МЕТАКОЛОНИАЛИЗМА Започва Светоглед. Предаването за православен поглед към историята, културата и съвременността с богослова Георги Тодоров. Здравейте! Темата на днешната беседа, под номер 181, е МЕТАКОЛОНИАЛИЗМЪТ. Темата за колониализма и неоколониализма която разгледахме в беседа 177 и 178
се разви по собствената си вътрешна логика и изисква своето естествено продължение. Най-малко в няколко направления. Първото направление е към самата същност на явлението. Да го осмислим по същество. какво представлява? Един вид метаисторически, извън историята. Второ,
неговото проявление преди класическия колониализм. Как се проявява, има ли го изобщо. и друго, неговото проявление след класическия неоколониализм. Включително относно съвременността, относно
съвременна България, например. Класическия колониализм Той е един инструмент на познанието. Той е исторически ясен. Особено в него е зрял вид 19 век. Всичко е ясно. Кой го прави, как го прави, защо го прави. по-настоящия ми той е почти завършен исторически етап, който
за напред няма да се повтори, няма как да се повтори в онзимо вариант. С кандонерките, с хробите, с веригите, с цялата тази експлуатация на белия човек
с тропическия шлен и с бич в ръка. това нещо няма да се повтори в този нов вид. Класическите колониални империи са се разпаднали и от тях са останали само тук-таме някакви древни останки. Другият въпрос е защо те продължават да съществуват. Уж е като отречен исторически
период, отречена историческа практика, но някои от тях продължават да съществуват. Оставя открит въпросът за неисплатените исторически сметки, за историческата справедливост. Тези сметки далеч не са изчистени. Следващо за това са наскорошната вълна за събаране на паметници, продължаващите преименувания на градове, на цели държави.
това е предпознение на 30-40 и повече години обичайна практика. Но тази практика в никакъв случай не е много перфектна. Ето, например, бившата република брякна слоновата кост. от 1986-та година те настояват да бъдат наричани на всички езици
код дивуар, което е френският вариант на брякна слоновата кост, а не да се превежда на съответни язик. Това се смята за някакъв вид национална еманципация. Но всъщност не е нищо подобно. Защото как може да държава да се нарича бряк? Ами, тя е с територия три пъти по-голяма от България. Бряговата Ирица е много малък процент от цялото. но
защо се нарича бряк? Защото там идват колониалистите. Те идват с кораби от Франция и чрез брега всъщност контролират и владеят и експлуатират интериора на страната. Така че това е колониален подход, колониална визия към страната като бряк. Второ, там на брега
няма слонова кост. слоновата кост е навътре. Слоновете са лякъде навътре. Те биват избивани, така нататък, режат им бивните и ги докарват на брега за да ги изнесат в Франция. т.е. слоновата кост е архетип, емблема на експлуатацията. Ти си даваш най-ценните вещества, които се съдържат в тази територия.
най-ценното вещество е да кажем слоновата кост. Избиваш неговите носители или ги мътретираш. Във всеки случай слоновете повече от са били избити в името на тази търговия, разбира се, силово наложена от колониалистите. Така че слоновата кост е колониален печат, дамга, пар екселанс. И не на последно място изразът
Кот Дивуар е на френски. Добре, да, ма там месите племена говорят на други езици. И то множество други езици. Френския е езика на колонизатора. Да, той наистина е общ език. там лингва франка, както се казва. Но език на колонизатора. Така че когато се еманципира
Кот Дивуар и иска да ни превеждаме името на нашите си езици, а да го запазим един вид в оригинал, този оригинал издава тройно колониалната зависимост. И то не случайно. Тя продължава да съществува. Така че неоколониализмът и до днес е напълно жив
повече от всякога и той се проявява съвсем не само относно бившите колонии в Африка и в Азия. Но нека първо да видим каква е същността на явлението. разбира се колониализмът е проявление на националния
егоизъм. Специфична форма. В историческа епоха, са исторически участници. Не всяка страна е колониална империя, не всяка страна е била колонизирана. обаче националния егоизъм винаги е
съществувал. Примерно, да кажем 100 годишната война между Англия и Франция. Тя е проявление на този националния егоизъм, но тя не е колониална война. или полническите войни между Рим и Картаген.
Те не са колониални войни. Донякъде са войни между две колониални държави, две колониални империи. И да кажем войната, която прабългарите водят срещу Румейската
империя. Това не е колониална война, която Аспарух идва и завладява. Той не завладява своя територия, завладява чужда територия. но той не е колониална държава, не е колониална сила. Защото
при колониалните взаимоотношения имаме взаимоотношения между страни на различен технологичен етап на развитие. По-висока технология и много по-низка
технология. Тогава имаме колониално взаимоотношение. А иначе българите са били на по-низко технологично ниво от колкото Румейската империя, но са оказали по-силни
в дадения момент и са успели да завладеят част от тази територия, де се казва до ден днешен. Но тяхното отношение, бидейки национален егоизъм, не е колониално,
защото нямаме тази разлика в технологията, разлика в развитието на двете съответни цивилизации. колониален тип взаимоотношение имаме, когато по-високата технологична цивилизация
злоупотребява с своите технологически преимущества, за да експлуатира по-неразвитата. Тази злоупотреба с технологичните преимущества има няколко проявления,
доста различни. Първото е най-върхуто е злоупотребата с преимущества, което дава военната технология. Ясно е, че, когато ти отиваш там в Африка
с един кораб, с парен двигател и с артилерия и с револвери и с дългобойни пушки, няма как африканското население,
което е с лъкове и стрели и с копия, да ти се противопостави ефективно. Това не се случва. И ти злоупотребяваш с тези преимущества. Другото е злоупотреба с преимущества,
което дава знанието, информацията. То не е по-малко важно отколкото военната технология. И от край време се го знаели и не се давали информация. Примерно, когато
Френсис Дрейк прави своето знаменител околосоветско пътешествие, то разбира се грабителско. Навсякъде го грабва испанските галеони, колони и така нататък. И, когато стига в Англия,
кралица Елизабет не само, че го произвежда в рицарски сан, става Сър Френсис Дрейк, но, което е интересното в случая, обявява
всички писмени описания на пътуваето на Дрейк за лично нейни държавна тайна. Тайна на кралството. И самия Дрейк
и неговите спътници са се заклели под заплаха от смъртно наказание да не разказват за тези пътешествия. Тоест,
уж Френсис Дрейк Севоти изследовател, откривател, ама всичко, което открива и изследва, ще го ползваме само ние, а не другите. Тоест, имаме, разбира се,
един очававен национален егоизм по отношение на информация, по отношение на знанието, което е супер важно. По същия начин имаме експлуатация на
културни ценности. Знаем как по време на Османската империя се използвали по-голямата информация и научно развитие в Западна Европа,
за да отмъкнат от територията на днешния Ирак, Сирия, Египет и къде ли не, несметни културни съкровища. в момента целите колекции на
Британския музей, на Лувъра и на много други колекции, Боди музеум, Пергамон музеум, в Берлин и така нататък, всичко това са артефакти от древни цивилизации, които са били присвоени благодарение на
по-голямото знание, на по-голямата информация. и сега имаме едни такива лукави обяснения. Едаде, ама ако не бяха ги отвлекли, тези артефакти, вероятно, те няма ще се съхранят. Това
напълно може да е вярно, не винаги е така, разбира се, но в някой случай сигурно е така. Но, ето сега, в момента, идеално могат да се съхранят навсякъде и биха се съхранявали, ако ги върнат. Ако върнат мраморите на Партенона в Атина,
има къде да ги съхраняват. Ако върнат пергамон музео в Турция, има къде да се съхранява. Ако върнат крадените египетски и всякакви други есирийски, вавилонски културни ценности, има къде да ги съхраняват. Съответните държави. Но,
никой не връща. Тоест, съхранеността не е водеща. В това случай. Други преимущества, с които се злоупотребява, са свъзвани с технологии, но технологиите с това са много широко понятие. Там да кажем влиза и
понятието за пари. Понятието за всички технологии, свържени с парите. Включително банковото дело, включително банкнотите и всички други сложни и пресложни инструменти на работата с парите,
които естествено дават преимущество на този, който е колониалната сила, колониалната империя. И злоупотребява с тези преимущества. Естествено, че една африканска държава не може да има своя
силна, стабилна валута и затова колониалната империя я притиска да си създаде, както беше Франция, както ги натисна тези държави от Западна Африка, да създаде една своя валута
под власт на френския франк и съответно на еврото в последствие и по този начин ги контролира и до ден днеш. Същото, разбира се, въжи и за много други видове технологии, като почнем от транспорта,
като минем до комуникациите, телеграфа, телефона и така нататък. Всичко това нещо, разбира се, дава едно преимущество на по-високо технологичната цивилизация и тя експлуатира по-ниско-технологичната. Друго
е злоупотребата с преимуществото на производство и те технологии. Ние знаем, че когато се въвеждат предите фабрики в Англия, Франция, Холандия и така нататък, естествено, че
цени падат, качество се повишава и други имаме параметри на преимущество на тези вече фабрични технологии. И се разоряват съответните производители, включително и българските производители
в Османската империя. Тези, които са правили плътове, такачи, в Габрово, в Купришца, цеплели, чорапи и изобщо гайтани са правили и така нататък.
Всичко това фалира, когато идват фабричните стоки от Англия и Франция. и съответните колониални държави не са споделили тези технологии
с другите, да кажем, с Османската империя, ето, работете и вие така. Не, защото предпочитат да контролират, да владеят и т.е. да експлуатират. И в днешно време вече стигаме до злоупотреба с преимуществата,
които дават информационните технологии, дигиталните технологии. Това вече е нов етап, хорен нов етап, особено в нашия век, 21 век. Така че всичко това води до една системна злоупотреба с технологични преимущества
на всички равнища. Но, нека да се върнем на този национален егоизъм, който стои в основата на всичко това, защото той не се е появил в времето на Колумб или Кортес Писаро
и Алмагро. не се е появил в 19 век, когато са се развихряли колумбалните империи в Африка, а е от как свят светува. И това е една национална алчност, национално сребролюбие,
т.е. грехове. Ние алчността, когато е прилагаме към човек, я сметаме за грех. Сребролюбието е грех. Но, за държавите го приемаме за норма. за съвсем нормално. Също и за институциите. Когато банката
иска нови и нови приходи и нови печалби, това не е едно сребролюбие, се смята за абсолютно нормално. Никой не осъжда банката, за това, че има свръх печалба. Ей ми, тези това са направили банк. Т.е. имаме грех, който е нормализиран, институционализиран.
Това е станал част от институцията на държавата, част от институцията на, да кажем, банката. Ама, ние имаме Божия заповед. Не пожелавай жената на ближния си, не пожелавай дома на ближния си, нито нивата му, нито роба му, ни рубината му, ни вола му, ни осела му, нито никакъв негов добитък,
нито нещо друго, което е на ближния ти. Това е десетата Божия заповед. Обаче, всека държава, всеки народ, счита своите завоевания за абсолютно морално оправдание и за добродетел
на съответния завоевател. Например, казионната българска историография възхвалява всячески Симеон, където отишва да обсажда Цариград. Ама, Цариград не е нещо,
което принадлежи на ближния ти, ама не е твое. Защо го пожелаваш? Дума на ближния, вола, осела и така нататък. този грех на човека Симеон се обявява едва ли не за добродетел
на Симеонова България, на България под властта на този сребролюбец или да го наречем властолюбец или алчен човек, който иска да вземе нещо от ближния си. Той, че се е провалил
и, че това са митологеми, той не е завладял Царий град, не е завладял Ромейската империя, напротив, изгубил огромни територии. Това не е коментираме в момента. Говорим за мита, че се постулира алчността
на държавата като нещо положително. Сребролюбието на държавата или на институцията, така им, на банката, на фирмата за нещо положително. Това е основата на колониализма, неоколониализма или метаколониализма. Един
институционализиран грях, приписан неправилно, неправомерно, антихристиянски, приписан като добродета на държави и институции. Разбира се, че някои колониални държави имат гузна съвест
спрямо своя колониализм, вриготичат. Нито една съвременна държава не се гордее със своето колониално минало. Тези, които са били колониални империи, сглез. Правят се
антиколониални филми, книги, будната съвест, говори и така нататък. но, тук е най-важното, това става винаги постфактум, когато вече е консумирано престъплението, когато е минала давността, когато е на лице свършения факт.
Да, ние не бяхме прави преди 100 години, ама това е преди 100 години, не мога го върнеш. Било каквото било. Тоест, това отричане от колониализма никога не е свързано с компенсаторно връщане на
с лихвите на това, което си заграбил, а винаги е само така със изтекла давност. Съжаление, извинение, но не повече. Награбилтото не се връща. Със изключение на древни, тук тамеше въна там една пронзва статуетка
в Бенин и лещоподобно, това не го броим. Ти си им отнел цялото богатство, което са имали и си го вложил в в твоите строежи, в твоите музеи, в твоите университети, в твоите фабрики, в твоите пътища и така нататък, как ще го върнеш обратно?
Понече не можеш. Има как, ако искаш. Но никой не иска. Никой не иска да го връща. Нека да слушаме едно песно пение, след което ще продължим. Амгелско дължи, дължи, дължи, пътища, пътища, амгелско дължи, дължи,
дължи, Амгелско дължи, Дължи, амгелско дължи, дължи, амгелско дължи, дължи, амгелско дължи, амгелско дължи, амгелско дължи, амгелско дължи, амгелско дължи, амгелско дължи, амгелско дължи, амгелско дължи,
амгелско дължи, амгелско дължи, амгелско дължи, амгелско дължи, амгелско дължи, амгелско дължи, амгелско дължи, амгелско дължи, амгелско дължи, амгелско дължи, амгелско дължи, амгелско дължи, амгелско дължи, амгелско дължи, амгелско дължи,
амгелско дължи, амгелско дължи, Амгелско дължи, амгелско дължи, И така, всъщността, основата на колониализма, във всичките му исторически форми, е една въженормална национална алчност. Един грях, едно престъпление на Божията заповед, на десетата Божия заповед, и едно нарушение на златното правило. Не прави на другите, това, което не искаш да правят на тебе. Този национален експансионизъм е съществувал, разбира се, от памти века.
в миналото, тук таме виждаме елементи на колониализъм, не класическия, европейския, но някои елементи на колониализъм, които, разбира се, са предмет на други разсъждения, други разсъждения, други изследвания. Примерно, когато гръцката цивилизация, която има редица преимущества, да кажа разприемност прямо от траките, те имат преимуществото на писменността, което е много голямо.
То е политическо, държавническо преимущество, военно преимущество. че имаш писменност, по един начин комуникираш, информация праша и т.н. И търговско, и како ли не. Така че, този гръцки империализъм, колониализъм, който се пробежда по Чорномодско до Кайбрежи, е имало колони многобройни, с елементи на неравностойна търговия и т.н. Това има една стара практика също така в тази практика
се проявява по един много интересен начин и в църковния колониализъм, грецкия църковен колониализъм, включително и в времето на нашето възраждане, с погърчването, използването на цивилизационното преимущество, плюс властта, разбира се, епископската власт. Тоест, имаме такива образци многобройни, но ни няма да се залучаваме в тях а се връщаме към класическия вид
на колониализма, класическия колониализъм, когато е на лице качествено технологично превъзходство на едната нация над другата. Качественото Технологично превъзходство. За да го имаме, трябва да имаме технологични пробиви, големи технологични пробиви. И Европа, като колониален център пар екселанс,
европейците правят класическия колониализъм, европа става носител на една дълга поредица от технологични пробиви. Западна Европа, имам предито основно. Като започнем още от създамането на университетите. Създават главните университети на Европа. Болония, Оксфорд, Париж, Кембридж,
Падуа и така нататък. Това е висока технология. Това са фабрики за мисловен труд, за интелектуален труд. Да, в началото повече сколастика, повече преводи на Аристотел, повече богословски спорове, но все повече и медицина, все повече и астрономия и така нататък.
Т.е. университетите стават един изключително високотехнологичен продукт на западноевропейската цивилизация, в който тя няма равен. да кажем да бил по-развит в технологичните отношения, но нямаме такива. Те има други. Друга система на разработка, но не типичната университетска система, която в Западна Европа,
разбира се, в съчетане с много други фактори, дава резултати вече в времето на класическия колониализм. Барута. Той е китайско изобретени, да кажем в 9 век. Постепенно и монголите и другите го завладяват, пристига в Европа към 13 век, но спрямо да кажем Африка и Латинска Америка, пак и Северна Америка, това е супер технологично преимущество. Когато отиват там, първите конкистадори от Колумб нататък,
те имат драматично технологично преимущество по отношение на огнестрелното оръжие. Банковото дело. Банковото дело в Европа се конституира в така интензивния си вариант. Това винаги е съществувало под някаква форма, но се интензифицира в 13-14 век, особено в Италия. Но не само в Италия, а в Германия. Това банковото дело изработва инструментариума,
който в бъдеще ще улесни включително и военното дело, включително и търговията, включително и индустрията. имаме един много важен технологичен фактор в лицето на развитото банково дело и свързаните с него разбира се парични взаимоотношения. Клигопечатането към 1450 г. ключов фактор за технологичен взрив в Западна Европа. От момента, в който Гутенберг
изобретява кригопечатната преса, нататък вече в съчетането с университет и с всичко останало, вече имаме едно много по самоускоряващо се развитие на науките. и като казваме науки, разбираме всички науки, включително и военните науки, включително и индустриалните, приложени и така нататък. Т.е. кригопечатането играе ролята на универсален ускорител
и технологичен такъв стимулатор на всички направения на човешката дейност. Копердиковата система като светоглед играе голяма роля. и да не приминаваме през всички останали технологични развития. Знаем, текстирите в манифактурите в Англия и в Фландрия и така нататък, Франция, парната машина и така нататък,
телеграфа, телефона, картешницата, парните, кораби, всичко това са технологични. пробиви, които се натрупват и действат кумулативно заедно и осигуряват качественото технологично превосходство на колониалната империя върху колонията. На една нация върху друга. това става дума за класическия колониализъм,
който е разцъфнал през XIX век. Тогава колониалната империя използва, използва злоупотребява с своето качествено по-високо технологично равнище и силово физически завладява колониите. При неоколониализма вече военнополитическата власт на колониалната империя вече няма, обаче остава експлуатацията чрез други средства, основани на продължаващата разлика
в технологиите и в и чрез косвената власт. Чрез банките, заеми, международен валутен фонд, локални валути и така нататък. Чрез езика, езиковия колониализъм, културния колониализъм, светогледния, образователния, масовата култура, шоу-бизнесът. Това са форми на неоколониализъм. Купването на псевдоелитите, разбира се, и прочие.
До тук, горе-долу, проследихме този процес преди. И сега идваме на следващото ръвнище. Защото технологичното развитие продължава. То става все по-трудоемко, енергоемко, умоемко, и вече малките държави не може да го позволят. Ена държава като България, като Белгия, като Испания, като Италия не може да си позволи да дели Мегдан с една държава като Съедините щати, по отношение на това съвременно дигитално технологично развитие.
И в това положение вече технологичната сред държава експлуатира другата, която е на по-низкото технологично развитие, по същия начин както беше и преди това. но с по-финни средства. Представаше с канонерки, с уредия, аркебузи и с кораби железни. после стана чрез банкова система, международен валютен фонд и т.н. А сега става още по-изтънчено.
Това е новият етап на технологичното развитие, който създава нова форма на експлуатация, нова форма на зависимост. И това вече не е неоколониализъм, а това е нещо ново. И затова трябва ново понятие и ще използваме понятието метаколониализъм. Това е колониализмът в дигиталната епоха. Кои са по-настоящем технологичните метаколониални държави? По-настоящем в света живеят
над 8 милиарда души в около 200 държави. но измежду тях има само една метаколониална свърхдържава. Това са Съединените щати. На времето колониалните държави бяха няколко: Англия, Франция, Испания, Португалия, Холандия, Белгия, Германия имаше колонии. сега метаколониалната свърхдържава е единствено
от Съединените щати. Всичко друго са васали. Тя е квази монопол. И имам няколко второстепенни технологични сред държави. Китай, Япония, Индия, Германия, Русия, Франция, Британия. Технологични държави, но не може да се сравняват с Съединените щати. Където е
почти монопола. Тук е важно да разгледаме статута на тези от втори ранг Технологични свърхдържави. Те са много различни. Бившите колониални импери, Великобритания, Франция, Продължават да бъдат остатъчни неоколониални империи. Тук тъм държат някакви отвъдморски територии, бази и така нататък. Но все повече губят. Все повече западат в това отложение.
Германия, която беше така технологичен бастион дълго време, политически е васал, но в технологично отложение, и наша заводеща, Япония също, но Ермания категорично е в застой и запада в технологично отложение. И тези държави, Великобритания, Франция, Ермания,
политически и военно васални спрямо САЩ. И на практика са под метаколониална зависимост спрямо Штатите. Макар и по много елегантен начин. Ушки им като важни, уважавани и така нататък. Но реално погледно, ако видим начинът по който се общува, когато САЩ подслушват канцлера на Германия и той си трае,
тогава разбираме истинската същност на взаимоотношенията. Това не са взаимоотношения между малко или много равностойни партньори, а са васални. Това отношение е любопитно, че технологично тези свръхдържави, а именно Великобритания, Франция, Германия, Япония,
отстъпват на САЩ и изпадат в метаколониална зависимост спрямо САЩ. Другите технологични свръхдържави Китай, Индия, Русия, които сега се объединиха в ВИКС, не искат да бъдат васали на САЩ и искат да отстояват своята и технологична независимост.
Те за това създадаха БРИКС, за да бъдат и политически, и технологично, и финансово независими от монопола САЩ. За да не бъдат експлуатирани. Това е ясно. Сега, в 21 век, когато на не верете метаколониализма, американския метаколониализм спрямо целия свят, имаше два варианта. Единият вариант е да бъде монополен метаколониализм, както се казва еднополярен свят,
при който единствената метаколониална империя ще бъдат Штатите. Те ще имат един кръг от високопоставени васали в лицето на Япония, Германия, Франция, Великобритания и т.н. И след това ще бъдат всички останали. Разбеже да се експлуатиране. По един съвременен дигитален начин. Самото естество на
метаколониализма през 20 век има няколко няколко важни разлики с прямо неоколониализма, да кажем, от 2-та полна на 20 век. Първо, че метаколониализма е по същността си глобалистичен. Тук нямаме конкуренция между 4-5 едни играчи, а имаме глобализъм, обединение. Видимия център на този глобализъм е щатите,
но самите високи технологии стават все по-самостоятелни. Преди страници имаха високи технологии, а сега високи технологии имат страни. Те са свръхиграчи. конечните бигтек в момента или военнопромисленният комплекс или бигфарма. Ние си спомняме по брови на COVID-а, как бигфарма въртяха
на пръста си целия свят посредством Съединените щати. Но и не само посредством Съединените щати. И в всички други държави по-отделно. Диктуваха кой е какво да прави, кой е какво да купува, как да се държи. в същия начин военнопромисленният комплекс, всички тези войни, които текат в момента, те не стават по една случайна схема, а са
продукт, в крайна сметка, на политиката провеждана от американския военнопромисленният комплекс, който трябва да има войни, за да съществува. Това е кръвта, от която той смучи. преди, както се казва, кучето си въртеше опашката, сега опашката си върти кучето. Фактически тези мега фирми от типа на
Microsoft и така нататък, Google, Meta, X и прочие, фармацентрични и други, от които са вече минали този стадий на световни монополи, са вече свърх монополи, те вече определят политиката на държавите. Те определят политиката на света. Това е много важно,
за разлика от колониалните времена и неоколониалните. това е много важно, че главната стока е човека. Не е слоновата кост, не е петрола, не е каучука, не е златото. Ти си стоката. Човека е стоката. до човека. Не както на времето отираха в Африка, и товариха един кораб с роби, вързани в Лериги,
да отиват в плантациите в Луизиана. Не. Сега робите сами отиват в Ското бойната. Сами искат да бъдат експлуатирани, защото системата е така разположена. тяхното мислене е така конструирано. И главната стока е съзнанието на човека. Когато то бъде обсебено, то
вече изпълнява това, което този, което го е обсебил, иска. И вече няма да имаме бряг на слоновата кост, на добрите хора. Добри хора имат там. Те самите стават стока. Те самите стават продукт. Мета-кононализма е все по-нематериален. Все по-виртуален. Главният продукт е информацията. информацията.
Но не каква да е информация. Това не е важното. Това всичко е дигитално. Т.е. информационно. Т.е. интелектуално. тази информация е обработена. Тя е измамна. Тя е измамата. Всъщност чрез измамата се ръководи света. Се експлуатира света. А не чрез картешниците, бичовете и канонерките. нитопък както беше 2-та по на 20 век, чрез финансовите там лостове. Не, че ги няма сега. Всичко се използва.
Но водещото е измамата. Информацията представена за истина, а всъщност манипулирана. И тези, които произвеждат информация по различен начин, те са всъщност главните, които дъпат конците в света. И не на последно място, четвъртото. Самата технология е на път да стане цивилизация. Технологията. Преди цивилизацията имаше технология. Чрез, която постигаше своите цели. Сега постепенно технологията става цивилизация. Тоест религия. И то религия човекобожна. И тази вече нова технология цивилизация злоупотребява с технологичната разлика в нивата. Всичко е основано на изкуственият интелект.
От тук нататък. Той ще бъде двигателя на всичко. И този, който овладее изкуственият интелект, ще има цивилизационно преимущество. Технологично преимущество спрямо от другия, който не го овладее. И ще го контролира без оня да се усети. Върховното постижение не е да спечелиш 100 победи в 100 битки. Върховното изкуство е да покориш врага без да влизаш в бой. Това е казано преди 25 века и е на пълна гласила. Некъде чуем едно песно пение след което ще свършим. Сършим. Сършим. Сършим. Сършим. Сършим. Сършим.
Сършим. Сършим. Сършим. Сършим. Нека да разгледваме състоянието на съвременна България. Както повечето страни по света, по настоящем България се намира в мета колониална зависимост от Съединените щати. ние сме чували този израз, че България е колония, главно от политици от патриотичния сектор, които казват, че България е колония на Европейския съюз и на щатите. Това е вярно, но е вярно не просто като политическа реторика, а като обективна и технологична даденост. От една страна, трябва правим разлика между различните видове колониализъм. България в момента не се намира в колониална зависимост, както да кажем Африка в 19 века от Европа. Не е това. Не трябва да използваме колониализма като поетична метафора, а трябва да използваме понятия по обосновани, по научни термини. Сега как точно ще го формулираме друг въпрос, но примерно метаколониализъм. Това е, че е нов тип взаимоотношение, което не може да бъде обяснен просто с инструментариуме от 20 век, а трябва да търсим съвременния инструментариум. И така казахме, че имаме един полюс, световен, досегашният световен полюс, Съединените щати с техните васали.
И имаме други страни, които не искат да бъдат зависими от този полюс, властови полюс, от този господар. Това са страните в BRICS+. Тази организация BRICS+ ще включва все повече държави, които не искат да бъдат в метаколониална зависимост прямо Съединените щати. Това ще бъдат държави от Азия, от Африка, от Латинска Америка. Видейки алтернатива на американския монопол, това образование поради естествената си природа, от една страда помеждусите няма да бъдат в метаколониална зависимост. Не можем да кажем, че, като Китай, като водеща технологична държава извън Съединените щати, в много отношение Китай надмина Съединените щати и ще го надминава, но това ще бъде главно в сферата на обективната технология. Най-хубите влакове, най-хубите коли, най-хубите самолети, въртолети, космически кораби, да, до тук, да. Но по отношение на другите технологии, по отношение на културата, шоу-бизнеса, образованието, езика и така нататък, монопола остава в Съединените щати и много трудно ще бъде оспорен от Китай. Така че, ако погледнем на технологиите в по-едър план, включвайки в тях и езика, и цивилизационните схеми, наративите, фабриката за лъжи и така нататък, тази стока, лъжата, информацията, манипулираната информация, която е главна стока в нашото време, главните производители са в Съединените щати. Не в Китай, не в Русия, не в Индия. Така че, Китай, Русия, Индия ще се еманципират от Съединените щати, но помежду си ще бъдат независими. Китай няма да зависи от Индия и не няма да зависи от Китай. Нещо повече. И по-малките участници, както сега, нали, влизат разни Саудинска, Арабия, Египет, те няма да бъдат под метаколониална зависимост на Китай, а по-скоро ще бъдат, както в физиката, между две гравитационни полета имаме една нулева точка, където се уравновесяват гравитациите. В подобна ситуация ще бъдат членовете на Брикс. Те ще уравновесяват мощното метаколониално поле на Съединените щати с антиамериканското поле на Брикс. И там те ще си функционират доста прилично. Това го виждаме в момента, че интелигенциите в Африка надвинаха европейската и американската интелигенция и говорят умни неща, истини неща, докато американските и европейските пешмани интелигенти подвиха опашки с исключение на пет човека
и говорят само официалната пропаганда. Нищо друго не смеят да кажат. Не смеят да мислят. Което стратегически е пагубно, разбира се, и ще ги унищожи. И ги унищожава. Те вече не са интелектуалци. Те са купени и продадени. Но факта, че в Африка си позволяват да мислят, означава, че те не са в такава плътна метаколониална зависимост, каквато да кажем в България. Те ето мисленето вече става проблематично. Очертава се един свят с два полюса. Единия метаколониалния на Штатите, другия БРИКС, който ще бъде балансиращ и ще дава възможност да съществува. Впрочем, той ще облегчава положението и на метаколониите на Штатите, които ако нямаха алтернатива, отсреща, да кажем Китай, Индия, Русия и прочие, БРИКС, няма къде да отидат. Докато сега една средно-голяма страна, да кажем като Турция, която никак не е малка, впрочем, тя има алтернатива. Тя може да каже, ао, ами вие като работите против нас, ние ще се присъедним към БРИКС. Това могат да го направят редица страни. Малко ни, много независиме. Изглежда, че в това отношение Европа, като, че ли, ще затъва в зависимост прямо в Съедините Штати, тя ще затъва и икономически, и интелектуално, и културно, и политически. Това е тенденцията по-настоящем. По-настоящем Европа е една доста културна постина и няма какво да се заблуждаваме, че тук се прави нещо ценно в сферата на литературата, или изкуството, или киното. Виждаме опадъка какво беше Европа преди 50 години в това отношение.
Беше световен център, културен, сега вече е една доста обезкървена провинция, в която ничто не се случва. и в тези наречения Трети свят се прави по-голямо кино, по-интересни културни феномени. Изобщо, тази културна и светобедна независимост на BRICS+ ще се усилва. В това отношение България като чили има малко шансове, защото тя първо е доста малка, второ - тя е доста обрулена от към млади хора, от към интеллигентни хора. Те вече, когато отидат на чуждо село Аргатин, имат многослабна позиция, до голяма степня се обезличават. И в това отношение потенциал на България се намалява, вместо да се увеличава с годините. Така че, да не говорим, че и в морално отношение знаем прехода ли се случи, културата, образованието, самата образователна система. В този смисъл България като чили е обречена, казвам като чили, дай Боже да не е, но като чили е обречена да бъде мета колониална държава. Екселанс в чист вид мета колониална държава, т.е. държава без никаква независимост. Нито интелектуална, нито морална, нито цивилизационна, нито културна, нито религиозна, нито економическа, нито технологична. Независимост и при това принадлежаща към този от двата полюса, в който и мета колониализма ще бъде в по-силна форма. Това всичкото ще продължи може би едно поколение, максимум две, след което рано или късно цивилизацията на Тихриста ще наложи един монопол върху всичко. Но в между времето, от сега до тогава, България е доста силно хлътнала в мета колониалната алтернатива, за да очакваме от нея някакво чудо да се измъкне от това състояние
и да стане щогоде независима, поне за известно време, защото в края на времената това, което ничаме сега, мета колониализъм, ще достигне до своята тотална форма. Тогава разбира се, че всички, с изключение на Архипелага на Истинската църква и Архипелага на Истината, всички ще бъдат тотално заляти от и технологиите на изкуственият интелект, и плъста на Антихриста, меката сила на Антихриста. И тогава вече Господ ще сложи край на този свят. Но между времето, пак да кажа, е важно и щастливи ще бъдат тези общности, може би и национални, които ще успеят да съхранят своята самоличност преди най-последните времена. Предаването за православен поглед към историята, културата и съвременността с Богослова Георги Тодоров