Калоян и унията — Светоглед с Георги Тодоров

Пълна транскрипция

Абзац:

ЗАПОЧВА СВЕТОГЛЕД Предаването за православен поглед към историята, културата и съвременността с богослова Георги Тодоров Здравейте! Темата на днешната беседа под номер 221 е КАЛОЯН и УНИЯТА През ноември тази година, съвсем наскоро, се навършиха 820 години от сключването на УНИЯ между българския владетел КАЛОЯН и римския папа Инокентий III. Тази кръгла годишнина ни дава повод да осмислим това събитие, а отделно от повода, истинската причина да го направим, е, че българската историческа наука прави фундаментални грешки относно КАЛОЯНОВАТА УНИЯ Три поне фундаментални грешки Първо, българските историци не осмислят истинската същност на събитието

Духовната същност, историческата, психологическата, възпитателната Второ Недооценяват неговата важност Подминават го и следствие това не го изследват Ние нямаме Едно Монографско Монографическо Самостоятелно Сериозно, задълбочено изследване на именно КАЛОЯНОВАТА УНИЯ Трето Недооценяват Действителната пагубност на това събитие Нито търсят, нито намират Неговите пагубни последствия

А тоя, който не търси и не намира В модерните времена Българската историческа наука Действително И подценява и не разбира това събитие Ако започнем още от Паисиевата история ПАИСИ не знае нищо за УНИЯТА Не я споменава, не я коментира Той, собствено, смесва КАЛОЯН с Иван Асен Втори В едно историческо недоразумение Това, разбира се, в 1761 година След това Йеросхимонах Спиридон Края на 18-ти Началото на 19-ти век

Също не споменава за КАЛОЯНОВАТА УНИЯ Той, разбира се, по-така наясно с историята Описва победата на Калоян над латините Но, не говори изобщо за УНИЯ Няколко десетилетия по-късно Христакий Павлович издава печатния вариант на Паисиевата история Наречен Царственик в 1844 г. Но, в този участък от историята той следва Паисий и не знае нищо за УНИЯТА Добри Войников Много любопитно в 1861 г. Той пък по-скоро така идеологически манипулира това, което знае за УНИЯТА Той не говори за УНИЯТА Той не говори за УНИЯТА изобщо И, напротив, той отрича Един вид, че не е имало такава

Тъй като неговото твърдение е, че Българите, той понеже вече е във времето на борбата за самостоятелна българска църква И неговата теза е, че българите са имали самостоятелна църква по това време имали са патриарх И в този смисъл няма защо Калоян да иска от папата титлата патриарх И в този смисъл няма Мотивация да прави УНИЯТА А дори твърди добри войников, че Уж Възстането на Асен и Петър било следствие именно от опите на гръците да ликвидират самостоятелната българска църква И за това станало възстането на Асен и Петър

Което, разбира се, не е вярно, но обслужва неговите идеологеми Иречек в 1875-76 г. от неговата знаменита история на България пише, че УНИЯТА не повлияла ни най-малко на църковните неща нито върху обредите и догбите С това Той приключва темата и я омаловажава Тази тенденция на омаловажаване и натълкование че един вид

унията е един шахматен ход на Калоян без някакви особени последици тази тема става основната и до ден днешен господства в историческата ни наука и Златарски е на това мнение и Петър Мутъвчев и в енциклопедата на брата Данчо която е характерна за средностатистическото мислене по въпроса там Калоян е описан така опитен полководец и отличен държавник за да се затвърди

сключил с мощния папа Инокентий трети уния и там обяснява, че архиепископ Василий бил провъзгласен за примас на българската църква а Калоян получил царска корона и като говорим за така средностатистическо историческо мнение т.е. господстващото, митологемата която господства нека да се обърнем към

википедия и да видим там какво пише за Калояновата уния ето какво пише между другото на 7 ноември 1204 г. кардинал Лъв помазва с Миро благославя и посвещава за примас архиепископ Василий който става официално признат глава на българската църква на 8 ноември т.е. на следващия ден 1204 г. кардинал Лъв

короняства и благославя Калоян като поставя на главата му царска корона Скиптър Титлата, която папата му дава е крал Рекс Калоян изпраща писмо че е коронясън за император а първо свещеникът му за глава и патриарх на българската църква в този начин дълновидният Калоян сключва

уния и признава върховенството на католическата църква така и двете страни биват удовлетворени Заключение Говорим за статията във Википедия Сключването на унията с Рим е голям дипломатически успех за цар Калоян С получената титла той се издига в ранг равнопоставен на останалите европейски владетели С папската благословие и тържествената коронация се затвърждава суверенитета на българската държава След създаването на Латинската империя на мястото на Византия България е разположена между две римокатолистски държави Латинската империя и Маджарското кралство За да запази вече върнатата към царството си територия Цар Калоян умело поставя папата

като арбитър да спора му с маджарите които предъяват териториални претенции и обявяват българския владетел за схизматик А с писмото си от ноември 1924 г. Калоян мори папата За помощ един вид И по-нататъка С унията цар Калоян си осигурява дипломатично защита от католическите си съседи Сега тук е малко да коментираме това, което пише в екипедия Значи първо На 7 ноември Кардинал Лъв помазва с Миро благославя и посвещава за примас архиепископ Василий Който става официално признат глава на Българската църква Сега това разбера се не е вярно Защото примас не е никаква титла Тя не е по-висока от архиепископ

Примас означава, че е първи и първенствуващ Първенствуващият епископ на Българската църква Това е абсолютно равностойно на архиепископ и на всякаква подобна титла Не е никакво признание Освен това, факта, че от Рим става това посвещение Означава, че де-факто Българска църква няма Защото Българската църква беше самостойна, докато имаше свой патриарх По времето на самостойна архиепископ По времето на Първото Българско царство Докато влизайки в Рим, там вече няма българска църква Там всичко е римска църква Българска е само териториално понятие И то със съмнителен статут В този смисъл тук леко нещата са подменени После

Много важно е, че, когато Инокентий трети Обявява архиепископ Василий за примас За първенствуващ във българската църква Не за глава, а главата е папата Той му дава право да короняства българския владетел Но не става така Василий не короняства Калоян А кардинал Лъв короняства и благославя Калоян Това е много важно, защото Уш му дава правото Но не му дава правото да го осъществи това право А лично папския легат Кардинал Лъв извършва Коронястването и благославянето на Калоян

По отношение на титлата "Рекс" и титлата "Император" Това е известно и се смята за голям дипломатически успех на Калоян Че той иска, разбира се, от папата титлата "Император" Равностойна на титлата "Василевс", "Цар" А получава в отговор титлата "Рекс", което е равно на "Крал" По-ниската в иерархията Иска от папата титлата "Патриарх" за българския архиепископ А получава нищо и никаква за титла "Примас" Но в отговора си Калоян Ушкин дипломатично казва: "Благодаря за титлата "Император" Която ми даде и за титлата "Глава" и "Патриарх" на българската църква Която призна за архиепископ Василий Т.е. един вид Той надлъгва папата "Инокенти"

"Инокенти" "Инокенти" "Инокенти" "Инокенти" "Инокенти" "Инокенти" "Инокенти" "Инокенти" "Инокенти" "Инокенти" "Инокенти" "Инокенти" "Инокенти" "Инокенти" "Инокенти"

"Инокенти" "Инокенти" "Инокенти" "Инокенти" "Инокенти" "Инокенти" "Инокенти" "Инокенти" "Инокенти" "Инокенти" че някой го е признал. Не! Т.е. това не означава, че има резултат от тази ушким хитрост. Същото въжи и за архиепископ Василий. Той спокойно могаше да почне да се титулува патриарх, да си слага печати, но това ще е само званство. Той не е признат за такъв от папа Инухенти III. Та, тук да приписваме на Калоян някаква дипломатичка победа, както се твърди във Википедия. което е средното мислене историографско по-настоящем, не е правомерно. И заключението, сключването на Уния с Рим е голям дипломатички успех за цар Калоян.

По-нататъка ще коментираме доколко това е вярно, дали това е изобщо дипломатички успех. Но те го обосновават с това, че той умело поставил папата като арбитър на споровете му с маджарите и си осигурил дипломатично защита от католистските си съседи. Нека да видим сега доколко е вярно това твърдение, което е убеждение. Във всички учебници по история опишеш същото, не само във Википедия. И в енциклопедия България, и във всички собствено историографски съчинения, писани в България. Всички. Истината е съвсем друга. Към момента на унията, тя става през ноември 1924 година, унгарската опасност не съществува. Това, че Калоян прави папата арбитър, хубаво. Нека да прави някаква дипломация. Но, към ноември 1924 година, унгарска опасност няма. Защото унгарския крал, Емерих или Имре, унгарски, е тежко болен. И на 26 август, 1924 година, т.е. няколко месеца пред изключването на унията, за крал, унгарски, е коронясън неговият син, Ласло или Ладислав. Проблемът е, че неговият син, Ласло, е на 4 годинки. И по никакъв начин не може да поведе Унгария на поход срещу българите.

Малко по-късно, през ноември 1924 година, самия Имре умира. И го населява брат му, Андрей. Или Андраш. И този Андрей е в много тежка ситуация със собственици барони. Във вътрешни напрежения е маджарското кралство. Така, че, докато е жив Калоян, никаква опасност няма от маджарите. И така се случва по Божи промисъл или по историческа случайност, но това е факт. Не е имало никаква нужда да се правят някакви компромиси с огляд на някаква несъществуваща маджарска опасност. От другата страна, от към латините, латинското нашествие, четвъртия кръсносен поход. Те в 1903 година обсаждат Константинопол и в 1904 година го превземат още през април. И разбира се, това е предизвикателство за България. Защо? Защото латините нямат намерение да завладеят там хинтерланда на Константинопол, а имат намерение да си върнат Византия в нейните по-широки граници, включително и Българското царство. И тук виждаме, че унията на Калоян с папата ни най-малко не ги възпира. В нито един момент на въоръжените стълкновения между българи и латини, тази тема не възниква.

Нито Калоян казва масием уния с папата, както примерно Йоанн Сен II, когато тръгва срещу Теодор Комнин, нанизва на копия договора, подписан на Теодор Комнин. Т.е. показва на всички, кой е клетво преступник. Теодор Комнин вероломно нарушава собственият си подпис. А тези подписи тогава са били, разбира се, свързани с клетви пред Бога и т.н. Тук е нищо подобно. Унията с папата никъде не фигурира. Нито в кореспонденцията, нито на бойното поле, нали, той не слага там папската уния или нещо подобно на копия да показва, че, нали, те са братя в Христа. Воюват си като, нали, политически врагове. Т.е. и тук, унията с папа Иннокенти и Трети, няма съвършено никакво въздействие върху съдбата на България. Оказва се, че нимата причина за унията, ушким голямата дипломация на Калоян към маджари и към латини в Цари град, латинското царство или империя, латинската империя. Всъщност това са фиктивни проблеми и фиктивно решение е унията. Унията не решава нито един от тези два казуса. Слава Богу, че въбитката при Одрин в 1925 г. Калоян разгромява латините, кръслоносците от четвъртия кръслоносен поход, без никакъв оглед на папата и на унията. Просто се излизат на Бойното поле и се бидят.

Той ги побеждава, така, че опасността от тяхна експанзия за сметка на България отпада, но това няма нищо общо с унията. Това си е една брилянтно проведена битка с успешен резултат за България до такава степен, че самият император Балдуин фландърски бива пленен. И това е голям удар срещу, разбира се, латинската империя. Но нищо общо няма това с унията. Нека да чуем едно песнопение, след, което ще продължим за същността на унията. Това беше до сега нейните мними достоинства като уж дипломация, но унията е църковен акт, а не дипломатичен акт. Така, че след песнопението ще обсъдим тази тема. Това беше до сега нейните мнота, че сега нейните мнота, [Песнопение] [Песнопение] [Песнопение] Аминь. В заключение от първата част на днешната беседа казахме, че унията на Калоян с папата не е била нито дипломатическа победа, нито политическа необходимост. Това изобщо не е някакво откритие историографско. Не съм открил нов документ, нов паметник и така на така. То е самоочевидно. Всеки сериозен историк, който се занимава с фактите и обстоятелствата, вижда, че е така. Тогава, защо толкова десетилетия унията единодушно се възхвалява като уж дипломатическа победа.

И Калояна, разбира се, като голям дипломат и държавни. Защо? В българската историография. И не само в българската, и в западноевропейската. Главно, поради това, че от една страна България се ориентира към западна Европа цивилизационно и не на последно място, поради това, че династията, която основава Фердинанд от 1886 г. Татъка, да не говорим, че преди това главният историк е все пак Константин Иричек, който е римо-католик. Той няма да тръгне да развенчава унията. Ще се изказва положително за Калоян и за унията. Откак Фердинанд сяда на българския престол, докато има династия, тази династия е пряко и неразривно свързана с римския папа, независимо от там, от влъчването на Фердинанд и така нататък, но връзката е постоянна. Бих казал и до днешен, да при това положение нито един българския историк, който иска да бъде в тренда, в политкоректността, няма да си позволи да се захваща с осмисленето на тази тема, подминавате и казват, че Калоян бил голям дипломат. Но нека да видим каква е същността на унията. Същността на унията не е дипломатическа, а духовна. Унията е църковен акт, т.е. духовен акт. Това не е договор на Калоян с, примерно, императора в Константинопол, латинския император. Ако беше така, има дипломация, има политика, има компромиси. Не, това е взаимоотношение с папата, т.е. църковно, т.е. духовно отношение. Какво представлява унията? Вземаме едно речниково тълкование на това понятие и то гласи така:

Обединение на източно православната и католическата църква под върховенството на папата. Много любопитно определение. Веднага иначе си го знаем, ама като го видим така, казваме чакай сега: Защо е православната църква и католическата под върховенството на папата? Защо не обратното? Защо нямаме уния? Примерно, някакви католици включват уния с православието. Под върховенството, да кажем, на царегатския патриархия или на руския патриархия или на българския. Няма такъв случай. Никъде. Има ремо католици, които приемат православието, но унияти в посока православие никога не е имало. Друго. Защо нямаме уния, да кажем, с коптите? Или със сирийците яковити? Или с арменците? Те са монофизически църкви. Защо нямаме опит за такава уния? Примерно, българския цар Еди Койси решава да сключи уния с коптите в Египет.

по никакъв начин. Презумни им имена. Много просто. Защото Папата има власт. Защото е силен. се смята за силен, да кажем, кългар не смятал Папа Иннокентий за силен. Или както казват братя Данчо и мощния Папа Иннокентий трети. Добре. унията е духовна капитулация поради чисто политически сметки, ориентация към властта и силата. няма собствено духовна същност. Това не е духовно прозрение. Калоян, разсъждавайки в религиите, вижда, че римската е по-добра и се обръща към Папата нищо подобно. Това е пресметлива духовна капитулация. Духовна капитулация, не политическа. Когато Лукавия изкушава Христа в пустинята,

третото изкушение е, което му предлага всички земли царства. И какво иска вземяна? казва: "Само да ми се поклониш". Тоест, иска едно единство нещо - една духовна капитулация. И точно това е унията. Поклон. Какво дава Калоян на Папата? И какво иска Папата от Калоян? Нищо. Само да ми се поклониш. Да признаеш властта ми. Нищо друго. Това е любопитно. Защото, ако Папата казваше:

"Добре, сключваме уния и ти започваш да плаща сяка година по 500 жълтици". Тук е данък. Ще кажеш: "Аха, човека иска да спечели тези пари". Или нещо друго. Не, нищо не иска. само да ми се поклониш. Т.е. иска единствено една духовна капитулация. Поради тази причина, в унията не можеш да вярваш. ако някой, примерно християнин, православия християнин, реши да стане будист, аз това мога да го приема. Чел книги за будизъм, слушал проповеди на будисти, гледал филми и решил: отрекал се от Христа и станал будист. Друг станал атеист, мога да го приема. Че е пообеждение. Видял, че техниката много напредва в космоса и го няма Бог. Тук убедил се в Дарвин и решил:

"Не, това е измам опиум за народа. Ставам атеист. Мога да приема, че това нещо е по вътрешно убеждение. Че той вярва в атеизма. Че той вярва в исляма. Или в будизма. Или в каквото ще дее. Вярва в звездни войни. Има и такава сектан скоро. Убеден съм, че има хора, които вярват в такива неща. Но никой не вярва в унията. Това е интересното. Тя си е типично кривене на душата. Духовна непочтеност. Не глупост. Не заблуда. Не самоизмама. А съзнателно подвиване на опашка. Съзнателна непочтеност. не чисто плътност. Духовна. Предателство. Това е предателство. Ти знаеш, че другия не е прав.

Случа е папата. Но поради някакви обстоятелства, и то не е много тежки. Аз съдам да те изтезава, че кажеш слабост проявих. не, това са някакви глупави тънки сметки, че така и така ще има дала вера тук, ако се свържим с този паксесония, направим договор. И заради тези хитрумни неща ти извършваш едно вероотстъпничество, едно отстъпничество от истината, от православието. Т.е. извършваш едно духовно предателство. Това е съвсем различно от духовното заблуждение. Всички секти, атеисти и така нататък са заблудени. Ходисти мусилмани вярват в нещо си, но това не е истината. Истината е православието. Унията не е заблуден. Той е класически предател. Всеки слогат на някакви тънки сметки, които си прави, в случая Калоян, той предава истината, предава православието. Това е изключително важно събитие. За пръв път в българската история, държавния глава извършва богоотстъпничество, отстъпничество спрямо православието. Т.е. де-факто национално духовно предателство. Този акт внушава нещо изключително важно в светогеда на народа.

Внушава, че духовната капитулация е нещо маловажно. Какво толкова? Абе, а и стига. Приел унията. Голяма работа. И какво като е приел унията? Дошел на уния, му давал паливо. Ами, какво това? Народа има пука, все му е едно. Нали, нищо не се е случило. И другото още по-лошото е, че разликата между православието и ремокатолицизма е неважна, непринципна. От това следва, че бяха безмисълни всички вселенски събори, всички страдания, отлъчвания, анатеми. Оказва се, че светите отци са били някакви фанатици, които не разбират така простичките неща от духовността и от истината. Те са някакви талибани такива, които се хващат за запетайка при арианството за една буква. Дали е омоусиос или омиусиос. Подобосъщен или единосъщен. Голяма работа. Абе, да плете си една уния там. Проявете толерантност. Хем, няма да се карате, няма да се биете. Арианин хубаво, православа ми хубаво. Живи и здрави. Важното е кое империята да е стабилна, да няма вътрешни борби. Едини е приемал иконите, други не ги приема. Ами хубаво, което не ги приема да не ги приема иконоборството. Какво толку са? Сто години са отивали хората на смърт заради иконите. Защо?

Напри си един компромис. Хем, държавата няма да клатиш. И всичко ще е прекрасно. Значи, какво излиза? Че светите отци са били глуповати. Не са разбирали държавните интереси. Обществените, народните интереси. Народът има ли интерес да отслава държавата, да се цепи на две и на три? Няма интерес. Еми тогава, защо се карате? Защо са всички тези вселенски събори? Обесмислят се вселенските събори. Обесмислят се битките за догматиката. Догматиката се оказва нерелевантна. Те няма значение. Тоест, православието само по себе си няма значение. Там да има някаква религия християнска, пък дали точно ще бъде с една ереси или с две или с пет ереси ми голяма работа. Това вношение е изключително важно. То разяжда тъканта на вярата, тъканта на църквата, тъканта на православието. Има ли уния? Няма православие. Православието се оказва един десен, една мода. Единия така носи други онъка. Е, хубаво. Е, тази е по-хубава. Наша си е. Точно затова при унията, това е много интересно и пак много непочтено, че се запазва почти всичко от това най-локавото. Всичко казва, само да ви се поклониш, нищо друго не искам. Запазете си брадите на свещеници, няма да се бръснете. Запазете си браковите на свещеници, имате целебат. Голяма работа. Само да ви се поклониш, нищо друго не искам от тебе. Е, това е върховното локавство на унияството. Че, ако беше папата обеден, че има важни принципи, които не трябва да се нарушава, той ще каже: "Добре, искате да минете към мен, тогава от сега нататък всички свещеници вече няма да се женят". Въвеждаме целебат във вашата църква. Искаме това и това и това. Хубаво. Това може да се обсъжда. Това е, така да се каже, редното поведение на човек, който вяра в това, което прави. А другото е локавство. Ви си оставете такива, който сте си, само ми се поклонете.

Това нещо е наистина много непочтено и много разрушава, как да кажа, конструкцията на църквата. Може ли това отстъпничество от Христовата истина, от църквата, от православието, да бъде не гениално държавничество, не велико държавничество, не добро държавничество, но щогоде приемливо по някакви условия държавничество? съвсем не. Това е най-лошото държавничество, защото приемаме, че Калоян е лош полководец, не побеждава Балдуин и така нататък. Връща се в Търново или изощо не тръгва надолу към Одрин. Впрочем, да забравяме, че Одрин не е български град, когато Калоян отива там. Той не води отбранителна война с латините, а това са две агресивни империи: българската и латинската. и те хищнически се борят за плячка. Фактически, Одрин е заварено положение град на Ромейската империя, на третата. Цялатините разбиват нямата столица, разбира се. И искат да завладеят още територия. Нормално. Калоян обаче тръгва да завладява градове, които не са негови.

Нито солон и български, нито Одрин. Той е един класически агресор. В, което няма нищо християнско. Това е обичайно такова егоцентрично, човешко, езическо поведение. Откак има империи, ги правят тия работи. В този смисъл той няма оправданието, че отбранява българския народ, а по-скоро се срещат два махишници. Това е под стените на Одрин. А завареното положение, ромейската империя е третата страна, която е жертва на агресията на латините, разбира се. Като тук трябва да имаме предвид един геополитически аспект, много важен, който по никакъв начин не може да вменяваме на Калоян, но все пак е факт. Обсадата на Константинопол и предземането на Константинопол в пролетта на 1264 г. е престъпление срещу човечеството. Това е престъпление срещу православието, престъпление срещу християнската цивилизация, православната християнска цивилизация. Това е едно от най-големите исторически престъпления, защото Константинопол, града на Константин Велики, на Юстиниан и т.н. е бил до тогава не превзет и е съхранявал безценни духовни съкройща от всички жанрове. Като започнем от самата традиция, свети мощи, чудотворни икони, светини, реликви, Туринската плащаница и т.н. Това е било съкровищницата, света и светих на православието и на християнството изобщо. Рим по това време е бил втора, трета цивилка.

И самото покушение като акт на вандалско рушителство на цялата тази духовна съкровищница, това би трябвало Калоян да го настрои по-скоро, да търси солидарност с братята православни в Константинопол. В, които бяха му врагове до вчера, да кажа. До някъде. Но той можеше да застрани на тяхна страна срещу латините и да спечели от това включително. Тъй като обставата трябва дълго време. 203-та започва, 204-та завършва. Имаше време той да се намеси решително в помощ на ромеите срещу латините, в помощ на православната христианска цивилизация. Но, пак да кажа, това мисленето кова, нали, вече от наша гледна точка е по-нагледно. За него може би нещата не са били чак толкова видими и ясни. Но, трябва да признаем, че той не тръгва да спасява православието, а тръгва да се възползва от рухването на православната свръхдържава до тогашната православна свръхдържава. С, която можеше да се споразумее, има ли контакти и възможности. Особено с огът на общия враг на латините. Спокойно можеше да го направи това нещо. И както го прави Иоанна Сенъв втори? Всъщност, антитезата на Калоян е Иоанна Сенъв втори. Той, за разлика от агресивния и жестокия Калоян, той е обратното.

Той е мирен и великодушен. И той постига 10 пъти повече от Калоян. Именно със своето великодушие. Именно със своето миролюбие. А Калоян със своята агресия, всъщност се проваля. Сега, какво е действителното държавническо въздействие от Унията в България? Той е изключително развращаващо. Това е национална катастрофа. В духовно-нравствен план. Това е развращаване на българския народ. И то два пъти. И тогава, и сега. Тогава говорим по времето на самата Уния. Тя трае 30 години. И в продължение на 30 години, от най-високо място в държавата, от владетеля, от църковния глава в Търново, се проповядва, че няма разлика между православие и еретици.

Тоест, истината няма значение, духовната истина няма значение, а важното е прагматичното политико-дипломатическо лавиране в ситуацията, хитруване. Това развращава. Ние, когато се питаме, защо българският народ е невярващ, нали? Еми, това е една дълга върволица от събития. Малки, средни, големи, хиляди, хиляди събития, лични избори, произведено изкуството и прочее, но едно от тези събития е именно Унията. Развърщаващо и водещо до деградация на духовността на цял един народ. Защото, ако ти 30 години си живял в обстановка, в, която истината, църковната, духовната истина, православната истина няма значение, какво толкова? Еми, ти вече не си същия народ. Ти губиш ревността, губиш чувството за истината. Тя вече става размен на монета. Става въпрос на дипломатическо хитруване. А не на веднъж завинаги спусната от св. дух истина и от тамата, тъка ти нямаш да мърдаш нито на ляма нито на дясно. То това е православието. Нека да чуем едно песнопение и след това ще продължим.

Бла жена, и жена, и жена, иде на совет нечестив. Бла жена, и жена, иде на совет нечестив. Бла жена, иде на совет нечестив. Бла жена, иде на совет нечестив. Бла жена, иде на совет нечестив. Бла жена, иде на совет нечестив. Бла жена, иде на совет нечестив. Бла жена, иде на совет нечестив. Бла жена, иде на совет нечестив. Бла жена, иде на совет нечестив. Бла жена, иде на совет нечестив. Бла жена, иде на совет нечестив. Бла жена, иде на совет нечестив. Бла жена, иде на совет нечестив. Бла жена, иде на совет нечестив.

Бла жена, иде на совет нечестив. Бла жена, иде на совет нечестив. Бла жена, иде на совет нечестив. Бла жена, иде на совет нечестив. Бла жена, иде на совет нечестив. Бла жена, иде на совет нечестив. Бла жена, иде на совет нечестив. Бла жена, иде на совет нечестив. Бла жена, иде на совет нечестив. Бла жена, иде на совет нечестив. Бла жена, иде на совет нечестив. Бла жена, иде на совет нечестив. Бла жена, иде на совет нечестив. Бла жена, иде на совет нечестив. Бла жена, иде на совет нечестив.

Бла жена, иде на совет нечестив. Бла жена, иде на совет нечестив. Бла жена, иде на совет нечестив. Бла жена, иде на совет нечестив. Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok

Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Субтитры создавал DimaTorzok Казахме, че развращаващото въздействие на Унията е много тежко, защото то омало въжава светите отци битката за Православието. Значи, на празно освети Максим Исповедник, саморязърия езика, ръката... Нямало е смисъл това нещо.

Той е трябвало просто да направи един лек компромис на лека уния с монотелитите и краи. Какво толкова? Тази представа за първенство на прагматизма, сега други въпрос е, че във случая няма и прагматизъм. Тази дипломация, за, която хвалят кългар, всъщност е нулева. Нито с Маджарев, нито с Латини, той постига каквото и да било благодарение на Унията. Но, ако приемам, че можеше да постигне, което е напълно възможно. Но, това не може да бъде приоритета. Приоритета трябва да бъде Господ. Т.е. истината, т.е. православието. И ти, който си наследник на Господа, на истината и на православието, да се отречеш от това нещо, под каквито и да е предлози и причини. Това е абсолютно развъщаване на народа. Вече народът няма да вярва, прагматично, практически няма да вярва във вължността на истината, защото тя ще се окаже човешка работа, която се отменя и се лавира спрямо нея. Същото това нещо е било валидно тогава, то въжи и в новите времена. Когато нашите историци и историографи хвалят Калоян за това, че бил ловък дипломат и, че с унията успял да постигне Еди какво си, това е също развъщаващо. Всеки читател на това историческо съчинение вече няма да вярва в догматиката, няма да вярва в Селенските събори, няма да вярва в анатематизмите, няма да вярва в отлъчванията, няма да вярва в нищо свързано със сърцевината на учението за църквата.

Това ще казва Бог е един да се обичаме тези фактически от една страна свещени думи, от друга страна лукаво злоупотребени, защото ти не можеш да обичаш лъжата в другия. Не можеш да обичаш лъжата, можеш да обичаш другия, но не лъжата в него, не измамата, не лукавството. Ще обичаш Божия образ в него, който е отпечатан, но не и греха. Грешника можеш да обичаш, греха не можеш да обичаш. И унията е точно такъв един грех, който развъщава обществото. Аз не съм сещал никъде във българската историография, във българската историческа наука да се разобличава Калояновата уния, да се опровергава, че тя е била и политически непродуктивна и изобщо да се проблематизира. Тя не се проблематизира. Направил човека, преценил Калоян, хитро играл с папата, он е му казал Рекс, той е казал император и продължават нататък. Освен това, тя в крайна сметка, нали, Юна Асени отменя, така, че какво точно се е случило, не е фатално. А всъщност това е най-тежка духовна национална катастрофа. Много тежка. И тогава, но и сега. Тогава 30 години, а сега много повече. Тогава, да кажем, при Юана Асени II, тя била ликвидирана. Т.е. 30 години е развръщавала. Сега, от как съществува модерна историография, да кажем, от Иричек на сам, говорим за българската историческа наука, от 1975-76 година до сега, се развръщава българският народ, читателите на тази история, че един вид, унията е дипломатистски ход. А не е престъпление срещу Бога. Не е престъпление срещу Светия Дух.

Какво ще стане, ако нямаше уния? Прияваме, че Калоян близах някакви преговори с папата, обаче между времено се разболява Емрих, унгарския крал, Имре. И Калоян виждат, че там няма опасност. От друга страна, виждат, че латините в Коснахнопол са високомерни и не им пука дали Калоян е в уния или не. Пак ще тръгнат свещу него. И се откажеше от унията. Какво ще да стане? Можем да кажем, че ще има големи ползи за България. Защото имаме една... Това е ситуацията както при Йоанна Сен... Ако ли кажем, а това е фантазиране. Сега ние не знаем. Да, 100% не знаем. Но, знаем какво е станало при Йоанна Сен II. Когато Йоанна Сен II се отказва от унията, се отказва, че България са му печели от това. Във всички отношения... Калоян искаше признание. Йоанна Сен го постига. Ма най-всок ръвнище. Признават му титлата Василевс. Признават титлата Патриарх официално червно-бел на събор в Ламсак. Нищо повече. Когато той проява великодушие,

значи Калоян, когато предземе някакъв крат, той извършва нечувани жестокости. Историците описват нечувани жестокости, които той извършва. Такива садистични. Включително изгаря ги живи, обесва ги с голата надолу, дере ги, нарушава дадена дума, обещава, че ще им запази живота, след, което ги избива. Вероломство. И при това положение, вече градовете не се предават. До смърт стоят на крепостните стени, защото знаят, че ако той влезе в града, ще ги изколи, ще ги избие, живи ще ги изпече, живи ще ги издере. И точно така става при обставата на Солом. Докато ако беше великодушен, ако беше точно обратното направил, беше казал братя православни от Одрин, от Димотика, от Филипопол и така нататък. Латините са наши врагове. И аз идвам да ги помогна срещу тези врагове. И, когато завладея един такъв град да прояви великодушие, както Иоанна Сея II го прави, тогава те сами ще му отварят портите. Сами ще го викат: "Ела да не освободиш". А в реалния случай, когато той проявява тази нечувана жестокост, точно обратното - те се мобилизират и се борят до смърт.

Къловян е първият православен владетел, който сключва уния с папата. Първият в историята. След него има други. И има и големите унии вече. Лионската, Флорентинската, Брестската. Ние ще ги разгледаме. Вече сме говорили за Флорентинската и пак ще говорим, но ще разгледаме Брестската уния, която е много важна. Тя е успешна, за разлика от Каляновата, Лионската, Флорентинската, които са кратковремени явления. и завършат с връщане към православието. Но така ли да, че Къловян е първия. И това е изключително лош знак, лош ознамение, лош прецедент. Защото следващия... Ако, примерно, Михаил Осми, палеолог, нямаше те прецеденти преди това, щеше да се замисли дали да прави уния. Но ще кажа: "Чакай, бе, аз не съм първия.

Ей, преди имаше тук и българския крал, и сръбския, и той е уния, и аз съм един от следващите". В този смисъл той прекрачва една червена линия, която до някъде спомага за следващите уни, което е много багано. Дали Калоян сума сумарно е един добър или лош български цар? Тук е използвано думата цар нарочно. Защото първо трябва да изясним той е цар ли. Той, разбира се, не е цар. Ако използваме думата цар в неяното собствено значение, в иерархията на владетелските титли, като титла. Ако използваме цар в разширеното значение, в смисъл на владетел, както казваме да кажем, цар Одисей, цар Ахил. Те не са царе в смисъл на Василевс. Император. Но ние използваме и за дребни такива владетели: Одисей, цар, така и така, един на Канара. В това разширено значение всеки може да нарече цар, всеки владетел. Но, ако говорим за собственото значение в иерархията, то и за, което той пише на папата, там става дума за титлата цар, която е равна на Василевс, равна на император. Е, тази титла Калоян няма. И за това ние, ако пишем стихове, мога да наричаме цар.

Както и св. княз Борис го наричаме цар и в икони и така нататък, това е поетично название. Или разширено. Но в историографски съчинения трябва да сме точни. Калоян не е цар. И ние трябва да имаме такава терминология, достоверна, а не да бъркаме понятията, когато правим историческа наука. Тази терминология трябва да се разработи, за да сме точни. И да се разбери какъв е смисъл. Защо? Ако цар Калоян пише на папата да му признае титлата цар, той си е цар. Не е цар Калоян. За да пише на папата, значи не е цар. Иска да му се признае титлата, защото папата не му я признава. Той му признава рекс, крал. Ние не казваме крал Калоян и цар Йоанна Сен II. Можем да кажем крал Калоян. Но още по-добре е да използваме титлата "Владетел".

Владетел - Калоян. Независимо, защото той няма призната титла от истинските миродавните институции. Сега папата, видейки еретик, може ли да бъде миродавна институция? Ама той му признава титлата "Рекс". Ама папата е еретик. Как той стана миродавен? Възросло на какво? Ние признаем ли папата за миродавен? Ама сме разпаднали цялата иерархия на ценностите и сме готови за икуменизъм, за отсъпничество и за безпринципност. Ако сме принципни, трябва да кажем "Владетел Калоян", тъй като той е бунтовник. Те са Триман, Братя, Асен Петър и Калоян. Те не са наседили властта, не са избрани от народа. Има такива владетели, които ги избират. От време на дне, при криза, се избира владетел из между аристокрацията, не. Те са бунтовници.

Поради това, титлата трябва да бъде "Владетел", а вече Иоанн Сен II е цар в собственото значение на думата. И той има това право. Това е много важно, защото малцина има това право изобщо в историята на човечеството. Цар, император, Василевс и т.н. Доколко е добър или лош "Владетел" Калоян? Това нещо е сложен въпрос и можем да кажем, че така изисква пространно мотивиране, мотивация. Но, понеже Христос е критерия за всички неща, понеже Църквата е критерия за Христос, а Православието е критерия за Църквата, то Калоян е изключително лош владетел, защото той се отказва от Православието. Независимо от какви причини. Да, добър военачалник, да, разбива латините - хубаво. Тук добре. Но това е второстепенното. Първостепенното е в отношението към истината, към Христа. Там той е отстъпник от истината, т.е. Православието. При това положение е един изключително пагубен български владетел.

И като личен пример в 1924 година, и като историографско продължение на това развращаващо отношение през последните 140-150 години от Иричек Насан. Когато Калоян обсажда Солун - Солун, разбира се, не е български град, никога не е бил - и той решава да го преземе. Разбира се, тези, които се отбраняват, знаят каква ви очаква, ако той преземе града и не иска да се отбраняват. Но, така или иначе, под стените на Солун, Калоян бива убит. Сега, има си възможни предположения, манастър, жена му, коалиция и кой ли не още, но в деянията, в чудесата на св. Димитра Солунски, 27-то чудо, е именно сразяването на българския узурпатор. Узурпатор, владетел Калоян, мунтовник. И в иконографията на св. Димитра Солунски, той сразява с копия именно Калоян. Ромеите много са мразили Калоян, той ги е мразил, те - него. И понеже думата Калоян означава хубавия Иоанн, те го наричат Скило Иоанн, кучето Иоанн. Това е прозвището, с, което тогава са го дамгосвали - Скило Иоанн. И, примерно в темския манастир, който де-факто е български като територия, той е в Реона на Пирот. Там на западната фасада имаме една такава сцена, в, която е убит въпросния цар, само, че не го пише Скило Иоанн, а пише Силоам. Те не са разбрали нашите българи. Гръцката дума и от Скило Иоанн станал Силам, но така или иначе той е именно убитие от Свети Димитър. Във всички икони на Свети Димитър, която той сразява с копието си един цар, този цар е всъщност Калоян от 27-ното чудо.

Той е покровителя на Соло и спасява града от лошия цар Скило Иоанн, български. Сега, тази иконография сама по себе си, разбира се, тя е и политизирана, може би имало е фактори, но това, което е несъмняно, че Калоян е бил изключително жесток владетел в своите военни походи и в разправата си с завладените градове. И по този начин е предизвиквал смъртта си и след тази му смърт до голяма степен неговото военно дело се свежда до нула, защото естествено, че след него териториите са загубени. са загубени по време на Борил, който е съвредително по-слаб като военачалник и в крайна сметка цялата тази експанзия, вероятно, ако Калоян беше по-мъдър като Иоанн Сен II, вероятно, щеше да има съвсем друг изкоп, много по-благоприятен и за него и за страната. А така той завършва като един неудачник, като провалил се, защото ако приемем, че не го е убил Св. Димитър, а го е убил заговор на кума ни, жена му, манастър и някой друг. Еми, той за да достигне до това положение, да бъде убил от собствените си, от най-близките си, от най-доверените си хора, едва ли е бил някакъв достоен за уважения човек. По-скоро си е натрупал врагове пред цялото време и то не с добри постъпки, а с лоши постъпки. Те са имали за кое да го мазят. Та, сумарно можем да кажем, че положителният образ на Калоян като един успешен български владетел, който го сподства в историографията от повече от 100 години на сам и до ден днешен и е почти не поклатим, Той е основан на една секуларна, атеистична и невярна историография. Вярната историография трябва да бъде христоцентрична и да тълкува унията му с папа Енокенти III като изключително пагубно развраставащо нраствеността и духовността. И духовността на българския народ, както в XIII век, така и в модерните времена от освобождението на сам, през целия период ние сме под влиянието на тази развратна представа за блестящия дипломат, който се кланя на сатаната, са да спечели някакви парчета от някакво земно царство. Всичко това е иллюзорно. Нищо не печели. Ние нищо не печелим. България нищо не печели. Това е един враг на българската духовност, на българското преуспяване. Добре, че неговият племеник, Йоанна Сен II, преобръща калуяновата тенденция, става негов антипод и въздига България до незапомнени, още от времето на Сети Борис, може би само. Но след това не е мало такъв връх на българската държава, както при Йоанна Сен II, чиято политика е почти във всяко отношение обратната на калуяновата и особено на калуяновата уния, за, която говорихме. Предаването за православен поглед към историята, културата и съвременността с Богослова Георги Тодоров