Прославлението на мощите на свети Патриарх Евтимий и на 22 октомври 2023 г. по единодушно решение на Свети Синод на Българската Православна църква в Бачковския монастир ще се извърши чинът на така нареченото прославление на мощите на свети Патриарх Евтимий Български. До сега не ни се е случвало да се прави такова нещо. Има откриване на мощите, има пренасяне на мощите. И е уместен въпросът, защо се прави това прославление и защо точно сега? Какво се е случило да се прави това прославление? Тоест, защо сега, а не при откриването? При откриването то си става и прославление. Откриват ги, знаят, че са мощите на светец и ги прославят. Но, когато мощите са били открити преди 118 години, на 20 ноември 1905 година и спонтанно чествани от църквата, Скоро след това започват интриги и спорове, които внасят смут в църквата, продължават години и дълго време въпросът се смята за спорен. Както преди 1944 година, така и след това не е имало включително и политическа воля за неговото решаване. Между времено обаче, спорните въпроси се изясняват един по един. Достоверността на гроба и на мощите отдавна е доказана.
Но църквата е придобила една инерция, един навик да ги смята за спорни. Навика е станал втора природа. И така вече 118 години до днес. И ако се вървам на въпроса защо сега се прави това прославление, отговорът е еднозначен. Правим го сега, защото не е направено досега. За голямо съжаление. Всъщност смисленият въпрос е защо чак сега? Защо не е направено досега? Това е всмисленият въпрос. И ние в нашата беседа ще се опитаме да обясним защо всъщност сме се бавили 118 години. За свети патриархивти ми няма да говорим сега точно. Той е една велика и безспорна личност с наднационално значение. Близо 20 години е българския патриарх в най-трудните години, когато приближава османската опасност
и когато пада Второто българско царство, поне Търновското царство. Той е съизвестен, съпризнат. Това е най-великият български патриарх. Друго, което е много важно за нас в смислов план, това е, че българската история е доста онеправдана. Заради Петевека Турско иго, заради това, че църквата е била с гръцки епископат и не се е грижала за нашото наследство, за това са унищожени маса документи, паметници и така нататъка, и ние с основание се оплакваме, че нямаме достатъчно паметници. Нямаме свидетелства, нямаме памет, нямаме история. Много малко е останало. И на този фон, като имам предвид, че не е запазен гроба на нито един български патриарх, или поне ние не знаем. Вероятно, патриарх Герман, който е погреба на брега на Преспанското езеро,
там гроба е негов, а не е на цареградския патриарх, както погрешно се твърди. Но той, така или иначе, не е отварен този гроб, т.е. мощите ги няма там, в смисъл, не са видими. Не е доказано, че той е нашия патриарх Герман, български, а не цареградския. Знаменития цареградския патриарх Герман, но той няма нищо общо с това село на брега на Преспанското езеро, където е гроба. Но, пак да кажа, този гроб е извън България и не е разкупаван, не е проучен. Там една въпросителна пролжава да стои и никой друг. И изведнъж се намира гроба на най-великия българския патриархия и единствене, чейто гроб изобщо е изследван. Защо ние смятаме, че това ще да е бил гробът на св. Патриарх Евтимий? Първо, в така начния ловешки сборник от 15-16 век, четем следното изложение. Тогава и Евтимий бе в Станимашко заточен, дето и завърши живота си, като остави много книжни трудове. Понеже храмът на света Богородица Петриотиса бе съборен до основи от владетелите на нечестивите времена, за това и гробът на светеца незнаен остава до днес. За съжаление, този ловешки сборник, който е бил собственост на един много уважаван учител, Михаил Хаджи Неделчев, с това безценно сведение за св. Патриарх Евтимий, най-великият български патриарх, този ловченски сборник, след смъртта на Михаил Хаджи Неделчев, е изгубен. Не се знае къде е, а той умира в 1947 година, може да си представим колко дълго време, десетилетия, е у него този сборник и да не се знае какво става след това, това е нещо трудно за обяснение. Така или иначе, имаме важни сведения, че той бил в този район, Станимашко, това е Станимака, това е Асенов град, там завършил, и храмата на св. богородица Петриотиса, това е Бачковската св. богородица, този храм, бе съборен до основи на гледелите, и затова гробът на светеца остана до днес, по времето, в което е писан сборник.
Район на Бачковския монастир е имало местно предание, което се очи, че при южния стълб, на който почива църквата св. архангели, св. архангел Михаил, При този южния стълб, който се явява на практика пред западния вход на другата църква, на голямата църква Стана Богородица, При този стълб е имало едно кандило, което не е огасвало, не е огасващо кандило, постоянно са го доливали, и се е знаело, че там е бил погребан светец. Дори една баба, 90 годишна баба, в началото на 20 век е казвала, че там ни трябва да се стъпва, защото казва, на това място почива светия. И ето, че в 1905 година, през октомври, там постъпва нов и гоме в Бачковския манастир, Паисий Пастирев и ромонах Паисий. И той на 24 октомври е назначен, на 26 отива в Бачков и си служи първата литургия, малко по-късно приема манастирското имущество на 31 октомври. И 20 дена след това той започва разкопки на това място. Едно от първите неща важни, които прави, е да започне разкопки на предполагаемото място на погребението на някакъв светец. Сега това е грешка на ромонах Паисий, защото когато започват разкопките, там няма специалист, няма професионалист, археолог, историк, който да ръководи да документира и да следи за методиката на самите разкопки. Те са напълно аматерски. От друга страна, можем да си представим, ако той беше казал, тук искаме да правим археологически разкопки, че първо светец и си нот няма да смее сам да ги направи, ще трябва да се обърнат към професионални археолози. Не се знае колко дълго време ще протече тази процедура, може да протече вечно. Търгнали се по тромавата процедура много пъти, десетки пъти се проваля една иначе добра идея и той така или иначе тръгва по неправилната процедура, което пак да кажа не е добре. Това е и една от причините за тези спорове.
Правят разкопките на 20 ноември 1905 година и веднага откриват гроб, погребение, намират много интересни находки, останки от архиерейска мантия, омофор, два епитрахила, части от обувки, кости. После прекъсват за известно време, това е под въпроса защо прекъсват, но на 8 декември продължават разкопките, намират втори гроб до първия. Там също има кости, останки от манашовско облекло и свита на руло, уловна пластинка, пластина, сантиметра на 30 приблизително, навита на руло обаче от уловен лист с някакъв надпис. Те започват да чистят надписа, започват да го разчитат. В крайна сметка разчета надписа е Много интересно е, че буквите са на редени на 6 реда и първата буква на всеки ред, вертикално, така вече не е акростих, гласи сирота. Т.е. имаме акростих в този надпис. И смисъла на този акростих е много любопитен, сирота. Това означава сирак. Отстане има някакви други буквини обозначения, които се тълкуват като числови. И според Васил Златарски там пише 1404, 4 април. Вероятно това ще да е датата на кончината на св. патриарх Евтимий.
казваме Васил Златарски, защото игумена Паиси и пастер, след като прави протокол за разкопките, се обажда в Светия Синод и там се изпраща една комисия, начало с знаменития български историк, проф. Васил Златарски. И в която комисии участват и Архимандрит Неофит, бъдещия виденски митрополит. Още един яродякон и те отиват на място, разглеждат разкопките, намерените вещи и на 14 декември, 1905 година съставят доклад, който представят на Светия Синод. Забележително е, че този доклад, веднага след това е публикуван на цели пет вестникарски страници в брой 50 на църковен вестник от 23 декември 1905 година. Чест прави на редактора на вестника на Светия Синод, че веднага реагират молнияносно и публикуват цялата информация на този доклад. В следващия брой на църковен вестник Васил Златарски публикува още един материал за надписа с факс и миле. И в други думи имаме откритието на века. Най-важното откритие в църковната ни история да намерим гроба на Светия Патриарх Евтимий, включително с кости, с надпис, с одежда и така нататък. Но веднага следва реакция. Още на 2 януари 1906 година бившия скопски митрополит Теодосий, който при това пак е бил игумен на бачковския манастир за кратко, излиза в пресата с опровержение на това откритие. Негова статия се публикува в следващия брой на църковен вестник. Полемиката се води на страниците на църковен вестник, като в същия брой се помества и статия отговора на Васил Златарски, който пак напълно опровергава бившия митрополит, скопски митрополит Теодосий неговите аргументи. Самия Свети Синод на Българската църква възразява на бившия скопски митрополит Теодосий с писмо от 22 юни 1906 година.
Но, междувременно, срещу игумена на манастира Архимандрит Паиси, той е вече введен в архимандритско достоинство, Някой казва, че връзка с откритието, но истината е, че на такъв достолепен монастир игумена не може да не е Архимандрит. Съвсем нормално е, в момента в който го назачат да го повишат, независимо дали е правил откритие или не е правил. Но, така или иначе започва кампания срещу него, къде е устна, къде е физическа, два пъти е нападан. Изобщо създава се един смут. Къде е във връзка с откритието, къде е във връзка с личността на игумена и става така, че той е отстранен от монастира 1907 година. После се връща чак в 1923 година и до 1927 пак е. Игумен там има негови надписи на разни чешми и така нататък. Като активен игумен. Но, аз ни интересува резултата от всичко това какъв е. Известно време е така мълчание по въпроса от страна на синода. В 1911 година синода праща втора комисия. Начало с директора на Народния музей, Богдан Филов, и с Йордан Иванов, пъдеще, професор, до тога е бил доцент. И те изследват какво изследват. Всъщност там няма какво да се изследва, защото гробът е зарина.
Там площите са върнати на мястото, те няма какво да купят, а находките са в град Цвета София, в синода. Но така е лига, че отиват от там, изследват по начало находките и излизат с едно заключение, което не казва, че има нещо нередно в цялата работа, но твърдят, че гробът е късен и написът е късен и подразбира се, че това не е истинския гроб на Светия Патриарх Евтимий и написът не е автентичен. Не е свързан с времето на неговата кончина. Това го казват двама от най-знаменитите български историци, Филов и Йордан Иванов. Още повече, че те, особено Филов, но и Йордан Иванов също, след като публикува своята книга за българските старини из Македония, А пък Филов също много активен. Накрая става и премьер-министр. И е ясно, че това са двама много сериозни учени. Ай да не са чак толкова сериозни, Филов, за мен при разкопките на ротондата Свети Георги до голяма степен компоментира археологическите пластове. И ние вече не можем да проследим цялата история от неговото време, от началото на 20-ти век до римско време, всичко това е изхвърляно и не е описано. Тоест целият османски период всъщност той го претупва и не го коментира в тази книга, не го интересува античността, която е голяма грешка. Но, както и да е, смята се за авторитетен учен и действително има и големи приноси. Възоснова на тяхната силна позиция в университета, във държавата, въпросът остава така, неизяснен. Св. Синод не смее да прослави мощите на св. Патриарх Евтимий, защото всеки ще каже, че вие създавате едни изкуствени такива ценности, светини. Ето сериозната наука в лицето на двама коско-джамите професори отрича автентичността.
Всъщност, нека да кажем, че Филов и Ирдан Иванов, дали поради завист към Златарски, дали поради някакви други причини, всъщност професионално се провалят с това съждение, с своят доклад и своето проучване. Защо? Защото никой не е казвал, че това е първичният гроб на св. Патриарх Евтимий и че написът е правен при смъртта му веднага след това. Те не са разгледали и проследили реалната възможност това да е вторично препогребване. И то е много естествено, защото църквата, Света Богородица, голямата църква на Бачковския манастир, така нареченият католикон, главният храм, тя е основно преустроена. Тя е основно препостроена. В началото на 17-ти век. 1904 година. И естествено, че при такова преустройство, де-факто изграждане на нов храм върху останките от стария, естествено, че всякакви гробови и така нататък ще се, къде преместват, къде презвидат и така нататък. Това е съвсем, съвсем естествено. После ще се вързвам на надписа специално, но те не развиват тази хипотеза и някакси застават на страната против автентичността на гроба.
Макар, че Ирдан Иванов оставя една врата отворена там в доклада, но така или иначе скептицизма наделява в техният доклад, което е грешката. Профессионалната грешка. Всъщност, какво се е случило в Басковския монастир междувременно? Когато умира там, св. Патриарх Евтимий, в началото на 15 век, монастир е в общи линии български. В смисъл, с български монаси. Имало е сигурно и грузинци, но с настъплението на османските турци, а то започва някъде към средата на 14 век и вече към 60-70 години, вече е залиало този район, особено след битката при Черновен, в 1971 година, вече там си е османска държава. И притока на грузински монаси е силно затруднен. Като има предвид, че св. Евтимий умира в началото на 15 век, значи поне 30 години, а по-скоро 40 са минали отидването на турците и от затруднението на грузинците да попълват с нови хора обителта.
И в рамките на тези 30-40 години са поизмрели грузинците и българите са станали мнозинство в монастира. Така или иначе, той продължава да функционира, но вече под османско иго. Без приходи и от българската държава, и от грузинската държава, каквито преди това е имало под най-друга форма, особено по краято на цар Йоанн Александър, който е ктитор на Бачковския монастир. След като всичко това спира, след като там е имало и набези, ограбвания, може би е имало и заметресение, и в общи линии запада монастира. Може би не съвсем, но до голяма степен. В крайна сметка, грузинския характер, който е бил в устава залегнал,
изчезва и монастира се постепенно попълва с гръцки монасти. Значи има български, но и гръцки. И те, понеже гръцката патриарш е командва, той пък е Ставропий Ялен, но независимо да не е Ставропий Ялен, т.е. към Цариград или към Пловдив, той е бил към Цариград, така иначе там се пращат гръцки игумени и лека по лека започва да се погърчва този монастир. Или поне българите губят властта, те може би са присъствали българските монаси, но не са на власт. Решенията ги вземат гръците. И те не са много мотивирани да честват един български патриарх. Защото напомня за самостоятелността на българската църква,
която те са унищожили. Затова, ако беше друг святец, да кажеш, си Иоанна Рилушки, да, почитайте го, но патриарх поставя въпроса, аха, значи има патриаршия. Ами защо я няма сега? Кое унищожи? Защо? И други подобни въпроси, които, разбира се, са нежелателни. Така че към началото на 17 век, главата църква е в руини, а ръководството на монстира е гръцко. Но нека първо да направим една пауза,
след което ще продължим. Първо да направим една пауза, Смърт, да, почитайте го, Смърт, да, почитайте го, Смърт, да, почитайте го, Смърт, да, почитайте го, Смърт, да, почитайте го, Смърт, да, почитайте го, Смърт, да, почитайте го, Смърт, да, почитайте го, Смърт, да, почитайте го, Смърт, да, почитайте го, Смърт, да, почитайте го, Смърт, да, почитайте го, Смърт, да, почитайте го,
Смърт, да, почитайте го, Смърт, да, почитайте го, Смърт, да, почитайте го, Смърт, да, почитайте го, Смърт, да, почитайте го, Смърт, да, почитайте го, Смърт, да, почитайте го, Смърт, да, почитайте го, Смърт, да, почитайте го, Смърт, да, почитайте го, Смърт, да, почитайте го, Смърт, да, почитайте го, Смърт, да, почитайте го, Смърт, да, почитайте го, Смърт, да, почитайте го,
Смърт, да, почитайте го, Смърт, да, почитайте го, Смърт, да, почитайте го, Смърт, да, почитайте го, Смърт, да, почитайте го, Смърт, да, почитайте го, Смърт, да, почитайте го, Смърт, да, почитайте го, Смърт, да, почитайте го, Смърт, да, почитайте го, Смърт, да, почитайте го, Смърт, да, почитайте го, , да, почитайте го, Смърт, да, почитайте го, Смърт, да, почитайте го,
Смърт, да, почитайте го, Смърт, да, почитайте го, Смърт, да, почитайте го, Смърт, да, почитайте го, Смърт, да, почитайте го, Смърт, да, почитайте го, Смърт, да, почитайте го, Смърт, да, почитайте го, Смърт, да, почитайте го, Смърт, да, почитайте го, Смърт, да, почитайте го, Смърт, да, почитайте го, Смърт, да, почитайте го, Смърт, да, почитайте го, Смърт, да, почитайте го,
Смърт, да, почитайте го, Смърт, да, почитайте го, Смърт, да, почитайте го, Смърт, да, почитайте го, Смърт, да, почитайте го, Смърт, да, почитайте го, Смърт, да, почитайте го, Смърт, да, почитайте го, Смърт, да, почитайте го, Смърт, да, почитайте го, Смърт, да, почитайте го, Смърт, да, почитайте го, Смърт, да, почитайте го, Смърт, да, почитайте го, Смърт, да, почитайте го,
Смърт, да, почитайте го, Смърт, да, почитайте го, Смърт, да, почитайте го, Смърт, да, почитайте го, Смърт, да, почитайте го, Смърт, да, почитайте го, Смърт, да, почитайте го, Смърт, да, почитайте го, Смърт, да, почитайте го, Смърт, да, почитайте го, Смърт, да, почитайте го, Смърт, да, почитайте го, Смърт, да, почитайте го, Смърт, да, почитайте го, Смърт, да, почитайте го,
И така стигнахме до началото на 17 век, когато започва строителството на новия храм, Успение на света Богородица, Който и сега съществува, разбира се, Голям, представителен, Естествено, че се прят изкупи, Основи и така нататък, И при тази работа, Гробът на Свети Патриарх Евтимий, Който със сигурност е бил на почетно място, Може би е бил вътре в храма, Защото можем да си представим братята, Как са се отнасяли към този най-велик български, Патриарх и свят човек. Но дали е бил вътре в притвора или отвън,
Няма значение във външен притвор под цъквата Свети Архангели. Така или иначе, при голямото строителство е нормално да се преработват тези заварени конструкции. И, ако погледнем на нещата от гледна точка на гръското ръководство на манастира, на епитропите. Най-повятно са били и гърци. Почиташ гроба на един патриарх и този светец, означава да заявиш, че този монастир си е български, патриаршски, че е имало българска патриаршия, че тази патриаршия е излъчвала светци. неща, които доста уронват претенциите на гръците към този монастир. Българите могат да кажат: "Чакай сега, това си е наш монастир. Вие защо тук?" Уставът пише, че не трябва да има гръци. Наш патриархия е погребан тук. Монаси има българи.
Може би не са толкова много, но не са и малко. Защо виждат ръководите? На какво основане? И за това, много вероятно, са взели решение да не обявяват, че това е светец, че това е патриарх. Разбира се, няма да се поругаят. Може ще го препогребат и толкова. Един вид да не се говори за него, да не се знае за него, без надпис, без кръст, без почет. Като обикновен монах се е едно, че е препогребан в някакъв или съществуваш гроб, или тогава са иззидали нов гроб отвън и са го погребали там. Наред са с други. Вероятно е имало и други гробови, които трябва да се пренесат, защото костите са смесени. При находката са намерени кости от повече от един скелет. И тук става най-интересното. Защото в гроба, в един от гробовите, е намерена уловната пластина 30х30 см. Това е надписът, който вече прочетахме, че това са мощите на Светия Патриарх Евтимий и с акростиха сирота. За мен този паметник е от изключително значение, този напис. Първо, автентичния напис. За мен няма никакво съмнение. Правили са изследвания, там доказване е неговата автентичност, но за мен, ако ростиха сирота, е нещо, което един фалшификатор не може да измисли. Фалшификатора не влиза в психологията на неизвестния монах от началото на 17 век.
И ясно се представяме каква е ситуацията. Има български монаси. Кажем, половината от братството са били българи, половината са били гърци и ръководството е било гръцко. Начало си гумена. И българските монаси виждат, че великият Свети Патриарх Евтимий български в момента бива препогребан без надпис. Т.е. паметта за него ще изчезе. Ай, ние да кажем го помним, а после следващото поколение. Тогава един от тях, а може би всички български монаси са взели това решение, един го е изпълнил. А може би един от тях самочинно е решил да остави следа, да остави надпис, написвайки го върху уловната пластина. Знаем, че уловото не ръждясва, не изгнива, както да кажем, ако беше написано на дърво. Ако беше написано на желязо, ще ръждяса, докато уловото не ръждясва под земята. И този неизвестен български монах, защо се подписва "сирота"? Защото той е сирак, неговия баща го няма. Кой е баща му? Евтимий български е неговия отец, неговия баща. И той, когато я няма паметта за баща му, той осиротява, губи баща си. Тази поетична думичка "сирота" е плотна една скръп, една тъга по изгубения баща. Бащата, който в момента ще бъде зазидан под плочите и ще се стъпва върху неизвестния му гроб.
Да, преданието се е съхранило от човек на човек до 19 век, до началото на 20 век, до тази бабичка, 90 годишна. Нещо повече съхранила се и паметта на неговия същото кандило. Тя е твърдяла, че това кандило се е пазило от незапомнени времена. Сега, кога прекратява да се пари това кандило? Изглежда, че това става към 1870 година. А какво става тогава, 1870 година? Излиза фермана за българската екзархия. 1870 година Бачковски манастир е силно елинизиран. Там са или етнически гърци, или погръчени българи. Разлика няма. да се смятат за гърци. И не искат да се смятат за българи. При това положение, която българската екзархия се емансипира от царегарската патриархия, естествено, че спомена за един български патриарх и то насред Ставропигиалния бачковски монастир, това би било въпрос на чест.
И веднага ще се застъпят българните от екзархии и кажат: "Ма чакайте, този гроб там защо не се почита? Защо само едно кандило, а иначе плочи и се стъпва отгоре?" Така че е било съвсем естествено да поискат да унищожат и тази последна част от паметта за свети Евтимий, ни угасим от тук кандило. И спират да го парят. И вече спомена остава само устно, без физически носител. да се върнем на ловната плоча, това е велик документ за българската история. Това е подвиг на този неизвестен монах Сирота. Защо? Защото той не се е консултирал с Игумена. Не е взял благословение от Игумена да каже: "А, бе, дядо Игумен я види, тук потъпквате паметта на най-великия български патриях." Това е да оставим по-ле някакво свидетелство за български времена. Не. Игумена нямаше да му разреши.
Това е насочено потъпкват паметта на св. патрияховите ми. Така че това е станало с риск, ако по някакъв начин се бъде оловен този монах в момента, в който поставя там тази метална пластина, той рискува най-тежко наказание. Мога да го размонашат, мога да го разпопят, ако е бил яромонах, да бъде наказан, да бъде пратен в някакво изгнание или кой знае къде. Изгонен позорно от монастира. Той е поемал голям риск, поставяйки този напис. И заедно с това се е отнасял към тази тема с страхопочитание, с тръга и с поетично въображение. Той дълго време е мислил как да подреди тези думи. Надписът не е плот на петминутно така вдъхновение: "Хай да напишем нещо и да го повърнем вътре след древе мога го намерят". Не, това е било среднасочено. И е много вероятно, защото ние казахме, че ръководството на монастира е било гръцко, но останалите монасти са били българи. И много вероятно това е да е бил самия зидар, защото някои от монасти са зидали, други са копали, други са дърводелци и така нататък. Но със сигурност е имало и монаси, които могат да зидат. И те най-вероятно са били българите. Така че много вероятно този, който е зидал, защото той го е пъхнал преди да го зазида, е бил самия монах, който е зидал или монасите, може би са били повече. И ми се струва, че е непростимо ние тази угловна плоча, макар и повредена и така нататък, да не е ценим като една велика българска реликва.
Да не кажа светиня от началото на 17 век. Така че Йордан Иванов и Богдан Филов правят една изключително късогледа грешка. Това от времето на светият патриархият имени. Още повече, че ни от времето на светият патриархият имени. Придобиваме нова светиня от началото на 17 век. Свидетелството за паметта на българските монаси, за риска, който те поемат, за скръпта, която изпитват. Всичко това се съдържа в тези домички сирота и в този прекрасен надпис върху ловната плоча, който е на вид на руло и пъхнат вътре в последния момент, преди да се зазида последния камък на вторичното погребение. Нека да се върнем към времето между двете войни. Златарски, велики авторитет, твърди, че това е автентичният гроб на свети патриархият имени. Също него двама професори, огромни авторитети, Богдан Филов и Йордан Елнов, твърдят, че това е късно погребение и не е надписани от времето на имени. Т.е. отричат автентичността. Тук виждаме липсата на политическа воля. Ако цар Борис Трети беше застанал на страната на Златарски и на Светия Синод и беше казал: "Вижте какво, ние в България веднъж ще намерим гроба на един най-велик и свят патриарх и да го потурчим по този начин, втори път да го погребем, втори път да го обием, този път вече паметта му и мощите му обием, ще бъде непростимо престъпление.
За това още веднъж проверете и още веднъж проверете какъв е случай да се изясни. Не, не го прави. И си остава въпросът, как е наречен спорен. След 9 септември 1944 г., въпросът продължава да се сметва за спорен естествено. Вече са покойници всичките. Филов разбира се е фашист и така нататък, но скоро умире Йордан Иванов, Златарски преди това и в крайна сметка главните участници в спора вече са покойници. А спора не се подема. Защо? Защото в Комунистическа България засветци не е така добре да се говори много-много. И това продължава десетилетия. Църквата не смее. Патриарх Кирил не просмява. Той е бил учен човек и така нататък. Още повече Пловински митрополит. Би могъл да повдигне въпросът, но не го прави. Друго обаче се случва много интересно. Екзарх Стефан, а след това и Патриарх Кирил, пожелават да бъдат погребани в Бачковския монастир. Не в Рилския. В Бачковския.
Който ще смятат за грузински, за гръцкия и какъв ли не. Но там искат. Това не е случайно. И двамата очевидно са вярвали, че там е погребан последния български патриарх. Патриарх и затова първият български признат екзарх, защото Антим Йосиф с хизматици, докато екзар Стефан е признат от всички. Той решава там да се включи в тази традиция и разбер се Патриарх Кирил също. По-късно с темата за гроба на Патриарх Евтимий Търновски се захваща литературоведа, литературния историк Иван Богданов. Който нито е кой знае колко църковен човек, нито е кой знае какъв археолог или пък историк. Той е завършил право, литератор, плюс това дълги години в Сянка, там като човек на бившия режим, до 60-та година е бил под Сурдинка. Той се захваща за тази тема и честно прави, че в 1987 година публикува една безценна книжка - "Гробът на Патриарх Евтимий - Национална светиня". В тази книжка той разглежда целия въпрос, неговата история и документи. Той самия инициира научни изследвания на костите, на ловната пластинка и т.н. Заключенията са, че това е автентично погребение на светия Патриарх Евтимий. Вторично разбира се, надписът е вторичен, погребението е вторично, но това е Патриарх Евтимий. Костите не на всички са негови, смесени са, но има и негови кости, така че тази книга де-факто доказва в 1987 година, че това е автентичният гроб на светия Патриарх Евтимий. Ясно е, че по това време режимът беше все още атеистичен и не са смеели да направят прославяне на мощи, т.е. доказване на тяхната автентичност.
После, в когато пада режимът, знаем, идва разкола и пак не е момента. Те на вечените два синода минават 10-12 години от 1992-а до 2004-та, когато приключи окончателно. Т.е. създаден се една много дълга инерция. Ако сложим началото в 1905-а година, когато започват споровете, те започват още в 1905-а година. Започва този бившият скопски митрополит да фърди, че това е фалшификация, че не е вярно. Тези всички 10-летия създават едно такова впечатление, че въпросът си е спорен. Ама това, че междувременно са публикувани нови документи, че вече е достоверно, че Свети Патриарх Евтимий е бил в този район, че там е починал, че са изследвани костите, че са изследвани лоната пластинка и т.н. Това, понеже става едно по едно, някакси не е повода ето доказа се, ами едно се доказа, после друго, после трето, отпадна и четвърто. И фактически все ушки няма повод да се направи прославянето на тези мощи. Обяви, какво означава прославянето случая, да се обяви тяхната автентичност. Те, че са налични, налични са. Обаче не е обявено, че са автентични, а се смятат, че са спорни. И църквата се въздържа.
Ето как си обясняваме ние това продължаващо изчакване, ослушване, малодушие, инертност, свитост, къде е лична, къде е институционна, къде е политическа. И резултата е, че ние повече от век се лишаваме от почитта към гроба и мощите на най-великият български патриарх. Нека да направим още една пауза, след което ще продължим. Слъбваща, след което ще продължим. Слъбваща, след което ще продължим. Слъбваща, след което ще продължим. Слъбваща, след което ще продължим. Слъбваща, след което ще продължим. Слъбваща, след което ще продължим. Слъбваща, след което ще продължим. Слъбваща, след което ще продължим. Слъбваща, след което ще продължим. Слъбваща, след което ще продължим. Слъбваща, след което ще продължим. Слъбваща, след което ще продължим.
Слъбваща, след което ще продължим. Слъбваща, след което ще продължим. Слъбваща, след което ще продължим. Слъбваща, след което ще продължим. Слъбваща, след което ще продължим. Слъбваща, след което ще продължим. Слъбваща, след което ще продължим. Слъбваща, след което ще продължим. Слъбваща, след което ще продължим. Слъбваща, след което ще продължим. Слъбваща, след което ще продължим. Слъбваща, след което ще продължим. Слъбваща, след което ще продължим. Слъбваща, след което ще продължим. Слъбваща, след което ще продължим.
Слъбваща, след което ще продължим. Слъбваща, след което ще продължим. Слъбваща, след което ще продължим. Слъбваща, след което ще продължим. Слъбваща, след което ще продължим. Слъбваща, след което ще продължим. Слъбваща, след което ще продължим. Слъбваща, след което ще продължим. Слъбваща, след което ще продължим. Слъбваща, след което ще продължим. Слъбваща, след което ще продължим. Слъбваща, след което ще продължим. Слъбваща, след което ще продължим. Слъбваща, след което ще продължим. Слъбваща, след което ще продължим.
Слъбваща, след което ще продължим. Слъбваща, след което ще продължим. Слъбваща, след което ще продължим. Слъбваща, след което ще продължим. Слъбваща, след което ще продължим. Слъбваща, след което ще продължим. Слъбваща, след което ще продължим. Слъбваща, след което ще продължим. Слъбваща, след което ще продължим. Слъбваща, след което ще продължим. Слъбваща, след което ще продължим. Слъбваща, след което ще продължим. Слъбваща, след което ще продължим. Слъбваща, след което ще продължим. Слъбваща, след което ще продължим.
Слъбваща, след което ще продължим. Слъбваща, след което ще продължим. Слъбваща, след което ще продължим. Слъбваща, след което ще продължим. Слъбваща, след което ще продължим. Слъбваща, след което ще продължим. Слъбваща, след което ще продължим. Слъбваща, след което ще продължим. Слъбваща, след което ще продължим. Слъбваща, след което ще продължим. Слъбваща, след което ще продължим. Слъбваща, след което ще продължим. Слъбваща, след което ще продължим. Слъбваща, след което ще продължим. Слъбваща, след което ще продължим.
Слъбваща, след което ще продължим. Слъбваща, след което ще продължим. Слъбваща, след което ще продължим. Слъбваща, след което ще продължим. И така стигнахме до това, че постепенно отпадат възраженията срещу погребението на св. Патриарх Евтимий. И е ясно, че това е вторичното му погребение. че там са част от неговите мощи. Останки от одежди. Сега тези одежди се изследват. Вероятно, той е бил преобличан, както се преоблича св. крал Стефан в нови одежди. и след това петка е възраж и много други. Т.е. може би това не е негови автентичен омофор, а може би вторично. Първи да изгнил и след това са направили втори или трети. Така че това допълнително ще се изследва, но в наше време бяха направени нови антропологически изследвания на костите, на мощите и се доказа, че част от тях съответстват на времето на св. Патриарх Евтимий и разбира се на неговата възраст, пол и така нататък. Т.е. ние имаме нови доказателства за тази автентичност.
Сега, при това положение, естествено, че рано или късно трябваше да се объяви тяхна автентичност. Сега това можеше да стане и по-рано. Вероятно. Преди година, преди две, преди десет, преди пятнайсет. Но, пак, зависи от егумена, доколко ще е деен. Зависи от св. синод, доколко няма да бъде под властта на други проблеми. В крайна сметка, слава Богу, че сегашния егумен на Бачковския монастир, величкият епископ Сиони, е човек доста грамотен, радетел за светлостта, за древността, за автентичността. И не без неговото дейно участие, въпросът най-сетне беше придвижен от мъртвата точка, на която си стои от 118 години. И слава Богу, че и св. синод прояви разум и отговорност, защото можеха пак да кажа, тън въпросът е спорен. И как да докажеш, че не е спорен, като твой изисква време, изисква доказателства, изисква научни статии и т.н. Каквито има, но някой трябва да ги чете. Не мога да докажеш така с 2-2-4. Въпросът е, че ние трябва да направим изводите от всичко казано до тук. Първо. Първият извод е, че това са автентичните мощи на св. патриархвите ми, това е автентичният гроб, вторичен на св. патриархвите ми и там са намерени уникални исторически находки за българската история. Като започне от костите, одеждите и не напоследно място - уловната плочка.
Второто нещо. Мястото, където бабичката 90 годишната е казвала, че не трябва да се стъпва, то придобива статут. Отделно мощите, отделно надписа, отделно одеждите. Мястото вече придобива друг статут. Нещо повече. Ние сме абсолютно задължени, от сега нататъка и без бавене, да направим нова археология на това място. Да, няма да намерим нови мощи или нов надпис. Много малко неща ще намерим, но ще намерим самите гробове, вторичното погребение. Ще намерим някакви сведения, някакви данни за тях. Едно е да четеш, какво е написал в доклада. Еди кое си, друго е да го виждаш. Тоест, там спокойно това място би могло да си заживее собствен живот, като място на святост. И ние да се покланяме на самия гроб, където е бил Свети Патриарх Евтимий. Той е бил на няколко десетки сантиметра надолу. Това лесно може да се преобразува там и ние да придобием още едно велико място на паметта. Отделно мощите, които са изнесени в ковчежа и ще бъдат предмет на поклонения сами по себе си. Отделно находките, които са в църковния музей. Аз се спомням на времето, когато трябваше да честваме тържествено 600-годишнината от кончината на Свети Патриарх Евтимий.
Сега датата 4 април 1604 година не е 100% сигурна. Има още какво да се мисли по въпроса, но е напълно възможна като работна хипотеза да се чества, докато не се докаже нещо друго. Защото ние да честваме Свети Патриарх Евтимий без да имаме собствен негов празник, а покрай Свети Евтимий Велики, това не е най-доброто. Така че добре е да се чества на тази дата. Все пак Златарски е сериозен авторитет, аргументите му са сериозни и може да се приеме като засега работна хипотеза дата за кончината на Свети Патриарх Евтимий 1404 година. Мястото на препогребението е добре да се изследва по най-съвременните методи. Със сигурност все нещо ще се открие, но и нищо ще се открие мястото, светината на гроба. Сега имаме мощи, но нямаме гроб. А тога ще имаме гроб. Еми гробът на един святец, в който гроб той е преживял векове. Ако премем, че ремонтът е бил в 1600-та и 2004-та година, значи той е преживял 400 години там. Е това ли не е свято място? Това е свято място, това е място на паметта. Т.е. Бачковския монастир и България ще се обогатят с едно важно място на паметта. Гробът на св. Евтимий. Гробът, който беше съхранен чрез усилията на неизвестния монах Сирота от началото на 17 век. С паметта на тези, които пареха неогласимото кандило и те са носители на тази памет и на този подвиг 4 вековен. На бабичката, която е била носител на устната памет.
на иеромонах Паисий Пастерев, който прави тези разкопки. След това става Архимадрид Паисий. Който да, допуска аматюризъм, но пък, ако не беше, той може би до ден днешен нямаше да бъде направен там археологида по ред причини. Скептици, съмнения и т.н. Иван Богданов и той е част от тази история. Подвиг е тази малка книжка, която той е издал. Всеки ще му кажем, а ти не си специалист. Аз не съм специалист. Ами вие специалисти, защо мълчахте като риби толкова десетилетия? Защо не сметнахте, че 2024, че това е препогребение и автентично? И може ще са автентични, и надписът е автентичен. Големите специалисти, той е била матьора, той каза истината. Той беше двигател на изследвание, което вие проспахте. Що вие не изследвахте? Да видите какъв е той фалшификат. И как игумена Паиси Пастирев, който на 31 октомври приема така да се каже игуменството и имуществото на мластира, успява за 20 дена да измисли цялата фалшификация ми.
И как е вкарал под земята тези гробове, които са ги открили? Те все пак са зидени, те са реални гробове. Как те съвпадат и с преданието за неугасимото кандило и с разказа на бабичката и всичко това? Как така е фалшифицирал? Това е абсурдно. Как пак е измислил това поетично сирота? Той трябва да е гений и поетичен сам по себе, освен най-великият фалшификатор. В този смисъл тезата, че едва ли не това е някой фалшификат е доста същита с бели конци. Тя е съвършенно недостоверна, съвършенно неубедителна. Другият въпрос, кога, как е препогребан патриарх, ето това заслужава да се изследва, защото има своето значение. Но че мястото е свято, е безпорно, че то трябва да стане национална светиня, е безпорно. Че трябва да се направи археология, че трябва или след като се направи археология място да се консервира и да имаме достъп, да ходим да се покланим, или, както се прави на други места, под стъкло, да се вижда най-малкото и да се показва да виждаме какво е станало. С други думи, това прославяне на мощите на светия Патриарх Евтимий е отдавнашен дълг на българската църква към паметта на светия Патриарх Евтимий и към българската история. Отдавнашен дълг на Бачковския монастир, на неговите игумени, които ни са си мърдали пръста през всичките десетилетия.
Също така е въпитно: "Кои са били игумените, които нищо не са направили?" Защо не са направили? А може би са искали, а може би са писали писма и са им отговорили, защото ако той напиша едно писмо до синода, да кажа в 63-та година. И каже така и така и така, и само му каже: "Не, не, въпросът е спорен." И гумена някак си няма да е виновен, но ако той не е написал нищо, ако не е повдигнал въпроса, че той за какво ще се занимава, ако не е святостта с най-великият български патриарх, свети Евтимий. Та, сега ние имаме хубав повод да продължим това, което най-сетне тази прокоба се махна. Най-сетне Светия Синод доблестно обяви на града и на света. Това са мощите на Свети Патриарх Евтимий Български. Това е гроба, в който е бил препогребан светеца. Оттам нататък следващата стъпка е мястото. Гроба на свети Евтимий като място на паметта, като национална и наднационална светия. Защото свети Евтимий има значение далеч зад пределите на тогавашната българска държава. Неговата реформа, знаем, че е възприета на всякъде, където се пише на славянски и в Сърбия, и в Русия, и в днешните влашки и молдовски земи. Той е един стълб, един стожер на православието в 14 век.
Да не говорим за българската история. Собствено за това, че той е последния защитник на Търново, когато царя бяга, Иван Шишман, патриахът не бяга. Остава в града. Ръководи защитата. Нека да се поздравим с прославлението на мощите на свети Патриарх Евтимий. И нека да направим изводи от тази тъжна история с щастлив край. Какво не трябва да се прави. Това, което правяха Езердан Иванов и Богдан Филов. И редица други по веригата, които не си свършиха работата, когато можеха. И обратно пък, тези, които си свършиха работата, както беше Иван Богданов. Един секуларен човек с залитания там към окултизъм и какво ли не. Обаче, тук специално е свършал добро дело. По-добро от всички останали по неговото време. Начало с Шинода, начало с Бан, начало с археолози, историци, богослови и така нататък. Той не е професионалиста.
Вероятно, прославането на мощите на св. Патриарх Евтимий ще бъде повод за нови изследвания на историята на Бачковската св. обител. Един изключителен монастир. Царски, патриаршески. Това трябва да бъде някаквата титла. Царския и патриаршески бачковски монастир. Защото там имаме като ктитори Великия Алексий Комнин, Великия ромейски император Алексий Комнин. Великия български цар Иоанн Александър. Отделно Братата бакурияни, които са от арменски православен происход. Отделно грузинците, които векове наред обгрижват този монастир. Най-сетни и цар Борис Трети става ктитор на бачковски монастир. Признат е официално за такъв от бачковското братство. Трябва е точен по инициатива на игумена Архимандрид Паисий Пастерев. По негово предложение е признат. Три ма царе са хтитори на монастира.
И там е погребан и патриарх Евтимий Търновски и патриарх Кирил. Двама патриарси са погребани там. Така че има пълното основание да носи тази славна титла царски и патриаршски монастир. и да добави слава към своята и без друго голяма досегашна слава.