Данте и комедията чест на кръглата годишнина, 700 годишната от неговата кончина и стигнахме до неговия магнум опус, неговото голямо дело, комедията. Това е, може би, най-коментираната, римувана творба в историята на човечеството, но ние няма да се впускаме в безброй детайли. Едно, че, както знаем, дявола е в детайла, но в случая той е в същността. И ние ще се занимаваме не с детайлите толкова, колкото са показателни някои от тях, колкото с същността. Обикновено с същността на дантовата комедия или не се занимават, или се занимават превратно. Ние ще се опитаме да разгледаме самата същност, най-главното. Кое е най-главното в комедията на Данте? Онова, без което тя не може да съществува. Онова, което нейния резон детър. Онова, което я създава.
Пронизва от край до край. Това е, разбира се, човекобожието. Казахме го много пъти и го повтаряме, защото е най-важното. Благобожието, щеславието, себемеродавността и свещеноизмамничеството. Тези същностни характеристики на дантовата комедия нас ни интересуват. Това е най-голямото по-обем поетично произведение, е написано от първо лице единствено число. Аз. Ако се направи едно изследване на градуса на аза. Аз. Моето. Мен. Ме. Всички тези местоимения от първо лице единствено число, ще видим, че никога преди това, в цялата история на човечеството,
от как свят светува, никой не е написал толкова много в стихове, от гледна точка на аз. Аз. Моето. Мен. Ме. Жанра на тази поема е епос. Всички единодушно я описват като епическа поема. Но, що е епосът? Ние знаем от историята, че много народи имат свои епоси. Като започнем от Илядата, Одисеята, преди това разбира се, Гилгамеш, което се смята за най-стария запазен.
В Индия имаме Махабхарата и Рамаяна. Почти всеки народ има свой епос. Нито един от тези епоси, никъде по света, не е написан от първо лице. Никой не казва аз. Те винаги са разказ за нещо, което се е случило. И автора описва деяния на важни герои. Понякога на богове, винаги на герои, това са важни действащи лица
и поетът описва техните подвизи, техните велики деяния. Няма епос, който да не описва нещо подобно. Точно в Дантевата комедия героя е аз. Или още по-точно да кажем героят съм аз. важният на когато се случват събитията съм аз. Това
никога не се е случило. Така че това е псевдоепос. Не се описват герои, богове, конструиращи дадена цивилизация, епоса винаги конструира дадена цивилизация. Показва нените основи. Като започнем от Гилгамеш Махабхарата, Махабхарата и прочие, там се описват божествата,
как действат и прочие, свръх героите и стигнем до класическия грецки епос с различните поеми, от които до нас са достигнали главно две. Илиадата и Одисеята и те са единица мярка, можем да кажем. Сега Вергилий, когато пише Енеида, тя пък е
римското съответствие, отговора на римската цивилизация спрямо Елада, спрямо Омир, Илиадата и Одисеята и не случайно Вергилий описва, разбира се, главният герой на римската цивилизация, отецът-основател, Еней. за да докаже, че това е в основата
и на практика той, макар че е имало легенди за Еней, като основател на рим, самата властваща династия тогава, на Юлий Цезар династията, Юлиевата династия, той самия се е имал за потомък на Еней. Така че обществото като цяло
е вярвало в тези митове, в тези разкази. Ние не знаем доколко героите на, примерно, епоса на Гилгамеш са били реални човеци, доколко героите на Махабхарата и Рамаяна са имали
реални прототипи исторически, исторически, но тези, които са разказвали тези истории, Омир е бил напълно убеден, че всички действащи лица на неговия
епос са реални личности. Включително, разбира се, и божествата. Тук събитията, които са описани в комедията на Данте, са фиктивни. Какво се
описва в тази поема? Описва се похождението на главния герой в Ада, Чистилището и Рая. Неговия път през тези три отвъдни
пространства или места. Но Данте не е бил в Ада. Данте не е бил в Чистилището и не е бил в Рая. Тоест, нямаме тази вяра на
поета в действителността на събития. Тези събития са фиктивни. Той е автора на тези събития. Нито едно от тези събития не е съществувало. Той не се срещал с Вергилий, не е слизал в Ада, не е говорил
с този, не е говорил с Ония, не е отивал в Чистилището, не се срещал с Беатриче в Чистилището и в Рая, не е говорил с светците, които са там. Всичко това е фикция. Тоест,
не е действителност и той го знае. Така че, ако всички автори на епоси са вярвали, че събитията, които описват, са действителни и разбира се, описанията са авторски. Там безпорно има въображение, особено това въжи
за Вергилий. Но и той е вярвал, че събитията са съществували, черпял ги от легенди, които са се разказвали и ги е доукрасявал. Данте обратното съчинява събитието.
Цялото събитие е фикция. В този смисъл това е псевдоепос. Защото ти не описваш истински събития, а фиктивни. под формата на очевидец. Ти
не казваш, че това е въображение. Не заявяваш, че това е фантазия. А го представяш като действително събитие, дори с определена дата и така нататък. 1300-та година. Това е интересно,
че фиктивните събития от поемата се развиват в 1300-та година. Тоест, когато Данте сяда да пише тази поема, изобщо я развива и я завършва, събитията
стават преди 10-15-20 години и в този смисъл там се случва, да кажем, пророчества, които, нали, са се избълни, да кажем, 305-та, 306-та година, преди да почне
да пише. Това не са пророчества. Той ги знае тези събития, а ги влага в устата на говорители от уж 300-та година. Така, че жанра е псевдо-епос. За пръв път в историята на човечеството
се пише псевдо-епос. Епическа песен, епическа голяма, епическа стихотворна творба, която разказва за събития, които аз знам,
че не са съществували и ги конструирам от нищото, а не от легенди, в които вярвам. Следващия много важен аспект на тази поема
е, че да кажем, един писател поет може да измисли дадена история с действащи лица исторически или фиктивни няма значение. Но тези неща са от
живота на човечите. Измисляш един герой, Бойчо Огнянов, Рада Госпожина и така, така. Той направи, тя му каза. Това е фикция, но
става дума за човек от човешки взаимоотношения. Когато обаче измислиш фикция за Бога, за Божиите неща, това вече е съвсем друго като предприятие,
като начинание. защо? Защото относно Божиите неща ние имаме истина. Истината за Божиите неща е това, което Бог е открил за себе си.
Божието откровение. Божието откровение достига до нас по безброй източници, като започнем от пророците, които са писали свещеното
писание, като минем през земния живот на Господ Иисус Христос. разбира се, пророците са били вдъхновения от Светия Дух, от Бог, Дух Свети. Господ Иисус Христос
се въплащава и проповядвайки разкрива себе си, това е Божие откровение, разкрива тук-таме и някои погледи към отвъдното, към
бъдещия живот. След това, разбира се, Светия Дух след като Христос се възнася, Светия Дух продължава да вдъхновява църквата, светите
апостоли и те също имат различни откровения за Бога. На Светия апостол Павел му се явява Господ Иисус Христос неведнъж. Всички апостоли
са били вдъхновени от Светия Дух има ли са видения да кажем Свети Йоан Богослов има видението на остров Патмос което е пак е откровение Божие откровение
отделно, че самата книга се казва откровение апокалипсис но така или иначе това е поредното Божие откровение след това в историята на църквата имаме безброй случаи
в които Бог се разкрива по един или друг начин или разкрива някои аспекти на Божиите неща включително и на отвъдния
живот рядко много рядко на определени лица но това се случва и това е истината защото нейният източник е самият
Бог посоката на това богопознание е отгоре надолу Божие откровение на нас ни се дава сега оттам нататъка
ние имаме три стратегии едната е да възприемем тези Божи себе разкрития откровения и да спрем до там
тя е съвсем легитимна това ни е казал Господ това знае за него другата е също легитимна ние възостоваме това което
Господ е разкрил чрез светците чрез себе си прилагайки човешкия разум съпоставяйки Божиите откровения можем да направим
някои изводи от тях които да са легитимни и третата стратегия е от себе си да прожектираме това
което ние си мислим за Божиите неща това третото е престъпление в църковната словесност се нарича Ерес
но така едино че то е една лъжа една неистина защо е неистина защото човек възоснува
на собствени въображения не може да познава Божиите неща той буквално влиза в ролята на творец на Бога
на създател на Божиите неща и в такава роля влиза и Данте Регери когато започва да твори ада да твори
рая да твори чистилището тези отвъдни неща които не са отдадени в познание достоверно той решава възоснова на въображение на
фантазия да ги фантазира да ги прожектира всички ереси са основани на такива човешки прожекции думата поначало гръцката дума означава
мнение това са човешки мнения но мнения един вид недостоверни това това се подразбира че това са недостоверни мнения когато ти изказваш
божиите откровения това не е твое мнение Господ го е открил на човеците и ти го ползваш когато обаче ти сам ставаш автор
на божиите неща това вече е мнение в лошия смисъл на думата самомнение ерес или казвано с други думи свещено измамничество
свещено измамничество ти говориш неистини относно божиите неща сега когато говориш фантастични неща въображени неща
относно човешките там защо не там в основа на своя опит и така нататък и в основа разбира се на това което си виждал
прототипи ти ги съпоставиш и човеците преценяват дали това е полезно творение твое дали е интересно дали е смислено и така нататък
там няма опасност да подведеш защото какво ако примерно Бойче Огнянов не направи така направи онака ми така преценяват автор
е Токус той е създателя тези негови герои са така да се каже негови деца и в този смисъл той носи цялата отговорност за
поведението им за извода от техните идеяния и прочее не може обаче рая или светците да бъдат твои деца ти да ги
съчиняваш тогава тогава ти влизаш в една такава свещеноизмамическа роля и твоята представа за Бога ако не е вярна
то затова църквата толкова сили е хвърлила в борбата срещу ересите защото те касаят Божието църквата не се е борила срещу погрешни географски
понятия или срещу погрешни физически понятия и така нататък но пред Православната църква разбира се защото това не касае Божието откровение в прекия
смисъл на думата и така в своята псевдобожествена комедия Данте се занимава не с фантастични човешки дела на което като поет
има право а с фантастични божи дела на което няма право защото влиза в ролята на богослов влиза в ролята на човек който борави с Божието откровение
а той не борави с Божието откровение едно от най-важните неща ключ към лъжебожествена комедия е че Данте замества духовното с душевното
то е следствие от това което казахме до сега но духовното това е връзката с Бога това е Божието то ни се дава свише когато даден човек благодарение на
аскеза благодарение на дарби и прочее и прочее достигне до богообщение това тогава той има вече опит духовен и може да го сподели с другите
той може да бъде молитвен опит може да бъде наистина Божие откровение във всеки случай това се случва само когато човек е достатъчно израснал
достатъчно пречистил се за да влезе в пряко богообщение и да получи въпросния духовен опит когато човек е острастен той няма духовен опит има душевен опит
свързан с страстите с интелектуалната му дейност с моралните му преценки и така нататък но те са недуховни те са
душевни на по-низкия етаж протичат тези процеси там богообщение пряко няма и сега в тази територия
на душевното ние можем да прожектираме духовното но го нямаме както един сляп човек може при цялто рен да говори за цветове да може може
да напише стихотворение за цветовете може да напише поема в три части в хиляда песни за всички цветове и за дъгата и всичко но
той няма истинския опит за цветовете както Данте няма духовен опит всеки който прочете лъжебожествена комедия вижда че от край
до край негове духовен опит е нула той има душевен опит сега когато говорим за духовен душевен трябва да знаем
че тази разлика почти не се прави напоследък и това е жалко защото това е много важна разлика и в някои езици
да кажем приятно в английски я няма тази разлика приятно имаме един много важен отказ от първото послание на свети
апостол Павел до Коринтяни в което се казва така душевният човек не възприема онова що е от Божия дух за него това е
безумство и не може да го разбере защото то се изследва духовно духовният пък изследва всичко а него никой не изследва душевният
човек е противопоставен на духовния сега на английски понеже няма дума за душевен и са го превели природния човек
което съвршенно разсипва смисъла the natural man природния човек ама тук не говорим за природния човек значи в гръцкия оригинал
са противопоставени психикоз е душевния и пневматикоз е духовния ясно в единия случай психикоз психическия човек
в психиката го има всичко страсти любов омраза какво ли не целият данте го има там в психиката но пневматикоз той който е свързан с
светия дух с бога като дух ето за това говори светия апостол Бара и той го казва много по-нататък защото кой е познал ума
господин да го обясни а ние имаме ум Христов ето това е пневматикоз духовния духовния човек ние имаме казва
ум Христов в латинския превод който данте е ползвал пак не са много ясни нещата защото там се казва по аналогия
с психикоз се казва анималис хомо душевния човек но понеже знаем, че анималис започнало да придобива друго значение животно животински
и животните също имат някаква душа но въпрос е, че тук се губи и в латинския превод дори се губи главното че става дума за много близки
значи ние ако сравняваме животното с духовния човек е ясно, че разъката е огромна но ние трябва да различаваме душевния човек от духовния там е
проблема от животинския човек и духовния човек всеки може да ги различава но не ние различаваме духовния от душевния данте като душевен там е трагедията му душевния човек
може да говори прекрасно за своите страсти за своите чувства за страстите и чувствата на други душевни човеки рада госпожа на Бойче Огнянов
обаче духовния кой е? Свети Павел е духовен но Данте не е така че тук е голямата принципната фундаменталната разлика че
в единия случай ти си в богообщение като духовен човек и малци на са такива в другия случай си като всички душевен сега Данте сваля божествената проблематика в душевното
и започва в душевното да се саморазправя с рай ад честище и прочие като пълноправен господар да в душевното ти си царя но за това
не вкарвай Бога вътре разпореждай се с човеците там твои творения измислени княз Андрей Балконски Наташа Ростова да пълноправен си каквото
искаш прави поетът поетът е Господ в своята творба там той решава всичко но точно поради
тази причина тази творба не трябва да се занимава с благословие да описва божиите неща и да ги осмисля защото не си бил
там защото нямаш този етаж ни ти е дадено имаш дарби в страстите много си устрастен много си пасионарен и си впрегнал всички свои други дарби
да кажем дар-слово и така нататъка в някакъв мега проект в някакъв свръх проект наречен комедия нямай претенции да говориш
за това което не ти е дадено както се казва в ония анекдот обощари не по-високо от обувката Данте е в страстите не по-високо
от страстите поете не по-високо от страстите когато отидеш в Божието тебе те няма това е престъплението на Данте че той не се взема
да разкаже примерно някакъв епос за Рим или за Флоренция как е била създадена за основно някакви предания или прочие или борбите
там на флорентинци срещу пизанци на Гвелфи срещу гибелин или както иска нещо което му е дадено включително
неговите любовни тързания и прочи както беше във Витан Лова това му е дадено страсти омраза любов той обаче
се взема с една свър задача и понеже задачата е грандиозна понеже той я изгражда с огромни сичева стихове
рими песни и така нататък и тя много впечатлява тя до някъде стъписва защото кой би могъл да направи повече чисто като труд като талант вложен вътре
това е огромен труд и се заправя най-важното че този труд е псевдо той е самоизмама богоизмама и подмяна на духовното
с душевното сега какво казва святия апостол Павел който е бил в рая за разлика от Данте той го описва и тук става забележете точно обратното Данте
не е бил в рая и казва аз аз аз аз святия апостол Павел е бил в рая и казва той в трето лице бяга от аза ето го въпросния цитат то е второто послание
до Коринтяни глава 12 Зная Зная един човек в Христа който преди 14 години с тяло ли не зная без тяло ли не зная Бог знае
беше грабнат и отнесен до трето небе и зная той човек с тяло ли или без тяло не зная Бог знае че беше грабнат и отнесен в рая
и чу неизказани думи които човек не може да изговори с такъв човек ще се похваля но със себе си няма да се похваля освен с моите немощи ето
това е всъщност окончателния христоцентричен коментар към лъже-божествената комедия на Данте защото Св. Павел се връща от там където
Данте се въобразява че може да отиде и казва за трето лице за един човек в Христа той казва чу неизказани думи които
човек не може да изговори значи той има истинско изживяване от третото небе но не може да го изрази с думи
и това е съвсем естествено защото думите с които ние работим откъде происхождат от нашето познание за света това
ама ние там не сме били как нашите думи които са създадени за да опишат този свят ще опишат онзи
и как ще бъдат разбрани много трудно невъзможно човек не може да изговори казва си апостол Павел нямаме този опит
тук за да имаме тези думи които да съответстват на онова което е там така че тук виждаме един автентичен опит един духовен опит от най-виж порядок от най-виж носител
св. апостол Павел добре понеже светците са наши критерии за нещата за всички неща нека да видим как св. Василий Велики описва рая и ада ами не ги описва а как св. Йоан Златоуст
описва рая и ада своето отиване в рая или в ада ами не ги описва защото не е ходил там да цитират всеки път Божието откровение коментират го но не казват аз бях там
няма описание което има на първото небе на второто на третото на петото няма такова нещо или във първият кръг на ада във втория във петия това нещо го нямал нито един
св. отец нито един св. отец не е описал конструкцията на рая и конструкцията на ада тук там е някои които са били наистина грабнати и са
имали Божие откровение къде за рая къде за ада описват това което са видели и до там това което им е дадено няма нито един св. отец който да описва рая като такъв
като цяло и ада като цяло това са духовните за които св. апостол Павел казваше че се различават от душевните е те не са били там и този
който е бил там не е усетил всичко и да ни разкаже за всичко а дори там където е бил предпочита да мълчи защото на нашия човешки език не може да се изкаже онова
което там е видял самото име заглавието на поемата комедия е едно огромно недоразумение и голяма слабост има едно знаменито
писмо уш на Данте до господаря на Верона Кан Гранде де ла скала Той е един не го наречем благородник Веронски властващ във Верона
по негово време впрочен той е домакин на Данте Данте му гостува приятели са Данте го хвали много разбира се в псевдобожествената комедия го хвали доста
активно той му посвещава и го подарява третата част рай според някой и цялата книга му посвещава и подарява така че в общия линия го хвали на всякъде където може
и в това писмо също го хвали хвали но в това писмо което според някой следователи не е писан от Данте а по-късно дори напоследък клонят към Букачо че е автора
уш от името на Данте като е използвал някакво действително писмо до Кан Гранде де ла скала и в това писмо в това писмо той обяснява измежду другите неща които обяснява обяснява и името
заглавието на поемата цитирам заглавието на тази творба е тук започва комедията на Данте Алигиери флорентинец по рождение но не и по нрави за да разберем това
заглавие нека да се знае че комедия идва от комос село и ода тоест песен така че комедията един вид селска песен
така пише Данте това изобщо не е веро комос означава пиршество тържество тържествена процесия весела процесия гоштавка празнична песен и така нататък нищо
общо няма с село думата за село е коми а не комос Данте изобщо не знае грецки но това е нормално не знае
не знае а говори като знаеш това вече не е добре когато не знаеш от каква произхожда думата комедия мълчиш и казваш не знам но
но да кажеш тя произхожда ти един визда с ролята научител обясняваш на хората какво е това значение това идва
от комос което означава село еми не не това означава пиршество празнество е такива неща сега
той после продължава нататък че е избрал това название защото комедията започва с едно така лошо състояние на човека
и завършва с по-добро докато трагедията започвала с добро състояние и завършва с лошо трагедията казва той започва спокойно
и прекрасно докато завършва лошо и ужасно и тя взема името си от трагус което означава козел и ода
т.е. тя е един вид козелска песен която е зловонна както е козела което си личи от Сенека и неговите трагедии докато
комедията въвежда някакви големи осложнения но довежда нещата до един благополучен край както личи от Теренций
в неговите комедии така значи един вид в комедиите на Теренций в началото има някакъв проблем който накрая се решава и всичко завършва с хепи енд
е добре Теренций критерии ли е за християнина християнина Едни доста лекомислени творби от времето на Римската република разбира се
подържание на грецки комедии и тук е много важно че първо че Данте се опитва да обясни т.е. да се оправдае относно Данте или неговия
импресарио късен Бокачо който го възхвалява и пише от негово име може би това писмото до Кангранда Дела Скала Та въпросът е че първо
заглавята няма какво да се обясняват ако ти не си могъл да направиш заглавя което да помага на читателя да го ориентира и прочее а след това му го обясняваш това е патерица
второ това обяснение в основном невежество непознание на грецки язик и на смисъл на понятието комедия трето съвсем не е вярно че същността на комедията че е завършла с хепи енд
както казва Аристотел в своята поетика комедията е трагедията показва човеците по-добри отколкото са а комедията по-лоши отколкото са тя показва недостатъци
на човеците и в този смисъл тя е критика тя е сатира тя е нещо като коректив обществен чрез смях да се освободи от недъзи
които не са смъртоносни не са фатални докато при трагедията са фатални недъзите при комедията те не са фатални и в този смисъл тя е по-лек жанр самия Аристотел я описва
като по-лекия жанр по-нисшия трагедията е по-вис жанр а комедията е по-нисш и Данте за когато Аристотел е свръх авторитет трябва
трябва трябва да е чел поетиката но не е чел не е познавал и при това положение той влиза в ролята на един некомпетентен и филолог по отношение на гръцкия
и литературовет по отношение на главния авторитет Аристотел и започва да обяснява на знаещите това, което той самия не знае какво означава комедия еми няма в историята
на човечеството една комедия която да отговаря на това което Данте говори и да може да бъде божествен няма такова нещо всичките комедии на Аристофан на Плавт
на Теренций на Менандър всичките комедии са едно и също те са основани на смешното на някакъв недък който се усмива защото не е тежък не е болка за
умирачка и ние така преодоляваме тези дрепните недъзи на характерите на обществото и прочее така че няма никъде използване на думата
комедия в смисъл на някакво движение към Бога към извисяване съвършенство и прочее няма такова нещо и кое е тук показателно
че ние като читатели и критици на Данте можем да кажем да лошо название нисполучливо още по-лошо пък е в комбинацията божествена комедия която го е измислил Бокачо
но къде проблема включително и в Бокачо Теренций понеже пише своите комедии той има шест комедии ги е написал всичките в един много хубав
латински язик много така добър стил латински и те са влезли в учебниците по-латински когато учиш латински го учиш по Вергилий
и Теренций най-добрите образци на латински език до такава степен че в средно вековето са го преподавали в латински в мъжки и женски монастири са учили комедиите
на Теренций и са ги рецитирали може би дори са ги разигравали като действващи лица са и проститутки и така нататък но за да научиш хубавия правилния изящния латински го учиш през Теренций
650 ръкописа на Теренций са запазени по-различни монастири и самия Бокачо преписва всичките комедии на Теренций и ги е преписал
собствено ръчно за да си усвършенства стила на латински язик това нещо е много опасно защото ние знаем че цивилизацията е религия Теренций е представител на античната римската езическата
цивилизация и се просмуква ти не можеш да кажеш аз уча латински язик обаче неговото мисление цивилизация всичко това не промокаем не си прониква неговото както прониква
и през вергилии както прониква през цялата антична книждина която е била силно застъпена по времето на Данте но и преди това така че тук виждаме
която се споменава Теренций като добър пример за комедия по отношение на Данте въттворба виждаме колко е смешна и жалка идеологията която стои за това име
значи както Теренций казва в неговите комедии минаваха действващите лица от лошо състояние към добро състояние така и нашия човек един вид главният герой на
Данте минава от ада към рая от лошо състояние в добро състояние това е светотатствено връзката с комедията е съвършено светотатствена защото комедията
в крайна сметка е разказ за някакво зло някакво зло и в този смисъл усмиването на това древно зло не може да се съпостави по никакъв начин с Бога и с божественото е лепа
в начинът по който е подрадено в Дантевата комедия сина на Данте Петро Алигиер има един коментар към поемата и там също обяснява, че баща му взел това заглавие от
пиесите на Теренции така че тази може да кажем кръгова отбрана продължава всички почитатели на Данте повтарят като мантра това, че комедията била нещо с добър край и понеже
Данте завършал в рая това било с добър край ами то дори чисто как да кажа логично това не отговаря на действителността защото Данте е посетител той в
трета песен накрая се връща на земята той не остава в рая ако той оставаше в рая ще кажеш има някаква логика не той посещава ада той не отива в ада
да се мъчи а един външен наблюдател посещава чистилището посещава рая и се връща на нулевото квадрат че отдето е тръгнал и след това живее своя грешен живот така че
той не е приминал в добро състояние той е видял лошо средно и добро но не е отишъл в рая посмъртно така че
тук също имаме една така доста сериозна измама да верно че емоционално в първата част в ад стават лоши неща
във втората средно лоши а в третата хубави но те стават с някакви човеки които не се променят единия си е си е в ада другия си е си е в рая а за честилището да не говорим
честилището поначало не съществува това е една ерес една от главните ереси на римокатолицизма и в този смисъл това е една лъжа това е една отново священо измама така че
това да не говорим честилището пък богословски е художествена ерес но ако погледнем ада и рая тези които са си в ада те продължават да се мъчат
след като Данте се заминава тези които са в рая са блажени преди да е отишъл той и след като си е отишъл пак са блажени в този смисъл ние нямаме драматургия не се променят нещата
това е само псевдодраматургия от лошо към добро това не е истинска драматургия никой не е минал от лошо към добро в цялата поема той ги вижда всеки в неговото състояние между другото по отношение на Теренций един детал много интересен
е че има една писателка в Германия Хросвита от Гандерсхайм в 10 век по времето на Отон император отон тя в 10 век специално написва 6 пьеси
в противовес на Теренций защото се срамува от това че хората учат латински по Теренций и казва нарочно ги написах за да са различни от тези в които
цитирам безрамните деяния на развратни жени крайна цитата са описани така че Теренций е написал 6 комедии и тя пише 6 християнски пьеси в това отношение
но разбира се нейните писания са останали почти неизвестни докато Теренций има казахме 650 за базени ръкописа от 800-та година на сетне
може да се представим колко е бил популярен навсякъде така че понятието комедия е един голям провал а то е важно Данте много голямо значение отдава на заглавието
сега Вергилий като водач това е реабилитация на езичеството езичника и езичеството не може да бъде водача за християнина и тук пак е едно нелепо описание а то понеже в Ада
стават събитията и за това един вид езичник там борави от Д на Д каква е логиката какво пречи един светец да бъде водач в Ада и да показва лошите неща ние знаем че
Господ Иисус Христос е слязал в Ада след смъртта си така че какво пречи да има един достоверен водач християнски който да му обяснява в Ада нещата
според християнска гледна точка това реабилитиране на езичеството никак не е случайно а освен това Вергилий не само в Адам и в по-голямата част от чистилището също е водач чак накрая се включва Беатриче
накрая на чистилището така че тук виждаме една фундаментална богословска слабост принципна идеологическа биатриче биатриче като водач от горния край
на чистилището чак до рая Данте е воден от биатриче обаче обаче ние много добре знаем че Беатриче това всъщност е не
тя а пак съм аз защото тя в качеството си на каква съществува в рая защо е там в качеството си на моя така че моето ме води
моето това е аз ние тук виждаме как Данте сам себе си лъже че ушким някаква съвършена жена в която той е влюбен и прочее
го води не тя се различава от всички жени по това че е моя от мен обявена за моя дама на сърцето т.е. на практика това е маскиран
аз този егоцентризъм се проявява разбира се в образа на Беатриче че ние трябва да сме много лекомислили за да приемем че тук стадума за някаква реална любов с
билото въображаема жена и така нататък не това е проекция на проекция на себелюбието и ако Данте това не го е разбрал това е логично
но това че неговите читатели и коментатори опорстват да не го разбират това вече говори че ние не го не го критикуваме и не го осмисляме човекобожието се проявява по най-различни начини
то може да се проявява под маската на християнство както от Данте то никого не се проявява в собственния си вид никого няма да почне една поема да каже аз съм Бог и аз решавам всичко аз решавам кой е в Ада кой е в Рая и целият свят
се върти около мен моята възлюбена е най-висшата жена на всички времена моите приятели са в Рая моя прапра дядо е в Рая а моите врагове всичките са в Ада това нещо никой не би
посмалил го направя ще му се смеят и за това то се маскира човекобожието винаги се маскира сега от Данте маската е християнска по-нататък вече в по-къснати времена маската е хуманизъм
не че аз аз ами човечеството човечеството хуманит аз просто интереса към Бога спада не че изчезва в никакъв случай той продължава да се
държи като нещо като референция на аза но ние с него не се занимаваме се занимаваме с човешките неща това е хуманизма имаме маска на наукобожието
не че Бог не съществува не е но науката също на практика разкрива всичко рационализма това в по-късните векове 17-18 наукобожието излиза на преден план 19-ти век на преден план
излиза народобожието след френската революция народобожието знаете глас народен глас божий изобщо цялата тази революционна идеология и вече в наше време имаме технобожието това е
вече нещо много опасно защото опира до същността на човека вече тук действа трансхуманизма и други подобни направления които в момента пред очите ни стават
и нали роботите но вече изкуствени теле които заместват човека и това технобожие е в момента поредната превъплащение на човекобожието
защото псевдохристиянството уданте псевдохуманизма у хуманистите псевдоналкобожието псевдонародобожието псевдотехнобожието всичко това са маски на едно и също нещо човекобожието а човекобожието е ерес то е
главната ерес на модерния човек и поради тази причина Данте продължава да бъде суперкласик и до днес днес сега защо лъжа божествена комедия не е забранена от
църквата и дори не е критикувана айде забранена но нямаме и критика състоятелна критика сега първо защото тя не е писана в църквата знаем, че от 1054 година западът отпада от истинската църква православната
и вече нямаме достоверна координатна система на запад сега един нюанс важен е, че точно по времето когато Данте пише своята комедия папството е в ужасна криза
започва така нечения вавилонски плен или вавилонското изгнание авиньонското изгнание така нечения вавилонски плен на папите в авиньон той е продължал от 1309 до 1376 година т.е цялото време когато Данте
публикува нали поред първата част втората третата част на своята комедия и след което започват да го коментират в Флоренция Синамо Бокачо и другите зараждат се поредеца коментари
през цялото това време римската курия е в авиньон тя е почти пленница в авиньон на френските крале и при това положение тя няма никакво самочувствие да ходи да критикува още повече пък в Флоренция той разбира се е в изгнание в Равена
но т.е флорентинец след това го реабилитират в Флоренция и папата в никакъв случай не иска да си отваря нови фронтове при положение че е толкова слаб и пленник на практика след това поради съща причина когато е
тържествено бива реабилитиран в Флоренция след големите хвалби на Бокачо и т.н. той вече става водач на флорентинския патриотизъм на флорентинското самочувствие
и този който говори против Данте говори против Флоренция така че никой не иска да се създава врагове в лицето на Флоренция която е поначало пропапски ориентирана тя е традиционно гвелска нали територия Флоренция
пропапски също императора докато примерно Верона където е Кангранде дела Скала там са про имперски ориентирани нали там са гибелини така че традиционно тя цяла Италия
била разделена тогава на такива гвеовски гибелински градове някои са альтернативни други са твърдо пропапски или про имперски в тази сложна ситуация да тръгне срещу
силната и богатата проспериращата флорентинска република заради някаква поема един ви той не е богослов за да търсим богословски грешки
и в този смисъл не иска да се заяждат и тръгнало е имало е късмет в това отношение исторически сега по време на контрреформацията се възdigат някои гласове дали
тази поема е благочестива там вътре как се критикуват папите показани са в ужасно положение и се хваща знаменития кардинал Роберто Белармин да направи една защита на Данте
и в общи линии той е езуит в общи линии той така оправдава Данте сега да верно че разобличава по ростите на папите но казва Белармин само казва
6 папи от толкова голям брой един вид какво толкова по отношение на индулгенциите които един вид Данте Данте доста говори против симонията подразбира се и против
индулгенциите които са били много актуални разбира се през 16-те по време на реформацията и кардинал Белармин казва че Данте имал предвид тези
които сеги давали без право не че е против поначало колкото че имало такива които злоупотребявали сега какво казва православната църква относно Данте можем да кажем че тя не се произнася
екс-катедра от Анвона православните писатели светски лица са писали много повечето са разбира се хвалевствени но те са родени в една прозападна координатна система и в този смисъл не може да очакваме
нещо друго светите отци не го коментират не се занимават с него има предвид 19 век 20 век почти никой не се може да кажем че никой не се е хванал да се занимава с Данте може би са председали
че имат много по-големи проблеми с да кажем бълшевизма с революцията която е народобожието и Данте един вид за сега неактуален крайна сметка това че сега Данте в 17-18 век
минава на заден план Волтер казва много правилно в 18 век че неговата репутация ще расте защото почти никой не го чете имала един такъв статут по това време в 19 век романтиците
Реаско въздигат култа към Данте направо се създава култ към Данте и можем да кажем че от този момент от 19 век от романтизма на сам Данте вече се е превърнал в аксиома той не подлежи на доказване
не подлежи на критика не подлежи би казал на критично мислене т.е. на мислене и се занимават с детайли дали писмото до Кангран де де ласкала е писано
от Данте или от псевдо Данте дали от Бокачо или от някой друг дали в Еди коя си там Терцина Еди кой си стих се отнася до Еди коя си или към друго
такива изследвания продължават да имат но всъщността човекобожието никой не се занимава с това това че Данте примерно когато среща в рая своя пра-пра-пра дядо Каччагуида
Това е много интересно че ако не броим Вергилия и Беатриче които се появяват посредством входа на много дълги периоди човека с който той говори най-много в цялата поема е Каччагуида своя пра-пра дядо
т.е. на практика виждаме пак този егоцентризм И човекобожието се проявява най-ярко в това че Данте в своята поема решава кой къде е Той го пределя Беатриче Фрая
Фарината Фада Гибелините Фада Неговите приятели Къде в чистилище Къде във Рая Неговата възлюбена на най-високо място в подножието на Св. Богородица и т.н. Така че това определене
кой къде е макар ефективно е точно може да кажем христоматийно проявление на човекобожието Така че човекобожната европейска цивилизация тя е точно човекобожна тя е религия в цената на която стои
аз човека но не човека абстрактно а аз човека и за тази човекобожна цивилизация Данте отдавна е аксиома и ние
като православни не можем да приемаме тази аксиома в нашата цивилизация по никакъв начин а трябва да започнем да изследваме Данте още не сме започнали те първа
трябва да започнем да изследваме защото той е крайъгълен камък на главната ерес на модерните времена човекобожието Светоглед новото предаване за православен поглед към историята културата и съвременността
с богослова Георги Тодоров по радио Зорана