Здравейте! Темата на днешната беседа е Смисълът на славянството. Всички празнуваме празника на светите Кирил и Методий. Обявяваме го за най-българския празник и добре правим. Но трябва да знаем защо го правим. Какъв е смисълът на тези понятия. Празника официално обявем така. Ден на българската просвета и култура и на славянската писменност. Разбира се, това е преди всичко празник на светите Кирил и Методий, които точно в тази формула не са упомянати. За това вече говорихме, че празника се десакрализира, секуларизира, опитваме се да махнем
светоста, да махнем Христа, да махнем Светия Дух, които са същността на празника. За това вече стана дума. Но нека сега да погледнем какво остава в тази официална формула. Ден на българската просвета и култура и на славянската писменност. Е добре, след като това е празник на светите Кирил и Методий и ден на българската просвета и култура, с никаква въпроса. Кирил и Методий българи ли са? Съвсем не. Те не са българи. Те не са родени във България, не са живели във България, не са български поданици,
никога не са се наричали българи и никога не са били наричани българи от своите съвременници. Те не са етнически прабългари. Точният етнически происход на светите Кирил и Методий е предмет на изследвания, на спорове, но едно е сигурно, че те не са етнически прабългари. Имаше един опит за самоизмама да се намери един пасаж в житието на свети Кирил, което той отива на хазарската мисия и там е поканен на обяд у Кагана и го питат какъв е твой сан.
И той отговаря така. Имах дядо, много велик и славен, който стоеше близо до царя. Но когато отхвърли дадената му голяма чест, той бе изгонен и отиде в чужда земя, обедня и там ме роди. аз потърсих предишната си прадедовска чест, но не можах да я постигна, защото съм Адамов внук. се опитаха някои лъжеисторици да го тълкуват това,
че той е бил един вид наследник на прабългарски аристократи, които са били близо до българския хан и след това са напуснали и са отишли в Солун. Това нещо, разбира се, тези, които са го измислили това тълкования сами не си вярват, защото самия св. Кирил обяснява притчата, която разказва. Аз казва съм
Адамов внук, дядото, за когото той говори, е Адам. Той беше близо при царя, той е близо до Бога. След това беше изгонен от там и така нататъка, като отхвърли дадената му голяма чест. И не случайно хазарите, когато чуват този отговор,
казват така Оместно и право говориш гостенино. И му дават по-голяма чест, защото разбират неговата мъдрост. А неговата мъдрост е евангелска, библейска. Западнали е човек, който е изпаднал от царството. Така че тук
не можем по никакъв начин да търсим някакъв етнически смисъл в това високо слово на Св. Кирил. Освен това, в езика на Св. Кирил и Методий няма никакви следи от прабългарски език. Освен това, техните ученици, които идват в България и са посрещнати
с отворени обятия от Св. Княз Борис, те никъде не споменават за такъв български происход на Св. Кирил и Методий. това разбира се, че ще да бъде много добре дошло за Св. Борис да каже това са наши люди и прочие, но не са. Те не са били етнически
прабългари. Това е напълно, сигурно и няма нужда ние да създаваме фалшива слава на българството. това би било обидно за България, че ние толкова нямаме никаква слава
истинска, че трябва да си измислеме фалшива. Не, имаме предостатъчно истинска, но ние ни я виждаме. Та нека да се върнем на етническия происход на Св. Кирил и Методий. Те не са етнически прабългари. Не са етнически
българи. Най-вероятно са славяни, дали 100%, дали 50%, това вече е въпрос на спор, но това е друга тема. Та, след като са славяни, защо ние ги честаме като ден на българската
просвета и култура? Още един въпрос. Езика, който те създават, какъв е този език? Български език ли създават? Много често ще чуете и тази самоизмама. Светите Кирил и Методий казват създали българския език, старобългарския език. Но те не са българи.
Етнически. Те не отиват в България, отиват във Велика Моравия. Защо там ще създават българския език? Старобългарския език? По никакъв начин. Това е една груба самоизмама. Те създават славянския език. И то не какъв да е, а един много определен славянски език.
Тъй като славянски езици е имало по цяла Европа. И в България, славянските племена, и във Велика Моравия, разбира се, и в днешна Полша, Моравие там, Блатенското княжество, в руските княжества и така нататък. Славянски народи е имало физобилие, те са говорили
разбираем език, но с много диалекти, варианти и прочее. Не такъв език създават светите Кирил и Методий. Те създават друг език. Те създават високия славянски език, свещения славянски език, сакралния славянски език. Това създават те. Свещения
славянски език на Свещеното писание. Това е липствало и това създават те, отивайки на мисия във Велика Моравия. А преди това, готвяки се за нея в Константинопол. Така че няма място за спор, а едва ли някой достойен човек би спорил.
Езика, създаден от светите брати Кирил и Методий, е високия свещения сакралния славянски език. Този език става наш. Тоест, ние ставаме негови. Това е
една обичайна практика. Латински език е възприят в Испания, в Италия, във Франция, в Румъния и прочее. Как? Когато французите стават негови, когато го възприемат.
Самата Италия, само в областта лацио, е бил латински език. Етруските не са говорили латински. Те се латинизират. Той става техен, когато те стават негови. По същия начин ние се славянизираме. Ние,
българи, траки, славяни, смесени в българската държава, ръководена от св. Борис, ние възприемаме този език. т.е. ние ставаме негови. Както в Египет
възприемат арабски език, се арабизират и в Мароко и в Алжир, там араби не е имало. Те възприемат арабски език на Корана и стават араби по език, религия, вяра
и култура. Така, че езика, създаден от св. братя Кирил и Методий е славянски и този сакрален висок свещен славянски език
славянизира българската държава и българската култура и от там нататъка той става старобългарски. Т.е. езика на старите българи става славянски,
но първичното създадено от св. братя не е българско и ние няма нужда да се кичим с тази самоизмама и да се опитваме там да си търсим достоинствата. Не са там.
Не са там. Нашите достоинства са в това, че един неславянин спаси този сакрален език и тази цивилизация славянска, която без него ще да изчезне. тъй като
как този славянски език стана езика на България? Стана език на златния век на България и на всичко стойностно, което България е създала оттогава насам.
как? Да не би някой славянин да дойде и да го наложи с декрет на българите? Кой е този славянин? Който ни го наложи с власт? Няма такъв? Този език с власт беше наложен на българската държава
от един неславянин, от един прабългарин и то не кой да е прабългарин, а върховния прабългарин. Най-великият прабългарин. От най-висше потекло, с най-висша власт, с най-висше
сам и в религиозно и в държавно властово отношение. Тоталният прабългарин Борис. Той взе този език сакрален, т.е. Словото Божие, защото езикът не витая във въздуха,
той е въплатен, той е книги, а тези книги са свещени. Това е много важно, че когато светите братя Кирил и Методий създават този език и написват словото върху пергамент.
Този език е чист и свят. На този език няма написана една гнила дума. Всичко написано на този език, на латински са написани
какви ли не мърсотии, какви ли не простотии, на гръцки са написани какви ли не мърсотии, простотии, откакто съществуват тези езици. На славянски език, създаден от светите братя Киле Методии, в девети век, в златния век
на България, века на свети Борис, не е написана една гнила дума. Той е свещен, той е сияен, той е благочестив, е език светец. И този
език светец взема свети Борис като език писмен, книжовен, държавен на своята държава. Това е чудо. Това е пръст Божи. и ние с това трябва да се
хвалим. С Божието чудо. Ако се замислим как този език изобщо се появи, ще видим, че наистина това е по един чуден начин. Кой замисля и предприема
тази мисия? Ромейския император Михаил Трети. заедно с цареградския патриарх свети Фотий. Но и двамата не са славяни. Патриарх Игнатий, който след това продължава това дело, не е славянин. Император Василий I,
който много помага на свети Борис в това дело, не е славянин. Ние се спомняме, когато един византийски съновник от пазара на робите във Венеция откупува изгонените и продадени в робство
просветители славянски. Изгонени, разбира се, от Велика Моравия. Част от тях отиват на пазара на робите. Отиват, ми биват изложени там за продажба. Ги купува не представител на българската държава,
а на Византия, на румейската държава. Ги купува и ги праща във България. Но този, който ги праща във България, не е славянин. Този, който ги приема там, свети Борис, не е славянин. Така че виждаме
как се съчетава дейността на неславянския император, неславянския патриарх, неславянския папа, който ги освещава тези преводи в Санта Мария Маджоре и неславянския княз Борис,
който го приема този сакрален език и го прави език на своето царство. Всички тези са участници всъщност не са славяни. Може би единствените славяни са светите Кирил и Методий като главните фактори. И разбира се техните ученици нататък.
Така че очевидно е Божието чудо. Очевиден е Божия пръст и това е нашата слава. Защото такова чудо Господ не е направил за нито един друг народ. такова съчетание от чудеса
за да може да се просветим чрез Словото Божие. Добре, езика, който те създават е славянски. Етнически те са най-вероятно славяни, със сигурност не са
прабългари. Ние обаче, съвременния български народ, славяни ли сме? Ето един интересен и понякога актуален въпрос. Той се обсъжда и в медиите и в социалните мрежи.
Този въпрос има три страни и отговорите и на трите страни на този въпрос са еднозначни. Няма какво да се спори, няма какво да се умува.
Генетическата страна. Българския народ славянски ли е? Отговор е еднозначен. Българския народ е смесен генетически. всички народи са смесени. Няма чиста раса. Това е фикция. Но
българския народ е един от най-смесените. Това тук не бяха траки, пакелти, римляни, елини, славяни, прабългари, евреи, кумани, печенеги, власи,
турци, цигани, арменци, черкези. всякакви етноси, всякакви гени са се смесвали и българския народ е генетически смесен. Оттам нататъка не можем да кажем,
че сме нито чисти славяни, нито чисти прабългари, нито чисти траки, нито каквото ще е. смесен ген, смесен етнос в генетично отношение. В езиково отношение, кристално ясно, славяни. Български език
е славянски. Разбира се, в този език има елинизми, турцизми и какви ли не други приноси. и това е българството на български език, както във всички езици. Разбира се. Но защо казваме,
че е славянски 100%? Защото основата му, същността му е, разбира се, е славянска. Думите аз, ти, той, тя, ние, вие,
те. Думата Бог. Думата Живот, Смърт, Вода, Хляб, Земя, Камък, Огън, Небе, Човек, Мъж, Жена.
Тези думи са славянски. Ръка, Лице, Тяло, Душа, Дух. Смисъл, така, че, този въпрос е еднозначен. В езиково отношение, ние,
българите, сме славяни. Точка. В, третия аспект, цивилизационно и духовно отношение. Това е, може би, най-важния. ние сме част от православното
славянство. Ние сме, разбира се, православни, това е най-важното, и православни са святите кирили методи. И понеже, чрез тяхното дело, ние се приобщаваме към християнството, чрез тяхното слово, славянското слово,
така, че, ние сме част от православното славянство. Тук не говорим за славянската езикова общност, която е едно много по-широко понятие, а говорим
за духовната цивилизационната страна. Цивилизацията е религия, в нашия случай става дума за църква. Става дума за православна църква. Православието,
понеже изворното християнство, т.е. християнството от Христа през апостолите, през равноапостолите, светии или методии, до днешен не променено, за това ние
сме духовни чеда на това православие, духовни чеда на святите кирили методии. Те са наши родоначалници, те са наши апостоли,
ние сме тяхни наследници, ние сме наследници на святите Кирил и Методий и Борис и по този начин определяме нашето самосъзнание и нашата самоличност.
Нашата самоличност е преди всичко духовна. И поради тази причина ние сме техни, ние сме чада на святите Кирил и Борис. Така че
тук всичко е съвършенно ясно. Сега един много интересен въпрос. Какъв е смисъл на думата славянин? Може да
кажем, че няма народ в света, който да има такова прекрасно себе назоваване. Ако погледнем какъв е смисъл на думата да кажем
германец или испанец или елин китаец или деда знам. Какъв индиец? И ако погледнем думата славянин, ще видим,
че в тази дума се съдържат изключително важни смислови съставки. Първоначалната дума разбира се не е точно славянин, а е словенин. Тя е свързана
с корена слово. Това е човек на словото. Това толкование има две измерения, хоризонтално и вертикално. хоризонталното измерение е, че
тези словени са се разбирали едни други. Словенияте от Словения разбират словенияте от Словакия. Те пък разбират тези от Полша
или от България или от Сърбия и така нататък от Харватия. И понеже си разбират словата едни на други, му казваш този е словени, значи словесен.
Разбираш му словото. Другия, чието слово не разбираш, той е немец. Нямо. Не може да говори на разбираем език, значи немец. Така, че
словенин е означавал от човек, който говори на разбираем език. И те наистина са се разбирали. Колкото по-назад във времето, толкова по-близки са били техните езици. вертикалното
значение на думата слово е друго. Вначало беше словото. И понеже в началото на високия славянски език са именно светите
братя Киева методи, това слово не е кое да е. Това не е просто да се разбираме едни и други. А това е словото Божие. Така, че в това првоначално
име словенин се съдържа и общността на тези, които се разбират, но и човеци на словото Божие. Защото това, което за първ път е било написано
черно на бяло върху пергамент или хартия е било словото Божие. Божието откровение за човечеството чрез слово. Така, че думата словенин е с изключително
богат смисъл. Лека по лека обаче в някои езици тази дума се е променила и станала славианин. Това пък е още по-хубаво, защото разбира се
корена на думата слава и корена на думата слово са общи в пра-стария славянски език. Те имат и връзка, разбира се. Славата е свързана с словото. Но славата,
думичката и понятието слава също има две измерения. хоризонтално и вертикално. Хоризонталното е славата, която земната слава. Но истинската слава е Божията слава.
Земната слава е фалшива. Тя е привидна. Бог притежава цялата истинска слава. Ние, човеците, когато се опитваме да прославим някого, себе си лъжим. Защото ние не притежаваме славата.
Не сме собственици на истинската слава. Истинската слава е собственост на Бог. Ако Бог прослави някого и ние трябва следайки Бога да го прославим, това е когато се прославят следците.
Винаги Бог първо прославя и после ние по Него. И тогава тази слава, която ние разпространяваме е истинска. Защото е от Бога. От вертикалната слава. Така че понятието
славянин съдържайки тези две съставки слава и слово всъщност съчетава най-важното, най-същественото за човека. Словото Божие и славата Божия. Славата Божия всъщност
е предназначението на всеки човек. ние трябва някой ден да се срещнем в царството. Там, където е славата Божия. Там, където и самия Бог. Така че понятието славянин, славянин,
притежава тази семантична материя, това богатство смислово, каквото никое другоподобно понятие не притежава. Нито един друг народ. И, вероятно, светите
брати Кирил и Методий имат пръст и в тая работа. Те поначало са Божие люди, така че всичко, което правят не е тяхно лично, а е Божие и вероятно има Божият промисъл
и в това название. Словенство, славянство, люди на словото, люди на славата. И там е впрочен цялата слава на българския народ. В делото на тези просветители истински.
Кирил и Методий разбира се и техните последователи. И разбира се св. Борис като техен събрат по апостолство. сега в хоризонталното направление да погледнем
как се позиционира славянството. славянството е една от трите големи езиково-етнически общности в Европа. Славянската, германската и латинската. Това са трите големи общности,
има и по-малки. славянската общност е най-големата е най-големата по-брой на населението, по-територия, която управлява и по-брой на държавите. Сега, след разпадането на
бившата Югославия, бившият Съветски съюз, в момента в Европа има цели 13 славянски държави и латинските и германските са
по-малко. Така че славянската група е най-голямата във всяко едно отношение в Европа. По-настоящем. Но при все, че тази група е достойно
представена в европейската история, в европейската география, в европейската култура, да не говорим за европейската духовност, у нас понякога, пък и по-настоящем, битуват
и то доста сериозно разработени антиславянски теории за българството. Един вид, че българите ние не сме същност славяни, а ние сме нещо друго и едва ли не
враждебно на славянството. че един вид славянството ни е наложено от вънка или от някакви политически сили. как да се ориентираме в тези теории? За да се ориентираме в тези теории, ние трябва да сложим
в центъра смисъл. смисъл е Христос. Христос в центъра, там, където е той, там е смисъл. А Христос е там, където са светците. Или по-точно, светците са там, където е Христос. Там, където е църквата,
там, където е православието. Така че за нас това е главния ориентир. В България, когато говорим за някакви прославянски или антиславянски чувства, трябва да знаем, че такива всъщност няма. Значими.
Има увлечение по славянската идея от време на време, но дълбоки, значими такива чувства няма. прославянството и антиславянството са политически движения. И тези политически
движения не се отнасят към славянството, а към Русия. Когато говорим прославянско, трябва да разбираме проруско. Когато говорим антиславянско, трябва да разбираме антируско. Така че,
ако някой говори против славянството, против славянската идея и прочее, неговите разбирания не са абстрактно про или антиславянски, а са политически антируски. Поради тази причина,
когато в България доминират антируски сили политически, тогава избоява антиславянството. Когато доминират проруски политически сили, избоява прославянството.
И в двата случая това са политически движения, т.е. повърхностни, хоризонтални. И в този смисъл, може да кажем, не много достойни. Така, че колкото и дълго време да траят тези
процеси, те са на повърхността и те са малко самоизмамни. Людите сами се лъжат. Разбира се, преди освобождението на България, можем да кажем, че
над 90% от българския антиславянството са били силно прославянски настроени поради една проста причина. те са се надявали Русия да освободи България от Турско иго.
Както и става. Това славянско чувство е било до голяма степен политическо. То не е било духовно. Ние в духовно отношение сме били малко топло-хладни вече по това време.
след схизмата особено. Докато в политическо отношение сме били силно ангажирани. Защото сме искали да се освободим от турското
иго, от турската власт и главният ни съюзник, единствената сила, която е можела да ни освободи, е била славянска
Русия. И за това и ние сме категорично заявали своята славянска принадлежност. От момента в който вече не сме политически зависими
пряко от Русия, след освобождението имало една инерция силна про славянска поради същите причини, но
от момента в който България се откача от прякото влияние политическо на Русия, в България се появяват анти славянски
теории за българския народ, че един вид ние не сме славяни. Още повече пък и, че воюваме с сърбите, които са славяни и за нас
това много трудно може да убедиш един войник да стреля славянски. Ако му българския антиславянските теории за българския народ са изцяло политически
и по настоящем всички същото. Смисъла е Бог. Той е познаваем чрез Бог Син Иисус Христос. Той се е разкрил на човеците.
Но след Неговото възнесение Той е познаваем чрез църквата. А вътре в църквата е познаваем Бог, т.е. смисъла е
познаваем главно чрез Словото Божие. А за нас пък Словото Божие е станало познаваемо чрез делото на
светите Кирил и методи. Така, че има пряка линия наследствена смислова между Бог смисъла, Христос смисъла, Църквата
смисъла и светите Кирил и методи, носители на този православен църковен смисъл. така, че смисъла на славянството е в
делото на светите Кирил и методи, т.е. в православното християнство, т.е. в православното славянско християнство, кирилското християнство, кирилското славянско
християнство. Неслучайно, тези народи, които са запазили православната вяра, тези славянски народи, които са запазили православната вяра, са запазили и кирилицата. Това е много
интересно. Нито един римокатолически славянски народ не пише на кирилица. Нито поляци, нито чехи, нито моравци, нито никой.
Докато православните славяни пишем на кирилица. Не, че не може да се пише на латиниц. Разбира се, че може. Разбира се, че ти можеш дощо да не си
славянин, да си по-голям православен християнин от нас. Има и в Америка, има и в Япония прекрасни православни християнин, много по-православни колкото нас. Не им пречи. че едните пишат на йероглифи и другите пишат на английски.
Но, при все това, при все това, кирилицата е азбуката на православното християнство. Сега, кирилицата вече е създадена като
графична система в България. Глаголицата е създадена от свети Кирил в Константинопол, в Румейската империя. Някой казва, че и по-рано са работили. В Константинопол са до усъвършенствали. Тя е
занесена в Велика Моравия. Тя е осветена от папа Адриан II в Рим. Смисъл, тя не като азбука, а като вече книги,
като преведено същено писание. Но първоначалната азбука е била глаголицата. Сега, тук трябва да направим една важна, чисто научна оговорка.
Че кирилицата и глаголицата фонологично е една и съща азбука. Фонологичната работа, която извършва свети Кирил, че е велико научно дело. Ние е
просто да разбереш един език, отколко фонеми, отколко значими звукове. се състои. Това дело е свършено веднъж за винаги от свети Кирил
на времето и кирилицата повтаря точно фонологията на глаголицата. Така че в това отношение е една и съща фонологична система с две
графични системи. Графичната система на глаголицата и графичната система на кирилицата. Но звуковете са едни и същи. Значими,
различими, смислово, отчетливи звукове, които дават смислите на словата, тези звукове са определени от свети Кирил, когато е създал
глаголицата по Божие вношение и кирилицата повтаря 100% тази фонологична схема, създадена веднъж завинаги от свети Кирил.
Така че ние можем да кажем, че кирилицата като графична система е създадена в България, като фонологична система тя е създадена от свети Кирил. така че тя е смесен труд.
Не е само дел на неговите ученици във България, както се предполага може би най-вече на свети Климент Охриски, но вероятно и другите. А тя е може да кажем дори по-голямата част от работата
е пак на свети Кирил, така че тя напълно правилно носи неговото име. Той е нейният главен автор. След Бог, разбира се. Бог му дава глаголицата, той я възприема,
разработва я като съработник на Бога, така че делото е основно негово и в този смисъл много правилно ние я наричаме Кирилица. Съвсем не е по погрешка това нещо. Но тази Кирилица
като графична система, която в момента съществува в православните славянски страни е създадена в България, във българската държава и това е наше велико достояние. Друг е въпроса, че ние
не сме устойностили този наш принос. Той нито е достатъчно оценен, нито е достатъчно осмислен, нито е достатъчно видим. дойде някой и ни попита вие ли тук ли се създаде Кирилицата?
Да, разбира се, ще кажем. Искам да го видя това нещо. Покажете ми го някъде. Ето, град Света, София, столицата на България. Искам да видя някъде, че Кирилицата е ваша.
Да, всички пишат на Кирилица, но и в Сърбия, и в Русия, и в Северна Македония пишат на Кирилица, в Украина. Откъде да разберем, че вие тук е създадена? Нямаме такъв образ никъде. В Плиска го няма там,
където е станала работата. И там го няма. И в Преслав го няма. Така че в това отношение ние малко сме направили и не можем да се сърздим на другите народи, че не го оценяват,
когато ние самите не го оценяваме. Ние самите не сме. Всяка година на 24 май си пеем песните, но образа го няма. Като го няма образа, го няма и смисловия възел.
Този смислов възел трябва да се подреди в нашото съзнание. Да знаем какво сме дали на света. Ние не сме дали на вси славяни книги да четат. Ние сме им преподали свещения славянски език, сакралния, а не книги. Така че
е много важно точното познание на историята, на нашите приноси, на нашата истинска слава, а не са чинени, измислени, измъчени лъжи. Защото когато е една лъжа, ние можем да оговорим всички и да се лъжим. Едни други.
Но когато тази лъжа попадне в нашите умове, тя ги поврежда. И те вече не могат да функционират. Това е повредата на чипа, за която ставаше дума. Когато умовете не могат да функционират, те произведчат катастрофи. Неизбежно. Така че ние не бива да допускаме от ровата на лъжата, каквато и да е тя, самохвална лъжа, да прониква в нашите умове.
Ние трябва да бородим само с истината. Включително истината спрямо славянството. Сега, славянството като идея е използвано в историята по най-различен начин. Политически, културно и така нататъка. Но не е намеряло до сега вярното си и дълбокото си осмисляне. Примерно,
движението на славянофилите в Русия в XIX век. Ранните славянофили, Хомяков, Киреевски, Аксакови и късните вече, Достоевски, Леонтиев, Данилевски. Това са прекрасни люди. Велики творци, световни имена. Но,
славянофилството като идея не е избистирно. Самото име славянофилство е нонсенс, защото каква е духовната основа на славянофилството? православието или нещо друго.
Ако е православието, тогава ние не сме заедно с чехи, поляци и словаци, а сме заедно с грузинци, гърци и румънци. Ние,
православните славяни, българи, сърби и руснаци, сме заедно с румънци, които не са славяни, с грузинците, които не са славяни, с гърците, които не са славяни, духовно сме
едно с тях, защото сме една църква. А защо ние смятаме, че православната църква е истинската? Не, защото е наша. Той, значи всеки си хвали
стоката, всеки смята неговото за най-добро. поради на много проста причина, че ние сме променили. Тя е истинска, защото не е променена. Тя е църквата
на светите кири методии. Църквата на свети лазла тулст, църквата на свети апостол Павел, църквата
на педесетница. Една и съща. Просто не е променена. И за това е истинската, защото не е променена. тези, които се е променили и няма как да е
истинската. Щом се е променили. Така, че за нас ключът на смисъла е истината, т.е. православието и в този смисъл идеята на руските славянофили не е избистрена. Тя е
политико-културно-духовна. Една смесеца те самите са били някои от тях много духовни хора. особено Хомяков, Достоевски, Леонтиев. Много умни. Но не успяват да се измъкнат от руското западничество, което виза
през Петър I. Това прониква в техните глави и те в крайна сметка не успяват да формулират, че центъра, духовният център на това, което правят, е православието,
а не славянството. Те не са родители за славянската идея. Славянската идея, както е Германия, германската идея. Втория райх. Райха на Бисмарк. Там се обединяват католици
и протестанти в една велика Германия. Защо се обединяват? Защото са бездуховни. Защото обединението е политическо. Разбира се, че славяните политически могат да се обединят.
ако беше се завъртяла по-иначе политиката, спокойно може да са обединени в една общност. славяните политическа, но не е духовно. В духовно
отношение правилславното е критерия. Тоест истината е критерия. И за това също пан славизма, който в Прага, там, прави своя първи конгрес,
политическо движение. Там нас ни няма. В политиката ние не можем да търсим славянството. Славянството е в духовността. Защото неговите създатели на духовното славянство,
светите кирида методи, са светци, духовници. Те не са политици. Това не е политическа платформа. И за това ни е много добре трябва да знаем какво означава славянство,
панславянство, славянофилство, да не смесваме противоречиви в духовен план съставки и да робуваме на подобни хоризонтални каузи, губейки вертикалата към Бога. Славянството
се осмисля само като православно славянство. Като онова славянство създадено светите кирида методи. Когато те са създавали този сакрален
славянски език и великоморавците са били православни и поляците които те са кръстили са били православни всички са били православни и римския папа е бил православен.
Все още. Така че тогава всички сме били все още в една църква. когато обаче някои се отклоняват от тази църква те вече
не са в истината. Отстоява на отцветите кирида методи. Те са в нещо друго. Те са човекци, ние ги уважаваме, обичаме ги,
но не можем да кажем на лъжата истина. Не можем да кажем на нехристовото христово. така че е много важно да знаем смисъла на
делото на святите обрати кирида. На смисъла на славянството. Иначе ако влезем в чисто етническия генетическия план там
нещата са доста глупави. Примерно руския цар Николай II. Той руснак ли е? Генетически погледното не е руснак. Майка му е датчанка, баща му е
германец. Но духовно той е руснак. Той е руснак пар екселанс един от най-великите руснаци. Баща му Александър III си е чист германец.
И баща му е германец, и майка му е германка. Но той е руснак по дух. Така че ние трябва да гледаме духа, трябва да гледаме духовното. Самия свети Николай II
започва световна война с Германия. Заради тази война той губи живота си, губи всичко на земята и печери всичко на небето, разбира се. Но той, който е
половината етнически германец, се застъпва заради славянска Сърбия и губи царството си и живота си, така че той е истински руснак,
истински православен, истински славянин. По дух. По житейски избор. Докато генетично прекрасно след като е успял да внесе
спасителното православие в един германски ген от епоха няма. Така че много е важно ние да не се ограничаваме с телесната, хоризонталната част, която е важна.
Беспорно, тя не е за пренебрегвани и няма нищо лошо да си германец, французин и японец, нали? Но православието те просветвава. И когато ние говорим за Ден на просветата, трябва да знаем
за каква просвета става дума. За истинската светлина или за многоброните варианти на фалшивата. Ако говорим за истинската светлина, това е Светия Дух и нищо друго.
По-настоящем Светия Дух е тук при нас. Носителна истинската светлина. Той ни просвещава там истинската просвета. така, че не можем
да кажем в тези области всичко относително, ни пък лише сме най-правите, откъде на къде мито, всеки си смята, че е прав, и ремокатолици смятат, че са прави,
и протестантите смятат, че са прави, всичко относително, както знаем, е изобщо не е така. Съвсем не е така. Бог не е относителен. Всичко
е относително тук между човеците, но Бог, който е смисъла, той изобщо не е относителен, той е абсолютен. Божиите неща не са
относителни. Смисъла на човек е не е относителен, защото се отнася към Бога. Така, че нещата, които имат смисъл
за нас, важните неща са неотносителните. по относителните неща ние може да спорим, но те са неважните. По отношение на Божиите неща,
там е абсолюта. Божието е абсолютното. Бог е абсолюта. Това, това, което ни води към Бога не е относителна истина,
а е абсолютна истина. И тук много трябва да внимаваме, да не падаме в капана на релативизма. Не са относителни религиозните неща.
Не са равностойни църквите и лъжи църквите. Има истинска църква и има всичко останало. Тази истинската църква е
истинска в Абсолюта, в Бога. Нейните членове са относителни, всички ние членове на Православната църква сме относителни, грешни и всякакви. Но
църквата има за глава Христос и за това тя не е относителна. И не е все едно в коя църква си. В истинската или във всички останали. Защото истинската
е една, а всички останали са легион. Така, че ние трябва да знаем смисъла на славянството, смисъла на апостолската мисия на светите и Кирил и Методий, това чудо
историческо, което минава чрез нас, чрез българската държава, за да се осъществи. Това пък е великото достоинство на България. И когато говорим за славянство,
да не смесваме хоризонталната политическата страна, а да гледаме вертикалата. Вертикалата, това е правата линия на смисъла, от нас към Бога. И по тази линия на смисъла стоят
светите братя Кирил и Методий. Без тях и нямаше да достигнем до Бога. ние славяните, славяните, людите на Словото Божие. И за това ние трябва много ясно да
формулираме своето отношение към славянството. И много ясно да онагледим да създадем образи на това отношение. защото не е убедителен този образ в който буквите са
аба вагадежа за хоризонтално разположение. Без духовност. Не е убедително нашето преклонение пред буквите. Те създадаха буквите. Не, не създадаха буквите.
Те създадаха свещения език. буквите са средство към свещения език. Те ни просветиха чрез Словото Божие, а не чрез буквите Божие. Впрочем, не случайно първата буква на глаголицата е кръст. Тя показва смисъла на делото
на святите брати Кирил и Методий. Христовия смисъл, духовния смисъл на буквата. Защото ако буквата остане буква само, тя е смърт, тя убива, както се казва в Свещеното писание. А духа животвори. Така че буквата трябва да се
удухотвори чрез духа. Да влезе в Словото, ама не кое да е Слово. Насли славяни книги да четат, а в Христовото Слово, в Словото на Светия Дух. така че, в такава подредба трябва да търсим смисъла на славянството,
смисъла на България, и съвременната, и вечната, и да дадем образ, и да сътворим смисли, които да преповтарят този смисъл. имам предвид в художественни произведения, в поезия, в
изобразително изкуство, и така нататък, които да преподадат това разбиране за смисъла на нас, българите, и тогава ние ще подредим и историята си, и политиката си,
и самоусмислението си, без да имаме никакви забежки комплексарски или самоизмамнически, защото ако човек тръгне да мами себе си, може да успее с някакви самоизмами,
но кой ще бъде измамени? Той самия. Светоглед Новото предаване за православен поглед към историята, културата и съвременността с богослова Георги Тодоров по радио Зорана.