ЗАПОЧВА СВЕТОГЛЕД Започва Светоглед. Новото предаване за православен поглед към историята, културата и съвременността. С Богослова Георги Тодоров по радио Зорана. Здравейте! Темата на днешната беседа е Националната катастрофа и уроците на историята. Под националната катастрофа в случая ще разбираме участието на България в Първата световна война. И понеже темата е много обхватна, няма да не стигне времето за една беседа, така че това ще бъде един цикъл от беседи. А когато говорим за уроците на историята, обикновенно се цитира винаги афоризма на Хегел, че единствената поука от историята е, че никой не си взема поука от историята. Привиден парадокс. Разбира се, до голяма степен верен. Но не напълно, не е съвсем невъзможно някой да се поучи от историята, може би не цял един народ и не веднага, но поуката от историята е възможна. И колкото повече човеки се поучат от историята, толкова по-голям шанс има и цял един народ да направи този подвиг. Това е изключение от правилото на Хегел. За да се поучим от историята, най-полезен предмет са провалите, катастрофите.
Победите не са добри учители, защото те увеличават хюбриса, увеличават гордостта, а гордостта е първопричината на катастрофите. Много рядко човек приема победата със смирение. Поради тази причина, обикновенно, от победите се правят погрешни поуки. Докато пораженията, катастрофите, по-трудно се възхваляват и по-скоро могат да насочат човека към действителността. Към първопричината, защо са се получили тези катастрофи, тези поражения. Втората национална катастрофа, както обикновено я наричаме, участието на България в Първата световна война, е грандиозно събитие. И тук е много важно, че това е едно от двете събития в българската история, когато ние решаваме историята на света. През нас минава решението, през България. Първият път е за добро на света в IX век, когато Свети Борис суверенно решава по кой път да тръгне България и решава да тръгне по пътя на християнството, по пътя на православието. И това е един епохален за цялото човечество цивилизационен и духовен избор. Вторият път, за съжаление, когато ние решаваме световната история и решаваме за зло, това е по време на Първата световна война, когато от нашия избор зависи историята на човечеството към по-лошо и ние извършваме този избор. Така че това е катастрофа, която засяга не само нас, но и всички. И всички губят от нея. Дори и тези, които привидно са спечелили някаква територия, но всъщност всички без изключение губят от тази мега катастрофа, която е Първата световна война. Специално България губи в тази катастрофа, може да кажем, всичко. Тя губи 87 хиляди и повече убити на фронта, 150 хиляди ранени и още неизброимо число пострадали в тила, включително от епидемии, недояждане и така нататъка.
Губи огромни финансови, разхищени и разходи, контрибуции, които после плаща години наред. Губи територии, които й отнемат. Губи престиж. Тя е посрамена като една от четирите страни, победени в тази война световна. Целият свят воива срещу тези четири вражески страни. Ние сме една от четирите. След войната имаме ограничения върху въоръжените сили, върху много други неща. Губим вярата в бъдещето на България. Поколението е покрусено, което излиза от тази война. И как няма да е покрусено, то физически е съсипано. психически е отделен. Така че няма нищо положително от Първата световна война. Безспорна национална катастрофа. Призната от всички. Неоспорена от никого.
Точно поради това, тя трябва да бъде изучавана най-внимателно. За да разберем къде сбъркахме. Някъде има грешка. Защо? Защото България суверенно взема решение. Това не е някакъв циклон, някакъв тайфун, който е минал от тук и ни е унищожил. не е някакъв вирус, някаква чума, която е убила населението. Не е някакъв завоевател, страшен. Тимур или Чингиз, който с милионна армия минава през България и няма как. Опустошава всичко, унищожава всичко. Не! Ние сами суверенно решаваме какво да правим и от нашето решение следва нашата катастрофа. Т.е. механизмът на вземане на това решение е порочен и ние трябва да проследим къде точно и как сме сбъркали. И кой какво е правил, как е участвал в тази грешка. Първо да се запитаме къде в българската мисъл е осмислено това явление.
Имаме ли такава книга, такова изследване, фундаментално някой историк или публицист или който още да е, се е заел да изследва този феномен, написал е едно съчинение или кинематографист е направил филм, в който осмисля тази катастрофа. Или поне едно стихотворение. Едно четиристишие. Спокойно може в едно стихотворение един поет да събере смисъла на явлението. И ние, когато говорим за първата световна война, първото нещо, което ни хрумва да е това стихотворение, което всичко обяснява с няколко ярки думи. Имаме ли такова осмисляне на войната? Историческо, белетристично, поетично, кинематографично, песен? Каквото ще да е? Можем да кажем не. Имаме отделни ярки творби на изкуството. Най-вече два романа на Константин Петканов. Морава, кървава звезда от 1934 година. И на Людмил Стоянов, холера от 1935 година.
Два качествени романа. Но при тях, те са си много добри сами по себе си и не може да има никакви претенции към двамата автори. Но при тях нямаме осмисляне на войната в нейната цялост, а имаме по-скоро едно преживяване на войната от гледна точка на това каква трагедия е тя за участниците в нея. Едно трагично изживяване на войната. Ярко описано и талантливо. Което никак не е малко. И двамата тежко пострадват. По това време, защото 1935 година е точно времето на деветнайсетомайския преврат. Един патриотарски, военния такъв. И изведнъж се появяват едни антивоенни романи, талантливи. Така че Константин Петканов го уволняват, конфискуват книгата и прочия. Людмил Стоянов също пострадва. Това е ярко свидетелство за заряда на тези произведения. Но те не осмислят явлението в неговата ширина и дълбочина, а показват едно изживяване на трагедията. Но тази трагедия всъщност са изживели всички.
Целият български народ е бил покрусен след войната. И без тези два ярки романа, можем да кажем, че това тягостно чувство е било във всички. И в този смисъл романите са приносни, хубави, но интелектуално, откъм осмисляне, не спомагат много. Може би само контрират едно такова дрънкане на оръжие, което се опитват нашите военни среди да прилагат към тая тематика. За него ще говорим малко по-нататъка. Така че тук отрезвяващо въздействат, наистина. Но интелектуалният труд още не е свършен. На европейски съзовен план, може да кажем, също така, че има много ярки литературни произведения. Веднага се сещаме за Анри Барбюс, Огънят, Ремарк, на Западния фронт, нищо ново блестящия роман. На Хемингуей, Сбогом на оръжията. Те са по-ранни от нашите. И защото в Европа през 20-те години има една вълна на военна литература, поезия, проза, филми правят. Анри Барбюс има това преимущество, че пише своята знаменита книга Огънят в 1916 година, насред войната. Той дава тон на бъдещите, включително и Людмил Стоянов Холера, до някъде повтаря формулата на Анри Барбюс. Войната, от гледна точка на един редови участник.
От гледна точка на един войник на бойната линия. И ужасите, сивотата, тъпотията, безсмислието, страданието, неразбирането, всичко това, Още Анри Барбюс го е така разказал. Войната, от гледна точка на обикновения човек, трагедията, безсмислието. И след това, множество други повтарят същото, по различни начини. Може би, най-голям опит за осмисление на тази война е монументалния труд на Солженицин, Червеното колело. Неговия магнум опус, както той цял живот го е готвил. И можем да кажем, че до някъде не успява да се справи с голямата задача. Солженицин прави една грешка методологическа, когато прави тази супер книга, огромна, че се опитва да съчетае два жанра, а именно едно историческо и човешко изследване и едно белетристично произведение. Тук му е грешката. Може би, ако беше си останал като един публицист, като един изследовател, както в Архипелага ГУЛАГ, щеше да направи една свръх книга, Червеното колело, но той се опитва да направи и роман, както Толстой прави Война и мир, и не успява. Толстой се справя с двойната задача, докато Солженицин не успява.
На Солженицин задачата е по-голяма. Толстой все пак се занимава с една по-малка война, колкото и да е голяма. Наполеоновото нашествие в Русия все пак е несравнимо по-малко, отколкото Първата световна война. Толстой успява чрез разказ за своите герои да ни увлече и от време на време да се отклони от основната тема с разсъждения исторически, докато Солженицин се опитва да направи това нещо в един много по-голям масштаб и не успява да контролира материала достатъчно добре. И белетристичната част се разпада. Нас не ни интересуват героите, нас ни интересува фактологията. И в този смисъл щеше да му е по-лесно, ако нямаше герои, а беше карал само исторически с осмисляне, както е в Архипелага. Но голямата заслуга на Солженицин е все пак, че предприема това осмисляне, че извършва един титаничен интелектуален труд и че е на правилната позиция. Той чете Първата световна война от гледна точка на една мъдра, умна, духовна и права позиция. Такъв прочит на Първата световна война в България не само, че нямаме, но и никой не е предприел. Така че урокът не е научен. Тепърва предстои да се научи. Вместо сериозно задълбочено изследване, ние имаме един вирус интелектуален, един мем, така да се каже.
А именно, какво е Първата световна война? Ами това е една от войните за национално обединение. Така се лъжем сами себе си. А именно, че има три войни за национално обединение. Първата е Балканска, втората е Балканска и първата световна. Те са трите войни за национално обединение. За съжаление, за наш мал шанс, завършват с неуспех, т.е. без национално обединение. И падналите герои са се жертвали, но без резултат България няма този исторически шанс да се обедине национално. И това е положението. Това е, в общи линии, мисловният вирус. Защо е гнило това разсъждение? Защото какво означава войни за национално обединение? Ние правим войни за една добра кауза. Една правилна кауза. Но има ли катастрофа в историята на човечество в името на лоша кауза?
Някой народ да почне да прави война с цел да се съсипе. Примерно Япония, по време на Втората световна война, тръгва да прави война за национално съсипване. Защото резултатът е национално съсипване. Япония е съсипана след войната. Но тя прави война за национално величие. Германия прави война за национално величие. За национално обединение в началото, а след това за национално разширение. Ама накрая като тегли чертата, национално съсипване следва от това. Милошевич човека правише национално обединение. Всички войни, които водеше той, поредните катастрофи на съвременна сърби, всичките бяха за национално обединение. Резултата отдолу от чертата беше национално съсипване и разединение. Доколкото може. Така, че намеренията винаги са добри. Няма някой, който да каже, аз ви водя, братя, с едно лошо намерение. Такъв случай в историята няма.
И няма да има. Всеки, който е увлякал поне двама душа след себе си, ги увляка с добри намерения. Дайте, братя, да направя нещо добро. Но тези добри намерения имат два изхода. Пътя към рая и пътя към ада. И двата са постлани с добри намерения. И затова да си говорим за добри намерения няма смисъл. Всичко е добри намерения. Всичко е добри намерения. Въпросът е, интелектуалната работа да почва там нататък. да различаваме двата вида добри намерения. катастрофалните добри намерения, те, които водят към ада. и спасителните добри намерения. нямаме ли различаване на тези добри намерения? Нямаме умствен процес.
А нямаме ли умствен процес, имаме катастрофа. Така че, ние за да започнем да мислим, трябва да спрем да говорим за добри намерения. И да видим за какво става дума. Защото, когато говорим за добри намерения, България има територии, населени с българи, които не са под българска власт. Защо ние не започваме тази война 1879 година, веднага след като приемаме Конституцията, да се втурним, да обединяваме България? Защо не го направяме следващата година? 1880-та или 1881-та, или 1900-та, или 1905-та. Какво чакаме? Ако това е достатъчно добрите намерения, ние ги имаме пред цялото време. Защо всички държави при цялото време
не осъществяват твоите добри намерения? Защото много пъти те са неосъществими. И ти трябва да изчакаш, докато станат осъществими. Иначе получаваш обратен резултат. Така че добрите намерения са пред скоби. Те са винаги там. Дежурни. Оттам нататък ние трябва да видим вътре какво става. В действителността. И как тези добри намерения доведаха до тоталната национална катастрофа, която е именно Първата световна война. сега може да взема един пример. Атаката на японците е също Пърл Харбор. 7 декемвие 1941 година.
Тя, японска победа ли? или е японско поражение? Поражение ли е за Съединените щати? Или е победа за Рузвелт? Всеки историк веднага ще ви каже Пърл Харбор е по-тежко поражение за японците от Хирошима и безспорна победа за Рузвелт. Защото Америка не искаше да воюва, Рузвелт искаше да воюва. Защо Рузвелт иска да воюва? Защото когато свърши войната,
ще има голямо раздаване. И Америка няма да участва в раздаването, ако не е участвала в войната. Той иска да вкара Америка в победителите, за да участва в голямото раздаване, да бъде победител. Но ти не можеш да бъдеш победител, ако не участваш в войната. Той иска да влезе в войната, а Америка не иска. Американският народ не иска да е воюва. Никой не иска да ходи да го застрелват. Америка тъкмо излиза от голямата депресия. Икономиката работи,
разбира се, на военна нога, снабдява с оръжие едните и другите. И комунистите в СССР. Т.е. Става все по-богата, все по-индустриална, няма да бъде геополитически фактор, ако не е победител в войната. Така че Рузвелт е знаел за японската атака и можел да я осуети. Не е пожелал.
Напротив. Прави капан. японците сами да паднат в него. Така че Пърл Харбър реално е поражение за японците. Това е велика трагедия за японската държава. Това съсипва японската държава. Ако не бяха нападнали Америка,
Америка нямаше да ги нападне. и те нямат естествен враг в района. Кой ще ги напада? Къде е? Германия? Къде е Англия? Те всичките самоизбиват се. Така че Япония ще бъде необезпокоявана в далечния изток. И би могла дори да сключи някакви мирни договори в някакви приемливи условия. Не.
Тя атакува Пърл Харбър и след икс минути получава бомбите в Хирошима и Нагасаки. И то е едно и също. Пърл Харбър, Хирошима няма разлика. Това, че са минали няколко стотин дни между време, но не трябва да ни заблуждава. Събитието е едно и също. Ако говорим за разбиране на историята.
Ако си говорим за неразбиране на историята, тогава може да объявим Пърл Харбър за велика победа на японците. Та ние много често изпадаме в такъв такова късоглед. и говорим за велики победи. Да да се върнем на усмисленето на войната от една точка на България.
Първото и най-важното нещо, което трябва да кажем за тази война, е, че тя не е наша война. Това не е война на България. голямата грешка на повечето толкователи на участието на България в Първата световна война и на самото правителство, и на генералитета, и на пишещите между двете войни.
много сега са изписали на тази тема. И до не днешен, може да кажем, че главният мисловен вирус възпроизвежда тази пагубна неистина. Това е, че това е война българска за национално обединение.
Първата световна война е война за национално обединение. Наистина, трябва да си опериран от чувство за действителност, за да твърдиш това нещо. Но то самото понятие световна война означава, че не е война за национално обединение. Ама, ние се включихме в нея за да се обединим.
Ние се включихме, но не като господари, а като слуги. България е васал на реалните играчи. Реалните играчи в тази война са Германия от една страна и от друга страна Англия, Франция и Русия. Това са
четирите реални играчи в тази война. Трима на един. Разбира се, към Германия гравитира Австро-Унгария, която е до голяма степен и тя германска държава. но Австро-Унгария е залязваща. Велика сила
тя е доста слаба въвъв всяко отношение. Няма вътрешно единство. И остава като реален субект на войната. Двигател
може да кажем старши участник е Германия. Отсреща има трима големи играчи. Англия, Франция, Русия. България
не е второразреден участник, каквато е Османската империя или Италия, да кажем, на страната на Антантата или Съединените щати, на страната на Антантата или Япония, на страната на Антантата. България е
треторазреден участник. Каквато е да кажем, Сърби, Албания и други. Но България, тоя Албания разбира се като държава, тогава още няма. Мисълта ми е, че
България е васална държава. Не е свой субект, свой господар. Но тази малка васална държава в конкретния случай придобива
първоразреден статус. В конкретния случай в 1915 година точно. И от нея зависят всички великите играчи. От нея зависи Германия, от нея зависи
Русия, от нея зависят Англия и Франция. От малка България. Това се получава поради геополитическата ситуация, че трите империите,
са три на три империи воюват. Германия, Австро-Унгария, Османска империя, също британска, френска и руска. И между
Германия и Австрия, които са едно централно европейските сили, и Османската империя, единствената връзка е България. Това е прави много
важно. и съответно връзката между Русия и другите съюзници, Англия, Франция и прочие, може да мине пак през България, ако тя мина на тяхна страна. това е прави
ключовият играч в този момент. Ако тя мина на страната на Антантата, това означава, че Русия, Англия и Франция се свързват от юг през България, Германия
и Австрия са заобградени от всякъде от врагове, а Османската империя излиза извън играта автоматично и става лесна плячка на Англия, Франция и Русия.
Обратно, ако България мина на страната на централните сили и направи връзката с Османската империя, тогава германците през България и Османската империя излизат на Багдадската железница, имат
контраигра към Персийския залив, от там към Индия, надолу към Суецкия канал и при евентуален успех в тези направления имат геополитическа контраигра. Това прави България много, много по-ценна
отколкото сама по себе си. Но, да се върнем на 14-та година, когато България не участва, започва войната между тези 6 империи и се пита има ли добри и лоши.
Т.е. имаме ли избор, който да е морално оправдан. Или воюват и нашето, да се върнем нашето, да е върнем нашето, да е върнем нашето, да е върнем нашето, да е върнем нашето. тази теория за върнем нашето, да е върнем нашето, да е върнем нашето, да е върнем нашето, да е върнем нашето, да е върнем нашето, да е върнем нашето. Върнем нашето, да е върнем нашето, да е върнем нашето, да е върнем нашето, да е върнем нашето, да е върнем нашето, да е върнем нашето. Той беше култивиран 45 години по времето на комунизма. Защо? Защото българските комунисти бяха продукт на съветските. Без СССР те щяха да бъдат маргинална партия. Чрез СССР те идоха на власт и станаха водеща партия.
А болшевишката партия има един главен враг, това е царят. Така, че няма как главният враг на комунизма да бъде на страната на доброто. От друга страна няма как германския милитаризъм на кайзера да бъде доброто и Османската империя, поради което от болшевишка комунистическа гледна точка и едините и другите бяха империалисти, злодеи. И всъщност войната няма добра кауза, има две злини и пролетарията, разбира се, това е добрата кауза. Той трябва да чака да я превърне тая война в ССР, както и става до някъде. Това беше теорията. Естествено, че между двете войни, между Ньойския договор и советската армия, освободителка, 44-та година, е няма как да кажеш Германия бяха страната на злото, а антантата бяха по-добри, защото България е прогерманска. И защото е жертва на антантата. Така че между Кайзера и съветите, ние също си траехме относно това, че България е направила погрешния избор. Това е било табу да се каже, защото това означава династията направи погрешен избор, царя е виновен и така нататък, което не се говори. И поради тази причина ние от войната, насетне, сме се в полит некоректност да кажем истината. Разбира се, след 10 ноември пък Германия е хегемон в Европейския съюз и ти да кажеш, германците бяха злото по време на Първата световна война, пак не върви. По време на Хитлер да, тук имаме консенсус, но за Първата световна война война не е толкова отявлено казано.
И поради тази причина не се коментира темата дали избора, който е стоял пред България в 15-та година е съдържал добро и зло. Имало ли е морално по-добра и морално по-недобра страна? Истината е, че е имало. Добрата страна е била Антантата, лошата страна е била Централните сили. Защо е така? И защо безспорно е така? Не, че Антантата, Англия, Франция и Русия са ангели небесни. Не, че не са колониални империи. И трите, включително Руската империя е колониална, за съжаление. Това не е Руското царство. Това е Руската късна империя, която завладява територии, които има преди Средна Азия и прочие, които не са обект на покръстване. А са просто териториално геополитически завладени, което е едно от големите грешки на Русия, че се отказва от православното царство, а се опитва да се прави на една обикновена световна империя, каквато е Англия и Франция. Това не е призванието на Русия, но това е съвсем друга тема. Та, да, и едните, и другите имат имперски статут, но точно в статута е въпроса. Войната е опит да се взриви световния статут.
Защото Англия и Франция, когато колонизират Африка, Азия, Латинска Америка и прочие, и защото Америка, Северна и така нататък, те разбира се извършват злини зверства и какво ли не. Германия не идва като антитезия да кажа, ма чакай ви, защо така правихте роби в Африка, защо избивахте толкова местно население там в Индия, Сипаите и така нататък. Трябваше да работите друго яче, мирно, с търговия, с индустрия. Не, Германия просто идва да избута Англия и Франция от световната ограбяне на територии и да се включи и тя. Но понеже статут, който вече е създадено, Англия и Франция не искат да го променят и Русия. Те искат мир, те не искат война. Те владеят света и искат това да продължава. Сега този свят може да се подобрява с времето, поради различни причини. Но, към момента той ги устройва. Те искат мир. И трите държави, и Русия, и Англия, и Франция не искат по никакъв начин да воюват. Германия обаче иска да воюва. Ние много добре знаем, гледайки историята от тогава насам, че ако Германия не беше воювала, за нея ще бъде 10 пъти по-добре. Ние виждаме в момента,
Германия след двете супер катастрофи, след като й бяха отнети огромни територии, източна Прусия, Гданск, Там, Данцик, Судетските области, Сарската област, Елзас, Лотарингия и прочие и прочие, след като беше окупирана от американците и още окупирана, пак е хегемон в Европейския съюз, пак е икономически най-мощната, пак е в такава експанзия във всяко отношение почти, можем да си представим, ако тя не беше претърпяла тези две тотални катастрофи, а ако владеше тези територии,
какъв хегемон щеше да бъде? Вероятно немският език щеше да се говори, да се каже от България до Белгия, само на немски ще трябва да говорим, като културен цивилизационен език. Вероятно, Франция и Англия ще бъдат маргинализирани от тази свърхмощна индустриална, научна, културна и прочия сила. За това, ако си зададем въпроса един германофил в 1914 година, какво ще да иска? Мирът или войната?
Със сигурност мира. Мирът е бил изгоден за Германия. Когато тя мирно се развива след Френско-пруската война, 30-40 години, тя става все по-силна и все по-силна и все по-силна. Нейното влияние се увеличава. И ако тя беше продължила по същия начин с по-голяма индустрия, с по-голяма наука, с по-голям флот, това, разбира се,
ще бъде в нейна полза. С университети, с книгоиздаване, с литература. така, че истинския патриот на Германия в 14-та година щеше да иска мир и мир и нищо друго. Но нямаше никой да го чуе. Защото лъжепатриотите, разбира се, казваха война, война, война. Ние искаме пространство, искаме да се развиваме, искаме колониални империи,
но имат много малко. Те са имали няколко колониални владения и не са им стигали, а сега без колониални владения пак прогресираха доста години, десетилетия. Така, че това е било една лъжа, че те имат нужда от колони, не са имали нужда от колони, имали са всичко, но лакомията, хубриса, гордостта ги е карала да искат още и още, докато не си чупят главата два пъти поред. Така, че тук трябва да различим веднага
истинските германофили, противниците на участието на Германия в Първата световна война и съсипателите на Германия, тези, които реално водеха нейната външна политика и нейния военен отдел, които и съсипаха два пъти поред. И тук трябва да кажем, че Първата и Втората световна война всъщност е една голяма обща война. 20 години разлика, това е много малко. Фактически, това е едно тотално съссифрани на Германия
в два такта и тотално съссифрани на нените съюзници, каквато е България. Или да кажем Австро-Унгария, защото и те са и съюзници по време на Втората световна война. Австрийците като присъединени, а унгарците като реални съюзници, каквато е и България. така че от истинската полза на германския народ е било мира, а агресивната политика на германците е злото. Тя е зло за всички. Тя е зло и за Англия, и за Франция, и за Русия,
но и за Германия. Те нарушават световния мир. Разбира се, чрез поредица там от подставени фактори, Австро-Унгария, убийството на Франц Фердинанд и прочие, но всички знаем тази история, че ако Германия не искаше, война нямаше да има. Сърбия е била съгласна на всички условия на Австро-Унгарската империя
за разследване. За това имало е там едно-две неща, които не са били съгласни, но при всички случаи Австро-Унгария ще бъде удовлетворена и ще получи някаква компенсация, така че войната може да бъде избегната. Тоест, злото, торпилирането на световния мир идва от към Германия, не от към Антантата. Агресорът, този, който иска да промени света, е Германия, а не другите три
играчи. Така че злото е там. Освен нравствения избор между добро и зло, имаме ли от интелектуална гледна точка умен избор и глупав избор. за България. Разбира се, че имаме. Умния избор е Антантата, глупият избор е Германия. Защо? Доказуемо ли това? 100%.
Ако има нещо доказуемо в историята, това е точно изборът на България, че е глупав. Защото? Три държави воеват срещу всички останали. Германия, Австро-Унгария и Османската империя воеват също целия свят. Към тях се прибавя през цялата война една единствена държава. България.
И пак губят всичко. Ако тази държава беше на другата страна, естествено, че централните сили пак щеяха да загубят. Защото им се отнема не само един съюзник, но и връзката между тях и Османската империя, която им дава геополитически перспективи. Реални или нереални, но са били напълно реални,
защото да не забравяме, че Османската империя държи дарданелите, а ако тя рухне, а тя ще трябва да рухне много бързо под ударите на Англия, Франция и Русия, три по-силни от нея държави, тя ще трябва да рухне много по-лесно, ако, разбира се, България прекъсне германската връзка. А и самата България
също е помагала. Така че влизането на България на страната на Антантата веднага обрича централните сили на пълно обкръжение. Те са вече в тотално обкръжение, нямат никакъв геополитически излъз. Османската империя също е в пълно обкръжение. По-нататък ще говорим за конкретния случай с дарданелската операция, но да се върнем към
интелектуалния избор. т.е. ти имаш една много проста сметка да си направиш, че от едната страна са по-слаби, от другата са по-силни. Ако ти подкрепиш по-слабите, те пак ще са по-слаби. Но доста по-силни, отколкото без тебе. И ще се крепят още една-две години. Но накрай пак ще загубят,
защото, когато погледнеш картата, ти е ясно, че те са трима срещу всички. В този смисъл, ако прием, че в началото на войната имало някакви неясноти, защото пак тъкмо германците влезат в Париж след три седмици, тъкмо Франция капитулира и приключи,
тъкмо след това всички германски сили се прехвърлят заедно с трофейните френски срещу комунизма и обявят поход срещу комунизма. Великобритания, тя си е остров, тя там не може да няма сухопътници значими. И всичко се изсипва срещу Русия.
Имам предвид Централна и Западна Европа всички тези сили. И руската армия нямаше да може да издържи. И вероятно ще подпиша някакъв мирен договор, унизителен, ще загуби някакви територии. И тогава, да, на теория е възможно.
Но, при положение, че германците не успяват да влезат в Париж, какъв е изводът? Значи, някой ги е спрял. Е, щом някой ги е спрял по време на Блицкрига,
тяхната специалност, значи, се минава към дълга позиционна война. При дълга позиционна война кой печели този, който има повече ресурси? А Германия няма ресурси. Тя няма петрол, те няма морски сили, които достатъчно да я снабдяват с колониални стоки
и така нататък. Така че най-малкото, да се каже, поради липса на петрол и на бензин, тя ще има много сериозни проблеми и рано или късно по-големите световни империи ще я задушат. Така че това е било
съвършено очевидно на географската карта и на терена, и в историята, и в действителността навсякъде е очевидно. В 15-та година, която минава битката за Париж неуспешна за германците и се стига до Западния фронт нищо ново,
позиционната война, която почти през цялото време е едно и също място. Тогава вече идва ред на България да направят своя избор и този избор от интелектуална гледна точка втората, моралната казахме сега за интелектуалната
е ясен. Влезем на страната на Германия удължаваме агонията. Влеземе на страната на Антантата, т.е. на победителите, войната свършва. Веднага свършва. За седмици. Защото става безперспективна за всички участници. За Османската империя
е тотално безперспективна. Османската империя поначало е слаба, но те не може да воива срещу целия свят. Русия от към Кавказ нахлува, Англия и Франция от към Египет и Арабия, от към Дарданелите и ако прибавяме
България, да не говорим какво става. Османската империя не може да се справи с Балканските държавици, България, Сърбия, Гърция и Черна гора. мини държавици я направиха на пух и прах 12-та година
и тя ще може да устои на най-големите световни империи. Това е немислимо. Така че, естествено, че много скоро след влизането на България във войната на страната на Антантата се стига до капитулация
на въпросните държави и България влиза в списъка на победителите. После ще говорим на тая тема какво означава това. И това тук е много важно, че не е условно наклонение. Това не е какво ще стане, ще стане,
ако Наполеон беше спечалил Ватерло. Никой не знае. Но тук се знае. Плюс България капитулираха. Минус България естествено, че щяха да капитулират. България им е голям бонус. Тя е голям бонус за централните сили. Тя ги спасява за 2-3 години.
Удължава агонията им. Без тази България те щяха да капитулират в рамките още на 15 година. И стигаме до следващия въпрос от геополитическа гледна точка. Геополитически е ясно кой е победителя. но богословски
духовно от гледна точка на Бога, което е най-важното. Имаме ли добра и лоша страна? И тук пак стигаме до един безспорен отговор. Очевидно. Да, имаме. защото от едната страна са Германия, Австро-Унгария
и Османската империя. От другата страна са всички православни държави. Плюс Англия, Франция и другите там, Штатите и Япония, но всички православни държави. Русия, Сърбия, Черна гора, Гърция,
Румъния и, разбира се, Грузия, която е в състава на Русия и така нататък. Тоест, на практика, цялото православие е от едната страна на битката. И се пита България, която освен това е в схизма тогава,
как ще бъде на страната на доброто, когато тръгва да воюва срещу своите братя, в Христа на всички фронтове. На север срещу румънците и руснаците, на запад срещу сърбите, на юг срещу гърците.
Може ли тази кауза да бъде добрата кауза? По никакъв начин. Ние, дори с самото съзнание, че сме в схизма, вече сме не на добрата страна, а камо ли да воюваме с нож в ръка срещу всички православни на света?
това е очевидно небогоугодно дело. Така че от нравствена гледна точка, от духовна гледна точка и от прагматична, интелектуална гледна точка в трите случая нямаме разнобой. Имаме добър избор и лош избор.
Много пъти не е така. От една страна печелиш територия, пари, от друга страна е доброто и човек се лъже. Си казва, да ли е добро? Не съм сигурен, да взема парите и териториите. В случая не е така.
В случая от една страна ти дават територии, дават ти по-малко загуби, дават ти всичко, престиж, победителство и си на страната на православието, и си на страната на победителите, от друга страна си на страната
на по-слабите, т.е. на бъдещите победени, и на страната на агресорите, т.е. на злото, и на страната на неправославието, на страната на небогоугодното дело. Самата Първа световна война като цяло погледната е едно
грандиозно зло. Най-голямото зло може би в историята на човечеството, защото без нея втората нямаше да я има. Тя е по-убийствена, но тя е втори такт на първата. Без първата световна война никога нямаше да има феномен.
Хитлер нямаше, а то без феномен Хитлер нямаше да има втора световна война, така че тези войни много изследователи ги свързат в едно цяло с пълно основание. Така че това е най-голямото зло, което се е случило
в историята на човечеството и което е много интересно, че това зло е, може да кажем, едно колективно самоубийство на Европа. Едно обезумяване на Европа. Значи Европа, за добро и за лошо, още от 15-16 век започва да става
световен хегемон. Откакто открива Америка, книгопечатането и други такива мощни фактори, пътя за Индия, тя започва да хипертрофира, да се разраства въвъв всяко едно отношение и започва да завладява света. Това през 16-ти век вече е факт. Създават се колониалните империи.
Испанска, португалска, френска, холандска, британска и така нататък. В следващите векове, когато вече технологията изгрява в Западна Европа, вече като са се събрали всички тези пари, този опит, световното господство и така нататък.
Те си помагат едно от друго. И Европа командва целия свят. Европа, Западна Европа основно е световният хегемон. Разбира се, Русия е асоциирана, тя е част от Западна Европа, да не забравяме. След Петър Първи, Петър Първи
предава православието и асоциира Русия към световният хегемон. Русия става Запад, да не говорим, че почват да говорят на френски и така нататък, но както и де, във всеки случай, тези европейски велики сили командват света. И
при Първата световна война те започват взаимното себеунищожение. Европеец срещу европеец. До такава степен, че в края на войната са съсипани всички европейски страни, включително и победителките, нито Франция е стока,
нито Великобритания, макар че тя по-малко пострадва. Да не говорим за Русия, която се съсипва, да не говорим за Австро-Унгария, която изчезва, да не говорим за Османската империя, която изчезва. На практика Европа деградира от
световен хегемон, от център на всичко, което се случва в света, сферата на изкуството, на културата, на икономиката, на науката, на образованието, тя е работилницата на света, всички идеи нови са в Европа, всички изобретения стават в Европа, Америка е глуха провинция, с завист,
гледа на Париж и на Лондон, Русия също е периферия на Западна Европа и смятат, че Париж е център на света, Германия минава за най-богатата философска школа, най-великата музика се прави в Германия и така нататък. Изобщо, Европа си е хегемона,
след Първата световна война, до ден днешен и за бъдеще вече няма да е така. Първата световна война съсипва европейската хегемония. Появява се Америка, Съединените щати и изплуват като номер едно след войната. Съветския съюз се появява
като втори център на геополитическа сила. Сега в бъдеще, естествено, се появяват и други, но говорим за след Първата война, че Европа минава на втори план и се появяват бъдещите хегемони на света, а именно Съединените щати и Съветския съюз. С една
болшевишка идеология. Така, че самата Първа световна война е едно огромно престъпление на Европа също Европа, а българската намеса увеличава агонията
на това престъпление с няколко години. Общо войната трябва 4 години. Ако България беше влезла на добрата страна в 15-та година, както се е приканвали отвсякъде, войната щеше да приключи.
Тя щеше да трае всичко на всичко една година с неизмеримо по-малко загуби и в човешки сили, и в психологическо изчерпване, и в индустриално самоунищожение, и в финансово,
и в всякакво. Четири пъти увеличаваме агонията самоубийството на Европа с своето безумно влизане в касапницата на погрешната страна. Така че ние трябва, за да осмислим
това събитие, трябва да изходим от тези основни предпоставки. нека да ги повторим, защото следващата лекция ще продължим нататък. Първо, това е една епохална злина за човечеството, престъпление
срещу Европа и срещу човечеството. Едно безумие, от което Европа нищо не печели. Тя е субектът, тя е извършителят на деянието, от което тя е най-големият потърпевши. Тя сама се самоубива.
двете воюващи страни са различими по отношение на добро-зло, по отношение на перспектива за победа и перспектива за поражение, по перспектива на православие и неправославие. И България в 1915 година е изправена пред избор
да избере между увеличаването на касапницата, увеличаването на агонията, присъединяване към злото, присъединяване към неправославието и присъединяване към губещата страна. И ние
в 15 година правим точно този избор и то съзнателно. Изчаквайки, мислейки, никой не ни принуждава. След дълго изчакване, след дълго мислене, след като е ясно за всички, че
централните сили ще загубят ние вземаме суверенно, съзнателно решение да се самоубием заедно с тях и скачаме главата надолу в пропаста. Това е една голяма загадка. Това е една
изключителна загадка. Как става възможно това нещо? Защо става възможно? Без усмисленето на механизма за вземане на това спокойно и премислено самоубийствено решение, ние не можем да разберем вируса на вългарската история и на българското мислене. Как ние чрез нашето мислене повреждаме
битието си, повреждаме историята си, бъдещето си и съществуването си? Поставяме под въпрос. Следващия път ще продължим с тази изключително важна тема. Съществуването си, за си, за си,