Светоглед Започва Светоглед Новото предаване за православен поглед към историята, културата и съвременността с богослова Георги Тодоров по радио Зорана Здравейте! Темата на днешната беседа е Свети Серафим Соболев като български светец През настоящата 2020 година чествахме 50-годишнината от кончината на Свети архиепископ Серафим Софийски чудотворец И тази годишнина беше повод да осмислим неговата личност, неговото дело Тази годишнина може да кажем, че не беше
подобаващо отбелязана Трябваше повече да направим Верно, че на Свето-Йоановите четения имаше няколко много хубави доклада за него но почти нищо друго не се състоя а трябваше да има много по-голямо усилие от страна на България, на българския народ на Българската Църква, на Русия, на Руската Църква, на руския народ да осмислим и заедно и по-отделно тази изключителна личност но
всъщност годишнините, свързани със св. Серафим в наши дни са няколко И това е промислително Това, което сме изпуснали да направим връзка с 50 годишнината на 28 февруари можем да компенсираме с подобаващото, достойното и полезното за нас осмисляне на някои други годишнини Можем да компенсираме с подобаващото, достойното и полезното за нас осмисляне на някои други годишнини Наистина промислително е, че тези годишнини се случват точно 20-та и 21-та година когато ние имаме най-голяма нужда от тях Това е една Божия милост че сега ни се случват Други въпрос е доколко ние ще се възползваме от тази Божия милост Но за нас това ще бъде една от важните теми през 2021 година и ако е рекал Господ ще се връщаме пак и пак
към осмисленето на тази личност и на този житейски подвиг И така, кои са тези няколко годишнини? Те са поне четири Може да кажем четири и половина Първата вече отмина 28 феврари, 50 годишната от кончината му Втората също отмина на 1 октомври 1920 година архиепископ Ахиепископ е ръкоположен за Лубенски е Епископ От митрополит
Антоний Харповицки в катедралния храм в Симферопол Това разбира се времето на гражданската война Във Русия червените настъпват Белите са в Крим В този обсъден вече от болшевиките Крим е цвета на царска Русия но края на гражданската война се вижда
Та точно в този съдбоносен исторически миг митрополит Антоний Харповицки ръкополага Лубенския епископ Серафим изключително важен миг в житието на Свети Серафим защото именно в качеството си на епископ а в последствие и архиепископ той играе тази своя роля Още по-важна за нас годиштена Ще честваме на 19 май 1921 година е събитието и ще го честваме и ще го честваме
2021 ако е рекла Господ тогава стъпва в България архиепископ Серафим тогава още разбира се не е бил архиепископ а епископ така че на 19 май до година 100 години от стъпването на българска земя на Свети Серафим софийски чудотворец тази годиштена е ключова и ние сме длъжни да
ние изпускаме така безславно както някои други редно е тогава наистина да положим усилие голямо усилие да осмислим това историческо можем да кажем геополитическо явление след това през декември до година ще честваме 140 години от раждането на Свети Серафим той е роден в Рязан на първи декември
по стар стил в 1881 година така че още веднъж ще имаме повод в края на следващата година да се върнем към неговото житейско дело през феврари на 26 феврари до година ще имаме половин юбилей пет годишнина от канонизацията на Свети Серафим която се проведе в град Света София
на 26 феврари 2016 година едно изключително събитие само по себе си канонизацията ние за това ще говорим и малко по нататък така че виждаме как нашия календар е промислително зареден с поводи да осмисляме пак и пак този Божи дар за България но нека да се върнем към темата на беседата Свети Серафим като български светец
и да отговорим на въпроса първо изобщо редно ли да го наричаме български светец български светец ли е Свети Серафим отговорят е да поради най-малко четири причини Първата причина е че всички истински светеи са наши и Свети Павел е наш и Свети Петър е наш
и Свети Оан Златоуст е наш и Свети Сергий Радонешки е наш и Свети Юстин Попович е наш всички истински светеи на Вселенската църква са наши и Свети Козмае Толийски и велики от Египет и Свети Сава Освещени който е бил в Палестина и
Свети Лъв Папа Римски в Рим всички светеи на всички времена и народи ако са истински светеи са и наши светеи защото църквата е наша защото църквата е една в този смисъл няма никакво съмнение в съмнение в
това че светиите са наши и ние когато казваме че Свети Иоанн Ариуски е покровител на българския народ той е покровител на Вселената той е покровител на всички които му се молят както Свети Иоанн Кронштадски който е бил много далеч от България го имал за свой личен покровител по същия начин всеки истински християнин
където и да е ако се обърне с молитва към Свети Иоанн Ариуски ще получи отговор на своята молитва ако тя е искрена и истинска и Свети Иоанн ще бъде и негов светец втората причина тя се дължи на едно вечно и универсално свойство какво означава да имаш да имаш означава да принадлежиш ако аз имам едно котенце
аз не мога да продължавам да го имам и да го зарежа аз трябва да се грижа за него да го храня да внимавам някой куче да не го разкъса и така нататък т.е. аз му принадлежа ако аз имам една турба с злато да, тя е моя но и аз съм неин защото трябва да се грижа за тази турба с злато някой да не ми открадне тези жълтици да не би да не ги вложа правилно защото
ако стои мъртво това злато то не произвежда ако обаче го вложа някъде то може да се удвои и аз започвам да принадлежа на това което имам аз имам хубава къща ама аз принадлежа на тази къща хубава аз трябва да се грижа за нея да я ремонтирам да я чистя да я правим така че
всяко имане означава принадлежане но и обратното че ако аз принадлежа на нещо аз го имам ако аз принадлежа на Бога аз имам Бога ако аз принадлежа на светеца аз го имам този светец точно по този начин България е усвоила светите братя Кирил и Методий
има разбира се предания че те може би са проповядвали на българска територия това е напълно възможно но е напълно възможно и да не са проповядвали ако прочетем техните жития ще видим че и да са проповядвали на българска територия това не е било ключово в техния живот а напълно възможно е и да не са стъпвали във България и да не са проповядвали да не са извършили някакво важно дело
но българите понеже усвояваме наследството на светите братя Кирил и Методий понеже ги величаем понеже им принадлежим и те започват да ни принадлежат още от 9 век още когато Свети Борис спасява делото на светите Кирил и Методий те стават наши светци защото житята им са писани най-малкото са съхранени тука дори когато са постнали да ги пишат някъде друга да кажем в Моравия
то във всеки случай тук са ги съхранили тук са ги възпроизвеждали тук са ги чели и са ги чествали така светите Кирил и Методий още в 9 век когато вече в Солун са ги забравили в родния им град когато са ги забравили в Константинопол където свети Кирил Константин философ е бил такава звезда на интелектуалния и духовния небосклон но вече не се говори за него
по политически причини разбира се в Рим едва едва го помнят защото той макар че бил любимец и на папата в известен момент и на народа но когато политиката на Рим спрямо България и спрямо Византия се изменя съответно и той става неудобен и там го забравят в Великоморавия да не говорим когато са прогонени славянските равноапостоли и става така че точно в България в свети Борисова България където може би кракът им не е стъпвал те са единствено тук чествани и затова те стават български светци защото ние им принадлежим
защото без тях нямаше да има съвременно България в 19 век по време на политическото възраждане на българския народ кого слагаме ние на знамето на нашето възраждане светите брате Кириле Методий техният празник става национален празник за българите тяхното знаме става хоругва за българите или по-точно тяхната хоругва става знаме за българите и така и до ден днешен ние най-много ги честваме техният празник е наш празник 11 май 24 съответно неговата сянка в новостилния календар но църковния календар разбира се е 11 май така че този празник чества на 24 поради разликата между Григорианския и Юлианския този празник е в сърцата на българите
дори главният национален празник на България или във всеки случай един от главните и той винаги е бил честван включително и по време на атеистичния период въпреки това беше честван защото светите брате Кириле Методий са най-вече български светци преди да ги върнат солоняни да се сетят за тях вече в ново време преди да ги дооценят и другите славяни ние сме ги усвоили ставайки техни техни последователи техни възвеличатели така че това е изключително важно
че свети Серафим е наш защото ние сме негои защото ние го честваме защото ние ходим на гроба му ние му се молим пишем писма ние получаваме отговор от него получаваме отговор на молитвите си и така с всяко наше поклонение пред личността на свете Серафим той става още повече наш още повече български разбира се всичко това не е случайно защото най-важните години от неговия живот можем да кажем светителските години
в неговия живот стават именно в България той е ръкоположен за епископ в Руси но той там на практика почти не служи като епископ той се качва на корба и идва в Константинопол в Цариград от там идва в България така че неговото епископско служение че на практика е основно на българска земя а по време на това епископско служение той процъвтява като личност и като светец така че поради тази причина той е наш български разбира се гроба му и мощите му чудесата му стават тука
от всякъде идват да му се молят но идват тук в град Цвета София на гроба му в България освен това той разбира се е канонизиран от българската православна църква да безпредседентно беше канонизиран от две църкви едновременно и от руската и от българската това се дължи на обстоятелството че той принадежи на клира на Руската Църква но пък гроба мощите чудесата му са на територията на България на територията на къмничната територия на българската православна църква и в Русия нямаше как да го канонизират защото при тях чудеса не са се случвали а пък в България ние нямаше как сами да го канонизираме защото пък той формално не принадлежи на добългарската православна църква
така че това беше един особен казус който беше решен по един съвършено очевиден начин че той естествено ще бъде канонизиран от двете църкви които са една Вселенската едната света съборна апостолска църква православната църква разбира се той е светец на вселенската църква той не е само на руската и на българската той е и на царегаската и на антиохийската и на сръбската и на цялото православие но формално
процедурно той беше канонизиран от българската православна църква в този смисъл той е български светец дори ако погледнем името под което той беше канонизиран съдържа много важна съставка Софийски чудотворец и то си е така чия чудотворец е безспорно и че софийски също така е безспорно тук чудотвори но град света София къде се намира?
естествено във България нещо повече той е столица на България той е емблемата на България така че бидейки софийски чудотворец той е български чудотворец това е още едно основание да го смятаме за български светец но по-важно е неговото значение за България какво значение има този велик Божий дар за българския народ? ние трудно си даваме сметка какво е значението на Свети Серафим софийски чудотворец за България за историята на България за съвреме на България за Българската Църква за българския народ
но едно нещо можем да кажем със сигурност че неговото въздействие неговото значение е историческо епохално без него България нямаше да е същата без него България не ще бъде много много по-бездуховна много по-недостойна много по-неистинска Свети Серафим е Божий дар за българите и този дар идва неслучайно в неслучайно време и изиграва неслучайна роля
спасителна спасителна за България от какво спасява Свети Серафим България? по-точно българите от какво ни спасява? Спасява ни от до някъде разбира се от бездуховността от секуларизма от икуменизма от отстъпничеството от православието от това ни спасява от това ни спасява разбира се той и Христос ни спасява от всичко
но греха в нас е против Христа така че спасителното въздействие Богослово не е против нащата добра воля ние можем да не искаме да се спасим ние можем да принадлежим някому другиму а не на Бога това е
същността на нашата свободна воля ние сме свободни да предадем Бога да предадем православието да предадем България свещена свобода да предадем себе си и много често го правим но ако говорим за въздействие спасително да св. Серафим има такова
спасително въздействие дори можем да кажем че има някаква историческа логика неговото извърнение значи виждаме как едновременно рухва руската империя той е един от бежанците от рухналата руска империя заедно с множина други и тези
напускащи рухващата рухналата руска империя представители на Русия някои от тях минават през България разбира се други отиват към Франция към Америка към Чехословакия тогава и други
Сърбия руската диаспора се разпръскава разбира се по цял свят но ние в България имаме тази възможност да приемем част от елита на старата Русия и този елит ни е много полезен възможност
че ние не можем да го задържим имам предвид тези първокласни руски интелектуалци които минават през България Успенски Грабар Кондаков и много други които след това правят школи в Прага Кондаков Грабар в Париж
и така нататък но това са все пак интелектуалци представители на интелигенцията а ако говорим за духовност там разбира се за нас водещата фигура е Свети Серафим макар далеч не е единствен десетки и стотици са руските духовници които идват в България в един много ключов миг в нашата история
ние не си даваме сметка какво е духовно състояние на България в това време то е катастрофално ще говорим за две национални катастрофи двете видими знаем, че невидимите са много повече и по-дълбоки но двете видими точно тогава са консумирани 19-та година Ниойския договор подпечатва
трагедията на българското злощастно участие в Първата световна война и на следващата година при нас идва Свети Серафим Соболев България е унизена България съсипана във всяко отношение териториално демографски психологически всячески но
коя България България която няколко десетилетия по-рано загърби Христа и тръгна по пътя на светското на секуларизма тя провъзгласи секуларизма за това е водещо направление поради което пренебрегна схизмата и в този
остро секуларистичен дух тя изгуби двете катастрофални войни точно поради това, че беше тръгнала в погрешен духовен път цялата българска интелигенция с минимални изключения беше секуларизирана т.е. България беше бездуховна духовниците бяха станали бездуховни бяха станали секуларни бяха станали проводници на политиката и се хваляха с това колко полезни били
за политиката имаше опасност този духовен колапс в който България изпада да продължи защото око си представим 20-те години на 20-ти век Българската Църква е в схизма разбира се от 1872 г. и това е вече половин век вече няма живи хора
почти годи да помнят не схизматичното време схизматизма е влязал в обикновеността в нормалността Българската Църква един вид е национално секуларна институция която обслужва морално-патриотичното образование на държавата но нените истински духовни предназначения
са минали на заден план при това положение тя можеше да стане лесна плячка на какви ли не увлечения тя можеше просто да изгуби своята православност по един или друг начин можеше просто да деградира до пълна бездуховност и да на път да го стори ако погледнем нашите водещи тогавашни благослови ще видим
една тягосна картина единството за което те мечтаят е някой от някъде да ги потупа по рамото те са дълбоко комплексирани осиротели и за това са лесна плячка за всеки който им се усмихне било то от протестантска страна било то от римокатолическа те развиват едно тотално провинциално маргинализирано съзнание мечтаят да получат
каквото и да е потупване по рамото дали финансово дали морално от запада я от Чвейцария я от Германия я от Италия я от някъде друга и от където ще да е тази деградация това опошляване на църковността във България е в остра напреднала форма за това идването на
Св. Серафим Соболев се явява един много важен стожер един много важен ориентир един фар спряма когато могат да се ориентират тези българи за които Христос и православието са най-важното тези за които най-важното е тяхното его те имат контраигра някъде другаде
но ако те търсят Христа ако търсят православието къде във България е стожера непоклатимия стожер на православното православие защото ние имаме два вида православие истинско и фалшиво православно православие и неправославно православие в България по това време господства неправославното православие подменено като патриотична организация като национално възпитателна организация като светска институция придатък към държавата
като своего родя патриотично читалище с елементи на традиционна култура така че истинските търсачи боготърсачи по това време не са имали към кого да се обърнат не са смеяли никой не е смеял във България да се опълча против схизмата веднага ще го набедят за гръцки шпионин за някакъв антипатриот
и не са смеяли а схизматичното съзнание секуларното съзнание за църквата убива всяка духовност която идват русските иммигранти за тях разбира се се знае че са си в каноничната руска църква дори те са изповедници за вярата те са гонени от болшевиките имат
тази аура на изповедници за вярата а Свети Серафим поради личните си качества поради дълбоката си вяра поради дарбите които има харизмата която има и става един такъв стожер на православието
за този който им учи да го вижда разбира се и се оказва че има такива българи един, двама, пет, десет, сто, двеста, повече които започват да гравитират около този духовен стожер започват да си сверяват духовния часовник с него и в този смисъл включително и митрополитите
включително и висшия клир в България православието идва при тях ние сме схизма ние сме схизматици секуларизирани провинциални маргинали за съжаление в духовността няма маргиналност ако ти си с Христа ти си с центъра но ако ти не си с Христа тогава можеш да имаш
комплект за малоценност комплект за провинциалност и нас ще развиват този комплекс поради което са лесна плячка за тези които те обявяват за център те обявяват за център западна Европа смятат че това е центъра на всичко и се лъскаят когато биват хвалени от там или най-малкото приемане на равна нога те смятат че това е висша милост когато биват приемане на равна нога от носителите на центъра а центъра не е в Западна Европа
той е в Христос и ако те бяха с Христа ти нямаше да имат нужда от светско потупване по рамото за това самото присъствие на този православен лъв в София в град Света София започва да променя магнитните стрелки на всички тези наши секуларизирани духовници те започват да усещат
къде е истината как това им е повлияло е въпрос на който ние трудно можем да отговорим защото трябва да си представим че България е съюзник на Германия по време на Първата световна война и разбира се съюзник на Германия по време на Втората световна война при това положение да проявяваше хорософилство
е било политически некоректно било е може би дори опасно било е може би деликатно по отношение на пастерската позиция на българските духовници за да не се карат с властите за да не навличат на паството различни затруднения вероятно са имали подобни изкушения в този смисъл те са имали всички основания да
пазат дълбоко във себе си въздействието на Свети Серафим да не го проявяват много открито но такова въздействие не може да не е имало да не забравяме, че Българската Църква е възхизма и за нея е било много радостно и много важно че един такъв ярък духовник влиза в съслужение с българските митрополити, с българските духовници а Свети Серафим не веднъж и не дваш влиза в
евхаристийно общение в съслужение с български духовници т.е. на практика той не признава схизмата това е било по начало една политика изобщо на Руската Църква преди революцията и след това официално руската православна църква не отхвърля решенията на цари градския лъжи събор от 1872 г. но и не ги приема тя се държи двусмислено, дистанцирано спрямо този лъжи събор нито заявява, че това е покушение също православието, че това е грешка нито пък казва да, това е велик събор и ние изпълняваме неговите решения не веднъж и не дваш руски духовници са влизали в съслужения с български, макар че формално са нашите в схизма и това е било
много правилната политика на Руската Църква че и Българската Църква екзархията е била в грешка и цари градската патриархия това е било едно двустранно антиправославно деяние и от двете страни дълбоко грешим спрямо Христа ние гледаме само грешките на гръците, гръците гледат само нашите грешки, а за съжаление и двете страни са били в дълбока грешка, принципна, историческа и разбира се, от към руска гледна точка това е било съвсем очевидно и те не са могли да се солидаризират с 50% правите гръци и 50% кривите гръци или пък с 50% прави и 50% криви българи такива сме били до 50% прави и до 50% криви и ние и гръците така че Русия е спазвала една дистанция схизмата за съжаление формално е била във ход но по места на практика е имало неведнъж и недваш много бройни съслужения по разни поводи
по повод на годишените, на шипка и така нататък имало съслужение неведнъж и свети Серафим Софийски чудотворец също съвсем спокойно е влизал в ефхаристия на общение с българските си събратя епископи и това е било много важно за Българската Църква и е било една котва по-малко са били изкушенията един вид, като не нахаресвате вие православните, като не нахаресват ние ще отидем с протестанти и с католиците и ще си правим каквото искаме и те пък нахаресват както има народна поговорка ако в рай има нещът, в ада стъпаме викът това е въздействовало върху българските архиереи и това въздействие само по себе си е изключително важно тази подкрепа, която ние получаваме от към руската в случая руската задгранична църква тя вече след като се отделят от московската патриаршия и се създава руската задгранична църква тя признава схизматичната по това време екзархия казваме, че трудно може да проследим в съзнанието на всеки български архиерей
свещеник, духовник, пък и дори всеки православен християнин въздействието на един такъв изключителен духовник как става то но може да сме сигурни, че има такова въздействие както може да сме сигурни, че има и въздействие молитвеното присъствие на св. Серафим във България непроследимо или почти непроследимо как молитвено св. Серафим е въздействал върху това, което се случва в България за съжаление ние нямаме чак толкова много свидетелства за пазени от онова време говорим за 20-ти, 30-ти години и 40-ти, разбира се защото молитвеното въздействие той е невидимо
но следствията от него могат да бъдат видими ако някой е имало в който да ги вижда и да ги отбележи ние щехме да знаем едва ли обаче е имало такива опити да се видят невидимите въздействия и едва ли са отбелязани някъде така че тези многобройни и важни молитвени въздействия
са известни само на Бога и може би някой денеследователите ще намерят тук да ме следи съвсем откъслични от това въздействие именно поради това поради слепотата на огромното множество от българския народ като казваме слепотата на огромното множество на българския народ откъде знаем че българския народ е бил сляп за свети Серафим Соболев знаем го със сигурност разбира се не за всички имало е и духовно зрящи които са виждали
но ако погледнем историята на руската интелигенция през 19 век ще видим че Руската интелигенция като всяка интелигенция е секуларна тя се разграничава от църквата от църковността с редки изключения разбира се и
тези изключения всъщност са най-великите представители на руската интелигенция няма по-велики от тези които са са върнали към православието и не може и да има по съвсем ясна духовна иерархия така че тези руски интелектуалци които вече след наполеоновите войни усещат, че има нещо гнило в този петровски курс на
секуларизация на Русия започват да търсят духовното и го намират и го намират разбира се съхранено в руските монастири и сред тези монастири изпъква един който се явява духовния стожер, духовния маяк за руската интелигенция специално оптина пустиня именно в оптина пустиня поради това, че там имаме една непрекъсната
традиция на старчество и поради това, че духовните старци в оптина пустиня освен всичко друго някой от тях са и първокласни интелектуалци и поради тази причина разбира се, интелектуалци в смисъл не на професионални интелектуалци да пази господ, няма такъв случай професионалния интелектуалец като такъв е не църковен но
става дума за хора с блестяща култура с познание на историята, на литературата, на изкуството и разбира се приели монашески постриг станали духовници след това израснали в старчеството, в духовната лествица и като такива, които разбират тръпката на интелектуалеца те са били много привлекателни
и те са могли да отговорят на всеки въпрос в България нямаме такова явление нямаме такова място където да са ходили българските интелектуалци да пият жива вода от православен източник и когато святи Серафим идва и то в столицата на България в град Цвета София ако е имало интелектуалци жадни за православие
те веднага щеха да видят, че оптина постина в основен смисъл им идва в центъра на столицата на Жилтите правете и ти можеш да си като от Петербург до оптина постина са били хиляда километра и ако някой иска да отиде там големи усилия са се изисквали примерно Достоевски и така нататък тук на нас не идва на крака духовник на равнището на оптинските старци в центъра на столицата
цялата българска интелигенция тогава е говорила и разбирала руски нямаме дани за нито един български писател художник интелектуалец какъвто ще да е да е отишъл при нозете на стареца и да е черпил от този извор който му е дошъл тук на крака нито Елимпелин се е усетил нито Родан Йовко се е усетил нито Далчев нито никой
Бешков всички тези които ние смятаме за така малко нещо свързани с духовността не са проспали наличието на духовен извор на една ръка разстояние и това е много жалко защото както в Оптина пустиня черпят духовност и висота руските интелектуалци разбира се не само в Оптина пустиня
и в Валаам и на други места са ходили там където има духовно старчество а тук го има на много места в Оптина пустиня е най-емблематичния случай тук тук ние за съжаление нямаме данни за нито един от тях дори след 9 септември когато биват до голяма степен така гонени интелектуалностите от бившия режим като цяло не говорим за лявата интелигенция
говорим за останалата част лявата интелигенция по-скоро се включва в гоненията но не всички тези гонените мнозина от тях тръгват по пътя към православието но този път е доста можем да кажем неофицки доста неуверен и именно факта че те не достигат до главния стожер на православието в България по това време
Сети Серафим Соболев показва до каква степен те са осъзнавали и осмисляли това което търсят защото всеки православен човек осъзнава какъв велик дар е да имаш духовен старец да имаш прозорлив старец човек с праведен живот с правилно благословско мислене
с молитвен дар с духовен дар това нещо е най-доброто което може да се случи и то на всеки не говорим за интелектуалците но пък за интелектуалците е още по-важно защото първо че те се занимават и с някакво творчество, писатели, поети и така нататък и второ че те мислят при тях търсенето не е интуитивно и спонтанно, а е осъзнато като потребност не могат да не осъзнават приема те са чередостоевски всички не могат да не осъзнават
наличието на духовно старчество и как се проявява това съзнание в българската култура кой от българските духовници по това време се сеща за духовното старчество и го търси и го намира и къде го намира а духовният старец е в центъра на столицата той е с доказани дарби с доказано присъствие но те не тръгват към него за мен на това обаче към него тръгват някои български духовници така че това е следващото голямо въздействие на свети Серафим а именно по отношение на някои български богослови на първо място разбира се Архимадрид Серафим Алексиев негове са брат Архимадрид Сергий Язаджиев и други та
Архимадрид Серафим Алексиев е безспорно най-големият български богослов от нови времена изключваме времената на св. Климент Охридски и св. Евтимий Търновски и така нататък говорим за нова България последните 200 години но цялото богословие на архимадрид Серафим Алексиев е дъждерност прямо богословието на св. Серафим Соболев Кажем, че архимадрид Серафим Алексиев е нещо като осъществител на богословското присъствие на св. Серафим, който не е бил академичен богослов При него се осъществява съвсем друго измерение на богословието, а именно духовното Монахът е истинския богослов
Молитвеника е истинския богослов Духовният старец е истинския богослов А академичните богослови са по-скоро отражения, сянка на истинския богослов В редки случаи съвпадат двете неща, както е бил св. Йоанз на Толст или св. Григорий богослов Но обикновено Големите молитвеници, големите монаси Не се занимават с богословие академично Си изключение на изключенията Св. Игнатий Билянчанинов, св. Иофан Затворник Но повечето не са писали богословие Те са го живеели Така че св. Серафим Соболев има богословско творчество и то е значимо Той е от живеещите богословия, това не е от пишещите Докато Архимадит Серафим е много повече пишещ и той осъществява, можем да кажем, в писменно слово това, което е получил от своя духовен старец Така че, можем да кажем, в св. Серафим Соболев имаме едно възраждане на българското монашество, имаме едно възраждане на каноничността във Българската Църква, имаме едно възраждане на българското богословие
Разбира се, той като богослов има приноси, да кажем, по отношение на борбата със софиологията Също как той много сериозно критикува този, който го е ръкоположил Митрополит Антони Хреповицки Но нас, този аспект на неговата дело не ни вълнува толкова, защото това е било свързано с писание далече от България Замена това, сигурно, голямо въздействие имал Свети Серафим във вдигането на схизмата в 1945 година Как се осъществява неговото влияние и въздействие, много трудно можем да докажем, но не може да няма такова влияние Това е било в пряка връзка, постоянно разбира се, с митрополит Стефан Софийски Влиза в общение с Руската православна църква, с изобщо руските власти по това време Знаем, че по това време Сталин използва църквата за своята геополитика Това е промислително разбира се, той е смятал да я използва като инструмент, но на практика Господ използва Сталин като инструмент, за да осъществи църковната политика, включително и вдигането на българската схизма Така че там имаме някакво въздействие на Свети Серафим Соболев също Много важно е, че в 1946 година Свети Серафим се присъединява към Московската патриаршия До тогава той е бил обеден монархист, разбира се, през цялото време
До тогава той е принадлежи към Руската задгранична църква, но в 1946 година се присъединява към Московската патриаршия, което е пак промислително Защото 1948 година, когато Сталин се опитва да направи един Ференски събор в Москва И да превърне Москва в център на православието, не от любов към православието, а за да използва православието като лост в своята политика Тогава, когато Сталин си прави тези сметки, разбира се, Господ винаги си прави сметки с 10-20-100 хода напред Със безброй хода напред, спрямо всички човеци И на практика събранието, което се осъществява в Москва в 1948 година, изпълнява на много важна функция И то именно чрез св. Серафим Соболев, чрез неговият доклад относно и к комунистическото движение Защото православните църкви, включително и българската, да не говорим, но тя току-що тогава се е върнала в канонично общение Схизмата е вдигната, слава Богу Но не само Българската Църква Всички православни църкви, поради настъпващата секуларизация в цяла Европа, и в Източна Европа, и в Царска Русия Имаме една мощна секуларизация, цялата интелигенция без своя елит духовен е секуларизирана Или ако не е секуларизирана, както така е случая с толстой, тя пък бяга от православието в някакви от самия толстой измислени евангелия и нарастени системи Другите пък са секуларни, третите са топло-хладни И много малка част е наистина истинска православна интелигенция, както да кажем Достоевски или Тихомиров и други
Така че цялата тази огромна интелигенция в православните страни е била западническа, т.е. провинциална Въображаемия за тях център на света, който е западен И икуменизма, който е една преградка на този запад, спрямо провинциалния изток се е привиждал този икуменизм като нещо добро на всички комплексирани ориенталци православни Включително и изгонените от Русия, нямащи хляб и престиж Ти си бил професор в Москва и Петербург и отиваш там и ставаш шофер на такси е не може Искаш да бъдеш пак професор Е за да бъдеш пак професор по богословие трябва да си икуменист Няма друг начин Т.е. да се прегърнеш с големия брат Дали протестантското или ремокатолицизм, но така иначе това е във всяко отношение извън духовността голям брат Притях са уръжите, притях са парите, притях са политиката, притях са колониите и бедните, очукани, обрулени, изгонени, православни Са щастливи, че има кой да ги погледне, кой да им се усмихне, кой да им предложи Я катедра, я титла, я публикация
И затова икуменизма е бил много изкусителен за нашего брата Комплексирания ориенталец, православен ориенталец Всички, гърци, румънци, всички комплексари Така да се каже секуларизирани и екстраполиращи центъра някъде в Запада Дали ще е Париж, Лондон, Берлин или Америка, там някъде И затова доклада на св. Серафим Соболев В 1948 г. е много важен, защото говори един светец Говори един духовник от първа класа И когато той казва, че православната църква няма какво да търси в това протестантско учение икуменизма Казаното в 1948 г. е валидно и до ден днеша Ако не беше форума, ако не бяха проектите на Сталин да използват църквата Нямаше да може църквата да го използва Нямаше да може св. Серафим да го използва Всъщност този събор в Москва в 1948 г. правен от всемогъщия Сталин Всъщност е събор на който говори св. Серафим Соболев
А Сталин само логистиката осъществява без да знае какво прави И разбира се, стигаме до 50 г. кончината на св. Серафим Която изобщо не е край на неговото дело, а можем да кажем и начало на посмъртното му чудотворство Което продължава в наши дни И ние, когато отиваме на гроба на св. Серафим и молим за неговата подкрепа, за неговото покровителство И когато на нашите молитви отговаря Господ чрез застъпниществото на св. Серафим и се сбъдват Онези добри в духовен смисъл неща, за които ние молим Това, разбира се, означава, че св. Серафим е жив И че той пролъжава да работи тук, в град Света София, в центъра на българската столица, на най-централното място И това, разбира се, отново и отново ни обеждава, че той е наш Защото ние сме негови, че той е наш, защото ние го зачитаме, ние го обичаме, ние го облажаваме И по този начин, можем да кажем, че не само последните 30 години от своя живот той преживява в България, но и от тогава насам още 50 години Станаха вече 80 Той продължава да живее в България, да чудотвори в България и в този смисъл той е наш български светец
Новото предаване за православен поглед към историята, културата и съвременността С богослова Георги Тодоров по радио Зорана