ЗАПОЧВА СВЕТОГЛЕД Започва Светоглед. Предаването за православен поглед към историята, културата и съвременността с богослова Георги Тодоров. Здравейте! Днешната тема, под номер 251, е озаглавена Пътят и безпътицата. Този път става дума за едно лично свидетелство за времето, за историята, лично преживяно свидетелство.
А защо искам да го споделя? Защото имаме поначало един господстваш наратив, който се преподава в училище, който се разгръща в книги, в сериозни изследвания и лека-полека става стандарт за дадена епоха. За дадена епоха господстваш наратив е този и този, хората го читат и по този
наратив си правят изводи за съответното време. Какъв е смисълът на този наратив? Кой го прави и защо го прави? Естествено, и кой го разпространява и го налага като господстващ? Естествено, този, който господства. Това е неговият наратив. Този, който господства, има свой разказ за събитията и този разказ става господстващ. И започва да внушава на следващите поколения, пък дори на съвременниците,
защото миналото лека-полека се забравя, и започва да внушава някакъв разказ, някаква представа за историята. Какъв е смисълът на този разказ? Естествено, да се оправдае хегемона. Да се докаже, че хегемона е прав и съответно неговите противници
или врагове да бъдат дискредитирани. Това е смисълът на наратива. Това сме го имали безброй пъти. Ние знаем, че след Турското иго, естествено, че основният наратив е да се докаже как всъщност пустите клесурци станаха московци. Тоест, че ние сами се освободихме. Това е до ден днешен господство, че всъщност български народ
се е освободил, а не Русия. Русия, да, верно, имала някакви свои интереси тук, имперски, но българския народ е в основата и доколкото може, то това не може да се прокара исторически, но доколкото може се лансира този господстващ наратив, затова да нямаме комплекс за малоценност
и да не се чувстваме вечно длъжни. Това не важи само за след освобожденския наратив, това важи за всички наративи на всички времена и народи. господстващият наратив изпълнява именно тази функция. Тази функция винаги се отклонява малко или много от истината. Естествено, за да възхвали хегемона и да дискредитира неговите врагове.
Трябва да се отклони от истината. И това отклонение от истината ние за по-далечните епохи, когато имаме по-малко свидетелства, трудно можем да го докажем, можем да го усетим, можем да го предположим, докато в по-нови времена, където имаме все пак много повече възможности за спомени, мемоари, книги и прочие, там имаме по-голямо разнообразие на прочитите, на наративите. Сегашният господстващ наратив
за близкото минало, за предишните, да кажем, десетилетия, е горе-долу ясен. Примерно да кажем за епохата от 44-та до 89-та година. какво знаем за тази епоха, че това е време на комунистическа диктатура, на един вид тоталитарно общество, където общо взето беше забранено да излежеш в чужбина на Запад, да четеш съответна литература и други неща, да слушаш съответна музика,
да носиш там къси поли или дълги коси и така нататък, забрани, забрани. И за да можеш да пътуваш в чужбина, трябва да ставаш агент на държавна сигурност, да се подпишеш там някъде, че като се върнеш, ще напишеш някакъв доклад. Този наратив съдържа елементи от истината, дори значителни елементи от истината, по всички направления,
но не е истински, защото аз свидетелствам, чрез моето лично преживяване, че много от тези неща не съответстват на това, което се случи в моя живот. И, понеже сега се навършиха 40 години от моето завръщане, от двогодишната ми работа в Йордания, да я наричам Гурбет, с така класическата
дума. Та навършиха се 40 години от тогава, достатъчно дълго време, за да имам така бистър поглед върху събитилата. И това пък е и повод, тази 40 годишна, да се върна към тези събития, защото те в доста отношения се разминават с господсващия наратив. А какъв е проблема? Защо
когато господсващия наратив се отклонява от истината, това има значение? Много просто, защото иначе ако ние го следваме, ние не разбираме историята. Ако не разбираме историята, ние не разбираме и съвременността, която при всички положения има някакви връзки, някакви производни, някакви следствия от
историята и ако историята е погрешно разказана, ние погрешно разбираме и съвременността. Причините, движещите сили, всичко това се вкарва в една погрешна причинно-следствена връзка, в някакви клишета, които, тъй като не са истината,
вече деформират нашето мислене. И колкото повече го деформират, толкова повече то ни подлъгва в нашите изводи. И така, сегашният наратив какво гласи, че времената на комунизма до 89-та година
са били времена на тоталитарна комунистическа диктатура. Нека да започна от началото на този мой двугодишен престой в Йордания с фирмата Булгаргеомин. Заминах там. Още като
завършвах английска филология, някой спомена, че можем да се запишем за евентуално за желание за работа в чужбина и аз се записах и съответно година и половина по-късно или колко
ми се обажа така-така-така. Открия се възможност за работа в Йордания и аз се съгласих. Първото, което е много важно, че от момента, в който се съгласих, от момента, в който си подавах изощо
заявлението, че проявявам интерес за работа в чужбина, до ден днешен никой не ми е давал никакви указания за какво да правя това предстоя в чужбина, какво да говоря, какво да не говоря, каква идеологическа диверсия да избягвам. нула инструктаж,
нула съвети, нула указания. Съвършенна нула. Попълнах си формалностите, никой не ме е върбувал да докладвам, нищо. отивам на работа и толкова. 100%. Става 83-та година. Това не е времето на Горбачов. Горбачов още го няма на хоризонта. Това е времето на тези там, Андропов и другите.
отиваме в Аман и оттам след няколко дена отиваме на обекта. Сега, кое е хубавото в този обект? Това е, че той започва от нулата. Аз дори смятах да правя един филм, игра не имах така идея за сценарий, защото е много визуално интересно, че се започва от пълната нула. Като казвам пълната нула, ни бяхме с една джипка Лада Нива,
пет човека и спускаме се от Аман на юг. Оттам се отклоняваме до там Гръчето, Маан и оттам до Оазиса Ел Джафър и оттам вече до самата пустиня, където ще бъде нашия бъдещ обект. Имаше един геодезис, който си сложи там Теодолита да почва да измерва разстояния,
градуси и най-акрая стееме до едно бетонно кубче, което беше, така да се каже, точката нула на нашия обект. Това беше целта на нашето отиване. там с джипката да намерим тази точка, открето е, че ще се вържем, за да построим бъдещия път в пустинята, тъй като там нямаше никакви други репери,
освен това кубче. докато го търсихме, кубчето, все пак сме, нали, малко или много залистрани в това, ще го намерим ли, няма ли да го намерим, Теодолита какво показва, нали, от лазиса, тръгваме към посоката на това кубче,
дали ще го намерим. И когато го намерихме и свършихме работата, така да се каже, се отпуснахме, я се огледах наоколо да видя. Що да видя? До хоризонта няма нищо във всички посоки. 360 градуса около нас, абсолютно нищо. Една равна каменна пустиня, застлана с,
не го наричам, чъкъл, малки камъчета, древни камъчета, от тук до хоризонта в всички посоки 360 градуса. Сема, че са на Луната. Но без кратери. Ръвнина. И хоризонта няма си извъншно много близко, съедно, че Земята е 5 километра, не повече. 5 насам, 5 насам
и свършва Земята. Такова усещане имахме. И най-важното, абсолютната нула. Нямаше нищо. Т.е. не можеш да оплачеш да кажеш, шмото преди нас е имало еди какво си там, нали пречени, турското робство или не. Не. Нула.
Започваме от нулата. поради тази причина, когато накрая на обекта тегнем чертата и така равним сметката на свършената работа, можем да кажем с две думи, че обекта обекта извърши строителните работи по този път. Това бяха земни работи, бетонни работи,
без асфалт. Свършихме всичко и българската фирма, т.е. българската държава, загуби 10 милиона долара. това беше крайният резултат от нашия обект. Каква е била предвидената печалба, не знам, но допускам, че била, да кажем,
1 милион долара планирана печалба, резултата минус 10 милиона долара. Ето това е интересното нещо. Как така се получава такава голяма загуба и как българската държава реагира на това нещо? Първо, самата фирма Булгаргеомин, както и самото име показва,
е фирма специализирана в сондажи. Правят сонди, а не строят пътища. Те имаха един обект в долята на река Иордан, сондираха, търсеха вода, намираха, разбира се, и нямаха нулев опит в пътното строителство.
Това беше първия техен опит. чрез какво? Чрез съвместната българо-юрданска фирма с прекрасното име Trans Jordan. Обръщам внимание на името Trans Jordan, защото тогава имаше много български фирми, Trans Impacts,
Trans Story, и т.н. и това влизаше в логиката на тези названия в България класически. А Trans Jordan буквално означава отвът Иордан, е било
името на самата държава Trans Jordania. Така се е казвала държавата Trans Jordania, след което Trans отпада и остава Йордания само. Така че това името
на самата държава. Т.е. много силен образ. Запомня се и т.н. Защо е толкова хубаво това име? За мен обяснението е много просто. Защото нейния изобретател е бил филолог.
Английски филолог. Той е покойник вече. Бог да го прости. И като филолог е направил това блестящо име, което звучи много добре. И на английски, пак и на арабски. Абра-люрдун. Всички в Йордания помнят, че някога
самата държава така се е казвала. Веднага го запомнят. Заинтригуват се, което е смисъл на името. Защо казвам, че това има значение? Защото инициатора на тази Joint Venture, това съвместно предприятие, Trans Jordan, е филолог. Той не е инженер.
Не е пътен строител. айфилолог. Това беше откъм българска страна, а откъм иорданска страна беше един сънълително млад човек с нулев опит в пътното строителство, но син на милионер. И понеже бащат имаше
много пари, дава на сина си да се пробва в бизнеса какъв-какъв и да кажем строителство с българите, които разбират как се строи, но той ще съфинансира и ние ще финансираме, но и ние ще вършим
цялото строителство. Там докарахме машини, инженери, изпълнители и така нататък. Това беше идеята. Но понеже са некомпетентни и от българска страна и от юрданска страна и понеже специално от българска страна
целта е била по-скоро този филолога да получава заплата. Да бъде някакъв. И като се съзнава тази фирма той започва да получава заплата, което е целта. А сега
да се печелят обекти, да се играе на търк, това носи две острия, защото ти хубаво ще играеш, обаче ами ако вземеш да спечелиш, трябва да го изпълниш. А това нито едните, нито другите са го правили някога. Нито Булгаргеомин,
нито йорданската компания и нямат никакъв опит, което е риск. Така че не знам дали са имали реални намерения да спечелят търк откъм българска страна или по-скоро да отбият номер и да тече заплатата, но така или иначе участват в един търк
за пътно строителство и не ще и не печелят. защо печелят? Може би по ред причини, там връзките на нашия йорданския партньор, но основната причина вероятно на това, че този, който е правил изчисленията, не е преценил едно много важно и скъпо перо за йорданската пустиня, а именно водата. В България,
когато изчисляваш всички параметри на такъв обект, всичко друго изчисляваш, но вода не изчисляваш. Тя е на лице, в природата, в почвата. Копаеш оттука земна маса, пренасяш я на пътното плътно, уплътняваш я с валека и тя става много твърда. Върху нея,
още, още накрая асфалта, за да я запечата. В Йордания това нещо е невъзможно, защото в почвата няма вода, и когато валека минава върху сухата земя, това си има да правиш бетон без вода. Не се получава това нещо, което всъщност уплътнява земната маса при валирането с валек, защото няма вода. Водата е важен елемент за да се осъществи това уплътняване с валеците.
Тук не се получава. Т.е. ти трябва да докараш вода по цялото пътно трасе, през цялото време, когато работят валеците. Преди това трябва да си навлъжнил почвата, може да се оплътни. Това са хиляди тонове вода, която просто не съществува. И за да се докара там, трябва да разходи. Нашите не са ги изчислили. Те не влизат в това, но не влизат в офертата
и сме предложили по-ниска оферта от всички останали и печелим търга. Това нещо не се знаеше от нашите инженери и всъщност началникът на обекта, много интересно, не беше инженер. Значи, това е пръв опит на фирмата Булгаргеомин чрез Трансджордан
да прави пътно строителство. Вместо да пратят един опитен инженер, който е правил строителство при подобни обстоятелства, те пращат човек, който не е правил нищо в чужбина и освен това дори не е инженер, а е човек с средно техническо образование. възможно най-лошият избор.
И той дойде, там започна да пристигат машините и прочее, и прочее. И къде беше минуса на този човек, на първия човек на обекта, че
първо той не разбра къде е грешката в офертата. Това, че водата е най-важното и скъпо перо, което не е отчетено. И второ, той реши да уреди всички свои
роднини, протежета и прочие от градеца, от който произхождаше, т.е. своите градски и селски, и ги докара там. Ама, дали те могат
да правят тази работа или не могат, няма значение. Важно е, че ще получават заплати. Все нещо подобно са работили. Примерно, единият, който ще да работи на грейдер, а грейдер е
голяма пътна машина с един огромен нож, който подравнява земната маса преди уплътняването, за да има точно определено равнище. Момчето, което ще да кара грейдер, беше карал грейдер
само веднъж в България и то не при пътно строителство, а при разчистване на сняг. Тоест, с ножа на грейдера не подравнява земни маси, а избутва сняг. Нещо, като булдозер го използва така за избутване
на сняг. Това беше целият му опит. И беше много смешно, когато, защото ние, когато пристигаме там, ние за местните бедуини сме някакви свръхчовеци, с дипломи, инженери, специалисти,
а те там, какво са, а ни камили имат и нищо друго. И ние Тойоти карат в пустината пикапи и някак си гледаха на нас отдолу нагоре. Идват
в обекта, когато се разбира, че се строи път, идват разни грейдеристи, скреперисти и други такива пътни строители и си предлагат услугата, с някаква заплата, да кажем, колко си така,
300 динара, което е, 600 долара, но нашите ги гледат високомерно и не приемат много скъпо. как да кажем, да ми 600 долара, когато му отиде един 500, да кажем. И когато почна работата,
се оказа, че нашото момче, което е бутало сняг, до такава степен не може да кара грейдер, че заби ножа в единия ръб и целият грейдер се вдигна във въздуха пред смаяните погледи на местните араби,
които виждат, че тук сахибите от Европа не ги бива за нищо. Не могат да карат грейдер. А техният грейдерист нивото, което постига е плюс-минус един сантиметр. Той е
професионалист. Той е майстор на грейдер. нашия не може да прави нищо. Та, в този смисъл много скоро ние изгубихме страхопочитанието в очите на местното население, което не е важно. Сега,
от гледна точка на светогледа, от гледна точка на наратива историческия, в цялото ми пребиваване, те две години в нашия обект. Та бяхме основно българи, разбира се. А арабите се включиха такива отделни специалисти, грейдеристи, да кажем,
и пазачите, които бяха бедуини. Но, всичко останало бяхме българи. Не си спомням да е имало, може да е имало, но нямам спомен, партийна организация. Не си спомням някой да е плащал членски внос. Все някой щеше да каже много е членски внос, малко е.
Не съм чул понятието членски внос. Т.е. най-вероятно не е имало партийна организация и не е имало членски внос. Много вероятно. Не съм чул да е имало партийно събрание. Т.е. Коммунистическата партия там, да не каже,
че не съществуваше, със сигурност е съществува, но не функционираше. Другото нещо. Нито един от обекта не избяга, така се каже, на Запад, нито един, но от инженерите, аз, там,
шофьорите и така, нито един не избяга на Запад и нито един не беше ограничаван да не избяга. Във всеки момент, всеки от аз мога, спокоен си съмеща шапката, включително и с пари в ръка и да отида живея някъде на Запад, ако желая. Аз с два западни езика спокойно можех при цялото време.
Но и не само аз, не говоря за себе си, говоря за всички. През ум не ни минаваше да бягаме от България. защо ли трябва да бягаме. Та, нула комунистически ограничения, нула инструктаж. Не съм чувал от някои от другите да е бил инструктиран или вербуван,
или нещо подобно. Може да е имало. Не знам, това не може да се каже, но за мен твърдя. И по същия начин никакви ограничения политически, предупреждения, дори, не говорим за партийни събране, но да кажем, да не се бере началъка, да кажем,
че, вижте сега, ние сме в западна държава, ще имате предвид, че... Не. Не е имало такова нещо, нула, през цялото време, за тези две години, когато аз съм бил там. Нека да направим една почивка и
след това ще продължим да чуем едно песно пение и след това ще продължим. това ще продължим. хвалите, хвалите Господа, с небес, хвалите, Абонирайте се! Абонирайте се! Аллилуйя, Аллилуйя, Аллилуйя, Аллилуйя! Аллилуйя, Аллилуйя, Аллилуйя, Аллилуйя! И така започваме работа, докарваме машините, строим лагер и започваме работа. Но точно в момента, в който ще започваме работа,
началника на обекта, този лето казвам, че с техникум, че не е инженер, измисли някаква болест, той разбра, че работата не върви на добре и измисли си някаква болест и отиде в България, уже се лекува и не се върна. На негово мето застъпи там един от инженерите, като времено изпълняващ. Той като времено изпълняващ, 2 месеца беше този период, нищо не направи, с един пантофи се разхожаше напред-назад и с офиса, в един фургон бяха офисите, в може би повече от един и не стъпваше на обекта, само му докладваха. Това се прави, това и той даваше някакви указания, но въобще ли не пъде никаква отговорност. Съедно, че не е от тук. Най-накрая прятиха от България един инженер, за началник на обект и се оказа, че той е човек компетентен. Веднага направи преценка на събитията, на нещата, разбра къде е грешката, водата. Аз пък, понеже бях преводач, през мен минаеше абсолютно всичко, през цялото е. През всички тези две години, от ден първи до ден последни, цялата информация за обекта минаеше през мен, тъй като де-факто почти никой друг не говореше английски. Само този инженера говореше, не много професионално, но се разбираше на английски,
докато останалите почти никой не говореше на английски. Така че щът не щът през мен минаеше всичко. Отделно цялата кореспонденция, документация, аз бях и деловодител. Та, когато той направи анализа на ситуацията, ние с него пред цялото е в комуникация, установи, че обекта ще загуби сериозна сума, поне 500 000 долара. да има, да кажем 1 милион долара печалба, ще има 500 000 долара загуба. И направя един доклад и го прати в България. След което от България пращат на обекта един проверяващ, а именно герой на социалистическия труд. и този герой на труда дойде на обекта заедно с йорданския партньор и веднага започна да така вижда грешките. този защо не работи, този защо така, този защо така. И да взисква от началника на обекта, от инженера, да се работи по-добре. Почна да удре по масата, да вдига тона. Абе, как така? Вие къде се намирате? Как така България ще загуби пестени?
Вие чувате ли се? Ние сме ми пратили тука да печелите, а не да губите народни пери. и нашия йорданския партньор беше силно впечатлен от това изпълнение. И, нека да кажа пак, герой на социалистическия труд. Тоест, така, образец за социалистическия човек, чак и герой. И когато си тръгна тая проверка, ние си говорим с началника, инженера. Ние сме казвам: "Виж какво? Ясно е, че тази загуба, ти няма да си признаят, че офертата е била сбъркана, а ще търсят виновен и ще намерят тебе за виновен, както в момента те намират, че предстояват там валец и грейдър и пр. А те как няма да предстояват, когато имаме технологичен процес? Ти не можеш да правиш валиране преди водата да е проникнала в почвата, преди да бъде смесена чрез грейдъра и т.н. Има си технологичен процес, при което задължително се някой от машина те предстоява. Това е естеството на работата, както и да е.
казваме явно, че те беше на топят и то за такава сериозна сума, да кажем 500 000 долара, народна пара загубена. Плюсто те ще кажат и пропуснатата печалба, да кажем, от 1 милион. Това е огромна сума и то в валута. а ние сме отишли в Йордания да печелим валута за България, а не да изнасяме от България милион и 500 000. 500 000 и да ги изнасяме 1 милион, да не сме ги получили. Т.е. това е огромна сума и те могат да го съдят. и той така или иначе взе да се вслушава в тези мои приказки. А и той самият виждаше на къде върви работата и също се писа болен и също се прибра в България. Това беше, така да се каже, последния шанс на обекта да свърши с минимални загуби. Но тук една скоба искам да отворя по отношение на това, че когато работата тръгна на загуба и естествено, че от България имаха проблем с пращането на парите за заплати, защото приходите са по-малко от разходите, системно. В началото беше предвидено, докато имаш мобилизационен период и неаш никакви приходи. И се плащат за платите от българската държава. Но после, когато почнат да идват приходите, се оказва, че са по-малко от очакваното, именно поради липста на вода и други причини.
И почнахме да бавим плащанията. Айде, българите им обясняваме, така и така ще заплати след две седмици. Обаче на арабите, като им обясняваш, той първи ден хубаво, втори ден хубаво, обаче на третия ден почва да питаме: "Вие хубаво ще платите ми, ако не платите?" Ние казваме има гаранции и това и това, но те започнаха да оброжение се създаде и започнаха да стъчкуват. В първия ден стъчкуваха арабите. Там шофьори и разни други не излизат на работа. Ние казваме: "Хубаво, като не работите, българите излизат и си работят." А те бяха нужниството. На втория ден обаче арабите, които стъчкуваха, затвориха бариерата и казаха: "Няма да пуснем и българите да излизат на работа, защото винен и плащате за плати." И работата стана много сериозна. И си говорим ние с начальника на обекта: "Ние в момента сме в ролята на злите капиталисти експлуататори, а арабите от Ел Джафър са пролетарията. Започват класово да се осъзнават. Започва профсоюзно и стачно движение.
Те са на добрата страна, ние сме на лошата страна, ние сме и лошите капиталисти, експлуататори. Експлуатация на човек от човека. Тата го казвам в той смисъл, че никой на обекта, не и нашата приказка беше така в рамките на шегата, никой в обекта не каза: тук имаме класова борба, хората са прави, от марксистска гледна точка арабите са прави, ние сме криви, никой не го каза. Всички бяхме на страната на капитала, на страната на фирмата и срещу пролетария, местния пролетарият. В този смисъл, как да кажем, че по това време тази българска фирма е била част от комунистическата система? Какво беше комунистическо в тази фирма? Абсолютно нищо. Нито идеологията, нито системата на ценностите, нито партийната дисциплина или власт, или влияние. Нула влияние на комунистическата партия, нула влияние на комунистическата идеология. Тотално всичко беше абсолютно капиталистическо в нашата фирма. Заплатите, естествено, се плащаха в долари. Целта на цялата работа беше печалбата на долари с всички средства. Е, тут други средства нямаш освен да работим, да е. Но ние не сме някакви спекуланти, борсови или нещо подобно. Но така или иначе, ако изчислим градуса на комунизъм, ограничения, каквито ще да са,
идеологически на обекта, да слушаш радио, да гледаш телевизия, ограниченията бяха нулеви. Тоест, де-факто там комунизъм нямаше. Някой ще каже: "Да, има то в чужбина". А, бе, в чужбина обаче това са същите хора. Това са същите съзнания. в нито един от човеците на обекта нямаше никакво комуницистско съзнание. Като ръководство за поведение, като икономически взаимоотношения. Нещо да солидарно да събирам някакви пари за нещо, за някого. не. Всеки си получава парите за себе си. И не се интересува от никого другого. Така, както и да, замина си този инженер, компетентния, който можеше да оправи работата. И, тук е много важно, че ако той беше останал, ако обектът беше завършил с 500 000 долара загуба, той щеше да донесе огромна печалба за България. Защото, между временно, нашия участък беше 90 км. Другия участък от пътя пред пустинята, пред пустинята беше от една друга фирма, сръбска, която фалира. И на нас щеха да възложат 100%, няма на кой друг, да изпълним и техния участък. А ние вече сме направили разходите за мобилизация, за фургони, за всичко.
Всички разходите бяхме направили и можем да предложим една много по-печеливша оферта за този участък. т.е. ако, примерно, нормалната печалба да е била, да кажем, сръбите са свършили половината работа и останало, да кажем, 500 000 долара печалба там или нещо повече, ние можем с една по-добра оферта да имаме още по-голяма печалба, т.е. оттам да си върнем загубите от този обект. След което, щеш да има нова процедура за асфалтиране на цялото на те 180 км. Естествено че фирмата, която е изпълнила земните, бетонните работи, ще спечели търга за асфалта, защото гаранцията ще се търси у един изпълнител, а не у двама. Ако има двама изпълнители, държавата Него не може да си получи парите, защото ще има безкрайни съдебни процеси, земните работи и бетона ще кажат, ние всичко свършим идеално, а асфалтът е виновен, а асфалтът ще каже, не, не, тези земните работи бяха зле свършени и ще се усложни работата, ако е една фирма, естествено, че тя отговаря. Така че, каквото и да се случи на пътя в рамките на гаранционния период, автоматично фирмата е изпълнител, без никакви съдебни забавения и процеси, тя е длъжна да ремонтира всички повреди. Така че, най-вероятно ще сме да спечелим асфалтът върху целият участък, след което се пусна продължението на този участък, чак до пристанището Акаба, и ние индийци го спечелиха, но ние вече като хора на място и свършили толкова голям участък от работата, също ще сме да имаме стратегическо предимство, т.е. напълно е възможно да бяхме върнали всички загуби на този обект, а вече от асфалта се печели доста. От продължението към Акаба се печели доста, т.е. обектът можеше да върне 5-10 милиона долара печалба като нищо, с целият престиж и с възможности между времено да спечелим други търгови и т.н. Т.е. на теория, въпреки първоначалния ГАФ, при добро управление можеше да се спечели от този обект, но управлението беше изключително лошо и тази смяна на началници на обекта беше фатална, следващия началник, който дойде не се интересуваше от работата, той беше покрит от предишните 3-4-ма. Защото, 4-ма всъщност, защото той казва: "Ама, преди мен всичко, объркал нас, как да го оправя?" Четирима началници са бъркали, бъркали, аз сега да не съм магиосник, няма как. И той като знаеше, че е в този смисъл неуязвим и си спеше от сутен до вечер в караваната на климатика и почтенистта вършена обекта, до такава степен, че, когато идваха там от супервайзорите и някакви приятели. Супервайзорите и някакви преговори се вводиха с него, той не знаеше състоянието на обекта и аз бях принуден, като човек, който го знае състоянието, тъй цял ден, това ми е работата, да превеждам не това, което той казва, а това, което той би трябвало да казва. И всички оставаха доволни, защото и те чуват това, което трябва да се чуе, а той говореше друго, но аз превеждах това, което трябва да се каже и накрая преговорите завършах успешно, въпреки че той така и не разбра колко струва струва един кубически метър бетон. Той не знаеше до последно колко струва един кубически метър бетон. Не го интересуваше човека. Защо всички тези хора не се интересуваха от крайния резултат? Защото това не беше нито комунизъм, нито капитализъм. Значи, нито някой вярваше в комуницитската идея, нито имаше някаква
сталинска дисциплина, да кажем, нали, ти ако не изпълниш обекта затвор или разстрел, всички се измъкнаха по терлици, никой костъм не пада от главата му, нямаше потърпевши. И което е най-важното, и това е клуминацията на всичко, всички, без изключение, и аз това число, си изпълнихме нашите лични програми. Аз изпълних моята програма за това, за която бях отишъл. Всеки си изпълни своята лична програма за съответния брой долари, които трябва да натрупа в банката. И цялото загуби 10 милиона. България, цялото обществото загуби 10 милиона, а всички ние си изпълнихме 100% нашите лични програми. Е, защо аз съм тогава мотивиран да работя за цялото, като моята лична програма е изпълнена? И то е, и то е, и то е. Всички си изпълни в личните програми. Което означава, че системата, която е била тогава в България, 80-те години, от 83-та до 85-та, не е била никаква система. Това е било разграждане на предишната, може би, тоталитарна система. Не знам доколко е съществувала преди това, в която е имало някакъв вид отговорност. Била тя и съдебна, била тя и някаква друга, професионална, така нататък. И не е истински капитализъм, при който капиталиста си знае интереса и няма да допусне тези провали, няма да допусне да тръгнеш ти с една оферта без най-важното перо. Няма да допусне да пратиш там човек, който няма образование. Няма да допуснеш смяна текучества на началниците. Когато намериш човек, който си избира от работата, ще го държиш там да го свърши. И, което е много важно, ще допуснеш да загубиш 500 хиляди, вместо да допуснеш да загубиш 10 милиона. И това пролича най-вече, когато нашия партньор, Йорданския, когато видя, че фирмата губи, той предизвика едно събрание и каза:
"Вижте, комчета, зад вас стои българската държава, вашето не се губи. Но зад мен стоя аз. И ако обекта загуби, аз трябва да плащам загубата от джоба си. Затова аз на този етап смятам да фалирам, да обявя фалит и да се измъкна с минимални загуби, да кажем 500 хиляди, отколкото да мъкна загубите до края сутра ги плащам от джоба си. На което българската страна изпадна в ужас. Как така български обект ще фалира в чужбина, засрами позор. и възприеха следното безумно решение, така да се каже, рецептата за провала, като му казаха: "Виж какво, ние продължаваме да изпълняваме обекта. Всички загуби ще ги поеме българската държава". На пръв поглед има някакъв резон да не губим престиж, обаче на практика това какво означава? Това означава че този наш йордански партньор имаше интерес да влиза в задкулисни споразумения с нашите подизпълнители, така че да има по-големи загуби, т.е. по-големи печалби за тях, по-големи загуби за фирмата като цяло, защото България покрива тези загуби, а той ще дели печалбата с подизпълнителите. Така и стана. Той делеше с подизпълнителите, което увеличаваше загубата за България, но загубата за България е анонимна, поема е българската държава, т.е. никой от нас. Лично той се облагодетелства с милиони. От тези десетте милиона, да кажем един милион може би е взял лично той. Или два, другите да кажем подизпълнители и т.н. и държавата разбира се йорданската. Т.е. тук виждаме как откъм българска страна към това време ние нямаме действаща система, нито една система няма да предпочите да даде 10 милиона, може да даде 500 хиляди, а имаме маркиране на дейност. Дейност се свърши, свърши, свърши, направихме обекта, а другото ще го заметем под килима загубите, за да нямаме нарушение на престижа. Ето тук виждаме, че по това време вече не е имало комунизъм и не е имало тоталитарна държава, категорично, а имаше всеки да се спасява поединично.
Т.е. още тогава интелектуално не са се справили българските ръководители, Тодор Живков и останалите, са преминали към някакъв вариант на държавен капитализъм, който обаче е недоусмислен. Кой ще носи отговорност? Кой ще следи така, че обекта да бъде, ако не на печалбата на минимална загуба, такъв няма? Никой в държавата нямаше такава мотивация. Всички бяха мотивирани да се покрият загубите и заплатите да текат. В този смисъл да говорим за тоталитаризъм и комунизъм в България в това време е несъстоятелно. Това ще ни подлъжи. Кога е свършил комунизъм в България и тоталитаризма, не мога да преценя. Това трябва сериозен анализ и той икономически, и разбира се, политически, и медиен, и всякакъв художествен. Вероятно има няколко етапи на деградацията на тоталитарно-комунистическия режим, докато се стигне до 1989-та година. Но във всеки случай, по онова време, в този случай нямаше и следа от тоталитаризъм. Имаше един разграден двор с единично спасяване на всички участници. Нека да чуем още едно песнопение, след което ще приключим. Музиката Музиката Музиката Музиката
Музиката Музиката Музиката Музиката Музиката Музиката Музиката Музиката Музиката Музиката Музиката Музиката Музиката Музиката Музиката
Музиката Музиката Музиката Музиката Музиката Музиката Музиката Музиката Тържденит разславит. Точно когато ми стече двогодишният договор, аз имах 2+2 годишен договор, т.е. 4 годишен с възможност да го прекъсна на втората година и аз не исках да стоя повече на обекта. Бях си изпълнил програмата и не мисляш теше да жертвам още време в пустината на Ел Джафър. Впрочем, до Уазиса Ел Джафър беше най-тежкият затвор в Йордания. Ел Джафърският затвор там за най-тежките престъпници, защото е наистина тотална пустена и камънак. Там да живееш само и само да се трупат пари е доста недобра сделка. А да кажам една 2 години, моята целка каква беше? Защо ми трябаха тези пари? Защо живеех в тези прощинаци?
При тези доста тежки условия, за да мога да бътувам в чужбина. И това е много важно свидетелство тук, защото от момента в който аз спечелих моите пари в Ел Джафър, на татъка не съм имал никакви проблеми да пътувам в чужбина. Никакви. Винаги давам си паспорта, получавам разрешение и излизам в чужбина. Никой не ме кара да се подписва никъде, нито да ставам член на державна сигурност. Каквото и да е нула, процедурата е: имаш ли пари във ВНТ банка? Имам. Окей. И ти разрешават. И това започна още от самото ми завръщане от Йордания. Аз се върнах за попряко през Лондон. Значи, каснах от Аман в Атина. Минах през цяла Европа, без да минам през България. През там, Йогославия, Австрия, Германия, Франция, Англия и обратно. по същия път за около 2 месеца пътувах. Имах пари, разбира се. И основата ми така цел беше да накупя книги от литература, която в България не съществуваше.
И накупих толкова много книги, че бяха 4 огромни сакове, всеки от които може би по 20 кг. Няма как да я нося с четирите наведнъж, така че ги носях по два по два на гарата, да кажем. Трябва да се кача някакъв влак и трябва да измина разстоянието от спирката на автобуса или метрото до самата гара. И аз, да кажем, нося на 50 метра, двата сака връщам се, другите два и така докато стигна до вагона и мястото. Тези четири сака, а мисля, че дори един сак пратих по пощата или там по влаков или как се води, тези четири сака пълни с книги. Сега каква литература, Фройд, Юнг, там Хагавадгита, служеници, на такия работи, библии, на такия неща. Не е нещо, кой знае какво да кажеш. Но в България не се намеряха тая литература и може би някой може да се заеде на границата. Никой не ме е проверявал никога в целият този период, когато съм пътувал. Това беше 85-та година, първото пътуване, 88-та, второто пътуване, 90-та. Никой не ме е проверявал. Т.е. аз карах така да се каже 80 килограма на всяко от тези пътуване, 80 килограма по древна литература. Е, имаше малко и Шехспировецка да кажем, но да кажем от те 80 килограма да кажем 50-60 килограма са били по древна литература, която в официалния наратив ще е наречем забранена. Никой не ме попита какви са тези книги.
Нито веднъж. Тази, която я пуснах по почтата, също си я получих. Той беше също един, същите размери пак 20 килограма, може и повече. Те книгите доста тежат, може са били по 25 кила. Не съм ги теглил или помня. Та мисълта ми е, че също меме направи впечатление. Аз също очаквах да има някаква проверка. Дали ще ги върнат част от тези книги, да кажат тази книга да, тази и не. Това е друг въпрос. Но смятах, че ще има някаква проверка. Не. Нула проверка. В 85-та и 88-та година и 90-та разбес, но там да кажем, че малко вече бяха нови времена. И така нека се върнем на обекта. Какво става?
Там продължиха още да се сменят началниците. Единия от тях, Горкия, почина там с лев кемия. Т.е. той заради пустите долари, той си знаеше, че е фатално болен, но за да има за семейството му повече спестени пъти, там е работил до смъртта си. Той също беше компетентен инженер, между другото. Той беше, може би, шестия началник или седмия. В крайна сметка, ние изпълнихме пътя, аз после като ходих в Ефиродания сега наскоро, отига да видя пътя, той функционира и действително там е живнал. И Ел Джафъра е по-голямо в сълце, там вече има магазин и много друго. И изобщо функционира пътя. Но, да се върнем на как завърши целия проект. И тук е много интересно, че проектът завърши с 10 милиона долара загуба. Така се ми казаха, аз не съм следил ощето особено, така ми казаха хора, които са били. И някой да пое отговорността, някой да пострада, някой да беше наказан с глоба, мъмрене, не говорим за затвор. Не, никой. Как става това нещо? Първо, че нямаше кой толкова много да е мотивиран да наказва някого.
Нямаше я, де факто, нито тоталитарната държава, нито капиталистическата изгода и самоконтрол на капиталиста. Той контролира собствени си бизнес. Защото иначе губи. Нито нато, нито другото. Но, и тук вече е интересно с наратива. Създаде се наратив. Разказ. Защо ние загубихме? И наратива гласи. Понеже целият проект имаше за цел България да стъпи в ключова държава в Близкия изток, кралство, капиталистическа държава. Това не те е Сирия, Либия. Това е истински запад под американски контрол. на Йордания. Та, България, ако стъпи там, тя може да разшири своето влияние наляво-надясно. Стратегическо стъпване.
И американците това не искат да го допуснат. Защото България е социалистическа страна. Как така ще допуснеш един печалив, успешен обект? И затова американците са направили всичко възможно, за да срутят този обект. А пък арабите са продажни. И ложите американци, и продажните араби, те съсипаха обекта. Затова загубихме ние там. Поради идеологически причини. За да не допуснат като успешни комунисти в кралство Йордания. И след това да тръгнем към Саудитска Арабия или Египет или други неща. И затова всъщност той беше саботиран. Това беше легендата. Това беше наратива, който се създаде. С цел каква? Да оневини тогавашните властващи, хегемона. Българската комунистическа партия и българската държава.
И да прехвърли вината върху враговете. лошите американци и продажните араби. Защо? Защото съм 100% сигурен, че американците не са направили абсолютно никакие. Аз отвътре знам обекта във всеки ден. знаех какво се случи на следващия. Всичко беше логично. То се случваше поради вътрешни необходимости, а не поради външни. Нищо външно. Външното беше само положително. водата. И това нямаше вода. И тогава с този инженера, който беше компетентния, умувахме когато да се правим. И като гледаме картата, казахме, че за да имаме оптималност на вдяване с вода, тя трябва да се извади ето от тук.
И български умени, като имаха сонди, докараха сонда. Дефакто почти безплатно. Това беше голям плюс, че имахме сонди. И сондираха там. И там намериха там. Никога никой не беше правил геологически изследвания. Моеше да няма вода. Моеше водата да е на един метър от сондата, да тече река подводна и ти да си в камък и нищо да не извадиш. Нула. И действително сондата беше на около 500 метра, когато удари стабилната вода. Горе нямаше нищо. Наноси, каманаци, какво ли не, на 500 метра вода. Благодаря на тази вода ние спасихме, че обектът може да бъде направен, иначе не може да го направим изобщо. Защото трябва да караме вода от 90 км. Не, не става.
Така че всичко, което беше извън наш контрол, беше добро. Факта, че сърбите фалираха, беше плюс за нас, потенциален. Факта, че асфалтът ще бъде в отделна оферта, да даше потенциални възможности да имаме по-голяма печалба и така нататък. Но, т.е. никакво противодействие на никакви американци и никаква поглост на никакви араби. които си гледаха интереса. Което има заплата 90 динъра, да си получи 90 динъра в кана месец. Което има 200 динъра или 300 динъра, да си ги получи. които нямаше никакви лоши намерения към обекта, към България, така нататък. Това беше една измама, една лъжа. Но, благодаря на тази лъжа, на нито едно ниво не се намери виновник. А ясно е, че ако не се намери виновник при 10 милиона долара загуба, това е, така да се каже, погребална камбана за системата. Тази система не може да функционира. Примерно, ако погледнем китайския опит за реформиране на една економика в комунистическия режим, ще видим, че там Дън Сяопин е намерил решението.
И китайската економика превключи от тоталитарна, буквално тоталитарна държава, до един държавен капитализм, който в момента е номер едно в света. но в България това не се случи. Т.е. не можем да кажем, аха, при коммунистическа или социалистическа форма на държавно управление, държавата непременно фалира. Еми не, Китай не фалира, Китай надминал в Съединените щати. Докато България фалира действително, към 1989 г. бяхме много зле, но ние виждаме, че и в 1983-4-5 година сме били в същото състояние на, да се каже, муха без глава, т.е. нито капитализъм, нито тоталитаризъм, контрол, някакъв какъвто и да е. И затова ние трябва много внимателно да изследваме състоянието на България през този период. Очевидно, че той е доста разнообразен. Едно е било положението от 1944-1946 година. Още сме били де факто монархия. Друго е било по времето на Вълко Червенков. Друго е било по времето на Тодор Живков в началото.
Съвсем друго е било през 1980-те години. през 1980-те години, за които говоря, ние изобщо не можем да говорим за тоталитарна държава. Изобщо не можем да говорим за комунистическа идеология, в която някой е вярвал. Никой не е вярвал в комунистическа идеология. Убедин съм, че на най-високо равнище Людмила Живкова категорично не е вярвала, макар че правеше някакви изпълнения уж, но това беше само проформа. Този смисъл държах да направя тази беседа като лично свидетелство, за да направим един коректив. Ние да подвеждаме разказа за историята от конъюнктурните съображения на сегашния хегемон, какво искаме сега да чуваме и кого искаме да уневиним и кого искаме да очерним. А трябва да гледаме истината, защото без истината, историческата, икономическата, политическата, всякаква истина, без истината, не знаем, че в крайна сметка духовната истина е Христос, разбира се, но и другите истини са много важни. Ние трябва да сме много внимателни, много скрупулозни по отношение на истината, да не допускаме самоизмами, защото те ще ни подведат в това да не разбираме света, в който живеем и да правим нови грешки и нови наративи, от които имаме само загуба.