Започва Светоглед. Предаването за православен поглед към историята, културата и съвременността с богослова Георги Тодоров. Здравейте! Темата на днешната беседа е Илинденската катастрофа. През настоящата година се навършват 120 години от Илинденското или Илинденско-преображенското възстание. от 1903 година и можем да кажем, че тази годишнина предизвиква размисъл. Накарани да се замислим за събитията, които са се случили преди 120 години в Македония, за техния смисъл, за същността на самото явление. Какво представлява Илинденското възстание? То е една тежка национална катастрофа за България. В нашата нова история през последните два века има многобройни национални катастрофи. Ние сме говорили неведнъж за тях. Ако ще кажа защо така черногледо, защо така катастрофално гледаме на историята, не ли по-добре да гледаме по-оптимистично, да търсим положителното, да героизираме нашето минало, да даваме така енергия, ентусиазъм на младите. Примери за подражание, героични примери, не ли това по-добро, отколкото да вадим винаги катастрофалната страна на историята. Отговорът на този въпрос е очевиден, че всяко обявяване на катастрофите за победи ни обрича да бъдем една вечно побеждаваща, т.е. вечно катастрофираща нация. И това се доказва именно експериментално с българската история. Ние сме образец на държава, която не си признава катастрофите, често ги обявява за триумфи, поради което продължава да триумфира катастрофално и да повтаря тези исторически провали. И Илинденското въстание е пример за такъв грандиозен, трагичен, епохален провал.
Ако се опитаме да преброим колко са българските национални катастрофи през последните два века, най-малко, 14. Казвам най-малко, защото аз също мислех в началото, че са две, понякога се говори, нали, ето това е трета национална катастрофа, нали, в зависимост от пристрастията, като искаш да покажеш провала на някаква политика, да кажем, когато комунисти исках да показват провала на режима на Борис Трети, казваха, това е трета национална катастрофа. След 10 ноември се обяви в управлението, че 35-годишното управление на Компартията за трета национална катастрофа, т.е. темата за трета национална катастрофа е едно клише. За голямо съжаление се прави едните и другите. И политиката на Борис Трети беше катастрофална, и политиката на БКП беше катастрофална. Това са две истински национални катастрофи. Не са само политически етикети, но и много други. Вероятно са повече от 14, защото когато човек се задълбочи в дадено събитие и следва неговата същност, много често се оказва, че зад фасадата, зад героизма, славата, всъщност се крие един много тежък провал. Но този провал или се случва след 30-40-50 години и ние губим връзката, а трябва да я виждаме тази връзка, или сме от партията, която се е провалила и не искаме да я очернеме, или от идеологията, която се е провалила, и за това замазваме, варосваме тази гробница. Такава варосвана гробница е Елиденското въстание, което, и това е някакси трудно за разбиране, се чества като национален празник в Република Северна Македония и в България също като един славен ден. Айде, не е национален празник, до там не сме стигнали с мазохизма, но като един славен ден. Издават се героизирани описания на въстанието. Какво говорим, най-хубавият български филм ме разпоред мен на режисьора Георгий Диогеров. Блестящ филм в три серии, с невероятния русичане в главната роля, най-ярката роля в българското кино изобщо. Но, като ставим на страна прекрасно направения филм и погледнем на същността на явлението, ще видим, че той захаросва една катастрофа, той варосва една гробница, романтизира един стратегически провал на България.
България в 1903 година получава един тежък исторически удар, от който не се съвзема. Двете видими национални катастрофи, Втората Балканска война и Първата Стонна война, са преки чеда на Елинден. Ако не беше Елинден, ние нямаше два пъти да скочим в рупастта. Безумно и безсмислено. И така, нека да видим каква е същността на елинденското въстание. Когато говорим за съвременната европейска карта и за наличието на държава Северна Македония, ние, българите, между нас си, си казваме, че всъщност това е една българска държава, че македонците са българи, че езика, на който говорят, е български. И че ние правим грешка, ако признаем, че има такава нация, че има такъв език, отказваме се от българството. Или, както се казва, българщината. С тази доста по-грозна дума. Но ние лъжем себе си за пореден път.
Македония не е България. Република Северна Македония не е България. Обитателите на тази държава, не говорим за отделни единици с българско самосъзнание, говорим за преобладаващото мнозинство, то няма про-български чувства, а има анти-български чувства. Нещо повече, Република Северна Македония е единствената държава в света, която е анти-български настроена. Сред мнозинството от народа преобладават анти-българските чувства по-настоящем, не преди 100 години. Говорим за сега, следствията какви са. И ние да се заблуждаваме като Штрауса да си завираме главата под пясъка и да не виждаме. Казваме, че няма македонския език. И как да няма? Не само, че има, ами на него има литература, на него се издават вестници, говори си по телевизията. Да, преди 100 години той беше диалект на българския, несъмнено. А преди това винаги е бил българския език, един от вариантите на българския език.
Но, когато по време на Втората световна война се създава идеята за нов македонски язик, в манастира Прохор Пчински се взема това решение за създаване на такава федеративна република в бъдещата комуницистска Югославия. Когато решават да направят македонска азбука и да започнат да изграждат литературния македонски язик, който до тогава не е съществувал, този язик се ражда. Да, изкуствено, с политически цели, с антибългарски цели, но тези цели са постигнати. Лексиката е вкарана къде от западните язици, къде от слъвки, къде от всякъде друго, само да бъде не български. Граматиката се акцентира на тези диалектни варианти, които бягат от българската граматика. И ако те са се употребявали в даден регион в началото, сега са наложени на цялата република Северна Македония. Учебните програми, да не говорим за тази пародия, която е днешното Скопие с техните монументи, този Дисниленд политически, който е в центъра. Всичко това в крайна сметка копае пропаст между Македония и България, именно защото са бивши българи. Македонците са бивши българи, но бивши, а не настоящи. И с това са заблуждаване. Някой ще каже, добре, но щом са бивши, значи може пак да станат. Може и пак да станат. Но в момента не са и не искат да стават. Ако някой ден по някакъв начин бъдат преформатирани, може да станат всякакви. Може да станат и албанци.
Но по-настоящем не са българи, а са македонци, горди с това и фантазиращи, какви ли не варианти на историята, които да доказват, че Самуил е македонски цар, че святи климат е македонец и какви ли не други безумия. Но те са залегнали тези безумия в тяхното самосъзнание и национално самочувствие. Всичко това, тази перверзия на този най-български край, се дължи до голяма степен на елиниенското въстание и на последиците от него. Така че на този ден ние трябва да сме в траур, трябва да се правят панихиди за напразно загиналите, да се свеждат знамената и по никакъв начин нито да се чества като празник, нито да се героизира, нито да се романтизира. Ама това било най-романтичната страница в новата българска история. Нищо подобно. Това е една от най-трагичните страници. Това не е романтизъм. Това е катастрофа. Това е провал. И дори с такива гениални филми, като Мера според Мера, ние си премрежваме бистрия поглед, за да разберем истината каква е. А истината е, че възстанието е било зле замислено, зле осъществено и с злокобни последици за България. Ние продължаваме да глорифицираме тази катастрофа. Водачите, които носят главната отговорност за тази катастрофа, са национални герои и в България, и в Северна Македония. Ние имаме град Гоце Делчев. Имаме град Сандански. Вместо да бъде свети врач, както е било на времето. И много други, разбира се, имена. Там имат Белчево и така нататък.
Тоест, смята се, че тези ръководители са поступили правилно, когато са вдигнали това възстание. И трябва да бъдат пример за подражание. Паметници им се правят. Дори тук се коментира, как така могли по време на Коминтерна българите да дадат костите на Гоце Делчев да се повървят в Македония. Той бил наш герой. По отношение на водачите на възстанието, като личности, като човешки същества, Гоце Делчев, Янис Сандански, Даме Груев, Пере Тошев, Георгче Петров и другите, ние не можем да ги съдим. Като човеки. Никой от нас няма правото да казва, той е лош човек. Да не говорим, че не са имали лоши намерения. Това е ясно. Ние поначало за намерения не бива много-много да говорим. Старата поговорка, че пътя към Ада е послана с добри намерения, ни кара много-много да не обръщаме внимание на, при политическите действия, на добрите намерения.
А трябва да гледаме всъщността на явлението. Личностите трябва да ги оставим на Господа. Те са негови, ние не сме техни господари и не можем да ги съдим. И нашия съд е нищожен. Но действията на тези личности, политическите избори, идеологията, там сме длъжни да съдим. Защото една токсична идеология е едни катастрофални действия, ако не бъдат осмислени, разбрани, анализирани и поставени в тяхната категория, а именно полезни ли са или вредни, Спасителни ли са или са пагубни, добри ли са или са лоши. Е, това ние сме длъжни да го правим, иначе рискуваме да повтаряме подобни действия. Как ще познаем всъщността на тези действия? Те положителни ли са или отрицателни? Градивни или рушителни? По плодовете. По плодовете им ще ги познаете, така ни казва Господ. Затова ни трябва да видим първо какви са плодовете на инлиненското възстание.
Първо. Постига ли главната си цел? Освобождава ли се Македония? Отговор е всеизвестен. Не. Македония не се освобождава. Не се освобождава нитопедия земя. Македония остава под властта на Османската империя. Т.е. цилта на възстанието не е постигната. Т.е. то се проваря. Но, от друга страна, подобряват ли се перспективите за бъдещото освобождение на Македония? На българската Македония. Защото тя може да бъде завладяна от гърците. Те щяха да кажат, че се освободили. Може да бъде завладяна от сърбите.
Щяха да кажат, че се освободили от българско или гръцко иго. Може да бъде завладяна от турците, които се освободили от българско или някакво друго иго. Така, че ние говорим от българска гледна точка, защото не защото искаме да лапнем Македония, а защото Македония, тази географска територия, за която говорим, Република Северна Македония и части от днешна Северна Гръция и от най-источните части на днешна Албания. Това са земи, които имат много силна връзка с България, с българската държава, с български язик, с българската култура, с българската църква. И тези връзки имат своя връх в IX век, по времето на св. княз Борис. По време на масовото покръстване на българите, разбира се, че св. Борис обгрижва Македония като своя любима земя. Там праща своите двама най-силни проповедници, св. Климент и св. Наум. Там строи монастира на св. Наум, монастира на св. Климент. Прекарва част от живота си, и като младеж, и като старец. Така че, това е земя, която е много задължена на покръстителя. Днес те, разбира се, се опитват да забравят неговото существование. И най-малкото го маргинализират. Но, най-вече това ни дава право да милеем за българството в тази територия. Защото, първо, че това е било етническото мнозинство. Второ, че това е било културната и духовната традиция на тази земя.
На тази земя ние нямаме сръбски светци, които да са покръствали. Или гръцки, или албански, или турски. Български светци са покръствали тази земя. Преди това, в ранната Римска империя, ромейски, римски светци, но не етнически гръцки. Тогава не е имало гръцка държава. И проповедниците, като св. апостол Павел, не са били нито гърци, нито са проповядвали след гърци. По тези земи. Толу в Атина са били истинските гърци. По островите, да. Но в района на днешна Македония не е имало етнически гръци. Изобщо. Дори Алисанада Македонски не е етнически грък. Филип Македонски не е етнически грък. Естествено. Те са елинизирани представители на едно много различно от елините племе.
Македонците. Та. Гледаме на нещата все пак отгледна точка именно на това българско, славянско, православно, българоязично нузинство. Съдейства ли елинизкото въстание да се освободи това нузинство? Съвсем не. Напротив, Македония беше до голяма степен завладяна от гърци и сърби, следствие от което тя беше обезбългарена и превърната във враг на България. Обичали се положението на народа. Айде да кажем не са се освободили. Но ако бяха направили някакви реформи, ако Османската империя беше облегчила данъците, беше подобрила училищната, читалищната, църковната дейност, и кажеш да, те не успяха, както да кажем, унгарското въстание, 48-а година. Не успява да освободи Унгария. Обаче Унгария прави исторически компромис с Австрия. Създава се Австро-Унгарската империя, т.е. унгарския народ се издига като един от двата доминиращи народа в тази империя. Нещо подобно случили ли се в Македония? Подобили ли се положението на народа?
Съвсем не. Стана много по-лошо. Въздигнали се българската кауза в Македония? Съвсем не. Съсипа се. За първ път, веднага след единското въстание, след неговото потушаване, в Македония нахлуха гърци от истинската гърция. Гърция от Атина, Павло Смела, национален герой на Гърция, емблемата на той, което те сега наричат Македонската борба. Той си е грък от истинска гърция, нищо още няма с Македония, но така да се каже, македонстващ. Идва с чета и започва да тероризира местното българско население и да, на принципа на тойагата и моркова, да се опитва да ги елинизира. Това преди един ден го нямаше. В Македония нямаше гръцки чети, нямаше гръцка пропаганда. В тази част на Македония. Усили се патриаршистската пропаганда. Та е много интересно и лукаво и коварно, но турците влизат, защото тогава врага им са възстаналите българи в Македония, влизат в тактически съюз със своите стари врагове, гръците. Гърците пък влизат в съюз с турците, срещу българите.
Турците оказват натиск върху вдигналите се на въстания българи да приемат върховенството на цариградския патриарх. Каква е идеята? Идеята е, че тези българи, от турска гледна точка, тези българи минат ли към цариградския патриарх, вече ще се отрекат от България и в Македония няма да има компактно българско-етническо население, а то ще се раздели. Това е идеята разделя и владей. Турците искат да разделят българите на две половини, патриаршисти и екзархистите до голяма степен успяват. Това е друга голяма тема. Укрепва ли се положението на българската църква в Македония, на българската просвета в Македония, на училищната дейност, точно обратното. Тотален срив на българските училища, на читалищата, на църквите, които са към екзархията. Всичко върви надолу следствие от Ириненското въстание. Така че по плодовете му ние разбираме, нещо, което разбира се съвсем очевидно, че това въстание е една тежка национална катастрофа. На първо място за българите в самата Македония. И на второ място за останалата част от България. Нека да чуем едно песнопение, след което ще продължим тази тема. България.
България. България. България. България. България. България. България. България. България. България. България. България. България. България. Абонирайте се!
Абонирайте се! Абонирайте се! Абонирайте се! Когато говорим за катастрофата, за обезбългаряване и така нататък, да не изпадаме в така една оптическа измама, че става дума само за територията на днешна република Северна Македония. Става дума и за големи територии на землището на днешна Гърция. Това е Леринско, Флорина, това е Преспанско, южната част на Преспанското езеро и западната част, където пък е албанска територия. Това е до Корча, това е Серес и района на Серес. Тук воден, в което го казват Едеса, всички тези територии са били до голяма степен български. Нека направим една оговорка. Те не са били чисто български, никога. Там имаме турско население, имаме цигани, имаме евреи и то доста в градовете, в Солон най-вече, но и в другите градове. Имаме гърци в по-южните части, имаме власи, така начините куцовласи, имаме албанци и българи. Така че е важно да знаем, че това не са били чисто български територии и още по-важно е да знаем, че някои от териториите на съвременна република Северна Македония, западните покренини на съвременна република Македония, а именно Гостивар, Дебар, Тетово, Шарпланина, още тогава са били силно албанизирани. В този смисъл, когато говорим за българската Македония, в 1903 година, тя трябва да се измести малко на юг спрямо сегашната и да се говори за частите, които не включват още тогава албанизираните Шарпланина, Гостивар, Тетово и Дебарско. Не, че не е имало български села, разбира се, че е имало и то какви.
Там, Дебарската школа, иконописна, която не е в града Дебар, в района Мала река, селата, те са си били български села. Но, говорим за региона като цяло, този район, Дебарския край и града в това число е бил до голяма степен албанизиран. Още тогава. Тук трябва да отворим една скоба за Страндженско, защото казваме Илиненско-Преображенско въстание. Македонците говорят само за Илиненско въстание. Те не са чували за Преображенско въстание, не искат да знаят за него. За нас това е много важно, защото първо доказва българския характер на това въстание, защото Странджа не е Македония. Не е и близо до Македония, ако беше гранична до Македония, иди доди не, тя е съвсем друга. Общото е, че тя е българска покрайнина, населена предимно с българи тогава. Аз също съм наследник от беженци от Лозенград и от Странджа, така че знам тяхната история. Те на няколко пъти, разбира се, са принудени да бягат към България и най-накрая избягват в 1913 година, след Втората балканска война. Когато турците завладяват тези земи, естествено, че българите знаят какво ги очаква и се изселват в българската държава. Нещо повече, те са се надявали, че това е време, но и след месец-два обратно ще се върнат в родните си места. И разбира се, това остава една иллюзия. Не се е случва. Та, Странджанско, Преображенското възстание, това е една друга тема.
Само трябва да я маркираме, защото тя е също толкова трагична. По същия начин, един провал, една катастрофа, едно ликвидиране на българската кауза в тези земи, които са били български от много отдавна. И там турското население е било малко в тези села. Почти не имало турски села. Да, в градовете имало Турция, естествено, но селата са били предимно български. Някои от тях гръцки, гръкоязични по-точно казано, етно са е под много голям въпрос, имам предвид Кости, Бродилово и други. Гръкоязични села, но етнически съвсем-съвсем други. Така или иначе, там е имало доста плътно българско население, което след това се прехвърля през граниста и никога не се завръща. Т.е. и там катастрофа. Но, какво става след катастрофата? Разбира се, трагедия, реки от кръв, селеят, пожарища, това е ясно. Как България осмисля, как историците осмисля това въстание, като нещо положително, като нещо героично, като нещо пример за подражание, като романтика. Но не и като нещо, което трябва всячески да се бяга от подобно поведение, да се осъжда като дела и като исторически избор. И в никакъв случай да не се варосва, защото ще ражда себе подобни, ще ражда катастрофи, обявени за триумфи. Много важен момент е какво се случва с населението.
Ние нямаме много точни данни, но да приемем, че са верни данните, които ВМРО е изчислил по някакъв начин. Ние всъщност нямаме сериозно историческо изследване, историографско изследване на събитията в Единенското въстание поради политически пристрастия. Първо, не изясне въпроса за какви са били целите на въстанието. Дали те са искали да станат част от България или са искали да създадат така начината автономна. Македония, т.е. отделна държава. Този въпрос е много спорен. В съвременната македонска историография всичките са единодушни, че това движение не е българско, че това е автономно движение с цел създаване на държава Македония. Българската историография пък е единодушна, че това са си чисти българи и тяхната цел е съединение с майка България. И че ако се споменавали думата автономия, тя е била тактическа, както е било източна Ромерия, да се създаде една такава времена държава, която след това при първа възможност да се хвърли в обятията на майка България. Този въпрос е силно политизиран от двете страни и ние не знаем каква е точната истина. Най-вероятно истината е доста сложна. И то във всеки отделен случай. И във случая с Гоце Делчев, и във случая с Георг Чапетров, и с всички останали,
индивидуално трябва много да се изследва, за да сме сигурни какво е било в ума на тези люди. Нещо повече. Аз допускам, че и на самите тях не винаги им е било ясно какво целят. Коя е истинската цел и коя е привидната. Дали се обявяват за българи за да спечелят подкрепата на България, а после да направят автономия? Дали обявяват автономия с цел да не дразнят великите сири, а после да се присъединят към България? Т.е. има една двойна игра, която се играе вътре във всеки човек, и която за да се разплете и да се стигне до същността, се изисква най-важното - безпристрастно, независимо историческо изследване. И разбира се - интелигентно, професионално, качествено. Едното без другото не може. Ако го направиш интелигентно, но си пристрастен, изкривяваш истината. Ако не си интелигентен и не можеш да работиш с историческия материал, няма да стигнеш до истината. Ще стигнеш плитко, може би съответният деятел да е бил автономист тактически, с цел да стане както беше съединението. Той да играе театър дори пред своите колеги в щабовете и така нататък. И това е един важен въпрос.
По данни на ВМРО, въстанието в Македония и Тракия води 289 сражения. Имало 26 000 въстаници срещу 350 000 турска войска. Аз лично много-много не вярвам на тези числа. Специално за тази 350 000 турска войска не ми се вярва 26 000 въстаници да воюват също 10-15 пъти по-голяма войска. И в резултат на което да имаме под 1000 загинали въстаници, а турците над 5000 и така нататък. Т.е. ние да сме много-много по-ефективни, а да сме загубили накрая всичко. Това малко под въпрос. Но, да положим нататък с цифрите. 994 загинали въстаници. 201 опожарени села. Тук вече това число е много важно. 12 640 изпепелени къщи. 4 694 избити изклани и живи изгорени мъже, жени и деца от мирното население. 3 122 жени и моми изнасилени от османските чети. А 176 пленени.
70 835 души са обездомени, а 30 000 бягат в България. Сега, тези числа са впечатляващи първо в сравнение с априлското въстание. А априлското въстание е 10 пъти по-слабо от Илинденското. във всяко отношение. Къде са 289 сражения, къде са 26 000 въстаници, къде са 5 000 убити турци и така нататък? Това нещо е несравнимо. Аз не знам, априлското въстание да има убити и 50 турци. Трябва да се прочете внимателно Захари Стоянов, защото от тази гледна точка ми се струва, че не е четена тази книга. И някак си Хвърковатата чета обикаля, обикаля, обикаля и така или иначе не воювала никъде с турци, а само гори български села. С цел да вдигне революционния градус на масите. Тук се се твърди, че са убили илинденци, 5 000 турски войници. Въстанието е много, много по-голямо от априлското. Несравнимо. Нещо повече. Априлското въстание, когато се вдигна, нямаше българска държава изобщо. Русия, на която разчитаха българите, тя е през една държава отатък.
Румъния има и след това и Русия, т.е. Русия трябва мине през Румъния. Ами Румъния не е съгласна, в която е съвсем нормално. Не участваме. Ако искате с кораби, там направете десант. Какъв десант? Това ще бъде военен провал. Друго е да минеш Дунава, една нищо никаква река. Макар е сънително широка, но все пак. А да скачиш на кораби и през морето, срещу бреговата артилерия и така нататък, да направеш десант е много, много трудно. И то в пристанище, отбранявано. Ковременно е Нинецкото въстание. Не само, че Русия си е Русия. Ами имаме и българска държава. И то съединена. Северна и Южна България с армия, с жандармерия, с полиция, с опълчение, с всичко. Т.е. 10 пъти по благоприятни условия. формално погледнато. Но, на практика, провал е пълен. България не прави нищо.
не влизава във война с Турция, естествено. Тя, разбира се, е заявила предварително. Още когато се готви въстанието, водачите влизат във връзка, естествено, с българските власти. и отправят едно официално писмо. На 20 юни 1903 г. Централният комитет на Вътрешната Македоно-Одинска революционна организация в София изпраща писмо на военния министр Михаил Салов. С което го информира, че имат намерение да вдигне да въстане. И там се поставя въпроса за наместа на българската армия. Михаил Салов отговаря
писменно, че въстането трябва да бъде отложено най-рано за октомври 1903 г. или по-скоро за май 1904 г. Тъй като българската войска не е превъоръжена и не е в състояние да води съответните военни действия. А че ако те избухнат през лятото на 1903 г. няма да имат възможност да намеса българите. Тоест, ръководството на въстанието е било уведомено, че на България не могат да разчитат. Естествено, че на Русия още по-малко могат да разчитат, защото тя, как ще тладе в Македония, откъде ще мине. Това е немислимо.
На Сърбия да разчитат, не са разчитали. Първо, те самите не са сърби и това сърбите го знаят. Защо да умират за българите в Македония? Второ, Сърбия не е голяма държава. Тя не е, това което ни се представя да кажем, Югославия по-късно, една сърбително голяма държава. А е малката Сърбия, която не иска по никакъв начин да воюва с Османската империя. Много по-могаща от нея. Така, че обстоятелствата към Елинден 1903 година са били така, че възстаниците не са могли да разчитат на външна помощ. Въпреки това, въпреки че, както казват, Гоце Делчев не бил съгласен първоначално с въстанието. Обаче, след като се взема решението, той влиза в строя и се съгласява, разбира се, както и всички останали. И решават да избухне въстанието на 20 юли, т.е. на Елинден. В Олдинско избуха малко по-късно на преображение на 6 август, което разбира се 19 август по нов стил. И така избухва въстанието, главно в Битлско, но и в други региони. Леринско, Косторско, Охридско, Кичевско. В Крушево се създава така начината Крушевска република и канят не само българите, разбира се, но гърци и власи на обща борба против Османската империя.
Като православни да се присъединят към българите. Но, въпреки героизма, въпреки сраженията, въпреки жертвите, много скоро възстанието е потушено. Сега дали е имало 350 хиляд на турска войска, а се съмнявам, вероятно е била много по-малка, но несравнимо по-голямо от възстаниците сили. Това е сигурно. Пъти, пъти по-голямо. Въоръжена с артилерия, въоръжена са съвременни пушки и така нататък, картечници и прочее. Възстаниците във военни отношения са били несравнимо по-зле снабдени от Османската армия и естествено, че много скоро са започнали да отстъпват на всички фронтове. Още на 6 септември Султана подава рака за капитулация на възстаниците и че ако те спрат сраженията, ще има по-меко отношение към тях. В крайна сметка през септември съдбата на възстанието е решена. И тук е много интересно, че щаба на възстанието изпраща едно писмо на българското правителство, в което описва състоянието на нещата. Това е на 9 септември 1903 година. Ето какво пише в това писмо. До почитаемото правителство на княжество България. Предвид на критичното и ужасно положение, в което изпадна българското население от битлския вилет, пред извършените опустошения и жестокости от турските войски и башибозук. Предвид на туи, че тези опустошения и жестокости по систематичен начин продължават и не може да се предвиди до къде ще отидат.
Предвид на туи още, че тук всичко българско рискува да изгине и се затрие без спомен от насилие, глад и настъпващата мизерия. Главният щаб счита за свой дълг да обърне внимание на почитаемото българско правителство върху гибелните последствия за българската нация, ако то не изпълни дълга си спрямо своите еднородни братия тук по един внушителен и активен начин, какъвто се налага от силата на обстоятелствата и опасността, която грози общо българското отечество днес. Вярвайки, че почитаемото правителство е достатъчно осветлено за окончателното опустошение на вилета, ние считаме за излишно тук да потвърдим подробности и така нататък. И започват да изброяват нещата, които са се случили там, изгорели и напуснатите села и пр. "Понеже всяка жена или мъж, която би се явили пред очите на сновящия аскер, Башибузук, бива убит, храната се прибира постоянно от турското население под протекцията на турската власт. Голяма част от него, както и от заграбения добиток, се употребява за държдат на войската. Всички материали, уреди и урага добиток, с които си работеше земята, изгоряха в западените села, а в останалите бидоха заграбени от войските Башибузук. Почти всичкият дребен добитък, който съставляваше поминъкът на по-голямата част от планетското население, биде уничтожен или отнесен, за да се потребите на властите. Всички изгорени села бидоха ограбени преди запалването им. Същата участ полетя буквално всички още неизгорени села, като оставиха къщите им само с голи стени, а избягалите мъже, жени и деца само с дрехите на гърба им.
Нито едно българско училище не е отворено, нито се отваря. Понеже населението е разпръснато вслед за турския терор, почти всички учители, както и свещеници са в четите, следователно невъзможни пред турската власт за званията, които са имали. Никой не мисли за науката, когато я поставя вън от закона на страната, защото носи българско име и се бори с глада. На много места турската власт съобщила на неизбягалото население, че ако желая да бъде пощадено, трябва да мине под ведомството на Патриаршията. След първите ни нападателни действия, ние се принудихме да държим пасивно поведение. Тежко и безпомощно положение, в което се намира по население и грозящата го в недалечно бъдеще жестока и печална участ, като в материално и здравословно, така и в духовно и църковно отношение. Очевидци на това отчаяно положение ние се осмеляваме с положителност да ви начертаем мрачната перспектива на бъдещето в следното. Систематично изтребление на българското население и пропадане на българското име в и чест пред света. Това е към края. Поставя начало на народното ни движение тук, ние апелираме към вас от името на роба българин да му се притечете на помощ по най-ефикасен начин чрез война. Вярваме, отгласът е същи от народа в свободна България. Ожидавайки вашето патриотично обещателство, приятно е да ви съобщим, че държим на разположение въорожените ни сили, които сме щадили до сега от главния щаб. Край на цитата от това писмо. Тоест, с други думи, самият щаб на възстанието и то още преди разгрома на възстанието, на 1903 година, де-факто заявяват за неговия катастрофален край и за ужасната перспектива на цялото българство в Македония. Повече от това какво можем да искаме, какво можем да коментираме, ние те самите си признават, провалихме се и перспективата е катастрофална.
За това ни трябва да погледнем съвсем искрено и честно на събитието и да заявим, че неговата същност е провал на българството в Македония. Исторически провал, край на българството в Македония. маркира едининското въстание или ако не самия край, то началото на края. Другото са следствия. и тези следствия между другото са съвързани с общонационалните катастрофи от 13-та година, Втората Балканска война - Между съюзническата така наречена и Първата световна война, в която ние участваме злощастно и която завършва с Ньойския договор. Нека да чуем още едно песнопение след което ще завършим. Звършим вършим вършим вършим вършим. Музиката (Музикална пауза.) (Музикална пауза.) (Музикална пауза.) (Музикална пауза.) (Музикална пауза.)
(Музикална пауза.) (Музикална пауза.) И така, нека да видим косвените последици от Илинденското въстание. А те са много и пагубни. казахме, че целият български елит е унищожен в Македония. свещениците, учителите, големците, особено тези, които са подкрепили възстанието, вече не могат да се върнат назад. Тези, които са убити, е ясно. Няма как да се върнат. Но и тези, които са живи, той е дигнал оръжие в ръка срещу империята. и ще преподава на децата, ще проповядва в храма. Какво ще проповядва? Ясно е, че революция, бунт, възстание и други подобни. Т.е. те са тотално неприемливи за турските власти и не се завръщат. И свещениците, и даскалите. И другите двигатели на българството.
Защото е ясно, че те по време на възстанието, дори да не са били съгласни, дори да са били умни и смели хора, които да са можели да кажат: "Това не е вярно, това не е правилно. Грешите!" Но... Народът около тебе воюва. Ти влизаш в много една неудобна роля. Утре ще кажа: "Ти предаде възстанието. Заради тебе загубихме, нищо не спечелихме, но ти предаде отвътре. Ти беше петата колона." И затова, колкото да си морално храбър, "Ти няма да искаш да се очерниш пред Своите едноплеменници, защото Никой няма да разбере И петното ще си остане." Ще кажа: "Този тук беше причината и бяхме на крачка от успеха." И естествено, че водачите, големците, се включват във възстанието. След това не могат да се завърнат лидерите и това обезглавява българското население в Македония. Още повече, че те имат план Б. План Б е да избягат България.
Това е второ пагубно следствие от катастрофата на Елинден. Защо? Защото, когато тези българи от Македония, от Прилеп, от Битоля, от Охрид бягат във България, даскали, свещеници, големци, богати хора, учени хора идват във България, те естествено, че идват от Запад и се ориентират горе-долу към столицата, към град Цвета София. И започват да оказват своето токсично влияние върху българската политика. Българската политика се македонизира, българската външна политика. А тя носи следващите две големи катастрофи: 13-та и 15-та година. И двете катастрофи се дължат на македонизацията на българската външна политика. Какво означава македонизация? Означава, че тези гласовити... Представете си, че вие сте един македонски учител, или лекар, или свещеник. Естествено, че от сутрин до вечер вие мечтаете да освободите своя роден Ресен, Преспа, Охридско, Леринско, Серес или Битоля. Това ви е мечтата. Искате да се върнете обратно. И за да стане това, българската политика трябва да сложи македония като свой приоритет.
Ако българската политика сложеше България за свой приоритет, България, а не Добруджа, не Тракия, не Странджа, не Пирин, не Македония, а България, цялото... Стратегическите интереси на България са различни от локалните интереси на Македонската област. А локалните интереси на Македонската област започват да определят външната политика на България. И тя поставя на второ място геополитическите си приоритети излаз на Бяло море е геополитически приоритет на България. Защото при излаз на Бяло море България става важна, става стратегически важна държава, без Беломорието тя става глуха провинция. Ако България владея Беломорието, тя е много по-привлекателна за нашата брата в Македония, отколкото България без Беломорието. Тази глухата България. Дори от една точка на освобождението на Македония, приоритета за българите трябваше да бъде геополитиката. Македония сама ще дойде, както Гедере само се присъедини към Федералната република. Да, минаха 40 няколко години, но така или иначе в крайна сметка Германия се объдини. Така че тази Македония, ако беше останала като някакво недоразумение историческо, някаква микродържавица там, автономна или кое-знае каква, а България си беше една нормална държава, и си по линията Мидия Енос, си владееше тези земи, обработваше ги, използваше техния геополитически потенциал. Тази, пак да казваме, евентуална недоразумителна държавица Македония, естествено, че щеше да иска да се присъедини към проспериращата България. И обратно, когато България катастрофира на няколко пъти едно след друго, тя не е привлекателна. Мнози на македонци до ден днешен мечтаят за Титовска Югославия, защото Титовска Югославия беше важна държава.
Имаше излаз на Адриатика. Македонците чрез Титова Югославия имаха излаз на Адриатика. Те бяха геополитически фактор. Такъв ще бъде и България. Привлекателна. И то българска. А в Югославия те са малко или много чужно тяло. Тук ще тяха да бъдат свои. Охрит ли не е български град. Тази македонизация на българската външна политика, след провала на въстането и изсипването на тези пишман-четници, пишман-воеводи. Легендарни, да, легенди, може да се разказват години наред за тези. Лузери. Но техните провали стават канава за българските провали от следващите исторически изпити.
13-та и 15-та година. чипа на българите се променя, на българските управленци и започват да мечтаят за Шарпланина, за не знам си какво, а Шарпланина дори не е и българска по това време, а е изцяло албанизирана, т.е. създава се една токсична митология, една недостоверена лъжовна митология, македонизираща. Появява се понятието македонстващ. Самото понятие македонстващ, глагола македонствам, това е великото достижение на български език. Аз не знам в другите страни да има някакъв еквивалент, но в България го има. Той казва е македонстващ. Има предвид да кажем Яворов, Чернопеев и други, които не са македонци, но са македонстващи. Т.е. влизат в токсичния наратив на македонската имиграция в България и акцентират македонската гледна точка към българската история, а не българската гледна точка към българската история. Което включва цяла Македония, разбира се, но от българска гледна точка, а не от някаква македонска, да е наречем условно сицилианска, четническо, отмъщенска, вендетска гледна точка. Защото тези вендети македонските, тези насилия, които ние шеговито си ги спомняме, как казал Сарафов, какво казал там. Това е материала, от който се изграждат българските национални катастрофи при следващите исторически кръстопътища. Трябва, от тези шеговити и митологемни македонски анекдоти, распри, убийства и така нататък, които, впрочем, продължиха десетилетия наред. Там, Ванче, Михайлов, разни други, всичко това е токсичната част на българската история. Това е както Дон Корлеоне, както тази токсична част от американската история. Съвсем различна, разбира се.
Тук не говорим за икономическа мафия, говорим за политическа. Но, така или иначе, това е едно отрицателно явление в българската история и трябва да се изследва, осмисля именно като такова. Да разберем неговия вътък, неговата същност. Както, впрочем, Марио Пузо и съответно филма проникнаха в логиката на сицилианската мафия. Защо се появи тя? Как се появи? Как се разгърна? Как реагираше спрямо наркотите си? Как реагираше спрямо властта? Спрямо американската идеология? Как се напасна? Всичко това нещо е интересно и, бих казал, доста умно изследвано. И в филма, и в книгата. Кръсникът. Ние нямаме такова изследване на македонската политическа и четническа, за да видим техните вътрешни терзания, брожения,
как те инфилтрират политическия живот. Знаем колко много и министри стават, македонци и така нататък. Македонци стават министри. и в културата, как се проявява това нещо, в светогледа, в народопсихологията. Как прониква тази изкривена представа за действителността? Ако тя беше една истинска представа за действителността, ако бяха дошли в България да кажат: "Е, ние се провалихме, не постъпихме правилно, да се поучим от грешките си, да не правим фалшива пропаганда за уж български територии, които не са български, за да може истинските български територии да останат български, а не обратното. Така че този анализ липсва и това е само по себе си катастрофа. Стана дума, че колкото повече се занимаваш с нещата, толкова повече е тяхната катастрофалност, ами това също е катастрофа. Ти да имаш едно ключово историческо събитие, каквото е Илинденското възстание и да не го прочетеш честно, а да лъжеш себе си и младите, и поколенията, и до ден днешен. Да героизираш катастрофата. Това нещо само по себе си е катастрофа.
Това е катастрофално. И ние част по-скоро трябва да се освободим от подобни лъжливи разкази, лъжливи наративи, лъжливи митове за българската история. От това варосване на катастрофите. И да започнем на чисто и на честно да говорим за българската история. не както искат да слушат комплексари и лузери, а каквато тя е в действителност. защото провалили се я, този който се е провалил, иска да слуша лъжи. той иска да слуша лъжи и не иска да чуя истината, защото истината е провала му. Така и ние създаваме лъжовен епос, лъжовна аура, лъжовна поезия, лъжовна проза. За да не си признаем истината, т.е. да не извършим едно историческо покаяние. което е единственото лекарство за историческите грехове. Светоглед. Предаването за православен поглед към историята, културата и съвременността с богослова Георги Тодоров.