Ренесансът - същност и смисъл

ЗАПОЧВА СВЕТОГЛЕД ЗАПОЧВА СВЕТОГЛЕД Новото предаване за православен поглед към историята, културата и съвременността с богослова Георги Тодоров по радио Зорана Здравейте! Темата на днешната беседа е Ренесансът, същност и смисъл Живеем в тревожни времена Времена на песимизъм Времена в които бъдещето е по-скоро катастрофално Няма произведение на изкуството, което да описва едно що годе възможно светло бъдеще Напротив, всички произведения на изкуството описващи бъдещето са антиотопии показват един или друг вид катастрофалност

без изход при това Питаме се какви са причините защо става така защо света върви към по-лошо И то в редица отношения Не да кажем само в едно пример, да кажем екологията Не е само екологията И Технологията Нравствеността И икономиката И оръжията за масово поразяване като част от технологията Разбира се Този трансхуманизъм, това дехуманизиране на човека

Става пред очите ни То се самоускорява И Очевидната причина за Всичко това е нашето поведение Поведението на човеците А причината за това поведение е нашето мислене Нашият светоглед Питаме се В какво се състои този светоглед Така, че той да води към Тези потенциални катастрофи И винаги ли го е имало този светоглед Катастрофалният

Пагубният Оберченият Или Той се е появил По някое време До тогава не го е имало За да се е появил Някога въвъвремето Ни трябва да се върнем назад Въвъвремето да видим Кога става тази промяна И ако тръгнем наистина От нашето време Назад Ще видим

Различни идеологии Се създават Комунизма Национал-социализма Италианския фашизъм И прочие и прочие Но виждаме, че тези идеологии Не са носители на Сегашната катастрофалност Защото те малко или много Са Дискредитирани Победени И фалирали Вече нямаме

Сериозно вярващи в Национал-социализма И фашизма И така нататък Или комунизма В който ние Дълго време Живяхме също Така наречения Комунизм Така че Тези идеологии Не могат да обяснят Катастрофалността на съвременния свят Напротив

Би трябвало Те да са преодолени И ние в момента да върним Към Светлото бъдеще Не е така Значи трябва да се върнем по-назад Разбира се Не е и френската революция Която Не е чак Такава промяната И като знаем, че тя доста скоро Преминава в Наполеоновата империя

След това реставрацията Връщат се бурбоните И в общи линии Колкото и да е важно събитие Тя не е Фундаменталното събитие В светогледен план По-назад трябва да се върнем И Връщайки се назад Стигаме до един момент В който наистина имаме Епохален прелом В светогледа Това е времето на ренесанса

При ренесанса Ние имаме такъв Светогледен прелом Епохален И можем да кажем, че Днешният свят Се движи Като следствие от този Епохален прелом Станал по времето на ренесанса Господстващият светоглед В момента е Ренесансовия Или Постренесансовия

Този, който е следствие От ренесанса Говорим за ренесанса Ренесанс Ренесанса на светоглед Обаче Какво е определението? Що е ренесанса? Каква е същността? Какъв е смисъла? Кога започва? От една страна Тези въпроси са Много спорни Има

Има Десетки Мнения На различни Следователи По този въпрос Кога започва ренесанса Каква е неговата същност? Ние Няма В никакъв случай Да се впускаме Във безкрайността На споровете Защото нас

Не интересува друго Нас Не интересува Главното Образа На ренесанса Митологемата Обобщаващия образ Който е в общественото съзнание В какво се състои Този Мит Този Обобщаващ образ Той се състои в това

Че Първо Човечеството се развива Има развитие От По Долно Към по-високо състояние От по-примитивно Към по-развито Има прогрес Нашия съвременен свят Както и Ренесансовия

Който го е породил Вярва Във развитието Вярва Че има прогрес Неравномерен Нееднозначен Сложен Но Прогрес Има такъв Това е Фундаментално Понятие В

Нашият светоглед И в Ренесансовия И Според тази теория На Развитието На човечеството Настъпва Един Исторически миг Някога Между 13-14-15-16-17-17 век Плюс-минус В който

Исторически миг Човечеството Неговата Авангардна част Преминава От До тогавашния Средновековен Светоглед Условно казано Мрачен Към Новия Ренесансовия Модерния

Светоглед Условно казано Светъл Този образ На Преминаване От мрак Към светлина Е много важен И той Е Част от Мита За Ренесанса Ренесанса

Е Митологично Светъл Спрямо Митологично По-тъмното Средновекове Разбира се С хиляди Уговорки Се прави Че Средновековето Не е толкова тъмно Колкото

В мита Че Ренесанса Не е толкова Светъл Че има тъмна Страна на Ренесанса И прочее Но Ние говорим Тук Именно за мита Мита съществува И той наистина Гласи Че Ренесанса

Е светло Време В историята на човечеството Нещо повече Ако направим Едно Изследване В Поне Европеидната част На човечеството Тоест Двете Америки Европа Русия

Япония Южна Африка Австралия Океания Може би С изключение На исламския свят Може би Части от Азия А може би И не Тоест Преобладаващата Част от Човечеството

Ако направим Едно изследване На това Кой е Най-светлия период Най-творческия период В цялата история На човечеството Със много голяма вероятност Ренесанса Ще излезе На първо място Той е Най-гениалния период В историята на човечеството

Най-творческия Най-освобождаващия Най-богатия С открития Най-богатия С творчески постижения С енергия Период В историята на човечеството Като цял Да, имало е Различни Богати Силни периоди Във Египет

Във Елада Във Рим Китай Индия Къде ли не Но Такова Чудо Като Ренесанса Такова Съсредоточие На творческа енергия На Висши постижения

На Пробив В Почти всички области Едва ли В митологичен план Говорим Едва ли Някога е имало Това е Приобладаващото мнение В света И в Господстващата част На света

Тази Която диктува На Останалата част Своя светоглед Та Та Говорим Пак За Мита За образа Образа На светлината На

Творческия потенциал На Красотата На енергията На таланта На дразновението На Освобождаването На човек Това е Образът на Ренесанса Героизацията На Човек

Титаните На Ренесанса Ако Разбием тази Митологема На части Ще видим, че Тя е валидна И в литературата И в изобразителното Изкуство И в архитектурата И в много Други области

Примерно Кой е Най-великият Италиански Поет? Няма съмнение Данте Кой е Най-великият Английски Поет Няма съмнение Шекспир В Испания Сервантес

Разбира се Кой е Най-великият Архитект На всички времена Кои са Най-великите Архитекти С много Голяма Вероятност В Челната Тройка Ще влязат

Брунелески И Браманте Филипо Брунелески От Флоренция И Донато Браманте Който Се осъществява Най-вече В Рим Кой е Най-великият Скулптор

На всички времена Без съмнение Микеланджело Кой е Най-великият Живописец Там са Двама Трима Леонардо Да Винчи Рафаело Микеланджело Някой от тях

Кои са Най-великите Меценати На изкуството Естествено Медичите В Флоренция Ами от тях Кой е най-великият Изобщо Лоренцо Медич Лоренцо Великолепни Кой е

Най-великият Художествен Център Който Някъде Съществувал На земята Най-вероятно Общественото мнение Ще посочи Флоренция Ако не е Флоренция Рим Флоренция

Като творческа Лаборатория Рим Като място За реализация Но Или едното Или другото Или по-точно Казано Тези два центъра Са на първо И второ място Няма Сравнимо

С това В цялата История На човечеството Вероятно На трето място Ще сложат Атина Но винаги И на трето място Тя не може да бъде Пред Рим И пред Флоренция Като Творческа реализация

Ако погледнем Коя е Най-скъпата картина В света Наскоро се продаде В 2017 година Салватор Мунди От Леонардо да Винчи За 469 милиона долара Сега Тази картина По всичко Личи, че не е На Леонардо да Винчи

Но Това още повече Подчертава Колко много Ние Надценяваме Този период В историята На изкуството И в историята На човечеството Изобщо Ако говорим за Преломни Светогледни

И цивилизационни Открития По това време Гутенберг Прави своето Технологично Откритие Което променя И образованието И Изобщо Мисленето И литературата И идеологията Книгопечатането

Е фундаментално Изобретение Нищо особено Не е само по себе си Обаче Че променя Човечеството Из основи Гутенберг Прави своето Откритие 1439 година Тоест В Класическо

Ренесансово Време Коперник Пак По време На Ренесанса Прави Своето Велико Откритие Колумб Точно По времето На Ренесанса Открива

Америка Както и Другите Големи Географски Открития Околосветското Пътешествие На Магелан Започва По същото Време И така Нататък И така

Нататък Многобройни Такива Светогледни Това Това Това не са Просто По-добри Начин Да правиш Нещо Това е Коперникански Преврат

Както се казва В мисленето Така че Няма съмнение Няма съмнение Че във съзнанието Във съзнанието На света Ренесанса Епоха На Велик Творчески Подем И прелом

Въвъвсички Направления Сега Тезата На нашата беседа Е Че Този мит Е Дълбоко Пагубен Самоизмамен И че Точно Във

Ренесанса Се Провижда Катастрофалността На Света В който Ние живеем Нещо Повече Митът За Ренесанса Е Може би Най-пагубната

Самоизмама В историята На човечеството Една от Най-пагубните Въвъвсеки случай Но Ключовото понятие Тук е Самоизмама Защото Нали Линкълн Има Прочута фраза

Че можеш да излъжеш Всички хора За известно време Можеш да излъжеш Някой хора През цялото време Но не можеш да излъжеш Всички хора През цялото време Да, не можеш да ги излъжеш Но ако те сами се излъжат Самоизмамата Не е като измамата При измамата Единия знае

Къде е истината Другия е измамения При самоизмамата Не знаеш къде е истината Ти сам себе си мамиш Тя е по-зловеща отколкото измамата Самоизмамата И Когато Човек е самоизмамен Или човечеството Господстващият светоглед Е самоизмамен Тогава възниква въпроса

Как можем ние да се освободим От самоизмамата Защото тя е светогледна Това е много важно Ако тя е някаква Математическа грешка Ще намериш грешката Но ако това ти Определя мисленето То самото ти мислене Те мами Твоя собствен разум Е червив Той е болен И той

Ти Конструира Действителността По порочен начин По катастрофален начин Така че Самоизмаменият човек Самоизмаменото човечество Е в ролята на Барон Мюлхаузен Който Трябва сам да се измъкне От блатото Но не можеш Сам с косата да се измъкнеш Трябва да се хванеш

За нещо здраво А когато си самоизмамен Когато твой светоглед Е гнил За кое ще се хванеш Това е много Фундаментален проблем Този мит Този образ Освен че е светогледен Той е и цивилизационен Те са вземосвързени нещата Разбира се Защото всеки светоглед Всяка религия

Създава своя цивилизация И Ренесансовия светоглед Е създал Своята цивилизация В която и ние живеем Така не джените Модерни времена Или новите времена В тези нови времена Няма фундаментална разлика Между 18, 19, 20 или 21 век Всичките те са следствие От Светогледния избор

От цивилизационния избор Който е извършила Ренесанса И Ренесанса Извършвайки този Цивилизационния избор Той създава Своята цивилизация Тоест Обзавежда Света Със всичко Цивилизацията Представлява едно всичко Едно цяло Архитектура

Словесност Изобразително изкуство Музика Философия Политика Икономика Технология Начин на производство Начин на разпределение Политика Всичко Е Минало през Светогледа И

Го Възпроизвежда И утвърждава Така че Ние Накъдето и да погледнем Виждаме плодовете на Ренесанса Нашите къщи Нашите пътища Нашите GSM Нашите космически кораби Всичко това Е плод на Прелома Светогледният прелом

Който беше Извършен По времето на Ренесанса И поради това На нас не се струва От една страна Че Това е естественото Състояние на нещата Не можем да си представим друго Понеже сме Вътре в пашкула На тази цивилизация От друга страна Тя ни се струва добра

Именно защото сме Произведени от самата нея Ни сме Програмирани От точно тази Ренесансова Цивилизация Така че За да можем Да се измъкнем От програмата Трябва да се Депрограмираме Казано на християнски език Трябва да се покая

Покаянието Е това Преображение Вътрешно Чрез което човек Променя Своето мислене Своето поведение Своето съзнание Своя светоглед Така че Ние не можем Без покаяние Да мислим За Ренесанса

Защото ние Възпроизвеждаме Това което той ни е Програмирал Ние го връщаме обратно Той ни е казал Кое е хубавото Ние казваме Това е хубавото Той ни е казал Кое е истината Ние го връщаме Каме Това е истината Без покаяние

Ние не можем Да разберем Същността на Ренесанса И второто Условие За да разберем Нещата Е да Различаваме Видимото Или поточно Привидното От същността Повърхността От дълбокото

Това е също много важно Защото Много ясно е, че Злото Никога в историята на човечеството Не е идвало под знамето на злото Никой не е казал Аз Нося зло Или На знамето си да сложи Аз Желая злото На Човеците

На Когото и да било Не На знамената Винаги стои доброто А ние знаем, че Историята Е пълна с злодеяния Пълна Препълна С злодеяния Всички те в името на някакво добро В този смисъл Ние трябва да Различаваме

Опаковката Която винаги е щампована с добро Както се казва Пътя за Ада е постлан с добри намерения Винаги на опаковката има добро, добро, добро Няма опаковка, на която да пише зло Но резултата Виждаме в историята, че Почти винаги е Злотворен Сега За нас Тука в България Е много полезен опита с комунизма И ние правим голяма грешка

Някой ден трябва да се върнем на тая тема За комунизма Защото това е златна мина За българския народ Ако ние успеем да осмислим опита си От така наречения комунизъм Едно нещо е сигурно Това е, че Комунизма Беше един светоглед Той разбира се Дъщерен спрямо Ренесансовия По права линия Той вид ренесансов светоглед

Но Претендираше за цялостност И имаше алгоритъм за Объяснение на всички явления в света Без изключение Всяко нещо Прекарано през Матрицата През алгоритъма на Комунизма Си намираше своето място И своето обяснение Като почнем от Диалектическия материализъм Историческия материализъм

Научния комунизм И така нататък Искусството И прочее Ясно беше Пролетарията Буржуазията Робовладелческия строй И така нататък Всичко си беше подредено И нямаше нещо Което да изпада От тази схема Религията Той е ясно

Тя е опиум за народа Тя е създадена От господстващите класи За да могат да експлуатират По-нишите класи При феодализма Феодалите Поддържат религията Естествено При робовладелческия строй Робовладелците А съответно Робите Работят Или крепостните селяни

А пък Религията е опиума За да може те да не се бунтуват И това напълно обясняваше Съобразно с аксиомите на комунизма Обясняваше събитията Сега дали това обяснение Е адекватно или верно Е друг въпрос Но Ако ти си вътре в Комунистическата идеология И вярваш в нея Това обяснение Работи

Поради тази причина Поради това, че това беше една Доста Добре сглобена И цялостна Идеология В която бяха инвестирали Умствен труд Стотици Европейски Западноевропейски интелектуалци Тя беше много привлекателна Такива Ярки фигури, като Горки

Маяковски Тук в България Смирнески Вапцаров, Във Франция Луи Арагон Луи Арагон Анри Барбюс Камю Андре Бретон Пабло Пикасо Бяха комунисти Член на комунистическата партия Кембриджката петорка В Кембридж

Най-елитния Университет В Западния свят Обаче Убедени комунисти И Стават Шпиони В полза на Комунизма Защото вярват в тази идеология Те си имаше Своя естетика И прочее И

Кое е за нас важното Че Докато Ако си вътре В пашкула На тази Идеология На този светоглед Този светоглед Действа Цялостно Той има обяснение за всичко И Ти можеш да бъдеш вдъхновен Както е бил вдъхновен

Маяковски Или Смирненски Или да кажем Анри Барбюс Вдъхновен от тази идея Да създадеш вдъхновени Произведения на изкуствотоо Не едини, не едвама Знаем, че и Шагал И Малевич И много други Се включват В

Комунистическото Преобразование на обществото Разбира се Много от тях след това Поред причини Се разочароват И разбягват Но така или иначе В един определен момент Тази идеология е била Силно привлекателна Вдъхновяваща За европейския елит Макартизма в Штатите Какво е?

Гонение Именно на тези Прокомунистически Интелектуалци В Америка Като падна комунизма Като рухна Изведнъж Тези На времето си Вдъхновяващи Идеи Са като Са като Спукани балони

Звучат Звучат Кухо Звучат глупаво Плоско Наивно И се чудиш Как може да се вдъхнови Човек от подобна Идеология От подобен светоглед Който съвсем очевидно Е несъстоятелен Основан върху Логически

Грешки Каква е ползата От това? Да Осъзнаем Че Всеки светоглед Всеки светоглед Докато си вътре в пашкула Го смяташ за верен Го смяташ за всеобхватен Го смяташ за правилен Вдъхновяващ Че По време на комунизма

Кои бяха най-великите личности В историята на човечеството Маркс и Енгелс И Ленин Безспорно И как нямат са най-великите Когато те решават Историческата задача На цялото човечество Веднъж за винаги След като се постигне комунизма Вече няма да има Какво да се постига Той ще е хармония Благата ще текат

Рай Земен рай И Точно този опит На една цялостна светогледна Система Светла Значи В тогашната идеологема До комунизма Е било мрак Или поне някакви опити За революция За освобождение Постепенно

Разбира се Първо се освобождава буржуазията С буржуазната революция Ефренската Която е добро Обаче добро На куц крак Едва при Октомврийската Вече имаме пълноценна добра революция Както трябва пролетарска Така че Това съзнание За светлина За величие Работеше

В тази система И Ние можем да направим Ясен аналог С системата В която ние живеем Че естествено Тя хвали Своите очи основатели Своите титани Титаните при комунизм Бяха Маркс, Енгелс, Ленин Преди това Са били Разбира се

Пред титани Са били Рубеспьер и Марат А попреди това Ивайло Вожд на антифеодално въстание И Спартак Вожд на Антиробовладелско въстание Това бяха титаните Не случайно имаше Паметници Из цяла България На Ивайло

Спартак И така нататък Те бяха извадени Като водещи Фигури И те се смятаха За носители на светлината В своите векове По същия начин И в нашата цивилизация Ренесансово Постренесансова И ние смятаме Съответните титани За най-великите

Тоест Опитани от Депрограмирането След утопията на комунизма Може да ни бъде много полезен За депрограмиране В тази Ренесансова Прогресивска Прогресивска Утопия В която Продължаваме Да Да живеем

И да Осмисляме Света Какво Се случва По време На Ренесанса Какво е Основното Какво е Преломното Всички го знаем Казано е Стотици пъти Но е важно

Да се каже С една дума Човекобожието Ренесанса Това е Човекобожието Това е Аксиомата На Ренесанса Човекът Е в центъра На всичко Измества се Бог От центъра

На всичко И в центъра На всичко Се поставя Човек Тоест Аз Това е Егоцентричният Светоглед Това е Същността На Ренесанса Тя е Атеистична

Човекобожна Цивилизация Безбожна Човекобожна Човекокумирна Цивилизация Аз Съм Кумира Аз съм Бога Аз съм Алфата И Омегата Аз съм

Аксиомата Азът На човека Това е Това е Религията На Ренесанса Човекобожието Сега Обаче Човекобожието Не се създава По време на Ренесанса Това е съществувало Много по-рано

И това Човекобожие Не е просто Човекобожие А нещо По-специфично А именно Тук трябва да се върнем Към Историята на човечеството Като цяло Тази история Започва С Адам и Ева В Рая

След това Настъпва Фундаменталния Ключовия Преломния Исторически момент На грехопадението До тогава Те са били без грех В момента на Грехопадението Те се Разболяват От греха Те се заразяват

С греха И С греха Идва смъртта Идва болестта И всички други злини За човеците Този период След грехопадението Продължава С различни Разбира се Епохи И стига до Боговъплащението

Ражда се Богочовекът Иисус Христос Искупителят С раждането На Богочовека С Боговъплащението Започва Корено Различна епоха Защото Знаем, че след Христовото възнесение

На Петдесетница Да се създават църквата А чрез църквата Човеците Се Спасяват Чрез Живот В църквата Чрез Тайнствата на църквата Човеците Имат възможност Да се спасят Човеците

И Църквата Лека Полека През първи Втори Трети век Започва Да се разпространява Въпреки гоненията В четвърти век Тя Стига до Императорския дворец На Свети Константин Велики

Започва да придобива Господстваш статут През четвърти век Особено в края на четвърти век При Теодосий Велики И Цялата империя Римската империя Става Християнска държава Създават си и други християнски държави Постепенно Това Движение Е движение нагоре

Това е светлина Преди Христос е мракът Христос е светлината И от него нататък Започва светлия Период на църквата Времето на Спасяващото се човечество Но разбира се Противодействията на Поднебесните сили на злобата Продължават Човеците Не са Всичките силни

Се отдайни Някои тях са слаби Подават се на Капаните на греха И започва Един двустранен процес От една страна Църквата Се развива Създава Християнската цивилизация Създава Законодателство Законодателство Книжнина

Светлоотеческа Която тълкува Същеното писание Дава пример за Живот в Христа Оформя се Цъклонната архитектура Изкуство И прочие От друга страна Противодействието Посредством ереси И други движения Да може да се Разпадне църквата

Да може да се ослаби Да тръгне по Погрешни пътища И Човекобожието Е един от способите За да се Противодейства На православието Другия способ е Разбира се Ереста Ереста Има същия происход Както човекобожието

Това е Гордостта Гордия човек Си изкушава В случая с еретиците Той да тълкува Истините за вярата Вместо да Слуша гласа на църквата Който е гласа на Светия дух Но гордия човек Не иска да слуша А иска той да Бъде

Меродавния тълкувател На Словото Божие И Така се създават Ерестите Когато нямаме Послушание Спрямо църквата Друга альтернатива Е вече Човекобожието Което пък Църквата Минава

В периферията Тя в първоначално Не била отричана Напротив Цялото човекобожие На Ренесанса С много-много редки Изключения На Заявени атеисти Но цялото Цялото Човекобожието Цялото Цялото

Цялото Чялото Цялото Тялото Цялото Цялото Цялото Цялото Става вътре в гнездото на църква. Това е една куковица, която се ражда в гнездото на църквата и лека-полека избутва другите яйца, докато заеме цялото гнездо. Но това става под формата на църковност в някакво църковно облачение. Вече овехтяло, отхвърляно вътрешно или иронизирано от носителите на тази цивилизация в една или друга степен. Някои го приемат на сериозно, други не. Някои се дистанцират от църквата, други са в църквата пред цялото време, но процеса на разцърковяване тече и процеса на отласкане от православието също тече. Това ереста е опасна, защото тя те отделя от православието и след това вече и църковните ти намерения вече са до голяма степен заразени с лъжа и с гордостта на ересярсите, които основателите на ерестата винаги са в плен на самомнение и на гордост. Така че, човекобожието е разновидност на антиправославието. Една от разновидностите. И можем да намерим негови проявления много по-рано. Тази съпротива срещу властта на Святия Дух.

Святия Дух властва в църквата. Не ти. Не аз съм меродавен в църквата. Не аз имам мнение меродавно. А Святия Дух, който вдъхновява по-добрите от мен, Святите Отци, и аз трябва да слушам това, което говорят Святите Отци, и да толкувам околния свят в съгласие с църквата и в съгласие с Святите Отци. Това е православното становище и положение спрямо света. Докато у еретиците нямаме послушение спрямо традицията на църквата. Най-ярък пример в това отношение разбира се е Филиокве. Цялата до тогавашна история на Святите Отци е единодушна по отношение на символ на дарата. Обаче по времето на Карл Велики се налага съсилата на властта на императора, едно погрешно решение от един испански събор, едно погрешно решение да се наложи така с авторитета и властта на императора върху цялата църква. Пак вариант на гордост, вариант на този хубрис, на това себепревъзнасене, в случая у Карл Велики, така наченият Карл Велики. Така че Ренесанса има две страни. От една страна то е историческо събитие, от друга страна е отношение към Бога. Хубрис, възгородяване на човека. За да изясним тези две страни, нека да използваме един образ. Значи чумата има две страни. От една страна това е епидемия, помежду милиони човеци, а от друга страна това е бактерия, полистотворна бактерия, микроорганизъм.

Определен микроорганизъм. Този микроорганизъм съществува и преди епидемията. И след не е. Примерно да кажем, в момента ежегодно има около 600 души, че се разболяват от чума. Обаче в 14 век по време на тканечената черната смърт е имало 50 милиона умрели от чумата. Сега са 600 души общо в целия свят. Тогава 50 милиона са умрели. И още повече имаме, които са преболедували, но не са умрели. Едното е чума и другото е чума. Но по време на черната смърт, 14 век, на голямата епидемия, а такъв епидемия има от време на време, този бацил, тази бактерия, се разпространява повече. Тя става господство, ще става водеща. По същия начин и Ренесанса. Хюбриса, човекобожието, безбожието, винаги са съществували. Антиправославието винаги е съществувало. Но по времето на Ренесанса, тази болестотворна бактерия на този човекобожен хюбрисъстава епидемична.

Тя завладява цяла Западна Европа. Избухва. И, понеже става дума не за болест на тялото, а за болест на ума и душата, носителите в повече от случаи не разбират какво се случва. Ако става дума за болест на тялото, започва да те боли. Ти имаш рецептори за болка. Усещаш, че нещо не е вред. Отчиташ го като зло. И се бориш сещо него, както можеш. Когато обаче поражението е върху съзнанието, върху мисленето, върху светогледа. Кой да ти каже, че има проблем, когато си имеете светоглед, ти казва, че това е добре. Така че тези епидемии светогледните, каквато е Ренесанса, няма кой да разбере, че има епидемия, защото всички са щастливи. Всички са участниците, са заразени от мисловна болест, от светогледна болест, а не от телесна. И ако погледнем, това разбера се е дело на поднебесните сили на злобата, това не е плъти кръв. Ако погледнем как въдичаря лови риба, естествено, че той слага на кукичката нещо вкусно, нещо сладко за рибата.

Но е за да я нахрани, за да я лови, да я изпържи. Но ако той не слага на кукичката нещо привлекателно, ще се върне с празни ръце. Така че е много важно да знаем, че в тези светогледни, душевни, интелектуални, чувствени и страстни епидемии на кукичката винаги има вкусни праченца-стръв. Така че ние не можем да очакваме едно такова движение да бъде основано на грозното и ужасното. Не, то е основано на привлекателното, както беше и в рая. Когато Ева посяга към забранения плод, какво се казва там? Видя жената, че дървото е добро за ядене и че е приятно за очите и много желано. Така е било при първото грехопадение. Сега имаме историческо второ грехопадение, вече след Христа. Значи Христос ни спаси от греха, даде ни отворена врата към рая. И ние започваме да се отричаме от Христа. От истинския Христос. Азбира се, не от неговите отровни двойници, каквито винаги ще има. А от истинския, отричането от истинския Христос е Богоотстъпничеството и човекобожието.

Обзаведено с всевъзможни други заместители на Христа. Чувствени, въображаеми и какви ли не още. Така че привлекателни са всички проявления на човекобожието. Чрез тях ни хваща на кукичката врага. Ние се наркотизираме, приямаме тази субстанция в себе си и ставаме нейни. Започваме да искаме още от същия наркотик. И съответно всички произведения на Хюбриса, на човекобожието, на нас ни се струват много приятни за очите и много желани. Както беше при Ева. Така че второто вселенско грехопадение, първото беше при Адам и Ева, след това дойде Спасителя. Второто, при което ние се отказваме от Спасителя и слагаме себе си в центъра, става пак с много желани плодове и с привлекателни и с добри намерения. Така че е много важно да усещаме в Ренесанса разликата между маската, между повърхността и същността. Защото върху маската, върху повърхността може да прожектираме всичко. Можем да прожектираме Христос, можем да прожектираме вярата, можем да прожектираме милосърдие, може да прожектираме всичко. Но това няма да е истината.

Това ще е прожектирано от този, който иска да ни улови на кукичката. Той ни слага на мисловно-душевната кукичка каквото ние искаме. Това ни дава. Желаното, много желаното, както и при Ева. Но каква е разликата? Значи, една ябълка и отровата в нея. Ябълката е нещо прекрасно. Божие творение. Но злата вещица е сложила вътре отрова и е дава на Снежанка. Кое е доброто и кое е лошото? Трудно може да разбереш. Гледаш хубава ябълка, вкусна и прекрасна, изяжаш и умираш. Но този, който ти я дава, не ти я дава за да едеш вкусна ябълка, а използва вкусната ябълка за да изедеш отровата. По същата причина, при Ренесанса, неговите външни фойерверки не са ни дадени, защото са много хубави сами по себе си. А за да поедем заедно с тях човеку Божието.

Да поедем заедно с тях хубриса. Дефакто да се откажем от Христа. чрез съвъзможни измами и самоизмами. Така че, ние трябва от една страна да използваме нашия опит с рухналите измами, както беше случая с комунизма. Рухналите самоизмами, да разберем, че сме дълбоко затънали в най-голямата самоизмама, която досега създадена, човеку Божието. Защото тя храни главният грех на човечеството, гордостта. Човеку Божието е основано на нашата гордост. Хубриса е вариант на гордостта, това главозамайване на гордия човек. Така че, това е най-сладката кукичка, най-привлекателното нещо. Ти да си най-великия, ти да си центъра на нещата, ти да определяш кое как е, а не да се подчиняваш на авторитета, на по-добрите от теб. И това развихрене на гордия човек става именно по време на Ренесанса. Там съвпадат няколко фактора, исторически, културни, цивилизационни, духовни, душевни, образователни и прочие. И в момента, в който се събират в едно гордостите на поколения едно върху друго и на конкретни личности, имаме предвид най-вече, така нещния висок Ренесанс, кулминацията на целия процес.

И там виждаме, че хюбриса властва. Разбира се, хюбриса на първо място на трима папи. Това са Александър VI, Борджия, Юлии II, Деларовере и този Медичи, който наследява Лъв 10, Медичи, който наследява Юлии II. Тези тримата, особено Юлии II, са с хипертрофирано его. Съответно, той намира пък своите съответни творци, които да имат също хипертрофирано его в лицето на Микеланджело, Рафаело, Браманте. И при това положение, този хюбрис, това резвихрене на гордия човек, намира своята реализация визуална. И в архитектурата на Свети Петър в Рим от Браманте. И в сценописите на Микеланджело в Сесинската капела. И на Рафаело в неговите папските апартаменти. И в скулптурите на Микеланджело. И разбира се в творбите на Леонардо да Винчи. Най-известните, от които са Джокондата. Преди това, разбира се, Тайната вечеря, края на 15 век. Всичко това се смята за върха на Ренесанса, за високия Ренесанс. И с основание, наистина, че гордостта на нито един папа не е надминала тази на Юлий Втори.

И гордостта на нито един художник не е надминала тази на Микеланджело, да кажем. Или на Леонардо. Те са еднакво хубристични. Ся Рафайло е свръх талантлив и по-може би не хубристичен от другите двама. Макар, че и той се взема с подобни задачи. Особено така начината етинска школа и прочие. Очевидно е един човекоцентричен антихристиянски жест въвъвсяко едно отношение. И може да кажем вдъхновен антихристиянски жест. Така че Рафайло безспорно е едно огромно его и един огромен хубрист. Но може би се е пак отстъпва в това отношение на папата и на Микеланджело и Леонардо. Но фактът, че тези така начините тани са ярки егоцентрици, ярки представители на хубрица, никак не е случайен. Той потвърждава същността на Ренесанса и оттам на така начиня висок Ренесанс. Разбира се, същия такъв е бил Чезаре Борджа, сина на Александър Шести. Самия Александър Шести също е имал такива качества, но не в може би чак такава степен. Той е бил по-развратен в личния си живот, но не пък че толкова хубристичен в поведението си и в начинанията си.

Юлий II разрушава Константиновата базилика Свети Петър. До такава степен се е възгурдял най-великият храм на Рим. Петър от Равноапостола Константин издигнат с хиляда годишна и повече история на поклонение на творби на изкуството. Свети мощи, гробове на папи, какво ли не, и това нещо да го унищожиш, защото смяташ, че си по-велик, и да си поръчаш гробница с 40 статуи вътре, за да се види кой е автора на тая църква. Това нещо, разбира се, е един ненадминат хубриза в историята на папството. Макар, че има и други подобни папи, ние друг път ще говорим за тях. Да, за да обобщим казванотото тук, което разбира се е само един увод към темата, нека да кажем, че Ренесанса, като историческо явление, не като болестотворно състояние на човечеството, а като вече историческо явление, е един прелом светогледен, т.е. този бацил, който съществува по-рано в безброй разновидности, тук вече идва на власт, тук той се развихря и затова става титаничен, затова става господстващ. Така, че при Ренесанса, хубриза на възгордялото си човечество се възцарява в идеологическия център на Запада. Запада прави първата си голяма крачка към световно господство, с откриването на Америка и последващото завладяване на Америка, точно по това време става, по време на високия Ренесансъстават тези събития. Неслучайно е това. И, когато идва на власт този свръх хубристичен човек,

той се освобождава от подчинението на Бога, става сам Бог, става сам Титан, създава се човекобожието, така не че не е хуманизъм. Той бе се много по-рано създаден, но тогава идва на власт и господства. И тази цивилизация, облечена като християнска, а по същност антихристиянска, антиправославна, е цивилизацията, в която ние живеем и до днес. И поради това я смятаме за меродавна, за естествена, за вярна и смятаме нейните основатели, нейните най-ярки представители за свои титани, кумири, образци, недостижими еталони за подражание. Смятаме ги за носители на светлината, а това, което не са те, за мрак. Всъщност, истината е точно обратната. Най-светлото време въвторито на човечеството е първи век, века на Христа, века на апостолите. Това е най-светлото време. А колкото повече се отдалечаваме от висотата на истинското християнство, толкова повече потъваме в мрак, колкото и да си мислим, че има прогрес

и има развитие в историята. Светоглед. Новото предаване за православен поглед към историята, културата и съвременността. С богослова Георги Тодоров по Радио Зорана.