Джулая — Светоглед с Георги Тодоров

Пълна транскрипция

Абзац:

Започва Светоглед Предаването за православен поглед към историята, културата и съвременността с богослова Георги Тодоров по Радио Зорана Здравейте! Темата на днешната беседа е Джулая Става дума за тази българска традиция сутринта на 1 юли да се посреща Слънцето изгрева с песента на британската група Юрая Хип и Уско Утро Тази традиция е сравнително отскорошна Интересното е, че тя е уникално българска Никъде друга не се прави нищо подобно И макар, че никога не съм участвал в Джулая Тази тема ме кара да се замисля Защото аз съм част от нова поколение, което създаде Джулая

Което създаде почвата за да се породи това явление И ми се ще да обмислим заедно първо неговия произход, второ неговия смисъл и неговата перспектива Може да започнем първо с перспективата и да кажем, че перспектива няма Не, че ще изчезне, няма да изчезне, но и нищо значимо няма да проистече от тази инициатива Поради няколко причини Няма потенциал, няма енергия От какво се състои тази традиция? Песента на Юрая Хип Джулай Морнин Началото на летния сезон На морето Изгреват На изток И в обща едини това е всичко Няма

Енергетичен потенциал Защо? Защото няма мит Няма Личност Няма събитие В основата не стои Някакво Някакъв разказ легенда Ако Някой беше пострадал Ако Някой беше арестован О 70 и коя година За това, че искал да посрещне

Изгрева с Песента на Юрая Хип Ако на някой беше му паднал косъм от главата Във връзка с това нещо От това вече излиза мит И събитието започва да създава своя легенда От друга страна Ако България беше важна Емблематична страна Ако в това имаше много пари И се виждаше Как да се спечели от това нещо Можеше да се разработи Тази идея Да се направи фестивал

Голям Който да носи приходи Да се едат кебабчета Да се слуша на китара На огън От хиляди хиляди хиляди хора И тогава Щеше да заработи Комерциалния двигател Но България е Провинциална страна Малък потенциал Финансов Няма самочувствие

Няма кой да инвестира Няма да има приходи В този смисъл Комерциалната страна Няма да заработи А митологемата Не съществува Именно защото На никого Не е паднал косъм Не е паднал косъм От главата Във връзка с това събитие И в този смисъл Той е

Плоско Той е Банално Как се е създало събитието Аз честно казвам Не се вълнува много-много Защото Дали се е създало 81, 82, 5 или 8 Няма значение Някъде в 80-те години Някои Момчета, момичета Кой знае какви Решили да свират

И да Пеет това парче Сутринта И след това им харесвало И по-ше не го правят В това няма Абсолютно нищо лошо Нищо Особено Нищо забележително Един слабосилен Мит Една слабосилна традиция Която по някакъв начин Се е загнезала

Защо? Най-важното Защото Във България Слънцето Изгрява От към морето И защото Първи юли е Така съвъобразно Начало на летния сезон Така че В този смисъл Е добре да си на първи юли На морето

Може би това ти е първият ден След За студенти, ученици И прочее Минала юнската сесия За студентите Минала училището За учениците И първи юли Е добре да започнеш сезона В този смисъл Това е целият потенциал На това явление Сега казвам Типично българско явление

Като Имаме предвид Че разбира се Нито песента Е българска Нито се пее на български език Нито за първ път Е била изпята във България Нито Нищо няма в нея Което да е българско Нито се говори в нея За България Половин дума Половин буква

Няма за България В този смисъл Разбира се Става дума До някъде За чуждо поклонство Което пък е българска черта Но тук Не е това важното Важното е друго Важен е смисъл Там ще трябва да набегнем Нито Историята Генезиса

Е интересен Нито перспективата Посредственост Тук е посредственост там Просто Какъв е смисъл Защо Съществува това явление И то Именно във България Трябва да се върнем В 80-те години На 20-ти век

И Може би Малко по-рано В 70-те години Защото Самата песен Е създадена В 70-те години В началото на 70-те години Тя излиза в 71-та година И аз изпомня много добре Че При нас В нашата компания В нашия клас

В нашия випуск Става дума за английската гимназия Във Бургас Тази песен Пристигна 72-та година Така че Да кажем Полвин година След Нейното излизане На пазара В Великобритания Става дума за Третия албум

На Юрая Хип Look at yourself Погледни себе си Или виж себе си И Можем да кажем Че това е Така Програмното парче Най-дългото В Този албум Сега понятието албум Разбира се

Тогава означаваше много Ние сме във времето Вече на албумите След Сарджант Пеперс На Битлз Албумът Стана явление Вече не песента Е важната А албума И албумите На нашите Любими рок-групи Тогава бяха

Събития Ние чакахме С нетърпение Следващия Следващия На Любимата рок-група И разбира се Юрая Хип Вече беше Станала Любима С Така Първият

И особено Вторият албум Така че Третия Се очакваше С нетърпение И Когато Пристигна Беше на една бригада Лятна бригада Вече Ние бяхме Готови Да се

Възхищаваме На Новодошлата Тава Както тогава Се казваше Но Началото на 70-те години Първата петилетка На 70-те години Е особено Време Изобщо В историята На

Масовата култура От как Съществува Масовата култура Може би В цялата история На масовата култура Защо? Защото Масовата култура Е ниска Песните Музиката На масовата култура С какво се занимават?

С Разбира се Вечната тема За Любовта Аз те обичам Защо не ме обича Защо ме напусна Тези теми Тук там е Нещо Вляво в дясно Но В общи линии Се въртим

Около Съедна и съща Вечна тема Във масовата култура По определение Няма Философски Няма Вечни теми Няма Метафизични теми Не се говори За смисъл Музиката Музиката

Няма Музиката Това е Тавана На масовата култура Пуста младост Не се вракя Нали До там Или доклее младост Както Песента Попенчо Славейков Ах

Доклее младост Това е Горния таван Тавана На масовата култура Но Между 69-та Казахме Саджан Пепърс Че Конституира Албума Концептуалния албум Като нещо само по себе си

И от 69-та година Започна да се вдига Нивото на масовата култура Защото Благодарение на Електрическите инструменти Особено Електрическия орган Но и Изобщо на електрическата музика На Микрофоните Разбира се Това Даде възможност

На Много широка група От млади хора Да се включат В един творчески процес Няколи от тях С Поетични дарби Други с Музикални Трети с Философски И така нататъка И започна едно особено Явление

Именно Към 70-та година 69-70-та Което Приключи към 75-та Около 5-6 години Масовата култура Изведнъж Вдигна своето равнище И започна да се занимава С Вечни проблеми С смисъл на живота С

Амбициозни задачи Нали Jesus Christ Суперстар Рок-операта Нали И други Този процес Приключи Някъде Към 75-та С вълната На диското Диско Музиката

Върна Надолу Масовата култура И тя си взе Своето място Разбира се Винаги е имало Музиканти С претенции За Авангард За Експериментална музика Но те вече не са Масова култура

Те имат Своя специфична ниша Каквато винаги е имало И преди и след това Но Ако Истинската поезия Ако Философската тематика Религиозната тематика И прочие Не са били част от Масовата култура А са били ниши То в този период

Между 69-та И 75-та Особено от 70-та До 74-та Това беше един миг В който масовата култура Изведнъж Се издигна И Масово Младеща Слушаше Претенциозна Младежка музика Пинк Флойд

Емерсон Лейкен Палмър По това време Джизус Край Суперстар И прочие Тези неща Бяха масови И заедно с това Претендиращи Да са висока култура На Deep Purple Групата Имаше концерт С симфоничен оркестър И други подобни експерименти

Които Временно бяха масови И така Юрая Хип Се вписа В този Миг Исторически И разбира се Третия ми албум Влизаше в това число И специално Джулай Морнинг Също се вписа Имам предвид

Използването на орган Имам предвид Дължината на Самата песен На парчето Както се казва Обикновенно Масовите Парчета Са три минути Максимум Кажеш темата Припева Втори път Темата

Припева Инструментал Тема Припев И свършваш А тук Имаше Известен Симфонизъм Известно Разгръщане Не се бърза За никъде В този смисъл Част от

Точно този миг На Въздигането На масовата Култура В малко По-претенциозни Сфери Много важна Оговорка Тези Претенциозни Сфери Не означават Че

Техните носители Са били философи Богослови Или са разбирали Каквото е да е било Не Това бяха Младежи С претенции С мечти С амбиции С талант Но техният таван Беше нисичак Ние не трябва да смятаме

Че Носителите на тази Култура Са били Някакви задълбочени личности То се показа От следващите Десетилетия Те въобще Останаха на това равнище Дори Може би И паднаха Някой от тях Спремо това равнище

Не поддържаха Не поддържаха Това интелектуално Равнище Тази амбиция Не остана на това равнище Изтърка се Някой разбира се Си запазиха Не говорим тук За музикалното Равнище Или за Инвенцията За творческия потенциал

Имаше Изключително Талантеви музиканти Сред тях И те си Запазиха таланта Но ни говорим Тук за Височената Интелектуална Така Духовна Да е наречен Духовна претенция Вспадна

След този Извезден миг Това разбира се Напълно въже За Юрая Хип Клуминацията им Беше именно 70-те години До 74-та Пета Дори Бих казал Че към 75-та Вече се изчерпаха В това отношение

И така 71-та година Излиза песената 72-та Идва при нас Ние сме Потресени От Това откровение Разбира се Не само от това И други имаше Любими тогава Музиканти Певци

И прочие И Те придобиха Един особен Статут В България Така че Когато явлението Джолая През 80-те години Се заражда Някъде Във Варна То вече има стаж Има

Десетина години стаж Във България Като Част от Нашата Легенда От легендата На нашото поколение Легендарните Носители На нашото поколение И тук Трябва Блегнен Много важно

Че За съжаление Нашето поколение Което Наблизаше В живота В 70-те години В голямата Трябва Един днешен Живее С Онези Легенди С

Онези Система На ценности С Онези Координати Не сме Пораснали Продължаваме Да Смятаме Това За Образец Какво е

За повечето От нас Не за всички Но Във всеки случай През 70-те години Със сигурност Това беше Златен стандарт Юраехип Дип Пърпъл Цялата тази Хеви метал Така Кавалерия

Най-талантливите Разбира се Бяха от тях Лед Зепелин Битълз Бяха се разпаднали Така че Макар че Са изключително Талантливи Вече функцинираха По-отделно На малко по-низко равнище И Емблематичните групи

На България Почертавам България Не света Но за България Си останаха Именно тези Които през 70-те години Изгряха И вдигнаха нивото Ние Които бяхме Тинейджери През 70-те години Бяхме под властта На

Една двойна измама Пропагандна От една страна Пропагандата На комунистическия режим Във България Тази Утопия Комунистическата И от друга страна Това беше пък Западната култура И двете са Утопични И двете са измамни

Но Ние получавахме Двойна утопия И Представата Че Нашата Утопия Комунистическата Утопия Която вече беше Изчерпана Е Ако не Погрешна

То поне зле Изпълнена Провалила се Поради Лоши изпълнители Ние така смятахме Че идеята е добра Да има Равенство Да няма Експлуатация Работниците И селяните Да получават Това което са си

Изработили Да няма Милионери Милиардери Това го смятахме За правилна идея Но За съжаление Осъществена От Неподходящи хора От хора С нисък интелект С нисък талант Като нашия

Тодор Живков Като Хрушчов Или Брежнев В СССР Като Хонекер В Германия Изобщо Плеяда От посредствени личности Нито една От които не ни пленяваше И в този смисъл Пропагандата На Източния блок

Беше Вяла И слаба Аз дори Не познавам Нито един човек От моето поколение Което да е вярвал В тази пропаганда И да е бил Вдъхновен от нея Нямаше такива И това се доказва Най-просто Че нито един от нас

Не слушаше Музика Произведена в Соцлагера Нямаше такъв Примерно българска музика На нашите магнитофони Не съществуваше В Нашия клас Примерно Нито едно Българско парче В нито един магнитофон В нито един касетофон

Нито една плоча Никога не сме Слушали българска музика По никакъв начин Говорим за Поем на гимназията Студенството И така нататър Разбира се Нито едно Съветско парче Нито едно Полско Полско Чеслав Ниемен

Правеше Някакви там Експериментални музики От време на него Слушахме Унгарците имаха Една-две групи Там Омега И локомотив ЖТ Но И тях не сме ги слушали Нямахме ги на запис От време

Не по радиото Всичко беше Англоязично Не сме слушали Френска Не сме слушали Италианска Не Англоязично Англо-саксонско Та В този смисъл Тази двойна измама Беше важна Защото ние си мислихме

Че понеже Нашата пропаганда Социалистическата Е Вяла И Без енергия Без вдъхновение И никаква То Запада Е всъщност Альтернативата Той е добрата альтернатива Той е добрата

Културна альтернатива Сега за политическа За експлуатацията Та Война Виетнам Да Има минуси Сериозни Аз не познавам Някой от нас Да е Одобрявал Американската външна политика Но

Виж По отношение на културата Живеехме В Блажената Утопия Че На запад Всичко се прави Добре Че там е талантливо Че там е Свободно Че там е красиво Че там е истинско

Абе Че там се случват нещата Там е центъра На нашата меродавност Това Това Определено Беше Съзнанието На моето поколение Цялото И разбира се На следващото До 10 ноември И малко след това

То беше Отвъдно Недостъпно И В този смисъл Безгрешно В Средите на моето поколение Никога Не съм чувал Една Критична Бележка Едно критично съждение Относно

Западната култура Не че харесвахме всичко Да Този е страхотен А он е Безинтересен Но той понеже Не е тълнатлив А иначе Координатната система Е добра Впрочем Никой не поставяше Под съмнение Тя беше такава

Каква то е Тоест Естествена Природна И в тая природа Има Хубави плодове Има и лоши плодове Но това беше Естествената среда В която ние живеехме Ние не живеехме В българската култура Поне в музикалната култура По никакъв начин

А музиката Тогава беше Водещата медиа Водещия медиум Чрез който Ние възприемахме Цялостната култура Нека сега да чуем едно Православно песнопение И след това ще продължим С темата Достойно ест Яково Цялостната култура Цялостната култура Цялостната култура

Цялостната култура Цялостната култура Цялостната култура Цялостната култура Цялостната култура Цялостната култура Цялостната култура Цялостната култура Цялостната култура Цялостната култура Цялостната култура Цялостната култура Цялостната култура Цялостната култура Цялостната култура

Цялостната култура Цялостната култура Цялостната култура Цялостната култура Цялостната култура Цялостната култура Цялостната култура Цялостната култура Цялостната култура Цялостната култура Цялостна култура Цялостна култура Цялостна култура Цялостна култура Цялостна култура

Цялостна култура Цялостна култура Цялостна култура Цялостна култура Цялостна култура Цялостна култура Цялостна култура Цялостна култура Цялостна култура Цялостна култура Цялостна култура Цялостна култура Цялостна култура Цялостна култура Цялостна култура

Цялостна култура Цялостна култура Цялостна култура Цялостна култура Цялостна култура Цялостна култура Цялостна култура Цялостна култура Цялостна култура Оте ви не излечено Воплоша гося Христа жизнодавца Страхом прослави Няма съмнение, че Цялостна култура

Цялостна култура Цялостна култура Цялостна култура Цялостна култура Знаем, че в соцлагера и в България постоянно се критикуваше западната култура, че е опадъчна, декаденцка, такава и такава. Ние сме ги слушали тези работи хиляди пъти, тези твърдения за нейното декаденство, за нейното опадъчност, че не е нещо истинско и прочее, но никой не вярваше на тези неща. Ако погледна сега на тази култура, ще видя, че да, наистина тя е декаденцка. Тя наистина е опадъчна в 90% от своите твърби. Но тогава това не ми и хрумваше. Смятахме, че комуницистската пропаганда е неадекватна, тя е политически мотивирана, което е факта, разбира се, че тя задължително отхвърляше всичко, Освен протестните песни на Запад, а тук там е като някой протестна песен, се смяташе за нещо добро, но иначе останалото беше опадък. За нас обаче тази наша пропаганда беше невалидна и смятахме, че рок-културата не само рок-музиката, а рок-културата беше нашата култура. Ние и принадлежахме. Рок-музиката, впрочем, беше ракетата носител на една цялостна рок-култура. Говорим за светоглед, говорим за изобразително изкуство, говорим за поезия, говорим за музика. Всичко това се носеше от музиката, на крилете на музиката, но заедно с музиката се носиха и текстовете. Това е светогледа. Той се съдържа, разбира се, и в самата музика.

Покрай албумите влизаше тук и изобразителното изкуство на онази култура. Правяха си понякога и филми, свързани с рок-културата, така че нашата култура, ние бяхме по-топени в тази рок-култура. Това беше нашата култура. Не, че сме били някакви диссиденти. Може и да сме били в смисъл, че не приемахме соц-културата за свое. Това със сигурност. Тя не беше наша. Ни не беше интересна. Не четяхме тукашната поезия. Не четяхме тукашната проза. Не се интересувахме. Докато, примерно, поезията на Боб Дилан ни интересуваше. Вълнуваше. Или пък да кажем на Джон Ленън и така нататък. Сматахме, че това е нещо истинско и важно.

В този фон, на този фон, нека да разгледаме сега феномена Юрая Хип. Защото това е един много особен феномен за България. Тази група има и до ден днешне своите послеватели по света, но тя не успя да се наложи в англосаксонския свят. Нито в Британия, нито в Щатите Юрая Хип не постигна статус на свръх. Звезда. Да, обломите им бяха успешни там, известно време, точно в 70-те години, в срезата на 70-те години, но в сегашните, ако погледне човек, сегашните класации на стоите най-велики групи, на стоите най-велики пести, на стоите най-велики певци, на стоите най-велики всичко, ще видим, че Юрая Хип отсъства. Няма в стотицата. Като в стотицата влизат групи, които във България нямат почитатели или почти нямат. Да ни кажа, не сме ги чували, особено в американски. Инструменталисти, които за нас нищо не говорят, така в обществен смисъл, в обществен план, но отделни хора се ги чували и десенят сигурно, но обществото, българското общество не ги познава. Изведнъж Юрая Хип, които са погребани и забравени в англосаксонския свят, изключвам техния тесен фен-клуб, който продължава, но този фен-клуб, да не забравяме, е от тогава за Рибен, от 70-те години. Това са недообитите техни фенове, а не, че продължават да са тиражират или да са интересни за съвременните. Не са. Във България имаме една тотална диспропорция спрямо това, което е в англосаксонския свят, т.е. за тяхната родина. През 70-те години те бяха не в чарната десятка, бих казал в чарната тройка, а може би са били и най-знаменитата група в България за българските тинейджери тогава.

И през 80-те години също. Във всеки случай в тройката. Как си обясняваме този феномен? При положение, че те не бяха стъпвали в България. Нито един от тях. Може би това е първият фактор обаче, който играе в тяхна полза. Налече с останалите групи, западни, разбира се, но те не бяха от този свят. Те бяха отвъдни. Т.е. недосегаями. Т.е. безпогрешни. Ние не виждахме тяхната лоша страна, тяхната банална страна, тяхната слаба страна, тяхната пошла страна. Не. Ние ги виждахме. Примерно, нека да вземем един пример на нашата действителност. Ако приемем, отец Христофор Събев, в мига, когато организираше бдения със свещи около Си Александър Невски, имаше нещо красиво в тези бдения.

Представяме си, нали, 90-та година, нощно време, без създрешение на святия синод, разбира се, по своя инициатива прави, организира дейни и отива там, стотици хора, носят свещи, красиво става, нощно, интересно. Ако случайно Христофор Събев беше се ударил в тротуара и беше умрял тогава, той до ден днешно ще да остане с аурата на нощните бдения, един вечно млад и вечно вдъхновен отец Христофор. Тогава вкисна се филографията му, вкисна се личността му и сега ми се срамуваме от него. Унези бдения изведнъж се оказаха доста кухи и най-малкото двусмислени. В никакъв случай не са нещо героично, нещо прекрасно и човек не бе отишъл на такова. Тези неща, които идваха до нас, да кажем, музиката на Юрая Хип, техните концерти и прочее, бяха точно такива, като нощните бдения на Христофор. Една извадка без човека, сам по себе си, а някакъв негов аватар, някаква част от него, но не целия човек. Ние ако се вгледаме, да кажем, в биографията на вокалиста на Юрая Хип, Дейвид Байрън, който се пропи човека и почина от алкохолизъм, някак си не ни е интересен. Той като човек, разбира се, не можем да го съдим, Господ го съди, но като мит, като идол на нашата поколение не се вписва. Не ни е това идеалът, в никакъв случай, но в 1971 година, когато е пял с Юрая Хип, това е бил неговото нощно дейение, неговия звезден миг. И понеже ние не сме го познавали, той не е от нашия квартал, и като седнем, като изпием по една бира, и като го чуем какви ги плещи, и кажем, чай сега, нали, хубав гласия момчета, обаче, горният му етаж отсъства. Не, нямаме такова видение за него. Ние го виждаме само в сублимния момик, когато той изпява там, съответния албум на Юрая Хип и ние друг Дейвид Байрон не познаваме, ние друг Кен Хенсли не познаваме, ние нищо не познаваме, освен в техния най-сублимен момент, който е еманацията на най-доброто в тях. Така че това фетишизиране до някъде се дължи и на факта, че те бяха отвъдни. Те бяха недосегаями.

Когато през 2010 година тук е доеде Боб Дилан, аз отидох на неговия концерт. Това е единствения концерт на някаква мега звезда, на която съм отишъл. Най-вероятно ще бъде и последния, защото бях толкова разочарован. Боб Дилан, барда, поета, пророка на онова поколение. Християнина. Тук се показа, да ме проси Господ, глупав, бездарен, примитивен, недостоя за самия себе си. Аз така си мислих, ако той знаеше кой е Боб Дилан в нашето съзнание, то нямаше да се появи така на сцената. Нямаше с този репертуар, нямаше с този глас, нямаше с това всичко. Всичко в този концерт беше пошло, посредствено. Да не беше идвал. Аз винаги съм харесвал неговите парчета, неговите стихове, неговата музика. Но този концерт беше срам за мен. Аз с срам слушах, изчервявах се сигурно от срам и с срам си излязах от залата. Горе-долу това се случи, разбира се, и с много други такива идоли. Това се случи, впрочем, и с Юрайхи.

И те, идвайки тук, съвсем, съвсем отстъпваха на пиадестала, на който ги бяхме поставили. Дори не можеха да себе си да изиграят себе си на пиадестала. А защо пък точно Юрайхип бяха водещи във България? Това е един много интересен въпрос, който вероятно може да се проучи и социологически, и биографично. Много фактори има. Един от факторите, обаче, трябва да се отчете. Става дума за личен вкус. Не нашия личен вкус, а личният вкус на един определен човек. Поне в моите среди тогава, музиката от Запада идваше основно, като изключим плочите, но плочите бяха следствие от това, което слушахме, а ние слушахме радио. Радиото беше нашата медия за контакт с новото, което се появява там някъде на Запад. И това радио беше свободна Европа, но не на български, а на румънски. Там бяха нашите. А именно, имаше едно предаване, Метроном, което на румънски пускаше всичко най-добро, което се появява в англоязичния рок. И всички ние оттам си сверяхме часовника. И водещите на това предаване, аз дори си спомня им имената от тогава, Корнел Кириак беше единия, после го убиха, 75-та година, при някакви много, бих казал, така смътни обстоятелства.

Не беше политическо убийство, изглежда. Нещо друго беше. Другия беше Радо Теодор, но и двамата бяха фенове на Юрая Хип. До така степен, че шапката на предаването беше по парча на Юрая Хип. Те не само следяха какво ново произвеждат Юрая Хип, но разбира се и редовно ги пускаха. Тук е много важно да отбележим, че ние бяхме закърмени с тази музика, формирани, отпечатани с тази музика. Защото ми било да смятаме, че ние избираме нашата култура. Точно обратното е. Ние биваме избирани от нея. Много важно е да си даваме сметка, че винаги ние сме продукт на нашата култура. Ние сме формирани, изградени от нея. И с това се обяснява защо нашето поколение харесваше именно Ди Пърпъл и Юрая Хип и Лед Зепелин, докато предишното поколение харесваше Елвис Пресли и Литъл Ричард. Това е изключително важно, че ние сме восъка, който се отлива в калъпа на нашата цивилизация, на нашата култура. И понеже нашата култура беше формирана като западоцентрична, като англо-саксонска,

затова ние слушахме англо-саксонската музика. И понеже тогава там на мода беше точно рок-музиката, рок-културата и то точно тази рок-култура, която в 70-те години избоя, с претенции за класичност, с претенции за дълбочина, с претенции за височина. Точно за това, на нас пък това много ни хареса. Разбира се, ние също сме като участници в процеса, той е двустранен. Но ние обикновено смятаме, че ние сме единствените, които избират и пропускаме да видим мощното въздействие на самата културна матрица, която се отпечатва върху нас. И ние сме продукти на тази матрица. Лошото е, че веднъж, то е хубаво лошо, но е факт, че веднъж отпечатани, ние много трудно можем да се размагнетизираме, да се преконституираме, да се преизобретим, както се казва, или да се преобразим по-християнски. Защото веднъж създаден, човек се формира някъде в гимназията и студентските години.

Между, да кажем, 15-та и 25-та година, в това десетилетие, каквото си чел, каквото си видял, каквото си чул, ти се отпечатва, формира. Преди това още се ориентираш. И когато вече... прага на съзряването, естествено, когато ти преминаваш през този праг, осмислиш света, отговаря си на основните въпроси, това, което е налично в момента, като култура, те формира. И се създават твоите любими композитори, любими писатели, любими художници и така нататък. И, тук е много важно, че в повечето случаи,

за добро или за лошо, те остават за цял живот. Ние ставаме запалянковци на нашата младост. И това, което се е случило да бъде на мода по време на нашата младост, ние го приемаме за наше, за цял живот. Ако тогава си станал фен на футболния отбор на Барселона, оставаш за цял живот фен на Барселона. Ако си станал фен на Юрая Хип,

за цял живот на Юрая Хип. Ако си фен на Антониони, за цял живот на Антониони. Младци на са човечите, които съумяват да продължат да се развиват след приключване на младостта, и да ревизират своето фенство, своето запалянкоство, да потърсят причините, корените му, да го

анализират такова каквото е, а не такова каквото им се струвало, когато са били на 15 или 20 години. Този смисъл Джолая е дългия шлейф на хора от моето поколение, импрегнирани с Юрая Хип в 70-те години или 80-те, кой когато е стигнал и когато Юрая Хип

бяха легенда и след това рециклират, т.е. преживят, преживят тази културна материя цял живот и я преподават на синове, внуци, на

журналисти от следващите поколения, на диджея от следващите поколения и така нататък. Така че този феномен Юрая Хип в България легендата отвъд някъде, там където

тя вече не съществува забравена, изветряла, погребана, дискредитирана. Но тази легенда отпечатана веднъж в нашото поколение, а нашото поколение да не забравяме е много важно в исторически план, това беше поколението на Прехода.

Защото Прехода, който станава в България в 89-та година и ако го разпъне малко, да кажем 88-та, 9-та, 90-та, 91-та, там някъде станаха събитията, този Преход

до голяма степен определя дневния ред на България до ден днешен. този избор, който направихме тогава, прозападен, разбира се, той и до ден днешен остава валиден. В този смисъл, нашето поколение, поколението

закървано с... защото тези, които в 89-та година бяхме на плюс-минус 30 години, 35, 40, 25, или вече бяхме в активна възраст и вземахме ключови позиции,

или скоро навлизахме в активна възраст, т.е. ние носихме нашата култура от 70-те години обаче, кога сме били тинейджери, в 90-те години кога сме вече на власт.

И в 90-те години, кога се ковеше са време на България, моето поколение наложи своята културна парадигма. И тогава се конституира именно този консенсус цивилизационен, тази безкритичност и до тен днешен. Бих казал,

тази глупавост на обществото да не може... Няма да чуете във България критика на Джон Лено. Никъде. Това е табу. Това е същена крава. Няма да чуете критика на Битлз. няма да чуете критика на Роллингстоунс. Няма да чуете критика

на никой, който е част от тази култура. Това са само същени крави. Културните носители на западната цивилизация от 60-те, 70-те, 80-те години са табу. Ние

фактически сме неспособни да мислим за тях. Защото ти когато си безкритичен в главата ти не протича мисловен процес. Те са изключени от критичното смисление. това е

много тежка диагноза. Защото същата тази култура в нейната собствена родина разбира се бива критикувана от всякъде. Отляво, отясна, отгоре, отдолу.

Примерно аз си спомням когато излезе концерта на групата Deep Purple с лондонския симфоничен оркестър. Че там в един от ключовите коментари

беше, че не мога казвать там един диригент класически беше казан не мога казва да търпя посредствеността на нас да кажа, че Deep Purple са посредствени. Това

нямаше как да бъде вкарано в едно изречение. Deep Purple и посредственост в едно изречение изречно от българин не се среща. Да, в Англия мога да им казвам да са посредствени. Не мога да понасам

претенциите, която е в съчетане с посредственост. това беше изразът, доколкото го помня. Мога да ги критикуват за китч, мога да ги критикуват за така неостатъчен талант. Мога да ги критикуват за всичко. За спад. Но

ние не можем. Ние не ги критикуваме и до ден днеша. Те са извън класацията. И това обяснява и феномена Джолая в България. Защото този феномен не може да се случи в Великобритания. И там има източно крайбрежие. И в Щатите има

огромно източно крайбрежие, където слънцето изгрява от изток. И там сезона започва на 1 юли. Но на никой няма да му хрумне глупавата идея на 1 юли да се изтапанчи на някой плащ с китарата и да пее Юрая Хип. И ако някой му хрумне,

то си е за негова сметка. Да си запали там един лагерен огън и да си изпея песничката и се прибира. От това не може да стане обществен феномен в нито една от тези държави. В България обаче стана. именно поради тези фактори. Че те са извън класацията. Че те бяха една отвъдност

за тогашната СОЦ България и че нашото поколение, което е зевластта на 10 ноябри и малко след това беше закърмено с този светоглед, с тази културна храна, с тази културна парадигма. Така че феномена Джолая макар и посредствен сам по себе си и до някъде

е периферен, той няма столица, той няма собственик, носител. Ако имаше някаква личност, да кажем, някакъв продуцент или музикант, който пръв героично го е изпял на първи

или 80 и коя година, едик къде си примерно, той вече да е собственика на бренда. Да, но тъй като и това няма, явлението ще си живурка, така то няма да умре, няма и да преуспее. но, въпреки

неговата посредственност и в крайна сметка изчерпаност, ние не трябва да го подценяваме, защото чрез него ни можем да разберем себе си. Нека сега да чуем още едно песнопение, малко да си изплакнем съзнанието, след което

ще се върнем към темата за джолай. Събължение, събължение, чрез него ни бъде, което ни бъде, което няма, което няма, което няма,

което няма, което няма, което няма, което няма, което няма, което няма, което няма, което

няма, което няма, което няма, което няма, което няма, което няма, няма, което няма, което

няма, което няма, което няма, което няма, което няма, което няма, което няма, което няма,