ЗАПОЧВА СВЕТОГЛЕД Започва Светоглед. Новото предаване за православен поглед към историята, културата и съвременността. С Богослова Георги Тодоров по радио Зорана. Здравейте! Темата на днешната беседа е Гласът народен и гласът Божий. Латинската поговорка Vox Populi Vox Dei Глас народен, глас Божий Често се цитира Смята се, че е вярна В едно демократично общество Тя се приема за самоочевидна Така на народния глас
А оттам и на самия народ се вменява Някаква божествена правота Някаква меродавност, истиност и непогрешимост Свикнали сме Без да се замислим Да приветстваме Всяко проявление на гласа народа Всяко пробуждане На народа Който да заговори Със своя божествен глас Когато народът не говори А мълчи Безмълства
Както Се цитира Пушкин Смята се, че това е лошо Че това е Овчедушно Стадно И недостойно За гражданското общество поведение А достойното поведение Въвчедушно Е Гласно Народа Да изразява Своята воля
Която Е божествена Която е Глас народен Глас Божий Не се поставя под въпрос В демократичните общества Тази аксиома Тя е аксиома И, когато народът проявява Своя глас народен Ние Спонтанно Сме на страната на народа Никой не може да каже
Аз съм против народа Особено политик Или журналист Или Социален мислител Да каже Аз съм против народа Народа мисли така Аз мисля противоположното И Когато казваме Народа Проявява Своя глас Обикновено този глас
Е Отрицателен Той е Протестен Да, разбира се Народа Може да проявява Своя Възторжен Тържествен глас Възхваляващ Властниците Тези, които не са народа Но това обикновено Се смята за
Недобър тон Това е Това е Манипулация на народа Откъм властниците Това е Истинското Говорене на народа Е Отрицателното Говорене за властта Той е Той е Той е Той е
Автентичното И В това Народа винаги е прав Той Разбира се Ако живее в щастие И благоденствие Няма да Говори против властта Няма да Проявява Своя божествен глас Но такива случаи Почти няма
На такова Мирно И Благоденствено Житие И за това Почти Сме свикнали Да Очакваме Проявлението На народния глас Винаги като Отрицание На властта
На властващите Но нека да се замислим Дали Народа Е винаги прав Дали Народа Има Божествена меродавност И съответно Разбира се Дали Властта Винаги е крива
Ако се замислим Имало ли е Случай В историята За някой народ Да е казано Че е крив Народа Не губива Не Така не се говори Примерно в Хитлерова Германия Огромното мнозинство От народа Е било на страната на Хитлер
От един момент нататък В началото Разбира се Един малък процент Но лека-полека Когато започват успехите Когато си връщат Рейнската област Когато завладяват Австрия Присъединяват Судецките области И така нататък Народа Германския народ
В огромното си мнозинство Доброволно Одобрява тази политика Той Одобрява тази политика И, когато започва войната Разбира се Голямата война Завладяването на Польша На Белгия Холандия Франция Норвегия Дания И така нататъка
Тези Триумфи На Вермахта Си приемат От германския народ Положително Той е на страната На управляващите Ентузиазирано Безкритично Можем да кажем Че гласът народен Е с Хитлер Има опозиция Разбира се
Интелектуалци Левичари Но те са маргинализирани В началото Левицата е била силна в Германия По времето на Ернст Телман и прочее Когато са Били на крачка от това Да вземат властта Или те Или Хитлер Но от момента В който Лудия
Хитлер Започва да Сипе Успех След успех След успех Когато оправя Безработицата Когато оправя Райхсмарката Оправя икономиката Целият народ Минава на негова страна 90% Ай да не е цели
Някой да каза Германският народ Е Виновен Германският народ Е лош Крив Не Казаха Виновен е Хитлер Осъден беше Хитлер Нацистските Началници Гьобелс Гьоринг
И другите Те са Злите Те са злодеите Германският Германският народ Е бил Заблуден От гьобелсовата пропаганда Излагали са го Добрия германски народ Всъщност е добър И е бил Излаган Така че
Същото Разбира се И за руският народ Когато Той се сипва Руската държава Руската империя С десетки Милиони Жертви Гражданска война Глад И всичко останало Но кой каза Руският народ
Е виновен Не Виновни са Болшевиките Или виновен е царя Някой друг е виновен Не е народа Ние в България също Ако погледнем Класическата Супернационална катастрофа Първата световна война Когато започва Първата световна война Българския народ
Много бързо Застава На страната На управниците И можем да кажем Че почти се объединява Гласът народен Е за Войната За участието на България Във войната Да си върнем Македония Да си върнем Изгубените земи Да завладеем
Нови Разбира се И Това продължава До малко преди провала Вече при провала Народът се обръща Но до тогава От 15-та година От началото На българското участие Във Първата световна война Дори русофилите Дори Вазов Солидаризира
Започва да пиша Своите стихотворения В прослава На българските победи И можем да кажем Че този български народ Който чрез Своя глас народен Одобрява Участието във войната И до ден днешен Е възхваляван За своите подвизи Военни и така нататък
Катастрофата обаче Се приписва На Фердинанд и на Радославов На една върхушка Тясна Всички останали Са невинни Те са всъщност жертви Тук има един Много интересен детайл Когато се срутва Цялата тази самоизмама И българите разбират Катастрофата Те разбират късно
След като вече Станала все очевидна Но, когато тя е очевидна В 15-та година В 16-та В 17-та Те викат ура Те одобряват Чако се майста година Когато вече Капитулира България Се осъзнава катастрофата И Така да се каже Народа
Отива При народния поет Иваа Вазов И обикновенно Разказа спира До тук Какво става След като народа Отива при Вазов Какъв е резултата Какъв е резултата Народа Каза ли Аз съм виновен Аз сбърках
Вазов Каза ли Аз съм виновен Аз сбърках Не Никой не си признава Съучастието В катастрофата Катастрофата Са те Никога Ние Това е Обичайно За народите
Народите Не си признават Грешките И Не им признават Грешките Не ги Обвиняват Не казват Българския народ Сбърка Казват Сбъркаха Дваме Трима
Пет Десет Оправници Остананици Са жертви Така се извърта Идеологията Историографията Народопсихологията Че Народите Винаги Излизат Сухи от водата Винаги
Излизат Невинни Също тях Не се говори Това нещо Разбира се Рецептата За повторение Катастрофите Когато ние не разбираме Същността на събитието Когато я подменяме Лъжим себе си Успешно Тогава
Тези катастрофи В друго облачение Се повтарят Не, разбира се, Точно Като Пробива При Добро поле Или Войнишкото въстание И така нататъка Не По друг начин Ще се Осъществи
Следващата Национална катастрофа И последващата И последващата Но Бацила На Самоизмамата На непризнаването На грешките Действа Безотказно Грешките на народа Не се признават За комунизма
За комунизма В кой е виновен Българския народ Ли? Не Виновни са Сталин Георги Димитров Бълко Червенков Тодор Живков Комунистите Ако народа Има някаква вина Ословно казано Българския народ
Той е, че Е търпял Че Не се е бунтувал Че не е вдигнал Революция Срещу режима Това му се вменява Като единствена вина Но тя всъщност Не е вина на самия народ А по-скоро На наш Конкретен Или неприятел
Или Някаква прослойка Дали интелигенцията Дали нещо друго Който в момента искаме да уязвим Но народа като цяло Както децата Децата не могат да бъдат Виновни Никой не ги обвинява за нищо Виновни са родителите По същия начин Народа се приема за едно голямо дете Едно всенародно дете И
Като такова То Не може да носи Вина Ако той Бива критикуван Винаги е критикуван От Революционна гледна точка От Гледна точка На Потенциалната революция Която той не прави Т.е.
Че спи Само затова Критикуват Че търпи Че спи Че мълчи Че не действа За това може да Критикуваш Народа Единствено от Революционна гледна точка Т.е. Революционната гледна точка Се смята
Проявление Т.е. Народа Се проявява Чрез революциите Той в ежедневието Е Обект на управлението Властниците Правят Квото правят Но когато Народа Стане Носител
Субект На нещата Имаме революция Той взема нещата В собствените си ръце Така да се каже Това, разбира се, Една Утопия Революционна Народа Никога Не взема нещата В собствените си ръце Защото
Той Не е Личност Той не е Състояние Да провежда Мисловен процес Той не е Състояние Да твори Ни говорим За народно творчество Но то е невъзможно Народа не може Да свири на цигулка
На цигулка Свири с цигуларя Народа не може Да напише една буква Буквата я пише Пишещия Човекът Отделният човек Ни може да не знаем Името На автора На песента От как си е мила Моя майнулю И казваме народна
Но не Тя никога не е народна Тя винаги Има Автор Официто на човек Може би друг Продължава Може би трети Допълва Може би четвърти Украсява Но винаги Творческия процес Е
Личностен Мисловният процес Винаги Без изключение Личностен Могат В процеса да участват Стотици Но те участват Като личности Народа Като цяло Не е в състояние Да върши тая работа И то е очевидно
Така че Да се върнем към Нашата действителност Ние в момента Виждаме Народни Движения в България Но не само в България Съвсем наскоро Във Франция Минаха Жълтите жилетки Едно Несъмнено Народностно
Движение Също властта Във щатите Имаме Black Lives Matter Движението за Това, че Животът на чернокожите Има значение Това движение Е доста по-агресивно От нашото Доста по-революционно Доста по-народностно В този смисъл
Кое е Характерното За Тези движения И в други Европейски страни Се проведоха Някои подобни Спонтанни Движения Но Много интересното е, че Те Нямат Политически
Лидери Нямат Политическа платформа И в много От случаите На тяхна страна Застават всички партии Примерно във България Няма нито една партия Която да каже Ние не сме съгласни С протестите Ние не смятаме Че Това проявление
На Гласа народа Дори ако не е на целия народ На някаква част от него Ние не смятаме, че Са прави Никой не го казва Всички партии казват Народа е прав Народа е прав Народа е прав И ние трябва да го чуем И ние трябва да Реагираме Но всъщност
Няма какво да се лъжим Народа В случая Няма програма за действие Няма лидери Няма партии Тоест Това е едно много Особено движение Както беше Жълтите жилетки Което Не е осмислено От нашата интелигенция От нашите
Мисловни Механизми И Запълваме Неразбирането На събитието С празни фрази От сорта на Великонародно събрание Мажоритарни избори Президентска република Подобни такива фрази Които нищо не означават И нищо не решават Проблемът не е в
Мажоритарните избори Или в Пългаментарната република Спрямо президентската Или нещо подобно Или във велико или не великонародно събрание По никакъв начин Това са Празни Лозунги С, които ние Пълним Празния смисъл Защото не го разбираме Какъв е смисъла
На тези Вълнения На тези брожения Същото беше и в 13-та година И в 14-та година Тези Огромни Продължителни Протестни Движения В крайна сметка Максималното Това, което можаха да формулират Беше против Аз съм против този
Но Нищо повече от това И Интелигенцията Когато не се справи С решението на задачата Обикновено казваше Ама това е големия плюс На тези движения Това, че нямат лидери Ама това е огромния плюс На тези движения Това, че няма партии Които да Яхнат
Вълната Това е големия плюс Че те нямат идеология Че нямат програма Никой не обясни Защо Това е големия плюс Че Човек не знае Какво иска И няма какво да предложи Т.е. че не се е справил С задачата Нерешението Назначено си, че казват
Това е гигантския плюс Че задачата не е решена Че ние не знаем Накъде пътуваме Не знаем как Ще осъществим целите си И Говорим само в Общи Най-общи Декламационни фрази С морален характер Т.е. Няма план за действие Това е явление
Липсата Липсата на идеология Липсата на лидери Липсата на партии Изисква Много Сериозно Изследване Това вероятно Е Структурна Криза На демократичния Модел на управление Същностна криза
Подобна на кризата В Римската империя Която никой не формулира Защо рух на Римската империя Не се разбра Съвременеците на събитието Така и не разбрах Тя беше могъща Тя имаше пътища Тя имаше армии Тя имаше писменност Тя имаше инфраструктура Мислители Сенатори
Всичко имаше Не по-лошо Беше положението Отколкото По времето на август Или на Траян Когато тя беше в апогея си Защо В четвърти век Тя Не се справеше И в пети век Рухна Поне западната половина
Така и не разбраха Къде е грешката Къде сбъркахме Така, че може би И сега Става дума за Проявление на Структурните проблеми На обществото В което живеем Но това е съвсем друга тема Ние в момента Няма да се занимаваме Със структурните проблеми На демократичния начин
На обществото на управление А ще се занимаваме С гласът народен И гласа Божи Гюстаф Любон Който е Един от първопроходците На Психологията На Народите На тълпите Той казва така Революциите Имат за цел
Да заменят С нови надежди Старите надежди Останали без сила Революциите имат за цел да заменят с нови надежди Не с нови реалности С нови надежди Сега, кое е интересното в тези бунтове жълтите жилетки, наши и така нататък Че новите надежди нямат план за работа нямат план за действие Преди е имало план за действие
Идват болшевиките и казват Пролетариите са експлоатирани Като вземат властта Ще изчезне експлоатацията И ще влезем в царството на благоденствието Ще изградим земния рай Защото няма да има експлоатация на човек от човека Потиснатите ще вземат властта Винаги са били долу Сега ще бъдат те горе Т.е. всички ще бъдат горе Цялото общество ще бъде управляващо Едина утопия, която не работи Но тя е план за действие И тя работи известно време
Докато се сгромоляса Хитлер имаше план за действие Ясен Така, така, така, така Бялата раса, германската висша раса Ще управлява света подредена и с технологиите И всичко останало Другите ще слугуват Ясен план за действие Той не се харесва на никого, освен на германците Но за германците За германците това е план за действие Който работи До някъде Докато не се сгромоляса
Сега, ние имаме работен план за действие Парламентарна демокрация Пазарна икономика Върховенство на закона Тези китове, на, които се гради съвременното общество И в момента това е планът за действие Така ще бъде И, когато това не работи Поради някакви причини някъде Възникват брожения Гласът народен се извисява И казва Така не може повече да се живее Иска се план за действие И такъв никой не предлага
Никой не предлага Нищо по-добро Това е Големия проблем Но Ние имаме ли Меродавна Меродавна Трактовка на този въпрос Можем ли да кажем Това е правилно Това е неправилно Да, разбира се, че може Задължително може Правилната трактовка не е наша
Тя е Божия Тя е На Христа Доколкото той ни е преподал Своя светоглед По всички въпроси Или по време на земния си живот Или чрез въпроси Или чрез своите апостоли Чрез светителци Преди това чрез пророците Ние имаме Ясен отговор На всички въпроси
Които можем да си зададем И на тези, които не сме си задали В Христовото учение Всичко е безупречно Който въпрос зададем Отговора веднага идва В момента, в, който го зададем Вярна ли е поговорката Глас народен, глас Божий Категорично не Няма как да е вярна Ние виждаме в Евангелието Че народът каза Распни го, распни го
Същия народ, който викаше Осанна И беше прав Но той, същия народ Каза, распни го Това е глас Божий ли е? Съвсем не Това е против Бога Почти Целият Стар Завет и Нов Завет Е един Разказ На народа, който върви Против Бога
Дори избрания народ На Израиля Ние Не си задаваме въпроса Защо е избран този народ И виждаме, че този народ е избран Не заради народа А заради един единствен човек Авраам Божия приятел Божия приятел Авраам Заради Авраам Семето Авраамово Тези, които се раждат
От него и неговите потомци И така нататък Права внуци Те са избрания народ Заради Авраама Не заради техните заслуги Заслуги нямат Напротив Те гонят пророците Обиват ги Вървет против Бога И когато Моисей Се качва На планината Синай
Да говори лично с Бога Моисей Боговидец, както му казваме Целият народ Избрания народ на Израиля Си прави долу Златният етелец И започва да му се кланя И Господ казва Аз ще унищожа този народ И от теб ще направя нов От Моисей По същия начин Заради един Заради човека
Християнската Социология Учението за обществото Е всъщност Антропология Това е учение за човека Християнството е преди всичко Учение за човека Това не е психология на тълпите Не е народопсихология Християнството е лично Неговия предмет е човека Аз ти И Чрез отделните човеки
Бог говори Чрез пророците Не чрез народа Гласа Божия е гласа на пророците И рече Бог чрез пророка Така и така и така На народа Народът слуша Бога А не говори Как да бъде и как да не бъде Бог по-добре знае кое И Бог чрез отделни човеки Които ние наричаме пророци Той говори
Чрез личности Не чрез народи Така, че тази поговорка Впрочем Тази поговорка Ние я приемаме На доверие Без да я изследваме Но ако я изследваме Ще видим нещо Много показателно За първ път Кога се появява тя Може би преди това Е била използвана безброй пъти
Но за първ път Документирано В историята Тя се проявява В един Израз На Най-ученият съветник На Карл Велики В края на 8 век Ал Куин И Ал Куин казва така Не трябва да се слушат Онези люди Които повтарят
Глас народен Глас Божи Защото Размирността на тълпата Винаги е близо До безумието Този цитат е много Много важен Не трябва да се слушат Онези, които казват Глас народен Глас Божи Това е погрешна Поговорка Очевидно имало такива
Които са говорили Но Ал Куин Не е съгласен Защото Размирността На тълпата Винаги е близо До безумието Това е много важно Безумието Защото Ума Е дар Божи Безумието е Лошо нещо
Ние понякога Ние понякога казваме Безумците Храбреците Така-натълпата Не Безумието е Зло Ума Едар Божи Ти да Срежеш дара Да не го слушаш Да го елиминираш Е покушение
Срежешто Бога Той ти е дал Ума За да го използваш Безумието е Зло Той е Отхвърнена Дара Ума Разума Ние преподаден Най-вече За да познаваме Бога Основното
Предназначение На човешкия разум Е да познае Бога Защото Через Бога Ще се осъществи Ние казваме Спасение на душата Но Преведено На съвременен език Това означава Осъществяване на човека Човека Не се осъществява
Тук Във временния живот На земята А се осъществява Във вечния живот Така че Спасението на душата Е Истинското Осъществяване на човека Тя се спасява От вечната смърт Минавайки във вечния живот От това се спасява тя От вечната смърт
Тоест Човека Истинския човек Се ражда В момента В, който се роди В Царството Божие А Преди това Има един подготовителен период Който ни наличаме Живот Но това е Предживот Това е
Подготовката към Истинския живот Не е тук Така че Алкоин Първия Който Е записал Тази поговорка Е Рязко против нея Още в неговия Цитат Виждаме Размирността на тълпата
Като проявение на гласа народа Тоест Гласа народа Кога се проявява? Основно Когато има криза във властта Това е много много важно Че Когато нещата върват добре, народа не вика. Не казва върви в погрешна посока, да обърнем кораба, няма такова нещо.
Титаник, нали? Върви към айсберга, но никой не протестира. Не съзнае ли, разбира се? То и ние, когато на големия Титаник пътуваме към големия айсберг, и ние не знаем уж, макар, че Господ не е предупредил. Така, че, когато настане кризата във властта, тогава народа се пробужда. Казано с революционната терминология.
Но кризата във властта, в управлението, в живота, в ежедневния живот, понякога е съвсем вършна. Понякога тя няма нищо общо с управлението. С власт и меищите. Примерно, както е било големия глад по време на Борис Гудунов в Русия. Началото на 17 век. Борис Гудунов е един от най-къдърните управленци в историята на човечеството, но се случват три ужасни години
на неорожай. Няма какво да се еде. и руския народ какво казва? Царя е виновен. Какво е виновен той, че не вали дъжд или, че вали прекалено много дъжд? цялата реколта е унищожена. Няма вина за дъжда или за сушата. Ако валеше нормално, всички щяха да викат да живее царя. Това е едно изпитание, разбира се, за руския народ. Той не издържа. Това е изпитание и тръгва след кого? След измамника. Лъжи Дмитрий. Класическият измамник.
Той не излиза от своя име. Ако беше класически революционер и да кажа аз, Владимир или членин, и така нататък, да кажеш да, човекът поне беше коректен с обществото. Не, Лъжи Дмитрий е измамник. И множина го знаят. Патриарха го разобличава, но народът не се интересува от истината, а се интересува от своята страст.
Никога народа не се е интересувал от истината. Поради тази причина никога на народа не може да му се докаже каквото и да било. Ние не можем да си представим пременно, че се вдига една тълпа, протестира срещу краля Луи 16 или срещу цар Николай II и излезе един уважаван от всички мъдрец
и каже братя и сестри спрете бунта, спрете революцията искам да си поговоря с вас да ви кажа кое как е. Най-голем е мъдрец на всички времена и народи. Излиза и започва да им говори никой няма да го слуша. Никой не иска да го слуша. Никой не иска истината.
в такива мигове на проявлението на гласа на роден се слуша страста. Тя е като съм паляк няма добри и лоши отбори. Има моя отбор и всички останали. Аз съм почитател
на Левски. Поради тази причина аз никога няма да призная нито един друг отбор. ЦСК, Славия, Лудогорец те са лоши. Добри са моите. И обратно. Ако съм от ЦСК или от Славия ще кажа не. Левскарите те са гадняри. Най-добрите са ЦСК
или Славия. Запалянкото е за цял живот. Отбора му се проваля. Отбора му е корумпиран. Отбора му изпада в Б-група. Но той няма да се прибоеди се да кажа аз от Левскар ставам ЦСК. Защото отбора ми фалира. Или защото
се разкри голяма корупция или нещо подобно. Не. Така е и с всички други проявления на тълпата на народното острастено движение. Каквото и да е то. Каквото и да е то. Той е острастено. Бидейки е острастено. Той не иска мъдрост.
не иска разум. Не иска истина. А иска своята страст. По някакъв начин да е осъществим. Християнството никога не е признавало никакво обожествяване на народа. Никакви права на народа да бъде да бъде извън критика.
Да бъде винаги прав. Да бъде божествен. Това нито един християнски светец никога не го е казвал. Никъде в Евангелието, никъде в Стария звъд. Нито едно Божие откровение не застава
на страната на народа. че народът е прав. Или винаги е прав. Особено в Стария завет повечето от пророците говорят също народа. Също неговото твърдоглавие. Също неговото богоотстъпничество. Също това, че той не разбира Бога. Това е може би
основното, което срещаме когато се говори за народа. Че народа отстъпва от Бога. обожествяването на народа доста късно се появява в цивилизацията. Разбира се, има опити и в Гърция,
и в Рим. Сенатус, популус, квероманос. До края на империята на всякъде се прави всичкото в името на сената и римския народ. Разбира се, всички много добре знаят, че императора прави всичко и то до голяма степен
в своя име, но проформа ушким римския народ и сената. Ако изключим тези ранни и доста спорни проявления на народобожието, класическото народобожие се развива през XVIII век
в лицето на Американската революция и особено на Френската революция. Френската революция е класическата революция на народа. И тя става символ, емблема на всички останали революции, при, които народа тръгва срещу
властта, властта изпада в някаква криза, народа тръгва срещу властта и провъзгласява себе си за център на миродавност. Откакто
тази революция побеждава в, може би, тогава най-властната континентална европейска страна, емблематичната френска монархия, образцовата остовен от времето
на Луи 14, Краля Слънце, тя започва да диктува модата в цяла Европа, всички се опитват да подражават на Луи 14 и точно в тази Франция
на абсолютната монархия дойде народа на власт, народовластието и там се провъзгласи народа за суверен. И до ден днешен тази теория за народа
като суверен властва навсякъде по света. Какво означава суверен? Защо наричаме народа суверен и какво означава това? Означава, че той е
първоисточника. Той е аксиомата. Той е алфата и омегата на законите на властта от него проистича властта. От него, от народа. Затова е
суверен. Питаме се обаче защо стана толкова важен народа? Защо в 8 век, в 6 век не беше толкова важен, в 11 век не беше, а в 18 век
изведнъж стана толкова важен, че стана суверен. Стана източник на всичко, на всички власти. отговор е много ясен. Защото вече не вярват
в Бога. До тогава източника на властта, на всяка власт е Бог, но когато ти не вярваш в Бог, сменеш първоизточника. Щом не е Бог, кой е?
Е, добре, кой е? кой дава смисъла на всичко? Ако трябва да бъдем последователни в отговорите на тези въпроси, трябва да кажем, че отговора е аз.
Аз давам смисъла. Аз съм центъра на меродавност. Аз съм първоизточника на властта, егото, човека, оттам хуманизма. Но,
като приемем, че всеко, всяко его, всеки аз смята себе си за най-важния и за меродавния, можем ли ние да
изградим едно общество върху абсолютния егоизъм? Заявен от край до край не е възможно. не е възможно, защото всеки има своя егоизъм.
Те неминуемо започват да конфликтоват моят егоизъм с твоя егоизъм, нейния неговия и края се не види. Такова общество абстрактно, абсолютно егоистично
се самоизяжда. То не може да съществува. Затова егоизма, който остава да е център, истинския център, той трябва да се преобличе. И от чисто човеко-Божие, его-Божие,
се преоблича в народо-Божие. В тази преобличена форма, всъщност самоизмамна форма, егоизма процветява. Именно като народовластие, като демокрация и така нататъка. и това е всъщност
народобожието. Народът вече е първоисточника, центъра на народовността. От него произхожда всичко. Законите, властта, морала, всичко идва от народа.
поради тази причина общественото устройство какво представлява? Договор. Обществен договор. Обществото, т.е. народа, в широкия смисъл на думата, за да може да функционират, егоцентризмите ги балансира чрез договори, законите,
разделението на властите и прочее, и от там следствието са временята да я наречем народобожна организация на целия свят. Такава е и монархическата Великобритания. Такъв е и комунистическия Китай. Такива са и
демократичните САЩ. Такава е и мусилманска Турция. Те са народобожни. Няма кво да се заблуждаваме, че има някаква фундаментална разлика. Има големи различки, цивилизационни, но
същността е една и съща. Каква монархия е Великобритания? Монарха не управлява. Много отдавна той няма никаква власт. така че така че ние имаме един и същи модел,
разпространен върху практически целият свят, с маргинални изключения, на едно и също народобожие. Вече не Бог е първоисточника на всичко,
а човека, представен чрез идеята за народа. Поради тази причина не може да се критикува народа. Той е аксиомата, той е
клона на който седи цялата система. Не може да го дрежеш. И каква е обаче истината? Има ли истина? Познаваема по въпроса? Разбира се, че има. Това е
християнското толкование. Какво е християнското толкование и изразено ли е то изрично? Ние можем да кажем, че знаем, да, има християнско толкование и ние го знаем. Разбира се. Разбира се,
че има. Разбира се, че е изразено. Той е недвусмислено. Изразено е чрез целият земен живот на Господ Иисус Христос. Чрез цялата му проповед, чрез
апостолските писания, т.е. новия завет, новозаветните писания, чрез писанията и живота и поведението на всички светци, без изключение. Господ е мярката,
светците са мярката. Какво ни казват те? Всички единодушно. няма разлика. Това е много важна учение. Не може да казвам, че има разлика в същността между Христовото учение, учението на
Св. Павел, Св. Петър или Св. Азвата уст или Св. Климент Охридски или Св. Азвата уст това е на 100% едно и също учение. Може би за нашия случай най-ярки
са думите в първото послание на Св. Апостол Петър. Какво казва той? И тъй подчинявайте се на всяко човешко началство заради Господа. Било на цар, като на върховна власт,
било на управници, като на пращани от него за наказване на злосторници и за похвала на добротворци, защото такава е волята Божия. С добротворство да обоздаваме невежеството на безумните човеци,
като свободни, не като употребяващи свободата за булу на злобата, а като раби Божии. Всеки го почитайте, братството обичайте, от Бога се бойте, царя
почитайте. Слуги, покорявайте се с голям страх на господарите си, не само на добрите и кротките, а и на опърничавите, защото това е угодно Богу, ако някой от съзнание за Бога
пренася скърби, като страда несправедливо. Крайна цитата. Този цитат е смъртоносен за всеки революционер, за всеки демагог, за всеки бунт, за всяко проявление на
острастения народ. И за това ни трябва да се върнем дума по дума към него. Първото Съборто послание на Св. апостол Петър, стих 13-19. Починявайте се казва
на всяко човешко началство заради Господа. Това е много важно. Не защото началството ще има добро отношение към тебе, да си по-добре, да ти дава
по-добра заплата. Не. Заради Господа. Господ го иска това нещо. Защото такава е казва по-нададъка Волята Божия с добротворство да обоздаваме
невежеството на безумните човеки. Безумните човеки. Има безумни човеки, независимо дали това е някакъв управник или тълпата, няма значение
как да ги обоздаваме с добротворство. С добро. и тук е най-важното. С добротворство да обознаваме невежеството на безумните човеки и продължава апостола
като свободни, не като употребяващи свободата за було на злобата, а като раби Божии. като свободни, но не като употребяващи
свободата за було на злобата. Значи, има два вида свобода. Истинската, която той нарича след това раби Божии. Божия раб е
свободния. А другия не е свободен, а използва свободата за було на злобата. Употребява свободата за було на злобата.
Ето това е ключа. Измамата, че ние сме свободни, когато сме острастени, всъщност ние сме озлобени, а не свободни. Свободата е
булото. Само измамата, че сме свободни, всъщност ние сме озлобени. Тук Св. апостол Петър, който разбира се вдъхновено Цветия Дух,
това е от Бога казано. Той разкрива същността. Има две поведения. Едното е истински свободния, който е раб Божий
и заради Бога се подчинява на всяко човешко началоство, а другия е озлобение, който не е свободен, а
използва лъжливата идея за свободата, за да скрия своята злоба. Той е озлобен. Също някой, който му е навредил и така нататък.
Дали лоша реколта, дали лошо управление, дали война, дали криза, друг въпрос. Някой, който по някакъв начин му е навредил, ти си се озлобил
и понеже си злобен, казваш аз съм свободен. Това е отровният двойник на свободата. Истинската свобода
е робство на Бога. Раби Божии, това е истинската свобода. Робство на доброто, робство на истината. това е същността на
свободата. Да избереш царя на царите, господаря на господарите, да станеш раб Божии. Само рабите Божии осъществяват правилният свободен
избор, защото ние можем да се поставим наравно с Твореца. И не сме равни. Той ни е създал. Ни сме твар. Ни сме
раби Божии. Той ни е дарил всичко. Как ще сме равностойни. В този смисъл ние сме раби Божии. Това е естественото състояние на човек.
А този, който иска да се измъкне от Божиите заповеди, спуска върху своята злоба болото, наречено свобода. Но това е
отровният двойник на истинската свобода. И за да е ясно всичко, Св. Петър дължава. Слуги покорявайте се с голям страх на господарите си, не само на добрите
и кротките, а и на опърничавите. Значи и на лошите господари трябва да се покоряваме. Защото казва той това е угодно Богу. Ако
някой от съзнание за Бога пренася скърби, като страда несправедливо. Значи, страдаш несправедливо, но когато проявиш търпение
и пренесеш скърби, тогава това е угодно Богу. Ето виждаме тук в десетина реда е събрана цялата премъдрост
на обществените отношения. Цялата премъдрост на обществените отношения без никаква неяснота и без никакви въпроси. По този начин
е живял Господ Иисус Христос. Той не е роптал срещу Пилат и срещу смъртната присъда, а безропотно
е отишъл на кръста така е действал и Свети Петър, който е автор на тези редове. Безропотно е отишъл на смърт.
Не е роптал против злодея Нерон. По същия начин Святия Апостол Павел. Са изпълнили дословно тези думи.
Така, че ние знаем с пълна сигурност какво е християнското учение за мястото на човека сред народа, сред страстите
и за гласа народен и гласа Божи. Но означава ли това, че ние трябва да скръстим ръце
и да кажем да тълпата не следва Божиите заповеди. Тя е безумна, острастена и ние като православни християни
трябва да се занимаваме с ежедневния си животи, да не се занимаваме с виковете на острастените тълпи. Съвсем не. Казано ни е точно какво трябва да правим. Разбира се, няма да
чуя тълпата гласа на разума. Такива случаи едва ли има. Ако имате са изключения. отделният човек може да чуе гласа на разума. Почти никой не го чува, но един на 10, един на 20 ще се слуша. Ще каже,
да бе, аз не бях прав. Много е трудно да се каже, но един на 100 може да го каже. Тълпата няма да го каже. Никога. И за това какво ни каза Господ? Чрез пророки Езикиил. Господ говори, кога кажа
на беззаконника без друго ще умреш, а ти го не вразумяваш и не говориш, за да предпазиш беззаконника от беззаконния му път, да да бъде жив, той беззаконник ще умре в беззаконието си, но кръвта му аз ще подиря от твоите ръце. но ако ти си
вразумявал беззаконника, а той не се е отвърнал от беззаконието си и от беззаконния си път, той ще умре в беззаконието си, а ти ще спасиш душата си. Ето това е християнското учение по въпроса. Имаме беззаконника, ако ти
не го вразумяваш и не му говориш да го предпазиш, да казваме много точно, да предпазиш беззаконника от беззаконния му път, ако ти не се намесиш, той ще умре в беззаконите си, но кръвта му аз ще подиря от твоите ръце, т.е. отговорността ще бъде твоя. Но ако ти си
го вразумявал, а той не се е отвърнал от беззаконието си, той ще си умре в беззаконието, а ти ще спасиш душата си. Т.е. ще се осъществиш в истинския живот. Тук е много важно, че говорим за беззаконника, т.е. за човека, за отделния човек. Не да излезеш пред тълпата и да казваш
братя, така и унака. Никой няма да те че, никой няма да те разбере. Отделният човек, този, който те познава, този, който те уважава, този, на когото можеш да въздействаш. Това е поведението на християнина. Сред ближните си, сред възможностите, с, които разполага, дали чрез медии, дали
чрез личен разговор. но само личният разговор е полезния и ефективния. Той може да даде резултат. Може би не у всички, може би от 10, може би от 1000, но това е пътя. Да му кажеш, да покажеш къде бърка, да покажеш каква е истината, а вече, ако той не желая да те слуша, еми той и Господ може да не иска да слуша.
Ти вече не носиш отговорност. Кръвта му ще е върху неговата глава. Затова ние сме длъжни да разкриваме пред всички наши ближни, наши познати, наши достъпни личности, не тълпи, личности. Пред тези личности не трябва да отстояваме Христовото учение за мястото на народа,
мястото на човека и мястото на Бога в това взаимоотношение.