ЗАПОЧВА СВЕТОГЛЕД Предаването за православен поглед към историята, културата и съвременността с богослова Георги Тодоров Здравейте! Темата на днешната беседа е Игнатиев и освобождението Поводът за тази беседа е на скорошното покушение срещу паметника на граф Игнатиев в Варна Плюс паметника Какво означава това покушение? Много ясно Ако човек не знае нищо друго само това научи това означава, че България е васал
на някой враг на Русия България от времето на цар Иван Шишман края на 14 век когато ставаме васал на Турската държава тя дори още не е империя Османската държава тъ, българския цар Иван Шишман става васал на Турската империя от тогава до сега България или е била
Плотиго както е през 5 века Османско иго или е била васална в началото на Османсите преди да ни завладеят след това на различни държави Германия Австро-Унгария Русия Советския Съюз Хитлерова Германия
Сталиновия Съветския Съюз и сега сме васална Съединените Штати И понеже Съединените Штати са враг на Русия и естествено, че българското васално съзнание се насочва срещу враговете на Съединените Штати в случая Русия и понеже граф Игнатиев има огромен принос
към българската история и естествено неговият бил спаметник да бъде вандализиран Това изчерпва темата с васалното съзнание на българския народ и на българската държава за голямо съжаление е като казвам народ разбира се има много изключения много изключения но
говорим за цялото цялото като цяло такъв народ не би терпял такова управление ако би бил на мястото си в то отърпим значи сме с васално битие с
васално съзнание но до тук за васалността сега минаваме към по-важната тема а именно кой е граф Игнатиев защото ние имаме така тази особеност че когато сме
му вдигнали паметника а и когато го поругаваме не знаем кой е той на български език на български език нито един от нас не е прочел биография на граф Игнатиев против проста причина че българската историческа наука не е
написала такова съчинение нито един български историк не се е заел да напише биография на граф Николай Павлович Игнатиев колкото и да е важна фигура за ключов момент
от новата българска история а именно за освобождението на България от турско иго но и не само това и за църковната борба в тези два въпроса граф Игнатиев има огромно решаващо
значение въздействие но за съжаление можем да кажем че в църковния въпрос неговата неговата позиция е съсипана поради невежество от българи и от гърци и печеля турците
той е бил единствене който е бил на правилната позиция докато и мнозинството от българите и мнозинството от гърците са били на неправилната позиция понеже са били излагани от османската дипломация
а и от западоевропейската дипломации за да се мразят на принципа разделя и владей Игнатиев е бил тук главния който не е искал да се разделим и да ни владеят но ние сме го турпилирали затова сме говорили
не веднъж във връзка с така начината църковна борба другото му голямо дело освобождението на България този сби да се е подготвено то не е само еднократен акт с
Сан-Стефанския договор или с самата война този почва много по-утравно да се подготвя от него това е един голям негов исторически подвиг в българската история
но това не е всичко за граф Игнатиев той има една по-голяма биография и тази негова биография се вписва в много по-голямата геополитика
тогавашна световна така начината голяма игра през 19 век след разгрома на Наполеон в света остават няколко велики сили всичките са европейски сред тях
обаче водещи са две Великобритания и Русия Франция си остава велика сила но малко от втори план както Австро-Унгария както Италия след
нейното обединение разбира се включва в групата на великите сили но реалните големи велики сили решаващите са две Великобритания
и Русия двете империи и те водят така наречената голяма игра по цялото земно кълбо почти или поне по територията на Европа Азия и
тук там е Америка Аляска и Беларуска има и други точки на съприкосновения но основното е в Европа и в Азия голямата игра Та Игнатиев е един от големите играчи
в голямата игра и то играч който на два пъти матира Британската империя между другото и Османската империя поради тази причина че надиграва британците които са големи дипломати
в това време водещи световни дипломати плюс това и водеща сила владеят морето но Игнатиев успява на два пъти да ги надиграе интелектуално и поради тази причина си е спечелил от тогава
насам омразата на англосаксонския свят така че дещо има англосаксонски източници за него те разбира се го недолюбват другото много важно че Русия
в това време е арена на борба между два лагера западниците и славянофилите след Наполеоновото нашествие част от руснаците започва да се разочароват
в запада до тогава Париж е бил идеал за Русия всички се говори на френски в аристокрацията но след когато Наполеон идва да ги
с ИП естествено че те реагират почват да мислят да разсъждават и започват да откриват че тези западни държави са врагове на Русия искат унищожението
на Русия и затова се създава един лагер в руската интелигенция в аристокрацията на хора които са антизападно настроени макар че те са продукт на запада
разбира се тък дължават да говорят на френски някои теги да мислят на френски но отстояват своята самобитност като държава до някъде като цивилизация
макар че са далече от така православната цивилизация в изкуството в литературата и прочее едва-едва усещат за който става дума тези
които са насочени патриотично за славянските корени на Русия за православните корени носят названието славянофили за да разберем фигурата на Драф Игнатиев трябва да го поставим
в контекста на геополитиката голямата игра между Русия и Великобритания и в контекста на голямото противоборство в руската интелигенция и аристокрация
противоборство между славянофилите и западниците ние във България нали съборехме паметника в Варна сега забира са го вдигнали естествено но
какво е състоянието на паметника на граф Игнатиев в Москва никой не задава този въпрос какво е състоянието на паметника на граф Игнатиев в Петербург не се питаме ами такива паметници
няма граф Игнатиев е така подсурдинка той няма почет в Русия или поне едва сега се заражда съвсем наскоро се заражда
до съвсем доскоро не се говореше за граф Игнатиев в Русия той изпада в Сянка защо поради порадица от обстоятелства когато се подписва Сан-Стефанския договор
един от неговите триумфи на власт са неговите врагове западниците и те всячески се опитват да дискредитират Игнатиев и подписания от него договор така че той е много благоприятен и за България
и за Русия обаче не е благоприятен за канцлера Горчаков не е благоприятен за граф Шовалов те движат външната политика на Русия и мразят граф Игнатиев лично искат да го отстинят
и го отстраняват е как ще му се въздигне паметник самият цар Александър Втори макар че се блазни с това че е освободил българите обаче и той е западник и понеже той се солидаризира с
Горчаков и Шовалов по време на Берлинския договор де факто той го приема и сега макар че е голям провал за него един от най-големите го провали на Александър Втори царя освободител
но ако някой сезреме да възигне паметник на граф Игнатиев архитекта на българското освобождение архитекта на Сан-Стефанския триумф един такъв паметник ще бъде критика спрямо царя
защото царя провали политиката даде Горчаков и Шовалов провалиха всичко но царя ги прати в Берлин от своя име той им гласува доверие
и накрая се съгласи с договора в Берлин т.е. възхваляването на Игнатиев ще бъде критика спрямо провала на царя Александър Втори
който пък освен това е мъченик взревен от терористи и така нататъка и как да го критикуваш поради тази причина докато продължава неговата династия до 17-18 година естествено че граф Игнатиев е в Сянка
идват над вас болшевиките и те още повече го мразят Игнатиев човек на десницата човек който е крепил романовския режим не така че през целият съветски период граф Игнатиев е в Сянка после
по времето на Горбачов и Елсин так са западници не им трябва Игнатиев така че едва в наше време Русия се сети за този свой гениален дипломат
доказвам гениален имам предвид в световен план не в плана на някакви местни постижения това е един от може би най-успешния руски дипломат на всички времена и един от най-успешните
дипломати в световен план равни на него почти няма или ако има са един-два матрима с неговите свръхпостижения които той постига едва сега Русия се сеща че има такъв човек
и преди три години му вдигнаха памятник в най-затънтеното село някъде там на границата между Русия и Китай в Благовещенския район каквото е да означава това това е първия памятник на граф Игнатиев човека който даде на Русия Тихия океанското
крайбрежие без Игнатиев Русия нямаше да има топло пристранище на Тихия океан Владивосток и тези около него находка и другите така че този най-заслужил в историята руски дипломат от Сан-Стефанския договор
каже го от веки половина до преди две-три години пък и до ден днешен е бил непознат в самата Русия ние тук го тачим малко повече защото е пряко замесен в нашето освобождение
той е главният двигател на българското освобождение но по друга конъюктурна причина и ние не сме изследвали кой е той човек коя е тая биография а тази биография е много интересна защото той много млад
изгрява над дипломатическия небосклон в Русия и има зашеметяващи триумфи два зашеметяващи триумфа и няколко други успехи от
първа класа първият му успех е когато е 24 годишен 24 годишен младеж участва в Парижката мирна конференция в края на Кримската война и успява да измъкне срещу големия противник
Англия да измъкне териториални отстъпки в района на Бесарабия точно там където са впрочен българските територии около Болград Комрад там където е било българското население и Игнатиев се застъпва то да
бъде на територията на Руската империя и успява така че това му е първи успех на 24 години на 26 години го пращат на мисия в Средна Азия в Хива и Бухара това са доста така романтични времена не е имало железница
всичко става на камери на коне няма телеграф няма радио мисия и той успява да се измъкне доста сполучливо от тази мисия в Хива имала и проблеми с тамошния емир
обаче в Бухара сключва търговски тоговор така че се връща с един значим дипломатически успех и го правят веднага генерал-майор става генерал на 26 години най-младия генерал в руската армия след това е първата му звездна мисия
до тук бравурно брилянтно но все пак такива имало и други но от тук нататък той извършва два дипломатически триумфа каквито почти нямат равни в световната история първи от тях е така наличния
Пекински договор значи в 1860-та година по време на така наличната втора опиумна война когато Англия и Франция воюват срещу Китайската империя Игнатиев е пратен в Пекин за да уреди ратификацията на
предишния договор между Китай и Русия така начиня Айгунски договор Добре, ама Китай няма интерес от този договор който признава руското владение на териториите на Левия бряг на Западния бряг на голямата река
Амур Това е списъл на този договор обаче китайците съжаляват че са го подписали и не искат да го ратифицират Направо искат да изгонят Игнатиев да не са занимават с него Той по някакъв начин
ги убеждава все пак да почват някакви преговори започват някакви преговори една година преговарят без никакви резултати не искат да ратифицират Айгунския договор Става дума за огромна територия Няколко стоти хиляди квадратни километра колкото
да кажем на Франция И не ще шли по това време към Пекин започва да настъпват войските на англо-френската коалиция доста успешно настъпват Тя е опиумната война и императора
е принуден да бяга от Пекин Игнатиев като вижда че до никъде не стига преговорите се успява да се промъкне през фронтовата линия стига до морето качва се на един руски кораб
и отива в Шанхай и там започва да преговаря с англичаните и французите успява да ги убеди, че той е добър посредник с китайците и когато англо-френската армия
влиза в Пекин и Игнатиев заедно с тях се връща в Пекин и става посредник между китайците от една страна и англичаните и французите от друга страна по някакъв начин си осигурява този статут
Между времено той отделно с китайците започва да ги убеждава, че задимат те подкрепата на Русия защото англичаните и французите са имали доста сурови намерения спрямо китайците имали са намерения да изгорят
забранения град т.е. двореца на титайските императори в Пекин който до ден днешен съществува в крайна сметка се отказват доколко Игнатиев ги отказва това не знам но се отказват да изгорят императорския дворец изгарят втория дворец
конечния летен дворец го изгарят до основи императора който е бил вече избеган от града когато научава че е изгорен летния дворец направо изпадна в депресия така или иначе Игнатиев се застъпва един вид за китайците и следствие на това
те не само че ратифицират Айгунския договор но и подписват нов договор този път за десния бряг на река Амур от река Амур до Тихия океан цялата тази ивица която е около 1400 км дълга и около 200 км широка всичкото от това
минава към Русия това е де факто излаз на Русия на Тихия океан защото от там нагоре вече е замръзващо през лятото за кратко време се размързява
но през зимата не функционират тези пристанища и фактически тези пристанища до голяма степен се обезмислят особено с тогашната техника не е му ледоразбивачи така че тази територия която
Игнатиев присъединява към Руската империя прави Руската империя реално Тихия океанска сила без тази територия без Владивосток Русия нямаше да бъде присъстваща в Тихия океан това той го прави с
една перодържка в ръка и с силове вещество в главата си той не имал за цел нито войски нито армада някаква нито флот нито нищо с интелектът си комбинациите си
разбира се това е политика реалистична това не е някакъв идеализъм той гони интересите на Руската империя против интересите на Ангия Франция и против интересите
на Китай естествено но въпросът е че отгадена точка на влъжността която изполнява мисията която му е поверена той прави нещо невъзможно
без никакви сили военни по времето на един исторически конфликт успява да присъедини към Руската империя без да изстреля един изстрел и без да капка кръв да пролее
присъединява към Руската империя територия от няколко стоти хиляди квадратни километра два-три пъти по-голямо от България която е де-факто излъз на Тихи океан
с незамръзващо пристанище разбирайся а пристанище тога не е съществувало после се основава този град но този град Владивосток който е столицата на тази област той дължи
своето съществуване на граф Игнатиев а там още няма негов паметник и така 28-годишния Николай Игнатиев генерал-майор Игнатиев успява с този
гроз майсторски шедевър дипломатичен да подпише той се и подписва и ратифицира на място пекинския договор на 2-ри ноември 1860-та година повещение разбира се
в звание става генерал-адиотант награден е с награди която се връща в Петер Буксус той е триумф две години по-късно се жени за една красавица Екатерина Голицина княгиня внучка на самия Котузов и първа красавица в Петербург
по това време и две години след това е пратен на втората си звездна мисия този път в Константинопол нека да чуем едно песнопение седкото по-държава Аминь. седкото по-държава седкото по-държава седкото по-държава седкото по-държава
седкото по-държава седкото по-държава седкото по-държава седкото по-държава седкото по-държава седкото по-държава седкото по-държава седкото по-държава седкото по-държава седкото по-държава Седкото по-държава седкото по-държава Седкото по-държава седкото по-държава седкото по-държава
седкото по-държава седкото по-държава седкото по-държава седкото по-държава седкото по-държава седкото по-държава седкото по-държава седкото по-държава седкото по-държава седкото по-държава седкото по-държава седкото по-държава седкото по-държава седкото по-държава седкото по-държава
седкото по-държава седкото по-държава седкото по-държава седкото по-държава седкото по-държава седкото по-държава седкото по-държава седкото по-държава седкото по-държава седкото по-държава седкото по-държава седкото по-държава седкото по-държава седкото по-държава седкото по-държава
седкото по-държава седкото по-държава седкото по-държава седкото по-държава седкото по-държава седкото по-държава седкото по-държава седкото по-държава седкото по-държава седкото по-държава седкото по-държава седкото по-държава седкото по-държава седкото по-държава седкото по-държава
седкото по-държава седкото по-държава седкото по-държава седкото по-държава седкото по-държава седкото по-държава седкото по-държава седкото по-държава седкото по-държава седкото по-държава седкото по-държава седкото по-държава седкото по-държава седкото по-държава и така
в 1864 г. 32 годишен генерал Игнатиев той още не е граф генерал Игнатиев става посланник на Руската империя в Константинопол в Истанбул разбира се той има голямо самочувствие след триумфите в Китай в Средна Азия прежде това в Париж и започва
неговата изключително сложна и деликатна мисия свързана с така веченият източен въпрос съдбата на узманската империя Константинопол Цариград е същото бойно поле между Англия и Русия голямата игра и в Китай и в Афганистан и в Средна Азия и в Индия на много места се усещат
противоборствата между тези две свърхсили но Константинопол е разбира се златната ябълка ключа и Игнатиев се оказва точно точният човек на точното място Той е имал явно изключителна харизма много синен характер много остро впрочем
съпругата му Екатерина Игнатиева е била също също изключителна личност първо много красива фрапиращо красива второ с голямо възпитание сирия характер и Неговото въздействие също не трябва да се
подценява Всичко е било лично в онези времена не че някога не е било лично винаги е било лично но тогава малко повече от сега е било много важно личността защото комуникациите са били бавни и докато един посланник докладва в клоун какво останало и така нататък нещата се променят така че е много важно на насто личността как действа Игнатиев е представител на славянофилите той
какво начава славянофили означава руски патриоти западниците също са били патриоти но за тях център на миродавност е запада Париж - Лондон и те така да се каже имат двойно гражданство примерно такъв пример за това нещо е граф Шувалов руският посланник в Лондон ами той
се блазни че в Лондон го харесват шувалов много мило обаче докато му правят всички тези магии всъщност го водят за носа за носа и той става проволник на английската политика не на руската той обслужва британските интереси колкото и да е абсурдно но така се получава на практика
не го е искал но намира по-големи майстори от себе си надиграват го Дизрейли Бенджамин Дизрейли големия майстор на политиката той е на равнището на Игнатиев макар че Игнатиев го надиграва в Константинопол но Дизрейли е бил голям играч докато Шувалов е наивен и глупав западник и Дизрейли го върти на малкия си пръст така че в тая ситуация
Игнатиев в Константинопол установява една изключителна конъюнктура изключителна ситуация при която той е вторият човек след султана той е командващ в Константинопол със силата на характера си иначе по начало западните държави никой не са обичали Русия и те малко или много са против Русия всичките Авто-Унгария и Великобритания но
до някъде и Германия и до някъде и всички останали Та той за да може да властва върху тях в Константинопол това става с силата на характер и с силата на интелекта не с нещо друго Русия не е имала там войски не е имала там флот или нещо подобно не е имала там злато
и някакви други петрол силата на характера силата на интелекта и каквото каже Игнатиев това става той започва да команда е, разбира се когато също него са всички както е в случая с българската църковна борба всички се объединяват също него папата Австро-Унгария, Франция, Италия всички са против Русия другите се объединяват също не е
и най-важното че и българи и гръци се подлъгват от пропагандата на Запада и там Игнатиев не успява макар че е бил накрачка от успеха но ние искаме всичко и гръците искат всичко и биваме насъсквани от нашите врагове и се съсипваме в името на Османската империя която успява да Европа, Турската държава а ние
малко или много оставаме с пръсвоста Та това е по църковната линия сега по политическата линия естествено че Игнатиев плете кошницата много сложно той има своя агенти има своя информация той познава психологията и на изтока и на Запада естествено че той блестящо говори няколко езика ходил ли в Лондон
в Париж всичко ме е ясно и успява да насочи нещата в желаната от него посока и тук стигаме до най-важното каква е желаната от него посока каква е програмата максимум за Игнатиев т.е. за Русия според него програмата максимум за Игнатиев е проливите да бъдат завладяни от Русия Цариград и Дърданелите
цялата тази територия е фактически Маморно море от двете страни Цариград с отсрещната там да го наречем Халкидон да го наречем няма значение как Юски удари или нещо подобно но така или иначе от двете страни на Посфора Града от двете страни от двата континента стъпил и
пролива Дърданелите също от двете страни това е което иска Русия да контролира да владее от таматък на Балканите Русия иска да има поредица от православни държави които да са и нейни съюзници България Сърбия Румъния Гърция
Черна гора Тези пет държави видейки православни Русия смята, че би могла да ги държи в своята орбита да бъдат нейни верни съюзници Съюзници България Тогава не е съществувала но другите са съществували и за сметка на Османската империя да се разширят всичките а България да се създаде Това е програмата на Игнатиев за целта
той разбира се използва всички средства Ако трябва да има чети, да има бунтове да има въстания ако трябва да има мир в зависимост от ситуацията в един случай е по-добре от това в друге и друго това е занаята на дипломата той трябва да усети ситуацията и да дей с прямо нея Когато
в Балканите започва една голяма криза в 75-76 година Игнатиев вижда, че вече трябва да почне да действа не може да изчаква и да се играе на мирни инициативи а трябва да се действа радикално по този въпрос Кризата започва в Босна и Хесеговина в Босна и Хесеговина с въстанията в 75-та година в 76-та година и в България
се вдига априлското въстание след потушаването на въстанието се случват кламетата в Батак и в Перущица които са огласени от световата преса предизвикат голям отзвук в Европа Европа в Русия в Штатите навсякъде и трябва да се премине към решителни действия сега
в тази ситуация нека да погледнем пак руската политика защото ние казваме руска политика но има две руски политики това е много важно че тя не е единна единовластия в руската политика имаме две политики едната е политиката на западниците т.е. канцлера Горчаков
Александър Горчаков граф Пьотър Шувалов това са най-ярките западници и третия не по-малко ярък от тях е самия цар Александър Втори Александър Втори е либерално настроен западнически Той не е бил такъв западни като Шувалов да го водят за носа нито като Искофелия Горчаков
който вече е в напреднала старост в полудеменция Александър е бил по-здравомислещ и по-на смислена позиция но така или иначе той е с единия крак към лагера на западниците А Игнатиев е бил към славянофилския лагер и дори става нещо като лидер на славянофилите благодаря и на своята
много мощна позиция в Цари град При това положение тези два лагера не се понасят взаимно Значи Шувалов мрази Игнатиев Игнатиев мрази Шувалов Горчаков му е писнала от Игнатиев Игнатиев Игнатиев не понася изкофелия Горчаков и углупелия Горчаков и на практика той трябва да воюва на няколко фронта не само срещу Великобритания срещу Австро-Унгаря главните си врагове
и Османската империя разбира се но и срещу Шувалов и Горчаков Горчаков Фактически Игнатиев е бил сам той сам надиграва тото е големия дипломат затова казвам, че в света почти няма такива защото не воива само срещу външните враговеници срещу вътрешните на него пред цялото време го правят сечено неговите собствени зависници Горчаков на първо място Шувалов също Той го мрази повече Шувалов
но е все пак с по-малко възможности Канцлер на Горчаков той се опасява, че утре звездата Игнатиев ще го смени царят ще сложи него Игнатиев за канцлер а Горчаков ще го опрати в заслужен отдих на пенсия а той не иска да слиза от властта и затова не иска много много Игнатиев да преуспява да има нов триумф като пекинския така че му прави сечено всякога която може Освен това се страхува Горчаков е човек Русия по нова време тя е все още в сянката на Кримската война Те са загубили Кримската война и не са предишната Русия непобедимата от времето на наполеоновите войни
и на кампанията на Дибич Забалкански, който слезе до Одрин за малко до Цариград тогава Русия е била върха си но при Кримската война тя губи и Горчаков е представител на покорението, което вече се страхува от някакви военни действия Игнатиев не той иска военните действия за да се развържа възела на Освенската империя но Горчаков му прави сечено през цялото време и така когато тази криза се разраства вече а много важно след априлското властание имаме
Сръбско-турска война ние забравяме, защото не ни отърва обаче тя е много важна така или иначе Сърбия губи тази война и при това положение Русия е дискредитирана защото тя подържа Сърбия включително с доброволци генерал Черняев и така нататък но въпреки доброволците така да сметка Сърбия губи войната и
в 76-та година и Русия трябва да реагира, защото косвено и тя губи войната Сърбско-турската война и тогава идва звездния миг на Николай Игнатиев използвайки своята харизма като алфа дипломат той използвайки общественото мнение което в цяла Европа е на страната на бедните българи
бедните българи, които ги колят и той използва този момент и свиква така начината Цареградска конференция тази Цареградска конференция тя е посланническа участват посланниците на великите сили всичките те са врагове на Русия включително по линия на църковната борба българската църковна борба и имат противоположни интереси но
общественото мнение ги бута харизмата на Игнатиев той е естествено, че казва вие какво на страната на тези главорези ли искате да достанете това ли е Европа и така нататък и в крайна сметка посланиците, които се събират в Цареград се обединяват срещу Османската империя това е свръхпостижение на дипломата Игнатиев обединява Европа срещу Османската империя и то предположение е, че в Османската империя Митхат Паша играе виртуозни номера
Ушким, че ще има конституция вече Вие искате реформи в империята а ние даваме повече от реформи даваме конституция ставаме конституционна монархия Разбира се, това е блъв прах в очите но Англия можеше да каже е, последихме целта си Конституция дават права на човека, свободи и разбира се, от това нищо нямаше да излезе Щеше да мине една година и хората ще позабравят
което е целата, разбира се на Турция а не конституцията Но Игнатиев бди това да не се случи и великите сили единодушно отхвърлят, че няма нужда от реформи и че конституцията ще свърши работата а правят предложения конкретни за сериозни реформи възмазката империя Турция правила глупова грешка че не приема тези предложения Ако беше ги прияла и после да протака да си влачи краката
и да скара въиките сили както обикновено нищо нямаше да излезе Но Турция ги отхвърля Турция ги отхвърля имала глупостта и наглостта да ги отхвърли Това става в началото на 1977 година При това положение великите сили изтеглят своите посланици от Цари град Подписва се в Лондон Треничния лондонски протокол Който пак се опитва да уреди по мирен начин Източния въпрос И този протокол е предоставен на Турската империя да се съгласи Ушки за мир
Но Високата порта отхвърля протокола Един вид, че това е вмешателство във вътрешните работи Това вече развръзва ръцете на руския цар за руско-турската война И той не толкова ги развръзва Защото той не иска да води война Александър II не е искал война Страхува се ако загуби и така нататък Те са били в тежко финансово положение В момент на превъоръжаване Армията е била със старо въоръжение Трябва да се превъоръжава И не е бил моментът благоприятен
Но Игнатиев Така Действа, че царя бива принуден Да започне войната Той няма изход Иначе се опозорява Цяла Европа поиска от турците реформи Турците им казаха Гляйте си работата И нищо не се случи А нашите братя Православни Единородни Единоверци
Ги колят И царя търпи Сърбите ги биха Царя търпи Къв е Къв е той цар Така че Александър втори е бил Принуден от Игнатиев От неговата политика разбира се Започне войната Другият въпрос Другият въпрос е Че
Западническата групировка Начало с Горчаков Никак не е Била доволна от това Те са искали с конференция Горчаков е бил голям Почитател на конференциите Още от времето на Парижката конференция Много обичава да изнася речи там Бил е така Звезда на конференциите Като по млада разбира се И това ме останало до края И изведнъж война
Никакъв случай И започва той да Играе една роля Като се опитва да го елиминира От Момента В когато се меси тестото Какво трябва да се прави Празва да го някаква мисия в Букурея Само и само да не бъде в центъра на събицията Така че Противодействието срещу Игнатиев Во време на войната Се изостри Крайна сметка
Обаче Игнатиев успява да Се наложи И след победоносното Слизане на Руските войски до Цари град Той Се намесва решително И се подписва Знаменития Сан-Стефански мирен договор Нека да Се починем с едно песнопение След което ще завършим Завършим Завършим Завършим
Завършим Абонирайте се! Абонирайте се! Абонирайте се! Абонирайте се! Абонирайте се! Абонирайте се! Абонирайте се! Абонирайте се! Абонирайте се! Абонирайте се! Абонирайте се! Абонирайте се! Абонирайте се! Абонирайте се!
Абонирайте се! Абонирайте се! Абонирайте се! Абонирайте се! Абонирайте се! Абонирайте се! Абонирайте се! Абонирайте се! Абонирайте се! Абонирайте се! Абонирайте се! Абонирайте се! О, милостиве, души, няко! Усвиши нас грешних, воляшних святелок! Усвиши нас!
И, панелуй нас! И, панелуй нас! И, панелуй, Господи, панелуй, Господи, панелуй! И, панелуй нас! И, панелуй нас! И, панелуй нас! Сан Стефанския мирен договор. Разбира се, е заезден миг във българската история и в руската история. Хубавото е, че, когато Игнатиев гони руските интереси, той 100% гони и българските. и, между едните и другите няма антагонизъм. Русия иска проливите и иска съюзна, православна, самостоятелна българска държава. Това иска и България. Не, че иска Русия да вълде проливите, но дали ще е Русия или Турция, по-добе да е Русия. Докато, по-важното е, че и Русия и България искат да има голяма, силна проруска българска държава. И, естественото, след като Русия ще е освободи и ще е създаде тази държава, тя ще бъде проруска.
Българите не бъдат такива под лици да бъдат антируски настроени. Макар, че Достоевски го не знава, че точно така ще стане. И го е писал тогава, по време на войната. Защото познава психологията. Но, психологията си е едно, геополитиката си е друго. Пописва се Сан-Стефанския договор. И, въпросът е оттам нататък какво ще се прави. През цялото време Горчаков и Шувалов саботират Игнатиев. Защото ако този договор се утвърди от всички, ако се създаде голяма България, ако тя е проруски настроена, защото си е решила териториалните проблеми, тогава Игнатиев ще бъде звезда на звездите. Естествено, че Шувалов няма да пее. Естествено, че политиката на западниците ще загуби вятър в платната. И политиката на славянофилите ще се окаже печеливша. Игнатиев като знаме на тогавашните славянофили.
Още повече по време на войната славянофилството се увеличава. Има предвид всички руски вестници, списания, народа, интелигенцията, Църквата. Всички единодушно възхваляват това велико освободително дело на руските войски, на руския цар. Ако това нещо приключи с този триумф, няма да има място за шуваловци и горчаковци. Те ще бъдат елиминирани по един или друг начин. И затова те правят всичко възможно, за да подлеят вода на Игнатиев и допускат свикването на Берлинския конгрес. Сега, Берлинския конгрес може би е можело и да се избегне. Може би е бил задължителен. Но не е въпросът дали ще го динат Берлинския конгрес, а какво ще стане на него. Защо Берлинския конгрес завършва с антируски и антибългарски решения? Защото там го няма Игнатиев. Шувалов и Горчаков правят така, че Игнатиев, най-компетентният по въпроса, не е допуснат. Там се решава въпросът на Османската империя, на Проливите, на България. е човека, който от 64-та година до 78-та година, 14 години, е номер едно по този въпрос въпрос във света, няма по-компетентен никъде. Ако те му кажат, да кажа Дизраели или Бисмарк или другите големи играчи му кажат, а бе тук е така.
Аз оттам се връщам, аз знам, че това е така, така, така, а вие не го знаете. Т.е. той чисто като експерт няма равен в Берлин, ако бяха го допуснали. Там всичките са паркетни герои. Те не са стъпвали в Цариград. Не са били с армията. Нито Горчаков, нито Шувалов, нито Бисмарк, никой. Нито Дизраели, нито Гладстон, нито един. Единственият гросмайстор, който е влязъл в тая работа и ги знае нещата отвътре и по-добре от Султана, не го допускат. И естествено, че руската делегация тя със самото си идване вече се е предала. Там е Шувалов, когато обличаните върхват на пръста си. Той им разказва всички тайни на руската дипломация. Тя е обезоръжена, най-големият провал на Шувалов, между другото. След това той спада в немилост, но е късно. Берлинския договор, за да го разберем като историческо явление, трябва да го разберем в контекста на голямата игра между Великобритания и Русия
и вътрешно-политическата война в Русия между западниците и славенофилите. Руско-турската освободителна война, чийто архитект е граф Игнатиев, бива саботиран не само от Дизраели, не само от Андраши, изпечени врагове на Русия, но и от Шувалов и от Горчаков, които са руските представители. Те съсипват Сан-Стефанския договор. Ние си мислим, че Русия е един енфронт, точно обратното. Двамата представители, водещи представители на Русия в Берлин са предатели. Те са като Горбачов и Елцин, работят за другия лагер. Когато царя е представен пред свършен факт и той разби да се му са къса сърцето, защото този провал устро е много скъпо. Ако Берлинския конгрес беше съвършил с едно умерено орязване на България, а не както оттана на пет части и източна Румелия и така нататък. Нали де-факто васална на Османската империя. А да не говорим за Македония, че се връща изобщо, в което е заредено с катастрофи в бъдещето. При един по-добър резултат от Берлинския конгрес, всички тези жертви, финансови, човешки и така нататък, да се понесат от народа, защото народът е все пак е ентузиазиран, бил е с царя. Но когато научават какво стана, казват: "Чакай, ние за какво се бихме? За какво побеждавахме? За какво умирахме? За какво викахме ора и триумфирахме на Бойното поле?" Когато сега с две драствания на писалката всичко това се аннулира,
България стана една осък катена, Русия не получи нищо, а Англия получи много повече от Русия, дето не е гранула един път. това е личен провал на Берлинския конгрес и до някъде му коства и живота, защото този личен провал дава криле на терористите, на родоволците и те започват своите атентации. Все повече ги увеличават, докато ако беше царят победител, те нямаше да имат вътрешната така убеденост, че трябва да действат и имат подкрепа след по-широките маси. Един ще каже: "Да, мудричка, но чакай бе, виж кога той човек е полезен за обществото", да да го по-друг начин да действаме. Докато аргумента ето, видя ли, колко жертви и накрая един некадърник да провали всичко, поне да бяха спечелили войната като хората, а те и войната загубиха и това не могат да правят. Значи не стават. Значи трябва да имаме република, като логика за тероризма. В крайна сметка, Игнатиев бива елиминиран от участието в съдвините на собствени му шедевър на Сан-Стефанския договор и враговете му и до днешен повтарят: "Ама той Сан-Стефанския договор беше обречен". Сан-Стефанския договор е бил абсолютно здрав и читав, докато, така да се каже, вие не го засипахте. Вие става дума за западниците в Русия и извън Русия. Така че, тук имаме един много типичен пример на това, как едно историческо събитие се манипулира и се претълкува с огнята избежда на пропагнерните цели. И ние губим представата за него. Когато ти кажа сто пъти, а това беше провал, провал, провал, ти казаш: "Да, било е провал". Всъщност, Игнатиев, това е последния му шедевър, той след това, когато се прибира в Русия, вече той е елиминиран. Това е звън Играта. След смъртта на Александър Втори, за известно време го правят вътрешия министр. Там той предлага някакви реформи либерални, които не знам дали е бил убеден в тях или просто по инерция, защото още при Александър Втори има такива реформи, конституция се готви.
Може би той е бил убеден от тази идея, но така и иначе като вътрешия министр, той не се справя добре и много кратко време, година и нещо е вътрешия министр, след което го уволняват и до края на живота си е частно лице. Това, за нас, неговия период, константинополски му период, най-важното в неговия живот, е ключов за българската история. И можем да кажем, че няма българин, не говорим за чужденец, който има по-големи заслуги за услужението на България от граф Игнатиев. Нито един българин не може да кажем, че има по-големи заслуги, че така и така той е спомогнал за услужението на България. Номер едно, и можем да кажем, че, да, номер две, да кажем Александър Втори, царя освободител, все пак без него нямаше да стане нищо. Но оттам нататък няма решаващи фактори, личности, които да са допринесли в такава степен. Ние можем да се лъжим, но говорим за историческата истина. Да, примерно оплаченците на Шивка, но те са много, освен това там имаше много руски войски, артилерия, генерали и така нататък, които без тях нямаше нищо да стане. Така че в този смисъл не може да кажем, че оплаченците са излъчили един човек, който бил решаващ. Решаващия човек е бил граф Николай Павлович Игнатиев. Не случайно той е бил предмет на всенародна любов, кога той посещава България во време на тържествата за освещаване на Шибчинския манастир. Той наистина е прият в столицата по най-тържествен начин, защото глава на делегацията е бил там велик княз. Но великия княз никой не го е обичал, не са се интересували от него, докато Игнатиев и го се още любиме, защото хората са знаели реално кой е човек, който е дърпал лостовете в Константинопол. Кой е човек, който направи Цареганската конференция, човек, който обедине Европа срещу Османската империя, успя да направи този шедевър, този подвиг. Това успя да постигне Сан-Стефанския договор.
Впрочем, една така класическа лъжа срещу Сан-Стефанския договор е, че имало споразумение предварително между Австро-Унгария и Русия, че няма да има голяма държава на Балканите. Един вид договора с Сан-Стефанския нямало как да оцелее, това изобщо не е състоятелно, защото понятието голяма държава на Балканите се тълкува по най-различен начин. Какво означава голяма държава на Балканите? Логиката е интегрална Югославия. Това е голямата държава на Балканите и тя е проблема за Австро-Унгария. Австро-Унгария няма проблем с България. Тя има проблем с интегрална Югославия, в която влизат България, Сърбия, Черна гора. Защото те веднага поставят въпроса ами Босна, ами Словения, ами Харватия, т.е. интегрална Югославия влиза дълбоко в Австро-Унгария. Докато българската държава не влиза на един милиметър в Австро-Унгария. Проблема е, ако тази държава беше интегрална Югославия, т.е. всички славяни на Балканите, тогава еднага възниква въпроса, ами тези славяни, които са под Австро-Унгарско и го, защо не са в тази държава? Австрия това искала да се подсигури и Русия изпълнява своите задължения. Не се прави Югославия, не се прави интегрална Югославия. Отделно си е Сърбия, а Сърбия е малка държава. Тя не може да се сравнява с Австро-Унгария. Ако беше и България, и Сърбия, и Черна гора, и с претенции за Босна и т.н., вече става боя голямо и може да се противопостави. Докато Сърбия си остава малка и голяма България, те ще се занимават повече с Беломорието и с Турците, отколкото с Австрия, която така и иначе е през Сърбия от татък. Така че споразумението между Австро-Унгария и Русия е можело лесно да се компенсира с някакъв тип компенсация. Била тя териториална, договорна и т.н. и да се приключи. Но не е бил там проблема изобщо. Проблема на Сан-Стефанския договор е вътрешно руски проблем. Той бива торпилиран от западниците в Русия, начало с канцлера Горчаков и особено граф Шувалов. Да приключим с темата за граф Игнатиев и нашето освобождение. Рав Игнатиев е най-заслужалата фигура към българската история през последните няколко века.
отделна фигура и е естествено разбира се в България той да се радва над почет. Но това е само ако България е самостоятелна държава. Ако България не е самостоятелна държава, зависи от нейния господар. Какво отношение има той към Русия и съответно към Игнатиев? От там се определя. От статута на България. Защото имаме малки държави, имаме да кажем Унгария, която не е във васално състояние. Тя си има собствено мнение, собствените интереси, собствените позиции в света. България няма това положение за съжаление. Не сме го постигнали и до някъде не умеем. Не знаем как. Защото преди това беше съветския съюз, преди това беше Хитлер. И ти вече си забравил какво означава независимост. Какво означава собствените интереси. Какво означава изправен гръбнак. Това нещо ние сме го забравили като държава, тази позиция със собствен гръбначен стълб. И поради тази причина отношението към Игнатиев е функция от това кой е господарят. При друг господар ще имаме съвсем други отношения. При сегашния имаме сегашните.
Така че ние не трябва да смесваме пропагандата, конюнктурата с истината. трябва да бъде приоритет. Към нея трябва да се стремим не само в случая с Игнатиев, най-вече в случая с България. Защото същността на българската история може да бъде постигната единствено ако ние имаме независимо мислене. Нашето, независимо от човеци. И зависимо от Бога. Такова трябва да бъде нашето мислене. Когато имаме такова мислене, зависимо от Христа и независимо от човеки, тогава ние ще постигнем истината. И тя няма да се променя със смяната на политическите алианси и със смяната на конюнктурата. Тя ще бъде една постоянна истина.