ЗАПОЧВА СВЕТОГЛЕД Започва Светоглед. Предаването за православен поглед към историята, културата и съвременността с богослова Георги Тодоров. Здравейте! Темата на днешната беседа е Мелетий Метаксакис и конгреса от 1923 година. Навършиха се 100 години от лъжеименния всеправославен конгрес, който е проведен в Цариград от 10 май до 8 юни 1923 година. Наричаме този всеправославен конгрес лъжеименен, защото не е всеправославен. Самото понятие конгрес е главно превод от английски. Гръцки е съвещание. Синедрион. Панорсодоксос синедрион. Всеправославно съвещание. Защо казваме, че лъжеимен това название? Защото не е всеправославно. В него участват представители на пет поместни православни църкви.
Веднъж сме коментирали това съвещание. И много важно е, че заглавието е измамно, защото може да се нарича по друг начин. Но след като в самото заглавие е заложена една лъжа, една неистина, това означава, че цялото съдържание е неистино. Че измамата е същността на събитието, а не нещо вторично. То е замислено като измама. Защо е толкова важно това нещо? И трябва да изясним няколко важни въпроса. Кой ни мами, защо ни мами и как ни мами? Ние общите отговори на тези въпроси ги знаем. Кой ни мами? Мами ни сатаната. Защо ни мами? Защото е баща на лъжата. Защото своето си прави. Какво друго да прави, освен да лъже? Защото е враг на истината.
Тоест на Христа. За това ни мами. Но, как ни мами? Първото ни мами чрез човеки. Чрез личности. Чрез държави. Чрез нации. Чрез политика. Чрез геополитика. Чрез цивилизации. И ние неведнъж сме коментирали това събитие. И сега се връщаме към него връзка с 100 годишнията. Да влезем малко повече в подробностите. В същността на явлението. И да разгледаме главните действащи лица.
От една страна Мелетий Метаксакис. От друга страна Великобритания. Антантата. Руската революция от 1917 година. Всички тези фактори политически, геополитически, лични са свързани в това събитие, лъжеименния всеправославен конгрес от 1923. Нека да разгледаме първо историческия и геополитическия контекст. Голямото геополитическо събитие, на чийто фон се развиват по-малките събития, които в случая ни интересуват, е Първата световна война и нейните последици. Като казвам, Първата световна война, включвам, разбира се, и Руската революция от 1917 година и другите, пряко свързани с тази война събитие. Теча войната. Мали, 14, 15, 16, 17 година. Става Руската революция през 1917 година. Идва 18 година. И България тук играе една така спусъкова роля, защото когато ние биваме бити при Доброполе, пробива при Доброполе, Англо-френската съюзническата армия разбива българските позиции при Доброполе
и започва отстъпление. Българското отстъпление Случва се Солунското примирие. На 29 септември, 1918 година. След Солунското примирие, България излиза от войната и започват да падат доминото. Първо пада Турция. На 30 септември, 1918 година, е подписано Мудроското примирие между Англия и Турция. Турция излизва от войната. Много скоро след България. След това Австрия и най-края и Германия. Нас не интересува обаче в случая Османската империя, която излиза от войната. Като победена, разбира се. На 12 октомври, две седмици след като Турция излиза от войната,
по-малко от две седмици, подава оставка цари-градския патриарх Герман в Истанбул. Герман пети. И престола остава вакантен. Изберат местоблюстител. Но патриарх вече няма за известно време. на 13 ноември 1918 година французите и англичаните завземат Истанбул. Влиза войската на Антантата в Истанбул.
А френският генерал Луи Франше Деспере влиза на Бялкон в Цари град. Един вид, както на времето Мехмед II влезе на Бялкон и го завладя града, така и ние християните си го връщаме. Града е окупиран във военно отношение от победителите, от Антантата. на първо място
Англия, второ Франция, Италия, тук таме и гърци се вреждат като победители и започва окупацията на Истанбул. Султана още е Султан. Един вид държавата функционира, Османската империя, но е ясно,
че предстои тя да бъде доста окастрена след мирния договор. Но мирния договор се подписва малко по-късно в Севърския договор. Между времено знаем, че се подписват другите договори с Германия, с Австрия,
с България. Но през 1919 година започва гръцко-турската война. Гръците решават да използват момента, докато желязото е горещо и да осъществят своята мегали идея, своята велика идея за възстановяване на голяма
гръцка национална държава, на територията на ненационалната ромейска империя, с столица в Константинопол. И така те дебаркират с 20 тиерна армия в времена на
Измир и са посрещнати, разбира се, от християници, които са положената на населението в Измир. Гръцкото население ги посеща с ентузиазъм, разбира се, турското население ги посеща като
окупатори. Турската армия отстъпвала безпорядък. Поначало турската армия вече е победена на всички фронтове и на юг, там, в Арабия и на север, тук капитулираха. така че нямат съпротивителни сили.
Тук таме има съпротива след тълко един месец така отстъпление, чийто идеен вдъхновител е Мустафа Кемал, бъдещия Ататюрк, спасителя на Турция. но правителството в Истанбул не одобрява неговото самооправство. Той кое, че ръководи армия
без да се починява над централното правителство. и на 1920-та година Мустафа Кемал създава времено правителство в Анкара през априлу. Тоест антитеза на султана в Истанбул. Те връждуват тези две правителства. Междувременно, понеже
Турция е частично окупирана от французи, от юг, италианци, британци там в Ирак и този район настъпват нагоре в Несопотамия. И Мустафа Кемал започва да въвява също французите
и доста успешно. Така, че французите са принудени да подпишат едно примирие след като губят. Част от тяхното оръжие остава в ръцете на кемалистите и те, разбира се, се въоръжават също гърците. Междувременно,
гърците настъпват на север, стигат до мраморно море. Вече активно ги подкрепят британските войски. Дори правителството в Истанбул няма нищо против, защото те се противостаят на кемалистите, на националистите.
И така Гърция де факто нарушава примирието, което е било сключено, линията Милун, така навечената Милун. Той се започва да се държат малко извън закона,
извън международното право. Подписаните до тогава договори. на 10 август 1920 година е подписан севърския договор между Антантата и Султанска Турция. Но между времено в самата Гърция става едно събитие.
Крал Александър I умира при нещастен случай и при изборите, които следват през ноември партията на Венизелус, националистите на Венизелус губят катастрофално и
на гръцкия трон се връща Константин I, крал Константин, който беше изгонен, понеже той е прогермански настроен. Беше изгонен, когато Венизелус, националиста, който е проантантата настроен, взе властта
и разбира се, когато капитулира Германия и за общо нейните съюзници, Константин беше нежелан в Гърция, но след смъртта на Александър той се връща и хората на
Венизелус биват подгонени от новата власт, защото в Гърция се получава нещо, като почти гражданска война между роялистите, хората на краля, венизелистите, хората на
Венизелус. Такъв човек на Венизелус е именно Мелети Метаксакис, който прави една изключително акробатична кариера. Тук към Ирусалим, тук към
Кипър, след това скача в Атина и ще видим след това, че скача и в Америка, оттам в Цариград, оттам в Александрия, навсякъде. Изключително динамична фигура,
изключително енергичен човек. Ние гледаме на него отрицателно заради неговата отрицателна роля в православието, но от друга страна трябва да оценим неговата енергия. Такива
енергични, нагли, безкруполни деятели вършат много работа в историята. Къде за добро, къде за лошо, но обиктвенно за лошо, но от тях има какво да се поучи, как да се
правят някакви неща в историята. Именно с енергия, с активност, с хиперактивен. Но когато неговия патрон Венизел, с който го е поставил на ратинския престол, бива изгонен. Естествено,
че и Мелети малко след това напуска тина и заминава за Америка. Ние няма се занимаваме с неговите деяния в Америка, които са отделна тема, но така или иначе
той е изгонен от тина и дори осъдена от синода на Еладската църква. Между времено, през ноември 1920-та година, изключително бурни събития, генерал Врангел, барон Врангел,
с 150 хиляди в Руси, се евакуират от Крим и от южните части на Русия и идват в Истанбул. Така, че не му стигат на Истанбул турците, които живеят,
гърците, арменци, които са огромни проценти от населенето, не му стигат британските, френските, итальянските окупационни сири, имидват и 150 хиляди Руснаци. Гръда става изключително
международен и шарен. Гръцката армия продължава да настъртва, но в началото на 1921 година тяхното настъпление е изпряно при Иньоню. Заметите битки при
Иньоню са първото голямо поражение на гръцката армия. Британците подкрепят гръците, макар и неофициално, докато Франция признава Ататюрк, Мустафа Кемал, Италия също,
така че малко между съюзниците от Антантата, от Енстана Британия, от друга страна, Италия и Франция, т.е. един вид папските, ремокатолистските държави, се получава много сериозно
разминаване. И Британия е твърдо на страната на Гърция, докато Англия и Франция гравитират към Ататюрк, който е републиканец. Ататюрк, а освен това
към Ататюрк гравитират разбира се и болшевиките, признават го и му изпращат доста голяма помощ. Ататюрк много ловко знае страха на Запада от революция от типа на болшевишката и за това
извива ръцете на Запада, че един вид може да се излиза с болшевиките. Между времено, гръците решават направително стъпление, минават река Сакария и там се длъскат
в решаващата битка отсреща Сарата Тюрк и турците и в общи линии това е прелома във войната. Битката при Сакария завършва с победа на турците и гръците макар и организирано,
но започват да отстъпват. Настанал е прелом във войната. Това е края на 1921 година. И точно тогава, в края на 1921 година, когато всичко ври екипи, когато не се
знае в Истанбул накъде ще тръгнат нещата, се преминава към в Цариград се преминава към избор на Цариградски патриарх и на 15 декеми 1921 година Мелетий Метаксакис, който
Съединените Штати, човека на Венеделос, бива избран за Цариградски патриарх. Оттук можем да кажем, че започва по същество нашата тема. Важното е да видим какви са геополитическите
особености на ситуацията. Откъде черпим данни за събитията в църковно отношение? Ние в България нямаме почти нищо издадено на тази тема за голямо съжаление, защото не можеш да разбереш историят на православието без да изследваш
този конгрес, Мелетиявият конгрес. Той е ключ. Разберем ли веднъж Мелетиявият конгрес всичко станало съвсем разбираемо, защото е повторение на същата схема до ден днешен. Примерно Лъжият събора в Крит е повторение в много отношение
на Лъже всеправославната конференция в 1923 година. Най-подробното издание на документи, на църковни документи, свързани с тази тема, се нарича книгата Мелетия Метаксакис и английската дипломация от Андреас Тилиридис.
Той е кипърски гръг, но вече не се казва Андреас Тилиридис, а се казва митрополит Макариос и е архиепископ на Найроби, столицата на Кения. Сега този Андреас Тилиридис
е ликопитен с това, че първо е родом от Кипър. Кипър дълго, дълги десетилетия, векове е под прякото или не прякото управление на Великобритания. Второто нещо, той е архиепископ на Найроби, Кения,
която е привъща на британска колония. Т.е. виждаме така повтарящи се матрици в изгаждането на един деятел. Той е от една страна като учен изследовател на тези документи. Книгата е издайна в 1984 година. 832 страници, а след това става църковник и израства пързо до архиепископ на
Найроби към Александрийската гръцка патриаршия. Та, първият най-интересен документ в тази книга се отнася до избора на Мелитий Метексакис и ето какво пише Сър Хорас Рънболт. Това е върховният комисар. Британският върховен комисар. Пише, разбира се, в централата в Англия. Казва така. Вързка с някакви телеграми,
които върховният комисар на Съединените щати отказал да изпрати. Ние казвам, можем да ги изпратим, няма проблем. Но мисля, тук вече цитирам, че всичко, което по-нататък има тенденция да ни идентифицира с Мелитий, трябва внимателно да се избягва. Особено след като се направи капитал от присъствието на британски офицер за паспортен контрол и съвсем младши британски офицери в цивилно облекло
на избора, на патриарха. Тези господа, които отидоха в частно качество, бяха изтъкнати на видно място и послужиха като основа за допълващо споменаване на Великобритания. Тълкуването отвън е, че британските власти са помогнали за провеждането на изборите, докато аз и отговорните членове на моя екип стриктно сме се въздържали от всякаква видима намеса. Крайна цитата.
Много внимателно трябва да се спрям на всяка дума в този доклад на Варховния британски комисар в Константинопол. до Варховно министерство в Лондон. Първото, че всичко, което по нататък има тенденция да ни идентифицира с мелети и трябва внимателно да се избягва. Тоест, от там нататъка
те избягват да документират, да казват неща, които биха могли да ги идентифицират с мелети. и тук е още по-интересното, че там на избора на патриарха са присъстали в частно качество трима британски офицери. единия е бил офицер за паспортен контрол и двамата младши британски офицери
в цивилно облекло. Сега, какво търсят те на избора на патриарх? Тримата? Нито са православни, нито са журналисти. Те са от окупационния корпус. Естествено, че те са пратени от върховния комисар, от Рамболт, сир Хорас Рамболт. но той не иска това да се знае. Не иска това да се афишира,
защото е било разкрито и са били така обговорени. Но казва аз и отговорните члените на моя екип стрикно сме се въздържали от всяка видима на меса. Думичката видима е ключовата. Значи ние, че са месим,
месим се, но не го правим видимо. ясно е, че при положение ще държат властта в Константинопол. Върховния британски комисар е главния. Той е хегемона в Константинопол. И при това положение има хиляди начини да въздейства, без това да е видимо. Но
в случая дори е станало видимо чрез тези тримата офицери. Той така пред своите началници иска да я казва, не бяха. Казва в частно качество. Те не бяха официални представители. Тоест ние имаме пряка на Меса
на Великобритания в избора на Царегаския патриарх Мелетий четвърти. Което обаче е прикрито от върховния комисар. И за напред се казва, че трябва всичко да се прикрива. Да няма
видими следи. В този смисъл ние не трябва да очакваме, че в следващите действия и документи ще има някакви кои знаи какви видими следите ще си разкрият с пътиите. не. Точно обратното. Трябва да се прикрива това нещо. Означава какво? Означава, че
Британия има пряки интерес от избора на Мелетий Метексакис и че този интерес трябва да бъде скрит. Т.е. трябва да бъде тайн. Османското правителство как реагира на този избор той е безсилно. Изпраща едно писмо до Върховния комисар
британския в който му казва, че бил противоречаст на закона, че там митрополита който е задействал този избор пристъпи чрез избирателни органи също не съществуващи в закона до избор на религиозен водач
когато императорското султанско правителство не можеше да счита за вселенски патриарх в лицето на бившия митрополит на Атина, чиято гръцка националност наред с другото е причина за изключване от патриаршески функции като си има предвид,
че носителя на тази титва трябва да е от отоманска националност родена от отомански баща. Крайна цитата. Т.е. Един формален протест но те са безсилни защото властта е в ръцете на Великобритания. И така Мерети Метаксакис
насред войната все още гръците са настъпващи към Константнопол британците решават да подпомогнат своят човек и да го сложат на коронилото на царегарската патриаршия докато са на власт защото макар че в съм момента не са заплашени
на своята власт но никой не знае в бъдеще и какво ще стане. Нека да изслушваме много песно пение и след това продължаваме. Субтитры создавал DimaTorzok. Субтитры создавал DimaTorzok. Субтитры создавал DimaTorzok. Субтитры создавал DimaTorzok. Субтитры создавал DimaTorzok.
Субтитры создавал DimaTorzok. Субтитры создавал DimaTorzok. Субтитры создавал DimaTorzok. Субтитры создавал DimaTorzok. Субтитры создавал DimaTorzok. Субтитры создавал DimaTorzok. Субтитры создавал DimaTorzok. Субтитры создавал DimaTorzok. Субтитры создавал DimaTorzok. Субтитры создавал DimaTorzok. Субтитры создавал DimaTorzok. Субтитры создавал DimaTorzok. Субтитры создавал DimaTorzok. Субтитры создавал DimaTorzok. Субтитры создавал DimaTorzok.
Субтитры создавал DimaTorzok. Субтитры создавал DimaTorzok. Субтитры создавал DimaTorzok. Субтитры создавал DimaTorzok. Субтитры создавал DimaTorzok. И така в края на декември, т.е. на 15 декември 1921 година, в края на годината, Мелепти Метексакис е избран с помощта на Великобритания за Цариградския патриарх. И разбира се с помощта на Венизелус, защото двете партии в Гърция, които се борят за власт, са Венизелистите и Роялистите. Битката е в Атина, битката е в Цариград. и в Америка, където е Мелепти Мелепти. Там също има противници на Венизелус и продъжници. На път от Нью-Йорк за Цариград, Мелепти откъде ще мине? Има най-различни варианти.
Не, той минава през Лондон. Ето един документ във връзка с неговото перебивание в Лондон. Премьер-министрът Вчера прие Монсеньор Мелептиус Метаксакис, бившия архиепископ на Атина, който наскоро беше избран да оглави Цариградската патриарше. Монсеньор Метаксакис изрази желание да види господин Лойд Джордж, това е британския премьер, тъй като си дава сметка за приятелските чувства, които премьер-министрът има към гърците и особено към господин Венизелус, който го издигна на архиепископския престол в Атина през 1917 година и с когото е пряко свързан. Интервюто между премьера и Метаксакис трая половин час, през което време господин Лойд Джордж,
който беше най-сърдечен в отношението към своя гостинин, му задаря въпроси и т.н. Т.е. виждаме няколко много важни неща. Първо виждаме словата, думите. Монсеньор Мелетиус Метаксакис. Дори после го ничат Монсеньор Метаксакис. Не казват негово святейшество царегазкия патриарх, Мелетий четвърти, а Монсеньор Метаксакис. Бившия архиепископ на Атина, който беше наскоро избран да оглави царегазката патриаршия. Т.е. не казват който е царегазки патриаршия. не казват който е сега царегазки патриаршия, а го писат като бивш архиепископ на Атина, който наскоро е бил избран да оглави царегазката патриаршия.
т.е. те държат една двусмисленост. го признават като патриарх или не, не казват, но не го наричат патриарх. Бивш архиепископ и избран да оглави царегазката патриаршия. Много елегантно и дипломатично се наричат нещата, така че да няма обвързване. И така Метексакис, минавайки през Лондон и сещайки се с ключовите фигури, стига, разбира се, до Истанбул, където британците, разбира се, владеят вложението. Между времено, Севърския договор, който е ужисяващо лош за Турция, е поставен под въпрос от победите на Бататюрк, на Мустафа Кемал. И Франция и Италия започват да се оттеглят от Севърския договор. Изтеглят своите войски от Турция. Турците пък получават солидна военна и финансова помощ от страна на Болшевиките. И започват да се изравняват цилите. 200 хилядна гръцка армия от една страна, от друга страна - Турската армия. И на 26 август 1922 г. турците започват генерално настъпление. На 30 август става последния решителен бой, който завършва с пълен триумф на Турската армия, начало с Мустафа Кемал и в последствие с приямането на целия генерален штаб на гръцката армия.
Начало с генералите. Турските войски побеждават гръцките на всички фронтове. Гръците бягат панически. Стигат до Измир. Катерят се по корабите. Тотално поражение, тотално опятство. На 9 септември 1922 г. Измир е предлет от турците, опожарен. Евакуиран от военните гърци. Разбира се, на целевното население остава. И воената се обръща. Дефакто, гръцкото на стъпление, да се даде повод на Мустафа Кемал да ги изгоди изобщо от Мала Азия, а след това и частично от Тракия, но това е по-нататъка. Така че, виждаме, че още на 10 октомври 1922 г., външни мистер на Великобритания, лорд Кързан, пише така. Дорхи епископа на Кентърбари, главата на Англиканската църква. Опасявам се, че след като евакуираме Константинопол, едва ли ще можем да си позволим каквато и да е ефективна защита на други, освен на добросъвестни британски поданици. Т.е. не можем да защитим летие Метаксакис.
Сертификатите за защита или други хартияни гаранции са от малка полза. И всичко, което бихме могли да направим е да се опитаме да улесним заминаването на патриарха от Константинопол на безопасно място. Това е 10 октомври 1222. Те вече са го отписали. Той трябва да бяга. И неговото напускане на Константинопол е обвързано с напускането на британците. И то след като евакуираме Константинопол. Т.е. вече те знаят, че ще евакуират Константинопол и че с тях ще си отиде и Мелетий Метаксакис. Това е още октомври, най-късно, той тогава го опиша, но вероятно решението е по-рано. От октомври 1222 година знаем, че Мелетий Метаксакис е пътник. Неговите дни са броени. Както са броени дните и на британското присъствие в Константинопол. Още през асента на 1922 година се появяват и в пресата на много места информации, че Мелети ще трябва да напусне Константинопол. 12 октомври, един ден след като лорд Кърза не е казал на архиепископа, че ще напускат, се подписва премирието в Мудания, което определя гръцко-турската граница по река Марица. Кристи, които владеяха Одрен и настъпваха към Цари град, се върнаха обратно и това са ми днешните граници по река Марица, до там ще бъде Греция, а от там насам ще си бъде Турция. Дефакто това означава, че Цари град ще бъде в рамките на Турция. Губернатора на Тракия Рефет Паша на 19 октомври влиза в Истанбул и постепенно овладява армията, полицията, градската оправа, митницата, паспортните служби, т.е. всички властови институции. На 1 ноември 1922 г. Рефет Паша информира султана Мехмед VI, че вече не е султан. И султанът приема. Остава само титлата му на халиф, водач на мисулманите.
Но като светска власт вече няма, правителството подава оставка и се установява временно двовластие между Турците и Антантата. Истанбулът продължава в още известно време, но вече имаме и турска власт, имаме двовластие. И по това време, тук е една малка скоба, че в интервю пред един турски вестник, Мелити Метаксакис изказа следната фраза: "Ние изповедваме същата религия като руснаците. Но въпреки това сходство, когато руснаците пристигнаха през 1877 г. в Сан Стефано, гърците застанаха на страната на турците. Това е изключително важно, макар че няма отношение пряко към темата за конгреса в 1923 г. това е към руско-турската война, но православните гърци по време на руско-турската война в Сан Стефано застанаха на страната на турците срещу русите. Защо? Защото това е ключа към цялата тема. Защото секуларното бие духовното. Секуларно те са националисти гръцки и виждат, че Турция залязва, а Русия може да окупира цари град и той да стане руски град, което би било добре за православието. Но зле за гръцкия национализъм. И те, понеже са предимно националисти на второ място православни, предпочитат турската власт в Истанбул, отколкото православната руска власт. Тоест светския дух усещаме в това изказване за 1877 г. На 20 ноември 1922 г. е открита Лузанската конференция, която има за цел да регламентира бъдещите граници на Турция, изобщо на самотощенята между победителите в Първотоството на война и Турция. Това е важното за нас, че всички знаят, че Патриарх Мелетий Метексакис е пътник, той също го знае, неговите началници британците го знаят и Сяло Истанбул го знае. Всички, които се интересуват в този въпрос.
И точно в този момент, когато вече е пътник, докато тече последната конференция, която ще регламентира кога ще тръгнат британците, той тогава предприема инициативата за тъй наречения все православен конгрес. Той праща писма до всичките поместни църкви, освен руската, която знаем тогава са вече болширики, е малко по-сложно. И в това послание той иска да изпратят свои представители, да се създаде комисия, да се задава в Цариград, за да обсъди календарния въпрос и други актуални въпроси на православието и да предложи начин за тяхното решаване. Тук е кое е важното, че те трябва да правят представители за създаване на комисии, които да обсъдят тазния въпрос и да окажат способи за тяхното решение. Това е целта на събранието. Положително отговарят Еладската, Сръбската, Румънската и Кипърската църкви. Четири. Отрицателно отговарят Александрия, Антиохия и Иерусалим. Т.е. половината, като има предвид, че България тогава е в схизма, че Русия е под комунизъм, фактически се оказва, че по-малко от половината църкви отговарят положително и пращат представители. Докато най-голямата, Руската, не е представена, древните, Александрия, Антиохия и Иерусалим, трите най-древни катедри, по-стари от Цариграда, отказват. Т.е. събранието, тази комисия, която ще се съставят, ще бъде доста непредставително. И въпреки това, тук вече е много важно как става първата голяма измама. Първата голяма измама е, че на третото заседание, когато те се събират тези представители на пет църкви, те решават, место да бъдат комисия на православни църкви, да се нарекат Сеправославен конгрес. Сеправославно съвещание.
Това е първата и ключова измама. Как ни лъжат в случая, и не веднъж от тогава насам, събират се за едно, а после го обявяват за друго. Защото, ако беше обявено като Сеправославен конгрес, ясно е, че някои биха реагирали в друго яче. Освен това, вероятно, самото понятие в Сеправославен конгрес ще се обвърже с някаких условия. начин на процедура, наземане на решения, гласуване и т.н. Докато когато я заложи за комисии, ми праше оставяме ни хора представители, какво толкова. Те ще обследят хората, а после, че като се съберем официални представители, патриарси, архиепископи, тогава вече ще бъде конгрес. Тук измамата става така, че ушки комисия, която да обсъди въпроси, и на третия вентин тя се казва, не, ние не сме комисия, ние сме Сеправославен конгрес, т.е. събор. Ключов начин за измамване на цялото православие. Защото, ако приемем, че поместните църкви знаеха, че ще се прави всеправославен събор, те ще направят решения на свои събори. Те ще направят свои събори на всички епископи, ще обсъдят нещата и ще кажат: "Ние това защитаваме, това не приемаме". И представители, вече ще има мандат: това да прави, това да не прави. Това, че няма заявен Сеправославен конгрес, тогава няма поместни събори, които да обсъдят въпросите и се пращат избрани представители. Но тези избрани представители могат да са специално подбрани. Т.е. някакъв емисар на Мелетий Метексакис отива при румънския предстоятел и то точно така е станало.
Предстоятелят на румънската църква, Мирон Кристея е бил доста секуларно настроен човек, но в синода е имал, разбира се, и традиционалисти. Когато се поставя въпроса на обсъждане, те ще имат много голяма тежест. Ще кажат: "Ма чакай, тук имаме такива традиции, такива принципи и прочие". Но, когато се поставя въпроса за конференция, т.е. предстоятели, той е бил патриях, лесно може да каже: Трябва да пратим едикой си, там да обсъждат и този едикой си да е секуларно настроен, да е модернизатор на църквата, а не традиционалист. Можете да имат 90% в синода, да има един или двама модернисти, ако те отидат на конференция, после те ще заседават името на румънската църква. Тук е имало вероятно и една друга скрита оговорка. Цар и градския патриях да утвърди румънския предстоятел, Мирон, за румънски патриях, защото той тога не е имал такава титла. И това вероятно е било решаващо за съучастието на румънците в цялата тази измама. И така на 10 май се свиква въпросния конгрес. Лъже всеправославния конгрес. И тук става много интересно в книгата с документите. Защото 840 страници казахме тази книга на въпросния Андреас Тилиридис. Обаче измежу тези 832 страници липсва най-важното. Липсва именно периода на въпросния конгрес. Защо липсват?
Не е много ясно как така липсват. А и друго, самия Тилиридис не казва: "А бе, аз робива документацията и виждам, че липсват за най-важното. Има по-маловажни събития, то за тях няма телеграми, отговори, доотложняване. Това пе, че се документа свързани с едно събитие, от трета степен на важност. А това от първо степен на важност игнорирано. Няма го. и това нещо може да се обясни по няколко начина. Първо, че са били прочистени въпросните протоколи, въпросните по-скоро документи. Да не забравя, че по това време тече Ознанската конференция, докато тече този конгрес. И че между лети има пряка връзка. Тогава телеграфът се е използвал ежедневно. И няма как британския представител на Ознанската конференция и британския върховен комисар или по-скоро време на изпълняващия тогава вече не е бил титуляра. Но, така или иначе, той е вършил тази работа и те няма как да не са вели в постоянна връзка. Няма как да не са хвърчали телеграми ежедневно между двете институции, отделно между Лондон.
Защото в цария трябва да докладат какво се случва на Кързан, на лорд Кързан. Няма. През цялото протичане на събор, на конгреса, имаме една празнина в документацията. Което е много, много показателно. Ние не трябва да преминаваме тези празнини с лекаръка да кажа: "Е, липса документи!" Тоест не мога да говорим напротив. Точно липсата на документите е най-кръсно рече от усредството. Първо, че има измама. Има скриване на документи. Второ, че има съучастие, включително на Тилиридис, Оксалския възпитаник. Той съучаства в тази измама. Той съучаства, защото мълчи, премълчава в неговата книга, най-важното е това, че липсват документите по времето на събор. Тоест те са били унищожени по някакъв начин. Искрити са едно. И че те са съдържали нещо разкриващо истината, злепоставещо велети, злепоставещо ролята на Великобритания.
И за това всеки подопечен на Великобритания, деята, включително и Тилиридис, участва в измамата. В документалната измама. Защото прикриването на документи е документална измама от най-висок порядък. Да се върнем на Конгреса. Те обсъждат няколко теми. Разбира се, най-важната е за календарния въпрос. И за да обсъдят този въпрос, те правят и комисии. Догматическо-каноническа комисия. Която да иди въпросът дали догматически е допустим и канонически или не. Втората комисия е математическо-астрономическа. И третата е по практическите въпроси. Сега, кое е тук много смешно? Че имаме догматическо-каноническа комисия. Е добре, ако въпросът не е изяснен догматично-канонически, за какво заседават другите комисии? Математическата, по практическите въпроси.
Значи ние разсъждаваме математически, блъскаме си главата, пробваме първи календар, втори календар, трети календар, подобрен, съкратен, модернизиран. И накрая идват догматистика и това противорече на догматите. Ими тогава, за какво отлично математиката и астрономията? За какво са отишли разсъжденията в практическите въпроси? Естествено, че догматическо-каноническата комисия трябва да е преди всички други и другите да не съществуват, докато тя не се произнесе. Нещо повече. Факта, че другите вече действат и работят, означава, че въпросът е бил предварително решен. Че догматическата комисия ще каже, няма проблем. И друго.
Догматическо-каноническата комисия е забравила най-важното. Забравила е, както се казва, слона стаята. Свещеното предание. Защото от четвърти век до двайсти век цъквата православната работи по един календар. Това е нагласила своя целогодишен богослужебен цикъл с всичките му съставки съобразно с този календар. Т.е. имаме едно предание. Какво означава канони и догмати? Ами ако утре някои каже, че всички духовници трябва да ходят по сака в порен на литургията. Няма нужда от тези одежди, защото няма канон и няма догмата. Ликвидират се одеждите и по сако и по анцук ще служат в храма. И това, между другото, не са празни думи. Веднъж в Албания ходихме в една църква. Посещаваме там една историческа църква. Не щеше там, в тая църква служиха някакви разколници албански. И този, което беше главният там свещеника, служеше по сако.
Не в богослужебни одежди. Толкова беше, как да кажа, мерзка тази гледка, че тук вече не говорим дори за предание, не говорим за традиция. Говорим за физическо непоносимото. Ако гледаш, как излиза се спутира в ръка по сако. Аз разбирам да си в концлагер, да служиш при невероятни условия, ще служиш ако трябва и с раирана затворническа дреха. Това е друго. Не, той си служи литургия при наличието на одежди с тези секуларни светски дрехи. Т.е. в този смисъл въпросът за преданието изобщо не е маловажен, а той не се обсъжда от нитена комисия. Астрономите и математисти се изчисляват календарните въпроси. Практическите въпроси се осъждат: "Хубри като въведем новия календар, какво ще правим след това, с това и с това?" Магматиците гледат в каноните какво пише и казват: "Охо, след като не нарушава каноните, това всичко е окей". Стигат от такава степен, че казват, че може да не бъде непременно в неделя, а да бъде на твърда дата. Ще определим една дата, примерно 5 април и няма да има подвижни празници. Спират подвижните празници, определя се дата. И това не противоречава на каноните на догмати и на църквата.
Това е, бих казал, доста свърхмярата и това, ако река да направят, макра че не е изключено. Този подход за нас е много важен, този секуален подход към темата: и към всички останали теми. Обсъждали са въпросите за второбачието на свещениците, за каноничните препятствия за брака, за съкрещение на богослуженията, за предизглеждане на пределата да посете. В общи линии е пълен комплект - модернизъм. и един румънски професор богослов направил на изказване, че няма догматически и канонически препятствия за второбрачие на духовенството, и да влизат в брак вече ръкоположени клирици. Тоест, виждаме до каква крайно се стига по този въпрос. Нека сега да направим една почивка с музикална пауза и след това ще завършим. "Стасио, Певра, Виктория" "Стасио, Певра, Виктория"
"Стасио, Певра, Виктория" "Стасио, Певра, Виктория" "Стасио, Певра, Виктория" "Стасио, Певра, Виктория" "Виктория" "Стасио, Певра, Виктория" "Стасио, Певра, Виктория" "Стасио, Певра, Виктория" "Стасио, Певра, Виктория" "Стасио, Певра, Виктория" "Стасио, Певра, Виктория" "Стасио, Певра, Виктория" "Стасио, Певра, Виктория" "Стасио, Певра, Виктория" "Стасио, Певра, Виктория"
"Стасио, Певра, Виктория" "Стасио, Певра, Виктория" "Стасио, Певра, Виктория" "Стасио, Певра, Виктория" "Стасио, Певра, Виктория" "Стасио, Певра, Виктория" "Стасио, Певра, Виктория" "Стасио, Певра, Виктория" "Стасио, Певра, Виктория" "Стасио, Певра, Виктория" "Стасио, Певра, Виктория" "Стасио, Певра, Виктория" "Стасио, Певра, Виктория" "Стасио, Певра, Виктория" "Стасио, Певра, Виктория"
"Стасио, Певра, Виктория" "Стасио, Певра, Виктория" "Стасио, Певра, Виктория" "Стасио, Певра, Виктория" "Стасио, Певра, Виктория" "Стасио, Певра, Виктория" "Стасио, Певра, Виктория" "Стасио, Певра, Виктория" "Стасио, Певра, Виктория" "Амин" В крайна сметка православното съвещанието от 1923 г. взема 7 определения 7 решения
Първото е за да се поправи Юлианския календар по отношение на празнането на Пасхата Второто е за въвеждането на Григорианския календар Третото е по отношение на брака и священството Четвъртото е за второбрачието на ереите и дяконите Петото е
по разни церковно-практически въпроси за възрастта на кейлиците и монастите за външния вид за препятствието на брака и т.н. Шестото е за провеждане на тъжества по случай 1600 годишната от 1-я Вселенския събор и тогава да се свика Всеправославен събор и следното е за гоненията на Руската църква Крайна сметка се приема новия календар
новия стил като църковен от въпросния събор въпросното съвещание и с 13 дена съкръщават и 14 октомври 12 октомври 1 октомври 1922 година се счита вече за 14 октомври по Григорианския календар дори приемат готовността че всеки календар
може да бъде предто църквата няма догматически и канонични ограничения дори може и да се промени седмицата да не се съси от 7 дни дори и това може да се отмени защото няма канонични пречки няма догматични и канонични пречки в каноните и догмати на църката също може да се възприеме пасхата като
неподвижен празник в определен неделен ден вземат отношение за брака че е възможен брак на Яре и Дякони след хиротонията освен ако той не е приял монашески обед удобрява се клириците да си подстригват си бради и така нататък да ходят със светски дрехи извън храма
и изобщо по линия на така начата економия доста широки правомощия на поместните цъпи обедяват, че ще се свиква Свеправославия събор в 1925 г. във връзка с 1600 г. от Първият Силетския събор сега кой признава въпросния конгрес? Большинството от заседаващите на събора
нямат право да изразяват мнението на своите църкви защото тези църкви не са прогласували тези решения на свои епископски събрания на свои епископски събори така че примерно да кажем Сърбската църква не приема въпроса за новия календар чисто и просто и си карат и до денежен по стария Румънската, понежи обещават патриарша, там го приемат
но така и иначе това са похвати Впрочем Ако се изпомняме в Крит също беше така Вземаха се решения, които не са или противоречат на решения на поместните събори Поместният събор не е Еладската църква тогава беше погазен Тя беше взяла едно решение а в Крит взяха друго решение макар че нямат право, нямат мандат от собствената си църква Така че това е също един извод как могат да ни манипулират
събрания, съвещания, събори и т.н. Така е иначе разбира се Антиохийската, Александрийската и Руслимската патриарша не приемат тези решения смятат ги за нередни и непредставителни Руският патриарх Тихун първоначално приема решението за новия стил Сега опитват се да го оправдаят, че не е знаел и т.н. ако не е знал, защо е взял решение да го подкрепи трябва да го знае но чест му прави, че след
като народа отказва да приеме новия стил патриарх Тихун отменя своето решение и връща Руската църква към стария календар т.е. признава си грешката което е достойно за един архиарей в крайна сметка от всички решения на събора е единствено решението за преминаването към новия стил бива осъществен всички останали остават само на хартия никой не ги признава но за нас кое е важното?
това събрание ще кажем какво толкова е направило само календарния въпрос опита да модернизира всички аспекти на църквата един вид е неуспешен но за нас темата е изключително важна и изисква своето задълбочано изследване тази беседа не е издълбочано изследване тук трябва да се влезе в пълния комплект документи знайни и незнайни
явни и тайни да се влезе в биографичните подробности на главните участници на скритите договоренности на лостоите които се дърпат и от британците и от Венезелус и от Мелетий и от Мирон всичко това трябва да се изясни за да разберем какво собствено се е случило и много важно е че този въпрос стои неизяснено гузно
никой не се взема с тази работа това не е случайно това е много показателно две, три, пет книги по 500 страници на тази тема не само документи да се публикуват но и осмислене в дълбочина от различни автори и това е ключово събитие това е покушение също православието от първа величина и ние до ден днешен да нямаме фундаментален труд
от няколко стоти страници които да разгледа всичко това да го осмисли и да разберем как и какво се е случило значи има нещо гнило защото това не се е случило толкова пък да нямат гръците писатели, църковни богослови и така нататък толкова пък да нямат руснаците толкова пък да нямат сърбите или румънците
не защото са гузни защото водещото в събора в конгреса водещото кое е? водещото е светския дух опита на светския дух да овладее православната църква това е същността на събитието и понеже нашите църкви кокетират със светския дух къде с властта
къде с парите къде с международните институции и така нататък кокетират и те не искат да разкриват злодеянията на светския дух в църквата опитите му да овладее църквата вратички и прозорчета подстригване на бради светски дрехи обличане на постите всички начини за секуларизация на църквата т.е. за разцърковяване на църквата
са били използване именно на този лъжи събор и тук неговите протоколи пълната му документация всички обсъждания непременно трябва да бъдат преведени на всички православни езици на основните православни езици и на бълбирски трябва да ги имаме защото гръцки език на който те са писани е слабо познат по света сега ако бяха на английски, на френски
повечето хора ще могат да ги ползват но на гръцки само гръците и за това е необходимо да бъдат преведени излично самите протоколи на този лъжи събор са път същата документация не само тази, която Тили Ридис е публикувала но и много по-широк кръг и едва тогава ние ще разберем какво всъщност се е случило сега, дали конците се дърпат от Великобритания
което е безспорно до каква степен дали са замесени масоните защото Венизелос е масон Мелети е масон и други има някои смятат, че това е важното аз смятам, че не е важното дали Мелети Метексакихс е просто един модернист човек убеден в модернизма има такива който смята, че преданието не е важно че преданието изобщо не е важно и трябва да гледаме да си колоризираме нещата, че това е добре
Едното другото или третото за мен най-важното е другото в което сме сигурни че водещото начало това което е същността на лъже всеправославния конгрес от 1922 година е светския дух този светския дух прибивава в Мелети Метексакис много да кажем 80% Мирон Кристея
80% Болшевишката революция също 100% Секуларна има огромно въздействие върху събитията ако я нямаше имаше една руска традиционна църква с монархия Този конгрес нямаше да бъде възможен Българската екзархия секуларизирана Тя не присъства там но дори това, че не присъства вече е показателно Защо не присъства? Защото ние жертваме православния дух
в името националния дух и не разбираме, че обиваме националния дух по този начин като го решаваме от православния от православна каноничност Нашето отсъствие там не е важен фактор но също допринася това, че гледахме една достойна българска канонична православна църква не се знае дали ще бъде възможно това нещо Британската империя е секуларизиращ фактор Масонството също
Масонството може да е 10% може да е 5% но е в същата посока Ако, да кажем, на Британската империя влиянието е било 20% или 30% секуларно на Масонството - 5% секуларно на Мелети - 10% секуларно на Мирон - 5% е кака се е събрало това 100% секуларно влияние върху православната църква, чието име е лъже всеправославен конгрес от 1923 г. Затова ние много сериозно трябва да изучаваме това явление в дългочина и в ширина и да правим паралели с нашето време, защото светския дух не е изчезнал. Той е станал само малко повсеместен, а оттам е по-невидим. Той е толкова се излял с всичко, че ние вече не осъзнаваме колко секуларно е всичко това. и ето да кажем лъжа събора в Крит беше белег как отново същите похвати, същите измами, същите лъжа на именувания, същите секуларисти, същите действащи фактори. само че да кажа вместо Великобритания и Съединените Штати. Но така и иначе пак същия хегемон, англо-саксонски влияе и дърпа конституции със свои цели сиркуларни, разбира се. Отново календара е на път да стане актуален. Това е важна тема. Т.е. възможно е в скоро време Римокатолитската църква да изиграе календарната карта и да каже:
ние се присъединяваме към вашия календар, към вашата пасхалия. Ще честваме заедно Великден. Но направете и вие един жест. Айде пък вие да честате останалите празници с нас. Виждаме лукавството на светския дух как може да ни изиграе същата измамна шега както в 1923 година. отново това ще бъде във връзка с годишна от Първият Вселенски събор. Т.е. в 1925 година най-вероятно ще се събират всички тези упорни точки от 1923 година. Темата за уш всеправославие, темата за честване на годишна на събор и оттамна съборността на църквата, Темата за календара, който да бъде по-удобен, но и да бъде обединяващ в случая между нас и му католиците. Т.е. ние трябва да черпим много ценен опит, отрицателен опит от измамата преди 100 години във връзка с измамата, която тече в момента и която предстои вероятно да надигне рок, както се казва, към 2025 година. Предаването за православен поглед към историята, културата и съвременността с Богослова Георги Тодоров.