ЗАПОЧВА СВЕТОГЛЕД Започва Светоглед. Предаването за православен поглед към историята, културата и съвременността с богослова Георги Тодоров. Здравейте! Днешната беседа е част втора по темата Горбачов и историята. В края на първата част бяхме стигнали до положението да си представим задачата, която стои пред Михаил Горбачов, когато сяда на мястото на ръководител на СССР, когато идва на власт в 1985 година. Обществото има очаквания от него, той е млад човек, за разлика от тримата си предходници. Огромна криза във всички сфери. Изоставане спрямо Запада и в военната сфера, и в икономиката, и във всичко. Никаква идеология, само клишетата, в които вече комай никой не вярва.
Една номенклатурна класа, която само паразитира в обществото и не знае как да го управлява. И той трябва да реформира всичко това. Какви са мотивите на Горбачов? Вътрешните мотиви. Какво е искал той? Един Бог знае. Ние не сме сърцеведци. И никога няма да научим какви са били най-съкровените му мотиви. Нещо повече. Самият той може би не ги е осъзнавал до край. И което е по-важно. Ние знаем как човек се променя. Може би мотивите в 85-та година са били едни, в 88-та други, 82-та, 90-та. А да не говорим сега вече как ги е тълкувал в края на живота си.
Неусетно човек променя своите отношения и съответно спомените си за своите мотиви. Къде е корисно, къде неусетно тази промяна се прави. Така че и той самият под клетва не би могъл да разкрие тези истински мотиви, защото те се променят до и вътре в човека. Но най-вероятно той е бил искрен социалист реформатор. Не е бил агент на тайните служби на Запада. Макар че е бил под влиянието на редица западни фактори, те са го манипулирали много елегантно. Но ми се струва, че по-скоро това става чрез психологически похвати. Като са усетили къде е неговата най-тънка струна, може би щеславието, стремежа да се хареса. Той разбира се е амбициозен. Няма как да си стигнал до член на политбюро на КПСС. И да не си кариерист, амбициозен, майстор на кариерата. Искаш да се харесаш, искаш да се харесаш на историята. Това е още по-опасно, защото там също могат да те хванат на тая въдица. Голяма слабост на Горбачов, както и на всички нас по онова време, беше, че ние приемахме Запада за меродавен, за центъра на цивилизацията. Горбачов, несъмнено, е приемал Запада за център на цивилизацията.
В крайна сметка за център на меродавност. Той няма инстинкта на владетеля. Не владее занаята на управлението. Какъвто да кажем, инстинкт са имали и Ленин, и Сталин. У нас, да кажем, и цар Фердинанд, и цар Борис Трети. Инстинкта на управлението, на владетеля. В какво се състои? Може би най-важното, най-важната част от този занаят е да познаваш слабостите и недостатъците на човеците. И да използваш тези слабости и недостатъци. Т.е. да пораснеш, да станеш зрял човек, а не юноше. Юношата е идеалист, романтик и егоцентрик. Той гледа възторжено на света, иска да го подобри, ядосва се на предишните поколения, как са объркали всичко. И иска да го подобри, бързичко, къде революционно, къде с бързи реформи. Но така или иначе, без да познаваш другия и дори без много-много да се интересуваш от него. С едни абстрактни представи за добро и зло, за човечеството, за народа, за партията, за всичко.
Ето такъв вечен юноша си остава Михаил Горбачов, според мен до края на живота си. Дори самият плачевен факт, че той не е пожелал да бъде опят в Църква, той и неговото обкръжение, там неговите най-близки, не пожелаха да има църковно опело. Т.е. той е останал с набора светогледни представи, с какъвто е бил още като млад човек, атеист по време на СССР. Не се е променил 30 и колко години, 31 години след рухването на ССР, още не е дошъл акъла, че освен тебе има и Бог, има и Църква, има и вяра. Това нещо той не го е разбрал до 91-годишна възраст, при болести и така нататък. Това означава, че е бил искрен, непораснал юноша и с много голяма сигурност е бил такъв през цялото време и по времето, когато е бил на власт, тези 6 години, когато е на власт. И с тази наивност, с този романтизъм, с този утопизъм, с това непознаване на живота, непознаване на материята, от която е направена властта, той всъщност изпуска историческия шанс, който е имал до известна степен, до известна степен го осъществява. Той се проваля напълно в икономиката. Ако беше успял в икономиката, вероятно и другото щеше да му се отдаде по-лесно, но той се проваля в икономиката. Економиката на СССР и до някъде на източния блок не върви през 80-те години. Ние тук във България не усещахме някаква криза, говореше се, че се вземат някакви заеми от Запада и че ще трябва да ги връщаме. Това само по себе си е малко или много, бих казал така, наивно бабешко мислене. Защото страните с най-големи заеми живеят най-добре и са най-влиятелни в света. Това с заемите е много интересна тема.
Какво означават тези огромни, неизплатими държавни дългове? Чаушеску също не разбира тая работа и се опита да плати външния дълг на Румъния за сметка на гладуването на обществото и те не му простиха, разстреляха го. Спокойно можеше да увеличи двойно и тройно външния дълг на Румъния и народът да е щастлив и доволен, че живее в охолство, а после ще видим. Но той живеше с такава представа, че външният дълг е нещо лошо и трябва да се ликвидира, както иде. Та мисълта ми е, че ние нямахме във България някаква осезаема криза на стандарта на живот и като имаме предвид гласността, която ни хранеше от сутрин до вечер ние тогава читахме с настървение всички тези публикации, които разкриваха неизвестни страни от историята главно от съветската, руската, но и от българската. Разбира се, ние също имахме своя макар и по-ограничена тук гласност Ограничена в количество и в мащаб, иначе някакви кои за някакви ограничения не е имало макар че Тодор Живков държеше нещата по-изкъсо в сравнение с Горбачов по това време Дори се смяташе, че едва ли не Горбачов потърси начин да го махне и да сложи някой по-либерален начело на страната За да имаме във България истинска гласност и истинска перестройка, истинско преустройство
Но така или иначе това не се случи, най-малкото не се случи така, както го искаше Горбачов Стана така, че той към 1989 година изпусна контрола върху събитията и се озова в ролята на Чирака Магьосник Може да започне магията, но не може да я спре Така че нещо такова стана с Горбачов Как той започна своята велика магия с гласността и преустройството? Започна много добре Въвежда главното понятие новомисление Какво означава новомисление? Един вид, че трябва да сме по-отворени, че трябва да преодолеем старите догмати, старите клишета Не се казваше ясно кои са тези догмати и тези клишета, но в общи линии Измисля се една такава конструкция, че имаме истински комунизъм, творчески, това е Ленин И имаме догматически лош комунизъм, това е Сталин И сталинската част от комунизма трябва да се изхвърли и да се върнем към Ленинската Като под Ленинската те разбираха най-вече късния Ленин, Ленин от времето на новата икономическа политика, на НЕПА И се вторачаха в някои негови цитати там от това време, като казаха ето това е Ленинско
Да отстъпиш малко, за да скочиш по-високо, както казват французите Тази идейна завеса пред преустройството идваше, за да ни обясни как така комунизма трябва да се промени Отговорът: този комунизъм напоследък беше закостенял, не беше творчески И трябва да се върнем към Ленинските норми, каквото и да означават те Ленинските норми са това, което ние правим А Сталинските норми са това, което беше преди нас Това е в общи линии схемата Но Казано добре, до тук много добре И вълкът сит, и агнето цяло Хем сме комунисти, хем да правим каквото си искаме Но въпросът е какво е това, какво искаме Ето там, за разлика от Дън Сяопин, който знаеше какво иска Горбачов не знаеше какво иска И неговия екип не знаеше какво иска
Дали искат пълна приватизация Дали искат шокова терапия Дали искат постепенно На никого не беше ясно И в общи линии нямаше кой знае какъв световен опит в това отношение Китайският опит се пренебрегваше като такъв Той беше и малко невидим Дън Сяопин не тръбеше изобщо по стъгдите и мегданите Колко е велик и какви големи прогреси прави Китай Точно обратното Тихо-мълком си плетеше кошницата по-азиатски, по-китайски А Горбачов гледаше на Запад влюбено И Запада гледаше влюбено в Горбачов Защото ето на, за Запада и това беше факт Съветската империя
Започва да се трансформира, да придобива човешко лице Първото нещо, което е те, разкриват ужасите на така наречените сталински репресии Казвам така наречените, това е много важно Защото Хрушчов прави една голяма измама На 20-я конгрес на КПСС Изобщо до края Като прехвърля върху Сталин цялата отговорност за това, кое се случва През тези години, която Сталин е на власт Но на власт не е само Сталин На власт е и Хрушчов На власт е и Каганович И другите, и Молотов И прочее Това е една много широка Номенклатурна прослойка
Която има огромен инерционен момент И никой Било то Сталин, било то който и да е Не може да прави с нея каквото си иска В никакъв случай Сталин е бил длъжен да се съобразява С инерционния момент на комунистическата номенклатура Вече създадена Тази гвардия от болшевики Тези местни Управленци Цялата тази структура Огромна Не е можела да бъде Променяна по волята на един човек
Точно обратното Сталин се е съобразявал Със волята на номенклатурата И леко я е насочвал Като винаги е се старал да бъде с множенството Но За Хрущов това не е изгодно Той казва Не Сталин беше черния Ние бяхме белите И До ден днешна тази мантра се повтаря В много случаи Тези около Сталин са били по-лоши и от самия Сталин Да не говорим за Троцки
Така че Условно наречени Сталински репресии Те всъщност са репресии на цялата болшевишка партия С някои изключения На болшевики, които не са били съгласни Са се борели Но като цяло Тази партия, която е била монолитна Овластена Като цяло тя е осъществявала Тази доста жестока политика На концлагери, репресии и т.н. Тези мантри Ленин-Сталин Са използвани ловко от Горбачов по онова време
За да си развърже ръцете и да прави, каквото иска Но не знае какво иска да прави Той не е бил привърженик на Анти-съветизма и анти-комунизма За разлика от някого от своето обкръжение Яковлев, примерно Той така твърди, че е играл театър И че пред цялото време целта му е била да унищожи комунизма И комунистическата партия Може и да е така, може и да не Ние не знаем Така твърди Но доста по-късно след събитията Горбачов никога не е твърдял това нещо И ако е имал такива идеи
То или ги е скривал прекалено перфектно Или така Те са дошли постепенно, а не първоначално И са дошли, може би, чак към края Първоначално той е бил един романтик, утопист И е вярвал, че реформите, че всъщност проблема е в старото ръководство И че когато дойдат млади хора, ентузиасти и насочени към гласност и перестройка Нещата ще тръгнат и ще се оправят от само себе си Да направим една кратка пауза Да чуем едно песнопение След което ще ни продължим Те са дошли, че когато е Те са дошли, че когато е Те са дошли, че когато е Те са дошли, че когато е
Те са дошли, че когато е Те са дошли, че когато е Те са дошли, че когато е Те са дошли, че когато е Те са дошли, че когато е Те са дошли, че когато е Те са дошли, че когато е Те са дошли, че когато е Те са дошли, че когато е Те са дошли, че когато е Гласността Беше едно наистина Интересно и Творческо време И в България, и в
СССР, и в Източния блок Аз не мога да кажа, че В България през тези Пет години, значи от 85-та До 89-та Се роди Нещо първокласно В коя да е сфера Творческа Имам предвид Поезия Музика Изобразително изкуство Роман
Поема И така нататък Тогавашната Да ги наречем Дисидентска поезия Вече никой не помни И никой не го интересува Музиката посредствена Общо взето не се създаде нищо Първокласно Но Времето беше първокласно Времето беше Интересно Творческо
Динамично Нови неща се случваха Ние разкривахме Части от историята Които бяха табу до тогава Във България Във България има предвид Историята С Трайчо Костов С Горяните Това и това Лека-полека Започнаха да изплуват Тези неща И да влизат в
Обращение Нито един Творец Не извади от чакмеджата Каквато и да била Да било Забранена творба Която не са му разрешавали И изведнъж Да е публикувал Нямаше такъв случай Но Много и много теми Които преди това Са били забранени
Изведнъж Станаха разрешени Българската интелигенция По това време Следваше Съветската интелигенция Много по-богата Много по-умна Много по-творческа Много по-интересна С много по-голяма продукция И разбира се С по-големи мащаби На исторически И всякакви други
Разкрития На разкрития Във времето Така че Повече се четеше Съветска Преса по това време Така наречените дебели Списания Това уникално Руско явление Се четяха като Топъл хляб Новий мир На първо място
И там се публикуваха Едно по-едно Къде Солженицин Къде Набоков Къде Кой Всичките Дисиденти Бялата емиграция Всички Всички Пастернак Бунин Кой ли не
Преоткриха се класиците Псевдокласиците Като Бердяев Като Сергей Булгаков И така нататък Това беше Изключително Интересно Четиво Наваксахме С общата си Култура С познанията си
За времената Преди революцията По време на революцията След това Така че По отношение на гласността Нещата вървяха Добре Навсякъде Същото Разбира се Беше и в целия Източен блок В целия соцлагер Тук-таме
Имаше По-консервативни сили Какъвто беше Да кажем Хонекер В ГДР Чаушеску В Румъния Но В общи линии И там Настъпваше Разбира се Гласността По отношение на
Външната политика Там Може да кажем Че Привидно Горбачов имаше Най-големи успехи Защото Той Приключи Студената война Той Изтегли Съветските войски От
Източна Европа Той Сключи мирни И договори С Американците Във връзка С Различни Ракети Ядрени Арсенали И прочи Много от тях Започна да се
Съкращават На други Слагаше някакъв Таван Който не има право Да надвишават Контрол Между Едната и другата страна Говорим за Съединените щати И Съветския съюз Китай по това време Беше с много Малко развита Военна машина
И съответно Ядрени Глави Така че Решаваха всичко Съветския съюз И Съединените щати Договори Договори Срещи На най-високо равнище С Татчер С Рейган С Джордж Буш Старши
С Хелмут Кол Съединените щати Но Първо че Дали Горбачов имал предвид Разпадането на Варшавския договор И на Изобщо на източния блок Това е под въпрос Вероятно Го е имал Едно И добре, че го е имал И добре, че го направи
Това беше Много добре Това разпадане Но Големия минус Че Той не може да продаде Разпадането на Варшавския договор Той Изчака Докато Варшавския договор Сам се разпадна Което беше
Голяма грешка В последствие Са оказани Сега виждаме Ретроспективно Че това е Голяма грешка Защо? Защото Горбачов не разбра Най-важното Той повярва На американската пропаганда Че е Съветския съюз
Е империя на злото И не разбра Много по-важното Че Имаше Две империи на злото Съветската И американската И че Разликата между тях Беше, че Едната Да кажем 60% Другата
Да кажем 75% Зло И Тази, която беше По-малкото зло Американската Да кажем, че тя е 60% Зло А Съветската е 75% На всички нас Ни се виждаше Че Злото
Са тези 15% Които са Съветската система А западната Е добро Е Не добро Изцяло Да кажем Има много трески за дяване Като всяко човешко нещо Но Крайна сметка Дава свобода
И така нататък Тоест Тя е империя На малкото зло И между малкото зло И голямото зло Ние бяхме на страната На малкото зло Всички ние бяхме Индоктринирани В западната култура И цивилизация Посредством Музиката Посредством
Рок културата Посредством Самата западна До тогавашна култура Има предвид Париж Като център на изкуствата Още от времето На Луи 14 И така нататък Ние си живеехме С тази Западоцентрична Представа За цивилизацията
И когато приемеш Че Запад е център На цивилизацията Няма как След това да кажеш Че Там е злото Ей как ще е злото Като там е Всъщност център На всичко Ценностно Там е Рим Париж Лондон
Там са Нютон Айнштайн И прочее И ние сега да кажем Че това е било зло Горбачов не разбра Че Американската система Защо е По-малко зло По две причини Първата причина е Че Съветската система
Е атеистична Тя затова е Империя на злото Пар екселанс Защото е атеистична А атеизма е зло Втората причина Че Американската система Не се възприема Като империя на злото Тогава Е Че Тя беше в противовес
На съветската Те се балансираха Една друга И Едната Не можеше да се отови Прекалено много В СССР Не можеше да Прекалено много Да гонят Този или онзи Защото Запада Ще Възнегодува
Съответно В Запада Не смеяха Да си показват Рогата Защото Всеки ще кажа Видяхте ли Колко са развратни И Деградирали Този баланс Той е принцип Поначало Ако четем дори на
Демократичното общество Само по себе си Това са така Така наречените Противотежести Контрол Едната власт Контролира другата Затова Нали Монтескьо Говореше за разделение на властите Обаче Ние забравяме Нещо Много по-важно
Добре Разделение на властите Законодателна Изпълнителна Съдебна Ами Какво да кажем За разделението на властта Когато Съединените щати Властват Върху Да кажем България Къде е
Разделението на властите Когато Съединените щати Властват Върху Да кажем Еквадор Или Колумбия Или Мексико Или Салвадор Къде е Контрабаланса Къде е Разделението на властта
Няма такова Единия Силния Властват Над слабия И там Нямаме разделение на властите Когато СССР беше силен Имаше Такъв баланс Властта Беше разделена На две В света
Едната част В Штатите Тоест НАТО Другата част В СССР Тоест Варшавския договор Това е Разделение на властта Хипердемократично В тоя смисъл на думата Когато Изчезне
Едната от тези власти Остава само една И това е Антидемократично Това е Авторитарно Това е Тоталитарно Поради Естеството на самата власт Така че Горбачов Това не го разбираше И не разбираше Че за доброто на света
Да За доброто на света Трябваше да рухне Атеистичната система На СССР И тук Той беше На прав път Но Тя не трябваше да рухва По начина По който той го направи Така че да остане Монопол
Стане ли монопол Той става монопол На злото На земята За голямо съжаление Никога не е имало Няма И няма да има Монопол на доброто Светът Лежи в зло Казано ни е в Свещеното Писание Княза на този свят Е Лукавия
Той няма да допусне И не може да допусне Като княз на този свят Тук да се възцари Монопол на доброто Така че Има ли монопол Ще бъде монопол на злото И за да няма Злото Такава доминация Върху света Трябва да има Многополюсен свят Или поне двополюсен
За да може тези два полюса Да се балансират Да имаме противотежести Така че В геополитически план Рухването на СССР Е зло за света Огромно зло за света Иначе е добро За Съставните части На СССР Понеже той беше една Атеистична система Но
Горбачов Нямаше ръст За да разбере И никой от нас Нямаше това разбиране За да разберем Че Светът Като цяло Трябва да се балансира Защото хората са лоши Злото в тях Доминира върху доброто И Също тях трябва да има
Контратежест За да може това зло Да не се Хюбризира Да не се Главозамае Както стана със СССР След 90-та И 1991 година Когато рухна СССР И така Каква би била Програмата Максимум
На един реформатор На един идеален Реформатор Какъвто Горбачов се оказа Какво е Тази реформа Тази реформа Би трябвало Във външно-политичен план Да Доведе до Разтурване на НАТО До Демилитаризация
На Европа Тя по някакъв начин Да създаде Една система На сигурност Основана Разбира се Пак на Баланса Между Русия И Штатите Но в крайна сметка Този баланс
Да бъде По-скоро Стратегически Ядрени глави И така нататък А Всичко Основно Да се сведе До един минимум И разбира се Да се Въведе Една система На
Взаимен контрол Между държавите И така нататък За да Нещо като Съвет И прочее Където да се решават Евентуални конфликти Това нещо Не се получи Защото От 88 Нататъка Горбачов
Изпусна контрола Той беше прекалено Щастлив От Овациите С които го посещаха На запад И Не усети Как Му се изплъзва Властта А властта Във Една комунистическа система
Е Много ясно Определена Как работи Дън Сяопин Това го знае Отлично И го Осъществи В своя Исторически Шедевър При преобразуването На Китай От последна страна
В първа В икономическо отношение И не говорим за духовно Та Горбачов Изпусна контрола Върху събитията И през 89-та година Социалистическата система В източна Европа Рухна Ние бяхме Свидетели Участници
В това нещо Рухна Берлинската стена Всички Комунистически режими Техният монопол Падна Без изключение Най-последно Беше Разбира се В Букурещ Тази пародия На революция В Румъния
Която така и не се разбра Точно как стана Но в крайна сметка Чаушеску и жена Бяха разстреляни И Режима беше сменен Естествено Та След Рухването на тези държави Като следствие от това Беше Обединението на Германия Но Обединението на Германия
Горбачов не може да го продаде Той Направи някакви Плахи опити Като има предвид Че редица страни Именно Великобритания Франция До някъде Съединените щати Не искаха Обединението на Германия Да става Или поне
Не искаха да става Толкова скоро Тука Горбачов Можеше да продаде Обединението на Германия Срещу някаква Демилитаризация На Централна Европа Не успя да го направи Не успя да продаде Разпадането на Варшавския договор Можеше да излезе С такова предложение
Официално Да го депозира В съвета за сигурност Да издаде Книга Манифест Да направи една Програмна реч Някъде Примерно в ООН В която да каже Както президента Удроу Уилсън Идва На конференцията
В Париж След Париж След Първата световна война Със своите точки Първа, втора, трета Това нещо Горбачов не можа да направи Не можа да грабне Въображението на Европа С такава програма Харта за мир Или нещо подобно Или Манифест Той не излезе с такова нещо
И Докато Той Се чудеше Как да удържи Разпадащия се Източен блок А той не можеше Да го удържи После Започна да умува Какво да прави С Германия И правилно реши Да се обедине Германия
Разбира се, че Германия Трябва да се обедине Това е Един народ Една държава Но Неправилно Изтъргува Тази отстъпка От своя страна Без да получи почти нищо На среща Освен До днешен Акламации
В Германия Започна да реформира И вътрешната политическа система В СССР Беше избран за президент 90-та година Започна да Губи контрол Върху периферията На СССР Имаше Бунтове Демонстрации Къде ли не В цялата периферия
В Грузия В Литва В Нагорни Карабах Се стреляше И той Не можеше Добре да се справи Разбира се С насилие Тук-таме Бяха потушени Част от Бунтовете Но като цяло Нещата
Не вървяха На добре Сега Тук Една малка скоба Да отворим Че През май 1991 година Се осъществява Китайско-съветска Среща На върха, Горбачов Отива в Пекин
Среща се С Дън Сяопин Не щеш ли За зла беда Точно тогава Бяха Студентските демонстрации На площада Тянанмън Поради което Част от програмата Малко Променена Но Кое е важното
Важното е Че Той разбира се Осъществява Своята цел На това посещение Нормализацията На отношението с Китай Което е Прекрасно Но Той Не Отива в Китай За да
Почерпи Някакъв Опит От Китайските Другари И Така и не разбира Че Там Може би Се съдържа Някаква рационална идея Когато би могло Да приложи
В СССР Макар че По това време Вече е късно Той трябваше Да отиде в Китай Преди да отиде в Рейкявик И в Лондон Защото Китайците имаха същия проблем И там Той можеше да Сондира почвата Те правят ли нещо
Имат ли успехи Нямат ли И ако имат някакви успехи Да види Как се е получило В Лондон Нямат ли нещо Америка Америка Америка Нямат този проблем Там Други неща Не, че там трябваше да Се пренебрегва
Този Западен Фронт Но Той наизток Той наизток не разбра Че би могъл да почерпи нещо Полезно В икономиката От китайския опит Който по това време Се развива Сравнително Не сравнително И много успешно
Така или иначе Горбачов Готви някаква реформа На СССР Да се създаде Някакво съдружение На независимите държави Но Не щеш ли На 19 август Група От Върхушката На СССР На ССР
Правят опит за преврат Така нареченият Августовски пуч Този пуч Продължава три дни От 19 до 21 август След което Народът излиза на Улицата Танковете са блокирани От маса хора Танкистите Разбира се Няма да тръгнат Да газят хората
И в общи линии Пуча Издъхва Елцин тогава Излиза На преден план Качва се на един танк И заявява Че не приема Новия режим Сега Този августовски пуч Всъщност е Можем да кажем Последния пирон в ковчега
На Съветския съюз След Него Вече Рухва Цялата система Доколко авторите на пуча Са осъзнавали Какво правят Разбира се, че не са осъзнавали Те са си мислили Наивно Че Като вземат властта
Ще наложат Едно По-строго военно положение Ще престанат всичките Сепаратистски глупости По периферията Ще престанат всичките Перестройки Гласности И По-сталински Ще стегнем Редиците И макар и вече Изгубихме
Източна Европа Но поне в рамките на Съветския съюз Ще върне нещата под контрол Това нещо Аз си мисля, че Те не са го вярвали Аз поне Когато ги видях по телевизията С какви Омърлушени лица Колко скучно И вяло Съобщаваха Че току-що са взели властта
Абе Не са ли гледали по филмите Как се взема власт Властта се взема от Силни Хора, които При тях Няма шест-пет Те не се обясняват Те не мънкат А тези от преврата Те и мънкаха Те гледаха надолу Гледаха си в бумажките
Които четяха Това беше Преврат, който не вярваше Сам в себе си И Ми се струва, че някак си Той е бил един отчаян ход На Хора, които виждат Че стават излишни в обществото Че обществото ги Изхвърля Че времето ги изхвърля И който си викат Тъй, тъй, губим всичко
Ми Да правим Бой последен Нещо такова Една доста глупава И Примитивна Идея Защото Никой от тях не си казва Добре, е хубаво Ако успеем Криво-ляво да закрепим положението Ами ако не успеем Какво правим?
Провалихме всичко И действително така и става След преврата Елцин Като вече президент На Руската федерация Придобива Голяма сила На 8 декември Става Беловежкото споразумение Между Лидерите Президентите
На Руската федерация На Беларус И на Украина Елцин Шушкевич На Беларус И Кравчук На Украина И те подписват Едно споразумение За Разпускане На СССР Той разбира се
Ясно е, че не е меродавно Тъй като СССР Са 15 републики Но така или иначе Сградата Се Руши Горбачов Не ги арестува Не ги денонсира И на практика Дефакто Приема Разпускането На СССР
Той вече Не контролира Събитията Оказва се слаб И Едно добро Негово качество Е, че Неорганизирана Безсмислена Съпротива С излишно Кръвопролитие Което Нищо нямаше
Добро да доведе На 25 декември 1991 година Горбачов Прави телевизионно Обращение към народа В което Обявява Прекратяването На своите пълномощи Като Съветски президент И В същата Вечер
Се спуска Съветския флаг в Кремъл И се вдига Руския Съветския съюз Престана Да съществува Преди това Имаме една конференция В Алма Ата Която Обединява Там Съветските републики
И между другото Те споменават Че Горбачов Като бивш президент Ще има Своите Така Права След това Нали Там Някаква държавна пенсия Кола Охрана
И прочее Тоест Давам Му се да разбере Че той Ще има нещо като имунитет И няма да бъде Низвергнат Което До някъде Обяснява Че той Лесно се съгласява Да Сдаде властта
И така 1991 година Горбачов Губи всичко Губи Партийния пост Губи държавния пост Губи властта И Започва Нов етап В развитието На бившия Съветски съюз Под формата
На отделни Самостоятелни Независими 15 републики Те трите Балтийски Вече бяха Отцепили се Грузия също Но останалите Които Още имаха Някакво намерение Да бъдат Някаква
Що-годе Организация Конфедерация Същност От този момент Нататъка Вече са Независими И започват Своя Самостоятелен Живот Да направим Една Кратка
Пауза Вече Много песнопения След което Ще продължим Много песнопения Същност Същност Същност Същност Същност Същност Същност Същност Същност
Същност Същност Същност Същност Същност Същност Същност Същност Същност Същност Същност Същност Същност Същност Същност
Същност Същност Същност Същност Същност Същност Същност Същност Казахме, че на 25 декември 1991 година се спуска държавния флаг на СССР и се издига флага на Русия над Кремъл. Но няколко дена по-късно на 31 януари 1991 година имаме едно не по-малко символично събитие. А именно откриването на първия Макдоналдс в СССР в Москва. Откриването на първия Макдоналдс може би е най-голямото унижение на Русия от времето на посрещането на Лъже-Дмитрий в Москва без никой да ги кара. Руснаците сами си го правят. Открива се една закусвалня и то Макдоналдс, както знаем, е символ на безкусието, на уравниловката, на пролетарията в най-чистия вид. Това е една долнопробна верига за една второкачествена еднаква в цял свят храна.
Символ на глупавия консумеризъм, както му казват. Открива се такава закусвалня. Добре, защо пък не се откриве. Всеки ден се откриват някакви неща някъде. В Москва се събират 30 хиляди души. В този ден 30 хиляди души минават през Макдоналдс. От ранни зори на огромни опашки чакат. Излизат отвътре щастливи. Развяват байрячетата на Макдоналдс. Радват се, че се яли пържени картофи. Радват, че се яли кюфте. Щастливи хора. Постигнали мечта. Това, ако не е срам за една нация, и то за нация, която има претенции, за велика нация, която е родила какви ли не личности, светци, гении, творци. И изведнъж да падне до това равнище. Да. Стоят на опашка за пържени картофи и кюфте. Така че, това откриване на Макдоналдс е най-добрият коментар към управлението на Горбачов и към перестройката, и изобщо към съветска Русия. Това беше Съветска Русия. До там ги докараха комунистите и номенклатурата да се кланят на един сандвич. Който освен това е бил доста скъп по онова време, но както и да е. Та. Горбачов в общи линии, след своето падане от власт, престана да бъде фактор в Русия.
Той много години след това живее в Германия на различни места. Разбира се от време на време в Русия, от време на време в Германия. В 1996 година се явява на президентски избори горкият, и печели 1% от гласовете. Колко глупав е бил, защото той не е имал нито шанс, нито надежда да ги спечели. И второто - айде да кажем, че е бил достатъчно трезв да знае, че не може да ги спечели, но да изкара някакъв приличен резултат. При всички случаи над 20%. Тоест да бъде някой в политиката. Изведнъж - 1%. Като имаме предвид, че не е имал някаква агитация срещу него. Той не е бил дори фактор за да се агитира срещу него. И при това положение - 1% само от народа гласува за тебе. Това е една присъда. Това е 5 години след рухването на СССР. Така че народът се е произнесал. Без пропаганда, без някакви писания да се излезе защото него или филми, които го дискредитират. Не. Той си е бил той. Нормален.
После излиза, в 1998 година, прочутата реклама на Пица Хът. Тази реклама наистина човек трябва да я види. Тя е също едно падение на самия Горбачов, което показва няколко неща. Първо показва неговия ръст, че той е маломерен. Той не е... Да, той е добър човек. Човечен. Избягва кръвопролитета. Играе ключова историческа роля. Той е свръх историческа личност. Но от малък мащаб. Защото от собственото си съзнание за историчност, дори от най-дребното щеславие и така нататък, последното нещо, което той би мога да направи е да се снема в реклама на една американска пица. Това просто, айде да кажем, условно казано, да рекламира нещо от типа на, знам ли, ядрени централи или нещо подобно, някак си по съвпада с амплуата му на президент, на глава на държавата. Може да рекламира, може би, ядрени централи. А пък, че не бива, разбира се. Той трябва да бяга от тези работи.
Но, пак казвам, точно това, че се рекламира пица. И то е американска пица. Това не е някакъв руски продукт. Да кажем, да рекламира някаква руска, да кажем, водка или тъпо, но водка. Той беше против водката. Да кажем нещо там руско. Руска кола, да кажем. Лада. Не. Той рекламира американска пица. Отново на ниво Макдоналдс, на ниво ниската култура. Така че, от тук ние можем да си направим няколко изводи относно личността на Михаил Горбачов, защото това е много важно за темата, която обсъждаме. Горбачов и историята. Оказва се, че партийната номенклатура, чрез своя отрицателен отбор, излъчва на своя връх един посредствен човек. Впрочем, като душа не лош, добродушен, човечен, симпатичен в много отношения, който поради стичане на исторически обстоятелства изиграва една важна положителна роля в историята на човечеството, безспорно, и разбира се важна отрицателна роля. Тук не трябва да казваме, че едното изключва другото. Сега, много хора в днешна Русия го обвиняват в това, че е довел до разпада на една велика държава, Съветския съюз. Това обвинение е несправедливо. Съветският съюз не можеше да се съхрани по никакъв начин. Дори и начело да беше суперсталин. идва на място на Горбачов суперсталин и Съветския съюз продължава да съществува.
Той може би ще да съществува 3-5 години, да, но да продължава да съществува 30 години е напълно невъзможно. Така че тази държава беше обречена да се разпадне и то точно на своите съставни републики. Сега, съвсем друг е въпросът, как ще стане това нещо и кога ще стане при Горбачов. Това стана по най-глупавия начин, особено с помощта на този пуч на недоубитите динозаври на номенклатурата. Но, Съветският съюз трябваше да се разпадне и това е добре за Русия. То не само, че беше неизбежно, но това е и добре за Русия и това трябва да го разберат. Защото Съветският съюз включваше много народи и общности, да ги наречем, квази-държавни, които лека-полека стават държави, Казахстан, Узбекистан и така нататък, Централна Азия, които са с друга цивилизация, спрямо Русия. Русия е една цивилизация с, да кажем, България, Румъния, Молдова, Грузия. Това е православната цивилизация. Но тя е с друга цивилизация спрямо Полша, спрямо Унгария, спрямо Чехословакия, Чехия, Словакия, спрямо Азърбайджан, Казахстан и прочие. Така че Русия не можеше да продължава да съществува пълноценно и смислено в единство с тези сравнително сглобени други култури и цивилизации. Вътре в самата Русия има място и за мюсюлмани, и за будисти, и за атеисти, и за всякакви.
Но ако в Съветския съюз беше запазен и в него бяха и Казахстан, и Узбекистан, и Киргизстан, и всички тези фактически мюсюлмански държави, това щеше да промени същността на Русия като православно царство, като православна държава, като православна свръхдържава и това ще бъде едно голямо зло. Тя като православна държава може да бъде приятелска и с Полша, и с Германия, и с Китай, и с Индия, и с всички. Но те са си те, Русия си Русия. Индия е индуистка, Китай е, да кажем, конфуциански, Казахстан, да кажем, е предимно мюсюлмански или другите там пет-те републики. Но, като цяло, Русия си е православна с малцинства, които имат право на вероизповедание всички конституционни права. Така че, в крайна сметка, това, което направи Горбачов, е добро за Русия. То се направи по най-лошия начин, може да го направи 10 пъти по-добре, но в крайна сметка е добро за Русия. Разпадането на комунистическия блок беше добре, защото той беше атеистичен. Да, наруши се баланса в света и Америка стана империя на злото. Това е голямата вина на Горбачов. Ако Русия беше останала като свърхдържава през цялото време, Америка нямаше да се разврати по начина, по който го направи сега. Нямаше да осъществява своята агресия по света, по начина, по който го правеше през 90-те години и началото на 21 век. Така че много злини произтекоха от това дебалансиране на двуполярния свят и превръщането му в еднополярния за известно време. Но в крайна сметка това трябваше да се случи.
Разпадането на СССР и обособяването на Русия от нехристиянските републики, които бяха инкорпорирани в СССР е също положително. Така че сумарно, можем да кажем, че слабия Горбачов, романтика, който не разбираше хората и народите, и геополитиката, в крайна сметка доведоха до положителни и някои отрицателни резултати. Ние, разбира се, не можем да го съдим като човек, нито в едната, нито в другата посока. Тези хвалебствия като човек също не са ни дадени, защото кои сме ние, за да хвалим? Цялата слава принадлежи на Бога. Ние не раздаваме славата, не се разпореждаме със славата. Така че нито можем да славим, а когато Бог е прославил някого, тогава и ние го прославим. Това са светците. Това да. Но да славим някого, когато Бог не го е прославил, е проява на човешко щеславие. Нито можем да го славим, нито можем да го осъждаме. Като цяло, можем да кажем, че исторически неговото дело беше 70% добро и 30% зло. Той разби комунистическия атеистически блок. даде възможност за свободно развитие на Русия. освободи от съветския модел на управление на Централна Азия и другите държави, които не са руски и не са православни.
в този смисъл освободи пътя към това Русия да се възвърне към своя смисъл, към своя цивилизационен смисъл, да стане една православна свърхдържава, осъзната православна свърхдържава, разбира се, без да пречи на никой да изповядва онова вероизповедание, което прецени сам. Бог да го прости, макар че умря като атеист и отказа опело. А ние, без да се задоволяваме с казаното до тук, напротив, трябва да продължим още по-дълбоко и още по-дълбоко да изследваме епохата на Михаил Горбачов, тези 5-6 години, които промениха света и да продължаваме да осмисляме нещата, както от гледната точка на фактите и събитията, много, от които ние още не познаваме.
Така и по отношение на геополитиката, която би трябвало да осмисляме и най-вече по отношение на теополитиката, в която ние никога няма да сме много напреднали, но в която поне да направим някои първи стъпки. от гледната точка на теополитиката, така да се каже, всяко зло за добро и грешките, които направи Михаил Горбачов, някои от тях могат да се окажат спасителни за Русия и за православието с оглед на тежките предпоследни времена, в които живеем.