и от всички останали писатели той не е в тяхната категория не е в техния лик по същия начин св. апостол Павел който пък е на още по-високо равнище от св. златост
но не е писател не е поет никога не е писано нищо по-велико от това, което св. апостол Павел е писал или св. апостол Иоанн Богослов нищо по-велико не е писано от евангелието на Иоанн или от посланията на св. Павел но те не са писатели те не са поети те не съчиняват
ликът на писателите и поетите съчинителите е различен те са на по-низко ниво по-низко равнище защо? защото има Бог защото има йерархия има свещено начали поради тази причина ние не говорим от себе си когато говорим кой е първия кой е втория същеното писание
не е литература в мисъл на съчинителство няма нищо общо с тази дейност освен, че използва словата и че ги пише но то има съвсем друг статут в йерархията то се намира на съвсем друго равнище на следващото равнище
спрямо същеното писание се намират светите отци на църквата а на последващото по-ниското са всички писатели сега измежно тези писатели има писатели с изключителна дарба изключителна Божия дарба всички дарби са от Бога и
измежно тях имаме 5-6 които са най-всокото нещо ние ги наричаме свръх гений и нещо подобно но понятието гений е токсично ни е трупа, че го обясняваме но да го използваме условно да измежно тези гении които са 5-6 на едно и също равнище Омир Данте
Шекспир Достоевски Пуж Толстой Можете Може би Може би Може би Може би и Сервантес Те са малко под въпрос но там някъде Те 5-6-7 които са на едно свръх ранище
Сред тях Достоевски Защо е една класа над другите поради три причини обективни Първата причина е, че съществува Бог Втората причина е, че Христос е Господ И третата причина е, че съществува църква
Истинска Истинска църква на Светия Дух Ако нямаше истинска църква на Светия Дух Ако Христос не беше второто лице на Светата Тройца и нас Господ Ако нямаше изобщо Бог Тога те ще бъдат наравно Омир, Шекспир и Достоевски ще бъдат на равна нога Но понеже има Бог Понеже Христос е Господ и понеже църквата е истинска Затова не може да се сравнява
Достоевски с примерно Данте или Шекспир Те са на по-низкото равнище Те не са в истината Той като грешник като заблуден представител на интелигенцията се стреми към истината бори се за истината достига до нея И за това
той е на друго равнище в сравнение с тях Да, интелигенцията сама по себе си върви в друга посока Тя е поначало богоустъпническа Тя е човекоцентрична Църквата е богоцентрична а интелигенцията е егоцентрична Егоцентричен е Данте въпреки, че пише за Бога нищо подобно Бог е самия той Егоцентричен е Шекспир
Разбира се Егоцентричен е и Омир и Готия и Сервантес и другите и Рабле Те са егоцентрици както му е редно за представителя на интелигенцията и изобщо на творческите дейности в човешки смисъл не в богочовешки Та
Достоевски е голямото изключение Той единствен от всички тях е каещ се Данте говори от името на човек, който е на ти с истината на ти с Бога Това е горделиреца който се превъзнасе
Шекспир не се превъзнасе но и не се покаива Той е може да кажем един свръх даровит наблюдател на човека на човешките страсти Той ги наблюдава
и ги отразява Това е по-добре отколкото горделивостта на Данте но не е достатъчно Достоевски който е затънал в същите тези страсти и ги познава както ги познава Шекспир може би и по-добре
но не това е разликата разликата е че той се покаева покаянието от Достоевски е това което го издига като единствен представител може да кажем в голямата световна литература който чието творчество е
покаяно от край до край и понеже той е покаяно в Христа той е покаяно в църквата затова интелигенцията едновременно го обича и го мрази тя го обича защото душата
е християнка на всеки закоравял интелигент и на Горки душата е християнка и на Луначарски и на Ленин и на Сталин душите са християнки родом те идват от Христа те са творени Божия и за това струните на тази
душа християнка трептят когато влезе Христос но бидейки закоравели идеологически и така нататъка морално или по някакъв друг начин или емоционално те заглушават гласа на Христа
в сърцето си и заявяват няма Бог или нещо друго или аз съм най-важния и така нататъка докато при Достоевски се получава единствено у него пак да кажем в голямата световна литература единствено у него
това познание на греха това познание на страста човеческа това познание на падението на човека е съчетано с покаяние с покайно настроение и тук трябва да обрнем внимание на неговия творчески метод разбира се
ние друг път ще говорим повече на тази тема насутно някой же каже добре де кажете ми най-важните цитати от Достоевски неговите афоризми какво е казал той ново в литературата или да кажем кои са образите които
най-ярко въплащават тази покаяност на човека и тук ни трябва да отговорим че става въпрос за друго не чрез афоризми не чрез
тези си дори не и чрез образи действащи лица в неговата поезия достоевски въплащава това покайно състояние а чрез цялото си творчество чрез целите романи примерно ако вземем Братя Карамазови върховния му роман
да някой ще каже Альоша Карамазов е положителния образ стареца Зосима разбира се ярък образ на каящия си човек на светец на духовник но целият роман в неговата цялост с всичките му
действащи лица взети заедно е истинския носител на тази покайност Бахтин говори за полифонизъм не е достатъчно не е достатъчно това този полифонизъм това много гласи е част и важна част от целостта целостта
всъщност ако трябва да изясним нещата методологически ние трябва да ги кажем много просто всяка творба на всеки художник е автопортрет така че каящата се душа на Достоевски
се портретувала в творбата Братя Карамазови в творбата бесове в творбата идиот в творбата престъплени наказани в творбата записки от подземието в творбата в творбата бедни хора
на всякъде на всякъде става дума за една и съща каяща се християнска душа съзнаваща греха и греховността в човека и в себе си стремяща се любовно
към Бога и бореща се с греховния ветхия острастения човек това е Достоевски и неговите творби са негови автопортрети и може да кажем неговото творчество е
автопортрет и понеже той е искрен и понеже свръхнадарен с литературен талант от Бога и понеже връща при нозете на Христа своя литературен талант той не го обсебва за
себевъзхваляване или за себеудовлетворяване а го връща на Христа опитва се да го върне на Христа което всъщност е смисъла на творчеството творчеството ни е дадено от Бога таланта ни е дадено от Бога и смисъл на това творчество е да го поднесем
при нозете Христови да Достоевски цял живот прави точно това и за това той не може да бъде сравняван с Шекспир или с Толстой или с Данте или с Гьоте които не го правят те не преподнасят своето творчество
при нозете Христови дори Толстой който се опитва във втората половина на живота си да го направи той тръгва по крив път той се самообявява за едва ли не пророк едва ли не нов религиозен водач едва ли не автор на ново евангелие
над църквата над обичайното разбиране за християнството и така нататък т.е. той стремейки се към покаяние и към приношение на своят талант при нозете Христови
всъщност прави точно обратното възгордява се играе роля влиза в роля на нов пророк и по този начин съсипва великият дар който му е даден от Бога който е сравним с дара на Достоевски като писател толстой
изключителен но пътя по който тръгва е съвършенно горделив егоцентричен и погрешен така че точно за това защото има Бог и има църква заради това те не са
равнопоставени и не могат да бъдат в една и съща йерархия има йерархия в литературата в художественото творчество и в тази йерархия нямаме равен на Достоевски никъде никога не е имало от една страна
с такава дарба от Бога равна на дарбата на Пуж и на Шекспир и на най-големите а от друга страна с покаянието което насочва тази дарба в истинската посока и защото
има истинска посока защото има истина ако нямаше Христос ако нямаше църква тогава всичко относително и тогава Достоевски нямаше да е такова велико изключение то е великото
изключение в руската интелигенция не че няма други такива като него велики покайници има и това е всъщност може да кажем смисъл на руската интелигенция и
така върха осъществяване на руската интелигенция това са покайниците ние за съжаление нямаме такива нямаме подобни имаме тук таме някакви проявления на покаяние но много слаби обикновено нашите таланти
така да се каже приключват живота си в гордост а не в покаяние в по света почти навсякъде така в руската интелигенция обаче се виждат няколко
образи на такива покайници Гогол Левти Хумаров Константин Леонтиев и на първо място разбира се Достоевски той е най-яркия най-даровития най-осъществения от тях
и за това смисъла на изследването на неговото творчество е голям и за това ние ще му посветим няколко беседи през настоящата година на Достоевски Светоглед Новото предаване
за православен поглед към историята културата и съвременността с богослова Георги Тодоров по радио Зорана