Светоглед Започва Светоглед Предаването за православен поглед към историята, културата и съвременността с Богослова Георги Тодоров Здравейте! Темата на днешната беседа под номер 243 е Идолът на младостта 24 май е не само празник на Светите братя Кирил и Методий, на славянската книжнина и така нататък Но и ден, който се свърза с абитуриентите, с края на средното образование И на този ден се честват годишнини от съответните випуски Тъй нашия випуск тази година чества кръгла годищина И това, разбира се, е повод да се осмислят всички тези години, които са минали от тогава И изобщо темата за юношеството и за младостта Аз цяла книга написах на тази тема, която именно това ме подбуди да мисля
Но темата е малко по-голяма и по-принципна от конкретния повод на годишнината на випуска На която също ще трябва да обърна специално внимание, защото и този випуск и това поколение, към което аз принадлежа Много показателно, много типично, характерно поколение Не е като всички останали, има своя важна специфика Уникалност изобщо в историята И за това много заслужава специално внимание и ще му обърнем съответно внимание Но първо да погледнем въпроса най-принципно за младостта като такава, за юношеството, за тези златни години, тези златни мигове На едно вечно лято, на едно щастие, на една безоблачност, която всички ние, почти всички ние сме изпитали И аз в това отношение мога да кажа, че цялото ми юношество, цялата ми младост бяха абсолютно безоблачни, абсолютно щастливи Всички ме обичаха, всички ми се възхищаваха, всичко се получаваше, всички врати бяха отворени във всички направления Щастие, казано с други думи, човешкото вземното щастие И, разбира се, тогава са минали много години и моята оценка, естествено, че се променя Но, така или иначе, не съм се замислял какво, собственно, представлява младостта, юношеството И за мен, и изобщо за типичния наш съвременник, българин, европеец Във 20-21 век, защото тази представа за щастие, тя стои някъде в миналото
Това е един, така, почти храм Нещо, което едва ли не е свещено Едно чисто време Защото нашето поколение бяхме с патриархално възпитание от добри семейства Аз не бях виждал, нали, развод Не бях чувал за, нали, някакви такива извращения Не бях чувал за прелюбодеяние, нали, да се извършило Знам го в литературата, че съществува на живота Не, хората са читави, морални, нравствени Идеята беше тогава, за нашето поколение Да осъществим своите мечти, своите идеали Всички повечето бяхме идеалисти, с някакви мечти И обикновенно каква е обичайната практика Да се констатира, че ние всъщност не сме били на нивото на своите мечти Не сме осъществили своите идеали
Идеалите винаги са над възможното Те са един хоризонт недостъпен Но все пак в точно юношеството и младостта Сме се протягали към тези идеали Те са били почти достижими Лека по лека се разбира, че морето не е до колени, нали Че идеала е много далече Но така или иначе оставяме с впечатлението, че Именно юношеството и младостта е било времето на идеализъм На мечти красиви и прекрасни Които за съжаление прозаичният живот Поетични са тези мечти Но прозаичният живот си казва думата и лека по лека Разбираш, че не е всичко което ли ти се еде И в общи линии
Влизаш в строя На редовия човек Който не осъществява своите юношески и младежки мечти А за съжаление се приземява И започва да живее доста прозаично Вече не е поетичният младеж А прозаичният възрастен човек Зрял и възрастен човек Това е обичайната схема И тази схема е свързана с нещо като едва ли не Култ към младостта Младостта се смята за нещо По-добро от всичко останало Златните години Има такъв анекдот
Дето питали един дядо, столетник Абе, дядо, ти На времето си живял През турско време После си живял в царство България После си живял в комунистическа България Сега живееш в демокрацията Е, кое време беше най-хубаво? И столетник е отговорил Ами, по-турско Беше най-хубаво Защо бе, дядо? Ами, защото тогава бяхме млади Това е стандартното отношение към младостта Тя е най-хубавото време
И хората какво искат? Вечна старост ли? Вечна зрелост ли? Никога аз не съм чул нито едно стихотворение или песен за вечната старост Или за вечната зрелост Възпява се вечната младост Искаме да спрем да устаряваме Да се фиксираме в някакъв такъв 30-25 годишен ли образ И оттама татка да е още от същото Вечната младост Това е недостижимия идеал, разбира се За тялото най-малкото И нещо повече Казват, не, не Душата казва, е винаги млада
Тялото устарява Но духът му е млад Той е младеж по дух Това се смята за добре Тази така утопия На младостта Не е нещо ново Тя може би стара като света В античността имаме такива образци на поезия Сафо, Анакреон и така нататък Които възпяват младостта И в много други, разбира се, писания И философски и литературни Ако погледнем, да кажем Гръцката скулптура
Това ще видим, че там телата са младежки Това е младежки Това е младежки Това е младежки Това е младежки Това е младежки Това е младежки Това е младежка Това е младежка Това е младежка Това е младежка Това е младежка Това е младежка Това е младежки Това е младежка
Това е младежка Това е младежка Това е младежка Докато реалистичната скулптура на стареца Тя се появява като изключение В по-късните времена Вече в времето на елинизма Рим Тогава вече старчеството Става предмет на изкуството Малко иронично Малко самокритично Но това е голямото изключение Стандарта е младежкото тяло Младостта
Като идеал, разбира се Ако погледнем Ренесанса В, да кажем, Флоренция Типичният Така Пример в това отношение Е Едно Една стихотворение Една песен На Лоренцо Великолепни Която, нейния припев Е
Който иска да бъде щастлив Нека да бъде Защото за утрешния ден Няма нищо сигурно Това е припева А самият Коплет, да кажем, е Колко е прекрасна младостта Ала, все пак Тя отлита Ето баку си Ариадна Красиви Един във друг Влюбени
Защото времето Бяга и мами Винаги Заедно са щастливи И припева Винаги Който иска да бъде щастлив Нека да бъде За утрешния ден Няма сигурност Това е най-известното стихотворение На Лоренцо Великолепни Което разбира се Емблематичния човек На Ренесанса
И Тази песен Се казва Вакхическа песен На Бакхус Или Триумфът на Бакхус Това са названия На това стихотворение Тази песен Тоест Лоренцо Се връща към Ваханалиите Към празниците
Свързани с Бакхус Тоест чисто езичество И възпява Достоинствата на младостта Колко хубаво нещо е младостта И Който иска да бъде щастлив Ами да бъде Няма какво да чакаш Защото утрешния ден Не е сигурен Дали ще бъдем живи утре Не знаем Затова Яш пи и се весели
Докато си млад Носи си новите дрехи Това е Философията на Това стихотворение Превърнало се в емблема На Ренесанса И разбира се в емблема На самия Лоренцо Великолепни Като човек на това Младешко Юношеско Прекрасно Ренесансово време Оптимистично
Идеалистично И така нататък Ако погледнем Да кажем българския фолклор Ще видим Че има една много известна песен Пуста младост Мамо Пуста младост Пуста младост Милай мамо Не се вракя Младост тече Младост Мамо
Младост тече Младост тече Милай мамо Като вода Старост Дебни мамо Старост Дебни Старост Дебни милай мамо Като сенкия Отново Виждаме Младостта Като нещо прекрасно
Но За съжаление Не се вракя Не се връща И Дебни Старостта Сега тук Текстът е много Така Поетично Задълбочен Защото Старостта Казва
Дебни Като сянка Ама Сянката Е символ Неа на старостта На смъртта Царството на сенките Нали И Дебне Старостта Защо трябва да е дебни Тя си идва и без Дебне
Дебне смъртта Но те Не казват смъртта За да не Дразнят хората Да не ги плашат А старостта Която е всъщност Предтеча На смъртта Разбира се Та много елегантно Тук е вкарана Темата на смъртта Без да е спомената
Чрез тези образи На Дебненето И на Сянката Те са свързани Смъртта И старостта Много често Са свързани Но Израза Пуста младост Мамо Не се вракя
Означава Че това е едно Красиво Прекрасно Щастливо Време Което за съжаление Не ни е съдено Да живеем Постоянно А идва тази Лоша старост Зад която е Сянката На
Смъртта Пенчо Славейков Има едно знаменитото стихотворение Доклее младост Доклее младост Златно слънце Грей Сърцето Златни Блянове Люлей Доклее младост
Леко път Се ходи И леки Със световните Незгоди Доклее младост Всичко е шега Не хвърля сянка На сърце Тага Дори тагата Изворена радост Доклее младост Ах Доклее младост
Виждаме, че За Пенчо Славейков Младост Разбира се Да Това Доклее младост Също Съдържа Така Съжаление, че Че е времено Това нещо Излита
Отлита Младост Но Тя е нещо Прекрасно Златни Блянове Лелеи Това са мечтите На младост Леко се ходи Всичко е шега Дори тагата Изворена радост И така нататък
Т.е. Това е едно Прекрасно време Нека обаче Да Попитаме един По-меродавен Източник А именно Словото Божие Какво е Отношението Към Младостта Ето един
Пример От Книга Еклисиаст Младостта Весели се Във младостта Си Момко И сърцето ти Да вкусва Радост Презните На твоята Младост
И ходи Където ти Сърце Тегли И дето ти Очи Видят Само знай Че за всичко Това Бог Ще ти Изведе На съд Пъди
Скръпта От сърцето си И отклонавай Злото От тялото си Защото Детинство И младост Са Суета Виждаме Че тук Коренно Противоположно Отношението
Към Младостта И Пак Ека да кажем Една Висша Поезия Защото Еклисиаста Фактически Това е Соломон Автора На
Книга Еклисиаст Пре мъдрия Соломон Много Елегантно Започва Със Обичайното Весели се В младостта Си Момко И сърцето ти Да вкусва
Радост Много Така Поетично Ни Увлича В този дискурс Обичайния дискурс На възхвала на младостта И накрая завършва С гилотината Само знай Че за всичко това Бог Ще те изведе
На съд И думата съд Е като гилотина Тя Абсолютно Ликвидира всичко Казано до тука Радвай се Весели се И така нататък Но Идва съд И Мислимо Какво
Ще отговариш На този съд И накрая Нали Пъди скръбта От сърцето си Отклонявай Злото тялото си Защото Детинство И младост Са Суета Тоест Отново
Занулява Тези Блянове Тези Детинство Детинство И младост И младост В книга "Премъдрост" Соломонова цяла глава 2-а е изключително интересна. Великолепно произведение на богословието, на словесността, на книжовността, на поезията. Защото, нека да чуем пак нещо, което ще ни напомни едва не Лоренцо. Цитирам: "За това нека се наслаждаваме от сегашните блага и да бързаме да се ползваме от този свят като от младостта. Да се наситим с скъпоценно вино и благоухания и пролетният свят на живота да ни не отмине. да се увенчаем с рози преди да са увяхнали. Никой от нас да не се лишава от участие в нашата наслада. Вредом да оставим следи от веселба, защото това е наш дял и наш жребий". Крайна цитата.
Ако ще кажем, гледай каква възхвала на земните радости, на младостта, на благата, на щастието, на земното щастие. Нищо подобно. Нищо подобно. Как започва? Това е стих 6 до 9. Но първият стих започва така. На глава втора от книга "Премъдрост Соломонова". Започва така: "Умуват криво думаха в себе си". Така че всичко следващо е тези, които умуват криво. Така че ние трябва да внимаваме много с тези поетични самоизмами. Колко е хубаво и прекрасно. Защото казва "Премъдрия Соломон", че ще даваш отчет. "Детинство и младост суета". Казано е абсолютно едно към едно.
Бог ще ти изведе на съд за всичко, което си правил. Тази книга "Премъдрост Соломонова" в глава втора развива тази тема и виждаме един ярък поетичен образ, в който обичайната възхвала на младостта бива доведена до своята противоположност и тя се внася в устата на този, който умува криво. По нататък в тази книга имаме един пророчески разказ за Христа. Изключителен, но понеже не е тема на нашата беседа, ще го прескочим и ще завършим. Той пак е тема, разбира се. Христос, ако не е тема, той е тема на всички наши беседи. Но може би изисква отделно внимание точно тази глава втора на "Премъдростта Соломонова". След като разказва в предобраз буквално цялото житие и смъртта на Господ Иисус Христос, накрая отново от гледна точка разбира се на неправедниците, разказано всичко това и накрая отново Соломон казва така: "Тъй умуваха те и се измамиха". Ето това е много, много важно. Защото да, ние можем да се усещаме щастливи, можем да имаме блянове, можем да имаме мечти, можем да правим добри дела, но всичко това да е измама, да е самоизмама. Всичко, включено в така златната рамка на юношеството, младостта и щастието. Думата "младост" изобщо не се среща в четирите евангелия. Господ Иисус Христос не е употребявал тази дума, това което е записано разбира се.
И разказа за него също не споменява думата "младост". Изобщо в Новия Завет думичката "младост" се споменява само веднъж и то в отрицателен смисъл. В посланието на Св. апостол Павел, първото послание до Тимотея, цитата е такъв: "Никой да не презира младостта ти". Ясно става дума, че да не те смятат, че си много млад, за да проповядваш и да ги учиш. Но така или иначе думата "младост" е употребена един единствен път в целия Нов Завет и то в отрицателен смисъл. Да не презират младостта си, да не смятат, че е толкова лошо, че си млад. Защото ти си, еди какъв си, да кажем, надарен от Бога с прозорливост, с мъдрост и прочие неща, макар че си млад. Младостта е един минус, но за него имаме други обстоятелства. Казано с други думи, в Библията младостта е поставена под въпрос, в Словото Божие тя е поставена под въпрос, като по-скоро самозаблуда, като по-скоро утопия, като нещо илюзорно, подвеждащо и в крайна сметка водещо до недобър отговор на съда, ако ти следваш илюзиите и утопиите на своята младост. Нека сега да чуем песента "Пуста младост" и след това ще продължим. Пуста младост, мале, Пуста младост, Пуста младост, мале,
Не все враги, Не все враги, Пуста младост, мале, Не все враги, Пуста младост, мале, Не все враги, Пуста младост, мале, Пуста младост, мале, Пуста младост, мале, Не все враги, Пуста младост, мале, Пуста младост, мале, Не все враги, Пуста младост, мале, Не все враги,
Пуста младост, мале, Пуста младост, мале, Пуста младост, мале, Пуста младост, мале, Не все враги, Пуста младост, мале, Не все враги, Пуста младост, мале, Не все враги, Пуста младост, мале, Не все враги, Младостече мале, младостече, младостече миламале, младостече миламале, младостече, младостече миламале, Абонирайте се! Абонирайте се!
Абонирайте се! А сега нека да се върнем към съвременността, към повода за днешната беседа, а именно моята лична младост, юношество, това привидно прекрасно време, идеалистично, с прекрасни възвишени мечти. Абонирайте се! Как да се отнасям към него? Ако не се замислям, аз се отнасям към това време изцяло положително. Е доброто старо време, както се казва. Тогава всичко беше по-хубаво. Въздуха беше по-чист. Природата беше по-запазена. Хората бяха по-нравствени. Аз не бях виждал мъртвец до, може би, 18-та си година. Не бях виждал гладен човек. Не бях виждал страдащ човек. Всичко беше добро, щастливо, доволно. Не се случваха лоши неща.
Нямаше война. Нямаше бедствия. Тежки, да кажем, някакво земетресение, наводнение да се е случило. Не, природни бедствия някакви. Напротив, всичко вървеше прекрасно. Тогава беше идеята да бъдем отличници. Мини всички бяхме отличници в гимназията. Средния успех на випуска беше отличен. Пет и петдесет и нещо. Всичко, което искаше от нас, го давахме. Едновременно се занимахме с то неща. С музика, с изобразително изкуство, с поезия, с четене, с писане, със спорт, с шах, с водолазно дело, с електроника. С всичко едновременно. И ни се струваше, че това е наистина едно много хубаво и прекрасно време.
Но, как аз сега трябва да се отнасям към това време, е въпроса. И отговорът е, че трябва да се отнасям критично. Т.е. самокритично. Т.е. покайно. И като казваме покайно, трябва да знаем, че работата никак не е така безобидна. Това не е някакво отношение към едно бебенце, което, нали, се е така оплескало и трябва да се изчисти там лигавника, нали, направила някаква беля, ама толкова безобидна, че няма никакво значение. Не, не е така. Пропуските, недостатъците на нашето юношество и нашето младост бяха фундаментални. Защо? Защото бяха без Бога.
Имаме два вида живот. Живот с Бога и живот без Бога. Е, нашия живот беше живот без Бога. Да, в мир, в любов, във взаимопомощ, в така радост. Да, но без Бога. Тоест, това се явява една много лукава утопия. Една много лукава самоизмама. Илюзия. Илюзия за щастие. Впрочем, стихосбирката на Пенчо Славейков, в която е стихотворението «Докле е младост», се казва «Сън за щастие».
И това е един вид поетично, красиво, хубаво нещо. Ама ние като хора, които сме реалисти, защото Бог не е идеал, Бог не е идея, Той е реалност. Той е по-реален, отколкото това, което виждаме, това, което пипаме. Поради тази причина
бляновете, мечтите, сънищата, не са от това, от което е направен Господ. Господ е направен от истина, от реалност, от окончателната реалност, изначалната и окончателната реалност. ние християните сме реалисти, а не идеалисти. Ние не си въобразяваме, нямаме мечти и блянове.
Без Бога, каквито и мечти да имаш, каквито и идеали да имаш, ти вървиш по широкия, добре осветение, прекрасния път към Ада. Това не е безобидно, това не е извинимо. Ама, ние като млади,
така, нали, си живеехме. Да, но без Бога, с кого? Защото нямаме такъв вакуум. Значи, когато някой казва има атеист, той е убеден атеист, не може да съществува атеист. Религията е
централното нещо в човека. И, ако то не е запълнено с истинската религия, т.е. християнството, вярата в истинския Бог, то се запълва с някакви заместители, но те играят ролята на религия.
Сто процент. Включително атеизма. Включително блянове, утопии, его, всичко това са заместители, идоли, заместители на Бога. Това са религии. и когато ние живеем без истинския Бог, неговото място се взема от
сатаната. Винаги преоблечен в своите милиони превъплащения. Той има способността да се явява в най-различни образи, като блян, като мечта,
като идеал и така нататък, като ангел на светлината и да ти дава направление в живота. Но, ако това не е истинския Бог, Господ Иисус Христос, православно разбран и осмислен, той тогава е
някакъв вид преоблечен сатана. Независимо ли се преоблича като светец, като поетичен блян или саможертва за народа. Няма значение. Това е пак все същия
лукав, дух. и мечтите на моята младост, бляновите на моята, идеалите на моята младост са били зло от лукавия. Те не са били извини ми. Е, млад човек
сега, нали, така, така, още не е укрепнал. Да, не е укрепнал, да, но какво мечта е? Какво поставя като център
за своя живот, за свой идеал? поставя една лъжа. Дали тази лъжа е направена лично от него? Дали е направена от партията? Дали е направена от някаква поезия? Дали е направена от каквото ще
да е? Няма значение. Тя е човекотворна от опия. И за това ние трябва да започнем така, преосмисленето на нашата младост с простия въпрос
аз с Бога ли живях или без Бога? Ако е без Бога, при всички случаи това е някакво дълбоко законспирирано зло. Преоблечено с макияж, с пудра, с всичко, но зло. да видим
рогата и копитата, които се подават. Иначе идеали в преизобилие. Всички имат идеали. И младите комунисти, младите фашисти и канибалите
в Африка, младите, и те имат някакви идеали, сигурно. Не трябва да измерваме нашата младост и нашето юношество с няните собствени мерки. а с истинската мяра.
Христос. В житието на света Мария Египетска се казва, че тя се е подвизавала 47 години в пустинята. Но кое е важното в случая? Че 17 години са специално
така подчертани, че първите 17 години, когато много се е борела със своите грешни помисли. Имало е тежка битка била измъчвана от своите грешни помисли,
които се е измъчвали като люти зверове. Какви са тези помисли и защо 17 години? Смята се, че тя е започнала своя блуден живот в Александрия на 12 годишна
възраст и, че е направила своето обръщане към Бога на 29 годишна възраст. Т.е. тя 17 години в Александрия е водила блуден
живот. И, съответно, за да се освободи от бесовете на своята младост, тя 17 години се бори с тези бесове,
с тези помисли, при условия на тотална аскеза в пустината, като няма какво да яде, като спи на открито и така, нататък. И,
при такава тотална аскеза, тя има нужда от 17 години, за да пребори онези 17 години. Живот във блуд. т.е. ние, ако сме се обърнали
към Христа, да кажем, на 30 годишна възраст и сме живели така или иначе в блуд в течение на 15-20 години, ами ние трябва да си прави смеската, че много трудно ще се
измием от греховеца на тази младост за едно покаяние, за една изповед или за една година изповед и аскеза. Сътама е египетска е
максималния аскет в тотална аскетична среда. Ние живеем в една доста така в зоната на комфорта. и в този смисъл нашето покаяние
е по-слабо. Осмисленето на нашите грехове е по-повърхностно. И дали ще ни стигнат 15 години покаяние при тези условия е много съмнително. Тя е отивала до края
в покаянието си. Само с това се е занимавала тя е 17 години в борбата с по-мислите. А ние имаме други зависии гоним работа гоним това това и кога се занимаваме с борбата
срещу тези грехове на младостта. За това ние трябва да имаме предвид, че мярата единицата мярка аршина с който мерим своето покаяние трябва да бъде адекватен
на най-добрите. Ето, Света Мария Египетска. Ние, ако паднем под нейното ниво, нямаме сигурност доколко ще се справим с това покаяние. Той е много тежък духовен труд. Трябва да видим,
че идолите на нашата младост, мечтите, тези, които ушки им не сме изпълнили. Слава Богу! Аз, като си връщам лично моя живот, като виждам колко много пъти
се разминавам с осъществяване на дадена мечта или колко пъти не успявам да я осъществя. Значи, в някои случаи я осъществявам. В други случаи не успявам да я осъществя. А има трети случаи, в които
по необясними причини се отказвам от изпълнението. Ей така. Уж, исках да стане това нещо, ви ме казах не, не. Оказва се, че и в един и във втори и в трети случаи тези мечти са били зло. Тези идеали. И
тогава, когато безпричинно съм се отказвал вероятно заслугата на ангелът хранител, защото аз собствено съм искал да осъществя този блян, тази мечта, егоцентрични, същеславни и какви ли не още.
И в един момент, когато съм на една крачка от неговото осъществяване, аз изведнъж се обръщам на 180 градуса и се заминавам. и после казвам чеки сега, това е хубаво, не съжалявам, ама как се случи? Не виждам логика на това събитие.
Единствената логика е, че Господ чрез ангела хранител ме е пренасочил. Та, затова ревизията, която ни трябва да направим, покайната ревизия на нашата младост, трябва да включва всички идеали, най-възвишените, най-прекрасните, блянове, мечти
и така нататък. и да ги разобличим в буквалния смисъл от думата. Те са в някакво облачение, фалшиво, костюм, носят. Махнем ли костюма, ще видим вътре рогата и копитата. Това
не е от Бога. Ако центъра на нашия живот не е бил Господ, еми как нашите идеали и нашите мечти ще бъдат по Бога? Най-вероятно не са. Е, може и да има такива, знам ли? Но, в моят случай, не е така.
Всичките и мечти идеали са били щеславни, егоцентрични, горделиви и дори когато съм мечтал да се жертвам за народа, то пак е било от щеславие, а не от любов към ближния, от любов към себе си,
за да се здигне във собствените очи. Тези тези мними добродетели на младостта всъщност са отровни двойници. Защото всяко добро нещо, всяка добродетел има свой отровен двойник,
който лукавя ни пробутва за да замести истинската добродетел и ти казваш да бе, аз колко съм велик, колко съм любвеобилен, колко съм щедър, колко съм добър,
но ако се вгледаме, може да се окаже, че това са отровни двойници, не са истински добродетели, а техните отровни двойници. И младостта с нейните блянове и мечти, ако е
безбожна, ако е без Бога, тя със сигурност произвежда точно такива отровни двойници и те, понеже това е ранен период на живота, те се отпечатват много дълбоко в човека
и много трудно могат да бъдат изтръгнати. Ние сме, така се каже, закодирани в тези кодове, младежки и юношески и ако не положим специално умствено усилие за да ги
осмислим, след което вече молитвено, покаяна усилие, защото хубаво ти си го разбрал, обаче той е вътре в тебе, отпечатано дълбоко, за да се изчисти, трябва труд, духовен,
молитвен, покаян. Той не става нито за един ден, нито за една година. и толкова човек го прилага, разбира се, всеки ден, иначе, ако между другото, може и години да минат, обаче, резултат не ада има.
Нека сега дочуем още едно такова прославящо, въздишащо по младостта песнопение на Пенчо Славейков, Докле е младост, след което ще завършим. Докле е младост, златно слънце, креј, срцето златни, бля мове,
ле, ле, ле, ле, ле, ле, ле, ле, ле, ле, ле, ле, ле. Докле е младост, леко пот, пот, се ходи, и леги со световни, и тен, се ходи. и тен, се ходи. и тен, се ходи. , се ходи, ле, ле, ле, ле, ле, ле. и тен, се ходи, ле, ле. и тен, се ходи. , се ходи, ле, ле, ле, ле, ле, ле, ле. , се ходи, ле, ле, ле, ле, ле, ле, ле, ле. Докле е младост, Докле е младост,
Ах, доклея младост, Докле е младост, Докле е младост, Докле е младост, Ах, доклея младост. Докле е младост, Докле е младост, Докле е младост, Ах, доклея младост. Докле е младост, Докле е младост, Докле е младост, Докле е младост. Докле е младост, Докле е младост,
младост, Докле е младост, Докле е младост, Докле е младост, Докле е младост, Докле е младост, Докле е младост, Докле е младост, Докле е младост, Докле е младост, Докле е младост, Докле е младост, Докле е младост, Докле е младост, Докле е младост,
Докле е младост, Докле е младост, Докле е младост, Докле е младост, Докле е младост, Докле е младост, Докле е младост, Докле е младост, Докле е младост, Докле е младост, Докле е младост, Докле е младост, Докле е младост, Докле е младост, Докле е младост,
Докле е младост, Докле е младост, Докле е младост, Докле е младост, Докле е младост, Докле е младост, Докле е младост, Докле е младост, Докле е младост, Докле е младост, Докле е младост, Докле е младост, Докле е младост, Докле е младост, Докле е младост,
Докле е младост, Докле е младост, Докле е младост, така наречения зрелостен изпит, С получението на така нареченото зрелостно свидетелство. Сега това е много претенциозно казано, защото аз ти давам сметка, че когато съм получил своето зрелостно свидетелство, съм бил тотално незрял по всички основни въпроси на живота. И нито един от моите съученици
от доброто старо време не беше зрял по нито един житейски въпрос. защото какво означава зрелост? Кога човек минава прага на зрелостта? Ние имаме един критерий. Безупречен. Това е прага на храма. Когато преминеш прага на храма, преминаваш прага на зрелостта. Разбира се, не става дума за физическо в храмата. Когато сме го правили много пъти,
става дума за въцърковяването. Когато ти преминаваш прага на храма с начинът си на живот и съответно начинът си на мислене. Едва тогава можем да кажем, че човекът е зрел. Разбира се, когато малолетните дечица са вкарани в храма, те не са преминали прага на зрелостта. Майката и бащата ги водят. Това е ясно. Аз говоря за едно осъзнато църковяване, което винаги става в малко по-напреднала възраст. В най-добрия случай съвпада с края на средното образование. в някои случаи по-рано.
Свети Йоан Рилски много по-рано е влязъл в тази зрелост. Но това са по-скоро изключения. Има такива, не едно и не две, но за такива рано озрели младежи, които стигат до Христа и там нататък не се отклоняват от този път. В житията не веднъж се срещат такива, но в житията на светците, а в живота това е рядкост. Обикновено, преминаването на прага на зрелостта, т.е. въцърковяването на човека, особено за човек от моето поколение
или за следващото поколение. Поколенията, които живяхме по времето на комунизма, единици са тези, които са били въцърковени. както отец Георги от джагларци и т.н. Но повечето от нас си бяхме светски лица. Независимо дали сме кръстени, това няма никакво значение. има значение огромно за това, че ангел-хранител ти помага, но ако ти не си въцърковен, си оставаш незрял. Затова, ако се замислим за тези златни и хубави и прекрасни младежки и юношески години, ще стигнето заключението, че това са много опасни години. Защото ако ние не прекрачвам прага на храма, не се въцърковим в рамките на съзряването, което е някъде между 12-та и 20-та година, както му казват сега тинейджерите,
тогава човек сглобява своята самоличност, своят начин на живот и т.н. И ако ние тогава пропуснем да се въцърковим, тогава всички наши постижения, добри резултати са под въпрос. и това прекрасно старо време останало в нас, то, разбира се, не може да бъде никога изтрито по никакъв начин. няма как да изтриеш от себе си, юношество си, безбожно или младостта си, макар и безбожна, те са в тебе. ние сега в момента разсъждаваме на тема за вероучението в училище и има много които спорват,
защо пък се намесват във вътрешните работи на човека. това е от лукавия 100%, именно защото аз си давам сметка, Ако в тези години аз имах такова аскетично предрасположение тогава, но, нямах никаква представа, че това може да се осъществи в църквата. Аз си го осъществявах в личния живот. Това няма прави, това няма прави, това няма прави. Имах си такива правила и си ги спазвах. Но, това е подмяна на истината. Това не е истинската аскеза. Това е някаква такава,
как да кажа, може би щеславна аскеза, която е обратното на истинската. ти не го прави, защото си много готин, и си по-добър от другите, а защото виждаш своите немощи и правиш всичко възможно Господ да ти помогне да се прибориш с тях. Това е съвсем друга стратегия. Да. Относно вероучението е изключително важно
децата, юношите, да получат една алтернатива, да чуят няколко думи за живота в Христа и живота в храма, в прекрачалия прага на въцърковяването. Само да се каже, че има такъв праг. Ако искат, да го прекрачват. Ако искат да не го прекрачват. Свободната воля е свещена. Тя е от Бога.
да го имам. Ние нашето поколение не знаехме, че го има. Никой не беше ми казал думата въцърковяване, думата християнска практика, християнска теория е едно, практика е съвсем друго. не. Никой не беше казал разлика между духовен живот и душевен живот. Аз ги смятах за едно и също. Затова е изключително важно, да, вероучението вероятно ще бъде посредствено.
Няма да бъде, няма да бъде само Златоуст си в клас. Ще има и посредствени. И повечето ще бъде посредствени. Обаче Словото Божие ще остава Слово Божие. пътя на храма. Си остава път към храма. Прага на въцърковяването най-малко трябва да бъде указан. Като понятие за размисъл. Като тема за размисъл. Разсъждавайте върху тема какво означава въцърковяване. Каква е разликата между живението в Христа и информацията за Христа. Общата култура за Христа.
защото аз имах общата култура за Христа. А каква ползва от това? По-скоро ще ми е за вменяване на вина. защото ти си чувал за Христа. Чел си Библията. Чел си Евангелието. А не си живял. лошо. От колкото не беше чувал изобщо. Осмисленето на младостта би трябвало да бъде първостепен на грижа за всеки човек. аз си дам сметка, че аз също малко съм направил, за да се освободя от идола на младостта. Защото младостта е един идол, който битува в обществото,
какво хубаво нещо е младостта, младежката култура, култа към вечната младост. 40-те години сега са новите 20 години, 50-те са новите 30 години. Опит да излъжеш тялото и биологията и най-вече Божия промисъл, е предназначил да живеш по този начин, а не да бъдеш вечно млад. Тази преструвка на вечната младост е само в ущърб на човека. Той лъже себе си по този начин. Това всъщност преборване
с този идол и това преборване трябва да бъде не еднократно. Един път ще кажеш да, като имахме млади, грешахме. Това не ни върши работа. Младостта е могъщ идол във всеки един от нас. Той ни е формирал. Ако той е бил безбожен идол, той е заседнал дълбоко. посредством, примерно, музиката, която сме слушали. Това е най-очевидното.
Има и много други неща. Художници, които сме харесвали, писателите, поетите. И сме били обзаведени с пълен комплект, така да се кажа, цивилизационен. изкуство, философия, светоглед, информация. Всичко това подадено по погрешния начин. и съставещо погрешни принципи, на които ние сме служили 10, 20, 30, 50 години. И в един момент казвам, когато това ще го възприех,
като пътеводител в живота, аз къде бях? В Христа или извън Христа? Ако бях извън Христа, трябва да ревизирам този принцип. Може да не е верен. Може да е верен 90% и 10% да е отклонен. Ама то, арианството се отклоняваше на 5% от православието. И това се има ти кажат: "Ама ти, изпуснал влака само с 2 минути." И каква е ползата? Един го изпуснал с 20 минути, другия с 2 и 2 мата са го изпуснали. Влака замина.
И затова ние не бива да служим на култа към младостта, не бива да подценяваме идола на младостта. Точно обратното. Трябва да както се казва да хвали бика за рогата. И това е вид покаяние, само че бих го нарекал биографично. не покаяние на конкретния грях. Каквито грехове има? И не ги знаем. Щеславие, щеславие. това не е просто щеславие.
Това е биография на щеславието. Това е разказ. това е поредица от събития. От изживявания. От отношения. Това е биографичен грях. е еднократно действие. и този биографичен грех, ако е гарниран с златната рамка на младостта и на щастието в доброто старо време, тогава ние може да го подминем и да не го разобличим.
Той да се остане там. Той да си живурка. Е, колко хубаво беше. Слеждаш се със своите ученици. Говорите си за доброто старо време. Пускате старите записи. Прекрасно с хумор и така нататък. И ти не разконспирираш този внедрен в тебе шпионин на лукавия. Който играе ролята на твой човек при цялото време, но всъщност работи за другия. Твоята собствена младост твой собствен предател.
Твой собствен шпионин, който работи за врага. И ние не бива, ние тя да я разобличим, да кажем: чакай, чакай. Ти не си това, за което се представяш. Едно светло и оптимистично и юношеско време. А ти си част от голямата подмяна. От живота без Христа. от живота без Христа. От живота без църквата.
И за това, аз си мисля, че ние недостатъчно правим за това биографично покаяние. Нашата биография на моето поколение е тежко обременена от тези безбожни, безцърковни, егоцентрични, секуларни, светски, егоцентрични години. човекобожни,
за да обобщим. Човекобожието е 100% религия на Запада, от времето на Лоренцо и от преди него. Това е безспорно. Той е и религията на комунизма в някакъв вариант на човекобожието и религията на демокрацията, разбира се, основният вариант на човекобожието в днешно време. Но, все едно, ние трябва да разконспирираме
този мега грях, който е цял една цивилизация, една младежка култура, обзаведена с биография, с нашата собствена биография. и ние трябва да изследваме цялата и да я разпознаем във всичките ѝ проявления, как тя се е проявяла и как ни е лъгала от малки до големи и как продължава и сега да ни лъже. Всеки път, когато аз слушам с възхищение една
да я наречем антихристиянска песен от доброто старо време, аз съучаствам с лукавия. Някои от тези песни бяха изрично демонични. Примерно на Ролинг Стоунс имаше една песен танцувайки с господин Д. Има една друга симпатия към дявола и така нататък. Те са не едно и не две. Е, ние много пъти правим това танцуване с господин Д.
Мистер Д. Мислийки си, че ни служи на някакви идеали. Трябва да разконспирираме това биографично, постоянно себе изманване. Не тогава. Тогава, че сме се измамвали. Да, това го разбираме. но и до сега, легитимирайки младостта и юношеството като чиста монета, ние продължаваме да се самоизманваме. Аз за себе си направих един такъв извод, че трябва по-дълбоко да се
бръкне в нашите спомени, в нашите идоли, в нашите идеали, в нашите мечти, да ги разобличим и по този начин да им отнеме властта, която те имат върху нас. Защото това е впримчване на душата. Това е нейното омотаване с сладникави такива примки, примамки,
но тя трябва да ги разкъса. Света Мария Египетска 17 години е сладки примки и златни клетки, в които е била оплетена и след 17-та година вече най-накрая успяла да излети от тази жестока тиня и от този капан, капана на младостта.
ми трябва да осъзнаем, че това се отнася и за нас. Макар, че не сме били точно в публичен дом, но сме били същите блудници, същите безбожници и същите грешници. Аз лично си правя този извод, че трябва цялата наша младост и цялото наше юношество да бъдат преразгледани, отречени и както се отричаме от Сатаната при кръщението, така и трябва да се отричаме от неговите проявления в нас,
дори когато са били облечени в щастие, облечени в щастие, облечени в мечта или в блян.