ЗАПОЧВА СВЕТОГЛЕД Започва Светоглед. Предаването за православен поглед към историята, културата и съвременността с богослова Георги Тодоров. Здравейте! Темата на днешната беседа под номер 233 е графът Освободител и робството на глупостта. Понеже споменаваме понятието глупост, възниква естествения въпрос уместно ли е сега по време на Великия пост
да се занимаваме с подобна тема. Когато говорим за глупост, значи има някакъв глупав човек. Това християнско ли е да се говори на тази тема? Може би човек трябва да се концентрира върху собствените си, не дори духовни и не само духовни и умствени върху собствената си глупост, от която никой не е имунизиран. Но погледнах в
Свещеното писание и виждам, че понятието глупост се използва няколко десетки пъти там и различните варианти прилагателното глупъв, глупец, съществителното и прочее, включително и в Новия завет. така, че в този смисъл е легитимно да се използва. И по-важното е, че ето да кажем ни пример от притче Соломонови. Една хубава притча.
Те са афоризми, всъщност. Какво казва премъдрия Соломон? Плачи за умрял седем дена, а за глупав и нечестив през всички дни на живота му. темата за глупостта нито е несериозна, нито е един вид ненаучна. напротив, ние правим голяма грешка, ако не изследваме,
трябва да има наука за глупостта. И сигурно има. Защото глупостта, това е доказано. и не говорим за Еразъм, Рот, Адамски, Възхвала на глупостта, всички тези работи са едно на ръка. Но, ако говорим сериозно, не иронично, първо,
глупостта е много по-пагубна за човечеството във всички отношения, отколкото злобата. Злобата би трябвало да бъде най-числото проявление на злото. Злоба. Колко жерти има на злобата? Те са може би един процент в сравнение с жертвите на глупостта. Защото понякога, дори в повечето случаи,
злобата е производна на глупостта. Тя е продукт на глупостта. Не може умният човек да бъде злобен. Това няма как да стане. Така че глупостта е нещо, много една фундаментална стихия, един елемент и ние не можем да се отнасяме лекомислено, т.е. глуповато, към тази изключително сериозна
и фундаментална тема. И ако днес ние я разглеждаме в конкретния случай, това, че Трайков искал да пременува улицата граф Игнатиев, то друг път трябва да се спрем по-фундаментално на тази тема, защото наистина тя е
изключително важна и изключително сериозна. Включително и в богословски смисъл, разбира се. За граф Николай Игнатиев имахме отделна беседа, така че в случай няма да се връщаме в подробности на неговата биография. Но
ще кажем какви са обвиненията срещу него. Ангро. Обвиненията са, че е водил анти-българска политика, защитавал е имперските и империалистическите интереси на Русия в Константинопол, разбира се,
но по отношение и на България и е гледал всячески да използва българите за целите на руската имперска политика. Включително, разбира се, направил един
блафьорски сан-стефански договор с хитрата идея да излъже и Европа и българите, преди това водил стратегическа битка срещу българските революционери. По отношение на
Левски едва ли не той го обесил, много съдействал за да бъде обесен Левски и така нататък една поредица от сериозни обвинения, следствие на което естественият така
извод се прави, че не е допустимо една улица в град Цвета София да носи името му граф Игнатиев. Когато чуем тези неща,
първо трябва да се зададем въпроса кой е източника на това твърдение? Кой го твърди това нещо? Защото обикновено се казва в неговите документи, в неговата корреспонденция е цитирано
Еди какво си изречение в съпоставка на този договор с Еди кой си договор правил съответните изводи, но кое е важното? Един обикновен българин,
която чуе подобни твърдения, граф Игнатиев натисна турците да обесат Левски, примерно, и това е доказано с документи и архиви. Как можеш ти да разбереш дали е доказано
с документи и архиви? По какъв начин? Първият начин е да станеш експерт по архивите на Османската империя, по архивите на процеса, Василевски, на следствието
срещу него, преди това и така нататък. И след като станеш експерт да кажеш аха, тези ме лъжат или тези са прави. Колко души могат да станат експерти по въпроса? Никой.
Ние във България, аз не знам дали имаме истински експерти по тази тема, защото един такъв експерт първо трябва да знае османно-турски, второ трябва да има достъп трябва да знае ефренски, задължителния, тогава ще е
дипломатичен език, трябва да знае гръцки, за да ползва гръцките източници и чак тогава мога да кажа да, експерт, експерт по тази тема. Назвече се, трябва да знае, ползва руски и така нататък аз много се
чудя добре, ако приемам, че има такъв експерт в момента, кой го е създал? Кой го е пратил да учи османно-турски, гръцки, френски, руски, архиви и така нататък? Коя е тази институция,
която е създала такъв кадър? Тъй като в България няма видимост за такава институция. Ако прием, нали, БАН, университета ми, те нямат финанси, те нямат такава дейност да създават такива кадър да ги финансират. Българската църква никога не е финансирала
такива експерти, така че нямаме истински експерти, имаме донякъде. Та, кой е този експерт, който излиза и казва аз проверих в архивите и извода ми е следния? Аз не съм чул експерт да го каже това нещо. И второто нещо, доколко е
достоверен този експерт, доколко е надежден, доколко е истински, доколко е авторитетен. Имаме ли авторитет? Защото, ако ми кажат нещо, граф Игнатиев, обе си левски, авторитет ли е този, който го казва? Той доказва ли е своята почтеност? или е
конъюнктурна личност? Политически обвързан, политически злонамерен и така нататък. Ако не е авторитетен и ако не е експерт, няма какво да се слуша от там нататък какво ти говори. Навремето император Траян, римския император, е
прокарал един закон. Анонимни доноси не се разглеждат в римската империя. Ако някой има нещо против някого и иска държавата да вземе отношение по въпроса, бъде така добър да се подпише. Защото е имало
такава практика винаги, с анонимни обвинения, той е такъв, той е накъв. Не. Не се разглеждат от съдемата система и от римската държава. И много разумно е това, разбира се.
Тоест, трябва преди да влезем по същество да видим по процедура. Коя е източника? Ако не е достоверен, анонимния не носи отговорност. Значи не е достоверен. това е врага на този за когото клевети. Той е мотивиран.
Няма държавата, не да си губи времето с такива зле мотивирани човеци и да им дава по този начин сила да тормозят враговете си. държава. Та, ние като Траян трябва да пресечем изначално
разпространяването на нения становища от неавторитетни и некомпетентни източници. ако източника е неавторитетен, некомпетентен, примерно районен кмет. Той компетентен ли е?
Не разбира се. Нито е историк, нито е следовател. Авторитетен ли е? Не разбира се. Той политически е обвързан. При това положение това, което той говори няма покритие. Ако това се каже от авторитетен и компетентен човек, да. Ще се вгледаме,
ще се слушаме, а може да е избъркал. Защото я да видим какво е прочел, къде го е прочел, това ли е смисъла, това ли е контекста и тогава да направим извода. Докато иначе, кво се получава? Ние като слушаме такива идеи, инициативи, какви заключения си правим? За граф Игнатиев ли?
Ни най-малко. Но такова изказване няма никакво отношение към граф Игнатиев. Той има отношение към политическата конеченция. към конюнктура. Когато чуеш да се говори против граф Игнатиев, извода ти не е какъв човек е той, а на кого слугува българската политическа конюнктура. Тя слугува на антируски интереси. Ако,
примерно, се оплюва някой друг, да кажем, бисмарк или нещо подобно, това са вероятно някакви антигермански интереси. А не, че извода, че еди, кой си е прав. Той за да е прав, първо трябва да е компетентен, Торо трябва да бъде достоверен като източник. И тогава,
нали, докато, когато източника е, как да кажа, не почтен в своята позиция, в своята изходна позиция, той не е истинно търсач. Почтения човек търси истината. ако истината е против неговите политически обеждения, той трябва да се откажа от твоите политически обеждения, да каже,
аз бърках. Но аз не си спомням, кога е последния път, когато един политик каза, аз бърках. Аз не бях прав. Поне в България, много отдавна, не съм чувал подобно нещо. Лъгове Сендов, кога казва, с половина отста на времето в Народното събрание. Всички казват,
бъркахме. Тоест и аз един вид. Но оттам нататъка май нямаше втори. А те в общи линии защитават толкова различни позиции по повечето въпроси, че поне половината бъркат. Но няма практика да се признава. Т.е. те са обвързани някакси политико-житейски, създадена кауза, създадена теза и си я поддържат.
Както се казва тук, Плачи казва Заглупов през всички дни на живота му. Когато е сбъркал и си държи праволинейно на своята предварителна позиция, която е взял, макар избъркана, до края на живота си никога няма да признае, че е сбъркал. Ето такива човеки, които не си признават, че са сбъркали
през целия си живот, са недостоверни източници на каквото и да било. Случайно може да каже нещо вярно, но то ще бъде така... Във връзка с това, че случайно конюнктурата, т.е. неговата непочтеност, случайно е съвпадала с някаква обективна достоверна истина. Но това е случайно съвпадение. А първо
началното нещо е неговата конюнктурна непочтеност. да се върнем на граф Игнатиев. Граф Игнатиев, когато идва в Истанбул, той на практика няма съюзници в Истанбул. Това е времето на така Великите сили, които концерта на Великите сили още от
след Наполеоновото време, Венския конгрес, когато се определя така един баланс на интересите. И Великите сили, това са, нали, Англия, Франция, Русия, Германия, след това, когато се объединява Австро-Унгария, нали, първо Австро,
след това става Австро-Унгария, нали, това са Великите сили, малко Италия и в общи линии те горе-долу подръжат един баланс в Европа, да няма войни, големи, освен рядко. И всички тези Велики сили имат, разбира се, свои посланици в Цариград и
Игнатиев трябва да изгради някакви взаимоотношения с тях. Е, повечето от тях, а реално погледнато всичките, са против Русия. Великобритания е фундаменталният враг, Германия полуприятел полувраг,
Бисмарк, така, е бил доста така сложна личност, от голям масштаб и, макар, че не е бил враг на Русия в истенския смисъл на думата, но, в никакъв случай не е бил и приятел на Русия. Това игра е една така двойна игра, сложна. Австрия, по-точно Австро-Унгария вече по това време, е
враг на Русия. Франция е враг на Русия. Тя по-късно ще стане вече. След Френско-пруската война ще стане... Тя няма и да бъде точно приятел на Русия, но ще търси съюз с Русия, но това ще стане по-късно. Край на 19-те век, когато се прави
Антантата, докато тук това е бившия враг на Русия, който в момента е враг и на Германия и зато и се чули с кого се съюзи. Но това не се иска един приятел на Русия в никакъв случай. Те правят Кримската война, да не забравяме. А ни
цялото време на граф Игнатиев е следствие от Кримската война. Англия, Франция и Турция срещу Русия. Тоест Франция си е враг. Италия си е враг. Макар и слаб и не е много мотивиран. Османската империя разбира се враг. Изконен враг на Русия. Макар че те имат ни джентълменски отношения,
руският цар спасява турския султан. Когато египетския вице-крал е на път да го свали от власт. Така че имате ни малко по- сложни отношения. Разбира се, но традиционен е враг си е османската империя. И се оказва,
че всички велики сили в Истанбул плюс Турция, разбира се, която пък е главната сила на място, са против Игнатиев. лека по лека, той в началото е бил в приятелски отношения, той, но Русия е била в приятелски отношения и с българите, и с гърците, понеже сме православни.
Русия има голям принос за независимостта на Гърция и прочие. Но лека по лека, Гърция се така пренасочва към Запада и гърцкият крал, разбира се, германец, и де-факто започва леко да не е много приятелска към Русия, а когато започват
българите и гърците да връждуват много остро за екзархията, тази тема, преди още да стане екзархия, но за българската църква самостоятелна, тогава Игнатиев лека по лека взема страната на българите срещу гърците и гърците
му стават врагове. Игнатиев е подчертан славянофил и по тая линия да, православието му е топ приоритет, но все пак, ако ще трябва да избира между
гърци и българи, той избира българите. Тоест гърците му стават яростни врагове, разбира се, подкокоросени, подклаждани от англичаните. Гърците, техният интерес е да бъдат приятели с Русия, но
и понеже Великобритания има много силна позиция в така медийното пространство, имам предвид цялата тази сага с Байрон и така нататък, това са едни стари
елинофили британски, английски, които наистина обичат Гърция, но не православна Гърция. Те обичат антична Елада. И понеже това много се харчи на запад, ако ти си грък,
интересен заради Аристотел и Платон, а не заради сетците, сети Григорий и Палама и така нататък. Никой не ги е чувал тогава, не са се интересували. Тази фактически
пропаганда, която се просмуква в Гърция, че те са важни заради езическа Елада, а не заради православието, което те или иначе демоде, лека по лека
ги насочва към запада, който освен това е по-развит, по-голям флот има и прочее, отколкото към Русия. И какво остана? Игнатия воюва всички тези врагове.
Всички велики сили, Османската империя, гърците, които са много мощни, включително в патриаршата владеят. И той има някакви съюзници, да кажем, в лицето на българите, обаче не всички.
И те конюнтурни, някои от тях. Да не говорим за доктор Стоян Чомаков, който е антируски настроен. И тук е ключа към този увод на нашата тема, че, освен,
че воюва против всички велики сили, против главните сили на място, които са турците и гърците, той воюва и също един непобедим противник. Глупостта. Това е една неравна битка,
която той води и която той губи в крайна сметка. Той не успява да победи тази вечна победителка човешката глупост. за което ще говорим след малко. Нека първо да чуем едно песнопение,
да си починем и след това продължаваме. Субтитры создавал DimaTorzok. Субтитры создавал DimaTorzok. Субтитры создавал DimaTorzok. Субтитры создавал DimaTorzok. Субтитры создавал DimaTorzok. Субтитры создавал DimaTorzok. Субтитры создавал DimaTorzok. Субтитры создавал DimaTorzok. Субтитры создавал DimaTorzok. Субтитры создавал DimaTorzok. Субтитры создавал DimaTorzok. Субтитры создавал DimaTorzok.
Субтитры создавал DimaTorzok. Субтитры создавал DimaTorzok. Субтитры создавал DimaTorzok. Субтитры создавал DimaTorzok. Биографията на Николай Игнатиев е интересна с това, че той успява в крайна сметка да победи всичките си противници. Англичаните, французите, германците, гърците, турците успява на края да победи чрез руско-турската война. Макар, че тук отваряме голяма тема, тя е ясна за неговите врагове в Русия. Той освен, че воюва всички външни врагове, враговете на Русия, всичките, обединени и по-отделно, Той воюва и срещу своите лични врагове в Русия, измежду които на първо място граф Шувалов, посланикът в Лондон, и на второ място полувраг му е канцлера Горчаков. Тук са речените западници. Фактически западниците, те са мнозинството в руската интелигенция, докато славянофирите са малцинство, но едно силно малцинство. След Кримската война, когато запада воюваше с Русия и победи Русия по време на Кримската война, естествено, че в Русия ще има някакво движение и това движение е славянофилството. Така да се каже второто славянофилство, първото е преди това, след наполеоновите войни реакция, първите славянофили, вторите славянофили са реакция на Кримската война, на опита на Запада да разруши Русия. Игнатиев воюва срещу западниците в самата Русия и на първо място срещу вече дементния канцлер Горчаков, който е в напреднала възраст и дава фира в умствено отношение, да като казвам глупостта, тя се проявява. Това, че той е заслужил човек, хубаво, но вече е с склероза, с характеропатии, вече са дълбали в неговото старчество. А какво се изназяват тези характеропатии?
Много му е сладко и приятно да говори пред конференции, да бъде важен, да го слушат световните сили. Той много харесва тая работа и не усеща как на Берлинския конгрес, това е като тази баснета за гарвана и лисицата. Докато той показва какъв лъв на конференциите е, изпуска сиренцата от устата. Тези му врагове всъщност са по-силни, отколкото цели е останал сият. С другите той се справя. Интересното е, че той се справя със силата на характера и със силата на интелекта. Това са му главните оръжия. Той в Истанбул не разполага с друго. Няма флот, няма армия, няма такива работи. И се справя безтящо. Той успява да постига нещо, което никога преди това не е постигнано. Да обедини цяла Европа, включително своите врагове, включително и Великобритания. Как го прави? Това е чудо. С Божията помощ, разбира се. Да ги обедини срещу Османската империя.
Благодарение, разбира се, на тези репортажи, като излизат. Макгахан, Скайлер и така нататък. Кво казал Виктор Юго, кво казал този онзи. Но това лично започва да влияе в Западна Европа. Пълномощните министри в Истанбул се съобразят и те имат съвест. И в крайна сметка на Царегарската конференция, Игнатиев постига невъзможната цел да обедини Европа срещу Османската империя. Срещу зверствата на Османската империя. Такива зверства тази империя е правила много и преди това. И още повече след това. Никой не аз им ръдне пръста. Ако ние смислим, че от тези зверства проистичат войни. Много пъти съм го казвал. Зверствата също арменците са много по-големи, отколкото батаки в Перущица. Много по-големи. Десетки пъти по-големи.
И всички ги знаят. Това не е въпрос на имало ли репортажи за тези кланета. Те са били в Истанбул. Някои от кланетата. Всички са ги знаели, всички са ги виждали. Но последиците нулеви арменците са оставени на производство. кола на турците. Така че не от зверствата проистича работата, а от междунаното положение. От баланса на силите и от участието на такива като Игнатиев. Когато той успява, извърши този подвиг дипломатически, да постави Османската империя. Ама, Османската империя я крепят срещу него, срещу Русия, Англия и Франция. Австро-Унгария. Това им е стратегията от десетилетия. И повече от десетилетия, но десетилетия със сигурност.
След като е постигнал на този подвиг, и е постигнал Обединението на Европа срещу Османската империя, т.е. опекал работата за руско-турската война, която царя не е желаял, той се изблъсква със своите завистници и омразници в Русия, Шуваловци и Горчаковци, и те го изтеглят от активна дейност по време на войната. Чак накрая се включва с Сан-Стефанския договор. И което е още по-лошо, не го допускат до Берлинския конгрес. Това е, разбира се, фатална грешка на Руската империя, че точно Игнатиев, експерт номер едно в света по Османската империя, и по сложната плетеница,
която половината от тая плетеница той лично е контролирал, взаимоотношения лични с посланици, с вензири, с султана и така нататък, той 10 години я развива тази мрежа от контакти. И точно него да не пуснат в Берлин, ме ме чу, това е половин капитулация на Русия. Половината капитулация е в това. И кой може да и каже, Русия е победител като от войната, велика сила, изпълнител на европейските решения, на Цариградска конференция, на Лондонския протокол и така нататъка, тя да не допуска своят главен експерт на решаващия Берлинския конгрес.
Кой може да го наложи? Ама Дизраели не би желал, ама Бисмарк имал нещо против, може и да не имал, не знам. Дизраели със сигурност не е искал Игнатиев. Но, че това си е неговата работа, той си гледа своите интереси човека, естествено, че няма да иска да има враг на своето равнище. той ще иска да има слабаци, като граф Шувалов. И това получава. И сега, граф Шувалов, ако беше британски агент, завербуван, как си трябва, по методите на вербовката,
вероятно ще бъде по-малко вреден за руските интереси, отколкото бидейки глупъв. Тук стигаме до основната тема за глупостта. Поради глупост, Шувалов бива воден за носа от британците и той е идеалният човек. Разбира се, че ще го уважават, ще го хвалят, ще го предпочитат, ще кажат на руският цар, е, добре, че имаш такива кадри. Това е топ дипломат, страшен. Ние направо тръпнем, когато го видим.
Невероятен човек. А он е досадник, Игнатиев, славянофил, не знам си какви са те глупости. Това не е сериозно. не трябва такъв човек. Щом руската дипломация, начало с цари, разбира се, Александър Втори, е допуснала да отида там с куцкон, като граф Шувалов,
означава, че те са били глупави. Те не търсят съобщените си интереси, а гледат някаква глупава конънктура. Кой на кого е приятел, кой кого ще засенчи, ама Игнатиев може би стане следващия канцлер, ако завърши всичко блестящо, дай да го спрем, да не стане работа на неговите, както той би желал. И в крайна сметка от тази така глупост
на Горчаков и Шувалов, която заразява и Александър Втори, се получава големия провал на Берлинския конгрес, който в крайна сметка, който в крайна сметка до голяма степен води до убийството на Александър Втори, защото в руското общество, след като са дали толкова жертви за войната, изведнъж да им се отнеме славата
от победата, България да бъде разделена на пет парчета, Русия искаше Сан-Стефанска България. И сега кво стана? Той на Турция, той на ляво, той на дясно и той полуавтономно, източна Ромелия и така нататък. И на практика Русия губи и престижа си, и позициите си,
което означава, че водачите на руската дипломация, на Берлинския конгрес, са поступили изключително глупаво, слагайки своите лични интереси над интересите на държавата, разбира се. Но, нека да се върнем на българската тема, българската позиция в случая.
А българската позиция в случая е отново, че България, значи, ние трябва да имаме два начина за проявяване на разум. Единия, ако ти го имаш, Бог ти е дал ум и разум, дал ти е познания,
ами, използвай ги. ако ни имахме умни, интелигентни, разумни, подготвени хора, да кажа, от ранга на Стефан Богориди, тогава, вероятно, всичко ще завърши по-благоприятно. Оказа се,
че нямаме такива. Нямаме. Нито един. И когато нямаме такива на това равнище, е умно и разумно ти да прецениш, че нямаш тези качества и да използваш другия,
който ги има. В случая граф Игнатиев. Тоест, ако българите, Левски, Ботев, Каравелов, Петко Славейков, доктор Стоян Чомаков, разбираха своята неподготвеност да се справят с
нещата на съответното равнище, нито един от тях не е бил подготвен и не е разбирал лостовете, които осъществяват реалната политика, международната политика и ние за това не можем да ги обвиняваме. Такива са били условията. Не учени, никога не са
управлявали нищо, например Левски, Ботев и така нататък. Това са човеки, които са в една пролетарска позиция. Те разбира се, естествено, че като пролетари веднага минават към революция, но едно е да правиш революция, друге е да разбираш какво се случва. За да разбираш какво се случва, ти трябва да управляваш. Трябва да участваш в управлението,
защото тогава разбираш потока на властта, откъде минава, и потока на движищите сили. иначе като рецепиент на властта, т.е. като пролетарий, ти не е малко да кажеш, бунт, искаме да я свалим тая власт. Ама, дали ще успееш да я свалиш? То едно е да искаш, да можеш, друго е да го направиш. Ако ти не можеш да го направиш, поне имай смирението
и вродената мъдрост да не се опитваш, когато не ти е по силите, да не се опитваш, защото можеш да развалиш работата. Както и става, впрочем, с тези опити. Неподготвени и не, както се каза, ревност не по разум. Та, или трябва да си наистина компетентен и на равнището на задачите, или ако си под равнището на задачите,
да се смириш, а не да поемаш отговорност, която не е по силите ти. Ама, можеш да си жертвваш живота. Можеш 100 живота да жертвваш. Ако тази отговорност, която си поел, не е по силите ти, ти вредиш на каузата, за която се жертвваш. Това, че се жертвваш за една кауза, не означава, че не я съсипваш. Ние много често спираме до това. Ама той е казал, даде живота си.
Даде, ма съсипа ли каузата? Съсипа я. И каква полза? Най-яркият пример, разбира се, са македонските бабаити в българската история. мнозина от тях загинаха. Но съсипаха ли каузата? Съсипаха я. Спомогнаха ли за нейното осъществяване по никакъв начин? И в този смисъл ние трябва да престанем да спираме до саможертвата и оттам да кажем, ема той жертва живота си. Какво повече искаме? Не, искаме да знае защо го жертва този живот. Дали го жертва, за да се свърши работата за каузата, която той би желал да се осъществи,
или го жертва поради това, че се е провалил в своя план А и плана не се е осъществил. Ама този план е съсипал каузата на България. И добре, че слава богу се задействат съвсем други механизми, които нямат нищо общо с саможертвите и така нататък, защото трябва да не забравяме, че, аз ще го повторя много пъти, че ние правим една логическа грешка, когато приписваме руско-турската освободителна война на априлското въстание. Това изобщо не е вярно. Руско-турската освободителна война от априлското въстание зависи главно заради кланетата в Батак и Перущица.
А не заради самото въстание. Кланетата са изключително такива безпринципни жестокости. Защото, когато имаш бунтовник и воюваш също него, това е принципно. Той се разбунтовал, ти си войска, потушаваш бунта. но когато имаш беззащитни жени, деца в една църква и ги избиваш, това е безумна жестокост. тя е била
фактор, не главния. Ние казваме, че главният фактор, това не е вярно. Искаме да го направим наш фактор, български, макар и пасивен, защото турците колят, ние сме колените. Ама, един вид това, топчето пукна, Европа стресна. Не, не е така. Не от топчето. Топчето никого не е стреснало. Абсолютно никого.
И поради тази причина, ние трябва да се откажем от тази партизанщина, опакована като патриотизъм. Патриотизма не е да лъжиш в името на своята кауза. А чрез истината да работиш за своята кауза. Това да. Ама да лъжиш за своята кауза, това не е патриотизъм. И затова много важно да разберем, че Игнатиев, който е в
протоците на властта, главен участник, и човек, който ги разбира тези протоци и ги контролира до голяма степен, до такава степен, че благодаря на него ние сме освободени. Ние казваме Цар-Освободител Александър Втори и действително много правилно го прочитаме
като такъв. Защото той е тръгнал на тази освободителна война против своите лични интереси и против конкретните интереси на Русия. Русия в този момент не е била готова за войната. Трябва първо да не завърши превооръжаването и така нататък.
Той тръгва в една неблагоприятна обстановка. Но, както и да, отделно, че в финансово отношение след реформата нещата не са благоприятни за Русия, може ли да си пожелая по-добър момент, но, както и да,
но, така или иначе, той взема решението. Така че, ние естествено, че ще го уважаваме и ще го почитаме и ще се молим за неговото спасение. Но, истинския освободител е графа-освободител, Николай Игнатиев. Той е автора
на руско-турската освободителна война. Той изработва и царя. Така че, царя да не може да да не я направи. След сте от точно царя, аз са конференция и прочее. Така се получава, че
дипломатическия гений на Игнатиев поставя Русия в положение, при което честа на Русия, честа на царя лично е поставена под въпрос и Александър Втори е принуден да започне
войната. Нека да чуем едно песнопение, след което ще завършим. с които вера и любов не възмеваме. Не веднъж сме коментирали
тези взаимоотношения между българи и гърци, руската дипломация. Сега малко да актуализираме, защото същата ситуация, която е била тогава, продължава и сега. Ние, когато говорим
за националните катастрофи, първа, втора, някои казват и трета, вероятно, не трябва да забравяме, че има една постоянна, перманентна национална катастрофа.
Това е именно робството на глупостта, игото на глупостта. Под игото, ние се намираме под игото, но не турското иго, не византийското,
а българското иго на глупостта. И това никак не е нито хипербола, нито шега, защото какво означава глупост? това означава неправилна преценка,
неправилно подреждане на йерархията на събитията, на йерархията на ценностите, на йерархията на силите. Ами, че то кой е най-големия глупак в това отношение?
И сатаната, защото той не е разбрал йерархията на силите, не е разбрал йерархията на ценностите. Уж всичко знае тук за нас и за света, кога е започнало, как е станало,
но не е разбрал най-важното. Силите какви са? Неговата сила и Божията сила. Това не е разбрал. Тоест, това е единица мярка за глупост. Това е първовърховната глупост. Изначалната. кога
той вдига революция срещу потисничеството на Бог върху творението, той не разбира същността на творението, не разбира силите. Ама някой ще каже в крайна времената Бог
ще го срази, ще го убие с дъха на устата си. т.е. Сатаната ще падне жертва за своя идеал, за равенство с Бога. Той има идеал за равенство с Бога или дори да дойде на власт,
да направи на диктатура на потиснатите демони. Тази в кавички сатанинска саможертва не е нищо друго освен проявление на неразбирането, на глупостта, на незрелостта, защото зрелият човек
знае йерархията, истинската йерархия на силите и работи съобразено с нея. Не разбира се да се подчинява на силния в принципните въпроси. Съвсем не. А да
знае смисъла на своите действия, смисъла на света около себе си и да ги вписва едното в другото. Смисъла на действията трябва бъде вписан в реалното съотношение
на действителността, а не в мечтания, егоцентрични и незрели. И затова когато ние сега проявяваме такива глупави, безсмислени инициативи, както е в случая
с въпросния Трайчо Трайков, това е проявление именно на тази изначална глупав, за която говори Соломон в причата. казва плачи за умрял седем дена, а за глупав и нечестив.
Не казва само глупав и нечестив. Какво е нечестивия човек? Човек, който не е разбрал йерархията, т.е. силата. е в Бога, не е в Сатаната. Ние се гърчим
под нокътя на Сатаната и смятаме, че Той е силен и се кланяме на Неговите носители в света. А не разбираме, че истинската сила е в Бог
и там трябва да се кланяме на истинската сила и там наистина трябва да сме смирени. и наистина трябва да се подчиняваме. А не да се подчиняваме на втората сила. Много е силна, ама е втора, по-слабата. Тя спрямо нас е много силна,
но спрямо Господ е слаба. И всички, които се подчиняват на империята на злото, земната империя на злото и нейните сегашни носители са глупави, не са разбрали. къде трябва да се кланят? Трябва да се кланят на истинската сила. А сега
България се кланя на колективния запад, на дълбоката държава. Дори сега се получи един парадокс с Тръмп на кому да се кланят? Защото доскоро се кланяха 100% на Америка. Тя беше хегемона. Сега, понеже
Тръмп налага друга стилистика, той е малко по-умен, се оказа, от либералите, защото либералите бяха на път да загробят Америка, която е хегемона. тя е носителя на злото, тя е носителя на земните безбожни сили, секуларните сили.
Тя е хегемона в този смисъл. Проявлението на тези земни поднебесни сили. Но либералите ще ха да скапят тази централа на поднебесните сили, докато Тръмп е малко по-умен и с целя му така клоунски
арсенал на изказване, поведение и прочее. В крайна сметка той е разбрал, че либерализма на този етап, може би на следващия етап, отново ще се усили и то е много вероятно. Но на този етап
не е достатъчно силен. Те изпревариха естествения ход на нещата, който е надолу, в тяхната посока, разбира се. Но те се самозабравиха, помисляха, че са спечелили всичко, а то не е така. И затова
в момента дори дълбоката държава започнат да си учи урока, че май преждевременно казаха хоп преди да са скочили, преждевременно обявиха победа. Края на историята, че всичко вече е тяхно, оказа, че не е така. И сега се реорганизират
и не случайно се пренасочват някои вече към новата парадигма, която пак не е от Бога, за съжаление, но е малко по-близка до истината. Докато това беше една
утопия, която звучеше много убедително в своето утопичност, но се удалечаваше от действителността и водеше към провал като всяка утопия. Та, България като за съжаление
несамостоятелна общност, политическа, интелектуална, васална. Тук се проявява именно този синдром на глупостта, защото когато ти си васал на една лъжа, ти не можеш
да мислиш правилно. Не можеш да подредиш мисълта. Имаш забранени зони. Аз тук не трябва да влизам, защото там моята партия, моята теза ще гръмне. И за това ти си забраняваш да забелязваш неща,
да ги осмислеш. Когато сложиш тези бариери на мозъка, той вече е дефектен. Той произвежда дефектна продукция интелектуална и от там оглупяването. Оглупяването на мъдреците на този свят,
в кавички, тези, които се смятат за мъдреците на този свят, но не се подреждат в истинската йерархия, която е христоцентрична и православна. Православно-църковна, много важно. Църквата е начинът на проявление на Бог
на земята. и ние без църковно-центричен модел не можем да разберем света. Той е христоцентричен, но и църковно-центричен. Без църквата не можем да осмислим събитията без църковността.
И когато си забраним да мислим по Бога и да мислим по църквата и започнем да мислим секуларно, нашето мислене деградира. И ние вече започваме да се самозалъгваме
и да обслужваме глупави, локални, конъюнктурни интереси, теории, позиции и обслужвайки тези сбъркани интелектуални конструкции и стигаме
до това да отричаме човека, който граф Игнатиев, който с своята позиция, със своите лични интереси, това е много хубаво, че личните интереси на граф Игнатиев, личните интереси на Александър Втори,
личните интереси на Русия съвпадат 100% с българските национални интереси. Това е божествената така конструкция на историята. ако ние вървим по Божия път, ако ние
вървяхме по Божия път, защото Русия не е искала ни топедия българска земя, тя е искала Цариград и Дарданелите, проливите, както се казва. Проливите, това е било целта на Русия, а България
е един прекрасен съсед, славянска православна страна от епохово няма, а ние ще владеем Дарданелите и проливите. това е било така позицията на Русия, програмата Оптимум,
да не кажа Максимум, което точно съвпада с българските интереси, по Божий промисъл, защото ние за добро или за зло никога не сме владели Цариград, нямаме там позиция, нямаме възможност да го контролираме, никога няма да ни остави
да го контролираме и в крайна сметка мечтата за Цариград, Симеоновата мечта за Цариград е престъпна, защото това означава първо да вземеш от братя християни нещо, което е тяхно, т.е. да нарушиш всички Божи заповеди, второ,
то ищеш да уничтожи България, защото искаше да стане румейски император и ако беше успял, ще има една българска династия, известно време в Константинопол, но междувременно България ще се претопи и да изчезне като общност, като самосъзнание. Това е била целта на Симеон да стане Василевс. Това е пак проявление
на същата тази глупост, на неразбирането на йерархията. неразбирането на къде е истинската сила, а не иллюзорните проявления на поднебесните сили. Те са силни, поднебесните сили на злобата. Много са силни спрямо нас, слабите човеци. но истинската сила е друга. сега се проявява точно такива, да кажем, идеи.
И какво прави тази, да я наричам партия на глупостта? Тази най-масова партия. Тя казва сега, ние в момента, на кого сме подчинени, аха, на дълбоката държава на Запада. какво иска да дълбоката държава на Запада? Иска да съсипе Русия. Добре. Значи и ние трябва по някакъв начин да я съсипем. Добре, Дема, Русия освободи България.
Какво трябва да направим? Трябва да дискредитираме това нещо. Как? Един по един да дискредитираме всички. На първо място Граф Игнатиев, защото той е главния. После, ако можем там и Александър Втори и другите, Гурко, да да знам, но основно Граф Игнатиев. Това е елементарната, бих казал, хитрост. И донякъде и спонтанна такава, ако взем един чисто сърдечен
роб на конънктурата, подробството на поднебесните сили, той чисто сърдечно ще намрази Русия. На първо място Граф Игнатиев. Това е просто, ако го дадем на изкуственния интелект, веднага ще го даде като решение. Как да дискредитираме освобождението на България? На първо място, разбира се, Граф Игнатиев.
Така че, това е самоочевидно. По друг начин, как да дискредитираме Русия? Ами, Александър Невски, разбира се. Той бил приел исляма. Той е много така прекрасна, хубава тема за народопсихология. бих казал, изобщо за човешка психопатология. Защото, също Св. Александър Невски вероятно мога да се предивят какви или не претенции.
сигурно само архангелите са така чисти от всякакви грешки. Сигурно има грешки. Но, да измислиш, че той е приел исляма, това е много така рафинирана, как да кажа, нещо като глупост на квадрат. защото, Златната Орда приема исляма може би
половинен век след като умира Св. Александър Невски. Така че, тя защо ще го принуждава да приема исляма, който не е националната религия на тази империя. Второ, това би отслабило позициите на Златната Орда,
защото той, вършайки се като мусюлманин в своята родина, няма да има позиции. Какви позиции ще има той? Вършайки се, те ще му какнатини си от нашите. Ти си от някаква друга цивилизация, дори не и от цивилизацията на Златната Орда, ами от една друга цивилизация и в този смисъл първото нещо,
което ще направите, да го убият. защото той не се вписва по никакъв начин. Така че, ако искаха да имат свой проводник, свой човек на кормилото, щеяха по сто други начини да го вържат за себе си, но
не и по този начин, при който ще го съсипят политически, когато се върне. Той ще бъде господин Никой. Отделно, че за така налечената исламизация на св. Александър Невски няма никакви достоверни извори и имаме достоверни
извори за първо това, че той приема монашество, върщайки се, и второто, още по-важно, за истинските благодатни чудеса, които стават от мощите му. Това нещо, разбира се, за светския човек
не е аргумент, как така чудеса, как така мощи, обаче за действителността е изключителен аргумент. Мощите на св. Александър Невски чудотворят и до ден днешен. можеш да измислят нещо по-смилаемо. Докато този хаб е толкова абсурден, че никой историк с авторитет, пак да кажа,
авторитет и експертиза, не стои зад подобна теза. а когато зад подобна теза стоят второкласни, ако пемем, че имаше нещо подобно. Да кажем, има документи, които доказват, че еди, кой си, Будда е станал християнин.
Примерно. Намираш таки документи. Ама бил преди христията живела. Бе, няма значение да намерихме документи. Хубаво. Ако се намерят таки документи, от това става прекрасна диссертация, докторат. Все ще се намери един компетентен човек, който да ги види
тези документи и да издаде една супер книга да отвори очите на народа. Вижте тук какво пише. Пет века преди Христа имаме християнство. Доказахме го. И ако това се докаже край, пренаписваме историята. В този смисъл подобни твърдения, като това, че
Свети Александър Невски приял исляма, че граф Игнатиев вил против българите и така нататъка, ако имаха реална основа, те щеяха да бъдат при всички случаи приликателни за сериозната наука и тя щеше
един авторитетен историк да се захвани с тази задача и да ни просвети. ако с тази задача се хващат треторазредни псевдо политици, псевдоисторици и псевдоексперти, това дискредитира подобна
инициатива и тя доказва това, което трябваше да се докаже, че подобни теории, подобни медийни акции не са нищо друго, освен проявление
на същото това робство спрямо глупостта, от което граф Игнатиев безуспешно се опитваше да ни освободи и от което за съжаление не сме се освободили и няма никакви изгледи да се освободим.
Ще си останем като общност за съжаление, то може би в глобален план, не знам, ще си останем неосвободени роби на тази огромна стихия пак да кажа това не е
въпрос за обиждане на някого, не е въпрос за надсмиване над някого, напротив, това е изключителна трагедия, това е изключителна катастрофа,
това е напъст историческа и метаисторическа и ние наистина трябва да се занимаваме с не редовно, защото вирусите на тази катастрофа, на тази болест, те са навсякъде,
те са във всеки от нас, в някаква степен. Тук малко, там много, но ние сме носители. Един е по-тежко болен, друг в по-лека форма, но всички ние сме носители и ние трябва по най-сериозен начин да осмисляме основа на такива примери, да виждаме как те се проявяват, да се получаваме от тези поучителни отрицателни примери
и по възможност да се придържаме към ума Христов, за който говори св. апостол Павел, защото умът ни е даден от Бога за благопознание. Това е средство за благопознание. Ние не трябва да смятаме, че ума е едно, сърцето е друго. Нали? Не. Това са различни,
ами то, не се казва, очите ни са дадени като средство за благопознание. Сърцето ни е средство за благопознание. Душата е средство за благопознание. Ума също. Всички те са сътворени от Бог. Той ни ги е дал, за да го познаваме. А ние
се опитваме още от Адама да злоупотребяваме с тези висши дарове и вместо да познаваме истината в Бога, много пъти катастрофално познаваме лъжата чрез глупостта и глупостта започва да ражда лъжи, а лъжите да раждат глупост и в този порочен кръг
ние, за съжаление, се плъзгаме надолу към предпоследните и най-последните времена.