Светоглед Започва Светоглед Предаването за православен поглед към историята, културата и съвременността с богослова Георги Тодоров Здравейте! Темата на днешната беседа под номер 236 е Свети патриарх Тихон и историята На 7 април се навършват 100 години от кончината на Свети патриарх Тихон, Московски и на цяла Русия Ние за него сме говорили не веднъж Но разбира се, тази кръгла годишнина е повод отново да се завърнем към тази личност Защото Нашето отношение към историята Това е много интересно, че нашето отношение към историята се променя Ние се променяме
Преосмисляме събитията И самата история се променя Тя не е някаква даденост Тя не е един подреден склад от факти А тя е осмисляне А осмислянето го правим ние И когато смислите се променят Когато идеите се променят Когато разбирането за събитията се променя Естествено, че ние по друг начин ги осмисляме И много вярно това Съизвестно наблюдение, че времето показва Като мине време 50-100 години По-ясно виждаш какво е било
Може би след още 50 Още по-ясно ще стане Ние преди 30 години Сметахме едно, че е добро и зло Сега съвсем друго Излезе Защото, нали Революционната утопия на 19-ти Знаете до какво доведе Либералната утопия на 60-те години Виждаме до какво довежда И тези спукани балони На идеологии, на смисли Променят Нашето отношение към историята
И понеже Св. Патриарх Тихон е точно историческа личност Преплетена С ключови исторически събития За това е естествено Той да бъде Ориентира за нас Защото ние Как можем да се ориентираме В едно събитие Това добро ли е, лошо ли е Правилно ли е постъпил този Правилно ли е постъпил народа Правилно ли е постъпило правителството В основа на какво решаваме
Правилно ли е неправилно Един от критериите, разбира се, са последиците След 100, след 200 години какво става А другия критерий е Как светците реагират На тези събития в момента Защото след 200 години вече и баба знае Ама в момента Как е правилно да реагираме В дадена ситуация В това отношение е много полезно Да препрочитаме Житията и биографиите на светците От по-ново време Айде те е по-старите там са избистрили нещата
След векове По-късно вече нещата са си отишли по местата Но в по-новите времена Особено 20 век Да не говорим за 21 Още не се е Слегнал пръха Още не се е избистрила Ситуацията И за това Е хубаво да се връщаме Именно към светците Като ориентири И така Свети Патриарх Тихон
Той е роден в 1865 година И От рано Той е в потомство на свещеническо семейство И от рано Се ориентира към църквата Първо Учи в Псковската духовна семинария След това След като е завършва Разбира се Постъпва в Санкт-Петербургската Духовна академия
Която завършва На 20-те годишна възраст Но като светско лице Като студент Още не е Решил да става монах След като завършва Духовната академия Се връща в Псков Като преподавател В семинарията Сега Тези години Ние нямаме време Да
Така Навлизаме в подробностите Които са много важни Но това са години на Така наречени Вече Сребърен век Руската интелигенция В края на 19-ти век Озрява Вече това е времето След Достоевски След Големите романи на Толстой
Изобщо цялата тая Цялото това поколение Пика на руската интелигенция И Свети Патриарх Тихон Който се е казвал Василий Белавин Василий Иванович Белавин Да този Василий Белавин Живее в това време И разбира се Като всеки млад човек В Санкт-Петербург Като всеки млад човек Той попива тези идеи
Възхищава се на тези творби На тези поети На тези философии Това е времето на Владимир Соловьов Края на 19-ти век И много други Разбира се Та Трябва да си го представим В тая ситуация Но въпреки това Той не тръгва по светски път А На 26 години Приема
Монашеско пострижение С името Тихон В чест на Свети Тихон Задонски Знаменития Духовник Светител И Скоро След това Минава през йеродяконство йеромонашество И Най-накрая
Става епископ С титлата Люблински На 32 годишна възраст В 1897 година На следващата година Когато е на 33 години Заминава за Съединените щати Където е назначен за Епископ на Алеутските острови И Аляска Това е било тогава титлата Понеже знаем, че
Поначало Руската Колонизация на Америка Става точно в Алеутските острови И Аляска И стига долу до Карифорния Форт Рос Това са Така Търговци Търговци Колонизатори И светци Разбира се
Свети Герман Аляскински Една известна от тях За това Титлата е била такава На Аляутските острови И Аляска Тогава Това е било началото На руската експанзия В Америка Стигат до Северна Карифорния Включително Знаем, че по-късно Руският цар
Александър Втори Продава Аляска На Съединените щати Тъй като Икономически Доста закъсва Русия След Отмената на крепостното право Не се справя Александър Втори С Задачата Не се справя добре С тази задача
Той и негови екип Разбира се Икономически Имат сериозни проблеми И Той е принуден Да продаде Аляска И всички тези територии Които са били до тогава Под руски контрол Та Отива в Америка Да се грижи За А там имало много
Вече православни Именно следствие от проповета На Свети Герман Аляскински И Развитието на Руската колонизация В този район Това е преди Златната треска В Кондайк Ако беше почнала Златната треска Щеше да има бизнес там И щеше така да държат Но понеже
Те са трагували с ни кожи Пък Тези животни с кожи Те са намалели Следствие от Видри разни Следствие от Експлуатацията На тези ловци на кожи И затова не е било Много изгодно Да се поддържа Това е било Това е да се поддържа За това я продават
Но Има там доста православни И трябва да се обгрижат от някого И пращат него Започва един 8-9 годишен Период В Съединените щати На младия епископ И понеже Територията е огромна Базата му е Сан-Франсиско Но естествено, че държавата Е от бряк до бряк И той много пътува
В Нью-Йорк В Пенсилвания В Охайо В Чикаго Къде ли не Строи църкви Основава манастири Изобщо Той е един от така Големите деятели На Руската църква в Америка С голям успех Там разбира се В много добри отношения
С официалните власти Става американски граждани Американски поданик Общува с римокатолици С старокатолиците Които някои от тях искат да станат православни С бежанци От Рутения Това са те Руските краища Западните Които са под властта на Австро-Унгария И под натиск от Австро-Унгария Те искат да се присъединят към Руската църква
Има голяма дейност Тогава се основава Свято-Тихоновския манастир Който след това Става знаменитата Свято-Тихоновска семинария Богословска семинария В Пенсилвания Така че е една доста Голяма дейност Която е отделна тема Ние с нея в момента Няме възможност да се занимаваме Сигурно е много интересна Но това не е нашата тема
Нашата тема е свързана с Връщането го в Русия Разбира се Което става в 1907 година Сега като казвам 1907 година Това е края на революцията Тя започва в 1905 Свършва в 1907 Той завършва един двугодишен Много бурен период в Русия Създава се парламента Думата Цар Николай II прави отстъпки Спрямо революцията
Спрямо либералите И как няма да прави Когато цялото руско общество Говорим за висшето общество Разбира се Не за народа А за интелигенцията За военните За висшите духовници Всички те са обхванати От едни такива Либерални Луромантични Какви ли не идеи Разбира се
Западнически повечето Има и патриотизъм Има и връщане към Русия Но така или иначе От западническа гледна точка И естествено Царя да Макар и с нежелание Да направи отстъпки В тая посока Да изпусне малко парата Така или иначе Точно в това време Се връща епископ Тихон В Русия
И първо го правят Първо Тива на катедрата В Ярославл Старинния град Ярославл След което Го пращат В Вилниус В Литва Да оглави Тамошната Поместна Църква В 1913 година
В 1914 година Обаче Започва Първата Световна война И естествено Свети Тихон Като Вилниуски Епископ Е пряко Така Свидетел На тези събития Защото
Вилниус Литва Това е В западната част В началото Разбира се Еуфорията На Войната След това Поражението При Мазурските Зара От Германия Германците
Настъпват Включително И към Вилниус Но изощо Към Русия Започва Една Така Неприятна За Русия Война Много тежка Много Смого жертви С
Стотици хиляди Войници На фронта Умират Тежки поражения Спрямо Германия Спрямо Австрия Са в по-добро Положение Имат успехи На Австро-Унгарския фронт Но така или иначе Войната Продължава
С години И естествено Се стига до 17-та година Когато Избухва Февруарската Революция Сега Тук Ние Сме свикнали Да пренебрегваме Февруарската Революция
Всички Се концентриране Върху Октомврийската Комунистите Идат на власт Но По-важната Е февруарската Тя е Вододела Между Царска Русия И другата Русия Тогава
Сменят епохите Разбира се Февруарската Революция Се поставя Така да се каже Либерални цели Демократични цели И всички Са в Еуфория Включително И тук е много важно Включително И
Светия Синод Светия Синод На Руската Православна църква Така да се каже На страната на революцията Колкото и да е странно И Има едно възвание Което Издава Синода В което се казва Извърши се Волята Божия Русия
Стъпи на пътя На нов Държавен живот Господ Да благослови Нашата велика родина С щастие И слава На нейния нов път Тоест Светия Синод На Руската Православна църква Благославя Революцията Която свади царя
И Гледа Оптимистично На бъдещето Това е много Много важно И малко Изследвано Да се Влезе в психологията На тези духовници Кой ги е възпитал Разбира се Те са възпитани От
Класическата Руска литература От Чехов От Горки От Толстой От Достоевски От Островски Голямата литература Гогол И Пушкин Преди това Всички Белински Разбира се Всички тези
Взети заедно Са ментори На руската интелигенция На руските Младежи А от тези Младежи Стават и Митрополитите След това И епископите Така че Те Виждат В тази революция
Нещо Положително Разбира се Царя Издрав Все още Той Абдикира Сварян от власт Не е убит Но Никой от Светия Синод Или по-точно Светия Синод
Като цяло Може би някой Са има ли едно на ум Но Светия Синод Като цяло Някак си не вижда Престъпност В това Което се случва И как да го види Когато целият народ Или по-точно В двете столици В Петербург И в Москва
Така да се каже Прогресивната общественост Говорим не само за Нали Аристокрацията Не само за Интелигенцията Но и за Студентство Ученици Младеща Всички са в елфория Ей как църквата ще трени против това Всички ще кажат Вие сте
Мъркообесници средновековни Та В 17-та година В първите месеци След февралиската революция Църквата Приветства Това явление И Тихон Вилнюски Също Подписва Това възвание И така
Започва Руската църква Да се възползва От новите Свободи Които има И между другото Одната от тези свободи Е да си избере Патриарх Или може би не Въпросът е бил спорен Но Свикват Събор
Свиква се Поместен Събор На Руската православна църква На който да се обсъдят Тези въпроси За нейната структура За нейното Управление И прочие И разбира се Епископ Тихон Е част от Събора Интересното е, че
Събора Разбира се Половината И повече от половината От делегатите Са мирени Той между другото Вече-вече е московски Архиепископ Избран Точно от Такава Изборно тяло От мирени Клирици
И бива Избран За архиепископ Московски И колуменски Като обаче Не му дават титлата Митрополит Все още Казват на следващия етап И действително На следващия етап Съгласува и титлата Митрополит Виждаме вече
Демократичните процедури Събранието Си запазва Правото Ни първо даваме титлата Архиепископ После ще си помислим И ще гласуваме Митрополит Действително Гласуват Временното правителство Одобрява Керенски Така че
В общи линии Нещата вървяват Но Междувременно Идва Кризата Те започват Да заседава Поместния събор Но идва кризата През октомври И болшевиките И болшевиките Идват На власт
Това е много Важно Че В момента В който започва Да заседава Поместния събор Който ще избира Или патриархи Или синодално управление Ще избират Между двете И спорви Съм много сериозни А професорите
От Богословските факултети Са били против Патриаршеско Управление Това е много интересно Работата била Така да се каже На кантар Но Когато Болшевиките Идват на власт Замат властта Три дена
След това Поместния събор Решава Че трябва Да има патриарх Защото Виждат Накъдето има работата Значи Преди това имаше Еуфория И либерализъм Между времен на фронта Продължават Пораженията
Поради Некадарността На Керенски И на временото правителство Те решават Да демократизират Армията Горките А армия И демокрация Това е Формулата За Катастрофата Демократичната армия
Не може да съществува В армията Трябва да има Иерархия Трябва да има Дисциплина Не може офицера Да Заповяда И Въгниците Да се събират И да правят Един войнишки комитет Който да решава
Дали тази заповед Е правила Това е рецептата За провала И руската армия Се проваля Също германците И не само също германците На целия фронт Започва Остъпление И Естествено Че Това се отразява
На всичко Включително и на Събора И когато Болшевиките Вземат властта Естествено Че Събора Спира Пренията Ще има ли Няма ли Патриарх Когато ще има
Патриарх Избора На два тура На първия тур Гласуват Участниците Във Събора И избират Трима Кандидати А на втория тур Измежду тримата Се тегли Жреби Един духовник
Престарял И много уважаван Удават Да изтегли Трите жребия Трите имена Той бърка И вади Името на Тихон Московски Митрополит Той имал Най-малко Гласуве
На първи тур Когато са избирали Тримата На право място Е бил Антони Храповицки Но Така или иначе Жребия Изважда Тихон И много интересно Че Антони
Храповицки След това По време Там на заседание Когато се събират Честват Избора На новия Патриарх Той Изнася Така едно Слово И казва Ами
Той ще казва Беше Божия воля Защото Когато е бил студент В Петербургската Духовна академия Прякора На Тогавашния Василий Белавин Е бил Патриарха Така са му казвали
На шега Студенчески Тогава не е имало Патриаршия В Русия И не се е виждало Никаква Революция на хоризонта Къв Патриарх И защо пак Революцията ще доведе До Патриаршия Няма връзка Няма връзка Това е било
Така приятелски Някаква закачка Но Казва Митрополита Антони Храповицки Това е казва Виждаме, че им е Божия промисъл В този избор Така или иначе Той е избран За Патриарх Московски На цяла Русия
И Това става Точно В времето Когато Болшевиките Идват на власт А те са заявени Атеисти Тоест Съвсем очевидно е Че Предстоят Много тежки години За
Главата На Руската църква И че Той наистина Трябва да поема Един много тежък кръст Нека да Чуем едно песно пение След което Ще продължим Тяло Христо Примите Истоћника Бесмертного Пусите
Тяло Христо Примите Истоћника Бесмертного Пусите Тяло Христо Примите Истоћника Бесмертного Тяло Христот Пусите Пусите И Видите Йако Благостот
Аллилуја Аллилуја Аллилуја Аллилуја Аллилуја И така бяхме стигнали до момента в който Свети Патриарх Тихојун е избран за всерусийския патриарх Тука една малка забережка да направим за титлата и го наричаме московски и на цяла Русия Във България Знаете, титлата е патриарх български и митрополит софийски Защо се споменава името на града Това е много интересно Защо не се казва просто патриарх на Русия, патриарх на България? Това винага се казва и софийски митрополит Това е по гръцки вношения
Защото в Римската империя, понеже всички са били в една държава Не е малко митрополит на цялото Или патриарх на цялото, или папа на цялото Не е малко папа на Византийската империя, на Римската империя А имало на Рим, на Константинопол, на Антиохия, на Александрия, на Иерусалим И оттам една порочна идея, за която ние ще направим специална беседа Че църквата, това е едно гръцко еретично учение, лъже учение Но до ден днешна минае за чиста монета Църквата, казват те, е териториална, а не държавна Значи, имаме териториално разпределение на епархиите И на диоцезите, на поместните църкви Което не е непременно трябва да бъде свързано с границите на държавата А с някакви територии Ця това учение само по себе си нито е добро, нито е лошо Може да се приеме, но то се използва
В смисъл то България също е територия Сърбия е територия, Русия е територия, Румъния е територия Разбира се, че са територии, но те са и държави Тоест имаме тук въпроса с националната държава Етническата държава Или да кажем националната в по-съвременен смисъл Защото има няколко етности, разбира се, в отделните държави Но една нация Поради тази причина Рецидив от тази идея е това да се казва Московски и на цяла Русия Всъщност той си руски патриях на Русия Но това е друга тема След като го избират за московски и на цяла Русия патриях Започва наистина много тежък период в живота на св. патриях Тихон
И, впрочем, това е най-важния период, най-интересния за нас Ние за това се интересуваме от него Защото какво да прави църквата в тази ситуация Тя ръкопляскаше на феврорарската революция Но феврорарската революция доведе до октомврийската Напълно закономерно Както в Франция Френската революция доведе до якобинците Якобинската диктатура И ако якобинците бяха малко по-умни и хитри Можеха да задържат властта И да се стигне до болшевизъм Още тогава Тук болшевиките, понеже ситуацията го позволява А и те правилно се ориентират в тази ситуация
Задържат властта Колкото е да е било невероятно за повечето тогава Никой не е очаквал Те са били малко Но успяват И е въпроса Какво да прави патриарха Срещу тях при положение, че болшевиките са атеисти Тяхната идеология е атеистична Някой ще каже Добре да ми, като дойдаха монголите Или при нас турците Те не са атеисти Обаче не са християни Така че нещо подобно е
И да и не И да и не Защото Болшевиките Освен всичко друго Започват веднага гонения На религиозна основа Турците, когато идват в България Не почват гонения на религиозна основа Гоненията са винаги на Политическа основа Ако има съпротива въоръжена Ако няма въоръжена съпротива Ходи си в църква, не ми пречиш Плащай си данъците и толку
То е смисъл Ситуацията е безпрецедентна Започват се Нероновски и Диоклециановски гонения Каквито църквата не помни Повече от Нероновските Повече от Диоклециановските Незапомнени В цялата история на Църквата 19 века до тогава Не помни такива гонения Разбери се, те тогава започват Постепенно се развихирят Но
Патриарх Тихун Се изправя пред този Безпредседентен случай И Той как реагира Когато започват вече първите разстрели На митрополити На свещеници И така нататъка Той реагира Много остро И Има едно знаменито Така Заявление
От което ще цитирам Най Известния цитат Опомнете се безумци Прекратете Прекратете вашите кърва ви Разправи Защото това, което правите Е не само Жестоко дело Той е наистина Дело сатанинско И по-нататъка Създадената ни От Бога власт
Ви забраняваме Да пристъпвате към Христовите тайни А натемосваме ви И по-нататъка Заклевам и всички вас Верни че да На православната Христова църква Да не встъпвате В каквото и да е било Общение С такива изверги На човешкия род И така нататъка Крайна цитата
Тези думи Звучат много величаво Това е като Библейски пророк Който се изправя И в прав текст Казва на неверниците Истината Но, пак казвам Историята Има свойството да зрее И Аз допреди 10-15 години Смятах, че тези думи Са
Много точни Сега Не съм убеден В тяхната Точност Да Смели Да От сърце Да Принципни Много точни Много точни Но Се пак
Патриарха Е Пастир на стадото Той отговаря за стадото И Трябва да Се съобразява С Реалността Защо Се питам Дали са правилни тези думи Ами защото Господ Иисус Христос Когато
Беше Помежду хората Римската империя Се управляваше От Един Езичник Императора Тиберии И Може да очакваме Че Господ Ще каже Една дума Срещу този
Лош Езичник Той и като човек Не е бил добър Не Не казва една лоша дума Срещу него Не казва Ние живеем в държава Избрания народ Е под тежко иго На езичници Ни трябва да освободим този народ Бог ли не е с нас Както Давид
Победи Голият И ние ще се справим Срещу римската империя И ще създадем Една Наша си Държава На избрания народ В която няма да има езичници Да се разпореждат тук И да властват И да ни казват Какво да правим И да ни тормозят Но Господ не казва
И една дума в това отношение Свети Павел Смел Отива на смърт Бият го Какво ли не го правят Затвор го Една дума не казва Против Нерон Отвратителният Езичник Нерон Който след това Става и гонител на християните Не след това Точно по това време
Свети Павел е жертва на Нерон Свети Петър По същия начин И единия и другия Казат Подчинявайте се на властта Каквато е да е тя Ама тя е Сатанинска Езичството не е ли Демонична религия Кое създава езичството Господ ли Не разбира се Човец е ли
Не разбира се Под небесните сили на злобата Те заблуждават човеците Че са богове И човеците създават Култ Към тези Демонични Божества Т.е. това е При всички случаи Зло Но И Петър И Павел
Които се готови Да отидат на смърт Господ Иисус Иисус Който отива на смърт Нищо не казват Против властите Докато Свети Патриарх Тихон На висок глас Официално Заема такава Политическа позиция Той не заема Той казва така
Ние казва Създадените От Бога власт Ви забърняваме Да приступвате Към христовите тайни Ама те не искат Да приступват Към христовите тайни А натемосваме ви Т.е. отлъчваме ви От църквата Ама те не са члените на църквата Те не искат Да бъдат члените на църквата
Някой ще каже Добре, деми Какво трябваше да каже той На паството И на обществеността Да каже Смирете се Претърпете И това ще мине Ще минат 70 години И 89-та година Ще падне Желязната завест Себерлеската стена
И пак ще направите църква И всичко А и преди това 43-та година Сталин Ще установи патриаршият Търпете Ще мине Не им казва това нещо А казва Не встъпвайте в каквото и да било Общение с такива Изверги на човешкия род Т.е. може би Може би
В 18-та година Свети патриархият Тихо не е още Под влиянието на тази Либерална утопия Която накара Светия Синод Да подкрепи Феврарската революция Тя е Разбира се В крайна сметка Човекоцентрична утопия Не знам Понеже
Говорим за Безпредседентни събития Той е в Центъра на нещо Което никога не се е случвало Непоклатимата руска империя Целият руски народ е дълбоко вярвост Всички са влюбени в царя И така нататък И изведнъж Този народ да се обърне против царя Да Даде власт На неговите бъдещи убийци Това
Човешки ум не мога побере Кулцина от Участниците в Феврарската революция Биха се съгласили на това Което стана 18-та година Може би едно на хиляда Кулцина от Участниците в Октубрийската революция Са тръгнали с тази Идея Малцина Но Като се завърти
Колелото То вече се само Задейства И като кажеш А трябва да кажеш Б И лека по лека Се стига до Този истински демонизъм Който се развихря И друго нещо Много важно Свети патриарх Тихон В 18-та година И след това 19-та, 20-та Живея във време на
Революция И гражданска война Все още Властта на Болшевиките Не е всепризната Тя е оспорвана От Колчак Денихин Врангел Чехословашкия Там легион И тако или не още Отделно
Англия Франция И другите В този смисъл Ние нямаме Както беше Случа с Свети Павел Свети Петър На Римска империя Която е всепризната Това е законната империя Нашите деди Се били под нея И ние сме под нея
Не Това е Една държава В която се борят Две стихии Болшевиките И антиболшевиките И в този смисъл Може би Неговата позиция Да е правилната Защото Болшевиките Са носители На атеизма
А атеизма е зло Другите Може би Са носители На някаква Либерална утопия Може би На някакви Други утопии Но Понене са атеисти Така че Тук Въпросът е Доста сложен
За отговаране Така или иначе Ние Фиксираме В 18-та година Това Възвание На патриарха Нали Това Наистина Дяло Сатанинско Анатемосове И така
Нататъка И Правим Скок В 1923-та година Първо Ще отидем тогава А после ще се върнем Малко по-назад В 23-та година Патриарха Прави Друго
Възвание Друго заявление Цитирам Църквата Признава И поддържа Съветската власт Тъй като няма власт Която да не е от Бога И още Обършна се към пастото Моля ви Съспокойна съвест Безбоязан Че ще сгрешите
Против своята вяра Да се подчинявате На съветската власт Не от страх А по съвест Като помните Словата на апостола Всяка душа Да се покорява На висшите власти Защото няма власт Не от Бога Това е така Неченото Покайно
Възвание На св. патриарх Тихон И Въобращение към Върховния съд Той какво казва При това Аз заявявам На Върховния съд Че от сега Аз не съм враг На съветската власт Аз окончателно И решително Се разграничавам
Както от задграничната Така и от вътрешната Монархическа Контрреволюция Крайна цитата Ето тук е Главния възел На нашето разсъждение Един и същи Патриарх В 18-та година Анатемосва Болшевиките Обявява ги за носители На сатанинско дело
И призовава Народа Да не общува с тях Пет години По-късно 23-та година Казва Аз Се разграничавам Както от вътрешната Така и от външната Монархическа Контрреволюция Признавам Съветската власт
И Казвам на пасвото Да се подчинявате На Съветската власт Не от страх А по съвест Как така Нека да Чуем едно песно пение И след това Ще Продължим Богородицете Порадуйся Благодатная
Марие Господство Бож Благодатная И благословен Площ Теба Твоего Како спаса Родила е Си душна Благодатная Благодатная Благодатная Благодатная Благодатная
Площадка Благодатная От ните и до века... На първ прочит покайните възвания на Св. Патриарх Тихоно, 23-та година, звучат като капитулация. Понеже той тогава е бил арестуван под домашия нарез в Донския манастир в Москва. И то само в една келия живеял, нямал право да излиза само на някакво балконча, разходки и то по специален регламент. Кореспонденцията му са прекъсвали, контактите му с външни хора ограничени. Това е едно. Второто, също него има углъвно дело. И то, какво дело? Готи се публично дело. Защо? Защото предишната година, 22-та година, настава голям глад в Русия. И тогава Ленин и Троцки измислят един наистина сатанински план и казват така: да храним гладуващия народ,
църквата трябва да предаде всички ценности, които има, злато, сребро и така нататък, ще ги продадем и ще купим хляб за хората. Да не умират от глад. И сега пита се какво трябва да направи патрияха в този случай. Ако, каже добре, продаваме ги и храним народа. Това означава да изземат от църквата всичко, което им принадлежи цялото имущество. Защото не храним народа. Всичко. Което означава, че църквата, която без друго е много потисната от новата власт, да бъде съвсем безпомощна. Тя ще остане без средства. За нищо няма да може да върши.
Нито не може да издава книги. Нито може да плаща заплата на хора, които ще вършат работата в храма. Нито ще може да ремонтира нещо. Тя става един просек на държавата. Държавата няма да иде нищо. Т.е. църквата сама се лишава от възможности да извърша каквато и да бе от дейност. Защото без средства тя не може да върши нищо. Обратно, ако каже: "Не, ние не можем да продадем твърковното имущество", тогава ще кажа: "О, видяхте ли? Тези лукавци, те си стискат златото и среброто, всички ценности, които имат, ги държат, а не дават на ближния си къша и хляб. Тя умира. И в един случай е зле и в другия случай е зле. Сега, патриархата взема една средна позиция, казва: "Да, добре, ще предадем всички ценности, освен тези, които са, нали, потирите, тези неща, които са вече за сакрална употреба". Но така или иначе, отказа му да изпълни това искане на държавата се тълкува като тежко престъпление, като антинародно и се готви един голям показан процес, на който да бъде разобличена църквата като сребролюбива. Те са едни юди, които за 30 сребърника продават народа. И това се готви с цялата сила, разбира се, пропагандния апарат, с цялата очевидност на фактите, ще кажат: "Ме ето бе, отказаха, народът умира, колко милиона души умряха от глад".
И тези не си мръднаха пръста. Те ги убиха. Те убиха тези жени, деца и старци. Такава е локалата ситуация. И друго. Болшевиките създават една втора църква. Ние това сме го виждали в България, в Украина го има и на много други места. Политическата сила застава зад разколническа псевдо църква. Тази разколническа псевдо църква, така начината жива църква. Това са ултрамодернистите в Руската православна църква. Във всяка църква има такива. Секуларното крило на църквата, така да се каже. Това секуларно крило иска да модернизира. Какво е това устаряло средновековно православие? дайте да го модернизираме. Да модернизираме всичко. Одеждите, проведението, литургията, езика. Всичко да се модернизира.
Мнозина казват, ами прави са хората бе. Дай да говорим на съвременен език. Какво е църковнославянски, че той не се разбира? Какви са тези допотопни одежди? Що не си ходят по ни нормални дрехи, както пасторите в Америка и в Англия? И тази жива църква, тази жива църква, тя е фалсива, разбира се. Тя е малко подставена, но тя прогресира. И нещо повече. Държавата стои зад нея и започва да насилва и енори и изобщо структури
да преминават към нея и да напускат традиционната църква. и при това положение, ако патриарха беше се оставил на ход на събитията, т.е. да си има процес също него, да го изправят, да го охулят като враг на народа, как е колко души, де факто, убил от глад. И всъщност как живата църква е на страната на народа, това най-лесно може да се режисира. Как те, които нямат нищо,
ще дадат последната си рубла за бедните. Това ще доведе една тотална дискредитация на църквата с неизличими последици, изчислими последици. А царегаската патриарша е била склонна да признае альтернативната, живата църква. И така нататък, и така нататък, една изключително тежка перспектива. При това положение патриарх Тихун с това решение
да направи тези възвания, много вероятно е направил правилното решение. Дори сигурно е направил правилното решение, защото това решение е ключовото в неговия живот. То става първо малко преди смъртта му, второ води до големи последици. Последиците са, че живата църква се спихва. Альтернативната, секуларната модернистичната църква се спихва. Той проект не проработва. Когато правят и покайното възвание,
те не правят процеса. Това е било оговорката. И спират притеснението. Спират му патриарх, а той отново почва да служи. тук стигаме до един много интересен момент. Това е отношението на народа. Защото, в крайна сметка, народа можеше да поступи по два начина. Два крайни начина. Единия е да каже: "Патриарха е предател". Сломиха го болшевиките. Оплашиха го.
И се предаде. Каза, че ги признава. че ушки им цитира: "Свети Петър, свети Павел какво казал, ама това е само за да се оправдае". А истината е, че го сломиха и ние не го признаваме такъв патриарх. Минаваме към катакомбно битие. Ние сме чисти и свети. Ние искаме да имаме нищо общо с такъв болшевик. Той е един, де-факто, болшевик. Той е един червен патриарх. не е крайност. Другата посока, тя не е крайност. Другата посока е
точно това, което прави руския народ. Те казват така: "Тези възвания, които направи патриарха, те не се отнасят до нас. Те не са за нас. Те са за тях. За болшевиките. Той си е патриарх, ние сме си народ, ние си продължаваме. Той ги прави тези деколации заради тях. А ние си знаем." И се оказва, че това отношение
на народа се оказва подвиг. Защото много лесно е да охудиш другия. да кажеш, защото те малко или много гонени, но не са подписвали такава деколация, никой ни кара. И могат да се самообявят за праведници, като кажат: "А, ние с това патриарх, нищо общо не искаме да яваме." Това е има това чувство. Това е един подвиг на руския народ,
че застава на стената на патриарха и по този начин в единство патриарх и народ преминават през това изкушение и като по чудо рухва живата църква. тя се разпада по-нататъка и съвсем изчезва. А народът се сплотява около патриарха. Каквото и да говорят за него. Правят карикатури
на Запад, праведниците на Запад, карикатурят патриарха, чието се продал на болшевиките, но те са на Запад, в Париж и баба знае да прави карикатури. интересното как историята се осмисля чрез поведението на светците и чрез резултатите.
Имаш една такава теория за сергиянството, за митрополит Сергий Старагородски, че станал отстъпник, тъй като признал болшевиките. Светия патриарх Тихун ги призна също. Черно на бяло. И тук най-любопитното е, че спокойно можеше Светия патриарх Тихун да умре 19-та или 20-та година и да си остане само с възванието.
опомнете се безумци и там вашето дело е сатанинско на темосвам ви. И тогава всички ние по най-глупав начин щахме да кажем ето това е истинския патриарх. А неговото възвание от 20-та година, ако беше подписан от някой друг, който е да е той, щахме да кажем: Гъна беше малодушен,
деда беше тук Тихун, а сегашния се предаде. Но понеже Тихун е и тогава и сега, и 18-та и 23-та година, това му заключение не може да се направи. Той е същия. И бих казал, че характерът му не се е променил. Той не е станал страхливец по никакъв начин. Дори може би, за него е било, така да се каже, лично за него,
ако го откъснем от неговата длъжност на патриарх, което не е възможно, но хипотетично, за него е било по-добре да го убият. Чиста съвест, мъченик за Христа и толкост. Нямаш никакви вътрешни терзания. Ама ти си патриарх, ти не си един свободен християнин, свободен от отговорност, който може да защитава позицията до смърт и да е радостен
в смъртта. ама ти покриваш цялото паство, носиш отговорност. И в този смисъл ситуацията е много различна. това Бог ми е дал този прекрасен пример с двете поведения на патриарха. А, освен това, 23-та година,
когато той прави своите покаяния възвания, гражданската война е приключила. Целият СССР е освободен от всякакви интервенти чехословаци, британци, французи и всякакви други. Приключили са Колчак, Врангел, всички. вече има мир и няма гражданска война. Знае се кой е на власт. Знае се кой е императора. Да, император е Нерон. Или Тиберий.
Но той не е под въпрос. Нямаме друга сила, на чиято страна ни е да застанем. Държавата е тази. Да, в този смисъл изисква много сериозно и злъбочено усмислене на такава ситуация, защото подобни безпрецедентни ситуации могат да възникнат във всеки момент. Ние навлизаме в безпрецедентни времена. Технологично безпрецедентни, политически,
а от там медийно, от там интелектуално и така нататък. Много трудно можем да намерим точни паралели с това, което е било преди 200 или 500 години. Тихон бил в безпрецедентна ситуация. Това трябва да видим той в неговата безпрецедентна ситуация как се е ориентирал, какво е направил, как е постъпил и какво се е получило, какъв е бил резултата. В неговия случай резултата е бил положителен.
това негово поведение. Руската църква минава през ужасяващото премеждие на живата църква и да, с много жертви, но те ще ги има така и така. от стояват истинското православие, ще има жертви. Ако станат превързани на живата църква, те са отказват от истината, те са отказват от православието. че
ще са живи и здрави, когато ще са отстъпници. Наистина, човек трябва да познава точно ситуацията, за да види как се действа и кое е правилното. Ако погледнем другите светци, как се отнасят към советския режим, ще видим, че и светил Лука, Кримски, макар и пращам по Концлагери, какво ли не, но е лоялен към режима. И Св. Серафим Вирицки нищо не казва против
советския режим. Макар, че в негово време германците стигат до Вирица и завладяват. Дори там не са германци, там са точно румънци, православни. Но той не ги посеща с хляпи сол. И защото Руската църква во време на 2-та стойна година застава на страната на Сталин, на страната на болшевиките. Защо? Защото това е в момента легитимната държавна власт
в тяхната държава. Това е тяхната държава, те не са германци, те са руси и в тяхната държава това е легитимната власт. Тя се бори за своето оцеляване, той за оцеляването на Русия. Ако победи Хитлер, Русия няма да я има. В идеологията на Хитлер е залегнало тя да изчезне, а да не говорим за православието. което Хитлер не го е смятал изобщо за някаква ценност. Та в този смисъл тази позиция от 23-та година на Свици Патриарх Тихон е изключително
исторически интересна и важна и един ориентир за нас. Ако утре, не дай си Боже, изпадне в някаква подобна или друга ситуация с подобни залози, да го имаме и този пример. Защото този пример в крайна сметка и още един много дребен детайл, но може би важен. Казахме, че той умира преди
точно 100 години на 7 април. Но 7 април не е 7 април. Това е 25 март. Това е благовещение. По юлианския календар. Той умира на празника благовещение. Това е знак. Това не е случайно. Последната молитургия била 2 дека преди това. И на празника св. благовещение той умира, което при всички случаи Бог ни дава такива знаци, някакви ориентири.
защото, ако, примерно, той беше прав 18-та година, когато натемосва, но след това прави компромиси, ще кажеш да, верно, че пастирски, така, нали, да запази храмовете, да не ги вземат, нали, секуларната църква и така нататък, да, но това си е компромис. Господ няма ще не даде такъв знак в край на живота му след 23-та година. Това умира в 25-та. Така че, вероятно, и това, че умира на св. благовещение, също е част от урока,
който ние можем да научим от житието на св. патриарх Тихон. И да не забравяме, че него първа го канонизира руската задгранична църква, която уж беше непримирима против булшевиките, против сергианството. а го канонизира. Много преди Русската православна църка, московска патриархия. Така че и те са усетили святоста в този човек.
Видели са проявленията на тази святост. И в този смисъл ние сме сигурни, че исторически урок, който ни дава св. патриарх Тихон, заслужава най-внимателно изследване, като започнем от неговата младост, да е наречем либерална или столична или
част от Сребърния век. минен през американския му период, където той е общувал с или му католици, с икуменисти и така нататък. Ранните икуменисти, говорим. Не че има съслужение с тях, но все пак мирни такива отношения, което е естествено в Америка, как иначе. взето заедно е един голям урок и ние трябва да се връщаме към житията на тези
нови сравнително светци, които са запазили вярата, запазили са верността към Христа в невероятни условия, преди това в историята условия и са ни дали по този начин един ориентир, как и ние да се справяме с аналогични ситуации.