ЗАПОЧВА СВЕТОГЛЕД Започва Светоглед. Новото предаване за православен поглед към историята, културата и съвременността. С богослова Георги Тодоров по радио Зорана. Здравейте! Темата на днешната беседа е Националната катастрофа и уроците на историята, част 3-та. Става дума за българската катастрофа при Първата световна война. Преди да продължим, накратко да обобщим първите две части. Става дума, че Първата световна война е самоубийството на Европа, до тогавашния световен хегемон. Едно безумие на европейските велики сили, които се самоунищожават, без никаква полза за никого. След това преминахме на това, че България в 1915 година влиза във войната на един късен етап на погрешната страна и на грешната страна, греховната страна, на страната на злото. И че това е една загадка, тъй като е било съвсем очевидно, че другата страна е по-силна. И че това е една безсмислена касатница, която само нашето влизане удължава агонията на цяла Европа, самоубийството на Европа. И голямата загадка е защо България се хвърля в пропаста, защо тя влиза във войната и във катастрофата.
И за да разберем логиката на този провал, ние непременно трябва да минем през Балканската война, Първата, Втората Балканска война и да разберем как всъщност сами се поставяме във ъгъла, сами влизаме в една ситуация, от която нямаме добър изход. Като казвам сами, имам предвид цялата българска управляваща върхушка. Разбира се, тя не е единородна, но ще видим по-нататък в следващите части, как отделните съставки на тази върхушка не се справят с задачата, защото катастрофата означава едно. Несправене с задачата на целокупния български елит. Български елит се проваля. Независимо, че един бъл русофил, русофоб, франкофил, англофил и така нататък, в крайна сметка сумарно ние се проваляме и трябва да видим защо се проваляме. Видяхме победата на малката антанта на четирите балкански православни държави срещу Великата Османска империя по време на Балканската война. Тя завърши с триумф, особено за България. Сключи се примирие при изгодни условия Турция в Лондон от дадена победителите териториите на запад от линията Мидия-Енос. А линията Мидия-Енос е, можем да кажем, етническата граница на България в тази посока. Оттам нататък ние нямаме някакви сериозни населения и никога не сме имали. Започва боричкането зад колисното за решението на въпроса кои територии към кого ще отидат. Тук е много важно да кажем, че във българското общество се култивира хюбриз. Първата голяма грешка. Българската интелигенция, върхушката, имат възможност да въздействат върху общественото мнение.
Те могат да кажат така. Да, българската войска победи в славни победи, отекнали в цяла Европа и в цял свят. Да, храбрия български войник направи и офицер, разбира се, направи чудеса. Но, братя българи, да не изпадаме в главозамайване. И другите носят уражие, и другите носят каски, и другите стрелят, и другите са герои, и другите побеждават. Не сме само ние. И да не забравяме, че Балканите, Балгария не сме сами. В света имат други сили, те са по-важни и по-силни от нас. Въздействат върху събитията с гравитацията си, с самото си съществуване. Дори ако не са видими на терена, ние трябва да се съобразяваме с геополитиката, за да не объркаме локалната политика. При един такъв разумен и тресв подход на нашите управници, нямаше да се стигне до Втората Балканска война, катастрофална за България. Нашите управници обаче тръгват по друга линия. По линия на хюбриса. На самовъзвеличаването, на гордостта. Започват да поддържат хипотетични някакви български права върху Одрин, върху Солун.
Одрин вече са ни го дали. Турците щът не щът. Но Одрин някога е бил български. За малко, за много, някога е бил български. Освен това, в Одрин българите не са мнозинство. Турците, които са отстъпващата, битата, победената страна, те са мнозинството, те лека по лека се изтеглят. И българите стават мнозинство. В Солун не е така. В Солун ние сме на четвърто място. Най-много са турците, след това са евреите, след това са гръците и ние на четвърто място.
Нещо повече. В Солун вече има гръцка администрация и гръците стават все повече и повече. Турците се изтеглят. Тоест имаме едно динамично променене на етническия състав на Солун, което обаче в никакъв случай не е в полза на България. Българите не стават повече в Солун. Солун никога не е бил български град, никога не е бил основан от българии с българско име. Той е гръкоязичен,
основане от гръкоязични и така нататък. Верно, че това е било в дълбоката античност, но така или иначе хиляди години там гръцки язик е бил основен. така, че нашите претенции за Солун са хипотетични, но не е така в българските медии. В съзнанието на поети, писатели, публицисти, Солун си е наш. И започва едно навиване на общественото мнение в тази посока. Шовинистично и, което е най-важното,
нереалистично, утопично. При това положение, как се решава въпроса с границите? Вече стана дума, че като арбитър е определен руския цар, Николай II. Разбира се, неговия арбитраж ще се наложи само ако съответните държави не се споразумеят. Става дума, разбира се, за България и Сърбия от една страна,
и за България и Гърция от друга страна. Още като погледнем този триъгълник и виждаме, че България е проблематичният играч в тази конфигурация, защото тя има претенции към нещо, което другите владеят, към Солун, да кажем,
който е големия град, който гърците са завладяли. Ние обаче искаме да им го вземем. Тоест, ни сме потенциалните агресори, което коалира, разбира се, гърци и серби против нас. румънците само това и чакат, турците само това и чакат. Тоест, сформира се една потенциално неблагоприятна обстановка за България. Това, впрочем, е очевидно за всички,
още преди победите. Още год започва войната, преди да е приключила победоносно-балканската война, дълновидните анализатори предвиждат бъдеща такава вътрешна самообратоубийствена война и казват, че това ще бъде най-голямото престъпление, ако някой предприеме такава война. И тук ключовата дума е предприеме. Защото този, който предприеме, е агресора. Той нарушава статутквото. Той тръгва срещу съюзниците си. Тоест, братоубиец. И никакви оправдания след това няма да се приемат, естествено. Защото факта е факт. Кой е нападнал? Ето този. Така, че сформира се една доста ясна ситуация.
Но, това е на терена, а имаме и геополитика. Ние забравяме често геополитиката. Геополитиката на Балканите по това време е, разбира се, надмогване между три важни сили. Двете са от великите сили. Третата е Османската империя. Тя е в отстъпление, но все пак не е изчезнала. И Русия и Австро-Унгария всячески, не пряко, но всячески, се борят за влияние. Русия на нас е големия удар с Балканския съюз, с малката антанта, с победите срещу Турция. Това е победа на Русия,
срещу Австро-Унгария, разбира се, като велика сила. И Австро-Унгария изпада в тежка ситуация. Тя става вече невалидна на Балканите. Освен ако не успее да пробие малката антанта, Балканския съюз. Как може да се пробие Балканския съюз? Как може да се издъни Балканския съюз? Очевидно, по един единствен начин. Като се настройват
шовинистично и непримиримо всички участващи страни. И Австро-Унгарската дипломация, медиите, службите и така нататък, разбират, че това е нега шанс да остане в играта и започват да работят. Те работят навсякъде. и в България, и в Сърбия, малко и в Гърция. И
навсякъде раздухват претенциите. Защо? Защото в Сърбия имаме две направления за потенциално оголемяване на Сърбия. Или на запад към Австро-Унгария да могат сърбите да си вземат босненските територии, които са до голяма степен населени с сърби.
Но Австрия това не го иска. тя иска да насочи сърбите към Македония. Там сърби не живеят, но все още е някаква турска провинция, която те първо ще се завладява. И ако сърбите завладеят, могат да я сърбизират. При това положение Австриците надъхват сърбите да бъдат
непримирими. да искат Скопие, Охрид, Штип, Велес, всичко да искат. Цяла Македония. Вардаска Македония. Разбира се, подкако росват и гърците да бъдат невъстъпчиви. И разбира се, най-вече във България.
Казват да, вие сте велики, по пет на нож, победители, как така тези подли ваши съседи ще ви отнемат. В България, Австро-Унгария работи за българския шуризъм. Тоест, привидно казано за добрите неща за България. Защото всеки българин си мисли,
че колкото повече се напомпваш, толкова по-добре за тебе. А то не е така. Същност, ако някой иска да те провали, те помпи, за да се издъниши. И Австро-Унгария иска провала на България. Защото провала на България ще бъде шанс за Австрия да стъпи на Балканите. Ако ние се споразумеем
с сърби и гърци и разделим завоеваните територии в мир и братолюбие, тогава няма да имаме нужда от Австрия. Никога. За какво ни е тя? Тя на сърбите им пречи, защото владее техни територии, там Войводина, Босна и така нататък, потенциално и Харватия, и Словения за Югославската федерация,
както те после правят. Така че Австрия си им е враг при всички положения. На нас за какво ни е Австрия, като нямаме граница с тях и са през 9 плани в 10. На гърциите по същия начин. Така че Австрия изпада от играта. Тя вече няма да има никога игра на Балканите. Още повече, че ние сме и съюзници. България, Сърбия и Гърция и Черна Бора.
И то под егидата на отдавнашния съперник на Австрия и Русия. Така че, евентуално, мирно споразумение между България, Гърция и Сърбия би означавало смърт за Австро-Унгария на Балканите. ще им остане единствено Албания, което те създават. На практика, чието създаване те потикват
и до голяма степен спомагат за неговото осъществяване. Но това е слаба контраигра. Оказва се, че тези три Балкански държави Сърбия, Гърция и България се поддават на тази
пропаганда, особено България. Защото когато министрът председателя Стоян Данев, русофила Стоян Данев, тръгва към Петербург за конференцията, на която ще се реши границата на завладените територии, там отиват, разбира се,
тръгват. Той никой не отива, защото се проваля. Но по принцип се насочват Венизелус от Гърция, Пашич от Сърбия и нашия Данев също тръгва. Точно в този момент, когато го няма министра председателя, Фердинанд
нарежда на Михаил Савов, неговият заместник, главнокомандващ, да атакува Сърбия и Гърция. Разбира се, това е формално нередно, защото правителството непременно трябва да
знае за тези действия. Това е въпрос от фундаментално държавно съчение. Правителството е избрано от Народното събрание, т.е. представител на народа по Конституция и в този смисъл, ако
главнокомандващия заобикули правителството, той заобикали Конституцията, нарушава Конституцията. Така че решението за атака, фаталното решение, е на практика антиконституционно. 16 юни
1913 година. Но става дума за духа на Конституцията и така нататъка. И когато става белята, когато ние атакуваме Сърби и Гръци, разбира се, че
Стоян Данев се връща, конференция няма да има, има война и започва Втората Балканска война. Тази война разбира се завърша с провал за България. Защо? Защото първо Румъния само това и чака някой да наруши
мира и статуткото за да се намеси. Турция това и чака за да си върне част от загубените територии, колкото може. А Гръция и Сърбия нямат
никво намерение да изпускат този рядък шанс, когато България им е дала възможността те да бъдат на правилната страна, на страната на нападнатите, те да изпуснат този исторически шанс,
за да спричалят много по-големи територи. Така че нито една от тези четири държави не е мотивирана да сключва мир. Българите уж обяснява, че това била демонстрация на сила,
а не било и Сънска война. Кой е луд да изпусне този шанс? Ти му даваш шанс да бъде прав, ти да си крив, да спечели територии, ти да загубиш територии и другите държави да се откажат от това,
това нещо е нечувано в историята, някой да го е направил. И тук разбира се не го правят. Нито една от държавите няма намерение да дава аванси на България, да почва мирни преговори и така нататъка. Напротив,
най-подло и вероломно румънците, която ние сме ангажирани вече с сидите си срещу Сърбия и Грация, навлизат в Северна България, където няма български войски, но това
вероломно нападение на Румъния е всеизвестно за всички. То се очаквало отдавна. Румъния пред цялото време е натискала какви са моите компенсации от вашите победи. Аз искам тук компенсации. И
с доста шиканиране българската дипломация успява по някакъв начин да се измъкне от ситуацията, но румънците, естествено, че не са доволни. Те изчакват своя момент и ние им го поднасяме на типсия. Османската империя
естествено също се възползва. Нещо повече. Османската империя би могла при евентуално по-лошо развитие да напредне повече. Те в общи линии ограничено на виза. Те биха могли да завладеят ордопите,
да завладеят този район, където има свое население на терена турско или пък помашко-османско, мисюлманско. Т.е. турците биха могли да бъдат малко по- агресивни, те обаче
са по-здържени, може би разсъждават разумно. Така или иначе навлизат, така или иначе румънците навлизат, румънците стигат до София. не влизат в самия града, но в предградията на София.
При това положение до ден днешен има български псевдоисторици, които твърдят, че България не е трябвало да случва примирие с гърците и със сърбите, а трябвало да воюва, защото
били сме обкръжили гръцката армия в кресна и така, може ли да сме ги разбием. Това е точно от това са направени катастрофите. От този материал са направени
всички наши катастрофи. Тези носители на това мислене, те са сипват България. Дори ако България беше унищожила до крак всички гърци в креснаското дефиле, е какво?
Сърбия, Гърция, Румъния и Турция всички изведнъж казват вие сте велики и дигат бялото знаме? Как ще стане това? Кой би го допуснал? Никой няма да се предаде. Нито гърците, нито сърбите,
да не говорим за румънците, които ще влезат в София. Ще арестуват Фердинанд. За да имат по-големи претенции, да имат по-големи проакти. Те няма да вземат само Южно Добриджо и могат да вземат и Варна, могат да вземат
и Русе. Какво им пречи? Ако ние опорстваме. Така че самото говорене, че българската армия след 16 юни 1913 година е имала някаква хипотетична контраигра, това е катастрофално
мислене и означава, че ние не умеем да се учим от историите по никакъв начин. Това нападение само по себе се е катастрофа, а не Букурешкия мирен договор, който е подписан след това,
защото поставя България в не спасяема ситуация. По никакъв начин България не е в състояние, няма тези възможности да победи едновременно сърби, гърци, румънци и турци.
Напротив, всичките имат потенциално по-големи претенции. Ние при Букурешкия договор се измъкваме с сравнително не фатални последици, защото запазваме Биломорското си
крайбрежие. Ако бяхме воевали още малко, щеяха да ни го вземат. Сърбите също са искали по струма да минава границата. И ако имаше по-дълга война с повече жертите, щеяха да кажат ето, избиха толкова души
на тяхната сметка, защото те започнаха войната. Тоест, евентуално продължаване на войната, не дай си Боже, Втората Балканска война, ще ще да доведе до усъкътяване на България. Лишаването от Биломорие и от редица
други територии. Със доста големи усилия в Букорещ нашите дипломации до някъде с помощта на Русия и на други велики сили успяват да минимализират загубите, доколкото е възможно,
разбира се. Но ние вече нямаме пълната подкрепа на Русия, защото вече имаме ново правителство. А новото правителство е русофобско. Той е начало с Радославов, който е
австрофил, т.е. русофоб. И избора на Радославов като премьер е историческа грешка на Фердинанд. Но тук е много важно
да разгледаме тази грешка. Значи на 16 юни ние започваме Втората Балканска война, срещу Греция и Сърбия. На 23 юни, една седмица след това, когато вече става ясно, че нещата не вървят на добре, Фердинанд
се свързва с русофобската опозиция, лидерите Радославов, Тончев, Генадьев и дава да се разбере, че изкъсмява на правителството. една седмица след това
почнето на гонята, вече ние говорим за смена на правителството и то с русофоби. Да, можеше оставката на Стоян Данев да се приеме, но можеше да се назначи някакво ново правителство, да кажем,
дори начало с Иван Истратиев Гешов. Друга вопроса, дали той би искал. Но, така или иначе, в Единат има избор между два варианта, или русофили, и русофоби. Това е било тогава голямото деление в вългката политика.
Ако беше избрал русофили, усилва позициите на България в Букуреш по време на конференцията за решаване на Букурешкия мирен договор. Защото, естествено, че ако там отиде примерно Гешов,
класически русофил, автор на Балканската коалиция, на малката антанта на Балканския съюз, отдавнашен партньор на Пашич, на Венизелус, от предишните преговори, в които са до голяма степен негова заслуга.
И той ще да каже на вижте какво там генерал Сабов, той един идиот, той не знае какво прави, виновен, обаче ви видяхте, ще ние веднага замазахме положението. Тоест,
имало е възможност, тогава разбира се, руската дипломация ще да се включи изцяло на страната на българите и имало възможност за по-добри условия на Букурешкия мир. Когато там отиде русофобско правителство, естествено, че Русия
ще бъде по-несклонна да помага. Тя е била склонна много, че не е допуснала до съсипването на България. Защото знае, че това ще зареди Балканите с нови проблеми. Но, тя не е била мотивирана да помага
много на България, а по-скоро да какви някакъв баланс. и понеже другите са били в съюз Румъния, Сърбия, Черна гора и Гърция, четирите срещу България, естествено,
че на маска на преговорите те са натежали. В повечето случаи. Не във всички, но в повечето случаи все пак тяхното становище е било по-силно. И така, защо Фердинанд избира по-лошият вариант? праща в Букурещ русофобско правителство, т.е. плача за лоши условия
на Букурещкия мир. Поради една единствена причина. Пази себе си. Слага личните си интереси над българските интереси. Българските интереси са там да отиде русофилско правителство и да замаже Гафа от 16 юни. Но това правителство, да кажем начало с Данев
или Гешов или който е там, Теодоров, няма значение. След като приключи цикъла с мирните договори, Букурещ, Цариград, приключи се с войната, естествено, че ще потърси сметка на виновниците за престъпното безумие за 16 юни. кой е виновния
за 16 юни. Няма как русофилско правителство, което е било на прага на най-големият триумф на България от как съществува от 500-600 години. От времето на Йоанна Семвтори нямаме такъв триумф. И това правителство да бъде
торпилирано в гърба от Фердинанд и Михаил Савов и да няма разследване кой провали България. Естествено, че ще има съд, държавен съд, ще се види дали това е нарушение
на конституцията, на закона, на това, на това и ще има последици. Много, много вероятно тези последици ще бъдат за Михаил Савов разстрел, обвинение в държавна измяна, в нарушение на конституцията и прочее, а Фердинанд
най-вероятно ще да бъде принуден да абдикира в полза на сина си. Защото точно така става след първата стоянна въвна, вероятно ще да бъде същата ситуация, защото е виновен за проваленето
на най-големият български исторически успех. Значи, истината е, че той така го пише Гешов в една брошура, точно така наречена престъпно безумие. Той взема този израз от един английски публицист. И това престъпно безумие
всъщност лишава България от 50 000 квадратни километра. В тази брошура той сравнява преди и след 16 юни ситуацията и се оказва, че разликата е половин България. Т.е. България губи
една трета от своите територии, т.е. от оставащата България след Букурешкия мир, половината е равна на нашите загуби. огромна загуба. И то
на скъпоценни територии. Говорим за Кавала, едно прекрасно пристанище. Говорим за част от Македония. Говорим за Южно Добруджа, разбира се, която
иземат румънците с Бълчик и прочие. Така, че става дума за важни, ценни български територии. Някои тях не са и български. Кавала не е българска. Драма също. Ксанти не е български. Деде Агач не е. Това ни е подарък от
Господ. Но, така или иначе, никой не ги е спорвал тези завладяния от България. Вече. Територии, които при това са били на Османската империя, тяко бяха на Грция, нали, гръци са бяха да спорят. Но, понеже са били османски,
така или иначе, и понеже Венезелус правилно преценят, че Хинтерланда е български. Селата към Родопите вече са български, а броеницата от морски селища, гръчета и села са гръцки.
Това е неодържима позиция за гръците и само ще си просят вечна връжда с българите и накрая ще ги загубят. Така, че неговия разумен подход тогава също е бил на лице и българия получавала тези 50 000 безценни
квадратни километра с изключително важни стратегически исторически духовни и прочие полци за българия. При това положение при така голяма загуба Фердинат лично
непременно щеше да пострада и най-вероятно щеше да обликира. И той за да не пострада лично приема оставката на русофила Стоян Данев и връчва мандат на русофоба
Васил Радославов а Радославов няма да прави разследване срещу Фердинат. няма защо да го прави. Не, не го е изданил Фердинат. Изданил е предишното правителство. Той идва и започва от някъде
от мулата. В този смисъл Радославов е бил спасителен лично за Фердинат и разбира се пагубен за интересите на България. Тук виждаме че се залага първата бомба с закъснител
която ще провали България по време на първата стоя година. Тук. при оставката на Стоян Данев когато Фердинат назначава своят човек който да не го съди след войната. С тази цял.
Приключва Втората Балканска война. Порязват малко българските територии. Земат ни разбира се Драма Кавала. Земат ни Южна Добруджа. Земат ни голяма част от Македония. започва следващия период. Това става
13-та година. Преди да преминем към 14-та година, да кажем две думи за тази катастрофа. Втората Балканска война. Двамата главни виновници, да и може да кажем почти единствени, Михайл Савов и Фердинанд,
до края на живота си не се покайват за този провал, не си правят историческо покаяние. В мемуари, в обращение, по повод някаква годищина, винаги може да се намери повод, в едно възвание, в едно писмо отворено
до парламента и до който ще да е, може да е до царя Борис Трети, няма значение, но би могъл и един и другия да каже от разпроянето на изминалите години, във връзка с съседи, какво си, 10 годишнината
от 16 июни, бих искал да внеса някои обяснения, нали, за моята роля и така нататък, така, така, така, така, и да поискам прошко от Българския народ, това беше грешка и грешката се дължеше на това, това, това, това. Не дейте да повтаряте и прочее. Но и двамата
не го правят. Това е втория много важен момент. Единия беше бомата с закъснител Радославов, втория е непризнаването на грешката и от един и от другите. И от другия. И двамата, впрочем, ведат в изгнание,
естествено. И Михайл Савов, който умира в Франция, и Фердинанд, който умира в Германия, но и не се връщат, разбира се, в България, след следващата катастрофа. Но няма покаяние от тях и няма осмислене на грешката, за да предупредят следващите
поколения и така нататък. Сега, защо казваме, че Фердинанд се измъква от отговорност и от, може да кажем, съдебно преследване? Защото точно това се случва с Михайл Савов. Той е съден.
Збира се, катастрофата е очевидна за всички. И има Държавен съд, на който е изправен Михайл Савов. обаче той не е осъден. Пуснате като един вид, че няма доказателства за престъпление.
И по този начин може да кажем, че се оневинява косвено и фердинанд, защото ако беше осъден Михайл Савов, всички тяха да кажат дайма, той изпълняваше за поета на главнокомандъщия. След като Михайл Савов не е осъден, значи
няма вина и в Фердинанд. Но в дневника на Радославов намираме следната много интересна бележка. получих от бившия генералисимус Михайл Савов следното письмо 27 юри 9 август
1914 година. Многоуважаеми господин Радославов, благодарение на вашите грижи, усилия и кавалерство, прекратяването на процеса срещу бившия кабинет е дело свършено. по този случай море да приемете моята дълбока благодарност
и неизменна признателност за сторената добрина. Михайл Савов Благодаря на министър-председателя за съдебно решение. Ние говорим за съдебна власт, отделна от изпълнителната, но не е така. Михайл Савов писменно Благодаря на министър-председателя
за това, че не е осъден. Благодаря на вашите грижи, усилия и кавалерство, прекратяване на процеса срещу бившия кабинет е дело свършено. Това става през лятото на 2014 година, т.е.
една година след въпросните събития престъпното безумие е преключил процеса и Савов е уневинен. Точно това е била целта да се сложи Радославов. Точно това е целта на Фердинад.
Лично той да си спаси кожата политически и да остане на трона. Съответно Савов да не го разстрелят като престъпник. Това обаче не ще ни по-нататък е
как въвежда в една взаимосвързаност от събития, които водят до голямата катастрофа Тенечната втора при Първата строна война. Когато Иван Естратия
Евгешов той разбира се много тежко изживява този провал, защото прекрасната негова политика довела до великия триумф на Първата Балканска война, до осъществяване на
по-добро от Сан-Стефанска България, Валине, най-малко по-тоше на Беломорието. Кой е мислил, че България ще вземе такова голямо парче от Беломорието с две-три
пристанища, Алисандрополис, Порто-Лаго и Кавала, особено Кавала. Така че това го е нямало в Сан-Стефанска България. Там имаме други територии, но Крайбрежието, такова могъщо
крайбрежие, изобщо нямаме Средиземноморско. Така че този триумф исторически на практика щеше да завърши изграждането на Българската следосвобожденска държава. Тя в началото е Княжеството в България, после имаме Съединение
и тук щеше да приключи този процес с успех, с триумф. И Гешов, главният архитект на този триумф, изживява много тежко провала. Той е част от това поколение, което е изживяло и Турското иго, и Освобождението,
и Съединението, и всичко. И сега е било момента да триумфират. Той пише своята знаменита брошура Престъпно безумие и вътре цитира този английския публицист Дилан, който казва така Престъпна лудост
нарече този акт един английски публицист, познати на мнозина от нас българите, доктор Дилан, и той добави, че целият български народ одобрил тази лудост. Значи това престъпно безумие, за което говори Гешов, на Фердинат и Савов, според доктор Дилан, е одобрен от
българския народ. Целият български народ. Това е важен момент. Говорихме за кампанията, за шовинизма, за попет на нощ, тази хубристична самонавивка на българите, че ние сме най-великите, че ние сме
най-храбрите, че сме най-големите войни, че всичко е наше и трябва само да си го поискаме, за да стане наше. Това нещо се е просмукало в целия народ. така, че да, Савов и Фердинант са виновни, преки. Още повече като главнокомандващи. Но
народът е бил на тази вална. Той е бил настроен от медиите, от интелигенцията, от поетите, от публицистите и така нататък. така, че вината започва малко да се разпределя. Ако българския народ беше казал не,
ние не искаме да воеваме за имперски някакви блянове. Искаме реалността, това, което е българско, да си го вземем, друго не ни трябва. по-трудно ще трябва да се навият на такава
авантюра гълнокомандващите. И така, приключва катастрофата. Първата. Как реагира българското общество? Как реагира българската интелигенция? Това е следващия фундаментален момент. Прави ли българската интелигенция един сериозен анализ?
Изключвам Гешов и неговия кръг? Прави ли българската интелигенция задълбочен анализ на събитието? Не. И народа прави ли? Не. Защото ако искаме да въобщим
с две думи как българския народ и до ден днешен за съжаление се отнася към Втората Балканска война между съюзническата война две думи характеризират нашето
тогавашно последващо и досегашно отношение. и тези думи са една ужасяваща опорна точка. Съюзници разбойници тази песничка съюзници съюзници разобойници дава
на народа излъз на неговото негодование. Разбира се, че са недоволни всички. Такива блестящи победи, такива успехи и накрая да сме лошите мчета.
На света. Цял свят презира българите, че развариха хубавата работа, развариха хубавият си съюз. Тръгаха също своите братя в Христа, също твоите съюзници. Това изведнъж
ние ставаме париите на Европа. До преди това тостовите са били на първо наяство за България. След 16 юни ние сме в Надира. И
вместо да кажем тук сбъркахме това не трябваше, това трябваше така, този е виновен, този беше прав, този не съветваше правилно, ние не го послушахме, този не съветваше неправилно, не трябваше
да го слушаме. Ние казваме, ние не сме виновни, виновни са съюзниците разбойници. Те имаха тайни заговори против нас, те ни провокираха, те така, така,
така, т.е. неразбиране на същността на събитието. Разбира се, че ще имат тайни заговори всъщност нас, след като ние не демобилизираме, след като се каним да започнем война
и я започваме, те, естествено, че трябва да са съвъщенно невменявами, ако ни оставя да ги бием поединично. Естествено, че румънците ще се намесат, колкото и да е некоректно,
но те си имат свой егоизъм. Естествено, че турците ще се намесат, няма да си спазват линията Мидия ЕНО, за коем е тази линия. Те си имат свой егоизъм политически
и исторически. Така, че никакви разбойници не са съюзниците. Те са нормални държави, които имат свои интереси и го отстояват. Естествено, всички.
Но този, който е агресора, смени е. Това е грешката, престъпното безумие. Там е урока на историята. Но този урок остава в брошурите на
един-двама публицисти и можем да кажем, че дори публицистиката, в литературата, в киното и прочее изчезва тази катастрофа,
първата национална катастрофа. Тя е заметена под килима, тя се прилепя към героизма на българския войник и той си остава един вечен носител на добродетелта,
на храброст, на победи и така нататък. А това, че в случая победи няма, това, че в случая ние проваляме българската история, проваляме бляновете на поколения българи
при една изключително благоприятна обстановка на победи и на права, това нещо не влиза никъде. Ние не можем да цитираме дори едно стеготворение или един филм,
който да е посветен на тая тема. Единствено брошурата на Гешов. Престъпно безумие, може да кажем, че ни изнива очите до някъде, че се някой нещо е написал. Измисля,
той е и лично засегнен човека, защото неговия мастър план се проваля. Така, че виждаме как народа се хваща за опорната точка, почва да пее песничката, тя го унивинява, ние сме добрите,
те са разбойниците. И този мем, този вирус интелектуален, се загнездва в нашия мозък, в нашото съзнание, до ден днешен. този този токсичен мем
съществува до ден днешен в нашото съзнание. Съюзници-разбойници те кураха пъкляни плавно насещу нас. И което е много интересно, логиката на безотговорните казват така, ние защо с Сърбия
да стигахме до война? Ами защото и сърбите искаха доста градове в Македония. А ние не можем да допуснем Сърбин да влезе в Скопие, да кажем. В Шарпланина, Гостивар, Тетово, Команово и така нататък.
Ние не можем да го допуснем. Това нещо, как ще го допуснем? И се оказва, че сме го допуснали след това. След като сме бити в Втората Балканска война, си го допускаме. Сто проценти до ден днешен. И как тогато не можем да го допуснем тогава? Този
максимализъм е друг важен урок на историята. И тук можем да цитираме един израз на Хегел, който казва така. Който иска да постигне великото, той трябва да умее да се ограничава. Който напротив иска всичко, той в действителност
нищо не иска и нищо не постига. който иска да постигне великото, той трябва да умее да се ограничава. Ето ключа. Къде България прояви това умение да се ограничаваш? Венезелос, Венезелос, видяхме къде го прояви. Когато ни даде
чисто гръцките села играт чета по Беломорието. Без война и без контр-игра. В училоса, ваши са. И постига много повече, в крайна сметка. Който иска да постигне великото, той трябва да умее да се ограничава. Тоест, ограничаването е ключа към величието. Който, напротив, иска всичко, той в действителност нищо не иска и нищо не постига. Защо са получава така? Който иска всичко, той в действителност нищо не иска, нищо не постига. Защото този, който иска всичко, той разсъждава пролетарски. Като бедняка, който минава покрай кебабчиницата, иска да издее 200 кюфтета.
А собственника на кебабчиницата, който не е бедняк, той съвсем друго ясно, че разсъждава. Той разсъждава как се произвеждат тези кюфтета, как се съхранява от хладилника и прочее. Той има професионално отношение към темата. Докато бедняка, той иска всичко и нищо не постига, разбира се. А този, който носи отговорност, този, който е стратег, този, който е политик реален и държавник реален, примерно Иван Естрат и Евгешов, той знае, че за да получиш трябва да дадеш. Т.е. трябва да се ограничиш. Докато поети, дръскачи, публицисти неразумни, те не носят отговорност, те не разсъждават качествено и искат всичко. Цариград, Солом, всичко. До такава степен, че ние, деца казва, почваме войни за територии, които, собственно, не са български. Примерно Тетово, Гостивар и Команово са албански още тогава. Когато по време на първата световна война, там отиват български изследователи и се връщат и пишат своите доклади и се оказва, че Шарпланина, Тетово, Гостивар, Дебар, вече са албанизирани. Сега, разбира се, този процес продължава. Но това е един дълъг исторически процес, вече по това време отдавна довел до превез на албанския етмос в тези градове и села. Така че, тъй е вечната спорна зона, за която ние спорим. Какво ме да спорим за територии, където няма българи?
Или да имате съмълцинства? Така че, това искане на всичко, за което говори Хегел, в действителност нищо не иска и нищо не постига. Точно това се е получило в нашия случай. И това е още един много важен урок. И така стигаме до това, че непокаяното зло винаги се самовъзпроизвежда. Непокаяния провал води до следващия провал. Непокаяната глупост до следващата глупост. Непокаяното зло до следващото зло. Фактически България не съумява да обърне поражението по време на Втората Балканска война в поука. Историческа поука. И да не допуска повече такива. Защото ние ще видим, че в 15-та година Господ поднася на България на сребрно блюдо Нечувана Контраигра.
Нечуван втори шанс. Занечуван реванш. Реванш, който никой не може да измисли. Толкова прекрасен за българите. Ние го получаваме две години след катастрофата при Втората Балканска война. Без да има никакви заслуги. Ей така го получаваме отгоре. Но понеже не сме си извадили полуките от първата катастрофа правим втора още по-тежка. Започва Първата световна война
в 1914 година. Историята се е известна. Франц Фердинанд застрелен в Сараево започва. Една поредица от ултиматуми на Австро-Унгария спрямо Сърбия. Сърбия ги удовлетворява на 90%. И Австро-Унгария би могла без да се изложи пред никого да осъществи тези точки от ултиматума. Но тя решава да играе в Абанк и иска всичко да се изпълни. Следствие от което започва
война между Австрия и Сърбия. След това се включва и Русия като съюзник на Сърбия. Германия като съюзник на Австрия. И започва голямата война. Това става в 14-та година. Но преди да преминем към разследването на хода на войната, нека пак да се върнем към класиците. След Хегел, сега да се насочим към Сундзе. Изкуството на войната. Той казва така. Стратегия без тактика
е най-бавният път към победата. Тактика без стратегия е шумът преди поражението. какво означава стратегия без тактика? е най-бавният път към победата. Това означава, че накрая ще победиш. Тактически може да загубиш битки, войни и така нататък. Но, ако имаш правилна стратегия, ти ще победиш.
А тактика без стратегия е шумът преди поражението. означава, че ако нямаш стратегия, каквито и чудеса да правиш на бойното поле, те ще завършат с поражение. Точно така се случва с България по време на Пълната Страна Вина. Просто иллюстрация на този афоризъм на Сундзе. Казахме, че започва войната.
Първо между Австрия и Сърбия, като има преди, че Австрия е около 10 пъти по-голямо от Сърбия и по територия, и по население. Да не говорим, че тя е велика сила, има интелектуален потенциал, военни академии и прочее, и прочее. Голяма култура, цивилизация, образовани хора. Тоест би трябвало
да е още по-силна сравнение с Сърбия, малката балканска държавица. Но Австрия не успява да прегази Сърбия. Сърбите оказват нечувана съпротива при 10 пъти по-малки възможности и се стига до патова ситуация. До патова ситуация се стига и на Западния фронт.
Германия не успява да прегази Франция. Очаквали се германците, както на времето при Бисмарк, да влязат в Париж, обаче не. спрени са и започва дългата позиционна окопна война между от една страна
англо-френските войски, от друга страна германските. Може да кажем, че тази патова ситуация продължава до края на войната. С огромни жертви, без никакъв резултат и за едната и за другата страна. Знаменитата фраза на Западния фронт
нищо ново, на Ремарк точно това емблематизира. на Источния фронт, руския фронт, германци имат на голяма победа при Таненберг, но след това фронта се стабилизира и в общи линии няма някаква,
кой е за някаква опасност за Русия от към Германия, а в южната част на фронта Русия имат някакви шансове за контр-игра, които в последствие се оказват много сериозни срещу австрийците.
Да не забравя между времено, че Италия, важен играч, тя уж е била в началото като съюзник на Германия и Астро-Умгария, но не съвсем и не влиза във войната. Изчаква. Осмалската империя
обаче след известно време влиза във войната на страната на централните сили. Тя прави пълно салто-мортале и скача с главата в рупаста. Без никакви очевидни причини, освен някакви съюзнически отношения с Германия и прочие.
И беже със желание за реванш в Европа да се върне, което едва ли е бил койзнеколко реалистично. Останалите държави имам предвид тук на Балканите, изчакват, Румъния изчаква, България изчаква, Гръция изчаква,
Сърбия воюва юнашки. и един път я бият, а следите, един път те бият автрия. Така че са, може да кажем, наравно. И тук започва следващия голям ход.
това е плана на Чърчил с така начината Дърданелска операция, която има много преко отношение към България, а именно да се удари слабото звено в централните сили,
това е Османската империя, да се изваде от строя. Плана е изключително ясен, блестящ, логичен, при положение, че имаме патова ситуация на всички фронтове, най-дурото, което може да се направи, е да се удари
слабото звено. Ако то излезе от войната, вече централните сили ще бъдат в пълно обкръжение, няма да имат никаква контраигра и много скоро ще са принудени, въпреки
и да не са победени, но да видят стъна войната и да почнат преговори. Така че Черчил насочва една англо-френска армада към Константинопол
да завладее проливите. Разбира се, за да стигне до Константинопол трябва да мине през Дърданелите и затова тя се налича Дърданелска операция. За нея ще говорим и за продължението на Първата сторона на война в следващата част
на нашата беседа. Светоглед Новото передаване за православен поглед към историята, културата и съвременността с Богослова Георги Тодоров по радио Зорана.