ЗАПОЧВА СВЕТОГЛЕД Предаването за православен поглед към историята, културата и съвременността с богослова Георги Тодоров по Радио Зорана Здравейте! Днешната беседа е озаглавена Микеланджело и Юлий. За да бъде да се разбере, че ще говорим за изкуство. Не за изкуството въобще, аз ще разгледаме една от най-емблематичните творби на световното изкуство Тавана на Сикстинската капела в Рим Изписан от Микеланджело Буонароти по поръчка на папа Юлий II Тази творба е завършена в 1512 година Така че имаме нещо като кръгла годишнина на 510 години от завършването на тавана на Сикстинската капела И тъй като нашата рубрика е Светоглед, ние ще разгледаме тази творба от светогледна, от идеологическа гледна точка Изкуството поначало е изключително важна, светогледна, идеологическа човешка дейност Това е много измерения, но и във сферата на светогледа има много голямо значение и във сферата на екологията, тук има няколко измерения
От една страна Творбите на изкуството Са следствие от някаква идеология Продукт на даден светоглед, на дадена идеология От друга страна Веднъж създадена творбата Тя съдържа Идеология И я внушава И я разпространява Тоест тя е идеологически инструмент От трета страна Изкуството се тълкува Чрез някаква идеология И то битува в общественото пространство
Чрез тези тълкувания Чрез някакъв светоглед Който е Част от тълкуванията Или по-скоро тълкуванията Са част от светогледа Както знаем Светогледа в неговото висше проявление Е богословие Така че ние винаги Имаме едно на ум Когато говорим и за най-светски неща И за най-не-богословски неща Знаем, че в крайна сметка Богословието е обяснението за всичко
Таванът на Сикстинската капела За кратко ще го наричаме тавана Е върхов художествен шедьовър Нещо като таван на световното изкуство Над него Няма нищо Или поне така Гласи господ Същото изкуството изкуствовецко становище Над тавана на Сикстинската капела Няма нищо А на равнището на тази творба Има Може да се каже Пет, десет други творби
Които са на това равнище изобщо Няма нужда дори да правим някаква статистика Има и класации такива Десетте най-велики творби Стоте най-велики творби Според този, според този Винаги в десятката фигурира тавана на Сикстинската капела Като много често е в тройката И едва някой се съмнява, че ако се направи Едно социологическо изследване в световен масштаб Това ще се потвърди тази класация Той е някъде в Най-висшата категория на световното изкуство Според господстващото Изкуствоведско становище
Тук е важно да наблегнем на думата Господстващо Хегемонно, властващо Защото това становище Което господства е Западноевропейското И този западноевропейски Светоглед в областта на изкуството До такава степен господства Че практически няма друг видим Възможно са много други светогледи Освен в световето на изкуството Освен западноевропейския, западния Но те не съществуват в практиката Ако приемем, че
Сложим на двете блюда на везните От една страна Цялото Изкуствознание, което е основано На западноевропейския светоглед Включително неговите Продължения в Америка, Африка, Азия И навсякъде Това е върху едното Блюдо на везната И върху другото блюдо Сложим изкуството знанието, което няма Произход в западна Европа Не е западноевропейски светоглед
Ще видим, че съотношението е Може би 100 към едно В ползва на западноевропейския Може би 1000 към едно По изписани страници По Филми, които са направени Научно-популярни И така нататък Светогледа Не говорим за Самите творби Твърбите могат да бъдат Гръцки Египетски
Но светогледа, през който ние ги Осмисляме Е западноевропейския И другия Почти не съществува А западноевропейския Светоглед в сферата на изкуството Е основан на Не на три кита, а на един кит На Ренесанса Който, разбира се, преповтаря Гърция Рим Но в крайна сметка Ренесанса е Центъра на западноевропейския
Светоглед Как обаче ние можем да Разберем какво представлява Ренесанса Когато Представата Нашата представа за Ренесанса Се основава на няколко Идеологии Първо На идеологията на Самия Ренесанс Това, което са мислили Участниците в Тази епоха Вазари и другите
Второ Европейската идеология През 19 век Основно В 18 век Ренесанса Разбира се Е почитан Но не чак толкова През 19 век Той Отново Се издига Високо
Над всичко Героизира се Може би най-ярката книга Която носи Този образ Този образ е на Якоб Буркхард Цивилизацията на Ренесанса В Италия Издадена В 1860-та година Но има и много други И преди него Разбира се И в 18 век
Винкелман Това Романтично отношение Към Ренесанса Го поставя На най-вищата Така Най-висшото стъпало На Естетиката На изкуството В историята на човечеството По същото време Марксическата идеология Рожба също на 19 век
Категорично обяснява Че Ренесанса е Най-светла епоха Крайъгълен камък В еволюцията Според Маркс На човечеството Маркс и Енгелс Можем да кажем, че Цялата изобщо Идеология на Запад Въвъвсичките измерения И до ден днешен Е основана В крайна сметка
На Ренесанса И го припознава Едновременно Като Своя основа И като Свой връх Никога Следващите епохи Не са смятали Че са надминали Ренесанса Дори ако погледнем Големите революционери Импресионистите После
Кубисти И така нататък Сюреалисти Всичките Поставят Ренесанса Над това Което правят Да Няма Алтернатива Няма Видимо Христоцентрично Изкуствознание
Православно Изкуствознание То не е видимо Да Има обяснение за иконата Много хубаво Много дълбоки Но те се смятат За Частен случай Което не се Съпоставя С Големите движения На световното изкуство
А си остава Като сам по себе си И Което е по-важното Той не е Меродавния Относно Ренесанса И Относно Каквото е да е друг Той е Затворен В себе си Когато говорим за
Изкуствознание Някой може да възрази Нас Необходимо ли на изкуствознанието Когато имаме самото изкуство Аз Заставам пред една творба И тя ми въздейства Пряко Не ми Трябва Изкуствознание Тя или Ми въздейства Или не въздейства
Или я харесвам Или не я харесвам Или ме вдъхновява Или ми е скучна Но Аз общувам Пряко Директно С творбата Това мислене е Недостоверно Невярно Ние Никога Не общуваме
Непосредствено С творбата А винаги има Посредник Посредник Посредник е Целия До сегашен Наш живот Цялата Доктрина Цялото Възпитание Обучение Всичко това
Което ни е въздействало То е с нас Той е посредник Той е филтъра През който ние гледаме Никога не сме сами Ако ние си мислим Че човекът Е сам С природата С Красотата С естетиката Това е Само
Доколкото Не разбираме Че човека Е закодиран А този Който го е закодирал Е определил Неговото взаимоотношение С Обектите Така че Ние нямаме пряко Отношение Поради тази причина Съществува и една
Много чест Срещана ситуация Когато някой Му казва Какво мислиш за тази картина Или му пусна Да кажем Някаква Произведена Съвременната Симфонична музика И получаваме отговор Не я разбирам Аз Не разбирам това изкуство
Покажат му една картина Да кажем на Абстрактния експресионизъм Той казва Ми не я разбирам Или му пуснат Шонберг Не я разбирам тая музика Много верен е този израз Не я разбирам Защото Вякото взаимоотношение Е само Привиден факт Ние сме
Изцяло Обособени Модулирани Закодирани От Аксиоми Които са ни Преподадени Изначално Отчрез възпитанието И вече като такива Закодирани Индоктринирани сме Уж пряко Взаимодействаме
Ние намерим нещо като Културен скафандър Отсякъде Обгърнати с културата В която сме закърмени И тя Дефакто Филтрира И Налага Своято Върху Нашето привидно Пряко отношение С изкуството
Няма такова Пряко отношение Винаги е Закодирано Това Отношение Към Даден феномен В живота Не се отнася Само към Изкуството Разбира се Към много други неща Примерно
Приемаме Че има Любители на футбола В които гледат Мачове На Велики Футболисти Велики звезди И казват Примерно Лиониал Меси Е гениален Футболист Този
Гол Който вкара Е Гениален Аз изпитвам Огромно Естетическо Удоволствие Да гледам Тези матчове Тези голове Тези пасове И така нататък Или Пеле
Или Кройф Или който ще е Великите футболисти Друг обаче Ще каже Аз съм любител на Крикета Или на бейсбола И Онзи удар Който направи Еди кой си В бейсбола Е
Непостижим Това е гениална работа Но Друг човек Който не се занимава С футбол Моя прожетират Това което става На терена Един човек Гони някаква топка Изнащ тази топка Прави някаква Траектория Влиза някъде
В някаква мрежа И не изпитва Абсолютно нищо Или в бейсбола Единия замахва Със една Бейсболна Такава Сопа Отлита някакво Топченя някъде И който не защо Сто хиляди души В стадиона са Водушевени
Скачат на крака Аблодират Това е Удъра на столетието Но Аз наблюдавам този удар И не изпитвам Съвършено никакво чувство Защото Не съм Индуктриниран В бейсбола Не съм Вкаран В
Този пашкул Където се случват Бейсболните Гениални Пасове Или Ходове Или удали И така нататък Друг влиза в Друг код Кода на Футбола Там има Други произведения
Друг влиза в кода на Стрептиза И казва Изпълнението На тази Стриптизорка Беше Разтърсващо Гениално Вдъхновено И друг казва Примерно питат Светио Арилски Какво мисли за Разликата между
Посредствената Стриптизорка И гениалната И той казва Ами че да Аз не ходя На стриптиз Аз не съм В този коридор Нищо не мисля Дори Ако ме питате Какво ми е отношението То е отрицателно То е силно отрицателно
Към този род Както ви го наричате Изкуство Изкуството на стриптиза Да Човешкото тяло Е Божия творение Но начинът по който То се Преподнася В така нареченото Изкуство Което ви наричате Е
Неприличен И Отблъскващ Защото Принизява Призванието на човека Вместо да бъде Насочено към Бога Бива насочено Към Плътското Към Смъртното Към Страста
Към Злото Към греха И за това Аз не ходя там Но Да ви обясня Защо не ходя Защо не ходя на Футболни матчове Защото това е Духовно празна дейност Тя не е духовна Както и стриптиза Разбира се
Това са душевни неща Та Ние сме вкарани В коридора на Световното изкуство Знание Чието Кръгален камък е Ренесанса И не забелязваме Най-важното Че Изкуството на Ренесанса Във огромното си
Преобладаващото си Така Проявление Със много редки изключения Е Не духовно А душевно Това е Пресъдата Спрямо Окончателната Пресъда Спрямо едно изкуство Ако едно изкуство То е душевно
А не духовно То неизбежно е на Пълнисък етап В Лествицата И може би С много-много-много Голява вероятност Е в Неправилния коридор В коридора В коридора Който води надолу А не нагоре Така че
Световното изкуство Знание Бидейки Закърнано Закодирано В кода на Ренесанса Е не способно Да разбере Самия Ренесанс Не е способно Да разбере Произведението на Ренесанса Това е Нещото синдрома На крокодила
Един крокодил Какво обича? Ми Крокодилката Той няма да хареса Естетиката на Една антилопа За него антилопата е храна Или една Красавица Жена От Хомо Сапиенс Това е храна А красивото
Привлекателното Е крокодилката Така че Той е индоктриниран Биологически Да харесва това нещо А не онова По същия начин Всички ние Сме индоктринирани Въпросът е Кой е автор На доктрината Кой е автор На светогледа
И ако това не е Христоцентричен светоглед А е някакъв друг Изпадаме Точно в този синдром На крокодила Харесаме нещо Което може би Само по себе си Не е чак толкова За харесване Привно от наша Гледна точка Вътре в ренесансовия Светоглед
Господстващия в света Който е всъщност Постренесансов Нашия Се смята Че Относно Самия ренесанс Че там има развитие Всички Или почти всички Изкусоветски школи Смятат, че има развитие И че Има кулминация
Кулминацията Това е така вечния Висок ренесанс Термин е въведен Именно от Якоб Буркхард И от тогава Е неоспорвам Има ли висок ренесанс Има Той ли е кулминацията Ренесанса Той е Това е Началото на
16 век Сега времевите граници Са въпрос на спор Кръгло От 1500 Отната година До към 1520 Когато умира Рафаел Някои казват, че Започват две години поран 1498 Когато е завършена Тайната вечера на Леонардо да Винчи Че оттам започва
Големия ренесанс До Смъртта на Рафаел Но Общо взето Консенсус е, че Между 1500 На 1520 Някой казва От 1505 До 1513 Грубо казано В Този
Интервал И в този интервал Се проявяват В Висша степен Четирима Титани Трима плюс един Тримата са Художници И те са безспорни Леонардо да Винчи Микеланджело И Рафаело
Четвъртия е Архитекта Донато Браманте Също признат за Титан Разбира се Но не чак толкова Всеизвестен Татиси Четиримата Правят Своите Свърхшедьоври През този период Може да Изявим
По два На Човек Браманте Двата му Шедьоврите В този период На високия ренесанс Са Храмчето Темпието Около 1510 година И Проекта за Катедралата
Свети Петър Първият проект за Свети Петър За новия Свети Петър Сега този проект Разбира се Съседто е преработен Сто пъти И Видоизменен Но Браманте Забива Кола Той
Е автор На първата идея На грандиозната идея За нов Свръхрам Свети Петър В Рим На Ватикана Та този проект Макар и неосъществен Е Крайъгълен камък На високия Ренесанс Леонардо
Давинче Тогава прави Тайната вечеря И Джокондата Двата си Хипер Шедьовъра Рафаело По това време Прави Така вечените Станце Залите Неговата Най-блестяща
Свръхт Паурпа По това време Прави Сикстинската Мадона А Микеланджело В този период Прави Статуята на Давид В Флоренция И Тавана В Рим Така че Действително
В този кратък период 20-ти на години Се правят Емблематичните Творби На Високия Ренесанс И на Ренесанса Изобщо И ние ще разгледаме Именно Една от най-емблематичните Тавана На Сикстинската капела Направим една
Пауза За Прочистване на съзнанието След което Ще продължим Амгелскому житию Поревнено Пеподобне Ста земна Я оставив По Кристу При Тега Пеподобне Пеподобне
И тога
От споменатите
8 свръхтворби 7 са обществени поръчки, монументални неща Състезават се основно Флоренция и Рим Като Флоренция минава на заден план Рим доминира И 5 от 8 т.е. лъвския пай от тези свръхтворби на високия Ренесанс дължим на Папа Юли Втори Има един израз, малко груп, който плаща, той поръчва музиката Той не винаги е верен Не винаги е така, но често е така Във случая плаща Юлий Втори И е много важен въпросът Кой е той и каква музика поръчва Юлий Втори Юлий Втори стои на Папския престол 10 години
От 1503 до 1513 Точно в центъра на Високия Ренесанс господства въвъвърха на Високия Ренесанс Преди него е небезизвестния Александър Шести Борджа А пък след Юлий Втори управлява Папа Лъв Десети Медичи Това са тримата Папи, които управляват по време на Високия Ренесанс Юлий Втори е най-яркият от тримата Александър Шести си е придобил славата на голям отровител, мошеник и т.н. Юрий е бил по-директен човек, не е бил такъв задкулисен Много сприхъв, много властен, много алфа, доминиращ С това е известен, с неговото его, с неговият хубриз, с неговата гордост Но обикновено той била тълкуван така Да, била нетърпим като човек Мегаломан Страшен
Ил Папа Терибиле Както казват италианците Страшния папа Светски Той повече се смятал за воин, отколкото за духовник Но Казват от друга страна Ако не беше пак тази мегаломания Нямаше да даде възможност на най-великите художници на своето време Да направят най-великите творби Ако отнемем от Рафаело поръчките на Юлий II Какво ще остане? Ще остане Така Втората класа
Всичко, което е правил Рафаело от Свръхкласа Е именно поръчките на Юлий II От Браманте Какво ще остане, ако му махнем поръчките на Юлий II Нищо не е на да остане Нищо първокласно Дори Микеланджело Който живее и твори още 51 години След смъртта на Юлий II Пак Лъвския пай на шедьоврите е пак под знака на Юлий II Тавана Моисей Изобщо
Гробницата на Юлий II Робите Двете статуи, които са в Лувъра Завършени Четирите, които са незавършените в академията в Флоренция До някъде Страшния съд е следствие от тавана на Сикстинската капела Така че Цял живот Микеланджело е под знака на Страшния папа Юлий II не е някакво изключение, той е типичен представител на своето време Когато егоцентризма е завладял умовете и сърцата на неговите съвременици И живота е едно състезание между мегаломани Кой е най? Много характерна в това отношение е Чезаре Борджа Знаменития син на Александър VI Той не случайно носи името "Чезаре", "Цезар"
Както пък Папа Юлий II носи името Юрий в чест на Юлий и Цезар Чезаре Борджа никак не е по-малко амбициозен, мегаломан, енергичен, секуларен, аморален, както и Юлий II И Юлий II просто успява да излъже Чезаре Борджа Като умира баща му, Александър VI Тогава пък не щеш ли Чезаре е болен Той иначе щеше да вземе властта чрез някакъв поставен Папа Но понеже е бил болен, не успява да се концентрира Верно, че избирате един Папа временно така негов човек, но той скоро умира И идва конклава за избиране на следващия Папа И тук Юлий II успява да излъже Чезаре Борджа, който тогава бил подкрепен от него С войските си, с връзките си И Юрий му обещава, че ако бъде избран за Папа, ще запази статута на Чезаре Борджа Оне се до някъде съгласява Между времено Юрий работи с подкопи, обещания, заплахи Не е бил Юрий, биле Джулиано
дела Ровере, кардинал И го избират От момента, в който го избират Юрий се обръща По отношение на Чезаре Борджа И започва всячески да му пречи И лека по лека Спомага за тоталния провал И изгонането на Чезаре Борджа И той разбира се, вече бива обид там в передни Такива доста посредствени обстоятелства В Испания Но той бил същия Така да се каже, от вълк нагоре
Когато избират Джулиано дела Ровере И той трябва да определи Името с което ще стане папа Той избира името Юрий Не случайно Не от любов към папа Юрий първи А в знак на почет към Юлий Цезар Великия Юлий Цезар Завоевателя Това го знаем съвсем изрично Че е така Защото Първо че Юлий Цезар Постоянно воюва
Често лично ръководи войските И когато Порем на най-големия си триумф Завладява Болония После се връща в Рим И той се устройва Истински императорски триумф В добрите стари традиции на Римската империя Три частово шествие Папата, кардиналите и така нататък Които минават Под арка Която е в размерите на арката на Константин Прави се реконструкция Нова арка се поставя въвъвреме на
Точно копия на арката на Константин Друга арка Под която той минава На главната улица на Рим На нея пише Види вици Дойдох, видях, победих Т.е. аз съм новия Юлий Цезар Во време на шествието хвърлят монети за тълпата Тези монети са специално изсечени за целта И на тях Пише на латински Юлий Цезар
Понтифекс Т.е. Папа Ама не Юлий Папа А Юлий Цезар Ако ще кажете Това е мегаломания Не Има много повече Пред Папата се движи една карета с 10 младежи обречени като ангели които развяват палмови клонки
Всичко е режисирано Деня е подбран не случайно Това е неделя връбница Цветница Или Както е редно да се нарича Вход Господен в Иерусалим Така че Папа Юлий Втори влиза в ролята на Христос Христос тогава влизаше в Иерусалим и беше посрещан с палмови клонки Ето сега Юлий Втори влиза в Рим и е посрещан от ангели с палмови клонки А монетите които хвърляха на тълпата О другата страна пишеше
Юлий Цезар Понтифекс А от другата страна пише Благословен Идещия в Името Господне Това е пряк цитат от Евангелието от Матея А именно Ако се върнем към Евангелието Целият пасаж как гласи А народът, който вървеше отпред и който го съпровождаше Възклицаваше и казваше Иоанна Сино Давидово Благословен Идещия в Името Господне Ето това има предвид Юлий Втори Когато влиза в Рим Че той е в ролята Той е един нов Христос
Победител Акламиран от народа Пак дори от ангелите С възгласа Благословен Идещия в Името Господне Ако се замислим Това шествие Тричасовото с арките, с ангелите, с монетите Това не е спонтанна работа Датата е подбрана Тоест това е едно произведение на изкуството Разбира се на идеологията И Кой е автора Творец, който е създал това произведение на изкуството
Този грандиозен спектакъл Кой е художника Режисьора Идеолога Би било много интересно да се изследват наистина Доколко са достигани до нас архиви и прочие Да се види участниците, които са види Но можем да кажем съсъсигурност Главния художник Главния режисьор Главния Автор на този спектакъл е бил Юлий Втори Съсъсигурност Браманте е помагал в строителството на арките Може би той ги е проектирал
Съсъсигурност Съсъсигурност Някой художник е правил монетите Папата не може да ги Изсече и да ги нарисува Друг е правил костюмите за ангелите И така нататък Всичко това е бил един екип от художници Архитекти Концертмайстори Хореографи Но Главната роля В творчеството Който е поръчал музиката
Е бил несъмнено Юлий Втори А какво е съдържанието На тази творба Апотеоз на папата Папата е в божествена роля И секуларна като Юлий Цезар И божествена като Христос Това е Синтез на целия Ренесанс И особено на така речене Висок Ренесанс Човекобожието Човекът в ролята на Бог Изместил Бог от центъра на света по-точно Юлий вероятно е вярвал в Бога Но
Повече е вярвал в себе си Така че Тук виждаме много ясно Идеологическата същност на творбата Но Юлий Втори не е Изключението пак да кажем По негово време Действат хора като с хипертурфир на его Лоренцо Великолепни в Флоренция Савонарола Който се има за пророк Който директно Знае Бог какво иска Пико Деламирандола
Гениалния юноша Който на 23 години Написва своите знаменити 900 тезиса И предлага Философи от цял свят Да се събират И да ги обсъждат Това е нещото обяснение за всичко И Той готов да им плати пътните За да дойдат да присъсват на този диспут Така че Ето това е Обичайния представител на това време По същото време
Леонардо да Винчи С неговото хипертрофирано его Мор Колумб Точно тогава пътува напред-назад до Америка Четири пътувания Четвърто пътувание Точно по време на високия Ренесанс 1502-1504-та Откривателя на един нов свят По същото време Действат Хенри Осми Мартин Лутер Ернан Кортес Който завладява Мексико Точно в 1519 - 21 година
Точно в края на такаечния Висок Ренесанс Фернандо Магелан Отплава в 1519-та година На първото околосоветско пътешествие Той също е глобален Той също е с безкрайни амбиции И Го прави, макар че умира по пътя, но така или иначе се осъществява тази начинание Така че действително Юлий втори е представител на една дълга поредица от личности с хипертрофиран хюбриз С его С състезателен дух При които вече смирението на християнина е минало на заден план и до голяма степен Тяхното его е заместило
Бога като център на миродавност Нека да се върнем към тези творби на ренесанса, за които говорим На високия ренесанс Повечето от тях Всички, ако изключим джокондата Са произведения на монументалното изкуство А монументалното изкуство има една особеност, много важна Че то е преди всичко пропаганда Човек, когато, художника, когато се рисува в ателието Може да прави всичко Може да прави Моменти настроения Може да експериментира Да играе Но
Когато имаме монументална поръчка Тя винаги е пропагандна В една или друга форма Скрита, осъзната, неосъзната Видима Но винаги съществува Това са обществени пари Контролират се от много хора И Не можеш да кажеш Аз давам тези творби За да може художника да прейкват си иска Не Няма такъв случай в историята За обществени пари
За частни пари е възможно Макар че оскрита форма може и пак има Някакъвъвид Така Пропагандна цел Но За обществените Монументални Поръчки Там винаги има Някаква Пропагандна цел Така че Когато Юлий втори Става папа
И предприема Различни Творчески почини Във центъра на неговата пропаганда На неговата идеология Е неговото его Той прави неща за да изпълни целяната Съсъсвоето его И Една от свърхзадачите които си Поставя Това е Че той предприема най-големия строеж на Ренесанса
Новия Свети Петър Новата църква Свети Петър Като разрушава Константиновата базилика Свети Петър Един от най-слабните храмове В историята на човечеството Построен още по времето на Свети Цар Константин Върху гроба на Свети Петър Пълен с мощи С изображения С мозайки С стенописи Ние дори не знаем точно какво е имало там Защото почти нищо не е запазено
От Джото има една Мозайка Която не е от него, но по него правена Но Там Повече от хиляда години Са се трупали И светини И произведения на изкуството И Исторически събития Всичко това се разрушава до основи За да се построи Новия Свети Петър
И една от причините Да се примине към такова Коштунствено отношение И най-малкото мегаломанско Защото Новата Свети Петър е замислена като най-голямата църква в света И става такава Една от причините е, че Юлий II Когато става папа Скоро след това Извиква В Рим Младия и доказал се Флорентински скулптур Микеланджело Буонароти
Да му възложи Своята бъдеща гробница Микеланджело е възторжен Защото тя ще бъде от мрамор И Това става Любимия проект на целия живот на Микеланджело И разбира се негова трагедия Защото не се съществява както той би искал Този проект Включва 40 мраморни статуи На три нива, на три етажа По отношение на размерите Имаме различни данни Но
Около 7 На 10 метра е била основата И височината около 15 метра Това е пет етажна сграда Това е гробницата на папата И тази гробница е била предвидена за църквата Св. Петър Така че в стария Св. Петър Константиновия Тя трудно е можела да се впише Първо, че щеш да бъде В друг стил Второ На място, което не можеш да Избираш свободно, защото вече са заети местата И в този смисъл
Една от причините да се направи съвсем нова църква Св. Петър Това е била именно да се вмести в нея Гробницата на Папа Юлии II Така че Ако си представим Проекта Ще видим, че Папа Юлии II Унищичавяки един от най-свещените и най-големите храмове в света Предвижда още по-голям, най-големия, да бие всякаква конкуренция И в този храм Да има една гробница с височина на пететажна сграда Изпълнена от най-талантливия скулптур на неговото време С 40 монументални статуи
Е това, ако не е Пропаганда на хюбриса, на егото на Юлии II Какво друго е? Несъмнено, това е било един мегаломански проект в себе възхвала на Папа Юлии II Някой ще кажа до време, а не щахме да говорим за тавана на Систинската капела А ние сега говорим за тричасови изшествия триумфални За гробница монументална, за събаря на св. Петър Да Всички тези неща имат най-пряко отношение към тавана Което ще видим по-нататък Още сме на равнището на гробницата И Тази идея Папата праща Микеланджело в Карара Където е кариерата за хубав бял мрамор
И там Микеланджело стои 8 месеца Разбира се с пари И подбира Най-хубавите парчета мрамор Товарят ги на кораби Ги пренасе до Рим И ги стоварват до св. Петър И тук стигаме до първия важен въпрос Добре, папата иска да си направи паметник Да се говори само за него Да бъде незалобиколим в историята на християнството и на човечеството Ако беше осъществила тази гробница в центъра на св. Петър Естествено, че си чакат да се дивят Но Микеланджело
Какво вижда в тази гробница? Защо се вдъхновява? Да ли би да обича папата? Да ли би да смята, че папата е велик? Да ли би да смята, че Трябва да се прави такава гробница на един мегаломан? Тоест, той вярва ли в това, което прави? Като паметник на един хубристичен човек? Или той вижда в това друго? Друго го привича, друго го вдъхновява Няма съмнение, че друго нещо го вдъхновява Нека да чуем едно песнопение, да си прочистим съзнанието И след това отново да се върнем към хубристичния Рим в началото на XVI век Ангелско муджити ю, Порепло да преподобне,
Ска земна я остави по криску при тега вен си, И тога запомен ми отража я ся, Явил ся ес истопне, Покоре ми отражи на тоге ми, Покоре ми отража, Покоре ми отража. Покоре ми отража, Покоре ми отража, Покоре ми отража, Покоре ми отража, Покоре ми отража, Покоре ми отража, Покоре ми отража, Покоре ми отража, Покоре ми отража,
Покоре ми отража, Покоре ми отража, Покоре ми отража, Покоре ми отража, Покоре ми отража, Покоре ми отража, Покоре ми отража, Покоре ми отража, Покоре ми отража, Покоре ми отража, Покоре ми отража, Покоре ми отража, Какво вдъхновява Микеланджело в тези проекти на Юли II? Съвсем не личността на папата.
Те дори лично много много не са се понасили. Това което го вдъхновява е много просто ясно, че той ще остави паметник на себе си. Да, разбира се по повод на Юли, но всички ще казват да това е паметник на Юли от Микеланджело, така че паметника ще бъде двоен. Както мегаломанията е двойна, Хюбриса е двоен на двамата. И единия и другия. Иска едно и също. Да се прослави в цял свят, да бие конкуренцията, да бъде най-видимия в центъра на храма. Един е по един начин, другия по друг начин, но и за двамата мотива един и същата.
Идеологията е една и същата. Това е егоцентризма и човекобожието. дори може да кажем, че от чисто естетическа гледна точка, проектът е направо глупъв. Това е пошъл. Ако беше осъществен, приеме, че бяха направени тези 40 статуи по най-виртуозен начин, всеки, които влезе вътре ще каже: Негория Срантея. Негория Срам Юлий II. Всички ще те видят, че си един глупъв мегаломан. Друг ще каже: Микеланджело, Негория Срам да обслужва тази мегаломания. Не може ли да кажа папата:
Ваше святейшество срам е да прави това нещо? Ви ме карате да ставам пропагандатор на едно его. Това е неприлично, недостойно, антихристиянско. Това е злоупотреба с власт, защото властта, с която разполага папата, не е да възхвалява себе си, а да възхвалява Бога. Ако той беше поръчал своята гробница да направи два метра, а беше поръчал неща, които възхваляват Бога в храма, това е друго. но
да възхваляваш себе си чрез Бога, това е меко казано антихристиянско. Така че ние тук виждаме, че двамата имат сродни цели, себе възхвала и то в мега масштаб, в центъра на един храм. Ако това беше някъде извън храма, пак иди доди, докато е в центъра на храма, ще изместиш фокуса на интереса, хората ще ходят там
да гледат тебе, а не Господа. така че това е паметник на самия себе си в двата случая. Разбира се за Микеланджело, престижа на Рим, престижа на Катедралата Цветия Петра, най-голямата църква в света. Това е било напълно осъществяване неговите цели. Това е един общ хубрис. И така Юли вижда, че тази супергробница не може да се вмести в старата църква и решава да събори старата и започва този процес. в 1506-та година се полага основата на основния камък на бъдеща катедрала. Сега въвъвръзка с тази катедрала обаче, естествено, че са необходими огромни разходи, проектиране и така нататък. и папата малко се пренасочва
от гробницата към катедралата. Микеланджо не го допуска до папата, там има ни пари да си взема, не му ги дават. И той се ядосва и избягва в Флоренция. Папата праща огнени писма до Содерини, главата на Флорентинската република по това време. Содерини отива при Микеланджело и му каза: Виж какво? Аз няма да воювам с папата заради тебе. Върстай се там, искай прошка, целувай пантофа и се оправи. И Микеланджело, макар че опорства, опорства, но в един момент е принуден. И отива в Болония, където папата току-що е влязал. Победил е. Това е като нов Цезар, нов Юлий Цезар.
На начало на войските си влиза в Болония и сваля там местните бентиволи и фамилията, които са били херцозите на Болония. И Микеланджело отива в този момент да поиска прошка и да се здобри с папата. Папата в началото така е бил мрачен, обаче след това естествено, че му прощава и му поръчва какво какво - една своя статуя, три пъти естествен размер от бронз. Това става в 1506 г. Микеланджело година и половина се занимава с тази статуя и на 21 феврари 1508 г. тази статуя е издигната над главната врата в катедралата на Болония - Сан Петронио. Можем да си представим, ако погледнем сега катедралата Сан Петронио, ще видим, че фасадата е доста безинтересна. Тази статуя при всички положения щеше да бъде господстваща. Не Христос, не Света Богородица, не Свети Петронио, а Папа Юлио II в бронз, три пъти над човешки ръст. Щеше страховито да се възвисява над главната порта на катедралата в Болония. За зла беда, три години по-късно, бентиволиите се връщат в Болония, изгонват папките представители и войски. Народа на Болония събаря статуята от Пиедестала горе над портата. Тя се разбива на парчета, главата я търкалят в центъра на града. След това, парчетата от статуята ги изпращат на един от враговете на Папата, Алфонсо Десте, Херцог на Ферара, който бил голям майстор на уредията.
И той излива от този бронз едно уредие, което разбира се получава подигравателното име "La Giulia", в имято на Юлий II. Така че, Микеланджело след като му беше поръчена гробница и докарва мрамора, когато почха да правят катедралата и избяга, покая се и му поръчаха какво не гробница, разбира се, паметник, но пак на същата тема. На темата Юлий II. Свърх мащаб, траен материал бронз, свърх пиедестал, над входа на катедралата, на завоювания град, т.е. като символ на победата и на силата на Папата. Тук е много интересен един такъв анекдот. Микеланджело бил направил глиняния модел на статуята, едно към едно. И Папата идва в Болония, иска да види статуята, глиняната и Микеланджело му казал: "Дай, едната ръка благославя, това е ясно, дясната. Обаче в лявата ръка какво катва да сложа? Книга ли?" Папата казва: "А, аз не съм кничовен човек. Служи меч!" Това е важно, защото виждаме, че Папата участва в пропагандния образ, в идеологията на статуята. Не е просто: "Ебе, при каквото искаш". Не. Той се намесва в така вечният творчески процес и то с важна идеологична намеса. Защото има огромна разлика, ако ръката на един папа държи книга и ако държи меч. Това корено променя посланието. Фактически пропагандната цел, идеологическата, светогледната цел на тази статуя е била да респектира гражданите на Болония, да не се бунтуват. Защото меч държи Папата, не си поплюва.
Този епизод е много интересен. Той не е анекдот, той си е действително по-голямата част от разказа, който намираме в биографите на Микеланджело. Виждаме, че отново първата поръчка беше за паметник на мене надгробен. Втората поръчка за паметник на мене при живе Бронзов. Но това става, казахме, малко по-късно разрушаването на този паметник. А между временно Папата променя своите планове за Микеланджело, след кога направи розната статуя, доволен е, и отива в Рим. И тогава, в 1508 година, същата година, когато се качва статуята в Болония, той поръчва на Микеланджело нова творба - тавана на Сикстинската капела. Микеланджело смята, че това е заговор срещу него. ние в следващата беседа ще коментираме тази тема за заговорите срещу него. Но той смята, че това е заговор на неговия личен враг, както той смисли - Донато Браманте. и че Браманте иска да го прати за Зеленхевер по този начин, защото един вид Микеланджело е скулптур, а му възлагат стенопис. Той няма опит в стенописа и ще се провали, така че това, според Микеланджело, е била целта на Браманте. В действителност не е така. В действителност, първо, че Папата няма да слуша браманте за щяло и не щяло, а също ще има така важна роля в землето на решението и логиката е много проста. Тези 40 статуи на Микеланджело той ще ги прави за 30 години, може и повече.
До тогава Папата няма да бъде жив. Той е бил в доста напреднала възраст. Той умира на 70 години, което в Ренесанса е било доста преклонна възраст и е нямало да доживее да види тази гробница готова с нейните прекрасни 40 статуи. Докато живописта се прави по-лесно стенописа и той би могъл да доживее да се направи една такава монументална творба от същия художник. Само, че не в бавния жанр на монументалната скулптура, а в по-бързия, много по-бързия жанр на монументалната живопис. И действително, Папата умира само една година след като Микеланджело завършва тавана. Т.е. той добре си е давал сметка. Да не говорим, че преди това някакво пъти е бил така някаква смъртта при тежки болести. И затова логиката е била по-скоро друга, че този монументален проект за гробницата няма да бъде завършен при живе на Папата. Докато един друг проект може да бъде завършен и да изпълни своята идеологическа цел и така Папата възлага на Микеланджело новата си идея да се изпише тавана на капелата, която е правена от неговия чичо Папа Сикст и поради което се нарича Сикст. В следващата беседа ще продължим тази тема.