Започва Светоглед. Предаването за православен поглед към историята, културата и съвременността с богослова Георги Тодоров. >> Драги слушатели на Радио „Зорана“ и зрители на видеоканала, здравейте. Ние сме с рубриката Светоглед и днес темата, която ви предлагам за така разсъждение е десталинизацията. 20-ия конгрес на Комунистическата партия на Съветския съюз и така да се каже а началото на десталинизацията във връзка с 70-годишнината от знаменитата
реч на Хрушчов в края на 20-ия конгрес навършиха се току-що 70 години от тази реч и между другото в нашето общество на практика нямаше отбеляза Тази годишнина нямаше коментари. Търсих в интернет. Намерих само един, който обаче е в превод от немски в Дойче Вели от някакъв немски коментатор и впрочем напълно предвидим беше този коментар, тоест повърхностен. И а първият въпрос, който възниква е защо се премълча тази годишнина, защо всъщност е забравено това събитие и някак си безинтересно? Ами първо, защото някой ще каже: "Ами то Комунистическата партия на Съветския
съюз, тя е мъртва и погребана, отдавна отречена от историята и какво да се занимаваме с нейни вътрешни политически събития, някакъв си конгрес, който там не те са се занимавали хората, вярвали са в нещо, после то се е провалило. Ние какво общо имаме с всичко това? Освен това съвсем очевидно е, че самият процес на десталинизацията, самият 20-ия конгрес е вече усвоен от историческата наука. Има един консенсус. Той е, така да се каже, опитомен от господстващия исторически наратив, класифициран в архива и като нямаш какво ново да кажеш, какво има да
преповтаряш нещо, което всички знаят. Точно аа този консенсус, който е валиден в България, разбира се, е много опасен. Първо, защото ние знаем, че българското господстващото българско обществено мислене е помрачено от 166 години, от 1860 година насам. Казвам господстващото, а господстващото, наречено господстващо, да кажем, за по-ранния период, а в понастоящем действително господстващо, защото ние извличаме от миналото това, което ни се струва важно и го обявяваме за основно. А във времето си то може да е било не
толкова важно. Все едно спрямо сегашния светоглед на умопомрачена България аа в случаят е изяснен, приключен и консенсусен. Обществото основно е единодушно. Точно това ни гарантира, че най-вероятно нещо не е в ред. Когато говорим за идеология. Когато говорим за фактология, може да е вярно, може да не е вярно, трябва да се проверява. Когато говорим за идеология, един умопомрачен консенсус означава, че нещо е гнило в това идеологическо тълкувание, в това клише, което господства. И ние трябва да се задълбочим малко повече, за да видим къде има разлика между истината и
господстващия наратив. Защото ако приемем, че какво означава десталинизация, значи а приема се, че в периода след смъртта на Ленин до смъртта на Сталин, значи грубо казано от 24-та до 53та, близо 30 години в Съветския съюз господства един злодей, един лош човек Йосиф Сталин, който въвежда. Той е диктатор. Той е м тоталитарен диктатор диктатор и въвежда една мм репресивна система, която праща милиони невинни хора в концлагерите и която управлява, така да се каже, с терор. Консенсусът по този въпрос е почти пълен и в този
смисъл а 20-ия конгрес не че не е важен сам по себе си за времето си, ама какво като някой си там партиен ръководител Никита Хрушчов е признал тази вече известна на всички истина, ами признал е за тези, които са вярвали, че не е така, че Сталин е в живо. Очевидно, че западният свят това е било самоочевидна истина и лека-полека и за всички останати. В този смисъл 20-ия конгрес не е толкова важно събитие. Всъщност то е изключително важно събитие. Това е събитие, което променя историята на света, не само на Комунистическата партия в Съветския
съюз, не само на Съветския съюз, но и на целия свят. И то е важно в два аспекта. Първият аспект е де факто промяна на историята. Значи, ако приемем, че речта на Хрушчов траела 4тири часа на 25 февруари 1956 г. между полунощ и 4:00 сутринта, много интересно време е избрала да произна тази реч. Та можем да кажем, че тези четири часа са променили света. Това е най-важната, най-въздействалата в историята политическа реч. В цялата история на човечеството нямаме политическа реч, повтарям, политическа.
Не говорим за духовните слова, а за политическите речи. Няма друга такава реч. Няма сравнима по важност реч с тази реч. Тя променя историята на човечеството. Това е първото. И второто е много важно, защото ние чрез това събитие виждаме как се прави историята. Как се прави историята? М как се меси тестото на историята. И второто, което е много важно, виждаме аа как един наратив описва едно историческо събитие до степен да бъде всепризнат в почти целия свят. Важно е събитието и а ние трябва да го разгледаме. Сега, за да го разгледаме, трябва да го поставим
в контекст. Какъв е неговият макроисторически контекст? Това е кризата на комунистическата идеология, комунистическата система. Тази криза е структурна, тя е принципна и се състои в това, че комунистическата система, доктриналната комунистическа система, както е в учението на Маркс, Енгелс и Ленин, тя е една утопия. Тя не може да съществува по никакъв начин. Тя е дървено желязо, кръгъл квадрат. Но вследствие на определени исторически събития, носителите на тази идеология идват на власт след октомврийската революция в Русия и се опитват да я
осъществят. Как се справят водачите на тази власт, съответно и на тази държава? Как се справят те с утопичността на идеологията, на доктрината? Защото в този момент 56 година пак водачите на комунизма са изправени пред този проблем. Структурният дефект на комунистическата утопия е налице. Това е една невъзможност и водачите трябва да решат какво да правят. Как решава този въпрос Ленин, първият вощ на октомийската революция, главния? Той го решава много просто. Чрез въвеждането на НЕП, новата икономическа политика. Той
вижда, че комунизмът не работи като икономика, а може би като всичко останало, но икономиката в случая е решаваща и затова въвежда отменяне на комунизма. Новата икономическа политика отменя всякаква комунистическа идеология. остава само властта на партията, но икономиката стъпва на капиталистически основи. Новата икономическа политика не е нищо друго, освен връщане към старата, към капитализма. И благодарение на този неп, на тази нова икономическа политика, Ленин спасява положението и страната не
фалира, а започва да се развива. Когато вече се стабилизира икономиката чрез този небмъртта на Ленин, нали, след 24 година, вече е въпросът какво да правим и надлява това крило в Комунистичестта партия на Съветския съюз, което е доктринално. казва, не, не, ние ще правим комунизъм, както се прави, е с някаква ревизия, но в общи линии в доктриналното направление зарязват непа и решават, нали, колективизация и всичко останало, колхози. Тоест да нямаме частна собственост на нито едно ниво. При Непа имахме частна собственост на ниското и на средното в някои случаи и
дори на високото ниво, но не на най-високото. Държавните монополии и така нататък си остават. А та след смъртта на Ленин се минава, имало е дискусии, разбира се, но побеждава крилото ни, условно ще го наречем крилото на Сталин, което е за по-доктринално прилагане на комунизма с командноадминистративни методи. Ние чрез диктатура на ущим пролетариата, де факто на номенклатурата, чрез политическа власт и натиск ще наложим доктринално комунистически и социалистически тип управление на икономиката и на цялото
общество. малко по-друг начин се опита Горбачов да реши тази задача в 80-те години, края на 80-те години. И ние ще видим, че по време на 20-тия конгрес и Хрушчов тръгна по един такъв умерено реформаторски път на запазване донякъде доктриналността и донякъде либерализиране на икономиката, м културния, обществения живот. Но тука много важно. Ние сме класифицирали 20-ия конгрес и така историческото явление, без да вземем предвид най-важното, а именно неговата алтернатива.
А алтернатива съществува и то преуспешна в лицето на решението, което предлага Дън Сяопин за китайската за китайския комунизъм. Китайският комунизъм е още по-доктринарен по времето на Майл, отколкото съветския. Те затова си разминават. След 20-ия конгрес имаме едно разминаване. Мао продължава да бъде доктринален, докато а Хрушчов и след него Брежнев и така нататък правят лека ревизия, но не принципна, а тактическа, докато аа Дън Сеопин след смъртта на Мао започва една много сериозна ревизия, така да се каже, дясна ревизия, десен десен ревизионизъм.
И този ревизионизъм дава невероятни резултати до ден днешен. Ние не знаем бъдещето какво ще донесе, тоест предполагаме, но никой не знае какво точно ще стане. Въки случай решението, което взе Дън Сяопин се оказва изключително успешно и а последните 40 години в историята на Китай са най-успешните в икономическо отношение 40 години, които някога е имала тази държава. И може би така в съвременната история почти няма други такива примери, особено за една толкова голяма държава. Ние не сравняваме двата подхода, доктриналния на Сталин, Хрушчов и
останалите и ревизионисткия на Дън, за да видим кой какво е постигнал. А китайския опит го слагаме настрана, разглеждаме самоски и казваме тя системата беше обречена. тъй и тъй една утопия, която е обречена. Ама тази утопия в десния ревизионизъм на Дън се оказа най-успешният икономически проект в света. Както и да е, ние нека да се вгледаме отново в събитията, които се случват в Съветския съюз 1956 г. Какво се е случило? 53 година умира Сталин и 56 година е ключовата в борбата за власт. Защо трябва да имаме такава борба за власт? Първо, защото Сталин
не определя свой заместник, свой наследник, ако той беше го определил. Впрочем, това е грешка на Сталин, разбира се, защото съветската система е пирамидална. На върха стои един човек и Сталин, бидейки единоличен лидер на Съветския съюз по онова време, е знаел, че ъзи държава може да се управлява именно по този начин. Тя така е структурирана и след него трябва да има единоличен лидер, но той не го определя. нещо повече не го култивира, защото ти ако избираш между твоя антураж, няма как да бъдат
алфа твоя антураж, когато ти си алфа, нали, другите ще бъдат, нали, бета и така нататък, нали. И те не могат да бъдат пълноценни алфа лидери. Тоест ти трябва да го култивираш този човек. Трябва да го изнамериш измежду тези, които не са слугинаш около тебе и да го обозначиш, да кажеш:"Вижте какво, това е човекът след мен. Аз смятам, че той е най-добрият и с твоя авторитет дори той би могъл да се оттегли от властта формално, както впрочем направи Данселпин, за да запази приемствеността със своя наследник. Това вероятно е било от държавническа гледна точка най
правилното решение, защото със своя авторитетна почти непогрешимост, той може да бъде надзорник над своя наследник до времето, когато той ще бъде вече достатъчно укрепен, за да може сам да поеме тази функция на диктатор. Това нещо Сталин не го прави. А в неговия кръг има четирима души, четирима, така да се каже, хвалители на великия вожд. Хрушчов, Берия, Маленков и Булганин. Но това е тесният кръг в последните години на живота на Сталин. И тези четиримата дефакто стават наследници. Те са били самоочевидно наследници на властта, ама
властта не може даде на четири. Явно, че тя по някакъв начин трябва да се сведе до едно. Кой е бил найяркият от четиримата? Лавренти и Берия, всемогъщият шеф на тайните служби е не е бил самогъщ. Фактът, че много скоро го разстрелват другите трима се обединяват срещу него и го осъждат. Разбира се, тези процеси са политически мотивирани, не са така истински и в крайна сметка обвиняват в какви ли непрекшения за предателство и прочие. А причината е била, че е бил прекалено силен и умен аа за да м го оставят да нали да си изплете кошницата и да вземе цялата власт, както
е бил на път да направи. Но тука е много интересно, че Берия, който е, разбира се, демонизиран заедно със Сталин на 20-ия конгрес именно тогава, а посмъртно, разбира се, а той е бил много либерално реформаторски настроен. Той веднага след смъртта на Сталин прави една амнистия, около 1 милион души ги пуска от затворите и така нататък и започва реформи, същите реформи, които се правят и след това от Хрушчов. Преди него ги почва Берия много по-смело, защото Хрушчов все пак изчаква, нали, уж партиен консенсус, докато Берия сам ги прави. Той малко се е надценил и започва
да прави само либерални реформи, които ъ би могло да си позволи само ако единовластник, а той още не е бил и съответно това му струва, така да се каже, живота. Та същността на 20-тия конгрес преди всичко е борба за власт. И в тази борба за власт Хрушчов взема инициативата, става главен, след като Берия е разстрелян още 53-та година през лятото. След това още две-три години, значи а Хрушчов Маленков се е смятал така за Ушким, наследник на Сталин като министър-председател, но Съветският съюз е партийна, еднопартийна държава, а Хрушчов е бил
главен секретар, първи секретар на Комунистическата партия и фактически по този начин той започва да обсегва властта, маха Маленков и те бяха четирима. Значи Берия убит, Маленков елиминиран. Булганин е бил по-скоро човек на Хрушчов, не е бил ярка фигура и така че Хрушчов остава като водещия от четиримата наследници. Сега е имало едни малко елиминиране там Каганович, а Молотов и други, нали, тъй наречените стари сталинисти, но те не са толкова стари сталинисти, защото Хрушчов е бил, разбира се, един от същите. Той е бил сталинист до мозъка на костите си през
цялото време, докато е жив Сталин и се сеща, че не е изтенин, след като Сталин вече е мъртъв. Така че тука имаме един от парадоксите на на а тая цялата реформа. И така свиква се конгреса и на 25-ти, значи конгресът заседава в Москва, взема своите решения там, доклади всякакви други и накрая, след като всичко е приключено, се помолват чуждестранните гости и всякакви други да напуснат залата. Това става, разбира се, в полунощ. Те преди това са поканени да не участват и им се казва, че ще има
закрито заседание само за членове на КПСС, Комунистичестта партия на Съветския съюз. И това заседание започва в полунощ. Това е много интересно. Не го прави последен Хрушчов, а посред нощ. И на това заседание той изнася един четиричасов доклад за култа към личността и последиците от него. Това е била темата на доклада. култа към личността на Сталин, разбира се. И в този доклад се развенчава този култ към личността, тоест развенчава се личността на старин. Четири часа продължава доклад. Значи от полунощ до 400 сутринта може да си представим психологическото
състояние на делегатите. Между другото много умно го е измислил Хрошчов, ако той го е измислил, защото той ги извежда от нормалността. Значи, ако беше сутринта в 900 началото, последял ден в нормална рутинна обстановка, хората щяха да бъдат така наистина в свои води. Обаче ти да започнеш извънредно закрито заседание на Конгреса, на Комунистичестта партия и това да стане в полунощ, това вече ги извежда от нормалността. Те са в а непроучени води. Никой не знае, никой не го е правил това нещо. Още повече в една
пирамидална система, където на върха е първият и той трябва да бъде слушен. Така че те са в абсолютно уязвима позиция всички делегати и съответно никой не смее да реагира. Всички слушат и събират гиюзите. А от трибуната на конгреса Хрушчов вади кафтешницата и започва да стреля по делегатите, разбира се. Защото всичките са били естествено сталинисти, какъвто и той самият. Всички те са повтаряли от години, от дълги години, че Сталин е слънце, че той е непогрешим вожд, че той е баща на всички. Той го е повтарял между другото
Хрушчов изключително убедително, изключително аа красноречиво. То има една такава роболепна реч на 60-годишната на Сталин, която аз не знам дали някой някога е било по-роболепено. В тази групичка, това каре около Сталин, Хрушчов е бил най-роболепният, нали, Берия малко по-сел на положение, нали, Маленков, Булганин, докато най-смешния, най така нещо като така рингор в тази великолепна четворка е бил именно той и като физиономия и като телослужение е малко така по смешилище. А, Хрушчов и Сталин,
разбира се, го е приемал така малко несериозно, но тука можем да направим една скоба психологическа, че Хрушчов, който побеждава в крайна сметка другите и става единовластник в Съветския съюз, това говори за някакви качества. Сега той не е интелектуалец, той тръгва от миньор и така нататък, а не е умен, той е глупав, но е хитър. така психолог и а вероятно явно е човек със самочувствие за своите възможности, за да е амбициозен и на тая позиция и явно тази му роболепна позиция
спрямо Сталин години наред, а тези унижения, които е бил подлаган през цялото време от мощното его на Сталин, вероятно той тогава още е дистилирал, така да се каже, своята омраза към вожда и това е бил много важен мотив за въпросния доклад за разобличението на Сталин. Разбира се, разобличението и на Сталин, и на Берия става след като и двамата са мъртви. Тоест, Хрушчов вади нощ на умряло куче. Това е аа слабост на неговата позиция, но тази слабост е изметена под килима. На практика, докато Хрушчов е на власт, а бих казал, че и след това
много малко се говори на тема, че той е всъщност част от престъпленията на режима по време на Сталин. Той е неотделима част. Дори има съвременни изследвания, че когато Хрошв е бил шеф в партиен шеф в Украйна, а по време на големите чистки, а той е представил някакъв списък на хора, които трябва да бъдат прочистени, ликвидирани. И този списък, ако не ми лъжа паметта, е включвал 6 000 имена. От тях Сталин е зачеркнал 4000 и само 2000 са били, така да се каже прочистени. Сега дали са били в
концлагер пратени, дали са били разстреляни, това не знам. А въпросът е, че първо Хрушчов в много отношения вероятно е бил аа по-безскрупулен и от Сталин и то пъти по-безскрупулен и жесток. И второто нещо, което е, че Хрушчов прави един гениален ход на тази конференция. Той намира изкупителната жертва на всички злодеяния. На всички злодеяния кой е авторът? Ами Сталин. Е, и Берия малко, но Сталин. Култат към към Берия няма култ на личността. Култатът към личността е на Сталин. И Сталин е главният виновник за всички
тези престъпления, за милиони вкарани в консагерите, за ограничаване на нали партийната критика, нали, той става извън критиката и така нататък и така нататък. Прецеление на цели народи и прочие и прочие. Кой е виновният Сталин? Сега това аа само по себе си е невъзможно и лошото е, че това обяснение ние наричаме цялата тази работа сталинизъм. Къде условно, къде конкретно и ни се представя Сталин като злодей, като лош човек. Сега това нещо, първото нещо, което е не съответства ни най-малко на комунистическата идеология, според която водещи са обективните
процеси, обективните сили, обществени сили, а личността е на второ място. Тука излиза личността на първо и единствено място. Как така само Сталин? Ами другите къде бяха? Второ, никой не обяснява как този лош човек осъществява тази своя тотална власт. По какъв начин? Значи приема се, че стане нелошият човек. И останалите са средни, ни лоши, ни добри, така средни хора. Как всички те го слушат? Защо? Той откъде има тази власт? Първо, той не е наследствен феодал, да е придобил имения, пари, собствена войска, престиж. Той е г-н Никой, син на един бедняк от Милиси,
дето се казва и чужденец в Москва. Той няма ни така съмишленици. Това не е от Итн Колидж и от Оксфорд и Кеймбридж да се познават всички мафиоти, които ще управляват Обединеното кралство. Официални мафиоти, разбира се. Той е никой, не е бил в университет, няма там познати, нали, с титли и прочие, нали. А в самата партия също няма много приятели. С кого не е враждувал? И с Крупская, и с Троцки, и с Зиновиев, и с Каменев, и с кой ли не. И характерът му никак не е дипломатичен. Той е грубоват. Тоест нямаме основание да смятаме, че той по
някакъв начин е имал власт отнякъде дадена му, делегирана му и той да е злоупотребил с нея. Не. Фактически той идва на власт заради сборната сила на всички останали. Те го издигат на власт. Те са съучастници в неговата власт 100%тови. Той ако имаше някаква власт от някъде дадена, да кажем родил се е цар, нали, ясно откъде е властта му. Може да е калигула, може да е нали някакъв абсолютен изверк, нали, властта му идва по наследство. Не може да кажеш, защо е дошъл това нищожество или нерон или който ще да.
Тука не е така. Тоест, той няма как да се издигне до властта без да е участвал в общия процес. Нещо повече, изследователите виждат, че Сталин като цяло, като принцип винаги е бил с мнозинството в партията, в ръководството на партията. В много ректи случаи е бил против мнозинството, може би никога. Тоест мнозинството в партията 50 плюс излъчват него. Да, бил е психолог. Да. Умеел е така да използва и тайни служби и така нататък. Но да не би Хрушчов да не е умел да използва тайни служби или Берия? Берия е владеел тайните служби, но го разстрелват. А защо не настрелват
Сталин, ако толкова е пречил злодея на добрите? Истината е, че Сталин не е нищо друго освен въплъщение на съветската номенклатура, в която влизат всички. Те са единодушни, когато някакво решение се взема, било то за колективизация, било то за репресии, било то за каквото и да е по време на войната и така нататък. Тоест, тука Хрушчов прави една огромна подмяна, която обаче подмяна е много удобна. Защо? Защото всички консенсусно цялата номенклатура, цялата пирамида на властта е искала това, което Сталин прави. Той
изразява тяхното колективно желание. Е, сигурно е имал някакви свои собствени, но по-скоро е осъществявал. Той е еманация на номенклатурата, но номенклатурата е стъпила върху една лъжа, върху комунистическата идеология, върху една утопия. И тя, когато вижда, че нещата не вървят както трябва, че е сбъркала, за нея е много лесно да каже виновен е този, за да може тя да продължава да бъде на власт. Фактически Хрушчов е отново изразител на колективното съзнание на номенклатурата. Тези участници в конгреса, които са
случили неговата реч, те са колективно виновни. Вината за тъй наречения сталинизъм е тяхната вина начело с Хрушчов, който е бил в карето избрани аа хвалители на Старион, така да се каже, една от четирите десни ръце на Сталион, понеже срещу тях е утопията, която се проваля, идеологическата, доктриналната утопия на комунизма се проваля, виждат, че са стигнали до престъпления грозни и отвратителни. И затова всички те, макар че по различен начин правят това пребоядисване, те
всички се пребоядисват сред изключение. Но това пребоядисване, да кажем, Хрушчов, понеже е на властта, иска да вземе властта, понеже е част от властта в годините след Сталин, иска да вземе цялата власт, той, така да се каже, по битие трябва да се пребоядиса и да стане антисталинист. Тоест антихрусчовид, защото и той е бил част от системата, а другите са карали по инерция, така да се каже. Тяхното пребоядистване започва малко по-късно и в началото има един шок, който със сигурност и Хрушв го е
изпитал след смъртта на Сталин, защото той е мразил Сталин като човек, който го унижава, но от друга страна е бил убеден комунист. Той е вярвал в комунистическата идея и комунистическата действителност и победата във войната плюс други факти. Примерно съветската ядрена бомба 49 година го така кара да смятат, че идеологията е правилна и че грешките са тактически. Така че той е изживял своята лична така ъ трансформация, перестройка, да я наречем, частична, разбира се, тя не е пълна. И залата, която го слушат трепетно,
някой им става лошо, други биват изведени вънка, защото получават сърдечни кризи и така нататък. Много тежко е било в залата и там са 1400 души конгреса. Сега тази реч в съвременната българска литература се нарича тайната реч на Хрушв. Ами това е много лош белег това название Тайната реч. Ние знаем, че тайна, която се знае от повече от трима души, почти не е тайна. Ако са повече от 5, 6, 10, съобс не може да бъде тайна. Тайна, която се изнася на доклад от трибуната в столицата, в не тайно събрание, а официално обявено събрание, висшоние на
тази държава пред 1400 души, да наричаш тайна е нонсенс. След това този доклад се разпраща по места за комунистическите организации по места и 25 милиона души са били запознати със съдържанието на доклада. Сега дали целият им е бил четен, нямам представа, не съм се занимавал подробно, но 25 милиона души са били запознати със значи тогава Съветският съюз да е бил откан 250 милиона. 10% от населението на граната са били запознати със съдържанието на доклада. Това не може да бъде наречено тайно. Другите комунистически партии са получили екземпляр от речта. Това е било
поверителен доклад, да го наречем поверителен доклад само за комунисти, грубо казано. Но е ясно като бял ден и Хрушчов не може да е бил толкова глуп глупав да не знае, че от тези 25 милиона плюс все някой ще го така извади извън кръга на комунистите и то ще излезе в некомунистическа среда. А в тази некомунистическа среда, разбира се, ще има и антикомунистическа среда. Тоест този доклад ще бъде използван по времето на Студената война за антикомунистически цели. Сега Хрушчов, тука е важно да кажем, че в неговата дейност и в
дейността на всеки подобен човек в тази позиция имаме различни равнища. Та имаме политическо равнище, имаме държавническо, което е по-високото и имаме, да кажем, духовно, което е още по-високото. В политическо отношение Хрушчов си поставя за цел първо да оневини себе си, второ да оневини номенклатурата от тежкото положение, в което са били доведени от самите себе си начело със Сталин. прави фокуса да прехвърли всичко върху Сталин, тоест да вароса всички останали или ако има някои, които са негови лични противници, той след това ще ги нарича сталинисти.
Тоест пак ще използва тази митологема. Когато а извършиш този фокус и варосаш системата, ти вече разчистваш пътя към своята власт. Тоест борбата за власт завършва. Точно така и става. Тоест, той политически е свръхоспял. Политически това е един блестящ, гениален ход, но на държавническото равнище това е един пълен провал. Сравнявайки го с Дънсел Пин. Дън Сяопин какво прави? А какво прави Хрушчов в този доклад? Казва, "Сталин е злодей. То е злото." Е, не е 100% зло. Той казва, "Има някои добри качества по време на войната там, нали, има заслуги, но и по време на войната го
обвинява, че нали късно е реагирал, че не е вярвал на Зорги и на другите там агенти, които са го съветвали, нали, и са давали дори конкретната дата, на която ще стане нападението. Та аа той признава някои добри качества на Сталин, но да кажем грубо, 10% добри качества и 90% лоши. Какво прави Дън Сяопин? Той казва така. Той една знаменита фраза. Мао казва беше 70% добро, 30% зло. Виждаме коренно различен подход. 70% добро. Сега кое е за мен изяществото на този процент? Тези проценти естествено са поетични,
но имаме така наречената закон на парето. 80% и 20%, нали? Обикновено там някъде, за да те излъжат, нали, прилагайки го закона на парето в така теорията и практиката на на лъжата, за да те излъжат, е най-хубаво да ти продадат 80% истина и 20% лъжа. Това като че ли е най-добрата пропорция. Сега, ако се вдигне още малко истината, още по-силна става лъжата, но тука има опасност истината да стигне 99% и тогава вече 1% то е статистическата грешка и тогава истината може да убие лъжата, докато на 80% си сигурен. Та защо Дън не казва 80% зло, 20% добро, 20% зло,
защото мало наистина е проводихме голямо зло над обичайната доза и затова той слага 30%, което никак не е малко. 1/3 е злото в Мао, но той не се отрича от Мало. Казва 70% добро. И до ден днешен култът към личността на Мао съществува в Китай. Мавзолея е в центъра на постада Тянан Мън. Тялото на Мао е там. Върху всички китайски юани имаме лицето на председателя Мао. Формално култът е запазен. Туй, което Хрушчов разби на пух и прах, култа към личността на Сталин. Дън точно обратното запази го във златна рамка и смени всичко останало. смени цялата действителност. Тоест, той
направи перестройка без гласност. Той демонтира системата, преобразува я, защото той намери решението, а Хрушчов не го намери. Решението беше ревизия, въвеждане на НЕП, но не премахване на култа към личността на Мао, а изпразването му от съдържание. Тоест етикетът остана, пълнежът вече го няма. Какъв култ към мал, който провали Китай? Жестоко. Та аа съдържанието на речта на Хрушчов е всички грешки на режима да бъдат аа приписани на Сталин по този начин да се оневини, така да се каже, номенклатурата.
Но Хрушчов не разбира проблема с номенклатурата. Той не го е разбрал. Той действа инстинктивно да съхрани себе си и партийното ръководство, което го крепи. И затова неговата реч е вътрешно противоречи. Тя е парадоксална. Примерно да кажем, а той противопоставя Сталин на Ленин. Това е много важно. Ленин е издигнат в статус на култ. Дефакто Хрушчов дефакто провъзгласява кул към личността на Ленин. ленинските норми. Значи при Ленин всичко е било добро. Нито една грешка на Ленин не се казва. Не се казва Ленин беше гениален
държавник, гениален политик, нали? Но имаше тези две, три пет грешки. Не, Ленин е извън критиката. Ленинизмът е истинският комунизъм. Сталин е аа нещо отвратително. Сталинизмът. Това е вътрешен парадокс, защото нито Ленин е безгрешен, нито Сталин е грешал през цялото време. Точно обратното. Сталин е продължител на Ленин и много от злодеянията на Сталин, дори нещо повече, ако погледнем, да кажем, гоненията срещу църквата, ами при Ленин те са жестоки. Не че след него престават, но пак да кажа, след него на власт са същите тези
атеисти, войнстващи атеисти, които са били и при Ленин. и Троцки, и Бухарин, и Зиновиев, и Каменев и и Сталин, всичките са били антицърковно настроени. Цялата Комунистическа партия, тя е била антицърковно настроена и се развихря. Така че в това отношение не може да кажем, че Сталин нещо е измислил. Точно обратното. Ленин го е измислил и Троцки. В началото те започват зависи също а свети патриарх Тихон и така нататък. цялата замислена от Сталин и Троцки, а не от от Ленин и Троцки, а не от Сталин и много други неща. И концлагерите са започнати тогава, кога Сталин изобщо не
е бил на власт. Така че, а това нещо Христочов го премълчава. Освен това самият доклад, това е много голямо противоречие, фундаментално, което не се никой така някак си не го забелязва. Завършва доклада, пак да кажа, 4:00 след полунощ. Всички са в тежък нокдаун. Цялото събрание, цялата зала, 1400 души, те не могат да станат, съсипани и няма обсъждане на доклада. >> Е, това ако не е в кавички сталинизъм, здраве му кажи. Той е и хрустчузъм, разбира се. Не само аз казвам в кавички стани, защото те са едно и също. Ако Хрушчов беше
антисталин, той трябваше да изнесе доклада си посред Бялден. Нека да е пак закрит, да кажем само за комунисти, но завършва доклада от 10 до 2 после правят обедна почивка от 2 до 3 и в 4 започват дебати по доклада, които продължават една седмица. Това е антисталин. Я да видим прав ли е докладчикът или не е прав. Нищо подобно. Няма нула обсъждане на доклада, нула изказвания. Тоест на практика това е спуснато мнение на ръководството на партията, лично на
Хрушчов и всеки, който се отклонява от генералната линия, е всъщност враг на народа, сталинист. Сега разликата е, че при Хрушчов не ги пращат в концлагерите и не ги осъждат по член 58-ми, а по-меко ги елиминират, така да се каже, ги канцелират, както сега казваме. Той започва да канцелира своите противници, Молотов, Каганович и така нататък, които се опитват нещо, нали, да противодействат. Сега те са набедени за стари сталинисти, което трябва да се провери. Ние не можем да вярваме на тези етикети, защото всеки, който не се харесва на Хрушчов, е веднага връщан
по-вън като сталинист, а Сталин е злодей, тоест и този е привършек на злодея. А, но това е, пак да кажа и да го повторя, изключително митологично обяснение за историята. Идеалистично, аа такова м антинаучно, нали? Има един злодей. Откъде се появи? Как дойде на вас? Ами злодея, бе. Какво да правиш? Случват се такива работи. Много хитър злодей, нали, успя да се промъкне. С каква цел? Ами да върши зло. Това е неговата цел. И като да налаз, какво да прави злодея? Върши зло с още един злодей Берия. Само че двамата мъртви. Тоест могат да поемат цялата вина
аа без да изкажат друго мнение. Та а Хрушчов използва точно такъв един тоталитарен, условно казано, метод, авторитарен, да го наречем по-скоро, за а спускане на окончателната истина върху партията. И психологически, пак да кажем, това е било много добре преценено и осъществено, защото действително тези 1400 делегати си тръгват като зашеметени. И на практика няма принцип на опозиция. Никой не казва нали ти беше един от тях, защо прехвърляш върху умрелия, нали? И така нататък. Тези възражения не
възникват. После не възникват държавнически а възражения. Как примерно един ДНСо Пин би казал: "Добре, приемаме, че че Сталин е злодей, който се е промъкнал. Той е враг. Той всъщност инфилтриран от капиталистите, от тайните служби на Запада, а инфилтриран, за да се съсипе комунизма, нали? Имаме някаква конспирация. Той е таен фактически антикомунист, вкаран вътре, за да съби комунизма, нали. Това е идеята, нали, примерно, нали може да се измислят някакви такива работи, обаче ако имаме
държавническо Не говорим за истината, говорим за целесъобразността, държавни жската целесъобразност, можеше да стане един ти да каже виж какво, прав си, че под ръководството на Стали ние всички направихме много грешки, но ти за да вземеш властта аа предлагаш на всички или по-скоро на мнозинството, защото мнозинството Тото те държи на власт. Предлагаш на мнозинството да прехвърлям всичко върху умрелия и ние да излезем къпани. Това е хитро измислено. Обаче имаме минуси. Я да помислим държавнически. Не полити политически ще
успеем, но държавнически дали няма да се съсипем държавата, защото първо а Сталин е световна легенда. След победата във войната Сталин е непоклатим авторитет. в Западна Европа, във Френската комунистическа партия, в италианската, в Китай, навсякъде в развиващите се страни. Критиките спрямо Сталин се възприемат като буржуазна пропаганда. Каквото и да кажат, могат да го обвинят, че е избил 100 милиона души. Това е пропаганда. Ако ти си признаеш 5 милиона или 2 милиона, това изведнъж срутва образа на Сталин. е на Сталин, на
комунистическата партия, на комунистичестта идеология. И в този смисъл лекарството не е ли по-опасно от болестта? За държавата говорим, не говорим за истината. Истината е ясно, че е Христос тука а всичко това става на ниското ниво. Ние не говорим за христоцентричната истина, говорим за грехоцентричните алтернативи на истината Христос. Те са различни, нали? Национално-социалистическа, либерално-демократична, комунистическа, фашистка. Вероятно ще има и други и има. А това са
лъжецентричните, нали, псевдоцентричните. В центъра има някаква лъжа. Когато не е Христос, тя е някаква лъжа. Сега каква е тази лъжа? Болезнена, безболезнена, видима, невидима. Това е друг въпрос. Но изясняваме, че темата е в сферата на алтернативите на лъжата, а не в сферата на истината. Та в тези сфери, които са алтернативи на лъжата, имаме държавна целесъобразност. Ако ние искаме да запазим държавата, искаме да запазим силата, трябва ли да се подхожда по този начин или трябва да подходим
като другарят Дънс Селпин след там 30 години ще започне своята дейност, ако 56та, да кажем след 20 години някъде към следстмта на Мау, разбира се, края на 70-те години започва ДН да осъществяват своя план. Така че тогава никой не е знаел за този план и не е знаел колко успешен ще бъде, но биха могли да излезат такива държавници и да кажат да наистина големи грешки, които ние всички направихме и трябва по някакъв начин да си ги признаем. Но ако ние си ги признаем, а ние трябва да слезем от сцената, престъпленията са огромни. Ние трябва да се махнем и кой ще дойде, ще
се разгради обществото, ще се разпадне и ще има еди какви си последици. Затова ние трябва да почнем да правим обратното, тоест неп, либерализация и така нататък, но без разграждане системата, защото тя ако се разгради, тя ще се скапее. Той може да има такива възражения, но такива няма. Не са допуснати. И това играе лоша шега на Хрушчов и на номенклатурата, защото тя с това, че пуска малко пара и че намира изкупителната жертва в лицето на Сталин, всъщност не се реформира. Номенклатурата, съветската номенклатура
продължава да бъде паразитна класа. Тя паразитира върху несъветското наследство, което е получвала Русия. Територия, природни ресурси, интелигенция. нали, образователна система и така нататък и те добавят от себе си нещо, отнемат, нали, и така нататък, но така или иначе а това е една инерция, която известно време ще трае, ако не се реформира. Фактически десният ревизионизъм е бил икономическото спасение за съветската система, както доказва примерът на МАО. Обаче, а той не се прилага, защото номенклатурата при
Хрушчов се пребоядисва. Сега тъй наречените непоправими сталинисти биват елиминирани, но те са малък процент, да кажем 10%, а 90-те като Хрушв сами себе си варосват и казват: "Ние сме жертва на Сталин, ние сме чисти, той е лошият." И по този начин тази нереформирана номенклатура продължава да дава още от същото, тоест да не решава структурните въпроси на държавата и на икономиката и на обществото. Така че този порив, тъй нареченото размразяване, който ни дава и в литературата, и в киното, и в поезията, и в много други сфери ярки произведения на изкуството,
но нека пак да кажем нещо много важно. Тези ярки произведения на изкуството, имам предвид Търковски, Сложеници, Варлан Шаламов, Евтушенко там, Ахматова и прочие и прочие. Повечето от тях, повечето от тях, да не кажа всички, са нехристиянски, тоест те не са в истината. И в тоя смисъл е много трудно да се прецени ползата или загубата от тях, защото те играят една илюзия, както беше България Людмила Живкова, нали, една илюзия за нещо по-добро от предишното, нали, Людмила Живков е алтернатива на сталинизма примерно, но то не е нищо по-добро. То е алтернатива
на същото, пак на същата тази номенклатура паразитна. Ансеупин а преобразува номенклатурата от паразитна в управленска в така да се каже а бизнесменска капиталистическа в кавички, което е структурно решаване на икономическия проблем и затова китайската икономика имаше 40 години а така развитие изпреварващо, докато съветската икономия се провали. А може би защото просто управниците бяха глупави. Сега не трябва да забравяме, че когато имаме пирамидална структура на
обществото, е много важна личността, която е на върха. Когато на върха е, както е в случая Дън Сяопин един умен човек, резултатът е добър. Когато един глупав човек, какъвто е Хрушчов, несъмнено глупав, значи ние, ако погледнем творчеството на Хрустчов, какво той е създал, написал, казал, ми той няма две умни думи, една след друга казани в цялото си творчество. Кой изобщо има творчество, той е посредствен интелект. А, а на това ниво, когато си като управленц, това е вече глупав човек, нали? Посредствен интелект в ежедневието
е нормално, обаче на това ниво посредствен интелект е глупост. Така че той той е бил искрено вярващ комунист, което допълнително го обърква, докато за мен Сталин е бил разочарован комунист. Най-малкото е виждал така големи недостатаци в системата, докато Хрушчов не ентусиазиран и той поради тази причина няма нито една мисъл в целия си живот, докато Сталин, виждаме го в кореспонденцията му с Рузелд и Чърчил аа един интелект, той е бил високообразован, без формално образование, но самообразован. Постоянно
е четял, знае цялата руска класика, дето се казва на изуст. А и не само руската класика. Следял е много, нали, по света какво се случва, но така или иначе и Брежнев, и Хрушчов, и Горбачов, и Елцин бяха глупави хора сами по себе си и затова при пидално общество те нали естествено, че съвсипаха системата. Те не можаха да разберат какъв е проблемът на системата. Нито един от тях не можа да го разбере, докато поне един в Китай, той не е бил един, но един така ярък аа представител на умното китайско ръководство Дансел Пин е разбрал каква е грешката в
системата и е оправил и системата работи от 40 години. Сега оттук нататъка друг въпрос какво ще стане, но говорим за 40 години, което е а един стрес тест на една система. Тя не може да работи 40 години, то в мирно време, а ако нали нямаме рационално действащи лостове, системи, механизми и така нататък. Каква е реакцията на реч? Вътре в Съветския съюз. Тя е възприета много добре. Интелигенцията е във възсторг. Почват да дишат всички. А след нещата започват да пускат хората от конслагерите. Това е разбира се. Не започват още Берия започва. Това е много
важно. Продължават, нали. Но Берия, понеже е включен към Сталин като злодей, аа не се брои. Неговите действия не се коментират, а и никой не ги е така проследявал исторически след това. Той минава към лошите. И затова на Хрюшов се приписват всички тези деяния, нали, но дефакто те се случват. Хрушчов и върхушката, която управлява заедно с него, отваря концлагерите, дава възможност за ограничена свобода на писатели, композитори, кинематографисти и всякакви други, което можем да кажем, че е донякъде положително с големия минус, че те нито един от тях, почти
нито един от тях не стъпва на здравата основа, на основата на истината. Всички те стъпват на една или а утопията за комунизъм в човешко лице или утопията за либералната западна демокрация. И едното и другото са утопии. Всички обществени системи, които не са стъпили върху Христос, те са отопии. Те са 100%тови лъжи, но с различен срок на годност. Едната утопия, да кажем, хитлеровата е 12-годишен срок на годност, другата е 70-години срок на годност, другата е 100 години или 200 години или 300 години, но те са еднакво лъжецентрични, защото не са
христоцентрични. Така че и това размразяване в Съветския съюз, което на нас дълго време ни се струваше едно много приятно движение, нали, освобождаване, нали, такива хората от сърце говорят, пишат стихове, филми правят. Това нещо вече от перспективата на времето виждаме, че то е плитко, че то е самоизмамващо и че то стъпва на същия евроцентричен а така субстрат, както и либералната демокрация, както и комунизма, фашизма и всички останали. Само че различни аспекти на този субстрат. Свято основна всъщност е секуларизма,
тоест нехристиянството, тоест антихристиянството. Затова ние трябва да дадем една а така различна от господстващата оценка на събитието 20-ия конгрес на КПСС, Секретната реч на Хрушчов и десталинизацията. Десталинизацията е една маска за това, че на власт остава лъжата. Значи имаме два вида лъжа по време на Студената война. западната лъжа и източната лъжа, нали? Западната лъжа до ден днешен вече маската се пука и се срутва, но в общи линии е много по-трайна. Източната лъжа а сменя една маска с една маска с друга, нали?
Сталиновата се сменя с размразяването на Хрушчов, но истината е, че това е една маска, това е една измама, една самоизмама, а едно движение, което по никакъв начин не води към истината, води към една по-приемлива самоизмама, една самоизмама с човешки образ, да. Една самоизмама с ентусиазъм, да. С м разкрепостяване, да. Но една измама. По никакъв начин да не смятаме, че това е а някакво аа така положително събитие или м създал нещо истинско. Нищо истинско не е създало. Примерно да кажем Сложеници,
когато пише в своята велика книга архипелага Голак, той изразява своите чувства. по един вхновен и ярък начин, но те са пак западноцентрични, пак либералноцентрични. А той едва на късни години или във всеки случай след архипла след като отива на запад, започва да се насоча към православието истински, така да се каже, екзистенциално. и късният сложеници, който критикува Запада, естествено, нали, той е а стъпил на здравата основа на православието, докато рания служеници е стъпил на политическа основа и
неговата суперкнига архипелага Голак е част от хрусчовското размразяване, тоест една критика на злото от гледна точка на по-невидимото зло. критика на видимото зло от гледна точка на по-невидимото зло, тоест една частична тактическа критика, а не една фундаментална критика. Две думи, да кажем за Хрушчов и неговото отношение към църквата. А то е изключително отрицателно и то а тука пак можем да го контрастираме със Сталин. Сталин, който е бил семинарист по образование, в 43та година възстанолява Руската патриаршия.
връща им тройте Сергиевата лавра, възстановява църковен вестник, възстановява списанието, възстановява много, много неща. Хиляди енори са възстановени в Съветския съюз, тоест храмове започват да действат. Нещо, което е можел да направи единствено само той като победител във войната. 43-та година вече се вижда, че войната ще бъде спечелена. Това е далеч след Сталинград. Така че обърнала се е тенденцията и при това положение Сталин вече безспорен лидер по време ната да спори някой с него е било невъзможно и той използва
този момент за да възстанови патриаршията, което е чудо на чудесата. Хрушчов обаче започва нови гонения в 60-те години срещу църквата. Та това не са ярките булшевийски гонени по време на Ленин, нали, които са войнстващия атеизъм. И по време на 20-те 30-те години на Сталин това са гонения без убийства, но много сурови гонения идеологически и всячески. Така че неговото отношение влошава положението на църквата. И другото нещо, което е също много пагубно, това е, че той вкарва руската църква и всичките подвластни на него
църкви, българската и така нататък, ламънската в соцлагера ги вкарва в Световния съвет на църквите с една клуповата идея, че понеже комунизмът тъй и тъй върви към победа, той е вярвал в победата, той е завявал, каже, ние хай ще погребем. толкова е бил наивен, а бил е убеден след като се изтегрин в космоса, след като се прави първата атом електроцентрала в света в а съветския съюз в Обнинск, а след като правят атомна бомба, нали, той вече вижда, след като китайците, нали, съвладяват, комунистите на Мао идват на власт, той вече е убеден, че натам върви, сбъдва се
Маркс-Енгелсгелс Ленин и затова той аа смятал, че църквата се доказа, че тя е опиум за народа и а и в последния етап, в преходния период до окончателното победа на комунизъм, която ще стане след около 20 години, нали, 80-та година някъде ще победи комунизма според неговите изчисления, но по време на тези 20 години трябва да използваме инструмента на църквата. Ние сме победоносната сила в света обективно. И защо да не използваме един инструмент, който никак не е малък с 2000 години история, 1900 години история, църквата, той решава да използва църквата и да я
вкара в Световния съвет на църквите и оттам да съдейства за победата на комунизма. и поради тази своя политическа а хитрост в кавички вкарва и нашата църква, и румънската, и руската и така нататък в световния съвет на църквите, което и до ден днешен а те повечето от тях не могат да се измъкнат оттам по ред причини персонални най-вече, но и не само и политически. Така че в това отношение Сталин, този Хрушчов прави крачка назад Страбо Сталин, който е бил против екуменизма в 48 година и възстановител на патриаршита 43-та. Тоест имаме в това отношение
влошаване на на така дълбинното отношение към църквата, макар че на повърхността, пак да кажа, а не може да се сравняват хрушовските гонения с гоненията през а гражданската война. ужасяващи и през 20-те и 30-те години също ужасяващи. Тези първи две десетилетия на антицърковни гонения по времето на болшевизма са, разбира се, най-тежките, а при Хрушчов са вторите по важност след известно а затопляне по време на стадио. С това можем да приключим едно доста повърхностно, все пак така тезисно разглеждане на въпроса с 20-ия конгрес на КПСС и реч на
Хрушчов. Защо казвам повърхностно? Защото ние всеки път, когато се сблъскаме с дано историческо събитие и с неговия господстващ наратив, виждаме, че живеем в свят на лъжа. Господстващият наратив винаги е лъжовен идеологически. фактологически понякога е лъжовен, понякога е достоверен, но тълкуванието по определение е лъжовно в нашия лъжовен свят. Ние живеем в империята на лъжата и затова ние трябва да ревизираме всичко идеологическо, всичко светогледно около нас от гледна точка на господстващата идеологема в момента. Тя е червива. Тя е
заразена с духа на секуларизма, тоест на неистината. И са много интересни включително и детайлите и проявленията. Значи, когато говорим за размързяването, за Търковски, за Евтушенко, за Е хубаво да се влезе в детайла на поезията, в детайла на филма, в детайла на книгата, на Еренбург, Размързяване, знаменитата му книга. Ето там ще излезат много интересни неща, за които ние нямаме време, но вероятно е много интересно да ги сканираме от гледна точка на христоцентричния православен светоклет и тогава ще започнем да разберем както отно относно 20-ия конгрес ние виждаме
как се меси теслото на историята и как се една лъжа бива заместена с друга и тя заема мястото на истината в момента. По същия начин може да направим и с отделните проявления, които до ден днешен минават за положителни, за класика и така нататък. Убеден съм, че в тяхното така малко по-задълбочено осмисляне ще видим, както е и в България, но това ще говорим друг път, за българският еквивалент на 20-ия конгрес в България е Априлския пленум. Това ще бъде тема, като дойде април месец, ще говорим за тази тема. 70 години от Априлския пленум, защото в България се
повтаря същото нещо и ние това може да го проследим в изкуството, в литературата, в киното, във всичко. Същото важи и за Съветския съюз, но това нещо, разбира се, излиза извън темата надеждата ни беседа. У