Започва Светоглед. Предаването за православен поглед към историята, културата и съвременността с Богослова Георги Тодоров. Здравейте! Темата на днешната беседа е Прогресивната деменция. В предишната беседа говорихме за глобалната деменция, но може би тогава у някои са възникнали въпроси, недоумения, възражения. Как така науката, прогресът на науката да води до оглупяване, до деменция, до глобално оглупяване? Как така хуманитарните науки, които са призвани да работят за благото на човека, академичната общност и образователната система, която просвещава, ще доведат до властта на антихриста? Това не е ли абсурдно принципно противопоставяне на знанието, на науката, на образованието изобщо? Това не е ли обскурантизъм, както на времето са се противопоставили на Галилея и на Коперник? Или нещо като движението на лудитите в Англия в 18-19 век, които са трошали тъкачните и плетачните станове, защото са се страхували от настъплението на машините? И какво, ако виждаме, че прогресът ни води към антихриста, да бягаме в гората ли, в пещерите ли, да се спасяваме от науката и от прогреса? Това ли е идеята? Извън обществото ли да живеем? И как ще живеем извън това общество като робинзоновци? Друго възражение. Децата, подрастващите и науката. Българските деца са традиционно ученолюбиви, талантливи, печелят световни олимпиади, приемат ги без изпит в най-престижните университети във света.
И какво? Да им кажем да не ходят там, да бягат през глава, да се спасяват от Запада, от Америка, защото империя на злото? Това ли да им кажем? И каква? Те ще ни питат, добре, няма да ходим в империята на злото, къде да отидем? Къде искате да ни пратите? В Москва, в Китай или в килийните училища? Какво предлагаме на младото поколение при такава мрачна перспектива? Друго възражение. Ако приемем, че хуманитаристиката и образователната система, там настъпва антихристиянският светоглед, не ли по-правилно да се опълчим на тази тенденция вътре в самите университети? В самата академична общност, вътре в училищата, в образователната система, в законодателството, в комисиите към Народното събрание, в медиите и така да обърнем тенденцията. А не да констатираме, че битката е загубена, че войната е загубена, т.е. да се признаем за победени на терена на познанието. Друго възражение. Защо да смятаме, че само точните науки се развиват, което е безспорно, химия, физика, компютери и прочее, докато хуманитарните науки деградирали, не, хуманитарните науки също се развиват.
Там също има натрупване на познанието, всички знания, които ние имаме, включително богословски, нравствени, всякакви, са на разположение на хуманитарните науки и те трупат върху тях. Там не се подвизават някакви хуманитаристи самоубийци или някакви злодеи. Това са люди, които искат доброто. Които дистилират най-доброто от досегашната човешка мисъл в хуманитарните науки. И там също има прогрес. Там също има развитие. Ето сега да кажем изкуственият интелект и така нататък. Който се откаже от това развитие, той губи състезанието. Ние, християните, ако застанем на страната на неразвитието, на непрогреса, ами те ще ни схрускат с парцалите. Защото ще бъдат по-образовани, ще владеят всички науки, ще бъдат компетентните, ще бъдат професорите, академиците, а ние ще сме някакви маргинални наблюдатели. И само ще коментираме колко лошо става.
Така че отказът от прогрес в хуманитарните науки е принципно съмнителен. Ще кажете. Нека да се опитаме да отговорим на тези недоумения и възражения. Първо, една оговорка за точните и хуманитарните науки. Всички науки без изключение са точни и всички науки без изключение са хуманитарни. Две и две, четири е хуманитарна наука. Най-точната наука е богословието. Защо е най-точна? Защото ни е преподадена от самия Бог. Бог ни е разкрил себе си до някъде, доколкото можем, доколкото той е преценил, но е разкрил себе си. Това, което той е разкрил за себе си е най-точната наука. истинната точна наука, защото смисълът на науките, ако ни това не сме разбрали, ако ние хуманитаристи и не знам си какви учени, това не сме разбрали, че смисъл на всичко, което правим,
с и без наука, е да пребъдем в Царството Божие, да дадем добър отговор на страшния съд Христов. Ако това не сме разбрали, каква полза от точните науки, че 2 и 2 е 4? Това не ни ползва. Най-полезната, най-точната, най-хуманитарната наука е богословието. Разкрита ни от Създателя на всичко точно и неточно. Но и другите науки, хуманитарни, ако се ползват от Богословието като координатна система, и те стават полезни. И тогава ние не трябва да ги разделим на точни и неточни, а трябва да ги разделим на истинни и неистинни. Истинните са тези, които са свързани с Божието откровение, с Божия светоглед, който ни е преподаден от Светия Дух и от Господ Иисус Христос, и другите науки, които не са свързани с този светоглед.
Те вече са неистинни. Ама те могат да свалят звезди от небето и пак да са неистинни. И тук не трябва да се заблуждаваме, че някои интелектуални и технологични фокуси отменят истината. Истината си остава. И тя е центърът на всичко. Истината, т.е. Бог. Така че ние това деление на хуманитарни и точни науки е условно. Ние го казваме по-скоро. Идеята е каква? Че в хуманитарните науки антихристиянството ще е най-силно и най-неизбежно. Докато в така наречените точни науки човек би могъл да бъде примерно преподавател по математика или по физика. И както беше покойната майка Валентина, по време на комунизма тя това го изтъква неведнъж, че не е искала, макар че имала такива хуманитарни дарби, не е искала да влезе в тази сфера. Това е по една много проста причина, че там всичко е било идеология. И в историята, и в литературата, и във всички хуманитарни науки водеща беше идеологията на атеизма, което тя не е искала да изповядва. И за това е отишла в математика, там не се изисква да изповядваш атеистична идеология.
Ние сме в същата ситуация. Така че в този смисъл, в този смисъл и само в този смисъл, е по-препоръчително човек да се занимава с така наречените точни науки, вместо с така наречените хуманитарни, които все повече стават антихуманитарни. Но, тук трябва да знаем, че между двата привидни клона на хуманитарни и точни науки има непрестанно взаимодействие. И, сега примерно чрез компютърите, чрез така наречената компютърна лингвистика и прочее, всичко това е хуманитарно. Всичко това е свързано с идеологията. И ако тази идеология е безбожна, т.е. човекоцентрична, тя неизбежно води до най-малкото духовно оглупяване, а всъщност и умствено оглупяване. Но първо човек духовно оглупява, т.е. губи представата за духовното "две по две четири", когато изгубиш представата за духовното "две по две четири", материалното "две по две четири" не те ползва. Но лека-полека и него почваш да губиш, макар и в, може би, малко по-дългосрочен план. Когато говорим за образование, ние казваме добро образование, лошо образование, по-добро, науката е слънце и т.н. Но каква е координатната система? Каква е ценностната система? Как определяме дали едно образование е добро или лошо? Ами, ще направим голяма грешка, ако се насочим към текущите класации. Класации. Има такива класации, световни, за най-добрите университети, да кажа. Значи, поначало смята се, че имаме начално, средно-висше образование. И след това, в висшето образование имаме най-добрите, средните и по-слабите. Има такива класации.
Ако човек иска да разбере къде е най-доброто образование в света, смята се, че има такива меродавни класации. Те са три, общо взето. Едната от тях, може би най-известната, QS, се води. Тя определя, кои са така навърха на хранителната верига. QS, това е името на основателя. Той е италянец, Куакуарели, после Симънс се добавя и това QS е инициалите на двете имена. Този Куакуарели е направил добър бизнес със създаването на тази класация, защото естествено, че от това се печелят много пари. Най-малкото, самите институти имат интерес да се качат нагоре в класацията и съответно са склонни да финансират подобни класации. За да може, който плаща да поръчва музиката и така нататък. Но то има и много косвени начини. То не че по открития начин става всичко. Ако погледнем тези три класации, тези трите са де-факто англо-саксонски. Тези QS е англо-саксонска, макар и от италянец.
Другата е на Times. И третата е шанхайската. Тя е уж китайска, но на нас е ясно, че Шанхай е настроен на англо-саксонската координатна система. Освен това те се борят за меродавност и за това естествено, че не подкрепят своите си университети. Те да ги качат нагоре, защото сега ще им казват чакайте, вие тук класирахте пет университета китайски на първите десет места. Тогава не сте достоверни, никой няма да ги зачита. И затова те играят по правилата на англо-саксонските. Докато самата система QS си е доста откровенно англо-саксонска, първите шест класирани университета в света са англо-саксонски. В първата десетка имаме четири британски университета, което, тъй или иначе, говори малко или много за меродавността на тази система. Та, ако погледнем тази класация и си кажем, бе, най-добре да пратим тук, нали, нашето синче в някои от първите университети, просто е любопитно да видим тази класация какво говори за нас самите. Значи, Софийският университет е между 561 и 570 място в тази класация. Ако някой иска да учи в Софийския, на 570-то място от университети в света, според тази уж меродавна класация. Бангладеш е по-високо класирана, а че техният университет национален в Дака е 50 места преди Софийския. А, примерно, Нов български университет, Пловдив, Велико Търново, те са далеч извън класацията, която има 1400 университети класирани, те са под 1400 и отстъпват, да кажа, на университетите в Киргистан, в Ватемала, в Хондурас, в Уганда, Шри-Ланка и прочее.
Тоест, ако едно дете иска да влезе в Нов български университет, да кажем, или в Великотърновския, и родителите му искат да го прятят на по-високо класирано в тая уж меродавна класация място, те могат да му кажат да отиде в Киргистан или да кажем в Бангладеш, за да се качи с няколко десетки стотици места нагоре. В тази класация специално, да кажем, Московският университет е на 80 и някое място, Пекинският е някъде в челната двайсетица. Така че, в този смисъл, Пекинският е на 12-то място, да, беше също. За 24-та година става на 17-то място, понеже е ясно, че китайците не са много-много желани, макар и много силни, и затова избутват техният университет с 5 места назад. Разбира се, класацията претендират за обективност. Московският е на 87-то место, беше на 75-то, там също ги избутват надолу. Но 87-то къде е? Къде е Софийският 570-то? Къде са тези, които са извън класацията? Но, аз тук отварям една скоба на любимата ми тема за килийното училище. Защото това е много сериозно възражение в съзнанието на, да го наричем, средностатистическия българин. Ти казва, като отричаш прогреса, какво искаш ни в килийното училище да се върнем. На това възражение, аз отговарям така: Първо, къде е това килийно училище? Дайте го насам.
Аз бих искал да се запиша в килийното училище. Това е моята мечта. На късни години дойдох до мечтата да се запиша в килийно училище. Защото килийното училище е на светлини години по-високо, отколкото тази класацията QS с всичките университети. Всички университети в тази класация, Ето пък водещите, не са произвели нито един светец. Нито един светец не е произведен в Оксфорд или в Кембридж. За почти хиляда години история, да не е хиляда, но там някъде, 800 години история. Нито един светец. Всички светци, които ние четем в нашите жития, са учили в килийни училища. Св. Пимен Зогравски е бил преподавател в Килийно училище в град София и е учил преди това в Килийно училище при Свети Макариополски иконописец. Какво означава Килийно училище? Означава, че учиш от учител и той ти учи на живота, той ти учи на спасението. Той ти преподава как да спасиш своя живот, своята душа. Това се преподава и единствено това се преподава в тези училища и то понякога от светци. Защо в Оксфорд и Кембридж не се раждат светци? Защото не преподават светци?
В Килийно училище преподава духовник. Традиционното истинското Килия е название на монашеското жилище. Значи ти отиваш в жилището на старец, на духовника и там се учиш. На какво се учиш? На истината за тебе самия, за света, за човека, за вселената, за Бога и как да се спасиш. Това ти се преподава в Килийното училище. Е, търся го, това училище, където да отида да ми се преподава. Светец да ми преподава как да се спася. Ние за съжаление не можем да кажем на съвременните подрастващи българчета идете в Килийното училище, защото сме го отрекли отдавна. Ние сме го осмяли, ние сме го затворили и то не съществува. А ако е съществувало някъде, както да кажем, примерно отец Георгио Джегларов е учил при дядо Киприян, ето това е било точно истинско Килийно училище, където светец учи светеца. но то не се е наричало училище. Разбира се, то си е било просто един Велик духовник преподава на един друг духовник. За това тази от това очевидно, много ярък образ в Килийното училище, да се върнем, е велик знак на нашата деменция, на нашата историческа деменция. И сме имали училище за светци, имали сме училище за спасение и учители за спасение и сме казали не. Ние ще отделим образователната система от Църквата, защото това е добре, защото това е прогреса и по този начин ние правим първата стъпка към ада. Отделянето на държавата от Църквата, отделянето на образователната система от Църквата е съсипването на народа. Искаш да съсипеш българския народ, първата крачка задължителна, умопомрачителна, в буквалния смисъл на думата, тя помрачава умовете, е да отделиш образователната система от спасителя, от Христа, от неговата църква, от тялото на което той е глава. Отделянето на държавата на образоването от Църквата означава отделяне на човеците от Христа.
А вече отстрани как ще се опитваме с патерици да го лъжим, това е друг въпрос, с някакво вероучение, обезкостено и така нататък, това вече има някакви патерици, но основното е изгубено. Единението между народа, държавата и Църквата. Сега, ние да се опитваме всячески да обърнем световната тенденция и да докажем на Оксфорд, на Кембридж и на Харвард, че не е прав. И че всъщност трябва да приложат християнството като критерия за всяко нещо. Трябва да приложат православното християнство като критерия за всяко нещо и тогава тяхното преподаване ще бъде наистина прогресивно. Това нещо ние да си въобразяваме, че ще проработи е доста, бих казал, глупаво. Доста себенадценяващо. Доста неразумно, ако използваме библейската думичка. Защото в притчата за петте разумни и петте неразумни девици имаме такъв случай, когато неразумните отидат при разумните и кажат: "Бе, дайте от вашето масло, че нашите светилници гаснат", и разумните не им дават. Казват: "Ако ние ви дадем и за нас, няма да остане за вас и ще изгаснат всички, затова идете да си купете". Но не им дават. Така че ние, ако се мислим, че с нашите аргументи, с нашите харизми, с нашите личности ще обърнем тенденцията на акулите в хранителната верига на световното образование, това означава много да се надценяваме. Преди години, преди векове, преди десетилетия векове, имаше по-велики от нас, имаше по-силни от нас, по-харизматични от нас.
Те обърнаха ли тенденцията? Съвсем не. Свети Юстин Попович обърна ли тенденцията в Оксфорд или в Кембридж? Съвсем не. Е, ние да не сме по-силни от Свети Юстин и да не би тогавашния Оксфорд да се сравнява с сегашния по степента на деградация, съвсем не може да се сравнява. Тогавашният Оксфорд е бил на по-високо нравствено и духовно равнище, макар и в отстъпничеството, но относително сега са на много по-низко. Много по-закоравели, много по-самозабравили се отколкото тогава. Тогава са имали остатъци от страх Божи и сега вече нямат. Така че ние да си въобразяваме, че с аргументи и с логика ще можем на терена на съвременната академия, на съвременната образователна система да обърнем с логични доводи или с силата на нашите личности. Ние сме в ролята на неразумни девици, които не само че нямат масло за себе си, ами и да почнат от малкото, което имат да дават на другите. Това нещо е съвсем неразумно. Нека да чуем на песнопение, преди да продължим. Слава во вишних Богу, и на земи мир, в человецех благоволение. Слава во вишних Богу, и на земи мир, в человецех благоволение. Слава во вишних Богу, и на земи мир, в человецех благоволение.
Слава во вишних Богу, и на земи мир, в человецех благоволение. Слава во вишних Богу, и на земи мир, в человецех благоволение. Слава во вишних Богу, и на земи мир, в человецех благоволение. Слава во вишних Богу, и на земи мир, в человецех благоволение. Слава во вишних Богу, и на земи мир, в человецех благоволение. Слава во вишних Богу, и на земи мир, в человецех благоволение. Слава во вишних Богу, и на земи мир, в человецех благоволение. Слава во вишних Богу, и на земи мир, в человецех благоволение. Слава во вишних Богу, и на земи мир, в человецех благоволение. Слава во вишних Богу, и на земи мир, в человецех благоволение. Слава во вишних Богу, и на земи мир, в человецех благоволение. Слава во вишних Богу, и на земи мир, в человецех благоволение. Слава во вишних Богу, и на земи мир, в человецех благоволение. Слава во вишних Богу, и на земи мир, в человецех благоволение. Слава во вишних Богу, и на земи мир, в человецех благоволение.
Слава во вишних Богу, и на земи мир, в человецех благоволение. Слава во вишних Богу, и на земи мир, в человецех благоволение. Слава во вишних Богу, и на земи мир, в человецех благоволение. Слава во вишних Богу, и на земи мир, в человецех благоволение. Слава во вишних Богу, и на земи мир, в человецех благоволение. Академичната общност, образователната система, науката, научната общност, се състои от човеци зависими. Те са пряко зависими, за да съществуват, от заплатите, които получават от съответните институции. Тези зависими човеци, по-настоящем, са зависими от една антихристиянска координатна система. интелектуално и духовно, тя несъмнено е антихристиянска. Тя се нарича постхристиянска, което означава след християнска, т.е. нехристиянска, т.е. антихристиянска. не е възможно да има една нехристиянска система в сферата на духовността, на морала, на хуманитаристиката и тя да не бъде антихристиянска.
Така че тази координатна система, тя плаща. Тя плаща за платите. Тя раздава научните степени. Тя раздава награди. Тя раздава всичко. Тя раздава Нобеловите награди. Всичко се дава от тази координатна система, която е нехристиянска, антихристиянска. Тези човеки, които изграждат тази система, те първо как ще допуснат външен човек. Значи идва един млад човек, 20-25 годишен и пише една дисертация, в която доказва, че системата в която те пребивават е порочна и води към антихристиянство. Е, неговите ментори, там доценти, професори, изведнъж да кажат: "Е, прав е студента. Прав е докторанта. Ние май служим на сатаната, май сме сподвижници на антихриста. Той е прав. За това дайте групово да подадем оставка, да изгорим собствените си труди, да се отречем от тях с Държавен вестник, да се извиним на нашите студенти, които 20-30 години сме лъгали. И този тук докторант да го направим декан или ректор, за да изчисти Авгиевите обори от такива като нас, вредители. Това нещо не знам някога се е случвало в историята на човечеството. Където и да е. Примерно, Свети Павел да отишъл някъде.
И всички водачи на съответната общност юдейска да кажат: "Леле, ние до сега какви сме били книжници и фарисеи и садукеи и така нататъка. И добре, че дойде този да ни отвори очите, отричаме се от досегашната си практика и ставаме християни". Точно обратно, на всякъде гонят на смърт. Първоначално се заинтересуват. Когато разбират, че това реже координатната система, от която те зависят, естествено, че идва на помощ инстинкта за самосъхранение. Този човек разрушава нашата координатна система и ние трябва да го ликвидираме. Така че, ако ние се опитаме с академични средства да убедим академията, че клона на който тя стои е погрешен, естествено, че тя няма да се съгласи с това нещо. По никакъв начин. И в този смисъл, този хипотетичен студент-докторант, който им обяснява истината, дори няма да бъде допуснат до защита на своята дисертация, на своят докторат. Те няма да му одобрят темата. Първо, как така ти се занимаваш така тема, не е добре, а се занимаваш с нещо друго. Второ, дори да я одобрят, няма да, като тема, няма да одобрят самата дисертация, ако тя е достатъчно силна и искрена. И накрая, дори ако едно на един милиард се случи, че съвестта заговори, затворят очи и кае ще го пуснем той да си направи доктората, после няма да му позволят да израсне в йерархията. Няма да го направят професор, няма да го направят шеф на катедра, няма да го направят декан. И той ще си остане една черна овца в периферията, като винаги ще му скроят чапка.
Да кажем, че обижда един трансджендър човек и така нататък, и защото казват, че в Библията какво пише, и ще го изгонят и ще се примине към така наречената "cancel culture", нали? Това е т.нар. култура на изличаването, на отмяната. Има различни начини за превеждане. Това не е никаква култура. Това е една, бих казал, тоталитарна практика. Това е една съвременна, тоталитарна, но един нов тоталитаризъм. В предишния тоталитаризъм той няма да се върне. Ние не бива да се страхуваме, че в момента ще дойде някакъв Гёбелс и някакъв Химмлер и ще ни вкарат в концлагери. Това нещо, дори ако стане, то ще бъде чак в последните времена, когато Антихриста се вече отвърди. А след като дойде като добър и се отвърди, чак тогава може да стане като лошо, защото някои хора естествено ще се осъзнаят и те трябва да бъдат по някакъв начин унищожени физически. Но до тогава ще се прилага меката форма на тоталитаризма, наречена култура на изличаването, култура на отмяната. И тази култура в момента действа. Това не е нещо, което ние да правим хипотези. Тя си действа повсеместно. Къде е автоцензура, къде е цензура. Но скоро гледах, че знаменития китарист Карлос Сантана на един концерт пред публиката заявил: "Мъжът е мъж, жената е жена - това е!" Самото това твърдение: "Мъжът е мъж, жената е жена" е доста посредствено.
Какво казваш? "Ябълката е ябълка, крушата е круша, мъжът е мъж, жената е жена" - какво друго? За да го заяви той означава, че му придава някакво голямо значение. Не всички са съгласни с това нещо. И действително след време, когато клип от този концерт с това негово изказване било качено в интернет, се надига вой срещу него. И тук е интересното, че Карлос Сантана официално се отмята от тези думи и се извинява на тези, които би могъл да е обидил с твърдението, че мъжът е мъж, жената е жена и това е. Той се отрича от тези думи и се извинява за тях. Кое е тук важното? Че това не го прави един докторант, един студент. Това не го прави някакъв служител в министерството, който ако го изритат от министерството ще умре от глад. Това го прави Карлос Сантана, който има близо 60 годишна кариера. на световна звезда в музиката, с безброй награди, грами и какви ли не още. Мултимилионер, жива легенда и 76-годишен. Той няма какво повече да доказва. Той се е доказал в своята координатна система.
Разбира се, не е цвете за мирисане. Ако погледнем само названията на неговите песни и албуми, ще си направим доста така едни опасни изводи за него. Ако погледнеш и каква е неговата духовна координатна система, тя във всеки случай не е читава. Но това на страна. Говорим за неговата позиция в културата на отмяната, в културата на заличаването. От какво се страхува Карлос Сантана? Страхува се, че ще го отменят, ще го заличат. Той е на 76 години. Обаче да, има го в интернет в момента повторено 10 милиарда пъти по разни поводи. Не може да го изличиш. Но, ако от сега нататък го набедят за така не добър човек за естаблишмента, за силните на деня, ще отменят концерти негови, ще бойкотират неговите дискове, неговите плочи, неговите издания в YouTube и така нататък. И той вече в залеза на своя живот, никой не знае колко още има да живее, но в последните години или десетилетията на своя живот той няма да се радва на онази почет, на която е бил до сега. Т.е. един могъщ представител на сегашния естаблишмент с безброй почитатели по света, с безброй връзки. При това той е мексиканец по произхождение, макар че живее в Америка и прочее, но за мексиканският човек поначало, той е традиционен по своите разбирания за мъж, жена и така нататък.
Ако беше някакъв швед-холандец, ясно е, че ще се смачка много по-рано. Той е от друга култура, с други баща, майка, баба, дядо и би трябвало в името на своите корени да е по-жилъв, да е малко по-жилъв. Не! И той се смачква. Та, мисълта ми е, че този, който смята, че може да обърне светогледа на световния естаблишмент, на академичния естаблишмент, на образователния естаблишмент в западоцентричната цивилизация. Не говорим за другите в момента, говорим за западоцентричната евроатлантическата цивилизация, към която България по-настояща принадлежи. Заявява, че принадлежи, на който си въобразява, че в рамките на тази координатна система, на терена на академията, на терена на образованието, на терена на народното събрание, ще можеш да докажеш тези работи, се лъжи. Няма да можеш да ги докажеш, ти можеш да ги отстояваш. Да, не трябва да ги отстояваме от сутрин до вечер. Да ги отстояваме. Но да не си въобразяваме, че ще обърнем Оксфорд, Кембридж и Харвард. Това нещо няма да стане. Нека да си представим времената на Антихриста. Годините непосредственно преди Неговото възцаряване и след Неговото възцаряване. И тогава няма ли да има Оксфорд? Няма ли да има Кембридж? Няма ли да има Харвард? Или Йейл и другите? Ще се изпарят? Ще изчезнат? Или Оксфорд, Кембридж и Харвард ще се противопоставят на Антихриста? Това нещо няма как да стане. Да се противопоставят на Антихриста могат само христоцентрични личности, христоцентрични институции. А те не са такива. Те не поставят Христос в своят център на меродавност. Тоест, несъмнено тези университети в цялата им блестяща класация ще съществуват по времето на Антихриста, но няма да му се противопоставят. Тоест, те ще бъдат на Негова страна, не против Него.
И ще бъдат на Негова страна с целият си блясък, с тогите, с златните вериги на гърдите, с костюмите от средновековето, с черните шапки и така нататък. С цялата параферналия на традициите, които имат. Всичко това подред ще марширува на гайдата на Антихриста. В това нямаме съмнение. Най-малкото, защото съвременната тенденция е като Ниагарски водопад в тази посока, и ние да си представим, че някой ще обърне Ниагарски водопад и той ще почне да тече нагоре. Което не е невъзможно. Чудеса се случат в Вселената. Но не отговаря на тенденцията. Тенденцията е отгоре надолу. Тече надолу. Оксфорд, Кембридж, Харвард и всичко останало. това са едни Ниагарски водопади, които текат надолу. За това, тук трябва да сме напълно наясно, че на терена на Евроатлантическата академия, в хуманитарните и всички останали науки взети заедно,
христоцентричният светоглед няма да преуспее напротив. Ще преуспее антихристоцентричният. И точните науки и технологията ще помагат на хуманитарните антихристиянски науки заедно в един строй. Няма да се противопоставят. Точните да кажат нея, ние физиците, понеже виждаме, че не може да няма сътворение. И затова ние оспорваме на психолозите или на антрополозите или на някой друг техните твърдения, които са безбожни. Не. Всички ще бъдат в един строй, с изключение на тези, които ще поемат културата на отмяната. Те ще бъдат подложени на тази култура. Няма като Карлос Сантана да се отметнат от думите си. Ще бъдат канцелирани, ще бъдат отменени, заличени и при това положение няма да има достъп нито до образователната система, нито до медиите, нито до академията. И така че това нещо е съвсем очевидно. Ние за това сме предупредени. Господ какво ни казва в Евангелието от Йоанна?
Ако светът ви мрази, знайте, че мене преди вас е намразил. Да бяхте от света, светът ще да люби своето. А понеже не сте от света, но аз ви избрах от света, за това светът ви мрази. Помнете словото, що ви казах. Няма слуга по-голям от господаря си. Ако мене гониха, и вас ще гонят. Ако моето слово спазиха, и вашето ще спазят. Това ви казах малко по-късно, в глава 16. Това ви казах, за да се не съблазните. Ще ви изгонят от синагогите. Настъпва дори време, когато всякой, който ви убие, ще мисли, че принася богослужба. И те ще постъпят с вас, защото не познаха нито отца, нито мене. Ето го предупреждението. Те ще постъпят с вас, защото не познаха нито отца, нито мене. В момента, в който образователната система излезе от православния христоцентризъм,
тя влиза в точно този образ. Те не познаха нито отца, нито мене. Ти не можеш да познаеш отца без Христа. А те не признават Христа като център на меродавност. Следователно, ще настъпи дори време, когато всякой, който ви убие, сега може да ни убият с калашници, чрез канцелиране, чрез изличаване, чрез отмяна. За един интелектуалец, за един човек на науката, ако ти му спреш всички форми на реализиране на неговия труд, се реализира чрез публикации, чрез медии, чрез научни издания, ако това бъде отменено, тогава той де-факто е убит. В този смисъл, тези думи са валидни. И те ще смятат, всеки, който ви убие, ще мислят, че принася богослужба. В случая не в Бога вече не вярват или поне не в истинския християнския православния бог, а в някаква своя представа. Да, те имат своя представа, изкривена, да, и в този смисъл ще мислят, че принасят богослужба. На този лъжебог, който ще замести истинския, те ще смятат, че му принасят служба и че са на страната на доброто. Нека да чуем още едно песнопение и след това ще приключим.
ПЕСНЯ ПЕСНЯ ПЕСНЯ Абонирайте се! Абонирайте се! Абонирайте се! Абонирайте се! Ние сме предупредени в Свещеното Писание още от самото начало за този особен статут на знанието. Още в Книга Битие в трета глава. Тогава змията рече на жената. Не, няма да умрете, но Бог знае, че в деня, в който вкусите от тях, ще ви се отворят очите и ще бъдете като богове, знаещи добро и зло. Видя жената, че дървото е добро за ядене и че е приятно за очите и много желано, защото дава знание, взе от плодовете му и яде, па даде и на мъжа си да яде и той. Тук ключовото е, че дървото е, значи плодовете разбира се, добро за ядене, значи вкусно, приятно за очите, красиво и много желано, защото дава знание. Това е знанието, за което говорим и се оказва, че това много желано дърво, което дава знание, всъщност, събори Адам и Ева. Това лъжезнание, което те получават, нарушавайки Божията заповед, получават някакво знание, което ги убива.
Змията казва, не, няма да умрете. Няма да умрете, да, в баналния телесен смисъл, но в духовния смисъл ще умрете. И ако не се покаяте, Бог няма да ви даде живота вечния. Този смисъл няма обскурантизъм в това, че тъй нареченото знание в последните времена ще се обърне срещу човека. Това е било и в началото. Същото е било в самото начало, същото ще бъде и в края. Това лъжезнание, което уж се натрупва, уж се развива, уж имаме прогрес. Точно то събори Адам и Ева. Ева и Адам. В основата на всички науки, особено хуманитарните, се основава, се поставя едно нещо. Това е учението за човека. Казваме хуманитарни науки, значи науки за човека. Е в основата им е антропологията. Учението за човека. Какво е човекът? Но пък антропологията е пряко зависима от учението за Бога, от теологията.
Всъщност, антропологията е теология. И обратно, теологията е антропология. Каква е тази теология, ако тя не изяснява какво представлява човека? И какво е това учение за човека, което не изяснява какво е създателят му? Какво е Бог чрез теологията? Така че всичко е следствие от аксиомата. Аксиомата дали е богоцентрична, христоцентрична или егоцентрична? Защо е това толкова важно? Сега, то разбира се отстъпничеството от богоцентричната антропология тече векове. То не е като Болшевишката революция, не, от днеска идваме тук и рушим всичко. Не, то руши бавно. Или по-точно казано подменя, или разваля, вкисва. И този процес изисква векове. Нас не се струва, че това е кой знае колко дълъг процес, защото живеем 50, 60, 100 години. Но, ако погледнем на нещата малко по-отдалече, и във времето и пространството, ще видим, че това не е чак толкова дълъг срок за влошаване на едно познание.
Не е чак толкова много, за да се подмени истината с една неистина. Нещо повече, ако тази подмяна ставаше бързо, носителите на истината веднага щяха да я установят, че казват, опа, а тук имаме подмяна. А като стане бавно, и те не я усещат. Дори носителите на истината някак си не могат да я различат. Те толкова бавно става за човеците, че много в детайли, в минимални неща, ентропично, така да се каже, и... не може да се съпротивляваш, не може да я покажеш с пръст, да кажеш, ето това е злото. Не, то е разсеяно, разтеглено, минимализирано и настъпва постепенно и неусетно. И така, каква е разликата, принципната разлика между богоцентричния и човекоцентричния модел в познанието? Разликата е, че човешката природа е греховна. Това го знаем. Човекът е повреден. Има повреден. Грех. Когато координатна система за познанието е богоцентрична, Бог е свободен от грех. Там няма грех.
Той е център на меродавност. И човека пък е грешен. Той има грех. За да може човека да стане Бог, да се обожи, той трябва да се освободи от греха. Как? По два начина. Първият начин, като се изповядва, като се покаива. И втория начин е чрез Божията милост. Защото ние не можем никога да се изповядаме и се покаиваме както трябва. Винаги остава нещо. И без Божията милост няма да можем да се изчистим. Така че това са двата начина. Но и без едното не може, и без другото не може. Ако ние не се покаиваме, не се изповядаме, как Бог ще прояви своята милост. Ние сме греха.
Да вкараш греха в Царството Божие. Какво ще прави там? За това ние трябва да изчистваме греха, да изчистваме злото в себе си чрез покаяние и изповед. И Бог с Неговата милост да съдейства на този процес и да изчисти това, което ние не можем. Когато обаче в центъра на меродавност е човека, така не че е права на човека. Човекът е сам по себе си мерка за всички неща. Но ние знаем, че е грешен. Това означава, че и греха влиза в аксиомата. влиза в меродавността, влиза в координатна система. И тук се получава нещо много интересно. Че греха... Това има различни аспекти. Но за нас кое е важното? Че има два аспекта, които са принципно различни.
В един случай, греха води до, по някакъв начин, увреждане на другия. Видимо увреждане на другия. Да кажем, примерно, разгневиш си, убиеш някой друг. Някой те е обидил, ти вземаш, както казва Ботев, добро му добро да струва, лошия с ножа по главата. Ти вземаш ножа по главата. и го убиваш. Това за обществото, за безбожното общество
и за всяко общество е неприемливо хората да се избиват така. И за това се правят закони. Те регламентират тези части от нашата греховност, които пречат на другия човек да живее живота така, както той го смята за добре. Включително и с неговата греховност. Но,
ако неговата греховност не ми пречи на мен да си реализира мечтата, както аз ги смятам, включително с моята греховност, тогава това не влиза в закона, в човешкия закон. И греховността на човека, злото в човека, се разделя на две части. И ние трябва да различаваме едните.
Едните, едната част от злото е неприемлива, защото пречи на другия човек да живее, да се храни, да се облича и така нататък, да води нормален живот. Другата част
от злото обаче, което не му пречи. да прави каквото си иска. Тази втората част тя пак е зло. Но не подлежи на законодателство. И ако ние приемем, тя пак е грех. пакетъв не е и зло е съставено от грех. От различни грехове.
Така, че двата вида грех. Единия, който е подзаконен, който се преследва от човешкия закон, но другия не се преследва от човешкия закон. той се преследва само от Божия закон. Защото уврежда духовното битие на човека, а не неговото
светско битие. Когато уврежда светското битие и иимуществото, и здравето, живота, и така нататък, тогава е ясно. Това е светското битие. Но когато ти му увреждаш духовното битие, чрез разврат, да кажем,
примерно, това в някаква степен се толерира. ако този разврат доведе до някакви други последици, материални и така нататък, там може да се види някакво законодателство. Но, ако е чист разврат, който развръщава само душата, законът не се занимава
с това нещо. И това е залога за самоунищоването на човечеството. Точно тази част, която не е подзаконна, която убива само безсмъртната ни душа, но не тялото, не ииимуществото, не хоризонталните
светските аспекти на човешкото битие, а само някои от разстоянието, някои от духовните, които не са проследими от светската съдебна и законодателна власт, това е залога
за деградацията на човека. Защото този грях, който е допустим от закона, той ще се развива. той ще се развива със всички достъпни негови средства, с медиите, с образователната система, тя ще почне да пропагандира
този грях, защото никому не пречиш. Ти така го разбираш живота, това е свободната теория, имаш права на човека. Кой го забранява този грех? Само Бог, а Бог нас не ни интересува. Това е всъщност разликата между
човекоцентричното, едно общество, изградено на основата на правата на човека и едно общество, изградено върху правата на Бога. Това е разликата. И разликата между двата вида
права е греха, тази част от греха, която не е подвластна на хоризонталната светската и да е наречем материалната и прочия власт и съответно
законодателство. Тоест, чисто научно, ако погледнем на въпроса от към точка на тази наука, виждаме, че тази част от греха, която не се преследва от хоризонталния закон, тоест, не пречи, тоест,
ако ние двамата сме съгласни взаимно да упражняваме един грех, нашето съгласие ликвидира проблема в човешки план. само Бог забранява този грех. Но, ако ние сме съгласни, тоест, ако договорът между нас, между човеците,
между закона и човека е такъв, няма проблем. И тогава този грех става епидемичен. Ако той се е срещал тук, таме, но имало още морал, християнски остатъчен, нравственост, традиция
и така нататък. И се е потулвал то, в момента, в който се изчерпи тази традиция, този традиционен морал, този грех става епидемичен. И той се разпространява в обществото и тогава
вече говорим за истинско умопомрачение, защото нашето мислене вече не е истинско. т.е. христоцентрично, а антихристиянско, т.е. в крайна сметка от Христова гледна точка глупаво. Сега, от човешка гледна точка
християнството е безумие. Но ние и затова сме предупредени, особено в Първото послание на Светия апостол до Коринтяни. Там е съвсем ясно заявено всичко това, с неговото обичайно вдъхновено красноречие.
Ето какво казва Свети Павел в първа глава на Първото послание до Коринтяни. Защото словото за кръста е безумство за ония, които гинат. А за нас, които се спасяваме, е сила Божия. Защото писано е ще погубя
мъдростта на мъдреца и ще отхвърля разума на разумните. Де е мъдрецът, де е книжовникът, де е разисквачът на тоя век. Не обезуми ли Бог мъдростта на тоя свят? Понеже светът със своята мъдрост не позна Бога
в премъдростта Божия. Бог благоволи да спаси вярващите с безумството на проповедта. защото и юдеите искат личби и елините искат търсят мъдрост, а ние проповедваме Христа разпнатия, който за юдеи
е съблазън, а за елини безумство, пък за самите призвани, както юдеите и елини Божия сила и Божия премъдрост. Това е наистина откровение на святия апостол Павел и тук много ясно е казано. Писано е ще погубя
мъдростта на мъдреците и ще отхвърля разума на разумните. Ето, за това говорим през цялото време. Този лъжеразум, тази лъжемъдрост, де е мъдрецът, де е книжовникът, де е разисквачът на тоя век,
не обезуми ли Бог мъдростта на тоя свят. Точно за това става дума. Бог обезумява мъдростта на тоя свят. т.е. имаме деменция в предпоследните времена. Понеже светът със своята мъдрост не позна Бога
в премъдростта Божия. Бог благоволи да спаси вярващите с безумството на проповедта. Какво каза Свети Павел тук? Проповедта му е безумство? Съвсем не. Тя е премъдрост. Но изглежда безумство на света с неговата премъдрост. Имаме две премъдрости и две безумства.
За света кръста е безумство. за християните света с неговата тъй наречена мъдрост, неговата лъжемъдрост не познава Бога в премъдростта Божия. Т.е. светът е безумен. ние не можем да казваме на човека от себе си. Така живе и живота си,
така очи децата си, от тук бяга и там отивай. Не. кои сме ние? Можем само да насочваме вниманието на човеките към това, което Господ ни е открил. Това, което светците са ни казали. Това, което апостолите са ни казали. защото използвайки разбира се разума си,
който ни е даден от Бога и използвайки наблюденията си върху това какво се случва по-настоящем, ние с отворени очи недоумяваме до това ли доживяхме, до това ли оглупяване на тъй наречените интелектуалци,
тъй наречените интелигенция, тъй наречената академия. нечувани, не виждани глупости в момента се проповядват като светата истина. И виждаме в това явление сбъдването на предупрежденията, които сме имали
още от първи век от времето на Христовата проповед и на Павловата проповед. Нямаме историческо време те първа света изведнъж да се осъзнае, да се обърне против антихристиянството, да се обърне също светския дух, да
въздигне Христос, да спечелим битката на бойното поле на образованието и на интелигенцията и на академията и след това на следващия етап при следващата епоха вече да се сбъднат пророчествата. Не. Няма историческо време.
Начинът, по който се развива света, траекториите, по който вървят всички тези институции са главоломни, умопомрачителни и ние можем само да констатираме, че нещата наистина вървят в такава посока,
че прогреса в кавички изчерпа своите полезни страни и доколкото ги е имал и все повече служи на нашето помрачение, на нашето съблазняване,
както на времето в райската градина и за това трябва да се въоръжаваме всячески със всички оръжия, които ни е преподавала Църквата, които са ни преподали светите отци и преди това Господ и апостолите и Светия Дух
в Стария Завет още със всички тези средства трябва да се въоръжаваме за да можем да поне малкото масло, което имаме в нашите светилници да не угасне в деня в който дойде жениха и се отвори
вратата за царството. поглед към историята, културата и съвременността с богослова Георги Тодоров.