Светоглед Започва Светоглед Предаването за православен поглед към историята, културата и съвременността с богослова Георги Тодоров Здравейте! Темата на днешната беседа под номер 211 е основаването на Константинопол Преди 1700 години на 28 септември 324 година Свети Константин Велики основава Константинопол Това ни дава повод да поразсъждаваме относно основаването на този град и относно неговата история неговото значение
като започнем от важността на самия акт Обикновено се чества 11 май 330 година като освещаването на Константинопол като нова столица на империята но по пътя на логиката това е вторично историческо събитие първичното визионерското
е именно основаването решението на Константин Велики да каже тук ще бъде градът разбира се веднъж взето решението с властта на самодържец на Римската империя с огромната властта с, която разполага с огромните възможности на империята
за строителство и за всичко необходимо за изграждането на един мегаполис да това вече е логично следствие щом император е заповядал то ще се направи за това е важно да наблегнем на именно
основаването а освещаването разбира се след 6 години също ако сме живи и здрави пак, че трябва да се върнем към тази тема какъв е историческия контекст как се случва това нещо ние се намираме в началото на 4 век
едно време на първо тетрархията 4 началието 4 властието в Римската империя отчредено от Диоклециан той преценява че империята е прекалено голяма за да се управлява от един човек
разделя е на 4 части системата от 2 августи 2 цезари т.е. 2 върховни императори и 2-ма вторични техни съимператори но след оттеглянето на
Диоклециан той 20 години управлява по този начин после се оттегля и след оттеглянето вече неговия авторитет не може да контролира тетрархията тя започва да се пука по шевовете да се разпада започват междуособици
вражди между отделните Август и Цезари и това е една продължителна криза която завършва именно на 18 септември 1934 година
когато Константин Велики де-факто става отново един овластник както традиционно са били самодържци римските императори от август от август
на сетне на сетне тази тази гражданска война минава през многобройни фази не не аз се занимаваме с тях
последната фаза е борбата между двамата победители от предишния тур на гражданската война а именно Константин западния император
и Лицини източния започва междуособна война между тях и Константин се оказва победител в тази последна гражданска война
годината е 324 една поредица от победи на Константин Велики три от тях са най-важните едната е
битката при Адрианопол днешния Одрин тя става на 3 юли 324 година Лицини е владетеля на Тракия
на тази източна Тракия а Константин тръгва от Солун със своите войски той поначало е
по-динамичния военачалник по-талантливия по-смелия и даже инициативата в свои ръце което е много важно да тръгва от Солун наближава Одрин където
разбира се Лицини го чака като в повечето случаи на тези битки Константин има по-малка войска от Лицини и общо зато тръгва от по-неблагоприятна
позиция Лицини се окупал ако отидем в съвременния Одрин ще видим че там ключова роля играят реките Марица Тунджа Арда като естествени
така отбранителни ровове на Одрин самия Одрин е на височина което също улеснява отбраната и Константин
който идвал от запад трябва да реши тази задача по някакъв начин как да премине реката и как да штурмува
по-добрата позиция на своя по-многоброен противник Той обаче се справя блестящо с тази задача Прави една уловка започва да готви
ушки някакво преминаване на реката на определено място трупа там материали създава впечатление а самия той готви да
премине от друго място където неговата войска е скрита в една гора и когато той излиза от гората със своята
конница и с конницата штурмува форсира реката Марица преминава преминава я това е юлий месец е пак реката е с
по-малки води и той успява с конницата да форсира реката също така има и няколко хиляди пехотинци с лъкове
които му помагат и атакува неочаквано войските на лицини които отстъпват след това и останалата част от неговата армия
преминава реката втори штурм на цялата армия на лицини която е разбита на пух и прах и лицини
е принуден да се оттегли по посока на Византион там където днес е Царьград тоест отстъпва цяла
Тракия и отива там където му е флота тоя е му силия флот по това време в Византион и
бяга в тази посока но там лицини се сеща с друг противник това е флота на Константин Велики ръководен
от неговия най- старши син Крисп и макар че флота на лицини е по-голям Крисп успява да
победи флота на лицини и на практика това до голяма степен решава съдбата на войната защото и на суша веднъж е разбит и по море
е разбит между времено лицини се е прехвърлял от другата страна Босфора и през септември там се води решаващата битка битката при Хрисополис това е днешния
Юскюдар в Истанбул в Истанбул отсреща имаме така няколко да ги наричам квартала на времето са били отделни градове единия по на юг е Халкедон Халкедон сега му казват
Кадъкьой а другия малко по на север и двата са срещу сегашния Истанбул та по южния по към изхода към мраморно море е Халкедон а по северния
е Хрисополис и малко по на север дебаркира фактически след като е разбил флота на лицини Свети Константин вече със своя победоносен флот започва да прехвърля
своята войска на азиатския бряг за да продължи да гони вече сухопътната армия на лицинии и тръгвайки от север на юг покрай
Босфора съответно лицинии от юг на север те се срещат при Хрисополис и там това е последната битка лицинии е окончателно разбит той се спасява
в Никомидия неговата столица столицата на Диоклициан изобщо столицата на изтока по време на Тетрархията но той вече няма контр-игра и решава да се
предаде малко по-късно но нас неговата история не ни интересува нас ни интересува битката при Хрисополис на 18 сетемне 3024 година защото
се смята че това е ден при който се взема решение св. Константин взема решение да построи нова столица на империята върху мястото на
градчето Византион защо изобщо се взема такова решение каква е причината първо ние имаме едно движение на изток от самата
римска империя тъй като на север на юг те са опрели до пустината Сахара там няма кога търсят повече безводни
безплодни територии не ги интересуват на север са стигнали до Англия Великобритания но и там не е много плодородно и
Адриан знаем построява една голяма стена също там скотите шотландците но в общи линии там няма перспектива
какво ще завладяват тези чукари в Шотландия също така на север и на изток от река Рейн с тези
германски племена в общи линии ремените предпочитат да отбраняват границата на река Рейн също въжи за река Дунав защото
това са едни неуправляеми племена и едни неуправляеми територии до голяма степен равнинни много трудно можеш да ги отбраняваш нямаш
нито морска преграда нито планини някакви нито големи реки изключвам разбира се Рейн и Дунав и в тоя смисъл за тях е по-удобно да отбраняват лимеса на империята
границата на империята с крепости по поречието на тези две реки Рейн и Дунав а на изток едно че са много богати източните и градове
и земи и в търговско отношение там има далечни цивилизации откъдето идват стоки китайската цивилизация Индия и така нататък и друго че оттам пък идват силни противници персите
партите по това време както ги наричат и сраженията срещу партите срещу персите никога не са победоносни за Рим винаги има
опасност за вземане на близкия изток от персите за това е хубаво да има там присъствие на легионите на императора на голяма и мощна столица за да може да се
отдържа изтока и да се контролира и да се владее Месопотамия е много богато място богато на цивилизация богато на земеделие богато на геополитика оттам се слиза надолу
към Персийския залив както казваме сега и нататък към Индия от където може да се търгува пък и не само да се търгува Александър на времето беше ходил да завладява там и за това
е желателно столицата да бъде по-наисток за да контролира тези богати и проблемни земи от друга страна имаме религиозни причини Константий Велики е християн по убеждение той може да не е кръстен още
но със сигурност вярва в Христа вярва в Бога на своята майка Света Елена слушва се в съветници християни и защитава
каузата на християнството все по-категорично започва с три огромни църкви християнски навсякъде в империята и при това положение стария Рим Рим то няма друг стария
новия стеса си по това време един Рим Рим се оказва проблематичен по отношение на един християнски император първо че самия Константин не е роден в Рим
не е част от римската аристокрация той е роден в ниш един вид провинциалист по негово време има римляни с вековна семейна традиция сенатори аристократи които
ще гият от високо на един такъв първеню второто нещо той е християнин а християнството в Рим е гонено те са избивани распълени на кръст обезглагавани и той сега тръгва с тази религия на
чужденци на бедняци на врагове на на бедени за врагове на държавата и другото нещо изключително важно принципно важно е че Рим е огромен град с
огромно натрупване от образи от история от легенди от сгради от произведения на изкуството които генерират възпроизвеждат неговата хилядолетна
езическа история Рим е над хиляда години столица на една велика държава в началото републиката в началото разбира се римските царе после
републиката след това империята но във всеки случай столичен град и цялата слава на Рим да не забравяме че пропагандата машина на Рим работи легендите за основаването
за Ромул и Рем за Еней Енейдата на Вергилии и прочее и прочее всичко това създава една държавна митология идеология тя пък се обзавежда с сгради
с храмове с терми с арени и прочее и славата на самите велики римляни като започнем от древността стигнем до Юлий Цезар
Август и другите императори Траян победители и прочее всичко това в Рим е въплътено в камъки Тухла и Хоросан в невиждани размери и когато
сина на Свети Константин Констанции II който не е стъпвал в Рим за пръв път стъпва в града той бил зашеметен от Стария Рим макар и той е християнин, уж от малък възпитан в християнството баща му е победителя
християнин но езическия Рим въздейства смазващо върху християнина Констанции II и това въздействие няма как да бъде унищожено Свети Константин започва една
огромна програма строителна в Рим християнска започва да строи огромната базилика на гроба на Свети Петър огромната базилика на гроба на Свети Павел огромната базилика на латеранския хълм базиликата Свети Иоан която става
катедралата на град Рим недалече от нея майка му Света Елена строи църквата Свети Кръст Санта Кроче там носи реликвите от Иерусалим парчето от Светия Кръст и така нататък
огромни строежи символични и много други но те са в периферията Ватикана е отатък реката Свети Павел лобното място е далеч извън града латеранския хълм е далеч извън центъра форума остава
колизеума остава циркус максимум остава Изобщо тези грандиозни свръхмащабни форума на Траян невероятни термите на Каракала грандиозни строителства които ден днешен впечатляват
И за това Константин много правилно е усетил че този град да разбира се в този велик град с него е свръхмащаб Свети апостол Павел не се впечатлява Той е твърд в Христа какво като
има грандиозни сгради до небето куполи какви ли не грандиозни строежи пантеона и така нататък Свети Петър не е впечатлен отива на смърт за Христа както и Павел но
това е само за тези свърхревностните свърх храбрите свърх вярващите за тях няма значение пропагандата въплатена в камък и духа но може ли обществото
винаги да разчита на такива велики мъченици велики молитвеници велики духовници не обществото се състои от всякакви хора и мнозинството са
полухрабри полустрахливи полувярващи полуневярващи и за тях огромните бащаби на езическия рим легендата която се съдържа в образа на тези сгради на тези места ето тук беше убит Юлий Цезар
ето тук Марк Антони произнесе своята реч ето тук Траяна ето тук да кажем Адриан или Антонин Пи или Марк Аврейли или който и да е
Октавиан Август и прочее и прочее всичко това камъните говорят и ние виждаме колко е бил прав Константин когато хиляда години точно хиляда години след идването на християнството в Рим
Рим подбуждан от своето езическо минало и от други фактори но и от този фактор отпада от православието и след това подбуждан от своето езическо минало , създава антиправославния ренесанс който е нищо друго освен възраждане на езичеството възраждане на славата на езическото езическия Рим св. Константин
усетил тази опасност че да докато ги има мъченици докато ги има ревностните няма да има значение но не винаги ще ги има и тогава езичеството ще се върне и ще вземе властта и
човекоцентризма ще вземе властта както става по време на езанса за това св. Константин с една много вярна интуиция или по-скоро Боговдъхновен решава да направи нова столица която да бъде напълно християнска това е главният му мотив да геополитическият мотив
който имаше и Диоклициан да бъде близък до изтока за да го контролира е в сила но стремежа на св. Константин да създаде един християнски свърхград който да няма езическо минало е водещ водещ Нека да чуем едно песно пение след което
продължаваме това е възможност това е възможност това е възможност това е възможност това е възможност това е възможност това е възможност това е възможност това е възможност това е възможност това е възможност това е възможност това е възможност това е възможност
това е възможност това е възможност това е възможност това е възможност това е възможност това е възможност това е възможност това е възможност това е възможност това е възможност това е възможност това е възможност това е възможност това е възможност това е възможност
това е възможност това е възможност това е възможност това е възможност това е възможност това е възможност това е възможност това е възможност това е възможност това е възможност това е възможност това е възможност това е възможност това е възможност това е възможност
това е възможност това е възможност това е възможност това е възможност това е възможност това е възможност това е възможност това е възможност това е възможност това е възможност това е възможност това е възможност това е възможност това е възможност това е възможност
това е възможност това е възможност това е възможност това е възможност това е възможност това е възможност това е възможност това е възможност това е възможност това е възможност това е възможност това е възможност това е възможност това е възможност това е възможност
това е възможност това е възможност това е възможност това е възможност това е възможност това е възможност това е възможност това е възможност това е възможност това е възможност това е възможност това е възможност това е възможност това е възможност това е възможност
това е възможност това е възможност това е възможност това е възможност това е възможност това е възможност това е възможност това е възможност това е възможност това е възможност това е възможност това е възможност това е възможност това е възможност това е възможност
това е възможност това е възможност това е възможност това е възможност това е възможност това е възможност казахме, че св. Константин Велики е искал да има един град на изток една велика столица в източната част на империята но защо не избира, примерно, Антиохия този мегаполис който е точно
на изток и вече достатъчно изграден или пък да кажем Никомедия Диоклициан вече там беше боя построил отвардена е като столичен град с цялата инфраструктура с бюрокрацията там изградена едната причина е, че Византион има по-добра геополитическа така позиция и втората причина е, че
тези градове вече имат езически столичен статут, макар и на изток но те са езически мегаполиси и Александрия и Антиохия докато Византион дава възможност бидейки Малък град третостепенен не второстепенен, а третостепенен да кажем, Солун е второстепенен Рим е първостепенен, той е извън класацията Антиохия
и Александрия които са мегаполиси от втората класа да кажем големи градове като Милано Солун такива Адрианопол не е бил, че толкова голям а Византион е от четвърта класа някъде точно това е плюса освен геополицейската позиция
плюса е че там нямаме езическа слава нямаме езически свръхмащаб езическа легенда да може да се изравни с лицето на Земята като табула раза и да започне от нулата и точно това прави св. Константин Какво представлява Византион по нова време? Изобщо той е бил основан някъде в 7 век
преди Рождество Христово преди Рождество Христово от колонисти гръцки колонисти от Мегара градчето Мегара недалече от Атина и си има както всичко гръцко си има легенда свързана с това основаване и тази легенда е много интересна защото първо виждаме как гръците правят легендите и второ виждаме
дълбокия смисъл на тези легенди Повърхността е една груба измислица имало видите ли двама мегарци вождове такива които искали да ходят да колонизират нещо и отишли при Делфийския оракул да питат
къде да ходят какво да правят Единия се казвал Визас а другия се казвал Антес разбира се те не са съществували това е една измислица доста груба от името Византион какво да го правят разделят го на две части
ги така да се каже улицетворяват с двама ушки водачи разбира се имало мегарци ходили са да основават Византион но те са имали други имена които никой не знае и името Византион има
тракийски происход ние виждаме същия корен в град Виза или Визица тук на южна от Странджа Урдовиза където е тук Китен и други подобни топоними тракийски
показват че това виза очевидно е тракийско понятие и не е имало никакъв такъв вожд мегарски също сега някакви глупави теории чувам за това, че било някой си тракийски вожд
Бузан Бузан това е една друга смехория за, която човек не трябва да казва повече от 2-3 думи да никакъв бузан никакви Виза си антез не са съществували пак да кажем но това което е съществувало е тракийски град малък на това място и
мегарски колонисти типична гръцка колонизация идват гръци с кораби от мегара и плават покрай брега покрай брега и стигат до едно място което няма предишни колонисти защото имаше предишни да кажем отмилят от Ефес нали
те са заели мястото и те си го командват но там не е имало такива и тези се настаняват но тук кое е красивото в гръцката легенда че, когато отишли в Делфи да се консултират с Оракула питията Оракула казал че те ще основат град
срещу града на Слепците Кога е измисляна тази легенда друг въпрос но тя е красива и вярна защото какво означава града на Слепците това е разбира се Халкидон града който е отсреща
на Византион който е основан 17 години по-рано т.е. 17 години по-рано тръгва друга банда от колонисти грецки които основават град така да се каже от дясната страна на Босфора и защо са Слепци и защо това е града на Слепците
защото не са видели по-хубавото място мястото където е Златния Рок Златния Рок е едно готово пристанище закътано дълбоко и тихо естествено няма нужда да строиш вълноломи
Господ го е направил т.е. имаме една изключителна даденост географска второто нещо точно там където е въпросния Златен Рок Златния Рок всъщност е една речна долина
която лека по лека морето е зазела значи се снишила водата и цялото това поречие се е заело от морската вода но хубавото е че на носа на над фактически Босфора имаме хълм
там където сега е в Истанбул двореца Топкъпа там където е бил султанския дворец т.е. този хълм дава възможност да имаш крепост непревземаема мечта от трите страни е заградена от морето
висока т.е. дава възможност да гледаш отдалече и ти дава възможност да се отбраняваш срещу евентуални врагове които искат да те завладеят този хълм като попоръчка можеше да няма хълм
можеше да е пясък някакъв и да няма как да го отбраняваш тези градообразуващи фактори всъщност правят Византион мястото на Византион златно място за един ключов град и слепци са били онези
колонисти които основават Халкидон от среща но трябва да кажем че и след основаването на Византион като все си остават слепци големите владетели на империи защото градът си остава така или на четвърта степен на четвърта степен той никога не става ключов град
макар че виждаме от другата страна Мраморно море Мраморно море Никомедия играе такава роля при Диоклециан после при входа на Мраморно море отдолу откъм Дарданелите троя на времето е изпълнявала подобна роля т.е. да контролира възда
между Средиземно море и Черно море между Европа и Азия това е ключа геополитическия ключ към двата континента и към тези морета уникален няма в света няма друго такова място който да играе точно такава роля да е връзка
между два континента два огромни континента важни и между два важни морски пътища Та стои този градец така да се каже недооценен от царете от императорите и идва Константин и то се случва, че фактически последните битки които води той
победоносни битки са се там първо при Одрин разбива и Лицини се спуска точно към Византион и Константин разбере се се спуска към Византион там сина му Крисп разбива флота на Лицини
след което Константин минава от друга страна и разбива пак Лицини т.е. Византион това време пред очите му този разкошен Златен Рок този прекрасен готов залив готово пристанище
това геополитическо място този пролив Босфора който минава към Черно море оттатък към Колхида и Азия и така нататък и очевидно че когато
Константин е търсил място за нова столица той разбира се не е бързал да вземе решение той се е колебавал между няколко града дали да бъде Сирмиум дали да бъде Солун дали да бъде Сердика
всичко това му е минавало през муа дали да бъде Никомедия дали да бъде някой друг дали пък да не взема още решение им по нататка да огледа всичко на изток след като е станал самодържит да направя на пътешествие да потърси дали Антиохия пък няма му хареса или пък някой друг да кажем
сегашния Алепо или сегашния Дамаск но не той казва тук ще бъде и осъществява за 6 години това решение на 11 май 330 година
града е осветен т.е. официално учреден като втора столица на империята когато взема това решение значи той вече става самодържит такова чудо в империята не е мало вече от незапомнени времена повече от много поколение не помни император
самодържит нещо повече от доста време никой не помни мир в империята все някакви междуособици някакви граждански войни между някакви августи цезари и така нататък и Свети Константин изведнъж
дава на империята мир и то наистина е така вътрешен мир в империята до края на живота му и след това и след това да той се още известно време но със сигурност докато е жив в империята има мир дава и
един от държави той самия взема цялата власт а Римската империя има огромни възможности логистични инженерни строителни това е силата на Римската империя тя не е духовно силна но има силна логистика силна инженерия и цялата тази логистика
инженерия и власт включително пътна система включително информационна система и така нататък всичко това се насочва към града Византион той се де-факто разрушава и започва да се строи нов град Градостойството на новия град
е, разбира се, корено различно от това на предишния нищо от предишния град не е съхранено и то няма как понеже мащаба се сменя и понеже се действа по воля това не е едно естествено развитие да кажем, тръгне търговидата и започне да се разширява града и става себе по-голям има такива градове които така тръгват от малко пък след това стават големи и техните градостойства носят
именно историята на тяхното разрастване не е така с Константинопол той е строен по генерален план в мащаб който няма общо с масштаба на Византион и нищо от Византион не е съхранено не може да съхрани храмове защото той
има за цел да построи християнски храмове не може да построи крепостните стени защото са много тесни той прави форума на Константин своя собствен форум извън крепостната стена там където в момента е колоната на Константин там е бил форума на Константин ето му казва твърците Чемберли Таш колоната тя си е от тогава до ден днешна
непокътната дори смята се, че под нея продължават да съществуват светините които Свети Константин е заровил под колоната би било невероятно да се проведат археологически разкопки под колоната на Константин и да се извадят от там светините, които той е заложил но за съжаление това не се прави както идея този форум е бил извън крепостните стени на Византион можем да си представим там е било един вид центъра на града
а още по на запад продължава главната улица Месе с новите стени Разбира се, тези нови стени, квартали и прочие са били до голяма степен едно празно пространство огромно понеже Константин е мислил за бъдещия мащаб на тази свръх столица сравнима с стария Рим но той не може да я насели за 6 години да това е било така да се каже един град в
развитие постепенно се достроявал и развивал но със сигурност, със пълна сигурност може да кажем, че негов приоритет са били държавните институции църковните институции и разбира се главните артерии водоснабдяването пристанището и така нататък тези ключови неща, които той, разбира се, е построил за тези 6 години това е било един строителен подвиг но Римската империя в това отношение познава подобни
макро мащаби и така започва да се строи новата столица тя започва да имитира Рим заявява се, че тя има 7 хълма и до нея днешно се твърди, че в Цария град има 7 хълма дали с 7 или 12 или 15 зависи кое ще наречеш хълм да, може да ги наречеш 7 наистина ако така прецениш но ако един хълм има така седловина може да кажеш да са 2 хълма а може да кажеш не, не, това е един така или иначе трябвало да се прилича на Стария Рим
и за това се обявява, че има 7 хълма започват да се повтарят институциите, сенат и така нататък започват да се строят цистерни за водоснабдяване водопроводи за да донесат вода имаме няколко извора близо до Византион и, разбира се, още самия Древен град е бил решила своя проблем с водата в новите мащаби естествено, че римската инженерна мисъл много отдавна знае как да решава въпроса с доставяне на вода отдалек чрез водопроводите
и това така и става чрез водо стоят огромните останки от тези водопроводи не всичките, разбира се, от древето на Константин но така или иначе той е започнал тази работа Сега, кои са црквите, които той построява? Със сигурност две от най-големите са ни добре известни едната е светите апостоли а другата е Света Ирина Света Ирина името на български ни подвежда защото то не е Ирина, е Ирини мир, светият мир храмът е посвятен на Христос
в качеството му на мир и за да символизира мира, който Константин дава на империята Той даде на империята мир след дълги години граждански войни и тъй като Константин иска да привлече всички към християнството иска да онагледи дара на мира, който е дал какво по-хубаво това да построи храм, който да се нарича светият мир имайки предвид, разбира се, Христос Другият велик храм, който той започва да строи е светите апостоли Малко по-късно след смъртта му той бива погребан там, смисъл там е положено тялото му в един саркофаг така, че това е един от също великите храмове на Константинопол който е започнат
проекта му е на Свети Константин разбира се, такъв огромен храм се довършва малко по-късно вече след смъртта му и сме сигурни, че е имало и много други тъй като за разрастващия се град е необходимо, разбира се, да има и по-малки храмове много от тях не са се съхранили, тъй като на тях но място след това са построени по-големи както на Света Ирина е построен по-късно друг върху света София, която прави сина му е построен друг и по този начин върху по-малките и по-старите Константинови храмове в последствие се построяват нови нека да направим още една пауза
след което ще завършим Звършим Звършим Звършим Звършим Звършим Звършим Звършим Звършим Звършим Крепост на зорића и со собою влада, мабо тића, и от тада свят свобоћа. Благословен је си Господина, очиња оправданије твоји,
пощно мира с милостивни мислецами, у ученици растојајете, Крестајај сјаво гробје, ај ја мироносица вјешаше, Видите ви гроби, уразумјете, спазлом оскреје се од гроба. Благословен је си Господина, очиња оправданије твоји, Сјело рано, мироносица вјте, чапу по гробу твоје мори дају шија, Благословен је си Господина, очиња оправданије твоји, Благословен је си Господина, очиња оправданије твоји,
Името на Новије град. В това име, виждаме, че се съдържа една двусмислица. Защото от една страна Нов Рим, но от друга страна Рим. Ама ние знаем, че не е Рим. Сега, примерно, Нью Йорк и Йорк кое общо имат? Нищо. По-настояще. Единия огромен мегаполис светоје, Нью Йорк е едно прекрасно старо английско градче.
По-съпак се нарича Нью Амстердам. Нью Йорк. Или преди това, всъщност, когато холандците го основават. Тези названия са по-скоро носталгични. Аз изпомням моят добър стар град Йорк или Амстердам и се основавам нов след неговото име. Тук не е така. Тук не е носталгия, а е емблема, образ. Буквално означава "Нова столица". Това иска да кажа Константин, като казва "Нов Рим". Но, точно в тази двусмислица виждаме, че се съдържа и до ден днешен е една неизяснена самоличност на този град, за, която ще говорим малко по-късно. е следващото име, което идва на този град след "Новия Рим". и то звучи добре убедително, както имаме "Александрия", както имаме "Атиохия", от своите основатели, защо пък не "Константинопол".
Но, това име е малко дългичко: "Константинополис". На гръцки много често го съкръщават. Пишат "К", "Тиренце", "Полис". Тази дължина малко им пречи. Нова е да кажеш "Рим", "Рома", дова е да кажеш "Константинополис". като езикова творчество не е много убедително. Нито "Новий Рим" звучи добре и не хваща. Нито пък "Константинополис" е много убедително. Защото, когато говорим за държавата, която този град фактически оглавява, тя от една страна е, разбира се, Римската империя, "Ама това не е Рим, това е нещо друго". А никой не казва "Константинополската империя". Всички казват "Римската империя". Свети Константинси, Намо Констанций II и Устинян са владетели на Римската империя. Или альтернативно Византия, но не се казва "Константинополската империя".
И се въвежда на такова куцопонятие "Источната Римска империя". Ама Константинопол не се казва "Источния Рим". И тази неяснота словесна се оказва много проблематична и до ден днешен. Много смесване на смислите на правомощията имаме и до ден днешен. Когато казваме "Константинополски патриарх" и така нататък. Какво означава това, като града го няма вече? Или, когато казваме "Ромейска империя", "Ромеи". Ама какво означава "Ромеи"? Те ако са римнени, няма да се наричат Ромеи, което е гръцки, ще се наричат на латински. Факта, че използват гръцки язик, а ушки им са римнени, значи не са римнени, а са някакви други. Това са гръкоязични граждани на Римската империя, която си смени столицата, ама този е много сложно. Нямаме образ словесен, и това е много важно, че тази империя от своето създаване не успява да създаде словесен образ, чрез, който да се самоназовава и да се идентифицира, да има самоличност. И затова я наричат последствие Византия и това име, което тя никога не е приемала за себе си, в днешно време е незаобиколимо. Ние искаме да не наричаме Византия тази държава, това е така насмешливо.
Значава, когато латините, западниците, искат да нарекат обидно Констанктноплската империя, с някакво име те наричат Византия. Т.е. нищо не сте направили, братя, това не е някакъв супервелик град, това е Византион, третата класа, глухата провинция. Вие сте провинциалисти, това не е Рим. Отричат им това да бъдат Рим, а какво са като не са Рим? Те са нещо като ментерим. Първенюта, които искат да бъдат Рим, ама не са. В този смисъл словесния гений на Источната Римска империя е изневерил. Никой не е разбрал, че липсата на ярък словесен образ, категоричен, е голям минус за една държава, пък и за всеки човек, което той се самоопределя. Или трябваше да кажа, ние сме римнени, ама тогава как римнени без Рим? И защо не говорите латински, като сте римнени? От друга страна, те не са гърци. Гърците се живеят в Елада, а Византион е основан от римски император, латиноговорящ. Да, Константин е говорил на гръцки, но като чущ език. Защото Ниш е в латинската част на Римската империя. Ние, ако си представим граница на латински язик, че тя Северна България е в латинската част.
Сертика е на границата между латинската и гръцката част. Пловдив е към гръцката, но от Пловдив на запад започва прехода към латинската част. Затова използването на гръцки язик, ушки му от римляни е дървено желязо. А пък те не могат да кажат тук е лада. Точно обратното. Елините са езичниците, а този град е създаден срещу езичниците. Това е победа над езичниците, над елините. Ето тук виждаме един много важен и интересен проблем, че в словесно и понятийно и до някъде пропагандно отношение, към Римска империя със столица Константинопол не е намерила адекватно, словесно и понятийно решение на своята собствена самоличност, на своята идентичност. Поради тази причина Великото дело на св. Константин е трябвало да бъде продължено от някой с неговия статут, който да реши този проблем. Константин е решил изключително тежки проблеми. Първо е объединил империята. Този град символизира победата му, символизира единството на империята, символизира мира, който той носи.
Второ, този град символизира християнството. Това е един град без видимо езическо минало. Нищо, което се вижда, не говори за езичеството. Всичко говори за християнството. Това е велико постижение на св. Константин. Нямаше друг град такъв никъде. Да, или може съвсем гола поляна да го построи, но това би било глупаво, защото добрите места са заети вече от градове и от цивилизация. И Византион по някакъв божествен промисъл е останал с най-хубавото място в света, не заето от мега полис. Божи промисъл. Константин, макар и още не е бил кръстен, обаче, като казва Ессевий, преди битките казва, лици ни казва, занимаваше с гадателство, а Константин с молитва. Той е бил визионер, Господ му е давал видения, но и самия Константин е търсил богообщението чрез молитвата. Макар и може би интуитивно, може би спонтанно. Разбира се, в по-зарелите години той е имал съветници, благословие от виж порядък, Оси и Кордовски и така нататъка и много други. Но в тези ранни години, преди победата, той побеждава с лабарума, с знака на кръста, емблемата. Хиро, която символизира Христос. И, както пише Ессевий, лици ни се е страхувало от тази емблема.
Навсякъде, което се появява тази емблема на кръста или на Хиро, там е била победата. Самия Константин е почти навсякъде победоносен, обикновено с по-малка армия и също по-голяма. Още от битката емилвийския мост, най-преди това е такъв редовен победител, без да е някакъв завоевател от типа на Александър, без да е някакъв или Наполеон, да кажем. Не, той не е така типичен военен, а е по-скоро Божий човек. Господ го води. И това е негово от една страна молитва на общение, от друга страна Господ му спуска отгоре готови визии за бъдещето и Константинопол е точно една такава визия. Насред гражданската война, след една кръвопролитна победа, изведнъж да имаш визия, че това е мястото и тук ще направиш свръх столицата, която хиляда години ще държи християнството. Ще бъде център на християнството и на християнската духовност и на християнската култура. Тук е много интересно, че Рим, Стария Рим, на хилядната година, точно на хилядната година от своето основаване, от митичната година на негото основаване от Рому и Рем, на хилядната година императора Филип Арабът става християнин по убеждение. Може би не е бил кръстен, това е друг въпрос, но е така вярвал в християнството, поощрявал го е и той е император точно на хилядолетието на Рим. Казахме вече, че от друга страна пък, хилядната години след идването на християнството в Рим, приключва това златно време за православния Рим и започва второто време, неправославното, схизматичното, еретичното време. Та има ни такива съвпадения, може би случайни, може би не случайни, най-вероятно не случайни. Константинопол оцелява като християнска столица чак до 1453 година, т.е. повече от 1100 години. Макари през последните два века вече като един доста обрулен град след четвъртия Кръстоносен поход, но така или иначе, дори един такъв антихристиянски писател, като Гибън, когато пиша своята знаменита свръх книга за упадъка и падането на Римската империя, той точно това изследва, това дълго падане на Римската империя, която стига чак до 15 век.
За него това е Римска империя, целият византийски период, от Константин до 1453 година. Т.е. имаме една велика християнска традиция на християнската Римска империя, христианизираната Римска империя, чиято столица е именно Великият град Константинопол, основан преди 1700 години от Великият святи цар Константин. Времето на святи Константин е наистина велико историческо време. Знаем, че на следващата година, след като учредява бъдещата си свръх столица, той учредява друго велико нещо. Първият Вселенски събор. Той учредява Вселенските събори. И ние от сега започваме да мислим за именно 1700 годишнината от Първият Вселенски събор, защото тази годишнина, която през 2025 година ще се чества от християните в цял свят, тя също е предмет на противоборство, предмет на тълкование, предмет на присвояване. И ние трябва да бъдим, защото тя да не бъде присвоена от чужди на светите отци тълкования и чужди на православието действие. Светоглед. Предаването за православен поглед към историята, културата и съвременността с Богослова Георги Тодоров.