1160 Години от Покръстването (Беседа 230)

ПОКРЪСТВАНЕТО Започва Светоглед Предаването за православен поглед към историята, културата и съвременността с богослова Георги Тодоров Здравейте! Темата на днешната беседа под номер 230 е 1160 години от покръстването. Както знаем, през настоящата година честваме 1160 години от покръстването на българите. Можем да приемем цялата година за юбилейна. На самото календарче за 2025 година на първата корица е изобразена Великата базилика в Плиска. А на предпоследната страница пак на корицата снимка на единствен опис от

Синодалната палата където е изобразена, разбира се, Св. Княз Борис и отдолу си пише Тази година се навършват 1160 години от покръстването на българския народ при Св. Цар Борис Михаил Покръстител. Така, че цялата година е под знака на това велико събитие. Всъщност то е най-важното събитие в българската история. Кулминацията на българската история. Ние нямаме конкретна дата, на, която е станало покръстването. То не е станало с Някакъв указ, декрет и така нататък. И ако си поставим за въпрос

на коя дата е бил покръстен българския народ нямаме смислен отговор. Няма такава дата. Можем обаче да честваме събитието на определена дата или на няколко дати в зависимост от различни аспекти на покръстването. Примерно да кажем освобождението на България. Честваме на 3 март. Тоест на 19 феврари по юлианския календар съответващо на 3 март по григорианския. Но това събитие

освобождението на България е било един дълъг процес. Ако вземем руско-турската освободителна война, тя започва с манифеста на цар Александър II. Тоест без този манифест, без обявяването на война. Нямаше да има освобождение на България. Това е едната възможните дати. Другите възможни дати са, да кажем, падането на Плевен или отбраната на Шипка, победата при Шипка и други подобни важни дати. Но разбира се, единодушно сме решили, че най-важната дата

всъщност е финала на този процес, когато на 19 февруари 1878 година в Сан-Стефано се подписва едноимения договор и Турция е принудена да признае създаването на нова държава България. Ако направим една такава аналогия в рамките на дългия процес на покръстването,

който трае години и десетилетия, кои са ключовите събития, които емблематизират този процес и на които съответни дати, ако имаме такива, да го честваме и в общи линии се оформят за сега две дати. Дай Боже да намерим нови данни за други

ключови събития, емблематични за този процес, но шансът е малък. Имаме всичко на всичко две дати и явно свързане с това събитие. едната е 28 март,

другата е 2 май. И тъй като вече сме февруари, т.е. остава съвсем малко време до тези дати и е желателно да сме готови дори и така психологически да се подготвим

за тези чествани, а и не само психологически. Време е вече наистина да, ако ще правим нещо вързка с юбилея, то е желателно първо това да бъде непременно в рамките на тази година, да не се отлага и второ доколкото можем

да уважим съответните дати 28 март и 2 май. Юбилеите, кръглите годишнини са поводи. Събитието, разбира се, може да се чества всеки ден и всяка година, но човешката природа

е такава, че ние не можем всичко да правим през цялото време и за това се налагат да имаме приоритети и юбилеите изваждат съответните събития от ежедневния ред на

вниманието ни и стават поводи. Поводи за какво? За какво е повод един прекрасен юбилей? За всичко. Примерно иконописеца да направи икона, музиканта да направи

музика, този, който прави филми да направи филм, този, който прави реставрация да завърши реставрацията или даде на етап на реставрацията. Аз да кажем,

който правя книги, смятам да направя две книги. По двата повода, ако е рекал Господ, на 28 март най-късно да излезе едната от тях за свещения път в Плиска и на 2 май, кое е рекал Господ

да излезе другата за святи княз Борис. Та, по същия начин, всеки, кой с каквото се занимава, ако той има някаква връзка с покръстването на българите, би могъл да използва

повода. Защо? Защото, пременно, книгата за святи Борис, тя никога не може да бъде завършена. Аз се отлагам, отлагам, отлагам, трупам нов материал, но кога мога да кажа тази книга

е завършена. Никога. Ще умра, ще я направя първо, второ, пето, десето издание, колкото е казал Господ и сто издания да направя, винаги тя ще бъде незавършена. Тоест, поводите

са важни и не би да се изпускат, защото ние, опитвайки се да направим нещо колкото се може по-хубо, го отлагаме във безкрайността и накрая то остава ненаправено изобщо. Та, това е смисъл на тези поводи

да ни слагат срокове, а като има срок, човек се стяга и свършва работата, макар и да знае колко е несъвършена. Тъй като човеките ни поначало правим несъвършенни работи и това несъвършенство понякога ни пречи изобщо да правим каквото е да било.

И така, за какво имаме повод сега, в тази юбилейна година, 1160 годишната от Българското покръстване, какви неща има, които бихме могли да направим по този повод. Примерно, сега се

така, задвижи темата за вероучението. Прекрасно. Ето, че на 28 март и особено на 2 май, 28 март ще стане дума пак, но е много по-малко честван празник, дори го няма в календарчето, което е

крайно време да се внесе в официалния календар на Българско-Православна църква, но 2 май, всички го знаят, празника на Св. Княз Борис и това е един прекрасен повод да се задвижи темата за вероучението, може би

да се приеме дали в Министерството, дали в Народното събрание там съответен документ или решение и този юбилей да бъде увенчаването на един етап в работата

по увеждането на вероучението като основен предмет в българската образователна система. в тази връзка е редно и възможно да се направи някаква конференция на тема вероучението. Дали ще бъде от Министерството, дали от Св. сина, дали от митрополията,

но това би могло да се направи да се използва повода. Хем темата за вероучението е актуална, хем имаме повод от 1160 годишнината. друга насока да се използва повода. Да кажем

пременно Св. Княз Борис. Ами, че за него няма един що-годе приличен храм в столичния град. В столицата на България още няма достоен храм на Св. Княз Борис.

Аз бих казал, че никъде в България няма достоен храм на Св. Княз Борис. За съжаление. на нашия покръстител. Ако погледнем да кажем сърбите какво направиха с Свети Сава, ще видим, че

най-великият сръбски светец Свети Сава получи след десетилетия, разбира се, работа, проектиране, изпълнение, средства и така нататък, но в крайна сметка получи един

достоен храм, катедрален, катедрален храм в Белград, най-големия, най-красивия, имам предвид интериора. Отвънка, мисля, че съжбите не се справиха блестящо, така, малко посредствено

е решението отвън, но вътре се справиха блестящо и сега вътре една приказка този храм с много достоинства, впрочем, и криптата е

прекрасна, изобщо един шедевър на православното изкуство в 21 век в чест на Свети Сава. Ние в това отношение сме много зле,

защото нито един храм посветен на Свети княз Борис не е що-годе достоин. Като място, като красота, като големина,

като история, като светини, не и не и не. Се някакви посредствени или съвсем периферни храмове. За сега

сме големи длъжници в това отношение и ясно е, че за юбилея не може да се говори дори и за поставя на полагане на първи

камък или първа копка, това не може да стане, но темата трябва да се обсъди, говори за столичния град, за центъра на столичния град, защото всички

ще кажат, да, ама ще го построим някъде в комплекс иди кой си. не. Свети княз Борис не е периферна личност, не е за периферията.

Той е за центъра на центровите. Това, че досега не е направен и то по времето на благоверния цар Борис Трети, поне тогава трябваше да бъде предприят

този храм, завършен. Прияваме, че време средства, но спокойно можеш да бъде започнат и постепенно вече с времето да му се търси завършването. Не е било направено. И сега,

35 години след падането на атеистичния режим, ние сме все още на нулата по отношение на достоен храм на святи княз Борис в центъра на град

Света София. Някой ще каже, трудно се намира място. Това изобщо не е вярно. Много лесно се намира място, но това е отделна тема. Да не започваме от сега, но

така иначе е важна тема, за която трябва да говорим и да мислим. Какво друго имаме повод да направим? Ами, много просто. град Плиска. Плиска. Мястото,

където е станало, което е било център на покръстването на българите. Всички главни събития, свързани с покръстването, са станали в Плиска. И имаме повод сега да се

замислим, не, че ще решим някакви задачи в оставащите месеци, но и до края на годината. Но, поне да се започне да се осъзнае, че град Плиска, съвременният град

Плиска и изобщо състоянието на първата българска столица е един трудно поносим срам за българския народ и за българската православна църква. Първо,

самото градче от така селски тип Плиска е посредствено във всяко едно отношение. Второ, столицата на първат дългарско царство град Плиска

външния град и вътрешния град външния град ако погледнем всички се хвалим, че това е бил един от най-големите градове в Европа по това време и е точно така. Бил по-голям от Константинопол по-площ да, по-голям е

в рамките на вала 23 квадратни километра. Има сега интересни изследвания, че не е бил едно празно място оградено с вал, а имало доста така жилища вътре в града. Той не може да се сравнява

с Константинопол, да кажем по брой на населението, но по-площ спокойно може да се сравнява и дори е по-голям. Та, този град, тези 23 квадратни километра, може би 90% от този град в момента се оре

с трактори. Т.е. историческия и културния пласт се унищожава всеки божий ден. Сега, той, че унищожен, унищожене, поради нашата така немърливост историческа. Той непременно трябваше

да има особен статут. някой ще каже, а там, нали трябва да се оре, да се сее? Не, не трябва да се оре, да се сее, защото този град, да кажем, в, който ние живеем, град Света София, защо не го разореме, не го засеем, а ми поддържаме

тези бетонни и каменни сгради в него? Всичко ли трябва да се оре, да се сее? Не. Външният град в Плиска е един изключително ценен паметник на българската история, който е проучен

някъде, може би, 2% от този град. Може и по-малко да е. Дори вътрешния град не е недопроучен и там се намират какви ли не отчудващи открите, както тази арена, която откриха наскоро, която е много

интересна и отчудващо и още по-интересно, как до сега не се е открили. Това е вътре, във вътрешния град на Плиска. Вътрешния град, който е много по-малък и богато осеян с

важни исторически паметници, още не е допроучен. Камори, вътрешния град, където са открити около 30 църкви, да не говорим за много други неща, квартали, производства, задаяти и прочее, а колко още

има да се открива, да не говорим за печати, да не говорим за други артефакти, които са намират от време на време. всичко това в момента е все още един район без статут. Там, примерно,

спокойно може да се забрани орането с плугове, да се засаждат по-повърхностни култури, докато не се национализира целия външен град в Плиска и да стане национален

исторически парк и всички тези находки, които са били намирани някога, тези 30-те църкви, да се експонират по някакъв начин с тяхната история и прочее. Та, това е отделна тема, но мисълта ми е, че

юбилея е повод да се замислим за Плиска и за всичко онова, което не е направено там, защото когато човек отиде там, ако си представи само какво би могло да бъде,

какво би могло да се направи там и какво е направено, ние наистина трябва да се да си посипем главата с пепел, защото такъв такъв уникален град, с такава уникална история, с такава уникална археология, да имаме и да

го поддържаме в сегашното състояние, означава, че не сме достойни за великото наследство, което ни е преподавал Св. Княз Борис и плеядата около него, около българския златен век, Наум, Климент, Ангелари,

Йоан Екзар, Черноризец, епископ Константин и всичките златния век на Св. Княз Борис, всичко това ни е дар, ни го получаваме даром и от нас се иска да емблематизираме, да усвоим

това място, за да може по-пълноценно да получаваме този дар. То пак е за нас. Нито Св. Борис, нито Св. Едно, нито Св. Климент имат нужда от възстановки, от реставрация, от табла, от обяснения, от филми,

от песнопения. Нямат никаква нужда. Те са в Царството Божие. Ние обаче, чрез тях, имаме нужда да се довъцърковяваме и да вървим по пътя, който те са ни прокарали. И така. първо да кажем за двете дати.

Значи, датата 2 май е ясна. Това е успението на Св. Княз Борис. Някой ще кажа, но чакай сега, то става в 907-а година, а ние честваме покръстването. Защо да честваме покръстването, което става много по-рано, с едно събитие, което става

много по-късно? отговор е много прост и много ясен, защото главният човек в събитието по кръстването на България е Св. Борис, а него лично го честваме в деня на неговото успение. Тогава е календарният му празник.

Ние не знаем на коя дата е роден, не знаем на коя дата се е кръстил за сега и при това положение много трудно можем да импровизираме някаква дата и имаме си една сигурна дата, документирана на неговото успение и

понеже това е обичайната практика в църквата да се празнуват светите в дните на тяхната смърт, на тяхната кончина и за това е естествено на тази дата да го честваме и тъй като той е главната фигура да честваме

покръстването на тази дата. Що се отнася до датата 28 март това е датата на победата на Св. Княз Борис върху бунтовниците езическите боляри които са подвели народа вероятно с някаква клевета срещу царя

и са искали да го убият и да върнат назад развитието на България да потъпчат християнството да възвърнат езичеството никой не знае в каква посока щеше да се развие България да не забравяме че по това време имаме вече Ислям на портите на Цариград

имаме Ислям в Азия проникнала доста дълбоко имаме Хазарското царство с юдаизъм имаме езичество т.е. България можеше да тръгне по друг път на духовно развитие а оттам и Русия и половината свят

можеше да тръгне в друга посока така че неговия избор е бил решаващ и мига в който болярите са били на път да го убият и да обърнат посоката вектора на развитието на българската

държава това е бил решаващ момент така че празника 28 март победата на кръста на Св. Княз Борис с кръста това е ключовата върховната дата в процеса в историческия процес на покръстването на българите

и христианизацията на България нека да чуем едно песнопение след което продължаваме ГОВОРИТ НА ИНОСТРАННОМ ЯЗЫКЕ ГОВОРИТ НА ИНОСТРАННОМ ЯЗЫКЕ ГОВОРИТ НА ИНОСТРАННОМ ЯЗЫКЕ ГОВОРИТ НА ИНОСТРАННОМ ЯЗЫКЕ ГОВОРИТ НА ИНОСТРАННОМ ЯЗЫКЕ ГОВОРИТ НА ИНОСТРАННОМ ЯЗЫКЕ ГОВОРИТ НА ИНОСТРАННОМ ЯЗЫКЕ ГОВОРИТ НА ИНОСТРАННОМ ЯЗЫКЕ ГОВОРИТ НА ИНОСТРАННОМ ЯЗЫКЕ

ГОВОРИТ НА ИНОСТРАННОМ ЯЗЫКЕ ГОВОРИТ НА ИНОСТРАННОМ ЯЗЫКЕ ГОВОРИТ НА ИНОСТРАННОМ ЯЗЫКЕ ГОВОРИТ НА ИНОСТРАННОМ ЯЗЫКЕ ГОВОРИТ НА ИНОСТРАННОМ ЯЗЫКЕ ГОВОРИТ НА ИНОСТРАННОМ ЯЗЫКЕ ГОВОРИТ НА ИНОСТРАННОМ ЯЗЫКЕ НИЕ НЯМАМЕ НАЦИОНАЛНО ЧЕСТВАННЕ Така, че един от изводите от таз годишното честване на покръстването е, че непременно този празник 28 март трябва да влезе в календара на БПЪ и в практиката, в празничната практика на БПЪ като голям празник. Какъв той е бил въведен в календара, това е много важно, че в календара, както откри Анатолий Турилов преди 20 няколко години, във публикува своята статия, че в един сръбски календар запазен е отбелязано, че на 26 март се е чествала победата на Св. Княз Борис Михаил, българския княз с кръста. Става дума за победата над бунтовниците-езичници и факта, че това се е чествало в Сърбия, в официалния календар на Сръбската църква, по времето на Св. Княз Стефан Милутин, това е края на 13-те началото на 14-те век, това е 450 години след събитията. Продължава да се чества в Сърбия, това означава, че празника е бил честван в Първото българско царство и е бил изличен от календара и от паметта съзнателно след завладяването на Преслав от Йоан Цимисхи. Цимисхи, която завладява Преслав, си поставя за цел да ликвидира българската държава и знае много добре, че тази държава се крепи на паметта за своята история и на първо място паметта за своята свещена история. Поради което той несъмнено е направил опит да унищожи всички следи от култа към Свети Борис, от култа към Свети Боян е на работа, от паметта за тези събития. И до някъде е успял. Факта, че в България никъде не е съхранено това нещо като календарен празник, а в Сърбия е съхранено, се издетва точно за това.

Тук, където много повече се е чествало, сега на Сърбите, коем е Свети Борис, да, уважават го, обичат го, както и ние обичаме, Свети Сава, сръбски, но ясно е, че в България това се е чествало сто пъти повече, отколкото в Сърбия. И е било унищожено хиляда пъти повече. Безследно. Съзнателно и целенасочено. И ние сега съзнателно и целенасочено трябва да вървим против унищожителите на историята. Иначе, ако не капитулираме пред унищожителите, злодеите, които решават да унищожат паметта за един светец, Значи, Йоанн Семийски какво прави? Когато завладява Преслав, той арестува българския цар. При това те са съюзници срещу руския княз Светослав. Той е бил езичник, който воюва срещу Константинопол. И Йоанн Семийски, ушкин, помага на българския цар Борис II. Срещу завоевателя. Но, когато завладява Преслав, арестува царя, закарва го в цария град и закарва в цария град главната икона от Преслав. Защо трябва да я закарва? Игрът в Преслав няма православни християни и не им трябва икона, пък и тя си е тяхна. Преименува град Преслав в Йоаннополис на свое име. Да се забрави българското им е Преслав.

Кара Борис II да свали от себе си царските регалии и инсигнии, т.е. по всякакъв начин да се ликвидира българската държава и памета за нея. И ние сега, ако се действаме за безпаметността на българския народ в това отношение, ние ставаме съучастници на Йоан Цимисхи. И обратно, ако ние възродим празника на святи Боян е на работа 28 март, който е в календара, слава Богу, за празника на същата дата, чудото, когато святи Борис Михаил с Божията помощ наделява над мунтовниците, победата на кръста, тогава ние ще бъдем на другата страна, не на унищожителите, а на съзидателите, на светците, на тези, които той е искал да унищожи, чаято памет той е искал да унищожи, този завоевател Йоан Цимисхи. И той почти е успял. Един единствен екземпляр е запазен в Русия от сръбски ръкопис от времето на Стефан Милутин. Отчудващо. Но Бог го е съхранил за нас. Да знаем, че на този ден е станал чудото. Сега по отношение на самото честване на 2-ри май. Имаме юбилей, 1960 години. 2-ри май, естествено, че ще се чества. Виждаме, че този празник, като така нещо държавно и важно, преди не се честваше. Да, знаеха хората, да, имеше го в календарчето, но какво толкова святи княз Борис, добре, споменава се там, че днес се чества този светец в святата литургия и в общите линии нищо особено. Постепенно, обаче, изглежда, че с времето озрява тази тема, темата Свети Борис и темата Плиска.

Все повече постепенно излизат на преден план. И в 2015 година, за 1150 годишната от покръстването, имаше голямо честване. В Плиска, в самата Велика Базилика и, вкво се изразявало тогава честването, Света Божествена литургия се е служила в Олтара на Великата Базилика, от самия български патриарх, Неофит, Светла му памет, от Светия Синот, госъслужение в пълен състав, с гости на честването. Чета, гости на честването са представители на всички поместни православни църкви. Константинополска, Александрийска, Антиохийска, Иерусалимска, Русска, Грузинска, Сръбска, Румънска, Кипърска, Еладска и т.н. На литургията присъстваха и президентът Росен Плевнелиев, министр-председателят Бойко Борисов и бившия премьер Симеон Сакско-Бургоцки. Т.е. имаме и държавно честване, президент, министр-председател и бившия премьер Симеон Сакско-Бургоцки. Максималното светско присъствие на най-високо равнище за България. Церемонията уважиха и посланиците на Русия, Гърция, Украина и Грузия. Четирима посланици.

Най-голяма беше делегацията от името на Руската православна църква, водена от киевския и на цяла Украина митрополит Онуфрий. Той пристигна в отговор на Покана, отправена към предстоятеля на Украинската православна църква, Московска патриаршия, след посещението на патриарх Неофит в Киев през 2013 година по повод 1025 годишната откръщението на Русия. Крайна цитата. Т.е. виждаме, че в 2015 година честването е проведено на най-високо равнище, като за България, с доста представително международно участие. Посланици, представители на православните църкви. Да, може да се каже, че един вид 50 годишната е по-кръгло от колкото 60 годишната. Т.е. че сега може и да не бъде чак толкова. Още повече е, че сега връзка с Украина и така нататък, а пък и с Цариградската патриаршия всички тези натрупани вече гафове оттогава насам. Т.е. не, че преди това ги нямаше, но все пак да не забравяме, че това е преди Крит. Това става преди Крит. Все още нещата са така гладки между православните църкви, а оттогава насам доста се поразвариха нещата. Разбира се, не по наша вина. Ние не сме така нарушили някакъв канон или някакъв ред.

Българската православна църква много достойно се представи по отношение на този лъжен събор в Крит. Така че, който го е бъркал тая каша, той да си е сърба. Ние излязахме с така слава от това нещо, а други с безчестие. Но това е съвсем друга тема. Казвам, че в 2015 година честването е било доста забележително. И, че сега едва ли може да бъде на много по-низко равнище. Аз не мога да се представя, че там няма да имаме най-малко свития синод. Сега гости от чужбина под въпрос заради политическата конъюнктура. Но по българска линия, ако там не бъде президента, ако там не бъде премиера и ако там не бъде царя, това трябва да се обяснява. Защо 2015 година бяха, а сега не са. Според мен те са дължни да бъдат там и най-вероятно ще бъдат. Нещо повече. От тогава насам темата за Свети Борис и за Плиска постепенно, постепенно излиза на преден план. Сега, вероятно във връзка с юбилея тогава, но точно в 2015 година започва голямата реставрация на Великата базилика, ръководена от Божидар Димитров, покойния Божидар Димитров. Тази реставрация продължава няколко години.

През 2015 година, юбилейната година, там отива премиера Бойко Борисов с трима министри. И това се медиатизираше много, Божидар Димитров го поръсил с вода от свещения кладенец. Това е част пак от юбилейната тема, да не забравя. Привлича се общественото внимание към Плиска, тече реставрационен процес и съответно това води до различни политически и други събития. Този свещен кладенец е отделна голяма тема. Трябва да се види, първо Българска православна църква трябва да се намеси. Второ българската държава, защото това е една изключителна светиня от първа величина за България. И би трябвало да се възползваме от нея максимално. Имаме свещен кладенец Аязмо в най-светия български храм. Във най-важния, в единствения, който е от вселенско значение, всички български храмове са от местно значение, докато Великата базилика в Плиска е част от голямата световна история, от голямата вселенска история. И точно там има свещен кладенец Аязмо, още действащ водата, още блика от там. И това непременно трябва да се използва от църквата, а и изобщо от обществото. Но пак казвам, това става във 2015 година. Сега, в 2018 година Божидар Димитров умира. Тогава в медиите, изявите, се е казвало, че проектът е за 5 години и, че един вид към 2020 година ще бъде приключена реставрацията на базиликата.

В 2018 година Божидар Димитров умира. Аз не знам какво се е представил той, бог да го прости, за 2020 година, какво е щавало да стане тогава. Но, това, което е направил, е повече от спорно. И в общите линии трябва да се ревизира. Начина по, който процедираше Божидар Димитров не беше в най-правилната посока. Имаше нещо правилно в това, което той искаше. Статута му беше много силен в обществото, в медиите, в силните найдения. Имаше така подкрепа, силна. 500 000 лева тогава заделиха за този етап на реставрацията. Но, това, което той направи, има много какво да се желае. След смъртта на Божидар Димитров, точно една година след смъртта му, до някъде по повод на едната година от смъртта му, се очредява в БАН, в залата на БАН, в столицата, национален инициативен комитет за възстанаването на голямата базилика в Плиска.

предмет на дейността на това здружение, това е здружение с нестопанска цел, наречено инициативен комитет за възстанаването на голямата базилика в Плиска. Та предмет на дейността на това здружение е консервация, възстановяване, експониране, социализиране и популяризиране на базиликата с монастирския комплекс около нея и, цитирам, церемониалния път към храма. Сега тук ще цитирам част от намеренията им, а именно изграждане на алея на владетелите по протежение на старинния път до голямата базилика, както и реставрация на източната порта на каменната крепостна стена. Идеята на инициативния комитет е мястото да се превърне в символ на българската духовна идентичност и държавност. Трябва доста внимателно да прегледаме целите, които си поставят този инициативния комитет,

но първо да кажем кои участват в него. Люде са включени в него. А именно, председател е бившият председател на БАН, академик Стефан Годиничаров. Освен него, директор на Софийската опера, академик Пламен Карталов, математика, професор Михаил Константинов, писател Антон Дончев, скулптура Вежди Рашидов, ректор на Софийския университет и прочее и прочее. Но главният двигател в този инициативния комитет е инженер Симеон Пешов, президент на глав Българстрой

и почетен председател на Камерата на строителите в България. Възстановяването на Базиликата е било главната мечта на въпросния инженер Симеон Пешов. и в публикуваните документи на здружението се казва, че до 4 години ще се осъществи възстановяването на Базиликата. През 2020 година умира председател на здружението академик Ваденичаров, който по професия е машинен инженер. На негово място е избран за председател на здружението академик Пламен Карталов, който пък е музикант, шефа на Софийската опера. Сега, още този избор на председатели ни показва, че

те са фасада. Естествено, че нито машинния инженер, нито музиканта са компетентни по въпросите за Великата Базилика, за покръстването, за археологията, историята и така нататък. Те може да са патриоти, може да са всеотдайни, може да са добронамерени, но не им е това работата. Чак пък председател. Малко след кончината на академик Ваденичаров умира и Симеон Пешов, двигателя на целия инициативен комитет и по-настоящем, по-възстъмяването на базиликата не се работи. Въпросните 4 години, разбира се, отдавна са минали.

комитета инициативен комитет е създаден 19-та година. Четирите години изтекоха 23-та година, сега сме вече 25-та и естествено, че базиликата не е възстановена. изглежда, че този комитет във момента не работи на терена вече. аз ходих в Приска преди няколко дена. Няма видими така белизи за текущото строителство. Най-скеле, такива работи няма. Целият двор е буренясъл, не от вчера. Бурените са доста стабилни. И на въздушната снимка от дрон, ако я съпоставим със снимката, да кажем, от 70-те години, когато са правени съответните проучвания, ще видим, че тогава, което тогава е било много видимо от архиепископския корпус, скрипториите и всичко, неща, които са били открити през 70-те години,

в момента са буренясали и не са четливи. Когато искаш да ги видиш, не, базиликата се вижда много добре, но извън нея нито един обект не е нито маркиран, нито видим. А комплексът е изключително важен. Това е мястото, където функционира интелектуалния книжовния центр на Златния век на Свети Княз Борис. Това е мястото. Когато отиди човек, би трябвало да види къде е била банята, вероятно, самия Свети Борис. Там е имал някакви келии, в, които е живял, а може би архиепископа да е имал нужда от баня, защото баните не са типични за монастирското строителство. Това е било по-официална сграда, а не за Исихасти. Казано с други думи, изглежда, че с кончината на Симеон Пешов, преди това на Борждар Димитров, като че ли тази инициатива, може би започната в 2015 година, прекъсната със смъртта на Борждар Димитров, въздигната 2019 година с идеята за национален инициативен комитет, но като че ли сега тя почти не функционира. Нека да направим една почивка, след което ще завършим. Това е било по-официална сега тази инициативен комитет, но като че ли сега тази инициативен комитет, но като че ли сега тази инициативен комитет, но като че ли сега тази инициативен комитет, но като че ли сега тази инициативен комитет, но като че ли сега тази инициативен комитет, но като че ли сега тази инициативен комитет, но като че ли сега тази инициативен комитет. Тази инициативен комитет Тази инициативен комитет Тази инициативен комитет

Тази инициативен комитет Тази инициативен комитет Тази инициативен комитет Тази инициативен комитет Тази инициативен комитет Тази инициативен комитет Тази инициативен комитет Тази инициативен комитет Тази инициативен комитет Тази инициативен комитет Тази инициативен комитет Тази инициативен комитет Тази инициативен комитет Тази инициативен комитет Тази инициативен комитет

Тази инициативен комитет Тази инициативен комитет Тази инициативен комитет Тази инициативен комитет Тази инициативен комитет Тази инициативен комитет Тази инициативен комитет Тази инициативен комитет Тази инициативен комитет Тази инициативен комитет Тази инициативен комитет Тази инициативен комитет Тази инициативен комитет Тази инициативен комитет Тази инициативен комитет

Тази инициативен комитет Тази инициативен комитет Тази инициативен комитет Тази инициативен комитет Тази инициативен комитет Тази инициативен комитет Тази инициативен комитет Тази инициативен комитет Тази инициативен комитет Тази инициативен комитет Тази инициативен комитет Тази инициативен комитет Тази инициативен комитет Тази инициативен комитет Тази инициативен комитет

Тази инициативен комитет Тази инициативен комитет Тази инициативен комитет Тази инициативен комитет Тази инициативен комитет Тази инициативен комитет Тази инициативен комитет Тази инициативен комитет Тази инициативен комитет Тази инициативен комитет Тази инициативен комитет И главния големия дворец Е имало широка улица Както пише още Шкорпио Шкорпио открива тази улица

Другите такива широки улици Няма в града А тя свързва царския дворец С тази източна порта Тя била царската порта Главната порта на града Главна по отношение на символ По отношение на функция Там са ставали триумфалните Влизане и излизане на владетеля Затова ни трябва да Изложим такова име Което да разкрива тази същност По същия начин Голямата базилика

Това означава, че някой взе Лезе един метър И започна да мери, мери, мери Каза, ага голяма е Не това, не в метраж Не в големина се измерва този паметник Това е най-великият паметник на историята Това е в българската в българската история изобщо Най-великият исторически паметник Мясото, което се създава Славяно-язичната православна цивилизация Е Тази базилика При това положение Думичката голяма

Е Градуса на посредствеността на словото Тя е много повече от голяма Тя е велика Пътя, който ги свързва Някой го наричат Церемониален Други го наричат Алея Старинен Това е посредствеността Да, старинен е Ама старинни пътища има безброй Да, алея В мисъл, че има дървета

Хубаво Ама тук не се намирам в морската градина Този път е свещен Или сакрален С чуждицата Но на български може да го наричам свещен Това го отличава От всички други римски пътища в България Напред-назад Които са прекрасно направени и съхранени Но те не са свещени Те са утилитарни Този път не е утилитарен Този път е свръх утилитарен Другите път ще наводят

На север, на изток, на запад, на юг Този не води към Бога Той е свещен именно за това И това трябва да го го сложим в името Иначе не го разбираме Или какво се получава Че ние го гледаме От 125 година Както Шкорпил го открил И не сме го видели Едно е да гледаш, друго е да виждаш Виждаш това, което знаеш Гледаш всичко Но не виждаш

Виждаш това, което знаеш И ние трябва да Вкараме дори в именната система На Плиска, в случая, Нашето знание За да имаме виждане Връщам се на Това какво са направили Тази реставрация в момента в Плиска Тя точно пада между два стола Тя е нито, нито Нито е Консервация и реставрация Достоверни, автентични Нито е функция

Пълноценна Значи има два подхода Или съхраняваш паметника В автентичност Можи реставрация, но автентична реставрация Там, до, където знаеш какво е И оттамата така Не пипаш Този подход за мен е По-скоро Програма минимум Това при всички случаи Трябва да се направи Но дали да се спре до там е големия въпрос Но, че трябва първо да се

Консервира всичко съхранено В това няма съмнение И да се реставрира достоверно там, където има някакви липси Това също не поддържа на коментар Това е ясно Другия подход е Да възстановиш функцията Ако било храм, да бъде храм И понеже Великата базилика е била храм Нейното истинско възстановяване е Когато отново бъде храм Т.е. автентичната функция Да и се възвърне А вече към тази функция Можете добавят и други функции

Примерно храм паметник Храм музей Вътре да има експонати Разбира се, че може да има Много храмове вътре са спълни с експонати Така, че нас не ни пречи Това, че вътре ще има археологически експонати Експонирани, чествани и т.н. Но Нейното, което е направено Не е нито автентична консервация Нито е възстановка За да бъде възстановка Тя трябва да има покрив Тя трябва да има

Функция Т.е. трябва да бъде действащ храм А в момента не е В своя отношение Тази методология е сбъркана Тя е нито едното, нито другото И обира минусите и на едното и на другото Нито може да функционира Нито е автентична Да не говорим за начин на работа с камъка Че този начин е неприемлив Всичко е фабрично Механично направено Не Всички камъни трябва да бъдат

Те може да са нарязани първоначално фабрично Но след това трябва да минат през човешката ръка И да бъдат Ръчно Фасадирани Фасадата им трябва да бъде ръчно обработена С лето и с шкарпела Както си е В момента тя стои като Да не използва думата бутафория Но стои като изкуствена Не стои като естествена сграда А като изкуствена Като макет Макар че

Камъка е камък Но стои като картон И хората прят от картона да стои като камък А тук ние от истинския камък стои като картон Което означава, че методологията ни не е правилна Та Това е за сега дейността на този инициативен комитет И нататък Те смятат да правят алея на владетелите Това е влязло в техните проекти Не дай си Боже Да се направи такава алея на владетелите Защото тази алея Може да бъде направена много места В село Плиска

На Мегдана В външния град Някъде на някое хубаво място Пък дори и вътрешния град Да се обогати един вид с някакви образи Ако се прецени, че това е необходимо Но в никакъв случай не по-сакралния път, както те са замислили Те хубаво са усетили Значи трябва да кажем, че тези хора не са някакви лукави и злонамерени Напротив Те са добронамерени Сега единия скулптор, другия математик, третия музикант, четвъртия машинен инженер Но намеренията им са добри Ние не трябва да ги осъждаме за техните намерения Напротив, трябва да ги привестаме

Защото, в техния проект, значи няколко неща са много положителни Първо, че го има изобщо инициативният комитет Значи на някой му пука, някой милее за тази невероятна даденост, която ние имаме в Плиска И, която тъне в забрави в немара Това е паметник на българската немара Сегашното състояние Ти да отидеш там или да е срам Ако отидеш с някакви хора, на, които ще го покажеш Както аз не веднъж съм ходил И с чуженици И с българи И по пъти им разказвам колко е велико мястото И какви вселенски събития са се случили Божи и чудеса И, когато отидем там

И като погледнат и се омърлушват Защото това, което виждат е недостойно за тази велика история, която там се е случвала Та, инициативни комитет правилно е усетил, че никой не прави държавата Защо има инициативни комитет? Защото държавата не си е свършила работата И хората са решили, ами дай ние да го направим Това е добре, че са решили Второ, без да го разбират, са усетили, че имаме едно единство между Великата базилика, между Пътя и между Царската порта И те искат да се възстанови Царската порта, да се възстанови Пътя с алеята на отетели, както те мислят това нещо, което не е правилно И да се възстанови Великата базилика Много правилно, но само като намерение А вече като компетентност не Защото нито Пътя са разбрали, нито портата са разбрали, нито базиликата Нещата трябва да бъдат компетентни Трябва да бъдат

Трябва да бъдат Основани на познания, а не на Медиатични харизми Както беше случая с покойния баждар Димитров Трябва да играе за публиката Айма публиката не знае за какво става дума За да играе за публиката слизаш на най-низкото ниво И той, който не беше чак толкова така незнаещ, но предпочиташе да не влиза в дълбочина, за да не губи време, защото медиите са бърза дейност Искат веднага да има ефект и затова той се плъзгаше по повърхността и внимаваше да не задълбочи Да не вземе да задълбочи Беше способен на задълбочаване, но не го правише Не знам дощо Ние трябва да тръгнем по съвсем друг път Ние трябва да се задълбочим, защото имаме дълбочината И историческа, и духовна, и цивилизационна

Тук имаме всичко И затова ние сега по повод на 1160 годишнията Трябва да ревизираме до сега направеното в Плиска И да видим какво те първа трябва да се направи А именно Трябва най-сетне Българската държава Да се намеси Инициативните комитети и издруженията са прекрасно нещо Показват тръпка Тръпка Все пак Държавата къде е тук? Тя какво е направила?

Тя уж има специалисти Уж има институции Музеи Академия на науките Факултети исторически и така нататък Те трябва да са в основата А не един радетел Ама бил той строителен инженер Бил той машинен инженер Бил той музикант Да, хубаво е да ги има тези радетели Но Те трябва да бъдат Помагачи А основата работа трябва да се върши от задълбочени специалисти

И то специалисти не по буква и запетайка, а по най-важното А най-важното във случая е духовното и цивилизационното измерение на паметника Там трябва да се търси образа, който трябва да се зададе Сега, в момента там един арменец се е хванал да направи така наречения Двор на Кирилицата Карен Александян Огромни усилия Впрочем, като го слушах как говори по телевизията Много сърца човек Много Така Близко до истината Но не е в истината Не е стигнал до истината Хвърлял ли огромни усилия Но голяма част, което е направил не е в истината

Защо? Ами, защото няма до коя да му я каже Той е готов Но никой не му я казва И той е направил това, което той е разбрал Когато той е можал С огромни усилия И в момента, когато отиде човек в Плиска и иска да види нещо Ще отиде там, защото друго няма, защото държавата не е направила нищо И този достойен Гражданин е казал Аз, докато чакам тая държава Аз ще го направя Какво липсва в този Двор на Кирилицата? Ами най-важното

Глаголицата Глаголицата е Божието чудо Глаголицата е дадена от Бога на Св. Кирил А Кирилицата е друга тема Тя е следствие от глаголицата В фонологично отношение е дело на Св. Кирил Но в графиката си е гръцката азбука Приспособена както коптската Е гръцката приспособена с няколко добавки В този смисъл тук Се подменя Божието с утилитарното Бог ни е дал глаголицата Чрез Св. Кирил Той е свършил фонологичната работа Установил е фонемите на славянския език

Положил е графемите Които Господ му е явил И той ги е дооформил и доизградил И вече оттам нататък Утилитарно Може би най-вече благодаря на византийското иго Тази глаголица богоявена на Св. Кирил Минава в периферията В центъра идва Утилитарната гръцка азбука с добавките Така че Акцентът тук трябваше да бъде на Божието А не на Приспособяването на Божието Късното вече приспособяване

Не късно, но съвредително Вторичното Глаголицата Вторичното е кирилицата Тази инициатива на този човек Показва какъв е огромния потенциал на Плиска И колко малко ние Още повечето това, че е арменец Дори не е българин Българите сме за пребиване Той се е грабнал Той той е свършил огромна работа А ние спим и блеем Така че Време е наистина

Този юбилей е хубав повод Да се събудим Да се вземем в ръка И да започнем Да работим по Осмисленето на Плиска По виждането на Плиска Ние само гледаме Гледаме Плиска Гледаме Пътя Гледаме Портата Но не ги виждаме А започнем ли да ги виждаме Гледаме Тогава ще разберем

Че вода газим Жадни ходим Че Плиска е един Световен Вселенски паметник На духовността Ама не за онази държава на духовност Когато говори Хайтов Тъй като той в нея включваше и фолклора Ама чакай сега Фолклора Това са кукери, русали Нестинари Езичество И така нататък

Пак е дух Ама не чист дух Пак е държава Ама друга Трябва да различаваме духовете И Хачов беше прекрасен човек Голям учен В онези години Но Ние трябва да гледаме Че тук имаме повече от неговото разбиране Имаме Истинска духовност Истинска християнска духовност Истинска християнска цивилизация

И култура Създадена от Божи люде От светци И мястото на тази святост Мястото на тази спасителна люлка На славянската Славяно-язичната православна цивилизация Е точно Плиска А от Плиска Най-важното място е разбира се Великата базилика И свързаните с нея Сакралния път Свещения път Царската порта

Царските дворци И разбира се Многобройните други по-малки църкви Които са тридесетина в двора На външния град А може би и други неща Които тепърва ще се откриват там Светоглед Предаването за православен поглед към историята, културата и съвременността С Богослова Георги Тодоров