ЗАПОЧВА СВЕТОГЛЕД Предаването за православен поглед към историята, културата и съвременността с богослова Георги Тодоров по Радио Зорана Здравейте! Темата на днешната беседа е Демокрацията и лъжата. Това за нас е една вечна тема, една важна тема. Тя е вечна, защото живеем в общество, което нарича себе си демократично хвали се, че изповядва демократичните ценности и счита демокрацията за добро нещо. Но това общество не смее да изследва същността на демокрацията. Каква е същността на демокрацията? Аксиомата на демокрацията. Същността на демокрацията е една лъжа. тази лъжа може да бъде изказана по различен начин.
Първата лъжа е, че народът може да управлява. Може да бъде на власт. Може да властва. Народовластието. Втората лъжа е, че това е добро нещо. Че всъщност, когато народът е на власт, е добре. Тази лъжа, тази самоизмама да я наречем по-точно, измама и самоизмама, основно самоизмама, е много лесно да се опровергае. А именно, че първо, народът не може да управлява, не може да бъде на власт. Второ, че той никога не е бил на власт, никога нищо не е управлявал. И трето, че ако би било възможно да не дава Господ народът да управлява обществото,
то това ще бъде пагубно. Това е лошо за обществото. Защо народът не може да управлява? Това произхожда от същността на народа и от същността на управлението. Управлението е преди всичко мисловен процес, а мисълта протича в съзнанието на човека. Колективно мислене в известен смисъл е възможно, но е доказано, че над 10 човека не могат да осъществяват колективно мислене, а да не говорим за народа, които са милиони. Вътрешното триене в мисловния процес
става толкова голямо, че накрая не произтече никаква мисъл. Тя не може да произтече. Това нещо е много лесно да си го представим с най-прости примери. Примерно аз искам да реша някакъв проблем. Имам някакъв проблем. Да кажем здравословие. Искам да се излекувам. Последното нещо, което аз ще направя, ако беше възможно да, е да се допитам до българския народ.
Какво мисли българския народ, че аз трябва да направя при положение, че ме боли главата или крака. Защо това е последното? Защото ако направим такъв референдум, такова допитване, такива избори до българския народ, отговора ще бъде на най-низката степен на компетентност, която е възможна изобщо. Или да кажем
искам да се допитам до българския народ каква музика е добре да слушам. Или какво предаване телевизионно е добре да гледам. или каква книга е добре да прочита. Ако се проведе такова дълбочинно, сериозно изследване и българския народ ми отговори, най-вероятно ще отговори да слушам чалга,
да гледам примерно Big Brother и да чета може би вестник трета възраст. Нам ли? това ще бъде отговора по всички демократични процедури. последното нещо, с което аз бих искал да се посъветвам по който и да е въпрос, който ме засяга,
е с българския народ. Когато обичам, аз съм част от него и е прекрасно, че съм част от българския народ, но народа не може да да извършва мисловен процес. Никога не е извършвал и не може да извършва. Камо ли най-сложния
мисловен процес е управляването на обществото? Управлението на обществото е много по-сложно отколкото да препоръчаш на някой каква музика да слуша или как да си лекува, да кажем, пендицита. Когато ме ми
потребва нещо, искам да се допитам до някого. Аз се допитвам до най-добрия, до човек. Най-добрия лекар, най-добрия специалист по литература, по музика, по физика, химия,
по каквото ще да е. ме ми трябва компетентен носител. А народа не е компетентен носител на абсолютно нищо. Включително и на морала, включително и на каквото и да е. Ние знаем,
че когато Господ Иисус Христос е пратен на пилат за окончателно осъждани, той казва, аз не намирам вина в този човек, народа вика разпни го.
Разпни Бога, безгрешния. Глас народен. Така, че няма как народа да извършва какъвто и да е било мисловен процес, камо ли свърхсложния процес на управление на обществото,
на властване. Властването не е проста работа, не е лъжица за устата народни. демокрацията, демокрацията, народовластието, никога не е съществувала. Тя е дървено
желязо, тя не може да съществува. Не, че народа не иска да управлява или иска да управлява, той просто не е в състояние. Никога не е в състояние. не може да управлява. Той
бива управляван от управляващите. То е ясно. Когато ние се самозаблуждаваме, че някъде е имало демокрация, че някъде народа е управлявал, във всички тези случаи, без изключение,
имаме олигархия. имаме управление на едно мълцинство. На едно много малко тясно мълцинство. Значи, не властват, да кажем, 40%. Няма такъв случай
в историята. 40% от обществото да властват. Или 20%. Властва много малка олигархия. Най-често тази олигархия е организирана около
единовластие. Сега, дали това ще бъде традиционната монархия? Или ще бъде президентската република? Или, както е било да кажем, в Римската империя някаква такава псевдо демократично
vonarhическа форма на управление с сенат, сената и римския народ и така нататък. Но, така или иначе, властта има тенденция към единовластия и към олигархия.
Един обикновенно е на кормилото и един тесен кръг, защото пък сам човек не може да се справи с тази срък задача. Него му трябва една група,
която да стои зад него. и в този смисъл можем да кажем, че властта винаги се състои от две съставки. Единовластие и олигархия, управление на едно тясно малцинство. това въжи и за
Атина, това въжи и за всички днешни така наречени демокрации. Освен това ние се лъжим когато твърдим ето на демократична конституция. Да кажем България има
демократична конституция. А особено се лъжим когато хвалим Търновската конституция, че тя била най-демократичната за своето време като бългийската, от която била до голяма степен
повлияна и копирана. Затваряме си очите или не знаем, по-скоро си затваряме очите, не искаме да знаем, че бългийската конституция по времето когато
ние я копираме държавата Белгия е може би най-нечовешката държава в тогавашния свят. До такава степен са били отвратени от тази държава, защото
държавата Белгия с неята демократична конституция по това време управлява Конго в Африка. ужасите на бългийското управление в Конго разбира се под шапката на тази
конституция ужасите са били такива, че традиционните европейски колонизатори, които никак не са си поплювали по света Африка, Азия и така нататък, те са били
отвратени от крал Леополт и от неговата политика в Конго и са така оказали натиск малко да се смекчи това нечовешко издевателство над
народа на Конго в разбира се така лоното на бългийската конституция, която ние се кълнем. Разбира се много добре се знае, че когато е гласова
на Американската конституция, в Съединените Штати е имало робство, хората се купували и продавали, убивали се ги без след това някой да те съди
и така нататък. Имало е безогледно робство и съедно с това Великата Американска конституция, която е олигархична, естествено, или съответстваща на олигархичната власт
по това време. И когато в прочутия преамбил започва така ние народът на Съединените Штати, това ние народът кой е упълномощил бащите на конституцията да казват
ние. индианците, негрите, негрите, жените, мексиканците, кой? Ние. Ама ние не сме народът на Съединените Штати. Ние сме олигархия.
Ние сме малка прослойка. отците на Американстата Конституция са били сериозни хора, олегнали, това не са злодеи. Но те не са народа на Съединените Штати.
Те лъжат, когато говорят от името на народа. Никой не ги е упълномощил. Те трябва да кажат ние събралите се около тази маса,
така смятаме и предлагаме на всички хора, които обаче са с бял цвят, с бял цвят на кожата, които не са жени, които не са местно население, тук е индианско и така нататък, предлагаме на тях
тази Конституция да е одобрят от тяхно име. Да, в този смисъл в основата стои една абсолютно крайъгълна лъжа. Това е нещо невъзможно да съществува. И
когато в основата на една дисциплина, на която и да е наука, стои лъжата, всичко вътре в тази наука е неизбежно следствие
от тази лъжа и утвърждава тази лъжа и изобщо лъжата. Лъжата и истината не изтичат от един и същи извор. Лъжата
знаем кой е бащата на лъжата, казано ни е в Евангелието и знаем кой е истината. Не са съвместими тези два източника. Никога
Господ не ни е преподал лъжата в нито една от нейните форми. И никога Лукавия не ни преподава истината, дори когато цитира
свъщеното писание. Но цитирайки го, той вече го заразява с вируса на лъжата, защото го цитира в своя изгода, в изгода на лъжата и извън
контекста, извън цялото. Свещеното Писание не се състои от цитати. Той е цялостно и ти можеш да го цитираш само в рамките на целостта, като част от цялото и извадено
от цялото, то вече може да се използва и от бащата на лъжата и се използва. За да се осъществи демокрацията, чисто хипотетично, приемаме, че съвременните
технологии продължават да се развиват и всеки човек носи в себе си, както сега носим GSM-а, някакво устройство, което да се включва в един облак международен или да кажем национален и там
да се взема решение, про който е да е въпрос. т.е. да имаме реална демокрация, която управлението на обществото да става по демократичен път. Гарантирано обществото ще се съсипе поради най-низкото ниво на всички управленски решения. Те ще слезат на ниво
чалга. Всичките. дори и да приемем, че тези човеки по някакъв начин пряко свързани с управлението всички едновременно, т.е. народовластието, офисниския му вид, по някакъв начин се сглобят в една структура
на вземане на решение, тази структура ще бъде нищо друго освен матрицата. това ще бъде структурата на антихриста. Защото происхода ще бъде в грешния човек. Грехът ще бъде възпроизведен
и ще се възцари и ще управлява и по този начин ние тързейки доброто ще получим антихриста. но това нито се е случило, някога нито в близко бъдеще ще се случи, а най-вероятно никога няма да се случи.
поне в тази му форма. Ако се замислим каква е конструкцията на демократичната легенда за управление на обществото, имаме народ, който
как управлява, разбира се, не пряко, а като делегира избира свои представители. Те пък избират управленци. Значи аз избирам депутати, депутатите излъчват правителство там
и то вече управлява да кажем случая изпълнителната власт, а пък депутатите законодателят. при марксическата схема на конструиране на обществото тази форма на управление достигаше до своята
логическа завършеност, защото Макс твадеше, че един вид буржуазията, понеже контролира тя е една малка класа, не е мнозинство в общество, тя е едно малцинство, но богато,
овластено, контролиращо много неща в обществото, почти всичко. И тази буржуазия така подрежда нещата в рамките на своите конституции, разбира се, че
да командва обществото и да го експлоатирам. Поради това имаме една експлоатирана класа, едно мнозинство, което е експлоатирано от мнозинството. За да се
осъществи истинската демокрация, истинското народовластие, ние трябва да овластим мнозинството. как става това нещо? Чрез диктатура на
пролетарията под ръководството на просветената комунистическа партия, която е разбрала смисъл на историята. тази схема е утопична и заедно
с това демократична. Предпоставя, че пролетарията е някаква прогресивна сила, един вид народа, е нещо добро като ръководител на обществото и че този
пролетарият може да бъде управленец, така начината диктатура на пролетарията. но диктатура на пролетарията, както и демокрация, не може да съществува, никога не е съществувала
и не бива да съществува, ако би била възможно. Тя разбира се е съвършенно невъзможно. Това е една аксиома лъжа марксизма. Всички следствия от тази аксиома са
заразени с смъртоносния вирус на лъжата и въпреки добрите намерения на участниците. Всички, които са участвали в комуницистското движение, особено в началото,
преди да дойде на власт, са били люди с най-добри намерения. Маркс, Енгел, Сталин, Ленин, докато не дойдат на власт, всички те имат най-добри намерения.
това са били всеотдайни, къде учени, къде деятели, борци за права, така нататък. Но, тъй като самата аксиома на марксизма в неята
градивна част, иначе в критичната си част, да, марксизма критикува доста правилно недъзите на капиталистическото общество. Но, когато дойдем до градивната част, как пролетарията ще вземе властта и ще вземе да управлява,
тогава виждаме, че той поставя в същността си една лъжа и всичко, което изгражда възоснована на тази лъжа се оказа лъжовно. Макар, че ние знаем,
че и в Русия проработи тази схема Ушкин в Китай също тази схема, че уж пролетарията идва на власт, че уж партията е авангард на пролетарията и от негово име властва
за да унищожи експлуататорите и да стане на общество, където никой няма да бъде експлуатина. тази фундаментална лъжа въпреки някои политически успехи, някои технологични успехи, космоса и така нататък, всъщност тази лъжа
се стоеше в центъра на цялата система и пронизваше всички нейни аспекти. Това е много поучително. защото ние по аналогия можем да последим как фундаменталната аксиома на демокрацията, която е
лъжа, пронизва всички аспекти на демокрацията, всички носители на демокрацията, без изключение. Примерно ние казваме, че демократичната държава трябва да има свои институции. Трябва да има, разбира се,
институцията парламент. Но не само това. Трябва да има образователна система, демократична. Трябва да има академична система, университетска. Трябва да има изкуство, медии. Всичко трябва да бъде демократично. И
ясно се вижда как ние получаваме едно изкуство на лъжата. Защото аксиомата е лъжовна. Една интелигенция на лъжата. Една образователна система, която разпространява тази токсична, невярна идеология. Разбира се, вътре в системата
всички козируват. Това е ясно. Интелектуалци, творци, деятели, всички. Но те са вътре в лъжата. тази институции са много опасни, защото те създават една привидност, че е тона. Обществото
по някакъв начин развива своя наука, развива своя изкуство. ние вътре в днешно време виждаме как това изкуство развращава. как тази наука е на път да убие човека по всичките му направления. Директно да го унищожи. Да го
надмине, така да се каже. Но това започва сега да се провижда. И то как се провижда? Провижда се главно от тези, които не са зомбирани от
фундаменталната лъжа. Защото когато човек бъде зомбиран, той вече не може да проследи къре го лъжат. Човек трябва да бъде първо независим. Ако си зависим, се зомбираш.
Самата зависимост те зомбира. Дори една заплата те зомбира. ако ти си включен чрез пъпната върв към матрицата и там се излъчват лъжи утвърждаващи послания, ти
какъв избор имаш? Или да срежеш пъпната върв и да излезеш извън матрицата? Или да преповтаряш лъжеотвърждаващите съждения, които тя излъчва? Нашите източници за познание
и за информация са токсични. Те са заразени с вируса на лъжата, с аксиомата на лъжата. Те са теореми възосноване на аксиомата на лъжата. Приемем ли демокрацията за аксиома? Всичко изградено върху тази лъжа неизбежно
става неин носител и неин утвърдител. Това са теореми. Всички наши медии, интелектуалци, хора на изкуството и прочие, които са включени в матрицата на така наречената
демокрация, стават носители на аксиоматичната лъжа, която е заложена в нея. Имаше време, когато имаше две системи. Западната демокрация и така наречените страни с народна демокрация. Комунистическите страни. Това бяха два западни проекта. Единия
на Западна Европа и статите основно, другия на СССР и Источна Европа. Но и двата модели са европейски, западноевропейски по происход и демократични
по происход и по цели. коммунистите твърдяха, че те правят истинската демокрация, защото при буржуазната демокрация управлява буржуазията, да кажем, 20-30% от обществото, докато при
народните демокрации управлява пролетарията, който е 70% или там колкото обществото заедно с седените. Тоест, и двете системи смятаха, че демокрацията е добро,
народовластието е доброто нещо. Тогава, обаче, се получи нещо изключително интересно. Западната демократична общност беше по-малкото зло. Категорично
тя не беше добро, но беше във всяко отношение по-малкото зло. Почти във всяко отношение. Не във всяко, но почти във всяко отношение Западът беше по-малкото зло.
На нас, които бяхме в по-голямото зло, комунизма, ни се струваше, че там е добро. А то не беше добро. То беше по-малко зло. В този момент,
понеже имаше конкуренция между двата вида демокрация, капиталистическата и комунистическата, те взаимно се контрираха и можем да кажем, че
до някъде си въздействаха за подобряване на другата. Ако не беше комунистическата система, западната ще беше да бъде много по-брутална. Но те не беше. Защото
ако стане много брутална, могат да избухна други революции. И тогава комунистите станат по-силни. за това западната демокрация не беше толкова брутална и това беше
един плюс. Там имаше свобода повече на словото. имаше творци повече независими. Не, че бяха съвсем независими, не, че бяха съвсем свободни.
Но в много по-голяма степна отколкото сега. Или отколкото в комунистическия свят. Това е много важно методологически. Защото тази погрешна оптика на по-малкото зло ни пречеше да видим, че това е зло.
Когато Роналд Рейган произнесе своята знаменята реч за империята на злото, ние някакси не разбирахме, че има две империи на злото. Западната и съветската.
Западната беше империя на по-малкото зло, но империя на злото. Съветската беше империя на по-голямото зло. Защо? И тук е много важно да кажем
защо комунизма е по-голямо зло от така наречения комунизм. Разбира се, комунизм никога не е имал. Това беше една лъжа. Но защо лъжата на комунизма е по-голяма отколкото лъжата
на тъй наречения капитализъм. И тя наистина е по-голяма. По-голямо зло беше. Поради една единствена причина. Поради атеизма на комунистическия режим. Тъй като
истината е Христос. те бяха обявили Христос за свой враг. Бяха обявили религията за опиум на народа. Докато в западния свят
религията, включително и православието, бяха свободно изповедаеми. Ти можеш да ходиш на църква и издаваш се в литература и така на така. В този смисъл советския режим беше по-лош отколкото
западната империя на злото. Но и двете бяха империи на злото. и двете основани върху аксиоматични изначални неистини лъжи. Ние като потерпевши от
рухналата империя на източното зло, атеистичното, имаме известен имунитет интелектуален и можем да разберем как човек може да живее
вътре в една империя на злото, защото в момента живеем точно в такава империя. В империя на лъжата. Империята на така наречената демокрация, на демократичната измама и самоизмама. Това е много простичко
казано, но ако се гледаме в ежедневието, в примерите, българската българската българската интелигенция в момента тя изпадна, разбира се,
в обичайното си малодушие, но по-дълбоко отколкото при соца. При соца, понеже имаше двуполюсен модел на обществото и понеже западния беше по-привлекателен именно
поради тази свобода, включително и на вероисповеданията и за това нашата интелигенция беше малко-малко по-читава отколкото сегашната. Сегашната е
може би на най-низкото равнище от как съществува интелигенция в България от времето на възраждането на Вазов, Каравелов и другите. Сегашната е най-безграбначна, най-несамокритична,
най-несамостоятелна, най- можем да кажем роболепна и тя роболепна на идола на демокрацията. Тя не иска да вниква в демокрацията, не иска да разкрива лъжата, защото какво ще прави след това?
В момента, в който разкрие, че всичко е основано на лъжа. Същото въжи за медиите. Медиите са токсични, повечето, разбира се, не всички, слава богу,
но са токсични всички медии, които се отнасят безкритично към същността на обществото, в което живеем. Те могат да са критични към всички подробности, безброй подробности. корупцията, това, това, много критични.
Но бягат като дявол оттамян от същността на обществото, в което живеем. Същността е зло, същността е лъжа, същността е слугуване
на лукавия дух срещу Светия Дух. И това интелигенцията не може да си позволи да го признае. Защото тя е зачената и родена в
лоното на тази дълбока самоизмама. Тя се храни от тази самоизмама, тя е възпроизвежда, тя е възпява, тя получава заплатата си от нея
във всички форми. Под формата на пари, под формата на награди, под формата на всичко. Всичко, което е съвременния български интелигент, с изключение на изключенията,
е включено към великата лъжа на демокрацията. Че демокрацията съществува, че е възможна и че е добро. Което, разбира се, не е
вярно. политическата система съвършенно по същия начин. Тотално продажна, тотално на външно управление, тотално на външно финансиране, козируваща
на всички лъжи, които и се спуснат от Западна Европа и Штатите, основно Штатите и от Европейския Съюз. Няма лъжа спусната от Европейския Съюз
и от Штатите, която да бъде успорена от българската интелигенция с много малки изключения, може би под 5% и до голяма степен маргинализиране,
разбира се. Така, че за нас е много трудно в днешно време да се ориентираме какво се случва. Отваряш телевизора лъжа, ама тази лъжа не е от първо поколение. Ние говорим за едно
историческо ешелониране на лъжата. Орвъл много добре описваше тая работа в 1984 година. Знаменития роман. Така, неченото преписване на
историята, с което се занимават постоянно в Министерството на истината. Тука не става дума само за пренаписване на историята. Тука става дума за
написване на историята. за написване на всичко. Не само историята. Худовичните произведения, киносценариите. Всичко това е част от едно
голямо Министерство на истината, т.е. на лъжата. И участниците в тази работа вече са второ, трето, пето поколение. защото ако
примерно приемем, че осмисленето на тъй наречен български великден е една ключова лъжа. Фундаментална лъжа в българската историография. Катастрофата се обявява
за триумф. ако приемем, че българските национални катастрофи, втората Балканска година и първата света се обявяват за войни, за българско
обединение, ако приемем, че управлението на царь Борис Трети се смята за православно, че той се смята за православен, ако приемем, че се смята,
че българската икономика преди Втората световна война е била на прав път и се е развивала добре, включено, разбира се, към
хитлеровата икономика. И ред други такива самоизмами, вече стъпвайки върху това, ние можем да изградим измама от
второ поколение, измама от трето поколение, измама от пето, шесто поколение и тези нови, нови измами
стоят като квази непоклатими, защото са стъпли на по-предишните. Голямата измама за идеалите на българското възраждане. За
половината от личностите, а може би повече от половината. Ние имаме съзнателно самоизмамни биографии, които им пишем. Нарочно се влъжем, за да
не стигнем до истината. И тогава се получава наистина вече закоравяла лъжа от трето, четвърто, пето поколение. Тя вече се включва
в медиите, тя излиза от художествените произведения, тя влиза в мозъците на човеците като тяхно вътрешно обеждение. Ние вече сме
вътрешно обедени, че този е добър, он и е лош. Защо? Защо сме излагани преди 100 години или преди 200.
и когато целият наш инструментариум и нашите институции станат проводници на тази система, тогава лъжата става повсеместна. И
приписваната на Гъбелс фраза, че една лъжа повторена 100 пъти или 1000 пъти става истина, тя започва да се сбъдва, защото
тя не се повтаря 100 пъти или 1000 пъти. Тя се повтаря безброй пъти и тя се въплащава безброй пъти. Когато е една лъжа, пак да се
върнем към един израз марксически, не помня кой го беше казал, но че един вид една идея става сила, когато завладее масите. Нещо
такова беше казано. Една лъжа става непоклатима, когато завладее масите, когато завладее обществото, когато влезе в институциите. ние се
намираме точно в този етап на развитие. Мина времето, когато демократичният строй, демократичното общество, беше по-малкото зло,
защото се противопоставяше на атеистичния комулизъм като по-голямо зло. Отдавна мина това време. междувременно демокрацията като
култура на лъжата, като цивилизация на лъжата се по-отровни плодове ражда. Нека да погледнем така различните права на човека.
Крегъгален камък на демокрацията. Но от такава степен, че се провъзгласява от хора, които минават уж за умни, че
един вид правата на човека и тук ключовата дума е човека, че те са индивидуални и че няма колективни права. Това
колективните права е некоректно, човека е автономен и той има права с които е роден. Те са му природни
и тези права на човека са най-важното нещо при организацията на общество. Същност, цялото общество трябва да се подреди около правата на човека, неотменимите права на човека. Това е,
ще го чуем, често такъв израз. И което е много важно, че няма колективни права. Къде е локавството в тая работа? Първо, че ние отлично знаем, че човека не е индивидуално явление.
Той не се появил от самосебисти. Той, ако има само своите права, а няма колектив, той няма да съществува, защото няма как да се е родил. Той, за да се роди, трябва да има вече някакво общество. Трябва да има
някакви родители, т.е. семейство. Иначето нямаше да го бъде. Е, след като се е родил в семейството, значи семейството има права. А не само индивидуалните. Но това е едната страна. Много по-важната
е друга страна. А именно, кой е създал всичко това? Дали материята, хаоса, се е самоорганизирал по някакви неведоми пътища, както ни учат атеистите и материалистите? или
ние сме сътворени от Бога и Бог съществува и е съдържител. Защото ако ние се бяхме самосъздали от една тотална
тотална блъсканица на атоми в милиарди години и следствие от тази блъсканица сме се появили ние. това е едно. Тогава индивидуалните права биха могли
да са водещи, защото един вид да, ме са ми родили майка, баща, добре, обаче утре ще направят изкуствено осеменяване, изкуствени отроби, няма да има вече
майка и баща, ще има роботи-възпитатели и 3D някакви измами и фактически аз мога сам да съществувам в така система със своите, разбира се, индивидуални права, които са
крегалин камък. И другия до мен също ще може съществува в някаква такава 3D мета измама и тогава той също там някъде вътре в нея ще има своите супер
индивидуални права. Т.е. ние ще се откъснем от пътната върв на материята, която ни е създавала следствие от един дълъг процес на семейство и така на т.н. Така вече няма да има
семейство. Ще бъдем свободни атоми да правим по-то си желаем. Но това е ако няма Бог. Ако има Бог, всичко се променя фундаментално. Тогава в основата на всичко не е народа
и не са индивидуалните права нито един човек, а в основата на всичко е Господ. но Господ не е абстракция в небитието извън времето, пространството и историята,
а се е въплатил преди 2000-летия. Е създал църквата преди 2000-летия. Това фундаментално променя всичко. Защото църквата
е колективно тяло и нейните права като църква понеже тя е Божие създание, те са по-важни и по-фундаментални
отколкото индивидуалните права на людите извън църквата. Те са Божии правила, закони и така нататък. Те не се вписват в
хоризонталната демокрация, където всички сме равни. Не сме равни, защото едното е по Бога, другото е против Бога. едното е основано на аксиомата Бог,
а другото е основано на лъжа и на бащата на всяка лъжа. Така, че в този смисъл църквата е поважна отколкото народното
събрание, защото нейните закони са от Бога. от Светия Дух е всичко, което църквата изповядва. Като учение, като
морал, като закон за всичко. В този смисъл ние не можем да кажем няма колективни права, а в този смисъл правата на църквата
не важат. Индивидуалните надцакват колективните. Не е така, защото Бог съществува. и тъй като Бог съществува в основата на светогледа, в основата на цивилизацията,
в основата на обществото, не може да бъде никой друг. Нито егото и индивидуалните права на човека, нито народа, тази фикция, зад която се крие
обичайната олигархия. това са огромни лъжи. И неотмиемите права на човека, разбира се, Бог е дал свобода на човека, Бог е дал достоинство на човека, възвисил го е до ангелски
образ, в някако отношение и над ангелски образ. Това е друго, а индивидуалните права на човека атом, човека без Бога, това е
съвсем друго. Така, че ние не трябва да смесваме богоочредените достоинства на човека с егоцентричните безбожни права на човека, които са противоположност. И виждаме
как тази противоположност в момента изражда обществото, което ги е прияло за аксиома. Това общество пред очите ни човека се дехуманизира. Той се отказва от семейството си, отказва се
от пола си, отказва се от всичко и става античовек. На античовека ще му опасна е антихриста. Така че когато говорим за демокрацията, имаше на времето
една такава приказка, глупава. Недъзите на демокрацията се оправят с повече демокрация. ведено какво означава? Недъзите на лъжата се оправят с повече лъжа. Ами да, точно така е. Когато
една лъжа искаш да я прикриеш, ти я прикриваш с още лъжи и повече лъжи. Но от това тя не става истина. Тя е прикрита лъжа. Недъзите на демокрацията се прикриват с други недъзи на демокрацията.
от второ поколение, от трето поколение. Израждането на човека, което е вече на хоризонта, е ясен белек, че империята на злото, в която ние живеем, навлиза в своя последен и най-страшен стадий. Стадия на
дехуманизацията. Ние нямаме друга альтернатива на тази империя на злото, освен царството на доброто. Някой ще каже добре, какво предлагате? Ако нямате това, какво да бъде? да се върнем към комунизма
или към първобитното общество, или към средновековието, там с феодализма, това са едни, как да кажа, псевдоалтернативи. Защото също империята на злото стои царството на доброто. Няма друго какво.
то ни не го предлагаме и не можем да го предложим. То съществува. То ни вика елате при мен. Вие всички отрудени и обременени. Господ ни протяга ръка и отговорът е много прост какво предлагаме. Нищо не предлагаме. То съществува.
и то се казва Църквата Христова. Истинската Църква Христова. Която не се състои от ангели небесни, от подобострастни на нас човеци. Но тя е една лечебница. Ако ние сме в църквата, ама истински в църквата, не лицемерно
и проформа, а истински, тогава ние сме в царството на истината. Тогава всичко, което се случва, е за наша полза. Включително и ако ни отрежат главите. Включително и ако ни отрежат банковите сметки. това няма никакво значение, ако ние сме в църквата.
Ние сме в царството на истината. А във всички други случаи, дали ще сме президенти, дали ще сме професори, дали ще сме милиардери, звезди, поп-звезди, ние сме в империята на злото и там нищо не ни ползва. Нито лъже славата, нито парите,
нито охолния живот, нищо. така, че пред нас винаги и съществувала прекрасната альтернатива, която всъщност е без альтернатива. Бог няма альтернатива. Свободният избор ни е подарен
като вишдар, свободата, за да ни злоупотребяваме с нея, а да я употребим. като изберем винаги доброто, винаги Бога, а не всичко останало. Започва Светоглед! Предаването за православен поглед към историята, културата и съвременността с богослова Георги Тодоров
по Радио Зорана. Здравейте! Темата на днешната беседа е Демокрацията и лъжата. това за нас е една вечна тема, една важна тема. Тя е вечна, защото живеем в общество, което нарича себе си демократично, хвали се, че изповядва демократичните ценности
и счита демокрацията за добро нещо. Но това общество не смее да изследва същността на демокрацията. Каква е същността на демокрацията? Аксиомата на демокрацията. Същността на демокрацията е една лъжа. Тази лъжа може да бъде изказана по различен начин.
Първата лъжа е, че народът може да управлява. Може да бъде на власт. Може да властва. Народовластието. Втората лъжа е, че това е добро нещо. Че всъщност, когато народът е на власт, е добре. Тази лъжа,
тази самоизмама, да я наречем по-точно, измама и самоизмама, основно самоизмама, е много лесно да се опровергае. А именно, че първо народът не може да управлява, не може да бъде на власт. власт. Второ, че той никога не е бил на власт. Никога нищо не е управлявал. И трето,
че ако би било възможно да не дава Господ народът да управлява обществото, то това ще бъде пагубно. Това е лошо за обществото. защо народът не може да управлява? Това произхожда
от същността на народа и от същността на управлението. управлението е преди всичко мисловен процес, а мисълта протича в съзнанието на човека. колективно мислене в известен смисъл е възможно, но е доказано, че над 10 човека
не могат да осъществяват колективно мислене, а да не говорим за народа, които са милиони. Вътрешното триене в мисловния процес става толкова голямо, че накрая не проистече никаква мисъл. Тя не може да проистече.
това нещо е много лесно да си го представим с най-прости примери. Примерно аз искам да реша някакъв проблем. Имам някакъв проблем. Да кажем зрелословен. Искам да се
излекувам. Последното нещо, което аз ще направя, е да, ако беше възможно, е да се допитам до българския народ. какво мисли българския народ, че аз трябва да направя, при положение, че ме боли главата или крака. Защо това е последното?
Защото ако направим такъв референдум, такова допитване, такива избори до българския народ, отговора ще бъде на най-низката степен на компетентност, която е възможна изобщо. Или да кажем искам да се допитам до българския народ
каква музика е добре да слушам. Редактор субтитров А.Семкин Корректор А.Егорова