ЗАПОЧВА СВЕТОГЛЕД Предаването за православен поглед към историята, културата и съвременността с богослова Георги Тодоров по Радио Зорана Здравейте! Темата на днешната беседа е Най-прекрасните времена В разговор бях упрекнат, че в моите беседи обикновенно повече критикувам и че би трябвало да има по-положителни послания И ето сега, в навечерието на светлия рождественски празник мисля ще да направя една беседа именно с такова положително послание за най-прекрасните времена, които са нашите времена наистина живе в предпоследните времена, преди края на света установяваме, че има видим упадък във всичко важно
като започнем от самата природа около нас тя видимо усезаемо запада тя е във упадък но това какво означава? упадък на човека природата заради нас запада ние я унищожаваме, разбира се имаме упадък в нравствеността имаме едно обезчовечаване на човека, което е започнал трансхуманизъм, но в крайна сметка това е дехуманизация обезчовечаване в младото поколение виждаме как проникват едни тенденции, които в бъдеще стават все по-опасни а именно то потъва в телефонната матрица
започва да живее един виртуален живот и човешкият му облик постепенно закърнява ние говорим за световната мрежа World Wide Web обаче World Wide Web буквално означава, разбира се, световната паяжина а паяжината за какво служи? паякът улавя в тази паяжина своята плячка изпива и жизнените сокове и оставя само външната обвивка иронично е наречена тази световна паяжина по този начин но, както казва Шекспира на едно място много истини се казват на шега така, че тази ирония, този хумор прокарва далечна сянка на една истина по същия начин, когато говорим за облака
тези огромни сервери, където може да складираш информация да ползваш информация, голямо улеснение но облака, макар, че има положителни страни напоява почвата и прочее но едно от основните му свойства е да закрива слънцето да закрива слънцето на правдата така, че този облак технологичен с големите сервери дали всъщност иронично не е застанал между нас и слънцето или тази една от най-големите хай-тек фирми във света Apple, нали, ябълката емблемата ѝ е точно отхапаната ябълка т.е. греха, първородния грях да, иронично е, безспорно е така но тук ирония, там ирония много станаха
Виждаме, че т.е. не е прогрес на човечеството във второстепените неща води до регрес в основните и човека вече все повече не може да се справя с тази кутия на Пандора, която е отворил християнството се дехристиянизира изтива ставаме все по-топло-хладни както казваше Йейтс центърът не държи разпада се и ние виждаме, че през последните десетилетия буквално пред очите ни стават неща, които не стават лоши неща, които не можем да си представим съвсем доскоро
Безсрамието става норма става нова норма Греха става закон Християнството в Европа започна да излиза извън закона Махат кръстове дехристиянизират текстове Библията бива отречена на основанието, че тя съдържала език на омразата всъщност
Библията, която е проявление на Божията любов към нас обяснение в любов на Бог към човечеството Словото Божие бива наречено лукаво език на омразата казано с една дума пред последни времена Това е точно така Апокалипсисът е на хоризонта Въпросът е как ние християните да се отнасяме към това, което се случва Говорим за апокалиптичен сценарий но какво означава апокалипсиса? Второто
пришествие на Господ Иисус Христос е всъщност края на злото да са живи и мъртви и да сложи край на злото Това добре ли е или не е добре? Естествено, че е добре на злото трябва да се сложи край и само той може да сложи край на злото Така, че ние, когато говорим за апокалипсиса говорим за края на злото края на този свят който тъне в зло и край на самото зло
Страшен ли е Христовият съд? който ще бъде тогава Да, страшен е за злото не за доброто Така, че ние се страхуваме и правилно се страхуваме от този съд но доколкото сме обсебени от злото ако ние сме обсебени от злото непокаяна част от злото тогава какъв е смисълът на нашия живот ние го живеем
щастливо, нещастно така си го образуваме но ако ние сме обсебени от злото ние сме злодеи така, че по-добре да ни няма по-добре да ни няма защото нашето привидно щастие на хора обсебени от злото от греха нашето привидно щастие има край то свършва със смъртта ние сме смъртни и това обезмисля
всякакви щастия в кавички привидни ние сме преди всичко смъртни и ние това го забравяме когато приемем. Да кажа: вчера се срещнах с двама души и си говорихме по-добре е да кажа вчера срещнах двама смъртни и си говорихме или на трамвайната спирка имаше 40 смъртни на стадиона имаше 20 000 смъртни на улицата излязаха да демонстрират днеска тая сутрин
доста смъртни това е истината ние си казваме добър ден казваме си на празниците за много години обаче като минат всички тези добри дни и като минат всички тези много години ни чака смъртта това е едно от другата страна ние сме създадени за вечен живот за безсмъртие ние сме проекто безсмъртни
защото имаме Божия образ Бог ни е създал предназначил за безсмъртие така, че може да кажем и по същина че вчера срещнах двама безсмъртни ирина Олиза имаше двадесет безсмъртни души да точно души двадесет безсмъртни души смъртни и безсмъртни да че смъртно и зло то трябва да умре колкото и голяма част от нас
да е обзело а доброто в нас е безсмъртното ама ако нямаме добро къде ще отидем при вечната смърт така, че няма какво да се страхуваме от праведния съд Христов защото по-добър съдия не може да си представим то е най-прекрасният съдия и нищо по-добро не може да се случи на този свят освен да бъде съден от този праведник свръхправедник и злото в нас да бъде унищожено веднъж за винаги
а не да го развъждаме да ставаме инкубатори на зло Бог не иска това от нас в този смисъл ние не можем да се страхуваме от апокалипсиса от края на злото ние трябва да се страхуваме от това ние как ще се представим там християнския светоглед какъв е? оптимистична ли е или е песимистична? нито едното, нито другото в християнството няма нито оптимизъм нито оптимизъм нито песимизъм има трезвост
може ми да кажем, че господът Иисус Христос е бил оптимист или пък че е бил песимист или за някой от светците Светион Арилски е бил оптимист или не той е бил песимист това е абсурд тези понятия оптимизъм и песимизъм са повърхностни и освен това секуларни те нямат нищо общо с
истината и с духовността ако погледнем как завършва книгата на книгите библията как завършва последната глава на библията в последната глава на библията откровението на Св. Йоанн Богослов Апокалипсиса в последната 22 глава на края се казва така който свидетелства за това казва да и да скоро амин
да дойди Господи Иисусе т.е. Св. Йоанн Богослов иска края на света Апокалипсиса иска второто пришествие Амин да дойди Господи Иисусе ела Господи да сложиш край на злото подобни мисли същаме в най-различни части на библията примерно в книгата Притче Соломонови
имаме такъв израз такива стихове такива стихове Страхът Господен придава дни а годините на нечистивците ще се съкратят Очакванието на праведниците е радост а надеждата на нечистивците ще загине Пътят Господен е крепост за непорочния и страх за уния които вършат беззаконие
Крайна цитата Ето казано три пъти в три поредни стиха едно и също господен е крепост за непорочния и страх за уния които вършат беззаконие т.е. крепост за доброто и страх за злото Очакванието на праведниците е радост което ни очакваме в бъдеще е радост
а надеждата на нечистивците ще загине т.е. тях ги очаква смърт погибел Повтаря се това нещо много и много пъти в Библията за да ни обясни че ние понеже би трябвало да сме на страната на доброто не можем да се страхуваме от Христа не можем да се страхуваме от бъдещето от
Съда Господен единственото от, което трябва да се страхуваме е ние да сме с доброто ние да сме с Христа а какво се случва с обществото държавата и т.н. това първо, че ние не носим отговорност за света и второ че не би трябвало то да бъде някаква
призма, която да изкривява трезвия поглед към решаващото ние самите къде се намираме ние живеем в време на глобална война ако ще кажем естествено, то винаги е било така винаги доброто и злото са воювали както казва Достоевски на сатаната и бога се борят и бойното поле е човешкото сърце разбира се, че е така
но ние в момента живеем вече и в една ръкотворна война не е само духовната която е в човешкото сърце но тя се случва вече и в ръкотворни носители информационната сфера тя е основното, което в момента започва да изсмуква соковете от човека и да го превръща в транс човек в обезчовечен
човек дехуманизиран шушулка, която е останала без съдържание тази глобална технологична и техногенна война защото технологията тя въздейства по много начин не е просто хардвер и софтвер съндъка и програмата тя вече има и психологически въздействия води до пристрастяване до много други измерения
има и това нещо се случва за пръв път да имаме ръкотворна глобална световна душевно-духовна война срещу човечеството тя се води от човечеството от излаганото от лукавие човечество срещу само на него но сега е в
облечено в ръкотворна технологична форма и се питаме в тази глобална война какво се случва ние къде сме и какво да правим и кое е важното тук можем да си спомним трите изкушения на Христос когато лукавие отива да го изкушава в пустинята
и по-специално едно от тези изкушения ето как е описано в евангелието от лука и като го възведе на висока планина дяволът му показа всички царства на вселената в един миг време и рече му дяволът над всички тия царства и славата им понеже тя е мене предадена и аз я давам комуто си искам
ако прочие ми се поклониш всичко ще бъде твое и Иисус му отговори и рече махни си от мене сатана защото писано е Господу Богу твое му се покланяй и не му едно му служи крайна цитата виждаме събрано в няколко ключови изречения кое е най-важното Св. Златулс
когато коментира този пасаж казва, че Христос влиза в единоборство с лукавия като учител по борба за да научи нас, неговите ученици как да се борим с противника и как да го побеждаваме Нарочно казва се бори с него да го победи и ние да знаем как да побеждаваме Също така Св. Златулс казва, че дявола лъже когато казва, че има власт над всички царства на вселената
Значи Значи как е търговията? Нека ние да се замислим малко върху тази търговие която предлага Какво? Какво? Казва така Всички царства на вселената И слабата им и слабата им понеже тя е мене предадена Ако прочи, ми се поклониш Значи как е търговията?
Ако прочи, ми се поклониш Значи как е търговията? От едната страна всички царства на вселената и слабата им от друга страна е един поклон Някакси Странно търговие Кой печели, кой губи от тази търговие? Какво ще прави са царата с този поклон? Добре, поклоняваш Какво? А получаваш всички царства Със славата им Излиза, че
си на печалба Поклонно мина за мина А царствата останаха Властта върху тях Обаче, тука е голямата уловка Първо Сатаната не владее тези царства Това е лъжа Той не лъже За да му се поклоним Всъщност Той владее само това, до, което ние го допускаме Да владее Ако не владеем всички царства Ще ги владее
Ако не мога ги да дадем Господ е владетел на цялата вселена Той ни е дал свобода И на нас и на него И ако ние Всичко това, което ни е дадено Предадем на лукавия Тогава То става негово Макар и временно Така, че, тук е цялата измама Поклонът означава Да предадеш властта върху себе си на някой друг А срещу това ние получаваме една измама Истината е
Че ние Покланяйки се Предаваме властта върху себе си на лукавия А царствата, които ни дава, са една илюзия Той не ги владее Това е една измама Т.е. ние получаваме Нищо Една само измама Срещу това, че сме му отдали властта върху себе си Ето кое е печелившия В тая И Господ правилно отговоря Господу Богу Твоему се покланяй и Нему единому служи Т.е. аз се покланям само на Бога
Предавам властта на Бога Тя без друго е негова Но в рамките на съгодата, която ми е дадена Аз му е връщам обратно Тази съгодата, която ми е дал Власт върху себе си един вид Аз му е предоставена на него Покланяйки се на Бога Казвам Господи Твой съм Така, че Виждаме тук как Всъщност имаме една мнима власт На лукавия И До голяма степен
В момента в, който ми се продългала цялата вселена В иллюзорност Ние всъщност сме изправени пред един прост избор Дали се покланяме на Бога Или на лукавия Това е реалната сделка Или се поклони казваме на Сатаната И ще даме една лъжа Или Един вид Другото е Да се поклониш на Бога Така, че Това е една битка И ние трябва да изберем страна
В тази битка Т.е., когато избираш страна В една битка Ти трябва да станеш воин Ти ставаш воин Така, че нашото призвание Изначално Е да участваме във великата битка Като войни Христови Разбира се Срещу нападенията на лукавия Той ни напада с единственото с, което разполага С лъжи С измами
Могъщи, премогъщи И ние трябва да отговорим на тези измами С едно нещо С поклон към Бога Което е Позицията на война Което воюва в тази битка Той воюва с това Че е Божий А не е на лукавия Нека да чуем едно песнопение И след това ще продължим [музикална пауза] Когато го пращат на съд в Рим Където ще загине
Той пише няколко послания Измежду тях едно послание пише до римляните И се обръща към тях с думите Цитирам Защото ако мълчите за мен Аз ще стане Божий Но ако покажете любовта си към плътта ми Отново ще трябва да участвам в състезанието си Молете се тогава Не се опитвайте да ми Предоставите по-голяма благосклонност От това да бъда пожертван за Бога Докато лотарът все още е приготвен За да можете Събрани заедно в любов
Да пеете хвала на Отца Шрез Иисуса Христа Че Бог сметна мен Епископа на Сирия Задостоен да бъде изпратен От изток на запад И да стане мъченик Своите собствени скъпоцени страдания Така, че да премина от света Към Бога За да мога да възкръсна отново при него Ситата Той бил хвърлен на дивите зерове В Рим и разкъсан И той
Моли римляните Да не ходатайстат Защото те биха могли да дадат там подкуп Нали да го освободят по някакъв начин Не дейте каза да го правите Защото ако спасите плата ми Ако покажете любовта си към плата ми Отново ще трябва да участвам в състезанието Връщате ме на нулата Аз съм на прага на това Да вляза в царството Божие След екзекуцията А вие ме връщате В точката на неизвестност Трябва да се състезавам на ново
Ами може да не успея Може нещо да се подхлъзна Някъде да падна Той при цялото време на това пътуване Фактически на неговата гологота Неговия път към смъртта Той е радостен Че така се е случило И Много би се разсърдило на някой, ако му попречи По същия начин Си спомняме, че Господ каза на Петър Махни си от мен сатана Когато той казва И няма да допусне това ти да бъдеш
Екзекутиран Махни си от мен В този смисъл Нашето отношение към смъртта Е много важно И е много важно Да мъде изкривено Свети Кирил Константин философ Когато е бил много млад Когато Господ му праща Знание Че му предстои да умре Той първото нещо, което казва Цитира
Да излове апсалм Зарадвах се като ми казаха Да отидем в дома Господен Той се радва Че най-сетне Ще се срещне с Любимия си Христос В този смисъл Страха от смъртта Страха от апокалипсиса И така нататък Са част от една голяма измама На Лукавие Да ни подхлъзне в погрешни посоки Християнина не се страхува от смъртта
Защото в смъртта той ще види Христос Да, злото в нас трябва да се страхува от Христос Ама тогава да бягаме да се изповядваме Защото само чрез изповед ще се освободим от греховете си Сега в наше време Ние не сме подложени на разкъсване от тивите зверове в Колизеума Имаме къде-къде по-малко страдания Имаме някакви страдания Виждаме около себе си, че Има инфлация, има бедност Заплатите не стигат Изоставяме по жизнен стандарт Спрямо еди кои си страни и така нататък И всичко това ни се струва, че е един сериозен голям проблем Обаче
Това е Първо, ако имаме реални страдания и прочие Те са заслужени Ние не сме някакви ангели небесни, които защо да страдат А ние сме Закоравели грешници И другото е, че тези страдания, които ние ги приемем с благодарност Те играят ролята, както при св. Игнатий Богоносец Те са част от нашето изкупление Через страдания в Христа Чувам още един Игнатий, св. Игнатий Бренчанинов Той каза така Каква мъка Каква адска мъка да се оплакваш и да роптаеш за предопределената свише чаша
Грешни пред Бога са ропотът, нетърпеливостта, малодушието, особено отчаянието Уродливите чада на престъпното неверие Грешен е ропотът с прямо ближните, които са уредие на нашето страдание Още по-грешен е, когато чашата снисхожда към нас от небето, пряко от десницата Божия Който пие чашата с благодарност към Бога, с благословение към ближните, той е достигнал в свещения покой, в благодатния мир Христов От сега се наслаждава в духовния Божий рай Крайна цитата Тоест, щастието, което я нареча тук "наслаждение в духовния Божий рай", това е истинското щастие, защото мнимото щастие И това е голяма опасност Една от най-голямите, може би, най-голямата опасност не е нещо друго, а мнимото щастие Ти да си мислиш, че щастието еди къде си В парите, във властта няма значение Но, лъжовно, мнимо щастие, то се явява като непреодолима бариера между тебе и Христос Ако си нещастен, няма тази бариера Ако обаче не дай си по-защи, си мнимо щастлив
Иллюзорно щастлив Тогава това мнимо щастие е бариера между тебе и Господа Охолство, подреденост на общество Те хора, които се вършат от Западна Европа и говорят колко е подредено обществото Как, нали, всичко разделно ходят буклуците Как уреден транспорт, инфраструктура, всичко И си казвам, е, това е мнимото щастие Това е самодоволството, което ти отнема тръпката, че нещо не е вред При нас няма такова нещо, слава богу, обществото не е мнимо щастливо Сега, доколко е праведно Така Да го наречем Търпеливо или Не робтаещо, е друго въпрос Може би робтаем, което
Каква ползва от бедността, ако робтаеш? Ако бедняка робтае и иска да бъде богаташ И цял ден се чухка защо не е богат Каква ползва от неговата бедност? Той не е беден, както е беден си Тюан Рилски В името Христово А е беден, защото не е могъл да стане богат Това е съвсем друго Този ропот, това недоволство от живота около тебе Свети Инати казва, че е двойно грешно Първо, ако ние робтаем срещу ближните, които не създават някакви Те са ореди на нашето страдание Това е грешно Но още по-грешно е, когато чашата снисхожда към нас от небето Случило се някакво неща, нико не е виновен, но ти се е случило
И ти роптаеш Ама то е от бога дадено Това са твоите въвове, на, които е хвърнен инати богоносец Да, ще те разкъсат Но ще се спасиш Така, че този ропот Ние много пъти си мислим, че Гръците казват: "Ева, те протестират!" А ние сме търпеливи! Дай Боже да бяхме търпеливи! Не сме търпеливи, ние сме малодушни, а не търпеливи! Че неко бяхме търпеливи Приемаме както Христос, когато му удрят шамара и го заплюват Търпи и казва: "Като се ударят по едната буза, обърни другата!" Това е истинското търпение!
А не малодушието! Да те е страх да отвърнеш! Това е съвсем друго! Веднъж грешиш, че искаш да удариш той, който те е ударил да преглътнеш и да спре злото Ти искаш с твое зло да контиреш неговото зло По този начин отвояваш злото А ти не стига, че Веднъж си инкасирал зло от него Втори път в съзнанието си си го пребил Тоест второ зло се създава в тебе И трето пък и малодушие Поне ако си отвърнал на ударът, ще се е приключил А ти имаш трето зло - малодушие Че от страх и малодушие не си отвърнал
Не за това става дума Става дума за това ти да приемеш злото, което се случва Като заслужено за твоите многобройни грехове За, които не си бил наказан А ако пък идва от Бога, това е нещо още повече Този казал, който е с благодарност, който пие чаш със благодарност към Бога С благословение към ближните Той е достигнал в същения покой Благодатния мир Хистоф от сега се наслаждава духовния Божи рай Той е истински блажен, истински щастлив А не в това щастие, към, което ние постоянно се стремим Тъй нареченото щастие Главната бариера между нас и Христос е земното щастие Това е от Лугавие Всъщност ние ако погледнем нашето състояние
Ами първо, ние за да можем да погледнем в своите състояние, така, че ние съществуваме Е, възостована, какво ние съществуваме? Какво сме заслужили да съществуваме, да сме извадени от небитието? И да живеем Живота ни е даден не по заслуги Това е дар Даден ни е дара да разсъждаваме Що ние сме нещастни? Значи нещо разсъждаваш Е, този дар за засъждаване, ти кога го заслужи? Това е дар Безвъзмездно ни е дарен от Бога Е, ние, че го използваме за ропот сещу Бога, а не за радост Това е злоупотреба на дара Но самия дар е безплатен
Даден ни е от всеподателя Даден ни е дения, дадено ни е слънцето Дадена ни е гравитацията Дадени са на всички тези безброи атоми молекули и т.н. Тази велика вселена, която е взаимосвързана и дава възможност Протичат всички тези процеси Природата в неята красота и величие Звездното небе, на, което Кант толкова се е възхищавал Всичко това са дарове, дарове, дарове Тотално безплатни И ние с колко радост можем да реагираме на тези дарове? 24 по 7 Пак не можем, защото Даровете са от нищото От нищо сме получили всичко
Не можем да го компенсираме с Да кажем, нали 24 часа радост От това, че съществуваме, че Бог ни е дал възможност да станем негови Да станем Божи Да станем по главе Да се обожим Този късмет да го наречем със светския израз Не измерим Той не може да се компенсира с никакви Екстази Екстази Земни И да кажеш
Аз се радвах Два месеца Не бях на себе си у щастие И после лека порека свикнах Ами как ще свикнеш, като ти е дадено нещо също нула? Нямаш усеща нищо Всичко това, което ни е дадено Само по себе си вече е повод за щастие Страданията там, където ги има А те съществуват и понякога са много големи Е важно как ги приемаме Ако ги приемаме както ги приема св. Игнатий Богоносец Те стават повод за щастие Той е бил щастлив по пътя си към Рим Не дейте, казва да пречете
Да ви хвърлят на зверовете Не дейте, защото ви връщате обратно А какво пък остава за това, което ни е предвидено за отатък смъртта Във вечния живот Както казва си апостол Павел на коринтините Око ни е виждало, ухо ни е чувало И човекът на ум не е идвало това, що Бог е приготвил за уния, които го обичат Това са неща над нашите представи за щастие Ако ние сме щастливи тук с Бога То там не можем да си представим дори колко повече Ще бъдем щастливи Око ни е виждало, ухо ни е чувало, ние нямаме понятия на парад За да опишем тези неща За това, освен да благодарим от сутрин до вечер на Бога И да осъзнаваме великото щастие
И второ, че имаме възможността от небитието да преминем във вечното щастие Във вечното блаженство, което е неизказано и невъобразимо за нас Само за това ние трябва да благодарим от сутрин до вечер и пак е малко Не сме равностойни Винаги сме глъжници Колко си да благодарим Но и не само това Ние сме се родили И сме отраснали в православна християнска България Имаме Църквата Имаме кръста Тоест надеждата за спасение Имаме примера на светците Имаме обещанието за вечния живот Това е особена привилегия
Не всеки И не всеки десети И не всеки стотен човек в света има такава привилегия Да се родиш в едно традиционно православно общество Където цялата му история Цялата му култура Ай да не цялата, но най-важното от тази култура Най-важното от тази история е Христово И ни тласка към Христа Свети Кирил, Свети Методий, Свети Борис, Свети Климан Това е България Това е основата на, която е стъпи в България И всички те са Христови Може да се родим в друга цивилизация Където са други основите
И го няма Христос И тогава борбата е много потрудна Не ти помагат стените, както у дома А по-скоро ти пречат Да, ние освен всичко друго Трябва да сме много благодарни И много щастливи, че сме се родили именно в православна България Дай Боже да остане православна Но към настояще време тя е православна Това, разбира се, не е просто еднократен дар Това е и задължение Ние имаме дълг към православието, към света, към ближните Това, че сме се родили в православна България Ни задължава много Че сме наследници на светите Кирил, Методий и Борис
Ни задължава Други въпроса ни е доколко изпълняваме това си задължение Но това задължение, нашето задължение като православни Е само по себе си едно щастие Защото какво се получава? Православието в света много отдавна е подценено Това е едно малцинство, първо Второто е подценено И Маргинално Не е центъра на света Поне така си мисли света Да, това е така, но така е било винаги Да не би по времето на Господа Иисус Христос Някой да е знаел, че Христос е центъра на света
В Затънтената провинция Галилея Някъде Назарет Назарет може ли да излезе нещо? Добро Това е глуха провинция Той бил подценяван през цялото време Много повече, отколкото ние сме подценявали Много по-маргинализиран От своите си От книжниците, от фарисеите, от своите собственни служители Които от сутен до вечера му служат в храма Но не може да го познаят Че на него служат
Че той е автора на закона, който те знаят на Изуст Автор е тук при тях и те не го познават и го убиват Как да се чудим ние защо православието в момента е периферно и подценено И непризнато в сватовен план Разбира се, че ще е така Нали бе някой да признаваше Павел или Петър Или Йоан Богослов Когато обикаляха и проповядваха Единици са ги припознавали Повечето са ги смятали за престъпници Бият го Павел Във всеки град, където отива, първо го слушат така добре В един момент почват да го бият до смърт Изгонват го, махай се от тук Това е, естественото състояние на Христос и на Христовите
Да бъдат в младсинство, да бъдат подценени, да бъдат непризнати, да бъдат оплюти, оклеветени, гонени Ние, ако си представим една такава картинка, че в един момент, тук в Европа, Америка, Африка открият, че в православието е истината И тръгнат кервани от хипите на поклонени, както на времето пътуваха за Катманду и за Тибет ушки В търсене на някаква истина Беше мода Да си казвам, само да си представям, в един момент да се окаже, че всички приоткриват православието и тук ние само късаме билетчетата и се облажаваме от тая работа Света идва да не се клане Еми това ще е много опасно Най-вероятно ще е някаква измама Господ не ни е обещал такива работи По-скоро обратното, че ще бъдем клеветени, хулини, гонени Тоест, ние в православна България се намираме в една класическа християнска ситуация На непризнание, на гонение, на маргинализация и така Няма защо да се чудим Силните нятене пренебрегват православието и ми, естествено, в Иерусалим как беше?
Садукеи, фарисеи, първосвещеници, книжници Които бяха силни, които бяха учени Те паднаха А Господ отиде при Ай последните И те станаха първи Няуките Галилейци В глухата Галилея Станаха първи А Къде са сега фарисеите и садукеите? Къде отиде тяхната сила и слава? Те бяха богати, с властта, учени, знаеха закона на Изус И точно това първенство ги се бори
Така, че ни трябва да се възползваме от нашата Маломерност От нашата светска затънтеност Това е, естественото състояние на православните люди България Като държава Е Васална Малодушна Безлична Буквално е преклонила коляно пред Ваала Почти Но това се отнесе до държавата Държавата не може да бъде щастлива или нещастна Човека
Е За нас Не въжи Нито едно от нещата, които въжат за държавата Ама тя била малодушна Това на мен не ми пречи Да бъда великодушен Държавата била преклонила коляно На мен не ми пречи да се кланям само на Бога Истинския Ние всички Решаваме Собствената си съдба Без Да
Слушаме Какво ще ни каже държавата и какво няма да ни каже Ние си имаме свобода, която никога не може да не бъде отмета Поне за сега Не дай си боже в бъдеще да изпият сока и да остане само шушулката Да станем транс-хуманни Тогава вече няма да сме човеки Да сме някакви други псевдо човеки Но, докато сме човеки със свободна воля Държавата може да бъде всякаква Ние Нищо не ни пречи да бъдем истински, да бъдем Христови Да бъдем щастливи от своето състояние, което е, естественото състояние на Христовия човек Да бъде отритнат от света като цяло Да бъде отречен от света като цяло
И да бъде едно малко стадо, което обаче е това, което ще оцелее до края на времената и портите адови няма да могат да победят тази общност Още едно православно песнопение и след това ще продължим ПЕСНЯ ПЕСНЯ ПЕСНЯ ПЕСНЯ ПЕСНЯ И тогав запомен и ображаяся, явился Елсисто, И тогав запомен и ображаясь, явился Елсисто, Нашата съвременна обрулена България има няколко велики достоинства. Едното от тях е, че изостанала в прогреса в погрешната посока. Ние все още сме съхранили останки от патриархалната си нравственост, т.е. християнската нравственост. Още сме съхранили останки от чувството за срам и свян. В днешно време това да имаш чувство за срам е велико достояние в този вече безсрамен свят. И за това ние, освен всичко друго, ако обичаме света, има преди човеците, не светското, човеците в света, а ако обичаме ближните си, трябва да свидетелстваме за православието.
Не да сме в някаква глуха отбрана, а с радост и с любов към всички да свидетелстваме за православието, т.е. за Христос. Не за Христос, за неподправения Христос, не за подправения. Защото за подправения Христос мнозина и много така грамогласно свидетелстват. Но за истинския Христос трябва да свидетелстваме ние, т.е. за православието. Тази православна истина ни е преподадена от апостолите, от светителци, но в крайна сметка тя ни е преподадена житейски от нашите прадеди, от нашите дядовци, баби, прадеди, прабаби и т.н. Те са в повече случаи почти анонимни за нас. Някъде, някъде, в някога, в някакво село, в някакво градче живял моя пра-пра дядо, орал земята, копал, жънал там, пасал овци, някаква такава фигура. Той е нашия свети отец и света майка, неговата бабичка, защото те са съхранили християнското житие. от сутрин до вечер са го живеели това чисто, не идеално чисто, те са греховни човеки като всички човеки, но в сравнение с нас светци, в сравнение с ангелите небесни, естествено, че са тотални грешници. Обаче в сравнение с това, което ние сме, с това, което световната глобалната цивилизация в момента е, в сравнение с това, нашите пра прадеди са едни чисти и свети личности, които са ни преподали тази наша българска православна християнска цивилизация. Това е свидетелство за Христос, свидетелство за истината. И то е щастие, защото самото православие е щастие. Говорим за земните измерения на щастието. На земята, другото име на щастието, на истинското щастие, не говорим за иллюзорното, което е бариерата, истинското щастие, другото му име е православие. Т.е. живеение в Христа и познание за Христа, разбира се. Не само сляпо, но и осъзнато. Т.е. църковно. Чрез Църквата, чрез това, което тя носи, а тя носи кондензирана премъдростта на светите отци, които пък са, разбира се, носители на Божията премъдрост.
Всичко това ни е преподадено в житейски уроци, които ние сме ги засмукали с майченото мляко. Ние дори не знаем как е станало това нещо. Начинът на поведение, забрадките, които те носиха, нашите баби, пристилките, които носиха и така и така. Начинът на живот, препитанието им. Те се препитаваха, както Господ е казал. С пот на челото. Ще ореш тази земя. И ще я обработваш. Точно така се препитавали те, изпълнявайки това Божие повеление. И ние сега, като техни наследници, трябва да се вкопчим в това още неизчезнало и несъсипано достояние, защото ние сме неговите законни наследници. На това наше щастие, на това наше православие, ние сме пълноправни наследници. И сега, ние запазвайки това състояние на нещата, без да правим някакви подвизи, ние се оказваме в една много по-благоприятна позиция, отколкото другите, тъй наречени цивилизовани държави, които главоломно хлътват в момента, се дехристиянизират от ден за ден. И ние без нищо особено да са направили, без да имаме някакви заслуги, лека по лека изплуваме. Стига да не тръгнем с тях, разбира се, и да се сринем с тях. Но ако ние съхраним това, което са ни оставили нашите православни прадеди, ние се явяваме един остров на спасаемостта, ние оставяме все още спасяеми. Дали ще се спасим? Друг въпрос. Всеки сам се бори с греха си. Но ние сме в една много благоприятна позиция и трябва да осъзнаем това нещо. И да сме щастливи, защото ако бяхме в другата позиция, на едно дехристианизиране общество, което е по-своему съвдо щастливо в една илюзия за бюргерско благоденствие,
в една скандинавска на дехристианизиране живот, тогава ние наистина сме щастливци, че не сме се уредили така и не сме в тази цивилизация на антихриста, която, разбира се, лукаво няма да разбере, че е цивилизация на антихриста. Това е всъщността. Никой не иска да бъде човек на антихриста. Те просто се дезинтересират и си гледат да си уредят инфраструктурата, да си уредят финансите, да си уредят благотворителното партии и други неща. И по този начин да създадат една иллюзорна, псевдо християнска църква. Или пък дори и без нея. Някакво секуларно битие, което не може да се сравнява с това, което ние получаваме наготово, пак без някакви лични заслуги, наготово от нашите прадеди и преди това от свеците и от святите отци. Разбира се, това не означава, че ние трябва да си изживяваме к някакви просветители на човечеството, а просто да споделяме богатството, което сме получили. Православието.
Через прави на България, че отказват да приеме Истанбулската конвенция. Прекрасно. Но това е много малко. Защото ние предложихме ли наша, Софийска конвенция. Истанбулската конвенция, къде беше проблема, беше заразена с антихристиянски нараствени ценности. Ние преподадахме ли на Европа наша, Софийска конвенция, с преподтвъждаване на християнските ценности. Ни повече, ни по-малко. Ако бяхме го направили, и ако го направим, това ще е наше велико достоинство. Ама ще кажа, открения къде вие предлагате. Ами оттам на там, че никой друг не го предлага. Ако вие всички предлагахте от сутрин до вечер Евангелието, ние ще хме да си мълчим. Но понеже вие предлагате антиевангелие, за това ние припомняме това, което сме получили. от достойните. Ние сме малодостойни. И малък по-достойни от нас. Тя са не го преподали.
Е, това нещо ние би трябвало да не го крием от света. осъзнавайки какво се случва с дехритионизацията и секуларизацията, ние спокойно можем да предложим на света нашето православие наследено от по-добрите от нас. Но, все пак, не съвсем унищожено и не съвсем отречено. следи да сме се просмукали от отрицанието на един вид, някакъв език на омразът и нещо друго, което един и може да се намери от някаква лукава гледна точка. Когато попитах отец Георгио Джагларци на смъртния модър, кой е бил най-щастливото време в неговият живот, той без да се поколебае нито за миг, без изобщо да се замисли, да си прегледа живота и каже: "Не, на секундата ми отговори".
Най-щастливите години бяха, казвам, порае на гоненията от безбожната власт. В началото на шестите години. Тези неоредици и незгоди, тези гонения, които вече стават спрямо християнството тук-таме, макар и не в грубият вид, както е било у нас в шестите години или преди това, в по-перфиден вид, тези гонения са нашите, макар и виртуални, но лъвове в колизеума. Те са нашите гонения от 60-те години на Отец Георги Жегларци. И в този смисъл, ние трябва да се възползваме от тях. Като най-прекрасните години, които можем да си помислим. защото Господ ми ги е преподал. Той ни е преподал най-доброто, което може да измъкне от нас.
Ето, това са нашите години. Тях е изваял от небитието за наше спасение и за наше блаженство и щастие. Ние просто трябва да се радваме. И да не искаме да ни отмине тази чаша, защото тази чаша е Господната чаша. Ако я изпием така каквато е, ние ще преминем във вечното щастие, във вечното блаженство. И ще изпълним своето предназначение, своята Божия природа, Своя Божия образ, който сме получили. Тя не е Божия природа, тя е човешка природа, но с Божия образ. Ако ние осъзнаем своето достоинство, като православни християни, като безсмъртни, родени за безсмъртие, ние, разбира се, се освобождаваме от всякакъв страх, от всякаква униние и черногледство. И очакваме нашата среща с Христа.