Започва Светоглед. Предаването за православен поглед към историята, културата и съвременността с богослова Георги Тодоров. Здравейте! Темата на днешната беседа е векът на псевдоинтелигенцията. Не веднъж сме говорили във връзка с интелигенцията, че има един опадък, че има едно оглупяване, че интелигенцията не си върши работата, т.е. да осмисля важните обществени процеси. Не само в България, разбира се, но и в цялата наша цивилизация, евроатлантическата, господстващата в света понастоящем. Споменавали сме различни аспекти на това явление, но днес ще се върнем към тази тема. Първо, защото процесът продължава, защото темата става все по-актуална и най-вече да се опитаме да я осмислим по-задълбочено. Интелигенцията би трябвало да бъде умът и съвестта на обществото и в историята имаме такива ярки образци, от времето на Древна Елада, Сократ и т.н. После в ренесансови времена Еразъм, Сър Томас Мор и други, които са били за своето време именно умът и съвестта на обществото. Вече в нови времена още повече се увеличава това нещо и в 19-ти и в 20-ти век, като почнем още от 18-ти век, там Волтер и прочие, нали? Може да не са били прави в това, което говорят, в това, което мислят, но така или иначе са се опитвали, чисто сърдечно, всеотдайно, да мислят, да извършват обществения мисловен процес, да го споделят с обществото, да се опитват да влияят в една добра посока. И такива примери, разбира се, имат десетки и стотици. Достоевски, Виктор Юго, Джордж Орвел, Солженицин, Вацлав Хавел, Чомски и кой ли не? В наше време такива вече стожери на обществения ум и обществената съвест все по-малко има и тяхната средна възраст много расте. Примерно, Чомски, може би последният велик интелектуалец на Съединените Штати, той е на 94 години. Няма кой знае колко голяма перспектива и като интелект, а и като живот изобщо.
Интелектът, естествено, че с времето постепенно запада. Но той е на 94, добре се справя. Други въпроса колко още го прави. Та, той е човек от миналото. И повечето достойни мислители, съвременни, са доста над средната възраст. От младото поколение, поне засега, не се вижда нещо, което да върши тази работа качествено. И, иначе казано, има един упадък на интелигенцията. Вместо, и си спомняме, да кажем, на 10 ноември, как имаше една плеяда от интелектуалци, които един вид изпреварваха обществото и го водеха. Като критика към режима на зрелия социализъм. Като, ако щете, мечтание за един по-добър свят. Но, щогоде, сглобено в нещо по-конкретно, а не само във витание, в мечти. Но имаше такива и критици на обществото, и конструктори на едно по-добро общество. Макар и само в най-обшти краски. Нямахме нито един, който имаше работен проект, за съжаление.
Но имаше, поне илюзията, друго ако не, поне илюзията за една действаща, смислена интелигенция, която е ум и съвест на обществото, доколкото то може да излъчи такъв ум и такава съвест. Напоследък, това впечатление се губи. Възможните причини са няколко. Едната е обществото да е пораснало, тогава да сме били по-инфантилни, и да сме приемали Блага Димитрова или Радой Ралин за Желю Желев, за умствени водачи на обществото. Но те не знаеха на къде го водят. Те знаеха само слабостите на текущото общество и го критикуваха доста смело и съдържателно. Но нито един от тях имаше програма. Това е едната възможност. Ние да сме пораснали. Не съм убеден, че тя е водещата. Втората възможност е наистина обективно да измират. Имало ги динозаврите, после се сменили обстоятелствата и те измрели. И сега са останали такива като чомски от предишна епоха.
Третата възможност е и сега да ги има сред средното и сред младото поколение, но да са маргинализирани. Тоест, ние да не ги чуваме, да не ги виждаме. Най-вероятно и в трите обяснения има нещо вярно. Те са действащи. Но, така или иначе, съвременното състояние на интелигенцията, и може да го проследим и векове назад, и хилядолетия назад, като, че ли последните две големи събития, свързани с интелигенцията, бяха рухването на соцлагера в 89-та година и последовалото разпадане на СССР, тоест, рухването на тази алтернатива на западната цивилизация. И преди това, условно казано, в 68-та година, бунтовете, които бяха в Париж, бяха в щатите, в университетските среди, образа на 68-та година. Като време на една разтресена, интелектуална, житейска революция,
макар и безкръвна. Революция в съзнанието. светогледна революция. Говорим за главно в западната цивилизация, макар, че в Чехословакия имаше също някакво такова движение, но то беше малко по-различно и по-политическо, докато на запад беше светогледно. за мен там е ключа за разбирането на съвременното превръщане на интелигенцията в своята противоположност, в псевдоинтелигенция, в глупав ум. Какво се случи в 68-та година? Оставям на страна фактологията, бунтовете и така нататъка. В Париж, там знамената, барикадите, в Калифорния, изобщо в Европа, в Америка, тези движения. Тази фактология сигурно е много важна, но нас ни интересуват последиците.
Последиците бяха много фундаментални. Те доведаха до това, дали революционно или еволюционно в случая няма значение, доведаха до това, че в университетите дойдоха на власт, така наречената левица. Т.е. да ги наречем условно младите. Либералите. Това беше една либерална младежка революция, която наложи своите стойности в университетите. Какво означава обаче интелектуален либерализъм? Каква е неговата същност? Оставяме на страна всички подробности и глядаме най-важното. Най-важното е антихристиянството. Антихристиянството е същността на либерализма.
В случая на интелектуалния либерализъм. левицата е едно много спорно понятие, но тя е по-скоро привърженик на революцията или поне на еволюцията на градивната постоянна еволюция. Това е тук социалната. Говорим за духът на еволюцията, че нещата еволюират и трябва на прогресизма. Левицата е двигателна на прогресизма. Тя вярва в прогреса. Десницата, условното понятие десница, е консервативна. Тя не вярва в революциите. Дори се съмнява в еволюцията. Тя е скептична дали нещата с човечеството се подобряват от ден на ден. Или човекът си е по-скоро един и същ от Адама до ден днешен. Това противопоставяне между млади, от една страна, стари, от друга страна, леви и десни, либерали и консерватори, общото е паралелно. Тоест, младите са леви, старите са десни. Младите са либерали, старите са консерватори. Като ставим 5% изключение, че има млади консерватори и дърти либерали.
Но тези деления, млади, стари, леви, десни, либерали, консерватори, са повърхностни. Те не разкриват същността на явленията. Единственото истинско деление е християни и антихристияни. И думичката антихристияни ни препраща не толкова, че те са против християните, колкото, че са люди на антихриста. Християните са людите на христа, а антихристияните са проводниците, носителите, адептите на антихриста. Консерваторите, политическите консерватори, включително и като мислители, интелектуалци, не са непременно истински християни. В никакъв случай. По-скоро обратното. Не са истински християни, но те са остатъчни християни. Квази християни, но при тях християнството е оставило някакви важни белези. Може би несъзнателно, може би не знаят, че отстояват християнски позиции. Може дори да не са истински християни. Аз познавам много атеисти, заявени атеисти, които изповядват християнските ценности, консервативни в този политически смисъл. Но те не ги припознават като християнски, а ги смятат, че това е добро и зло. Тези консерватори, които де-факто отстояват остатъчни християнски позиции, може да не са истински християни.
Консерватизмът, политически консерватизъм не е християнство, не трябва да ги смесваме тези неща. Но те са нещо като остатъчни, такива ариергардни бойци на християнство, което вече го няма там или тук. Да се върнем към главното събитие. От 1968 година на сам, вероятно е започнало много по-рано, разбира се. Но стана видимо в 1968 и го емблематизираме чрез мита 68. В 1968 година на този мит се ознаменува, стана видима, осъзната тази бавна революция, която продължава и до ден днешен. Която доведе до това, че либерализмът, идеологията на условно наречени младите, условно левите, либералите, тази идеология, този либерализъм овладя академичните среди. Това, което на запад се нарича академията. Не във смисъл на някаква конкретна академия, а на академията изобщо. Академичните среди, академичния свят, т.е. университетския свят. Но университетите, понеже са всепризната форма на образование, те подготвят висшия управленски ешелон. Те излъчват управленците, хората, които осъществяват властта. Не непременно тези, които държат властта, но те, които и осъществяват. Властта може да се държи от човек, който е, да кажем, мултимилиардер и, който няма университетско образование. Той чрез интелекта, парите, връзките, Дон Корлеоне, да кажем, няма университетско образование, но държи властта.
Командва съдиите, полицайите и така нататък чрез своите лостове. Но управленците, властниците, непременно трябва да имат университетско образование и той затова Дон Корлеоне държи сина му да бъде точно такъв. Човек с образование и да стане управленец, да стане сенатор, да стане големец в политическия свят, във видимия управленски свят. Тези управленци до един се излъчват от университетите, от академията. Дали това ще бъде Харвард в Америка, дали ще бъде Оксфорд и Кембридж в Англия или Сорбоната в Париж. Но така или иначе, висшите университети, елитните университети са ковачници за управленски кадри, за властници. И, когато либерализмът овладя университетите, той, разбира се, създаваше именно такива кадри. А както е добре известно, кадрите решават всичко. И така, академичният пролетариат, младите, студентите, овладяха властта в академията, в университетите. Тя започна да кове кадри по свой образ и подобие. Топ университетите в Света станаха крепости на либерализма и започнаха да изграждат лидери, управленци от същия вид, по свой образ и подобие. Знаем, че и Дейвид Камеран беше такъв, и Борис Джонсон. Изобщо, те са създадени от тази ковачница за кадри. И, когато пролетарията овладее властта, какво се получава? Вече изчезват противоречията в обществото.
Както казваше Маркс, това беше неговата теория, че обществото има противоречия, защото имаме една малка класа консервативна, тя е от към миналото, буржуазията. Тя е била прогресивна срещу феодализма, но след това е станала вече регресивна. И една нова прогресивна класа, пролетарията, които са експлуатираните и, когато те вземат властта, вече никой няма да бъде експлуатиран. И ще настъпи една хармония. Нещо такова стана в академията. Левите, революционери, бунтари взеха властта и се превърнаха в власти имащи в университетите. Цялата власт е на либералите. Говорим за в господстващата западна цивилизация, която е и наша по-настояща. При това положение, естествено, че тук да ме има някакви, които са противници на либералния модел, но те са маргинализирани или са толерирани като едно малцинство, което не решава нещата. И така, за либералната университетска прослойка настана края на историята. Приключи се, взехме властта и няма кой да я вземе от нас повече. Те първа ще има още от същото. В западните университети, либерализма няма видима алтернатива на хоризонта. По никакъв начин. Историята приключи.
От тук нататъка още от същото. И естествено, че ти трябва да се нагодиш, ако искаш да си в академията, да получаваш пари, титли и знаци на внимание, награди и прочие. Ти трябва да виеш с вълците. Да станеш превърженик на либерализма. Т.е. да станеш политкоректен. Да се опитомиш. И при това положение, днешния член на академичната общност няма избор. Или си уважаван член на академичната общност. Всичките приемат, всичките потупват по рамото, канят на конференции, дават ти награди и така нататъка. Биваш маргинализиран като реакционер, фундаменталист или нещо подобно, има такива етикети. Т.е. ставаш жертва на храничната култура на отмяната. Истинския християнин не може да изповядва лъжите на политкоректността. Той не може да казва, че истината е плуралистична. Не може да кажеш, че Църквата е плуралистична. Защото тогава ще го маргинализират.
Той ще стане чуждо тяло. Той дори няма да направи първите стъпки, защото оттам ще бъде спрян. Как така ти смяташ, че има една православна Църква, а другите са се отклонили от истината, че има една истина. И, че тя пък е дадена от Бог, не ще шли. Това не влиза по никакъв начин в либералния академичен дискурс. Това е някаква рекционерска, такава, ретроградна, фундаменталистка теория, която нека да си изповядват там някъде в храмовете, където искат, но не тук. Не в храма на академията. Така, че, така наречените християни вътре в академичната общност, за да обитават академичната екосистема, са принудени да приемат етиката на антихриста. Етиката на либералната академия. Това е етиката на антихриста. И за първ път в историята, в университетите, няма пълноценна опозиция. Няма от ке да дойде.
Либерализма е точно този парадоксално нов тоталитаризъм, който няма алтернатива. И се получава тук, конечно, много интересно, че това беше като тук, като идоха на власт на времето 44-та година, комунистите, революционери. Мнозина от тях с рани, с лежано в затвора, с месеци, години в Балкана, битка с автомат в ръка, пушка в ръка. Но, когато дойде на власт, вече революционността няма място. Той трябва да стане управленец и лека по лека властта става самоцел, а комунистическата партия, вместо да бъде критик на обществените надъзи, каквато е била до властта,
тя става номенклатура. Тя започва да изповядва ригата на властта. Същия психологически феномен се наблюдава у Либералната академия. Тя до идването на власт беше един брилянтен критик на недъзито на обществото, обикновено отляво, левичарската академична общност. Но, от момента, в който тя стана власт имаща, и то власт без алтернатива, квази-тоталитарна, тя се превърна в академична номенклатура. тя вече се превърна в паразитна прослойка. Това е много интересен парадокс.
Малко така, нещо като по Хегел, се обърна в своята противоположност и тя стана обратното на това, което е старата функция на класическата интелигенция. Вместо да бъде съвест на обществото, ум и съвест на обществото, и да изпълнява една изконна, критична функция спрямо властта, тя се явява точно обратното. Тя се явява една патерица на властта, част от властта, сраства се с властта и се превръща в своята противоположност. Но, какъв е проблема?
Защо тази несменяема за напред власт на либерализма в академията? Защо да е нещо лошо? Ами, може би да е нещо добро. Най-сетне, либерализма е станал норма, това е бил нещо добро, ито и добро е дошло на властта. Защо да смятаме, че либералния
тоталитаризъм е нещо лошо? И това е диктатура на доброто, диктатура на правилното. Някой така ще твърди. Какъв е проблема? Защо края на историята за университетите либералния край на историята в световната западна, западоцентрична академия, защо
има проблем? И къде е проблема? Има ли изобщо проблем? Проблема е един единство. Проблема е, че има Бог. Проблема е, че наистина има Бог. защото наистина има Бог. Наистина има Света троица, а не всякакви богове и божества.
Бог наистина се е въплатил преди 2000-летия. Поради тази причина либералната академия е в грешка. защото преди 2000-летия светия дух наистина е слязал на Педесетница и е основал Църквата. И, защото и тук вече е най-актуалното
защото наистина наближава съвсем край на времената и идва времето на антихриста. и, защото когато настъпят предпоследните времена ескатологичните въпроси стават не въпрос на бъдещето, не въпрос на теорията, а на настоящето, на ежедневието. Те са най-актуалните.
Те винаги са били най-актуалните. Ние да нямаме тази илюзия, че ескатологията някога е била отвлечено понятие. Не. Тя е най-прагматичната наука от всички науки. Тя казва всеки един от нас. В неговото ежедневие битие. Но, това в обществен смисъл беше една далечна перспектива. Очевидно. Хилядолетия. Две хиляди години са минали.
От момента, в който е предсказан края на света. От Господ. И естествено, че пред цялото това време тази е перспектива за общочовешката. общност е била в бъдещето. Е, сега вече не е в бъдещето. Не за отделният човек ескатологията, а за обществото. Обществената ескатология вече е насъщен проблем. и то главният проблем. И академията, обсебена от либерализма, отказва да види този проблем.
Не желая да разсъждава за него. Не желая да се занимава с христоцентричен прочит на историята, на политиката, на геополитиката, на действителността, на морал и на всичко. Поред тази причина тя оглупява. Това е същността на оглупяването.
Че тя представа да бъде полезна на обществото и не се занимава с главните умствени проблеми. Със собствените си най-важни задачи. Нека да чуем едно късно пение и след това ще продължим. Със собствените си. Със собствените си. на времето, когато главният текущ проблем на обществото е бил национал-социализма на Хитлер,
мнозина интелектуалци бяха на висота. Осмисляха явлението, разобличаваха го, предлагаха алтернатива, отстояваха позиция полемично. когато главният текущ проблем на дадено общество беше болшевишкия атеизъм, тогава мнозина интелектуалци
бяха на висота. сега обаче главният проблем е приближаващото овластяване на антихриста, което не е зад девет плани в десета, а е на хоризонта. Вече се появи. господстващият дух на либерализма отрича изобщо тази координатна система и този проблем.
Не мисли върху него. Тоест, отказва да мисли за най-главното, което означава, че отказва да мисли. Защото ти какъв мислител си, ако не знаеш кое е най-главното и не мислиш върху него. Това е много тежка форма на абдикация от
главното ти задължение. Интелектуалецът, интелигенцията, главното му задължение е да мисли. И първата му мисъл е да разбере кое е най-главният проблем в момента. Там да си насочи инструментариума. Мозъчния, умствения инструментариум. И
факта, че настъпва времето на предпоследните времена, вече е тук, т.е. изникват като главни проблеми на обществото като цяло, проблемите на ескатологията, на катастрофалното
движение на човечеството към края, точно в този момент интелигенцията казва не, такъв проблем няма. и ще се занимаваме с други неща. И така тя се превръща в псевдоинтелигенция. Криви си ума. Ни казваме криви си душата.
в случая, и душата, и ума. Как като интелигенция, главният инструмент работен е умът. Тя си криви ума. И тук можем да цитираме по аналогия, разбира се.
Не едно към едно, но по аналогия един цитат от Евангелието на Матея, когато Господ казва Вие сте солта на земята, но ако солта изгуби сила, с какво ще се
направи солена? Тя вече за нищо не струва, освен да се хвърли вън и да се тъпче от човеците. ние по аналогия можем да кажем, да перифразираме. Интелигенцията е един вид умът на обществото. Но ако умът
изгуби силата си, с какво ще се направи умен? Той вече за нищо не струва, освен да се хвърли вън и да се тъпче от човеците. Ние имаме подобен случай точно при първото идване на Христа,
при първото пришествие. Ние сега сме във очакване на второто пришествие на Хоризонта, преди това избера се властта на Тихриста, но при първото пришествие на Христа е имало нещо подобно, защото тогавашната
умствена върхушка на избране на народ на Израиля, книжнистите, фарисеите, садукейте, най-подготвените, точно те са направили най-голямата глупост. Не са разпознали Христа, докато простите, там,
стотник, рибар, митър и така нататък, го разпознават. Разбойника на Кръста го е разпознал. Ерихонския слепец го разпознава, а елита, Харварда на тоя време, Оксфорд и Кембридж не го разпознават. Не при нищо повече
усъждат го на смърт. така, че това не е нещо ново и не очаква напротив, това е закономерно. В края на времената непременно елита на обществото, псевдоелита на обществото, ще предаде човечеството. няма да разпознае Христа.
То това ще бъде същността на царството на антихриста, на управлението на антихриста. Защото антихриста, и тук вече започваме отзад на предисторията, от края на света, насам към нашето време, което е много плодороден, много плодоносен творчески метод, как ще управлява
антихриста? с танкови самолети? С концлагери? Съвсем не. С псевдоинтелигенцията, с академията, с медиите, с тези, които държат мисленето на света. Чрез тях ще управлява, той ще управлява, тях ще управляват нас, човеците. Интелигенцията,
образователната система, академията, медиите. Това са инструментите, които формират мисленето на човека. Разбира се, и домашто възпитание, но това ще бъде изето до голяма степен. Той сега е до голяма степен изето от образователната система и за напред
още повече ще бъде отнето от семейството и поверено на достоверна, политкоректна образователна система. и всичко това взето заедно, слято във едно, ще даде именно тази тотална власт на антихриста. Но,
ние и в наше време, в предпоследните времена, виждаме, че за първ път в историята интелигенцията, псевдоинтелигенцията, става стожер на властта, стожер на парите, стожер на дълбоката държава, стожер на срастването между властта,
академията, медията, парите. Нека да повторим още еднош. Срастват се властта, академията, медиите, парите в едно. Нека направим едно съкръщение. Власт, академия,
медии, пари, вамп, за по-кратко. Та, този комплекс вамп, съединяващ власт, медии, академия, пари, той в нашата западно,
центрична цивилизация, няма алтернатива. Ние нямаме альтернативна академия, сравнима с господствата. Нямаме альтернативни медии. аз не съм чувал за опозиционен вестник в Съединените щати.
Кой е опозиционния вестник? Не знам да има такъв. Сигурно има някакви маргинални, но голям опозиционен вестник няма. В Великобритания няма. В Франция
няма. в Германия няма. Всички официални водещи медии са казионни. ами да кажем в България. Кои медии са значими национални
медии са опозиционни? Нито една. Всички телевизии са казионни. Вестници и така нататък. Така, че ако има някакви опозиционни или да ги наречем
по-скоро независими медии то те са маргинални. Те са малки. и играят почти незначителна роля в общественото мислене.
Те не могат да завладеят масите. Защото системата не ги допуска. Така, че това срастване между властта, академията, медиите и парите е
окончателно в западоцентричната цивилизация. Няма революционен ензим, който да може да го събори. Сега, ако външни причини доведат до
имплозия, самосрутване на западната цивилизация, тогава да. тогава със сигурност ще се появят такива сили. Но това може да стане само ако тя рухне
вследствие от големи външни катаклизми. Дали ще бъдат политически, дали ще бъдат икономически и военни, това е друг въпрос. но по отношение на самата тя, по нейната
вътрешна логика, тя е вече непоклатимо изгубена за християнството, т.е. за истината и няма алтернатива нито в медиите, нито в академията, да говорим
в политическите институции. Сега, понеже стана дума за това, че либерализма е овладял академията, нека да видим как става това с медиите и какво
става след като либерализма овладее медиите. Естествено, че академията също излъчва кадри за медиите. Естествено, че властта
иска да контролира медиите, защото между медии и власт има много-много малка разлика. медиите в днешно време са най-важния инструмент на властта
и който владее медиите, той владее властта и обратно. Който владее властта, владее медиите. Ние на времето, късме
чели за разни революции, овладяват почтата, телефона, телеграфа, по-късно вече радиото, по-късно телевизията, бунтове, разни преврати. Това им са
главните цели. Защо? да овладеят медиите, естествено. Власт без медии няма и медии без власт също няма. Медиите имат нужда от властта,
за да функционират. Медиите са посредник. Самото название го показва. Медията е посредник между човека и обществото. аз не съм ходил в Еритрея,
но медията ми казва какво се случва в Еритрея. Ама дали е вярно? Не знам. Това е посредника. И медиите, които, разбира се са мощни институции
и в финансово и в кадрово отношение, те стават моят главен доставчик на информация за света. Тоест формират моето мислене. като посредник. Това е много важно. Че
те са посредник. Фактически посредничеството се оказва много ключово за властта. Примерно казват който има пари има власт. Ама парите какво са? Парите са посредник. Който владее
посредника нали ако има много 3 милиарда да кажем евро. Добре, но той какво владее? Чушки ли? Желязо ли? Компютри ли? Не бе. Пари. Тоест
посредници към чушки, желязо, компютри. Танкове, депутати, нали? Квото иску да си купиш, купува се с пари. С този посредник. И хората се насочват към владейна посредника.
Поради съща причина владеят медиите. като универсален посредник на властта. Към умовете са и сърцата на хората, разбира се. А знаем, че рекламата пък е
главният двигател на медиите. енергетичен извор на медиите. Те е като бензина. Рекламата по своята същност не е консервативна. Не е христоцентрична. Тя е
атеистична и либерална. Защото ескът да разшири пазара си. рекламата няма лоши клиенти. Дай още. За да има повече приходи.
Затова тя е всъщност си либерална. Тя е свободолюбива. Рекламата иска да има бариери. Защото по-лесно ще продава. не обича ограниченията.
Пазарът е либерален по своята същност. Той не обича ограниченията. Не обича забраните и така нататък. Ако има ограничения на пазара, рекламата, приятно, както беше
и е в момента, тези ограничения върху тютюна, върху цигарите. Да кажем, приятно, забранява се продажба на малолетни или върху кутиите трябва да пише,
че пушенето убива и други подобни забрани. Ако ще кажи, ето бе, обществото по този начин вкарва доброто, вкарва морала, въпреки интересите на фирмите да правят печалба.
Фирмата производителна цигари има интерес да продава цигари, обаче обществото е съломяло да осъзнае своите по-големи интереси и ограничава пазара, ограничава рекламата.
Нямаш право да рекламираш по този начин. Обаче, това е изключението, което подлъждава правилото. Защото първо, кои неща се ограничават в медиите и в пазара. трябва. Но, тябва да е вредно
за здравето на човека. Т.е. егоизма на човека му казва тихо, ще си направиш удоволствието с някакви цигари, обаче след това отиваш в раковото отделение. А си помисли. когато
егоизма, който е главният двигател на съвременния свят, е така просветен от тази рекламна кампания, той, разбира се, и той е просто и ясно. Той е ясно. Като ти покажа статистиката, нали? Ясно, че отиваш в опушенето има някаква връзка
с средица заболявания и такива отделни случаи, едно на хиляда, се допускат в рекламата и в пазара да има ограничения на пазара и на рекламата в името на егоизма. На очевидния, простия,
ясния, да се казва физиологичния атеизм. От момента, в който дигам летвата малко по-високо над физиологичния егоизм, там вече няма забрани и няма ограничения
на рекламата и на медиите, защото те увеличават пазара и печалбите. Така, че там, до там, докъдето стигне очевидния егоизм, до там имаме шанс
да се противопоставим на либерализма в пазара. Но това е едно ограничено пространство. Ето на ГМО растенията виждаме как не можем
да се справим. Или както бяха вакцините срещу COVID. Прекрасно, вакцини, лаборатории, работят, валят на пазара до тук добре. Има болест, трябва да се лекува. Прекрасно. Но,
и тук е главното. Защо фирмите, производители на вакцини имаха договори, че не носят отговорност за отрицателните резултати, за страничните ефекти? От там
нататък за какви лекарства може да говорим? За каква хипократова клетва? Основното пруто, което хипократовата клетва изисква е да не
вредиш. ти продаваш на някакъв човек някакъв продукт твой и ако този човек се разболее от този продукт, защото не е добре направен, ти не носиш отговорност, а ти си
неговият лечител. Тук виждаме очевидно разминаване между интересите на човека и интересите на пазара. И така в тези посредници, каквито са
медиите, каквито са парите, там става обсебването на властта. Като тя самата власт също е посредник. Ако се замислим за
съвременната демократична система, тя е основана точно на това, че ти делегираш на някакъв посредник, на депутат. Делегираш своята власт. Ти имаш
някаква власт. Една, да кажем, 6 милиона от българския народ е твоя и ти му я даваш. и той разполага цял един мандат 4 години с твоята власт.
Той е фактически посредник между тебе и управлението. Но, тъй като е много полезно да владееш посредника отколкото целият народ, естествено, че
върху този посредник се насочва интереса на власт и мъщите от там на тези като имат пари и прочие и прочие
и е много по-лесно да бъде обсебена тази делегирана власт, отколкото целият народ да бъде подкупен. Не може да подкупиш целият народ. Същността на подкупа
е да подкупиш посредника. Има една такава приказка на Филип Тори Македонски, когато казва, че няма казва стена, крепост на стена, която да е толкова висок,
че да не може да бъде превзета от една каруца на туарена с сребро. Как така е превзета? Ти това сребро не го раздаваш на гражданите на крепостта. Не. ти го раздаваш на един предател и не го раздаваш и забърваш на крепостта,
където ще бъде 10 хиляди души. На дълавере на единия ще му дадеш, да кажем, 50 хилограма сребро, а после от другите 10 хиляди ще вземеш 50 тона сребро. Това е, всъщност смисъла на посредника. Той те отваря вратата. И затова тази
представителна демокрация всъщност съсредоточава интереса на властимащите върху посредниците, върху депутатите. Те, разбира се са подчинени на своите водачи, така, че вместо да подкупваш 200 депутати,
ще подкупиш 5 партийни лидери с една каруца сребро. И оттамататък те ти отварят вратата към цялото общество. Ти вземаш цялата власт. Така, че на времето мутрите какво правиха, както вестниците пишеха? на входа и изхода
на дадено предприятие. И вътре предприятието няма значение какво прави. Дали произвежда автомобили или петрол или електрокари няма значение. Важно е да си на входа и изхода. Или както
казваше Байганю дай ми солунската митница. Той не казваше дай ми златните рудници. Той не иска да копае умно, интелигентно и полезно. Иска да бъде посредника на митницата. Там е
принадената стойност. Там е да лаверят. някъде да чуем още едно песно пение, след, което ще продължим. това е. това е. Това е. Това е. това е. Абонирайте се! Абонирайте се! И така казахме, че съвременната интелигенция в световен план и във България е...
...либерална и тя не може да се измъкне от капана на либерализма. ...същото либерализма е овластен в академията, овластен в медиите, овластен в държавите. и това срастване на пари, медии, власт, интелигенция, академия е вече непоклатимо вътре в рамките, пак да кажа, на западоцентричната господствовщата в Света за сега цивилизация. Това води непременно и закономерно до тотално оглупяване на интелигенцията до такава степен, че тя състава на пътя на обществото към истината. Тя пречи, тя взема мястото. Това е много важно. Защото ако тя не съществуваше и човеките искаха да се осведомят, да разберат какво се случва, представяме си един средновековен човек. Той иска да разбере какво се случва. Ами няма как да го разбере. Какво се случва в Еритрия? Ами не знам. Какво се случва в провинция Сечуан? Ами не знам. На площада Тян Анман не знам. Знам моите съседи, моите съграждани, но там да. Виждал съм ги, говорил съм с тях, мога да кажа кой кой е. От там нататък чувам по нещо, ама откъслично.
Т.е. той не е до такава степен обсебен от посредниците, от медиите, които могат да бъдат контролирани. В този смисъл той е малко по-свободен от нас. Ние, привидно информирането, е, цял свят знаем какво се случва, ама го знаем през машината за лъжа. Защото тя откъде е в финансирането и не от любителите на истината, а от любителите на печалбата. А те, за да печелят, трябва да излъжат. Иначе, ако кажат истината, трябва да се възцари Христос тук. Той е истината. да бъде в центъра на копнежите, на житейските въжделения на обществото. Ние ще построим рая на земята. господът ще отмени страшния съд, ще каже, ама тези ангели станаха всичките и се увеличава ангелството след човеците, защото университетите им бълват нови и нови християни, нови и нови светци и всички станаха светци. Същност на светеца се разраства и рая на земята се построи. Така ще бъде. Но, както добре знаем, става точно обратното. Не става така. Точно обратното става.
И в тази ситуация, ние сме по-зле отколкото нашите прадеди, които уж нищо не знаеха за света, ама ние знаем за Света наратива на антихриста. А не истината на Христа. Истината на Христа е пратена в маргиналиите. Слава Богу! Слава Богу, че още ги има. Когато дойде самия антихрист, ние живеем в предпоследните времена и маргиналиите ще бъдат изключени. Те ще са некоректни, те ще са терористи, талибани и т.н. и ще бъдат тотално изключени. Акаунта му се изключва и толкова и няма право. И обществото ще може да ги проследява, за да не злобикалят изключването. Но това ще бъде при управлението на антихриста. Това ще бъде тоталитарната власт на антихриста. При предпоследните времена, както е сега, ще има още няколко десетилетия възможност истината да се казва в малки или по-големи маргинални общества. Да се отстоява христиоцентричния прочит на явленията във всички области. Да се правят филми, да се публикуват книги, да се правят радиопредавания. Всичко това е възможно за сега.
И поне още едно поколение ще бъде възможно. От там нататъка вече, ние не знаем, но колкото по-доближаваме времето на антихриста, толкова повече ще се усилва натиска на либералния тоталитаризъм, скрития либерален тоталитаризъм. Който ой се получава от само себе си, никакъв злодей не стои зад него. Не говорим за поднебесните сили на злобата. Говорим за човеци. Никакъв Сорос, никакъв Джо Байден, никакви земни задколисни или видими владетели не са си поставили за цел извънно антихриста. Това е обективна грехоцентрична закономерност. Човешкият грех ражда цивилизацията на антихриста. Изхабява се лека по лека благодата, която силата на солта намалява и виждаме, че в днешните времена самия традиционен за модерните времена не е винаги било така. Виждаме, че в днешните времена самия традиционен за модерните времена не е винаги било така. като умът на обществото са били духовниците, епископите, Златоуст, Григорий, Василий, те са били ума на обществото, те са били интелигенцията, свръх интелигенция, мета интелигенция. Свети Климент Охридски, Свети Наум, Свети Борис, да, имало е такива епохи и времена, когато умовете на обществото са били светци. Но сговоря за последните няколко века, когато секуларизма се областява в хегемоналната цивилизация на Запада, вече това нещо го няма и в наше време тази тенденция се задълбочава. Хегемонът на западоцентричната цивилизация по естествен закономерен път върви към този антихристиянски, либерален, егоцентричен модел и интелигенцията все повече ще оглупява, все повече ще става бариера за общественото мислене и султа на интелигенцията и всички беседи от това предаване можете да слушате по всяко време в YouTube, като пътърсите "Светоглед" с Георги Тодоров.
Предаването за "Предаването за православен поглед към историята, културата и съвременността" с богослова Георги Тодоров. Всички беседи от това предаване можете да слушате по всяко време в YouTube, като пътърсите "Светоглед" с Георги Тодоров.