Патриотизъм и самоизмама

Започва Светоглед. Предаването за православен поглед към историята, културата и съвременността с богослова Георги Тодоров. Здравейте! Темата на днешната беседа е Патриотизъм и самоизмама. Ще говорим за патриотизма, това чувство на любов към родината, към страната, в случая към България, към българството, към българския народ. И ще се опитаме да видим как се проявява този патриотизъм. Няма да правим различия между патриотизъм, национализъм, родолюбие. Гледаме ги като един общ комплекс от добри чувства, обич към всичко българско и родно. Но как се проявява тази любов към родината е важното, защото те може да се прави по много начини. Ние възхваляваме красотата на родината, нейната природа, нейните хора и прочие. Но като че ли най-много се проявява патриотизма в отношението към историята. Защо е така? Защо ние не сме такива патриоти по отношение на българската индустрия? Една от причините е, че каквото и да говорим, никога не можем да излъжим. Нашата металургия е така каквато е, леката промишленост, риболова, селското стопанство и прочие. И в общи линии няма место за някакво надлъгване. Нещата са обективни и видени за всеки.

Същото важи и да кажем за географията. Ние казваме, че България е красива и тя наистина е красива. Но аз не знам някоя страна да не е красива. Божието творение е красиво по различен начин. По различен начин е красива Канада, по друг начин е красива Саудитска Арабия, по съвсем друг начин е Индонезия. И България също по своя начин е красива. Но и там трудно можеш да наддаваш и да лъжиш с красотата. Да, тя е такава каквато е, видим от всички. И до там стигаме. Голямото лъгане пада в сферата на историята. И поначало патриотизм е някак си свързан с историята. Органически свързан с историята. Точно това ще разгледаме днес. Защо е така? Естествено, че ние като се опитваме да възхваляваме всичко българско, както казва Вазов в своето емблематично стихотворение,

Аз съм българ, че свободно, в край свободен, аз живея, всичко българско и родно, любе тача и милея. Тук ключовата думичка е всичко. Всичко българско и родно. Значи наше лошо няма. Не, че българина не е самокритична, той е много самокритична и това е един от парадоксите, да съчетаваме самокритичност и дори национален нехилизъм с мегаломания. Това е редовно същана комбинация. Комплекс за малоценност, ръка за ръка, с мегаломания. И то мегаломания най-вече е историческа. Ние не можем да имаме географска мегаломания, защото сме малки. Каквото и да се смятаме, каквото и да правим. И дори така е начината Велика България, каквато и да е тя, на Три морета, пак е малка. Не можем да се сравняваме с тази страна като Конго, огромна, или като Австралия, цял континент.

Ние сме една от малките страни в света. Не от най-малките, но все пак от малките. И там спираме да сме патриоти, колкото толкова. В историята обаче не е така. Там можеш да послъгваш. И се прави това масово. Не само, че ние го правим, всички го правят. Но и в случая говорим за нас. И за смисъла на това лъгане и това самоизмамване. ние се опитваме да представим България в нейната история като по-добра, отколкото е в действителност. И което е другата страна на медала, се опитваме да представим другите, главно съседите ни, изобщо тези, с които имаме вземане-даване, като по-лоши, отколкото са в действителност. Винаги тези, които са ни близки и имаме преки взаимоотношения с тях, ние винаги ги деградираме в нашия дискурс. А себе си се опитваме да напомпаме, да се представим по-добре, отколкото в действителност. За целта, и за самото, и за другото, трябва да се мами, трябва да се лъже. Трябва да се фалшифицира, да се подправя истината.

Пак да кажем, най-много се преправя историята. Най-много се лъже, когато говорим за патриотизъм. Той се проявява най-вече в историческо самоизмамване. Как става това нещо? Чрез предомишлен подбор на фактите. Като един щраус, който обаче туси показва главата, това я завира в пяска. Когато ние побеждаваме и сме в добро състояние, той започва да гледна историята. Когато сме зле, си заравя главата. Това е типичният патриот. Това е типичният запалянко за своята страна. чрез преувеличаване имаме, да кажем, дадена победа наша. Тя е от среден мащаб, да кажем, регионален. ние я напомпаме, че е световна победа, общо европейска и така нататък. и имаме и случаи с лъжа и измама под формата на недостоверно фантазиране. въобразяваме някакви неща, някакви хипотези, те са предположения, но ние ги повтаряме, повтаряме докато станат прилични на истината и вече от един момент нататък стъпваме тях са едно, че са истина.

Преди да разгледаме конкретни примери и да видим какво да правим с тях, нека да кажем какво е основното качество на родината. Това, че тя е по-голяма от другите ли, че е по-богата от другите ли, ами не е по-голяма, не е по-богата, не е по-силна, не е по-талъклива. Главното и качество е, че е МОЕ. Тоест, тук имаме един скрит механизъм на егоцентризъм, на егоизъм, но грубия егоизъм, да кажеш аз, аз, не е добре и затова казваш българ, българ. Скриваш се зад мнимата си любов към страната, към народа, към родината, всъщност пак е от самолюбие. И така наречената национална гордост обикновено не е нищо друго, освен гордост. Първоначалния грех е един от първите грехове. Впрочем, първия грех, може би, преди гордостта е самоизмамата. Лъжата към себе си. Сатаната първо е излъгал себе си, защото не е имало кой друг да излъже. След това вече е излъгал и другите ангели, с които е паднал, но първоначално е излъгал себе си. Гордостта и самоизмамата са първите грехове в историята на вселената изобщо. И те се преповтарят и до сега. Ние мамим себе си, защото сме горди. Защото искаме нашата гордост, преоблечена, да я представим във вид удобен, като национална гордост.

Аз не за себе си, но за народа. Главната опасност за родолюбието, това е теста. Доколко родолюбието е токсично и доколко е истинско, това е тоя продължение на егоизма. На самолюбието. Дали е преоблечено самолюбие. Родината обаче, България в случая, видейки нещо земно и нещо човешко, тя е наред с всичко друго и греховна. Тя е част от греховния свят, ни повече, ни по-малко от другите. Греховна е. Това е същността. Първото качество на България, най-важното качество, е, че тя е греховна. това важи за всеки от нас. Първото нещо, което ние трябва да кажем за себе си, че сме грешни.

Това е голямото определение. Оттам нататък започват всички останали. И начинът за бораване с греха, как можем да боравим ние с греха, има различни начини. Да го крием, да се крием от него, значи да го знаем, но да не го показваме. Това е единият начин. Други начин е да го крием от себе си, да се самоизмамваме. Щраусовата политика. Третият начин е да го преобличаме като добродетел. Това е много често срещано. Четвъртият начин, единствения правилен начин, е да го покайваме.

Да го изповядваме. Да се разграничаваме от него, чрез покаянието. И това важи както за отделният човек, така и за нацията, за народа. Когато един народ извърши грях, не бива да го скрива, не бива да го скрива от себе си, не бива да го преоблича като добродетел, нищо не му помага от това. А трябва да го изповядаме, да кажем, греховни бяхме. Не бяхме чисти. Не бяхме Христови. Не бяхме в истината. Бяхме в лъжата.

Ама победили сме в лъжата толкова по-зле? Ама обогатили сме се в лъжата толкова по-зле? Пак трябва да се покайваме. така че истинският патриот, този който наистина обича родината си, трябва да е в покайно настроение. спрямо себе си, разбира се, това е най-важното, но ние говорим в случая за отъждествяването със една общност и отношението към тази общност. То трябва да бъде покайно. Не само покаянето има две страни. От една страна изповядваш и осъзнаваш греха, от друга страна се променяш, така че вече да не грешиш повече. този грех да не го повтаряш.

Това важи и за покайното състояние на нацията, на народа. Да си вижда греха и да не го повтаря. Да се променя така, че да не го повтаря. Другият вариант е да варосваме греховете. и в най-лошия случай да ги обявяваме за добродетели, за героически страници от нашата история. Това е най-лошата практика, но ние я прилагаме всеки ден, за съжаление. Много и много греховни страници от българската история са варосани гробници, пълни с нечистоти, обаче отвънка белички,

защото народът иска да излъжа себе си, да излъжа Господа, да излъжа всички, да излъжа историята и от своите грехове да направи кумири, да направи идеали, да направи герой. Това е пагубна политика, нищо добро не може да произлезе от нея. Самюъл Джонсън има една знаменита сентенция патриотизмът е последното убежище на негодника. Той е мал предвид фалшивия патриотизъм там на английските политици в 18 век, в неговото време,

но е улучил нещо много вярно. Тази сентенция е валидна много по-широко, отколкото английската политика в 1775 година, да кажем, когато е изречена тази сентенция. Защо? Защото е много лесно да гаделичкаш хората по техния егоизъм. Но не чрез глупаво такова директно хвалене ти си велик, ти си велик, ти си страхотен, нали?

Това се прави, разбира се, и минава, но е грубо. Много по-елегантно е да кажеш, ние, българите, или ние, тогава, англичаните, или ние, германците, и няма значение. Тогава егоизма става половидим, да не кажа невидим. Ние се самоизлагваме, че сме за общото. Ама това е за общото его.

събираме егоизмите си общо. От това те не стават по-малко егоистични. Не стават альтруистични. Не. Дори когато загинеш за каузата, ти загиваш, за да бъдеш герой на тая кауза.

Това е едно изтънчено самоизмамване, което у Достоевски го намираме така осмислено, но в обичайните исторически практики стои доста грубичко. Но е така. И този

фалшив патриотизъм, този всъщност сублимиран егоизъм или егоцентризъм, издигнат на по-високо равнище, където става почти невидим за слепите, за те,

които не искат да го виждат, този егоизъм е същност и вътък на токсичния патриотизъм. Сърцевината на токсичния патриотизъм е егоизма,

егоцентризма. Как да различаваме истинското родолюбие от фалшивото? Първо да кажем, че ние не говорим за шовинизма. Шовинизма е една карикатура, една екзалтирана форма, която лесно

се разпознава. Да, разбира се, имало е такива шовинисти, в ние ги имало и ще ги има. Това са едни крайни, екстатични патриоти. Ние не говорим за тях. Ние говорим за един

патриотизъм, който е част от образователната система, част от националния литературен канон, част от паметниковата система, част от общественото, общественен консенсус. И там имаме два вида патриотизъм. Истински

и фалшив. Да, Сангел Джонсон говори за фалшивия в случая. Че той е едно убежище на негодника, така, защото той спекулира гаделичка общественият

егоизъм и угоява и използва неговата енергия. В случая за политически цели, може да бъде и за всякакви други. Примерно, големите патриоти, макар и в кавички,

разбира се, много кавички, да кажем Хитлер, най-големия патриот на Германия. Човекът, който най-много ценеше Германия. Смяташе, че Германия е над всичко и че трябва да бъде над всичко и над всички. Кога се появява?

Когато Германия е най-унизена, нейното его е смачкано и Хитлер, ако Германия беше една добре развита, така, преуспяваща страна, нямаше да има никакви последователи, всякак да го гледат като една

маргинална фигура. Но когато Германия е унизена и смачкана, когато инфлацията е в трилиони, тогава вече обществото е готово да поеме такъв тип шовинизъм, такъв тип краен национализъм.

по същия начин Милошевич, ако беше почнал да ги говори тези работи преди разпада на Югославия, щеше да прозвучи като някакъв такъв уравновесен човек. Но, когато почна да се разпада Югославия

и сърбите, които смятаха, че владеята на мини-империя изведнъж започнаха да се свиват до Белградския Санджак, тогава шовинизма и екзалтирания патриотизъм на Югославия минаваше

и обхвана големи части от сръбския народ. Сега, там, че имаше много други фактори замесени, това е едно на ръка. Говорим за само за тази част от историята тогава. За този безумен

екзалтиран национализъм и патриотизъм и родолюбие карикатурно доведено до токсичната си форма, които и в двата случая доведоха до най-голямото унижение, защото Германия

в 1945-та година беше много по-унижена отколкото в 1933-та година и във всяко отношение много по-съсипана. по същия начин и Сърбия. След Милошевич беше много по-зле отколкото преди Милошевич. Тези психологически

лостове на негодника, който използва патриотизма като своя убежище и като своя трамплин, наистина са правилно усетени от Самил Джонсон

и повтарящи се периодично в историята за наше назидание. нека да чуем едно песнопение, след което да продължим. Сърбия. Сърбия. Сърбия. Сърбия.

Сърбия. Сърбия. Сърбия. Патриотизма Националната гордост се проявява може би най-вече в прославянето на нашите герои. На нашето минало. Тук обаче трябва да имам предвид няколко сериозни опасности. Първата е

кой преценява? Какъв е критерия? Кой е критерия? Кой е герой? Кой не е? Кой е велико? Кой е жалко? Примерно Рубеспьер в Френската революция. Герой ли е? Добър ли е? Зло ли е? Или

Марат? Или да кажем Байрон в Англия? Герой ли е? Или не? Фидел Кастро Герой ли е? Положителен ли е? Или не? Или Че Гевара? Да кажем в турската история. Мехмед Втори. Мехмед Завоевателя.

Герой ли е? Или Селим Първи. Нали направиха сега едни мостове на Босфора. Един от тях се казва именно Мехмед Завоевателя. Другия Селим. Страшния. Явуз. Султан Селим. Значи са героизирани. Щом

най-големите мостове между Европа и Азия носят техните имена. Или да кажем Александър Македонски. Герой ли е? Или е злодей? За много народи той е шейтан. Той е дявол. за гърците е национален герой. Макар, че не е грък. Ахил. Герой ли е?

Кое му е положителното? Ако приемам, че е герой. Положителен герой или е отрицателен? В нашия случай България. Ботев. Левски. Гео Милев. Кажем Поп Андрей. Или във византийската история Иоанн Цимисхи.

Ако отидем в Солун, от главните улици се казва Цимисхи. Човека, който унищожава Преславското царство. вероломно. В много гръцки градове има улица. Вулгароктонус. Българоубиеца. Имайки предвид Василий Втори.

Но тя дори не се казва Василий Втори, а се казва Българоубиеца. Понякога. Понякога Василий е Българоубиеца. Понякога само Българоубиеца. Т.е. Той е поставен на пиедестал като герой. Пита се тогава какъв е критерия.

Ако ще каже, то всичко относително. Мехмед Втори е герой за турците и злодей за византийците, защото унищожава тяхната държава. По същия начин Александър Македонски, по същия начин Ахил и така нататък. Гео Милев е герой

за комунистите, но е смутително обществото за царя. И в този смисъл всичко относително не е така. Защото ние ни отговорихваме на въпроса кой е критерия. ако

аз съм критерия, това всичко е относително. Всеки казва аз така мисля. Аз така мисля и да кажем те, които са на власт, тези, те казват ето, той ще е герой. но какво означава критерии?

Това означава от гръцки съдене. Някой съди. Отсъжда. Когато човек съди, аз да кажем съдя и казвам този е герой. Левски е герой. Той е положителен пример в историята.

Аз се поставям на мястото на Бога. Защото никой няма право да отсъжда кой е велик и кой не е, кой е добър и кой е зло, освен Бог. Ние,

когато си присвояваме това право и казваме ние преценяваме този е герой. Примерно Германия в 1938 година казва Хитлер е най-големият герой на всички времена. Аз така мисля.

Казва масовия германец. И доказва защо. Защото той прекъсна инфлацията, защото той не прави автобаните, защото Англия, Франция и Италия капитулират в Мюнхен

и така нататък. Въздигна Германия от пепелта и прочее и прочее. Така че откажем ли се от единствения меродавен критерий Бог, тогава деградираме до егоцентричния критерий,

аз критерий, или до многото егоцентризми, всичко е относително. Това е светотатство, кражба от Бога. Ние крадем от Бога това, което е негово. Съдът. Съдът е негов.

Никой няма право да съди. Ние не можем да кажем кой е добър, кой е лош. Освен по критерия, който Господ ни е спуснал чрез църквата. Вече чрез църквата ние можем да мерим

човеците да кажем да, този изпълнява Христовите заповеди, този не изпълнява. Това е по Бога, това не е по Бога. Тогава ние не съдим,

а прилагаме Божия критерий. Е, можем да сбъркаме тук-таме, но прилагаме Божия критерий. Когато прилагаме Божия критерий, грешките са малки. Когато прилагаме аз критерия, Бог го няма.

и всичко може да се случи. Злодея може да бъде възхвален като герой, като национален герой. Докато не падне, разбира се, координатна система, която го е въздигнала. няма да цитираме евангелието от Йоанна, глава 5-та, какво казва Господ. Аз дойдох в името на моя отец и ме не приемате.

Но ако друг дойде в свое име, него ще приемете. Как можете вие да повярвате, когато един от други го приемате слава, а славата, която е от единаго Бога, не търсите. Крайна цитата. Ето го тук, в две изречения, казвано всичко. Как можете вие да повярвате, когато един от други го приемате слава, а славата, която е от единаго Бога,

не търсите. Един от други го приемаме слава. Ето това е героизацията. Аз заявявам, че едни кой си е герой. Ама нямам това право. Това е кражба. Критерият съдията е Христос. И аз нямам думата. Не мога да кажа, този е герой. той е пример за подражание. Мога само да кажа, този човек

е изпълнил Божиите заповеди, затова го хвалете. И този човек не е изпълнил Божиите заповеди, затова не го хвалете. Ето, един ярък пример за такава героизация, която един от други го приемаме слава. Гео Милев, един ярък поет, в своята най-ярка творба, поемата Септември, в една от кулминациите, какво казва. Там,

посред общия смут, сам, като лют, епически смелия поп Андрей, с легендарния топ, стреля снаряд след снаряд. в последния миг, в последния миг смърт на сатаната, извика, пообеснял и велик, и обърна назад своят топ. Последната граната изпрати право там, в Божия храм, дето бе пял

литурги ектении. И по-нататъка се довършва образа на поп Андрей. Амин, казва поп Андрей, захрачи и плю, когато вече го съждат на смърт, захрачи и плю, бързо нахлу, сам на врата си въжето и без да погледне небето, увисна, език между зъбите стиснал,

велик, сюблимен, непостижим. Тук завършва епизода с поп Андрей. Велик, сюблимен, непостижим. Това е героизация. един от друг приемаме слава. Поета Гео Милев дава слава на поп Андрей и му казва велик, сюблимен, непостижим. Аз преценявам, че този човек е такъв и такъв и такъв.

Кой е този човек? Човека, който последния, с наряд, последната граната изпрати във Божия храм. Тоест, човек, който се обръща срещу църквата. когато накрая го осъжат на смърт, той сам на врата си въжето и без да погледне небето е подчеркано, разбира се, увисна. така, че

славния Гео Милев прославя поп Андрей, един от други го приемаме слава. Ето това е човекоцентричната героизация. И тя става всеки ден около нас. Сега, дали ще героизираме футболни звезди, дали ще бъдат киноактьори или някакви други герои, но така иначе това е

това, за което Господ говори. Един от други го приемате слава. Ние произвеждаме слава, а всъщност ние не разполагаме с нея. Ние нямаме право да съдим. Ние можем да кажем по-долу, прости поп Андрей, така и така. Участвах в един бунт, обесиха го, но да го обявяваме за герои, да го даваме слава, нямаме право. Ние не разполагаме с славата.

Тя разбира се една измама. Ние живеем в такава самоизмама, че уж ще прославяме някого. Ние не можем да прославим никого. Но ако ние следваме Божиите критерии и кажем този, да кажем примерно да говорим за светците, които са прославени от Бога, чрез чудеса, но говорим за хора, които не са прославени от Бога, да кажем примерно

цар Иоан Асен II. Не е светец, не е прославен, няма чудеса, но казваме великият цар Иоан Асен II, защото върна България към православието издигна достоинството на Търновската архиепископия до патриаршия, както беше редно, за да продължим традицията

на преславската патриаршия. т.е. това са едни дала по Бога. Победи Теодор Комнин, който беше нашественик в България, а иначе води една мирна политика, това е по Бога. Беше милосърден, великодушен след победата, това е по Бога. И в този смисъл

един велик владетел. Защо? Прилагаме Христовото като критерий. Това са Христови неща, които върши този цар. Докато при поп Андрей е точно обратното. Той върши едни богохулни дела, червения поп,

да, воден от някакви справедливи чувства, да, но воден от тях какво прави с тези справедливи чувства, прави едни отрицателни действия. И затова не случайно в тази ярка поема,

най-ярката поема в логовската поезия е в септември нещо повече. Тя пряко води до смъртта на автора си. Той заради тази поема бива убит Гео Милев. Но можем ли да кажем, че той е герой?

Когато в тази поема той завършва финала, завършва така. Смърт, убийство и кръв до кога до кога вседържите Юзефсе и прочее, Индра, Ра, Тот, Саваот, отговаряй!

Кой излага нашата вяра? Отговаряй! Ти мълчиш, не знаеш, ние знаем. Ето виж, с един скок ние скачаме право в небето, долу Бог. Хвърлиме бомба в сърцето ти, превземаме с щурнебето, долу Бог, и от твоя престол те запращаме мъртъв надолу, в дън вселенските бездни, беззвездни, железни, долу Бог. По небесните мостове, високи безкрай, свъжета и лостове, ще снемем блажения рай, долу върху печалния в кръви облян земен шар, всичко писано в философи поети ще се сбъдне, без Бог, без господар. Септември ще бъде май, човешкият живот ще бъде един безконечен възход, нагоре, нагоре, земята ще бъде рай, ще бъде. Виждаме утопията за земния рай, това е чисто сатанинската утопия, от както съществува света, че рая ще бъде тук на земята построен и гарниран с три пъти повтореното с главни буки написано долу Бог.

Това е финала на най-ярката поема българската поезия от един от най-ярките и вдъхновени поети. Но, откъде е да това вдъхновение? Страстта, с която пишат тези поети? Поети-герои? Поети-жертвали живота си? Това е, пак се връщаме към господните думи. Един от други го приемат е слава. Единия слави, другия, други слави, първия. И по този начин се създава една координатна система на ценности, която е нехристиянска, т.е. антихристиянска. Тя е секуларна, тя е егоцентрична, човекоцентрична и хюбристична. Нейната същност е хюбриса, себе-въздигането. И когато този хюбрист е личен и остане строго личен, той е много усъдителен за всички. Когато той се преоблече и стане патриотичен, запазвайки всички страни на своя хюбриз, но патриотичен или в някакви случаи класов, тогава тези от същия народ или от същата класа го превъзнасят и му дават слава, превъщайки го, разбира се, възприемайки Божията роля да прославяме, каквото ни нямаме право,

и започват да прославят и да създават едни такива фалшиви ценности, фалшиви герои, фалшиви събития, триумфални, фалшиви триумфи, които в повече случаи са трагедии, представени обаче за триумфи. Този хюбристичен патриотизъм как борави с провалите в националната история И как борави с подвизите на нашите врагове? Ами, така, че нашите врагове им се отказва правото да имат подвизи и да имат герои на наш гръб, защото са наши врагове. Нашите провали пък в общите линии ги заметваме под килима, ни ги виждаме. Ослепяваме. Заслепяваме се. Примерно, кои са нашите врагове? Разбира се, са всичките ни ближни. Романци, сърби, гърци и турци. Четири държави имаме ние съседски, ближни и четирите са вражески държави.

В исторически план. Примерно, да кажем, Свети Сава, сръбски. Един изключителен, велик човек. Ама сърбин. И в България няма култ към него. Макар, че е починал в Търново погребане в Свети Четири Семъченици и би трябвало в Търново да има култ към него. Да има храм Свети Сава, сръбски. Задължително. Че това е един от най-великите, на каже най-велики

Светец, който е умрял в Търново. Няма друг, който е умрял в Търново и който де толкова велик, колкото Сава, сръбски. Но негово празваме защо? Еми, защото е съседна държава, с която ние често воюваме. Да, воюваме, да. Но Светецът не е ли Светец? Божия човек не е ли Божия човек? Същото важи за Свети крал Стефа Милутин, който не е от такава велична като Свети Сава,

но все пак много заслужил цар, крал на Сърбия. И мощите му са в България. Едни от много малкото мощи. И ние вместо да се възползваме от този Светец. когато започваме война с Сърбия, преименуваме църквата Свети крал. Всички си казвали Свети крал и спират да я наричат Свети крал. Дори иконата,

която е била изписана на Свети крал Стефа Милутин, махат името и слагат Свети княз Борис. Ушки им, че това е икона на Свети княз Борис, а тя е била рисувана като икона на Свети крал Стефа Милутин. Какво пречи? Ние да си воюваме с Сърбия, да отстояваме своите граници, особено когато сме справедливи, както е го опове на Сърбско-българска война, напълно справедлива за България,

несправедлива за Сърбия, за разлика от първата стойна, когато ние сме несправедливите. Но така или иначе, светецът си е светец на църквата. Ние не би трябвало да прехвърляме върху него нашите политически омрази или комплекси. Пробема на Балканската война. Първата Балканска война е върхната точка в новата българска история. Като политическо събитие, като военно събитие. Но в тази война четири държави воеват

срещу Османската империя. България, Сърбия, Гърция и Черна гора. Да, България изпитва най-голямата тежест. Да, българските победи са най-важните. Лозенград, Лебургас, Толо, Шаркьой, Одрин. Безспорно. Ключови победи. Но тези победи нямаше да бъдат възможни, ако междувременно

не воюваха с Османската империя и сърби, и черногорци, и гърци. Османската империя ще да съсредоточи всичките си сили срещу България и ние нямаше да можем да победим. Това е сигурно. Това ешелониране на Османската съпротива също Балканския съюз на един широк фронт и кара да бъдат по-слаби също Българият, колкото биха били, ако бяха се съртошили всичко тук и съответно и сърби, и кърци, и черногорци

заслужават уважение и похвала, че се сражават героично. Ни обаче им отнемаме това право и дори им се подиграваме тогава да е, пък и сега, че един вид, ние сме вършили така основната работа, а те са паразитирали върху нашите успехи. Не е така. С общи усилия редно е да се отчете

приноса на всяка една от четирите страни. Това е историческата истина. без да отричаме първенството на България в този четворен съюз, малката антанта, както са казвали, и никой не го е отричал, между другото, в Европа. Всички са били възхитени от подвизите на българската армия. Но ние и до ден днешен не споменаваме един сърбин, един грък или един черногорец,

който е бил герой по време Първата Балканска война. Не да кажем, той човек е извършил подвиг, както и нашите при Люле Бургас или при Лозенград. Не. Ние си говорим само за нашите успехи, сякаш другите не съществуват. Това е подменене на истината. А когато подменяме истината,

ние вкарваме цялата ни координатна система в лоното на лъжата. И това е най-лошо, което може да направим за българския народ, за българската нация, за българската ни родина. Да ги вкараме в лоното на лъжата с най-благи намерения. нека чуем още едно песнопение и ще продължим. [музика]

[музика] [музика] [музика] [музика] [музика] [музика] [музика] [музика] [музика] [музика] [музика] [музика] [музика] [музика] [музика]

[музика] [музика] [музика] [музика] [музика] [музика] [музика] [музика] [музика] [музика] [музика] [музика] [музика] [музика] [музика]

[музика] [музика] [музика] [музика] [музика] [музика] [музика] [музика] [музика] [музика] Стигнахме до въпроса За истината и лъжата Нека да взема един пример От записките По българските възстания

На Захари Стоянов Често наричана Най-българската книга Ето какво пише Захари Аз мисля, че нашето свято дело Аз мисля Бай Ванков Че нашето свято дело Оправдава средствата Позволено е И да поизлъгваме на места Да поизлъгваме на места Питаше чисто сърдечно Кочо Кондурджията От всичко това

Аз се убеждавах Малко по малко Че работите не са както За арското възстание Че тук се готви нещо По-сериозно Значи Кочо Чистеменски Кондурджията От Перощица Казва на Бай Ванков Тоест на Захари Стоянов Това е негов псевдоним Че нашето свято дело Оправдава средствата Позволено е и да

Поизлъгваме на места Първо Кой му е казал на Кочо Кондурджията Че нашето дело Дело е свято Ние Се го казваме И второ Защо То да оправдава средствата И да е позволено Да поизлъгваме на места Естествено че Кочо не може да каже Ние ще лъжим постоянно

Ще поизлъгваме на места Но защо Да се Оправдава това лъжене И по-нататък За какво лъжене говорим Населението мислеше Че апостолите Не са тръгнали Само по себе си Че тя ги е Проводила Някоя царщина Например Русия

Сърбия Или Румъния По тая причина Мнозина от тях Не намираха за нужно Да си обясняват Пред Просто людието Че тия са бедни Изгонени И компрометирани Младежи Тръгнали по собствена воля Без знанието На никоя царщина

Защото Ако кажеше човек Истината То щеше да изгуби Мисията му Пред очите на Масата Крайна цитата Населението казва Захари Мислеше Че апостолите Не са тръгнали Само по себе си Че тя ги е проводила

Някоя царщина Например, Русия, Сърбия и Румъния Как така Населението така е мислило Явно е, че Самите Така налечени апостоли Са създали това впечатление Дали пряко или не Пряко няма никакво значение Дали като Казва Това е една тайна Ние е казано Ние се полагат да знаете

Тези работи Кои те го питат Ама заедва стои ли Русия Това казва една тайна А някои казват да стои Русия и Сърбия Чакат само ние да Пухнат първите пушки И Сърбите да Дойдат от Запад Пък Русия да прецапат Дунава Това е било Редовно Казано от Така наличените апостоли

Така че Казано е У Захари Така Населението мисляше Но всъщност Те са били подведени Тоест излъгани И същото нещо В края на цитата Е много ясно казано Нинаминака казва Нужно да се обясняват Предпростолюдието Че тия са бедни

Тия са дума За самите апостоли Са бедни Изгонени И компрометирани Младежи Компрометирани Младежи Той самия го казва Тръгнали по собствена Своя воля Без знанието Нико е царщина Защото Ако кажеше човек

Истината То щеше да изгуби Мисията му Пред очите на масата Значи Ако бяха казали Истината Ние сме 12 човека Или 15 Събрахме се Гирво И решихме да идваме тук И да агитираме хората Никой няма ще тръгна

Сред тях Масите няма ще тръгна Сред тях Но те понеже Създават Измамното впечатление Че са пратени От царщини Тоест, че Работата е законна Легитимна И по този начин Това послъгване За което говори Кочокондорджията

Се оправдава Че един вид Целта Оправдава средствата Нашата свята цел Оправдава Лъжата И Захари Пишейки Тези Редове Не го е Еня Че казва

Ако човек Кажеше истината Щеше загуби мисията си Сега Ние По същия начин Съждаваме И до ден днеш Когато Лъжим По отношение На българската история Това е Пагубно Тази стратегия е пагубна

Ние не трябва Да имаме За българската история Никакъв друг критерий Никакви свята мисия Никакви такива Самоизмами Критерия Трябва да бъде Истината И самоистината Христос И само Христос Ето как Показва Господ

В знаменит Цитат От Евангелието От Иоанна Ваш баща е дяволът И вие искате Да изплънявате Похотите на баща си Той си беше Открай човекоубиец И не устоя в истината Понеже в него Няма истина Кога говори лъжа Своето говори

Защото е лъжец И баща на лъжата Крайна цитата Тук най-важното е Когато говори лъжа Своето говори Защото е лъжец И баща на лъжата Всяка лъжа Произхожда От бащата От дявола Както казва Господ Няма целта Продава средствата

И такива самоизмами Ние себе си лъжим И пак в крайна сметка Той ни лъже Ние сме жертви Ние лъжейки се един друг Ние в крайна сметка Не се ползваме Ние ни ползват тези измами Тези фалшиви героизации Тези подмени на историята Обявяването на Проварите за триумфи И така нататък Това ни ни ползва

Това е от бащата на лъжата Без изключение Няма историческа лъжа Която да е оправдана По никакъв начин Тя води само до развръщаване На общественото мислене На общественият морал И в крайна сметка На общественото действие Ние действаме По лъжливи информации По лъжливи примери Има ли добро Праведно родолюбие

Разбира се, че има То е христоцентрично Ние сме Родолюбци Първо На Нашето Небесно отечество Второ На Творението Част от което е Нашата родина Но ние Обичаме нашата родина

Не защото е моя А защото е Божия Тя не е земен рай Ние го изгубихме Няма земен рай Няма да има Тя е Отглас От истинския рай Да Има в нея Райски неща Но тя не е земен рай Тя се лъжим И то пък

В химна Тя е част от творението Божието творение Макар и паднало Е запазило Част от своята слава И Човеците Българите Макар и паднали Всички В греха Носим Божия образ И Този смисъл

Трябва да бъдем Обичани всичките И естествено Ние ще обичаме Ближните си Българите С които сме заедно И което е най-важното Ако ние приложим Христос като критерий И истината като критерий За България Оказва се, че Ние в България сме велики щастливци Защото го има Христос в България

Има го Христос в българската история И я има истината в българската история Няма нужда да се лъжим Ние защо се лъжим? Защо? Защо примерно Много повече се лъжат македонците Да кажем Защото по-нечето Нямат Те горките Ако махнат българската история И Древната елинистична история На Александър Македонски Нищо не им остава

Остава им От 45-та година насам Което е Много постно и много Безинтересно Некрасиво Никакво На тях им трябва истинска история Нямат такова и затова И затова правят тая шашма Присвоявайки българската И малко от античната На тяхното нямане Ги разбираме Разбираме

Защо правят Този фокус Тази Тотална самоизмама Ние в България обаче Защо трябва да правим Тая самоизмама Когато имаме истина В нашата история Имаме Христос Имаме святост Имаме красота Имаме мъдрост Имаме подвиг Всичко имаме

България е Христова Чрез Св. Борис Разбира се И чрез св. Кирил и Методий Чрез тези тримата Ние българите Станахме Христови Оттама татъка Каква повече слаба ни трябва И всичко най-ценно Българската история Е Христово Сега Една цивилизация Да кажем

Примерно Ако вземем Индонезия Там какво да кажат хората Там Християнството е малко Православие няма Или почти няма Техните владетели И прочие са езичници И в този смисъл Или да кажем Мисулмани след това В този смисъл Няма християнство

И Как да Има истинска слава Когато го няма Христос Истинския Православния Или Индия Или Китай Или да кажем Конго Или Примерно Бразилия Когато стъпват там

Първите Испанци Те са вече в Ерест Те са вече Отпаднали от православието Те не им носят Истинската вяра А една Болна вяра Когато се смесва Разбира се И с местната Традиция Когато също

Не е християнска Когато съвсем не е християнска Тя пък е езическа И в този смисъл В великата Традиция На тези големи цивилизации Христос го няма Истинския Православния Христос При нас обаче Го има И не само Свети Борис Свети Кирида Методий

Но Свети Климен Свети Ном Свети Иван Ариуски Свети Цар Петър Свети Евтими Пимен Паиси Софрони Какво повече искаме А то има и повече От друга страна Ако погледнем Да кажем Паметниците

Архитектурата Отиваш Камбоджа Виждаш Анкор Ват Отиваш Виждаш Китайската стена Отиваш Виждаш Мачо Пикчо Нали? Казаш Виж какви забележителни неща Ама Не християнски Антихристиянски

При нас не е така При нас всичко Най-хубаво е християнско Рилския мънстер Пачковския Троянския Несебър Боянска църква Света София Базириката Ротондата Всичко най-хубаво е християнско Ние нямаме какво друго Да се похвалим Толкова красиво

Като сгради Като институции Нямаме Нямаме това изкушение Затова Е нелепо Ние да търсим В нашата история Някакви езически корени Някакви Богомилски Някакви Не знам си какви Окултистски Линии

Тайни Учения Руни И не знам си какви глупости Които са И лъжа И антихристиянство Едновременно А ние имаме истина И християнство И красота От другата страна И ги пренебрегваме Много ги пренебрегваме Ние пренебрегваме глаголицата

Ние пренебрегваме Свети княз Борис Най-великият българин Ние пренебрегваме Езика си Който е творение на светци Обявяваме го Занеразбираваме Така нататък Бягаме от него И се опитваме Да компенсираме С това което е лъжа И си мислим Че ние с лъжа

Ще направим повече от истината Не Това е една Поредна Измама Тя е самоизмама за нас Но тя е измама Защото ние сме измамени от лукавия Бащата на всяка лъжа И той се опитва Всячески от памти века Да подмени Божието С нещо друго Което е разбира се

Неговото И за това Всички тези лъжи Са в крайна сметка от лукавия България е една от Малкото Страни В които Патриотизма И неговото най-ярко проявление Историческия патриотизъм Възхваляването на историята Не се разминават с Христос Не се разминават с истинското учение С християнството

Душата на България е църквата Православната църква Това е Велико Щастие И велико Изключение Измежду Двестатте Страни Въз света На пръсти се борят Православните И ние сме една от тях И то

Една от Най-славните Защото древните Византия И Византийската империя Няма Армения Първата християнска страна Или втората След Едеското царство Станаха монофизити Така че Измежду Сега съществуващите Страни

И държави България е една от най-надарените С исторически блага И историческа слава Грузия също Е древна И православна Но Малко са И за това Ние нямаме Никаква нужда Напротив Това е Убийствено

Да тръгваме Да търсим Славата на България Извън Христа Да я търсим В революционери Да я търсим В Сектанти Да я търсим В Богоизмамници Да я търсим В Псевдо

Триумфатори В псевдо Величие Нямаме нужда Имаме истинско Величие Имаме истинска Слава Но слава от Христос А не от човеки дадена Слава По Христа По Неговия Критерий Изпълнен

От Стотици Българи Не един Не двама Не десет Или двайсет И в този смисъл Ние сме Длъжници На българската История И е редно Да престанем С самоизлагването

За да Открием Скритата От самите нас Истина За За