ЗАПОЧВА СВЕТОГЛЕД ЗАПОЧВАМЕ РАЗГОВОР С ГЕОРГИ ТОДОРОВ Богослов, здравейте! Здравейте! Христос Воскресе! Воистино Воскресе! Радвам се, че можем да поговорим с вас, със слушателите разбира се, на празника. Какво за вас е този празник? Този празник е центъра на годишния празничен цикъл на църквата и понеже той е така, всичко е премислено, че преди това имаме една дълга подготовка, наречена Великия пост. И човек някакси с тялото си и със съзнанието си
се настройва на вълната на Евангелието, на вълната на събитията, които са се случвали, на смисъла им, на цялата 2000-летна история, от тогава насам. и когато дойде празника, някакси с повече от едно измерение празнуваме. Не само със съзнанието, че днеска е празник, не само с подсъзнанието, но и с кръвта си, с тялото си. защото сме зажаднели и за храна, и за едно отпускане. Ето сега светлата седмица започва.
Няма пости, няма среда, петък. Нали си сме в рая. Ще се върнем по-късно и на понятието рай. Обаче, последната седмица, преди, разбира се, светлият празник, правеше ми впечатление, че много често, независимо къде се намираме, на работното място или в магазина, много често си поделаваме весели празници. Ако това важи за неделния ден, за днешния ден, сега за петъчния ден, не важи. Доколко можем да разграничаваме
етапите на събитията? Израз за весели празници е традиционен, за всички празници. И, според мен, през последните десетилетия постепенно се утвърждава израз за светли празници. Специално за тези в края на поста, Страстната седмица и Възкресение включително. Чувам го от доста хора. Всяко нещо, докато влезе в езика, има един период, който звучи малко странно, но според мен този период вече мина. Сега го чувам и го виждам написано, да кажем,
20-30% от случаите, вместо весели празници. И аз мисля, че още 10-20 години и ще си влезе в обичайната употреба по този повод да се използва израза светли празници, а не весели. Добре, ще мисля да поговорим повече за формата и съдържанието на велик ден. Вие как гледате на начинът, по който ние българите празнуваме днес? Малко непълноценно празнуваме. Това се дължи на исторически причини, разбира се. Не само
45-те години атеизъм, не само разкола, в който е българската църква преди това, който също на нас е непоправими щети, не само разкола, който беше след 10 ноември, който също, попречи на българския народ, така да се въцъркови, в ентусиазма на първите 10-15 години. Изпуснахме този исторически момент, така че малко непълноценно
го честваме все още и не знам от къде ще дойде този тази енергия, този прелом, но би трябвало да дойде от самата църква. Включително от висшия клир, малко повече проповед трябва да се чува, малко повече бих казал радост трябва да се излъчва от всички
нас, защото народа като цяло се състои от всякакви вярващи, полувярващи, хладно-хладни и така нататък и те се влияят хладно-хладни е хубава понятие хладно-хладни те са повечето
ако приеме, че има 20% да ги наречем заклети атеисти и 20% максимум вярващи останалото мнозинството всъщност са тези топло-хладните нали? нито вярва, нито не вярва те най-много се влияят от
другите то вероятно във всяко нещо и в политиката вероятно е така има твърдо ядро 20% 20% твърдо против и останалите на къде духне дятъра в този смисъл ме мислеще ние, които сме
църквата и клира по-специално да излъчваме по-голяма увереност по-голяма радост по-голяма несъмненост във всичко което се казва и да напуснем зоната на глухата защита
във ъгъла на ринга когато отсякъде казват няма Бог доказва се това доказва се онова Дарвин беше прав и ние казваме ема не, Дарвин не е прав ама Маркс не е прав в някак глуха защита а бе, кой е прав кой не е прав ти утвърждавай Христа
утвърждавай истината а пък кой чул кой е разбрал да му мислят нали ние много малко действаме настъпателно действаме апостолски с нали апостолите са близ шепа
със империята но ако прочетем какво пишат пред тях императора трябва козирува с двете ръце нали той толкова силно го говори че няма начин да не се слушаш в това нещо
има предсвяти Павел най-вече ако ние се вземем в ръце и излъчваме силата на истината която се съдържа в православното християнство тогава аз мисля че и празника ще
застане в истинския център не само на вътрешната църква която е в храма но и на цялото общество Какви си е отношенията между църквата вярата и вярващите в последно време според нашите наблюдения според мен
църквата зае едно бих казал безспорно място в обществото стабилно сигурно но ограничено Тя не успя да има предвид заради 45-те години пропаганда заради
преди това 73 години схизма и заради разкола който дойде в 90-те години нашата църква не успя да вземе своето централно място в обществото като главен
стожер на духовността но не само на духовността но и на културата на изкуството на цивилизацията на нараствеността на закона на всичко тя остана
малко ограничена и малко се говори едва ли не в трето лице те църквата а не ние църквата тук тук е много важно да се знае че църквата
сме всички ние не само тези които носят расу не само клира всичките сме църквата всички които сме кръстени и за това говоренето
за църквата в трето лице е неправилно и ние самите се ситуираме като външни когато говорим нали те църквата не правят едни какво си нали или тя църквата
не прави не ние църквата винаги трябва да бъдем в първо лице множествено число ние църквата и ако ние се идентифицираме с църквата станем част от това първо лице множествено число тогава
отношенията между църквата обществото ще станат по истински по достоверни сега са изкривени сега са църквата едва ли не учреждение както Министерството на културата и нещо подобно и тя
наред с другите не църквата не е учреждение наред с другите тя е номер едно тя е над всичко тя не случайно в средновековето което е един много светъл период както нали
за разлика от това което се твърди нали обичайно че е един вид тъмното средновековие не средновековето там където си яят свеците св. Борис св. Климент св. Ариуски там църквата е била
вся и все всичко чрез църквата и науката и образованието и изкуството всичко е било въцърковено и тогава отношенията са били адекватни
те така трябва да бъдат сега когато обществото лека по лека се секуларизира вече във второто хилядолет и особено в последните 500 години имаме
почти непрекъсната секуларизация т.е. разцърковяване църквата става все по маргинална ние губим тези инстинкти тази визия за църквата че църквата е наистина
стожера и което е най-важното ние губим разбирането какво е църквата ние смятаме че църквата това са същинослужителите храмовете и там някакви техни настоятелства
и т.н. някакво учреждение обаче истинската същност на църквата е съвсем друга и кое е важното че църквата това е преди всичко господ ние смятаме че църквата
това е земното учреждение не казва се глава на църквата е Бог ама Бог е по-голям от вселената той държи вселената в ръката си ако той
е глава на църквата това означава че ние сме предатъкът към него ние сме малкото той е голямото и за това църквата е безпогрешна тя е чиста чрез Бога а ние
които сме добавка земната добавка към това голямото което е Бог ние да ние сме грешни всеки ден грешим всички грешим и патриарси и епископи и митрополити и свещеници
и мирени и враговете им и приятелите им всички грешим и ние не трябва да казваме тя църквата греши не църквата не греши грешим аз ти и брато
нали това да обаче ние трябва да знаем че църквата е тя е един богочовешки организъм нещо като айсберг само че обърнат малкото е
долу видимото а голямото невидимото е горе над небето ние виждаме само видимата част на айсберга долната земната и съдим църквата
това прави това не прави не погледни върху цялото ще видиш че църквата е много по-голяма от земното измерение и тогава ще разберем че това е много интересно значи аз съм член на църквата хубаво
и други и трети и дай Боже надявам се аз да отиде един ден в рая дец това дума че рая но аз в рая ще занеса ли моите грехове
по никакъв начин те нямат място там т.е. аз в рая ще занеса ако има нещо чисто в мен ако има нещо Божие то ще влезе в рая и тогава аз чрез това Божието ще съм в рая ама греховното няма място там по същия начин
аз казвам че съм член на църквата обаче моите грехове моите грехове какво имат с църквата те са си мои те са антицърковни така че не аз целия членувам в църквата а оно и мъничкото
дай Боже да го има нали което е Божието и за това ние трябва да гледаме на църквата като съвкупност от тези Божиите неща във всеки един от нас грешните т.е. от мен една стотна е в църквата а всичко останало виси отвънка
и тогава не трябва да кажем църквата е виновна не аз и той сме виновни с той, което стърчи отвънка а той, което участва в църквата е безпогрешното и църквата е безпогрешна нената догматика е безпогрешно никога не е имало една запетая е погрешна всички разправят ама църквата
разпъна там Джордано Бруно изгори го на кладата обвини Галилей стоп това не е църквата дайте да се разберем в 1054 година римо-католиците отпаднаха от истинската църква те са една болна църква това, че те са направили инквизицията че са изгорили
Джордано Бруно не е дело на едната света съборна и апостолска православна църква ние не сме участвали в тая работа като институция говорим болната западна църква го е направила еми
тя за това е болна защото си е присвоила едни правомощи които никой не ги е давал да твърди нещо за астрономията къде в Евангелието е казано това нещо че да го отстояваш там се говорят други неща отстоява и тях астрономите оставя на астрономите
те лека по лека се убеждават вече теорията на големия взрив че света има начало че слава Богу вече физиката го твърди преди беше една лоша безкрайност кое е имало преди още от същото ами по-преди още от същото 100 милиарда години
призваме още 100 милиарда години сега се казват не, не, не има някои милиарда и после нищо както учеше църквата от памти века без да е гледала телескопи без да изчесава скоростта на светлината се казваше че е имало миг в който от нищо
се е създало нещо така че истинската наука никога не е била фортиоречие с това което църквата истински е твърдяла а това което отделни нените членове болни или заблудени твърдят то си е тяхна работа таза това
ние трябва да знаем че църквата е безпогрешна тя е не безпогрешна тя е самата безпогрешност тя е не чиста а самата чистота самата духовност и като такава трябва да я възприемаме
а ние грешните слабите недостойните греховните чистите с някаква частица от нас участване в църквата ако изобщо участваме дай Боже да участваме защото това с което ние участваме в Бога само то ще ни спаси
т.е. само то ще ни представлява в Царството Божие и там аз ако пребъда заради това ще бъда а не заради всичко останало което ще изгори като плява тук с края на света добре няколко пъти поставихте
въпроси на празник и на църквата и на вярата в един по-голям исторически контекст който включва и културния контекст изкуството казахте културата историята науката и ето смятам няма да възразите да положим този разговор и в тези измерения
на деня които сочат че малко над 50% от българите не посъщават културни събития това сочи поручване на маркетлинк с актуално попоръчка на фабрика за идеи
финансирано от Национален фонд култура проведено е през януари тази година сред представител на извадка от 1024 пълнолетни български граждани културните събития
се свързват с някакво преживяване духовно в идеалния случай в идеалния случай разбира се когато има изкуство има такива неща които се наричат културни събития но там няма изкуство но да речем има изкуство
което все пак е духовно преживяване Вие как гледате на тази статистика по обстотето половината хора не ходят не преживяват такива събития Това за съжаление е една много отрицателна тенденция по времето на то доживковия режим
за съжаление имаше един атеистичен таван бетонен над културата правиш труваш но трябва да си в атеизма и над тебе един бетон но имаше
доста така приличен макар и почти безбожен културен живот казвам почти безбожен той никога не е безбожен няма атеист защото нраствеността която е до голяма степен в основата на изкуството на културата
тя идва от Бога и си мислим нали че от дядо и баба ама дядо и баба от къде го имат това е великата традиция на те сте Божи заповеди на Христовата проповед на учението на църквата за добро и зло доброто и злото проистичат от Бога това е критерия за добро и зло
добро е това което е с Бога зло е това което е против Бога така че онази култура макар и с тази бетонна плоча над главата си от държавния атеизм тя съдържаше големи съставки от християнската нравственост
от християнското учение и така нататък макар и може би няма съзнато когато се разпадна соцлагера много хубаво бетонната плоча се разруши слава Богу пред обществото вече няма такава
бариера но ние качихме ли се на горния етаж литнахме ли или останахме долу и вместо да се издигнем някакси оставихме културата на комерциалното начало
което за съжаление е пагубно за културата и ми се струва че в момента българската култура като цяло не говорим за отделни неща но като цяло деградира спрямо това
което беше преди 35 години и това е причината народа да се дезинтересира имам предвид масовите медии като че ли се продадоха и актьори и режисьори и
всякакви други на комерциалното начало рекламата и така нататък а ти когато се продадеш не можеш от понеделник до петък да си продаден а събота и неделя
да си чиста паница ти си вече продадена невеста и губиш вътрешния си духовен и нарастен стожер а и аз като зрител вече не ти хващам вяра
ама този ли аз го видях когато рекламираш еди какво си хазарта примерно да или пишеш ти машини няма то вече няма пишете машини да кажем перални
нали а както казваш на времето моята племенница бе Войчо те са ги подкупили да говорят така за тези в рекламата точно така е подкупили са ги той
не вярва в тази пералня или в хазарта или в не знам си какво но дали са му добри пари и го казва и то си личи в този смисъл тази продажност на
изкуството и културата се отразяват пагубно много пагубно пазарното начало което уж беше някакъв вид освобождаване се оказа че не е освобождаване защото
ти може да се освободиш от държавния атеизъм прекрасно това е едно робство духовно обаче попадаш под друго духовно робство на парите и на мутрите
да го наречем така най-грубо и това стана в България челгизацията на българската култура първо че не е свършила тя в 90-те години беше най-груба най-така отблъскваща но не е свършила
напротив тя вече стана да не кажа норма но почти и това изследване което показва че хората се дезинтересират аз мятам че това е логично следствие
те изгубиха първо иерархията високо и ниско вече няма високо и ниско всичко е ниско второ загубиха доверие в лидерите на обществото каквито бяха на времето нали
Хайтов с филма за капитан Петкова и Вода нали едни нараствени ценности които целият народ припознаваше сега няма готова нещо за мен това е много тъжно и означава че
ние трябва да се вземем в ръце и да започнем да произвеждаме културни произведения във всички сфери особено в тези масовите има предбиткиното телевизията радиото и така нататъка които
произведения да бъдат ярки дълбоки интересни и утвърждаващи иерархията на ценностите утвърждаващи духовното начало и аз съм сигурен че тогава публиката тя не е толкова притъпена
надявам се но ако продължава така ще изгуби инстинкта си и вече ще стане неспасяемо но за мен все още има така тлеещи въгленчета от които може да се разгори една пълноценна национална култура жива и духовна и
имаме много малко време да го направим може би 10 години казахте за едни тлеещи въгленчета които могат да се разгорят които са связани с изкуството с културата неща които сме загубили според думите ви
защо след като се освободихме от тоталитарния бетон както го нарекахте бетонната плоча след това не успяхме да се извисим до там че да полетим пак използвам вашите думи според мен една от главните причини
е цивилизационна и тя е доста така стара по време България по време на Османския период гледа на Европа като на обетованата земя там има култура просвета
всичко а тук изостана Османска империя когато се освобождаваме от Османската империя гледаме да европейзираме всичко и къщите и облеклата и изкуството и културата и всичко се прави по западен образец няма я църквата няма го Христос
като център на миродавност както го правят Париж така ще го правим или във Виена или в Прага така ще го правим и тук защото не е по-добре знаят ако не са се отклонили от Христос не го забелязваме те по-добре знаят и следваме техния модел и ние до ден днешен си приписваме едни идеали които са бездуховни не правим разлика между духовно и душевно
духовното е връзката с Бога душевното е тук земни страсти чувства идеали идеали но земни човешки и острастени и един от светлите идеали на Българина е Алеко Константинов прекрасен човек да обаче в цялото творчество
на Алеко Константинов има един голям отсъстващ това е Господ с лупа да го търсиш с микроскоп и телескоп няма да го намериш никъде го няма Бай Ганьо в банята Бай Ганьо във Виена Бай Ганьо в църквата не се споменава не съществува такова понятие Алеко в църквата няма го а това е почти идеал
за българина не само той разбира се и ние привикваме още от 19 века да гледаме на културния цивилизационния запад като таван на нашите въжделения във всички области Идва комунизма още 45 години само че друг вид така таван пада
режима на комунистическата партия и отново ние се обръщаме към запада защото сме мечтали там последните 20-30 години сме гледали само запада и пак не се задава въпроса чакай сега този запад истинска стойност ли е или се е отклонил? по-добре беше от нас
е добре от нас беше по-добре ама дали е истината там или не никой не се задава този въпрос ние някакси сляпо повярвахме в запада като център на меродавност а център на меродавност не е запада не е Париж не е Лондон не е Нью Йорк
не е целокупния запад или част от него а е Христос и когато запада се отклонява от Христа ние какво правим? с кого сме? с Христа или със запада? ние направихме тази грешка че следваме човеци а не истината и тогава настана това
което настана ако ние казахме да запада беше по-добър от нас защото не отричаше Христа защото не беше атеистичен по-определение ние бяхме атеистични по-определение и за това беше по-добре от нас сега
падна желязната завеса и ние отново можем да славим Христа открито да проповядваме и така нататък това е голямата непридобивка ние казахме не нашата голяма придобивка е че можем да въртим бизнес без границата може да пътуваме в целия свят добре ама Господ го няма
и тогава се получи тази деградация културно цивилизационна естетическа нарастена и така нататък уж неусетно уж времената са такива по-наглите обраха банката след това почнаха да диктуват кой-кво да прави що от парица в тях
и не усетихме че всичко това е без Христа без Бога и ми се струва че това е главната причина че нашия ориентир и тогава и сега беше западната цивилизация а западната цивилизация още е Шпенглер преди 100 години е казал, че тя е
изчерпана тя е една то е нарича фаустовска цивилизация нали а не е христоцентрична добре веднага трябва да ви се дам въпроса на база на ничко това което казвате има ли альтернатива това
понеже ориентирате нашето развитие спрямо запада ако се опитаме да погледнем на другата страна на изток там пък съвсем отсъства Христа Китай Индия така е демон
на който създава война 21 век наречен Руска Федерация как вие гледате на тази на тази посока изток сега имаме два вида изток имаме географския изток имаме духовния изток духовния изток е Христос
и никой не ни кара да се отричаме от Христос за сега може би отрича и на карата но за сега не и ако ние бяхме казали да прекрасно в западната цивилизация има положителна неща първото от които е
свобода да изказваш мнението си включително и вярата си който беше главният проблем на социализма комунизма че беше против Христа и то изрично не така имплицитно
както се казва не вътрешно неусетно а отявлено което е доста тежък вариант на антихристиянството ако ние бяхме казали да освободихме се прекрасно и
от тук отново се връщаме в флоното на христоцентризма и тогава какво правим създаваме конституция добре в центъра и кой трябва да бъде Христос и правим така и така
христоцентрична конституция тяхнаща слава мога че да се спомена на православието поне това го има но ако нашата конституция беше христоцентрична ако ние бяхме избегнали този пагубен разкол и бяхме въвели
вероучение още от 1991 година ама истинско вероучение а не да се отбива номера ако бяхме уловили ентусиазма на първата вълна въцърковяване ако бяхме уловили
духовниците от предишното поколение които бяха велики дядо Назари дядо Георги от Жегларци и така нататък и дядо Севастьян нали и бяхме освоили обществено
а не от един тесен кръг познати почитатели и така нататък тя ако бяха освоени от цялото общество като мъдреци като пътеводни звезди и тогава вече ние щяхме
да имаме собствено мнение и тук е най-важното ние до ден днешен продължаваме да имаме тази оптическа измама че ние сме девета дупка на кавала
че Запада е така меродавния и квото решат там в Брюксел че го спуснат и ние ще го изпълним защото ние освен това сме и много под нивото на Брюксел
има и корупция така и така така че доно-доно правят това е изключително пагубо ние трябва да кажем така да в Западна Европа в хиляда години са трупали не знам си какви
исторически научни и други постижения технологични и прочие но духовната истина е в Православието и ние трябва да помогнем на Западна Европа да се докоснем
до тази духовна истина те да не я пренебрегват както ние сме пренебрегвали от времето на Олеко и преди това до ден днешен да я смятаме за отживелица но тя не е отживелица тя е вечно вярна и както
бяха тръгнали през 60-те и 70-те години към Тибет и към гурутата в Ашрамите в Индия половината Запад се извървя там да търсят истината когато изгубиха Христа тръгнаха да търсят
някакви други лъжи учени и лъжи учители ние тя ще им кажем не братя там няма да я намерите но ще намерите там където тя винаги е била от 2000 години там където не се е променяла впрочем вие променихте
два-три пъти по разни поводи и се удалечихте от извора ние пък не я променихме както са ни преподали отците от памти века от апостолски времена до ден днешен всичко да го правим но не я променяме тази Бог откроя наистина
за това идвайте тук да си сведите часовника идете на тон идете в монастирите вижте са старците и така нататък и тогава бих казвал че и изкуството и културата щаха да се възползват от този извор и да правят
произведения както примерно Херма Хесе нали описваше там небивалиците Синхарта изобщо по същия начин или да кажем Казанзакис описва първишният човек Зорба
и така нататък не трябва да има произведения изкуството които да описват духовния истински духовния човек и тези произведения да достигнат до широка публика и тогава аз мисля че ние щяхме да изпълним
своята истинска мисия в Европа не да сме периферията и да се молим за Шенген а точно обратното да обърне внимание на истиналия запад че тук в бедната малката и слабата България
разбира се и в Гърция не само взобщо в православието и в Америка има православие и то супер астентично отец Серафим Роуз един блестящ представител на Американското
православие да ние това не го направихме ние им съобщихме благата вест че не е унищожена истинската църква а е съхранена все още и то в значителни размери със значителна традиция
значи в православието има всичко не е да кажеш приемно Сирояковитите ако бяха те истинската църква и те нямат музика истинска съхранена разгърната нямат изобразително изкуство
нямат литература нали ако бяха те истинската църква много трудно щяха да увлекат някого но ние има всичко и богата литература и богата образност нали само иконата какво нещо е така че ние тук се оказахме
лоши православни и в момента сме на опашката в погрешната посока посоката на бездуховния запад а трябва те да са на опашката за истинския извор на православието който е и тук не че сам в България в никакъв случай но и тук го има
съхранен и то в ярки представители и исторически и да наречем така места като Рилския монастир като много други и обители личности и така нататъка но ние дори тези личности
не ги виждаме говорим за духовните от първа величина аз в момента се занимавам с един от тях уникална личност останал невидян нечут неразбран преди това се занимавахме с отец Георги
от Джегларди една блестяща личност която разбива нашите представи за историята освен всичко друго освен че е ярка личност и характер но пренаписва историята на българския социалистски период окава се
че е можело да се проповядва ама не ми е стискало а на него ме е стискало ако беше не стискало на всички нас в 450-60 год да проповядваме еми резултата ще бъде съвсем друг България ще бъде друга
ама всички се казали ама то е забранено ми не е забранено не е забранено но трябва да си отлъв нагоре който може го прави можем ли да дадем пример в момента в света за държава нация посока
която се държи нормално спрямо православието защото ето задавам и този забира се неприятен неудобен въпрос свързан с с войната най-голямата по територия държава
която години наред сме свикнали да да възприяваме като братска разбира се в голяма част от от нас в друга разбира се които имат
и по-критичен поглед това съвсем не е така но те от години веят точно това знаме на православието докато всъщност рушат всичко което можем
да възприяваме като белек на православие църкви човека който е най-големия храм в крайна сметка на природата и на вярат и така нататък животът оказва се не е ценност
за хората които създават 21 век война и по този ориентир ние как да намерим пример сега за голямо съжаление в момента няма нито една
държава която да живее по-православно всички ние сме малко или много приели Запада като цивилизационен модел и този цивилизационен
модел е секуларен той е светски в него съществува църквата но тя не е центъра на обществото в нито една от нашите държави нито в България
нито в Гръция нито в Грузия нито в Крето ще да е макар, че бих казал, че доста от православните народи са по-вярващи от Българите ние сме малко по така разцърковени в сравнение с другите но
за да разберем събитията в съвремения свят ние трябва да имаме инструментариум трябва да имаме учение а ние нямаме такова учение и за това не ги разбираме Примерно няма формално разработено
православно учение за държавата какво е православната държава и какво тя прави и защо го прави аз дори се каня наскоро да се заема с някото такое изследване
защо защото когато святите отци са писали своите писания проблема не е стояла държавата е била православно царство по време на святите григорий
палама имаш си император той е православен в симфония с църквата дет се казва евангелието е законодателството и за цари и за обществото и какво да разсъждаваш то
всичко си е наред когато османските турци завладяват и цари град и византия Балканите тоест България Сърбия и така нататък да не говорим за Грузия която е завладяна от половината
от османците по ново време после от персите и така нататък и те губят своята държавност Русия е завладяна от Монголите Татаро Монголите в 13 век също много тежко пострадва и вече
темата за православната държава не е актуална не е актуална темата е оцеляване духовно съхранение което слава Богу са го постигнали идва новото време в Русия идва Петър Първи който е западник и той
прави църквата учреждение държавно починено на царя на Балканите тук в източна Европа сме под игото на Османска империя частично много малко на Австрийска империя и гледаме да се освободим какво богословие на държавата то държава нямаме
когато се освобождаваме вече западната цивилизация е дошла мощна и ние горе-долу гледаме да се приобщим освен това нашите владетели и в Гръция и в България и в Румъния са от запада те са германци и до днешен
нито един светец не се е захвалил да напише една книга наречена Богословие на държавата и дори ние не знаем има ли такова нещо може би Бог е говорил само на човека един вид всичко лично ти ще се спасиш
държавите не отият в рай човеците ще отият в рай и в този смисъл може би няма нужда от такова богословие но ако ние нямаме христоцентрично учение за държавата как можем да преценяваме коя държава правилно постъпва примерно да кажем Юстиниан Велики който е
дори светец той завоеварим от готите там бие се с готите вели зари Нарзес ги разбиват на пух и прах отидат в Африка вандалите разбиват вандалите за ладация на Африка
прав ли е Юстиниан това въпрос не е поставен никой не се занимава с тази тема агресор ли е прав ли е или неутрален не знаем поради тази причина когато нямаме учение за държавата как разсъждаваме относно кой крив
кой прав примерно по време на Балканската война правили са Балгария Сърбия Гърция и Черного да нападна Османската империя Първата Балканска война ние смятаме че сме прави ама дали е така по кой критерий
освобождаваме наши братя добре ама нали убиваме някои турци там правили сме или трябва ще освобождаваме нашите братя без добивнито ни турчи нали не е ясно и за това аз смятам
че в момента има остра нужда от извличане на това богословие на държавата от практиката на тези 2000 години от учението не може да го извлече няма такова учение тук там е някъде може да има
едно извличане ама никой не го е забелязал че го е казал еди кой си в 7-8 или 10-ти век нали но примерно има едно много хубав пасаж в житието на св. Кирил ние не мога
обръщане внимание но когато отива на своята сарацинска мисия и там сарацините му задават има такъв въпрос Абе, вие християните защо не изпълнявате заповедта на вашия учител той ви казва обичайте враговете си
като ви ударят по едната буза обърнете другата е, ние като ви нападаме що не обръщате другата буза ами воювате с нас и тук св. Константин философ Кирил отговаря много блестящо че казва добре
ние хубаво ще изпълним тая заповед вие като идвате няма да се съпределяваме като ударите по едната буза ще обръщаме другата буза обаче ако вие завладеете нашата държава аз го преразказвам вие ще завладеете и нашата образователна система
ще започна да проповядвате неща с които ние не сме съгласни и ние не имаме възможност да противодействаме и тогава вие ще погубите душите на нашите братя затова не е ли по-добре ние да воюваме с вас за да спасим погубването на душите на нашите братя и ние праведно воюваме с вас
така че ние първо трябва да изясним този въпрос който не е изяснен как стои въпроса с държавата за отделният човек е изяснен аз като човек нямам право да воювам с моите врагове аз трябва да обърна другата страна ако врага не ме ударя по едната
трябва да обърна другата аз нямам право да отвършта на злото със зло по никакъв начин но важи ли това за държавата не важи защото казано е господ ни е казал не съдете аз аз ако съде някого грех извършен свещу Бога смъртен грех
обаче ако държавата не съди тя не е държава тя се разпада няма държава без съд и затвор и съдебна система и насилие държавно насилие държавата е длъжна да извършва насилие върху преступника това е задължение на държавата но не е мое задължение като личност аз нямам право
да убивам насилника или нещо подобно или да го съдя така че ние трябва да различим фундаментално иначе спадаме в дълбока ерес както разбера се милиони пъти сме изпадали да приравняваме държавата с човека и да казваме а, след като тая държава убива значи нарушава Христота заповед еми не всички държави
от как съществува православни държави с православни царе светци са имали войски и свети Ариилски когато отива цар Петър свети цар Петър и му праща дарове му казва а, ме злато не ми трябва оставете плодовете тук благодаря
златото му го дайте защото той трябва да си поддържа армията ама тази армия той не е поддържа за театър а е поддържа за да я използва иначе кого лъже ако той си воръжава армията с жълтиците които му е дал свети Ариилски и тези мечове са бутафорни и те не се използват тогава тази държава ще изчезне така че
нас не се струват ясни нещата много пъти обаче това е защото не сме ги изследвали когато почнем да ги изследваме да кажем дайте да изясним какви са правата и задълженията на държавата различни от правата и задълженията на отделния човек и тогава ще си отговорим на въпросите сега в момента ние разсъждаваме
до голяма степен все едно че за държавата важеше това което е за отделния човека то не е така добре ще продължим с Георги Тодоров и във финалната част когато ще говорим за свободния избор разбира се едно ярчане по това
което казахте току-що проблематично за мен като човешко същество е в момента в който държавата за когато говорите се слее с отделната личност и една единствена отделна личност определя цяло една гигантска държава и тогава
може би имаме колизия между това в което вярваме и в резултата от него ще поставим въпроса за свободната воля и за свободния избор започнахме с едно понятие рай нашата представа за рая е функция
на всичките ни земни избори как този въпрос съдива в свъртлината на днешния ден според вас ами ние наистина си представяме рая по-скоро като превъзходна степа на всичко
ето на земята нали най-хубавото слънце най-хубавите плодове най-хубавите цвета най-хубавите птички нали ама всичко това е земно св. апостол Павел който е бил грабнат на небето той казва че не може да ни опише това което е там
и това е логично значи езика е основан на това което ние познаваме това което виждаме на това което усещаме оттам са всичките ни думи и те имат свои еквиваленти във видимата и осъзаемата действителност и в интеллектуалната обработка на материал който е имал тази действителност
извън това езика не е възможен значи аз не мога да опиша с човешки думи над човешки поняти които не съм виждал не съм усещал не съм чувал как да ги опиша и нямаме думи за тях така че нашата представа за рая тя е бих казал художествена
поетична тя не е едно към едно тя е по човешки описани над човешки позитивно описани над сетивни неща т.е. една такава аналогия но там ще е нещо съвсем друго това е друго измерение ново небе нова земя ново тяло нов разум
всичко ще бъде друго за това господ когато ни говори за рая ни говори по човешки за да го разберем ако той ни говори над човешки нищо няма да разберем и ние трябва да знаем че ще бъде много учудени когато най-боже
отидем в царството Божие ще видим неща за които и най-така голямата ни фантазия и най-свърх очакванията ни ще бъдат многократно задминати това не означава
че ние трябва да се забраним да говорим на тая тема и да кажем това е толкова над човешко това седно да питаш един камък за нали едно поетично произведение харества ли ти
тази поема какво ще отговори камък нищо нали в това състояние сме ние спрямо Царството Божие нищо не може да кажем но все пак по човешки понеже ни е даден и разум и чувства и
много други неща ние трябва да вместим в тези неща невместимото Божието и за да бъде това като предвкус като предобраз на това което ще стане и този предобраз
този рай не е земена небесен ние интуитивно може би чрез фантазията си чрез шестото чувство имаме така някакво радостно предусещане и всички светци го имат
тези това са радостни нямаме светци които са умърлушени нали в депресия нали или пък не дай си боже светец в деменция ми няма такъв те са с бистро съзнание
до смърта всички до един няма светец който да си изгуби лакъва поради старческа деменция нали изкофял няма такъв с много бистро съзнание и всички те са бих казал в дълбоко
във себе сни радостни хора щастливци блажени по-точно казано не щастливи защото щастливи малко и като почовешки а те са блажени и ние трябва да се настрояме на тази вълна
защото ако човек не е поне усетил частично това блаженство значи не се е докоснал до Бога ако той живее в страх ако той живее в депресия колко назле отиват нещата
ето погубихме природата утре ще стане ядерна война в други ден ще стане екологична катастрофа и роботите ще не бият нали това означава че ние не сме истински вярващи ние не сме делегирали
на Бог и себе си и света и историята и всичко той по-добре от нас знае и е промислил цялата тази работа така че за мен това къщи от рая е в сърцето и в душата на всеки
истински вярваш християнин Георги Тодоров Богослов с това завършваме много ви благодаря желая ви хубава пролет и на вас Светоглед Предаването за православен поглед към историята културата и съвременността с богослова