Драги приятели! От пет години в Радио Зорана въвеждаме предавания с православна тематика, които постепенно прераснаха в православна програма Света София. За да продължим да я развиваме и да разпространяваме вярата на нашите предци, която в наши дни е по-важна от всякога, се нуждаем от вашата подкрепа. Помогнете с посилни за вас дарения, като посетите сайта ни zorana.bg. Благодарим ви! Започва Светоглед – новото предаване за православен поглед към историята, културата и съвременността с богослова Георги Тодоров по Радио Зорана. Здравейте! Темата на днешната беседа е «Строителите на следосвобожденска България». Самото заглавие подсказва, че тя е нещо като послепист, поскриптум на предишната ни беседа за «Строителите на съвременна България» – знаменития исторически труд на Симеон Радев – класика в българската историография. Когато разглеждахме тази негова книга, стана дума, че въпреки качествата на автора, големият труд, който е свършил, езиковия му талант, психологическия, интелекта му и другите му качества,
самата идея, която е имал и упорството за да я осъществи. В крайна сметка тази книга ни остава неудовлетворени, бидейки един повърхностен прочит на събитията, един политически, в тесния смисъл, в може да кажем хоризонталния смисъл на понятието, дори с недостатъчна геополитическа перспектива, макар, че той има известна такава перспектива, но тя не е пълноценна, не е задълбочена, повече е съсредоточен върху видимите тук във България събития и личности. За да се направи едно по-добро, алтернативно изследване на този период, от освобождението до избирането на княз Фердинанд, първите решаващи няколко години след освобождението, за да се направи на такова изследване, те първа е необходимо един квалифициран историк, със съответните дарби, включително и езикови, писателски талант, но той или тя трябва да свърши огромна работа. Три, четири, пет години труд може би са необходими, за да се напише една подобна книга.
Аз, разбира се, нямам такива намерения и такива възможности във времето. Така че, това, което предлагам да направим днес, е да разсъждаваме по принципите на подобно изследване. като казваме принципи, стигаме до самата дума и се сещаме за началото на Библията, на латински. ин принципио, в начало. В начало Бог създаде небето и земята. В начало беше словото. Така започва евангелието от Йоанна. Е, това начало, този принцип, непременно трябва да се положи. В начало. В начало кой е?
В начало какво е? Откъде тръгваме ние, за да осмислим историята на България и на всяко друго нещо? В начало, разбира се, е Христос. Христос е Алфата и Омегата, началото и края. И ние непременно трябва да минем от там. Трябва да започнем с това отношение. Какво е отношението на тогавашна България, ако тя е предмет на нашото изследване, към Христа.
Тоест към християнството. Тоест към православието. Тоест към православната църква. От там трябва да започнем. Към православната вяра. И много важно. Църквата е като институция. Защото огромната заблуда е, че Христос е велик и вярата е велика, но църквата пречи. Тя ми пречи на мен, защото аз искам пряко да общувам с Бога. Не ми трябват посредници и опиуми и така нататък.
Църквата не може да не бъде институция, учреждение. Тя е учредена от Бог. не случайно. И като такава, като учреждение на светия дух, трябва винаги да бъде възприемана. И виждаме, че в точно този исторически момент България има проблем с църквата. Има ключов, екзистенциален проблем с църквата. Защото българския народ в огромното си мнозинство
припознава екзархията като своя православна църква, а екзархията е в схизма спрямо цареградската патриаршия и другите патриарши, които са солидарни с нея. Това е кървавата рана в сърцето на българската църква. Но това, с което би трябвало да започне Симеон Радев и всеки историк. Проблема на България е,
че тя няма рецептори за болка. Нея нея боли от тази смъртоносна рана. Раната е смъртоносна. докато съществува схизмата България не може да върви на добре. но, понеже болката е духовна, а не телесна, малцина я усещат и целокупния български народ се е анестезирал от тази болка. Той с гайди и тъпани посреща схизмата.
Радваме се, когато се отделяме от Вселенската църква. И да, при все, че гърците са несправедливи, това е ясно, че това е била голяма грешка и на цариградския патриях на Фенер като институция, на гръцката държава, която шовинизира гърците в Цариград срещу българите,
срещу Русия и проче, срещу славянството. Те са подтикнати, разбира се, от Великобритания. Това е ясно, от Австро-Унгария. Това е геополитика, която става царковна политика, за съжаление, но бедата е, че българите не усещат, нито един не усеща.
Левски нищо не усеща, Ботев нищо не усеща, Раковски не усеща, Каравел не усеща как убиват България с тази схизма и нашите царковници не го усещат. Те се държат, сякаш всичко е наред. Екзарха, митрополитите, те са едва ли нещастливи, защото може би нямаше да бъдат митрополити,
ако не беше схизмата. Ще ще има, да кажем, по-малко епархии български и вместо да имаме 10 митрополита, ще имаме 5 или 6. Но, това е друга голяма тема, която не веднъж сме повдигали. Тук само отбелязваме, че Симеон Радев, както и строителите на съвременна България, както той ги нарича,
не виждат тази смъртоносна рана. това си проличава в много и много неща. В мисленето на екзарх Йосиф, тогавашния екзарх в Цариград. Целият му дневник е свидетелство, че той не разбира проблема. не разбира, че освен всичко друго, това е голямата трагедия
на българските, на българските секуларисти. те смятат, погрешно, че божиите неща са си божи неща. Да, канони има, нарушаваме ги вярно, но имаме си политически прагматизъм. искаме в момента да решим политически проблем
и временно суспендираме божиите неща, пък след време ще се вдигне схизмата. Айде сега. Така беше и с Елладската църква, и те бяха в схизма, а после се върнаха. Ама между времено ние ще си решим
нашите политически задачи и после ще направим и църковните. Огромно заблуждение. Фатално заблуждение. Ние проваляме хоризонталната България. след като провалихме вертикалната. Ние проваляме България точно в тези секуларни измерения. В тези
хоризонтални, политически, военни измерения. Там проваляме България точно чрез схизмата, която е замислена и осъществена от враговете на хоризонталната България. Тези, които искат
да бъде по-малка и по-слаба. Те задействат със схизмата и ние играем по тяхната гайда. Ето това не го разбира кажи-речи никой в България. Може би единствено Гаврил Кръстевич, но той не е
в България. Той го става в Цариград. След като е свършил основната работа по екзархията българия. И за малко ама този малко е важното. За малко да
получи пълен успех, т.е. България да се сдобие с самостоятелна църква без схизма, без да напусне едната света съборна апостолска църква.
това е било всякашна една ръка разстояние и сме могли да го достигнем и за това е работил Кръстевич през цялото време. Но това нещо така или иначе ни се изплъзва не случайно. И така тази
рана право в сърцето на България е анестезирана и ние сме в дълбока опойка и Симеон Радев в тотална опойка по този въпрос. Той
не знае за неговото съществуване. Не се интересува от неговото съществуване. Затова не можем да го обвиним. Кой ли се интересува? Втория въпрос във връзка с
светогледа това е въпроса за училищата, за учителството, за учебните програми. кой ги изработва в 1880 година? По какви
учебници учат българчетата? Какви са учителите? Какви са тенденциите? 81-а, 2-а, 3-а, 5-а. Тогава, когато
се замесва тестото на нова България. да, разбира се, преди освобождението имало българско училище, имало учебници,
имало учители, така че в общи линии имало приемственост. Нямаме някакъв срив. Османската империя била в това отношение достатъчно толерантна
и българите в български училища са си преподавали каквото си искат и след освобождение са продължили да го преподават. Но за нас е много важно
да знаем какво същност се преподава в българското училище. По кои учебници? По кой буквар? По кое издание? Какво се съдържа
и какво се променя? Много е важно какво се променя. Защото ние ще видим с един документ Търновската Конституция как един член как
две думи могат да променят хода на историята. Същото важи в учебниците. Един учебник насочен в дадена посока може да промени
мисленето на цяло поколение следващо. Така че Симео Радев не се занимава с тая тема а тая е много важна в каква посока се развива българското
училище. Откъде черпи образци? От Сърбия ли? От Австрия ли? От Франция ли? От Русия ли? От Турция ли? Откъде? Какви са българските учебници? Какви са българските
учители? Преобладаващите? Водещите? Трети много важен въпрос изключително важен въпрос на който Симеон Радев няма отговор той дори не го и поставя не му и хрумва това е въпроса
за това кое водача на България след освобождението кое е водача кое е лидера на България има ли такъв Защо Симеон Радев
не поставя този въпрос? Много просто Защото България няма водач Тя няма лидер Тя няма дори бих казал и двама или трима да кажем съперници
ярки лидери които се борят за тази кой да е първия България се намира в тотална криза на лидерството след освобождението Ако погледнем главните герои
на строителите на съвременно България Петко Славейков Петко Каравелов Драган Цанков и така нататък Александър Няса Александър Батенберг Нито един от тях не е истински водач
Нито един Някои от тях са интересни фигури Някои от тях с интересни характери с обаяние с таланти с качества с образование но нито един не е дори второстепенен
водач Ами Кой е водача на църквата? Иларио Макариополски е бил такава ярка лидерска фигура той вече е покойник Екзарх Екзарх Йосиф не е лидер
Екзарх Антим не е лидер Григорий Доростолско Червенски с неговите дипломатически способности и прочее не е водач няма водач в църквата В политиката Любен Каравелов
с известния си авторитет той умирав на вечерието на учредителното събрание Другият въпрос е доколко той можеше да бъде лидер но така ли не че вече го няма Революционерите след възстанията са избити лидерите
Левски Бенковски които безспорно имат лидерски качества Другият въпрос в политиката накъде ще тяха да тръгнат ние не знаем Ботев но ги няма и се оказва че в тези решаващи
дни седмици месеци и години България няма нито един лидер и то ние не говорим само за политически лидер говорим за мисловен което е още по-важно ако имаше някакъв идеолог
който да беше написал една програма една програмна декларация един манифест каквото и да е една реч да беше изнесал и да се помни че еди кой си еди къде си в голямо малово и изнесе прочутата реч програмна
какво трябва да бъде България какви са принципите пете главни принципа на съвременна България или каквото след да е е няма такъв нито един нито имат авторитета нито предприемат тази свръхзадача
дори ако приемем че някой си въобразява че е някакъв голям мислител и че подрежда някакъв принципи но или изпроварява времето си или закъснял
нали не го слушат но няма такъв тоест във България имаме истински демократизъм в най-лошия смисъл на думата тоест посредственост политическа умствена
неспособност сега трябва да кажем че и руския император в това отношение за зла беда наша Александър II царя освободител се оказва една преходна слаба фигура
той от една страна е представител на самодържавието на абсолютната руска монархия а от друга страна точно в този момент е поведението на радикалните реформатори готви конституция
и тези реформатори които тогава про-западните конституционалисти се опитват лека по лека да придвижат Русия към нещо като Великобритания т.е. да направят конституционна монархия и монарха лека по лека
да изгуби своите правомощия и да ги предаде на някакъв вид народно представителство те смятат тези реформатори че това е добрия път за Русия и идвайки в България самия цар Александър II
им дава карт-бланш да пробват една по-либерална по-демократична конституция за да видим как ще работи а и те вярват в този тип конституция сега ние до днешен
тръбим че това е било много хубаво че Търновската конституция била най-демократичната в тогавашна Европа което може и да е верно най-вероятно е точно така но това е един голям минус за българския народ от тогава и до сега ние не разбираме
че демократизма не е нещо добро то е нещо неутрално има и положителни има и отрицателни страни и зависи кога го прилагаш за какво българския народ понеже излиза от Османското иго без аристокрация
тя отдавна е унищожена в самата Османска империя де-факто няма аристокрация по определение само султана и фамилията на Осман е аристократична аристократична
всички останали са служители на султана включително и великите везири всички останали така че там също няма иерархия наследствена има меритокрация доколко си заслужава спрямо султана
може да бъдеш велик везир може да бъдеш хвърлен на галерите и обратно върнат от галерите като велик везир можеш от пират да станеш главен адмирал на флота по желание на султана който е динамично
дава свежа кръв в управлението но така или иначе българския народ губи иерархичността губи аристократизма които също са свойства с големи минуси
и големи плюсове но когато го няма плюсовете ги няма минусите могат да се компенсират от умния аристократ както и от умния демократ може да ги компенсира но когато нямаш аристокрация откъде ще вземеш плюсовете на иерархията за тази плебейска
България уравниловка всички са на ТИ и на Байо не е било умно и разумно да има и демократична конституция такмо обратното за нея е било по-добре да има една аристократична
конституция с горна камера сенат с посилка власт на княза не случайно и Батенберг суспендира конституцията и Фердинанд изобщо не се съобразява с нея и Борис Трети
я ликвидира след 34-та година и след безброй преврати които също са антиконституционни 23-та година 34-та година и така нататък така че Търмската конституция за която ние продължаваме да викаме
осанна че била много демократична тя на практика е спъвала българските монарси през цялото време а българите нямат изработени
вътрешни иерархични механизми каквото е да кажем британското общество то е много по иерархично отколкото да кажем испанската съвременна монархия но те са имали няколко века за да може
този привидно демократичен начин на избиране и така нататък да изработи своите вътрешни иерархии така че всеки много добре знае къде са му границите и не може да припари
в защото не е член на клуба най-демократично е всичко но ти не си член на клуба така че това кастово иерархично подреждане на британското общество му дава големи предимства в много случаи във България това нещо
не се е изработило то трябва да се е изработи а условията са свръх неблагоприятни защо? защото когато се освобождаваме от османската империя цялата управляваща класа турците са махнати и никой няма правленски опит тези които идват на власт Драган Цанков
Петко Каравел те какво са управлявали? освен себе си нито фабрика нито вилает нито да кажем държава така че така че така че те изведнъж придобиват
пълномощия и отговорности за които не са подготвени и те не умеят кое е важното в този случай важното е опита опита нещата не са в политиката никога не са 2 и 2 4 никога не са силен съм побеждавам никога не са
богат съм печеля не много са по-сложни нещата можеш да си слаб и да спечелиш можеш да си богат и да загубиш иска се мъдрост иска се второ-трето поколение управленство иска се школа управленска
каквато е да кажем османската каквато е британската и до ден днешен искат се институции които създават тази иерархия и така на така така че във България проблема е била демократизма
плебейството на българския народ тази уравниловка и за това е трябвало самата конституция да бъде по-консервативна и голямата грешка на руските либерали Лукьянов и другите
изобщо на цялата тенденция която идва от Петербург е била да се гласува доверие на народните представители на българския народ те да изработят конституцията прави се един проект
в началото но след това учредителното събрание ще има правомощие да променя всички тези неща това е фундаментална грешка защото българския народ по това време би приял всякаква конституция
примерно в източна Румелия конституцията се Органичния устав се изработва от чужди представители на великите сили правят им Органичен устав тоест конституция
и никой не протестира всички си работят по нея и тя си върши работата до такава степен че много българи които бягат от антиконституционния режим на Александър Батенберг отидат в източна Румелия и там се пишат и романите
и стиховете и фейлетоните и всичко останало никой не им пречи така че конституцията на българската държава е трябвало някой с опит в държавното строителство примерно Гаврил Кръстевич е бил такъв българин но него никой не го вика
той е бил дълбоко обиден разбира се на екзархийските деятели особено Петко Славейков и други след като торпилират неговите усилия той е бил на крачка от успеха но доктор Чомаков Петко Славейков
и други торпилират и се стига до схизмата и той тогава разбира се отива към цареградската патриаршия и е обиден на своите до тогашни съратници и те пък съответно не им трябва да делят
властта и славата с някой по-компетентен от тях Кръстевич е завършил от Сорбоната с огромен опит управленски управявал е остров Самос бил е в Държавния съвет на Османската империя автор на закони и така нататък
един изключителен дялан камък който България на нямането не е можела да си позволи да се лиши от него още повече се ползва с доверието на Османската държава а България
нещо като васал така че в това отношение той ще бъде изключително полезен и в дипломатическо отношение и вързка с Цариградската патриаршия какво ли не огромен опит идеален патриот но никой не го привиква а
на времето ако четем протоколите на създаването на екзархията ще видим че той решава всички въпроси всички останали са деца Кръстевич е човекът който знае за какво става дома всички другите са въздухари и разбира се
като такива провалят работата Петко Славейков и Чумаков изключително повърхностни но на тях не им трябва конкурент Петко Славейков най-яркият демагог в учрителното събрание за какво му трябва
Кръстевич който е две класи над него който ще могат чакай това съм учил от Сорбоната това е в едикой си закон на едикой си конституция това е от едикой си конституция това е от тук това е от това аз съм го писал този закон
и Петко Славейков какво ще му казе са своите заигравки и своите стиховце Майтапчия той са своите Майтапи идеалният демагог той граба умовете и сърцата на учредителите
които са хора без опит те са щастливи че някой ги чува че може да им се чуи гласа кога са чували такова нещо самозабравят се е разбира се в общи линии говорят по-ограничен кръг не са всички равни
слава Богу в учредителното събрание и не мога да говорят всички безкрайно но все пак когато идва време за гласуване тогава демагогията работи самия Симеон Радев все го знае отлично той не е симпатизант на демагогията
но така един, че тя е доминираща така че Търнуската конституция е фундаментална грешка на руската политика на цар Александър Втори той не е трябвал да допуска това нещо спокойно можеха
да изработят един тесен кръг от 10-15 човека с голям опит юристи нотабили хора с опит да кажем двама митрополити Кръстевич примерно Константин Стоилов и други хора кото имат такова образование
и такива правоспособности да разсъждават в един прагматичен тесен кръг а не пред публиката пред публиката е изключително изкушаващо да свириш на тънките струни докато когато седнат на масата
и разсъждават разумно могат да си кажат нещата такива каквито са така че самата идея за учредително събрание което тръгвайки от нулата ако ние имахме 50-100 години опит в някакви подобни институции
и те да прераснат в учредително събрание да но този скок от нулата директно в този можем да кажем разгулен демократизъм води до демагогия и такива демагози
печени като Петко Славейков и Драган Цанков са в стихията си до някъде и Петко Кравелов който е бил повече идеалист повече ентусиаст но така или иначе също се подава и на демагогията той е бил
можем да кажем че радикал в това отношение и пак от Русия докарва тези либерално-радикални революционни идеи и за някой от великите сили той е едва ли не опасен терорист така че това нещо
е трябвало да се избегне трябвало е да се направи една конституция с по-големи правомощия на княза не случайно Батенберг суспендира конституцията защото тя му връзва ръцете
той не може да работи а е трябвало да има иерархия на властта и княза да бъде по-авторитетна фигура Батенберг е млад човек той няма опит той е бил малко във войната и това му е целия опит не е врял и кипял
това е грешка освен това е чужденец освен това не е православен и всичко това са минуси които няма жена и деца т.е. династия не основава и натупани всички тези минуси един по един воде до това че неговото управление в крайна сметка
се проваля като казахме че не е православен тук стигаме до един от много важните моменти на Търновската конституция нейната бездуховност нейната пагубност тя погубва всъщност българската държава третата българска държава е торпилирана това е айсберга който потопява
кораба на третата българска държава без никой да разбере за съжаление че там е фабричният ефект само да прочетем как започва Търновската конституция първо как започва конституцията на Съединените щати ние народът
на Съединените щати така започва и е ясно че първата дума е най-важната втората е втората по важност третата е третата по важност ние народът Съединените щати с това може да кажем че всичко е казано оттамната така вече е ясно какво ще последва как започва гръцката конституция
от 1844 година в името на светата е единосъщна и неразделна троица така започва гръцката конституция от това време 144 година а българската как започва започва
така глава първа за територията на княжеството за територията на княжеството ето тази хоризонталност тази безидейност тази бездуховност не може по по-ясен начин да се изрази от това начална конституция вместо да каже
в името на отца и сина и светия дух ние народа на България освободени така и така искаме искаме или правим или не няма преамбюл няма заявление а се минава
към най-хоризонталния въпрос който за съжаление е единствено който вълнува българския народ е до ден днешен територията как изгубихме Беломорието как изгубихме Македония защо Нойския договор
отряд за западните поколени това и до ден днешен си остава единственото мерило за ценности във българската историческа наука територията Та толкова за Камертона който в началото
трябва да удари и да каже кое е важното Друго Казваме, че България е монархия Княза е най-важният човек в държавата От друга страна България е православна
страна Православието е господсваща религия господсващо вероисповедание И стигаме до член 38 в който се казва така Български княз и потомството
му не могат да изповядват никаква друга вяра освен православната точка Само първи избран български княз ако принадлежи към друга вяра
може да се остане в нея Второто изречение е айсверга който ще потопи корова защото и Батенберг не е православен и
Фердинанд не е православен и от това следват на практика всички катастрофи на българската държава но това е заложено в конституцията те не са виновни
Батенберг какво е виновен че е протестант Фердинанд какво е виновен че е римо-католик избран ли е избран има ли вратичка
в конституцията има точка те не са виновни а той след като не е православен вече неговите бъдещи съюзи отношения не може
да не се повлияят от това централно светогледно нещо което е в разповеданието така че тук е изключително тягосно когато четем протоколите
на очърнителното събрание и стигнем до член 38 когато се те ги чутат един по един и има дискусии по член 38 няма никаква
дискусия прочитат го гласуват го и минават към следващия по следващия член дискусии няколко страници а по този фундаменталния от какво
се налага първия да бъде неправославен от къде какво ползва България това нещо ами ами много просто вече е бил определен човека
или да кажем измежду двама са се колебаили но по-скоро е бил определен Александър Батенберг и бидейки неправославен този член е така да се каже члена
Батенберг вкаран в конституцията специално за него добре ако той по някакъв начин беше някакъв изключително подходящ единствения най-важния
който всички неща други са му наред само в разповеданието ще кажеш е те понеже той имаше тези тези тези качества
изключително опитен много уважаван с големи познания мъдрец психолог държавник абе един Бисмарк нали Бисмарк не предлагат за княз и ще кажем
еми не е православие абе не е православие но е Бисмарк той ще оправи всичко и православието толкова е добър и ще приеме православието ако трябва толкова е добър и мъдър и умен но не
един млад човек красив симпатичен без никакви способности държавнически доказани без никакъв опит нищо не е управлявал не знае как стават нещата не е психолог той е един романтик такъв един не заради него
да жертваш вероисповеданието на най-важно човек в държавата и то в момент в който църквата е в схизма още по-лошо то няма да разбере че има проблем бидейки не православие както не го разбира и Фердинанд за тях това е шахмат
това е някаква политическа игра схизмата така че Търновската конституция с член 38 на практика тръгва срещу същността на България срещу православието и не случайно
следващите видими катастрофи са пряко следствие от този член без него няма ще да бъде така защо българите които са тогава тъй-тъй патриоти тъй-тъй ентузиазирани защо не си вземат един българин за княз
примерно Александър Богориди сина на Стефан Богориди да не забравяме че тъй както нямаме аристокрация на пълното нямане на тоталния плебеизъм в България имаме сега пак едно изключение историческо и толкова историческо
че чак по Божи промисъл защото Стефан Богориди има титлата княз княз на Самус да но княз а той пак е внук на великия епископ Софроний
първият епископ с българско самосъзнание автор на Софронието което е обучил от цяла България на ум и разум неговият внук който подари на българите църквата Свети
Стефан който беше свръх високопоставен в Османската империя и го уважаваха всички и по този начин неговият син и неговият племеник е Мануил Богориди можеше и той да бъде но това са
люди с първо титла второ родословие и то родословие велико патриотично и духовно начало с Софроний какво повече може да мечтае
плебейска България от такова свръх родословие че ние нямаме по-ярки фигури в цялата ни история от времето на Свети Пимени на Пайси Хилиндарски именно Софроний Враченски е тази ключова фигура той се държи като държавен глава
той пише писма на Котузов и така нататък съвсем ясен носител и на Пайсиевата линия на идеята за българска държава двата му преписи са само какво значение имат на Пайсиевата история внука Стефан само името му
Богориди син на Борис елинизирано Богорис Борис само това име манифест това е манифест за възраженето на България независимо от другите му заслуги така че ние имахме династия
вече българска православна да не говорим че всички те и Еммануил и Александър Богориди са свързани с други родове гръцки румънски и така нататък това е това е една
истинска аристокрация с контакти международни с огромен опит с образование и с български корен и то какъв велик да верно че Алеко Богориди го правят
генерал-губернатор на Источна Румелия за един мандат но с това се приключва и това все пак е Источна Румелия не е княжество България така че това изискване българския княз да бъде православен на практика
се ликвидира и ние докарваме чужденец който при всички случаи виждаме в случая с Батенберг е чуждо тяло в България поне ако се беше оженил ако имаше дете родено в България
след като абдикира вече да има регенти малкото да израсне като българче като православно можеше да има някакъв шанс но той не успява да направи това нещо Друг важен въпрос от това време което Симеон Радев не се занимава
с него въпроса за собствеността той е хоризонтален въпрос не е вертикален но изключително важен защото нието тогава имахме Османска империя собствеността беше
в ръцете на турците на турската държава на вакъфи на султана на отделните там владетели по наследство от спахи и така нататък как тази собственост се преобразува
в българска и как преминава от едни ръце в точно тези български ръце а не това е ключов въпрос за това време с който Семел Радев не се занимава а ние може да сме
сигурни в едно че този въпрос не се е решил законно много трудно можем да си представим че българите след освобождението ще кажат така и така ето този турчин е тук е собственик
и ние няма опитваме в събствеността он и я си е собственик този пък е българин този пък е арменец гръг еврейн всеки си запазва събствеността е как така турците които бяха главните собственици ще си останат главните
собственици или тяхната собственист ще се обсеби от българите по един чист и дружески законен начин това нещо няма как да стане това става
грубо грабителски така иначените турски чифлици за които се борят всички и политиката става най-прякото средство за завладяване на тази собственост защото
това е голямата хапа както беше след 10 ноември така начината държавна собственост имахме институция но имахме и огромна държавна кооперативна
и така нататък как стана нейното приватизиране незаконно грабителски хайдушки мутренски така е било разбира се и след освобождението но как точно Симеон Радев не се занимава
с това а това пряко влияе върху политиката няма как да не влияе дори влияе може да кажем решаващо и ние ако си мислим че зад тези речи зад тези постъпки не стои преразпределение
на собствеността това е най-голяма заблуда разбира се че стои как е ставало е друг въпрос но и Алеко и всички други и Вазов предостаточно са писали по тези въпроси очевидно
че това е станало по един както в цял свят по един брутален начин и младите провинциалистите агресивните жизнените умните дръските нахалните това са човеците на оня
момент такива като Захари Стоянов като Димитър Ризов като Димитър Петков и така нататък Стамболов това е новия тип българин агресивен енергичен кариеристично настроен
амбициозен и разбира се с така демагогски и с патриотичен уклон естествено в много случаи искрен разбира се в никакъв случай това не са били някакви така
злодеи с лицемерна демагогия не демагогията се раждал само себе си и върви ръка за ръка с много други неща но тези растиняковци не са осмислени
от Симеон Радев в неговата история по никакъв начин сякаш политическите фигури изпълняват едно падио-дё през цялото време така парламентарно къде е изборно а економиката субствеността това нещо минава на заден заден план
сега разбира се имаме един такъв марксически подход че освобождението на България играе ролята на буржуазно-демократична революция т.е. турците се биде един вид феодално общество с феодална собственост а сега идат новите
буржуа които искат да раздвижат тази феодална собственност това фактически съвпада с освобождението така че българите се насочват към той род дейности свързани с капитала с
първоначално отруфане на капитала и прочие има нещо вярно в марксическия прочит разбира се той в никакъв случай не трябва да се смята за последна инстанция той е част от голямата картина но също трябва да си има предвид
това тази смяна на организацията на общественото производство на собствеността на капитала на създанието на фабрики на акционерни дружества и така нататък това нещо не може да не е
пряко свързано с политиката с народното събрание с княза с конституцията и с всичко останало сега какво е отношението към историята какво е отношението към османската държава то е отрицателно но не 100%
тези които са живели в османска това е както наскоро след 10 ноември тези които са живели в предишния период могат политически да го очернят но когато са живели в него са си живели
доста прилично мирно спокойно пили са си питието карали са си колата и са проявили режима това е ясно когато обаче се сменя режима изведнъж ще започват да очернят режима
ох колко било тежко по същия начин става и след освобождението османския период започва да се демонизира възниква теорията за синела от бича и така на това въпреки че османската държава по това време точно се демократизира
създават се конституцията хати хумаюна хати шерифа и преди това смесените съдилища и много други неща които са в полза еманципацията на българския народ но можем да кажем че и това е важно
интелигенцията учителството поетите писателите се опитват да драматизират разликата между преди и след освобождението че преди освобождението е било мрак а след освобождението е светлина и
това до голяма степен създава една основополагаща митология която до ден днеша не е валидна за мрачното рост непременно се героизира борбата срещу турците
естествено защото участниците в тази борба такива като Вазов като Захари Стоянов в които по един и друг начин са участвали къде е пряко къде е косвено симпатизират разбира се на тази борба и
те търсят своето място под слънцето сега Захари Стоянов един талантлив и ярък човек но за зла беда без никого образование един овчар абаджия пишман и така нататък
е къде ще се мери той с Константин Стоилов и с Марко Балабанов хора с образование с езици с стил с класа ако не е поборник ако не е
саратник на Великия Бенковски така че те започват да строят паметници върху които да стъпят както Сталин строеше паметника Ленин
за да каже аз съм Ленинец косвено да въздигне себе си по същия начин цялата тази кохорта от типа на Стамболов Захари Стоянов Димитра Петков и така нататък
това са люди които се опитват да героизират своето участие в революцията за да могат да имат първоспособност сега Стамболов къде го по време Априлското въстание изчезва обаче
косвено Априлското въстание е велик момент и той се пише за апостол Захари Стоянов също има доста неясноти какво точно е направил но той е съратник на Великия Бенковски така че
в този смисъл всичките са мотивирани да почернет предишния период да героизират борбата срещу него да я направят решаваща и да я убедят за ключов фактор
за освобождението на България това е много важно че България трябва да определи себе си по отношение на освобождението тя вече е надлъжниклия на Русия за освобождението или сама се е освободила естествено че
сама се е освободила и затова започва хипертрофирането на българското с участие и така нататък това е естествен процес който се проявява още тогава да не забравяме че точно в тези години
за които пише Симеон Радев Захари Стоянов започва да пише своите записки издава първият том по това време Иван Вазов пише епопея на забравяните това не е случайно тези програмни
ключови съчинения те подреждат историята и идеологията и тук е много важно значението на идеолозите на писателите когато казваме кои са мисловните властелини
по нова време виждаме, че няма такива идеолози но те лека по лека изплуват Вазов и Захари Стоянов са ключови в това отношение чрез своите писания те не са родени мислители двамата но като талантливи писатели
заемат мястото на мислителите и техните твърби съответно записките на Захари епопеята на Вазов и малко по-късно по Дигото те оформят големия разказ ключовия разказ за онова време
за което пише Смел Радев идеологическия разказ и какви бяхме и какви сме какви бяхме в османския период как приключи османския период как се освободихме и какви заслуги имаме сега това нещо се извършва именно
от Захари Стоянов и от Иван Вазов най-вече и тук е много важно да се проследи тяхната рецепция в това време как се възприема това от читателите и да видим как започва да се оформя големия разказ
за българската история много е важно да се проследи отношението към западната цивилизация която става модел за подражание включително и в руския вариант Русия тогава също е западоцентрична трябва да се проследи нещо много важно модернизацият на дългосто общество
прехода между патриархалното и модерното това е една деградация нарастване това е едно развращаване но как става? то става в цял свят всички европейски държави преминават през това развращаване
разбира се може би Франция образцова в това отношение след францската революция но и другите постепенно постепенно и Русия разбира се и това развращаване за което
примерно Толстой много в късния си период много приживява и това е една голяма криза за неговата съвест в България това нещо това неусетно може би тук там е някои скърби за доброто старо време за патриархалните общества
но криза на прехода можем да кажем че никой не изживява дълбоко и Симеон Радев изобщо не усеща че има такъв епохален преход между патриархално общество и модерно общество
модерно капиталистическо секуларно буржуазно да го наречем а това са два корено различни обществени модела българското патриархално общество православно вярващо морално където в
едно село може би за 100 години няма ни това престъпление се променя и идва новото общество ние го наричаме байганилско не сме прави укарикатуряваме нещата но така или иначе едно доста по
безбожно доста по меркантилно доста по бездуховно и доста по безрастено общество този преход е много важен и не бива ние да се вторачваме само в политическата битка
която тече по същото време ние губим една друга голяма битка битката за същността на България България е делегирана включително и от хора като Алеко
в ранг на смешна и жалка недо Европа а това е цивилизационна катастрофа защото кое българите пренасят от патриархалното
общество в новата земя кое костюма си ли дрехите ли бита ли морала ли организацията нищо те се
отричат те приемат запада за модел и това е една цивилизационна криза за която Симирам Радев не че не подозира някак си не иска
да се занимава с нея а там се кове съвремена България там се изпуска можем да кажем не случайно по това време вече умира иконата тя още
по-рано вече бере душа но след освобождението икона вече няма настъпва една суша в изобразителното изкуство
което е показателно което е много показателно в архитектурата настава едно епигонство нямаме български стил никой не се сеща за български стил много по-късно идват чак при седесиона чак по-късно
началото на 20 век започват да търсят мотиви след освобождението няма такова нещо всички тръгват да правят нещо като кючук Париж така че всички тези въпроси цивилизационни народно-психологически нарастени и прочие трябва да се разгледат
в пълнота и в единство на фона на вярата духовността църковността на фона на геополитиката която обяснява много неща и едва тогава ние ще разберем как действителните строители на съвременна България
са консумирали още тогава националната катастрофа това е националната катастрофа изгубването на самоличността изгубването на църковността изгубването на нараствеността изгубването на изкуството си
на изображенията си на всички съставки на българството които никак не са били мъртви много от тях са били жизнени но е трябвало обществото да ги утвърди да кажа да
ние сме изостанали в параходите изостанали сме в това изостанали сме в това но ето тук ето тук ето тук в най-важните неща сме първи в православието превъзхождаме Франция, Англия и Германия в иконата превъзхождаме
Никъде в Франция, Англия и Германия няма такова чудо каквото имаме в Трявна или в Самоков или в Банско но ни дори не го знаем че го имаме много по-късно го откриваме така че това заслепление на българския народ липсата на истински лидери липсата на духовни лидери
липсата на духовни средища това е други въпрос имало ли някъде тлеещи въглени на истинска духовност маргинални но все пак имало ли ги е те не са търсени не са и намерени а може да ги е имало така че в това отношение ние
те първа си заслужава да направим едно проучване на ключовия момент на прехода можем да кажем че след идвалето на Фердинат от там нататък вече нещата са консумирани катастрофата вече е осъществена много порано още странската конституция
тя де факто е конституирана а това че по-късно я виждат някои а някои изощо не я виждат това е съвсем друг въпрос и това е също катастрофа невиждането на катастрофата е най-важната катастрофа защото когато човек я вижда както германците я видяха след Хитлер е все нещо положително има в това но когато и ня виждаш тогава вече наистина е тежко
и ние трябва да се връщаме към точно този преломния момент може би 10 години преди и 10 години след съобщението това е ключа към разбирането на българската всеката струфа Светоглед Новото предаване за православен поглед към историята културата и съвременността
с богослова Георги Тодоров по радио Зорана