Радио Зорана Представя Светоглед Новото предаване за православен поглед към историята, културата и съвременността С богослова Георги Тодоров Здравейте! Темата на днешната беседа е Свети Пимен Зографски Скритият равноапостол През настоящата година Ще честваме 400 годишната от кончината на Свети Пимен Зографски Кулминацията ще бъде на 3 ноември, когато се чества неговата памет Но разбира се, цялата година е юбилейна И е време да насочим мислите си към този велик светец От друга страна, самата година не е 100% сигурна Ние нямаме документ с подпис и печат, че точно в 1620 година е починал
Нямаме документ с подпис и печат, кога се е родил Вероятно, около 1539-1400 Но документ няма Знайно е, че бил велик художник и конописец Но нито една икона не носи неговия подпис Нито един стенопис не носи неговия подпис И затова Науката може да кажа така Ние ако сме достоверни, учени, почтени към истината Може би трябва да се въздържаме от изказвания относно Свети Пимен Не намерим точните данни, точните документи, точните сведения Иначе си въобразяваме, може би Предполагаме, но не е сигурно Ще направим погрешни изводи Ще тръгнем във въображавани посоки
Това не е истинска наука В този смисъл по-добре Не е ли почтено и достоверно да замълчим за Свети Пимен Не е така Това отношение е престъпно Това е престъпление Защото престъпва нашия дълг А какъв е нашия дълг? Нашия дълг е да разкриваме светостта Да изучаваме светостта Да търсим светостта Защото светостта е пътя към Бога Защо изобщо изучаваме светците и техните жития? Защото какво представлява светец, всеки светец Това е един път към Бога
Но не път по посока на Бога Който и аз да стигна, и аз да не стигна А път който е стигнал Житейския път на всеки светец е път на човек който е стигнал до Бога И затова е светец Точно затова тези жития са най-важните за нас Мен не ме интересува Житейския път на човек който е стигне, аз не искам да му подражавам Света може да говори за него Можете да му издигат паметници Могат да пеят песни за него Но ако не е стигнал до Бога До къде е стигнал? Аз не искам да отивам там Аз искам да отида там където са отишли светците
И затова трябва да изучавам техните жития Затова имам дълг към светците Те са ми дали най-много Те са ми дали пътя към Бога Пътя към себеосъществяването Аз имам дълг към този светъл пример И не мога да престъпвам този дълг като спра да се интересувам Като спра да изследвам светостта Напротив, това трябва да бъде приоритет за мен Да си представим образцовата класна стая В едно българско училище Класната стая на България По стените има образи най-великите българи Но сред тези образи Отсъства най-великият българин
През последните 500 години Отсъства равноапостола Свети Пимен Зографски Защо го няма? Защо във българското училище Свети Пимен не присъства? Защо не го изучават в учебната програма? По история? По литература? Защо? Го крием? Кой го е скрил? Може би някой враг на България? Е скрил този велик светец от нас? Не, не е враг на България
Елита на България Е скрил свете Пимен от България Най-добрите от нас Ние сме го скрили През десетилетията и столетията Това е малко като Прича доста неприятна за нас Но има нещо вярно в нея Причата за българския казан в Ада Ние самите сме авторите на нашите катастрофи Никой не ни е виновен Никой външен не ни е виновен Ние вътре сами сме виновните Включително и за невиждането на свете Пимен За неговото скриване от подрастващото поколение
А подрастващото утре ще стане властващо И то ще продължи чрез своето невежество Да крие святи Пимен Невежеството крие святи Пимен Незнанието, ние не го познаваме В този смисъл е много важно да проследим Как минава това незнание Как минава това невежество Откъде е произхожда Кой го е създал Как е минало през вековете През десетилетията През времената Каква е историята На българското отношение към святи Пимен
Как България Се отнася към този велик и превелик българин Ако проследим Тази история И историята на нашето отношение Към святи Пимен Ние ще научим изключително много и много важни неща За България За себе си Гете има една известна мисъл Той казва така Опитай се да изпълниш твоя дълг И веднага ще разбереш какво представляваш Ние Трябва да се опитаме да изпълним своят дълг спрямо святи Пимен
И веднага ще разберем какво представляваме Т.е. това е едно огледало в което се оглежда България През последните 100, 200, 300, 400 години Свети Пимен не е непознат за българите В паисиевата история Има доста подробно резюме на неговото житие Разбира се Това е кратко изложение Тъй като история се занимава с друга тематика Но между другото става дума и за българските свети И в този списък Фигурира и преподобни святи Пимен И паиси Хилендарски Сърветелно подробно Е нахвърлил най-важното за неговото житие
Че е родом от Софийска епархия Че е отишъл в Зограф Че е преживял много години там Че е водил свет живот Но както казва паиси Но тайно от хората Прикривал се мъдро и изкусно пред хората После напуснал Света гора И дошъл в Софийска епархия И там вдигнал много Черкви и монастири След това обновил черепишкия монастир Край Искър Тук и починал След което мощите му били пренесени в Соходовския монастир
Той е Пимен Живял в 2006-2010 година И приключва с това Паиси за Свети Пимен Това означава Това означава Че стотици българи Които са отваряли Паисиевата история Са срещали това име Със сериозна Анотация За неговия живот Сега Една от големите слабости на Паисиевата история
Е, че тя е Политически насочена Не църковно Поради което Когато изборява светците Не споменава Техните празници На кой ден трябва да се чества памета Когато ти не знаеш на кой ден Да честваш памета на един светец Какво правиш в църква за него ми нищо Нямаш ден На който да кажеш Ето, днеска ще прочитем житието Ще служим в служба
Ще изпеем тропара Когато изпадне от календара Даден светец Вече църквата Не се сеща за него И в Паисиевата история Не е оказана датата На която се чества Свети Пимен И затова това е било просто едно четиво Прочитали са го И са минавали нататък Не са го празнували в църквата Поради тази причина Не са се го и припомняли Ежвигодно
Поне веднъж Годината Да си спомнят за този светец А като си спомнят Те ще заинтересуват за него Ще попитат за него Когато не си спомнят Не питат И като не питат Паметта Изчезва Така че Паметта за Свети Пимен Се е съхранила Се е съхранила само в тези
Десетина реда В пейсивата история И когато Когато възрожденска България Започва да се обзавежда С история Със списъци на свет И прочее Се ети Пимен Не попада Във фокуса на интереса Никой Не пита за неговото житие Така да се каже Никой не го открива
Чак до Тридците години на Двадести век Минало е възраждането Минало е времето На строителите на съвременна България Нито един от тях Не си е мръднал пръста Да проучи Има ли житие на този светец Няма ли Житието ни е чакало В атом Но никой не е отишъл да го потърси Тези, които са отишли там И те не са го потърсили
Не са питали за него И става така Че едва в тридците години България Преоткрива Своя велик светец От 16-17 век Първата публикация На житието на Свети Пимен Става в 1939 година Вече започнала Практически Втората световна война Автор на публикацията Някой си Димитър Янакиев
В едно списание На столичната община И текстът не е оригиналния текст Текст на житието А Свободен превод на съвременен български язик Понепък се чета и се разбира На съвременния български язик 1939 година Научна публикация на житието обаче не се прави На оригиналния текст Чак до 1954 година Когато такава публикация прави Академик Петър Диняков След това
Можем да кажем Че темата Замира Защо? Ами защото в тази научна публикация Великия Петър Диняков Най-големия специалист По старо-българска литература На своето време Той умира чак в 1992 година Така че може да кажем, че покрива Един 50 годишен период В който доминира Като най-голям авторитет И този най-голям авторитет
Се произнася По въпрос за житието И казва какво? Това житие Не е първокласен паметник На нашата книжнина То съдържа много Съмнителни неща То съдържа Явни анахронизми Несъответствие във времето При това положение След като се е произнесал Авторитета След като се е произнесал корифея
Темата е закрита Няма нужда Да се изследва повече Едно недостоверно житие Едно житие пълно с Исторически несъответствие Анахронизм При това положение Това положение До ден днешен Не само житието на святи пимен Но и самия святи пимен Минава за недостоверен Една съвременна Македонска изкуствоведка
Която много усилия е хвърила За изследване на Стенописи и икони От точно тази епоха В последната си публикация По въпроса Казва легендарния Свети Пимен Т.е. за него Нищо сигурно няма И ние нищо сигурно не можем да кажем Всичко това обаче Трябва да се постави под въпрос Ние не трябва да се облягаме на мнението на Петър Динеков Или на други авторитети
А трябва да се върнем към изворите Трябва да видим каква е истината по въпроса Да проучим документите, публикациите Така да се каже да тръгнем отново от нулата И да видим какво всъщност се е случило И тук става много интересно Разказът е като роман, като криминално разследване Защото първата публикация на Житието Е 1939 година Да Но преди нея Се Публикува Една статия В Вестник Мир
Авторът е Професор Васил Захариев И в тази статия За пръв път Се казва нещо за това Житие Самото Житие разбира се не е публикувано тогава 1938 година Но се споменава, че има такова И го споменава некой да е Ами Професор Васил Захариев В художествената академия Преподава Известен график Прочен
Родом от Самоков Потомък на старо Самоковско семейство Свързано с Зографите С Самоковската Зографска школа Познавач на Самоковската зографска школа Писал е Много по този въпрос Немски възпитаник В Лайпциг Е специализирал Специалист по книгата
График И специалист по книгата Тоест Доста Сериозен човек С многобройни научни публикации Та Този човек В 1938 година Септември Публикува една статия В Вестник Мир В която Между другото Споменава
Че Говори за Свети Пимен Зографски Че в неговото житие Се намират Подробности Вързка с него И тук Възниква Първия Въпрос Кой Кога И как Е открил
Това житие Самия професор Захариев Не казва Обикновено Какво се прави В такия публикат Публикации Се казва Аз Бях Честит Да попадна На житието Еди къде си
Еди как си Еди кой си Еди кой си Ме го даде В еди кой си Манастир В еди кой си Библиотека Еди кой си То се състои От следното Еди кой си Страници Еди кой си Честа си
Част от голям сборник Или самостоятелна книжка Или нещо подобно Тези данни се пишат във всички Първи публикации Това е задължение На откривателя Васил Захариев Се снишава В тази публикация Нищо не говори За откриването Не влиза в ролята На откривател
Не казва Аз го открих Не казва Друг го откри Еди кой си Го откри Аз попаднах И това не казва Споменава го Всякакъв между другото Знаем Че Васил Захариев Е бил командирован От Министерството на просвещението
Предишната година 1937 Министерството на просвещението Праща Три мадуши На научна Експедиция В Света гора Васил Захариев Който е шеф на експедицията Художника Николай Ростовцев И Един филолог Богослов
Михаил Ковачев Те прекават Около 40 дена На Атом Основно в Зограф Обикалят и Други монастири И явно Че там Е попаднал Васил Захариев На въпросното Житие
Но Не е ясно Защо Не говори за него Защо го споменава Подсурдинка И Много интересно Тази му статия В Вестник Мир Която е първото Изобщо съобщение В историята Че има житие На свят тип
Има някъде В Атом Тази статия След това Не е цитирана От никого Всички Без изключение След това Казват Първата публикация Беше На Димитър Янакиев В 1939 година
А 1938 година Васил Захариев Не го споменават Огромна Загадка Защо е така Николи не го чета Този вестник Вестник Мир е Един от най-четените И авторитетните Вестници Във България По това време Трябва да потърсим
Отговорите На тези въпроси И ние ги намираме В архива На Министерството на просвещението Където Попадаме На един доклад Писан От Васил Захариев До министера На просвещението Докладът е поверителен И в него
Той е доста дълъг Шест страници Машинописни В него Васил Захариев Така да се каже Прави отчет На Извършената работа Описва Къде са ходили Така, така Ваше Там Нашата мисия
Която възложихте Поверителна Строго Секретна мисия Без да казват На гръцката държава Че имат такива намерения Отиват ушкото Обикновени поклонници Но носят фотоапарати И така нататък Плюс това Всеки е специалист По-различно Михил Ковачев
По-ръкописите Васил Захариев По-изображенията А Николай Ростов Се прави копия На различни стенописи Големи авторски копия Които да занесе във България И в този доклад Научаваме, че В края на тази мисия Те се качват на един кораб От Света гора По маршрута Атон
Солун Атина Там имали оговорка С българския посланик Да се видят И така нататък И вероятно Да му предадат материалите Той да ги спрати С дипломатическата поща В България Но Пише Васил Захариев Когато
Слязахме на Атина Явно Става дума за Пирея Пристанището На Атина Тя ги привикват Полицаи Започват обиски Започват разпити Земат им паспортите Земат им материалите И им казват, че те са нарушили закона Не са поискали разрешение от властите За това посещение Че фактически това е било
От една страна Една Неофициална Държавна Научна мисия За която трябва да вземат разрешение И второ Те изнасят от там Неща, които нямат право по закон да изнасят Особено някаква ценна книга имало Пише Васил Захариев В този доклад Доклад до министъра И Положението става много сериозно
Значи те са нарушили закона Трябва да се направи следствие Трябва разбира се да се Потърсят техните Съучастници в Атом Т.е. те трябва да отговорят Откъде взехте тази книга Той не може да отрича безкрайно Ще стигнат до този, който е дал книгата Ще го привлекат и него Като обвиняем Ще Направят кръстосен разпит Между всички участници За да засекат данните
Всичко това ще отнеме много време Между време те не могат да ги пуснат да си ходят в България Ще стоят в ареста В края на това Разследване Те ще бъдат обвинени За нарушение на закона по Еди коя си, еди коя си, еди коя си Точка Ще бъдат съдени И ако се окаже Че съда Ги намери за виновни Ще си влезат в затвора Професор Васил Захариев
Най-добрият български график Основателя на Графичната школа в България Да влезе в затвора Като Кокошкар Като крадет На ръкописи Това е страшно За цяло чувството няма Може да се го прави след това От това обвинение Но На следващия ден Посланика
Се намесва И тя ги пускат Така пише в доклада И си заминават Разбира се Конфискуват тази старата книга Която Един от тях е носил Не е ясно кой от тримата Изглежда Михаил Ковачев Така се подразбира Но по име не е опоменат Конфискуват На Николай Ростовцев Всички копия
Които е направил на стенописи Той е де-факто Целият му труд Докато От Васил Захариев Конфискуват Само 8 фотографии Значи Като имаме предвид Че Михаил Ковачев По друг повод Споменава Че е донесал 500 Качествени фотографии Може би имало
Още стотина Да кажем Брак Значи Той е 500-600 фотографии Е донесал Докато на Васил Захариев Са му конфискували 8 Капка в морето Тоест Той се разминава Сух от водата Това е също Доста
Доста съмнително Дали е вяро? Сега Ако се Гледаме в доклада И се запитаме Защо е написан той Ясно ни е Че Васил Захариев Не иска Скандал Министъра На просвещението Също ни иска
Скандал Би било голям Провал за него Ако Захариев се провали Защото той го е братил Тоест Доклада Ената от главните му цели Е да замаже случая И ако имало Някакви Ели какви си провали В рамките на Тази командировка
Да се сведат До минимум Тук Ние можем да допуснем С много голяма вероятност Че вероятно Житието На Свети Пимензографски За което той споминала С половиността На своята публикация Вероятно е било в него Вероятно е било Конфискувано
От гръцките власти И то Законно конфискувано В изпълнение на гръцкия закон За памятец на културата И Захариев не е можел да протестира Не е можел да има ники претенции Защото той е Престъпник Той е закононарушител Не стига, че го пуснаха Вероятно там се е намесало Българското правителство Това е най-вероятната
Хипотеза За да може толкова бързо Да се реши въпроса И Се ги пуснали Така да се каже Помилвали се ги Но тук нататъка Той вместо да си трае Да разказва Как са му взели законно Откраднатия ръкопис Означава да си прави харакири И да проваля и министъра Така че той
Ако това се е случило По никакъв начин нямаше да го Опише в доклада си Черно на бяло И утре то да се размахва Срещу него, срещу министър Защо смятаме ние С пълна сигурност Че това житие Е било в Захариев Е му е конфискувано Защото Той споменава Монаха, който е преписал житието Автора на преписа
Монах Силвестрий А препис от Монах Силвестрий На житието на Свети Пимен След това не се появява От 1937 година Когато е било открито До ден днешен Изчезва Това житие А че при положение Че това е първото Което е било открито За Свети Пимен В момента на откритието Това се е коментирало
С мунасите Със самата Група на тея тримата След това Айде кажем Нали Сбъркали се И така нататък Все някой Щеше да каже Това житие Се намира Еди къде си Нас не хвалаха Фатина
По друг повод Но житието Еди къде си Никой Не го споменава Никога Нещо повече Никой не пита за него След Публикацията на Захариев Във Вестник Мир Там пише Преписа на Силвестри А по темата Свети Пимен
Започват да работят Всички Най-елитни Български учени Специалисти По стара българска литература Историци И така нататък Всички работят Но никой не пита За точно това житие Очевидно Целта е била Да се покрия Този
Държавен провал Защото Штом Това е била държавна Командировка От Министерството на просвещението И се проваля И то международен провал Естествено Че е трябвало Добре покрит Така че За нас Е почти сигурно Че
Най-стария Достигнал до нас Препис На Житието на Свети Пимен Е изчезнал В 1937 година Конфискуван Законно За съжаление От грецките власти Впрочем Когато Васил Захариев В тази статия
С половин Оста Споменава Че има такова Житие Той цитира Неговото заглавие И в Този цитат Има повече Има повече Грешки От колкото Думи Сега
Когато човек Преписва Един текст Не може Да направи Толко много грешки Още повече Ако е професор Учил в Лайпциг И така нататък Не може Обяснението За тези грешки Е че Той
Го е написал По памет След като Са му Конфискували Ръкописа Той по памет Е възстановил Това, което Си спомня За да не изчезне Съвсем Но вече С грешки Дребни, дребни, дребни
Но многобройни Такива грешки Нито един преписвач Не прави Когато преписва Едно към едно От оригинала Правец Едно на сто Едно на педесе Нали? Но Сто и едно на сто Не може да се направи Така че
Ние сме Доста сигурни Че Така се е случило Сега Връща се Васил Захариев И Следствие От целият този ГАФ Който става в Атина На него му забраняват От Министерството Една година
Нищо да не публикува Свързано с тази експедиция Това разбира се Въжи и за Другите двама Но Забраната е пробита След няколко месеца Така Периферно в началото Михил Ковачев Прави няколко Такива Периферни Публикации
В провинцията След това започва и в Централния печат Да пуска нещо И най-накрая И самия Васил Захария Се престършава И публикува Въпросната статия Пак да кажем С половиността Там много-много Не говори За своето откритие И за
Къде го е видял Кой му го е дал Такие работи Не казва И не намеква Дори Все едно Че Нещо така Случайно Срещнал и видял Димитър Янакиев На следващата година 39-та година Казахме
Че публикува Самото житие В преразказ на български язик Хубаво Но кой е Димитър Янакиев? Той е Член на Българската Комунистическа партия От 1119-та година Отива в Съветския съюз Да следва Връща се
1931-та година И в 1934-та година Става Съучредител На българо-съветско Дружество Точно в Най-сталинските години Как така Този човек Изведнъж Стана толкова Църковен Че
Започна Да публикува Жития на Светци Това е друга загадка Освен това Димитър Янакиев Никъде не казва Че той е открил Житието Никъде не казва Че той е открит от Васил Захариев Изобщо И той подминава
Тази тема Все едно Че това е Житие Си е така Всеизвестно Даденост И той само Го е Един вид Попревел На български язик Това е много сериозна загадка Така или иначе След тази публикация
Ние ще се върнем На Димитър Янакиев Да видим Кой е той Но След тази публикация Във България Започва Взрив На интереса към Свети Пиназографски И то В целия български елит И Литературен
И исторически И художествен Значи Васил Захариев Де факто Откривателя След това Става ректор На художествената академия Академията се именува Свети Пимен Софийски Те го наричат Софийски Като по-патриотично Той е същия, разбира се Иван Лазаров
Най-добрият български скулптор По това време Прави прекрасна статуя На Свети Пимен Която се монтира в двора На художествената академия Той вече е патрон на академията Петър Динников Пише за него Асен Василиев Васил Пандурски Йордан Иванов Открай верме се интересува От тая тема Борис Йоцов
Елита на България Започва да Се интересуват Свети Пимен Или пишат за него Или участват в мероприятия Свързане с него Или твърби на изкуството Свързане с него Можем да кажем Че Свети Пимен Зографски Се превърща В най-важната Нова тема
В българската култура През целия Период на Втората световна война Няма друга Толкова важна тема По която да са се произнесли Толкова много авторитети Да са участвали Толкова много институции И да има толкова много реализация И в изкуството И в книжовността Може би клуминация На този интерес
Е в 1943 година Когато излиза една Доста дебела Представителна книга За Зографския мастер Над 200 страници С много много иллюстрации И в тази книга За Зограв Между другото Отново Се публикува Пак в български превод Пак житиетно Свети Пимен Зографски
Този път Книгата излиза Под името На някой си Д.Зографски Това е пак Димитър Янакиев Сега Димитър Янакиев Казахме, че Комунист от 19-та година Съветски човек Не стига това Ами е автор на две книги Едната от които е Евреите в
Руската литература Повременно на Втората стеонна война Той е автор на така книга Те е за преди това Но е автор на книга за евреите И другата му Книга е за Съветската литература Може ли такъв човек Да Припари в Атон Който е под възна На германците И те ще го арестуват Без да го питат
Комунист Болшевик Сталинист Автор на книга за евреите И на книга за Съветската литература И Съосновател на Българо-съветското дружество Очевидно, че Той не е ходил На Атон По това време И книгата Е направена
По-вероятно От Зографските монаси Те са събрали Целият материал А той Го е обработил Тук във България Без да стъпва там Същност Димитър Енакиев Е племенник На Един Зографски игумен
В началото на 20 век И Той на времето Две години е живял В Зограв като послушник Преди да стане комунист И преди да отиде в СССР Той е бил послушник В Зографски мастир След солонските атентати В 1903 година Гоя станат солонските атентати Той е бил ученик В солонската гимназия И положението става опасно
И отива при Чичо си В Зограв И там две години Изкарва като послушник Така че той е познавал Света гора Отблизо От първо лице А в България Други такива Людей няма Кой е бил две години В Зограв? Никой Така че
Той е бил подходящ за тая цел Така Сръчен литератор С филологическо образование А предпелчил семинария Така че познава материята И не са имали по-добър човек Ако бяха намерили Някой Голям авторитет Или Млад перспективен учен Да кажем примерно Васил Пандурски Или Иван Дуйчев
И да му възложат тази задача Той ще ви ка ора Това е свърх престижно Зографския мастир За да ти Възложи Представител на книга За Зограв Но Този човек Талантлив Образован И прочее Трябва те първа да отива във отон Те първа там да
Прекарва месеци Освен това Туха има и още един важен проблем Във житието на святи Пимен Зографски това, което е достигнало до нас, има една бележка. Една, както пише там, достопаметна записка. И в нея се казва така. Настоящото житие на преподобния Пимен Зографски е преписано от книгата Небесни и рай, която се намира в библиотеката
на покойния генерал-губернатор на източна Ромелия, Кръстевич, Комуто била доставена в Цариград от покойния Паисий Хилендарски, който бидейки изпъден от Хилендар, преживяв Зограв известно време и тук в библиотеката намерил го реказаната книга и е усвоил, а после е предал на Кръстевич. Книгата обема само жития на български святи и е написана на дебела книга във формат Тосминка през 1683 година.
Безценна приписка безценна, достопаметна забележка, както е нарекал Авторей. Но, в нея се споменава, че настоящия препис е правен от книга от 17-я, от 1683 година, доста стара. Оказва се дори къде се намира тази книга? в библиотеката на покойния Гаврил Кръстевич в Цари град. и тук стигаме до при пани камъка.
Защото, как е получил Кръстевич тази книга от 17-я век? Получил е от покойния Паисий Хилендарски. И тук цялата научна общност пада в пропаста. Защото казват те така. Паисий Хилендарски е живял в 18-и век. Гаврил Кръстевич
се ражда в 19-и век. Е няма как да се срещали. Няма как Паисий Хилендарски да предаде тази книга на Гаврил Кръстевич. Следователно, целият текст е много съмнителен. Вероятно, той не е достоверен, разсъждават нашите учени. Вероятно,
той е писан късно от някой монах-патриот, който е искал да създаде едно красиво житие възоснован на това, което е чел в Паисиевата история, че има такъв светец, ама там е кратко, а е хубаво да е по-голямо и затова започнал да си измисля. И украсил цялата тази история
с измишлотини, вследствие на което е настоящото житие, ушки им дадено от Паисий Хилендарски на Гаврил Кръстевич. Тука се спъват всички и тук падат всички. без изключение. И се чуят какво направят. От една страна, Свети Пимензографски, прекрасна личност, 16-17 век, много време преди Паисий,
възрожденец, художник, иконописец, книжовник, проповедник, всичко най-прекрасно. обаче, недостоверна е информацията. Нищо не сме сигурни. Защото приписката, очевидно е сбъркана, анахронизъм, и вероятно това е фалшификат.
в 19-е век, се правят много фалшификати и такива, и това е поредния, така си мислят. И тука, издателите на книгата за Зоградския манастир, се чуят какво да правят. Защото, ако направят едно сериозно издание на текста, и ако публикуват
въпросната достопаметна забележка, всеки ще ги разконспира, всеки ще ги има, чакайте бе, господа, виждате ли какво пише тука. В 18-те век предал книгата на другия в 19-те век. Тук има някаква шашма, някакъв фейк.
И рухва патриотичната кауза, рухва супер темата, в академията и всичко останало, оказва се, че това ще бъде една измама, една фантазия. И за това не се прази
научно издание. Имат вече фотографии на житието, могат да го публикуват и фототипно, и да го нормализират текстът, и да го публикуват като наборен текст, но не го правят. Не смеят, защото
всеки ще разкрие измамата чрез този изключително очевиден анахронизъм. Паисий Хигандарски и Кръстевич. Хора от различни векове. До такава степен е бил проблем това нещо, че те правят едно дребно научно престъпление. Те
подправят достопаметната забележка. И при второто, казвате ли, този ръкопис е бил в библиотеката на Кръстевич, но долу пишат, че той е бил даден от Паисий Хигандарски на Стефан Богориди. Подправят оригиналнията приписка,
сменят името Кръстевич с Стефан Богориди, тъй като са смятали тогава, че Паисий Хигандарски е умрял в края на 18 век и се засичат във времето с Стефан Богориди и може да се приеме чисто хипотетично, че младия, младия Стефан Богориди
се срещна с вече на преклонна възду с Паисий Хигандарски и са си предали в стафетата. Поради тази причина, в книгата за Взгарския мастир 43-та година приписката излиза подправена. Името на Гаврил Кръстевич е подменено съзнателно
с името на Стефан Богориди за да не бъдат критиковани, че публикуват фолшификат някакъв. И така целият този прилив на интерес към темата Свети Пимазографски по време на 2-та стойната година от 39-та година, когато излиза за житието до 44-та година
взрив на интерес. Всключително и тази книга. Там се пише. Още една ще се публикува житието. Тързествени честване се правят ежегодно в академията. Издава се вестник на студентите. Но научно издание няма
нарочно за да не разкрият истината. И чак след 9-те сетември, след 44-та година, когато на власт идват отечествения фронт, доминиран от комунисти, които са идеологически
атеисти, т.е. за тях светците не представляват интерес и едно разобличение на едно фалшиво житие е добре дошло и тогава 46-та година се появява първото
критично писание на тази тема от доктор Васил Киселков в две поредни статии в един вестник той на практика разкритикува достоверността на житието и го объявява за недостоверно.
Това казва късна работа правена от монах след Паиси Хрендарски. Значи в 18-те век някой е написал фалшиво житие Ушки МЧЛ от 17-ти. В 1954-та година вече казахме, че май-сетни
излиза научното издание на самия текст. Прави го Петър Динеков, авторитета, заявява, че анахронизмите са очевидни и че текстът прои тази причина е непълноценен, недобър,
и по този начин затваря темата. Темата е неперспектива. Ние обаче се връщаме към тази достопаметна записка за Паиси Хрендарски и Кръстевич и виждаме, че там няма абсолютно никакъв
анахронизъм, абсолютно никакво разминаване във времената, просто този Паиси Хрендарски не е онзи Паиси Хрендарски. Този Паиси Хрендарски в приписката е историческа личност Чичо
на Алеко Константинов от Свищов, точен съвременник на Гавриил Кръстевич, те може би са родени дори в една и същата година, разбира се, живеят през цялото време успоредно и съвсем очевидно, този Паиси Хрендарски,
който е бил книгоиздател, няколко книжки е издал в Света гора, той, между другото, точно така става, напуска Хрендар, отива във зоограф, както, впрочем, и нашия историк, преподобния Паиси Хрендарски, и той от Хрендар отива във зоограф
и там завърша своята история. Това е по делу нашите учени, че малко са успоредни тези биографии, но този Паиси Хрендарски, той се нарича Паиси Българина, така му е прозвището, този Паиси Хрендарски Българина
е човека, който е пратил въпросния ръкопис от 17 век в Цари град на Гаврил Кръстевич. Но Кръстевич е бил вече възрастен, бил е болен от Паркинсон, има и други причини и така и не го е издал това житие. След като е починал, то е останало
в неговата библиотека. Но, ако нашите изследователи бяха повярвали на житието, тогава още са били живи наследниците на Кръстевич. Могли са да намерят библиотеката и ръкописа от 17 век, който ги е чакал там. Нещо повече,
този ръкопис, както пише в записката, е включвал жития само на български светци. А такава книга в 17 век няма друга. Това е веки или век почти преди Паисии. А вече имаме една
патриотична идея, обречена в църковна форма, разбира се, но жития само на български светци. това е един изключително важен ръкопис сам по себе си, освен дето съдържа житието на Свети Пимен. А може би е съдържал и други жития
на други важни свети, за които не знаем. Така че нашите академици, нашите професори, нашите класици са пропуснали възможността да намерят ранните ръкописи от 17 век носещи житието на
Свети Пимен зографски и можем да си представим ако бяха си свършили работата, ние сега нямаше да се лутаме в предположение да говорим за легендарния Свети Пимен, защото от момента в който падне този главен препани камък
и ние тръгнем да изследваме житието на Свети Пимен, ще видим, че всяка негова дума, която може да се провери, се оказва истина. Много пъти са се съмнявали различни учени това дали е вярно, това дали е вярно,
това дали е вярно, е там, където може да се провери, е вярно. Всички съмнителни места, които подлежат на проверка, почнем и да търсим, откриваме потвърждение. Привемо Черепишкия мастир, там, където той е починал. Във житието пише,
че този мастир е бил опожарен и така нататък, напуснат в разруха и от там братята от Суходолския мастир са взели мощните на Свети Пимен и са ги пренесли в Суходолския мастир. Изследвателите на Черепиш
дълги години са казали, ме чекайте, няма никакви данни да е опожаряван мастир. Църквата си стои здрава права, вътре си има стенописи, верно, че са късни от XIX век, обаче си е окей, следи от пожар няма никакви,
следи от Свети Пимен няма никакви, така, че да, може да е бил, може да не е бил, но нищо не говори за негово присъствие тук. И чак 80-те години всъщност се разкриват част от стенописите в този храм и се оказва,
че те са точно от времето на Свети Пимен и че са били опожарени. Там очевидно имал пожар и точно както се обезцветяват след пожар стенописите остават само в един цвят така, да го наречаем
кафеникава, сепия, нали, такъв цвят остава, всички други цветое по-ярки и изгарят. Точно това е състоянието на изгорели стенописи в Черепишкия манастир. т.е. пак се потвърждава един от
многобройните случаи на пълното потвърждение на това, което пише в житието. Извода е, че житието е достоверно, че това е автентичен текст, произхождаш от 17 век, от ръцете на
ученика на Свети Пимен Памфилий, и че ако ние бяхме подходили с доверие към това житие и бяхме проследили всички ключове, точки, описани в него, включително и записката
за ръкописа от 1683 година, ние, вероятно, щеяхме в момента да изполагаме с много повече документи, дето сега се оплакваме, няма документи, еми, няма, защото ние ги унищожихме, защото ние ги изпуснахме,
бяха в ръцете ни. В ръцете ни беше житието на Силвестрии. Няма го. На една ръка от нас е било житието от 17 век. Изчезнало е. Или поне не може да го проследим. Последният Кръстевич е умрял в Виена
много отдавна и кой знае къде може би съществува тая книга, може би вече изчезнала. Така че кой скри Свети Пимен от България? Нито един от участниците в скриването на Свети Пимен
няма лоша намерение. Всичките са били водолюбци. Всичките са били съвестни учени. всичките са били образовани, компетентни, трудолюбиви с най-добри намерения. И как стана така, че с най-добри намерения съсипахме сведенията,
които бяха в ръцете ни, отрекахме достоверността на един първокласен документ от 17-ти век. И по този начин може да кажем, че погребахме паметта на равноапостолния Свети Пимен Зографски,
най-великия българин от османския период. Кой свърши тази работа? Ние знаят точно кой. Това е Светския дух. Светския дух на Нова България. Нова България от последните 200 години е владение на Светския дух.
Не на Светия дух. И тя не само, че не вижда, няма зрение за духовните, какъвто е Свети Пимен, но тя подсъзнателно не го иска. Не иска Свети Пимен. Защо?
Защото той ни разобличава. Ние какво правим? Изгаждаме нашата историческа митология. Едрите митове за българската история. Византийско и го, турско и го, Първо царство, Второ царство, Трета българска държава и така нататък. Комунизъм, демокрация.
Едрите образи. От какво са направени тези митове? Каква е тяхната материя? От какво са изградени? Защо са направени? Много просто. Те са направени с една цела. Да утвърдят нашия светоглед. Нашата представа за света. Да са удобни за нашия светоглед.
Да са подредени спрямо нашия светоглед. и понеже понеже нашия светоглед е светски, времето на Свети Пимен ни е тъмно. Ние го обявяваме за тъмно. Това са тъмните векове. 15, 16, 17 век до паизи е мрак. Защо?
Защото сме светски. Свети Пимен е светъл. Той е духовник. Той е по-светъл от нас. Но той казва духовното е по-важно от светското. вертикалното е по-важно от хоризонталното. Ние сме хоризонтални, той е вертикален. И затова ни казваме не.
Не ни трябва. Затова казваме там е мрак. Ние казваме там е робство. Ама той е сто пъти по-свободен от нас. Защото истинското робство е робството на греха. Той успява да се
освободи от това робство и да стане светец. С Божията помощ съсбира се. Човек сам не може да се освободи от греха, но с Божията помощ успява и става светец. Но нас това ни разобличава. Ако ние признаем, че той е светъл
и свободен, какъвто е бил, тогава ние сме робите. Тогава ние сме в робството. В духовното робство. В духовната несвобода. В духовния мрак. И затова ние не го щем. И затова, когато му четем житието, се спъваме, падаме, бъркаме,
защото светския дух ни предпазва от светия дух. Той ни затваря от към светия дух. Да не проника случайно в нашата светостта, светия дух, истината. Да си останем в нашите митове, които препотвърждават
нашата лукава картина за света. Нашата небожествена картина за света. Така че това е истинския отговор. Не, че Петър Динников го е домързяло. Сигурно го е домързяло. Ама защо го е домързяло? Не, че Васил Захариев е излагал.
Да, излагал е. Но защо е излагал? Защото сме под властта на светския дух. Той ни затваря очите. Той ни подлъгва да падаме в неговите капани вляво, в дясно и да не отидем в истината.
Поради тази причина житието на свети Пимензографски се явява изключителен пътеводител към българската история за да разкрие действията на светския дух като враг на светия дух.