ЗАПОЧВА СВЕТОГЛЕД Предаването за православен поглед към историята, културата и съвременността с богослова Георги Тодоров Темата на днешната беседа, под номер 216, е Критика на демократическия разум. Всъщност това е заглавието на един цикъл от такива беседи, защото темата е обширна и в рамките на един час, колкото е обичайното, не можем да изложим така както трябва основните тезиси. Затова, най-вероятно, това ще бъде една тетралогия или пенталогия. Ще видим колко ще излезе. А в крайна сметка, вероятно, това ще излезе и една книга. Та днеска е първата част. Ние знаем, че по-настоящем политическото вероизповедание, преобладаващото политическо вероизповедание във България, е вярата в демокрацията.
Вярата, първо, че живеем в демократично общество, че сме направили своя демократичен цивилизационен избор след 1989 година и, че този избор е правилният. Вярата, че демокрацията е най-добрият начин на обществено управление, че да, тя е несъвършено общество, но няма по-добра алтернатива. господства у нас вярата, че алтернативата на демокрацията е тоталитарното общество, диктатурата, авторитарното общество и, че добрият човек трябва всеки ден и час да отстоява демокрацията. Това е наш дълг. Според това политическо вероизповедание дълг на всеки уважаван човек е да отстоява демокрацията, да се бори за демокрацията цял живот и ежедневно. Че тя не е даденост, веднъж за винаги това благо, че изисква жертви,
че недостатъците на демокрацията се лекуват с още демокрация и още демокрация. и разбира се тайнството, като всяко вероизповедание и тук имаме едно тайнство. Тайнството се състоява в мига на изборите, в тайнствената тъмна стаичка, където си сам със съвестта си и къде е машина, къде е хартия, спускаш своя съдбоносен за съвестта ти и за политическото бъдеще на твоята страна. Това политическо вероизповедание не е български патент, а е господстващото в света по-настоящем, господстващото в Европа, в Америка, навсякъде, до такава степен,
ние се спомнем до 89-та година. Комунистическия режим във България се блазнаше, както и всички други подобни режими от ляв социалистически тип, се блазнаше, че това е всъщност истинската демокрация. Основно тогава се наричаха тези страни от източна Европа, страни с народна демокрация, което е малко тавтология, тъй като демокрация означава народовластие, т.е. народно народовластие. По-настоящем Корейската народно-демократична република, именно народна демокрация и тя,
и тя се смята за демокрация пара екселанс, макар, че другата истинска демокрация, либералната, смята, че онова е диктатура и, че не е никаква демокрация. демокрация. Но оставяме Корея, оставяме Тодор Живков и народните демокрации пред 1989, гледаме съвременните либерални демокрации, в, които България радостно се вля след 1989. И задаваме въпроса.
Върху какво е основана, върху какво стъпва вярата в демокрацията? това политическо вероизповедание върху какво е стъпило? Какви са основите? достоверни ли са тези основи? Ние сигурни ли сме, че тези основи, каквито и да са те, са достоверни? Откъде го знаем? Достоверни ли са тези аксиоми? началата? Откъде са се появили? Кога са се появили? Кой ги е създал? Кои са основополагащите автори и основополагащите текстове? Сакралните текстове на демократическия светов глед? Кой е най-важният труд, който обосновава демокрацията и я легитимира?
Коя завършва? Да кажем, че има един, който е в началото. След това се развил, развил и най-накрая една коронна творба. Изяснява всичко и го подрежда. Впрочем, ако погледнем, да кажем, православното разповедание. Разбира се, ние имаме сакрален текст. Това е новия завет. Заедно с стария завет преди него. Имаме, разбира се, трудовете на светите отци. И имаме един такъв обобщаващ труд на свети Иоанн Дамаскин. Точно изложение на православната вяра. В, да кажем, западната традиция, ремократористската, такъв обобщаващ труд е на Тома Аквински. Сума на теологията. в демократичното разповедание.
Какъв е основния труд? Кой е автора и кой е труда? Ако... Зададен този въпрос... Примерно на изкуственият интелект... Интересно е, че, когато му го задавах на български, ми даде един отговор. Когато му го задавах на английски, друг отговор. Но така или иначе се цитират горе-долу и не същи имена. Аристотел, като най-ранен демократ или човек, който е изложил демократичното управление и го обосновал. После се цитира Джон Лок с неговите два трактата в 17 век. Аристотел - 4 век преди Христа. Джон Лок - 17 век след Рождество Христово. Жан-Жак Русо с знаменитата си книга "Обществен договор" - 18 век. Монтис Кьо с неговата теория за трите власти, за разделението на трите власти. Пак 18 век.
Пак 18 век въщатите са така наречените федералистки документи. Един цикъл от текстове на бащите на Американската конституция. Пак 18 век, разбира се. В 19 век се цитира Джон Стюарт Мил. в 20 век, аз добавям така от себе си, Карл Попър с "Отвореното общество" и за десерт Френсис Фукуяма с "Края на историята". Като, разбира се, списъка може да се продължи, но още на пръв поглед няколко важни извода за този списък, за това изброяване. Първия очевиден извод е, че те са много. Щом са много, значи няма един. Няма един, който наистина да е теоретика обосновал веднъж за винаги демокрацията. Нито основоположник може да кажем ето този е. Нито пък завършител, обобщител. Да има двама, трима, петима в началото и най-некрая един да обобщи. Ако вземем Аристотел в четвъртия век преди Христа.
И следва, следващото име, което се споменава, Джон Лок, 17 век. Виждаме, че повече от две хиляди години ги разделя. Тук е една въпросителна, чакай сега. Значи, да кажем, че Аристотел наистина е един от бащите на демокрацията. Като теория, като учение, като политическо ви разповедание. Но защо после две хиляди години чак се поява следващия? Какво правят между времено умните и мъдрите? Трето. Наблюдение, че измежду бащите на демокрацията, на теорията на демокрацията, на учението, вероисповеданието на демокрацията, няма цитиран божествен произход. Значи, че има много учения, в началото на, които се поставя божество или истинския бог. Или ним бог. Но бог нещо отвъдно, нещо не от човеци. При демокрацията, всичко от човеци. Нямаме никаква божествена санкция. Бог не е учредил демокрацията никъде.
в нито един свещен текст. Всичко от човеците. Освен това, вече създадените божествени текстове, примерно Библията, с много големи мъки и усилия могат да се деформират до такава степен, че да послужат за основа на демокрацията. Нито божественият свят е демократичен. Нито казаното от Господ в Стария и в Новия завет е демократично. По-скоро обратното. Следващото наблюдение. след авторите, отците основатели на демократичната идеология, няма нито един светец. Нито един православен мислител. не демократ. Говорим не за православен проформа, а за дълбок православен мислител. Те, впрочем, дълбоките православни мислители са светците. Другите не са толкова дълбоки, естествено. Следващото наблюдение.
Изред човеците няма един обобщаващ и меродавен труд. би трябвало това да бъде една много благодарна задача. Мислители работят, работят, работят и най-накрая един се хваща и казва: "Вижте, дайте да издаме един труд, който ще се казва демокрацията". И в него ще се разгледа това велико и най-добро учение, което, впрочем, би трябвало да управлява целия свят. Ей, като ще трябва да го управлява, то е добре да бъде изложено системно. От А до Я. Въз основа на това, което до сега са направили по-умните и по-старите от нас. Но ние сега да го обобщим и да го изложим кратко и ясно. Кристално ясно. Няма такъв обобщаващ от. И още нещо. Самите автори, ако ги погледнем един по един. Аристотел не е никакъв баща на демокрацията.
Той не одобрява демокрацията. Той смята, че трябва да се направи един хибрид между демокрация и олигархия и да се получи така начината полития. Второ, той живее в робовладелско общество и самия той подобрява робовладелството. т.е. за него понятието демокрация е най-малкото селективно. т.е. за определен кръг хора въжи демокрацията, а други са роби на първите. т.е. цялото е доста съмнително като демократичен конструкт. ние може да кажем, че пете фамилии на мафията имат демокритични взаимоотношения помежду си. Събират се, дискутират и т.н. Ама той е между тях само, а всички останали не участват. Може ли да имаме демокрация и теория на демокрацията и авторитет по отношение на демокрацията на човек, който признава като естествено състояние на нещата робовладелството? Или да кажем федералистите, тези, които обосновават Американска конституция. Авторите на сборника наречен Федералистските документи. Джеймс Мадисън, Александър Хамилтън и Джон Джей. Те са съучастници в Американското общество през XVIII век, което е от една страна робовладелско по отношение на негрите, от друга страна е геноцидно по отношение на индианците. И стъпвайки върху от една страна геноцида на местното население, от друга страна робовладелство спрямо докараните от Африка роби, те умуват за демокрацията, не само умуват.
Правят е основен закон, изработват Американската конституция, светъл образец на демократичен текст, т.е. цикъл от текстове в случая. Документи се правят стъпвайки върху геноцид и расизъм и робовладелство. Така, че още тук ние виждаме, че демокрацията би могла да има и елементи на лъжа. Това е самоизмама, това е друг въпрос, но така или иначе не е истина. Не е истина, че обществото на Съединените Штати в XVIII век е демократично. съвсем не е истина, че обществото в Атина в IV век при Аристотел или в V век преди това е демократично. При положение, че имаме робство. И другите, разбира се, форми там, метеките и така нататък, отделно жените, че не са допускати до управлението. Та, има нещо доста съмнително в тази генеалогия на демократичните мислители. Ако погледнем по-новите от XX век, виждаме, че Као Поппер, да кажем, пише по времето и в края на Втората световна война. Тоест, това е още... Значи, имаме едно огромно противопоставяне между Хитлер, Хитлеровия модел Германия и тези, които са против него, да кажем в случая Штатите, Англия и прочия. Съветския съюз и други. И Поппер, който е противник на Хитлер, разбира се и на Сталин, в горещото време, когато трябва да се отхвърли режима на Хитлер, обявен за тоталитарен, Естествено, че Поппер е силно мотивиран да легитимира, да осмисля, да оправдава така наречената демокрация.
Нещо подобно се случва с Френсис Фукуяма. След рухването на съветския блок, припознаван като тоталитарен и противоположен на либералната демокрация, Фукуяма в горещината на събитията, така извая една хвалепствена картина на либералната демокрация като най-правилен строй. Пак да кажа, това е малко полемично, анти-комунистическо, както да кажем на Поппер беше до някъде анти-хитлериско, до някъде анти-сталиниско, но така е една, че противно на някакви други системи, се изявява една система, а не сама по себе си. В този смисъл, ние в филма "Кръсника", може да симпатизираме на Дон Корлеоне срещу неговите врагове и да виждаме какви подлеци са, колко гадно постъпват. Барзини там и другите, но това не означава, че Корлеоне е добър. Не, в никакъв случай. Или пък неговия предходник, който там тероризираше квартала и Вито Корлеоне го застреля и за неговото място, он е един вид лошия, пък нашия от немай къде, нали, поездобрия. Това в полемичен план, в худористен план ти го приемаш в рамките на филма, но, когато мине време и разгледаш картинката, виждаш, че Дон Корлеоне е същия като ония и както другите от мафията. Та, да го общим, нямаме фундаментално умствено произведение, което да осмисля основите, началата на, които е основана демокрацията и доколко тези начала са действителни или фиктивни, доколко са възможни или невъзможни, доколко са добри или лоши и от каква гледна точка. Нека да изслушаме едно песнопение, след което ще продължим. Нека да изслушаме, но, когато демокрацията и от каква гледна точка. Нека да изслушаме, но, когато демокрацията и от каква гледна точка. Нека да изслушаме, но, когато демокрацията и от каква гледна точка. Нека да изслушаме, но, когато демокрацията и от каква гледна точка.
Нека да изслушаме, но, когато демокрацията и от каква гледна точка. Нека да изслушаме, но, когато демокрацията и от каква гледна точка. Нека да изслушаме, но, когато демокрацията и от каква гледна точка. Нека да изслушаме, но, когато демокрацията и от каква гледна точка. Нека да изслушаме, но, когато демокрацията и от каква гледна точка. Нека да изслушаме, но, когато демокрацията и от каква гледна точка. Нека да поставим няколко изначални въпроса относно демокрацията, демократичната идея. Първо, дали съществува демокрацията, т.е. народовластитето, т.е. властта на народа. Тя съществува ли? Народа властва ли, управлява ли някога? Управлявал ли? Второ, дали демокрацията съществува като действителност или като измама и самоизмама? Това е вариант на първото, но все пак внасяме елемента, че тя може да съществува и да работи като измама и самоизмама, а не като реалност и действителност. Трети въпрос.
Дали ако би съществувала в действителност демокрацията, тя би била нещо добро за обществото или нещо лошо? Или може би неутрално? Четвърто. Защо в съвременното демократично-либерално общество няма истински дебат за демокрацията? Ще се върнем на този въпрос след малко. Пето. Доколко е важен въпроса за началата, за същността на демокрацията или не е важен? Шесто. Какво е отношението между така наречената демокрация и технологичния прогрес? Седмо. Какво е отношението между така наречената демокрация и светостта? Какво е отношението между демокрацията и Бога? И накрая. Какъв е реалния духовен и нравствен статут на обществата, които считат себе си и заявяват себе си за либерално-демократични?
На къде се развива този статут? Духовния и нравствения статут на тези общества? На къде се развива? Ние знаем кои са тези общества. Да кажем, Съединените щати, откакто са създадени като държава в края на 18 век, до сега, значит 300 и колко години. Не, няма 300 години, 200 и няколко години, но така или иначе това е едно общество, което се смята за демократично, класическа демокрация. Как се развива реалния духовен и нравствен статут на това общество през последните десетилетия и столетия? Също въжи, да кажем, за Великобритания. Също въжи за Западна Европа.
Също до голяма степен класически демокрации. Френската демокрация от 18 век, от края. Швейцарската демокрация. Тя пък образцова в много отношения. Тя и дори по-стара. Та всички тези общества, накъде вървят в духовен и в нравствен план. И така, казах, че ще се върне на въпроса, защо в съвременното демократично общество няма истински дебат за демокрацията. Този въпрос е изключително фундаментален, защото ако ние нямаме фундаментално съчинение за демокрацията, което да обоснувава аксиомите на чалата на демокрацията, откъде знаем ние, че постулатите на демокрацията са валидни,
че са достоверни, че са истински и, че са добри. И ако не сме сигурни, че са такива, би трябвало, особено в едно демократично общество, това да бъде фундаменталния дебат. Докато не се изясни този въпрос, ние не можем да говорим за цивилизационен избор, за това е по-добро, но е по-лошо. Откъде знаеш? При положение, че фундаментът ти не е заявен. Или ако е заявен, това е само на повръхността. Някакви общи фрази, правата на човека и така нататък, но казани без задълбочаване в същността. Защото едно е да регламентираш взаимоотношенията между хората текущо. Това се прави всеки ден.
Всеки ден по някакъв начин се регламентират хората, споразумяват се, подписват договори и така нататък. Съвсем друго е осмисленето на същността на това, което правят. Е, за това става дума, че това не е осмислено и не се прави. А принцип на демокрацията е да се обсъждат нещата. Тъй като демократичната идеологема твърди, че в тоталитарното общество, общества, се спуска нещо, което се нарича истина, да кажа, както беше при комунизма, спуска се марксизма-ленинизма като истинско учение, вярно учение,
което само трябва малко да се актуализира с всяко следващото десетилетие. но той е вярно само по себе си и оттам нататък всичко следва. Но по истинността на марксизма-ленинизма не се спори. Те са аксиома. Е, коя е аксиомата, по, която не се спори в демократичната религия, в демократичната идеология? Има ли изобщо нещо безспорно? А ако всичко е спорно, къде е спора? В момента,
спор за демокрацията не се води в дълбочина и се подменя с един изключително повърхностен похват. А именно, добре де, казвате, че демокрацията има големи дефекти? Да, сигурно ги има. Ама вие какво искате? Сталин ли да дойде? Хитлер ли да дойде? Ким Чен Ун ли да дойде? Или талибаните в Афганистан? Това ли искате?
Е, като не искате това, приключихме разговор. Всичко е ясно. Няма алтернатива. Демокрация. И още демокрация. На това ниво в общи линии се води дебата. И Колчим някой пожелае да постави под въпрос началата на демокрацията, той, разбира се,
не бива опроверган с умствен аргумент, с умствен довод, а бива обвинен в това, че е, да кажем, тоталитарист или да кажем авторитарист и така нататък.
И за това аз смятам, че работата е изключително съмнителна. ако демокрацията беше достоверно учение, тогава първата работа ще бъде то да бъде изложено логично и системно от А до Я.
Втората работа през цялото време да се дебатира с всички, които изкочат. Появи се някой и казва, бе, така и така, това е дървено желязо, демокрацията, тя не съществува, това е една лъжа, с, която вие ни лъжете и с, която себе си лъжете. И тогава
идва умния и начетене демократ и казва, приятелю, дай да разсъждаваме. Добре? Ти твърдиш така, аз ще ти отговоря на твоите аргументи. Ама няма да ти казвам какво искаш, Старин и Хитлер, аз ще ти докажа, че не си прав,
защото очевидно, че не си прав и то е доказано и ти само преповтаряш едни стари възражения, които всички ги знаем, обаче те са оборени отдавна от науката и ние имаме тук, което при комунизма
имаши такива учебници. По научен комунизъм. Е, сега трябва да има по научен демократизъм. Ти, приятели от чоли си, книгата Научен демократизъм. Е, там е обяснено. На страница 56-та прочити отговор на това въпрос за демокрацията.
За това, че това не е възможно, че това не е възможно, че народът никога не може да управлява, че никога не е управлявал и, че не бива да управлява, което всъщност аз твърдя, че демокрация не може да съществува, народовластия не може да съществува, никога не е съществувало и не бива да съществува.
Ако би се конструирала демократична форма на управление, да не дава Господ, тя би била нещо изключително зловредно. Та, мисълта ми е, че фактът, че не се води такъв дебат, означава гузна съвест в носителите на
демократичната идеология, на демократичната идея. а именно, че обществото има своя форма на управление, както автомобила. Има гуми, има кормило, има двигател, има шофьор шофьор. И, ние как да го наречем,
това нещо все едно, то функционира по дадения начин. И, ако гумите поискат да вземат властта в колата и те да дирижират на къде ще върви тя, а не кормилото и не шофьора, това не е възможно. Те,
за да почнат да дирижат, трябва да станат шофьор. Ако гумите станат шофьор, да, но те вече няма да са гуми. А ще бъдат някакви там системи на управление, но гумата се търкали, за да може колата да се движи добре по пътя. Тя не може да бъде шофьора.
Шофьора е този, който взема решение на къде ще върви гумата на ляво, на дясно. Кормилото е следство за управление. За насочване на гумите в ляво или в дясно. Или направо. И в този смисъл ние можем да се вземеме на теория, че гумите всъщност
управляват. Да. И те, ако са щастливи от това, че управляват много хубаво. Но това не променя реалността, реалността е, че те не управляват. Реалността е, че се управлява чрез кормилото от
шофьора. Да. В този смисъл ние може да имаме една конструкция, когато да завладе умове, сърца и съзнание и да не пречи на придвижването на автомобила. Това, че гумите мислят, че те решават, ние нега си мислят.
Шофьора натиска спирачката, натиска амбрияжа и така нататък, дърпа ръчната и те да продължават да се мислят, че те са важните и, че те управляват колата, ми хубаво. Още по-хубаво. Всички части на колата е най-хубаво да се мислят, че те решават всичко,
защото по този начин ще има мир между частите на колата и шофьора ще си гледа работата и ще си се придвижва от точка А до точка Б, което е целта. Но шофьора управлява колата, а не гумите. В този смисъл ние трябва да направим разграничение между това
какво си мислят хората в техните глави, колко са важни, как решават, как гласуват, избират и така нататък. Това нека да съществува. може би дори е полезно да съществува, може би да е вредно. Трябва да разсъждаваме. До колко е полезно, до колко е вредно. Но,
че то не отговаря на действителността е друг въпрос. И ние трябва да разберем при задълбоченото изследване на демократичния идеал, на демократичната идея, дали изобщо е възможно -народа да управлява. Народа не в гръцкия смисъл, ако се хваща за думата,
ма демо са в гръцки. Ние не говорим в гръцки. Ние говорим за съвременната демократична идеология, за това политическо вероизповедание, че то е поставено на погрешна, концептуална, умствена основа и не отговаря на истината. това е всъщност
тезата, която ще разгънем в няколко беседи и то не защото ни е мила или ни е мразим, а защото анализа точно това показва. Щеше да е много хубаво, ако демокрацията беше нещо добро и съществуваше и действаше,
ще жда е много хубаво. Но действителността, за съжаление, е коренно различна и демокрацията, понеже не съществува и не може да съществува и не бива да съществува, а ние живеем в едно псевдо-демократично общество, симулакрум на някакви утопии, поради това
нещата са много опасни. Защото, много пъти сме го казвали, от утопиите човечеството е пострадало несравнимо повече отколкото от злодеите. Защото злодея какво прави? Извъншва някакво злодеяние. Да кажем
кражба, убийство и други. Но той знае, че извършва злодеяние. Докато утописта има една невярна идея, вярва, че тя е вярна и казва така тя е вярна
и тя е нещо много добро. и в името на това добро ще се допуснат някои други злини. Понеже, но е голямо добро. А това са малки злини, а пък и другите не ги разбират. ние ще допуснем тези малки злини, както се казва, ще изчупим яйцата, за да направим омлета.
Нали? Целите и средствата. Ще допуснем малко лоши средства, но целта, голямата цел е важната. ето това е всъщността на утописта. Една лъжа я постулира като върховно добро и в името на това върховно добро,
което е несъществуващо, той в бъдещето, той е утопия. в името на тази утопия, той върши реални злини. Днеска лъже, мами, краде, поробва, убива и така нататък, но в името на
демократичния идеал, защото този е човек, който пречи на демократичния идеал, той е един талибан, той е един диктатор или човек, който най-малкото е противник на демокрацията по една или друга причина
и за това, ако той бъде убит или свалян от власт, ми това е благо за човечеството. Е, да, с незаконни средства, разбира се, и с такава пропаганда лъжлива, разбира се, ама, това са средства.
А целта е добро. Та, утописта, независимо дали е комунист, дали е нацист, дали е либерален демократ, утописта е по-опасен от обикновения злодей, защото вярва в
правилността на своята утопия, която е стратегия, не съществуваща в момента, но някъде ще се осъществи в бъдещето, поради което в настоящето
са допустими какви ли не злини. И за това много опасно, когато се постави въпроса, дали демокрацията не е по-редната утопия, каквато беше нацизма, каквато беше
комунизма, каквито, сигурно има и много други, дали демокрацията не е по-редната утопия, която, и това е много опасно, легитимира злодеянията, тактическите
злодеяния, които ушки са тактически, като средства, в името на една несъществуваща, нереална, лъжовна, върховна цел. И така,
съществувала ли е някога демокрацията? Народът някога управлявал ли е обществото? Говорим все пак за що годе проследимите общества. Сега, вероятно, ако едно
общество състои от 50 човека, може би в някаква така много примитивна форма може да управляват всички. Събират се, да кажем, 10 души за едно общество, като Робинзон,
на острова, само, че са 10 души и казват, вижте, кога е да не се караме, ще си събираме, ще разсъждаваме и всички въпроси ще ги решаваме с вишекласие, с дебат, с консенсус. Може би в такъв тесен формат
това е възможно. Ние говорим за реалните общества в рамките на държави. не е възможно. Отговорът е категорично не. Не е възможно народът да управлява държавата, да управлява обществото. Поради простата причина,
че за да може народът действително да управлява, той първо трябва да е осведомен за вземането на решения, след това трябва да е компетентен по обсъждания и въпрос
трето трябва да има време за да вземе съответното решение и трите са в областта на невъзможното. Защото първо как народът ще бъде компетентен? По кой въпрос е компетентен
народът? По нито един. Тотално по нито един е максимално некомпетентен. До такава степен, че компетентността във всички сфери на обществото е може да се направи
някаква пирамида не знам дали ще бъде пирамида или някаква друга по-сложна форма но в общи лини гравитираща към пирамидата може нещо като фуджияма така с много
по-широка база и с по-тесен върхот колкото пирамидата. Какво е пирамидалното на тази форма? Пирамидалното е това че в някои области
примерно космогонията да кажем в 15 век в 15 век в сферата на космогонията има един човек който знае най-добре какво е разположението между Земята и Слънцето и никой друг в 16 век
станат 100 или 500 пак са малко но докато в предишния век само един или да кажем двама трима там неговите ученици Коперник
и брат му танаха двама и първен въртовчет трима но така иначе това са капки в морето и всички останали не знаят истината изобщо
не знаят те мислят обратното и ако ги запитаме демократично всички ще не отговорят обратното разбира се същото въжи в всички области на науката преди да са направи следващото голямо откритие
следващата крачка напред в област на науката преди това са смятали едно всички масово като повече от тях дори не са разбирали защо и единици са носители на следващото т.е. при
всяка човешка дейност не само в науката и в изкуството и в всичко най-добрите най-компетентните най-мъдрите най-дълновидните са едно нищожно мълценство и само те виждат перспективата
бъдещето те са мислителите те са ясновидците на процеса докато масата в неято цялост демуса в съвременния смисъл на думата не в античния
цялото общество народа е некомпетентен и колкото повече се разширява пирамидата до базата толкова повече се разширява некомпетентността на базата е най-голявата некомпетентност са най-многото
хора във всяка сфера и изкачването по тази пирамида изиска огромни усилия т.е. ако аз искам да бъда да кажем компетентен в областта на физиката аз трябва да отделя за да бъда
в горния 1% на физиката аз трябва да отделя може би 20-30 години от своя живот и пак не е сигурно може да нямам дарби за физика и чета уча
питам нали обаче толкова смога не ми е дадено повече и не мога се да убира до горния 1% но да кажем че аз с много труд ще се добира след 20 години усилия да при това положение тези, които не са вложили и една година усилия
а то няма как да вложиш по една година във всички области а във всички области някой работи някъде и е постигнал нещо т.е. управлението на обществото което е най-сложен тип човешка дейност не е по силите на не само широките народни маси
но дори и на така средното статистическото а е по силите и то на малцина дори има моменти аз мисля, че и сега май сме в този момент където и малцината не разбират какво се случва в много области на общественото управление при това положение
ние да се допитваме до народа в неговата цялост в неговата количествена цялост некачествена по отношение на как да се вземат решения в общественото управление е нонсенс отделно че това няма как да стане практически и отделно, че това никога не е ставало и не бива да става тоест народовластието е
смислово противоречие между две несъвместими понятия народ и власт това е дървено желязо невъзможно да съществува една малка скоба същия нонсенс беше диктатурата на пролетарията впрочем диктатурата на пролетарията и доста марксизма не е нищо друго освен един вариант на демократичната утопия
марксическата утопия не е нищо друго освен демократична утопия един вид демократична утопия с тази разлика, че той наричаше тая широка маса пролетарият в количествено най-голямата и освен това потърпевше експлуатирана докато при демокрацията е по-анонимно народ не се набляга на експлуатацията на нищетата на пролетарията докато маркс драматизираше
този народ и го превръщаше в класа експлуатираната класа но дефакто той искаше същото така нещената диктатура на пролетарията ако е приведен на демократичен дискурс ще си стане демокрация управление на народа на експлуатираният народ т.е. на пролетарията т.е. това е същата утопия
в една нейна по-крайна и по-митологизирана конкретна форма поначало в политиката в управлението общественото управление понятието народ точно това означава тези, които не управляват противопознанието кои са част от народа лекарите учителите да, разбира се
че са част от народа търговците да работници селени безработни просици да, всички те защо са част от народа? защото не управляват това е същността на народа и демокрацията е същия нонсенс както беше диктатура
на пролетарията в момента в, който станеш част от диктатурата ти вече не си пролетарий в момента в, който станеш властник народовластие в момента в, който станеш властник ти вече не си народ и това късосъединение интелектуално всъщност е голяма измама
такава словесен фокус мистер Сенко който създава едно дървено желязо което е най-доброто защото хем е дървено хем е желязо нека да изслушаме едно песно пение и накрая ще завършим хем е желязно пение
хем е желязно пение хем е желязно пение хем е желязно пение хем е желязно пение хем е желязно пение хем е желязно пение хем е желязно пение хем е желязно пение хем е желязно пение хем е желязно пение хем е желязно пение хем е желязно пение хем е желязно пение хем е желязно пение хем е желязно пение
хем е желязно пение хем е желязно пение хем е желязно пение хем е желязно пение хем е желязно пение хем е желязно пение хем е желязно пение хем е желязно пение хем е желязно пение хем е желязно пение хем е желязно пение хем е желязно пение хем е желязно пение хем е желязно пение хем е желязно пение
хем е желязно пение хем е желязно пение хем е желязно пение хем е желязно пение хем е желязно пение хем е желязно пение хем е желязно пение хем е желязно пение хем е желязно пение хем е желязно пение хем е желязно пение хем е желязно пение хем е желязно пение хем е желязно пение хем е желязно пение
хем е желязно пение хем е желязно пение хем е желязно пение хем е желязно пение хем е желязно пение хем е желязно пение хем е желязно пение хем е желязно пение хем е желязно пение хем е желязно пение хем е желязно пение хем е желязно пение хем е желязно пение хем е желязно пение хем е желязно пение
хем е желязно пение хем е желязно пение хем е желязно пение хем е желязно пение хем е желязно пение хем е желязно пение хем е желязно пение хем е желязно пение хем е желязно пение хем е желязно пение хем е желязно пение хем е желязно пение хем е желязно пение хем е желязно пение хем е желязно пение
хем е желязно пение хем е желязно пение хем е желязно пение хем е желязно пение хем е желязно пение хем е желязно пение хем е желязно пение хем е желязно пение хем е желязно пение хем е желязно пение хем е желязно пение хем е желязно пение хем е желязно пение хем е желязно пение хем е желязно пение
хем е желязно пение хем е желязно пение хем е желязно пение хем е желязно пение хем е желязно пение хем е желязно пение хем е желязно пение хем е желязно пение хем е желязно пение хем е желязно пение хем е желязно пение хем е желязно пение хем е желязно пение хем е желязно пение хем е желязно пение
хем е желязно пение хем е желязно пение хем е желязно пение хем е желязно пение хем е желязно пение хем е желязно пение хем е желязно пение хем е желязно пение хем е желязно пение хем е желязно пение хем е желязно пение хем е желязно пение хем е желязно пение хем е желязно пение хем е желязно пение
хем е желязно пение хем е желязно пение хем е желязно пение хем е желязно пение хем е желязно пение хем е желязно пение хем е желязно пение хем е желязно пение хем е желязно пение хем е желязно пение хем е желязно пение хем е желязно пение хем е желязно пение хем е желязно пение хем е желязно пение
хем е желязно пение хем е желязно пение хем е желязно пение хем е желязно пение хем е желязно пение хем е желязно пение хем е желязно пение хем е желязно пение хем е желязно пение хем е желязно пение хем е желязно пение хем е желязно пение хем е желязно пение хем е желязно пение хем е желязно пение
хем е желязно пение хем е желязно пение хем е желязно пение хем е желязно пение хем е желязно пение хем е желязно пение хем е желязно пение хем е желязно пение хем е желязно пение хем е желязно пение хем е желязно пение хем е желязно пение хем е желязно пение хем е желязно пение хем е желязно пение
хем е желязно пение хем е желязно пение хем е желязно пение хем е желязно пение хем е желязно пение хем е желязно пение хем е желязно пение хем е желязно пение хем е желязно пение хем е желязно пение хем е желязно пение хем е желязно пение хем е желязно пение хем е желязно пение хем е желязно пение
хем е желязно пение хем е желязно пение хем е желязно пение хем е желязно пение хем е желязно пение хем е желязно пение хем е желязно пение хем е желязно пение хем е желязно пение хем е желязно пение хем е желязно пение хем е желязно пение хем е желязно пение хем е желязно пение хем е желязно пение
хем е желязно пение хем е желязно пение хем е желязно пение хем е желязно пение хем е желязно пение хем е желязно пение хем е желязно пение хем е желязно пение хем е желязно пение хем е желязно пение хем е желязно пение хем е желязно пение хем е желязно пение хем е желязно пение хем е желязно пение
хем е желязно пение хем е желязно пение хем е желязно пение хем е желязно пение и имаше едно такова управление управляващите не могат да управляват а народът не иска да бъде управлява по този начин и се стига до тенечата революционна ситуация но тази революционна ситуация беше героизирана
и още е героизирана с този знаменит девиз нали афоризъм ироничен революцията е опиума за интелектуалците няколко поколения интелектуалци героизираха революцията катастрофата на обществото затова беше и фразата колкото по-зле толкова по-добре т.е. искаха разбира се
обществото да смени своя управляващ елит и те да станат новият управляващ елит но за да стане това нещо трябваше да се срути стария режим това от време на време се случва но това е катастрофа за обществото в съществуващия до тогава вид и не е народовласти не
просто тези, които упражняват властта а каква е властта в повечето случаи особено при демокрацията тук можем да така изкажем една велика тайна каква е същността зад лъжата на демокрацията много просто и всички го знаем олигархия зад утопията на демокрацията зад мизна сцена на демокрацията
съществува един начин на управление на обществото то е олигархия управление на мълцинство на мълцината тези мълцина са тези, които имат най много пари и са най близко до лостоите за управление сега дали ще са Бляк Рок дали ще са Билл Гейтс дали ще са Безос имената може да не ги знаем може да ги знаем но така или иначе първо те са си на власт
при всякакви смени на политическите фасади те си остават и второ те реално упражняват властта без да бъдат избрани от народа не те са реалността, която съществува никой не ги избира но те съществуват владеят властта чрез какво чрез пари
чрез контакти чрез лостове които те така или иначе владеят имат си начини и всеки ги знае какви сте значени ги вижда ежедневно много добре се вижда ние си спомняме един така учебникарски пример Козимо Медичи
Козимо Медичи па и Лоренцо Медичи те наречене великолепния каква роля изпълнява Козимо Медичи в Флоренция ми никаква той не взема никакъв обществен пост там си има нали управление сеньорията така така съвета това но той не участва в тях всички знаят че от него зависи всичко
и ако имаше избори в Флоренция ще ежема някакви партии които решава Козимо Стария първо, защото е най-богатия човек в света може би по това време в Италия със сигурност банкер на крале, на папи и така нататък връзки невероятни и това е реалната власт а другите, които носят титлите нека си ги носят това е окей той няма нищо против
да казвам, че това не е нещо което сега се е случило в 20 или 21 век това е нещо което от как свят светува властта се управлява от тези, които я искат тези, които са събрали средствата за властта това са в по-новите времена това са парите но и не само парите разбира са структури, позиции и така нататък контакти, връзки и в крайна сметка не говоря дори за такива тайни общества може да ги има може да ги няма всички са знаели за Козиму че той решава всичко не е било тайн общество
и какво от това, че са го знаели да не е действо олигархия е истинското име на демокрацията реалността зад демократичната театрална постановка една несменяема и не избираема олигархия, която обаче има една основна задача да продължи да управлява всичко т.е. обществото да не извършва революция т.е. да не изпада в колапс това е цялата работа и, докато обществото не изпада в колапс те ще си останат на власт което е и целта целта на властта е властта
няма друга цел да остане на власт за това и няма какво да се чудим какво представлява демокрацията всъщност след като е още иллюзия всеки го знае олигархия да се върнем на това това дали е възможна демокрацията и дали е добре да я има за сега тя е невъзможна няма как да се въведат всички тези човеки в управлението второто нещо би било много лошо
да се въведат олигархията че тези, които управляват знаят как се управлява те може да са лоши хора аз не знам Козимо Медичи дали е добър човек или лош човек но знае как се управлява в момента и това много добре го научават комунистите в съветския съюз начало с другаря Ленин когато извършват революцията втората революция те имат и набор от утопии и много скоро
много скоро Ленин разбира, че тези утопии не работят и въвежда новата икономическа политика А новата икономическа политика не е нищо друго освен капитализъм със знаменития възглас на Бухарин забогатявайте това забогатявайте е тотално отрицание на комунистическата утопия и си е жив капитализъм но този капитализъм спасява СССР от изчезване още тогава защото онази утопиято не работи в този смисъл олигархията работи с демократичната маска
т.е. ние имаме олигархия която слага една ефектна маска и оттам нататък тя знае какво прави тя е специалист това са управленци те за това управляват горе-долу добре докато ако беше дошъл на власт народа което не може да управлява и не знае как се управлява господа ни е на помощ това е пълен провал това е катастрофа поначало революцията е катастрофа и тя е единственен момент в, който народа е един вид суверен просто, защото няма суверен или са му отрязали главата на краля
или по някакъв друг начин народа е взял властта той не е взял спорвам с такия така поетични утопични понятия не народа никога не взема властта властта рухва и в този миг, когато тя рухва народът просто се оказва неуправляван и започва да кристализира следващата власт независимо каква ще е тя започна ли да кристализира и той беше също ироничното проклятие на комунистите
че, когато те кристализираха властта те се оказаха не комунисти те се оказаха номенклатура и това те дори някои от тях не го разбраха че са станали нещо друго номенклатура какво означава? означава върхушка властваща от името на комунизм на народе и така нататък но реално погледното те не са нито пролетарии нито диктатура на пролетарията а са една управленска класа
управленска прослойка от името на маската им беше комунизъм всъщността им беше олигархия и професията им беше номенклатура паразитна върху народа но работеха това управленци само, че лоши управленци паразитни понякога понеже вече напреднахме
и ще трябва да минем към края на днешната беседа ще продължим към следващата стигаме до първия извод първата заявка че демокрацията не може да функционира никога не е съществувала не съществува и може някой ден да съществува в някаква много уродлива форма при антихриста ще трябва да моделираме как ще стане това нещо някой път но така или иначе е по-добре да не съществува защото най-малкото свежда управлението на обществото до управление на некомпетентните
следващата ни беседа ще продължи темата за демократичната утопия за демократичната че демократичната