Здравейте! Темата на днешната беседа е Град Света София и Ние. Тя е продължение на беседа за град Света София, в която обяснихме от къде произлиза това име, какво е неговото значение и стигнахме до XIV век, от когато са нашите сведения за преименуването на града. Той вече не се нарича само Сердика Средец, а започва да се нарича и Света София, с две форми.
Пълноценната Света София и Съкратената София или София. Стана дума и за опитите да се обясни това преименуване и че тези опити всъщност са неуспешни. Нито църквата Света София е чак толкова господстваща. има 10 пъти по-господстващи църкви в градове, които не са довели до преименуване. Нито град Константинопол, където е най-господстващата църква Света София,
не са равнима с нашата, но града не се е преименувал. Флоренция има катедрала с един купол, който доминира върху града. Града не се е нарекла Санта Мария. Виена не се е нарекла Свети Стефан. И така нататък. Десетки катедрали са емблематични за градовете си, но
градовете не се преименуват. красото на храма. Да, верно, че е на хълм сравнително над града, че е ориентир от цялото Софийско поле. Това е сериозен аргумент, но много по-високи и много по-ориентирни катедрали
не са довели до преименуване. Красотата на името, емблематичността на името би могла да бъде някакво обяснение, но в Новгород катедралата е по-видима и също така емблематична като име. В Киев също така емблематична, но града не си сменя името.
И понеже става дума за името на Бога, за името на Божията премъдрост, Бог не може да бъде безучастен към името името към това, как то преминава към цял един град, така че можем да говорим, че
преименуването на Сердика в град Света София си е Божие чудо. Никакви обяснения хоризонтални не го обясняват пълноценно и трябва да приемем Божието чудо като може би
най-валидното обяснение. Името на този град е едно истинско чудо. Никъде във света нямаме град, който да се преименувал по името на най-видната църква в него. Да е имал друго име преди това и когато са построили църквата, той да се е
именувал по името на църквата. Така че си е чудо. През османския период, когато няма Българско царство и няма самостоятелна Българска църква, пълноценното име на града вече не се използва. То се знае, споменяхме вече за Софийския митрополит,
който се нарича митрополит на Божията мъдрост, но той е грък, а имената знаем, че не се превеждат. Ние не превеждаме Санкт-Петербург, не му казваме Свети Петроград или пък Сао Павло, не казваме
Свети Павел. Така че тези имена не се превеждат. В този смисъл името на града Света София по-скоро се е причувало като Сайта София, отколкото да се преведе като Агия София на гръцки. Агия София
има друго значение в гръцки език и превода не върви. Така че не са поддържали това славянско име Света София. славянската част не е била разбираема за гръците и те не се поддържали.
Има преведите епископите. Така че в канцеларията дори много дълго време се е запазвало старото име сердикийска, средеческа. През цялото османско време може да кажем, че съществува тази
тройна форма на името. От една страна Света София, от друга страна Средец, от друга страна Сердика. Стана дума за смисъла и същността на това име и нека отново да се върне към този смисъл,
защото става дума за Богоименен град. Няма по-висше име някога дадено на град отколкото град Света София. Това е името на второто лице на Светата Тройца, името на
Бог Слово, името на Иисус Христос. Може да кажем името преди въплащението, като Божия премъдрост, като Слово и по-високо от това име няма. Това е името на Бога.
Градът е Богоимен. Много малко градове в света са Богоименни, а в Европа е лепа в Православна Европа няма друг такъв. Това е единствения Богоименен град
в Православието. Да, имало е градове с името Христуполис, но те вече не съществуват за голямо съжаление. Теуполис, Антиохия, второто име на града е било Теуполис, Теуполис, на гръцки,
Божия град, но отдавна не съществува, не се е наложило, така че днешната българска столица е единствения православен Богоименен град, още повече пък столичен. символният капитал на това име е велик,
той е символ на столичност. Знаем, че когато киевските и новгородските князе искат да покажат, че са самостоятелни, че имат столични градове, строят храмове Света София
по образец на Константинопол, така че името Света София е емблема на столичност, на православие, на ромейската цивилизация и в този смисъл това е един
огромен символен капитал. За съжаление този символен капитал ние не го използваме. Да, Османският период е изтрил паметта за високото име, останало е ниското име София, изтриле разбирането,
хората вече не го разбират, пускат легенди, византийски принцеси и така нататъка. И бедата е, че българската интелигенция, възрожденската и следстосвобожденската, проспива този огромен символен капитал
и изобщо не се сеща за дълбокия смисъл на това име и най-вече за пълната му форма, Света София. Когато срещнат в шишмановата грамота, Света София, те не го разбират
и търсят някакви псевдообяснения. Тоест, нашата интелигенция не си е свършила работата. До такава степен, че българското книжовно дружество се кани да върне името Средец на българската столица. Тоест, да го деградира съвсем. Средец е едно
прекрасно бездуховно име, показващо средечното разположение на града и толкова. А Света София е на 10 духовни равнища по-високо. На най-високото духовно равнище. Това не е просто духовно име. Това е името на Бога. Имаме и едно
бих казал недопустимо недоразумение, в което и до ден днешен съществува, с това, че се отръждествява името на града, съответно празника, с светицата, мъченицата София, майката на светите вяра, надежда и любов, но тя няма нищо общо
с името, освен така да се каже омофонията, еднозвучието, но съдържанието е съвсем различно. Храмът не е посветен на мъченицата, никога не е бил. в цяло вътре вътре вътре вътре вътре. вътре вътре вътре вътре вътре вътре. в православния ареал
никъде не съществува в древността, в средно вековето, храм посветен на мъченицата и не може да съществува. Защото, ако би бил посветен на мъченицата, той нямаше да се казва света София. Ще ще се казва свети, София, вяра, надежда и любов. света София
няма отделен подвиг от своите три дъщери. Те винаги се честват заедно и в този смисъл нямаме храм света Вяра или света Надежда или света Любов. Никъде в православието няма и никъде по света няма така. Винаги вървят четирите. В този смисъл не може да има храм света София, просто няма такъв. И ако това беше ицинския празник, той нямаше да се казва
храма света София, ще се казва София, вяра, надежда и любов. Или още по-точно, вяра, надежда, любов и майка им София, тъй както тя последна пострадва. Така че от момента в който за градски празник се обяви 17 септември, ние така се каже сложихме печата на своето невежество.
Показахме, че сме не само недостойни да носим името света София, но дори и не разбираме името София, от къде е дошло. Защото едното е света София и другото е света София, но едното е Божията премъдрост, другото е мъченицата. Тоест, ние доказахме, че сме невежи, че сме обратното на Божията премъдрост,
че сме глупост, че сме невежество. и това невежество е наш празник. Ние празнуваме своето невежество на 17 септември. Града на Божията премъдрост, Богоименния град, не само се отказва от Божието име, но и празнува
своето невежество. В това състояние се намираме сега, но и сме се намирали около 150-200 години, защото един от нашите възрожденци, духовници, водачи не каза братя, дайте да въздигнем името на нашия град.
Митрополит Стефан, между другото, бъдещия екзарх Стефан, има голяма заслуга, че той в 30-те години възстановява честването на Божията премъдрост, мъдрост. Това е една от големите му заслуги и той предлага за празник благовещение,
което е богословски изключително мъдро и дълбоко решение на въпроса кой да бъде храмовия празник. Така, че имало е гласове, но те стигат само до храмовия празник,
но не и до същността на самото име. Разбира се, най-низката точка достигнахме, когато се издигна паметник на глупостта, паметник на невежеството. Едно е, невежеството да е в решение на Общинския съвет, което утре мой се прогласува
и празника от 17 септември да се прехвърли на благовещение. 25 март това лесно може да стане и би трябвало да предстои, но
ти да отлеж в бронз своето невежество, да го вдигнеш паметник, да го вдигнеш на пиедестал, това нещо никъде го няма по света. паметник на глупостта по-високо от нашия.
По тежък от нашия, по с големи усилия, с големи напъни построен. Само и само да могат всички отдалече да посочват с прази да кажат ето българите нищо не разбраха
от историята си, нищо не разбраха от религията си, нищо не разбраха от наследството си, нищо не разбраха от предците си. които им поднесаха на поднос най-великото имя на света. Те не само, че не го разбраха, но отляха
бронзов истокан на своето невежество. Ако направим един преглед на кой паметник в света може да бъде наречен с най-голямо основание паметник на глупостта,
няма нито един, който да може да се сравнява с нашия. Не да го победи, но дори да се сравнява. И най-глупавият паметник на Ким Ирсен и така нататък. Не е такава глупост. Не е такова отстъпничество
от високото да скочиш в ниското. Ако си от ниското в ниското, там няма драма. Ти си си там, но когато Бог ти е подал ръка, ти си му обърнал гръб, това вече съвсем не е безобидно. Естествено, ние трябва да върнем името на града
в неговия истински смисъл, град Света София. Но, ако и ще каже, каква ползва от това? Какво път толкова ще стане, като го наречем Света София? Добре, Народната библиотека Киле методи, писахме отпред
Свети, Свети, Киле методи, какво се промени, нищо не се промени, нали горе-долу същата. Село Власт, си го върнахме името Свети Власт и горе-долу никакви промени няма. Така че и тука, да, може да го сменим, да, но какъв ще е смисъл?
Каква ще е? Ще имаме ли полза от това? Въпросът е много важен. Каква е ползата от едно име? Важно ли е името? Няма смислен човек, който да каже не. Името не е важно. няма значение. Как се казва един град или един човек
или каквото и да, имената са беззначени, те са условни. Ако решим да наречем града Попълкът е Петъл, пак ще върши работа или пак Света София, се едно. разбира се, разбира се, че няма нужда да се доказва очевидността
на това, че името е изключително важно нещо. Особено за един град. каква е разликата между името София и името Света София? Очевидно. Разликата е Света. Светостта. Тоест, каква е разликата от несветостта и светостта?
Това е въпроса. отговорът очевиден. Светостта какво означава? Принадлежност към Бога. Свято е Божието и Божието е свято. Всичко, което е Божие, е свято и всичко свято е Божие. Така че разликата между София и Света София е разликата между Божието и всичко останало.
Тази разлика, ако ние ние виждаме, ако ние разбираме, че ако не искаме да сме Божие, а не от другите, тогава, наистина, малко ние. И статуята, бронзовата и всички други символи на нашето богоотстъпничество. Но никъде не е казано, че българите са обречени на глупост,
че са обречени на богоотстъпничество, че непременно ни приемат, ни предават. Не, не е така. Не е така. Всичко от нас зависи. Във всеки момент. Ние решаваме дали градът се казва София или Света София. Разликата между София и Света София е разликата между високото и ниското, между хоризонталното и вертикалното. освен това
и говорихме вече за символния капитал на това име. Знаем, една обикновена фирма, Кока-Кола или Макдоналдс, или която ще да е. колко инвестира в името, за да може името да стане емблема. И сега имената на тези фирми струват милиарди. Името,
запазената марка, така да си кажа. символния капитал, духовно символния капитал на името в Света София, е, може да кажем, несравним с нито едно име на град в света. В този символен капитал е вложен 17 века вдъхновен труд. От момента, в който се построява
в четвърти век първата катедрала Света София в Константинопол и особено от шести век, когато Юстиниан я възстановява след възстанието, когато тя бива опожарена, той я възстановява в блестящия
съвременен вид. От тогава в нея се трупа символен капитал. тя става символ на храма изобщо. Тя става символ на православието. Тя става символ на Константинопол. Символ на Ромейската империя. Там
в този храм са звучали и проповедите на Св. Йоан Златоуст и благословието на св. Григорий Богослов и св. Фоти Велики и св. Кирил Философ. Там се е трупал безценен и неизмерим духовен капитал. Престиж, образност.
И това се трупа така да се каже без наша заслуга. Какво сме допринесли ние, че там е проповядвала Св. Йоан Златоуст? Какво сме допринесли по времето на Юстиан за тези
блестящи златни мозайки за този невообразим купол? Най-великото произведение на хритурата до сега в света е този купол. Не надминат, за съжаление. Но какъв е нашия принос, ние, съвременните българи?
Никакъв. И ето, че ние получаваме наготово 1700 години талант, труд, престиж, святост, слово, история, наука. За този храм са написани хиляди книги.
Всичко това, този символен капитал, се съдържа в името света София. И нашия град го ползва наготово. Почти безплатно. Ние, благодарение на този доста схлупен провинциален храм,
прекрасната базилика света София от 6 век в центъра на нашата столица, чрез него всъщност се присламчваме и се възползваме от храма на храмовете, юстиняновата света София. И ето, че дори
турския президент Ердоган по-добре от нас разбира смисъл смисъл на този символен капитал. На територията на Турция има няколко храма света София. Всичките бяха
музеи и един по един бяха превърнати в действащи джамии. В Визица прекрасния византийски храм в Трапезунт прекрасния с прекрасните стенописи вътре храм света София. Разбира се и в
Солун преди това и така нататък, но говорим за съвремените. Всички до един Ердоган всички храмове света София, които бяха музеи, той ги направи действащи църкви, оставаше единствено
главната, столичната. истинската, първообраза. И сега и това направи, за да може този символен капитал да бъде усвоен, както той си го разбира
естествено. Но той също се опитва да се възползва за своя електорат, за своя престиж в миселманския свят. ние обаче, които, благодаря на нашите велики предшественици
от 14 веки на Божието чудо, можем с едно решение, което само от нас зависи, да усвоим целият този капитал, който в момента там в Истанбул е така да се каже екраниран.
Да, всички знаят, че това е юстиниановата базилика, но тя е действаща джамия. Там не се служи литургия. В този смисъл този капитал е пренасочен към
политическата доктрина на Ердоган, към други там вътрешно-политически ежби, не е собствено православен и не е собствено към византийската цивилизация, тъй като там
все пак имаме няколко стотин години функциониране като джамия и видими белизи от това нещо вътре в храма. И надписите, и в купола горе, и на много други места, а и това, което му отнето.
Иконите, иконостаса, олтара и така нататъка. Всичко това на практика деградира този храм и той на практика не е храм вече, а е бивш. В този смисъл, дори исторически,
в контекста на това превръщане на музея Света София в джамия, ние имаме още по-голямо основание като емблематика, като послание към света, да освоим това име
и да го направим името на нашата столица, както е било и в 14 век. това е най-прекрасното име на света. Най-прекрасното име на град. Няма град в света, който да има по-прекрасно име. Колкото и да гледаме картата
на континенти, на континенти, на континенти, държави и народи, това е света София е най-прекрасното име на град в света. Неговата куца форма, София, е по-скоро минус. Ако и ще кажем, а и то и София е красиво. Като звуци,
да, но като смисъл означава богоотстъпничество, означава невежество и вгорчава. Тук вече нямаме една лъжичка жлъч в делва с мед, а имаме една кофа жлъч изсипана в делвата с мед.
Нищо не остава от меда. Нищо не остава от това велико име. то ние не можем да се хвалим с него. Не можем да се хвалим с Бога чрез него. Защото сме го окипазили. Защото сме го деградирали. Ние деградирали
Божия дар, как ще се хвалиш с това нещо? Напротив, това е за наше осъждане. Ако нищо не бяхме получили, нямаше да имаме вина. Ако нашия град се казваше Сердика или Средец, това сме получили и това даваме. Но когато Господь ти е дал
златния талант, ще иска да му го върнеш. И то с лихва. Нашия златен талант е името град Света София. Ние можем ли да го върнем така кастрирано? Не. Това е престъпление, това е историческо престъпление
на българския народ. на дешното поколение и предишното поколение. Разбира се, то може да бъде преодоляно, но не е. И тук, пак да кажем, вината е на нашата интелигенция. Нашето духовенство, някой ще каже, да, да, но духовенството до сега не е възразило, така си казват София,
не им пука. ученството, много отдавна, от османския период, още от възраждането, вече не носи, така да се каже, интелектуалната функция в обществото. На времето, в времето, в свети княз Борис, да, интелектуалите са били духовници, но имаме едно разделение, едно отцепване на университети,
на интелектуалци от църквата през средновековието и в новите времена църквата не разполага с научни институти, не разполага с кадри, специалисти, които да се занимават с това и тя разчита на светската наука. Ще не ще. На светската история, на светската археология, на светската лингвистика и когато
историци, археолози и езиковеди ти казват град София, продължат нататък и не им пука. Кой църковник ще каже, ама чекате, тук има нещо друго. Той е учил богословие, учил и други неща, учил е включително историята по светски учебници, защото други няма. И при това положение,
заварената практика, че града се нарича София и в църковните практики, това не обвинение към църквата. Църквата е лишена физически от възможността да извършва масштабна, всенародна, научна работа поради отстъпничеството на обществото, отстъпничеството на църквата.
Ако всички учени бяха пълноценни, православни християни, те сами щяха отдавна да го видят. Но понеже те са вече секуларни лица, те ходят на църква по-скоро по инерция, има преди 44-та година, а след 44-та година дори изпира да ходят на църква. При това положение, църквата няма откъде да получи
податки и да вземе информиран избор. Направи информиран избор между град София и град Светасовия. До такава степен, че виждаме, че и празника с бъркан. Не, че са питали църквата тогава по време на кмета Янчулев. Точно
църковната иерархия не е била питана, но така или иначе подмяната на името беше направена, подмяната на смисъл на името беше направена и сега тя е една порочна инерция. Тя не е традиция, защото лъжата не може да бъде традиция. Традиция е предаването на качеството.
А предаването на измамане на невежество е инерция. Така, че ние по инерция в момента продължаваме да празнуваме, но през последните години имаме постепенно завръщане към истинския смисъл. Постепенно все повече се чества храмов празник благовещение в храма
Света София. Храмовата икона е на Христос Премъдрост Божия, каквато и била и по времето на Митрополит Стефан, Екзарх Стефан. Столична община вече вече се сети, че Христос е Божията премъдрост и имахме
големи плакати с Христос като покровител на града. Така че тенденцията е правилна и с времето ще се стигне и до смяна на празника, награда и до смяна на името. Но защо до сега не се е направил това нещо?
Защо не се е направил веднага? Защото има много възражения. А защо има много възражения? Не защото те са състоятелни. Те са напълно несъстоятелни. Но не трябва да забравяме, че имаме дух на отрицанието. Ние живеем в един такъв свят, в който лукавия дух е на всякъде. Той през всичко се просмуква и се проявява като дух на отрицанието.
Всяка богогодна идея задължително задължително среща многобройни отрицания. Каквато и богогодна идея да предложи човек, веднага задължително по закономерност се проявяват доста глупави отрицания. Примерно, първо отрицание
ще кажат да сменим името на столицата от София, на света София, че това ли е най-важното? Това ли е най-важното в България? Имаме такива проблеми. Вежедневието. По-важни неща. Имаме много, много по-важни неща. Това има. Дори да прием, че едното е по-високо, по-възвишено, по-свято, нали?
Това ни е, дете се казва, 1050-ия проблем. Има много по-важни въпроси. много по-важни неща от името на столичния град. Истината е точно обратната. Точно разликата между света София и София е проявление на главния проблем. Главния проблем на българското общество. Кое? Съдемна реформа, Велико народно събрание, смяна на правителството,
смяна на прокурора, президента, общи избори? Съвсем не. Съвсем не. Главният проблем на българското общество е богоотстъпничеството. Проблема на проблемите, единственият проблем на българското общество е богоотстъпничеството. Секуларизма, бездуховността е разликата между света София и София е богоотстъпничество, секуларизъм,
бездуховност. Това е проблема на проблемите, това е повредата в чипа. така че това е по-важно от яловите протести. Ама не по-важно, а милион пъти по-важно. Едното е хоризонтала, другото е вертикала. Едното е ниско, другото е възвишено. Едното е бездуховно,
безбожно, материалистично, вечническо, другото е божествено. Ние не можем да ги сравняваме тези неща като сравними. Те са несравними. Който не го разбира това нещо, е жертва на самото него. На безбожието, на богоотстъпничеството, на неразбирането на разликата
между света София и София. Разбира се, тези, които не разбират тази разлик, като те са жертви на тази борест. Но ако те се подадат на духа на отрицанието, обичайното така, нали, то наречем в кавички шопско отрицание, ако те се подадат на това отрицание,
ние оставаме в казана. Българския казан, нали? Това е формулата. Духа на отрицанието, каква е неговата цел? Да ни върне обратно в казана. Ако ние се опитваме да се измъкнем от него, идва някой и казва, айма защо да го правим? Това не е важно, така и така и така. Цел да ни върне обратно в казана. Тези възражения винаги ще се чуват. Българския казан скоро няма да
бъде нарязан на скраб. Но ние трябва да разпознаваме от къде идва в опала. От казана ли идва, или от по-високо място? Ако имаме сериозни възражения, ще ги слушаме. Но ако имаме дух на отрицанието, знаем негове происход кафе. знаем кой дух стои зад духа на отрицанието. Други ще кажат. Много скъпо ще бъде. Как така бе цяла столица се преименува?
Това са милион табели. Това са какви ли не, в енциклопеите, енциклопеите на всякъде пише, пък и по света и така на това. Това е страшно скъпа работа да смениш името на един такъв град. Това, разбира се, е изключително несъстоятелно възражение. Това е пак глас от казана. Защото няма да струва
ни една стотинка смената на името. По никакъв начин. Естествено, че би било глупаво, ако се вземе такова решение, да кажат отутри сменеме табелите. Защо да ги сменеме отутри? Ще ги сменим, когато им дойде времето. Имаме преходен период и преходният период продължава до тогава, докато
дойде времето на следващия надпис. Това са така начините дублетни форми. Всеки знае, че град Петербург му казват и Санкт-Петербург. И на никого не е пречил от това. Но се знае. Името на града е Санкт-Петербург. Избирайте, той беше и Ленинград, и така нататък. Така, че му смениха името и никой не пострада.
Но въпросът е, че не е необходимо името на града да се сменя по бълшевишки и да се правят излишни разходи. Не. Разходите трябва да бъдат нула. Разбира се, в компютъра, като натиснеш света точка София,
няма да изразходиш някакви усилия, някакви средства. Така, че там, където може да се смени името, ще се сменя. там, където изисква смяна на табелата или на някакъв надпис, когато се изразходи тази табела и дойде времето за следващата, се слага
пълното име на града вместо съкратеното. Доблетните форми дават възможност на един плавен преход между едното и другото, така, че никой няма да изхарчи една стотинка излишна
при смената на това име. Разбира се, ако някой иска да направи дарение, да кажем, тази табела вече е отживяла времето си, аз давам сто лева да я смените, може и да се ускори този процес. Не е необходимо
обаче да се ускорява. Те ще се използват както беше смената на името Търново и Велико Търново или Преслав и Велики Преслав. Никой в Търново не пострада от това, че града се казва Велико Търново
и той и до ден днешен се казва разбира се и Велико Търново и Търново. Когато живееш близо до Малко Търново и казваш отием в Търново, се разбира, че отидаш в Малко Търново. Когато живееш
близо до Велико Търново и кажеш отием в Търново, еми, няма отидаш в Малко Търново. Отидаш в Велико Търново. То се подразбира от контекста. Но пълноценното име е Велико Търново. Пълноценното име на града
е Велики Преслав. И казваме Варненски и Велико Преславски Митрополит. Разбирай се, че там всички му казват Преслав. В ежедневния живот това се допуска съвсем естествено. И, което е много важно, на никой
косъм няма да падне от главата. Ако казва Търново, Преслав, София, ми така решил да не би някой да страда от това, че има такива хора, които до ден днешен си казват
Кирилен Методий и Варилски. Това е. Що же казва Свети, Свети Кирилен Методий? Няма уважение, няма възпитание и си казва Кирилен Методий. В този смисъл няма никакви рискове. Това е една
отдавнащна практика, отдавна успешно прилагана безброй пъти, включително и в България. Яркият пример е Търново-Велико-Търново, Преслав-Велики-Преслав. Влас, Свети Влас, така че по същия начин безболезнено и, може да кажем,
безплатно, без никакви опасения, такива от към българския казан, че един вид това ще не е проблема. Не. Няма да бъде скъпо, няма да бъде болезен, но никой няма да пострада и никой няма да е ощетен. Други ще кажат, да, но в езика,
как ще казваме сега, светософийски ли? Разбира се, ще казваме и софийски, и светософийски. Езикознанието отдавна е решило тези проблеми и се използват дублетни форми. Станет петербургски или петербургски? И така може, и така може.
Велико преславски или преславски? Съвсем спокойно, може да кажем, и едното, и другото, и никой няма да пострада от това. При официалните, при тържествените, при емблематичните случаи се използва пълното име. В ежедневния разговор, в неграмотния разговор, в неуважителния разговор,
използваш квото искаш. Така се каже, всеки сам характеризира себе си доколко може да произнесе две срички, чрез които да направи разликата между високото и ниското, между вертикалното и хоризонталното. Така че прилагателните не са проблем. няма да има и някакво объркване. Някой ще каже, ме чаги сега, аз, като каза, отивам в света София,
някой мога мисля, че отивам в църквата, пък аз отивам в града. Това нещо, разбира се, е също така несъстоятелно, защото всичи градове, които носят имена на светци, преемно, Сао Паоло. как не се объркаха тези пусти бразлици в този многомилионен град, че не отиваш в църквата, св. Павел, отиваш в град, св. Павел,
Сао Паоло. Също въжи, разбира се, и за Сент-Ятиен, и за Сан-Франциско, и за св. Никола в Македония. Ето му казвате, св. Николе. градът се казва, св. Никола. Е, кой се е объркал? Нито един човек никога не се е объркал. И в Сан-Франциско
никога не се е объркал. И в Сент-Мориц никога не се е объркал. Санкт-Мориц или Сент-Мориц, или както ще да е в различните езици. Санкт-Гален и прочее, и прочее. Няма случай някой да се е объркал, да се е блъснал в катедралата, мислики си отива в града. Няма такова нещо. това са
несъстоятелни потенциални възражения. Друго възражение. Много е дълго. Света София. Дълго. София си е по-кратко. Също това е, бих казвал, несъстоятелно като възражение, защото разбира се, че има и двете форми, който иска да съкрещава и свободно да съкрещава,
но има и градове с по-дълги имена. И, слава Богу, са си съществували. Константинополис е много по-дълго, колкото Света София. Индианаполис също е по-дълго. И много по-други. и, слава Богу, съществуват и никой не се е затруднил чак толкова
от тези дълги имена. Още повече, когато има и кратка форма в ежедневния забързания език. затрудняваме ли за когато казваме да кажем Свети Теодоси Търноски. Може да кажем Теодоси Търноски, но не е редно. Не е редно. Не можеш да кажеш Василий, искайка да кажеш
Свети Василий. не си му, така да се каже, съученик. За да си говорите така, нали, интимно. Разбира се, в стила на даден текст може да звучи дори уважително, Василий. Не е казано,
че винаги трябва да бъде със Свети. Но ако говорим за официално, ако говорим за въвеждане и така нататъка, ние винаги ще кажем Свети Василий, а после в хода на текста вече може да потребяваме в отделни случаи само Василий,
когато се разбира, че става дума за същия, без някой да пострада от това нещо. Връщайки се към смисъла, към практиката на това преименуване. Ефекта, резултата от преименуването на града ще бъде огромен и то във всички области.
Ако погледнем външно политическата сфера, всички ще чуят, както ние чухме, че Горна Волта стана Буркина-Фасо, както Ленинград стана Санкт-Петербург и дори сега Холандия,
вече се навича Нидерландия. Не искат да се казват Холандия, добре. Това е повод да се замислиш и да се запиташ Защо е така? Защо Родезия стана Зимбабве и прочее? Има някаква причина. Значи случи с Родезия.
Ти ще научиш кой е Сесил Роудс, големия империалист на Британската империя, колониалист. Защо тази част от Африка е наечена Родезия? Защо не искат нените жители да носят това име
и прочее и прочее? Това е един интересен образователен процес и един повод да научиш нещо за съответната държава. Всички, които ще чуят, а те ще бъдат милиарди рано или късно, ще се разчуя по цял свят.
Всички, които чуят, че столицата на почта неизвестната им България се приеменува от София на Света София. Ще се зададат въпроса защо пък Света София? На какво основание? Какво означава? И ще научат две-три
важни неща за нас. Първо, че в столица на България имаме храм, Света София от VI век. Второ, че името Света София е Божията премъдрост. Че това емблематично име е било
усвоено в XIV век от Българското царство. Т.е. че ние имаме право, правоспособност да носим това най-велико име и че това е най-великото име на град в света. тези четири неща
ще научат за нас. Можем да кажем безплатно, защото информацията в момента в който я пуснем през интернет и социалните мрежи сама ще достигне до всички кътчета, до където достига
ежедневната информация. това е външната политика. Да не забравяме, че тук ще възникат и леки завихрения. Примерно в Гърция може би малко ще ни завиждат за това нещо. Ще кажат Света София си е
Константинополска, Виасква право и така нататък. Т.е. ще имаме повод да повторим и да потретим нашите права. ние ще кажем а чакайте това има ли сме го измислили ние? Той ни е дар. Той ни е дар от нашите
правоци, от нашите средновековни царе. И тогава те какво ще ни кажат? Кой Ви е пречил вас да пременувате Солун? Да пременувате Атина? Или който друг град искате? Да го бяхте направили? Напротив, ще им кажем cавала
се е казвала Христополис. Вие деградирахте името на Христовия град и сега го наричате кавала. Така че никой ни е виновен да го бяхте нарекли Христополис. Върнете му старато име, щом толкова държите.
Ние държим на нашето, това, което го имаме от 14 век. Ние не вземем никой неговото. Нашия град се е казвал Света София, нашия град има храм Света София, така че не крадем
ничие. И по повод на подобни възражения пак и пак ние ще така да се каже въздигнем символният капитал, който имаме. Ще докажем, че сме древни. Ще докажем,
че сме Византия, че сме Римска империя, че сме ранно християнство, че сме пълноправни и какво повече може да искаме от едно име на един град. Че той ще ни свърши работа, колкото цялата
българска външна политика от спасението на българските евреи не е направила. Нищо славно не е направила българската външна политика, а това ще бъде славно. И няма да има един отрицателен ефект. нещо да загубим. Някой някъде нещо да пострада
от това въздигане на името на нашата столица. Вътре във страната резултата. Първо нека да си припомним отново, че това е Божието име. Че това е името на Христос Премъдрост Божия.
Само това послание да проникне в главата на всеки българин. Стига ни престига. Какво повече може да направи името на един град? Да вкара идеята за Бога в главата на хората? Че това кое име
го е направило по-успешно? Дискусията за връщането на името за средновековието, за Юстиниан, за нашия храм и прочие, ми тя освежава, опреснява нашето познание за нашата история. Ние не познаваме
нашата история. Покрай това име ще влязат много други неща. Ще оправим и празника на столичния град. Те са взаимосвързани нещата. Разбирането на името и разбирането на празника са взаимосвързани. Ние в България в България в България
имаме и други храмове в Света София. Сливенската Света София. Прекрасен храм, средновековен. Малко известен, почти неизвестен. В Несебър, старата митрополия, се е казвала Света София. Тя в момента е едно недоразумение. Децата играят в футбол
в този превелик храм. Това е срам, разбира се, за България. Срам за града. Несебър. Несебър е бил епископско следище дълго време. До такава степен, че е можел да си позволи името Света София на своя катедралия храм. И това е белек на столичност,
белек на важност, на самостоятелност. Сега в този храм се играе футбол. От момента, в който ние се завърнем към темата за Божията премъдрост, за храмовете Света София, и там ще има промени. И там някой ще се сети, че така не бива
и че така не е добре. Града страда от това нещо. Този храм би могло да функционира хиляда пъти по-добре от сега. сега е само фон за снимки. А би могъл да бъде много, много повече. Той би могъл да качи категорията на града, защото сега все пак Несебър минава за Средновековен град, а храмът е античен. Т.е. той може да върне
древността на Несебър, Месемврия, към по-ранните християнски векове. това не е малко за образа на града, за мисленето на самите граждани. Възпитателно е ефект от връщането на древното, духовното, пълноценното имя на българската столица
ще бъде неизмерим. Той ще даде прецедент за много други подобни възвръщания към нашата древност и към нашата духовност. Защото сега всеки да го наречем отрицател има пред себе си представата за търнечената българска работа. Некадърно,
глупаво, скапано е това е българската работа. Но ако българите вдигнат името на столицата си от хоризонталата към вертикалата, от Богоотстъпничеството, към възвръщането към Бога, като блудни синове. Да се върнем към
този дар, защото Господ не го е подарил това име, това своя име. И ако ние това го направим, ще кажем чакай, чакай, я ни покажете тук в Европа или някъде друге къде се направи нещо подобно. Къде се върнахме към
Божиите дарове, към светостта от секуларизма. Ние ще дадем един добър пример за всичко. Що можехме това да направим при толкова много така да се каже отрицатели в казана. Ако това направим,
това ще бъде наистина, както казва поета, на клеветата ще струшим за бъд. клеветата, че ние българите нищо хубаво не можем да направим. Можем само да деградираме. Високто го направим ниско, Божието да го направим безбожно, духовното да го направим
душевно, това сме го правили. Ако едно душевно направим духовно, едно безбожно направим божествено, това ще е прецедент, това ще е манифест на едно възвръщащо се към светостта българство.
Така че трудно можем да си представим по богат и смислен акт на България по независим от никой. Няма нужда да питаме никой. Никой няма да ни каже нищо против. Всички
само ще спечелим. 100% всички. Нито един българин няма да загуби нищо. А всички ще спечелим много. Така че остава само да продължим да действаме в тази посока и тук стигаме до ключовия момент.
последния последното обежище така да се кажа на негодниците както има такъв израз ще кажат да да, ама няма да стане. Да, хубаво, прекрасно,
прав си, така е. Но няма да стане. Що сме в България, защото, нали, така. тук отново виждаме една принципна грешка в мисленето. Защото, да, добре, може да не се съгласа.
Там президента, Народно събрание, Общинския съвет, всички могат да са против, всички могат да искаме да станем хоризонтални, не щем вертикално. Искаме да сме безбожни, искаме да сме бездуховни. Това е нашия свободен, суверен избор. Точка. Но, на всеки един от нас,
никой не може да му събрани да нарича града Света София. Май, кой ми пречи навсякъде, където мога, да го наричам Света София? И в разговори, и в книги, и в статии, във всичко. На нито един от нас,
никой не му пречи той самия, тя самата, да използва това божествено име. Ние не можем да оправдаваме с президента, парламента и областната оправа. Не, от всеки от нас зависи
ние как го използваме. И в този смисъл не можеш да обвиняваш. Ама те няма да го... Не, не те. Аз и ти. Това сме единствените, които съществуваме. Какво означава те? Те. Тези, които ги няма. Той, тя,
той, те не са тук, а са някъде другаде. Нали? Аз и ти сме в общението. Ние и вие. Те, третото лице, са отсъстващите. какво пречи ние присъстващите да направим това, кое е редното? Да използваме
високото имя, а не ниското. Нищо не ни пречи. Така че ние не можем да се оправдаваме с тях. Не. Ние. От нас зависи ние как използваме това имя. Това дори не е и демократично, това дори не е и гражданско. Това е суверенното човешко право на избор.
Ти може да бъдеш последния крепостен селенин, последния затворник, лишен от всички права, но може да кажеш аз живея в град Света София. Това никой не мога да го отнем. Така че смяната на името на града зависи от всеки от нас и разбира се от нашите усилия да направим тази смяна
обществена, официална и в този смисъл много по-възпитателна.