Светоглед Започва Светоглед Предаването за православен поглед към историята, културата и съвременността с богослова Георги Тодоров по Радио Зорана Здравейте! Темата на днешната беседа е Светската конспирация В предишната беседа Теорията на конспирацията Доказахме, че мнимата теория на световната конспирация не е вярна Т.е. не е теория а е невярна хипотеза или по-скоро суеверие Това, разбира се, не означава
че изобщо няма опити за световни конспирации за власт върху света а само, че те са неуспешни и все повече стават маргинални незначителен фактор в съвременното общество което все повече се усложнява и става все по-трудно за предвиждане и за управление Някой ще каже А какво стана с масонските ложи? Защо ги отричаме? Всъщност не сме отрекли
съществуването на масонските ложи напротив те съществуват от 300 години но техния възход е бил през 18 и особено през 19 век Няма съмнение, че те са съществували и през 20 век известна стагнация през първата половина на 20 век и през втората половина на миналия век те постепенно намаляват своето влияние и
стават анахронични Каква е същността на масонските ложи? Защо са се появили? Кога са се появили? Защо са се появили? Поради каква причина? Разбира се, Ние не можем да приемем тяхното лъже твърдение че един вид те имат приемственост
от времето на Соломоновия храм че тайното учение се е предавало който не вярва да провери хилядолетия не Няма такова нещо Това е явление което се появява в 18 век и то не се появява случайно Разбира се, имало преди това гилдия на строителите
там на катедрали и прочие Да, но това е друго Това което се създават в 18 век няма нищо общо То само си приписва родословие Тези нови общества които се създават през 18 век са продукт на едно много ясно обществено движение
в западна Европа Дехристиянизация разцърковяване и интернационализация започващата интернационализация на западното общество Там за християнство говорим разбира се в относителен смисъл но да не забравяйте че това християнство отклонено
от истината от православието всъщност има мощна инерция То се отклонява в главите на папите на различни тамошни богослови които искат да оправдавят филиокове и други такива отклонения
но народа който е вярвал преди това продължава да си вярва придържа се към християнския морал и така нататък т.е. процес е много бавен на дехристиянизация той се усилва с развитието на технологиите с географските открития с всички тези движения
които се случват в Западна Европа хуманизма връщането на античността връщането на езичеството като легитимни учения като легитимна естетика като легитимна етика оттами като легитимна цивилизация култура и в по-късните векове когато вече
започва и промишлената революция и изобщо технологичната революция преди това и книгопечатането и създаването на медиите всичко това в крайна сметка се проявява като разцърковяване все по-голямо и се стига до един предел в който вече църковността
пречи на технологията на бизнеса на парите на банките защо? защото око си представим да кажем по време на хугенотите във Франция или по време на религиозните войни
в Германия половината Германия римокатолическа половината протестантска воюват на смърт с огромни жертви въртоломевата нощ и прочие поританите после в Англия всичко това пречи
на свободното движение на капитали стоки на търговията на трансфера на власт свързана с трансфера на пари и нараства
необходимостта по някакъв начин да се прескочи тази бариера църковната аз съм да кажем римокатолик от римокатолическо семейство но искам да имам добри взавълтушения с протестанта
който живее да кажем в Англия или в Германия или в Шейцария и не искам това да се знае защото моето семейство е дълбоко религиозно баща ми тъста ми там чичовци
и така нататък и ще кажат чекай се ти как така предатълски се ръкуваш с нашите врагове протестантите или с нашите врагове да кажем англичаните като друга нация
защото вече се поражда и национализма и дърговията, парите, бизнеса, банковото дело искат да има някаква система, която да не зависи от религиите, да не зависи от нациите и масонството и да запълни тази ниша. Ти като станеш член на масонска ложа, която има за цел благотворителност и добри дела, и ти вече можеш да бъдеш приятел с врага по бизнес линия, с врага по политическа или по религиозна или по национална линия и масонските ложи се явяват много удобно средство за тази цел, а освен това те играят и ролята на квазирелигия, на псевдорелигия. Защото, особено в тези деловите среди, където цари сметката, там религията отслабва. По-скоро игла ще мине през иглинивши, отколкото богатия да влезе в Царството Небесно. В този меркантилен свят, религията е вече демоде.
Тя е на голяма степен презряна. Един би тя е за просто людието. Но човек е създаден по Божия образ. Усеща потребност от нещо отвъдно и се създава тази квазирелигия в лицето на масонството, където се лансира любимата фраза на невярващия псевдохристиянин, че Бог е един и всички пъти ще водят към него. Всички изцинали, тупло-хладни, вече де-факто невярващи, но не искат да се откажат от традицията, от семейната си приемственост и така нататък, защото баща ми, дядо ми вярваха в това нещо. Е, и аз, те вече са изживели времето си, ние и модерните хора сме различни,
и поради тази причина аз ще вярвам в едно ново учение, не толкова бабешко, колкото предишно, това е едно по-така философско един вид. Не е някакъв конкретен Бог християнски или юдейски, а някакъв велик архитект на вселената, някаква такава абстракция, доста гностическа или как да я наречем. И масонството с тази мъглява, трансрелигиозна, транснационална квазирелигия запълва тази ниша. Това е вярата на невярващите. Точно поради тази причина църковните структури, традиционните църковни структури, особено римокатолическата църква, връждуват с масонството официално.
Сега, отделни прелати се възползват. Точно защото им трябва тайно общество, за да реализират неща, които на съответния епископ не се полагат. има католическия епископ, той трябва така и така и така. Но, чрез масонската ложа, му се развръзват ръцете, там е анонимен, никой няма право да издава, че той участва, и там той може да осъществи неща, които наяве на открито не може. Това много съответства на духа на времето, на 18-19 век.
Псевдорелигията, вместо отявления атеизъм, квазирелигията, и транснационално, трансрелигиозно бизнес общество, което улеснява тези връзки. Сега, понеже в религията имаме обрет, имаме тайнства, естествено, че улмасоните се появяват квази тайнства под формата на някакви ритуали. Едно ритуалничане,
което сега не се струва много смешно. Вече. Но тогава е минавало за чиста монета, кой ги изобрета от тези ритуали? Естествено, че мошеници и тарикати. Обаче, те се позовават на хирам, на соломоново време, на голяма приемственост. И един вид, ние поддържаме тази хилядолетна традиция.
Десети век преди Христа е живял в Соломон, така че имаме хиляди години приемственост. И тази абсурдна читалищна театралност, която се разиграва в масонските ложи. Кой знае защо се е приемала насериозно от ушки, умни
и така, мислещи люди. това са потребности на върхушката на обществото. Разбира се, Селена не го е интересувал да търгува с други нации или пък да общува с други религии. Негово стига енорийската църквичка и пазара в града, но върхушката да. Така че в масонските ложи не са участвали плебеите, там са участвали само силните на деня.
Някои от тях, разбира се, не всички. Това до XIX век изпълнява прекрасно тази роля. В XX век вече с напредването на глобализма, особено във втората половина на XX век, транснационалните компании стават най-важните. Тези световни споготби гад и така нататъка
премахват някогашните митници и прочее. И в този смисъл вече няма нужда да се криеш от никого. Можешь да търгуваш с когото си искаш, с мусулмани, с японци, буддисти, шинтоисти, какви ли не, никой
не ти придиря. Нито семейството, нито обществото отдавна са претръпнали, отдавна са станали топло-хладни. Всички деградация на религията, деградация на вярата и при това положение масонството се изпразва от към смисъл. Защо
да се обвързваш с някакви тайни и с някакви глупави ритуали, когато не те ползва? да, в предишните поколения имало полза, но в днешното време на
глобализация ползата е нулева. И за това той е с изтекал срок на годност масонството. Сега, разбира се, че в Западна Европа масонските ложи
са старомодни клубове. Всякакви други клубове не масонски, играят същата роля, само, че по-добре. Да кажем, срещата в Даволс или билдербергерите, или каквато е друга формална
и неформална среща. Дигаш телефона и се обажаш на други края на света и с това се приключва. В Източна Европа обаче не е така, и включително и в България. Тук се създадах
едни такива измамни тусски пирамидални структури чрез масонството, в които първите, които са влезли, живеят паразитират на гърба на вторите шарани,
които са се хванали на гладецата и третите. Типична психологическа пирамидална структура. Тук е в действие един такъв обществен психологически механизъм, който
аз за себе си съм нарекал синдрома на есенния салон в Париж. Това е лично мое название за вътрешна употреба. Как го открих този синдром? Преди повече
от 30 години бях в Париж, точно по времето, когато се провеждаше поредния ежегоден есенен салон. Това е на огромна изложба на
съвременни художници в Грам Пале. Декари с изкуство, хиляди участници от цял свят, от Латинска Америка, от Азия, от Африка, Европа, от къде ли не? от Близкия изток.
Хиляди картини, скулптури и аз плакатите есенния салон. Е, казвам, доживях и това да посетя знаменития историческия есенен салон в
центъра на изкуството, Париж. Визнам вътре и що да видя. Посредственост до посредственост, декари с посредственост. хиляди посредствени участници. Тройки. Тук, във България,
на Шипка 6, нивото беше значително по-високо. Като качество на твърбите. И разбирам, че есенния салон е един етикет, както казаше Увалиев, покойния Петър Увалиев, Бог го прости,
етикет на празен буркан. Някога е имало съдържание, то отдавна е изядено и стои етикета, а вътре няма нищо. Самият Париж не вярва в есенния салон. талантливите парижки художници не участват
в есенния салон. Знаят, че там е сивота и посредственост. Знаят парижките художници, галерести, изкустове, че Париж не е центъра, че Франция се е предала, Париж се е капитулирал,
предал се е, предал е всичко на Америка. Вече щатите са центъра. Но това го знаят в Париж, това не го знаят в Източна Европа, това не го знаят в Латинска Америка, в Африка и Азия. При тях не е стигнала
светлината от тази далекна звезда. Както ние виждаме в нощното небе светлина от звезди, които вече не съществуват някои от тях. Но понеже са много далечи, светлината още е пътува, тя после е изчезнала, но виждаме светлината
от преди, да кажем един милион години, когато тази звезда е съществувала. И така светлината на изгасналия вече в Париж Есенен салон продължава да пътува до глухите провинции, каквито е България или Еквадор
или Шри-Ланка и тамошните аборигени ние виждаме славата на Есенен салон, защото на времето там са участвали Пикасо или Матис или Моделияни или някой друг. Живеем с данни
с изтекал срок на годност. И парижани, хитрите парижани поддържат запазената марка Есенния салон, за да паразитират върху този неинформиран свят, провинциалния свят, който не знае
за смъртта на Есения салон и те си правят добри парици от всичко това. Запазена марка, вход се плаща, самите участници така е виден, че правят разходи, което отива в Франция и това е добър бизнес.
Ама какво, че умира Есения салон преди десетилетия ми? Няма значение. Етикета стои. По същия начин е и с масонството. То вече е с изтекал срок на годност, изветрял в Западна Европа. Запада, става излично. обаче
в Източна Европа още ние не сме информирани за неговото изкуфяване и работим по стари данни и тукашните тарикати провинциално заблудени или информирани, обаче решават да се възползват от другите
неинформираните. Правят някакви структури, организират се, правят едни такива читалищни ритуали и, разбира се, тези, които са първи влезли в пирамидата, паразитират върху вторите и третите. Типична пирамида, само, че за разлика от финансовите пирамиди,
които могат да фалират и винаги фалират, тази не фалира. създадена веднъж, сега човек не може да каже аз съм глупак, аз съм шаран, който се фанах на въдицата на тези хитрици и влязах в една организация, която не ме ползва особено много,
аз без нея можех да имам контакт със същите тези хора, всичките, които са вътре, аз можех да премену, да се срещам с тях в голф клуб пили в нещо друго. Просто трябваше да правя точно тази организация, така че човек не иска
да си признае, че е бъде излаган. Едно. И второ, коли си вика, аз ако стоя тук и натрупам стаж, ще си издигна в хранителната верига на измамниците и следващото поколение измамени ще ме храни. А аз ще бъда
от еди коя си там степен. Велик майстор и така нататък. Така че има тая измама, но не това движи властта в съвремения свят. Масонските ложи вече
са периферни, очевидно, и тук преди години идваше някакъв велик майстор от една мсикария от Франция от къде беше и го интервюраха по българската телевизия по една от телевизиите и го питат
каква е тайната на масоните. Голямата тайна на масонството. И той отговори един много значителен отговор. Каза така главната тайна масоните се състоя в това, че няма тайна. И е абсолютно прав.
Отдавна вече няма тайна и няма нужда от тайна. имало е нужда на време тогато е имало бариери. Религиозни, национални. Сега няма такива бариери. Затова няма нужда от тайна. и елегантното
в този отговор е, че точно това, че няма тайна, всъщност се приема от митологичния човек като аха, виж колко са хитри масоните. Не си казва тайната. Естествено, че има тайна. Ама те ни подалкат
елегантно. И пак влизаме в капана на уш съмогъщото масонство. Така, че не бива да бъркаме масонството от XIX век, когато и православната църква, и римокатолическата са го възприемали като опасност.
И то е било опасност именно със своята квази религиозност. И днешно време, когато това е мъртво и погребано псевдо движение, в което участват само неудачници, амбициозни
и тарикати, които ги водят за носа. Съвременният свят е много по-сложен и конспирациите тук са от съвсем друг порядък. Нека първо да изслушаме едно песнопение, малко да си
починем от масонщината и след това ще продължим. първо да си види. първо да си се хвек. Света, святово, истинно, тога, истинна, рожденна,
несотворенна, е. Швейцар, Господи, Бест, и будучи вшелся от Духа Свята и Марии неби, и в очело вечна свята. Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok
Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok
Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Съвременния свят, все по-видимо, е извън контрол. Той върви на зле. Той върви на зле в почти всички направления. Няма никакъв план, план Б, програма, утопия, в която да продадеш. Комунистическата утопия загина. Практически, прагматически се решават задачите днес за днес, утре за утре. Но големите предизвикателства стоят. Като започнем от ядрената война, като минем през екологията, демографията, дехуманизацията, технологичния апокалипсис и т.н. Всичко това е надвиснало и, видимо, от година на година става все по-зле. Сега, това можем да го припишем на световата конспирация.
Властелините на света искат да съсипят света. Но това пак е дървено желязо. сигурно има много лоши хора по света, но аз не съм видял човек, който да прави сложна организация, как да съсипе своя имот. Своята собственост, своята къща, своята нива, своята градина, своято стадо. Да прави сложни организации, как да съсипе това, което така и така владее. Така и така го имаш. Колко ти да си лош човек. Какъв ти мръсник да си. Точно егоизма, егоцентризма, който владее силните на деня, би ги накарал точно обратното. Да се противопоставят също унищожението на света, което е очевидно, че вървим към него. На техния свят, света, който те владеят. Силните на деня, властелините на света би трябвало всячески да се борят за оцеляването на света. А не за неговото унищожаване. Следователно, те не го контролират. Те могат да са силни на деня, но не управляват процесите.
Светът е извън контрол. Е, какво тогава се случва, когато светът е извън контрол? Толстой в "Война и мир", която разсъждава относно как се осъществяват историческите събития. Дава един такъв пример. Вземаме един шаблон и дращим. Един ще дращи по този начин, друг по друг. По какъвто и начин да дращиш, във всички посоки накрая се отпечатва шаблонът. Ние си въобразяваме, че с дращенето влияе върху шаблона. Не. Той само се проявява. Чрез нашите хаотични движения във всички посоки. Аз бих искал малко да продължа тази притча или този образ. С един малко по-усъвършенстван образ. Вместо принципа на шаблона да видим принципа на пътеката. Ние знаем какво важно нещо е пътят. Във всяко едно отношение.
Но всеки път, всички пътища, които съществуват, преди да са станали пътища са били пътеки. В зората на човечеството не е имало пътища както ни е сега. Ги виждаме на стлани с твърда настилка. Дали ще бъде чакъл, дали ще бъде асфалт, бетон. В началото имало само пътеки. Пътеката е изключително важно, полезно, ценно нещо. Но пита се, кой е изобретил пътеката, първата пътека и изобщо пътеките. Кой е направил това велико изобретение в историята на човечеството? Кой е изобретил пътя? Съвсем е сигурно, че никой не го е изобретил. Как е ставало? Как се е създала първата пътека? Между едно място, да кажем някакво пещера, да кажем, и друго място, да кажем река или изворче, трябва да се придвижат хората.
Тези, които живеят във пещерата, трябва да тя до изворчето, за да пият вода. или до реката, за да наловят риба. Между пещерата и изворчето има хорсталаци, трева, тръни, дървета, камъни. И тези човеки, които вървят от точка А до точка Б, по някакъв начин трябва да преодолеят тези препятствия. да се обиколят камъка, да махнат тръните, да чупят клона, който пречи и т.н. И по този начин, като мине един, като мине втори, като мине трети, разбира се, първият не изобретява пътеката. Той ходи, търси, намира. Вторият, си го чу, първия, той е минал от тук, значи има възможност да се мине. Той също не каза, аз ще отъпча пътека. И третия минава, и четвъртия, и постърпенно, като минат там няколко десетки, стотици пъти човеците, вече се създава пътеката. Тя е видима, отъпкана и ти си сигурен, че тя ще те доведе до съответното място и че ще избере оптималния маршрут. Едва ли всички ще тръгнат през най-трудната част, през непреодолими камъни. Ще заобиколят непреодолимите камъни.
Или дървета и така надави. Гасталаци. Така че пътеката се създава от само себе си. Възоснова на какво? Възоснова на някаква потребност. Потребност от извърчето, потребност от реката, или да стигнеш до другата пещера, или до другата колиба, или до другото селище. Между двете селища все някой някога ще премина от пътя на отиване на връщане. Друг също и лека порека се създава пътеката, а от там във бъдеще и път. Така че потребността изобретява това велико-велико човешко изобретение, наречено път. Започнало от най-тясната пътечка. Англоязичните имат една такава поговорка, че потребността е майката на изобретението. Тя точно това и отразява. Потребността е изобретила пътеката. Пътеката.
А кой изобрети интернет? Кой е големия изобретател? Къде е паметника на изобретател на интернет? Няма такъв. Защото великото изобретение на нашето време, пътеката на нашето време, се създаде от само себе си. Първо се свързват два компютъра, после се свързват три и създават първата мрежа. Ама тя не е световната мрежа. Не. Два, три компютъра. После казват. Ама дай тук нашия университет да се свързва с другия университет, без един кабел. И се създава малко по-голяма мрежа. И така, по естествен път от само себе си, с участието на десетки човеки, нито един от които не е казал. Вижте какво. Ние започваме да изгаждаме интернет.
Това ще бъде такава и такава мрежа. Тя ще функцира по този и този начин. Не. Търгнало е от А, Б и от два, три и пет компютъра. Пак, разбира се, поради потребностите. Потребността е създала това велико изобретение, без което ние в момента не можем да си представим най-елементарните неща без интернет. И сега нека да се задем въпроса. коя е тази потребността, която води човечеството до деградацията, до самоуничтожението, което виждаме. от само себе си се появява това нещо. никой не го иска. Нито силнатина деня, нито световната конспирация, нито масоните, никой не иска света да се скапе, света да се самоуничтожи. А то се получава от само себе си. Коя е тази потребност, която създава тези движения, водещи към самоуничтожение? Ние много добре знаем коя е тази потребност. това е грехът.
Повредената човешка природа, повредена от греха, тя в крайна сметка се просмуква в човешките действия, лични, обществени и така нататък. милиардократно и проправя пътя, пътеката към нашето самоуничтожение. Към нашата деградация, първо, морална, умствена и най-следния ще доведе това до дехуманизация и самоуничтожение. Какво ни казва Свещеното Писание, какво ни казва Господ Иисус Христос в Евангелието от Иоанна, глава 8. Ваш баща е дяволът и вие искате да изпълнявате похотите на баща си. Той се беше от край човекоубиец и не устоява в истината, понеже в него няма истина. Кога говори лъжа, своето говори, защото е лъжец и баща на лъжата. И по-нататък във първото послание на св. Иоанн Богослов, 2 глава. Защото всичко, що е в света, походта на плътта, походта на очите и гордостта житейска, не е от Отца, а от този свят. Ето тези два ключови цитата от священото писание ще ни бъдат ориентир, за да осмислим как света бива воден от греха и как това в крайна сметка поражда кризата, в която ние се намираме и която ще доведе до самоуничтожение на човечеството. Нека да чуем още едно песно пение, след което ще продължим. Го же тре пештут и трясутся, херу мими, и славословя, сили небесния. Нека да чуем още, херу мими, и славословя, сили небесния. Нека да чуем още, херу мими, и славословя, сили небесния. Нека да чуем още, херу мими, и славословя, сили небесния.
Нека да чуем още, херу мими, и славословя, сили небесния. Нека да чуем още, херу мими, и славословя, сили небесния. Нека да чуем още, херу мими, и славословя, сили небесния. Нека да чуем още, херу мими, и славословя, сили небесния. Нека да чуем още, херу мими, и славословя, сили небесния. Нека да чуем още, херу мими, и славословя, сили небесния. Нека да чуем още, херу мими, и славословя, сили небесния. Нека да чуем още, херу мими, и славословя, сили небесния. Нека да чуем още, херу мими, и славословя, сили небесния. Нека да чуем още, херу мими, и славословя, сили небесния. Нека да чуем още, херу мими, и славословя, сили небесния. Нека да чуем още, херу мими, и славословя, сили небесния. Нека да чуем още, херу мими, и славословя, сили небесния. Нека да чуем още, херу мими, и славословя, сили небесния. Нека да чуем още, херу мими, и славословя, сили небесния.
Нека да чуем още, херу мими, и славословя, сили небесния. Нека да чуем още, херу мими, и славословя, сили небесния. Нека да чуем още, херу мими, и славословя, сили небесния. Нека да чуем още, херу мими, и славословя, сили небесния. Неразделнују тројцу војетинње. Суште Богоначалије, тја величаје. Отцу безначалному и Богу собезначалному слову, Со духом покланјајуся. Неразлучно единно соединјајемо. Е суштејство. Тричисленују единицу. Суште Богоначалије, Суште Богоначалије, Суште Богоначалије, Суште Богоначалије,
Суште Богоначалије, Суште Богоначалије, Суште Богоначалије, Суште Богоначалије, Суште Богоначалије, Суште Богоначалије, Суште Богоначалије, Суште Богоначалије, Суште Богоначалије, Суште Богоначалије, Суште Богоначалије, Суште Богоначалије, Суште Богоначалије, Суште Богоначалије, Суште Богоначалије,
Суште Богоначалије, Суште Богоначалије, Суште Богоначалије, Суште Богоначалије, Суште Богоначалије, Суште Богоначалије, Суште Богоначалије, Суште Богоначалије, Суште Богоначалије, Суште Богоначалије, Суште Богоначалије, Суште Богоначалије, Суште Богоначалије, Суште Богоначалије, Суште Богоначалије,
Суште Богоначалије, Суште Богоначалије, Суште Богоначалије, Суште Богоначалије, Суште Богоначалије, Суште Богоначалије, Суште Богоначалије, Суште Богоначалије, Суште Богоначалије, Суште Богоначалије, Суште Богоначалије, Суште Богоначалије, Суште Богоначалије, Суште Богоначалије, Суште Богоначалије,
Суште Богоначалије, Суште Богоначалије, Суште Богоначалије, Суште Богоначалије, Суште Богоначалије, Суште Богоначалије, Суште Богоначалије, Суште Богоначалије, Суште Богоначалије, Суште Богоначалије, Суште Богоначалије, Суште Богоначалије, Суште Богоначалије, Суште Богоначалије, Суште Богоначалије,
Суште Богоначалије, Суште Богоначалије, Суште Богоначалије, Суште Богоначалије, Суште Богоначалије, Суште Богоначалије, Суште Богоначалије, Суште Богоначалије, Суште Богоначалије, Суште Богоначалије, Суште Богоначалије, Суште Богоначалије, Суште Богоначалије, Суште Богоначалије, Ваш баща е дяволът и ви искате да изпълнявате походите на баща си.
Походите. След това Йоанн ни казва: Походта на плътта, походта на очите и гордостта житейска не е от отца, а от този свят. От този свят. Т.е. Средско. Ето го вече, появява се секуларизм. Средското. Средското. Това е светът на падналото човечество. Паднало в грех човечето. Чрез този грех, Наш баща става дявола. Чрез Греха, чрез осъществяване на греха, ние изпълняваме походите на баща си.
Желанията на баща си. За това светския дух е духът на греха. Казано е: Искате да изпълнявате походите на баща си, т.е. на лукавия. Ето това искане е потребността, която отъпква пътеката на греха. И няма нужда от заговора. Получава се от само себе си. Ние се движим хаотично, но потребността е потребността на греха. Кладенчето е кладенчето на греха, към което ние правим пътека. И тя се получава от само себе си. За това, че сме грешни, забира се говорим най-вече за непокаяния грех. Покаяния грех е съвсем друго нещо. Там водещо е покаянието. Покаянието е победа над греха. Но в днешния свят покаянието е по-скоро изключение.
Правилото е непокаяния грех. За това, когато говорим за греха, подразбираме непокаяния, който си остава. Този грех ни влече чрез походта на плъта, походта на очите и гордостта житейска. И ние вървим към него, отъкваме пътеките и изграждаме структурите, които ще унищожат света чрез греха. Ние свикнали сме да говорим съвсем спокойно, че живеем в един секуларен свят. Това го знаят всички. Секуларизацията е основното състояние на съвременния свят. Особено в Запада, който доскоро беше единоличен хегемон. Когато сме свикнали, че да, разбира се, има секуларизация, това е ясно. Ние сме свикнали с отделянето на държавата от Църквата. Това отдавна е залегнало в почти всички държави: източни и западни. Ами, науката отдавна се е отделила от Църквата. Дори се смята, че научното е не църковното. Църковното е ненаучно. То се отнася до чувства, до емоции, някакви практики, психотехники.
А науката, при нея няма такиви работи. При нея е 2002-2004. свикнали сме със секуларизацията в държавата, в образованието, в науката. И тогава, каква конспирация ни трябва? Това е злото в чист виде. Какво е злото? Без Бога. Доброто е с Бога, злото е без Бога. Без истинския Бог. Така че, секуларният свят, в който ние живеем, е свят на господстващо зло. Ей, как тогава се очудваме, че Той върви към самоунищожение. То това е същността на злото. Греха ме унищожава. Греха на света унищожава света. и го унищожава не само с оглед на страшния съд, но и тук, преди това, на земята. Постепенно разбира се, не отведнеш.
А всичко това, този секуларизъм, това господстващо зло, защо носи белези на конспирация? На незнаен и невидим заговор? Точно това е на лице. Макът, че ние сме безкрайно недвусмислено предупредени, какво казва св. апостол Павел в посланието до Ефесени. Нашата борба не е против кръв и плът, а против началствата, против властите, против светлоуправниците на тъмнината от тоя век, против поднебесните духове на злобата. Това е по-ясно. Поднебесните духове на злобата, това са лукавите духове. Нашата борба не е против човеки, казва Сати Павел, а против лукавите духове. Е, след като сме предупредени, как така казваме, че секуларизъм е един вид е конспирация? Че ние си знаем. Учението на цъквата съвсем ми е тайно. Той е провъзгласено по стъгди и мегдани. Изрично. Мисел казва за невидимите врагове, как те действат за нашата погибел. Но, първо, те са невидими.
Когато те са невидими, много бързо, ако не внимаваме, те ще станат за нас неведоми. Тоест незнайни. Тоест тайни. Тя ги има. Ама не ги виждаме, не ги знаем и в този смисъл те обективно се явяват тайна за нас. Колко ли да сме предупредени от цъквата и от светците. Ако погледнем самата дума "конспирация", тя е латинска, имаме представката "кон", заедно, съвместно. Благола "спиро" означава "дишън". Оттам думата "спиритус", "дух". че конспирацията е дишане заедно, с душие. Тоест някакви духове са се обединени заедно. Е, не е ли точно това, което ни казва и св. Павел? Под небесните духове на злобата. Те са заедно. Обединени.
Конспириращи. Срещу нас. Има и още едно такова психологическо основание. да приемем, че цялото това очевадно явление на нас ни изглежда като тайна. усещането при ведността за тайна се следва в това, че ние не искаме да знаем. То ни е казано, но ние не искаме да знаем. И като не искаме да знаем, отказваме да знаем. И като отказваме да знаем, става така, че всъщност действително не знаем. Срещу нас, под небесните духове, лукавите духове, те съдействат, конспирират, съдушие правят някакво срещу човечеството. То е де-факто конспирация, но ние не искаме да знаем за нея. Това е тайна. Ние сами създаваме тази тайна, т.е. тази конспирация. Ако ние махнем люспите пред очите си,
тая самоизмама, този отказ да знаем истината, истината провъзгласена велегласно от всички светци, ние ще видим, че борбата е очевидна, не е тайна. Но ние, понеже не искаме да знаем, за това сами си я правим тайна за себе си. И тук можем пак да си припомним знаменитата фраза на Бодлер, че най-перфидното лукавство на лукавия е да ни накара да вярваме, че той не съществува. Точно това е. Ние живеем всяка щой не съществува, не искаме да знаем, че той съществува. И като не искаме да знаем, той се превръща в тайна. Той става невидим, неведом,
и козните на неговите поднебесни духове се явят тая заговор свещо нас. Конспирация. Само че секуларна, светска конспирация. Не световната конспирация на човеци, които искат да вземат властта или да удържат властта, а великата лукава конспирация на поднебесните духове, която ние сами създаваме. Ние сами я правим невидимо. хващайки се на лукавството, на лукавие, че ушкин той не съществува. И в днешно време именно секуларизацията стана най-мощното оръжие на сатаната срещу човечеството. Не както е било преди другите религии, които да отклоняват от правия път.
не различни отклонения от догматиката, които да отклоняват от православието. Не. Днес на дневна ред е секуларизацията. И понеже ние сме го банализирали, свикнали сме със секуларизма, приели сме го за норма, за нормалност. Ние съучастваме в тази така наречена конспирация. този дух на разсърковяване, дух на разхристовяване, дух на безбожие. Това е светския дух. И тази светска конспирация, нека да наричам точно така светска конспирация,
е много по-деистителна и много по-страшна от мнимата световна конспирация на силните на дене човеки. Защо тя е по-опасна? Поради три причини. Първата причина е, че тя е естествена. Тя се получава от само себе си. поради нашето естество. Тя е естествена поради нашето греховно и паднало естество. Нашата покварена, греховна и непокаяна природа. Когато, ако беше заговор на лошите и ни е по някакъв начин лесен, труден, разкрием този заговор,
изобличим ги, намерим публикация, намерим канал, преборен с интернет и огласим на човечеството. Ето, хванахме ги. Тези силните на дене, които се бяха събрали как да ни командват, намерихме документите. Ние сме един някакъв асанж, който е проникнал и изтичат документите на световния заговор. това, вземат се мерки, правят се ново законодателство изваредно,
озъптяват се тези лоши хора, които са направили световната конспирация и света си отдъхва от тези паразити и започва да живее добре. Така че, добре ще бъде да има такава конспирация, видима и в този смисъл вкърваяма в затвора. Когато обаче няма такава, а съучастваме всички ние 7 милиарда човеци, и как ще ги вкараш от затвора? Тогава света става затвор, пълен с престъпници. И ние сме в него. това е първата причина. Естествеността.
Падналото естество. Втората причина е, че тази светска конспирация е подкрепена от институциите. От почти всички институции. Секуларната държава. Секуларната наука. Секуларната образователна система. Секуларното право. Това на времето не е било така. На времето правото е било християнско. Държавата е била християнска. Образованието е било християнско. Науката е била християнска. И дори тогава, в средно вековето разбира се,
когато всичко е било християнско до голяма степен, но не в пълна, дори тогава походите на греха са разградили тази система. А камо ли сега тази христиоцентрична система е била разградена от греха? А камо ли сега, когато самата система е здраво стъпила върху греха? Върху походите на плътта, върху походите на очите, върху гордостта житейска? Сме изградили цялостна една система от институции. И ако някой тръгне да се боре с тези институции, ти ставаш връх на държавата? Ти ставаш извън правото? Ти си извън науката? Е, кой ще е с тебе? Ти си извън всичко? т.е.
Маргинал, не участваш. Така че институциите в момента, секуларните институции, са бастиони на поднебесните духове на злобата. до такава степен, че ние сме свикнали с това и смятаме това за норма. Кой в момента протестира против това, че в науката Христос е изгонен? От храма на науката е изгонен самият Господ. От храма на историята е изгонен. От храма на биологията е изгонен. От храма на космологията е изгонен. Той като го няма в космоса, като творец, когато го няма в биологията, като създател на човека, когато го няма в историята, какви науки са тези? Така, че ние в момента имаме организации антихристови в лицето на нашите институции. Това е изключително страшно. И най-важното - третата причина.
Ние сме част от светската конспирация. ние сме съучастници. Вината и отговорността не са в трето лице. Не те конспирират. Те заговорничат. Те кроят козни срещу света. А аз участвам в това нещо. Чрез греха в мен. Чрез непокаяния грех в мен. така, че имата теория за световната конспирация нас ни оневинява, че те са лошите. Докато суровата истина за секуларната, светската конспирация нас ни разобличава като съучастници в този катастрофален процес. Грехоцентричен.
който все повече завладява света и все повече го увлича към бездната.