ЗАПОЧВА СВЕТОГЛЕД Предаването за православен поглед към историята, културата и съвременността с богослова Георги Тодоров по Радио Зорана Здравейте! Темата на днешната беседа е Христос и историята. В деня, в който участваме Рождеството на Спасителя, имаме повод не само за радост, но и за размисъл. И то размисъл по множество теми. Една от тези теми е за отношението между Господ Иисус Христос и историята. Христовото въплъщение е навлизането на Богочовека в историята. Всъщност, то започва с благовещението. Самото въплъщение на словото става в мига на благовещението. А с Христовото Рождество, Богочовекът става вече видим. Поставяйки си въпроса за мястото на Господ Иисус Христос в историята, първият въпрос, на който трябва да отговорим,
така да се каже, че възниква в критичния ум на модерния човек, това е въпросът за самата историчност на Христа. Дали действително е съществувал Иисус от Назарет, който за християните, за нас християните е син Божий, Бог-син, единосъщен с Отца. Отричането на историчността на Христос е сравнително нова идея. Смисъла на неговото дело е бил отричан от безброй врагове на християнството. Или извращава. Но всичките негови врагове, започвайки още от книжниците и фарисеите, и римляните, които го разпъват, до талмудистите, до
различните секти, богомилски, които отричат християнското учение, православното учение за Христа, но никой не е отричал историческата действителност на Иисус Христос. До 18 век. имало е богохулници, имало е заявени безбожници, но в неговата историчност не са се съмнявали. в 18 век се заражда
една такава скептична мисъл, че всъщност Христос не е съществувал, че той е конструкт, че той е мит. Мит, който е създаден, въз основа на, всъщност, идеята е, че всички религии имат общи места
и че историята на Иисус Христос не е нищо друго, освен навързването на редица такива общи места, свързани с убития и възкръсващия Бог и че всичко това се е обяснявало с слънцето, което залязва и изгрява, със сезоните
и прочее. И тази теория се появява в края на 18 век, къде-къде във Франция, след революционна Франция, естествено. Можем да си представим светогледа на тогавашните
французи до вчера, до 89-та година са живеели в едно кралство с крале чудотворци, които лекуват от не знам всякакви болести, с безспорна власт,
която от векове е приема за абсолютна нормалност и изведнъж краля бива свалян от власт, бива обезглавен заедно с кралицата, създава се
република, тя съществува, дори побеждава враговете си, завладява цяла Франция, Франция по това време най-голямата и най-силната западноевропейска страна, образцовата страна, от времето на Крал-Слънце на Луи 14-и,
всички копират Френския двор и в далечния Санкт-Петербург, и в Потсдам, Сансуси, и къде ли не, подражават на този център и изведнъж този център рухна. При това тотално рухване на една система, стария режим, е естествено
да се роди и подобна идея, че още повече, че самата революция до голяма степен е безбожна, антицърковна, във всеки случай, антикатолическа и този начин на мислене създава, почва за създаването
на тази теория, тази хипотеза, че Христос не е нищо друго, освен един мит. Двамата главни носители на тази идея се казват Константен Франсуа Волне и Шарл Франсуа Дюпюи. Въпросния Шарл Франсуа Дюпюи
е бил, освен всичко друго, се занимава и с астрономия и пътувал е по изтока и е открил, че всъщност имаме такива митове свързани със Слънцето, със сезоните,
с Луната, звездите и прочее и че всички религии по един и друг начин са ги вкарали в своите учения и християнството не е нищо друго, освен точно такава религия. Издава
една книга за произхода на всички култове или универсалната религия в 1795 година. Това е 6 години след Френската революция в 12 тома, богато и
илюстрирани. Така че там се застъпва тази теория. Впоследствие има, разбира се, и други носители, но лека по лека с
напредването на науката, която изучава всички религии, връзката им с небесните светила, с другите физически явления, които могат да се
тълкуват митологично. В крайна сметка, колкото повече напредвана науката, толкова повече се убеждават всички учени, че Иисус Христос е историческа
личност и днеска можем да кажем, че цялата сериозна наука 100% приема историчността на Иисус от Назарет. Сега, дали той е
Син Божий е отделна тема, но приемат, че той 100% е съществувал. Тези, които отричат неговото историческо съществуване са вечните маргинали,
вечните носители на някаква теория за свръхконспирация и така нататък, но те нямат никакви доказателства и никой не ги приема на сериозно. 100% науката включително
и атеистичната включително и скептичната и всяка друга нехристиянска и антихристиянска приема, че Иисус от Назарет е действителна историческа личност, живяла в първи век
от Христовата ера. Ние в България имахме и 45 години атеистична власт, при която естествено, че християнството биваше осмивано като
отживелица от миналото, като набор от бабешки легенди и митове с разбира се моралистична подплата с цел да се държи народа
под контрол от управляващите от върхушката и в този смисъл историчността на Иисус Христос не се утвърждаваше, но може да кажем, че и не се и отричаше кой знае колко
убедително. По-скоро смятаха, че той е съществувал някакъв си проповедник някъде, но всички неща свързани с него са легендарни и митологични,
че за него собствено почти нищо историческо не се знае. Следската наука обаче продължава своя поход срещу християнството и казва така да, Христос е
исторически човек и Иисус от Назарет е съществувал, но той не е Бог не е син Божи а учението за неговата
божественост е създадено по-късно той самия се е наричал син човешки син человечески и не е казвал никога
аз съм Бог така че в този смисъл твърдението че той е Бог е създадено от неговите последователи като
главната роля се приписва на святи Павел Той го е изстрелял един вид в тази божествена орбита
а след това другите са надавали токато вече към четвърти век се е оформило учението което знаем от символа на вярата това е следваща стъпка
на науката тя може да кажем че също в 19 век процъвтява тази това учение за действителния историческия Иисус
от Назарет който обаче е много различен от Христос на вярващите най-ярката книга в това отношение е на Давид Щраус Животът
на Иисус критично разгледан издадена е в Тюбинген в Германия 1835-36 година и прави сензация не само Германия превеждате и на другите европейски язици става
класика и може да кажем, че по неин образец започват да се пишат множество десетки жизнеописания на Иисус Христос от тъй наречената научна
гледна точка във Франция най-известното Ернест Ренан 1863 година и прочие Каква е същността на тези изследвания? Те правят нещо много типично понеже науката
говорим за всички клонове на ориенталистика езикознание археология и прочее правят нови и нови открития свързани по някакъв начин с времето на Господа Иисус Христос
с първи век преди Христа първи век след Христа провинция Юдея Римската империя документи от това време артефакти различни находки и натрупването на всички
тези знания обективни дава самочувствието на писателите както Щраус или Ренан да създадат контекста на живота на Иисус от Назарет и да го вкарат в този контекст като
звучи всичко това много убедително защото археологията е доказала това филологията е доказала това намерени са тези тези документи ръкописи предмети
и така нататък и вкарано в тази наукообразност казаното от Щраус Ренан и другите звучи много убедително защото трябва да се признаем че
науката тъй наречената наука още в Ренесанса преминава в ръцете на света тя напуска църквата и става
светска наука това става още създаването на първите университети Болонски университети после Оксфорд Кембридж и прочее
лека по лека те уж в началото са прицърковни но с един крак извън църквата постепенно излият издата крака извън църквата и
само се водят християнски но реално погледното са независими от църквата и създават един голям корпус от научни познания
и прочие които вече не са осмислени от църковна гледна точка и колкото повече време минава особено вече след реформацията 16 век
17 започва царството на светската наука при това положение самата църква включително и римокатолическата и протестантските деноминации които не са
истинска църква но както и де те вече нямат достатъчно кадри достатъчно институции за да се сравняват със светските университети с светските учени
и когато археолози филолози и проче трупат познания те го трупат в един може да кажем не християнски контекст научен контекст един вид
има ли Бог няма ли Бог ние ни коментираме ние сме намерили този камък този напис този ръкопис и го изследваме и го докладваме така че когато тази наука натрупана да наречем светска
когато тя започва да създава контекста в който е живял Господ Иисус Христос тя до голяма степен е можем да кажем не само не църковна но и в известна степен антицърковна тя
отстоява своята независимост от църквата от евангелския разказ от същеното предание от учението на църквата и се възгордява от тези
свои постижения ето на ние копахме открихме изследвахме библиотеки сравнявахме нещата и стигнахме до едикои си изводи за които църквата
не си мръдна пръста тя не направи тези изследвания тя не направи тези филологически изследвания защото нямаше кадри нямаше институции докато тези университети вече можем да кажем скъсали пътната върв с църковността
Сорбоната Тюбинген Оксфорд Кембридж и къде ли не още в римокатолическата църква има някакви останки от научни институти но можем да кажем останки а в православната и това няма ние сме по това време
под Османско иго в Русия са под Петровски плен и в този смисъл църквата няма собствена научна база няма собствена научни институти и доколкото ги има те са периферни
малки няма кадри няма финанси няма традиция някаква и за това събраните от светската наука данни се използват от светски учени предимно или от полусветски
полуренегати какъвто е именно и Ренан и Щраус свободомислище да ги наречем и тези жизнеописания на Христа като човек историческия Христос един вид до голяма степен
внушават неверие в учението на църквата в тази връзка винаги може да си припомним мисълта на Франсис Бейкън малко философия склания човешкия ум към
атеизъм но дълбочината във философията отново отново възвръща ума на човекците към религията т.е. когато правиш една крачка нали
малка в плиткото се възгордяваш и казваш няма Бог когато обаче задълбаеш повече и повече повече се връщаш обратно към вярата в Бога и тези вълни които минават
на прогреса на светската наука при издигането на всяка вълна се въздига неверието след това тя губи своята мощност виждат че не е толкова
все обясняваща виждат че всъщност е доста повърхностна задълбочават се на следващия етап и се връщат към вярата но това е просто една голяма схема
да не забравяем че повечето от тези клатушкания на махалото стават в една неправославна среда ние православната църква сме изпуснали много отдавна с падането на Византия и може да кажем с идването на
Петър Първи на власт в Русия а с падането на Византия в изтока ние сме изгубили държавната подкрепа за науката държавно-църковната подкрепа за науката говорим за православната държава като царство
и за това нямаме нито натрупан материал нито създадена методология нито кадри личности които да са свършили тази работа в този смисъл духовни проповедници и старци
слава Богу винаги ще има но учени които да извършват тази ежедневна работа с историческите извори с археологията с филологията с всички останали дисциплини свързани с библеистиката ние нямаме
такива учени или поне не са в достатъчно количество и с един остров насред голямата може да кажем неправославна и до голяма степен нехристиянска наука
която се смята за обективна смята се за достоверна но какво означава обективна наука какво означава светска наука и възостола на какво на какъв критерий
тя достига до истината ние знаем още от математиката и това много пъти сме го казвали и сме го повтарили че няма наука без аксиома за да съществува каквато е да е наука ние трябва да имаме някаква аксиома
или по-скоро набор от аксиоми а именно от твърдения които се приемат поради самоочевидност както са прочутите постулати на Евклид в геометрията но във всички науки
без изключение ние имаме аксиоми имаме нещо което не се доказва след като не се доказва и се приема по очевидност ние ние сме го приели недоказано т.е.
ние вярваме в тази очевидност очевидността каквато е да е тя знаем, че тя е податлива на зрителни измами всички очевидности без изключение биха могли да бъдат зрителни измами и за това
всяка наука без изключение се основава на нещо което се приема без доказателства т.е. на доверие т.е. на някаква вяра т.е. всяка наука
е в крайна сметка религиозна но тя се основава на различна религия дали това ще бъде пантеизъм дали ще бъде еготеизъм но няма атеизъм
атеизъм означава да нямаш светоглед да не изказваш никакво твърдение включително и твърдението че нищо не знаеш и то ти откъде знаеш че нищо не знаеш и то крайна сметка
тръгва от някаква аксиома т.е. от някаква вяра само камъните са атеисти човека е по определение по неизбежност вярващ но едни вярват само в себе си в това което виждат това са еготеистите други вярват в
космоса в света вселената това са пантеисти смятат че космоса е някакъв разум но не е личностен а някакъв абстрактен разум вселената и в този смисъл има вяра
има религия но тя е абстрактна както по време френската революция култа към разумното същество някаква абстракция която никога не се реализирала в историята а само съществува извън всичко
така че ние не усещаме когато говорим за някаква обективна наука че няма обективна наука 100% без изключение това е все очевидно че науката непременно е субективна тя непременно е
човешка очовечена и човек за да направи каквото и да е съждение трябва да приеме нещо на доверие нещо като религия нещо като вяра
в този смисъл тези опити да се опиша историческия Христос без оглед на неговата божественост те само мимо са нерелигиозни те всъщност са религиозни но на една
нехристиянска религия зависимост от човека еготеистична пантеистична или каквато и да е друга Ние обаче когато четем евангелията нашия основен извор за живота на Господ
Иисус Христос дори ако не сме вярващи а само ги четем като словесно произведени виждаме виждаме че такива словесни произведения няма
нито преди нито след това те са чудо на словото чудо на словесността сами по себе си между другото мусилманите когато говорят за Мухамед казват така той чудеса не е правил никога
но казва Корана е чудо чудо на словесността на словото Господ Иисус Христос е правил многобройни чудеса и то велики чудеса но освен всичко друго самите евангелия
също са чудо на словото защото ако погледнем богословското равнище на това което е писало да кажем най простичките текстове притчите Христови притчата за блудния син
ако погледнем притчата за блудния син като художествено произведение като словесно произведение първо къде в до тогавашната литература имаме
нещо което да е сравнимо с нея като концентрат духовен богословски нравствен и всякакъв никъде няма такова нещо къде имаме
такъв стил на художествено творчество Омир ли Оесхил ли Ософокъл ли Олукиан ли Тукидид или Вергили или Хораци или може би в
Стария Завет или може би някъде Офилон Александрийски Някъде никъде нямаме такава стилистика Тя се появява изневиделица
и се появява в най-глухата провинция на Римската империя и то не в околностите на Иерусалим или на там по цивилизованите градове
Ерехон примерно а в Галилея където е било наистина най-затънтеното място и оттам излизат унеемити писатели които надвишават
в духовно отношение всичко което е писано и преди а и след тях Но тези четири евангелия имат многобройни знаем фасификати така наречените
апокривни евангелия и тези апокривни евангелия ако ги прочетем като художни произведения доказват автентичност на четирите канонични
разликата в нивата е очевидна защото апокривните евангелия са писани впрочем от най-грамотните люди на своето време от писатели грамотни които които
създават фабули които владеят словото и така нататък тяхното словесно равнище художествено богословско всякакво е поне един
етаж по-низко от четирите евангелия няма база за сравнение не можем да взем нито едно от апокривните евангелия да кажем то е сравнимо с четирите
а вече имаме създаден образец какво им пречи поне да го изравнят айде да не направят нещо по-хубаво но поне да го изравнят имаме четири образци от хубави по-хубави и всички следващи подражания 80 или колко
станаха 100 ще станат апокривни евангелия всичките са под това равнище и в художествено отношение и в богословско и в историческо това какво означава че тези фашификати
доказват достоверността и автентичността тези четирите идат от друг свят те имат друг първо източник те отговарят на друга действителност освен това четирите канонични евангелия описват дадени
събития в контекст исторически обичайно са били поставени под съмнение всички данни които се съдържат в тези евангелия без изключение всяка думичка примерно споменава се
лицето на Пилат Понтийски или няма такъв в историята нямаме такова лице Пилат Понтийски който да е управлявал провинцията Юдея лека по лека се появяват свидетелства
свидетелства исторически че имало такъв човек и в момента науката отдавна е приключила този въпрос имало ли не е имало Пилат 100% и имало това
съществувало точно по това време всички действащи лица исторически които се споменават Анна Каяфа и така нататък са исторически личности събитията които могат да се проверят сега
някои от събитията не могат да се проверят но тези които могат да се проверят всичките без изключение са доказани като исторически примерно Христовото разпятие на Голгота ние знаем това е място
това в момента е в комплекса на храма на гроба Господин и дълго време се оспорвало достоверността на това място по простата причина че то се оказва вътре в стените на града намерени са стените на Иерусалим
които обграждат града и се вижда че това място е вътре в стените на града а по закон екзекуциите са ставали извън стените на града и според учените
които са псевдо учените които са защитавали тази теория се един вид уж доказва че мястото е недостоверно но но когато руснаците
искат да купят някакъв терен близо до гроба господин и се продавал там един терен те го купуват да си направят една мисия там да приемат поклонници започват да копаят за да направят основите
на новата сграда и почвайки да копаят намират археологически останки и се намират части от старата стена и се оказва че по времето на господ Иисус Христос стената не е била отатък Голгота а от сам
Голгота а другата стена е правена по-късно която е отатък Голгота която се разширява града стената по времето на Господ Иисус Христос е била от сам Голгота
Голгота е била мястото наречено Голгота е било извън града и дори в руското подворие там е намерена портата през която е излязло
шествието с кръста с Господ Иисус Христос и с другите двама които са били разпнати и тази порта е съхранена така че съвсем достоверно можем да
възстановим излизането на това шествие през тази порта и на едно съвсем малко възвишение съвсем не хълм както ние си представяме е бил разпнат това е било място на каменни кариери
където самите кариери са били някои от тях доста дълбоки за вадене на варовик строителен камък а другите пък места свързани из Вънграда са били използвани
както и на много други места около Яроселим за гробища така че гроба на Иосиф Ариматейски е бил един такъв гроб току-що направен и още не е използван
и в този смисъл се потвърждава археологически съвсем евангелското евангелския разказ за Христовото разпятие нещо повече в комплекса на гроба господин са намерени
и други гробове така че напълно доказва науката това което по-предишната лъжи наука е сматала че не е вярно че
крепостната стена е някъде по-далече и са търсили друга голгота и дори са намерили една лъжи голгота на друго място където имат други гроблици така че достоверността на евангелията
колкото пъти са оспорвали различни исторически аспекти на евангелията толкова пъти в началото това е звучало много убедително че еди кое си нещо не е вярно и с напредък
на науката на археологията на хеологията и на другите лека по лека се доказва че това е вярно т.е. четирите канонични евангелия са исторически достоверни сега
ние имаме и много други доказателства за достоверността на нашото учение за Господ Иисус Христос а именно самия живот на църквата и живота на светците можем да кажем
и живота на всеки един от нас защото всеки един от нас с който има малко или много някакъв духовен живот свидетелства за достоверността на църковното учение включително
и на историческото учение за Господ Иисус Христос защото Той е едно цяло църковното учение е цяло всичко което се случва с нас
всички духовни събития всички изживявания духовни потвърждават всички чудеса които ние виждаме безброй в житията на светиите на някои от светиите
се явява Господ Иисус Христос казва им нещо да правят на други се явява да кажем св. Павел или друг участник в Новия Завет в този смисъл
ние може да кажем че историята на църквата прогласява достоверността на тези учения безспорно опита да се раздели земния живот на Иисус Христос
от Неговото обожествяване един вид от Неговите последователи е напълно неуспешен поред причини първо може да кажем че неговите последователи са били
доста оплашени след разпятието на техния велик учител Още Той е заявял че ще възкръсне на третия ден
и те са последните които биха започнали да го обожествяват ако са видяли как той умира и се проваля в земната си
мисия и то се проваля спрямо самите тях най-близките най-близките му хора го предават бягат оплашват единия го предава другите се разбягват
оплашени и в този смисъл всеки един тях ще каже ма чакай ако той беше толкова могъщ ако той беше толкова убедителен ми то ние нямаше да се оплашим ако той беше Бог
ние нямаше да избягаме защото виждаме че след това всички те отиват на смърт мъжествено а тогава се оплашват това означава че те са се убедили че неговото
учение е истинско че той е Богочовек а не е просто един велик учител колкото и да беше велик те се оплашиха при неговото арестуване осъждане и разпълване
тоест неговото величие до тогавашно не ги беше впечатлило до такава степа очевидно че след възкресението след като виждат възнесението след като светия дух слиза върху тях
отваря духовния взор изпълва ги с дъхновение тогава вече те придобиват това познание и когато самия господ 41 изяснява
нещата тогава те придобиват това познание това познание обаче да не забравяме не е безпогрешно веднъж за винаги те не стават автоматически критерии за истината
защото са спорили по доста въпроси знаем св. Петър св. Павел това става след 50 така че светия дух не изпълва но ние си оставаме човеци и можем да правим грешки
имаме човешки уклони в този смисъл божествеността на Господ Иисус Христос е доказана от историята на църквата неговото възкресение неговото възнесение
неговите явявания явяването му на св. апостол Павел най-голем е гонител на християните и му се явява Господ Иисус Христос това нито може да се обясни с някаква психологическа илюзия зрителна нито с
някакви въздействия външни не това е реално се случва той освен това слепява и знае цялата история нататък това не може да се обясни
по никакъв начин освен като действителност и самия Павел става такъв проповедник какъвто никога не е имало това нямаше как да стане ако не беше се случило действителност
това божествено видение и това вътрешно преображение на гонителя на Савел в Павел после самата мисия на Свети Апостол Павел тя е за свидетелство
на безброй пъти на всичкия местна където е ходил след това се явяват църкви и прочие и прочие неговите писания неговите послания са свидетелство и за вярата му и за и живяванията му книгата
Диания Апостолски да не говорим в която е също историческо сачинение т.е. можем да кажем, че всички съставки на учението на църквата за естеството на Господ
Иисус Христос за разказа за земния му живот всички те са в една хармония в едно пълно съгласуване и дори ако приемем, че някой от писателите
от църковните писатели знаем и след това по-човешки са имали някакви грешки както св. Петър е казвал няма да приемаме необрязани обаче
Господ му праща видение и му показва, че трябва да ги приемат и той се съгласява разбира се но това видение доказва, че св. апостол Петър първо върховния след Педесетница
не е безпогрешен той по-човешки може да бърка това отменя ли божествеността на Господ Иисус Христос? Съвсем не Това доказва, че човеците бирите и апостоли могат да грешат във своите съждения
Ние това го виждаме в евангелския разказ безброй пъти когато по пътя към Емаус двамата апостоли Лука и Клеопа срещат Господ Иисус Христос Те не го познават Самия той
им говори Сърцата им горят обаче не го разпознават и когато разчупва хляба едва тогава разбират, че е той Това означава, че дори най-близки до него апостоли които са го виждали и които са слушали проповета му и са били под неговото въздействие и те
дори не могат да го разпознаят по-човешки Затова ние не бива да очакваме всеки един от човеците християни да е безпогрешен Напротив Знаем, че всички човеците са грешни и най-великите Но това ни най-малко
не отменя достоверността на църквата защото тя можем да кажем, че дестилира грешките и само истината остава дестилираната истина остава като църковно учение другото си остава като погрешно мнение
или погрешно действие погрешна постъпка на този или онзи велик християнин бил той апостол бил той първо върховен апостол бил той учител на църквата от най-великите но да допускат се такива
слабости човешки грешки напълно и това по никакъв начин не отменя църковността напротив точно за това е необходима църквата точно за това и във символа на верата след като се говори
за бог отец за бог син за дух святи се споменава и църквата защото без църквата и най-прекрасните човеки и най-умните и най-мъдрите и най-духовните всички могат да грешат и грешат в дадени неща не може да се разчита
на тяхната безпогрешност безпогрешни няма но църквата да църквата е безпогрешна защото тя не рубува на отделните авторитети човешки а само на това което съборната църква е приела
а съборната църква включва и сега живеещите и някога живелите включва и Господ Иисус Христос който е глава на църквата и Светия дух така че тази
съборност коригира изправя всичко което не е съвършено и възприема единствено съвършеното това нещо докато я има църквата ще бъде наше
достояние а църквата ще има до края на времената сега ние дали ще бъдем в нея е друг въпрос можем да се подлъжем можем да отпаднем съзнателно или дори несъзнателно
но тези които нямат да се подадат ще съставляват църквата която ще бъде носител на безпогрешното богооткровение защото той е учение
на църквата но той е разкрито от самия господ или приземния живот на Иисус Христос или от святия дух след това вече чрез
църквата не само на вселенските събори но и разбира се в лицето на отделните святи отци когато говорим за символа на вярата
самия символ на вярата главното за този текст за този документ той е прият на първия и втория вселенски
събор главно на първия и допълнен на втория но кое е главното в символа на вярата неговата историчност то е един
исторически разказ който започва с сътворението на света в центъра е богово плащението на Господ Иисус
Христос и разбира се накрая се говори и за края на времената и за живот бъдещия век т.е.
това е цялата история на вселената на човечеството от сътворението до страшния съд и отвъд него в бъдещия век и местото на Господ
Иисус Христос в символа на вярата е централно за Бог отец е казано едно изречение
за Дух Святи също едно изречение защото това че му се покланиме на равност Отца и Сина всъщност е и за
трите лица и за Дух Святи и за Отца и Сина не е само за Святия Дух така че реално погледнато
за Господ Иисус Христос е основната историческа част на символа на вярата е разказ за Богово
плащението за Възкресението Възнесението и за Страшния съд който ще бъде в края на времената и само за Господ Иисус
Христос в символа на вярата имаме личен исторически разказ за Господ за Бог Отец се казва нали вярва в един Бог Отец
съдържител творец на небето и земята на всичко видимо и невидимо но Христос също е съдържител също е творец на всичко видимо
и невидимо небето и земята Светия Дух също е творец на небето и земята на всичко видимо и невидимо Светата Тройца е сътворила
всичко Разбира се ни започваме с Бог Отец той има пърдество по чест но така или иначе това което казваме за него въжи и за Бог Син
и за Дух Свети Това не е нещо лично негово а разказа за Господ Иисус Христос е личен Той се въплъщава
само Той Отец не се въплъщава Дух Светия не се въплъщава Не е раст на друг при Понтия Пилата Не е възкръснал Третият
и така нататък Тоест историческите събития описани в символ на вярата се отнасят главно за Господ Иисус Христос Този смисъл то е централно
историческо събитие в историята Разбира се Христос е по-голям от историята Ако говорим историята и караме в ния само човешката история пък дори историята на Вселената
знаем, че Бог Син е съавтор на Вселената съавтор на времето пространството материята човека и така нататък В този смисъл той е по-голям от историята По-голям
от времето И затова мечаме и пантократор Седържител Но вътре в историята той е най-големия той е центъра той е най-важното и можем да кажем, че ако трябва да направим един едно резюме
на световната история съвсем кратко в пет изречение можем да кажем, че по-голямата част от историята на човечеството е историческия разказ за Господ Иисус Христос защото
той заедно с Отца и Светия Дух сътвориха човека човечеството започна от неговото сътворение после човечеството падна с Адама
след това Бог се въплати живя живя между човечите пострада за тях бидейки разпнат но възкръсна по този начин отвори вратите за следващите възкръсващи човечи ако има
такива достойни възлезе на небесата и пак ще дойде да съди живи и мъртви със слава това резюмира всъщност цялата история на човечеството другото е
подробности отделните жизнеописания на отделните милиарди човеци са подробности с прямо основното което е защото без Христа всички тези милиарди човеци погибаха
с Христа част от тях имат възможност да се спасят част от тях се отказат от тази възможност всички имат възможност но част от тях осъществяват тази възможност част от тях не е осъществяват
но именно живееки в Христа ще осъществят тази възможност живееки в църквата Христова в този смисъл ние не можем да имаме наука и история без Христос
а ако погледнем съвременни издания и у нас и по света в Западна Европа особено ще видим че при тях мястото на Христос е маргинално той е бележка под линия всички тези
истории на света които в момента се публикуват във всевозможни варианти те са болни от политкоректност поради което свеждат Христос до едно явление което е първо почти недостоверно
легендарно почти митологично да имало е такъв но ние не знаем за него казват нищо освен две неща че е бил кръстен от Иоан кръстител и че е бил разнат от Пилат Плантийски толкова всичко друго
е недоказуемо това е мнението на теновечната наука и в тези съвременни псевдонаучни изложения на историята на света има един
невероятен абсурд че като главни събития от християнската история се смята не земни живот на Господ Иисус Христос не неговото ръждество не неговото учение не неговото
разпятие възкресение възнесение а живота на християнството когато святи Константин въвежда християнството като религия законна в Римската империя
това е важното събитие християнизацията на Римската империя победата на святи Константин над Максенци или пък над Клицини а не
собствено живота на Господ Иисус Христос други дават предпочитание на мисията на святия апостол Павел той бил създател на християнството правят всичко възможно
само и само да маргинализират да пратят в периферията историческото значение на Господ Иисус Христос на Неговия земен
живот това е логично обяснимо защото пак да кажем всичко е религия всеки светоглед е религиозен и ако ти не си християнин
ти си антихристиянин няма неутрални всеки който не е християнин е всъщност антихристиянин и гледа да маргинализира Христа да го обезбожи
да го представи като голям рави учител един от имало казано много месии тогава в Йерусалим той бил един от тях претенденти за месии и кои пак
са тези другите месии сравними ли са по нещо с Господи Иисус Христос защо няма един който да е сравним с Него и да кажат да имало е много много месии ама ейде
този да кажем е сравним няма няма нито един сравним по нищо нито по следи в историята нито по следи в
книжнината нито по учение нито по чудеса по нищо няма сравним ама имало много той бил един от многото така че
тези опити да се дискредитира важността фундамент фундаменталността на Господи Иисус Христос като историческа личност те са следствие от именно това
че тези светогледи са религиозни и когато Христос и то православния Христос не е в техния център те се явяват антихристиянски ние обаче православните
християни знаем че Господи Иисус Христос не само е историческа личност не само е такъв какъвто църквата учи син Божий второ лице
на святата тройца вседържител и праведен съдя в края на времената то е можем да кажем алфата и омегата началото средата и края смисъла и първоизвора
на всичко което ни наричаме история Светоглед Предаването за православен поглед към историята културата и съвременността с богослова Георги Тодоров по радио Зорана Светогледово за