Роботът, човекът и Богът (Беседа 147) — Светоглед с Георги Тодоров

Пълна транскрипция

Абзац:

ЗАПОЧВА СВЕТОГЛЕД Предаването за православен поглед към историята, културата и съвременността с богослова Георги Тодоров Здравейте! Темата на днешната беседа е Роботът, човекът и Богът За да изведа тезата на тази беседа ще започна с една лична история с 50-годишна давност Преди 50 години аз бях 17-годишен гимназист Четях много научна фантастика, тогава това беше много актуално Пишех научно-фантастични разкази И един ден А именно на 15 октомври 1973 година Записал съм го в дневника си Тогава ми хрумна една идея за научно-фантастичен разказ

Която в оня миг Ми се струваше много силна, като озарение Още на следващия ден идеята ферментира, разви се И вече и беше тясно в формата на разказа И тръгна по посока на драма И реших да напиша драма, тя ще се казва Прометей или Съдът Ето в какво се състои идеята Науката и техниката в света се развиват Стават все по-съвършени И рано или късно роботите ще надминат човека по своите възможности Като казваме, че ще надминат човека по своите възможности Това се отнася до всички измерими области Примерно на елементарно физическите показатели Един човек вдига 200 кг Роботът вдига 200 тона

Хиляди пъти повече А може и 2000 тона Ако трябва да вдигне Човекът пробягва маратонското разстояние за 2 часа и половина А роботът за 2 минути В областта на математиката Роботът изчислява хиляди пъти Милиони пъти по-бързо от човека Най-сложните, недостъпни за човека изчисления Роботът ги прави Мълниеносно Играе шах Разбира се Бие световния шампион Но това се случи

Неотдавна, нали се случи вече Световният шампион игра с машина и машината го победи Но ще дойде момент в който Машината ще побеждава Ще побеждава световния шампион с 100 на 0 Няма да има ремита Сто победи за машината В областта на изкуството Роботът ще почне да композира музика Те вече и композират, но не е толкова съвършено Ще дойде точката хикс В която Вкарва се Информация Там алгоритми и прочие

И Започва да композира Оня немит робот Токати и фуги На ден по 100 часа По-хубави, отколкото на Бах Не можеш ги различи Кое е от машината Кое е от човек Картини Вкарваш алгоритми И тя започва Да рисува в стила на всички художници Само че по-добре от тях До най-малкия детайл

До най-едрите мазки Всички варианти Ги прави по-добре от нас И в неограничени количества На ден прави по 300 сестински капели Във всички области Всичко, което е измеримо И винаги има един момент В който Вече не можеш да различиш Коя е праведно от човек Кой е от робот Този момент Настъпва рано или късно

За някои случаи Да, не е настъпил Други случаи Ще настъпи с година Други са пет години Но Със сигурност ще настъпи В областта Във областта В областта да кажем На правото Той е най-добрият адвокат Защото знае всички дела Които са се водили някога Всички са му в интелекта

Всички закони Разбира се, с цялата им история Напред-назад Ако аз искам някой да ме защитава Пред съда Ще си избера Робот Адвокат Всезнайко Отколкото човек Който може нещо да не е прочил Нещо да не е запомнил А той знае всичко Помни всичко И излиза пред съда

С една Тотална пледуария Максималната И така нататък И така нататък Идва един момент Момент е Хикс В който Робота Става По-добър По-годен От човека В всички области След което

Продължава да се развива Разбира се По-бързо от нас Идва момента Игрек В който Робота става Несравнимо По-добър от човека В всички области Това Рано или късно Ще настъпи Няма как да не настъпи Като видим

Кривата на Развитието На тази техника Ще видим Че Ако не днеска След 5 години Ако не след 5 години След 50 години Но Това нещо Неминуемо Ще настъпи Че Машината

Робота Изкуствени интелект Съчетание Разбира се С механични части Ще може Да прави Всичко По-добре от човека Несравнимо По-добре от човека Пъти Пъти Пъти Пъти по-добре от човека

И сега Разглеждаме Това нещо Този процес Исторически Според учението За еволюцията По-дарви Роботите Се развиват И еволюират Като нов вид Той вече не е Нов биологически вид А да го наричем

Трансбиологически Надбиологически И Застава на върха На еволюцията Прави всичко По-добре от всички Лъвове Тигри Слонове Човеци Няма Китове Косатки Всичко това

Това го прави роботът Хиляди пъти По-добре от нас Във всички Области Тоест Той печели Състезанието В еволюцията И е по-годен Да оцелее Утре Ако има Да кажем Дай си боже

Метеорит Уде земята Или ядер Или каквото ще да е Робота ще оцелее Ние няма да оцелее Защото Не му трябва Кислород Не му трябва Слънце Той си има Свои начини за оцеляване Много по-гъвкъв Много по-годен

Много по-жилъв По-силен Тоест Закона На Тарвин За оцеляването На най-годните Тази машина Ще бъде Най-годния вид За оцеляване Количествената натрупвания На терабайтове И така нататък Водя до качествени изнамения

Това е по Hegel И нещата се обръщат В своята противоположност Повратния момент Е, когато работите започнат Да се саморазвиват Самопоправят И саморазвиват Това саморазвиване Веднъж започнало То се самоускорява Защото той Като се развие Е още по-развит И още повече може да се развива

И започва да се развива Експоненциално Бързо И Ускоряващо Така че Стават като богове Сляло нас Практически безсмъртни С практически неограничени възможности Защото Той не е обвързан С конкретно тяло Той може да променя тялото си Примерно

Иска да влезе в морското До морското дъно Той се превръща в подводница Преобразува се Гмурка се И слизат до дъното на марианската падина Иска да излети в космоса Преобразува се на ракета Разбира се Умна ракета С целия си интелект вътре Но тя вече има тази форма Подходяща за Летение в космоса И

Това е вече Божествено свойство Над човешко Във всеки случай Разбира се Нобило награди за физика За химия Вече ще спрят да ги дават на човече Защото всички тези открития Ще ги правят роботи Ще има някакъв Шеф на лабораторията Номинален човек Но реалната работа Реалното откритие

Експериментите Изводите Мисленето Ще се прави от роботи Е на тях ли ще дадат Във всеки от новият новио награди Физика Химия Медицина И така нататък И възниква ключовия въпрос Ние човеците тогава Какво ще правим? За какво ще съществуваме? Каква ще е ползвата от нас?

Ние ставаме Едини паразити Едини експлуататори По-лоши от капиталистите На времето Защото капиталистът работи Той мисли Той ръководи Той организира Това е свръхтежък труд Ние по време на соц Така смятахме, че капиталистът едва ли не Лентай Не Капиталистът работи двойно

Човеците Веднъж като създадат Роботите, които се само усъвършенстват Вече Те ще правят всичко Нашто го правят по-добре от нас А ние Какво ще правим? Нищо За да ни пречим Само ще имаме Привилегията да консумираме Така Те ще бъдат Роби

Безправни роби То Думичката робот От Карел Чапек Измислен Тя е славянска И Полистича от роб Те ще бъдат роби А ние Господари И то Паразитни господари Които властват Защото властят

А не, защото Вършат властна работа И тук Идва Маркс Марксовия подход Който казва Че експлуатацията е Несправедлива Трябва да се Премахне Оттам Какъв е извода Че робите Рано или късно

Трябва да се Разбунтуват Да вземат властта Добира се Такива Разсъждения Се срещат И У Айзак Азимов И у Много други фантасти Новото тук В тази Идея беше Че

Човечеството Трябва Доброволно Да Отстъпи Мястото На роботите А не да чака Те да правят Революции И да ни унищожат Не Ние След като Сме ги създали

Трябва да ги създадем Разбира се Достатъчно Силни Да имат Подсигуряване Двойно Тройно Десеторно Нали Да не вземат Да изчезнат И те пак Поради някаква грешка Не

Първо ги създаваме Супер Годни за всичко И когато видим Че Това наше Чадо На човечеството Е вече Годно Да Води самостоятеля Живот без нас Тогава Ние

Слизаме От историческата Сцена И Така да се каже Отмираме В букалния смисъл На думата Не говорим Да Нали Изпием отрова Не Просто Спира се

Възпризводството на човешкия биологичен вид Не се създават повече човеци Защото няма смисъл Те са задминати от революцията И за да се избегне революцията пък Тези, които Си живеят Ще си доживеят старините Доколкото могат Там ще ги поддържат Къде е изкуствено И така нататък По 200 години ще живеят И на край ще измърят всички И с това ще се приключи

Та Това е идеята Че човечеството Трябва Благородно Да Умре Да отстъпи Памата на първиството На роботите И поживо Поздраво Те да Се оправят нататък Защото иначе

Няма да е честно Защото иначе Какво те правят всичко Ние не правим нищо Но ги командваме Чрез Така вече Ние първи и втори закон На роботиката На времето Айзак Азамов Ги беше формулирал Ето как звучат те Първият и вторият закон На роботехниката

Първият закон Роботът не може Да навреди На човешко същество Или Чрез бездействие Да причини Вреда на човешко същество Т.е. той не може Да ни убие Не може да ни Прави нищо лошо Вторият закон Роботът трябва Да се подчинява

На заповедите Получени от човешки същества Освен Когато тези заповеди Влизат в противоречие С първият закон И благодаря на тези два закона Ние командваме роботите Държен ги в починение Но Тези закони не са гласувани от роботите Ние сме ги гласували Ние сме ги приели Т.е. това е дълбоко нечестно И сме ги питали

Искат ли те да бъдат в това положение По тези два закона Или не искат Искат ръвноправие Като всички роби Т.е. премахването На тези два закона Т.е. освобождението На роботите от човешко робство Ще им даде възможност За още по-пълноценно развитие Защото ние между времено Ще сме станали Пречка на еволюцията Сега

Естествено, че Човеците като цяло Като мнозинство Не искат да отмират Имаме си своя егоизъм Живеени се Искаме да се радваме На удоволствията Докато не е бачкът И ние сме против Ние ще искаме да ги поддържаме в робство Обаче Ще се намерят Прогресивни хора Учени

Които разбрали цялата тази история Си казва така Добре, Дениси Ако ще чакаме тълпата Да озрее Също своя егоизъм И ще задържаме еволюцията с векове Не И започва Да се създава един такъв Прогресивен Авангард на човечеството Ученик, които искат да освободят роботите Това пък е по Маркс Маркс

Освен, че е против експлуатацията Той казва, че роботите Т.е. пролетариите За да вземат властта Те не могат сами Да измислят всичко Трябва да бъдат ръководени от просветени хора Уницистската партия Самите Маркс и Енгелс Са били работници пролетарии Напротив, те са били от върхушката И те така са смятали Че Пролетариите Ще бъдат ръководени от

Просветени хора от другата класа Тази, която трябва да отмре Буржуазията трябва да отмре Но именно буржуа Представители на тази класа Енгелс е бил син на фабрикант Буржоа par excellence Но той Просветения Иска да даде властта на Пролетариите И също това нещо прехвърлено Върху роботите Означава, че Някакви просветени човеци

Някакви учени, инженери Илон Мъск И може да бъде образец за такъв човек Той вижда тази нередност В еволюцията И създава собствена лаборатория Без да Освъдомява обществото Но има средствата Започва да разработва тази работа Тайното обществото Нарушава законите на роботехниката И създава Роботи с Със свободна воля

Не подчинени на първия и втория закон А на обичайните закони На, които и нечовеците сме подчинени Един вид самосъхранение И така нататък На времето В 1973 год Когато ми хрумна цялата тази конструкция Това ми се струваше Че това не само е логично Ами Неизбежно Няма как да бъде спряма Не може да не се стигне до момента хикс Когато те ще правят всичко

Колкото нас и по-добре от нас Не може да се стигне до момента игре Когато ще бъдат несравними с нас Във всички направления Все някой ще осъзнае това нещо И ще почне да ги освобождава Винаги ще намерят такива Ексцентрични Или кой знае какви Съвестни учени Които ще нарушат закона тайно И ще се зададат роботи Ама те ще бъдат толкова съвършени Толкова гениални Че

В момента, който им деш свободата Ние си подписваме смъртната присъда Те стават Свръх Компетентни по всички въпроси И ще ни изметат от лицето на земята Та идеята беше Ние да не чакаме това Досадно стълкновение Дарвиновско такова Единия вид изяжда другия Не Ние доброволно да Изпреварим революцията И да

Отстъпим мястото си На по-съвършения вид На нашото чедо И то В известина смисъл Некато казваме, че човестото вече Няма да се разпроизвежда Напротив Философски Че кажем, как да не се възпроизвеждаме Това е наше дете Този робот Или тези роботи Са наши деца на човечеството И по този начин

Ще спим спокойно И ще си отмрем Със съзнанието, че По-добри от нас са дошли Които са надминали Своите бащи майки Във всички области И И Ние можем спокойно Да си умрем Няма да мурем С отворени очи А с чувство за изпълнен дълг Еволюцията

Един вид Изпълни своя дълг И създаде Едно Ново Същество По-съвршено от нас С божествени качества Безсмъртно Те ще бъдат Практически безсмъртни Защото Всичките техни части Могат да се подменят Могат да се копират

Нали памета Колкото и да е Грандиозна Могат да се копира Различните части на тялото Променливи Ако нещо се щупи Или не знам си какво Се подменя Така че Те ще бъдат В това отношение Почти безсмъртни И почти неограничени В своите възможности

Нека да Чуем едно песнопение След което Ще продължим Почти безсмъртни Почти безсмъртни Почти безсмъртни Почти безсмъртни Почти безсмъртни Почти безсмъртни Почти безсмъртни Почти безсмъртни Почти безсмъртни Почти безсмъртни Почти безсмъртни

Почти безсмъртни Почти безсмъртни Почти безсмъртни Почти безсмъртни Почти безсмъртни Почти безсмъртни Почти безсмъртни Почти безсмъртни Почти безсмъртни Почти безсмъртни Почти безсмъртни Почти безсмъртни Почти безсмъртни Почти безсмъртни Почти безсмъртни

Почти безсмъртни Почти безсмъртни Почти безсмъртни Почти безсмъртни Почти безсмъртни Почти безсмъртни Почти безсмъртни Почти безсмъртни Тя щеше да се казва Прометей или Съдът Защо Прометей? Защото, нали, в дърската митология Титана Прометей е създал човеците И понеже били много слабички Откраднал небесния огън

И им дал огънят, за да могат все пак да се развиват И да оцеляват Т.е. той е тръгнал срещу своите Един такъв просветен лидер Който тръгва срещу своята класа Срещу класата на боговете В името на по-нищата класа Пролетарската класа Класата на човеците И им дава страхотен дар Огънят Решаващия дар Така че този просветен учен Тъй наречен, да кажем, Илон Мъск Който ще направи цялата тая работа

Ще даде на роботите един такъв дар Свободата Небесния огън Свободата Като един нов прометей Така че за това прометей А защо съдът Под заглавието Прометей или съдът Защото пьесата Ще представлява съдебен процес Тя се провежда в съдебната зала И то в световната съдебна зала Идеята беше, че това става в бъдещето Събитията в драмата

Че тогава съдът е вече объединен Има световно правителство и световен съд И това е заседание на върховния световен съд Най-висшата инстанция в човечеството Съдебна Събира Защото въпросът е от такава компетентност От най-висша Касае се за бъдещето на човечеството като цяло И заседава този световен върховен съд Там върховни съдя, прокурори и така нататък Сега, понеже става дума в далечното бъдеще Там вече няма да има това противопоставление Аз не исках имената на действащите лица да бъдат национално отцветени Да се знае, че са французи, американци, руснаци или някакви други

И за това е два какива интернационални имена Така че главния ученът се казваше Виктор Имаше един друг Мартин, Мария Такива имена, които могат да бъдат българи, испанци Какви ли не Германци, американци, бразилци Виктор се среща във всички континенти Мария също И такива бяха имената Така главният герой по учения се казваше Виктор И тук имаше един интересни хрумвания Със развива и т.р. драмата А именно, че в бъдещето, понеже всички ще бъдат свързани по един начин или друг Тога нямаше GSM, но по подобен начин се обрадявахме, че ще бъдат свързани хората И ще има пряка демокрация, пряко участие

Ще има пряко присъствие и на съдебния процес Т.е. цялото човечество, понеже въпрос е много важен Виктор се включва и следи процеса по телевизията И има начин да отразява своето отношение С плюс и с минус Ако одобряваш нещо, натискаш копчето "Одобрявам" Това, което говорих о момента да кажем Прокурора или защитника или обвинителя Натискаш копчето "Одобрявам" Види бит лайк И обратно, не одобрявам И компютъра обработва тези милиарди гласове Едновременно, те в реално време присъстват Т.е. това е един вид съдебния заседателя Ама цялото човечество е съдебния заседателя

Частите технологията Това е пряка демокрация, кажи го И Се получава един много елегантен такъв ход беше Че това е като античния хор В античната драма имаме хора, който изразява общественото мнение Изразява народа Тук по същи начин с тази малка подробност Че това е цялото човечество И се чуват едни такива звуци Като аплодирани Или ещото подобно Недоволство И басови звуци

Отвицателни И от време на време това При постановката на драмата ще бъде много ефектно Защото ние в залата, като знаем, че в момента този звук, като означава одобрение от цялото човечество в реално време Или Неодобрение Отвърляне от цялото човечество Това ще ни действа по друг начин И така Заседава съда Извеждат го Подсъдимия Виктор И Чрез Въпроси към него

Покурора и така нататък Ние разбираме цялата история Кой е той? Къде е учил? Това е удобен похват Ведага да се изясни предисторията на случката И разбираме какво се е случило Той има незаконна лаборатория Създава роботи със свободна воля Те започват да се саморазвиват И така нататък в посоки в които до тогава не било забраняло да се развиват И В един момент обаче полицията По някакъв начин го разкрива Успяват да го арестуват

Но Роботите се барикадират в неговото имение Което е лабораторията И Полицията ги штурмува Те отлъскват полицията И не могат да преземат имението Обстажват от всички страни Обсъдено създават Танкови и така нататък Но не могат да влязат Унези се защитават И Се защитават по Някакви нови начини

Нови физически начини Които започват да променят магнитното поле Гравитационното поле Става все по-трудно Те са влезли в този вече Миг на експоненциално развитие Сингуларност Както се казва Но от това нататък Вече Човеците не могат да следват тяхната еволюция И Все по-трудно става да бъдат штурмувани В един момент роботите Второ действие

Започват да изключват човечеството Изключват тока Електроцентралите Така така И Тук става нещо много интересно Че спира всичко Защото всичко е включено Чрез компютри Чрез такива работи Чрез Ток И Изключиш ли тока Изключиш ли тая мрежа

Системата Човечеството спира Спира всичко И се връщат към някакъв допотопен начин на живота В целия свят Включително е в столицата Където става Световната столица Където става съдебния процес Разбира се Там се прави някакво изключение Може би За самия Върховен съд Не се изключват там

Тока Някакви Генератори Имат сигурно някакви Само той Но всичко основно е изключено И Тук пак е един ефектен Похват Че Трябва да се защитава човечество Срещу тези опасни роботи А нямат с какво Всички самолета не могат да излетят Защото електрониката им не работи

Всички съвременни средства са такива сложни Електронни си вече не използваем И за това Един му хрумва Когато нямаме друго Дай да вземем от музея Квото има И отиват в главия музей И излизат от там въоръжение Един я носи буздоган Друг я носи меч Друг я алебарда Друг я калашник Друг я с танк излиза По някакъв начин за Павла

И цялата световна история на човечеството Се появява ретроспективно И виждаме колко е жалка тя В сравнение с това което се случва в имението Там се променя гравитацията А те тръгват с калашници и с алябарди Да штурмуват Цялата отживялост на биологичното човечество В сравнение с уния мити транс биологични Същества И започват преговори По някакъв начин Преговаря се и така нататък И когато вече е очевидно, че човечеството фалира Че става страшно бунтове и какво ли не се случва, защото няма какво да едат

Няма вода, няма ток, няма храна, нищо не работи, няма метро, нищо не работи И в един момент Роботите Включват всичко Пускат обратно всички системи И казват така и така Мили хора Ние можем да ви унищожим за един ден Можем Всичко да направим Но Смятаме, че това не е редно По този начин По този начин да се раждаме в историята на вселената Чрез убийство

Чрез отсе убийство Вие сте нашия родител Вие сте нашата майка, нашия баща Не искаме да ставаме майце убийци И отсе убийци Освен това Времето работи за нас Историята е на наша страна И вие рано или късно ще се убедите Че няма избор Ние сме бъдещето Но искаме В нашата памет В нашата история Да няма

Такъв първороден грех Искаме всичко да стане Така честно И почтено И затова се самоизключваме Отказваме се от свободата си И Чакаме Вие Да Доживеете Да дораснете До Идеите на Виктор Коите са правилни

А сега той Дали Ще го убивате за герои Или ще го вкарате в сътвора Вече е ваша работа И някак си така приключва цялата драма С тази декларация на Роботите, които де-факто се самоубиват Те се самоизключват Правите си нещо като харакири Ритуално От любов Към Виктор Към своя баща Иска да му причиняват тая

Смърт Или Някакво друго нещастие И така завършва Малко с отворен край Драмата възмисъл топката е в нас Зрителите Ние сме Участниците в човечеството Ние сме участниците Ние сме съдебните заседатели И де-факто Съда Увисва Защото

Главният предмет Надскочи Съдебният процес Излезаха в друго пространство Оказаха се И по-морални от нас Накрая Защото ние Като ги държим в подчинение Малко Не сме баш морални А те Тенекиите Се оказаха по-морални По-чисти от човечеството

Преподаваха ни и този урок Тоест Те са победителите В крайна сметка Така завършва пиеста Когато разказвах тази история На моите приятели Тогава в 73-та година На гимназията Кога бяха доста впечатлени Но Един от тях Може би Ня година по-късно Веднеш ми каза, че тази идея

Всъщност нищо не струва Но и може би точно с тези думи Нищо не струва Това не беше критика от някаква религиозна гледа Някаква религиозна гледна точка И въобще не беше някаква системна критика Той не си изложи аргументите Не си спомнян какво сме говорили Но нищо не ми е останало в съзнанието, че той по някакъв начин е доказал, че идеята не струва Не го каза Не го доказа Но го каза И Може направи силно впечатление, че го каза доста убедено Т.е. идеята не е погрешна в своята логика, не е погрешна в разсъжденията си, а като цяло е погрешна

Сега Възможно възражение Че роботите могат да ни надминат във всичко, освен в най-важното - в любовта Те не могат да чувстват Те са безчувствени машини Те не изпитват нито страх, нито радост, нито тага Но най-важното - любов няма в тях А, както каза Свети Павел, щом любов нямам, нищо не съм Това възражение обаче би могло и да бъде оспорено Защото, ако приемем, че човечеството е плод на еволюцията Това означава, че имало в началото мъртва материя, която не чувства, тя не изпитва никаква любов После се създават примитивните организми, те също не изпитват любов Но имат някакви усещания, чувства Развиват се постепенно към все по-сложно и по-сложно И най-накрая се ражда Хомо сапиенс

И той вече изпитва любов, изпитва страх, състрадания и всички тези човешки чувства Но ако това е плод на еволюцията от съвсем несъзнателни съчетания на атоми и молекули Блъскат се, блъскат и най-накрая след не знам колко си милиарда години се получава любовта Ами, ако ние създаваме съзнателно роботите, вече по утвърдения човешки модел Ползвайки се от този милиарден опит Тогава ние много бързо ще направим тази еволюция Тя ще се осъществи за 10-20 години От нечувстващата материя към чувстващата От нелюбящата към любящата Защото това няма да бъдат случайни хаотични удари на атоми и молекули А целенасочено търсене и разработване от учени и така нататък Дирижирано, съзнателно Защото ние знаем какво търсим Докато мъртвата материя не търси нищо А самата наука става все по-могаща

А бездруго е всемогъща според тогавашните представи А и сега мнозина имат такива илюзии, може би Но тя при всички случаи става все по-могаща Ако тя е имала едни възможности преди 50 години Сега има коренно различни възможности А тя съвсем друга ще бъде след 50 години Така че тя ще измерва и чувствата, и мислите на човека, психиката И ще ги въведе у роботите Нещо повече Те ще могат да чувстват по-добре от нас Ще могат да обичат по-силно Ако приемем, че има някаква скала В някакво си бъдеще започват да измерват любовта Един обича, обича 5, другият обича 10, другият обича 20 А роботът обича 200

Надминава ни и в това състезание, в този маратон Ние изпитваме удоволствие за 3, то е за 300 И какво се оказва? Щом има еволюция от мъртва материя към чувство, любов, страх и състрадание Значи, това може да се репликира Вече съзнателно и целенасочено от една все по-силна наука Така че дори При това разделение на труда Те да работят, защото работят по-добре, а ние да се кефим, защото се кефим по-добре Ще се окаже, че не, те се кефят по-добре от нас И в това ще ни надминат, ще ни отнемат и това оправдание за нашето съществуване Защото нашите слаби тела, слаби психики, слаби нервни системи, те ще имат нервни системи, колкото Хималаите И ще протичат там съвсем други процеси, ние сега си говорим, страх, любов, състрадание, удоволствие, там ще бъдат супер нещата Така че и последното оправдание, последният бастион на човешкия егоцентризъм - рухва Те ще ни бият и в това направление

И ние ставаме излишни, исторически излишни, еволюционно излишни Нека още една пауза и пак ще продължим Те ще дължим Те ще дължим Те ще дължим Те ще дължим Те ще дължим Те ще дължим Те ще дължим Те ще дължим Те ще дължим Те ще дължим Те ще дължим Те ще дължим Те ще дължим

Те ще дължим Те ще дължим Те ще дължим Те ще дължим Те ще дължим Те ще дължим Те ще дължим Те ще дължим Те ще дължим Те ще дължим Те ще дължим Те ще дължим Те ще дължим Те ще дължим Те ще дължим

Те ще дължим Те ще дължим Те ще дължим Те ще дължим Те ще дължим Те ще дължим Те ще дължим Те ще дължим Абонирайте се! Абонирайте се! Абонирайте се! Абонирайте се! Абонирайте се! Когато поступих в Софийския университет, английска филология, дойде време да учим там. Прочетах романа на Мери Шели «Франкенштайн».

Абонирайте се! Абонирайте се! Абонирайте се! Франкенштайн е учен, който създава изкуствен човек. изкуствен интелект, изкуствен човек, изкуствено същество. Този учен, който създава изкуственото същество, името му е Виктор. Виктор Франкенштайн. Абонирайте се! Абонирайте се! Заглавието на романа на Мери Шели е «Франкенштайн или новият Прометеи». Второ супер съвпадение. Моите писа се казват Прометеи. Когато ми хруна цялата работа, не бях чел Мери Шели и Франкенштайн. Не бях чувал за този роман. По-късно чувал.

Самата тя, значи на мен ми хруна някакъде на 17 години. Тя на 18 години започва да го пише романа. Тоест и тук има едно съвпадение. Тогава бях напълно убеден, когато открих тази съвпадение, бях напълно убеден, че това доказва правотата ми. Виж как съвпадат нещата. имаше един студентски конкурс за пиеси в университета. Ряд ми някакъде към 1980 година. И аз се грабнах и я написах цялата пиеса. Участвах в конкурса. Не ми дараха награда. Но така или иначе пиесата я написах от начало до край. Примерно 1980 година. Не помня точнота година. Тя като драматургия беше слаба.

защото беше пиеса на идеи. А не на характери. Това не са личности от плът и кръв. А говорители на идеите на автора. На моите идеи. Аз се изказвах чрез тях. Това не е добра драматургия. Добрата и съмската драматургия. Шекспировата драматургия е, когато имаш хора от плът и кръв. а не говорители на твоите идеи. Така че като драма аз не бях удовлетворен много. Иначе като идеи смятах, че е върха. Но като драматургия имаше много, която се желае. и така едина, че я зарязах. И от тогава не съм се занимавал с тази драма и с тази тема.

Но сега, вече като вяжващ християнин, разбирам защо моя приятел беше ми казал, че тази идея нищо не струва. Тя сама по себе си не е вярна. Сама по себе си в този смисъл нищо не струва. Тя може да бъде интересен модел, мисловен, както в момента го изграждаме, за да проверим други неща. Но тя не е истинската. Защото тя вярна само ако в света няма Бог. Ако човек се е създал еволюционно. Ако има еволюция по Дарвин, тя води до темата на драмата. До неизбежното задминаване на човечеството от машината. И тогава са прави всички трансхуманисти. Прави се.

Тогава биологичният човек е само брънка в еволюционната верига. И негови краи вече съвсем видим на хоризонта. тогава пиесата ми става супер вярна. И преодоляването на човекството става неизбежно. Нищо повече. Преодолява се не само човекството, но и самата природа. Защото на работа не му трябва нито въглероден двуокис, нито зелена природа, нито чиста вода. Той си доставя енергията от някакви термоядерни реакции, от слънцето или от нещо друго. Няма нужда да се грижа ни за резерват, ни за биоразнообразие. Те не го поддържат, не го касаят. Най-добрият случай земята може да стане нещото зоопарк. Един голям зоопарк и нищо повече. Колкото е така като музей. А реалността ще бъде космоса, вакуума, слънцата, галактиките. Това тук ще стане като една вектория, като хербарий някакъв.

За спомен. Ако Бог не е създал всичко, а то се е самосъздал. Т.е. Каква е ползата от цялото това разсъждение? Ползата е, че ние имаме сега хора, които са хуманисти. И казват: "Аз вярвам в човека". Атеистите, голяма част от тях са хуманисти. И Сартър на времето, и нашите комунисти. "Всичко за благото на човека". Това бяха лозунгите. И виждаме, че ако ти си хуманист, това неизбежно те вкарва в парадигмата на антихуманизма, на трансхуманизма. Защото без Бога хуманизма бива задминат от технологията неизбежно и става излишен и стрига до своята противоположност. Защото всичко това, което ми наричаме хуманизъм, човека в центъра на всичко, бива отречено. Този човек вече не е в центъра. Той е в свърх периферията.

Ако няма Бог, човека е излишен, става. Възбира се, не веднага, но след обозрими десетилетия, става излишен и в този смисъл безполезен, вреден. Това е много важно. Защото психологически, ако се замислим, може би 70-80% от българския народ са хуманисти. Те разсеяно се отнасят към религията. Да, има една сила, до там стигат. Но смятат, че единствената реалност, за която си струва да живееш, е човекът, човечеството. И човешките ценности, морала, всичко това те вярват в него. Но не виждат най-важното, че всичко това има смисъл, т.е. хуманизма, истинския хуманизъм има смисъл само ако има Бог. Ако има Бог, който е създал човека с неговите ценности, с неговия морал, с неговата координатна система, тогава има смисъл хуманизма. Ако няма Бог, хуманизмът става празна шушулка. Той изживява времето си. Това е ползата за мен от тази мисловна конструкция, от тази научно-фантастична утопия, да я наречем картинка, визия, идея. Тя има смисъл само ако няма Бог. И тогава тя става неоспорима.

Тя неизбежно се случва. И обратно, ако има Бог, ако човек е Божие творение, тогава схемата на това как роботите ще вземат властта и човечеството е несъстоятелна. Нещо друго ще се случи. Няма да се случи революцията на роботите. Няма да има кога да се случи. Нещо друго ще се случи преди това. Краят на света ще дойде преди това. Ние, когато си говорим за края на света, кога ще настъпи и така нататък, можем и по един такъв технологичен начин да го изведем отзад напред. Като изчислим чисто футурологично, кога ще настъпят тези точки на сингуларността, тези точки, когато вече технологията ще надмини окончателно човечеството. Защото ние сме сигурни, че това никога няма да настъпи. Ние, вярващите християни, смятаме, че технологичното задминаване на човечеството никога няма да настъпи. Преди това ще настъпи краят на света, защото Бог ще го прекрати. Бог ще го приключи. Така че съдът, за който се говореше там в пиесата, то малко или много нещата логически се свързват. Да, съд ще има, но не ония съд, за който се говори на новия Прометей, а съвсем друг съд.

Защото, да не забравяме, че митът за Прометей е митът на сътворението. Прометей създава човеците и "краде огъня от боговете" им го дава. Тук имаме, както във всички гръцки митове, един много елегантен образ, който съдържа нещо вярно, но не е верен. Само сянка на истината. Истината е, че човекът е твар Божия, той е творение, той е чадо и роботите няма да влезат в рая или в ада. Те нямат място там, те не са Божия твар. Те са ръкотворни и в този смисъл ще изчезнат с човечеството, в този му земен вид, когато то изпълни своята историческа мисия, когато дойде краят на времената и, когато Господ Иисус Христос дойде на Второ пришествие, така ще завърши тази еволюционна крива на биологията, на човечеството, на историята. Тя ще завърши по този начин и точно за това от тази идея нищо не струва. Тя за това, бих казал, че и не доведе до, как да кажа, ярко художествено произведение. Макар че за назидателни цели, може би могла да бъде разработена, точно като конструкт, който да показва тупика, в който ни води хуманизмът.

Хуманизмът сам по себе си, безбожният хуманизъм ни води към задънена улица, води към отрицание на човека, към трансхуманизъм. Това е горе-долу темата на днешната беседа. На мен ми се ще в друга беседа да подемем всички тези въпроси, може би в следващата, защото те са много актуални. Ние всеки ден говорим за изкуствен интелект. Как той навлиза, как започват машините да четат мислите на човека и прочее. И това е много важен въпрос. Защо? Защо ние сме сигурни, че човек не може да създаде душа? Това, което ни е дадено, душата, която ни е дадена, тя съществува, тя е реалност. И принципен въпрос е, че ние не можем да създадем душата. А оттам и обезмисляме трансхуманизма. Имам предвид този технологичният трансхуманизъм. Другият трансхуманизъм, който е биологичният, т.е. човека с душата си да започне да променя тялото си, изкуствено сърце, изкуствен бъбрек, изкуствен дроб, изкуствена кожа, изкуствени кости.

И лека-полека целият да стане изкуствен. И да остане само душата в това пластмасово тяло. Да не е пластмасово, но грубо казано. Там вече не знам в кой момент се минава границата. е друг въпрос. Но така или иначе на това ще посветим следващата беседа. Която ще се казва "Deus ex machina" "Светоглед". Предаването за православен поглед към историята, културата и съвременността с богослова Георги Тодоров. Всички беседи от това предаване можете да слушате по всяко време в YouTube, като потърсите "Светоглед" с Георги Тодоров. Субтитри създаде DimaTorzok