ЗАПОЧВА СВЕТОГЛЕД Започва Светоглед. Предаването за православен поглед към историята, културата и съвременността с богослова Георги Тодоров. Здравейте! Темата на днешната беседа е Сърцето на мрак. Ще говорим за колониалните империи. Това е една голяма тема, която, вероятно, ще продължи най-малко в една следваща беседа. И преди да преминем към темата, нека да поставим като мото един знаменит афоризъм на Балзак
от човешка комедия Зад всяко голямо богатство стои едно голямо престъпление. Разбира се, Балзак имал предвид най-вече парижките богаташи от своето време. Как всеки един от тях е направил първи милион с някакво престъпление, после е легализирал бизнеса. но ние ще разгледаме същото явление на макроравнище. Във рамките на макроисторията, във рамките на глобалното и ще разгледаме натрупването на най-голямото богатство в историята на света и съответното на това престъпление.
кое е най-голямото богатство на света в историята на човечеството, това разбира се е богатството на настоящия световен хегемон на колективния запад, на евроатлантическата цивилизация, на така наречения златен милиард. То дори самото понятие златен милиард е ярък образ в това отношение. Златен, ясно че става дума за златния телец, пък дори думичката милиард бие на милиардерство.
Та колективния запад, златния милиард, владее най-голямото богатство в историята на човечеството. Откъде го има това богатство? как го е придобил в колективния запад? Как и кога евроатлантическата общност, днешният хегемон все още, става собственик на преобладаващото световно богатство? Няма да влизаме в много интересните детайли на историята на този въпрос, на цялата история.
Тя е много богата, много интересна, тук-там ще споменаваме само някои факти и събития, но така или иначе това историческо явление протича по времето на, така да се каже, така наречените модерни времена. И кулминира през 19 век, 20 век и до сега, до наше време. в наше време виждаме вече, че има едно преразпределяне. Има глобална промяна.
Колективният Запад губи хегемонския си статут и оттам нататъка вече няма да бъде собственник на най-голямото глобално богатство. но все още е. Но все още е. Поговорим за още няколко години. Може би до 5 години. Най-много - 10. До 10 години със сигурност балансът везната ще се наклони в другата посока. Вече най-голямото по-настоящен световно богатство няма да бъде в глобалния запад, към който България васално принадлежи. И така, кое е глобалното престъпление, което стои в основата на това най-голямо глобално световно богатство?
Как става? Какъв е процесът, чрез който Западна Европа, Западна европейска цивилизация става глобален хегемон и собственник на богатството? Този процес се казва колонизация. Западна европа завладява света чрез процеса на колонизацията. Това е едно работно заглавие, може би има нужда от преосмислене, но върши работа. Важно е да кажем, че по-настояща всички бивши колониални империи, без изключение - Англия, Франция, Испания, Португалия, Германия, Холандия, Белгия - всички, без изключение - Италия, всички единодушно отричат колониализма, признават го за историческо престъпление, но не връщат награбеното, не връщат парите. Т.е. бившите колониални империи са поставили другите държави, останалият свят в неравностойно положение. Те самите са с първи милион в ръка, а ние, останалите, сме минус първия милион в ръка. Тук е много важно, че първия милион не е паднал от небето. Значи, възможно е, едни човек живее в селото или в града и както си копае нивата, удря с кирката в нещо твърдо, нали,
оказва се голяма делва, пълна с жълтици. Ето ти го първи милион. Но този първи милион паднал от небето. Не е ограбен от съседите, от другите, а ето така се е появило. В случая с Бившите колониални империи, техният първи милион не е паднал от небето. Те не са копали и намерили делвата с жълтици. Те са ги взели от мен. Аз съм на минус. Не съм на нулата, ако те бяха с първи милион от някъде взет. Аз съм на нулата и нямаше да е справедливо, защото той не е изработил тези жълтици. Те не му се полагат. Те не са на дядо му жълтиците. Те са от римско време останали случайно и ударил джакпота. Не е справедливо в никакъв случай. Би било справедливо, той като намеря тези пари, като каза не съм ги заслужил, да ги раздаде по-равно на всички в селото и всеки да получи по няколко жълтици. Но разбира се, това не се прави. В нашия случай обаче е точно обратното. Не само, че не ги е раздал, не само, че не стои само с един милион паднали от някъде, а той ги е взел от цялото село. От всеки е взел тези жълтици и е направил първия си милион и сега казва: ама то ми беше престъпление. Но не ги връща. Това малко прилича на както сега децата на номенклатурата са най-големите демократи.
Какво лошо нещо е номенклатурата, комунизма, но не връща награбеното. Напротив, ползва се от него в неравностойно положение спрямо нас. Т.е. имаме двойна несправедливост, защото това богатство е от колониалните империи и смукано от подвластните им колонии. Колониите са на минус. Те са ограбени. От там е дошло богатството. Ние не правим системно научно изследване на този процес, но така и синтетично ще обърнем внимание на няколко характеристики на процеса на колонизация. Първата много интересна характеристика е, че държавите, които извършват тази колонизация, това глобална престъпление, са до една християнски. Единственото изключение, което потвърждава правилото е Япония. Япония обаче не е истинско изключение, това напълно потвърждава правилото, защото тя няма колониална империя. Никога не е имала. Това е военно-временно положение. Тя за няколко години владее тези държави, но това положение не завършва с мир. Това е много важно. Ние нямаме положение, при което държавата се намира в мир. Тя води война. Вярно, тази война се проточва няколко години, от 30-та до 45-та, да кажем десетина години. Но във всеки момент на тази война това е военно-временна империя. Не е трайна. В този смисъл тя е неуспешна колонизация.
Япония се опитва да подражава на евроатлантическата цивилизация, да стане и тя една от империите. И ако случайно бяха спечелили войната, щеше да успее. Но те губят войната. Затова не е изключение. Япония нямаме колониална империя, реална, която да се осъществила. А само опит. Дългогодишен, но опит. Втората характеристика. Така че първата характеристика остава. Всички колониални държави, които извършват това глобално престъпление са християнски. Втората характеристика е, че тази колонизация се съчетава с християнско мисионерство. Във всички случаи. И испанците мисионерстват в Мексико и в Перу, и португалците в Бразилия, и англичаните, и французите на всякъде мисионери. Християнски мисионери. Покръстват. Третата характеристика е, че те са големи откриватели. Географски откриватели. Дотолкова сме свикнали с това понятие епохата на великите географски открития. Но, ако погледнем кой извършва тези открития и един вид кой поръчва музиката, ще видим, че това са конкистадорите, завоевателите. Колумб не открива Америка, ето така, просто, за да видим какво има там, а за да завладее в името на испанската корона. Новите територии, които там са завладяват, той Куба завладява и някои други такива, но така или иначе те са завладяни за испанската корона. По същия начин, Кортес открива Мексико Сити.
Ама какво открива? Той ги завладява, избива ги. После Писаро и Алмагро откриват Перу. Надолу Чили всъщност ги завладяват. Тоест тези открития, великите географски открития всъщност са велико колонизиране на нови територии. Също важи, разбира се и за французи и англичани, когато те правят експлорацията, изследването на Африка. Търсят изворите на Нил и други неща, но всъщност постъпките на тези уж изследователи или реални изследователи или дори мисионери, какъвто е Дейвид Ливингстън, По стъпките на тези изследователи и мисионери върви британската колониална империя или белгийската колониална или френската. Тези тъй наречени изследователи са финансирани от съответните държави, които завладяват съответните новоизследвани територии, както бяха и конквистадорите в Америка. Четърта много интересна характеристика на колонизацията е, че водещите държави, които създават колониални империи, са демокрации. Британия, Франция, Холандия, Белгия, Щатите са демокрации. В по-ранния период Испания и Португалия бяха монархия, в истинския смисъл на думата, така да се каже, истинска монархия, овластен е монархът, макар и не докрай. Те не са самодържици. Испанският крал не е самодържец, в никакъв случай. Там имаме кортесите и така нататък. Подобно и в Британия, в Англия. Английският крал или съответно кралица има от край време парламент. И този парламент все повече става властващ и вече след така наречената Славна революция, вече съвсем краля губи властта.
И остава само като декорация. Дефакто имаме демократично управление. Парламентарно. И най-мощните империи в класическия период на колонизма 19 век, най-мощните империи са именно демократични. С конституции, с всичко. Франция дори е република. И това не им пречи, разбира се, да са антидемократични в момента в който прекрачат с една стъпка своята собствена граница. Още една характеристика е, че тази колониална хиперекспанзия на Европа през модерните времена става през Северния Атлантически океан. Това е Северно-Атлантически колективен запад. Колективният Запад, когато завладява света, още от времето на Колумб, го прави през Северния Атлантик. И когато ние говорим, това е важно, защото когато ние говорим сега за НАТО, Северно-Атлантическия съюз, той е пряко следствие от тази предистория. предистория или история, че метастазите на Европа, колониалното разрастване на европейската власт, става именно през Северния Атлантик. И тази Северо-Атлантическа цивилизация е географски много ясно определена. Южната граница е Гибралтарския пролив и границата на Съединените щати. От там на долу вече не е запад. Не е евроатлантическата цивилизация, а е нещо друго. В един случай е Африка, Марокко и прочее, в другия случай е Латинска Америка, което е нещо друго. А евроатлантическата цивилизация е ясно географски определена.
Как става на практика колониалното завладяване на света? То става по три начина, може да кажем в три степени, в три направления. И това е много важно. Първото направление е физическото завладяване на света на съответните територии, съответните страни. със сила, с въоръжена сила, с превъзхожаща въоръжена сила се завладяват тези територии. Второто е икономическа експлуатация. Вземат му богатствата, къде човешки, къде природни. И третата страна на колонизацията е това, което се нарича на етикета цивилизоване на тези територии. А именно, налага му се език, култура, мислене, наратив. Иначе казано, вземат му ума на това население на този народ. Това са трите аспекта на колониалното завладяване на света. Нека да направим една пауза, малко да си поемам въздух с едно духовно пеене, след което ще продължим с тази не много духовна тема. [Музикална пауза] [Музикална пауза] [Музикална пауза]
[Музикална пауза] [Музикална пауза] [Музикална пауза] [Музикална пауза] [Музикална пауза] [Музикална пауза] [Музикална пауза] [Музикална пауза] [Музикална пауза] [Музикална пауза] [Музикална пауза] [Музикална пауза] [Музикална пауза] [Музикална пауза] [Музикална пауза]
[Музикална пауза] [Музикална пауза] [Музикална пауза] [Музикална пауза] [Музикална пауза] [Музикална пауза] [Музикална пауза] [Музикална пауза] [Музикална пауза] [Музикална пауза] [Музикална пауза] [Музикална пауза] [Музикална пауза] [Музикална пауза] [Музикална пауза]
[Музикална пауза] Говорим за глобално историческо престъпление което е колонизацията. Важното е, че това престъпление се извършва не от отделен човек. Това не е престъпление на страста, някой се е досал, убил другия или пожелал да вземе нещо, убил го за да му го вземе. Не! Това престъпление е извършено от държава. А държавата е организация. То е най-сложна организация. Така че това е организирано престъпление. Държавата се явява в ролята на организирана престъпна група. Колониалната държава. Колониалната държава е своего рода организирана престъпна група. Каква е разликата между нея и мафията, която също е организирана престъпна група? Много голяма разлика. Защото мафията е извън закона на собствената си държава, докато колониалната държава един вид спазва своя закон и го разпростира върху други територии. Сам дали го спазва по отношение на туземното население, естествено, че не го спазва.
Та в рамките на своя закон, който въжи за всички нейни поданици, включително и демократичния закон, държавата осъществява своята престъпна дейност. Впрочем, мотото на романа "Кръсника" на Марио Пузо е именно фразата на Бълзак, че за всяко голямо богат състои едно голямо престъпление. Но, Дон Корлеоне, каква е неговата цел? Той не иска синовете му да бъдат престъпници и внуците му. Той иска те да бъдат уважавани граждани, да станат сенатори и така нататък. и при държавата няма такъв стремеж. Тя легализира понякога бизнеса си, колониалния си бизнес, но под натиск, която няма къде да мърда. Докато Дон Корлеоне иска да бъде почтен, иска синовете и внуците да не са престъпници, да ни убиват, да имат доходен бизнес. И благодаря на първия милион, който той с кръв и с предложение, на което никой не може да откаже, той е предобил началния капитал. И този капитал в един момент от, да кажем, рекът преминава към хотелиерство и другите такива. Вече един вид изпира бизнеса си. Това ме е целта. Докато тук не е това целта. Държиш докато можеш. Е, когато те принудят, пускаш. Така че колониалните империи са се разпаднали под натиск, а не по собствено желание. И това е съвсем очевидно. Ние виждаме, че Гибралтар - класическа британска колония и до денешен продължава да съществува. Въпреки, че съвсем очевидно, като погледнем, че е географски на карта, да виждаме, че това трябва да принадлежи на Испания. Това е част от Испания. Завладяна със сила, разбира се, от англичаните на времето.
И държана пак, по някакъв начин, се заплаха от сила. Спомняме си фолклендската криза. Подобен казус са фолклендските острови. Те са също една колония британска, близо до Аржентина. Ярък пример в това отношение, да кажем, беше Хонконг. Каква разкъсва между Хонконг и Гибралтар? Едното и другото - британска колония. И никакви съмнения няма, че ако британците бяха направили референдум в Хонконг и искате ли да се присъедините към Китай или да останете към Великобритания, Щяха да спечелят референдума. Но бяха под натиск. Китай не е Испания. И не е и Аржентина. И тъй като Китай ставаше все по-могъщ, а Британия се по-малко могъща, в един момент тя разбраха, че тежестта на огромния китайски дракон не може да бъде вече удържена и доброволно насилно върнаха Хонконг с някакви договори и така нататък. Същото нещо стана и с Португалия, която владееше Макао. Значи, Хонконг се върна в 1997 година, Макао в 1997 година. Впрочем, много интересно, защо не върнаха Хонконг, да кажем, 87 или 83-та? Мао, ще кажем, че по идеологически причини. Макар че тогава можеха да го върнат. Но, не го върнаха. Но, Мао умря. Тогава дойде Дън Сяопин. Въведе своята нова икономическа политика. Китай започна да развива капиталистически отношения. В тези специални икономически зони и прочие. И Великобритания може да каже: "Ето имаме един режим, който върви към капитализъм. Това е тяхна територия. Техни хора. То се вижда, че това са китайци в Хонконг.
Да им ги върнем. Да си живеят там. В рамките на империя, както са живели хиляди години. Тези територии са били част от тази държава. Но, не го направиха. Направиха го в 1997 година. Португалия в 1999 година. Защото Китай стана много по-силен. Отколкото беше в 1985 година. С всяка година, с 5, 10, 15 процента растеше икономиката на Китай. И силата просто в един момент натежа и клекнаха. Великобритания клекна и Макал. И Португалия за Макао. И сега виждаме в Хонконг имаше протести. И какво стана с тези протести? Виждаме, че нищо не става. Появява се една статия в Таймс. BBC говорят 3 минути по въпроса и млъкват. Защото силата не е в тях. Защото силата е в китайската държава. Т.е. колониалните империи не се стремят към легализиране на бизнеса, както Дон Корлеоне. Те не искат да изперат колониалното минало. А са принудени да го направят. Времената се променят. И разбира се, не че в Британия или в Франция не е имало съвестни люди, които са говорили против колониализма. Имало е. Но те са... Говорят си. Реалността е друга. Защо не говорят против Гибралтар или против Фолклендските острови?
Защото... Испания дори бяха по едно време в Европейския съюз, Великобритания и Испания. И един вид: всичко им е еднакво. Абсолютно всичко им е еднакво. И идеологията, и икономическата система, и общността, в която съвместно участват. Защо трябваше да има граница и Гибралтар да бъде отделно. Той като население Гибралтар е много по-малко от колкото, да кажем, китайската общност в Лос-Анджелес. Защо на тях не им дадат такива права граница, там Чайнатаун, да бъде ограничен или в Сан-Франсиско, нали? Или и арабските квартали в Париж, да си станат някакви анклави. Не! Гибралтар е анклав на Великобритания, защото все още баланса на силите не позволява на Испания да натисне. Ако балансът беше друг, Гибралтар ще бъде върнат с някакъв договор и да се приключи. Джефри Сакс казва и доказва, разбира се, че най-демократични страни в света, Великобритания и Съедините Щати, са глобално най-агресивните и най-насилствените през 1920 век и до ден днеша. Великобритания през 19 век, а Щатите в наше време, след Втората световна война, са номер едно агресор в света. Великобритания до Втората световна война е агресор номер едно в света. Но, това са най-демократичните режими в света.
Формално. Едни от най-демократични, са да кажем Швейцария, да сметнем и тя в този брой, на малкото демократии в 19 век. Са много малко демократии. Но, те са именно най-агресивните. Белгия е един такъв пример, разбира се, за него след малко ще стане го. При това най-ужасните престъпления на колониалните държави стават след като са провъзгласени по най-тържествен начин правата на човека. В Американската конституция са залегнени правата на човека желязно. В френската декларация за правата на човека след френската революция, когато те гласуват декларацията за правата на човека, след това се създава голямата френска колониална империя. Американската конституция съществува, разбира се, и е напълно в сила в Съединените Щати, както и да се прилага, но в лагера Гуантанамо не се прилага. Това е създаден във 21 век. Не е някакво заварено положение, да кажем от преди гражданската война и нещо подобно. Не. Създаден е във 21 век, при абсолютно действаща Американска конституция, нищо не е отменено, но не важи. Там се правят изтезания и така нататък. Нямат право на честни съд, без съд, без присъда да стоят там. Това е нещо пред очите на всички, на целия свят. И разбира се, има протести, има обещания, че ще се приключи, но Това е патент на 21 век за страни с провъзгласени права на човека. Те се спазват за мене и тебе, но за него не се спазват. При редица случаи, физическото завладяване, колониалното завладяване на дадени територия, на дадени страни, земи, води до унищожаването на местното население.
Кажи го, геноцид. Както е да кажем в Щатите, в Канада, в Австралия. В Щатите, местното население, така наречените индианци, са около 1% от населението в момента. В Австралия са 3% аборигените. В Канада 5%. В Аржентина са 3-4%, в Чили са 13-14%, в Нова Зеландия - 16%, но така е иначе, виждаме, че това е де-факто геноцид. Къде е пълен, къде е частичен. Това е унищожаване на дадена местна цивилизация, дадени народи. И сега, и то не сега, още времето на Фенимор Купър и така нататък, има хора, които са против това нещо, протестират, но факта е налице. Имаше филми много бройни, против геноцида на индианците или от не е днешен, има такива дружества, протестират, в ония дни имаше там на времето някаква акция на индианците и какво от това? Те са един процент. И толкова сте, по никакъв начин, не могат да въздействат върху събитията и никой няма намерение да им връща нищо. Нека да направим една пауза, духовна, музикална, след което ще продължим. [Музикална пауза] [Музикална пауза] [Музикална пауза] [Музикална пауза] [Музикална пауза] [Музикална пауза]
[Музикална пауза] [Музикална пауза] [Музикална пауза] [Музикална пауза] [Музикална пауза] [Музикална пауза] [Музикална пауза] [Музикална пауза] Нека сега да се върнем към заглавието на днешната беседа от едноимената книга на Джозеф Конрад "Сърцето на мрака". И е един шедевър на англоязичната литература и на английския език. Джозеф Конрад е поляк, но е първомайстор на английския език. невероятна проза. И в тази книга той до голяма степен на личния си опит споделя, която е бил на служба на една белгийска компания в Конго. Плавал е по река Конго и тази новела или кратък роман на Конрад разкрива колониалната действителност в белгийско Конго по негово време в края на 19 век. Защо ние го използваме като образ "Сърцето на мрака"?
Защото Белгия и по-специално Брюксел е формалната столица на Запада. Това е столицата на Европейския съюз и столицата на НАТО. НАТО е разбира се военната структура. Европейския съюз е половината от Запада, половината са Съединените щати. Но, макар че реалният център на властта е в Вашингтон и на Европа и на НАТО, формалният център на Европа - старата колониална сръхсила и формалния център на НАТО, сегашната военна сила на колективния Запад, формалните центрове са в едно място в Брюксел. Това, разбира се, не може да е случайно. и понеже става дума за Брюксел, столицата на Белгия, ето затова този роман на Джозеф Конрад, тази новела е емблематична. Напоследък беше повдигната въпроса за нечуваните жестокости, извършени в Конго от белгийците през XIX век. Събаряха статуите на Крал Леополд II и така нататък. Жертвите на експлуатацията на Белгийско Конго от страна Белгия се изчисляват между 1 милион и 15 милиона, зависи как ще ги изчисляваш. Сега има голяма акция за махане на паметници, преименуване на улици, на площади, на какво ли не. Леополд II, който е въпросният крал на Белгия по време на експлуатацията на Белгийско Конго, която е страшна, страховита. Това е нещо ужасно, има снимки на деца, на момчета с отрязани ръце, отрязани крака. Защо? Защото не се изпълняват нормата.
Ти трябва да доставиш колко си каучук, имаш дневна норма. И за назидание, защото не им се работи, други по им се работи от страх, защото ги бият и така нататък, но този, който не се изпълнява нормата за назидание, другите му режат ръката или крака. И тези ужасяващи, разбира се имало убийства и много други, но тези ужасяващи отношения стават именно по времето на въпросния Леополд II, като Конго му е било лично владение. Това лично владение му го признава колективния запад на Берлинската конференция от 1884-1885 година. Бисмарк свиква тази конференция за да се регулират нещата в Африка и на тази Берлинска конференция се отдава на Леополд II, правото да стопанисва Белгийско Конго. Той създава една международна африканска асоциация с благотворителни цели: да изследват, да проучват, да цивилизоват. И наема Хенри Мортън Стенли, който е бил по то време доста нашумял като журналист, като изследовател, наема това голямо име, плаща и поръчва музиката да цивилизова Конго, да изследва, да цивилизова Конго. И Стенли точно това и прави. Фактически Стенли подготвя колониалното обсебване на Конго от страна на Белгия, от страна на Леополд II. Той, когато му се дава тази територия на Леополд II, той създава така личната "Свободна държава Конго". Много интересно, че държавата се казва "свободна държава" или "независима държава Конго". Много интересно. Свободна и независима, защото и ние честваме своята независеност и прочие, но е много важно как става това нещо и какво означава тази международна асоциация за изследването и цивилизоването на Централна Африка. Това е асоциацията, която е фасадата. Зад нея стои Леополд с неговата алчност и с неговите отсечени ръци, крака и прочие. Като всичко това става в името на благотворителни цели.
И какво става в книгата на Джозеф Конрад? Разказвачът, който разказва историята, търси един служител на белгийската компания, някой си Кърц. Името е немцко Курц, но на английски се произнася Кърц. Да този Кърц доставял повече слонова кост, колкото всички останали агенти взети заедно. Как? Ами той бил много харизматична фигура, страхотен човек и създал нещо като култ към себе си. Сред местното население провъзгласил се за техен бог и по този начин те работят за него и донасат слонова кост, колкото всички останали агенти на компанията взети заедно. Износът на слонова кост е бил главното перо в Белгийско Конго в началния период на експлуатация, в по-късния период на експлуатация вече каучука. Когато се развиват в автомобилната индустрия и трябва каучук, тогава вече започват на каучука да наблягат. В началото е било слоновата кост. Този Кърц е човек с големи перспективи. Той бил, казва автора, бил преди всичко музикант в Белгия. Бил така оратор, харизматичен, всички се влюбвали в него от пръв поглед. Когато Разказвачът на историята стига до въпросния Кърц, вижда разбира се, е една доста друга действителност, доста отвратителна действителност.
Но и ние от самия факт, че той се провъзгласява за техен Бог, виждаме тук същността на целият проблем. Това е човекобожието. Човекобожието на западната цивилизация. човекът е станал Бог. Човекът е в центъра на Вселената. Бог се върти около него. И за да стане, как става Бог въпросния Кърц сред африканските чернокожи? Много просто. Той използва технологичното преимущество на западната цивилизация, огнестрелно оръжие и други неща, което за наивния африканец е нещо божествено. И вече Кърц със своите дарби, характер и прочие, успява да трансформира това възхищение страхопочитание в култ. Представяйки се за Бог, когато са пристъпвали към него, е имало церемониал, пълзели са и т.н. Те не сами са го правили.
Той се обожествява. Той е човекобожие. От него излиза идеята, че той е Бог и разбира се е подкрепена с наивността на местните, с тяхната доверчивост. Защо сега този номер не минава? Защото вече никой не вярва. Но тогава са вярвали. Сега, ако отидеш на американеца в Афганистан и кажеш: "Аз съм Бог, тук, понеже имам самолети", ще извадят калашника и ще го застрелят. Но тогава не е било така. Хората са били наивни. Това е първото им съприкосновение с тази цивилизация и те приемат на доверие. Този им казва: "Аз съм Бог, защото стрелям и убивам от разстояние", те се склонят да му вярват. Тоест виждаме, че в основата на, символично разбира се, те са много сложни нещата, но в символичен план, в основата на тази цивилизация, колониална, стои и защото западна, стои човекобожието. Това е духовната основа. Голямата съблазън на човека да бъде Бог. Дали спрямо природата, дали спрямо диваците, но да бъде Бог. И тук е много показателно за нас, защо наблягаме точно на Белгия в случая, защото България, модерна България, следосвобожденската България, какво прави? Тя започва да подражава на Белгия. Първо, че конституцията, до голяма степен е Белгийската конституция, нашата Търновската конституция, по модела на Белгийската, която се смята за тогава напреднала.
Да, сигурен много напреднала. Много. Точно по това време режат ръце, крака в Конго. Същите тези бългийци ста същата тази конституция. В Османската империя такова чудо не е имало. Далеч, далеч не е имало. След Махмуд II, Османската империя е несравнимо, несравнимо по човечна, отколкото Белгия е с неята конституция в Конго. Нашия герб е, кажи го, белгийския герб. Девиза "Съединението прави силата" е девиза на белгийския герб. Самия Леополд II, този злодей международен, който в момента всякъде се отричат от него, преименуват всичко. Столицата на Конго, Киншаса, преди това се казва Леополдвил. Най-големият престъпник в това отношение е бил отец-основател на града. Впрочем, Киншаса в момент е два-три пъти по-голям от колкото цяла България, като град има преди това. Не говорим за Конго, като държава, която е стотина милиона, колко пъти по-голям от България. Не говорим, колко пъти по-голям от Белгия по територия, па и по население. Но тогава са ги побърквали европейските цивилизатори. А самия Леополд II е първи братовчет на нашия Фердинанд.
Те са синове на две сестри. Две дъщери на френския крал Луи Филип, краля Буржуа. Така че паралелите са много важни за нас. Едно, че сега сме в Европейския съюз, чиято столица е Брюксел. Второ, че сме членове на НАТО, чиято столица е Брюксел. Съединението прави силата е копирано от Белгийския герб. Конституцията, Търновската е тяхната и ред други паралели и митологеми. А Леополд II, този престъпник срещу човечеството, между другото понятието "престъпление срещу човечеството", засилва своето присъствие именно във връзка с зверстата, които извършват Белгийците в Конго. Той, много интересно, какво е неговото прозвище, защото много кралят имат свои прозвища, и неговото прозвище е Кралят Строител. Той бил строителя. Паркове е строил. Дворци, музеи направил много хубави. Гари. Голям строител. И върха на всичкото - катедралата. Катедралата, която има невероятното название "Сакре Кьор".
Ходил е в Париж, там на Монмартър е прочутата базилика "Сакре Кьор", което на френски означава "Свещеното сърце". Тя е посветена парижката на свещеното сърце на Иисус Христос. Е, Леополд II, като ходил в Париж, много му харесала парижката базилика "Сакре Кьор". И той започва в края на живота си строителството на огромна базилика, която по онова време е била четвъртата по големина. Наблягам отново - християнска църква, докато секат ръце и крака в Конго, за да може негърчето да изпълнява нормата с каучука или с слоновата кост. По това време, Леополд II полага основите на великата катедрала на свещеното сърце на Иисус Христос. Тя е висока 164 метра, т.е. дълга 164 метра, висока 89 метра. Можем да си представим какви размери. Купола е 33 метра в диаметър, по-голям отколкото на Света София Цариградска. Това нещо го прави човека, който е личен собственик на Белгийско Конго, на свободната държава Конго, на независимата държава Конго. В този смисъл е много иронично, че ние гледаме на Белгия, изобщо на тази цивилизация, като на нещо добро само по себе си, човечно и т.н. Катото Джозеф Конрад, който го е видял с очите си всичко това нещо, когато той сравнява двата образа на Кърц, един е в Белгия, където той е най-прекрасният човек, която всички познават. Всички са възхитени от него. И в Конго, където показва своите бесове и умира по един изключително жалък и грозен начин с вика: "Ужас! Ужас!" Това са последните думи на Кърт. Ужас!
И самия Марло, разказвача на историята в новелата, когато я разказва, се подразбира, че той прави един паралел между Великата река Конго, а пък те в момента, когато той разказва тази история, разказвача Марло, те се намират в река Темза. И има един паралел между Темза и Конго и когато книгата завършва, последните думи са именно за сърцето на мрака и те са казани двусмислено, нарочно. Джозеф Конрад нарочно прави този паралел между двете реки и както Конго, Великата река, по която той е тръгал нагоре по течението и стигнал до сърцето на мрака, в лицето на Кърц, по същия начин и Великата река Темза, на която те стоят и тя води към сърцето на мрака и вид, подсказвайки, че Лондон е такова седалище на злото. Затова тази новела на Конрад, която е писана и когато е публикувана, тя не е направила кой знае какво впечатление, но вече в 20 век започва да набира скорост и е един от ключовете текстове на 20 век в англоязичната литература. Много филми са правени, включително Апокалипсис сега, прочутият филм на Френсис Форд Копола, там ставаше дума за войната в Виетнам с Марлон Брандо и така нататък, но много важно и Копола е тук много прав, че става дума за едно и също. Това, че прехвърля действията в Индокитай, а не в Централна Африка, процес е един и същ. Каквото тук, такова и там, каквото в 19 век, такова и в 20 век. Там са белгийците, тук са американците, но така или иначе става дума за едно и също сърце на мрак. Ние ще продължим темата за колониализма, за колониалните империи в следващата беседа, която ще се казва Три вида колониализм.