Музиката Здравейте Темата на днешната беседа е Народът и властта В известен смисъл тя е продължение на Беседата от миналата седмица Когато разсъждавахме на тема Гласът народен и гласът божи Стигнахме до заключението, че Гласът народен не е глас божи Че в почти всички случаи Гласът народен върви против Бога, против Божия глас Че с понятието глас народен Винаги се е злоупотребявало
Че то е подменено И че Бог осъществява своята воля Своята мисъл Не чрез народи И не чрез народа А чрез личности Чрез човеки Старозаветните пророци И вече В новозаветните времена Апостолите Отците на Църквата и прочие Но чрез личности Чрез отделни човеки Самото понятие народ
От 200 години и повече на сам От времето на Френската революция А и преди това Американската Е на преден план Във митологията Във митологията Във образа Чрез който ние Възприемаме обществото И обществените процеси Като че ли То е най-важното понятие Да, има личности Има двигатели
На историческия процес Но в крайна сметка Народа е важното Ние у нас в България През последните години 2013-2014 Имаше Доста Размирици Така да се каже От народа Сега в 2020 Пак някакви Протести Народни
Условно Наречени И отново И отново Се поставя въпроса Какво е народа? Как ще го Осмислим Това понятие За какво служи Какви Ценности носи Ако погледнем В тълковния речник Ще видим
Определението За понятието Народ Население Обединено Политически В една държава Жители на една страна И второто значение Нация Народност Разбира се Много томови Са написани На тема
Народ Нация Как са се Зародили народите И прочее И с това няма да се Занимаваме Това е голяма тема Но различна Приемаме Сегашното положение На нещата В наше време И в последите 120-та години
Когато нещата Общо Взето Са Едни и същи Едно Отъждествяване На народа С както в речника Пише Население Обединено Политически В една държава И тук
Стигаме До първия Много важен момент То е Обединено Политически В една държава Тоест Ако си представим Земото кълбо И държавите Виждаме, че съответните народи Са Ограничени С границите
На своите държави Тоест Какво означава Че Кажем Българския народ Продължава До границата Между българския И сръбския Между българския И румънския Между българския И грецкия И прочие
И всички Останали народи Границата На държавата Е границата На българския народ Естествено, че има Гранични случаи Те затова и са гранични Примерно Покойния Христо Явашев Напуска тези граници И заживява в Франция
После в Америка Той част ли от българския народ В един момент В един момент Вече не Естествено Но от друга страна си е българин Т.е. граничен случай Други Други Които са Временно Напуснали След това Се връщат
Участват ли Други пък Активно участват В българския народ Макра, че живеят Зад граница Петър Увалиев Беше такъв Активно Дейно участваше В Живота На българския народ И в този смисъл Макра, че живееше
Зад граница Беше част От българския народ Но Това са пак Да кажем Гранични случаи Случаи Отнасящи се До границата И Нейното Преминаване А Като
Принцип Границите На държавата Са границите На Народа Тоест Какво означават Границите На държавата Означават Границите На Там, където Действа
Съответното Законодателство Тоест Там, където Е Съответната Власт Политическа Законодателна И прочие И Остановяваме В Хоризонталата Много
Важното Взаимоотношение На народа Към Властта Там, където Свършва Тази Власт Там Свършва И Народа Да видим сега Във вертикалата
Как стои Въпроса Във вертикалата Всички ли Които живеят В България Са част от Народа Или не съвсем Разбира се Във общото понятие Българския народ Влизат всички То е ясно Но
Когато Говорим За народа В тесния смисъл На думата Ние не включваме В народа Властващите Напротив Властващите Са изключени От народа Утре Те могат Да паднат
От власт И да влезат В народа До други властници Но Ключовото Противопоставене Или Разграничение Е именно Между Народа И Властващите Във вертикалата
И тук Отново Виждаме Ключовата Роля На властта Там Където Започва Властта Там Вече Не е народ А е Управляваща
Прослойка Тоест И в хоризонталата И в вертикалата Народът Има много Пряко отношение Към властта Другия Важен парадокс Е, че в Така наречените Демократични Режими Властта
Проистича От народа Това е Една Изящна Измама В която Всички ние Живеем И в която Се кълнем Една лъжа Че Властта Проистича
От народа А той всъщност Не участва В нея Но Една лъжа Изящен парадокс Че Уш Народа Е Суверен Че Уш Той
Е на власт Че Той Генерира Властващите И Чрез този Изящен Силогизъм Се получава Така да се каже Перфектното Престъпление Народа Си въобразява
Че Е На власт Че живее в Демократично Народовластническо Общество Естествено Че Демокрацията Както всяко Управление Има Нужда От
Своя идеология За да може да Съществува И Демократичната идеология Точно тази Че Цялата власт Проистича от народа От друга страна Видяхме Че Властниците Не Фигурират
Не се включват В понятието Народ В тесния смисъл Нещо повече Смята се Че Има излесно Противопоставяне Между тези Две общности Властниците И Народа От една страна
Властниците Не могат без народа Те не могат да управляват Само така Себи си За да бъдат властници Трябва да управляват Някакво За да бъдат управляващи Трябва да управляват Народа Съответно Народа За да бъде народ Трябва да бъде
Вкарана в някаква Иерархия Т.е. в някаква власт И Той не може без нея Ако няма власт Ако няма Иерархия Обществена Той се разпада И вече не е никакъв народ В известен смисъл Можем да кажем Че това е както Отношението
Между главата И тялото Главата Без тялото Не може да съществува Но и тялото Тялото Без главата Също не може да съществува Те са в Една симбиоза В едно съществуване И Едното обославя другото Можем да кажем, че
Те са част от едно По-голямо Което не може да съществува Без тези две съставки Без главата И без тялото Сега Ако Се опитаме да вкараме Хегелианската Която е и марксическа Диалектика Ще кажем, че имаме Противоположности Народ
И властници И че те се намирят в Диалектическо единство И борба Това беше Мантрата, която се повтаряше По времето на Комунизма Че Между противоположностите Има единство и борба И в нашия случай Можем да кажем, че Това е образцов случай На единство и борба
На противоположностите Тоест Властниците и народа Взаимно се обославят Не могат един без други Но заедно това И са в непрестанна Противопоставяне Противопоставяне В диалектическа борба Къде е Грешката на тази философия Едината непълноценност Едината невярост На първ поглед
Има нещо Да, като че има нещо Не могат един без друго Но първ поглед Но първ поглед Същност Тази философия Тази идеология Е погрешна В самата си същност Във детайлите Може да е във детайлите Може да е валидна Но в същността си е погрешна Защо?
Защото тя е създадена Само от човешкия ум Тя е творение Само на човешкия ум Ако нямаше Бог Ако нямаше божествена иерархия А само човеците съществуваха Тогава да Тогава щеяхме да говорим за Единство и борба на противоположностите Но Това е защото в центъра на тази борба На противоположностите Е поставен Грехопадналият човек
Ако грехопадналият човек Беше алфата и омегата На обществото И на света Тогава да Грехът Ще ще бъде мерната единица Защото Безпорно, че човекът е греховен Тогава всички наши закони Щяха да бъдат Така направени, че да обслужват Греховният човек Съобразени с него И
Съответно Щяхме да стигнем до това единство и борба Между народ и властници Обаче това не е Християнския възглед за нещата За православният християнин Вселената е Иерархична Тоест Свещеноначална Ако Кое е това свещеното Начало Това е, разбира се, Бог Бог е
Един Той е троица Но ние го наричаме Триединен В този смисъл Вселената е Монархична Тя е Свещеноначална И Единоначална Монархична Така че За православният християнин И
Откъм происхода И откъм същността Онтологично И откъм Бъдещето Насоката Бъдещето Осъществяване Е Есхатологично Нещата Не са Нито Грехоцентрични Нито
Човекоцентрични Нито Демократични Те са Иерархични Единоначални Богоцентрични Христоцентрични Бог е Всевласника Дори Много изящно е казано В Новия Завет Че Христос
Е глава На църквата А ние сме Тяло На църквата Пак главата И тялото Между главата И тялото На църквата Няма Единство И борба На противоположностите Имаме
Единство И любов Между Главата И тялото На църквата Т.е. Между нас И Христа Съвършенно Различно Начало И Съвършенно Различни
Изводи Се правят от това Едно е Ако В центъра на всичко Игреха Егото Тогава Да Щеше да имаме Една Закодирана В нас Борба Също
Властниците Видима Или невидима Но Ако Народа Не е Източника На властта На всяка власт Ако Бог Е Източника На Всяка власт
Как ще сме Ние против властта Значи да сме Против Бога В този смисъл Това са два Антагонистични Несъвместими Модела За обяснение на света В единия Греха е в центъра Той командва Той Е мярата
За всички неща Казват Човека Е мярата За всички неща Но кой човек Грехопаднали Ние с други Не разполагаме тук Ако грехопаднали Човек е мярата За всички неща Грехът Става мярата За всички неща
И ние се приспособяваме Към греха Тоест Слугуваме на греха И колкото по-умно Се приспособяваме Имайки предвид Своите Зависти Своите злоби Своите Алчности Своите похоти И така нататък Ние ще приспособяваме
Нашите законни Ще ги правим Все по-съвършенно Адекватни Нашите похоти На нашите Зависти На нашите Грехове И тогава ще получим Един Съвършен В своята Грехоцентричност Свят
Той разбира се Не е съвършен И ще рухне веднага След като го постигнем Това ще бъде Царството на Антихриста Грехоцентрични Утопичен идеал Който ще рухте В мига В който бъде Осъществен Но Нека да не Избързаме чак до там
А в наше време Да говорим За тази Грехоцентричност Която е същност На демократизма Защото В центъра е Човека И то човека След грехопадението Грехопадналият човек И всичко Се подчинява на греха Всичко се съобразява с него
Единството И любовта Са от Бога Противопоставянето И борбата Непротивоположностите Са от Другия От лукави Разбира се Когато Човек Се откаже От Бога Като свой господар
И цар на царете Той тогава Си създава Други богове Заместители Главния Разбира се Егото Може да бъдат Някакви други Производни Но в крайна сметка Това е Напускане На състоянието
На любов към Бога Която е Всъщност И любов към ближния Ние приемени Бог Като център на меродавност И любовта към него Като Главно Съдържание на живота Първото следствие Е любовта към ближния Защото Ближния е Божия образ Да
И той като нас е греховен И той Като нас се разподобил Изгубил е Божието подобие Но е запазил Божия образ В този смисъл Ние не можем да не го обичаме Както обичаме Бога Така че Любовта към Бога Любовта към ближния Те са едно и също
Взаимосвързани И Те са центъра на христоцентричния свят На христоцентричния модел На обществото Бог е Живота А греха е смъртта Не смъртта сега В момента Говорим за вечната смърт И за вечния живот Но Не е безобидно Ние да слагаме греха в центъра на нещата
Защото това е смъртта Ама Са закъснение Са закъснение Един човешкия живот Един миг В историята на Вселената Живота на отделния човек Естествено, че винаги е бил Сравняван с Мигновение И Този живот Ако не е подчинен на Христа
Е подчинен на смъртта Той не е никакъв живот Той е мигновение Преди смъртта Той е вик Преди галотината Това е смисъла на живота без Христа А Бог понеже е Самия живот Когато Нашия модел е богоцентричен Ние слагаме в центъра Живота Истинския живот
И от него мерим Нашите следствия Но Алфата и Омегата Е живота Не смъртта в греха Разбира се Много отдавна Човеците Са почнали да изтиват Прямо Бога Да се Секуларизират И Като следствие от това
Се появява Естествено Понятието За народ Като противопоставен На Властниците До такава степен Че това противопоставене Се смята за Добродетел За главна добродетел На народа За Главно
Право на народа Правото Да Се противопостави На властниците И Следствие от това Е Революционната утопия Мечтата за революцията Мечтата за това Как Всички недъзи На живота Които виждаме
Ще бъдат Отстранени Или с един замах Както Мечтаят Най-отявлените Революционери Отописти Или постепенно Чрез Нова наука Нова Идеология Съвършена И
След като се Премахне Лошата власт И дойдат Добрите На власт Те Ще дойдат До едно Разумно И Добро Управление И ще Изправят
Недъзите На обществото Т.е. Трябва да има Революция Смяна на Цялата Прогнила Върхушка цялата корумпирана власт. Властимащите са корумпирани. И според революционната утопия, когато народа вече не може да търпи повече тази власт, той се надига, проявява своята добродетел, събужда се, с властен жест като първоисточник на властта,
той маха върхушката, взема властта в своите ръце и в идеалния случай довежда на власт по-добри. Тази утопия е сатанинска, глупава и вече многократно опровергана, исторически. Нещо повече, тя всеки път се опровергава. Няма един случай, в който да не опровергава. Защо? Първото е, че няма случай и не е възможно, не е мислимо народът да вземе властта. Няма как. Това е все едно да кажем, че тялото си отряза главата и стана глава. Започна то да управлява. Как си представяме ние народът да вземе властта? Властта е иерархия, сложна, може би най-сложната система в човешкото общество.
Системата на властта. Може ли народът да свири на пиано или на гайда, да вземе един народен инструмент? Може ли народът да свири на гайда? Никога. Няма как да стане това нещо. На гайда свири гайдара. Може ли народът да напише едно стихотворение? Това не може да стане по никакъв начин. А колко по-сложно е от една гайда и от едно стихотворение да управляваш, да властваш. Да властваш е неимоверно по-сложно. Народът не е способен да осъществи нищо по-сложно от свиркване, дюдюкане и такива неща. Но той дали момента за осъществяване на малко от малко по-сложна дейност. Опечеш един хляб. Не, хлебаря ще опече хляба. Не народът.
По никакъв начин народът не може да вземе властта и не може да упражнява властта. Властта винаги е в отделни личности, които в степента в който осъществяват властта, те се откъсват от народа. Те може вчера да са били в народа. Но от момента в който влязат в властта, те не са от народа. Те са вече в друга роля. Дълго време се смяташе за много умна приказката за стълбата. Може би за мнозина и до ден деща неумна на Христос Мирненски приказка за стълбата, което показва как човек, когато се изкачва по властовата иерархия, се променя. Би било невъзможно, немислимо и нередно той да не се променя. Той да продължава да разсъждава по същия начин за властта, както когато е бил извън нея. Това е несъстоятелно. Няма как ние да вземем един човек, който много обича шоколад и да го направим директор на завод за шоколади. И да смятаме, че той ще си остане същия. Сладор, който еде шоколадчето и си цапа бузите. Това са две коренно различни неща.
Нищо общо няма. Най-вероятно, този, който най-сладко еде шоколад, ще провали за вода. Това са коренно различни неща. Така, че приказката за стълбата е приказка за хора извън всичко, които никога не са управлявали, които себе си не могат да управляват и които си мислят, че управлението е някакво паразистване, някакво самообогатяване и така нататъка, просто защото никога не са управлявали. Всеки, който е управлявал, знае, че това е сложна и отговорна работа, майсторска работа и че не е по силите на народа да се нагърва с подобно нещо и никога не е имало такъв случай. Да, при премахване революционно на предишната управляваща класа,
предишната върхушка, идват нови хора, но тук е привидния парадокс, както изучаваме историята на комунизма, как до вчерашните пролетарии изведнъж станаха сатрапи, както до тогава и по-лоши, отколкото предишния режим. Еми, естествено, няма как да пред другояче. не може, както беше комунистическата утопия. пролетарията ще дойде на власт и ще го прави. И не може. Той задължително, неминуемо създава така навечената номенклатура, т.е. новата върхушка,
новите властващи. И те задължително трябва да управляват с инструментите на властта. Със всички инструменти на властта, разбира се. С принуждението, с затворите, с закона, с наказанието, с съдебните процеси и прочее, с парите, с банките. И се получава в крайна сметка реставрация на предишния режим. Разбира се, с някои големи разлики, но по никакъв начин нямаме нито власт на народа, нито някакви други подобни утопични лозунги, които някой е вярбал, че ще се осъществят. Това е немислимо. Така че властта в никакъв случай не е нито работа за народа, нито работа лесна, нито работа проста.
Тя е висше изкуство. Някои смятат, че властта корумпира. Има един прочут афоризъм на Лорд Актън, че всяка власт има тенденция да корумпира и абсолютната власт корумпира абсолютно. И нас не се струва, че е вярно това нещо. Властта корумпира. Властта изкушава. християнството не е на това мнение. властта не те корумпира. грехът те корумпира. Ти и да нямаш властта. Ако си греховен, ти ще завиждаш на властта. Ти ще мечтаеш да бъдеш на власт и да злоупотребяваш.
И ти си същия. Властта само ти дава възможност да изявиш греха в тебе. Но грехът е проблема. Може да си най-бедния. Може да си просек и да си греховен. И може да си цар и да си добродетелен. Свети княз Борис е бил единовластен монарх. Но властта не го е корумпирала по никакъв начин. Той е идеал за владетел. Съвършен владетел. И много други подобни примери имаме. И обратно. Имаме, за съжаление, безброй примери на човеки, които не сплагат с никакъв власт. но са запазили греха в себе си
и живеят грехоцентрично. И не ги ползва това, че не са изкушени от властта. Разбира се, че властта е изкушение. всичко е изкушение. И красотата е изкушение, и силата е изкушение, и ума е изкушение. Но не си дължен да се подадеш на това изкушение. не е греха, но ти може да си умен, без да се подадеш. Може да си красив, без да се подадеш. Може да си властен, без да се подадеш. така, че властта в никакъв случай не е зло. в обществото е от Бога. Това го казват всички свитци. Така, че тя не е зло. Тя е един дар.
Както е дар. Водата, огъня, въздуха, обществото. Но с всеки, с всяка една от тази стихии, може да се извърсва зло. И с водата, и с огъня, и с въздуха, може да се извърсва зло. Но само по себе си то не е зло. Така и властта. Властта е начин за регулиране на обществото, структуриране, функциониране на обществото, както главата. Е начинът за да може тялото да съществува.
Без нея то не може. Така, че тази утопия плебейска, да е наречем проглетарска. Че властта е зло. Че властта трябва да бъде отнета от лошите и дадена на народа или на добрите и така нататък. Това е един или анархичен, или комунистичен утопизъм, който вече се е провалил не еднократно на историческата сцена и който дори не може и да съществува, освен като паразит,
върху до тогава съществувалото иерархично общество. Обществото, изградено на иерархия, е създало някакви структури, някакви блага и вече при криза политическа, както да кажем в Русия, по време на Първата световна война, когато народа се полъгва, че демагозите отляво ще решат неговите проблеми и тогава те паразитират върху това, което е създадено от
царския режим в Русия, обсебват всичко, заводите, храмовете, земеделските стопанства, всичко обсебват, всички природни ресурси и така нататък, границите на държавата, огромните, всичко създадено до тогава от тази иерархична държава и за известно време паразитират в това нещо, но ние знаем,
че НЕП, новата економическа политика, идва много, много бързо, защото те много бързо разбират, че ако продължават със своя утопизъм, ще рухне много по-бързо, не че не рухва, но рухва по-късно, защото възприемат от предишния режим 80-90% от нещата, отхвърлят само най-важното,
разбира се, е религията, вярата в Бога, може да кажем, че почти до края, се запазва атеизма като държавна идеология на съветската система, но лека по лека реабилитират и историята, и изкуството, и почти всичко от режима,
който до тогава са смятали за корумпиран и за достоин за унищожение. В съвременното негоцентрично общество, Бог е заместен в центъра на поселената от възгорделия се и грехопадного човек,
който има своите права. Правата на човека. В последно време, като че ли правата на човека все повече вземат централно място. това е голяма тема и на нея пак ще се връщаме, но нека и тук да я споменем. Защото правата на народа
са част от правата на човека. тук е тънкостта е правото. Правата. ние имаме права. Е добре, но как така имам аз права като човек, когато всичко ми е дар, всичко ми е дадено? Какви са те права на човек? Възословно на какво ги имам аз тези права? Аз ли сътворих света? Аз ли сътворих времето?
Аз ли сътворих пространството, веществото? Аз ли сътворих живота? Аз ли сътворих всичко това, което съм? Което ми е дадено същност? След като ми е дадено дар, възословно на какво и откъде имам аз права? Откъде ги изобретих? Това е много важен въпрос. Защото като чили ние не се замисляме за те наречените права на човека, откъде произхождат.
Права имаш там, където ти си Демиурга. Ти си съзидателя. А когато всичко е създадено от Бога, какви права имаш ти? Някой ще каже, да, ние говорим тук за права в рамките на обществото, ама обществото, кое го създаде. Господ. Господ създаде човеците. Господ създаде земята. Господ създаде атмосферата. Господ създаде природата.
И как ние изведнъж придобихме тези права върху нещо, което не е наше? Ние сме най-матели във времето пространството и веществото. Временно сме тук. Временно владеем. И то доколко владеем, каквото и да било. Така че нямаме права, нямаме права. Ние сме обдарени, незаслужено, с всичко, без заслуги. Я дал Господ всичко. И ние в най-добрия случай, в най-добрия случай можем да се оправдаем за това, че сме греховни и че сме развалили даровете. Поне това, което сме развалили, господа ни прости, това е максимума, на който ние се надяваме. Прошка. А не заслуги. И не права. Така че и тук отново имаме два коренно противоположни модела за осмисляне на света, а оттам и на обществото. И когато видим народа да роптае за нарушени права, в крайна сметка всеки един от тези човеки е получил всичко от Бога.
Да ни би някой друг да ни е дал въздуха, партията, правителството, министерския съвет, или слънцето, или гравитацията. Мини 99,99 получаваме всичко даром и изплатно. Т.е. нямаме никакви права. Оттама татъка, в някакви съвсем нано съставки от нашия живот, имаме някакъв нано принос. И въздуха на това ние да придобиваме права, да се смятаме за почетни гости на света, това нещо е нахално. Това е нагло, това е човешката наглост, която ние се изхитряваме да издигнем в ранг на добродетел. Той казва защитава правата. Той оглавява народното недоволство и прочее, когато би трябвало да се получим от свеците. От тяхното поведение някой ще каже, чакай сега, какво означава народното недоволство, борбата за права и свободием и в крайне каещата? Са хубави неща. Що да нямат права хората, защо да нямат блага, защо да нямат повече справедливост и прочее? Разбира се, че са хубави неща. Добре е хората да получават блага и да имат справедливост. Но, как ние можем да сме сигурни, кой е правилният начин на поведение? Правилният начин на поведение много просто. Можем да го проверим. Това е, нека да го кажем с един афоризъм. Кажи ми кой е светец ти и ще ти кажа кой си ти.
Кажи ми кой е твой светец. Не е светеца, чието име носиш. Не е светеца на когато се възхищаваш. Светеца на когато подръжаваш. Това е ключа. Ние не можем по никакъв начин да смятаме, че действаме правилно, ако не подръжаваме на светците. Тоест на Божиите избранници. на Божиите прославници.
Тези, които Бог е прославил като наши образци за поведение. Ако ние нямаме светец за образец за поведение, каква е гаранцията, че ние вървим правилна посока? Нашата самочинност, нашото самомнение е, че така трябва да бъде. може и да може, но може и да не е. ако нито един светец в историята не е действал по този начин, тогава, най-вероятно, не сме прави. и обратно,
ако много светеците са действали по този начин, значи сме прави. съгласието на светеците е критерии за истината, критерии за Бога. Там, където светеците са съгласни. Не всеки светец са безупречен, разбира се. Мнози направят грешки, богословски, житейски, всякакви. Така, че там, където те се отклоняват е възможно и най-великите светеците да грешат. Но там, където те са в съгласие, там, където те са в единомислие, там е Бог, там е светия дух. И за това ние трябва да видим какво е поведението на светеците по даден въпрос. За да сме сигурни, че нашето поведение е добре преценено, че е добре насочено. А не, че сме поредните жертви на поредната утопия. Защото иначе, какво? Народа, гласа народен, нали, народа каза, разпни Го. Или, както казва в Евангелието от Матея,
Първофещениците и стареите надумаха народа да изпроси Варава, а Иисуса да погуби. Е, значи народа изпроси Варава и погуби Иисуса. Народа? Съзвикваха се: разпни Го. Народа, разбира се, се... Ръководи от първофещениците и стареите. Те надумаха народа. Народа може да бъде манипулиран, естествено. Но Той, после, изпроси Варава, а Иисуса погуби. Така, че тези демагогски или народнически водачи или методи на управление на народа са много отдавна известни на историята. проучениците, знае се как действат в ежедневието се прави и в рекламата, и в какви ли не други форми на обществено манипулиране и управление, пропагандата. Така, че народът е най-манипулируемото дете, което можем да си представим, защото най-много хора искат да го манипулират. Най-много сили и средства се хвърлят в неговата манипулация. И затова най-малко можем да имаме вяра на народа.
Има една такава утопия, че народът е крепител на здравите ценности, че един вид сред народа човек си сверява часовника, което до някъде, нека да кажем пак до някъде, е вярно. В Русия имаме такова слизане сред народа, интелигенцията. Защо? Защото тя се е откъснала, тя живее в един френско-язичен свят, в един изкуствен град, в една чужда на Русия действителност. Усещат се, че са безпочвени, че са безмислени и затова отиват при народа. Народът защо създава впечатление, че е носител на истината? Първо, защото да, всички се изкушаваме, но богатите се изкушават повече. На практика, греха се усилва чрез богатството, чрез властта, чрез възможностите за осъществяване на греха. В този смисъл, пролетария не, че е добродетелен сам по себе си, както утопично смята Русо, че човекът е добър сам по себе си. Не, голямата грешка на всички тези утописти е, че не виждат греха в човека. Те смятат, че природния човек е добър и че той е развратен от обществото. А ние, християните, знаем, че човека е вече заразен с злото и че той, оставен сам на себе си, произвежда грех, произвежда зло. И че той не може да бъде спасен от това зло със своите собствени сили. Това е невъзможно. Спасението на грехопадналият човек е по силите единствено на Бога. Чрез покаяние, молитва и пак чрез милост Божия.
Колкото и да се покаиваме, колкото и да се молим, Бог със своята милост допълва това, което ни ни достига, а то винаги ни ни достига. Ние грешните. В този смисъл, ходенето сред народа може да, условно казано, да те издърпа от минус 8-я кръг до минус 5-я кръг на земния ад. Този смисъл, да, полезно е, но ти си пак в земния ад, ти си пак в страсти, ти пак в греха. Този, който те измъква от греха е Христос, не народа. Светците. Така че, утопията, че народа е носител на истинските стойности, е анархично-левичарска утопия. Тя не е християнска истина. Християнската истина е, че Христос ни спасява, а не народа. Христос е чистия въздух. Той е истината. А народа, да, може да е по-малко деградирал от нас. Най-вероятно е по-малко деградирал от нас, но е деградирал. Той не е ценност. Той не е източник на никаква ценност.
Той не бива да бъде хвален, не бива да бъде заблуждаван, че е ценност. А трябва да има ясно съзнание за своята греховност. Робтаянето е грех. Роботът е грех. Ние знаем, че по време на 40-годишната обихолкова в пустинята, народът на Израиля почти през цялото време робтая. Лошо ли ни беше в Египет, там приказаните с месо, да дойдохме тук в пустинята, постоянно робтая. Роботът е грех. И в Стария, и в Новия Завет, и в писанията на светците, навсякъде е писано, че ропотът, робтаянето е грех. И обратно. Смирението е добродетел. Защо? Защото, да, злини има.
Управлението извършва злини. Но, когато ти претърпяваш злините, тогава злото умира в твоето търпение. някой друг е извършил зло, ти не си го извършил. Идва в тебе злото. Ти търпиш и да умира. Ако ти обаче се вдигнеш на битка за своите права, свещо този злодей, който те огнетява, ти какво правиш?
Ти създаваш друго зло. Агресия, омраза, в което е зло. И увеличаваш злото. Злото, което той е извършил, вече е извършено, но той вече не умира, а ражда себе подобни в друга форма. Справедлив гняв, справедлив бунт, поред нас, разбира се, ушки им справедлив,
но той вече е зло. Той вече е омраза. Той вече е страст. омразата, страста, гнева. Това са злини, това са грехове. И едно зло е създало друг вид зло, което се мисли заправедно, но то пак е зло. Търпението, което за революционерите е връх на предателството на народа, как така народа ще търпи? Защо ще търпим ние?
Не. Но търпението всъщност е начина да умре злото. а революцията, бунта, ропота е начина злото да пребъде. От едно зло се ражда друго зло. Така че църквата не ни учи на несъпротивление на злото. Тя ни учи да се съпротивляваме на злото с добро,
с прошка, с любов, с търпение, с всички добродетели, които по несъвършен начин ни е преподавал Христос. и ние ще видим, че в това учение, христосовото учение, няма пробойна. То е съвършено
от началото до края. От сътворението на света до края на света няма нито една йота, която да е под съмнение и под въпрос и да ни ни е ясно защо е така и защо не е. Така че злото е зло,
ние с него не трябва да се примиряваме, трябва да воюваме. Но първо воюваме с злото в себе си и второ, която е извън, нас злото воюваме с добро, а не с друго зло. в здравото обществено тяло всяка част
изпълнява своите задължения, всичко е в хармония. Когато нещо не върви, когато управлението е неправедно, когато то е корумпирано, тогава
какво да правим? Имаме ли полезен ход имаме, разбира се? Имаме. Първо, ние трябва да видим корена на злото. Не повърхността, не последици на последиците, а всъщността. Къде е корена? Къде е корена
на злото в съвременното българско общество? Ние знаем ли го къде е? Знаем го, разбира се. Ясно като бял ден. Корена на злото в съвременното българско общество е безбожието,
богоотстъпничеството. Това е алфата и омегата на проблема във всичко. И в економиката, и в образованието, и в медицината, и в обществени живот, и във всичко. В изкуството, безбожието
на българина, богоотстъпничеството на българина през последните 20-та години. Това е корена и всъщността на перманентната в криза, в която ние живеем. Ако ние това не оправяме,
а искаме да оправим следствията на следствията, никога няма да успеем. Ако смениш един безбожник с друг безбожник по-добър от първия, много вероятно втория ще изпадне в същите изкушения
както първия и ще стигнем до същата корупция както в първия случай. Без Бога обществените добродетели не могат да се оправят. каквито и баланси да има на властите, каквито и контроли
да има. Защото всъщността е гнила. Когато Христос не е в центъра, гнила е всичко. Няма какво да се заблуждаваме, че има някакви отопични съвършени общества, където всичко работи като помети масло
и само Христос го няма. Това нещо е отопията на Тихриста. тя вероятно в бъдеще ще изглежда възможна с напредването на технологиите и прочее. Но тогава изкушенията ще бъдат най-големи. Тогава изкушенията ще бъдат най-тежки. Сега обаче всичко е
от ясно по-ясно, от видимо по-видимо. Тогава ще бъде по-лукаво, по-скрито. сега е отявляно. Ние виждаме един умствен срив. Той, между другото, президента Макрон спомена нещо подобно, че има умствен срив на
Запада. Това е безпорно. Това е безпорно. Този срив във България е съвсем очевиден. Не се произвежда на макроравнище, разбира се, нищо. На микроравнище има умни хора, които правят умни забележки, умни разсъждения, до някъде. Но на макроравнище
няма нови идеи. Няма нови проекти. Максимума, до който ние достигаме, е да кажем, че демокрацията се оправи с повече демокрация, или че демокрацията е най-лошото управление, освен всички останали, и до тук. От там нататък не може да пристъпим
ни на йота. Това означава, че сме стигнали до един тупик, до едната дънена улица в интелектуално отношение. Нищо по-добро не може да измислим в момента. Тъпчен на едно място преди имаше една визия, че
излизаме от концлагера и се насочваме към свободното общество, отвореното общество, демокрацията и прочие и прочие хубави неща. Но когато ние сме в така наречената демокрация,
ние сме в така наречения свободен свят, виждаме, че ние спряхме да произвеждаме мисловен процес. Той ни протича, което означава, че кризата е много напреднала и че
ние нямаме отговор на основните въпроси. Затова трябва да върнем нещата към техния първоисточник, към
първопричината и да си кажем отново и отново, че кризата в обществото е отсъствието на Христос и че лечението на обществото е,
разбира се, лечителя Христос. ако имаме Христос, ще имаме всичко и ако нямаме Христос и всичко да имаме нищо нямаме.