СВЕТОГЛЕД Започва Светоглед. Предаването за православен поглед към историята, културата и съвременността с богослова Георги Тодоров. Темата на днешната беседа е 12 български национални катастрофи. Не 12-те, а 12, заради символичното число. Защото, ако се гледаме малко по-подробно в новата българска история,
от 19-те, ако цялата на 19-те век насам, можем да видим и повече от 12-те, и то доста повече, разбира се, от различен мащаб, но нарочно съм се спрял на 12-те от тях, защото те показват най-важното и показват тенденцията. Сега, какво означава национални катастрофи? Първо да уточним. За да имаме катастрофа, тя първо не е природно бедствие. не е чума, не е,
нали, земетресение или някакъв друг катаклизъм, който е външен и се случва. Това ние не го наричаме национална катастрофа, това е бедствие. Наричаме национална катастрофа един съзнателен, погрешен избор на българския народ. Сега, българския народ, тази дума, разбира се, за водачите,
за ръководството, понякога с съгласието на целия народ, понякога просто не е питан народа, а водачите вземат някаква инициатива и правят някакво решение, някакъв избор и този избор е катастрофален. Ако използваме терминологията на Тойнби, имаме предизвикателство и отговор. предизвикателството, проблема, който възниква пред обществото,
избора, пред който обществото е изправено и отговора, решението. Това решение е катастрофално. Защо го наричаме катастрофално? Някой ще кажа, за един е катастрофално, за друг е триумфално. За един е нещо много важно, за друг не е важно какъв е критерия.
Защо ние с такава сигурност казваме, ето имаме 12 катастрофи. Критерия не сме ние. Критерия е Христос. Ние, ако измерваме националните катастрофи с някакъв друг критерий, да кажем критерий за борба за демокрация или критерий за великата и чиста българска нация или за класовата борба.
Всички тези критерии, те могат да бъдат многобройни, са несъстоятелни. Те не водят до никакво познание. т.е. те водят до погрешно познание, до лъже познание. За да имаме истинско познание, трябва да имаме истински критерии, а единствения истински критерий е Христос. И нека да изясним фундаменталния аспект на този критерий, че този
христоцентричен критерий е винаги църковен. Той не е аз и Бог. О, мой Боже, прави Боже, който си в мене. А винаги е Бога, който е в църквата. Светият Дух, който е в църквата. Христос, Който е глава на Църквата. Т.е. ние имаме църквата като носител на Бога, не църковниците. Тук правим понякога голяма грешка,
че отъждествяваме свети Илия с наш Илия. Не. Църквата е богочовешки организъм и в своята божествена страна тя е безгрешна. А човеците, които участват в църквата, всичките сме грешници. Това е азбучна истина. Откак свят светува?
От Адама. Така че критерия за важен, фундаментален, погрешен избор на българския народ, воден от своите водачи, критерия е Христос и Православието, Православната църква. Неслучайно, понеже говорим за
новите времена, от Турското иго насетне, включително края на Турското иго, първия пример за такава катастрофа, национална, е Великденската акция на 3 април 1860 година. Неслучайно тя е празнувана и до днес
като български Великден ни се смята за изключително триумфално нещо. Тя е майката на всички катастрофи. В нея се съдържа зародеша, корена, семето на всичките последващи катастрофи български до ден днеш. Започваме с
Великденската акция, която е кристално ясна. Там няма мнение. Разбира се, ние можем да изключим Христос и да започнем да имаме мнение. И ще имаме хиляда мнения. Но включим ли Христос? Включим ли истинския критерий
за истината? Отпадат мненията. Защото какво става на Великденската акция 3 април 1860 година? Имаме специална беседа на тази тема. в тази Великденска акция Цариградските българи, актива на Цариградските българи, не всички, но актива,
водени от духовенството, начало с Иларион Макариополски, в най-свещения миг на богослужебната година, навръх Великден, празника на празниците, навръх Великденската света литургия, подменят Христос
с политиката. Подменят Христос с светския дух. Това е, разбира се, националната катастрофа пар екселанс. Подмениш ли Христос с каквото идее светско, ти си извършил капиталното престъпление срещу този народ.
Ти си го лишил от пътя истината и живота и си го насочил в погрешна посока. Към светското начало, към политическото начало, което детронира Христа и се
интронизира като център не само на светския живот, а и на църковния. Е това най-лошото. Защото това, че светските българи се интересуват от политика, от това
кой ще бъде на власт и така нататък, да, нормално, естествено. Но, когато и църковниците поставят светското начало в случая националната политическа програма, програмата за
национално освобождение, в место Христос, в центъра на събитието Великден на 3 април, ето това вече е наистина пътя послан с добри намерения. Добре известният път, който е послан с добри намерения.
И в това отношение една скоба да отворим за Тончо Жечев с неговата знаменита книга Българският Великден, колко двусмислена е тази книга. От една страна, по време на комунизма,
когато идеологията беше безбожна по определение и когато като връх в пирамидата на тази идеология стоеше революционния бунтовен дух и навърха
на този Олимп бяха революционерите Ботев, Левски, Карл Маркс, Ленин, Димитров, септемрийските герои и така нататък те бяха навърха, Тончо Жечев
въведе като важни могъщи фигури в Българското възраждане и църковниците. Това видаваше два ли не за така откровение. Значи не само Караджата е важен, а и Екзарха. От прочутата фраза на Каравелов
«Свободата не ще е екзарх, иска Караджата» е близът Тончо Жечев и казва «Не ба е Каравелов, свободата иска и екзарха, и Караджата». Това беше новата дума в българската глава и всички ние бяхме много впечатлени от този консерватор
Тончо Жечев, който не е с революционерите, а включва и дясното крило, църковниците. Сега, ако приемем, че истината е Христос и че комунистическата идеология е на един километър от истината, Тончо Жечев измина 500 метра
в правилната посока. някой ще кажа ми огромно постижение, но друг ще кажа мачакима, те са на 500 метра от истината. Онея бяха на 1000 метра, които поставяха революционерите на трона, този е на 500 метра, но все едно не е в Христа, далече от Христа. Така че двусмислена е тази книга и ние не било да
използваме понятието български велик ден в тон чужеческия му смисъл и в последващите от него така вариации, българската коляда и така нататък, в този ред на използване на тези понятия. Не, това е погрешно. Няма български велик ден в хиляда 1860-та година, това е отстъпничество, това е апостасия,
това е майката на всички катастрофи, а именно отстъпането от Христа. Втората катастрофа е, естествено, следствие от първата, това е Богоявленската акция и за нея имаме отделна беседа, но някой ще каже, след като имаме отделни беседи, защо говорим сега пък за 12 катастрофи, защото има разлика дали говориш за дърветата и за всяка една от тях и дали говориш за гората и в момента говорим за гората,
а не за 12-те дървета. За някой от тях имаме беседи, за други нямаме и в бъдеще вероятно ще имаме. За Богоявленската акция имаме отделна беседа и тя е продължение на Великденската, вече 12 години по-късно, на Богоявление, 1872 година, когато някой от цареградските българи, начало с някой от българските митрополити, служат, епископи, не всички са митрополити, служат на Богоявление
в Цариград, във българската църква. Защо? Това е огромна катастрофа. Защото на практика тази служба води до събора в Цариград в същата година и до схизмата, която схизма продължава 73 години и е с катастрофални последици за духа на България. За българската църква,
за българската духовност, за българската мисловност, за българската координатна система, за всичко българско. 73 години схизма, това е 73 години смъртоносна болест на тялото на България, духовна и умствена болест. Всички проявления на българското разцърковяване са реално следствие от Великденската и от българската акция. Тази акция, разбира се,
е антицърковна, антихристианска, защото тези епископи са български епископи. Ами, защо не са си в епархиите? Защо не са си с своите единоплеменници в своята България? Константинопол, царик град, не е България и никога не е бил. За една секунда. Не е бил завладяван дори като чужденци
и ние не сме завладели Константинопол, нито при Симеон, нито при Крум, нито при никого. Т.е са в чужда църковна територия и в чужда етническа територия, в чужда политическа територия. Ако бяха пастери и архипастери български, ще бяха да бъдат в България да са със своето паство. Не. Те са до голяма степен
политически дейци, а вече имаме българска екзархия. Тя е учредена с султанския ферман от 70-та година. Т.е. политическата цел е постигната и от тук нататъка те трябва да си запретват ръкавите и да започват да работят на нивата, на църковната нива, сред българския народ, а не в Цариград, където се меси голямата политика. Това е ми било целта. Разбери се, да участват в голямата политика,
да въздействат върху високата порта, върху султана, върху посланиците, нали? Това е пак светския дух, пак секуларизъм. И за зла беда тази акция върви ръка за ръка и с хизмата. Да не забравяме, че пет години по-късно, а че пет века са чакали, пет години не можаха да изчакат, която започва руско-турската война, там вече нещата стават ясни и след това се учредява
българската държава и естествено, че там вече няма никакви проблеми да си имаме самостоятелна българска църква, тя да е всепризната, да си има свой собствен Синод и свой собствен вътрешно-църковен живот. Тоест, това прибързване, тази провокация, в точния смисъл на думата провокация, е катастрофална и по своите последици, и по своята същност, по своята същност,
тя е отново светска, облечена в църковни дрехи, тоест лъжецърковна. Третата катастрофа. Априлското въстание. И за него им е отделна беседа. как се отнася априлското въстание към християнството? ето това е важния въпрос. и ние трябва да кажем, че е много пагубно за всички нас. Българската православна църква малодушно се измъкна, за да не направи един богословски
прочит на априлското върстание и да не разкрие неговата не християнска и не църковна същност. Защо сме сигурни, че това не е християнско дело? Сега, как обиктовенно се опитваме или да се измъкнем от ситуацията? Аз си представям един свещеник. Съвременен. В село Баня. Карловско, примерно. И идва празника на Поп Груйо от Баня. Герой с паметник,
с сигурно улица на негово имя и така нататък. Гордостта на селото. Какво ще каже този свещеник на своето паство? Ми ще каже добри думи за Поп Груйо от Баня. Как иначе? Ако той каже, че има нещо нередно в поведението на Поп Груйо от Баня, всички ще скокнат, че кажат, как бе, ти си против България? Ти си водоотстъпник. Ти си турско мекере. Махай се от тук.
Не искаме да те виждаме. няма да ти стъпим в църквата. Как така? Нашият тук милият Поп Груйо, който славата на Баня, ти сега тръгваш защо него. И разкриваш, че навръх събрането в оборище, Поп Груйо, чел, символ на вярата, който започва, Верую во Единаго, хъша балкански го,
той е, иже, той е, твой бог и освободител. И така нататък. Сега, Захари Стоянов, който описва тази сцена с възторг, напълно се чувства на Поп Груйо, както разбира се, в цялата книга, в записките,
той се чувства на Поп Груйо. И не с това, че той е свещеник, а с това, че е, нали, воръжен, с сабя в ръка и прочее. И разбира се, и заради това кощунствено символ Верую. Верую во Единаго, хъша балкански го, иже, той е,
ест, твой бог и освободител. Сега, тук, ако ще кажем, чакай сега, то това е хъшовско майтапчийство, това не е сериозно. Поп Груйо много добре знае символа на вярата, той ли го знае. И тука, го приемаме на сериозно. А и те не са го приемали.
Те са се кискали хъшовете, кога са слушали това кощунство. Захари, разбира се, и той. Сега пълният текст не е запазен. След събитията, Захари се срещал с Поп Груйо, питал го, да му каже пълният текст, но не казва, че го е забравил. Не помни.
Сигурно е така. Може би и се е така засрамил, може би се е покаял, но така или иначе, не му казва, това аз се покаях и не искам да си спомням това кощунство, но му казва, че е забравил. Това майтапчийско символ,
верою, е траурна диагноза за България. Защото там, какво пише? Иже той е твой Бог. Хъша, балканския хъш, виждаме тук в един майтап, както казва в Шекспир, много истини са казване на шега.
Виждаме тук в тази шега, в този хъшовски майтап, цялата диагноза на човекобожието, а че хъша, кой е хъша балканския? Ами това сме ние, възстаниците, героите на оборище, които утре ще дигнем бунта и ще отимаме в Балкана. Това е Бога и Освободителя. Това е точно човекобожие и изрично казано.
Не ни да го извличаме от поведението, но някой ще кажем, дали правилно го изличате. Може би става да въпълзва друго. Ви не сте разбрали нещата. Тук трябва да си много предубеден, за да се извъртиш и да кажеш, че тук нямаме кущунство, че тук нямаме човекобожие, че тук нямаме секуларизъм. Други въпроси са, че цялата книга
«Записки по българските въстания», ако бъде прочетена от християнска гледна точка, ми тя е диагноза. И на Захари, и на Бенковски, и на всичките лъже-апостоли, и на цялата измама, с Априлското въстание, то започва с измама и завършва с измама. И през цялото време те се лъжат едни други. През цялото време. истината не фигурира.
Кочо Честеменски ги пита. Абе, казва, нашото свято дело каза, разрешава ли да лъжим? Очевидно, че разрешава, защото те започват с неистина. Започват с неистина. А го описва Захари много добре и в беседата съм го разгледала подробно как става, да не го повтаряме, но така ли иначе те вдигат българския народ не с истина, да му кажат,
братя, нямаме възможност, нямаме оръжие, нямаме офицери, нямаме военно дело. Ще загубим бунта. Но искаме, като умрем, да дойдат тук журналисти западни, да се раздуха темата и да се предизвика криза и да дойде в Русия да ни ослободи. Ако бяха казали така, и народът се вдигне, тогава ще кажем да. Казали се истината и народът се е вдигнал
с тая цел. Да направи една огромна провокация, да окърва турския режим, да го дискредитира и да провокира война. Не е така. Те казват точно обратното. Ние сме във връзка с Русия, ние сме във връзка с Сърбия и в момента, в който вдигна бута, те само това чакат повод да влязат и като развеем байряка на Балкана. От север руснаци ще прецапат Дунава,
от запад братята Сърби ще дойдат с артилерии, с байряци и османците ще бъдат победени и ние ще се освободим. Ето това е лъжата, която се разпространява. Не са имали уговорка нито с руския цар, нито с сърското правителство. и най-важното те казват, че на пролет, пролетта на 76-та година, турците готвяли тотално колене на българите и то просто трябва да бъде изпреварено от бунтованиците,
защото иначе ще ни изколят като пилци, а така поне ще ни изколят като герои. Това също е лъжа. Не е имало никакво намерение турското правителство да коли българите в пролетта на 76-та година, точно обратното. Това въстание всъщност води до изколване на българите. Самите измамници довеждат до кланетата, а не че е имало намерение някои да прави кланета. Това въстание има ужасната съдба
да бъде препакетирано като триумф, че един вид априлските въстаници са послали с кръвта си да дойде Русия. Ама ние не виждаме, че повечето от героите на априлското въстание бягат. Бенковски бяга. Той е обид при бягство. Не е обид във сражение. Захария, разбира се, бяга. Каблешков бяга.
Волов бяга. Стамболов бяга. Та се не вижда изобщо. Стоян Займов. Изобщо елита на априлското въстание бяга. Те не загиват на бойното поле. Много малко от тях загиват на бойното поле. Както един вид се иска ли кръвта на загиналите да докара освобождението, ама кръвта на другите.
Защо Бенковски бяга? Защо не загине като герой? Отбраната на Панагюри, ще да кажем. И тогава ще кажем, да, човека искаше да падне като герой, за да може след това надовете освободителите. Не, бяга. Ма не само той. Това е доста... Говорим за гюргевските апостоли.
Не говорим за обветновения народец, който си гине на бойното поле доста масово. Доста. Доста от джерчите на търското въстание са били все пак в схватка, в бойни действия, не при опит за бяхство. И разбира се, много трагично е, че след това, вместо ние да очитваме това като престъпно измамване на народа, ние го героизираме,
варосваме гробницата и по този начин поднамаме следващи подобни действия. Следващата катастрофа е Търмската конституция. Прочвам да кажем, само една думичка за априлското въстание. Какъв е християнския прочит? Какво представляват априлските въстаници в цялата еми идеология, изобщо на българските революционери? Това е зилотство. Както зилотите
в еврейския народ на два пъти дигат и неогромни въстания, с изключително пагубни последици. След първото въстание се унищожава храма, в 70-та година се унищожава храма, а след второто голямо въстание се изгонва еврейския народ от светите земи. Това зилотство, Анната църква не участва и в едното и в другото въстание.
Те отиват в пела, когато започва голямото въстание, в края на 60-те години, те напускат и не участват в въстанието. Отказват да участват. Те не се солидаризират с зилотите. ние не говорим за Господ Иисус Христос, когато всички са искали да го направят зилот, да
поведе една бунтовническа армия срещу римската империя и да я разбие. Разбира се, нито една думичка в христовата проповед не върви по посока на зилотство. Или тогава не е имало император-езичник и езическа власт над юдея, римска власт,
пряка римска власт, имало е, разбира се. Но тези, които са вунтовниците, са всъщност антихристияните зилоти. И така стигнахме до Търновската конституция. За нея са пети многобройни дитирамби. Някой ден
ще направим беседа специално за Търновската конституция, защото много пъти сме споменавали нените слабости. Но днеска ще говорим само за най-важната я слабост, а именно член 38-ми, където се казва, че българския княз може и да не бъде православен.
Първия. Говоря се за първия. Само казва българския княз трябва да бъде православен, но първия българския княз може и да не бъде православен. Тук е изключително важно да се замислим защо съществува
тази клауза. Какво пречеше да се каже, че българския княз е православен, точка? И да не се дават никакви опции. Това е, ако си представим една делба, тя е делбата, в която се съдържа скъпоценната течност
на Търнската конституция. това е дупка в дънот на делбата, член 38-ми. През тази дупка изтича всичко, което съдържа делбата, защото факта, че ти допускаш да имаш и то по конституция, ако дойде в ракете
и наложи нещо, отнемай къде изпълняваш там, защото форс-мажор някаква. Докато тук ти сам, без никога да те кара, приемаш, че първия княз може и да не бъде православен. То така и става Александър Батенберг.
След това и Фердинанд, той вече е друга тема, но така или иначе Александър Батенберг е неправославен и това внася един изключително паговен прецедент във българската политика, който след това ще доведе до доста други катастрофи.
Този член в Търнската конституция е наистина антихристиянски, антиправославен, антицърковен и в този смисъл недопустимо. Не може от сите основатели, които са се препирали за всеки член и за всяка запетайка, да не са глядали внимателно
този член. Разбира се, някой ще каже, но то, понеже Батенберг е бил племенник на руската императрица, любим племенник, герой от войната, и така нататъка, и затова са го приели. Този член е бил направен, това е бил член Батенберг в Конституцията.
Заради него, защото знае, че не е православен и няма да приеме православието и затова се го направи този член. Това е обяснение, но не е оправдание. Нямаме оправдание за това, че ние допускаме в нашата Конституция да имаме за княз и то княз
управляващ някаква декоративна фигура, да имаме княз, който да бъде неправославен. Това е турпилиране на цялата следващата българска история. Следствие от този злощастен член на Търнската Конституция е следващата катастрофа Пета по ред. Това е избора
на Фердинанд Сакскобургготски за български княз. След оставката на Александър Батенберг тръгва една група от трима българи да обикаля Европа, да търси княз и най-накрая се спират на Фердинанд. Той се съгласява и бива голосован от Народното събрание. Той разбира се е римо-католик
и не отговаря на Търнската Конституция. Търнската Конституция извечно казва, че само първия може да не е православен. След като Батенберг се е провалил, е ясно, че втория задължително трябва да е православен Фердинанд не е и не приема православие. Той можеше да не е и да приеме православието
като Анри четвърти. но не му се поставя такива условия и не го приема. Разбира се, т.е. това е в нарушение на буквата и духа на Търнската Конституция. Впрочем там се казва княза и потомството му, а не знаем, че потомството на Фердинанд, разбира се, не цялото са православни. те се разделят 50 на 50,
което е на практика погазване на духа на Търнската Конституция и на буквата. Защо българите избират Фердинанд? Това е, мали, защо ми имаме катастрофа, значи имаме съзнателен, катастрофален избор. Това не е бедствие. Как не е бил другия избор? Много разнообразни избори
са имали други, но най-логичния е да изберат българин. Имаме княз Стефан Богориди с неговите синове и съответно внуци, така че, примерно, неговия син Александър Богориди, който е бил генерал-губернатор на източна Румелия в известно време, е бил
перфектния българин, православен княз. Е, перфектния по процедура. Иначе, като личност, Александър Богориди не е бил нито харизматична фигура, дори не е знаел български, първоначално, сега, после може да е научил нещо,
но така или иначе, не е бил много подходящ като личност, но това е на второ или трето място. По-важното е, че е българин и че е православен. Той никога няма да бъде слуган на двама господари в политическия смисъл. Докато Фердинанд е не българин, полу-немец,
полу-французин, по кръв, австриец, по битие и по предпочитание, и римо-католик, поданик на папата по религия. т.е. по няколко линии служи на двама господари. Той служи на германския дух, по линия на баща си, той служи на папата, по линия на вероизповеданието,
той служи на Австро-Унгарската държава, по линия на политическа принадлежност. всички тези двама или трима или четирима господари му пречат да бъде български княз. Това отношение Батенберг като протестант беше по-подходящ, защото поне под църковна не е подчинен на никого. Докато Фердинанд е подчинен и това става причина. Говорили сме на тази тема за неговите задколистни уговорки с папата и така нататък.
Та, освен Александър Богориди, имаме и Емануил Богориди. Александър е бил тогава вече в по-зряла възраст. Емануил е бил млад човек, 39 годишен, с много така добро родословие. Значи той е внук на княз Стефан Богориди, големият българин от старо време и праправ внук на Свети Софроний Врачански. Това, ако не е родословие, и по духовна линия, и по светска линия, той е български аристократ.
Освен това, от другата линия е свързана с фамилията Конаки, също е аристократична, жена му е принцеса от тази фамилия, т.е. той е аристократ-аристократ. верно, че е френски възпитаних, почти не знае български, но така е един, че той да не би пак Батенберг да знал или Фердинанд да е знаел.
Не, но той е българин и е православен. Така че тези две неща са изисквания, много желателни за българския княз и в този смисъл измимали альтернатива. Фердинанд не е бил наложен от непреодолима сила. Напротив, бил е предмет на свободен избор на българския народ
чрез Народното събрание, че сте тримата представители там стоилов и другите. Крайна сметка един катастрофален избор, който води до доста катастрофи след това. Следовщата катастрофа или днеското въстание. Няма който да говорим за това въстание. Говорили сме не веднъж, беседа има на тази тема. Катастрофа във всяко отношение. Политическа,
хуманитарна, културна, всякаква катастрофа. Безброй жертви, никаква полза за България. Лъжата, че кръвта на героите води, нищо не води. Не. Избити са героите и в Македония навлиза сръбската пропаганда от север, гръцката от юг, т.е. сръбската се усила, гръцката се появява,
Павло Смелас, бандите там и така нататък. Натиска върху българските екзархисти се увеличава, а имам предвид да станат патриашисти. А патриашистите пък да станат гърци. Така че всичко това е последица от катастрофата на Илинденско-Преображенското въстание. Огромни групи бежанци
напускат Македония и идват върху България, които тежко влияят върху българската политика, защото повече от тях идват в столицата Света София и започват да влияят непропорционално върху политическите избори по време на Балканските войни и така нататък. т.е. отново едно болно влияние на македонските
имигранти. Ако те бяха изчакали, не знаем, че в ровени години след Илинденското въстание имаме преврат в Османската империя, младотурците идват на власт, тогава можеше да се използва повода. Или да изчакат Балканската война. Рано или късно ще дойде войната. или казано с други думи рано или късно
Господ ще ти даде освобождение. Им го дава, но късно за мнозина. Защото ако в Македония беше запазена българската интелигенция, свещенство, учители, хора на терена, по друг начин ще да протече и самата война и самото население
ще има друго отношение, ако дойдат сърби или гърци да ги завладя, те ще кажат да, добре дошли. Срещо турците освобождавате, но ние сме си ние. Докато след илин ден имаме десетина години гръцка пропаганда, обезбългаряване на терена,
сръбска пропаганда и вече народът започва да става объркан и по време на Балканските войни вече ситуацията е неблагоприятна в много отношение в тези райони, вече обезбългарени много от тях заради
илинското въстание. Следващата катастрофа е всеизвестна между съюзническата война, Втората Балканска война, в 1913 година. Това да говорим за нея. всичко е ясно, катастрофа, когато България изпълнява заповедта на Фердинанд за да нападне Сърбия и Гърция
в момента в който се готвят преговорите в Петербург между заинтересованите страни, т.е. победителките в Балканската война, блестящите победителки в Първата Балканска война и да направят едно споразумение под егидата
на руския цар Николай II и да умиротворят Балканите веднъж за винаги и това е една абсолютно реална перспектива. Разбира се, всеки ешовинист и Венизелос, Венизелос ешовинист, и Пашич ешовинист, и българите, Фердинанд и така нататък,
Стоян Данев и прочее, но именно тази формула на егидата на руския цар, да, възможно, всеки да каже, нямаше как, трябваше да се споразумеем, направихме компромис и може да се върне с мир
и с една законна граница и тогава България ще да бъде от линията Мидия-Енос, т.е. де-факто Одрин, Лозенград и сегашните Бабаески или Люлебургас,
Енос, щяха да бъдат български градове, Визица, Димотика, Ксанти, Порто-Лаго, Драма, Кавала, може би Остров Тасос, по линията на Лагадинското езеро, Лангада, както му казват
гръците, т.е. малко над Солун, всичко това нагоре, включително Лерин, Охрид, да ни говорим, Велес, Битоля, всичко това си става. Българско Корча, не, за Корча не съм сигурен, не, Охрид,
а това от другата страна, Корча в Сан-Стефанска България, но не влиза в така ничината Лондонска България, но така или иначе, почти целият български ареал влиза в границите на България и се стига до една балансирана ситуация на Балканите между отделните страни,
при което нямаше да имаме повод за нови военни действия, нали, при следващи, не дай си Боже, катаклизми. Следващия катаклизъм е първата стойна във война, това е осмата катастрофа,
българска, първата световна война е катастрофална за българския народ, тя е от, значи, двете видими катастрофи, втората Балканска война и първата световна, са двете видими катастрофи, нали,
те наречените първа и втора, всъщност, те са седма и осма. Какъв е проблема с втората национална катастрофа по по светските измерения, а осмата по духовните, духовно-светските, проблема е, че всички ние
до ден днешен по някакъв малумен начин продължаваме да смятаме за втората национална катастрофа Ньойския договор, следствието, а не причината, 15-та година, нашето влизане във войната на погрешната и на грешната страна. Та много важно
да се каже грешна и погрешна, защото тя е грях, това влизане във войната е греховно, защото влизаш в съюз с вечните врагове на православието, Германия, Австро-Унгария и Османската империя, това са врагове
на православието, твои противници пък са всички православни държави, Сърбия, Гърция, Румъния, Русия, като в Русия влизат и Грузия, и съвременната Украина, и съвременната Белорус,
и Черна Гора може да добавим, всичко това ние воюваме позже бяха спечелили централните сили и щяха да загубят всички православни държави, освен лъже православна България, която е в схизма по това време
и която воюва с цялото православие. Това неразбиране е същността на катастрофата е много важно. ние смятаме само като териториална. Загубили сме тая тая територия, губим Беломорието. Да, фурнаментално е от геополитическа
гледна точка, но това е следствие от по-голямата катастрофа духовната и, така се каже, теополитическата катастрофа. Следващата катастрофа е малко по-сложна, защото тя се состои от четири неща.
Това е Деветоюнския преврат 23-та година, Септемврийското въстание 23-та година, атентата в Света Неделя 25-та и гоненията терора, Белия терор, да го наричем, 25-та година. Четирите, заедно са един възел
между две групировки секуларни, не църковни. Сега, Деветоюнския преврат сам по себе си не е национална катастрофа, но кой става повод за Септемврийското въстание, който е национална катастрофа до голяма степен. И като добавим
атентата Света Неделя, което не е чак национална катастрофа, но е много катастрофално събитие и гоненията след него, нали, когато избиват там Гео Милев и другите,
тъв взети заедно тези четири събития са равни на една катастрофа, защото те трайно разделят българското общество на условно леви, условно десни и това деление до ден днешен продължава
на непримирими. аз разбирам леви и десни, но примирими. Те могат да се съгласат много въпроси, докато това болезнено, разбира се, заради кръвта на избитите, това болезнено деление
е една точно такава катастрофа. Следващата катастрофа е подписването на тристранния пакт, тоя влизането на България във Втората световна война, отново на грешната и погрешната страна.
Сега, тук някой ще каже, дадем, а в един момент и Румъния е била на тази страна, така че този път не сме сами, а Русия вече не е православна Русия, а е комунистическа Русия,
така че на практика ние забираме ножа в гръба на православните сърби и православните гърци, но иначе не сме чак толкова черни по другите линии. Да, това е вярно,
но тук ние трябва да седаваме сметка, че Хитлер, когато идва на власт, значи цар Борис Трети не е бил неграмотен, аз не знам дали е чел Майн Кампф, но ако не е чел
Майн Кампф, той е трябвало да си продавя ставката като цар. След като Хитлер идва на власт в 1933-та година и става основен съюзник на България, ти да не прочетеш житейската програма на един личния фюрер
на тази държава е недопустимо. Аз съм сигурен, че цар Борис Трети е прочел Майн Кампф няколко пъти. В Майн Кампф ясно е казано каква е идеологията на Хитлер. ако той беше спечелил, представяме си,
че Борис Трети застава неговата страна и ние печелим войната. Рим, Берлин, Токио и ние. Какво означава това? Това означава, че германската империя, Райха, Третия Райх,
ще се разпростре върху цяла европейска Русия, Украина, част от Сърбия, разбира се, и така нататък, и цяла и съща Европа, Польша, всичко това, Судети, Чехия, Словакия, част от Франция, част от там,
Западна Европа, и това нещо, след като приключи войната, по един и друг начин, да кажем, че се споразумеят с англичаните, или ги победят, но така или иначе, започнат да владеят тази територия. Според Хитлеровата теория, висшата раса, германците, лека по лека, ще трябва да започнат да разчистват нишите раси,
и да ги починават, и да ги вкарват в системата от работнически, такива, къде лагери, къде други форми на тяхно концентриране. И в този смисъл, българската нация, колкото да се прави на пра-българска, ще почина на ги питат, ме чай се, вашия език е славянски, извинява е. Вашата религия е съща като на
руснаците и на сърбите, и на гърците тези, нали, подчовеци. И ние сме съюзници на Германия, дока тя има нужда от нас. В момента, в който изпечели, войната няма нужда от нас. И много бързичко Адолф Хитлер ще смени политиката към България. Т.е. илюзия да смятаме, че ние, като една микроскопична държава, ще можем да имаме влияние
върху неговата идеология, която е кристално ясна. Този подпис по трестранния пакт, Да, не е довел до влизане. Слава Бога Борис Третият бил в това отношение умен и с характер, да не участваме ние в бойни действия срещу сърбите, срещу гърците, срещу руснаците. Ние не воюваме. Германтите воюват, ние окупираме само след тях. Което е малко подло, разбира се,
но, от друга страна, е правилно. Да не воюваме. Та бедата е, че България, ако не беше подписала трестранния пакт, а беше останала неутрална. и тука чуваме един хор, но тя не можеше да стане неутрална. Хитлер ще ни прегази. Тято прегази, примерно, Белгия или, примерно, Сърбия. Това не означава, че ти трябва да подпишеш пакт с дявола. Ще я да те прегази?
Да. Да, ще те прегази. Ако дяволът ти предложи или подпиши тук, че ставаш мой, или ще те прегази, и ми съжалявам, не мога да подпиша. Да, България била слаба. Тя не можела да воюва с Германия, ами да не ви Гърция да е била силна и да е можела да воюва. Не. Или Югославия.
Или по-точно, Сърбите в Югославия, защото Хърватите минава за страната, германците веднага там. Останалите и така нататък. Себете са потърпевшите. Тук е много потърпевши. Тук е една малка скоба за един много важен въпрос. Гърция. Гърция казва своето не на Италия и малка Гърция отстоява своята позиция
срещу Италии. италианците не могат да пробият. Провалят. Което налага Хитлер да се намеси. Ако Гърците не бяха казани не, на Италия бяха приели там от ултиматума, Хитлер нямаше да се намеси. В Гърция италианци човяха да въведат някакви войски там, да окупират някакви ключови пристанища и в общите линии нямаше да има нито убити хора, нито партизанцко движението,
нищо. Но, това е много важно. Какъв подвиг извършват сърбите и гърците в това време. Геополитически. Гърците с това, че воюват няколко седмици с Германия, преди да капитулират, забавят с няколко седмици акцията Барбароса. Плана Барбароса. Значи, Хитлер е смятъл да влезе в СССР в средата на май.
Заради Сърбия, заради Югославия и Гърция той влиза на 22 юни. т.е. около 5 седмици по-късно. Точно тези 5 седмици не му стигат да завладее Москва. Ако беше влязал на 15 май, много преди да паднат снеговете и студовете, Хитлер ще да влезе в Москва. В логиката на съотношението на силите той е можел да го направи. Германската армия
не е имала готовност за зимна война. Нито дрехи, нито обувки, нито горива, смазочни материали и така на. Тя е трябвала да воюва до октомври, не по-късно. Вече от ноември нататъка не се знае. Може да е мек, може да е студент месеца, не се знае.
Както и тази година, пък се случва много студент. И декември да не говорим. Гърция спасява положението, че Москва не е завладена. А ако беше завладена Москва и рухне советския режим, разбира се, че той продължава чак до Владивосток. И японците спокойно щеяха да завладеят и Владивосток, и прочи, както владеяха Китай, и ще направят
през транссибирската линия една много хубава линия с Германия. И само човек като погледне на картата тази мега държава, започвайки от Атлантическия океан, свършваща до Тихия океан, Германия, Велика Германия, Третия рай. Тогава Великобритания много трудно щеше да се съпротивлява и не знаем докъде ще достигне целата работа. В този смисъл, малките държави
имат значение. Някой ще каже, е, те тъйте ли щеяха да пригазят България? Еми, те тъйте и пригазиха Гърция, загубиха войната. Та не се знае, ако България не беше подписала Тристранния пак и беше отказала да пусне германските войски, дали тук нямаше да има британски десант и със съвместни усилия на сърби, гърци, британци, българи да се въздържа германската агресия
известно време, и то повече от пет седмици или четири, колкото да кажем самата Гърция. А може би да не тръгне Хитлер на юг, да се стъпи са, че тук не е толкова лесно. Тоест, това е бил един катастрофален избор за България. Тя се присъединява към една коалиция, която е световното зло, се е признатото световно зло, а и от църковна гледна точка, разбира се, е антихристиянска. Следващата катастрофа е
1944 година. Някой може да каже, да, не ма ни тогава, нямахме думата, България е част от губещата коалиция, съветската армия е в победоносен марш, нямаше как да не дойдат. Да, това е вярно, че България не е имала сила да се противопостави, но така или иначе, факта, че тя приема атеистичния режим в течение на 45 години, той е атеистичен,
така, открито атеистичен, т.е. антихристиянски, макар и в понякога по-твърда, понякога по-мека форма, зависимо от периодите. Целият този период, от 40 до 89-та, бидейки формално атеистичен, той е катастрофален. Със своят атеизм, със своят научен атеизм, със своята атеистична пропаганда, колкото и тя да е била смекчена, да кажем, в последните години.
Но официално не е отменена. Ако Тодор Живков беше имала мъдростта, там, 2-3-5 години преди 89-та година, да отмени атеизма на режима и да каже, че ние комунистите вярваме, че няма Бог, но толерираме, уважаваме ненето на всички други, не само свободна разповеданата, но и тържавно легитимиране, да не се преподава предмета на учен атеизм, нали, в университетите, тогава може да го оправдаем. Сега нямаме такова оправдание, така че целият този период е катастрофален.
и вече в ново време разкола, 12-та от тези избрани катастрофи, разкола е важна с това, той разбира се е антицъркова, е антихристиянски, но важна е с това, че при руфът на комунизма имаше естествено желание на български кино да се върне към църквата. Тя е била така или иначе 45 години отричана от държавната идеология и махалото тръгна в другата посока. От едната посока тръгна в другата и беше добре да му се даде възможност да отиде в другата посока,
а именно в църковно-християнската посока. Разкола спря тази тенденция, спря това вдъхновение, защото вътрешните къвги в църквата убиха ентусиазма, направиха така, че младите хора да не искат да влизат в църквата, да не искат да се въцърковяват, да не искат да стават духовници, много малко от тях искаха. Мнозина бяха отблъснати от тези вътрешно-църковни дрязги, които трябваха 10-ти години, точно толкова колкото за да убият ентусиазма. В края на разкола, да, слава Богу,
той приключи, но много преди това приключи ентусиазма. сстремежа, порива на българския народ да се въцъркови, да влезе в църквата. И тук трябва да кажем, че не само Христофор Събев и тримата митрополити, които трябваха с него, но и целият свети синод можеше да постъпи по-правилно, както постъпи, да кажем, румънския патриарх, а именно да усети духа на въцърковяване във българския народ
и, разбира се, политическото бреме, което носише църквата заради компромисите с комуницистския режим, там, нали, те наречените агенти на държавна сигурност, които аз съм убеден, че едва ли някои тях, може би двама, трима да са били реално агенти, други цели подписвали проформа, за да им се махнат от голата те, които ги тормозят. Тук ние не намерихме своевременно, това трябваше да стане още 90-та година,
не по-късно. Айде каме, 89-та, още, нали, църквата не е че толкова реактивна, но 90-та, 91-та година, преди да започне разкола, църквата трябваше да излезе с едно възвание към българския народ, в което възвание да изясни трудните моменти в денните взаимоотношения с комуницистския режим, там подписите под агенти на държавна сигурност и прочие, участието в някои мероприятия, които не са били баше цраковни.
Това много лесно може да се обясни, по-човешки, всеки ще го разбере, защото ние не можем да кажем, ама, вие защо не отидахте на кръста? Защо не загинахте в битка срещу комунизма, срещу етиизма, а правихте компромиси с тях? Ами, добре да, между светците и предателите има една зона на компромиси, на обикновения страхлив,
малодушен човек и спокойно можеше и Светия Синод, и патриака да каже и аз съм такъв малодушен човек. Аз не съм светец, не съм герой, не съм свети Георги, не съм свети Димитър. За добро или за лошо? Не знам. Господ така ме е създал. Страхувах се, малодушен бях и поради тази причина, така и така.
Но от друга страна пък запазих вярата. Не съм отрекал нито едно нещо вярата. Това, че те са пропагандирали атеизма, ми те са светеисти. Аз не съм пропагандирал атеизма. Всички свете литургии съм ги служил дума по дума. Това, което те казват. Евангелието съм чел, както то казва. Тоест, можеше да се обясни на български аналот много просто.
Това разбираемо на всеки човек, че да, има такива поведения, малодушни, негероични, но от това не трябва да се прави капитал и не трябва да се извиват ръцете на митрополитите с това, че подписал някакъв документ на държавна си. Може да каже да, подписах го, бях малодушен, но не искам да ми извиват ръцете 20 години с този документ. А то така стане, че ми извиваха ръцете. Това си беше катастрофа,
защото пак имаме два пътя. Единия път на общественото покаяние, на църховното ръководство, което всеки ще да разбере. Всеки ще разбере. Той ще каже, аз не съм светец, аз не съм ангел. Църквата е свята, а ние сме грешни. Църквата е свята в светците, тя е свята в светия дух, тя е свята в главата си, Господ Иисус Христос,
а ние, грешните и малодушните, бяхме такива простетени братя българи. Това трябваше 90-та година да се прозвучи и оттам нататъка всички тези подписи под държава на сигурност и така нататъка нямаше да се използват. Трябваше веднага да отворят всички архиви, да кажат, слаб бях така и така, покайвам се, извинявам се, искам прошка и толкова.
Да, това беше альтернативният избор, защото да не ги имаме такъв избор. По същия начин, по време на подписването на Тристранния пакт, да, България може би се изстрахувала, малодушния чела е, да почне война,
както към Гърция или Сърбия, но можеше, както Франко в Испания, както Турция, да поддържа неутралитет. И да кажи, ние няма отчастваме в тази, това не е наша война, точка. Ние станахме слуги на германците, окупирайки и Сърбия, и Гърция,
и така нататъка, нали, зад гърба на германската армия. Т.е. това е съзнателен избор. И то избор на повечната страна. Ако ние бяхме поне неутрални, никога ще не обвинява. Сега, нека да завършим и да обобщим
най-важното. Защо, вместо да направя 12 беседи, аз някои тази съм и направил по-отделнати въпроси, защо правя беседа за 12-те национални катастрофи? Ей, това е най-важното. Защо, първо толкова много, а те не са само тези, а още други,
но няма да не стигне времето. или друг път по-скоро. Кое е важното тук? Важното е, че ние живеем в една перманентна национална катастрофа. От 3 април 1860-та година до ден днеша. Катастрофата е перманентна,
т.е. какво означава катастрофа? Народа избира не Христос, а нещо друго. Ние сме в това положение от 1860-та година. Тогава сме избрали вместо Христос навръх Велик ден политиката, и до ден днешен сме в това състояние.
Зато и за един ден не сме избрали Христос да сме излезе от катастрофата. Ние избираме другото. А то винаги е преобечен лукавие. Под формата на севъзможни други пътища послани с добри намерения. Това е най-важното.
Че живеем в перманентна национална катастрофа от средата на 19-ти век. ето това е важното за тази беседа. Тя се проявява по различни начини. Тази перманентна катастрофа чрез видими катастрофи. Част от видимите катастрофи се пакетират като триумфи
и до ден днешен. Това е най-лошото. Защото те се повтарят като триумфи и прочие. Но и да не се триумфализират, да се осъзнават, че се бери нещо лошо, те не са довели до покаяние. До това да се обърнем към Христос. Единствия начин
да се освободим от катастрофите е да се обърнем към Христос. А за да се обърнем към Христос ни трябва да се отречем от другите 12 или 20 катастрофи, която сме се обръщани в другата посока, срещу Христа. Това е всъщността.
Единственият начин, тоя не е късно, по всеки момент може да стане това нещо, национално покаяние, т.е. обръщани към Христа, т.е. въцърковяване на българския народ. И тогава, първо, че прочета на нашата история ще стане очевиден и никога не се чуди как така ние го мисламе за триумф,
пък то било катастрофа, то винаги и тук е още един много важен момент. Ключов момент. Всички тези катастрофи, без изключение, започват как? Този свободен извор, какво избира? Народа или управленците? Ами, по-доброто. Значи, ти имаш нещо лошо,
примерно България, няма своя църковна независимост от векове, това е зло. и ти казваш, ми дай да направим така, че тя да има своя църковна независима иерархия. Нещо добро. Добри намерения. Но, не го правиш по Христовия път, по църковния път, а го правиш по
Лукавия път. По пътя към Ада послан с добри намерения. Тоест, винаги имаме стръв на въдичката. Нещо хубаво, нали, как се лови мишка, ни слагаш сиренце в капана. т.е. винаги има едно сиренце. И ни плюсове, както сега с еврото, да кажа. Ай, да не говорим
за тази темечка. Винаги имаш едно сиренце в капана. Нещо хубаво. И всички са в тренчата и кажат, виж колко хубаво нещо е това. Винаги това е в началото. На катастрофата винаги беше изключено всичките 12. Нещо правилно, нещо добро намерение. Винаги има добро намерение в началото.
Включително под формата на по-малко зло. И винаги стратегически това е катастрофа, защото това малкото, което е на въдицата, разбира се, не е Христос. това привидно добро не е Христос. Христос не може да бъде примамка. Примамка може да бъде
винаги нещо друго, съпоставено с някакво видимо зло и слага с нещо друго, което не е Христос. И това вече е примамка, за да можеш да да хапиш въдицата. И ние се хващваме на тая въдица от веки половина и продължаваме да гледаме сиренцето, колко е било хубаво, а не тигана,
в който се пържим 140 и тук 26-166 години сме в тази перманентна катастрофа. Дай, Боже, да направим едно чудо и да изберем Христа, да изберем пътя, истината и живота, да се откажем от пътищата послания с добри намерения, да изберем пътя, истината и живота и тогава,
както разбойника на кръста, с един удар можем да зачеркнем всички катастрофи и да постигнем великото предназначение на българския народ.